Търсене в беседите за 'Трън'

Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
към беседата >>

2. Слово 1904, Варна

Ако вие оставяте да израснат трънките наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това?
Ако вие оставяте да израснат трънките наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това? Ако аз говоря и вие събаряте, кой ще спечели?
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро.
Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце.
към беседата >>

4. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните.
При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.
към беседата >>

5. Вие сте поканени да работите

Моето положение е като малко дете, което ходи по тръните.
Христос ми каза: "Ида да помогна на този народ, да разгледам всичките недоразумения и да разнебитя всичките препятстващи духове". Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват – те са едно страдание за мене. Моето положение е като малко дете, което ходи по тръните.
към беседата >>

6. Ще постигнем

Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят.
Човек, който не се моли Богу с молба сърдечна, а повърхностна, той се задушава, както, когато не дишаме. Ако се молим Богу постоянно, рано или късно Той ще ни даде това, което просим, ако си го заслужим. Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. То е земя, не може така празна да седи. То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана почва, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли. Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло.
към беседата >>

То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана почва, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли.
Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва да култивираме, и ако не си очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят. То е земя, не може така празна да седи. То ще храни или жито, цвете, или бодли и тръне, защото има постоянно два сеяча, или добрият Дух, който иска преорана почва, както добрия земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли. Ако ние се молим, прочистваме сърцето си и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето, ако е здраво, ще пречисти нашите желания. Стомахът мели храната и я превръща на млечен сок, дробовете го преобръщат на кръв, която храни мозъка и цялото тяло. Така е и с душата ни, сърцето и ума. С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата.
към беседата >>

7. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството, и само по този път ще се дойде до обединение.
Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството, и само по този път ще се дойде до обединение.
към беседата >>

8. Ето човекът

– Бурени и тръне.
Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?
към беседата >>

9. Житното зърно

Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите.
Вие първи дайте образец на света. Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени. В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш? “ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп?
към беседата >>

Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?
Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени. В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш? “ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете.
към беседата >>

“ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“.
Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени. В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш? “ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия.
към беседата >>

Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“.
И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени. В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш? “ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“.
към беседата >>

10. Любовта

Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне; ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора?
към беседата >>

Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов?
„Да не пострадаме? “ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение.
към беседата >>

11. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро.
Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно. Защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна, да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е – да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо, далеч no-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия – има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо – да оттласнеш.
към беседата >>

Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите.
Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
към беседата >>

Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите.
По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
към беседата >>

Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
към беседата >>

12. Учителите

“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил.
То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е? “ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. Казах: „Не трябва никаква операция, 99 на 100 детето ще умре, ако му направите операция, инак ще се излекува“.
към беседата >>

Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват.
И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е? “ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. Казах: „Не трябва никаква операция, 99 на 100 детето ще умре, ако му направите операция, инак ще се излекува“. Отиват, направят операция и синът умира.
към беседата >>

Този свят, според моето схващане, е много добър, и хората са много добри, само намирам, че в пета̀та на крака имат по един трън.
Там е слънцето на живота. Аз бих даже казал, че и покривите ви трябва да бъдат стъклени, за да ви огрява отгоре слънцето. Ако вие имате така направени светли къщи, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да направя, па и вие можете да направите, опит, и в 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Този свят, според моето схващане, е много добър, и хората са много добри, само намирам, че в пета̀та на крака имат по един трън. Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да научим да изваждаме този трън научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни? “ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може.
към беседата >>

Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна.
Аз бих даже казал, че и покривите ви трябва да бъдат стъклени, за да ви огрява отгоре слънцето. Ако вие имате така направени светли къщи, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да направя, па и вие можете да направите, опит, и в 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Този свят, според моето схващане, е много добър, и хората са много добри, само намирам, че в пета̀та на крака имат по един трън. Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да научим да изваждаме този трън научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни? “ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може. Какво е свършил?
към беседата >>

Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят.
Ако вие имате така направени светли къщи, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да направя, па и вие можете да направите, опит, и в 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Този свят, според моето схващане, е много добър, и хората са много добри, само намирам, че в пета̀та на крака имат по един трън. Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да научим да изваждаме този трън научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни? “ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може. Какво е свършил? “ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба.
към беседата >>

Трябва да научим да изваждаме този трън научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука.
Върху това, което ви проповядвам, мога да направя, па и вие можете да направите, опит, и в 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Този свят, според моето схващане, е много добър, и хората са много добри, само намирам, че в пета̀та на крака имат по един трън. Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да научим да изваждаме този трън научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни? “ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може. Какво е свършил? “ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба. Същото трябва да направи и мъжът.
към беседата >>

13. Многоценният бисер

Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени.
Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава.
към беседата >>

14. Молитва

Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън – и индивидите, и семействата, и обществото имат по един трън и се чудим какво да направим с тези тръни.
Първоначално, преди грехопадението, когато човек минавал покрай някое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало към него; сега дърветата не само че не се навеждат към хората, но вдигат клоните си нагоре. Когато дойдем до това състояние, ще видим, че тези животни, които сега мислим, че не разбират нищо, са интелигентни. Направете опит с вашето куче: например понякога влизате разположен и кучето идва при вас, но понякога се връщате сърдит и кучето си свива опашката, защото разбира вашето състояние. Затова Христос казва: „Всякога търсете вашия Бог и Неговата правда“ – тогава ще имаме това Знание. Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън – и индивидите, и семействата, и обществото имат по един трън и се чудим какво да направим с тези тръни. Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни. И тъй, обърнете се към Бога. Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. И когато Бог присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при нас, Той ще донесе благословение.
към беседата >>

15. Братът на най-малките

Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. (втори вариант)
Безъ Истината нѣма свобода. Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Въ този случай сушата е за прѣдпочитане. Свѣтлитѣ и благородни мисли ще ви повдигнатъ. Съ тѣхъ ще влѣзетѣ въ тѣлото на Истината и ще бѫдетѣ свободни. Така имѣнно ще познаетѣ Христа, и Той ще ви познае.
към втори вариант >>

Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат.
Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа, и Той ще ви познае.
към беседата >>

16. Венецът на живота

Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало.
Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело.
към беседата >>

17. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. (втори вариант)
Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволът престанал да лудува.
към втори вариант >>

То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. (втори вариант)
Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволът престанал да лудува.
към втори вариант >>

Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. (втори вариант)
Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него. Защо забивате гвоздеи в ближните си?
към втори вариант >>

Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. (втори вариант)
Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него. Защо забивате гвоздеи в ближните си? Ще кажете, че искате да опитате, доколко могат да търпят.
към втори вариант >>

Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. (втори вариант)
Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него. Защо забивате гвоздеи в ближните си? Ще кажете, че искате да опитате, доколко могат да търпят. На Христа забиха четири гвоздея, и умря.
към втори вариант >>

“ – „Нѣщо ми е влѣзло въ задния кракъ, та ме подлудѣ.“ Изважда момчето единъ трънъ и спасява бивола.
Прѣди години въ Америка единъ биволъ полудѣлъ. Имало едно момче, което четѣло добрѣ мислитѣ на животнитѣ. Дошло при този биволъ, поставило си рѫката на главата му и заговорило съ него: „Защо така полудѣ, какво стана съ тебе? “ – „Нѣщо ми е влѣзло въ задния кракъ, та ме подлудѣ.“ Изважда момчето единъ трънъ и спасява бивола. Нѣкои казватъ, жена или мѫжъ полудѣли. Не сѫ полудѣли тѣ, но трънъ имъ е влѣзълъ въ главата, въ сърдцето имъ. Тури си рѫката на главата имъ, извади тръна и тѣ ще дойдатъ въ първото си положение. Гледамъ сегашнитѣ хора, всѣки носи по единъ чукъ и гвоздей и като срѣщне нѣкого, казва: „Я, дай да ти забия единъ гвоздей, да видимъ какъ ще търпишъ.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой! “ Единъ великъ духъ бѣше Христосъ и не можа да издържи тѣзи четири гвоздея и умрѣ, а сегашнитѣ християни съ хиляди се забиватъ и какъ ще издържатъ?
към беседата >>

Не сѫ полудѣли тѣ, но трънъ имъ е влѣзълъ въ главата, въ сърдцето имъ.
Прѣди години въ Америка единъ биволъ полудѣлъ. Имало едно момче, което четѣло добрѣ мислитѣ на животнитѣ. Дошло при този биволъ, поставило си рѫката на главата му и заговорило съ него: „Защо така полудѣ, какво стана съ тебе? “ – „Нѣщо ми е влѣзло въ задния кракъ, та ме подлудѣ.“ Изважда момчето единъ трънъ и спасява бивола. Нѣкои казватъ, жена или мѫжъ полудѣли. Не сѫ полудѣли тѣ, но трънъ имъ е влѣзълъ въ главата, въ сърдцето имъ. Тури си рѫката на главата имъ, извади тръна и тѣ ще дойдатъ въ първото си положение. Гледамъ сегашнитѣ хора, всѣки носи по единъ чукъ и гвоздей и като срѣщне нѣкого, казва: „Я, дай да ти забия единъ гвоздей, да видимъ какъ ще търпишъ.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой! “ Единъ великъ духъ бѣше Христосъ и не можа да издържи тѣзи четири гвоздея и умрѣ, а сегашнитѣ християни съ хиляди се забиватъ и какъ ще издържатъ?
към беседата >>

Тури си рѫката на главата имъ, извади тръна и тѣ ще дойдатъ въ първото си положение.
Имало едно момче, което четѣло добрѣ мислитѣ на животнитѣ. Дошло при този биволъ, поставило си рѫката на главата му и заговорило съ него: „Защо така полудѣ, какво стана съ тебе? “ – „Нѣщо ми е влѣзло въ задния кракъ, та ме подлудѣ.“ Изважда момчето единъ трънъ и спасява бивола. Нѣкои казватъ, жена или мѫжъ полудѣли. Не сѫ полудѣли тѣ, но трънъ имъ е влѣзълъ въ главата, въ сърдцето имъ. Тури си рѫката на главата имъ, извади тръна и тѣ ще дойдатъ въ първото си положение. Гледамъ сегашнитѣ хора, всѣки носи по единъ чукъ и гвоздей и като срѣщне нѣкого, казва: „Я, дай да ти забия единъ гвоздей, да видимъ какъ ще търпишъ.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой! “ Единъ великъ духъ бѣше Христосъ и не можа да издържи тѣзи четири гвоздея и умрѣ, а сегашнитѣ християни съ хиляди се забиватъ и какъ ще издържатъ?
към беседата >>

18. Без товар

Венци от тръни на владици ще сложи, ще им снеме златните корони и ще им тури трънен венец, защото, който не го е носил, не е достоен да носи корона.
Христос сега носи венци за жените. Понеже земята е кръгла и е място на мъдростта, тя е училище на мъдростта, затова туря венец на главата на жената. Христос иде и ще ви запита, да види какво сте научили. Едни ще пита по смятание, събирание, други по умножение, по химия, по физика, други по женитбата какво са получили и др. Аз желая да имате хубави теми. Венци от тръни на владици ще сложи, ще им снеме златните корони и ще им тури трънен венец, защото, който не го е носил, не е достоен да носи корона. И Христос я носи сега, но след трънения венец. Който е научил мъдростта на живота, той може да носи корона. Турете на вашия кръст Христа с главата нагоре и речете: "Отче, защо си ме оставил? " Да извикате от дъното на душата си и Той ще ви се обади, че не ви е оставил. Да имате това благословение.
към беседата >>

И Христос я носи сега, но след трънения венец.
Понеже земята е кръгла и е място на мъдростта, тя е училище на мъдростта, затова туря венец на главата на жената. Христос иде и ще ви запита, да види какво сте научили. Едни ще пита по смятание, събирание, други по умножение, по химия, по физика, други по женитбата какво са получили и др. Аз желая да имате хубави теми. Венци от тръни на владици ще сложи, ще им снеме златните корони и ще им тури трънен венец, защото, който не го е носил, не е достоен да носи корона. И Христос я носи сега, но след трънения венец. Който е научил мъдростта на живота, той може да носи корона. Турете на вашия кръст Христа с главата нагоре и речете: "Отче, защо си ме оставил? " Да извикате от дъното на душата си и Той ще ви се обади, че не ви е оставил. Да имате това благословение. Подайте си ръка от всички черкви, да имате общи вярвания.
към беседата >>

19. Кръстът

Учените и богатите, които искат голяма слава, удоволствия и щастие в света, са между тръните.
И така, освен хората на най-низшето стъпало, има втората категория – това са съвременните хора с всичките свои теории. В продължение на целия 19-ти век във Френската академия се представиха стотина теории по геология за устройството на Земята. Всички спорят, доказват и поддържат дадена теория, но след пет-десет години идва друга, според която Земята не била тъй, а другояче устроена, пробива си път и измества предната, за да даде след някоя година място на съвсем друга. Но как тогава да им вярваме, когато никоя няма трайна почва? Учените и богатите, които искат голяма слава, удоволствия и щастие в света, са между тръните. На Земята няма условия за щастие. Щастието е вътрешен процес в Духовния свят, в разумното отношение на душите една към друга. Обичате ли, ще ви обичат; правите ли добро, ще ви правят добро; справедливи ли сте към другите, ще бъдат справедливи към вас; обичате ли Истината, така ще се отнасят и другите към вас. Тъй говори, тъй отговаря и Господ. Той говори меко, нежно, кротко към разумните, а упоритите кове чрез страданията, които им праща.
към беседата >>

Ще снеме на владиците короните и ще им каже: “Едно време Аз не носих корони, а венец от тръни.
Други ще изпита върху магнетизма, върху електричеството, някои ще изпита как се образува човешката мисъл, на други ще зададе въпроса какво знаят за женитбата. Жените, например, ще трябва да развият темата как са разбрали този въпрос. Понеже ще има малко мъже, жените ще държат повече изпит върху възпитанието на своите деца. Ще попита и съдиите как са съдили и как са прилагали Божествената правда, ще попита адвокатите как са защитавали своите клиенти, учителите – как са възпитавали своите ученици, лекарите – как са лекували своите пациенти, свещениците – как са проповядвали Словото Божие. Ще направи голяма ревизия на всички. Ще снеме на владиците короните и ще им каже: “Едно време Аз не носих корони, а венец от тръни. Владика, който не е носил венец от тръни, няма право да носи златна корона”. Блажени сте, че сте се родили на Земята в това време.
към беседата >>

Владика, който не е носил венец от тръни, няма право да носи златна корона”.
Жените, например, ще трябва да развият темата как са разбрали този въпрос. Понеже ще има малко мъже, жените ще държат повече изпит върху възпитанието на своите деца. Ще попита и съдиите как са съдили и как са прилагали Божествената правда, ще попита адвокатите как са защитавали своите клиенти, учителите – как са възпитавали своите ученици, лекарите – как са лекували своите пациенти, свещениците – как са проповядвали Словото Божие. Ще направи голяма ревизия на всички. Ще снеме на владиците короните и ще им каже: “Едно време Аз не носих корони, а венец от тръни. Владика, който не е носил венец от тръни, няма право да носи златна корона”. Блажени сте, че сте се родили на Земята в това време.
към беседата >>

20. Волята Божия

Всеки от вас си има по един трън в плътта.
Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената Воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното не. Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсем здрави хора, които да могат да носят несгодите на живота. И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта. И Павел имаше трън, за който се моли на Бога, но не каза на Бога къде му е трънът. Бог му рече: „Доста ти е Моята благодат”. Та и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади.
към беседата >>

И Павел имаше трън, за който се моли на Бога, но не каза на Бога къде му е трънът.
Ако е съгласна Божествената Воля с вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното не. Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсем здрави хора, които да могат да носят несгодите на живота. И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта. И Павел имаше трън, за който се моли на Бога, но не каза на Бога къде му е трънът. Бог му рече: „Доста ти е Моята благодат”. Та и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади.
към беседата >>

Та и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади.
То иска съвсем здрави хора, които да могат да носят несгодите на живота. И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта. И Павел имаше трън, за който се моли на Бога, но не каза на Бога къде му е трънът. Бог му рече: „Доста ти е Моята благодат”. Та и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади.
към беседата >>

21. Божията воля / Волята Божия

Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н. (втори вариант)
Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
към втори вариант >>

22. Двамата братя

Черната коса съдържа много сокове, затова въ нея растатъ и трендафили, и тръне. (втори вариант)
Какво означава бѣлата коса? — Много знания и носене на голѣмъ товаръ. Като свали човѣкъ товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова въ нея растатъ и трендафили, и тръне. Хора, които иматъ черна коса, сѫ много енергични. И когато обичатъ, и когато мразятъ сѫ рѣзки; въ тѣхъ липсва мекота. Когато косата побѣлѣва, човѣкъ губи енергията си. Той казва: Азъ съмъ кротъкъ човѣкъ. — Кротъкъ си, защото нѣмашъ енергия.
към втори вариант >>

Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни.
Какво означава бялата коса? Много знания и носене на голям товар. Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ.
към беседата >>

23. Призваните

Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето, паднало на камъкъ. (втори вариант)
Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето, паднало на камъкъ. На мнозина Христосъ предложи новъ пѫть, нова култура, покани ги къмъ новъ животъ, но всички се отказаха. Тѣ предпочетоха да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си. Евреитѣ бѣха първата категория хора, които се отрекоха подъ предлогъ, че трѣбва да обработватъ нивитѣ си. Тѣ казаха на Христа: Не сме съгласни съ твоето еретическо учение. Следъ това Го разпнаха.
към втори вариант >>

Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък.
Наистина, за да бъдеш поканен на голяма вечеря, ти трябва да излезеш от всекидневното си състояние и да влезеш в ново, празнично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта волове, които купил, а третият, защото се оженил. Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат воловете си, а третата, защото отиват да се женят. Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятна условия. Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък.
към беседата >>

24. И рече баща му

Съвременното човѣчество се намира въ положението на онзи бикъ, въ крака на който влѣзълъ голѣмъ трънъ. (втори вариант)
Съвременното човѣчество се намира въ положението на онзи бикъ, въ крака на който влѣзълъ голѣмъ трънъ. Бикътъ тичалъ, лудувалъ, ревалъ, но никой но могълъ да му помогне — не разбрали, какво става съ него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животнитѣ, се приближило до бика и го запитало: Какво ти е? Защо лудувашъ толкова? — Въ дѣсния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи и ми причинява голѣма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ.
към втори вариант >>

Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. (втори вариант)
Съвременното човѣчество се намира въ положението на онзи бикъ, въ крака на който влѣзълъ голѣмъ трънъ. Бикътъ тичалъ, лудувалъ, ревалъ, но никой но могълъ да му помогне — не разбрали, какво става съ него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животнитѣ, се приближило до бика и го запитало: Какво ти е? Защо лудувашъ толкова? — Въ дѣсния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи и ми причинява голѣма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. Бикътъ веднага се успокоилъ. Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. Кой е този трънъ?
към втори вариант >>

Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. (втори вариант)
Бикътъ тичалъ, лудувалъ, ревалъ, но никой но могълъ да му помогне — не разбрали, какво става съ него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животнитѣ, се приближило до бика и го запитало: Какво ти е? Защо лудувашъ толкова? — Въ дѣсния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи и ми причинява голѣма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. Бикътъ веднага се успокоилъ. Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. Кой е този трънъ? — Алчностьта.
към втори вариант >>

Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. (втори вариант)
Защо лудувашъ толкова? — Въ дѣсния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи и ми причинява голѣма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. Бикътъ веднага се успокоилъ. Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. Кой е този трънъ? — Алчностьта. Всички хора се стремятъ къмъ осигуряване, къмъ по-голѣми придобивки, но, въ края на краищата, пакъ оставатъ ненаситени. Алчниятъ човѣкъ никога не се насища.
към втори вариант >>

Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. (втори вариант)
— Въ дѣсния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи и ми причинява голѣма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. Бикътъ веднага се успокоилъ. Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. Кой е този трънъ? — Алчностьта. Всички хора се стремятъ къмъ осигуряване, къмъ по-голѣми придобивки, но, въ края на краищата, пакъ оставатъ ненаситени. Алчниятъ човѣкъ никога не се насища. Заради алчностьта днесъ братъ брата си продава, дъщерята — майка си, синътъ — баща си н т. н.
към втори вариант >>

Кой е този трънъ? (втори вариант)
Момчето вдигнало крака на бика и видѣло забитъ единъ голѣмъ трънъ. Извадило тръна, намазало мѣстото съ зехтинъ и го превързало. Бикътъ веднага се успокоилъ. Такъвъ трънъ има и въ крака на съвременното човѣчество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънътъ, човѣчеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на новата култура. Кой е този трънъ? — Алчностьта. Всички хора се стремятъ къмъ осигуряване, къмъ по-голѣми придобивки, но, въ края на краищата, пакъ оставатъ ненаситени. Алчниятъ човѣкъ никога не се насища. Заради алчностьта днесъ братъ брата си продава, дъщерята — майка си, синътъ — баща си н т. н.
към втори вариант >>

Съвременното човечество се намира в положението на онзи бик, в крака на които влязъл голям трън.
Съвременното човечество се намира в положението на онзи бик, в крака на които влязъл голям трън. Бикът тичал, лудувал, ревал, но никой не могъл да му помогне – не разбрали какво става с него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животните, се приближило до бика и го запитало:
към беседата >>

Момчето вдигнало крака на бика и видяло забит един голям трън.
Момчето вдигнало крака на бика и видяло забит един голям трън. Извадило тръна, намазало мястото със зехтин и го превързало. Бикът веднага се успокоил.
към беседата >>

Извадило тръна, намазало мястото със зехтин и го превързало.
Момчето вдигнало крака на бика и видяло забит един голям трън. Извадило тръна, намазало мястото със зехтин и го превързало. Бикът веднага се успокоил.
към беседата >>

Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува.
Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура. Кой е този трън? Алчността. Всички хора се стремят към осигуряване, към по-големи придобивки, но, в края на краищата, пак остават ненаситени. Алчният човек никога не се насища. Заради алчността днес брат брата си продава, дъщерята – майка си, синът – баща си и т.н.
към беседата >>

Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура.
Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура. Кой е този трън? Алчността. Всички хора се стремят към осигуряване, към по-големи придобивки, но, в края на краищата, пак остават ненаситени. Алчният човек никога не се насища. Заради алчността днес брат брата си продава, дъщерята – майка си, синът – баща си и т.н.
към беседата >>

Кой е този трън?
Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура. Кой е този трън? Алчността. Всички хора се стремят към осигуряване, към по-големи придобивки, но, в края на краищата, пак остават ненаситени. Алчният човек никога не се насища. Заради алчността днес брат брата си продава, дъщерята – майка си, синът – баща си и т.н.
към беседата >>

25. Живот вечен

“ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник.
Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вътрешно разположение – ако искате да се възпитате, трябва да знаете, че каквото мислите и чувствате в даден момент, това едновременно засяга и Невидимия свят. Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят? “ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните.
към беседата >>

Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им.
Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вътрешно разположение – ако искате да се възпитате, трябва да знаете, че каквото мислите и чувствате в даден момент, това едновременно засяга и Невидимия свят. Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят? “ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек.
към беседата >>

За да ви освободят от тези магарешки тръни.
Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вътрешно разположение – ако искате да се възпитате, трябва да знаете, че каквото мислите и чувствате в даден момент, това едновременно засяга и Невидимия свят. Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят? “ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше.
към беседата >>

Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания.
Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят? “ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава.
към беседата >>

26. Добрият пастир

Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. (втори вариант)
Христос казва: „Аз съм добрият пастир и Моите Ме познават." Кои са тия овце? „Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение. Те Ме слушат и Аз ги слушам." Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и пасоми. Де се прилага добрият пастир? Дето човешкото не помага, там иде Божественото - добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
към втори вариант >>

Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. (втори вариант)
Де се прилага добрият пастир? Дето човешкото не помага, там иде Божественото - добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
към втори вариант >>

Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят. (втори вариант)
Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
към втори вариант >>

Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън.
– Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение. Те ме слушат, и аз ги слушам. Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и пасоми. – Де се прилага добрият пастир? – Дето човешкото не помага, там иде Божественото – добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
към беседата >>

Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади.
– Де се прилага добрият пастир? – Дето човешкото не помага, там иде Божественото – добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
към беседата >>

Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.
към беседата >>

27. Приятел и раб

Остава всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е.
– „Не, тези, които тълкуват, те знаят.“ – Тогава и ти си раб в Евангелистката църква. По същия начин може да изредим, че всички хора са раби. Като се срещнат някои хора, започват да спорят кой повече знае и казват: „Нашият проповедник тъй казва, нашият свещеник тъй казва и т.н.“ Спорят, спорят, докато се скарат и сбият, че еди-кой си господар знаел повече. Това благо, което Бог ти е дал, както и тази светлина, която излиза от слънцето, трябва да са еднакви за всички. Така и Божественото учение трябва всички да го използуват еднакво. Остава всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е. Защото, ако ти го спъваш, ще приличаш на онзи осел, който, като търсил своята прехрана, стъпкал всички цветя из полето.
към беседата >>

28. Работете с Любов

Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте?
Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте? Не може. Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.
към беседата >>

Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън.
Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте? Не може. Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.
към беседата >>

Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.
Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте? Не може. Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.
към беседата >>

Мъжът ти е недоволен, моли се, но ти не можеш да му помогнеш; мехлем му туряш, но има трън, казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.” Да, мехлемът помага, където няма трън, а където има трън, не помага.
Ако се съберат четири-пет или десет хиляди души в една мисъл и се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес могат да помогнат на теб, утре – на друга, после – на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посети, пожънати. А сега в домовете си ще имате индивидуални, вътрешни мъчнотии, мъчнотии в ума и в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални и трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен, моли се, но ти не можеш да му помогнеш; мехлем му туряш, но има трън, казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.” Да, мехлемът помага, където няма трън, а където има трън, не помага. Ще извадиш тръна! У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии и казвате: „Мен не ме обичат” – това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат?
към беседата >>

Ще извадиш тръна!
Днес могат да помогнат на теб, утре – на друга, после – на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посети, пожънати. А сега в домовете си ще имате индивидуални, вътрешни мъчнотии, мъчнотии в ума и в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални и трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен, моли се, но ти не можеш да му помогнеш; мехлем му туряш, но има трън, казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.” Да, мехлемът помага, където няма трън, а където има трън, не помага. Ще извадиш тръна! У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии и казвате: „Мен не ме обичат” – това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, се е демагнитизирал.
към беседата >>

У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат.
А сега в домовете си ще имате индивидуални, вътрешни мъчнотии, мъчнотии в ума и в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални и трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен, моли се, но ти не можеш да му помогнеш; мехлем му туряш, но има трън, казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.” Да, мехлемът помага, където няма трън, а където има трън, не помага. Ще извадиш тръна! У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии и казвате: „Мен не ме обичат” – това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват, защото се е демагнитизирал.
към беседата >>

29. Беседа за учителите и майките като възпитатели

Такава нечиста материя, такива тръни има ли у децата, никакъв морал не можете да им проповядвате.
Когато децата са нервни, непослушни, това произлиза от факта, че у тях има набрани нечисти вещества; за да се освободят от тези нечисти материи, направете им през лятото 30-40 бани. Такава нечиста материя, такива тръни има ли у децата, никакъв морал не можете да им проповядвате.
към беседата >>

30. Сутрешен наряд, 22 август и Работа за през годината

Черпете тази сила от живота тъй, както пчелите събират нектара от хилядите цветове – тези трудолюбиви пчелички не се срамуват да събират мед и от магарешкия трън.
И тъй, всяка добра мисъл, всяко добро желание, всяко добро намерение и всяко добро действие, което проникне в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, вярвайте, че иде от живия Господ; дайте му място и ще имате благословението Му. Черпете тази сила от живота тъй, както пчелите събират нектара от хилядите цветове – тези трудолюбиви пчелички не се срамуват да събират мед и от магарешкия трън.
към беседата >>

Умният, добрият човек, като вземе неразработена земя, където растат тръни и глогове, може да направи от нея най-хубавата плодородна нива.
Умният, добрият човек, като вземе неразработена земя, където растат тръни и глогове, може да направи от нея най-хубавата плодородна нива. А на лошия човек и най-хубавата градина да дадете, ще я развали.
към беседата >>

Това лозе е обрасло с тръни и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим.
Сега Господ ни призовава на Неговата нива, на Неговото лозе. Това лозе е обрасло с тръни и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим. Не мислете, че днес това лозе не може да се изчисти – ако на него работят умни и добри хора, няма да минат и десет години, това лозе ще процъфти и ще даде изобилен плод.
към беседата >>

31. Нито се променя, нито се изменя

Повикали момчето, на което биволът казал, че в задния крак имал един трън, и като го извадили, биволът се успокоил.
В Америка имало едно момче, което можело да познава, да чете мислите на животните. Имало един бивол, който от някоя болест почти подлудял. Повикали момчето, на което биволът казал, че в задния крак имал един трън, и като го извадили, биволът се успокоил. Значи, докато лошото, което живее вътре в нас, не излезе навън, няма да станем подобри. Вие сега, които ме слушате, ще кажете: „Като слушаме този човек, да не би да си развалим живота? “ Ами че вие и сега сте го развалили. Аз бих желал да вляза в някоя къща и да намеря, че живеят в мир и съгласие. Сполетят ли те нещастия, да знаеш, че Господ е обърнал внимание на теб.
към беседата >>

32. Лекуване на разни болести

3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет) сварени с цвят от босилек в кипяща вода един час и половина.
3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет) сварени с цвят от босилек в кипяща вода един час и половина. Добитата варена вода се пие по две кафени чаши на ден (сутрин и обед или вечер).
към беседата >>

33. Сеятелят / Сѣятельтъ

Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? (втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ.
към втори вариант >>

Другото сѣме паднало между трънетѣ. (втори вариант)
Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще.
към втори вариант >>

Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. (втори вариант)
Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша? “ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.
към втори вариант >>

Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. (втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!
към втори вариант >>

И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле, (втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ. Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“. Разсѫжденията спиратъ до тукъ. И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,
към втори вариант >>

Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? (втори вариант)
Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това. Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя. Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.
към втори вариант >>

Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. (втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю!
към втори вариант >>

Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва?
„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот.
към беседата >>

За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо.
Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата.
към беседата >>

Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси.
Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?
към беседата >>

Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните.
Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце! “ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България! “ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!
към беседата >>

Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
към беседата >>

Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне.
Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.
към беседата >>

Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните.
“ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли? “ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш.
към беседата >>

34. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

Въ свѣта на братя и сестри тръне нѣма; въ свѣта на братя и сестри празнини нѣма. (втори вариант)
Като гледамъ лицата ви, не виждамъ много братство и сестринство у васъ. Знаете ли какви сѫ лицата на братята? Въ свѣта на братя и сестри тръне нѣма; въ свѣта на братя и сестри празнини нѣма. Въ думитѣ на брата има само едно съдържание, думитѣ му сѫ само съ една идея, съ едно значение. Тамъ, въ братството и сестринството думитѣ не могатъ да се доказватъ по другъ начинъ, тѣ сѫ точно опрѣдѣлени математически величини.
към втори вариант >>

В областта, дето живеят братът и сестрата, няма тръни; в областта, дето живеят братът и сестрата, и празнини няма.
На физичния свят по-красиви форми от тях не съществуват. Който иска да стане красив като ангел, трябва да развива в себе си чувството на брат и на сестра. Това е закон. Аз още не виждам на вашите лица братство и сестринство. Знаете ли какво е лицето на брата и какво – на сестрата? В областта, дето живеят братът и сестрата, няма тръни; в областта, дето живеят братът и сестрата, и празнини няма. В думите, с които си служат братът и сестрата, има само една форма, само едно съдържание – идеята, и само един смисъл, или едно значение. В братството и сестринството думите не се доказват. Те са строго определени математически величини.
към беседата >>

35. Изтълкувай ни тази притча

Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения? (втори вариант)
“ Азъ казвамъ: Вие какво знаете? Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а азъ да отида на работа? “ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Азъ говоря за всинца ви. Опрѣдѣлете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения? Ако азъ дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари, азъ зная на кой Богъ служишъ. Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморенъ съмъ, приеми ме! “ – „Да, но не съмъ разположенъ.“ Азъ зная на какъвъ Господъ служишъ. За мене важи какъ ще постѫпишъ въ дадения моментъ съ единъ обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Иначе, може да имате най-прави вѣрвания.
към втори вариант >>

36. Път на мисълта

Казва се в Писанието: „Едно семе падна на камениста почва, друго — между трънете, трето — на пътя.
Казва се в Писанието: „Едно семе падна на камениста почва, друго — между трънете, трето — на пътя. Четвъртото семе падна на добра почва и даде добри плодове — едно 30, друго 60, трето — 100." Всяко семе пада при такива условия и на такава почва, каквито само си създало. Значи, каквото си сял, това ще жънеш. Семето, което паднало на пътя, и птиците го изкълвали, показва, какво значи да правиш пътища, дето не трябва. Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми!
към беседата >>

Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми!
Казва се в Писанието: „Едно семе падна на камениста почва, друго — между трънете, трето — на пътя. Четвъртото семе падна на добра почва и даде добри плодове — едно 30, друго 60, трето — 100." Всяко семе пада при такива условия и на такава почва, каквито само си създало. Значи, каквото си сял, това ще жънеш. Семето, което паднало на пътя, и птиците го изкълвали, показва, какво значи да правиш пътища, дето не трябва. Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми! — Ти сам ги създаде. — Тези камъни изпочукаха краката ми! — И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе.
към беседата >>

Всички тръне, камъни ти си ги създал.
Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми! — Ти сам ги създаде. — Тези камъни изпочукаха краката ми! — И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе.
към беседата >>

Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе.
Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми! — Ти сам ги създаде. — Тези камъни изпочукаха краката ми! — И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе.
към беседата >>

— Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между трънете или на камениста почва, и вие ще се натъкнете на по-голямо зло, отколкото, ако не бях сял.
Някои идат при мене и ми казват: Учителю, посей ни нещо! — Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между трънете или на камениста почва, и вие ще се натъкнете на по-голямо зло, отколкото, ако не бях сял. Ако Божественото семе не падне на добра почва, освен че няма да поникне, но ще даде лоши резултати. Сами създадохте трънете, да мушкате с тях, сами ще ги изкорените. Някой следва Божествения път, но ти му казваш: Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него. Той няма да ти донесе никакво благо.
към беседата >>

Сами създадохте трънете, да мушкате с тях, сами ще ги изкорените.
Някои идат при мене и ми казват: Учителю, посей ни нещо! — Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между трънете или на камениста почва, и вие ще се натъкнете на по-голямо зло, отколкото, ако не бях сял. Ако Божественото семе не падне на добра почва, освен че няма да поникне, но ще даде лоши резултати. Сами създадохте трънете, да мушкате с тях, сами ще ги изкорените. Някой следва Божествения път, но ти му казваш: Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него. Той няма да ти донесе никакво благо. — Ето, твоят трън се заби в него и го спъна. Срещаш едно способно момче, евангелист, свършил трети клас.
към беседата >>

— Ето, твоят трън се заби в него и го спъна.
Ако Божественото семе не падне на добра почва, освен че няма да поникне, но ще даде лоши резултати. Сами създадохте трънете, да мушкате с тях, сами ще ги изкорените. Някой следва Божествения път, но ти му казваш: Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него. Той няма да ти донесе никакво благо. — Ето, твоят трън се заби в него и го спъна. Срещаш едно способно момче, евангелист, свършил трети клас. Той се готви да следва гимназия. Ти се явяваш пред него и започваш да го убеждаваш да стане проповедник. Казваш му: Като проповядваш Христа, ще се благословиш. А тъй, ще свършиш гимназия и нищо няма да придобиеш.
към беседата >>

А онези, платените служители, те са посяли тръне, те са създали камъни.
Който работи за пари, той не може никого да обърне към Бога. Истинският проповедник е безкористен. Успехът на християнството се дължи изключително на безкористните, неплатени проповедници, на свещеници без раса и калимавки. Истинските служители аз наричам певци—щурци. Те са разработили пътя, те са го разорали и посяли с добро семе. А онези, платените служители, те са посяли тръне, те са създали камъни. Колкото по-големи са трънете и камъните, толкова по-добре са били платени. Те са създали широкия път.
към беседата >>

Колкото по-големи са трънете и камъните, толкова по-добре са били платени.
Истинският проповедник е безкористен. Успехът на християнството се дължи изключително на безкористните, неплатени проповедници, на свещеници без раса и калимавки. Истинските служители аз наричам певци—щурци. Те са разработили пътя, те са го разорали и посяли с добро семе. А онези, платените служители, те са посяли тръне, те са създали камъни. Колкото по-големи са трънете и камъните, толкова по-добре са били платени. Те са създали широкия път.
към беседата >>

Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне.
И Бог си служи с тези духове обирачи. Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си. Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие. Когато седне при мене някой безкористен човек, аз изпитвам голяма приятност. Той не иска да вземе нещо, но дава от себе си. — Защо някога не можем да се търпим?
към беседата >>

37. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот

Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100.
" За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили.
към беседата >>

Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там.
Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил.
към беседата >>

Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват!
Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем.
към беседата >>

Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем.
Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват! " Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме.
към беседата >>

" Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си.
Казваш: "Тези камъне! " Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа.
към беседата >>

Трънете ние ги създадохме.
Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира.
към беседата >>

Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме?
"Учителю, посей! " Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо! " И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник!
към беседата >>

Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете.
Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение.
към беседата >>

Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба.
Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!
към беседата >>

Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат.
Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо? - Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония.
към беседата >>

38. Пробуждане на колективното съзнание

Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен.
Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно.
към беседата >>

Извадете тръна му и той ще се успокои.
Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън.
към беседата >>

Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие.
Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.
към беседата >>

Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира.
Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.
към беседата >>

Аз не съм срещал човек, който да няма трън.
Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.
към беседата >>

Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно.
Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.
към беседата >>

Нашата философия е изопачена вследствие на този трън.
Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.
към беседата >>

Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.
Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.
към беседата >>

39. Отговор на зададени въпроси

Опасно е да ходят в градовете боси, защото могат да се натъкнат на камъни, на тръни.
Боси трябва да ходите през лятото, особено от началото на месец май, за да може краката ви да бъдат във връзка със земята и във вас да премине електричество и земен магнетизъм. Онези от вас, които не са свикнали да ходят боси, трябва да ходят боси само един-два часа след изгрев слънце. Това е хубаво. Аз бих препоръчал и на мъже, и на жени да излизат боси при изгрев слънце, но извън града, на някоя хубава местност. Опасно е да ходят в градовете боси, защото могат да се натъкнат на камъни, на тръни.
към беседата >>

40. Разумно служене

Ако кракът ви понаболява, ще намерите тръна и ще го извадите.
Следователно всички мисли, чувства, желания и действия, които нямат нищо общо с нашия живот, щом влязат в организма на душата, причиняват болезнено състояние и вие трябва да се стремите да намерите начин да се освободите от тях. Не казвайте: „Няма нищо! “ Не, има нещо. Ако кракът ви понаболява, ще намерите тръна и ще го извадите.
към беседата >>

Апостол Павел също имаше един трън, но казваше, че този трън му е потребен – бил спирачка в живота му.
Апостол Павел също имаше един трън, но казваше, че този трън му е потребен – бил спирачка в живота му. Този трън му служел за спирачка, понеже Павел имаше още да слиза надолу. Господ му каза: „Тази спирачка ти трябва, достатъчна ти е Моята Благодат. Сега не мога да ти отнема спирачката, но слез долу и щом започнеш да се изкачваш, ще ти я отнема.“ Този трън не може да се отнема, но щом слезеш до дъното и поемеш нагоре, Господ ще ти отмахне спирачката, защото за нагоре няма нужда от спирачка. Сега някои от вас имат страдания – те слизат надолу и имат спирачка. И ако ме питате докога ще продължават страданията, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слезете до дъното, а щом поемете нагоре, всички страдания ще почнат да изчезват и когато възлезете на върха, горе, страдания няма да има.
към беседата >>

Този трън му служел за спирачка, понеже Павел имаше още да слиза надолу.
Апостол Павел също имаше един трън, но казваше, че този трън му е потребен – бил спирачка в живота му. Този трън му служел за спирачка, понеже Павел имаше още да слиза надолу. Господ му каза: „Тази спирачка ти трябва, достатъчна ти е Моята Благодат. Сега не мога да ти отнема спирачката, но слез долу и щом започнеш да се изкачваш, ще ти я отнема.“ Този трън не може да се отнема, но щом слезеш до дъното и поемеш нагоре, Господ ще ти отмахне спирачката, защото за нагоре няма нужда от спирачка. Сега някои от вас имат страдания – те слизат надолу и имат спирачка. И ако ме питате докога ще продължават страданията, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слезете до дъното, а щом поемете нагоре, всички страдания ще почнат да изчезват и когато възлезете на върха, горе, страдания няма да има.
към беседата >>

Сега не мога да ти отнема спирачката, но слез долу и щом започнеш да се изкачваш, ще ти я отнема.“ Този трън не може да се отнема, но щом слезеш до дъното и поемеш нагоре, Господ ще ти отмахне спирачката, защото за нагоре няма нужда от спирачка.
Апостол Павел също имаше един трън, но казваше, че този трън му е потребен – бил спирачка в живота му. Този трън му служел за спирачка, понеже Павел имаше още да слиза надолу. Господ му каза: „Тази спирачка ти трябва, достатъчна ти е Моята Благодат. Сега не мога да ти отнема спирачката, но слез долу и щом започнеш да се изкачваш, ще ти я отнема.“ Този трън не може да се отнема, но щом слезеш до дъното и поемеш нагоре, Господ ще ти отмахне спирачката, защото за нагоре няма нужда от спирачка. Сега някои от вас имат страдания – те слизат надолу и имат спирачка. И ако ме питате докога ще продължават страданията, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слезете до дъното, а щом поемете нагоре, всички страдания ще почнат да изчезват и когато възлезете на върха, горе, страдания няма да има.
към беседата >>

41. Ненаписаните закони

И когато Павел се оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му казал: „Доста ти е моята благодат.
Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост.
към беседата >>

И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“.
Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост.
към беседата >>

42. Трите методи на природата / Методи на природата

Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100.
При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение!
към беседата >>

43. Твоето Слово

Те мислят свободно, на никакви правила не се подчиняват, и на всяка църква те са тръни, и американците ги наричат „крянкс“ – т.е.
Към демократическите църкви спадат методическата църква, а този доктор Гордон е спадал към аристократическата църква, епископалната. Проповядва, събират се, слушат го, но живот няма в тази църква. В неговата църква ставали много инциденти с този доктор Гордон. Един ден влиза един бедняк, сполучил да влезне в църквата му вътре – те ги наричат: „свободните хора в религията“. Те са такива, че пет пари не дават за хората, когато си изказват мнението. Те мислят свободно, на никакви правила не се подчиняват, и на всяка църква те са тръни, и американците ги наричат „крянкс“ – т.е. колелото им се върти навсякъде, те влизат в църквата, без да плащат. Там се плаща за всяко място по 1,500–2,000 долара, столовете са плюшени, и там „се служи на Бога много хубаво! “ Влиза един беден и сяда на един стол. Стопанинът на стола го гледа, иска да го изкара, но не може. Пита го: „Ти знаеш ли на кого е това място?
към беседата >>

44. Закон на енергията / Закон за енергиите

Туй електричество е трън в плътта.
Част от нейната енергия се асимилира от приятелката, която тя обича, а известна част, предназначена за втората приятелка, остава неизползвана и се набира. Ако се набере в дясната страна на мозъка, индивидът огрубява; ако е в лявата – той се облагородява. Ако енергията остане на лявата страна на тялото, той ще бъде умърлушен, недоволен от себе си. Какъв е церът? – Ней трябва друга приятелка, която да асимилира енергията. Туй електричество е трън в плътта. Значи трябва да намери приятелка, която ще употреби, асимилира точно това електричество.
към беседата >>

45. Както е Он чист

И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън.
Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>

Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.
към беседата >>

Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни?
към беседата >>

Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща.
към беседата >>

Като слезем на физическото поле, и там има трънища.
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога.
към беседата >>

В какво седят тия тръни?
Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм.
към беседата >>

Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече.
Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни.
към беседата >>

Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“.
Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота.
към беседата >>

Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“.
Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка.
към беседата >>

Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни.
„Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз.
към беседата >>

И тъй, ние постоянно газим тръни.
Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“.
към беседата >>

Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни.
Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си.
към беседата >>

Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“.
И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи.
към беседата >>

46. Гладуват и жадуват

И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката.
Голям е огънят, който има 10,000, 15,000 до 20,000 градуса. Това разбирам огън. И каквото туриш върху него, всичко се топи. После ние казваме: „Нашите скърби са много големи“. Но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб. И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката. А на другиго влязло едно голямо желязо в крака, той даже не чувства голяма болка.
към беседата >>

47. Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите

Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност.
Да кажем, че вие имате известно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тялото. Състояние на духа подразбира, че си мислите нещо, някоя мисъл да ви занимава. Състояние на душата подразбира някакво чувство в сърцето. Тъй че имате някакво състояние или в ума, или в сърцето, или във волята си. Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол.
към беседата >>

Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни.
Състояние на духа подразбира, че си мислите нещо, някоя мисъл да ви занимава. Състояние на душата подразбира някакво чувство в сърцето. Тъй че имате някакво състояние или в ума, или в сърцето, или във волята си. Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте.
към беседата >>

Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“.
Състояние на душата подразбира някакво чувство в сърцето. Тъй че имате някакво състояние или в ума, или в сърцето, или във волята си. Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.
към беседата >>

А туй кривене произтича от този цигански трън.
Тъй че имате някакво състояние или в ума, или в сърцето, или във волята си. Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.
към беседата >>

Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна.
Та туй именно състояние произтича от напрежението на някаква си сила. Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.
към беседата >>

Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол.
Запример, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.
към беседата >>

Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте.
Значи известна сила е нападнала върху този трън, той въздействува на вашия крак и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.
към беседата >>

И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.
Който не знае причината за туй ваше състояние, че в петата ви влязъл този малък трън, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трън. Българите изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, навсякъде расте. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти.
към беседата >>

Сега, тия тръне са още по-опасни, когато у вас се възбуди някое чувство, да кажем, чувство на отвращение или омраза.
Сега, тия тръне са още по-опасни, когато у вас се възбуди някое чувство, да кажем, чувство на отвращение или омраза. Може да си философ, може да си религиозен човек, но когато дойде туй чувство, вие ще се измените, ще забравите вашата религиозност и ще се проявите тъй, както сте били първоначално. Преди 20 години гледах, как двама мисионери в Северна България се хванаха за гушата и едва не се убиха, но след 1⁄2 час се молиха и след молитвата, това-онова, целунаха се и си простиха. Питам сега: Какво е станало между тях? Причината е една дума. Тази дума в даден момент може да се разбере криво, да подбуди ред други чувства и да произведе друг род състояние.
към беседата >>

Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. (втори вариант)
Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място.
към втори вариант >>

Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. (втори вариант)
Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние?
към втори вариант >>

За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. (втори вариант)
Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека.
към втори вариант >>

Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. (втори вариант)
Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека.
към втори вариант >>

Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? (втори вариант)
Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека.
към втори вариант >>

Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека. (втори вариант)
За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека.
към втори вариант >>

Следователно пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. (втори вариант)
Следователно пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. Една горчива, или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас.
към втори вариант >>

Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. (втори вариант)
Следователно пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. Една горчива, или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърляте върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време.
към втори вариант >>

Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. (втори вариант)
Следователно пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. Една горчива, или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърляте върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време. Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи.
към втори вариант >>

48. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни.
И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния. Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни. Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт!
към беседата >>

Тази нервност се дължи само на тръна.
И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния. Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни. Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт! " Вие веднага се спирате, трепнете и казвате: "Как ще я изплатя?
към беседата >>

Извадете тръна и туй състояние ще мине.
И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния. Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни. Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт! " Вие веднага се спирате, трепнете и казвате: "Как ще я изплатя? " Ами че вие сте на аудиенция с Бога и мислите как ще я изплатите!
към беседата >>

49. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни.
Сега, някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна; извадете го и това състояние ще мине. Например, стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт! “ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя? “ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате.
към беседата >>

Тази нервност се дължи единствено на тръна; извадете го и това състояние ще мине.
Сега, някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна; извадете го и това състояние ще мине. Например, стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт! “ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя? “ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици.
към беседата >>

50. Живият Господ

Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън.
Кажеш ли, че има доброкачествена лоза, ще знаеш, че ще я опитам. Преди десетина годили ходих в Новопазарско. Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден. Следователно, ако лозовата пръчка е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и, като си откъснеш от него един грозд, да кажеш: Това е отлично грозде! Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Първо трябва да осигурите материалния си живот, после да се занимавате с духовни работи.
към беседата >>

Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж.
Преди десетина годили ходих в Новопазарско. Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден. Следователно, ако лозовата пръчка е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и, като си откъснеш от него един грозд, да кажеш: Това е отлично грозде! Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Първо трябва да осигурите материалния си живот, после да се занимавате с духовни работи. Според мене, първо ще се занимавате с духовни въпроси, а после с материални.
към беседата >>

Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден.
Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден. Следователно, ако лозовата пръчка е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и, като си откъснеш от него един грозд, да кажеш: Това е отлично грозде! Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Първо трябва да осигурите материалния си живот, после да се занимавате с духовни работи. Според мене, първо ще се занимавате с духовни въпроси, а после с материални. Чудни са хората, като мислят, че първо трябва да се осигурят материално.
към беседата >>

Бикът отговорил: В долната част на единия крак, не зная точно къде, се е забил един голям трън.
В Америка, някъде, бикът на един богат земеделец пощурял, започнал да се хвърля върху хората, да ги гони, да ги боде с рогата си. Всички се чудели, какво да правят с бика, как да го укротят. Едно момче видяло това и се приближило при бика, хванало го за рогата и го запитало: Какво ти е? Защо толкова лудуваш? Бикът отговорил: В долната част на единия крак, не зная точно къде, се е забил един голям трън. Той ме смущава, не зная, как да си помогна. Момчето се навело, вдигнало крака па бика и внимателно извадило тръна. Бикът веднага се успокоил и престанал да лудува. Понеже момчето знаело езика на животните, помогнало на бика, разбрало болката му.
към беседата >>

Момчето се навело, вдигнало крака па бика и внимателно извадило тръна.
Всички се чудели, какво да правят с бика, как да го укротят. Едно момче видяло това и се приближило при бика, хванало го за рогата и го запитало: Какво ти е? Защо толкова лудуваш? Бикът отговорил: В долната част на единия крак, не зная точно къде, се е забил един голям трън. Той ме смущава, не зная, как да си помогна. Момчето се навело, вдигнало крака па бика и внимателно извадило тръна. Бикът веднага се успокоил и престанал да лудува. Понеже момчето знаело езика на животните, помогнало на бика, разбрало болката му.
към беседата >>

Често и хората, като този бик, полудяват – трън е влязъл в петата им.
Често и хората, като този бик, полудяват – трън е влязъл в петата им. – Как ще им се помогне? – Като дойде някой виден лекар, който може майсторски да вади тръне. Има лекари, които не разбират от това изкуство. Вместо да извади тръна, той го бутне навътре. За няколко дена болката минава, но след това се явява усложнение.
към беседата >>

– Като дойде някой виден лекар, който може майсторски да вади тръне.
Често и хората, като този бик, полудяват – трън е влязъл в петата им. – Как ще им се помогне? – Като дойде някой виден лекар, който може майсторски да вади тръне. Има лекари, които не разбират от това изкуство. Вместо да извади тръна, той го бутне навътре. За няколко дена болката минава, но след това се явява усложнение. Лекарят дойде, прегледа крака и казва: Трънът е влязъл по-дълбоко, трябва да се извади. Реже, бърка в месото, но не може да го извади.
към беседата >>

Вместо да извади тръна, той го бутне навътре.
Често и хората, като този бик, полудяват – трън е влязъл в петата им. – Как ще им се помогне? – Като дойде някой виден лекар, който може майсторски да вади тръне. Има лекари, които не разбират от това изкуство. Вместо да извади тръна, той го бутне навътре. За няколко дена болката минава, но след това се явява усложнение. Лекарят дойде, прегледа крака и казва: Трънът е влязъл по-дълбоко, трябва да се извади. Реже, бърка в месото, но не може да го извади. Положението на болния се усложнява. Лекарят казва: Аз не мога да извадя тръна, извикайте друг лекар.
към беседата >>

Лекарят дойде, прегледа крака и казва: Трънът е влязъл по-дълбоко, трябва да се извади.
– Как ще им се помогне? – Като дойде някой виден лекар, който може майсторски да вади тръне. Има лекари, които не разбират от това изкуство. Вместо да извади тръна, той го бутне навътре. За няколко дена болката минава, но след това се явява усложнение. Лекарят дойде, прегледа крака и казва: Трънът е влязъл по-дълбоко, трябва да се извади. Реже, бърка в месото, но не може да го извади. Положението на болния се усложнява. Лекарят казва: Аз не мога да извадя тръна, извикайте друг лекар. Така се изреждат няколко лекари, докато извикат свещеник да чете на болния. Свещеникът казва, че болният е обсебен, трябва да му се четат молитви.
към беседата >>

Лекарят казва: Аз не мога да извадя тръна, извикайте друг лекар.
Вместо да извади тръна, той го бутне навътре. За няколко дена болката минава, но след това се явява усложнение. Лекарят дойде, прегледа крака и казва: Трънът е влязъл по-дълбоко, трябва да се извади. Реже, бърка в месото, но не може да го извади. Положението на болния се усложнява. Лекарят казва: Аз не мога да извадя тръна, извикайте друг лекар. Така се изреждат няколко лекари, докато извикат свещеник да чете на болния. Свещеникът казва, че болният е обсебен, трябва да му се четат молитви. Чете една молитва, втора, трета, и болките утихват. След два-три дена положението се влошава още повече. – Извикайте лекар, който разбира от тази работа.
към беседата >>

Като дойде един лекар, който разбира изкуството си, той взима щипците и изважда тръна.
Така се изреждат няколко лекари, докато извикат свещеник да чете на болния. Свещеникът казва, че болният е обсебен, трябва да му се четат молитви. Чете една молитва, втора, трета, и болките утихват. След два-три дена положението се влошава още повече. – Извикайте лекар, който разбира от тази работа. Като дойде един лекар, който разбира изкуството си, той взима щипците и изважда тръна. Лекарят е подобен на светията, който с една молитва може да извади всякакъв трън от петата на човека. Той разбира законите, по които се вадят тръните от петите на хората. Противоречие е, когато не можеш да извадиш тръна от човешката пета. Противоречие е да не можеш да говориш истината. Който не може да говори истината, пръв той се натъква на противоречия.
към беседата >>

Лекарят е подобен на светията, който с една молитва може да извади всякакъв трън от петата на човека.
Свещеникът казва, че болният е обсебен, трябва да му се четат молитви. Чете една молитва, втора, трета, и болките утихват. След два-три дена положението се влошава още повече. – Извикайте лекар, който разбира от тази работа. Като дойде един лекар, който разбира изкуството си, той взима щипците и изважда тръна. Лекарят е подобен на светията, който с една молитва може да извади всякакъв трън от петата на човека. Той разбира законите, по които се вадят тръните от петите на хората. Противоречие е, когато не можеш да извадиш тръна от човешката пета. Противоречие е да не можеш да говориш истината. Който не може да говори истината, пръв той се натъква на противоречия.
към беседата >>

Той разбира законите, по които се вадят тръните от петите на хората.
Чете една молитва, втора, трета, и болките утихват. След два-три дена положението се влошава още повече. – Извикайте лекар, който разбира от тази работа. Като дойде един лекар, който разбира изкуството си, той взима щипците и изважда тръна. Лекарят е подобен на светията, който с една молитва може да извади всякакъв трън от петата на човека. Той разбира законите, по които се вадят тръните от петите на хората. Противоречие е, когато не можеш да извадиш тръна от човешката пета. Противоречие е да не можеш да говориш истината. Който не може да говори истината, пръв той се натъква на противоречия.
към беседата >>

Противоречие е, когато не можеш да извадиш тръна от човешката пета.
След два-три дена положението се влошава още повече. – Извикайте лекар, който разбира от тази работа. Като дойде един лекар, който разбира изкуството си, той взима щипците и изважда тръна. Лекарят е подобен на светията, който с една молитва може да извади всякакъв трън от петата на човека. Той разбира законите, по които се вадят тръните от петите на хората. Противоречие е, когато не можеш да извадиш тръна от човешката пета. Противоречие е да не можеш да говориш истината. Който не може да говори истината, пръв той се натъква на противоречия.
към беседата >>

51. Влиянието на електричеството

То е, както когато забия на двама души трън в петата.
Често ще забележите явления на съгласия, които зависят само от земните течения. Тогава ще разпределите течението. Може да вземем двама души от вас, които са скарани, и да ги примирим. Ще отидем някъде на разходка гдето тия течения се уравновесяват, и двамата ще се примирят, ще кажат: „Дай си ръката, ние можем да работим“. Значи причината не е във вас, а е външна. То е, както когато забия на двама души трън в петата. И двамата ще викат: „Не можем да търпим“. Извадете тръна и двамата ще бъдат доволни. Извадете причината! Следователно ние трябва да знаем всички причини, които ни въздействат външно, механически, за да може да се справим с по-дълбоките причини, които не зависят от нашето тяло, от физическото тяло, а от другите тела, които човек има.
към беседата >>

Извадете тръна и двамата ще бъдат доволни.
Може да вземем двама души от вас, които са скарани, и да ги примирим. Ще отидем някъде на разходка гдето тия течения се уравновесяват, и двамата ще се примирят, ще кажат: „Дай си ръката, ние можем да работим“. Значи причината не е във вас, а е външна. То е, както когато забия на двама души трън в петата. И двамата ще викат: „Не можем да търпим“. Извадете тръна и двамата ще бъдат доволни. Извадете причината! Следователно ние трябва да знаем всички причини, които ни въздействат външно, механически, за да може да се справим с по-дълбоките причини, които не зависят от нашето тяло, от физическото тяло, а от другите тела, които човек има.
към беседата >>

52. По-леко ще бъде наказанието

Отиваш на нивата си и виждаш, че цяла обрасла с тръни.
Де има закони за тях? В нашия свят нито един добър човек не е наказан. Може ли тогава да се оправи светът? Питате: Защо трябва да се наказва добрият човек? Такава е философията на природата, която трябва да се преведе на ваш език, да ви стане ясна, разбрана. Отиваш на нивата си и виждаш, че цяла обрасла с тръни. Недоволен от това, ти взимаш мотиката и ги изравяш, засипваш ги отгоре с пръст. Недоволни от положението си, тръните започват да се оплакват на слънцето, което им казва: Мълчете, аз пак ще ви дам условия да растете и да дадете повече плод, отколкото по-рано. Те израстват, а ти се чудиш, какво е станало с тях, че се размножили. Питам: Ако и добрият човек се накаже по същия начин, т. е. ако се посади в почвата и даде повече плод, няма ли да се радвате?
към беседата >>

Недоволни от положението си, тръните започват да се оплакват на слънцето, което им казва: Мълчете, аз пак ще ви дам условия да растете и да дадете повече плод, отколкото по-рано.
Може ли тогава да се оправи светът? Питате: Защо трябва да се наказва добрият човек? Такава е философията на природата, която трябва да се преведе на ваш език, да ви стане ясна, разбрана. Отиваш на нивата си и виждаш, че цяла обрасла с тръни. Недоволен от това, ти взимаш мотиката и ги изравяш, засипваш ги отгоре с пръст. Недоволни от положението си, тръните започват да се оплакват на слънцето, което им казва: Мълчете, аз пак ще ви дам условия да растете и да дадете повече плод, отколкото по-рано. Те израстват, а ти се чудиш, какво е станало с тях, че се размножили. Питам: Ако и добрият човек се накаже по същия начин, т. е. ако се посади в почвата и даде повече плод, няма ли да се радвате? Следователно, страданията, през които минава добрият човек, не са нищо друго, освен наказание за доброто, което е правил. Това е закон за превръщане на една математическа величина в друга.
към беседата >>

53. Значение на гласните при окултното пеене

Вие, тъй, както сте насядали сега, обмяната на магнетическите течения не е правилна, затова седите като на тръни.
Сега в този салон има неудобства, стеснени сме, салонът трябва да бъде два пъти по-широк, за да може всички да насядате, да не се допирате, да сте най-малко по 20 сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухът ще бъде по-чист. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятност. Тогава упражненията ще бъдат по-приятни от сега. И после, трябва да се разпределите. Вие, тъй, както сте насядали сега, обмяната на магнетическите течения не е правилна, затова седите като на тръни. Според окултния закон трябва съвсем другояче да ви наредя, а не тъй, както сте разхвърляни. Някой от вас искат да сядат на първо място, но по окултния закон те трябва най-назад да седнат, а някои отзад да дойдат напред. Трябва ви един голям салон. Като отидем в новия салон, непременно ще направим един опит. Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесат своята полза.
към беседата >>

54. Добрата земя

„Третото падна сред трънете и, като пораснаха те, заглушиха го.
„Третото падна сред трънете и, като пораснаха те, заглушиха го. – И то не издържало изпита си.
към беседата >>

55. Защо не можахме?

— Че коренът и стъблото му са на ябълка, а клоните му — на трън.
Като говоря, аз разглеждам нещата от друга страна. Например, казват ми за някого, че е лош. Щом е така, аз ще разровя корените му и ще го изследвам. Какво виждам? — Че коренът и стъблото му са на ябълка, а клоните му — на трън. Значи, той е присаден с трън. Долу той е добър, а горе — лош. Като зная причината за неговата лошавина, аз си мълча, нищо не казвам. За друг ми казват, че е добър, благороден, няма подобен на него в нашето общество. Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре — ябълка.
към беседата >>

Значи, той е присаден с трън.
Като говоря, аз разглеждам нещата от друга страна. Например, казват ми за някого, че е лош. Щом е така, аз ще разровя корените му и ще го изследвам. Какво виждам? — Че коренът и стъблото му са на ябълка, а клоните му — на трън. Значи, той е присаден с трън. Долу той е добър, а горе — лош. Като зная причината за неговата лошавина, аз си мълча, нищо не казвам. За друг ми казват, че е добър, благороден, няма подобен на него в нашето общество. Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре — ябълка. Значи, той е присаден с ябълка.
към беседата >>

Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре — ябълка.
— Че коренът и стъблото му са на ябълка, а клоните му — на трън. Значи, той е присаден с трън. Долу той е добър, а горе — лош. Като зная причината за неговата лошавина, аз си мълча, нищо не казвам. За друг ми казват, че е добър, благороден, няма подобен на него в нашето общество. Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре — ябълка. Значи, той е присаден с ябълка. Сега вече зная, защо единият е добър, а другият — лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш?
към беседата >>

Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка.
Като зная причината за неговата лошавина, аз си мълча, нищо не казвам. За друг ми казват, че е добър, благороден, няма подобен на него в нашето общество. Разравям и неговите корени и виждам, че отдолу е трън, а нагоре — ябълка. Значи, той е присаден с ябълка. Сега вече зная, защо единият е добър, а другият — лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш? — Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада.
към беседата >>

— Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада.
Значи, той е присаден с ябълка. Сега вече зная, защо единият е добър, а другият — лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш? — Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е.
към беседата >>

Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка.
Сега вече зная, защо единият е добър, а другият — лош. Лошият човек е присаден на трън, а добрият — на ябълка. Ето истината! — Как ще я докажеш? — Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е. Сега аз разсъждавам философски.
към беседата >>

Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън.
Ето истината! — Как ще я докажеш? — Отивам при тръна, чуквам го, и присадката пада. Казвам му: Идната година от тръна ще излезе ябълка. Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е. Сега аз разсъждавам философски. — Защо трънът е присаден на ябълка? — Защото той не е попаднал в почвата на любовта.
към беседата >>

— Защо трънът е присаден на ябълка?
Отивам при ябълката, чукна я, присадката й пада. Казвам: Идната година от тебе ще излезе трън. — Възможно ли е това? — Възможно е. Сега аз разсъждавам философски. — Защо трънът е присаден на ябълка? — Защото той не е попаднал в почвата на любовта. Неговата почва е груба, необлагородена. Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди.
към беседата >>

Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката.
Сега аз разсъждавам философски. — Защо трънът е присаден на ябълка? — Защото той не е попаднал в почвата на любовта. Неговата почва е груба, необлагородена. Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди. Във втория случай трънът е присаден на ябълка. — Защо? — Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.
към беседата >>

Във втория случай трънът е присаден на ябълка.
— Защото той не е попаднал в почвата на любовта. Неговата почва е груба, необлагородена. Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди. Във втория случай трънът е присаден на ябълка. — Защо? — Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.
към беседата >>

— Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.
Доброто не може да расте в груба среда, при груби условия. Трънът може да расте при груби условия, но не и ябълката. Тя може да се присади на дивачка, за да стане почвата по-любовна, т.е., да се облагороди. Във втория случай трънът е присаден на ябълка. — Защо? — Трънът се моли: Присадете ме на ябълка, за да се облагородя.
към беседата >>

С други думи казано: Присадката се счупва, трънът се показва, и човек се проявява като луд.
Някога и майката била разстроена. Аз зная дълбоката причина за това. Всяко полудяване се дължи на някакви любовни връзки. Когато млада мома се разстрои, това показва, че имала любовни връзки с някой момък, и той я изиграл. Отблъсната от него, от родителите си и от обществото, тя не може да издържи това голямо напрежение и заболява. С други думи казано: Присадката се счупва, трънът се показва, и човек се проявява като луд. Като не знаят причината за това заболяване, казват, че ученичката заболяла от моето учение. Аз съм готов да направя опит да я излекувам, но с условие да повярвате. Готов съм да направя опита в присъствието на това момиче, на светия Синод, на целия учителски състав в Пловдив и на целия български народ. Ако всички се решат да служат на Бога с любов, да забравят своите дългове и грехове, аз съм готов да кажа само една дума и да излекувам болното момиче. По друг начин не съм съгласен да го лекувам.
към беседата >>

Този въпрос е толкова трънлив, че аз няма да го зачеквам.
Хората мислят, че Христос е същият, както преди 2,000 години. Ако сега дойде на земята, Той ще прави по-големи, по-чудни работа. Сега едни разискват, че Христос е Бог по еволюция, а други поддържат, че Той е Бог по естество. Това са неразбрани неща. Какво значи по еволюция, и какво — по естество? Този въпрос е толкова трънлив, че аз няма да го зачеквам. Ще се спра само върху това — по еволюция. Съществено е да разбираме истината. Съществена мисъл е, че ние трябва да турим най-напред живота си на здрава основа, на една разумна любов, която да не раздвоява чувствата ни. Новата култура ще се основава на любовта, не както ние я схващаме. Нашата любов не е в състояние да понесе, да претърпи обидите.
към беседата >>

— Добри сте, братя, добри хора сте, горе сте ябълки, долу, в корена — тръни, дивачки.
Като говоря така, някои от вас са вътрешно недоволни, протестират в себе си: Ние не сме лоши. — Добри сте, братя, добри хора сте, горе сте ябълки, долу, в корена — тръни, дивачки. Имаш любов, но долу си трън,
към беседата >>

Имаш любов, но долу си трън,
Като говоря така, някои от вас са вътрешно недоволни, протестират в себе си: Ние не сме лоши. — Добри сте, братя, добри хора сте, горе сте ябълки, долу, в корена — тръни, дивачки. Имаш любов, но долу си трън,
към беседата >>

56. Простри ръката си!

Бодили и тръне ще растат на нивата му.
Докато кокошката е в стомаха ти, не можеш да се молиш. Не ви упреквам, но обяснявам защо животът ви няма добри резултати. Първото условие за молитвата е човек да изоре нивата си. Ще мине с плуга по нея четири-пет пъти и тогава може да я засее. Иначе, колкото и да плаче, никой не може да му помогне. Бодили и тръне ще растат на нивата му. Който види изораната нива, ще се спре пред нея и ще каже: Приятелю, аз имам хубаво семе, искам да посея твоята нива. Казваш: Скърбя, тъжен съм. – Изора ли нивата си? – Не съм я изорал. – Впрегни ралото си, изори нивата, посей я и после плачи, колкото искаш.
към беседата >>

57. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

Как постъпваш към дивачката, към трънката? (втори вариант)
Като знаете това, не се самоизлъгвайте. Не мислете, че обичате. Ние обичаме човека, според неговия плод. Колкото по-добър е плодът му, толкова повече го обичаме. Колкото по-хубава и по-сладка е една ябълка, толкова повече я обичаме. Как постъпваш към дивачката, към трънката? – Минаваш, заминаваш край нея, без да се спреш. Дивачката те пита: Защо не ме обичаш? – Плодът ти не ми харесва. Ето защо, садете в градината си само Божествени плодове. Могат да минат хиляди години, но те ще израснат и ще дадат сладки плодове.
към втори вариант >>

А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ.
И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ? “ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри.
към беседата >>

58. Гордост и тщеславие

Например, някъде в градината си имате трън; какво ще направите с този трън?
При сегашното състояние, в което се намирате, вие често се натъквате на някои наследствени черти, за които трябва да бъдете морално готови да ги посрещнете. В първичното тяло на човека или в тъй наречения матрикс* са складирани всички добри и лоши семена на човешките мисли и чувства, които от време на време се проявяват. Във всяко прераждане човек дава възможност или подтик на някои от своите мисли и чувства да се проявяват, да се развиват. За тази цел той трябва да има знания – за всеки даден случай да разбира как да постъпва. Например, някъде в градината си имате трън; какво ще направите с този трън? Ще го присадите, нищо повече. – Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване – ще го присадите. Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека.
към беседата >>

Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади.
За тази цел той трябва да има знания – за всеки даден случай да разбира как да постъпва. Например, някъде в градината си имате трън; какво ще направите с този трън? Ще го присадите, нищо повече. – Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване – ще го присадите. Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека. За тази цел човек трябва да развива моралните си чувства. Те се развиват чрез ума. Когато разработва умствените способности в себе си, по този начин човек влияе върху моралните си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на изкуствата, на техниката, както и всички научни дисциплини.
към беседата >>

Този трън може да се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека.
Например, някъде в градината си имате трън; какво ще направите с този трън? Ще го присадите, нищо повече. – Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване – ще го присадите. Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва да се изкорени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека. За тази цел човек трябва да развива моралните си чувства. Те се развиват чрез ума. Когато разработва умствените способности в себе си, по този начин човек влияе върху моралните си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на изкуствата, на техниката, както и всички научни дисциплини.
към беседата >>

59. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. (втори вариант)
Друг си навехнал крака, боли го. Ти го поздравиш и си мислиш, защо е неразположен той към теб. Боли го крак. Няма нищо човекът против теб. Твоето неразположение не иде отвън. Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. Как ще извадиш този трън от себе си? Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че Бог е верен на своя Закон.
към втори вариант >>

Как ще извадиш този трън от себе си? (втори вариант)
Ти го поздравиш и си мислиш, защо е неразположен той към теб. Боли го крак. Няма нищо човекът против теб. Твоето неразположение не иде отвън. Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. Как ще извадиш този трън от себе си? Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че Бог е верен на своя Закон. Ако и майката не е вярна на този закон, ще даде лош наклон на своето дете.
към втори вариант >>

Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ.
Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега?
към беседата >>

Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка?
„Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него.
към беседата >>

60. Чий е този образъ? / Чий е този образ

Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: "Господи, доста са моите тръне". (втори вариант)
Сега дошъл в София един американец, минава за велик музикант. Действително, той свири много хубаво, има голяма техника, но едно развито музикално ухо може да забележи известни дисонанси. Не всеки може да забележи това, но ухото на един светия, на един ангел забелязват тия дисонанси. Значи, има още по-велика музика, Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и, като се върнеш в къщи, ще кажеш на жена си: С мене всичко е свършено, отсега нататък ще служа на Господа. Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: "Господи, доста са моите тръне". Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата.
към втори вариант >>

Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. (втори вариант)
Действително, той свири много хубаво, има голяма техника, но едно развито музикално ухо може да забележи известни дисонанси. Не всеки може да забележи това, но ухото на един светия, на един ангел забелязват тия дисонанси. Значи, има още по-велика музика, Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и, като се върнеш в къщи, ще кажеш на жена си: С мене всичко е свършено, отсега нататък ще служа на Господа. Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: "Господи, доста са моите тръне". Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата.
към втори вариант >>

Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“.
Гдѣ е онази музика? Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“. И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>

Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.
Сега е дошълъ въ София единъ великъ музикантъ – американецъ, за великъ минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забѣлѣжатъ, че тамъ има извѣстни дисонанси. Навсѣкѫдѣ това нѣма да го забѣлѣжатъ, но ухото на единъ светия, на единъ ангелъ ще забѣлѣжи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуешъ, ще забравишъ всичко, и като се върнешъ дома си, при жена си, ще кажешъ: „Въпросътъ е свършенъ съ мене, отсега нататъкъ ще служа на Господа, ще се простя съ хората“. Апостолъ Павелъ се моли, плака, казваше: „Господи, доста сѫ моитѣ тръне“. Най-послѣ, за да му покаже Господь, че му е необходимъ този трънъ, прати го въ третото небе, въ това училище, тамъ да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. И отъ сега вече не живѣя въ седмата глава, а въ осмата“. И друга песѣнъ пѣе Павелъ.
към беседата >>

61. Движение на разумните сили

Освен този опит можете да направите още един: събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни.
И тъй, от всички се иска съзнателна работа – постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Например, ако искате да развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този начин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един: събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си.
към беседата >>

Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека.
Човек се натъква на същите положения и в Живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха – тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и винаги ще бъдете весел. Щом запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.
към беседата >>

62. Дерзайте, Аз съм

Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво.
Физическият живот се отличава с контрасти, т.е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора – хората на всекидневния живот – по трети начин. Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив.
към беседата >>

И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си.
Физическият живот се отличава с контрасти, т.е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора – хората на всекидневния живот – по трети начин. Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх.
към беседата >>

63. Където е Любовта, там е Бог

КД

Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън, и той расте.
Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Тези семенца не трябва да носите в света на душата.Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: „ До моите роднини, света на сърцето и света на ума." Там може да растат, понеже в света на ума и на сърцето има храна за тях. Законът е верен - щом човек влезе в духовния свят, той става по- добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън, и той расте. И лошото, и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, соковете на които няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива.
към беседата >>

64. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

Мяза на магарешки трън, но е нещо особено.
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза? Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>

И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
Казвате: „Ние сме насадени, ние сме християни.“ Добре, аз не оспорвам това. Ние поставяме нещата на опит. Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние си изписахме от Париж особени цветя. Вижте това цвете какво е особено.“ Какво е то? Мяза на магарешки трън, но е нещо особено. И действително след време се разви един отличен магарешки трън от Париж.
към беседата >>

Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени.
Казвам, такива магарешки тръни и ние имаме в България, само че не са тъй облагородени. Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва да даде? Трябва да даде царско грозде, каквото се развива в Русия. Та като го откъснеш, да си кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва да осигурим материалния живот, че тогава да се занимаваме с духовни работи. Не, обратен е процесът в света. Първо трябва да се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи.
към беседата >>

“ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>

Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш? “ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън. Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
към беседата >>

Някой трън е влязъл в петата ни.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко.
към беседата >>

Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна.
към беседата >>

Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна.
И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни. Трябва да дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та да ги извадят, защото има лекари, които не могат да ги вадят майсторски. Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна. Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>

Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
Тия последните лекари спрат болестта за дванадесет дни, но после тя се яви в още по-тежка форма. Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога да помогна.“ Значи лекарят не може да извади тръна. Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника си, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките. Но след една неделя положението е още по-тежко. И после казва: „Не мога да му помогна. Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как да вади тия тръни.
към беседата >>

65. Който има уши

Ако вие постъпвате по първия начин, ще бъдете семето, посято на пътя, семето, посято между камъните, и семето, посято между тръните – значи по начина на кривото разбиране.
Не се лъжете, изпитвайте ума, сърцето и волята си! Туй е волята Божия. Ако вие постъпвате по първия начин, ще бъдете семето, посято на пътя, семето, посято между камъните, и семето, посято между тръните – значи по начина на кривото разбиране. Ако постъпвате по втория начин, по закона на Любовта, вие ще бъдете семето, посято на добрата почва, което дава плод стократно. Има нещо неизбежно в света!
към беседата >>

66. Окултната музика в живота

И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи.
“ – Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква.
към беседата >>

Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши.
Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта.
към беседата >>

“ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е.
“ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта. Вие мислите, че разбирате Радостта! Отчасти я разбирате.
към беседата >>

67. Нашите длъжници

“ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“.
Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се.
към беседата >>

Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда.
Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му.
към беседата >>

„Познавам те, ти извади моя трън.“
Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“
към беседата >>

Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас.
Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме? – С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща.
към беседата >>

68. Господи, да прогледам!

И рече на Адама: „Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тази земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината“.
Тя каза: „Господи, аз видях змията на дървото горе, тя ми показа един плод. Аз мислих, че този плод е нещо хубаво и ядох от него“. И двамата сгрешиха, и двамата после казаха на Господа: „Господи, тази работа Ти можеше да я оправиш. Не можеше ли по друг начин? “ И повика Господ един ангел и рече му: „Извикай тия двамата избраници и ги изпъди из рая с камшик“. И рече на Адама: „Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тази земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината“. А на жената рече: „Ти в мъки ще раждаш, докато се научиш да обичаш Истината“. Хвана тогава Адам жена си под ръка, потекоха сълзи и на двамата, обърнаха се назад, погледнаха към рая и казаха си: „Изгубени сме! “
към беседата >>

69. Страхът

Малките въпроси са като циганските тръни – часове отнемат, докато се премахнат.
“ Аз го оставям свободен, нищо не му казвам. Друг път дойде да ме занимава цял час с някой дребнав въпрос, който не заслужава да се разглежда. В първия случай той считаше важния въпрос за маловажен, понеже разсъждаваше по човешки. Той мисли, че важният въпрос ще ми отнеме много дълго време. Важните въпроси отнемат най-малко време. Малките въпроси са като циганските тръни – часове отнемат, докато се премахнат. Големият трън лесно се набутва, лесно се хваща с щипците, а речеш ли да хванеш малкия трън с щипците, той се откъсва. Него и с игла не можеш да извадиш. Някои от вас мислят, че лесно се решават малките въпроси. Лъжат се, не е така. Големите погрешки в света много по-лесно се изправят, отколкото малките.
към беседата >>

Големият трън лесно се набутва, лесно се хваща с щипците, а речеш ли да хванеш малкия трън с щипците, той се откъсва.
Друг път дойде да ме занимава цял час с някой дребнав въпрос, който не заслужава да се разглежда. В първия случай той считаше важния въпрос за маловажен, понеже разсъждаваше по човешки. Той мисли, че важният въпрос ще ми отнеме много дълго време. Важните въпроси отнемат най-малко време. Малките въпроси са като циганските тръни – часове отнемат, докато се премахнат. Големият трън лесно се набутва, лесно се хваща с щипците, а речеш ли да хванеш малкия трън с щипците, той се откъсва. Него и с игла не можеш да извадиш. Някои от вас мислят, че лесно се решават малките въпроси. Лъжат се, не е така. Големите погрешки в света много по-лесно се изправят, отколкото малките. Когато кажем, че трябва да поправим малките погрешки, това подразбира, че трябва да се започне една сериозна работа.
към беседата >>

70. Малкото приложение

Вие ще се намерите в едно неприятно вам общество – между магарешки тръни, между хмел и до някои подобни растения.
С каква мярка мериш, та казваш, че у Бога има зло? Смешно е, когато мътната вода почне да преценява доколко чистата вода е нечиста. Няма никаква философия тук! Следователно в дадения случай само онова е разбрано, което човек може да възприеме, да асимилира в себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвете в гората и се намирате между други не толкова благородни цветя. Вие ще се намерите в едно неприятно вам общество – между магарешки тръни, между хмел и до някои подобни растения. Вие, като растете, с тях ли ще се занимавате, или със себе си? Сега вие се занимавате с въпроса: „Защо Бог е турил магарешкия трън до вас? “ – Не, трябва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръни. Те по своето естество са толкова благородни, колкото и вие. Магарешкият трън в някои отношения за вас може да няма тия качества, които вие изисквате.
към беседата >>

Сега вие се занимавате с въпроса: „Защо Бог е турил магарешкия трън до вас?
Няма никаква философия тук! Следователно в дадения случай само онова е разбрано, което човек може да възприеме, да асимилира в себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвете в гората и се намирате между други не толкова благородни цветя. Вие ще се намерите в едно неприятно вам общество – между магарешки тръни, между хмел и до някои подобни растения. Вие, като растете, с тях ли ще се занимавате, или със себе си? Сега вие се занимавате с въпроса: „Защо Бог е турил магарешкия трън до вас? “ – Не, трябва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръни. Те по своето естество са толкова благородни, колкото и вие. Магарешкият трън в някои отношения за вас може да няма тия качества, които вие изисквате. По отношение на Природата обаче, по отношение на службата, която извършват, те са на мястото си. Някои цитират един стих от апостол Павел, че Господ е направил някои съдове за почести, други – за безчестие.
към беседата >>

“ – Не, трябва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръни.
Следователно в дадения случай само онова е разбрано, което човек може да възприеме, да асимилира в себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвете в гората и се намирате между други не толкова благородни цветя. Вие ще се намерите в едно неприятно вам общество – между магарешки тръни, между хмел и до някои подобни растения. Вие, като растете, с тях ли ще се занимавате, или със себе си? Сега вие се занимавате с въпроса: „Защо Бог е турил магарешкия трън до вас? “ – Не, трябва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръни. Те по своето естество са толкова благородни, колкото и вие. Магарешкият трън в някои отношения за вас може да няма тия качества, които вие изисквате. По отношение на Природата обаче, по отношение на службата, която извършват, те са на мястото си. Някои цитират един стих от апостол Павел, че Господ е направил някои съдове за почести, други – за безчестие. Той констатира един факт.
към беседата >>

Магарешкият трън в някои отношения за вас може да няма тия качества, които вие изисквате.
Вие ще се намерите в едно неприятно вам общество – между магарешки тръни, между хмел и до някои подобни растения. Вие, като растете, с тях ли ще се занимавате, или със себе си? Сега вие се занимавате с въпроса: „Защо Бог е турил магарешкия трън до вас? “ – Не, трябва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръни. Те по своето естество са толкова благородни, колкото и вие. Магарешкият трън в някои отношения за вас може да няма тия качества, които вие изисквате. По отношение на Природата обаче, по отношение на службата, която извършват, те са на мястото си. Някои цитират един стих от апостол Павел, че Господ е направил някои съдове за почести, други – за безчестие. Той констатира един факт. И вие нали правите същото? В едно гърне готвите, в друго туряте помия.
към беседата >>

71. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

МС

Поглежда, един трън се забил в лапата му. (втори вариант)
Нему била зададена задачата, да примири всички животни в местността дето живял. Цели 20 години живял там и се молил на Бога да му покаже един истински начин, по който като говори на животните, да могат да го разберат, да живеят в мир, да не се измъчват. По едно време, като минавал през гората, чува рев на един лъв. Отива да види какво има. Вижда един лъв, който идва насреща му и носи дигната нагоре едната си лапа. Поглежда, един трън се забил в лапата му. Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето учение." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си. Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв.
към втори вариант >>

Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. (втори вариант)
Цели 20 години живял там и се молил на Бога да му покаже един истински начин, по който като говори на животните, да могат да го разберат, да живеят в мир, да не се измъчват. По едно време, като минавал през гората, чува рев на един лъв. Отива да види какво има. Вижда един лъв, който идва насреща му и носи дигната нагоре едната си лапа. Поглежда, един трън се забил в лапата му. Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето учение." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си. Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб.
към втори вариант >>

Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. (втори вариант)
Вижда един лъв, който идва насреща му и носи дигната нагоре едната си лапа. Поглежда, един трън се забил в лапата му. Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето учение." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си. Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб. Ние сме силни само дотогава, докато Любовта живее в нашата душа. Денят, в който Любовта ни напусне, всеки човек е слаб.
към втори вариант >>

Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. (втори вариант)
Поглежда, един трън се забил в лапата му. Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето учение." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си. Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб. Ние сме силни само дотогава, докато Любовта живее в нашата душа. Денят, в който Любовта ни напусне, всеки човек е слаб.
към втори вариант >>

И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб. (втори вариант)
Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна. Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето учение." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си. Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб. Ние сме силни само дотогава, докато Любовта живее в нашата душа. Денят, в който Любовта ни напусне, всеки човек е слаб.
към втори вариант >>

Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея.
На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик.
към беседата >>

Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш.
Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание.
към беседата >>

Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си.
В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млякото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски.
към беседата >>

Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения.
Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млякото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача.
към беседата >>

Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб.
Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов".
към беседата >>

72. Хубави чувства

Учителят се обърна към един трън и каза: Така, вие като гледате този трън, вижда ви се като че няма смисъл, като че никой не му обръща внимание.
Учителят се обърна към един трън и каза: Така, вие като гледате този трън, вижда ви се като че няма смисъл, като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти като искаш да ти обърне Господ внимание, значи много голяма важност си даваш. Е, то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: "Господи, аз съм тъй малък. Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си велик, към Тебе ще се обърна. Не съм учен, не говоря добре".
към беседата >>

73. Фазите на живота

Днес те са големи тръни: дето боднат, кръв протича, но за в бъдеще от тях ще излезе нещо красиво.
Бъдещето ви носи хиляди други блага. Сегашните ви опитности и страдания ще узреят за в бъдеще и тогава ще гледате на тях като на големи придобивки. Ще казвате: „Добре стана, че преживях толкова страдания в живота си.“ След време всички ваши страдания ще се превърнат в скъпоценни камъни. Днес те са големи тръни: дето боднат, кръв протича, но за в бъдеще от тях ще излезе нещо красиво. Засега вие не можете да примирите злото и доброто, не можете да примирите страданията, но някога ще видите добрата им страна, ще разберете защо животът ви се е проявил така, а не по друг начин.
към беседата >>

74. Закон на съотношения

Всички искат да бъдат щастливи, да не ги закачи нито един трън.
Сега аз се чудя на учениците в България. Всички искат да бъдат щастливи, да не ги закачи нито един трън. Като дойдат страданията, казват: „Защо да страдаме? “ – Страданието е един от предметите в училището. Вие ще учите този предмет, ако искате да бъдете ученици. Казвате: „Еди-кой си учител не мога да търпя.“ – Учителят е турен в гимназията, той е необходим за твоето развитие – ще го търпиш! „Директора не мога да търпя.“ – Ще го търпиш!
към беседата >>

75. Малкият стрък

Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. (втори вариант)
Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд? " То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора?
към втори вариант >>

Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото.
Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто; то е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може да оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите?
към беседата >>

76. Козативни сили

Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо страдание; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо страдание: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест.
И тъй човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Някой казва: „Защо са тия философски въпроси? Аз се занимавам с дребни работи, философията не ме интересува." Дребните работи създават страдания на хората. Страданията произтичат от малки, от дребни работи, а не от големи. Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо страдание; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо страдание: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест. Значи малките работи в света създават големи страдания и нещастия. Същото се забелязва и в сърдечния, и в умствения живот на човека, затова той не трябва да се занимава с дребнавости.
към беседата >>

77. Показа им ръцете си

Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко.
То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре.
към беседата >>

Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва.
Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед.
към беседата >>

Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва.
Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!
към беседата >>

Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност?
Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
към беседата >>

78. Голяма радост и малка скръб

Лошият навик представлява трън в плътта на човека.
Представете си, че срещате един човек, физически силен, с много знания, и вие, без да искате, го обидите нещо. Какво трябва да направи той, за да превърне тази обида? Окултният ученик трябва да се занимава с науката за превръщане на неблагородното в благородно, т.е. с облагородяване на своя характер, с превръщане на своите лоши навици в добри. Може ли да се нарече окултен ученик този, който не е в състояние да превърне един свой лош навик в добър? Лошият навик представлява трън в плътта на човека. И в това отношение задачата на човека не седи в изкореняване на този трън, но в присаждането му. В първо време този трън трябва да се присади, да се облагороди. Казвате: „Кротки трябва да бъдем! " Мислите ли, че кроткият човек всякога подразбира добър човек? Кроткият човек е енергичен, работлив.
към беседата >>

И в това отношение задачата на човека не седи в изкореняване на този трън, но в присаждането му.
Какво трябва да направи той, за да превърне тази обида? Окултният ученик трябва да се занимава с науката за превръщане на неблагородното в благородно, т.е. с облагородяване на своя характер, с превръщане на своите лоши навици в добри. Може ли да се нарече окултен ученик този, който не е в състояние да превърне един свой лош навик в добър? Лошият навик представлява трън в плътта на човека. И в това отношение задачата на човека не седи в изкореняване на този трън, но в присаждането му. В първо време този трън трябва да се присади, да се облагороди. Казвате: „Кротки трябва да бъдем! " Мислите ли, че кроткият човек всякога подразбира добър човек? Кроткият човек е енергичен, работлив. В това отношение за предпочитане е да имате кон, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате един кон, който нито рита, нито хапе и никаква работа не върши.
към беседата >>

В първо време този трън трябва да се присади, да се облагороди.
Окултният ученик трябва да се занимава с науката за превръщане на неблагородното в благородно, т.е. с облагородяване на своя характер, с превръщане на своите лоши навици в добри. Може ли да се нарече окултен ученик този, който не е в състояние да превърне един свой лош навик в добър? Лошият навик представлява трън в плътта на човека. И в това отношение задачата на човека не седи в изкореняване на този трън, но в присаждането му. В първо време този трън трябва да се присади, да се облагороди. Казвате: „Кротки трябва да бъдем! " Мислите ли, че кроткият човек всякога подразбира добър човек? Кроткият човек е енергичен, работлив. В това отношение за предпочитане е да имате кон, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате един кон, който нито рита, нито хапе и никаква работа не върши. По-добре е някой човек да ви нахока, но да донесе хляб и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже няколко думи и да ви остави гладен.
към беседата >>

79. Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката

Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. (втори вариант)
Вие не се радвайте, че някой път ви върви напред. Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. Ще проучите кои са тези пътища, където идеите пропадат. Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. Но на каменистата почва, където жито не може да расте?
към втори вариант >>

Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. (втори вариант)
Вие не се радвайте, че някой път ви върви напред. Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. Ще проучите кои са тези пътища, където идеите пропадат. Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. Но на каменистата почва, където жито не може да расте? Хубави камъни има, за зидария стават.
към втори вариант >>

Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. (втори вариант)
Вие не се радвайте, че някой път ви върви напред. Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. Ще проучите кои са тези пътища, където идеите пропадат. Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. Но на каменистата почва, където жито не може да расте? Хубави камъни има, за зидария стават. Умният човек няма да сади там жито, но ще направи кариера, ще вади камъни и ще създаде за себе си същите блага – онзи човек, който разбира живота.
към втори вариант >>

Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. (втори вариант)
Вие може да сте онова житно зърно, посято на камениста почва. Може да се зарадвате, но може условията ви да са както тръните. Следователно трябва да вземете тръните предвид и трябва да вземете предвид каменистата почва. Три условия има там: на пътя, трънето и камъкът. Ще проучите кои са тези пътища, където идеите пропадат. Трънете, където растат, почвата е хубава и отлично жито дава, но трънете да се премахнат. Но на каменистата почва, където жито не може да расте? Хубави камъни има, за зидария стават. Умният човек няма да сади там жито, но ще направи кариера, ще вади камъни и ще създаде за себе си същите блага – онзи човек, който разбира живота.
към втори вариант >>

Те трябва да имат предвид на какво се дължи тази радост – дали успехът им не е като този на житните зърна, паднали на камениста почва, между тръните или на пътя.
Съвременните хора се радват, когато работите им вървят добре. Те трябва да имат предвид на какво се дължи тази радост – дали успехът им не е като този на житните зърна, паднали на камениста почва, между тръните или на пътя. Ако успехът им има за основа камениста почва, той скоро ще рухне. Ако успехът им е израснал между тръните, той непременно ще се заглуши. И най-после, ако е на пътя, птиците ще го иззобат. Всяка идея, поставена на пътя, между тръните или на камениста почва, не може правилно да се развива, не може да даде никакъв плод. Ето защо, като е дошъл на Земята, човек трябва да проучва пътищата, при които идеите пропадат, както и тия, при които идеите правилно се развиват.
към беседата >>

Ако успехът им е израснал между тръните, той непременно ще се заглуши.
Съвременните хора се радват, когато работите им вървят добре. Те трябва да имат предвид на какво се дължи тази радост – дали успехът им не е като този на житните зърна, паднали на камениста почва, между тръните или на пътя. Ако успехът им има за основа камениста почва, той скоро ще рухне. Ако успехът им е израснал между тръните, той непременно ще се заглуши. И най-после, ако е на пътя, птиците ще го иззобат. Всяка идея, поставена на пътя, между тръните или на камениста почва, не може правилно да се развива, не може да даде никакъв плод. Ето защо, като е дошъл на Земята, човек трябва да проучва пътищата, при които идеите пропадат, както и тия, при които идеите правилно се развиват. Почвата, на която тръните растат, е добра, но първо те трябва да се махнат, и тогава житото да се посади. Каменистата почва е неблагоприятна за житото, но от нея могат да се извадят хубави камъни за градеж.
към беседата >>

Всяка идея, поставена на пътя, между тръните или на камениста почва, не може правилно да се развива, не може да даде никакъв плод.
Съвременните хора се радват, когато работите им вървят добре. Те трябва да имат предвид на какво се дължи тази радост – дали успехът им не е като този на житните зърна, паднали на камениста почва, между тръните или на пътя. Ако успехът им има за основа камениста почва, той скоро ще рухне. Ако успехът им е израснал между тръните, той непременно ще се заглуши. И най-после, ако е на пътя, птиците ще го иззобат. Всяка идея, поставена на пътя, между тръните или на камениста почва, не може правилно да се развива, не може да даде никакъв плод. Ето защо, като е дошъл на Земята, човек трябва да проучва пътищата, при които идеите пропадат, както и тия, при които идеите правилно се развиват. Почвата, на която тръните растат, е добра, но първо те трябва да се махнат, и тогава житото да се посади. Каменистата почва е неблагоприятна за житото, но от нея могат да се извадят хубави камъни за градеж. Разумният човек, който разбира живота, няма да сади жито на камениста почва, но ще използва тази почва за каменна кариера и по този начин ще си създаде добро положение. Пътят пък, по който се движат хора и коли, не е годен за посаждане на жито.
към беседата >>

Почвата, на която тръните растат, е добра, но първо те трябва да се махнат, и тогава житото да се посади.
Ако успехът им има за основа камениста почва, той скоро ще рухне. Ако успехът им е израснал между тръните, той непременно ще се заглуши. И най-после, ако е на пътя, птиците ще го иззобат. Всяка идея, поставена на пътя, между тръните или на камениста почва, не може правилно да се развива, не може да даде никакъв плод. Ето защо, като е дошъл на Земята, човек трябва да проучва пътищата, при които идеите пропадат, както и тия, при които идеите правилно се развиват. Почвата, на която тръните растат, е добра, но първо те трябва да се махнат, и тогава житото да се посади. Каменистата почва е неблагоприятна за житото, но от нея могат да се извадят хубави камъни за градеж. Разумният човек, който разбира живота, няма да сади жито на камениста почва, но ще използва тази почва за каменна кариера и по този начин ще си създаде добро положение. Пътят пък, по който се движат хора и коли, не е годен за посаждане на жито. Той служи като средство за съобщаване. Съвременните хора слушат да им се говори по различни въпроси, но в края на краищата казват: „Това не ни интересува днес.
към беседата >>

80. Свидетелството Негово

Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота.
Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов. И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота.
към беседата >>

Всеки от вас има по един трън в плътта си.
Питам ви сега: и вие имате мъчнотии в живота си, как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. В духовния свят пък законът е обратен. Тук на земята, най-грамадните неща са тежки, а в невидимия свят, ако турят едно житно зърне на гърба на някого, едва ли ще може да го носи. Ако на гърба на един ангел турят цялата земя, той ще може да я носи и радостен ще бъде. Вие ще ни кажете: докажи това!
към беседата >>

81. Веригите на съмнението

То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади.
Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. Питам тогава: „Ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява? “ Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бъде абсолютно сам. Ако искаш музика, ще бутнеш един ключ и ще слушаш най-хубавата музика в света. Искаш да четеш, ще бутнеш втори ключ и пред тебе ще се наредят най-хубавите и мъдри книги в света. Искаш да изучаваш небето – ще бутнеш трети ключ и ще видиш пред себе си най-усъвършенствувани инструменти, с които ще наблюдаваш небето.
към беседата >>

Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни.
От това гледище, обаче, щом става въпрос за доброто, за добродетелите, те проникват целия космос. Доброто е Божествено качество, което идва от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове. С тези неща трябва да се борите преди да влезете в Царството Божие. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си.
към беседата >>

82. Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)

Тези кози, като се връщали вечерно време от гората, маймуната ги посрещала, скачала на тях и изчиствала козината им от циганските тръни. (втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот. В един двор един от богатите англичани държал две кози и една маймуна. Тези кози, като се връщали вечерно време от гората, маймуната ги посрещала, скачала на тях и изчиствала козината им от циганските тръни. Ала когато нямало какво да чисти, маймуната се качи на тях и почне да им тегли брадите, козите почнат да врякат. Като няма тръни, какво да чисти, дяволът се качи на гърба ти и започне да тегли. Всички дяволи, които изтезават хората, това е от нямане какво да правят. Мнозина за дяволите имат едно криво понятие, те не са толкова лоши, както ги мислят. Те не са толкова добри, но не са и толкова лоши.
към втори вариант >>

Като няма тръни, какво да чисти, дяволът се качи на гърба ти и започне да тегли. (втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот. В един двор един от богатите англичани държал две кози и една маймуна. Тези кози, като се връщали вечерно време от гората, маймуната ги посрещала, скачала на тях и изчиствала козината им от циганските тръни. Ала когато нямало какво да чисти, маймуната се качи на тях и почне да им тегли брадите, козите почнат да врякат. Като няма тръни, какво да чисти, дяволът се качи на гърба ти и започне да тегли. Всички дяволи, които изтезават хората, това е от нямане какво да правят. Мнозина за дяволите имат едно криво понятие, те не са толкова лоши, както ги мислят. Те не са толкова добри, но не са и толкова лоши. Ние ги правим по-лоши, отколкото са. А от наша страна това е несправедливо.
към втори вариант >>

Щом ги виждала, тя започвала да чисти козината им от наболите се по нея цигански тръни.
Ако дойдат изкушения, да ви нападнат отвън или отвътре, дайте им работа да разрешават задачата на конусите. Щом ги турите на работа, те постепенно ще утихнат, докато съвсем изчезнат. „Накарайте мързеливия на работа, да ви даде ум“ – така казва българската поговорка. Казвам: „Дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои.“ Един англичанин имал две кози и една маймуна. През деня козите прекарвали в планината, а вечер се прибирали у дома си, дето маймуната ги чакала с нетърпение да поиграе с тях. Щом ги виждала, тя започвала да чисти козината им от наболите се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината им, маймуната започвала да скача по гърбовете им, да ги дърпа за брадите, за ушите, да си играе с тях. Козите врякали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трябвало да дойде господарят да освободи козите от разигралата се маймуна. Така постъпва дяволът с човека. Когато не намери тръни по кожата му и няма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измъчва.
към беседата >>

Когато не намирала тръни по козината им, маймуната започвала да скача по гърбовете им, да ги дърпа за брадите, за ушите, да си играе с тях.
Щом ги турите на работа, те постепенно ще утихнат, докато съвсем изчезнат. „Накарайте мързеливия на работа, да ви даде ум“ – така казва българската поговорка. Казвам: „Дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои.“ Един англичанин имал две кози и една маймуна. През деня козите прекарвали в планината, а вечер се прибирали у дома си, дето маймуната ги чакала с нетърпение да поиграе с тях. Щом ги виждала, тя започвала да чисти козината им от наболите се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината им, маймуната започвала да скача по гърбовете им, да ги дърпа за брадите, за ушите, да си играе с тях. Козите врякали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трябвало да дойде господарят да освободи козите от разигралата се маймуна. Така постъпва дяволът с човека. Когато не намери тръни по кожата му и няма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измъчва. Причината, поради която дяволите мъчат хората е, че нямат работа, няма с какво да се занимават.
към беседата >>

Когато не намери тръни по кожата му и няма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измъчва.
Щом ги виждала, тя започвала да чисти козината им от наболите се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината им, маймуната започвала да скача по гърбовете им, да ги дърпа за брадите, за ушите, да си играе с тях. Козите врякали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трябвало да дойде господарят да освободи козите от разигралата се маймуна. Така постъпва дяволът с човека. Когато не намери тръни по кожата му и няма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измъчва. Причината, поради която дяволите мъчат хората е, че нямат работа, няма с какво да се занимават. Хората имат крива представа за дявола. Той не е добър, но не е толкова лош, колкото си го представят. Понеже няма работа, дяволът измисля хиляди неща, с които изкушава човека и го кара да греши.
към беседата >>

83. Духовна мекота

Вие ще посеете, а вашите работи ще приличат на онова зърно, което паднало между тръните и което паднало между камъните, понеже онзи принцип, който отглежда нещата, не работи у вас. (втори вариант)
II – това е творческият принцип, който трябва да направи блокове, тук са майсторите. Тези числа I категория дават материал, а II съграждат. В дадения случай всички числа, които изказахте, показват, че вас ви трябва именно този творчески принцип, който съгражда. Когато човек има много идеи в ума си и не може да ги приложи, липсва му този творчески принцип, който съгражда нещата, борчески принцип е той, който съгражда. Един начин ражда нещата, но принципът, който отглежда нещата, него го няма. Вие ще посеете, а вашите работи ще приличат на онова зърно, което паднало между тръните и което паднало между камъните, понеже онзи принцип, който отглежда нещата, не работи у вас. Понеже това изчисление направихме много набързо, може да има някоя погрешка. Трябва да се направи точно.
към втори вариант >>

Да раждате идеи, без да ги отглеждате, това значи да ги посявате между тръни и камениста почва.
Не е достатъчно човек само да роди нещо. Като го роди, той трябва да го отгледа. Много идеи може да роди човек, но ако не знае как да ги отгледа, те нищо не го ползват. Да раждате идеи, без да ги отглеждате, това значи да ги посявате между тръни и камениста почва. Резултатите на това посяване ще бъдат такива, каквито са резултатите на житното зърно, посадено между тръните и на камениста почва. Числото 1, единицата, която е общият сбор на числата от третия ред, е творческо. То групира идеите около себе си, без да ги отглежда. Аз-ът – това е числото едно, единицата, която отделя човека от всички хора. Щом се отдели от хората, човек може да влезе в спор с тях.
към беседата >>

Резултатите на това посяване ще бъдат такива, каквито са резултатите на житното зърно, посадено между тръните и на камениста почва.
Не е достатъчно човек само да роди нещо. Като го роди, той трябва да го отгледа. Много идеи може да роди човек, но ако не знае как да ги отгледа, те нищо не го ползват. Да раждате идеи, без да ги отглеждате, това значи да ги посявате между тръни и камениста почва. Резултатите на това посяване ще бъдат такива, каквито са резултатите на житното зърно, посадено между тръните и на камениста почва. Числото 1, единицата, която е общият сбор на числата от третия ред, е творческо. То групира идеите около себе си, без да ги отглежда. Аз-ът – това е числото едно, единицата, която отделя човека от всички хора. Щом се отдели от хората, човек може да влезе в спор с тях. Кога се явява спор между хората?
към беседата >>

84. Саваат - Амон-Ра

Имате в крака си забит трън.
Ние не трябва да изучаваме времето на Христа, времето на апостолите, или времето на пророците. Ние трябва да изучаваме сегашната епоха, сегашните времена, сегашните условия, при които живеем, с тях трябва да бъдем запознати много добре. За нас не е важно, как се е проявявал някога Бог, как се е проявявало някога Битието, за нас е важно, как се проявява любовта днес. Оставете тези неща, които ви смущават. Има смущения, които нямат нищо общо с вашия живот. Имате в крака си забит трън. Този трън няма нищо общо с вашето съзнание. Казвате: боли ме. Това не е важно. Аз ще туря на вашия трън малко кокаин и болката ще престане. Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот.
към беседата >>

Този трън няма нищо общо с вашето съзнание.
Ние трябва да изучаваме сегашната епоха, сегашните времена, сегашните условия, при които живеем, с тях трябва да бъдем запознати много добре. За нас не е важно, как се е проявявал някога Бог, как се е проявявало някога Битието, за нас е важно, как се проявява любовта днес. Оставете тези неща, които ви смущават. Има смущения, които нямат нищо общо с вашия живот. Имате в крака си забит трън. Този трън няма нищо общо с вашето съзнание. Казвате: боли ме. Това не е важно. Аз ще туря на вашия трън малко кокаин и болката ще престане. Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако 25-те хиляди лева, които сте изгубили могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот.
към беседата >>

Аз ще туря на вашия трън малко кокаин и болката ще престане.
Има смущения, които нямат нищо общо с вашия живот. Имате в крака си забит трън. Този трън няма нищо общо с вашето съзнание. Казвате: боли ме. Това не е важно. Аз ще туря на вашия трън малко кокаин и болката ще престане. Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако 25-те хиляди лева, които сте изгубили могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако дори изгарянето на вашата къща, или ако всички страдания, които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова велико Битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. Аз наричам велико Битие онова, което представя известна норма в живота. Има едно същество в света, което е норма на живота.
към беседата >>

Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот.
Имате в крака си забит трън. Този трън няма нищо общо с вашето съзнание. Казвате: боли ме. Това не е важно. Аз ще туря на вашия трън малко кокаин и болката ще престане. Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако 25-те хиляди лева, които сте изгубили могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако дори изгарянето на вашата къща, или ако всички страдания, които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова велико Битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. Аз наричам велико Битие онова, което представя известна норма в живота. Има едно същество в света, което е норма на живота. Има разумни същества в Битието, в Слънчевата система , които имат известни форми.
към беседата >>

85. Дава плод

Вие може да паднете между тръните, но те ще ви задушат.
Та казвам: всеки от нас трябва да бъде посят в земята като житното зърно. Вие може да бъдете посяти на пътя и тогава вашата участ е зла, птици ще ви изкълват. Вие може да паднете между тръните, но те ще ви задушат. Вие може да паднете между камъните, дето ще израстнете, но корените ви ще изсъхнат, няма откъде да черпите сокове. Само онова житно зърно, което падне при благоприятни условия, на добрата почва, може да даде плод 30, 60 и 100. Това са трите условия на живота. Като съберем числата 3, 6 и 1 получава се 10, един цикъл в живота. Следователно, всеки от вас трябва да знае, на кое място да бъде посят.
към беседата >>

Всеки, който не е посят върху почвата на любовта, ще бъде или на пътя, или между тръните или на камъните.
Вие може да паднете между камъните, дето ще израстнете, но корените ви ще изсъхнат, няма откъде да черпите сокове. Само онова житно зърно, което падне при благоприятни условия, на добрата почва, може да даде плод 30, 60 и 100. Това са трите условия на живота. Като съберем числата 3, 6 и 1 получава се 10, един цикъл в живота. Следователно, всеки от вас трябва да знае, на кое място да бъде посят. Всеки, който не е посят върху почвата на любовта, ще бъде или на пътя, или между тръните или на камъните. А всеки, който е посят на почвата на любовта, той ще даде или 30 и ще бъде велик човек, или 60 и пак ще бъде велик човек, или 100 и ще бъде трети велик човек. И тия хора ще имат правилни разбирания за живота. Ако ние можем да се разберем и да се споразумеем така, по този начин ще може да се образува само бъдещото общество. Нови училища трябва да се създадат и на сцената трябва да излязат само най-разумните хора. Нека излезе един астролог да изчисли и определи какво ще е бъдещето на България.
към беседата >>

86. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

Когато чувствата ви се развиват, вие минавате през поле, в което едновременно растат и хубави цветя, и магарешки тръни. (втори вариант)
Следователно, щом сте дошли на Земята, ще знаете, че и добро, и зло може да ви се случи. Никога не дръжте в ума си мисълта, че животът е пълен само със страдания или само с радости. Злото и Доброто неизбежно следват човека. Те са негови спътници. Натъквате ли се на настроения, ще знаете, че минавате през пустиня. Когато чувствата ви се развиват, вие минавате през поле, в което едновременно растат и хубави цветя, и магарешки тръни. Какво да правим с лошите чувства? - Ще ги оставите да растат свободно, както и добрите чувства. Имат ли право лошите чувства да растат между добрите? - Едно лошо чувство има право да расте, да живее между десет добри. Един беден ученик има право да мине между десет богати ученици.
към втори вариант >>

Може би има да цъфтят в полето магарешко тръни, няма да му се сърдиш, нека расте.
То е хубаво, философи може да станете, не да мислите, че само хубавото може да ви се случи. Не, туй са крайности. Човек трябва да бъде смел, решителен и разумен в живота и да знае, че едните и другите са все негови спътници. Дойде ли настроението, ще кажеш – минавам през пустинята. Дойде ли полето, тук растат моите чувства. Може би има да цъфтят в полето магарешко тръни, няма да му се сърдиш, нека расте. Ама в мен има едно некрасиво чувство, остави го да си расте. Защо ходиш да го буташ. Едно некрасиво чувство има ли право да расте в нас? На десет красиви чувства едно некрасиво чувство трябва да расте. На десет богати ученици един беден ученик трябва да мине.
към беседата >>

87. Да не бъдете съдени

Мислите ли, че тази трева, тези тръни, тези глогове ще се развият в това заградено място?
Той е следният. Представете си, че един земеделец загражда едно място около един декар пространство. В това място се намира целина, разни тревички, разни шубраци, дръвчета, глогове и т.н. Питам: каква ще бъде съдбата на това заградено място? Какво ще стане с него? Мислите ли, че тази трева, тези тръни, тези глогове ще се развият в това заградено място? Какво прави този земеделец? Той впряга плуга си и разорава цялата земя. После взима брадвата, търнокопа и изхвърля навън всички шубраци, глогове и тревички. След това, той взима онези железни търмъци, метне тревата върху тях и хайде навън. Тази трева, като остане навън, изсъхва.
към беседата >>

88. Устойчиви съединения

Ако турят на някого венец на главата му, той ще бъде не от цветя, а от тръни.
Твоите мъчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия са вратата, през която ще отидеш до Бога. Страданията са пътят, по който човек върви, за да развие Божественото в себе си. Изучавайте живота на светиите, на великите и добри хора и ще видите, че всички са минали през големи страдания. Много от учениците мислят, че като влязат в Школата, ще ги посрещнат с букети и цветя. Не, това е невъзможно. Ако турят на някого венец на главата му, той ще бъде не от цветя, а от тръни. И съвременните булки носят венци на главата си, но това са залъгалки само.
към беседата >>

89. Неговата заповед

Краката му станали на решето от тръне и бодили.
Казвам: Задръжте този идеал в душите си, за да можете поне отчасти да премахнете страданията, неверието, съмненията, които ви мъчат. Много мъчения имате, но има начин, по който човек може да се избави от тях. Отива един беден, бос човек при Господа и му се оплаква, че бял ден не е видял през целия си живот. Краката му станали на решето от тръне и бодили. Той се помолил на Господа, като Му казал: “Моля ти се, Господи, дай ми едни обуща от склада на небето, за да се избавя от това тегло на земята! ” Господ се усмихнал и му казал: “Съжалявам, не мога да ти дам обуща, каквито ти искаш. Тук нямаме такива обуща, но ще ти помогна по друг начин.” Като слизал към земята, Господ му дал две крилца и му казал: “Щом дойдеш до някой трън, започни да махаш с тия крилца, и те ще те издигнат нагоре.” - Дали ще мога да се издигна с тях нагоре? - Ще се опиташ. - Сега Господ ме поставя в друго затруднение.
към беседата >>

Тук нямаме такива обуща, но ще ти помогна по друг начин.” Като слизал към земята, Господ му дал две крилца и му казал: “Щом дойдеш до някой трън, започни да махаш с тия крилца, и те ще те издигнат нагоре.” - Дали ще мога да се издигна с тях нагоре?
Много мъчения имате, но има начин, по който човек може да се избави от тях. Отива един беден, бос човек при Господа и му се оплаква, че бял ден не е видял през целия си живот. Краката му станали на решето от тръне и бодили. Той се помолил на Господа, като Му казал: “Моля ти се, Господи, дай ми едни обуща от склада на небето, за да се избавя от това тегло на земята! ” Господ се усмихнал и му казал: “Съжалявам, не мога да ти дам обуща, каквито ти искаш. Тук нямаме такива обуща, но ще ти помогна по друг начин.” Като слизал към земята, Господ му дал две крилца и му казал: “Щом дойдеш до някой трън, започни да махаш с тия крилца, и те ще те издигнат нагоре.” - Дали ще мога да се издигна с тях нагоре? - Ще се опиташ. - Сега Господ ме поставя в друго затруднение.
към беседата >>

Днес и аз турям всинца ви по две крилца и казвам: Щом дойдете до трънете, махнете с крилцата си да литнете нагоре и ще се освободите от трънете.
Днес и аз турям всинца ви по две крилца и казвам: Щом дойдете до трънете, махнете с крилцата си да литнете нагоре и ще се освободите от трънете. Има ли по-проста философия от тази? - Няма. Ако не махнете с крилцата си, по десет и повече от десет тръне ще вадите от краката си. Махате ли с крилцата си, добре и леко ще ви бъде!
към беседата >>

Ако не махнете с крилцата си, по десет и повече от десет тръне ще вадите от краката си.
Днес и аз турям всинца ви по две крилца и казвам: Щом дойдете до трънете, махнете с крилцата си да литнете нагоре и ще се освободите от трънете. Има ли по-проста философия от тази? - Няма. Ако не махнете с крилцата си, по десет и повече от десет тръне ще вадите от краката си. Махате ли с крилцата си, добре и леко ще ви бъде!
към беседата >>

90. Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане

Ако вие се оплаквате пред съвременния свят, ще бъдете тъй, както ако говедарят се оплаква на говедата си, че му е влязъл трън в крака. (втори вариант)
Ако вие се оплаквате пред съвременния свят, ще бъдете тъй, както ако говедарят се оплаква на говедата си, че му е влязъл трън в крака. Как ще ти помогне едно говедо? Има състояния, които сам трябва да си лекуваш. Може да ви помогне само един, който е минал през тези мъчнотии. Той може да ви упъти. Казва: «Аз съм минал през тези положения.» Неизбежни са – сам животът ги изисква.
към втори вариант >>

91. Меки и твърди вещества

Израсне някой трън вън от градината ви, минете там, погледате го. (втори вариант)
Право е казал Христос: «Не противи се злому.» То е негативен път. Вий, и без да ви каже, си го употребявате. Но казвам: действайте по закона, не се противете! Вий вървите в новия път – не хабете силите си да се борите с низкото естество, да го обуздаете. Вий го оставете то да си расте. Израсне някой трън вън от градината ви, минете там, погледате го. Какво има в това, и той е израснал отвън, и живот има вътре в него. Не мислете, че тези тръни в живота не са потребни. Тогава питам ви: вий сте млад, защо дойдоха всички тези противоположности в света – ужасни противоположности? Една противоположност, това е една възможност. Каквато и да е тя.
към втори вариант >>

Не мислете, че тези тръни в живота не са потребни. (втори вариант)
Но казвам: действайте по закона, не се противете! Вий вървите в новия път – не хабете силите си да се борите с низкото естество, да го обуздаете. Вий го оставете то да си расте. Израсне някой трън вън от градината ви, минете там, погледате го. Какво има в това, и той е израснал отвън, и живот има вътре в него. Не мислете, че тези тръни в живота не са потребни. Тогава питам ви: вий сте млад, защо дойдоха всички тези противоположности в света – ужасни противоположности? Една противоположност, това е една възможност. Каквато и да е тя. И следователно, колкото повече противоположности имате, толкова повече възможности; и обратното. Тогава, кое е по-хубаво?
към втори вариант >>

Злото е трън в живота.
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>

Какво правите с тръните?
Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>

Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата.
Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>

Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне.
Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>

Понякога и тръните са потребни.
Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>

Те не са ли подобни на тръните?
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота? Те не са ли подобни на тръните? И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия.
към беседата >>

92. Светото място / Святото място

Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. (втори вариант)
Има три положения, които са неблагоприятни. Да паднеш на пътя, да паднеш в трънищата и да паднеш на камениста почва отгоре. Това са неблагоприятните условия за живота. И после, има три зърна, които паднаха на добрата почва. Едното даде 30 зърна, другото – 60, а третото – 100 зърна. Това са благоприятните условия. Там, дето има условия, има растеж.
към втори вариант >>

Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. (втори вариант)
Вие някой път правили ли сте опит как може правилно да се разплетете? Някой казва за някого «Този човек е трън в плътта ми. Много ме безпокои. Като го видя, нищо не ми е направил, но не мога да го търпя.» Ако този съсед би седял на няколко километра далеч от вас, би ли ви смущавал? Пък сега казвате: «Как го пратили до мене да седи? Пък и като му слушам кучетата да лаят, и те ме безпокоят. И воловете му като мучат, и туй ме дразни.
към втори вариант >>

В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100.
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>

Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива).
Христос е говорил на учениците си с притчи; всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може да расте и да се развива). Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може да бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в себе си условия за Любовта.
към беседата >>

93. Трите зрънца

Да не е в трънето. (втори вариант)
Трябва да има един, който да е заинтересуван дълбоко в работата. В списанието ви трябва да има един фактор – като зародиш. Кой е душата? Аз не съм я видял още. Житното зърно на пътя ли е паднало, защо трябваше да бъде озобано? Да не е в трънето. Ако израсне и повехне – на камениста почва. Пък ако узрее и даде плод... То са само възможности. Резултатите ще покажат къде е. Ако се заглуши, в трънете е. Ако повехнат корените – на камениста почва.
към втори вариант >>

Ако се заглуши, в трънете е. (втори вариант)
Житното зърно на пътя ли е паднало, защо трябваше да бъде озобано? Да не е в трънето. Ако израсне и повехне – на камениста почва. Пък ако узрее и даде плод... То са само възможности. Резултатите ще покажат къде е. Ако се заглуши, в трънете е. Ако повехнат корените – на камениста почва. Ако даде плод – все-таки плод трябва да имате.
към втори вариант >>

94. Възможни постижения

Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба?
Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате?
към беседата >>

95. Иди повикай мъжа си!

Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но вие го обичате, ще извадите тези тръни от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне.
Тази душа именно, представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят за душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите блага откъдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека. Онзи, когото обичате, той трябва да има нужда от вас, а вие трябва в подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но вие го обичате, ще извадите тези тръни от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне. Всичко това трябва да направите по такъв начин, че той да вижда във вашето лице истински приятел, който желае неговото добро и повдигане.
към беседата >>

96. Няма тайно

Които не разбират Божия Закон, те представят семената, които са паднали на пътя, на песъчливата почва и между тръните.
Сега доброто семе, за което говори Христос в прочетената глава, представя разумните хора, които разбират Божия Закон. Които не разбират Божия Закон, те представят семената, които са паднали на пътя, на песъчливата почва и между тръните. Като знаете това, не се лъжете, че имате Божия Дух в себе си. Идването на Духа Божий в човека представлява продължителен процес на разширение и на придобиване на светлина. Постоянна светлина трябва да има човек! Той трябва да расте от слава в слава, от светлина в светлина и от доброта в доброта. Някой казва: Аз имам Божията Любов.
към беседата >>

97. Съпротивление, напор и стремеж

Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите.
Как ще се освободите? С пречистване на мозъка, на кръвта в целия организъм. Това пречистване се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чувства и постъпки. Ще станете философ, няма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нещата философски. Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите. Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“. – Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви. Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви. Какво трябва да направите? За да не влизат камъчета в очите ви, трябва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазят и от силните слънчеви лъчи.
към беседата >>

Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“.
С пречистване на мозъка, на кръвта в целия организъм. Това пречистване се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чувства и постъпки. Ще станете философ, няма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нещата философски. Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите. Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“. – Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви. Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви. Какво трябва да направите? За да не влизат камъчета в очите ви, трябва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазят и от силните слънчеви лъчи. Натъкнете ли се на човек, който има бодили, като таралеж, какво трябва да правите?
към беседата >>

– Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви.
Това пречистване се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чувства и постъпки. Ще станете философ, няма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нещата философски. Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите. Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“. – Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви. Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви. Какво трябва да направите? За да не влизат камъчета в очите ви, трябва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазят и от силните слънчеви лъчи. Натъкнете ли се на човек, който има бодили, като таралеж, какво трябва да правите? Ако той ви се обяснява в любов и пожелае да ви прегърне, вие трябва да му кажете: „Снемете първо дрехата с бодилите си и после ще говорим за любов“.
към беседата >>

98. Начeртаният план

Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви.
Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън – нищо повече.
към беседата >>

99. Една стъпка

“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава.
Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне! “ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата.
към беседата >>

100. Общи упътвания

Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи.
Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба!
към беседата >>

Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го.
И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам.
към беседата >>

Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива.
Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам. Колко мляко съм разлял досега!
към беседата >>

101. Пътят на ученика

Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни.
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>

Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им.
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>

Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни!
Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни! “ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.
към беседата >>

102. Мек ответ

„Пътят на ленивия е като с тръни изплетен; А пътят на правите е изравнен." ( – 19 ст.)
„Пътят на ленивия е като с тръни изплетен; А пътят на правите е изравнен." ( – 19 ст.)
към беседата >>

103. Призови Симона!

Около жилището му израсли много тръне.
Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история.
към беседата >>

Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях.
Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина.
към беседата >>

Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас!
Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия.
към беседата >>

Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история.
Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън.
към беседата >>

След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко.
Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпросите на живота. Тръните си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас.
към беседата >>

За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко.
Той ще бъде нашето знаме. Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпросите на живота. Тръните си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко.
към беседата >>

Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън.
Тръните започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпросите на живота. Тръните си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко.
към беседата >>

Тръните си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас.
След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпросите на живота. Тръните си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко.
към беседата >>

И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко.
За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните, да направи място на карамфила, който бил научен да живее на широко. Тръните започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпросите на живота. Тръните си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко.
към беседата >>

Моите братчета, тръните, се нуждаят от твоята близост повече, отколкото аз, затова посей ме, дето пожелаеш.
Забележете, докато е млад, човек обича да чете, да учи, вдъхновява се от прочетеното, разказва го на този, на онзи, дълго време го помни. Щом стане на 60–70 г., той започва да забравя, каквото е чел, каквото е учил на младини, а това обезсмисля живота му. Мъчно е, когато човек започва да забравя нещата. Едно е важно за него: и като млад, и като стар, да е доволен от мястото, през което минава. Така трябваше да бъде доволен и белият карамфил и да кажеше на адепта: Посей и мене някъде, макар и по-далеч от другите. Моите братчета, тръните, се нуждаят от твоята близост повече, отколкото аз, затова посей ме, дето пожелаеш. Аз ще бъда доволен, ако идваш от време на време само да ме поливаш. Този карамфил не беше още достигнал до това високо съзнание, и по този начин си навлече неразположението на тръните. Такова е съзнанието и на повечето от съвременните хора. Те мислят, че като станат духовни хора, страданията им ще се намалят. Не, тогава страданията им не само че няма да се намалят, но ще станат още повече и по-големи, обаче, ще се осмислят.
към беседата >>

Този карамфил не беше още достигнал до това високо съзнание, и по този начин си навлече неразположението на тръните.
Мъчно е, когато човек започва да забравя нещата. Едно е важно за него: и като млад, и като стар, да е доволен от мястото, през което минава. Така трябваше да бъде доволен и белият карамфил и да кажеше на адепта: Посей и мене някъде, макар и по-далеч от другите. Моите братчета, тръните, се нуждаят от твоята близост повече, отколкото аз, затова посей ме, дето пожелаеш. Аз ще бъда доволен, ако идваш от време на време само да ме поливаш. Този карамфил не беше още достигнал до това високо съзнание, и по този начин си навлече неразположението на тръните. Такова е съзнанието и на повечето от съвременните хора. Те мислят, че като станат духовни хора, страданията им ще се намалят. Не, тогава страданията им не само че няма да се намалят, но ще станат още повече и по-големи, обаче, ще се осмислят. Който е осмислил страданията си, той все повече и повече се облагородява и добива по-ценни опитности. Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание.
към беседата >>

104. По-долен от ангелите

Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава. Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си.
към беседата >>

105. В образ Божи

Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън.
Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка. Там той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видял, че един лъв се приближил към пещерата. Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете.
към беседата >>

Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде.
Там той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видял, че един лъв се приближил към пещерата. Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му.
към беседата >>

Извадих тръна му, и нищо повече.
Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата.
към беседата >>

Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата.
Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата.
към беседата >>

106. Дванадесетте племена

Разумните. Когато в крака ви влезе трън, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трябва да го носите, това не е разумно страдание.
Сега и аз ви казвам: носете геройски страданията си! Кои страдания? Разумните. Когато в крака ви влезе трън, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трябва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трън с щипците си и кажете му втори път да не влиза в крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нещата, вие направите една погрешка, трябва да я изправите. Не се осъждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите. Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трябва да страдате: без самоосъждане, без роптание и протест. Казвате: Не мога да изправя погрешката си.
към беседата >>

Хванете този трън с щипците си и кажете му втори път да не влиза в крака ви.
Сега и аз ви казвам: носете геройски страданията си! Кои страдания? Разумните. Когато в крака ви влезе трън, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трябва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трън с щипците си и кажете му втори път да не влиза в крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нещата, вие направите една погрешка, трябва да я изправите. Не се осъждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите. Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трябва да страдате: без самоосъждане, без роптание и протест. Казвате: Не мога да изправя погрешката си. Не, има един начин, по който можете да изправите всичките си погрешки.
към беседата >>

107. Доброта и разумност

Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих".
Когато грешите, два ангела ви придружават – един отляво, друг –от-дясно. Те носят със себе си по една губерка. Ако грешката ви се отнася до областта на сърцето, ще ви боднат отляво; ако грешката ви се отнася до областта на ума, ще ви боднат отдясно. Когато убодат някого в лявото око, той веднага се стряска, пробужда се и казва: „Благодаря на Господа, че не ме ослепи.” След това ще дойде някой да превърже окото ви и болката ще мине. Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкате хората от време на време, ту отляво, ту отдясно, да ги предпазвате от голямото зло, на което сами се натъкват. Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих". Колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал. На молитвите му да се освободи от този трън, Господ му отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от мене. Моята сила се вижда в твоята немощ." Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните. Той вадеше нож срещу тях, но биде свален от коня и получи светлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остен. След това откровение Павел измени характера си коренно.
към беседата >>

Колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал.
Те носят със себе си по една губерка. Ако грешката ви се отнася до областта на сърцето, ще ви боднат отляво; ако грешката ви се отнася до областта на ума, ще ви боднат отдясно. Когато убодат някого в лявото око, той веднага се стряска, пробужда се и казва: „Благодаря на Господа, че не ме ослепи.” След това ще дойде някой да превърже окото ви и болката ще мине. Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкате хората от време на време, ту отляво, ту отдясно, да ги предпазвате от голямото зло, на което сами се натъкват. Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих". Колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал. На молитвите му да се освободи от този трън, Господ му отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от мене. Моята сила се вижда в твоята немощ." Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните. Той вадеше нож срещу тях, но биде свален от коня и получи светлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остен. След това откровение Павел измени характера си коренно. По характер той беше дипломат, обичаше политиката и казваше: „С езичниците – като езичник, с евреите – като евреин.” След като получи пет пъти по 39 удара, Павел се видя в чудо как да постъпва, как да се справя с хората.
към беседата >>

На молитвите му да се освободи от този трън, Господ му отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от мене.
Ако грешката ви се отнася до областта на сърцето, ще ви боднат отляво; ако грешката ви се отнася до областта на ума, ще ви боднат отдясно. Когато убодат някого в лявото око, той веднага се стряска, пробужда се и казва: „Благодаря на Господа, че не ме ослепи.” След това ще дойде някой да превърже окото ви и болката ще мине. Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкате хората от време на време, ту отляво, ту отдясно, да ги предпазвате от голямото зло, на което сами се натъкват. Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих". Колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал. На молитвите му да се освободи от този трън, Господ му отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от мене. Моята сила се вижда в твоята немощ." Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните. Той вадеше нож срещу тях, но биде свален от коня и получи светлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остен. След това откровение Павел измени характера си коренно. По характер той беше дипломат, обичаше политиката и казваше: „С езичниците – като езичник, с евреите – като евреин.” След като получи пет пъти по 39 удара, Павел се видя в чудо как да постъпва, как да се справя с хората. Тази е причината, заради която той е прилагал дипломацията.
към беседата >>

108. Глас от града

– Тя ще бъде пълна с тръне и бодили.
– Обичта е ограда на човешката градина, в която хубавите плодни дървета, посадени от памти-века, ще могат да растат и да се развиват правилно. Ето защо, всеки човек, който не е обичан, нищо не може да създаде. Обаче, не е достатъчно само, да бъдеш обичан, но и ти сам да обичаш. Защо? – Да обичаш другите, значи, да сееш от тия хубави, плодни дървета в твоята градина. Какво ще се ползваш, ако градината ти е хубаво заградена, но не си посял в нея нито едно плодно дръвче? – Тя ще бъде пълна с тръне и бодили. Или, какво ще се ползваш, ако си посял в градината си хубави, плодни дървета, но не е заградена? – Всички животни, които те заобикалят, всички противодействащи сили на твоето развитие, ще влязат в градината ти и ще изядат всичко.
към беседата >>

109. Кога ражда

Когато на един трън се присади някоя благородна присадка, и този трън ражда хубави, благородни плодове, от кого зависи това?
Често хората изпадат в известни противоречия. Защо? – Защото те не съпоставят нещата. Питам: какво ще се ползвате, ако в аудиторията на някой виден, съвременен професор вкарате вашите най-хубави коне и волове, да слушат лекцията му? Или, какво ще се ползвате, ако ги запишете студенти в университета? Казвате: „Има коне, които знаят да смятат, да вадят квадратен корен от някои числа." Казвам: това са конски квадратни корени! Когато на един трън се присади някоя благородна присадка, и този трън ражда хубави, благородни плодове, от кого зависи това? – Това не зависи от тръна, а от онази благородна присадка, която някой разумен човек е присадил.
към беседата >>

– Това не зависи от тръна, а от онази благородна присадка, която някой разумен човек е присадил.
– Защото те не съпоставят нещата. Питам: какво ще се ползвате, ако в аудиторията на някой виден, съвременен професор вкарате вашите най-хубави коне и волове, да слушат лекцията му? Или, какво ще се ползвате, ако ги запишете студенти в университета? Казвате: „Има коне, които знаят да смятат, да вадят квадратен корен от някои числа." Казвам: това са конски квадратни корени! Когато на един трън се присади някоя благородна присадка, и този трън ражда хубави, благородни плодове, от кого зависи това? – Това не зависи от тръна, а от онази благородна присадка, която някой разумен човек е присадил.
към беседата >>

110. Към свобода!

МС

Намери се някой човек недоволен от вас и си казва: „До кога този трън ще-прави тия пакости?
Обаче, като не можете да ги познаете, затваряте очите си, посочвате към кого и да е от тях, и казвате: „Този е моят баща, и тази е моята майка.” Като слезете на земята, виждате, че вашият баща, когото избрахте, не е толкова велик, не е толкова красив, какъвто си го представяхте. Той е един обикновен глог, облечен само в бодили. Като негов син, и вие сте подобен на него. Мине някой човек край вас, закачите го с бодлите си и му скъсате дрехата. Щом постъпвате така, и с вас ще постъпят по същия начин. Намери се някой човек недоволен от вас и си казва: „До кога този трън ще-прави тия пакости? Я да взема една брадва да го отсека! ” Взима брадвата и ви отсича. Вие се чудите, защо ви преследват толкова много и казвате: „Аз съм толкова добър човек. Никому пакости не правя. Какво искат хората от мене?
към беседата >>

И като го видя, че иде с брадва да ме отсече, казвам: признавам, че ти си силен човек, защото можеш да отсечеш тръна.
разумното начало, той намира, че между всички неща в света съществува велико единство. И ако отсекат този човек с брадва, той ще каже: „Аз избрах глога за свой баща в този живот, защото имах нужда от тази опитност. Когато някой човек мине покрай мене, аз нарочно ще го закача с бодлите си”. Той ще ме попита: „Защо ме закачаш? ” – Искам да те опитам, какъв човек си. И като го видя, че иде с брадва да ме отсече, казвам: признавам, че ти си силен човек, защото можеш да отсечеш тръна. Такъв човек е в състояние да изправи и своите погрешки.
към беседата >>

От този пример ние вадим заключение за себе си и казваме: във всеки човек, който може да отсече един трън или един глог, има една добродетелна черта, че той може да изправи своите погрешки.
От този пример ние вадим заключение за себе си и казваме: във всеки човек, който може да отсече един трън или един глог, има една добродетелна черта, че той може да изправи своите погрешки. Когато ме отсича като трън, или като глог, с това той ми прави голямо добро, защото ме учи, как да изправям погрешките, които правя. И аз трябва да имам брадва, че както този човек постъпва спрямо мене, тръна, който закачам дрехите на хората и ги късам, така и аз трябва да постъпвам спрямо своите вътрешни погрешки. Само така могат да се разрешат въпросите. Мислим ли по друг начин, никакво разрешение на въпросите не може да се постигне.
към беседата >>

Когато ме отсича като трън, или като глог, с това той ми прави голямо добро, защото ме учи, как да изправям погрешките, които правя.
От този пример ние вадим заключение за себе си и казваме: във всеки човек, който може да отсече един трън или един глог, има една добродетелна черта, че той може да изправи своите погрешки. Когато ме отсича като трън, или като глог, с това той ми прави голямо добро, защото ме учи, как да изправям погрешките, които правя. И аз трябва да имам брадва, че както този човек постъпва спрямо мене, тръна, който закачам дрехите на хората и ги късам, така и аз трябва да постъпвам спрямо своите вътрешни погрешки. Само така могат да се разрешат въпросите. Мислим ли по друг начин, никакво разрешение на въпросите не може да се постигне.
към беседата >>

И аз трябва да имам брадва, че както този човек постъпва спрямо мене, тръна, който закачам дрехите на хората и ги късам, така и аз трябва да постъпвам спрямо своите вътрешни погрешки.
От този пример ние вадим заключение за себе си и казваме: във всеки човек, който може да отсече един трън или един глог, има една добродетелна черта, че той може да изправи своите погрешки. Когато ме отсича като трън, или като глог, с това той ми прави голямо добро, защото ме учи, как да изправям погрешките, които правя. И аз трябва да имам брадва, че както този човек постъпва спрямо мене, тръна, който закачам дрехите на хората и ги късам, така и аз трябва да постъпвам спрямо своите вътрешни погрешки. Само така могат да се разрешат въпросите. Мислим ли по друг начин, никакво разрешение на въпросите не може да се постигне.
към беседата >>

111. Акустика на съзнанието

Да мисли човек, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато някой се търкаля от планина и дрехата му се закачи на някой трън, да счита, че трънът го е спасил.
– Защо? – Не са намерили посоката на своето движение. Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи от своя песимизъм, човек трябва да намери оная циганка, която ще му гадае на охлюв и на яйце. Щом му каже няколко думи, песимизмът изчезва. Да мисли човек, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато някой се търкаля от планина и дрехата му се закачи на някой трън, да счита, че трънът го е спасил. Колкото циганката може да освободи човека от неговия песимизъм, толкова и трънът може да задържи човека от падане. Трънът е поставен в пътя на човека като препяствие, да се застави да мисли. И циганката е изпратена при човека от разумни същества, да го накарат да мисли, че от него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>

Колкото циганката може да освободи човека от неговия песимизъм, толкова и трънът може да задържи човека от падане.
– Не са намерили посоката на своето движение. Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи от своя песимизъм, човек трябва да намери оная циганка, която ще му гадае на охлюв и на яйце. Щом му каже няколко думи, песимизмът изчезва. Да мисли човек, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато някой се търкаля от планина и дрехата му се закачи на някой трън, да счита, че трънът го е спасил. Колкото циганката може да освободи човека от неговия песимизъм, толкова и трънът може да задържи човека от падане. Трънът е поставен в пътя на човека като препяствие, да се застави да мисли. И циганката е изпратена при човека от разумни същества, да го накарат да мисли, че от него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>

Трънът е поставен в пътя на човека като препяствие, да се застави да мисли.
Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи от своя песимизъм, човек трябва да намери оная циганка, която ще му гадае на охлюв и на яйце. Щом му каже няколко думи, песимизмът изчезва. Да мисли човек, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато някой се търкаля от планина и дрехата му се закачи на някой трън, да счита, че трънът го е спасил. Колкото циганката може да освободи човека от неговия песимизъм, толкова и трънът може да задържи човека от падане. Трънът е поставен в пътя на човека като препяствие, да се застави да мисли. И циганката е изпратена при човека от разумни същества, да го накарат да мисли, че от него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>

112. Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни

Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? (втори вариант)
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това. Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това? “ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш.
към втори вариант >>

113. Направление на истинския живот

До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране.
Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието. Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща.
към беседата >>

114. Самоопределение на съзнанието

Запример, той често се молил, да го освободи Бог от тръна, който се намирал в плътта му, но Господ му отговарял: „Достатъчна ти е благодатта, която имаш“.
Любовта отстъпва само пред затворената врата. Докато вратата е отворена, никой не е в състояние да изпъди любовта. Апостол Павел казва: „Заради любовта си към Бога станахме посмешище на хората и на ангелите“. Лошо ли беше положението на апостол Павел? Мъчнотията му се заключаваше само в това, че той живееше и на физическия, и в духовния свят, вследствие на което изпадаше в противоречия. Запример, той често се молил, да го освободи Бог от тръна, който се намирал в плътта му, но Господ му отговарял: „Достатъчна ти е благодатта, която имаш“.
към беседата >>

Какво представя трънът за човека?
Какво представя трънът за човека? - Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът. Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба, това са разни видове тръне. Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметта му е слаба. Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата.
към беседата >>

- Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът.
Какво представя трънът за човека? - Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът. Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба, това са разни видове тръне. Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметта му е слаба. Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата.
към беседата >>

Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба, това са разни видове тръне.
Какво представя трънът за човека? - Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът. Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба, това са разни видове тръне. Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметта му е слаба. Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата.
към беседата >>

Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата.
Какво представя трънът за човека? - Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът. Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба, това са разни видове тръне. Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметта му е слаба. Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата.
към беседата >>

115. Променява времената

„Колкото и да се кастри тръна отгоре, той все ще пуща корени".
По-нататък не се казва, какво е говорил пророкът с 400-те израилски пророци, но се предполага, че те са го предизвикали с нещо, и той заповядал да избият всички до един. В дадения случай, пророк Илия представя персийския владетел, който издал заповед в царството си, за всеки сиромах, който умира от глад и студ, да се обеси по един богат. Обаче, Бог не съизволява в убийството. Пророк Илия, който минаваше за силен, мощен, в ревността си към Бога, беше дошъл до убеждението, че тия лъжливи пророци трябва да се избият. Той мислеше, че като ги избие, други няма да се явят. „Колкото и да се кастри тръна отгоре, той все ще пуща корени". Значи, злото се крие някъде дълбоко в човека – в човешкия егоизъм.
към беседата >>

116. Даде плод

Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи.
Колкото по-нечиста е кръвта на човека, толкова по-лош е той. Колкото по-чиста е кръвта му, толкова по-добър е той. Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото да вирее. Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога. Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека. Злото в човека подразбира: семето, което е паднало на пътя, между камъните и между тръните и образувало в него вредни, нечисти газове и елементи. Какво означава на съвременен език: семето, което е паднало на добрата почва? – Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма си, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят. При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно. Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия да растат и да се развиват.
към беседата >>

Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните.
За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а затова трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е, човек да знае, как и колко да яде. От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат - и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което, нямат резултати. Те искат да станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма да я бъде тази работа. Когато казват за нещо, че няма да го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните. Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
към беседата >>

117. Аксиома на живота / Една аксиома

Направи една гримаса, едно движение на очите, веднага произведе такова впечатление, че ти седиш като на тръне. (втори вариант)
Геометрически как ще го направите, как ще преведете кривото гледане? "Ама - казва - той зле ме посрещна." Може ли да опишете това лошото посрещане? Линиите на лошото посрещане какви са? Но ако има една фотография, тия движения, които човек прави, на лицето не може да ги снеме. Има известни движения, които са толкоз бързи, не се схващат. Направи една гримаса, едно движение на очите, веднага произведе такова впечатление, че ти седиш като на тръне. Лицето забелязва това. Какво ще забележи? Някаква проява в очите или някакво мръдване. Казва: "Забелязах на устата едно движение." Едно малко подухване с фотографията не може да го схванеш.
към втори вариант >>

118. Абсолютна реалност

Ако на някоя мечка извадиш трън от крака й, тя ще те помни, дето и да те срещне, ще ти направи една услуга. (втори вариант)
Мечката е много интелигентна. Ти ще придобиеш едно качество, от кожата на мечката, на непримиримост. Мечката е [най-] непримирима от всичките животни. [Към] всички звероукротители, които са обидили една мечка, много злопаметна е, много отмъстителна. Но направеното добро на нея не го забравя. Ако на някоя мечка извадиш трън от крака й, тя ще те помни, дето и да те срещне, ще ти направи една услуга.
към втори вариант >>

Той се уплашил, но хваща лапата и вижда един трън. (втори вариант)
Мене ми разправяха един пример за една мечка някъде из Юндола. Вдигнала крак, върви към един дърварин. Той се уплашил, но хваща лапата и вижда един трън. Изважда го, намазва го малко масло, туря превръзка. Тя го хванала и го тегли да тръгне след нея. Той върви. Довела го до едно голямо дърво, там имало голям кошер, да извади от меда за възнаграждение за услугата.
към втори вариант >>

Той погледнал към вдигнатия крак на мечката и видял един голям трън, дълбоко забит в лапата й.
Един дървар, някъде из Юндола, рязал дърва и се натъкнал на особено явление. Срещу него се движела една мечка, с някакво определено намерение. Като я видял, дърварят се уплашил много и не знаел, какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката вдигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоил, защото разбрал, че мечката има нужда от него. Той погледнал към вдигнатия крак на мечката и видял един голям трън, дълбоко забит в лапата й. Дърварят извадил тръна на мечката, намазал мястото с дървено масло и здраво го превързал с кърпата си. След това мечката тръгнала да си отива, но повела със себе си и дърваря. Той тръгнал след нея, да види, какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно място, дето имало няколко кошера, пълни с мед. По този начин тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той й направил.
към беседата >>

Дърварят извадил тръна на мечката, намазал мястото с дървено масло и здраво го превързал с кърпата си.
Срещу него се движела една мечка, с някакво определено намерение. Като я видял, дърварят се уплашил много и не знаел, какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката вдигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоил, защото разбрал, че мечката има нужда от него. Той погледнал към вдигнатия крак на мечката и видял един голям трън, дълбоко забит в лапата й. Дърварят извадил тръна на мечката, намазал мястото с дървено масло и здраво го превързал с кърпата си. След това мечката тръгнала да си отива, но повела със себе си и дърваря. Той тръгнал след нея, да види, какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно място, дето имало няколко кошера, пълни с мед. По този начин тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той й направил.
към беседата >>

119. Двата стълба

-Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си.
Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.
към беседата >>

120. Закон на отношения

Следователно, който се е опитвал да влезе в Божественото съзнание като трън, той е бил изхвърлян навън.
Следователно, който се е опитвал да влезе в Божественото съзнание като трън, той е бил изхвърлян навън. – Ама защо така грубо? – Как трябва другояче да се постъпи с тръна? Какво правите вие, когато в крака ви се забие трън? Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате с нея тръна и го хвърляте навън. От единия до другия край животът на земята е пълен с грубости.
към беседата >>

– Как трябва другояче да се постъпи с тръна?
Следователно, който се е опитвал да влезе в Божественото съзнание като трън, той е бил изхвърлян навън. – Ама защо така грубо? – Как трябва другояче да се постъпи с тръна? Какво правите вие, когато в крака ви се забие трън? Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате с нея тръна и го хвърляте навън. От единия до другия край животът на земята е пълен с грубости. За да надникне само за един момент в живота на ангелите и най-добрият човек трябва да стои хиляди години пред вратата им. Светлината, която излиза от човешките очи, от човешкия ум е толкова груба, че за да не се опетни, небето е затворило всичките си прозорци за нея.
към беседата >>

Какво правите вие, когато в крака ви се забие трън?
Следователно, който се е опитвал да влезе в Божественото съзнание като трън, той е бил изхвърлян навън. – Ама защо така грубо? – Как трябва другояче да се постъпи с тръна? Какво правите вие, когато в крака ви се забие трън? Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате с нея тръна и го хвърляте навън. От единия до другия край животът на земята е пълен с грубости. За да надникне само за един момент в живота на ангелите и най-добрият човек трябва да стои хиляди години пред вратата им. Светлината, която излиза от човешките очи, от човешкия ум е толкова груба, че за да не се опетни, небето е затворило всичките си прозорци за нея. В какво седи грубостта на светлината, която излиза от човека?
към беседата >>

Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате с нея тръна и го хвърляте навън.
Следователно, който се е опитвал да влезе в Божественото съзнание като трън, той е бил изхвърлян навън. – Ама защо така грубо? – Как трябва другояче да се постъпи с тръна? Какво правите вие, когато в крака ви се забие трън? Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате с нея тръна и го хвърляте навън. От единия до другия край животът на земята е пълен с грубости. За да надникне само за един момент в живота на ангелите и най-добрият човек трябва да стои хиляди години пред вратата им. Светлината, която излиза от човешките очи, от човешкия ум е толкова груба, че за да не се опетни, небето е затворило всичките си прозорци за нея. В какво седи грубостта на светлината, която излиза от човека? – В цвета й.
към беседата >>

121. Постоянни и преходни неща. Козметика

И през най-трънливи пътища да минава, разумният човек остава незасегнат.
Например ако някой счупи ръката или крака си, той сам не може да си помогне. Трябва да дойде някой лекар отвън, да намести счупената ръка или крак. Щом се намерят в мъчнотии и страдания, хората казват: Човек трябва да бъде търпелив. – Кой може да търпи? – Само разумният човек понася всичко с търпение. И през най-трънливи пътища да минава, разумният човек остава незасегнат. Тръните, т.е. страданията го познават и не одират кожата му. Той минава и заминава край тях без никаква повреда. Нетърпеливият човек е подобен на електрически волтаж, от който постоянно се отделят искри, които създават неразположение на духа. Искате ли да се справите с един нетърпелив човек, вие трябва да дадете нещо от себе си, с което да уравновесите енергиите на организма му.
към беседата >>

Тръните, т.е.
Трябва да дойде някой лекар отвън, да намести счупената ръка или крак. Щом се намерят в мъчнотии и страдания, хората казват: Човек трябва да бъде търпелив. – Кой може да търпи? – Само разумният човек понася всичко с търпение. И през най-трънливи пътища да минава, разумният човек остава незасегнат. Тръните, т.е. страданията го познават и не одират кожата му. Той минава и заминава край тях без никаква повреда. Нетърпеливият човек е подобен на електрически волтаж, от който постоянно се отделят искри, които създават неразположение на духа. Искате ли да се справите с един нетърпелив човек, вие трябва да дадете нещо от себе си, с което да уравновесите енергиите на организма му. Докато не смекчат характерите си, те не могат едни други да се търпят.
към беседата >>

122. Проявеният живот

Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си.
Няколко души, които си хармонират, да отидат при някой болен, и в името Божие да направят молитва за него. Ако са били свързани с Бога, болният моментално ще оздравее. Щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия. Нека болният каже, че Бог ги е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ.“ Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се подигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване.
към беседата >>

Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ.“ Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее.
Ако са били свързани с Бога, болният моментално ще оздравее. Щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия. Нека болният каже, че Бог ги е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ.“ Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се подигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване.
към беседата >>

Когато духът му се подигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване.
Щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия. Нека болният каже, че Бог ги е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ.“ Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се подигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване.
към беседата >>

123. Сторете да насядат

Сега всички му турят един трънен венец. (втори вариант)
Отишъл един американец в Германия и се явил при един знатен професор и му казал: „Има ли някакъв курс бързо да свърша по философия? " „Има и за три месеца, и за шест месеца." Но когато Бог иска да създаде дъб, взима му за това сто години, а когато иска да създаде тиква, взима му шест месеца. Тъй щото, единственото нещо, което уякчава човека, това са страданията. Ако Христос не беше страдал, какво щеше да бъде? Щеше да бъде един обикновен човек. Сега всички му турят един трънен венец. Така е. От гледището на земята е така, един трънен венец, но от по-високо гледище човек се познава по една от своите отличителни страни на живота си.
към втори вариант >>

От гледището на земята е така, един трънен венец, но от по-високо гледище човек се познава по една от своите отличителни страни на живота си. (втори вариант)
Тъй щото, единственото нещо, което уякчава човека, това са страданията. Ако Христос не беше страдал, какво щеше да бъде? Щеше да бъде един обикновен човек. Сега всички му турят един трънен венец. Така е. От гледището на земята е така, един трънен венец, но от по-високо гледище човек се познава по една от своите отличителни страни на живота си.
към втори вариант >>

124. Пасха Господня / Пасха Господня е

Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива. (втори вариант)
Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй. Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива.
към втори вариант >>

Счупете тръна и го хвърлете навън. (втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е. Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро.
към втори вариант >>

Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. (втори вариант)
Вие питате това волята Божия ли е. Не питайте. Счупете тръна и го хвърлете навън. Този трън се е ползвал толкова време от тебе и ти имаш право вече да се освободиш от него. Тези присадки са допуснати в природата. Има един велик закон в света, който управлява всички тия неща. Всичко, което става в света, е допуснато, и то съдейства за общия ход на живота. В края на краищата всичко ще се превърне за добро. Но частично в даден случай нещо може да не е за твое добро.
към втори вариант >>

За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива.
За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота.
към беседата >>

Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи.
Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро.
към беседата >>

– Имам ли право да хвърля тръна навън?
някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>

– Счупи тръна и го хвърли навън.
Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>

Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него.
Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
към беседата >>

125. Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете

Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. (втори вариант)
Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли. И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.
към втори вариант >>

126. Личност и душа