НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
513
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му
крака
и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир.
Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му
крака
и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата. Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него?
към беседата >>
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два
крака
и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени.
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два
крака
и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете,
краката
и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.
Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете,
краката
и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека.
Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към беседата >>
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е
счупен
и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е
счупен
и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място.
към беседата >>
Но след нея друга пък
счупена
линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Но след нея друга пък
счупена
линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Където се появява
счупена
линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят.
Но формата на Добродетелта е още и обла (''показва една стъклена обла топка''–''сфера''). Че е обла, показват и всичките плодове: те също представляват Добродетелта. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на Добродетелта. Сферата показва пластичност на елементите.
Където се появява
счупена
линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят.
Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте изменили своята форма, казват: „Едно време беше пo-набожен, сега се изменил". И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение.
към беседата >>
Ако гледате себе си, правите една
счупена
линия.
Че е обла, показват и всичките плодове: те също представляват Добродетелта. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на Добродетелта. Сферата показва пластичност на елементите. Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят.
Ако гледате себе си, правите една
счупена
линия.
И хората познават, че сте изменили своята форма, казват: „Едно време беше пo-набожен, сега се изменил". И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкоз развълнуван, че лицето му имаше черен цвят, беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма.
към беседата >>
Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и
крака
, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"?
Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате?
Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и
крака
, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"?
Той им отговорил: Това е hum bug (хъмбъг), ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия. Господ казва: "Това е буболечица". И учители, и проповедници, и книжници си носят този hum bug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.
към беседата >>
3.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Това учение е в състояние да възстанови
краката
на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват.
А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят." Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа.
Това учение е в състояние да възстанови
краката
на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват.
То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички.
към беседата >>
Ако почвата под
краката
ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако
краката
ви потъват, почвата ви не е яка, т. е.
Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. – Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет.
Ако почвата под
краката
ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако
краката
ви потъват, почвата ви не е яка, т. е.
опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа и, вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кейковете.
към беседата >>
Когато извършите някаква работа и, вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под
краката
си.
Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. – Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет. Ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, т. е. опорната ви точка не е сигурна.
Когато извършите някаква работа и, вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под
краката
си.
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кейковете. Да се храниш със сладкиши и кейкове, това значи, да станеш много ефирен. Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи.
към беседата >>
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под
краката
си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под
краката
си.
– Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет. Ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, т. е. опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа и, вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си.
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под
краката
си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под
краката
си.
Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кейковете. Да се храниш със сладкиши и кейкове, това значи, да станеш много ефирен. Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи. Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към беседата >>
Той им казва: По-добре да останеш с един
крак
, с една ръка, с едно око, но да дойдеш при мене.
Не е важно, как ще се търкат – направо, или на кръст; важно е да произведат нужната светлина. И тъй, според езика на новото учение, като се търкате, кажете си: Търкай ме, братко, търкай, докато произведа светлина върху тебе. Това търкане е необходимо, за да се произведе Божествената светлина. И на бойното поле хората се търкат, да произведат тая светлина. Аз виждам тия хора, кои слепи, кои хроми, сакати, всички отиват при Христа.
Той им казва: По-добре да останеш с един
крак
, с една ръка, с едно око, но да дойдеш при мене.
Бог ги посреща, угощава и ги запитва: Какво правят останалите хора на земята? – Търкат се още. – Нека се търкат. Аз ще сляза на земята при тях, и всички ще се примирят. Аз виждам ония, които са горе при Христа.
към беседата >>
Той намества
счупените
ръце и
крака
.
– Страх ме е. – Геройство е нужно, а не страх. Трябва да разберете дълбокия смисъл на живота. Помнете: В Бога зло не съществува. Той устройва всички неща, и Той изправя обърканите работи на хората.
Той намества
счупените
ръце и
крака
.
Той поставя извадените очи. Той туря всичко в ред и порядък. Той е Баща на всички. Следователно, когато искате да любите, влезте дълбоко в себе си, съсредоточете се, без никакво съмнение и колебание. Знайте, че Бог ще ви даде от своята любов, ще ви направи радостни и весели.
към беседата >>
Намествам
счупения
ти
крак
и прохождаш.
Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. – Докажи това! – Ще го докажа. Ти си сляп, хром. Отварям очите ти и започваш да виждаш.
Намествам
счупения
ти
крак
и прохождаш.
Какво друго доказателство искаш? Доказателството се крие във възстановяване на хармонията между всички части. Всеки сам трябва да докаже нещата; всеки сам трябва да намери истината. Всеки сам трябва да отива при Господа и сам да се връща. Това значи, да придобие онова дълбоко вътрешно знание.
към беседата >>
–Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички
счупени
крака
и ръце на място.
Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: Обичам учителя си, и заради него ще науча урока си. Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам". Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо?
–Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички
счупени
крака
и ръце на място.
Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: Горките хора, отидоха си без време! Велика истина е, че тези хора са на небето, при Христа, Щастливи са те. – Съмняваме се в това.
към беседата >>
Един ден завързал ръцете и
краката
му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него.
Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви в лош път. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и осъзнае погрешката си. Един Варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен.
Един ден завързал ръцете и
краката
му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него.
Като разбрал намерението на баща си, синът казал: Татко, можеш да постъпиш, както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сестричетата от прехрана. Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: От тебе човек няма да стане. Един ден срещнах сина му и, като се разговаряхме известно време, казах му: От тебе човек ще стане. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и, наистина, той стана човек.
към беседата >>
Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие
краката
си.
Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: От тебе човек няма да стане. Един ден срещнах сина му и, като се разговаряхме известно време, казах му: От тебе човек ще стане. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и, наистина, той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ.
Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие
краката
си.
Речеш ли, че е готованец, ще влошиш живота си. Какво се иска от човека? – Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. Когато Бог се качва нагоре, ти ще слизаш долу, там да работиш. Когато Бог слиза, ти ще се качваш горе да работиш.
към беседата >>
Това учение е в състояние да възстанови
краката
на хромите, да отвори очите на слепите.
(втори вариант)
Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа.
Това учение е в състояние да възстанови
краката
на хромите, да отвори очите на слепите.
От това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде.
към втори вариант >>
Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под
краката
ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка.
(втори вариант)
Тоя въпрос се решава чрез опит. Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не?
Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под
краката
ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка.
Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си. Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание.
към втори вариант >>
Ако
краката
ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна.
(втори вариант)
Важен е въпросът, защо трябва да любим, защо трябва да имаме една заповед. Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка.
Ако
краката
ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна.
Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си. Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кексовете.
към втори вариант >>
Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под
краката
си.
(втори вариант)
Какво представя заповедта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка. Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна.
Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под
краката
си.
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си. Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кексовете. Да се храниш със сладкиши и кексове, това значи да станеш много ефирен.
към втори вариант >>
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под
краката
си.
(втори вариант)
Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза. Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка. Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си.
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под
краката
си.
Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кексовете. Да се храниш със сладкиши и кексове, това значи да станеш много ефирен. Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи.
към втори вариант >>
Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под
краката
си.
(втори вариант)
Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет, ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка. Ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, тоест опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа, и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си.
Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под
краката
си.
Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кексовете. Да се храниш със сладкиши и кексове, това значи да станеш много ефирен. Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи. Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
към втори вариант >>
Той им казва: „По-добре да останеш с един
крак
, с една ръка, с едно око, но да дойдеш при Мене." Бог ги посреща, угощава и ги запитва: „Какво правят останалите хора на земята?
(втори вариант)
Щом се образува огън, те се примиряват. Не е важно как ще се търкат - направо или накръст; важно е да произведат нужната светлина. И тъй, според езика на новото учение, като се търкате, кажете си: „Търкай ме, братко, търкай, докато произведа светлина върху тебе." Това търкане е необходимо, за да се произведе Божествената светлина. И на бойното поле хората се търкат, да произведат тая светлина. Аз виждам тия хора - кои слепи, кои хроми, сакати - всички отиват при Христа.
Той им казва: „По-добре да останеш с един
крак
, с една ръка, с едно око, но да дойдеш при Мене." Бог ги посреща, угощава и ги запитва: „Какво правят останалите хора на земята?
" „Търкат се още." „Нека се търкат. Аз ще сляза на земята при тях и всички ще се примирят." Аз виждам ония, които са горе при Христа. Те са радостни, весели. Като казвам, че са горе, не мислете, че са някъде много далеч от вас. „Аз искам да отида при тях." „Иди на фронта първо.
към втори вариант >>
Той намества
счупените
ръце и
крака
.
(втори вариант)
„Аз искам да отида при тях." „Иди на фронта първо. Оттам ще те пратят горе, при твоите братя." „Страх ме е." Геройство е нужно, а не страх. Трябва да разберете дълбокия смисъл на живота. Помнете, в Бога зло не съществува. Той устройва всички неща и Той изправя обърканите работи на хората.
Той намества
счупените
ръце и
крака
.
Той поставя извадените очи. Той туря всичко в ред и порядък. Той е Баща на всички. Следователно, когато искате да любите, влезте дълбоко в себе си, съсредоточсте се без никакво съмнение и колебание. Знайте, че Бог ще ви даде от Своята любов, ще ви направи радостни и весели.
към втори вариант >>
Намествам
счупения
ти
крак
и прохождаш.
(втори вариант)
Това е Божественото училище, през което всички трябва да минат, да научат нещо. Колко пъти нашите удове са били разхвърляни по бойните полета, но пак Бог ги е събрал и поставил на местата им. „Докажи това." Ще го докажа. Ти си сляп, хром. Отварям очите ти и започваш да виждаш.
Намествам
счупения
ти
крак
и прохождаш.
Какво друго доказателство искаш? Доказателството се крие във възстановяване на хармонията между всички части. Всеки сам трябва да докаже нещата; всеки сам трябва да намери истината. Всеки сам трябва да отива при Господа и сам да се връща. Това значи да придобие онова дълбоко вътрешно знание.
към втори вариант >>
Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички
счупени
крака
и ръце намясто.
(втори вариант)
Ако сме на вашето място, и ние ще правим пакости като вас." И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „Обичам учителя си и заради него ще науча урока си." Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам." Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. Защо?
Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички
счупени
крака
и ръце намясто.
Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: „Горките хора, отидоха си без време." Велика истина е, че тези хора са на небето при Христа. Щастливи са те. „Съмняваме се в това." Който се съмнява, той няма любов в душата си.
към втори вариант >>
Един ден завързал ръцете и
краката
му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него.
(втори вариант)
Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви в лош път. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и съзнае погрешката си. Един варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен.
Един ден завързал ръцете и
краката
му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него.
Като разбрал намерението на баща си, синът казал: „Татко, можеш да постъпиш както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сес- тричетата от прехрана." Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: „От тебе човек няма да стане." Един ден срещнах сина му и като се разговаряхме известно време, казах му: „От тебе човек ще стане." Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ. Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие краката си.
към втори вариант >>
Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие
краката
си.
(втори вариант)
Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. Като разбрал намерението на баща си, синът казал: „Татко, можеш да постъпиш както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сес- тричетата от прехрана." Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: „От тебе човек няма да стане." Един ден срещнах сина му и като се разговаряхме известно време, казах му: „От тебе човек ще стане." Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ.
Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие
краката
си.
Речеш ли, че е готованец, ще влошиш живота си. Какво се иска от човека? Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. Когато Бог се качва нагоре, ти ще слизаш долу, там да работиш. Когато Бог слиза, ти ще се качваш горе да работиш.
към втори вариант >>
4.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
ония същества, които са слезли от Бога и при падането си са останали с
краката
срещу Него.
Ето това значи кръстът – това е неговият дълбок смисъл. Има го по църквите, свещениците го носят, вие го правите с ръка, на отличилите се на бойното поле го дават, навсякъде все за него говорят, обаче знаете ли кои са елементите на Истинския кръст? Сега ще се спра на Истинския кръст, който спасява и отваря вратата на Царството Божие. Исус Христос беше прикован на кръст. Линията на кръста, която слиза отгоре надолу, представлява растителното царство, паднало с главата надолу, т. е.
ония същества, които са слезли от Бога и при падането си са останали с
краката
срещу Него.
Те са в съвършено противоречие с Бога. Хоризонталната линия на кръста представлява животните. Те пък са обърнати не с краката, а с гърба си към Господа и когато Той им говори, не слушат. И на животните, и на растенията не е дадено да разберат Царството Божие. Има и хора такива, които са се спуснали с ума си, зарили са се в земята, обърнали са краката си към Бога и не мислят за Него.
към беседата >>
Те пък са обърнати не с
краката
, а с гърба си към Господа и когато Той им говори, не слушат.
Исус Христос беше прикован на кръст. Линията на кръста, която слиза отгоре надолу, представлява растителното царство, паднало с главата надолу, т. е. ония същества, които са слезли от Бога и при падането си са останали с краката срещу Него. Те са в съвършено противоречие с Бога. Хоризонталната линия на кръста представлява животните.
Те пък са обърнати не с
краката
, а с гърба си към Господа и когато Той им говори, не слушат.
И на животните, и на растенията не е дадено да разберат Царството Божие. Има и хора такива, които са се спуснали с ума си, зарили са се в земята, обърнали са краката си към Бога и не мислят за Него. Те искат в Земята да намерят богатства – въглища, злато, сребро, скъпоценни камъни – и смятат, че колкото повече имат от тях, толкова повече ще бъдат щастливи. Има други хора, които ходят в хоризонтално положение, обърнати са гърбом към Господа и казват: “Господ не ни слуша”. Как ще ги слуша, когато с крака или с гръб са обърнати към Него?
към беседата >>
Има и хора такива, които са се спуснали с ума си, зарили са се в земята, обърнали са
краката
си към Бога и не мислят за Него.
ония същества, които са слезли от Бога и при падането си са останали с краката срещу Него. Те са в съвършено противоречие с Бога. Хоризонталната линия на кръста представлява животните. Те пък са обърнати не с краката, а с гърба си към Господа и когато Той им говори, не слушат. И на животните, и на растенията не е дадено да разберат Царството Божие.
Има и хора такива, които са се спуснали с ума си, зарили са се в земята, обърнали са
краката
си към Бога и не мислят за Него.
Те искат в Земята да намерят богатства – въглища, злато, сребро, скъпоценни камъни – и смятат, че колкото повече имат от тях, толкова повече ще бъдат щастливи. Има други хора, които ходят в хоризонтално положение, обърнати са гърбом към Господа и казват: “Господ не ни слуша”. Как ще ги слуша, когато с крака или с гръб са обърнати към Него? Когато детето се обърне гърбом към майка си, което показва, че е гневно, майката ще му рече ли “маминото”? То не е нищо друго, освен животно на четири крака.
към беседата >>
Как ще ги слуша, когато с
крака
или с гръб са обърнати към Него?
Те пък са обърнати не с краката, а с гърба си към Господа и когато Той им говори, не слушат. И на животните, и на растенията не е дадено да разберат Царството Божие. Има и хора такива, които са се спуснали с ума си, зарили са се в земята, обърнали са краката си към Бога и не мислят за Него. Те искат в Земята да намерят богатства – въглища, злато, сребро, скъпоценни камъни – и смятат, че колкото повече имат от тях, толкова повече ще бъдат щастливи. Има други хора, които ходят в хоризонтално положение, обърнати са гърбом към Господа и казват: “Господ не ни слуша”.
Как ще ги слуша, когато с
крака
или с гръб са обърнати към Него?
Когато детето се обърне гърбом към майка си, което показва, че е гневно, майката ще му рече ли “маминото”? То не е нищо друго, освен животно на четири крака. Такова животно не може да разбере тайните на Царството Божие. Разбирате ли сега философията на кръста – тя засяга мислите и отношенията ни към Господа? За да можете да бъдете в съприкосновение с Него, трябва да разберете правилно тази философия.
към беседата >>
То не е нищо друго, освен животно на четири
крака
.
Има и хора такива, които са се спуснали с ума си, зарили са се в земята, обърнали са краката си към Бога и не мислят за Него. Те искат в Земята да намерят богатства – въглища, злато, сребро, скъпоценни камъни – и смятат, че колкото повече имат от тях, толкова повече ще бъдат щастливи. Има други хора, които ходят в хоризонтално положение, обърнати са гърбом към Господа и казват: “Господ не ни слуша”. Как ще ги слуша, когато с крака или с гръб са обърнати към Него? Когато детето се обърне гърбом към майка си, което показва, че е гневно, майката ще му рече ли “маминото”?
То не е нищо друго, освен животно на четири
крака
.
Такова животно не може да разбере тайните на Царството Божие. Разбирате ли сега философията на кръста – тя засяга мислите и отношенията ни към Господа? За да можете да бъдете в съприкосновение с Него, трябва да разберете правилно тази философия. Третият елемент на кръста е Исус Христос – прикован на него, но обърнат нагоре към Бога. Той е истинският Човек.
към беседата >>
Приковани бяха Неговите ръце и
крака
, т. е.
За да можете да бъдете в съприкосновение с Него, трябва да разберете правилно тази философия. Третият елемент на кръста е Исус Христос – прикован на него, но обърнат нагоре към Бога. Той е истинският Човек. Следователно, имате три вида кръстове – кръст на растенията, кръст на животните и кръст, който спасява. Спасителният е кръстът Христов.
Приковани бяха Неговите ръце и
крака
, т. е.
приковани, забележете, върху три точки. Краката бяха приковани върху главата на растенията, които са надолу, с което Христос иска да ги обърне към Себе си. С други думи, Той е слязъл и простира да хване ония, които са потънали в тинята на материята, за да ги обърне с главата нагоре към Бога. Приковаването на краката показва и канара, т. е. че кръстът е поставен върху твърда почва.
към беседата >>
Краката
бяха приковани върху главата на растенията, които са надолу, с което Христос иска да ги обърне към Себе си.
Той е истинският Човек. Следователно, имате три вида кръстове – кръст на растенията, кръст на животните и кръст, който спасява. Спасителният е кръстът Христов. Приковани бяха Неговите ръце и крака, т. е. приковани, забележете, върху три точки.
Краката
бяха приковани върху главата на растенията, които са надолу, с което Христос иска да ги обърне към Себе си.
С други думи, Той е слязъл и простира да хване ония, които са потънали в тинята на материята, за да ги обърне с главата нагоре към Бога. Приковаването на краката показва и канара, т. е. че кръстът е поставен върху твърда почва. Това ще рече, че Христос най-първо спасява ония, които потъват надолу като растенията, хваща ги и им казва: “Стига с туй слизане – вашето спасение не е там”. И на животните, които постоянно и свободно се движат, Той казва: “Вашето спасение не е в тази посока”.
към беседата >>
Приковаването на
краката
показва и канара, т. е.
Спасителният е кръстът Христов. Приковани бяха Неговите ръце и крака, т. е. приковани, забележете, върху три точки. Краката бяха приковани върху главата на растенията, които са надолу, с което Христос иска да ги обърне към Себе си. С други думи, Той е слязъл и простира да хване ония, които са потънали в тинята на материята, за да ги обърне с главата нагоре към Бога.
Приковаването на
краката
показва и канара, т. е.
че кръстът е поставен върху твърда почва. Това ще рече, че Христос най-първо спасява ония, които потъват надолу като растенията, хваща ги и им казва: “Стига с туй слизане – вашето спасение не е там”. И на животните, които постоянно и свободно се движат, Той казва: “Вашето спасение не е в тази посока”. Христос иска да ги хване с ръка, да ги обърне към Бога и да им каже: “Натам е вашето спасение”. Това са двете категории хора, към които спадате: едни от вас преди време са били с главата надолу, други – с гръб нагоре, а Христос ви обръща с лицето нагоре.
към беседата >>
Защото е казано: “Проклет е онзи, който с
краката
си отива да върши зло”.
Защо на разбойниците пречупиха пищялите, а на Христа прободоха сърцето? Понеже Христос идва сега, ще ви кажа. Двамата разбойници бяха първите човеци, които Бог създаде и които съгрешиха – Адам и Ева. Не вземайте думите ми буквално, говоря в преносен смисъл. Двамата ядоха от запретеното дърво, затова бяха наказани с пречупване на пищялите им.
Защото е казано: “Проклет е онзи, който с
краката
си отива да върши зло”.
А “пречупване на крака” значи хора, които са изгубили Добродетелта. А защо прободоха Христа в сърцето? Защото не трябва да се желае да се вкусва от запретения плод. И каза Христос: “Понеже пожелах да ви туря в Рая, затова трябва да бъда прободен в сърцето. А понеже вие отидохте и взехте от запретения плод, затова вашите крака трябва да бъдат пречупени”.
към беседата >>
А “пречупване на
крака
” значи хора, които са изгубили Добродетелта.
Понеже Христос идва сега, ще ви кажа. Двамата разбойници бяха първите човеци, които Бог създаде и които съгрешиха – Адам и Ева. Не вземайте думите ми буквално, говоря в преносен смисъл. Двамата ядоха от запретеното дърво, затова бяха наказани с пречупване на пищялите им. Защото е казано: “Проклет е онзи, който с краката си отива да върши зло”.
А “пречупване на
крака
” значи хора, които са изгубили Добродетелта.
А защо прободоха Христа в сърцето? Защото не трябва да се желае да се вкусва от запретения плод. И каза Христос: “Понеже пожелах да ви туря в Рая, затова трябва да бъда прободен в сърцето. А понеже вие отидохте и взехте от запретения плод, затова вашите крака трябва да бъдат пречупени”. Сега мислете: който пожелае, ще бъде прободен в сърцето, а който извърши престъплението, ще му бъдат пречупени краката.
към беседата >>
А понеже вие отидохте и взехте от запретения плод, затова вашите
крака
трябва да бъдат пречупени”.
Защото е казано: “Проклет е онзи, който с краката си отива да върши зло”. А “пречупване на крака” значи хора, които са изгубили Добродетелта. А защо прободоха Христа в сърцето? Защото не трябва да се желае да се вкусва от запретения плод. И каза Христос: “Понеже пожелах да ви туря в Рая, затова трябва да бъда прободен в сърцето.
А понеже вие отидохте и взехте от запретения плод, затова вашите
крака
трябва да бъдат пречупени”.
Сега мислете: който пожелае, ще бъде прободен в сърцето, а който извърши престъплението, ще му бъдат пречупени краката. Разпнатите отстрани на Христа, казах, бяха Адам и Ева. И двамата се спасиха изобщо. Оня, който беше отляво, каза: “Толкова хиляди Си спасил, спаси и нас, спаси ни без страдания”. Той беше жената, говоря в преносен смисъл.
към беседата >>
Сега мислете: който пожелае, ще бъде прободен в сърцето, а който извърши престъплението, ще му бъдат пречупени
краката
.
А “пречупване на крака” значи хора, които са изгубили Добродетелта. А защо прободоха Христа в сърцето? Защото не трябва да се желае да се вкусва от запретения плод. И каза Христос: “Понеже пожелах да ви туря в Рая, затова трябва да бъда прободен в сърцето. А понеже вие отидохте и взехте от запретения плод, затова вашите крака трябва да бъдат пречупени”.
Сега мислете: който пожелае, ще бъде прободен в сърцето, а който извърши престъплението, ще му бъдат пречупени
краката
.
Разпнатите отстрани на Христа, казах, бяха Адам и Ева. И двамата се спасиха изобщо. Оня, който беше отляво, каза: “Толкова хиляди Си спасил, спаси и нас, спаси ни без страдания”. Той беше жената, говоря в преносен смисъл. И каза Христос: “Ще ви спася”.
към беседата >>
На онзи, който върши зло, ще му пречупят
краката
, а на онзи, който пожелае зло, сърцето ще му прободат.
Аз ви давам философския смисъл на кръста и ви каня да го приложите. Сам се радвам, понеже той е дълбок, велик, Божествен. Привеждам ви думите на великия Учител на Мира. Слушал съм гласа Му и сега превеждам Неговия език. Вас, жените, ще ви спаси кръстът с трите елемента.
На онзи, който върши зло, ще му пречупят
краката
, а на онзи, който пожелае зло, сърцето ще му прободат.
Само тогава ще бъде унищожено злото. Аз ви говоря това, което Господ е говорил преди векове на девети март, когато е въвел човека в Рая. Тогава денят е бил петък, днес е четвъртък. Девети март обикаля всички дни на седмицата. И когато ви турим в Рая, пак ли ще отидете да ядете от запретения плод?
към беседата >>
Какво би било вашето положение, ако ви нагостят с много добре изпечено агне и ви вържат за
краката
, обърнат с устата надолу?
Този е пътят на благословението, ако искате Христос да благослови децата и приятелите ви. Опитайте този кръст, който се нарича Сила на спасението. Ако някой ви дава друг кръст, хвърлите го, той не е истински кръст. Ще ви питам сега какви са желанията ви и накъде са насочени – към земята ли, месце за храна ли търсите? От хиляди години хората ядат животните и растенията, но не е това, което спасява.
Какво би било вашето положение, ако ви нагостят с много добре изпечено агне и ви вържат за
краката
, обърнат с устата надолу?
Какво би ви коствало това отлично ядене? Това е състоянието на Дявола. Щом кажете: “Да ядем и да пием”, Дяволът ще ви обърне с главата надолу. Всеки, който яде с главата надолу или с гръб към Господа, не знае да мисли и чувства. Сега, щом се върнете вкъщи, изпитайте вашето сърце.
към беседата >>
Ще отговорите: “Ама кой не знае това – един дървен кръст с прикования Христос и двамата разбойници със
счупени
крака
”.
Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви. Когато задали на великия египетски мъдрец Хермес един велик въпрос, върху който още не се бил спирал, той само стиснал плътно устните си. Това означавало: “Още не съм мислил върху това и затова трябва да мълча.” А учениците му се учудили... Мнозина от вас казват: Защо да не ни се каже”. Да ви се каже! Аз ви казах една велика тайна.
Ще отговорите: “Ама кой не знае това – един дървен кръст с прикования Христос и двамата разбойници със
счупени
крака
”.
Не е това кръстът. Когато Истинският кръст влезе във вас, Светлина ще озари ума ви, силно ще заработи сърцето и Духът ви и ще бъдете господари на целия свят. Казват, че някой имал могъщ Дух. Такъв Дух има този кръст. Онзи, който носи преспокойно кръста, гледа на нас...
към беседата >>
5.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Единъ день господарьтъ му натисналъ силно
крака
, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно
крака
, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ
крака
.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи гръцки философъ, който е живѣлъ прѣзъ врѣмето на апостолъ Павелъ. Той е ималъ много по-голѣма издържливость и постоянство, отколкото всички сегашни християни и проповѣдници. Той билъ робъ при единъ римски патриций. Господарьть често изтезавалъ робитѣ си, което нѣщо вършилъ и съ него, но той никога не се оплаквалъ, не охкалъ и се всѣкога усмихвалъ. Това дразнило много господаря му и той често го биелъ, за да прѣдизвика неговото негодувание.
Единъ день господарьтъ му натисналъ силно
крака
, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно
крака
, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ
крака
.
Робътъ казалъ: „Е, нали ти казахъ, че ще ми счупишъ крака! “ За неговото доволство римскиятъ патриций го направилъ свободенъ, слѣдъ което врѣме той писалъ отлични съчинения, които стоятъ много по-високо отколкото съчиненията на много съврѣменни философи и богослови. А вашето краче, само нека смѣй нѣкой да го натисне! Ние нѣмаме това доволство. Христосъ казва: Радвайте се, защото отсега нататъкъ вашитѣ крака нѣма да бѫдатъ счупени; радвайте се, защото отъ сега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ несправедливи богатства. Защо?
към втори вариант >>
Робътъ казалъ: „Е, нали ти казахъ, че ще ми счупишъ
крака
!
(втори вариант)
Той е ималъ много по-голѣма издържливость и постоянство, отколкото всички сегашни християни и проповѣдници. Той билъ робъ при единъ римски патриций. Господарьть често изтезавалъ робитѣ си, което нѣщо вършилъ и съ него, но той никога не се оплаквалъ, не охкалъ и се всѣкога усмихвалъ. Това дразнило много господаря му и той често го биелъ, за да прѣдизвика неговото негодувание. Единъ день господарьтъ му натисналъ силно крака, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно крака, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ крака.
Робътъ казалъ: „Е, нали ти казахъ, че ще ми счупишъ
крака
!
“ За неговото доволство римскиятъ патриций го направилъ свободенъ, слѣдъ което врѣме той писалъ отлични съчинения, които стоятъ много по-високо отколкото съчиненията на много съврѣменни философи и богослови. А вашето краче, само нека смѣй нѣкой да го натисне! Ние нѣмаме това доволство. Христосъ казва: Радвайте се, защото отсега нататъкъ вашитѣ крака нѣма да бѫдатъ счупени; радвайте се, защото отъ сега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ несправедливи богатства. Защо? Защото за единъ праведенъ, добъръ човѣкъ Небето работи.
към втори вариант >>
Христосъ казва: Радвайте се, защото отсега нататъкъ вашитѣ
крака
нѣма да бѫдатъ
счупени
; радвайте се, защото отъ сега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ несправедливи богатства. Защо?
(втори вариант)
Единъ день господарьтъ му натисналъ силно крака, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно крака, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ крака. Робътъ казалъ: „Е, нали ти казахъ, че ще ми счупишъ крака! “ За неговото доволство римскиятъ патриций го направилъ свободенъ, слѣдъ което врѣме той писалъ отлични съчинения, които стоятъ много по-високо отколкото съчиненията на много съврѣменни философи и богослови. А вашето краче, само нека смѣй нѣкой да го натисне! Ние нѣмаме това доволство.
Христосъ казва: Радвайте се, защото отсега нататъкъ вашитѣ
крака
нѣма да бѫдатъ
счупени
; радвайте се, защото отъ сега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ несправедливи богатства. Защо?
Защото за единъ праведенъ, добъръ човѣкъ Небето работи. Нѣкой казва: „Разработихъ, разорахъ си нивата.“ Не си я ти самъ разработилъ, ако не бѣха тъй многото червеи, орането на човѣка не би принесло никаква полза. Слѣдователно ако приложимъ Христовото учение, разликата ще бѫде тази: малко ще работимъ, а повече резултатъ ще имаме. Споредъ Христовото учение, три часа физически трудъ е достатъченъ, три часа ще сѫ необходими за ума и три часа за сърдцето, всичко 9 часа прѣзъ деня. Тогава животътъ щѣше да бѫде много по-приятенъ и хората не щѣха да умират, а щѣха само да се видоизмѣнятъ и всѣки щѣше да замине за онзи свѣть, когато иска.
към втори вариант >>
6.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце,
крака
, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти.
За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, за което е даден закон в Евангелието: удвояването е закон на сеенето – ако земеделецът не сее, ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата! ” Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, защото имам достатъчно храна, ще си почина.” Оставяте мозъците си необработени и те, както се казва научно, атрофират. Главното изкуство в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък.
Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце,
крака
, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти.
Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Този факт се забелязва у млади момичета и момчета на около петнадесет-шестнадесет години. В тази възраст те започват да любят и затова започват да забравят и не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните – и те се влюбват в други неща, но това не е Любов, това е привидна любов, любов на чашката.
към беседата >>
Спретнатостта разбирам като случай, когато някой ти намести
счупения
крак
или те облекчи, когато си неразположен.
Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме момковата външност, че е хубава, че ходи спретнато и т.н. Един кон може да бъде спретнат, но в този спретнат кон няма никаква интелигентност. Аз разбирам движенията като разумност.
Спретнатостта разбирам като случай, когато някой ти намести
счупения
крак
или те облекчи, когато си неразположен.
Например да вземем някого, когото мислим за спретнат: влезе той в едно молитвено събрание и мисли лошо за едного, за другиго. Това са те, спретнатите хора, които развалят настроението в едно молитвено събрание, това са ваклите моми и момци, това са чернооките и чернокосите хора. Ако си спретнат, трябва да влезеш отвън с разположение, да го внесеш и в останалите. Не е такъв венецът и славата Господня и действително, в такова събрание човек скоро остарява. Как да не остарееш?
към беседата >>
7.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Когато кръвта изтича, човек постепенно отслабва:
краката
му не го държат, ръцете – отмаляват, и той усеща виене на свят; чувствата му се изопачават: той става недоволен, песимист, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасят добре с него.
Колкото по-благороден е този народ, толкова по-благоприятни са условията за вашето развитие. "И ето, жена, която страдаше от кръвотечение". Да страдаш от кръвотечение, това показва, че кръвта не върви по своя определен път, но изтича навън. Кръвта има отношение към желанията. Каква полза има човек от желанията си, ако те постоянно изтичат навън?
Когато кръвта изтича, човек постепенно отслабва:
краката
му не го държат, ръцете – отмаляват, и той усеща виене на свят; чувствата му се изопачават: той става недоволен, песимист, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасят добре с него.
Видите ли човек с такива прояви, ще знаете, че той страда от кръвотечение. Едновременно с изтичане на кръвта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили в организма. Всяка дисхармония в желанията произвежда кръвотечение. Като говорим за кръвотечението, ние вземаме тази дума в широк смисъл. Тя означава външно и вътрешно недоволство в човека.
към беседата >>
Един млад американец почувствал силна болка в единия
крак
, около глезена.
Ако болният се храни с благодарност и съзнава, че Бог се грижи за него, в продължение на един месец положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, за да имате Неговата сила. Помнете: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие или явление произвеждат известен ефект в съзнанието на човека и, ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления, те де се отпечатват в съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателните прояви в живота.
Един млад американец почувствал силна болка в единия
крак
, около глезена.
Той се показал на няколко лекари, но никой не могъл да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление.
към беседата >>
Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със
счупен
или болен
крак
, който да му е произвел силно впечатление.
Един млад американец почувствал силна болка в единия крак, около глезена. Той се показал на няколко лекари, но никой не могъл да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването.
Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със
счупен
или болен
крак
, който да му е произвел силно впечатление.
Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление.
към беседата >>
Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил
крака
си около глезена.
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай.
Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил
крака
си около глезена.
Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление. Той успял да направи това, и болката в крака изчезнала. Какво правят днес хората?
към беседата >>
И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в
крака
на същото място.
Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление.
И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в
крака
на същото място.
Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление. Той успял да направи това, и болката в крака изчезнала. Какво правят днес хората? Като видят някаква неестествена проява у някого, те започват да му се смеят. Ако някоя жена или мъж се разгневят, окръжаващите се смеят.
към беседата >>
Задачата на лекаря била вече не да търси болката в
крака
на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление.
Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място.
Задачата на лекаря била вече не да търси болката в
крака
на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление.
Той успял да направи това, и болката в крака изчезнала. Какво правят днес хората? Като видят някаква неестествена проява у някого, те започват да му се смеят. Ако някоя жена или мъж се разгневят, окръжаващите се смеят. Някои пък ходят от къща на къща да разправят как съседката или съседът им се разгневил, бил жена си, децата си и т.н.
към беседата >>
Той успял да направи това, и болката в
крака
изчезнала.
Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление.
Той успял да направи това, и болката в
крака
изчезнала.
Какво правят днес хората? Като видят някаква неестествена проява у някого, те започват да му се смеят. Ако някоя жена или мъж се разгневят, окръжаващите се смеят. Някои пък ходят от къща на къща да разправят как съседката или съседът им се разгневил, бил жена си, децата си и т.н. Хората не знаят, че тези неща са като заразните болести.
към беседата >>
Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва:
краката
му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ.
(втори вариант)
Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие. „И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”. Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ?
Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва:
краката
му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ.
Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ.
към втори вариант >>
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия
кракъ
, около глезена.
(втори вариант)
Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия
кракъ
, около глезена.
Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление.
към втори вариант >>
Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ
счупенъ
или боленъ
кракъ
, който да му произвелъ силно впечатление.
(втори вариант)
Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена. Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването.
Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ
счупенъ
или боленъ
кракъ
, който да му произвелъ силно впечатление.
Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
към втори вариант >>
Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ
крака
си около глезена.
(втори вариант)
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай.
Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ
крака
си около глезена.
Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление. Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала. Какво правятъ днесъ хората?
към втори вариант >>
И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ
крака
на сѫщото мѣсто.
(втори вариант)
Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление.
И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ
крака
на сѫщото мѣсто.
Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление. Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала. Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ.
към втори вариант >>
Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ
крака
на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
(втори вариант)
Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто.
Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ
крака
на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала. Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н.
към втори вариант >>
Той успѣлъ да направи това, и болката въ
крака
изчезнала.
(втори вариант)
Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление.
Той успѣлъ да направи това, и болката въ
крака
изчезнала.
Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести.
към втори вариант >>
8.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Нощвите на всички хора са напукани или
счупени
.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали.
Нощвите на всички хора са напукани или
счупени
.
Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило. Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие.
към беседата >>
Човек е съчетание на много удове: очи, уши, нос, ръце,
крака
, мозък и др.
Вместо да повдигне чувствата си в по-високо поле, той ги понижава. За да не дойдете до такъв резултат, започнете с малки прояви в чувствата. Нека започне отначало с Любов и състрадание към бедни, страдащи хора; нека помага на своите по-малки братчета и сестричета. От малкото постепенно ще върви към голямото, а не обратно от голямото към малкото. Щом започвате от малките неща, големите постепенно ще ви се откриват.
Човек е съчетание на много удове: очи, уши, нос, ръце,
крака
, мозък и др.
Какво ще остане от него, ако отнемат изведнъж всичките му удове? Не започвайте с големите величини, за да не свършите с катастрофа. Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на Живота. Някои се възхищават от учените, от великите музиканти, художници и поети и ги боготворят. Няма защо да боготворите човека.
към беседата >>
Нощвитѣ на всички хора сѫ напукани или
счупени
.
(втори вариант)
Азъ взимамъ думата „пиянство” въ широкъ смисълъ. Който има много желания, е пияница; който се удоволствува, сѫщо е пияница. Всѣка ненаситна мисъль, всѣко ненаситно чувство въ човѣка го прави пияница. Квасътъ на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко разваля.
Нощвитѣ на всички хора сѫ напукани или
счупени
.
Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие.
към втори вариант >>
Човѣкъ е съчетание на много удове: очи, уши, носъ, рѫце,
крака
, мозъкъ и др.
(втори вариант)
Вмѣсто да повдигне чувствата си въ по-високо поле, той ги понижава. За да не дойдете до такъвъ резултатъ, започнете съ малки прояви въ чувствата. Нека започне отначало съ любовь и състрадание къмъ бедни, страдащи хора; нека помага на своитѣ по-малки братчета и сестричета. Отъ малкото постепенно ще върви къмъ голѣмото, а не обратно, отъ голѣмото къмъ малкото. Щомъ започвате отъ малкитѣ нѣща, голѣмитѣ постепенно ще ви се откриватъ.
Човѣкъ е съчетание на много удове: очи, уши, носъ, рѫце,
крака
, мозъкъ и др.
Какво ще остане отъ него, ако отнематъ изведнъжъ всичкитѣ му удове? Не започвайте съ голѣмитѣ величини, да не свършите съ катастрофа. Изучавайте закона на Цѣлото и закона на частитѣ, за да разберете великия смисълъ на живота. Нѣкои се възхищаватъ отъ ученитѣ, отъ великитѣ музиканти, художници и поети и ги боготворятъ. Нѣма защо да боготворите човѣка.
към втори вариант >>
9.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на
краката
.
Но страхливият няма да разбере и земния живот. Той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта? Виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел.
Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на
краката
.
Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност. Както на земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита. Какво нещо е Небето, т.е.
към беседата >>
Както на земята има същества с пръсти на
краката
и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност.
Както на земята има същества с пръсти на
краката
и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.
Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат.
към беседата >>
– Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват
счупените
кости, да турят дървени ръце и
крака
и т.н.
Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите: – Какво правят децата ми на земята?
– Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват
счупените
кости, да турят дървени ръце и
крака
и т.н.
– Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът. Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин?
към беседата >>
– Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват
счупените
кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът.
Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите: – Какво правят децата ми на земята? – Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н.
– Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват
счупените
кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът.
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е.
към беседата >>
Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на
краката
.
(втори вариант)
Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ.
Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на
краката
.
Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность. Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита. Какво нѣщо е небето, т. е.
към втори вариант >>
Както на земята има сѫщества съ пръсти на
краката
и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
(втори вариант)
Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность.
Както на земята има сѫщества съ пръсти на
краката
и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
Какво нѣщо е небето, т. е. духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ. Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е. Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ.
към втори вариант >>
— Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ
счупенитѣ
кости, да турятъ дървени рѫце и
крака
и т. н.
(втори вариант)
Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята?
— Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ
счупенитѣ
кости, да турятъ дървени рѫце и
крака
и т. н.
— Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ. Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ?
към втори вариант >>
— Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ
счупенитѣ
кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
(втори вариант)
Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н.
— Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ
счупенитѣ
кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е.
към втори вариант >>
10.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
На другия ден отишъл при един чаръкчия да му намести
счупената
ръка.
Каквото печелил, все на кръчмаря давал. Един ден жена му го дочакала пред вратата с тояга в ръка – тя била здрава, силна българка – ударила го силно по ръката и я счупила. След това му помогнала да влезе вкъщи и го попитала: – Ще пиеш ли пак? – Повече няма да пия.
На другия ден отишъл при един чаръкчия да му намести
счупената
ръка.
Той го запитал: – Как стана, че счупи ръката си? – Остави се, лошо паднах от коня. Тоягата го направила трезвен. Тази тояга играе в ръцете на родители, на учители, на началници, на министри и помага на хората да изтрезняват.
към беседата >>
Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на
краката
си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка.
” – Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават.
Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на
краката
си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка.
Той вярва в съществуването на Бога. И всички философи в света да го разубеждават, няма да успеят. Той има такива опитности, които пред нищо не могат да се пренебрегнат. Например, някой човек предсказва едно и също нещо десет пъти, и десет пъти се случва точно така, както е предсказал. Ще кажете, че може да е някакво съвпадение.
към беседата >>
На другия день отишълъ при единъ чаръкчия да му намѣсти
счупената
рѫка.
(втори вариант)
Всѣкога билъ пиянъ. Каквото печелилъ, все на кръчмаря давалъ. Единъ день жена му го дочакала предъ вратата съ тояга въ рѫка — тя била здрава, силна българка — ударила го силно по рѫката и я счупила. Следъ това му помогнала да влѣзе вкѫщи и го попитала: Ще пиешъ ли пакъ? — Повече нѣма да пия.
На другия день отишълъ при единъ чаръкчия да му намѣсти
счупената
рѫка.
Той го запиталъ: Какъ стана, че счупи рѫката си? — Остави се, лошо паднахъ отъ коня. Тоягата го направила трезвенъ. Тази тояга играе въ рѫцетѣ на родители, на учители, на началници, на министри и помага на хората да изтрезняватъ. Да изтрезнѣе човѣкъ, това значи, да престане да грѣши.
към втори вариант >>
Който казва, че е видѣлъ Бога и Го познава, той е роденъ вече, стѫпилъ е на
краката
си, опиталъ е благостьта и добротата на своята Майка.
(втори вариант)
— Видимиятъ. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още въ утробата ѝ, така за много хора Богъ е незидимъ и непознатъ. Тѣ сѫ още въ утробата на Бога, не сѫ излѣзли отъ Него. Като излѣзатъ вънъ отъ Него, ще Го виждатъ, безъ да Го познаватъ. Много време ще трѣбва да мине, за да Го виждатъ и познаватъ.
Който казва, че е видѣлъ Бога и Го познава, той е роденъ вече, стѫпилъ е на
краката
си, опиталъ е благостьта и добротата на своята Майка.
Той вѣрва въ сѫществуването на Бога. Всички философи въ свѣта да го разубеждаватъ, нѣма да успѣятъ. Той има такива опитности, които предъ нищо не могатъ да се пренебрегнатъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ предсказва едно и сѫщо нѣщо десеть пѫти, и десеть пѫти се случва точно така, както е предсказалъ. Ще кажете, че може да е нѣкакво съвпадение.
към втори вариант >>
11.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Съзнателно, или несъзнателно може да счупиш
крака
на брата си, но Господ ще те научи на изкуството да лекуваш
счупени
крака
.
Човек трябва да се храни, да работи и да се развива, и заблужденията едно след друго ще го изоставят. Ще се възрази, че Господ трябва да премахне заблужденията, мъчнотиите и страданията. Да се премахнат страданията, това значи, да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е невъзможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш, и сам ще изправяш погрешките си.
Съзнателно, или несъзнателно може да счупиш
крака
на брата си, но Господ ще те научи на изкуството да лекуваш
счупени
крака
.
Ще извадиш окото но брата си, но Господ ще те научи да лекуваш очи, да поставяш на мястото на извадените, нови, здрави очи. Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал да съградиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш, колко струва живота на човека. Така ще изучавате закона на събирането и изваждането. – Страшно нещо е раждането.
към беседата >>
Преди да дойде Божието благословение върху него, извикай лекаря да го простре върху леглото и да го разтрие –
кракът
му е изкълчен и трябва да се намести.
Това е задача с три неизвестни: вината може да бъде в Бога, в ближния, или в самите вас. Важно е да се разбере, кой е главният виновник. Всъщност, вината е в човека, който иска неговата кукла или неговото конче да се хранят заедно с него. Синът направил ред престъпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвам на майката: Не очаквай това, от което синът ти не може да се ползва.
Преди да дойде Божието благословение върху него, извикай лекаря да го простре върху леглото и да го разтрие –
кракът
му е изкълчен и трябва да се намести.
На някои хора сърцето е изкълчено, на други – умът. Те трябва да се наместят. Какво по-голямо благословение може да се очаква от наместването на изкълчения уд в човешкия организъм? Това е необходим физиологически процес, през който минава цялото човечество. Ако стомахът ви е разтроен и не може да смила храната, по-добре да прекарате няколко дни в лишения, отколкото да го товарите с излишен материал, да загнива храната в него и да се явят нови усложнения.
към беседата >>
До
краката
му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност.
Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си. Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал.
До
краката
му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност.
Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него.
към беседата >>
Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на
краката
, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре.
По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена. Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма. Делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа.
Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на
краката
, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре.
С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие. Думите „напил се като магаре“ означават едно от качествата на магарето – неговата откровеност. Човек става откровен и готов да говори истината, само когато се напие. Когато е трезв, той мисли, увърта думите си, прецежда ги, пръв той да плувне над водата, като масло.
към беседата >>
12.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Както хирургът превързва и намества
счупения
крак
на болния, така и Христос е съединителната връзка между човешката душа и Бога.
Не стане ли това, той не може да оздравее. Както и да се лекува болният, важно е да съществува известна връзка между него и Бога. Хананейката, която молеше Христа да помогне на болната й дъщеря, се нуждаеше от тази връзка. В лицето на Христа тя видя човека, който направи връзката между нейната душа и Бога и дъщеря й оздравя в същия час. Понякога човек сам прави тази връзка, а понякога се нуждае от чужда помощ.
Както хирургът превързва и намества
счупения
крак
на болния, така и Христос е съединителната връзка между човешката душа и Бога.
Който не може да направи тази връзка, дълго ще обикаля около болния, без да му помогне. Защо страдат хората? – Защото костите им са изместени. Аз взимам думите „изместени кости“ в смисъл на разместени мисли, желания и постъпки. Може да си добър, искрен, но пак страдаш от разместване на мислите и чувствата.
към беседата >>
И евреите мислеха, че вършат добра работа, като забиваха гвоздеи в ръцете и
краката
на Христа, но последствията от цялата тази работа не излязоха добри за еврейския народ.
Важно е, че военната дисциплина изисква ред, порядък и пълно съгласие между войниците. Това предаване е подобно на забиване гвоздеи в дъската. Майсторът забива гвоздея, а последният казва: Тъй вярно, господин генерал! Като свърши работата си, майсторът казва: Свърших една добра работа. – За тебе е добре, но за гвоздея и за дъската не е добре.
И евреите мислеха, че вършат добра работа, като забиваха гвоздеи в ръцете и
краката
на Христа, но последствията от цялата тази работа не излязоха добри за еврейския народ.
В човешкия ум се явяват отрицателни мисли, които забиват ръцете и краката на своя Бог. Има мисли и чувства на съблазън, на безверие, които свързват Бога в човека, докато най-сетне Го разпънат. Всички отрицателни мисли и чувства в човешкия живот трябва да се премахнат, защото никой не се нуждае от дървени или каменни кръстове. Светът се нуждае от мислещи същества, от живи кръстове, без никакви гвоздеи. Съвременните религии са пълни с кръстове, забити с гвоздеи.
към беседата >>
В човешкия ум се явяват отрицателни мисли, които забиват ръцете и
краката
на своя Бог.
Това предаване е подобно на забиване гвоздеи в дъската. Майсторът забива гвоздея, а последният казва: Тъй вярно, господин генерал! Като свърши работата си, майсторът казва: Свърших една добра работа. – За тебе е добре, но за гвоздея и за дъската не е добре. И евреите мислеха, че вършат добра работа, като забиваха гвоздеи в ръцете и краката на Христа, но последствията от цялата тази работа не излязоха добри за еврейския народ.
В човешкия ум се явяват отрицателни мисли, които забиват ръцете и
краката
на своя Бог.
Има мисли и чувства на съблазън, на безверие, които свързват Бога в човека, докато най-сетне Го разпънат. Всички отрицателни мисли и чувства в човешкия живот трябва да се премахнат, защото никой не се нуждае от дървени или каменни кръстове. Светът се нуждае от мислещи същества, от живи кръстове, без никакви гвоздеи. Съвременните религии са пълни с кръстове, забити с гвоздеи. Бъдещата религия ще се отличава с живи кръстове, без никакви гвоздеи.
към беседата >>
Излишната енергия представя превръзка за
счупения
крак
или ръка на вашия ближен.
Какъвто е човекът на трапезата, когато се храни, такъв е и в обществото. Божественият живот, в който сме призвани, не е живот на кълване, на мушкане, нито на късане на нишки. Вместо да кълвеш, да мушкаш, да късаш нишките, а с това да прекъсваш благородните пориви на своята душа, както и на своя ближен, изпращай добрите си мисли и помагай. Всеки има излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. Ако сте готови да давате от своя излишък, можете да помагате на окръжаващите.
Излишната енергия представя превръзка за
счупения
крак
или ръка на вашия ближен.
Когато някой иска да му помогнете, това подразбира даване от излишната енергия. Лекарят ще превърже болния, ще намести счупения му крак, но неговият ближен трябва да е готов да му даде от излишната си енергия, т.е. от своите материали за превързване. Който е готов да дава от своята излишна енергия, той може да прави чудеса. Какво се разбира под думата „чудеса“?
към беседата >>
Лекарят ще превърже болния, ще намести
счупения
му
крак
, но неговият ближен трябва да е готов да му даде от излишната си енергия, т.е.
Вместо да кълвеш, да мушкаш, да късаш нишките, а с това да прекъсваш благородните пориви на своята душа, както и на своя ближен, изпращай добрите си мисли и помагай. Всеки има излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. Ако сте готови да давате от своя излишък, можете да помагате на окръжаващите. Излишната енергия представя превръзка за счупения крак или ръка на вашия ближен. Когато някой иска да му помогнете, това подразбира даване от излишната енергия.
Лекарят ще превърже болния, ще намести
счупения
му
крак
, но неговият ближен трябва да е готов да му даде от излишната си енергия, т.е.
от своите материали за превързване. Който е готов да дава от своята излишна енергия, той може да прави чудеса. Какво се разбира под думата „чудеса“? – Чудесата не са неща произволни. Те почиват на разумни закони, чрез които Бог се проявява.
към беседата >>
Той ще намести
крака
, ще го намаже и ще го превърже.
Който е готов да дава от своята излишна енергия, той може да прави чудеса. Какво се разбира под думата „чудеса“? – Чудесата не са неща произволни. Те почиват на разумни закони, чрез които Бог се проявява. Следователно, като се обърнете към Бога за помощ, не се питайте, дали ще ви помогне или не, но дайте Му само превръзки и масло.
Той ще намести
крака
, ще го намаже и ще го превърже.
След няколко дена ще видите резултата и така ще опитате Бога. Ако всичките опити на човека при лекуване на близките му излязат сполучливи, трябва ли да се съмнявате в него. Това е наука, изкуство, което всеки може да приложи в живота си. Ако страдате или сте болни, приложете вярата си. Колкото по-голяма е вярата ви, толкова по-добри резултати ще имате.
към беседата >>
13.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Като знаете това, не се питайте, защо струните ви са скъсани, или инструментите
счупени
, но възпитавайте детето си да расте в сила и мъдрост.
Физически здрав е този, на когото нервната система е в пълна изправност. Нервите в човешкия организъм се уподобяват на струните на даден инструмент. Добре запазен е инструментът, когато попадне в ръцете на майстор-музикант. Остане ли в ръцете на някое дете, в скоро време ще се развали. Всеки човек има по едно дете в себе си, което не може още да мисли, затова греши и прави пакости.
Като знаете това, не се питайте, защо струните ви са скъсани, или инструментите
счупени
, но възпитавайте детето си да расте в сила и мъдрост.
Докато човек не съзнае, че е пакостно дете и трябва да се възпитава, той не може да расте, да стане възрастен и да придобие мъдрост. Съвременните хора мислят, че са много културни, много знаят и т.н. Щом стане въпрос за техните деди и прадеди, те ги считат невежи, некултурни хора. Всъщност, сегашните хора са още деца, които растат, но много работа им предстои, докато пораснат в дух и мъдрост. Докато човек още обърква работите на баща си, докато спори и се сърди, казваме, че не е порасъл в дух и мъдрост.
към беседата >>
През големи митарства ще го прекарат, докато стъпи
кракът
му там.
Оттук вадим заключение, че физическия свят е създаден по подобие на духовния. Казано е в Битието, че земята била неустроена и пуста. За духовния свят, обаче, не се казва нищо. Значи, той е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него.
През големи митарства ще го прекарат, докато стъпи
кракът
му там.
Духовният свят представя абсолютна реалност по форма, по съдържание и по смисъл. Физическият свят е реален само по форма. Колкото и да се говори на хората за духовния свят, те ще го разберат, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния, или да излезеш от дома си и да отидеш сред природата.
към беседата >>
Каква по-добра молитва от разтриването и превързването на
крака
?
Той проповядва братство и равенство – не се заблуждавайте от думите му. Каквото учение и да се проповядва, пред любовта всички сме равни. Всички трябва да работим, да помагаме на слабите и на бедните, които се нуждаят от нашата помощ. Съвременните хора трябва да си говорят на прост език, да се разбират. Някой се нуждае от помощ, а ти му говориш за молитва, за Господа.
Каква по-добра молитва от разтриването и превързването на
крака
?
Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш счупения крак. Ако те пита той, защо се счупи кракът му, кажи: Така ти ще познаеш ближния си, а аз ще дам възможност на Бога да се прояви чрез мене. Той ми казва: Намести крака на брата си, да не се спъва развитието му. Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен, нахрани го; ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го.
към беседата >>
Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш
счупения
крак
.
Каквото учение и да се проповядва, пред любовта всички сме равни. Всички трябва да работим, да помагаме на слабите и на бедните, които се нуждаят от нашата помощ. Съвременните хора трябва да си говорят на прост език, да се разбират. Някой се нуждае от помощ, а ти му говориш за молитва, за Господа. Каква по-добра молитва от разтриването и превързването на крака?
Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш
счупения
крак
.
Ако те пита той, защо се счупи кракът му, кажи: Така ти ще познаеш ближния си, а аз ще дам възможност на Бога да се прояви чрез мене. Той ми казва: Намести крака на брата си, да не се спъва развитието му. Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен, нахрани го; ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма.
към беседата >>
Ако те пита той, защо се счупи
кракът
му, кажи: Така ти ще познаеш ближния си, а аз ще дам възможност на Бога да се прояви чрез мене.
Всички трябва да работим, да помагаме на слабите и на бедните, които се нуждаят от нашата помощ. Съвременните хора трябва да си говорят на прост език, да се разбират. Някой се нуждае от помощ, а ти му говориш за молитва, за Господа. Каква по-добра молитва от разтриването и превързването на крака? Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш счупения крак.
Ако те пита той, защо се счупи
кракът
му, кажи: Така ти ще познаеш ближния си, а аз ще дам възможност на Бога да се прояви чрез мене.
Той ми казва: Намести крака на брата си, да не се спъва развитието му. Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен, нахрани го; ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма. Днес всички хора страдат от критика и недоволство едни от други.
към беседата >>
Той ми казва: Намести
крака
на брата си, да не се спъва развитието му.
Съвременните хора трябва да си говорят на прост език, да се разбират. Някой се нуждае от помощ, а ти му говориш за молитва, за Господа. Каква по-добра молитва от разтриването и превързването на крака? Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш счупения крак. Ако те пита той, защо се счупи кракът му, кажи: Така ти ще познаеш ближния си, а аз ще дам възможност на Бога да се прояви чрез мене.
Той ми казва: Намести
крака
на брата си, да не се спъва развитието му.
Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен, нахрани го; ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма. Днес всички хора страдат от критика и недоволство едни от други. Всеки вижда погрешките на другите, а своите не вижда.
към беседата >>
14.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Като видят, че
кракът
на болния е
счупен
, те веднага го турят в гипс.
Да заравяш умрял човек в земята, това е добро; да заравяш жив човек в земята, това е престъпление. Христос казва: „Влез в скришната си стаичка и се помоли на Бога.” Това значи: Определи се към Бога в положителен смисъл. Определиш ли се, ти ще прогледаш през очите на Бога, на всички окръжаващи и ще разбереш, че те са твои братя. Ние сме пратени на земята не да оправяме света, но да работим. Чудни са някои лекари, които практикуват гипсирането.
Като видят, че
кракът
на болния е
счупен
, те веднага го турят в гипс.
Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и да оставят природата да довърши работата.
към беседата >>
Ако се окаже, че
кракът
не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова.
Христос казва: „Влез в скришната си стаичка и се помоли на Бога.” Това значи: Определи се към Бога в положителен смисъл. Определиш ли се, ти ще прогледаш през очите на Бога, на всички окръжаващи и ще разбереш, че те са твои братя. Ние сме пратени на земята не да оправяме света, но да работим. Чудни са някои лекари, които практикуват гипсирането. Като видят, че кракът на болния е счупен, те веднага го турят в гипс.
Ако се окаже, че
кракът
не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова.
Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и да оставят природата да довърши работата. От страна не лекаря се иска изкуство да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог.
към беседата >>
Случва се, че
кракът
зараства накриво.
Определиш ли се, ти ще прогледаш през очите на Бога, на всички окръжаващи и ще разбереш, че те са твои братя. Ние сме пратени на земята не да оправяме света, но да работим. Чудни са някои лекари, които практикуват гипсирането. Като видят, че кракът на болния е счупен, те веднага го турят в гипс. Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова.
Случва се, че
кракът
зараства накриво.
Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и да оставят природата да довърши работата. От страна не лекаря се иска изкуство да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог. Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Значи, всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде.
към беседата >>
Първата им работа е внимателно да наместят
счупените
кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи
кракът
, и да оставят природата да довърши работата.
Като видят, че кракът на болния е счупен, те веднага го турят в гипс. Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки.
Първата им работа е внимателно да наместят
счупените
кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи
кракът
, и да оставят природата да довърши работата.
От страна не лекаря се иска изкуство да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог. Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Значи, всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома, например,- започва да мечтае за женитба и определя, какъв да бъде възлюбеният й: рус, със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов.
към беседата >>
От страна не лекаря се иска изкуство да намества
счупените
кости, а останалата работа ще свърши Бог.
Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и да оставят природата да довърши работата.
От страна не лекаря се иска изкуство да намества
счупените
кости, а останалата работа ще свърши Бог.
Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Значи, всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома, например,- започва да мечтае за женитба и определя, какъв да бъде възлюбеният й: рус, със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов. Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея.
към беседата >>
Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки
крак
не е стъпвал.
Детето е цар за майката: каквото заповяда, тя изпълнява. Изпълнява се заповедта на онова дете, което внася подтик към наука, към култура. На такъв цар и аз бих се молил. На такъв цар бих изпратил много подаръци и бих казал: Достоен си да управляваш. Христос казва: „Като се молиш, влез в скришната си стаичка.” Тая стаичка е една гатанка, още неразрешена, И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили.
Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки
крак
не е стъпвал.
Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно.” Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш, какво нещо е Господ, Той не е такъв, какъвто философите и богословите Го описват. Те не Го познават, защото оста на техния мозък е изкривена. Всички, които ме слушате днес, влезте в скришната си стаичка и се помолете на Бога. Това, което пожелаете в тайно, Бог ще ви го въздаде наяве.
към беседата >>
Като видят, че
кракът
на болния е
счупен
, те веднага го турят в гипс.
(втори вариант)
Да заравяш умрял човек в земята, това е добро; да заравяш жив човек в земята, това е престъпление. Христос казва: „Влез в скришната си стаичка и се помоли на Бога." Това значи: определи се към Бога в положителен смисъл. Определиш ли се, ти ще прогледаш през очите на Бога на всички окръжаващи и ще разбереш, че те са твои братя. Ние сме пратени на земята не да оправяме света, но да работим. Чудни са някои лекари, които практикуват гипсирането.
Като видят, че
кракът
на болния е
счупен
, те веднага го турят в гипс.
Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и оставят природата да довърши работата.
към втори вариант >>
Ако се окаже, че
кракът
не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова.
(втори вариант)
Христос казва: „Влез в скришната си стаичка и се помоли на Бога." Това значи: определи се към Бога в положителен смисъл. Определиш ли се, ти ще прогледаш през очите на Бога на всички окръжаващи и ще разбереш, че те са твои братя. Ние сме пратени на земята не да оправяме света, но да работим. Чудни са някои лекари, които практикуват гипсирането. Като видят, че кракът на болния е счупен, те веднага го турят в гипс.
Ако се окаже, че
кракът
не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова.
Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и оставят природата да довърши работата. От страна на лекаря се иска изкуство, да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог.
към втори вариант >>
Случва се, че
кракът
зараства накриво.
(втори вариант)
Определиш ли се, ти ще прогледаш през очите на Бога на всички окръжаващи и ще разбереш, че те са твои братя. Ние сме пратени на земята не да оправяме света, но да работим. Чудни са някои лекари, които практикуват гипсирането. Като видят, че кракът на болния е счупен, те веднага го турят в гипс. Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова.
Случва се, че
кракът
зараства накриво.
Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и оставят природата да довърши работата. От страна на лекаря се иска изкуство, да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог. Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве." Значи всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде.
към втори вариант >>
Първата им работа е внимателно да наместят
счупените
кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи
кракът
, и оставят природата да довърши работата.
(втори вариант)
Като видят, че кракът на болния е счупен, те веднага го турят в гипс. Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки.
Първата им работа е внимателно да наместят
счупените
кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи
кракът
, и оставят природата да довърши работата.
От страна на лекаря се иска изкуство, да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог. Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве." Значи всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома например започва да мечтае за женитба и определя какъв да бъде възлюбеният й: рус със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов.
към втори вариант >>
От страна на лекаря се иска изкуство, да намества
счупените
кости, а останалата работа ще свърши Бог.
(втори вариант)
Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и оставят природата да довърши работата.
От страна на лекаря се иска изкуство, да намества
счупените
кости, а останалата работа ще свърши Бог.
Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве." Значи всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома например започва да мечтае за женитба и определя какъв да бъде възлюбеният й: рус със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов. Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея.
към втори вариант >>
Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки
крак
не е стъпвал.
(втори вариант)
Изпълнява се заповедта на онова дете, което внася подтик към наука, към култура. На такъв цар и аз бих се молил. На такъв цар бих изпратил много подаръци и бих казал: „Достоен си да управляваш." Христос казва: „Като се молиш, влез в скришната си стаичка." Тая стаичка е една гатанка още неразрешена. И философи, и учени са мислили и мислят върху тая гатанка, но не са я разрешили.
Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки
крак
не е стъпвал.
Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно." Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Господ. Той не е такъв, какъвто философите и богословите Го описват. Те не Го познават, защото оста на техния мозък е изкривена. Всички, които ме слушате днес, влезте в скришната си стаичка и се помолете на Бога.
към втори вариант >>
15.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Когато намествате
счупения
крак
на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е на място.
Той ще вземе ножа и ще ви . причини голяма болка. Това страдание е смислено. Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи, има два вида страдания: едните са смислени, а другите – нямат смисъл.
Когато намествате
счупения
крак
на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е на място.
Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. – Кой ще му помогне? – Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено.
към беседата >>
Представете си, че ви срещне някой човек и, без никаква причина, ви набие, счупи
крака
ви и избяга.
Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. – Кой ще му помогне? – Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено.
Представете си, че ви срещне някой човек и, без никаква причина, ви набие, счупи
крака
ви и избяга.
Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае, кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място. Индусите наричат това страдание добра карма или дихарма.
към беседата >>
Когато намествате
крака
на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място.
Това страдание е осмислено. Представете си, че ви срещне някой човек и, без никаква причина, ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае, кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично.
Когато намествате
крака
на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място.
Индусите наричат това страдание добра карма или дихарма. Казвате: Индуската философия крие дълбоки истини в себе си. Било е някога, но сега тя е изгубила 50% от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си.
към беседата >>
Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които да чупиш ръце и
крака
, да вадиш очи на хората.
Аз говоря за ония страдания, които повдигат народите, обществата и индивидите. Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички: Да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия. – Защо? – Защото има други сили, с които може да се воюва.
Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които да чупиш ръце и
крака
, да вадиш очи на хората.
Питате: Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение? Новото учение крие такава сила в себе си, че, като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка, и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. – Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? – Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал.
към беседата >>
Когато пръстите на ръцете и на
краката
страдат, целият организъм страда.
Тогава ще дойде истинският комунизъм, не чрез насилие, а по общ избор, чрез закона на любовта. Тоя комунизъм съществува в нас. Клетките на нашия организъм живеят по закона на любовта. Някои мислят, че комунизмът е нова наука. Не, стара наука е комунизмът; той съществува откак свят светува.
Когато пръстите на ръцете и на
краката
страдат, целият организъм страда.
Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните и така ги подкрепват. Клетките са малки душички, които след време ще се развият и ще станат индивидуални души, разумни като вас. Дайте им условия да се развият. Те са комунисти, отказали се доброволно от своята собственост. Те казват: Господарю, ние ще живеем заради тебе.
към беседата >>
Тогава той не е бил изправен на два
крака
, но се е подпирал с тояга.
Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци! „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” – Кога иде Божественият жезъл? – Когато настъпва нова култура, нова епоха. Учените казват, че човек е произлязъл от маймуна.
Тогава той не е бил изправен на два
крака
, но се е подпирал с тояга.
Значи, при всяка нова епоха, при всяко ново учение човек се подпира на тояга, т. е. учи нов закон. Той вдига и слага тоягата, т. е. вдига пръста си нагоре и го слага. Тоягата се движи нагоре и надолу под прав ъгъл.
към беседата >>
Когато намествате
счупения
крак
на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е намясто.
(втори вариант)
Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви причини голяма болка. Това страдание е смислено. Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи има два вида страдания: едните са смислени, а другите нямат смисъл.
Когато намествате
счупения
крак
на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е намясто.
Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. Кой ще му помогне? Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено.
към втори вариант >>
Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина ви набие, счупи
крака
ви и избяга.
(втори вариант)
Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. Кой ще му помогне? Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено.
Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина ви набие, счупи
крака
ви и избяга.
Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто. Индусите наричат това страдание „добра карма", или „дихарма".
към втори вариант >>
Когато намествате
крака
на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто.
(втори вариант)
Това страдание е осмислено. Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично.
Когато намествате
крака
на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто.
Индусите наричат това страдание „добра карма", или „дихарма". Казвате: индуската философия крие дълбоки истини в себе си. Било е някога, но сега тя е изгубила петдесет процента от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си.
към втори вариант >>
Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които да чупиш ръце и
крака
, да вадиш очи на хората.
(втори вариант)
Не говоря за страданията, които сами си създавате, но за ония, които мъдростта ви налага. Аз говоря за ония страдания, които повдигат народите, обществата и индивидите. Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия. Защо? Защото има други сили, с които може да се воюва.
Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които да чупиш ръце и
крака
, да вадиш очи на хората.
Питате: как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение? Новото учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал.
към втори вариант >>
Когато пръстите на ръцете и на
краката
страдат, целият организъм страда.
(втори вариант)
Тоя комунизъм съществува в нас. Клетките на нашия организъм живеят по закона на любовта. Някои мислят, че комунизмът е нова наука. Не, стара наука е комунизмът. Той съществува откак свят светува.
Когато пръстите на ръцете и на
краката
страдат, целият организъм страда.
Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните и така ги подкрепват. Клетките са малки душички, които след време ще се развият и ще станат индивидуални души, разумни като вас. Дайте им условия да се развият. Те са комунисти, отказали се доброволно от своята собственост. Те казват: „Господарю, ние ще живеем заради тебе." Когато господарят им направи отклонение от правия път, те казват: „Господарю, ти трябва да умреш." В тоя смисъл смъртта не е нищо друго освен край на монархическото управление в човека.
към втори вариант >>
Тогава той не е бил изправен на два
крака
, но се е подпирал с тояга.
(втори вариант)
Долу всички лъжци! " „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Кога иде Божественият жезъл? Когато настъпва нова култура, нова епоха. Учените казват, че човек е произлязъл от маймуна.
Тогава той не е бил изправен на два
крака
, но се е подпирал с тояга.
Значи при всяка нова епоха, при всяко ново учение човек се подпира на тояга, тоест учи нов закон. Той вдига и слага тоягата, тоест вдига пръста си нагоре и го слага. Тоягата се движи нагоре и надолу под прав ъгъл. Мнозина казват, че истините, които проповядвам, били прости. Сега ще ви дам няколко формули: а + b = с; а2 + b2 = с2; а3 + b3 = с3; а4 + b4 = с4.
към втори вариант >>
16.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Ако
кракът
ти е
счупен
, ти ли казваш на лекаря, как да го лекува?
Като си истинолюбив и говориш истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си. – Ще си помислим по тоя въпрос. – Няма защо вие да мислите. Пуснете Бога в себе си, Той да мисли за вас.
Ако
кракът
ти е
счупен
, ти ли казваш на лекаря, как да го лекува?
Лекарят знае работата си, той сам прави, каквото е нужно. И вие, като неразумния болен, казвате, че не ви трябва лекар, т. е. не се нуждаете от Господа. Не говорите истината. Всички се нуждаете от Господа.
към беседата >>
Той иде да намести
счупения
ви
крак
и казва: Ще стоиш мирно!
Лекарят знае работата си, той сам прави, каквото е нужно. И вие, като неразумния болен, казвате, че не ви трябва лекар, т. е. не се нуждаете от Господа. Не говорите истината. Всички се нуждаете от Господа.
Той иде да намести
счупения
ви
крак
и казва: Ще стоиш мирно!
Няма да риташ. Най-малкото помръдване ще размести счупените кости. На оня, който има карма, не се позволява да рита. „Ако и нечестивите се обърнат към великия Божи закон, греховете им няма да се споменат.” – Накъде да се обърнем? – Религиозните ще ви покажат посоката.
към беседата >>
Най-малкото помръдване ще размести
счупените
кости.
не се нуждаете от Господа. Не говорите истината. Всички се нуждаете от Господа. Той иде да намести счупения ви крак и казва: Ще стоиш мирно! Няма да риташ.
Най-малкото помръдване ще размести
счупените
кости.
На оня, който има карма, не се позволява да рита. „Ако и нечестивите се обърнат към великия Божи закон, греховете им няма да се споменат.” – Накъде да се обърнем? – Религиозните ще ви покажат посоката. Ще повдигнете ръцете си нагоре. – Какво означава това?
към беседата >>
Сега аз ще прекратя беседата си, защото
краката
ви отдолу ще почнат да протестират.
Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право.
Сега аз ще прекратя беседата си, защото
краката
ви отдолу ще почнат да протестират.
Не е лесно да стоите вън, на студа, час и половина или два часа. Аз съм обещал да лекувам всеки, който се простуди. Понеже служа на новото учение, готов съм да понеса разноските на всеки, който се простуди и заболее. Вярвайте в своя ум, в своето сърце и в своята душа, за да се освободите от старото заблуждение, наречено карма, или закон на необходимостта. Само така ще влезете в закона на свободата.
към беседата >>
Но вие ще започнете да философствате, да ви докажа това, да го аргументирам, и докато стане всичко това,
краката
ще ви изстинат.
(втори вариант)
Този часовник показва мястото на престъпленията, които се вършат в този свят. Някои казват: „Кажи ни някоя велика философия." На цялата съвременна философия аз турям бележката нула. Всичко това, което ви говоря, аз не ви заплашвам, а искам да ви кажа, че тази работа вие може да я оправите още днес. Днес времето е мъгливо, което зависи от нашата карма, но може да направим един опит да го подобрим. Ако се съгласите с мене еднакво да мислите, да призовем Този живия Господ, мъглата след половин час ще се вдигне, слънцето ще се вдигне и ще стане топло.
Но вие ще започнете да философствате, да ви докажа това, да го аргументирам, и докато стане всичко това,
краката
ще ви изстинат.
Затова няма да ви аргументирам. Някои ме критикуват, защо моите беседи били без въведение, без първа и втора част и без заключение. Е, досега двайсет хиляди години хората държаха беседи все с въведение, с първа и втора част, и със заключение, и какво излезе от това? Тогава и аз започвам така. Въведението: еди-кой си господин има земя, пари и аз си правя заключение как да го обера.
към втори вариант >>
Като извикаш един лекар, не му казваш ти какво трябва да върши, а го оставяш той внимателно да работи над
счупения
ти
крак
.
(втори вариант)
Като започнеш да обичаш, ето една дарба. Като започнеш да мислиш умно, ето една дарба. Като станеш мъдър, ето една дарба и т.н. Затова ние трябва да допуснем Този живия Господ у нас. Ще кажете: „Трябва да помислим по това." Няма какво да мислиш ти, а остави Господ да мисли за тебе.
Като извикаш един лекар, не му казваш ти какво трябва да върши, а го оставяш той внимателно да работи над
счупения
ти
крак
.
А днес всички казвате: „Нас не ни трябва Господ." Не, трябва ви. Трябва ви Господ и Той ще дойде. Когато дойде при вас един лекар и ви лекува счупения крак, ще ви каже: „Ще стоиш мирно и няма да риташ, защото ще повредиш крака си." Който има дихарма или дарба, никакво ритане не се позволява. Ако към този Божи закон и нечестивите се обърнат, няма да се поменат греховете им.
към втори вариант >>
Когато дойде при вас един лекар и ви лекува
счупения
крак
, ще ви каже: „Ще стоиш мирно и няма да риташ, защото ще повредиш
крака
си."
(втори вариант)
Затова ние трябва да допуснем Този живия Господ у нас. Ще кажете: „Трябва да помислим по това." Няма какво да мислиш ти, а остави Господ да мисли за тебе. Като извикаш един лекар, не му казваш ти какво трябва да върши, а го оставяш той внимателно да работи над счупения ти крак. А днес всички казвате: „Нас не ни трябва Господ." Не, трябва ви. Трябва ви Господ и Той ще дойде.
Когато дойде при вас един лекар и ви лекува
счупения
крак
, ще ви каже: „Ще стоиш мирно и няма да риташ, защото ще повредиш
крака
си."
Който има дихарма или дарба, никакво ритане не се позволява. Ако към този Божи закон и нечестивите се обърнат, няма да се поменат греховете им. Ще ме попитате: „Накъде да се обърнем? " Религиозните хора ще ви покажат посоката. Ще подигнеш ръцете си нагоре, ще преведеш значението на повдигнатите си пръсти нагоре.
към втори вариант >>
Ще прекратя своята беседа, защото ще почнете да проповядвате на
краката
си отдолу.
(втори вариант)
Един човек, който пъди мухите от челото си, той човек не може да стане. Когато мухата кацне на носа ти, тя те целува и казва: „Братко, защо не живееш по Божественому? " Ти й кажи: „Аз вече правя опити да живея по Бога." И тя ще си отиде. Колкото пъти вие не искате да изпълните волята Божия, тя ще стои, докато я убиете. Учението на мухите е това: хората трябва да мислят.
Ще прекратя своята беседа, защото ще почнете да проповядвате на
краката
си отдолу.
Аз съм дал обещание да лекувам всеки, който се простуди. Аз ще служа на новото учение и затова ще тегля разноските на всеки, който заболее - на него и на децата му. И тъй, вярвайте в своя ум, в своето сърце, в своята душа, за да се избавите от това старо заблуждение, наречено карма или закон на необходимостта, и да влезете в закона на свободата. Това, което не доизкарах от своята беседа, аз ще ви говоря или моят Господ ще ви говори, и във вас ще влезе едно ново знание, което ще ви даде една нова опитност, която вие ще забележите. Това, което ви говоря сега, то е само въведение, а във въведението нещата не са така систематични.
към втори вариант >>
17.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Но, когато започнат да се образуват тези втрешни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка от вас, и тогава вие заприличвате на една
счупена
стомна.
Това виждате в различните болни, като неврастеници и др. Силата, която Бог ви е вложил, иждивявайте я разумно. Не ви гозоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употребете разумно. Не ви втълпявам мисълта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Когато човек е здрав, той никога не губи енергията си.
Но, когато започнат да се образуват тези втрешни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка от вас, и тогава вие заприличвате на една
счупена
стомна.
Знаете ли какво правят с такава стомна? Заливат я с восък, с това-онова, но то е само временно. Не искам да дойдете до положението да лепят вашите пукнатини с восък. Христос казва: „Елате при мене, аз съм кротък и смирен по сърце". Когато човек придобие това изкуство – да стане кротък и смирен, той ще забележи в себе си един вътрешен процес на подмладяване.
към беседата >>
Лошите хора знаят начина, по който да ви лишат от силата ви, както негрите, когато отиват да ловят слонове, прерязват на две места мускулите на задните им
крака
, и те клякат.
Ако ви напусне, тя не е дъщеря. Син, който напусне баща си, той не е син. Чрез кротостта и смирението иде Божията благодат. В къща, дето имат тези качества, има здраве, сила. Пазете се от лоши мисли, от гняв, защото те отнимат силата ви.
Лошите хора знаят начина, по който да ви лишат от силата ви, както негрите, когато отиват да ловят слонове, прерязват на две места мускулите на задните им
крака
, и те клякат.
Човек трябва да има броня против лошите нрави, да не изгуби силата, която Бог му е дал. Затова Писанието казва: „Лошите общества развалят добрите нрави". В тази школа ще трябва първо да се научите да творите, да бъдете носители на добри мисли, добри чувства, да се образува една хармония помежду ви. Тогава много от знанията ще дойдат естествено, и светлината ще проблесне.
към беседата >>
18.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си
крака
, че ми изкърти два кучешки зъба.
Кажи, че си гладен, и аз ще те нахраня. Щом го нахраня, той става добър. Когато Бог създавал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът оставал недоволен от коня и завел дело против него. То било първото дело в света.
В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си
крака
, че ми изкърти два кучешки зъба.
В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти.
към беседата >>
Виж, колко са меки моите
крака
.
Вълкът оставал недоволен от коня и завел дело против него. То било първото дело в света. В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби.
Виж, колко са меки моите
крака
.
Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме.
към беседата >>
Съдията казал: Дай да видя
краката
ти.
То било първото дело в света. В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака.
Съдията казал: Дай да видя
краката
ти.
Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел.
към беседата >>
Вълкът подал
краката
си, но старателно скривал своите нокти.
В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти.
Вълкът подал
краката
си, но старателно скривал своите нокти.
После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява.
към беседата >>
Ние го удряме с задните си
крака
, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява.
Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел.
Ние го удряме с задните си
крака
, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява.
Това е Божествен закон. Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни крака. И сегашните хора често водят дела все за счупените си зъби. – Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото.
към беседата >>
Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни
крака
.
Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон.
Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни
крака
.
И сегашните хора често водят дела все за счупените си зъби. – Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото. Когато искаш да се запознаеш с един човек, застани срещу лицето му, а не зад гърба му. Който краде, бърка в джобовете на човека – пак отзад.
към беседата >>
И сегашните хора често водят дела все за
счупените
си зъби.
То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон. Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни крака.
И сегашните хора често водят дела все за
счупените
си зъби.
– Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото. Когато искаш да се запознаеш с един човек, застани срещу лицето му, а не зад гърба му. Който краде, бърка в джобовете на човека – пак отзад. Друг крадец влиза в къщата на човека, когато спи – и това е заставане зад гърба му.
към беседата >>
Едната котка държала шкембето между
краката
си и казала, че е нейно.
Да се върнем към присъдата, издадена по делото на вълка и коня. Съдията издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел. Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе.
Едната котка държала шкембето между
краката
си и казала, че е нейно.
Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат.
към беседата >>
– Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на
краката
си котката имала здрави, остри нокти.
Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно.
– Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на
краката
си котката имала здрави, остри нокти.
Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат. Съдията взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви. Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост.
към беседата >>
с
краката
, той се движи по земята; с горните колела – ръцете, той пори въздуха.
Всеки трябва да знае мястото и службата си във великия Божествен организъм – дали е нос, око, ухо, пръст. – Защо трябва да се занимавам с ръката си? – Ще се занимаваш с ръката си като с величина, чрез която ще прилагаш волята си. Ръката представя преобразен квадрат; четирите пръста, без палеца, са четирите колела на колата, с които тя се движи. И човек е подобна кола: с двете колела, т. е.
с
краката
, той се движи по земята; с горните колела – ръцете, той пори въздуха.
Христос казва: „Ако не разберете земния живот, не може да разберете небесния.” И обратно: Ако разберете небесния, ще разберете и земния. Ние започваме отдолу-нагоре: да разберем първо земния живот, после небесния. Дали отгоре-надолу ще върви, или отдолу нагоре, човек трябва да разбере, че частна собственост или негово владение е само тялото му. Позволи ли си друг някой да се намести в него и да го владее, човек се обърква. Това състояние лекарите наричат полудяване, умопобъркване.
към беседата >>
19.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със
счупен
крак
, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек.
Но това е относително добро, а абсолютното Добро в света е да бъдем добри за всички. Пътят, за който Христос ни говори, това е материалният свят. Ние всички сме в този материален свят и трябва сега да използваме условията на живота, трябва да проучим всичко, което ни се представя. Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений.
Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със
счупен
крак
, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек.
Новият морал е да правим добро както на най-малките, така и на най-големите същества. Лесно е да бъдеш добър към човек, който ти е дал назаем десет хиляди лева, и когато го срещнеш, да му се усмихнеш, да го поздравиш любезно. Но ако срещнеш някой просяк, ще му кажеш: „Хайде, остави ме на мира, с човек като тебе нямам работа.“ Представете си обаче, че този просяк е християнин; вие го изпъждате да не ви безпокои, отивате на църква и след това запитвате другаря си: „Разбра ли Христовото учение? “ Но и вие, които питате и които пъдите просяка, не сте го още разбрали. Трябва да се започне с разбиране на простите неща в живота – в разбирането и прилагането е цялата сила на живота.
към беседата >>
20.
Нито се променя, нито се изменя
,
ИБ
, В.Търново, 14.10.1920г.,
При един болен със
счупен
крак
повикват един лекар, който лекувал само по закона на внушението и като давал съвети на болния, казал му да мисли, че
кракът
му е здрав.
По-месоядни животни от рибите няма. За една риба е голямо щастие, когато я опекат и изядат тук на земята. И Господ като хване човека тук, на този свят, ще го опече, без да пита дали е шаран, или друг вид риба. Да кажем, че вие стоите три дни гладен и ако дойда да ви попитам има ли хляб, какво ще ми кажете? В Америка има една секта, която се казва … които се лекуват без лекарство, а само по закона на внушението.
При един болен със
счупен
крак
повикват един лекар, който лекувал само по закона на внушението и като давал съвети на болния, казал му да мисли, че
кракът
му е здрав.
Обаче след като го излекувал по този начин, поискал да му заплатят. Тогава болният му казал: „Мисли, че съм ти заплатил.“ Умният човек няма да се качи на един трен, в който, след като стане катастрофа, би си счупил краката, а глупавият ще се качи и ще си строши краката. Не яжте боб, защото бобът ще произведе същото действие, което произвежда месото. Дайте боба на свиня, и тя няма да го яде. Яжте сливи, круши, ябълки, праскови, червен лук и др.
към беседата >>
Тогава болният му казал: „Мисли, че съм ти заплатил.“ Умният човек няма да се качи на един трен, в който, след като стане катастрофа, би си счупил
краката
, а глупавият ще се качи и ще си строши
краката
.
И Господ като хване човека тук, на този свят, ще го опече, без да пита дали е шаран, или друг вид риба. Да кажем, че вие стоите три дни гладен и ако дойда да ви попитам има ли хляб, какво ще ми кажете? В Америка има една секта, която се казва … които се лекуват без лекарство, а само по закона на внушението. При един болен със счупен крак повикват един лекар, който лекувал само по закона на внушението и като давал съвети на болния, казал му да мисли, че кракът му е здрав. Обаче след като го излекувал по този начин, поискал да му заплатят.
Тогава болният му казал: „Мисли, че съм ти заплатил.“ Умният човек няма да се качи на един трен, в който, след като стане катастрофа, би си счупил
краката
, а глупавият ще се качи и ще си строши
краката
.
Не яжте боб, защото бобът ще произведе същото действие, което произвежда месото. Дайте боба на свиня, и тя няма да го яде. Яжте сливи, круши, ябълки, праскови, червен лук и др. Садете си градини с дръвчета и ще си имате по-добра храна. За един глупав човек място няма не само на онзи свят, горе, но и на този свят.
към беседата >>
Повикали момчето, на което биволът казал, че в задния
крак
имал един трън, и като го извадили, биволът се успокоил.
Та и ние мислим, че някой ако ни обере, няма да ни върне нещата, но ако си устойчиво съединение, той ще ви възвърне взетите неща. Опитвайте се, вижте се във време на несполука какъв сте вие в себе си. Ако спазвате Божествения закон, вие щяхте да превърнете лошия си съсед, лошия си син или дъщеря в добри. В Америка имало едно момче, което можело да познава, да чете мислите на животните. Имало един бивол, който от някоя болест почти подлудял.
Повикали момчето, на което биволът казал, че в задния
крак
имал един трън, и като го извадили, биволът се успокоил.
Значи, докато лошото, което живее вътре в нас, не излезе навън, няма да станем подобри. Вие сега, които ме слушате, ще кажете: „Като слушаме този човек, да не би да си развалим живота? “ Ами че вие и сега сте го развалили. Аз бих желал да вляза в някоя къща и да намеря, че живеят в мир и съгласие. Сполетят ли те нещастия, да знаеш, че Господ е обърнал внимание на теб.
към беседата >>
21.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Момата е със
счупена
глава.
Обаче тоя приятел отива вечерта на банкет, отива и се връща у дома си с пукната глава. Сега, когато той е легнал на постеля, аз мога да отложа заема си, защото той не е в състояние да предприеме работа. Изменил ли съм на обещанието си? Не, само съм го променил, понеже, когато оздравее, пак ще му го дам. Някой момък обещава да вземе някоя мома, обаче след време се отказва.
Момата е със
счупена
глава.
Момъкът не се е изменил, но се е променил. На момците не се позволява да се женят за девици, които имат счупени глави и обратно. В Америка един се сгодил за някоя си богаташка и преди сватбата се обявила Североамериканската война за освобождение на негрите. Момъкът трябвало да постъпи в редовете на сражаващите се. След време той съобщава на годеницата си, че бил ранен и е с отрязана ръка, ето защо той я освобождава от обещанието ѝ.
към беседата >>
На момците не се позволява да се женят за девици, които имат
счупени
глави и обратно.
Изменил ли съм на обещанието си? Не, само съм го променил, понеже, когато оздравее, пак ще му го дам. Някой момък обещава да вземе някоя мома, обаче след време се отказва. Момата е със счупена глава. Момъкът не се е изменил, но се е променил.
На момците не се позволява да се женят за девици, които имат
счупени
глави и обратно.
В Америка един се сгодил за някоя си богаташка и преди сватбата се обявила Североамериканската война за освобождение на негрите. Момъкът трябвало да постъпи в редовете на сражаващите се. След време той съобщава на годеницата си, че бил ранен и е с отрязана ръка, ето защо той я освобождава от обещанието ѝ. Тя обаче не се отказва. Повторно ѝ пише той, че трябвало да му отрежат и единия крак – тя пак не се отказва.
към беседата >>
Повторно ѝ пише той, че трябвало да му отрежат и единия
крак
– тя пак не се отказва.
На момците не се позволява да се женят за девици, които имат счупени глави и обратно. В Америка един се сгодил за някоя си богаташка и преди сватбата се обявила Североамериканската война за освобождение на негрите. Момъкът трябвало да постъпи в редовете на сражаващите се. След време той съобщава на годеницата си, че бил ранен и е с отрязана ръка, ето защо той я освобождава от обещанието ѝ. Тя обаче не се отказва.
Повторно ѝ пише той, че трябвало да му отрежат и единия
крак
– тя пак не се отказва.
Но това е един извънреден случай, той се среща на 10 000 000 души един. Затова такива случки ги описват в историите. Христос казва, че ще разкрие това реалното, което не се изменя. Такъв е Бог спрямо нас. Когато ние изгубим нозете си, ръцете си и всичко, което имаме, Той пак не се отрича от нас, защото пак е останало в нас нещо, което не се изменя, за това нещо именно Господ не се отказва от нас.
към беседата >>
22.
Любовта
,
НБ
, София, 27.2.1921г.,
При един от членовете на тая секта отишъл един господин със
счупен
крак
да му помогне.
На всичко това аз мълча и се радвам, че моят Бог се е проявил. Вие направите някому добро, помогнете му, а после казвате: Да не бях аз, той беше изгубен. Благодарение на мене той се подкрепи. Знаете ли, на какво мязате? В Америка има една секта (Christian Sciensists), която поддържа, че в света материя не съществува и че болестите са фиктивни.
При един от членовете на тая секта отишъл един господин със
счупен
крак
да му помогне.
Той му казал: – Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че кракът ти не е счупен. Болният се върнал в къщи, мъчил се дълго време да си внушава мисълта, че кракът му не е счупен, че няма болки и най-после успял – излекувал се. Американецът го срещнал и му казал: – Сега да ми заплатиш за лекуването. Благодарение на мене вече не страдаш. Пациентът отговорил: – Представи си, че ти е заплатено 10,000 долара.
към беседата >>
Той му казал: – Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че
кракът
ти не е
счупен
.
Вие направите някому добро, помогнете му, а после казвате: Да не бях аз, той беше изгубен. Благодарение на мене той се подкрепи. Знаете ли, на какво мязате? В Америка има една секта (Christian Sciensists), която поддържа, че в света материя не съществува и че болестите са фиктивни. При един от членовете на тая секта отишъл един господин със счупен крак да му помогне.
Той му казал: – Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че
кракът
ти не е
счупен
.
Болният се върнал в къщи, мъчил се дълго време да си внушава мисълта, че кракът му не е счупен, че няма болки и най-после успял – излекувал се. Американецът го срещнал и му казал: – Сега да ми заплатиш за лекуването. Благодарение на мене вече не страдаш. Пациентът отговорил: – Представи си, че ти е заплатено 10,000 долара. – Каквото е лекуването, такова е и плащането.
към беседата >>
Болният се върнал в къщи, мъчил се дълго време да си внушава мисълта, че
кракът
му не е
счупен
, че няма болки и най-после успял – излекувал се.
Благодарение на мене той се подкрепи. Знаете ли, на какво мязате? В Америка има една секта (Christian Sciensists), която поддържа, че в света материя не съществува и че болестите са фиктивни. При един от членовете на тая секта отишъл един господин със счупен крак да му помогне. Той му казал: – Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че кракът ти не е счупен.
Болният се върнал в къщи, мъчил се дълго време да си внушава мисълта, че
кракът
му не е
счупен
, че няма болки и най-после успял – излекувал се.
Американецът го срещнал и му казал: – Сега да ми заплатиш за лекуването. Благодарение на мене вече не страдаш. Пациентът отговорил: – Представи си, че ти е заплатено 10,000 долара. – Каквото е лекуването, такова е и плащането. Тя е същата наука.
към беседата >>
При един от членовете на тая секта дохожда един господин с един
счупен
крак
да му се помогне на болката.
(втори вариант)
Знаете ли, как го излекува и т. н.? " На всичко това аз мълча, аз се радвам, че моят Бог се е проявил. Вие направите някому добро, помогнете му, а после казвате: "Да не бях аз, той беше изгубен, благодарение на мене той се пoдкpепи и т. н." Знаете ли, на какво мязате? В Америка има една секта (Christian Scientists), която поддържа, че в света материята не съществува и че болестите са фиктивни.
При един от членовете на тая секта дохожда един господин с един
счупен
крак
да му се помогне на болката.
Той му казва: "Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че кракът ти не е счупен, и няма да имаш никакви болки." Болният се е върнал в къщи, мъчил се е дълго време да си внушава мисълта, че кракът му не е счупен, че няма болки, и най-после успял - излекувал се. Американецът го среща и му казва: "Сега да ми заплатиш за лекуването, благодарение на мене вече не страдаш“. Пациентът отговаря: "Представи си, че ти е заплатено 10,000 долара". - Каквото е лекуването, таково е и плащането. Тя е същата наука.
към втори вариант >>
Той му казва: "Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че
кракът
ти не е
счупен
, и няма да имаш никакви болки." Болният се е върнал в къщи, мъчил се е дълго време да си внушава мисълта, че
кракът
му не е
счупен
, че няма болки, и най-после успял - излекувал се.
(втори вариант)
" На всичко това аз мълча, аз се радвам, че моят Бог се е проявил. Вие направите някому добро, помогнете му, а после казвате: "Да не бях аз, той беше изгубен, благодарение на мене той се пoдкpепи и т. н." Знаете ли, на какво мязате? В Америка има една секта (Christian Scientists), която поддържа, че в света материята не съществува и че болестите са фиктивни. При един от членовете на тая секта дохожда един господин с един счупен крак да му се помогне на болката.
Той му казва: "Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че
кракът
ти не е
счупен
, и няма да имаш никакви болки." Болният се е върнал в къщи, мъчил се е дълго време да си внушава мисълта, че
кракът
му не е
счупен
, че няма болки, и най-после успял - излекувал се.
Американецът го среща и му казва: "Сега да ми заплатиш за лекуването, благодарение на мене вече не страдаш“. Пациентът отговаря: "Представи си, че ти е заплатено 10,000 долара". - Каквото е лекуването, таково е и плащането. Тя е същата наука. Той поддържа, че няма болести, няма страдания - същата ще бъде и отплатата.
към втори вариант >>
23.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Вярно е, че
краката
му вече не държат.
Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник.
Вярно е, че
краката
му вече не държат.
Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва.
към беседата >>
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил
крака
.
Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях.
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил
крака
.
Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“.
към беседата >>
Превързала
крака
на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“.
Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ.
Превързала
крака
на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“.
Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас.
към беседата >>
Обаче, тя ще дойде да превърже
счупения
ви
крак
.
Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице.
Обаче, тя ще дойде да превърже
счупения
ви
крак
.
Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря.
към беседата >>
Кракът
му не може да стъпи там.
– Де е раят? Били ли сте там? Раят, за който ви говоря, е недостъпен за вас. Оня, който е купувал и продавал хляба, не може да надникне в Царството Божие, т.е. в истинския рай.
Кракът
му не може да стъпи там.
Като отидете в другия свят, сами ще се уверите в това. Там е написано: „Който е купувал и продавал хляба, не може да пристъпи в рая“. Това е горчива, но велика истина. Тази истина – да ядеш хляб даром – трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си.
към беседата >>
Той е направил някои от своите деца кристали, други е поставил с главата надолу – растенията, трети е направил мушици, бръмбари, риби, птици, млекопитаещи, и най-после е създал човека, който ходи с два
крака
и мисли.
– Това е най-великото, което може да чуете. Напишете думите: Любов, единство, съгласие. Любов към Бога. Единство и съгласие с Бога, Който е Любов и обича всички души. Съгласие с Бога, Който иска да сложи ред и порядък в света.
Той е направил някои от своите деца кристали, други е поставил с главата надолу – растенията, трети е направил мушици, бръмбари, риби, птици, млекопитаещи, и най-после е създал човека, който ходи с два
крака
и мисли.
Човек се счита венец на творението и си казва: „Не съм като другите същества“. – Чакай, и твоята глава още не е излязла от гъстата материя. И ти трябва да станеш живо дърво, с листа, цветове и клони, да завържеш и плодът ти да узрее. „И пак се наведе надолу и пишеше на земята.“ – Какво пишеше? – „Далеч сте още да разберете Божиите пътища.
към беседата >>
24.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Вълкът се отказал да пасе трева, а
краката
на овцата се продължили, да бяга, когато види своя събрат на миналото.
В древността овцете и вълците били културни. Те заедно пасли трева и братски се разговаряли. Обаче, един ден между вълците дошъл един голям учител и им казал: „Не само с трева може да се живее, но и с месце. Хапнете си от месцето на овците, да станете безсмъртни“. От тоя ден се приложило новото учение на големия учител и вълците започнали да се хранят с овце.
Вълкът се отказал да пасе трева, а
краката
на овцата се продължили, да бяга, когато види своя събрат на миналото.
И до днес идат такива учители между вас и казват: „И с месце може да се живее“. Щом дойде тоя учител, братството и приятелството между вълка и овцата изчезват. Откак вълкът възприе учението, че не само с трева може да се живее, но и с месце, в света влезе културата на вълка. Днес вълкът се храни с месо, но като не може да го намери, яде и трева. Умовете на много хора са изопачени, както е изопачен вълкът.
към беседата >>
Един се връща без око, друг – със
счупен
крак
.
В тая сила е реалността на нещата. Време е вече всички да тръгнете в пътя на светлината по вътрешен, а не по външен начин. Някой казва: „Дай си ръката! “ Добре, дадеш ръката си, като войник на бойното поле, дето отиваш да се биеш. След това се върнеш – едни получават нещо, други нищо не получават.
Един се връща без око, друг – със
счупен
крак
.
Казваш: „Бихме се за отечеството си“. – Това не е никакво даване на ръка. Да си дадеш ръка, това значи два ума да се съединят в едно, за да работят взаимно за облагородяване на човека във всички области на науката; две сърца да чувстват еднакво, и две воли да се обединят за добро, без да се казва, че така учи науката, иначе учи религията. Като се говори за наука, разбираме Божествената наука. Следователно ако влезете в Божествения свят, ще се натъкнете само на една наука.
към беседата >>
Единъ се върне съ извадено око, другъ съ
счупенъ
кракъ
.
(втори вариант)
Не, Божествениятъ животъ е скритъ вѫтрѣ въ насъ, и той е силата. Онази сила, която създава благородни чувства, онази сила, която хвърля светлина върху пѫтя ни, това е реалното, това е, което ние прѣживѣваме. И врѣме е вече всички да тръгнемъ въ този пѫть, вѫтрѣшно да тръгнемъ. Нѣкой казва: „Дай си рѫката! “ Е, хубаво, дадемъ рѫката си като войници, отидемъ на бойното поле, биемъ се, но като се върнемъ, едни взиматъ нѣщо, други нищо не взиматъ.
Единъ се върне съ извадено око, другъ съ
счупенъ
кракъ
.
„Е, казва, за отечеството.“ Не е това даване рѫка. Да си дадешъ рѫка, значи двѣ воли да се съединятъ, два ума да се съединятъ, да работятъ за облагородяване на човѣка въ всички области на науката, а не да казваме, че тъй учи науката, тъй – религията. Въ свѣта има само една Божествена наука. Въ Божествения свѣтъ нѣма религия. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ и говорите за религия, ще ви се смѣятъ.
към втори вариант >>
25.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Ако
кракът
ти е
счупен
и дойде лекар да го намести, ще извадиш заключение, че той не е добър лекар.
Астралният свят е на чувствата. Божественият свят определя какви трябва да бъдат чувствата и действията на човека. За да сте в хармония с духовния свят, чувствата ви трябва да бъдат правилни. Ако не са правилни, мислите се изопачават. Тогава, като отидеш на гости и видиш, че домакинът е неразположен, ще извадиш заключение, че и той има нещо против тебе.
Ако
кракът
ти е
счупен
и дойде лекар да го намести, ще извадиш заключение, че той не е добър лекар.
– Защо не е добър лекар? – Защото изпитваш болка. Това са криви заключения. Нито домакинът има нещо против тебе, нито лекарят е лош. И момата, когато трябва да запази доброто си впечатление от своя възлюбен, затваря очите си.
към беседата >>
26.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Когато на някой човек се забие един трън в
крака
му, той става нервен.
Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях.
Когато на някой човек се забие един трън в
крака
му, той става нервен.
Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно.
към беседата >>
Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и
крака
, и глави
счупени
.
- Причината е отвън. Причините и за неразбирането на хората днес са пак външни, това са икономическите условия. Този вятър е, който кара хората да се не разбират и да се борят. Някои питат колко време ще трае тази буря? Една буря може да трае 24 часа, 48 часа, най- много три дни и всички листа ще дойдат след това в покой.
Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и
крака
, и глави
счупени
.
Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след четиридесет и пет години, но само ако хората поумнеят. Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен - без разлика на това дали човек вярва или не. Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората и които вярват, и които не вярват, да мислят и да действат еднакво.
към беседата >>
А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване
краката
на този , на онзи.
" - "Е, мама, тъй е наредил Господ". Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят.
А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване
краката
на този , на онзи.
Чува се само "бум-бум". Всички казват "то е за отечеството". Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат.
към беседата >>
27.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Тогава тялото ви не е в състояние да предаде вашата енергия, затова цялото ви тяло – ръцете,
краката
ви ще бъдат студени.
И Бог има различни начини и пътища за това и като не ги разбираме, ние ги намираме неестествени за нас. Но неестественото за нас е естествено за Бога. Значи туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално. Та ние ще пристъпим сега към изправянето на телата си. Телата ви са изкривени, защото като дойде известна аномалия в черния ви дроб, усещате едни притъпени чувства, не можете да обичате.
Тогава тялото ви не е в състояние да предаде вашата енергия, затова цялото ви тяло – ръцете,
краката
ви ще бъдат студени.
Краката ще бъдат като сухи клечки и който ви пипне, ще каже: „Няма топлина в този човек.“ Е, питам ви: кой обича да носи сухи клечки? За огън – разбирам, но на нас сухи клечки в живота не ни трябват. Следователно в ръцете си трябва винаги да имате една топлинка. Ако я нямате в ръцете си, ще си създадете мисълта да придобиете тази топлинка. Вие ще си я създадете мислено, като си казвате: „В мен има една малка дисхармония, но ще я поправя.“ Това показва, че сте съгрешили в Любовта.
към беседата >>
Краката
ще бъдат като сухи клечки и който ви пипне, ще каже: „Няма топлина в този човек.“ Е, питам ви: кой обича да носи сухи клечки?
Но неестественото за нас е естествено за Бога. Значи туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално. Та ние ще пристъпим сега към изправянето на телата си. Телата ви са изкривени, защото като дойде известна аномалия в черния ви дроб, усещате едни притъпени чувства, не можете да обичате. Тогава тялото ви не е в състояние да предаде вашата енергия, затова цялото ви тяло – ръцете, краката ви ще бъдат студени.
Краката
ще бъдат като сухи клечки и който ви пипне, ще каже: „Няма топлина в този човек.“ Е, питам ви: кой обича да носи сухи клечки?
За огън – разбирам, но на нас сухи клечки в живота не ни трябват. Следователно в ръцете си трябва винаги да имате една топлинка. Ако я нямате в ръцете си, ще си създадете мисълта да придобиете тази топлинка. Вие ще си я създадете мислено, като си казвате: „В мен има една малка дисхармония, но ще я поправя.“ Това показва, че сте съгрешили в Любовта. Щом стомахът ви не действа правилно, значи че сте съгрешили в Любовта, в нейното първо проявление: яли сте повече или по-малко.
към беседата >>
Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези
счупени
крака
.
Павел казва, че завесата, зад която тези мистерии са стояли скрити, се е раздрала. Значи тези мистерии са станали явни на човечеството. По-рано, при слизането на човечеството, Любовта не е била тъй силно проявена, както сега – не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, при най-големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи.
Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези
счупени
крака
.
Сега някои от вас излизат от болницата. Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога. Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта.
към беседата >>
28.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Разхождате се в градината и срещате там един ваш приятел; в този момент виждате един човек, който удря приятеля ви и му счупва
крака
.
Тогава може да имате един естествен и правилен изглед на Природата. Щом се явят облаци и се образуват сенки, вие ще получите съвсем друго впечатление, друго схващане за Природата. И тъй, когато отидете сутрин всред Природата и видите естествения вид на нещата, у вас се заражда една вътрешна радост, а когато видите неестествения, извратения вид на нещата, у вас се заражда тъга. Не можете да си обясните защо е това, но има неестествени неща, които сте възприели. Ще ви дам един пример.
Разхождате се в градината и срещате там един ваш приятел; в този момент виждате един човек, който удря приятеля ви и му счупва
крака
.
У вас веднага се заличава хубавото впечатление от Природата, в сърцето ви се заражда тъга, в ума ви се е сложило едно неестествено явление и вие усещате болка. Болките винаги се дължат на едно такова ненормално състояние. Като влезете в едно учение, като влезете в религиозния свят, и там ще има анормално схващане на нещата, ще изпитате една тъга, без да знаете защо. И там има счупени глави. Но когато влезете в един учен свят и четете някоя хубава книга, не сте ли изпитвали тъжно впечатление?
към беседата >>
И там има
счупени
глави.
Ще ви дам един пример. Разхождате се в градината и срещате там един ваш приятел; в този момент виждате един човек, който удря приятеля ви и му счупва крака. У вас веднага се заличава хубавото впечатление от Природата, в сърцето ви се заражда тъга, в ума ви се е сложило едно неестествено явление и вие усещате болка. Болките винаги се дължат на едно такова ненормално състояние. Като влезете в едно учение, като влезете в религиозния свят, и там ще има анормално схващане на нещата, ще изпитате една тъга, без да знаете защо.
И там има
счупени
глави.
Но когато влезете в един учен свят и четете някоя хубава книга, не сте ли изпитвали тъжно впечатление? Този учен човек има нещо, което му куца. Разбира се, нисшата, животинската душа на човека не е тъй схватлива, че да може да разбере къде са грешките и понеже интелектът борави с пипане в духовния свят, той трябва да бъде подпомогнат от духовното зрение. Но не трябва да отидем и до другата крайност и да кажем, че тези, които имат интуиция, нямат нужда от пипане. Не, и те се нуждаят: за далечните предмети е зрението, а за близките – пипането.
към беседата >>
И в нашите усилия трябва да се стремим да укрепнем духовно, да развиваме нашите способности и каквото имаме – ръце,
крака
, очи, вежди – да ги ценим, да ги използваме до техните крайни предели и като си свършим работата, да кажем: „Господи, ние много Ти благодарим и пак Ти връщаме това, което ни даде!
Затова своите слабости ще ги схванете като една необходимост, като една фаза от нашето развитие. Когато у нас се появи една слабост, ние не я искаме. Едно 15-16-годишно момче да се изпуска, това е срам за него, но у неговите органи има нещо, което то не може да контролира с волята си. Когато волята укрепне, когато укрепнат и мускулите – тогава вече слабостта не се проявява. Така и в морално отношение нашите органи не са тъй развити, затова волята ни не може да ги контролира.
И в нашите усилия трябва да се стремим да укрепнем духовно, да развиваме нашите способности и каквото имаме – ръце,
крака
, очи, вежди – да ги ценим, да ги използваме до техните крайни предели и като си свършим работата, да кажем: „Господи, ние много Ти благодарим и пак Ти връщаме това, което ни даде!
“ На друго място пак ще вземем, каквото ни дадат, пак ще благодарим и ще оставим тази книга. Туй тяло, което имаме, е една книга, ние ще го оставим и Господ ще ни даде тогава друго тяло. Сега всички противоречия вие ще ги изпитате и доброто ще задържите. Ще гледате широко, няма да осъждате, да критикувате. Ако някой от вас е сприхав, бърз, ще кажете: „Благодарим на Бога, че имаме такъв брат.“ Ако някой е флегматичен – пак ще благодарите.
към беседата >>
29.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
– „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива
краката
, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“.
Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я! “ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра ще я приема“.
– „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива
краката
, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“.
На сутринта, като погледнал над нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила. Сега Христос ще ви се яви в една отрупана със скули мома. Вие искате Христа с корона и скиптър, с ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма да мислите. Някои от вас ще мислите: да се скрие в някой курник.
към беседата >>
И ако вие имате търпение да издържите една нощ, да измиете
краката
, да отстъпите леглото си, на следующия ден вие ще видите Христа.
А обикновените хора ще кажат: „Дано не бъде в наше време, като заминем ние, нека става каквото ще, но в наше време да не стават такива опасни работи, че отиде всичкият труд“. – В наше време няма да бъде, но във времето на учениците всичко туй ще бъде тъй, както го описах, и тогава, при тия усилни времена, когато целият свят се обърне и почне да се движи, когато всички хора се откажат от користолюбивите си желания, когато всяка жалба престане и всеки търси място за спасение, когато всички закони изчезнат, всички беззакония престанат, всички връзки се скъсат, и всичко туй се раздвижи, и ще се яви великият закон, тогава Господ ще почне да влага законите си в сърцата на учените и да ги написва в умовете ви. В такъв един размирен момент, както е сегашният, ще живеете само в закона на Любовта. Коя е тази Любов? Нима тази скулеста мома не е Христос?
И ако вие имате търпение да издържите една нощ, да измиете
краката
, да отстъпите леглото си, на следующия ден вие ще видите Христа.
И тогава денят няма да бъде бурен и мрачен, а най-прекрасният ден, който вие сте виждали в живота си. Ден – на какво? Ден на Любовта! И казва Павел: „Ще вложа законите си в сърцата им“. Сега тази енергия в света, която произтича от великия космос, понеже светът се е диференцирал досега в еволюционната енергия, или живата енергия, а душата на вселената е минала през пет степени, тя се е диференцирала в три направления.
към беседата >>
Когато на съвременните хора изстинат
краката
или ръцете, те слагат бутилки с гореща вода на
краката
и ръцете, за да може да възстановят естествената топлина.
Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу. Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек си служи днес, при сегашното състояние. И тъй, ако у вас чувствата ви извънмерно се развият и станат силни, значи тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Тия неща стават. Ако мисълта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде в ума ви и мисълта ви стане по-ясна; ако мисълта отслабне, връзката ви не е силна, тогава какво трябва да правите?
Когато на съвременните хора изстинат
краката
или ръцете, те слагат бутилки с гореща вода на
краката
и ръцете, за да може да възстановят естествената топлина.
Когато вашата мисъл отслабне, вие ще прокарате вашия ум към ония велики закони на живота – към слънцето, и ще възприемете тази първична прана. Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото и сърцето ви да не трепне. Сега аз съм гледал, като изпадне някой в изкушение, другарят му му чете морал.
към беседата >>
“ – Старото ще го турнем за основа под
краката
си и върху туй старо ще почнем да работим.
“ Какво заключение ще направите? – „Да не ми дава Господ такъв мъж, той ще бъде най-жестокият мъж! “ Ония, които живеят по този начин, те няма да умрат. То е привидно. Сегашните хора казват: „Ако ние така живеем, какво ще стане със света?
“ – Старото ще го турнем за основа под
краката
си и върху туй старо ще почнем да работим.
Известни знания трябва да има вътре във вас. Старото ще го преобразим. Сега вие мислите, че този живот е най-лошият. Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може да има друг живот. Ще каже някой: „Има по-хубави пътища“.
към беседата >>
В древността в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата
крака
.
И вие ме питате: „Защо стават тия работи така? “ – Защото, ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ.
В древността в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата
крака
.
Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс, и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата? “ – „Какво искаш? “, го попитал Зевс.
към беседата >>
Аз мислех, че си умен бог, докато
краката
ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така.
Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ. В древността в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс, и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умен.
Аз мислех, че си умен бог, докато
краката
ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така.
Как ще си отгледам децата? “ – „Какво искаш? “, го попитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал и нищо не ставало.
към беседата >>
– „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане както искаш.“ След няколко дена
краката
му били здрави.
Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс, и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата? “ – „Какво искаш? “, го попитал Зевс.
– „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане както искаш.“ След няколко дена
краката
му били здрави.
Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал и нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той, че хвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга.
към беседата >>
“ – „Първият закон, по който ти си счупи
краката
, аз го суспендирах.
Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той, че хвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?
“ – „Първият закон, по който ти си счупи
краката
, аз го суспендирах.
Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.“ И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така? “ – По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%.
към беседата >>
Ти може да седиш спокоен и без
счупени
крака
.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.“ И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха.
Взел той, че хвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът? “ – „Първият закон, по който ти си счупи краката, аз го суспендирах.
Ти може да седиш спокоен и без
счупени
крака
.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.“ И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха.
Казвате: „Защо е това така? “ – По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%. И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“.
към беседата >>
“ – По-добре е да бъдеш със
счупени
крака
и да еволюираш, отколкото със здрави
крака
и да седиш на едно място.
Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът? “ – „Първият закон, по който ти си счупи краката, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.“ И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така?
“ – По-добре е да бъдеш със
счупени
крака
и да еволюираш, отколкото със здрави
крака
и да седиш на едно място.
И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%. И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“. Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света.
към беседата >>
30.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Защото докато мъжът разбира, че е дошъл в света като мъж, и докато жената разбира, че е дошла като жена, всякога ще има в света разбити носове,
счупени
крака
, извадени ребра, разбити сърца и тем подобни.
Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкият ум. Още платното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следващата епоха, в шестата раса, и тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята.
Защото докато мъжът разбира, че е дошъл в света като мъж, и докато жената разбира, че е дошла като жена, всякога ще има в света разбити носове,
счупени
крака
, извадени ребра, разбити сърца и тем подобни.
Сега жените ще кажат: „Защо ние да се раждаме жени? “ Аз ще обясня на вас защо се раждате жени. Питат: „Защо да не се родим мъже? “ Господ е направил света толкова хубав, той е толкова справедлив, че всякога слабото е компенсирано с по-големи блага. Законът е такъв, за да няма разногласие.
към беседата >>
Като натисне звънеца, каже: „Маро, Марийке, Стоянке, ти не знаеш ли, че аз съм стар човек, моите
крака
не държат, аз не съм на млади години“.
Те само четат молитви. Старият човек смята, като завърти колелото, колко пъти го е завъртял, и от това заключава, колко се е помолил. Но това старо колело нищо ново не внася в живота му. Старият човек не иска да страда. Той иска всичко да му бъде охолно.
Като натисне звънеца, каже: „Маро, Марийке, Стоянке, ти не знаеш ли, че аз съм стар човек, моите
крака
не държат, аз не съм на млади години“.
И свърши. Светът сега е остарял, ще видите във всички тези учреждения звънци, телефони и телеграфи. И всички казват, че днес имало голяма култура, по жиците можели да се разговарят. Но аз зная една култура много по-велика от културата на тия звънци, телеграфи и телефони; и аз мога да проектирам моя телеграф всякога, много лесно и без разноски. Сега вие седите на масата, искате някой да дойде и казвате на тоя човек: „Елате при мене“.
към беседата >>
През 75-та година целият град Чикаго изгоря от голям пожар: отива някой кравар да си дои кравата, кравата ритнала с
крака
си свещта, запалила се сламата там наблизо, вятърът бил благоприятен, разгоряло се всичко наоколо.
Онзи сочи тогава с двете ръце: „А, тъй ли“, т.е. 10 хиляди лева, той бърже подписва: „Дайте на този търговец“. – „Деца имам, жена имам... Нали хора сме, разбирам, влизам в положението ви, аз съм човек много чувствителен.“ – „Да, да, господин началник, затова ви говоря, защото много ми съчувствате.“ – Туй отвън се гледа комично, но тия действия произвеждат такава зараза, такава живеница в духовния живот, че с хиляди години цял преврат става в нашето органическо развитие. Ти ще кажеш „тъй“ с ръката си, но знаеш ли какво може да произведе след време тази ръка? Тия малки причини произвеждат много големи последствия.
През 75-та година целият град Чикаго изгоря от голям пожар: отива някой кравар да си дои кравата, кравата ритнала с
крака
си свещта, запалила се сламата там наблизо, вятърът бил благоприятен, разгоряло се всичко наоколо.
Най-големият пожар в Америка бил причинен от една свещ! Този огън, при известни условия, дава най-големия пожар. Ти ще кажеш: „Тъй, господин началник“, и ще сочиш с 5-те си пръста, но след няколко поколения ще се види, какво значи това „господин началник“ – лоши последствия ще има. И в този пожар много добър пример е дал един беден човек. Минава един богаташ и казва на един работник: „200 хиляди лева ви давам, изнесете касата до края на града“.
към беседата >>
31.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на
краката
, при някои малки болести се е прилагала.
А нас, на първо място, ни трябват хора здрави. Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго, освен Христа разпят. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е проявила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората.
Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на
краката
, при някои малки болести се е прилагала.
Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“. А материалистическото разбиране какво е? Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания, и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни, в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също.
към беседата >>
Някой богат човек си счупил
крака
, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят
крак
не е
счупен
, ще мислиш ден, два, три и твоят
крак
ще се намести“, дал му всички правила.
Сега не трябва да казваме: „Ти си християнин, превърнал ли си се, имаш ли хриле, от риба си станал човек, имаш ли дихателни дробове? “ – Нямам. „Ама аз мисля, че съм човек.“ Тогава пак ще ви приведа онзи смешен разказ за американеца, който излекувал един болен. – В Америка стават чудесии: може да лекувате хората отдалече, без никакви церове. Тъй, само с мисъл, ги лекуват.
Някой богат човек си счупил
крака
, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят
крак
не е
счупен
, ще мислиш ден, два, три и твоят
крак
ще се намести“, дал му всички правила.
И действително, кракът му се наместил. Явява се докторът и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш, и богато ще ми платиш“. – „Да, господине, колко искаш, ще ти платя, 500 долара ще ти платя. Мисли, че имаш 500 долари, мисли, мисли, и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долара, няма да дойдат така.
към беседата >>
И действително,
кракът
му се наместил.
“ – Нямам. „Ама аз мисля, че съм човек.“ Тогава пак ще ви приведа онзи смешен разказ за американеца, който излекувал един болен. – В Америка стават чудесии: може да лекувате хората отдалече, без никакви церове. Тъй, само с мисъл, ги лекуват. Някой богат човек си счупил крака, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила.
И действително,
кракът
му се наместил.
Явява се докторът и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш, и богато ще ми платиш“. – „Да, господине, колко искаш, ще ти платя, 500 долара ще ти платя. Мисли, че имаш 500 долари, мисли, мисли, и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долара, няма да дойдат така. В Любовта има един начин, за който ще ви говоря.
към беседата >>
Отиват с китки, с музика и цветя, но се връщат кой със
счупена
ръка, кой със
счупени
крака
, и на всички тия хора им турнат по един кръст, защото за отечеството са дали жертва.
А другите не го слушат, защото са преситени от безмислени работи. Проповедникът говори за спасение, а той сам не е спасен; говори за милосърдие, а той сам не е милосърд; говори за самопожертване, а той сам не се жертва; говори, че когато някой умре, не трябва да се плаче, но като умре жена му или детето му, той пръв заплаква. Хората проповядват неща, които не прилагат. И казват: „Опасно е новото учение, то разрушава обществото“. Онези войници, които отиват на бойното поле, как се връщат?
Отиват с китки, с музика и цветя, но се връщат кой със
счупена
ръка, кой със
счупени
крака
, и на всички тия хора им турнат по един кръст, защото за отечеството са дали жертва.
И от тази жертва вашият народ колко се е повдигнал? И всички ще кажат: „Извършиха волята Божия“. Не извършиха нищо! От 8,000 години насам човек върши своята воля, и затова Бог казва на смъртта: „Ти постоянно ще възпитаваш тия непослушни деца“. И какво прави тя?
към беседата >>
Когато разрешаваме този въпрос: има ли Бог или не, в трен не трябва да пътуваме, а пеш трябва да ходим, на
краката
си, сиреч трябва да бъдем в нашата добродетел.
Единият бил вярващ, а другият безверен. И двамата спорят: единият доказва, че има Господ, а другият доказва, че няма Господ, и привеждат най-силни аргументи, да се покажат кой е по-учен. Като минавали през един мост, мостът пада и двамата се удавят. Питам: Решиха ли въпроса? Въпросът по този начин не се разрешава.
Когато разрешаваме този въпрос: има ли Бог или не, в трен не трябва да пътуваме, а пеш трябва да ходим, на
краката
си, сиреч трябва да бъдем в нашата добродетел.
И единият, и другият трябва да седят върху добродетелта, и двамата трябва да бъдат искрени. Ето отличителните качества на Любовта, която аз проповядвам: всяка една дума трябва да има само един смисъл. И когато аз казвам: „обичам“ – да няма „повече обичам“ и „по-малко обичам“, думата „обичам“ да има само едно значение и като кажеш: „обичам“, да бъдеш готов туй, което е вложено в думата „обич“ – в дадения случай, да го изпълниш, тъй както един чиновник изпълнява своята длъжност. И като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл и си готов да направиш услуга. Това значи Любов.
към беседата >>
32.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и
крака
, какво направиха?
И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята. Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята. И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“. Следователно воловете изпитват интелигентността на хората.
Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и
крака
, какво направиха?
“ И тогава ще се наредят, от една страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие“. От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, турил е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная колко плод ще излезе от нея. И вие сега, всичките съвременни хора, и религиозните в това число, с един глас казвате, като онези 400 пророци във времето на израилския цар, които викаха да има война, да идат на война. Всичките с един глас викаха.
към беседата >>
“ И тогава ще се наредят, от една страна, машини, топове,
счупени
крака
, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие“.
Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята. И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“. Следователно воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака, какво направиха?
“ И тогава ще се наредят, от една страна, машини, топове,
счупени
крака
, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие“.
От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, турил е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная колко плод ще излезе от нея. И вие сега, всичките съвременни хора, и религиозните в това число, с един глас казвате, като онези 400 пророци във времето на израилския цар, които викаха да има война, да идат на война. Всичките с един глас викаха. Идва Йеремия, но му казват: „Ти лъжеш, не те е пратил Господ, ние каквото казваме, това е вярно“.
към беседата >>
Аз искам, тази вълна, като иде, да бъдете готови, да не се уплашите, че ще се удавите, защото идел голям порой и да бягате, но да застанете на
краката
си и да кажете: „Слава Богу, че тази вълна иде“.
Следователно аз съм решил да направя големи кюнци, да пусна такова голямо течение, че всички ще помните. Бистра вода ще протече. Аз казвам: Господ ме е пратил, този кран като го отворя и като мине през обществото, всичко ще очисти и омие. И аз съм решил да пусна този кран. Най-първо ще има кал, но след това ще се очисти, всички ще бъдат доволни и ще има изобилие.
Аз искам, тази вълна, като иде, да бъдете готови, да не се уплашите, че ще се удавите, защото идел голям порой и да бягате, но да застанете на
краката
си и да кажете: „Слава Богу, че тази вълна иде“.
А сега казвате: „Бягайте да бягаме, голям порой иде“. И всички говорят против мен: „Бягайте, да го не слушате“. Мене няма да слушате, но Онзи, Който говори, ще слушате. Въпросът не е личен, а принципиален. Аз, като ваш брат, съм длъжен да ви кажа истината.
към беседата >>
33.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Той попаднал веднъж между разбойници и те му счупили и двата
крака
.
То е един вътрешен психически момент за преживяване – такова преживяване, което никому не трябва да казвате. Такива моменти са свещени, толкова свещени, че трябва да ги запазите като рядкост. Знаете ли колко е красиво за самите вас, какво значи да ви проговори един ваш брат, един брат от невидимия свят, колко е сладко да ви проговори Христос! Но не този Христос, за когото всички говорят! Има един разказ за един проповедник, който дълго време е учил за Божията Любов и за Истината.
Той попаднал веднъж между разбойници и те му счупили и двата
крака
.
Минали неговите събратя край него и всеки му казвал: „Хайде, твоята работа е свършена, само да не дойде и до нас“. Минавали и заминавали, а той плакал и всички го изоставили. Най-накрая идел Христос като един беден човек. „Понеже ти, последният, си толкова дрипав, неблагороден, не вярвам в теб да е останало нещо добро, но може ли ти да ми услужиш? “ Спира се Христос при него и го пита: „Какъв си, приятелю?
към беседата >>
Аз съм толкова прост човек, но имам едно изкуство да поправям
крака
.
Най-накрая идел Христос като един беден човек. „Понеже ти, последният, си толкова дрипав, неблагороден, не вярвам в теб да е останало нещо добро, но може ли ти да ми услужиш? “ Спира се Христос при него и го пита: „Какъв си, приятелю? “ – „Проповедник съм аз.“ – „Проповедник? Ами какво проповядваш?
Аз съм толкова прост човек, но имам едно изкуство да поправям
крака
.
Хайде, ти ще ми проповядваш, пък аз ще ти поправя крака, ама хубаво ще ми проповядваш.“ Започва той и казва: „Кракът ти е на много места строшен, ако не говориш истината, костта ще иде на криво място. Ще ми държиш най-красивата, най-хубавата проповед. Поправянето на твоите крака ще зависи от твоята проповед“. Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия крак, неговите кости. Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже.
към беседата >>
Хайде, ти ще ми проповядваш, пък аз ще ти поправя
крака
, ама хубаво ще ми проповядваш.“ Започва той и казва: „
Кракът
ти е на много места строшен, ако не говориш истината, костта ще иде на криво място.
„Понеже ти, последният, си толкова дрипав, неблагороден, не вярвам в теб да е останало нещо добро, но може ли ти да ми услужиш? “ Спира се Христос при него и го пита: „Какъв си, приятелю? “ – „Проповедник съм аз.“ – „Проповедник? Ами какво проповядваш? Аз съм толкова прост човек, но имам едно изкуство да поправям крака.
Хайде, ти ще ми проповядваш, пък аз ще ти поправя
крака
, ама хубаво ще ми проповядваш.“ Започва той и казва: „
Кракът
ти е на много места строшен, ако не говориш истината, костта ще иде на криво място.
Ще ми държиш най-красивата, най-хубавата проповед. Поправянето на твоите крака ще зависи от твоята проповед“. Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия крак, неговите кости. Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже. Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“.
към беседата >>
Поправянето на твоите
крака
ще зависи от твоята проповед“.
“ – „Проповедник съм аз.“ – „Проповедник? Ами какво проповядваш? Аз съм толкова прост човек, но имам едно изкуство да поправям крака. Хайде, ти ще ми проповядваш, пък аз ще ти поправя крака, ама хубаво ще ми проповядваш.“ Започва той и казва: „Кракът ти е на много места строшен, ако не говориш истината, костта ще иде на криво място. Ще ми държиш най-красивата, най-хубавата проповед.
Поправянето на твоите
крака
ще зависи от твоята проповед“.
Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия крак, неговите кости. Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже. Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“. И той започнал да изповядва своите прегрешения и казва: „Ще ме извиниш братко, ама моите проповеди не бяха много добри“, започва обратно да разказва. – „Много добре.“ Христос започва да му намества крака, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“.
към беседата >>
Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия
крак
, неговите кости.
Ами какво проповядваш? Аз съм толкова прост човек, но имам едно изкуство да поправям крака. Хайде, ти ще ми проповядваш, пък аз ще ти поправя крака, ама хубаво ще ми проповядваш.“ Започва той и казва: „Кракът ти е на много места строшен, ако не говориш истината, костта ще иде на криво място. Ще ми държиш най-красивата, най-хубавата проповед. Поправянето на твоите крака ще зависи от твоята проповед“.
Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия
крак
, неговите кости.
Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже. Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“. И той започнал да изповядва своите прегрешения и казва: „Ще ме извиниш братко, ама моите проповеди не бяха много добри“, започва обратно да разказва. – „Много добре.“ Христос започва да му намества крака, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“. Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши крака са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“.
към беседата >>
– „Много добре.“ Христос започва да му намества
крака
, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“.
Поправянето на твоите крака ще зависи от твоята проповед“. Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия крак, неговите кости. Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже. Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“. И той започнал да изповядва своите прегрешения и казва: „Ще ме извиниш братко, ама моите проповеди не бяха много добри“, започва обратно да разказва.
– „Много добре.“ Христос започва да му намества
крака
, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“.
Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши крака са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“. Мъчно е да се говори истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината. Христос е последният, който ще дойде, последният, но той ще намести всичко на своето място. Имате ли вие вяра, да повярвате туй?
към беседата >>
Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши
крака
са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“.
Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия крак, неговите кости. Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже. Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“. И той започнал да изповядва своите прегрешения и казва: „Ще ме извиниш братко, ама моите проповеди не бяха много добри“, започва обратно да разказва. – „Много добре.“ Христос започва да му намества крака, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“.
Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши
крака
са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“.
Мъчно е да се говори истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината. Христос е последният, който ще дойде, последният, но той ще намести всичко на своето място. Имате ли вие вяра, да повярвате туй? Вярвате, ама сега кракът ви е счупен и ако не говорите истината, няма да се намести.
към беседата >>
Вярвате, ама сега
кракът
ви е
счупен
и ако не говорите истината, няма да се намести.
Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши крака са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“. Мъчно е да се говори истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината. Христос е последният, който ще дойде, последният, но той ще намести всичко на своето място. Имате ли вие вяра, да повярвате туй?
Вярвате, ама сега
кракът
ви е
счупен
и ако не говорите истината, няма да се намести.
Не само да говорите: „Вярваме“. Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести кракът ми“. – „Чакай да си помисля по-добре, да поразгледам сметките си, да попитам жена си, децата си“, ще кажете. А някому ще каже: „Може ли да посветиш един месец от живота си? “ – „Да, но само че децата ми…“ Не, не, няма отлагане, като дойде този момент, краката ти са счупени, всичко трябва да жертваш доброволно.
към беседата >>
Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести
кракът
ми“.
Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината. Христос е последният, който ще дойде, последният, но той ще намести всичко на своето място. Имате ли вие вяра, да повярвате туй? Вярвате, ама сега кракът ви е счупен и ако не говорите истината, няма да се намести. Не само да говорите: „Вярваме“.
Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести
кракът
ми“.
– „Чакай да си помисля по-добре, да поразгледам сметките си, да попитам жена си, децата си“, ще кажете. А някому ще каже: „Може ли да посветиш един месец от живота си? “ – „Да, но само че децата ми…“ Не, не, няма отлагане, като дойде този момент, краката ти са счупени, всичко трябва да жертваш доброволно. Върху този велик Божествен закон ние всичко трябва да съградим доброволно. Аз не ви казвам да се измените, а да бъдете искрени спрямо себе си, да имате добрата воля.
към беседата >>
“ – „Да, но само че децата ми…“ Не, не, няма отлагане, като дойде този момент,
краката
ти са
счупени
, всичко трябва да жертваш доброволно.
Вярвате, ама сега кракът ви е счупен и ако не говорите истината, няма да се намести. Не само да говорите: „Вярваме“. Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести кракът ми“. – „Чакай да си помисля по-добре, да поразгледам сметките си, да попитам жена си, децата си“, ще кажете. А някому ще каже: „Може ли да посветиш един месец от живота си?
“ – „Да, но само че децата ми…“ Не, не, няма отлагане, като дойде този момент,
краката
ти са
счупени
, всичко трябва да жертваш доброволно.
Върху този велик Божествен закон ние всичко трябва да съградим доброволно. Аз не ви казвам да се измените, а да бъдете искрени спрямо себе си, да имате добрата воля. Търговецът да е търговец, но пак да е честен човек; лекарят да е лекар, но пак да е честен човек. Нима един лекар не може да посвети един месец от цялата година, без да взема пари? Нима адвокатът не може да посвети един месец да разглежда дела даром?
към беседата >>
34.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Например, ако в
крака
ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви.
Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека.
Например, ако в
крака
ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви.
Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място.
към беседата >>
Стои тя пред
счупената
стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята.
Стои тя пред
счупената
стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете.
към беседата >>
Например, ако в
крака
ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви.
Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека.
Например, ако в
крака
ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви.
Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място.
към беседата >>
Стои тя пред
счупената
стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки! “ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята.
Стои тя пред
счупената
стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си.
Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание. Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете.
към беседата >>
35.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Някой влезе да краде, теглят му един куршум, свърши се, осакатее, счупят му
крака
, а които са в истината, казват: "Ако ми стане нещо?
Той не е лесен, но не е и толкова труден, както някои го представят. Защо не е много тежък? Христос казва: "Вземете Моето иго, защото е леко." А игото на света е много по-тежко. Пътят на света е много по-тежък, там хората на света какви ли не страдания имат, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдания, светът познава много по-големи страдания, има хора, които страдат много повече.
Някой влезе да краде, теглят му един куршум, свърши се, осакатее, счупят му
крака
, а които са в истината, казват: "Ако ми стане нещо?
"- Ако си в пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нещо? Пак ще ти стане. Тогава и лек е този път, и приятен. Сега, в тази 14 глава те са мъчнотии, които ще се родят: "Този ли е Христос, друг ли е? Вън ли е, или вътре?
към беседата >>
Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си
краката
, ще вземе абдес*.
Той пости, но работата е, че целия ден наблюдава другите. Той като пости, казва на другите. "Ти защо не постиш? Не знаеш ли, че е голям грях ? Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии турци.
Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си
краката
, ще вземе абдес*.
Идва един българин, изважда си торбата с баница и почва да яде. Като скача този турчин: "А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанин? " Че бой! Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш.
към беседата >>
Само че ако влезе един трън в
крака
ви, вие ще станете нервни.
Той ще им каже: "Напред ще вървите, с любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате. Истината ще поддържате" - тъй е! И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния.
Само че ако влезе един трън в
крака
ви, вие ще станете нервни.
Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт!
към беседата >>
Ама сега допуснете, че вашият
крак
е
счупен
, дошъл лекар да ви го направи, да го намести.
" Вие веднага се спирате, трепнете и казвате: "Как ще я изплатя? " Ами че вие сте на аудиенция с Бога и мислите как ще я изплатите! Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар сто такива полици да имате. То е едно изпитание заради вас. Ще ви кажа защо именно не трябва да се занимавате с тази полица.
Ама сега допуснете, че вашият
крак
е
счупен
, дошъл лекар да ви го направи, да го намести.
Таман този лекар прави крака ви и дойде някой и каже:"Ти знаеш ли, че имаш да ми плащаш една полица от двайсет хиляди лева? Ела на банката. Ти нали си честен човек? " И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш?
към беседата >>
Таман този лекар прави
крака
ви и дойде някой и каже:"Ти знаеш ли, че имаш да ми плащаш една полица от двайсет хиляди лева?
" Ами че вие сте на аудиенция с Бога и мислите как ще я изплатите! Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар сто такива полици да имате. То е едно изпитание заради вас. Ще ви кажа защо именно не трябва да се занимавате с тази полица. Ама сега допуснете, че вашият крак е счупен, дошъл лекар да ви го направи, да го намести.
Таман този лекар прави
крака
ви и дойде някой и каже:"Ти знаеш ли, че имаш да ми плащаш една полица от двайсет хиляди лева?
Ела на банката. Ти нали си честен човек? " И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш? Ти ще мълчиш.
към беседата >>
Този, който е дошъл, трябва да види, че
кракът
ти е
счупен
.
Ела на банката. Ти нали си честен човек? " И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш? Ти ще мълчиш.
Този, който е дошъл, трябва да види, че
кракът
ти е
счупен
.
Той трябва да чака да оздравее кракът. Не чака ли, неговата цел е задна. Ти ще седиш и ще внимаваш какво ти е казал лекарят и няма да мърдаш - то е послушание. А всичките полици ще плащаш, след като оздравее кракът. Някой ще каже: "Не трябва ли да ида?
към беседата >>
Той трябва да чака да оздравее
кракът
.
Ти нали си честен човек? " И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш? Ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен.
Той трябва да чака да оздравее
кракът
.
Не чака ли, неговата цел е задна. Ти ще седиш и ще внимаваш какво ти е казал лекарят и няма да мърдаш - то е послушание. А всичките полици ще плащаш, след като оздравее кракът. Някой ще каже: "Не трябва ли да ида? "Преди да си тръгнал в пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си.
към беседата >>
А всичките полици ще плащаш, след като оздравее
кракът
.
Ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен. Той трябва да чака да оздравее кракът. Не чака ли, неговата цел е задна. Ти ще седиш и ще внимаваш какво ти е казал лекарят и няма да мърдаш - то е послушание.
А всичките полици ще плащаш, след като оздравее
кракът
.
Някой ще каже: "Не трябва ли да ида? "Преди да си тръгнал в пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си. Изчисти ги и ще се свърши въпросът. А ако някои сметки останат неочистени, те не са твои. А чужди сметки не разчиствай!
към беседата >>
36.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Този нов живот ще се изрази в нови форми: в този нов живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със
счупени
крака
хора няма да има, а той ще бъде живот на пълна хармония.
Ще кажете: „Те са безбожници.“ – Не са безбожници. В тях има един копнеж за нови идеи и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които обаче не ги споделям. Копнеж има в младото поколение, то може да се учи, в него има самопожертване, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философстват. Една българска пословица казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват.“
Този нов живот ще се изрази в нови форми: в този нов живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със
счупени
крака
хора няма да има, а той ще бъде живот на пълна хармония.
Туй може да го създадем на опит, да го приложим на опит. И трябва да чакате – тъй не може, за една година само. За да може да се изкара такова поколение, на мене ми трябват поне двадесет години още. Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на Природата. Това не са неща, които са създадени изкуствено.
към беседата >>
Ако някой човек си е счупил
крака
, ние можем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург.
Има, но тия добри хора в духовенството са малцинство. Ние сме готови да признаем този факт, тъй както си е. Нека се изнесат фактите. Ние не сме за онзи външен морал, ние сме за онова единство вътре в душата. Ние не сме за това да започнем добре, а да свършим зле, а сме от ония, които започват зле, а свършват добре.
Ако някой човек си е счупил
крака
, ние можем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург.
Някой заболее от инфекциозна болест – ние желаем да дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той да го лекува. А сега колкото лекари, толкова лекарства: все опити правят. Онзи, вещият адвокат, всичко е предвидил, добре разбира делото си, а който не го разбира, като го изгуби, извинява се и казва: „Аз предвидих всичко, употребих всички, всички усилия.“ Адвокатът знае ще спечели ли делото, или не. В Америка имало един адвокат, който вземал да защитава само честни дела и всякога печелел. Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защитавам.“ Ако ние всички сме така честни и почтени, че да защитаваме само честните си дела!...
към беседата >>
„На лъжата
краката
са къси“, казва българската пословица.
Ако не ме искат българите, казвам, другаде ще отида. Ако българите мислят, че аз нося зло на България, че искам да я разруша, казвам: ако мислите тъй, че аз ви желая злото, не мисля за вашето щастие, аз съм готов да напусна дома ви и да отида другаде. Нямам нищо против. Но ако моето присъствие ви носи благословение: да ви направя свободни, да не пострадате като народ – не изпущайте случая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опитност имам, но трябва време, имайте търпение, във вестниците не пишете, чакайте, опитайте.
„На лъжата
краката
са къси“, казва българската пословица.
Един ден историята ще се произнесе. Какво ще се произнесе историята? Ако едно дело е Божествено, то ще успее. Това дело, което ние поддържаме, ако е вярно, Земята с главата надолу да се обърне, то ще успее. То е дело на Любовта.
към беседата >>
37.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Видяхте, там, вчера на беседата, можеха да се разиграят бастуни, можеше да има
счупени
глави,
крака
и други, но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
Ако я спреш, добре, но да не стане като онзи адепт, който дошъл от Индия в Париж и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бързия експрес, но за това му трябват огърлици, скъпоценни камъни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скъпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могъл да спре експреса, но скочил от него и избягал. Онези там го чакали – експресът не спрял, но адептът се спрял. Та на всинца ви трябва висок морал.
Видяхте, там, вчера на беседата, можеха да се разиграят бастуни, можеше да има
счупени
глави,
крака
и други, но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
Всички можаха да съсредоточат, да насочат мисълта си като в един фокус върху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вътрешна артилерия е това, токове навсякъде – насочите ли я, всички ще мълчат. Никой нищо няма да говори. Тия са някои от задачите на Школата, които може да се реализират. А за това трябва един чист живот и това ще стане постепенно, не с голяма бързина, бързане няма да има.
към беседата >>
38.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Представете си един болен ученик: боли го
крак
, зъб, стомах – как ще учи той?
Това са велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. Христос казва: „Изпитвайте писанията, те са, които свидетелстват за Мене.“ За кого свидетелстват? Всичко туй свидетелства за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици.
Представете си един болен ученик: боли го
крак
, зъб, стомах – как ще учи той?
Следователно ученикът трябва да бъде здрав, у него умът и сърцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вътре в Школата, следва, че всички трябва да бъдете здрави. Всеки ученик трябва да бъде здрав. Сега например нашите противници, или по-право вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре – и те са като нас, карат се.“ Насочват мисълта си и гледаш – един ден вие се скарвате.
към беседата >>
И ако някой иска да се бие, казвам: можем да ви освободим за няколко месеца да се биете и като се върнете със
счупени
глави и носове, ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме.
Например имаш неразположение към свой приятел – ти вече си наполовина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им върви, никому не върви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в Школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в Школата, никакви недоразумения! Излезете ли вънка – можете, позволявам това: колкото искате можете да се налагате.
И ако някой иска да се бие, казвам: можем да ви освободим за няколко месеца да се биете и като се върнете със
счупени
глави и носове, ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме.
Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля. Като влезете в тази Окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити.
към беседата >>
39.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще ви донесе Правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже
краката
и ще ви направи здрави във всяко отношение.
Не могат да се приравняват нашите мисли и желания с Неговите и нашите действия с Неговите действия. Ако вие мислите, че когато дойде някой в България, трябва да говори истината по български, че ако дойде някой в Англия, трябва да говори истината по английски, че ако дойде някой в Германия, трябва да говори истината по германски, вие няма да имате една Истина, а ще имате изопачена истина. Който и да дойде от Невидимия свят, ще говори тази Истина по един и същи начин. Няма да говори българска истина. На български език ще я изнесе, но ще говори тази Истина така, както горе се говори.
Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще ви донесе Правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже
краката
и ще ви направи здрави във всяко отношение.
Някои питат какво нещо е Истината. Нека ми кажат свещениците и учителите къде живее Истината. Ами че тя живее навсякъде! Трябва да знаем къде живее тя. Когато кажем, че еди-кой си професор в София еди-къде си живее, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител еди-къде си проповядва, или че еди-кой си музикант еди-къде си свири и еди-как си свири, ние трябва точно да изразим самата Истина.
към беседата >>
Нали когато
кракът
ми е
счупен
, нали когато съм гладен и бос!
Някои казват, че времето още не е дошло. Кое време още не е дошло? Времето за Любовта е дошло. Сега именно, в тези велики страдания се нуждаем от Любов! Кога се нуждаем от Милосърдие?
Нали когато
кракът
ми е
счупен
, нали когато съм гладен и бос!
Когато съм богат нямам нужда от Милосърдие. Сега именно, във времето на тези големи нещастия, трябва да покажем Милосърдие. Кога имаме нужда от Любов? Сега. Кога имаме нужда от Мъдрост? Сега. Кога имаме нужда от Истина?
към беседата >>
40.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му
крака
, осакати се.
А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече.
Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му
крака
, осакати се.
А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо? “ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това, този Път е лек и приятен. Сега, в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той или вътре?
към беседата >>
Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си
краката
, за да вземе абдест.
Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил“. Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15.
Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си
краката
, за да вземе абдест.
Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия? “ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш.
към беседата >>
Само ако влезе един трън в
крака
ви, можете да станете нервни.
“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях. Сега, някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния.
Само ако влезе един трън в
крака
ви, можете да станете нервни.
Тази нервност се дължи единствено на тръна; извадете го и това състояние ще мине. Например, стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт! “ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя? “ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате.
към беседата >>
Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият
крак
е
счупен
и е дошъл лекар да го намести.
Ако не я платите, отивате на смърт! “ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя? “ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас.
Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият
крак
е
счупен
и е дошъл лекар да го намести.
Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек“. И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш.
към беседата >>
Тъкмо той ви намества
крака
, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева?
“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя? “ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести.
Тъкмо той ви намества
крака
, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева?
Ела на банката, нали си честен човек“. И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш.
към беседата >>
Този, който е дошъл, трябва да види, че
кракът
ти е
счупен
, трябва да изчака да оздравееш.
Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек“. И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш.
Този, който е дошъл, трябва да види, че
кракът
ти е
счупен
, трябва да изчака да оздравееш.
Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?
към беседата >>
41.
Правила за Окултната школа
,
ООК
, Русе, 1.10.1922г.,
Да няма нито една клечка
счупена
, всички клечки да са здрави!
След туй: „Не хванали клечките! “ А той, калфа станал, но на друго място мисли. Сега и вие, като влезете в училището, ще набивате тия клечки хубаво. Разбирате ли? Аз не искам нито една клечка лошо набита!
Да няма нито една клечка
счупена
, всички клечки да са здрави!
Онзи, който може клечки да набива, всичко ще може да набива. Ще кажете: „Това учение ли е? “ Да, учение е то! Клечки да набиваш, плет да правиш, колища да набиваш! Тия клечки ги има навсякъде в живота.
към беседата >>
Проврете я през нишките и после с
краката
кръцнете: кръц.
Много хубаво. Знаете ли тогава на какво ще приличате? Тъй е при процеса на тъкането. Вие си мислите първо: „Паметта ми не държи“. Нали? „Не държи.“ Тогава започнете: имате насновани жичките, тъй, успоредно турени, и вие започвате совалката.
Проврете я през нишките и после с
краката
кръцнете: кръц.
После от другата страна: кръц – и ще си казваш: „Паметта ми държи“. После от другата страна дръпнеш и с краката: кръц. Пак от първата страна: кръц. Оттук кръц, оттам кръц – „Паметта ми е здрава“, излиза един отличен плат, дрехата държи, паметта държи и вода можеш да носиш. Каквото кажеш, става.
към беседата >>
После от другата страна дръпнеш и с
краката
: кръц.
Тъй е при процеса на тъкането. Вие си мислите първо: „Паметта ми не държи“. Нали? „Не държи.“ Тогава започнете: имате насновани жичките, тъй, успоредно турени, и вие започвате совалката. Проврете я през нишките и после с краката кръцнете: кръц. После от другата страна: кръц – и ще си казваш: „Паметта ми държи“.
После от другата страна дръпнеш и с
краката
: кръц.
Пак от първата страна: кръц. Оттук кръц, оттам кръц – „Паметта ми е здрава“, излиза един отличен плат, дрехата държи, паметта държи и вода можеш да носиш. Каквото кажеш, става. Следователно ние ще държим онзи реален процес. Можем да го направим това и като кажем „можем“, това е желанието на Бога.
към беседата >>
После, ако имате някакъв недъг на
краката
си, ще турите в ума си мисълта, да премахнете този недъг.
Гърдите ще бъдат изпъкнали. Изпъкналите гърди показват, че у вас има желание да се учите, а колкото повече се стеснявате, имате по-малко желание за учене. Може да имате малко изкривяване, ще гледате гръбнака да бъде изправен. Всяко изкривяване е от дявола. В окултната наука гърбици не се позволяват!
После, ако имате някакъв недъг на
краката
си, ще турите в ума си мисълта, да премахнете този недъг.
Ще правите този опит ден, два, три и ще си поправите крака. Окото ви е малко разногледо, и него ще поправите. Има начини да се поправите. Като влезете в окултната Школа, трябва да поправите ред недъзи. Най-първото нещо, да си изправите гърбиците!
към беседата >>
Ще правите този опит ден, два, три и ще си поправите
крака
.
Изпъкналите гърди показват, че у вас има желание да се учите, а колкото повече се стеснявате, имате по-малко желание за учене. Може да имате малко изкривяване, ще гледате гръбнака да бъде изправен. Всяко изкривяване е от дявола. В окултната наука гърбици не се позволяват! После, ако имате някакъв недъг на краката си, ще турите в ума си мисълта, да премахнете този недъг.
Ще правите този опит ден, два, три и ще си поправите
крака
.
Окото ви е малко разногледо, и него ще поправите. Има начини да се поправите. Като влезете в окултната Школа, трябва да поправите ред недъзи. Най-първото нещо, да си изправите гърбиците! Гледам, някои от вас доста са прегърбени.
към беседата >>
42.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Какво ще стане с човека, ако всичките му органи – ръце,
крака
, очи, уши се отделят и започнат да живеят индивидуално?
И тъй, жената трябва да каже: Щом съм жена, аз съм любов – нищо повече. В този смисъл, не може да има разлика между една и друга жена. И мъжът трябва да каже: Щом съм мъж, аз съм светлина – нищо повече. Следователно, не може да има разлика между един и друг мъж. Докато идеите са разбъркани в умовете на хората, те никога няма да се познават.
Какво ще стане с човека, ако всичките му органи – ръце,
крака
, очи, уши се отделят и започнат да живеят индивидуално?
Докато между органите на тялото съществува раздор, човек е осъден на смърт. Всеки орган трябва да бъде на мястото си и да съзнава предназначението си. Те трябва да съзнават, че са части на едно цяло, че интересите им са общи. Така също, интересите на всички жени и на всички мъже са едни и същи. Следователно, задачата на жената не е да владее мъжа, да има крепостен акт върху него.
към беседата >>
Питам: Колко от сегашните хора отиват при Господа с измити ръце и
крака
, с чисти умове и сърца, готови да учат и прилагат наученото?
Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик. Казвам: Повечето от сегашните хора постъпват като двамата ученици. Едни се оплакват на Господа от мъжете и жените си. Другите се оплакват от господарите си. Бог слуша оплакванията им и мълчи, нищо не казва.
Питам: Колко от сегашните хора отиват при Господа с измити ръце и
крака
, с чисти умове и сърца, готови да учат и прилагат наученото?
Днес повечето хора говорят за всичко, но малко учат. Те третират въпроса за съществуването на Господа и казват: Няма Бог. Които вярват в Бога, постоянно се оплакват: Господи, мъжете ни са лоши. – Разбрах, чух оплакванията ви. – Жените ни са лоши.
към беседата >>
Ако счупиш
крака
или ръката, трябва да извикаш един опитен лекар, да намести
счупената
кост, да започне лекуването.
Сега, като се заговори за труд и работа, мнозина казват: Да оставим тези въпроси настрана, те не са навременни. Всички въпроси идат навреме и трябва да се приложат навреме. Когато циреят узрее, трябва да се лекува. Ще го покажеш на хирурга, да направи малък разрез, да го изчисти. Време е назрелият цирей да се пукне.
Ако счупиш
крака
или ръката, трябва да извикаш един опитен лекар, да намести
счупената
кост, да започне лекуването.
Всяко нещо става на своето време. Мнозина, като слушат да говоря за любовта, не ме разбират, питат, какво нещо е любовта. Аз говоря за безграничната любов. Те ме питат, какво означава тази любов. Безгранична любов е непроявената още любов; в тази любов е Бог.
към беседата >>
43.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
– Ето, тук, при
краката
ми има място, тури си долу вързопа.
Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътува от София до Павлово. Влиза в един трамвай, дето имало много хора. В същото време влиза и един беден човек, с вързоп в ръка, но и той няма къде да застане. Чиновникът искал да му услужи и казва: Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си. – Няма място.
– Ето, тук, при
краката
ми има място, тури си долу вързопа.
Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв.
към беседата >>
В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със
счупени
ръце и
крака
.
Явява се известна празнина, която показва, че някъде става нещастие, някаква опасност ви грози. – Каква опасност ни очаква? – Ако погледнете долу, ще видите, какво ви очаква. Главите ви ще побелеят от ужас. Много пропасти има в живота.
В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със
счупени
ръце и
крака
.
Ако викаш и плачеш, ще им помогнеш ли? Не, ще излезеш вън и ще намериш най-близкия път до тях. Там ще отидеш да им помогнеш. – Ще отида нависоко някъде, оттам да помагам, – На високото място можеш само да се молиш и да плачеш. Ако искаш да им помогнеш, ще отидеш долу, при тях.
към беседата >>
Виждаме в един двор, как селяните се мъчат да поправят една
счупена
кола.
Другият казва: Какво ще се прави без пари? Трябва да се проси. – Няма да просим. – Ами какво ще ядем? Стигаме до едно село.
Виждаме в един двор, как селяните се мъчат да поправят една
счупена
кола.
Питам ги: Имате ли нужда от майстор, да поправи колата? – Разбира се, имаме нужда. Спирам се, поправям колата и тръгваме да си вървим. Обаче, те ни задържат, нахранят ни, стоплят ни и след това продължаваме пътя си. На друго място пак имат нужда от мене.
към беседата >>
44.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Оплакваш се, че те болят
краката
.
— Как се свири? Вземи си цигулката, и аз ще взема моята, да свирим и двамата. Молиш се и минаваш за набожен. — Каква е твоята молитва? Можеш ли с молитвата си да се излекуваш?
Оплакваш се, че те болят
краката
.
Молиш се, но болката ти не минава. — Защо? — Молитвата ти е слаба, не е истинска. Спираш се пред един извор, който бучи, надалеч се чува бученето на водата. Ти си нервен, търсиш тишина.
към беседата >>
Ти впрягаш вола в
счупеното
си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си.
Пият, задоволят жаждата си и си отиват. "Защо ние не можахме да го изпъдим? " Ти връзваш вола си с тънко въже, което веднага се скъсва и питаш: Защо не можах да задържа този вол? — Много естествено, въжето ти е тънко. Вържи го с дебело, здраво въже и тогава говори.
Ти впрягаш вола в
счупеното
си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си.
Много просто, поправи ралото си и тогава иди да ореш. Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в счупеното рало, или в слабите волове. Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме? Отговорът е прост: не си избрал същественото.
към беседата >>
Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в
счупеното
рало, или в слабите волове.
" Ти връзваш вола си с тънко въже, което веднага се скъсва и питаш: Защо не можах да задържа този вол? — Много естествено, въжето ти е тънко. Вържи го с дебело, здраво въже и тогава говори. Ти впрягаш вола в счупеното си рало и се питаш, защо цял ден ореш и не можеш да изореш нива та си. Много просто, поправи ралото си и тогава иди да ореш.
Причината на неуспеха ти се крие в тънкото въже, в
счупеното
рало, или в слабите волове.
Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме? Отговорът е прост: не си избрал същественото. Имаш възможност да направиш избор между светлината на лампата и слънчевата светлина. Ако избереш светлината на лампата, не си умен.
към беседата >>
Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде, да измия
краката
ви.
Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението, И вие спазвайте този принцип. Духовенството се страхува от мене, да не би един ден да заема мястото им. Не, аз нямам такова намерение.
Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде, да измия
краката
ви.
След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Каквото и да направя в това направление, според мене, това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертваш живота си.
към беседата >>
Моят
крак
още не е влязъл в къщата им, а те казват: Видите ли Го този?
Българското духовенство се плаши, да не им отнема богатството. Наистина, българските свещеници са богати: църквата е в техни ръце, а аз нямам никакви приходи, нищо нямам в ръцете си. Най-напред те трябваше да ме приемат. Аз съм странник, ида отдалеч. Те имат власт, имат приходи, трябваше да ме приемат в дома си, да покажат своето гостоприемство, своето благородство и да кажат пред света: Ние първи Го приехме.
Моят
крак
още не е влязъл в къщата им, а те казват: Видите ли Го този?
— Да Го махнем. Той ще развали българския народ. Те настройват хората срещу мене и казват, че петня името Божие, че подронвам авторитета на светата църква. Питам ги: Де е вашият Бог? Де е Синът Божи?
към беседата >>
Ще коленичиш, за да измиеш
краката
й, да й услужиш.
Не е този пътят. Това е заблуждение. Можеш да се поклониш, но пред ябълката. Тя очаква твоя поклон. Можеш да коленичиш, но пред твоята болна сестра.
Ще коленичиш, за да измиеш
краката
й, да й услужиш.
Ако трябва аз да наложа на някого епитимия, тя ще бъде следната: Ще го накарам да посети 500 бедни семейства, да им се поклони, т.е. да им донесе хляб и дърва. Ако има болни между тях, той ще им накладе огъня, ще им даде хляб да ядат, ще им сготви топла чорбица. Ако има възможност, ще им даде по една дреха. Това наричам аз наказание.
към беседата >>
Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки
крак
не стъпва и човешко око не прониква.
Нека покажат на хората, кой е Син Божи, кой е Синът на Любовта. Той не е в мъртвите форми на църквата. Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч — на небето.
Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки
крак
не стъпва и човешко око не прониква.
След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. — Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влязат в нея хиляда души? Там имало скрита някаква тайнствена, особена икона. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа.
към беседата >>
Окъсано, с боси
крака
.
— Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича.
Окъсано, с боси
крака
.
Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога — и се насърчава. Казвам му: Хайде сега да отидем да си поиграем! И аз ще събуя обувките си и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано?
към беседата >>
45.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Да кажем, тук не си пазите паничките, но ако в небето ви дадат една чаша и вие я счупите, знаете ли, че за една
счупена
чаша вие трябва да напуснете небето?
Всяко нещо, което вие видите в света, то има съотношение към вас. Вие си представяте, че като влезете в небето, ще се успокоите. Как си представяте небето за успокояване? Небето е място на блага. Там ще ви дадат блага и ако вие не знаете да използвате тия блага, как ще се ползвате?
Да кажем, тук не си пазите паничките, но ако в небето ви дадат една чаша и вие я счупите, знаете ли, че за една
счупена
чаша вие трябва да напуснете небето?
Ще кажете: „Нищо не е, че счупил една паница“. Да, на земята, че е счупил сто паници, нищо не е, но в небето да счупиш една чаша, много означава. И ако вие знаехте последствията от счупването в света! „Да счупим това, да хвърлим онова.“ Ако вие познавахте последствията! Но ако ви говоря за последствията, ще се роди страх, ще се плашите от сянката си и тогава няма да знаете къде да идете.
към беседата >>
Щом ти изстинат ръцете и
краката
– „Не съм научил урока“.
Някой казва: „Не ме е страх от студ“, но като излезе, простуди се. Направете един опит. Вие казвате: „Нас студ не ни хваща“. Туй говори вашето честолюбие. Щом почнеш да кашляш, ще кажеш: „Не съм си научил още урока“.
Щом ти изстинат ръцете и
краката
– „Не съм научил урока“.
Не е срамота. Ще се учиш! Проектирайте волята си към студените пръсти, кажете: „Аз заповядвам на моята кръв да иде в пръстите ми и да ги стопли в 5 минути отгоре! “ Извади си часовника и виж, след колко, след 10, 15, 20, 30 минути ще се стоплят ли. Ще видиш силата на волята си.
към беседата >>
Седнете пак наново, една чаша, две чаши... вземете и малко дървено масло, намажете си
краката
и ръцете, и си легнете.
Имайте само вяра! Тресе ви или сте се простудили, един начин за лекуване – само вяра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода – 1, 2, 3, 4, 5, 6 чаши, докато у вас се образува една реакция на изпотяване. Хубаво снемете си ризата, изтъркайте се.
Седнете пак наново, една чаша, две чаши... вземете и малко дървено масло, намажете си
краката
и ръцете, и си легнете.
Опитайте този начин, няма да ви боли главата. Вие сега казвате: „Мен от настинка не ме е страх“. Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар. Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомаха и червата ви от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън.
към беседата >>
46.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4
крака
, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета.
Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ.
Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4
крака
, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета.
Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува.
към беседата >>
Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и
краката
, за да кажатъ истината.
Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата.
Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и
краката
, за да кажатъ истината.
Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора.
към беседата >>
Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ
краката
, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ.
Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ
краката
, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се.
към беседата >>
Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ
крака
.
Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ.
Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ
крака
.
Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне.
към беседата >>
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави
кракъ
“.
Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне.
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави
кракъ
“.
Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
към беседата >>
Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ
крака
.
Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е?
Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ
крака
.
„А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа.
към беседата >>
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ
крака
, ще поправя
крака
ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ.
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ
крака
, ще поправя
крака
ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
към беседата >>
Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя
крака
.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя
крака
.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
„Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ.
към беседата >>
Като свършилъ проповѣдьта си,
кракътъ
му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва.
Като свършилъ проповѣдьта си,
кракътъ
му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“ И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова.
към беседата >>
И сега Христосъ намѣства
краката
.
Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
И сега Христосъ намѣства
краката
.
На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака?
към беседата >>
На много владици
краката
сѫ
счупени
.
„Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“ И сега Христосъ намѣства краката.
На много владици
краката
сѫ
счупени
.
Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ.
към беседата >>
Само така ще се намѣстятъ вашитѣ
крака
.
За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“ И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му.
Само така ще се намѣстятъ вашитѣ
крака
.
Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога.
към беседата >>
Що сѫ вашитѣ
крака
?
И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака.
Що сѫ вашитѣ
крака
?
Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици?
към беседата >>
– Аз не ги хуля, но намествам
счупените
им
крака
.
(втори вариант)
Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. Не е въпрос имат ли пари, или не, но дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: Господи, каквото имаме, всичко е на твое разположение. Свещениците се чудят, как да се оправдаят. Дохождат външни хора при мене и ме питат: Защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш?
– Аз не ги хуля, но намествам
счупените
им
крака
.
Когото съм пипнал с ръката си, истинска владика е станал. От българските владици ще изкарам истински служители на Бога. Един знаменит проповедник, известен на целия свят със своите проповеди, пътувал през една планинска местност. Подхлъзнал се и си счупил крака. Започнал да плаче и стене от болки.
към втори вариант >>
Подхлъзнал се и си счупил
крака
.
(втори вариант)
Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? – Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака. Когото съм пипнал с ръката си, истинска владика е станал. От българските владици ще изкарам истински служители на Бога. Един знаменит проповедник, известен на целия свят със своите проповеди, пътувал през една планинска местност.
Подхлъзнал се и си счупил
крака
.
Започнал да плаче и стене от болки. Случайно минал един пътник оттам и го запитал, защо охка. – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми. – Не мога, не разбирам от това изкуство. След него минали още двама – трима пътника, но никой не могъл да му помогне.
към втори вариант >>
– Счупих си
крака
, моля ти се, помогни ми.
(втори вариант)
От българските владици ще изкарам истински служители на Бога. Един знаменит проповедник, известен на целия свят със своите проповеди, пътувал през една планинска местност. Подхлъзнал се и си счупил крака. Започнал да плаче и стене от болки. Случайно минал един пътник оттам и го запитал, защо охка.
– Счупих си
крака
, моля ти се, помогни ми.
– Не мога, не разбирам от това изкуство. След него минали още двама – трима пътника, но никой не могъл да му помогне. Най-после минал един прост човек – селянин, облечен в бяла аба, и го запитал: Приятелю, какво ти е, че лежиш тук? – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми! – Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си.
към втори вариант >>
– Счупих си
крака
, моля ти се, помогни ми!
(втори вариант)
Случайно минал един пътник оттам и го запитал, защо охка. – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми. – Не мога, не разбирам от това изкуство. След него минали още двама – трима пътника, но никой не могъл да му помогне. Най-после минал един прост човек – селянин, облечен в бяла аба, и го запитал: Приятелю, какво ти е, че лежиш тук?
– Счупих си
крака
, моля ти се, помогни ми!
– Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си. – Какво мога да ти дам? Аз съм знаменит проповедник. – Ти ще проповядваш, аз ще намествам крака ти. От твоята проповед зависи наместването на счупените кости.
към втори вариант >>
– Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам
счупени
крака
, но и ти ще дадеш нещо от себе си.
(втори вариант)
– Счупих си крака, моля ти се, помогни ми. – Не мога, не разбирам от това изкуство. След него минали още двама – трима пътника, но никой не могъл да му помогне. Най-после минал един прост човек – селянин, облечен в бяла аба, и го запитал: Приятелю, какво ти е, че лежиш тук? – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми!
– Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам
счупени
крака
, но и ти ще дадеш нещо от себе си.
– Какво мога да ти дам? Аз съм знаменит проповедник. – Ти ще проповядваш, аз ще намествам крака ти. От твоята проповед зависи наместването на счупените кости. Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на крака му.
към втори вариант >>
– Ти ще проповядваш, аз ще намествам
крака
ти.
(втори вариант)
Най-после минал един прост човек – селянин, облечен в бяла аба, и го запитал: Приятелю, какво ти е, че лежиш тук? – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми! – Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си. – Какво мога да ти дам? Аз съм знаменит проповедник.
– Ти ще проповядваш, аз ще намествам
крака
ти.
От твоята проповед зависи наместването на счупените кости. Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на крака му. По едно време видял, че работата не върви добре и казал на проповедника: Тук измени на истината, изправи грешката си. Проповедникът изправил грешката си и продължил да проповядва. Пак някъде работата се спряла.
към втори вариант >>
От твоята проповед зависи наместването на
счупените
кости.
(втори вариант)
– Счупих си крака, моля ти се, помогни ми! – Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си. – Какво мога да ти дам? Аз съм знаменит проповедник. – Ти ще проповядваш, аз ще намествам крака ти.
От твоята проповед зависи наместването на
счупените
кости.
Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на крака му. По едно време видял, че работата не върви добре и казал на проповедника: Тук измени на истината, изправи грешката си. Проповедникът изправил грешката си и продължил да проповядва. Пак някъде работата се спряла. – Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката си.
към втори вариант >>
Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на
крака
му.
(втори вариант)
– Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си. – Какво мога да ти дам? Аз съм знаменит проповедник. – Ти ще проповядваш, аз ще намествам крака ти. От твоята проповед зависи наместването на счупените кости.
Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на
крака
му.
По едно време видял, че работата не върви добре и казал на проповедника: Тук измени на истината, изправи грешката си. Проповедникът изправил грешката си и продължил да проповядва. Пак някъде работата се спряла. – Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката си. Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и кракът наместен.
към втори вариант >>
Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и
кракът
наместен.
(втори вариант)
Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на крака му. По едно време видял, че работата не върви добре и казал на проповедника: Тук измени на истината, изправи грешката си. Проповедникът изправил грешката си и продължил да проповядва. Пак някъде работата се спряла. – Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката си.
Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и
кракът
наместен.
Благодаря за твоята проповед. Продължавай да проповядваш на хората, но в духа на истината, както проповядваше на мене. Христос и досега още намества счупените крака на хората. На много владици краката са счупени. Христос намества счупените им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина.
към втори вариант >>
Христос и досега още намества
счупените
крака
на хората.
(втори вариант)
Пак някъде работата се спряла. – Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката си. Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и кракът наместен. Благодаря за твоята проповед. Продължавай да проповядваш на хората, но в духа на истината, както проповядваше на мене.
Христос и досега още намества
счупените
крака
на хората.
На много владици краката са счупени. Христос намества счупените им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина. И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете да проповядвате на хората със най-красивите си чувства и със светлите си мисли. Само така ще се наместят счупените крака на хората.
към втори вариант >>
На много владици
краката
са
счупени
.
(втори вариант)
– Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката си. Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и кракът наместен. Благодаря за твоята проповед. Продължавай да проповядваш на хората, но в духа на истината, както проповядваше на мене. Христос и досега още намества счупените крака на хората.
На много владици
краката
са
счупени
.
Христос намества счупените им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина. И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете да проповядвате на хората със най-красивите си чувства и със светлите си мисли. Само така ще се наместят счупените крака на хората. Какво представят човешките крака?
към втори вариант >>
Христос намества
счупените
им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина.
(втори вариант)
Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и кракът наместен. Благодаря за твоята проповед. Продължавай да проповядваш на хората, но в духа на истината, както проповядваше на мене. Христос и досега още намества счупените крака на хората. На много владици краката са счупени.
Христос намества
счупените
им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина.
И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете да проповядвате на хората със най-красивите си чувства и със светлите си мисли. Само така ще се наместят счупените крака на хората. Какво представят човешките крака? – Великите добродетели, които трябва да оживеят в тях.
към втори вариант >>
Само така ще се наместят
счупените
крака
на хората.
(втори вариант)
Христос и досега още намества счупените крака на хората. На много владици краката са счупени. Христос намества счупените им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина. И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете да проповядвате на хората със най-красивите си чувства и със светлите си мисли.
Само така ще се наместят
счупените
крака
на хората.
Какво представят човешките крака? – Великите добродетели, които трябва да оживеят в тях. Ще кажете, че на американските владици се плаща добре, не както на българските. – И така да е, всеки трябва да бъде честен, да живее в съгласие с Божествените закони. Един виден проповедник в Бостън, сега вече е в другия свят, държал много хубави проповеди.
към втори вариант >>
Какво представят човешките
крака
?
(втори вариант)
На много владици краката са счупени. Христос намества счупените им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина. И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете да проповядвате на хората със най-красивите си чувства и със светлите си мисли. Само така ще се наместят счупените крака на хората.
Какво представят човешките
крака
?
– Великите добродетели, които трябва да оживеят в тях. Ще кажете, че на американските владици се плаща добре, не както на българските. – И така да е, всеки трябва да бъде честен, да живее в съгласие с Божествените закони. Един виден проповедник в Бостън, сега вече е в другия свят, държал много хубави проповеди. Стичали се много хора да го слушат.
към втори вариант >>
47.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
В геометрията се говори за прави,
счупени
и криви линии, за остри, прави и тъпи ъгли, за кръгове, за триъгълници, за четириъгълници и т.н.
В геометрията се говори за прави,
счупени
и криви линии, за остри, прави и тъпи ъгли, за кръгове, за триъгълници, за четириъгълници и т.н.
Всички тия линии, ъгли и фигури имат свое значение, но са мъртви, неподвижни и несъзнателни. Обаче в живата геометрия, т.е. в геометрията на Живота те са живи, подвижни, съзнателни. Вследствие на това в обикновената геометрия всички линии и фигури се тълкуват по един начин, а в живата геометрия – по друг начин. Да допуснем, че линиите СА и СВ (Фигура 1) са живи и се движат съзнателно.
към беседата >>
Например, при свиването си,
краката
образуват известни ъгли; тези ъгли, тези пречупвания са необходими, за да могат силите в организма да се разпределят правилно.
Когато силите в човешкия мозък се проявяват правилно, и носът му е правилен. Ъгълът, който се образува от линията на челото и началото на носа, не трябва да бъде много остър, много вдлъбнат навътре, напротив – този ъгъл трябва да бъде тъп. Изобщо ъглите, които се образуват в човешкия организъм, оказват голямо влияние върху човека. Те определят силите, които му действат. Природата е предвидила нещата разумно.
Например, при свиването си,
краката
образуват известни ъгли; тези ъгли, тези пречупвания са необходими, за да могат силите в организма да се разпределят правилно.
Тежестта на самия организъм се разпределя правилно именно чрез тези ъгли, чрез тези свивания и разпущания на краката. Ако тежестта на тялото би паднала перпендикулярно върху краката, без да става свиване, те непременно щяха да се счупят. При това положение човек прави много скокове, обаче който скача от високо място, той трябва да бъде голям гимнастик, да скача по правила. Такива скокове прави човек и в Умствения свят, затова трябва да бъде много внимателен. Ще кажете може би, че Природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме.
към беседата >>
Тежестта на самия организъм се разпределя правилно именно чрез тези ъгли, чрез тези свивания и разпущания на
краката
.
Ъгълът, който се образува от линията на челото и началото на носа, не трябва да бъде много остър, много вдлъбнат навътре, напротив – този ъгъл трябва да бъде тъп. Изобщо ъглите, които се образуват в човешкия организъм, оказват голямо влияние върху човека. Те определят силите, които му действат. Природата е предвидила нещата разумно. Например, при свиването си, краката образуват известни ъгли; тези ъгли, тези пречупвания са необходими, за да могат силите в организма да се разпределят правилно.
Тежестта на самия организъм се разпределя правилно именно чрез тези ъгли, чрез тези свивания и разпущания на
краката
.
Ако тежестта на тялото би паднала перпендикулярно върху краката, без да става свиване, те непременно щяха да се счупят. При това положение човек прави много скокове, обаче който скача от високо място, той трябва да бъде голям гимнастик, да скача по правила. Такива скокове прави човек и в Умствения свят, затова трябва да бъде много внимателен. Ще кажете може би, че Природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме. Не, сегашният човек сам се е отклонил от правия път, вследствие на което е изгубил нещо от своята първоначална форма и строеж.
към беседата >>
Ако тежестта на тялото би паднала перпендикулярно върху
краката
, без да става свиване, те непременно щяха да се счупят.
Изобщо ъглите, които се образуват в човешкия организъм, оказват голямо влияние върху човека. Те определят силите, които му действат. Природата е предвидила нещата разумно. Например, при свиването си, краката образуват известни ъгли; тези ъгли, тези пречупвания са необходими, за да могат силите в организма да се разпределят правилно. Тежестта на самия организъм се разпределя правилно именно чрез тези ъгли, чрез тези свивания и разпущания на краката.
Ако тежестта на тялото би паднала перпендикулярно върху
краката
, без да става свиване, те непременно щяха да се счупят.
При това положение човек прави много скокове, обаче който скача от високо място, той трябва да бъде голям гимнастик, да скача по правила. Такива скокове прави човек и в Умствения свят, затова трябва да бъде много внимателен. Ще кажете може би, че Природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме. Не, сегашният човек сам се е отклонил от правия път, вследствие на което е изгубил нещо от своята първоначална форма и строеж. Следователно според окултната наука вие трябва да се върнете в правия път, да се оставите на Природата тя да действа върху вас, да възстанови първото ви положение.
към беседата >>
48.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Една от страните – мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със
счупен
крак
.
(втори вариант)
И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата." Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой.
Една от страните – мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със
счупен
крак
.
Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по-прав, но да наместя счупения крак. Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Това не е достатъчно. Важно е, да се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка да бие. На същото основание, лесно се казва, че новото учение било еретическо или анархистическо.
към втори вариант >>
Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по-прав, но да наместя
счупения
крак
.
(втори вариант)
Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата." Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните – мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак.
Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по-прав, но да наместя
счупения
крак
.
Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Това не е достатъчно. Важно е, да се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка да бие. На същото основание, лесно се казва, че новото учение било еретическо или анархистическо. – Що о анархизъм?
към втори вариант >>
Могат ли частите на
счупения
кораб да почиват?
(втори вариант)
Те ще дойдат по научен път, или по строго определен, Божествен начин. Седиш и си мислиш: Нищо няма да излезе от мене. – В коя книга е писано това? То е все едно, да четеш надписа на някой гроб: Тук почиват останките на еди - кого си. – Останки почиват ли?
Могат ли частите на
счупения
кораб да почиват?
Може да почива само разумното същество, което се е свързало с Бога и Го познало. Нашите останки, нашите кости не само че не почиват, но изгубват и най-малкия си мир. Тук един червей размърда костите ти, там – друг, докато един ден отново те разровят, съберат костите ти в една торбичка и заедно с тях поставят тялото на друг член от твоето семейство. След това пак написват същия надпис: Тук почиват останките на еди-кои си. Душата почива, само когато разбере великата жива природа; душата почива, когато е свързана с Бога.
към втори вариант >>
49.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Ако аз съм дошъл да изправя твоя
крак
, който е
счупен
, не ми важи как мислиш ти.
Ние не можем да живеем по който и да е начин. Има точно определени правила, по които трябва да живеете. Тази вечер аз мога да говоря и по друг начин, мога да кажа много неща, но аз зная последствията, че може да се обидите, може криво да ме разберете. Че ще се обидите, за мен тия неща не важат. В дадения случай аз това не искам да зная.
Ако аз съм дошъл да изправя твоя
крак
, който е
счупен
, не ми важи как мислиш ти.
Баща ти казва: „Може ли да правиш крака? “ Аз казвам: Да, мога. Ти може да ме хулиш, ругаеш, но като оздравееш, пак ще говорим. Аз ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е друг въпрос, ще го оставя на твоя сметка. Може да кажеш: „Ти ми причини болка, ти си жесток“.
към беседата >>
Баща ти казва: „Може ли да правиш
крака
?
Има точно определени правила, по които трябва да живеете. Тази вечер аз мога да говоря и по друг начин, мога да кажа много неща, но аз зная последствията, че може да се обидите, може криво да ме разберете. Че ще се обидите, за мен тия неща не важат. В дадения случай аз това не искам да зная. Ако аз съм дошъл да изправя твоя крак, който е счупен, не ми важи как мислиш ти.
Баща ти казва: „Може ли да правиш
крака
?
“ Аз казвам: Да, мога. Ти може да ме хулиш, ругаеш, но като оздравееш, пак ще говорим. Аз ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е друг въпрос, ще го оставя на твоя сметка. Може да кажеш: „Ти ми причини болка, ти си жесток“. То е друг въпрос.
към беседата >>
Въпросът е може ли аз да направя
крака
, или не?
“ Аз казвам: Да, мога. Ти може да ме хулиш, ругаеш, но като оздравееш, пак ще говорим. Аз ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е друг въпрос, ще го оставя на твоя сметка. Може да кажеш: „Ти ми причини болка, ти си жесток“. То е друг въпрос.
Въпросът е може ли аз да направя
крака
, или не?
Направя ли аз крака, поставя ли всяка частица на мястото, аз не съм чисто човек, аз съм човекът, който ви направи крака, който ви оздрави. Следователно вие не може да очаквате да ви се оправи крака без болка. Вашият Учител трябва да изправи много ваши погрешки. Турете в ума си мисълта, че когато ние говорим за погрешки, тия погрешки са извън нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че един Учител нарочно се отнася към някого тъй, да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учител.
към беседата >>
Направя ли аз
крака
, поставя ли всяка частица на мястото, аз не съм чисто човек, аз съм човекът, който ви направи
крака
, който ви оздрави.
Ти може да ме хулиш, ругаеш, но като оздравееш, пак ще говорим. Аз ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е друг въпрос, ще го оставя на твоя сметка. Може да кажеш: „Ти ми причини болка, ти си жесток“. То е друг въпрос. Въпросът е може ли аз да направя крака, или не?
Направя ли аз
крака
, поставя ли всяка частица на мястото, аз не съм чисто човек, аз съм човекът, който ви направи
крака
, който ви оздрави.
Следователно вие не може да очаквате да ви се оправи крака без болка. Вашият Учител трябва да изправи много ваши погрешки. Турете в ума си мисълта, че когато ние говорим за погрешки, тия погрешки са извън нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че един Учител нарочно се отнася към някого тъй, да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учител. Ако един Учител би помислил това, той се деградира.
към беседата >>
Следователно вие не може да очаквате да ви се оправи
крака
без болка.
Аз ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е друг въпрос, ще го оставя на твоя сметка. Може да кажеш: „Ти ми причини болка, ти си жесток“. То е друг въпрос. Въпросът е може ли аз да направя крака, или не? Направя ли аз крака, поставя ли всяка частица на мястото, аз не съм чисто човек, аз съм човекът, който ви направи крака, който ви оздрави.
Следователно вие не може да очаквате да ви се оправи
крака
без болка.
Вашият Учител трябва да изправи много ваши погрешки. Турете в ума си мисълта, че когато ние говорим за погрешки, тия погрешки са извън нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че един Учител нарочно се отнася към някого тъй, да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учител. Ако един Учител би помислил това, той се деградира. Някой път Учителят може да ви създаде някои мъчнотии изкуствено, но неговата цел е съвсем друга.
към беседата >>
В падането има чупене на
крака
и ръце, а в слизането има само една умора.
Ние не съжаляваме, че сте влезли в Школата с погрешки; че имате погрешки, ни най-малко аз не съжалявам за това, но аз съжалявам, че вие не можете да използвате вашите погрешки. И когато някой направи каквато и да е погрешка, голяма или малка, аз казвам: Ето един отличен случай за този ученик да се повдигне. Аз виждам в това един добър случай, а той казва: „От мене човек няма да стане“. Казвам: Сега е време да се повдигнеш, защото в света има падане, има и слизане. Не смесвайте вашето слизане с падането.
В падането има чупене на
крака
и ръце, а в слизането има само една умора.
Следователно, когато слизате, ще се качвате и падате. Някой път ще дойдат мрачни настроения на духа. Имаше една сестра, която искаше да повдигне целия свят, тъй беше вдъхновена, но после, като се върнах от Търново, намерих я клюмнала надолу, казва: „Аз съм голяма грешница“. Как тъй, едно време искаше да спасиш света, а сега си грешница? Казвам: Самозаблуждаваш се, ти не си това, което си мислила едно време, и сега не си туй, което мислиш.
към беседата >>
Онзи войник, на когото е
счупен
кракът
на бойното поле, не страда ли?
Когато аз нося някое страдание, аз разбирам смисъла на това страдание и работя върху него. Казват: „Много страда Учителя“. Страдал Учителя! Че кой не е страдал? Онази майка, която ражда, не страда ли?
Онзи войник, на когото е
счупен
кракът
на бойното поле, не страда ли?
Онзи министър, на който е хвърлена бомба и откъснала ръката му, не страда ли? Онзи банкер, който е изгубил парите си, не страда ли? Всичкият свят е пълен със страдания. И всяко страдание е на мястото си. Обаче ние можем да улесним този път на страданието.
към беседата >>
50.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Ръцете и
краката
на човека имат две страни, т. е.
(втори вариант)
Христос пита: "Чий е този образ? " Какво се разбира под "образ"? Образът представя човека, т.е. изразът на неговия живот. Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек.
Ръцете и
краката
на човека имат две страни, т. е.
две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица. Двете лица на краката са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща. Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа.
към втори вариант >>
Двете лица на
краката
са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща.
(втори вариант)
Физиогномистите се стремят да определят, какво представя човекът, неговият истински образ, неговото лице, но още са далеч от възможността да създадат положителна наука, да дадат точни, определени данни за истинския човек. Ръцете и краката на човека имат две страни, т. е. две лица – горно и долно. Защо лицето има само една страна? Значи, човек има всичко пет лица.
Двете лица на
краката
са повече скрити; двете лица на ръката се виждат, на тях са написани много неща.
Който може да чете, лесно ще разбере, с какъв човек има работа. Най-открито е лицето. Някога и то се закрива с воал, с маска, но обикновено, човешкото лице е открито. Интелигентността, дейността и волята на човека са написани на лицето му. Ако искате да знаете, как действуват мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще ги намерите пак на лицето.
към втори вариант >>
Нека си събуете обувките и с боси
крака
да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота.
(втори вариант)
Бог трябва да преустрои тази земя. Възхищаваше се един поет и казваше: Колко е красива тази земя! – Тя представя една развалина, но благодарение, че тук-там има растителност – дървета, цветя, та не се вижда нейната грозота. И ще ми казват, че земята била красива! Де е красотата на земята?
Нека си събуете обувките и с боси
крака
да се изкачите на планината, ще видите и изпитате тази красота.
Казвате за някой извор: Красив е този извор! Бих желал да постоите там два – три часа, да почувствувате красотата му. Чудни, ароматни цветя! – казвате вие. Постойте между тях известно време, за да почувствувате упоението им.
към втори вариант >>
Ако колата му е
счупена
, ще я поправим.
(втори вариант)
Огънят на Любовта ще произведе преврат във всички хора. Без този огън нищо не може да се постигне. Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим. Те доброволно се заблудиха. Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим.
Ако колата му е
счупена
, ще я поправим.
Обаче, ще знаете, че ние проповядваме Божествено учение. Не го проповядвам само аз – хиляди същества го проповядват, и то по различни начини. – Докажи това! – Ще го опитате. Казвате: Дотук проповедта вървеше добре, но оттук-нататък има нещо особено.
към втори вариант >>
51.
Където е Любовта, там е Бог
,
КД
, София, 6.7.1923г.,
Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно
счупено
сърце.
Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи. За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. Всички твърди частици от бомбата са изхвърлени, остава само долната част на топа.
Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно
счупено
сърце.
Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички без изключение. (Ако и ние влезем така?) - С кои стават такива експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влезат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най- учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост.
към беседата >>
Да кажем един цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват
крака
, ръце, живот, това не го интересува.
Това са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна - да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания.
Да кажем един цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват
крака
, ръце, живот, това не го интересува.
Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си. Ще загуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона. Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря.
към беседата >>
52.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Многото ядене аз го оприличавам на една
счупена
стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Кой светия, като е ял печени пуйки, гъски, е станал светия? И при това твърдим. Да, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски. Но ако той иска да стане благородно същество, не му трябват тия неща. И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
Многото ядене аз го оприличавам на една
счупена
стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си.
към беседата >>
Тази
счупена
стомна трябва да се засмоли.
Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка.
Тази
счупена
стомна трябва да се засмоли.
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро.
към беседата >>
Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат
краката
.
А сега ние казваме – този философ тъй казва, онзи професор тъй казва, аз тъй казвам. Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете да знаете истината. Ще кажете: „Как? “ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач. Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо?
Защото може да попаднете в много опасни места, мнозина от вас може да си навехнат
краката
.
Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам да пътува към тия високите планински върхове? Следователно няма защо да търсите водач, когато имате светлината. Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите, да се не стряска. Питам, кон, който се стряска, трябва ли да го впрягаш? Под „кон“ аз разбирам човешкия ум.
към беседата >>
“ „Не зная точно къде е, но на задната част на
крака
си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му
крак
един трън.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм. Аз ще ви приведа един пример. В Америка имало едно момче, което четяло мислите на животните. Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва да рита, да бяга, не могат да го спрат. Туй момче се доближава до бика, туря ръката си на главата му и го пита: „Какво имаш?
“ „Не зная точно къде е, но на задната част на
крака
си имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му
крак
един трън.
Затова той боде и рита. Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние. И ние, съвременните хора, някой път като този бик пощръкляваме. Какво има? Някой трън е влязъл в петата ни.
към беседата >>
Обаче, ако дойде този философ и бутне с
крака
си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само
кракът
на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините.
Обаче, ако дойде този философ и бутне с
крака
си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само
кракът
на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата. Има много неща, които учените хора не са ги проучили, много неща се преповтарят. Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света.
към беседата >>
53.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу,
краката
ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни.
Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу,
краката
ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни.
към беседата >>
Физически несвободни, то значи
краката
ви да са свързани, ръцете
счупени
, очите затворени.
Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Физически несвободни, то значи
краката
ви да са свързани, ръцете
счупени
, очите затворени.
Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си.
към беседата >>
Щом ръцете,
краката
са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен.
Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени.
Щом ръцете,
краката
са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен.
Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо?
към беседата >>
Ще слезеш, но ще си счупиш
краката
.
В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна.
Ще слезеш, но ще си счупиш
краката
.
Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят.
към беседата >>
Ако аз дойда и намеря ръцете,
краката
, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете,
краката
, от очите ви, така прави и Господ.
Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките.
Ако аз дойда и намеря ръцете,
краката
, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете,
краката
, от очите ви, така прави и Господ.
Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата.
към беседата >>
54.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Като паднете, погледнете назад, дали няма някой да ви вдигне и после казвате:
Счупено
ми е сърцето!
Като види, че няма кой да го вдигне, то си става само и продължава пътя си. Друго някое дете пък като падне на земята, веднага става, усмихва се и пак върви напред. Това значи трезва вяра. Аз искам да бъдете като това весело дете – като паднете, веднага да станете и да кажете: Друг път ще бъда внимателен. Повечето от вас мязате на първото дете.
Като паднете, погледнете назад, дали няма някой да ви вдигне и после казвате:
Счупено
ми е сърцето!
Нищо не значи, че си паднал, то не е случайност. Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака – това било в турско време. Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“. Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил
крака
си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи
крака
– това било в турско време.
Аз искам да бъдете като това весело дете – като паднете, веднага да станете и да кажете: Друг път ще бъда внимателен. Повечето от вас мязате на първото дете. Като паднете, погледнете назад, дали няма някой да ви вдигне и после казвате: Счупено ми е сърцето! Нищо не значи, че си паднал, то не е случайност. Всяко падане си има своя добра страна.
Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил
крака
си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи
крака
– това било в турско време.
Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“. Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил. Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска да ви направи зло. Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести крака и вие ще се радвате, В този случай науката може да ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може да извади от вас много заблуждения и да намести умовете ви. Запример, защо материализмът се яви в света в 19-ти век?
към беседата >>
Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми
крак
е
счупен
, но и другият ще се счупи“.
Повечето от вас мязате на първото дете. Като паднете, погледнете назад, дали няма някой да ви вдигне и после казвате: Счупено ми е сърцето! Нищо не значи, че си паднал, то не е случайност. Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака – това било в турско време.
Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми
крак
е
счупен
, но и другият ще се счупи“.
Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил. Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска да ви направи зло. Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести крака и вие ще се радвате, В този случай науката може да ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може да извади от вас много заблуждения и да намести умовете ви. Запример, защо материализмът се яви в света в 19-ти век? – За да намести умовете на хората.
към беседата >>
Обаче, когато той станал, изкълченият
крак
се наместил.
Като паднете, погледнете назад, дали няма някой да ви вдигне и после казвате: Счупено ми е сърцето! Нищо не значи, че си паднал, то не е случайност. Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака – това било в турско време. Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“.
Обаче, когато той станал, изкълченият
крак
се наместил.
Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска да ви направи зло. Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести крака и вие ще се радвате, В този случай науката може да ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може да извади от вас много заблуждения и да намести умовете ви. Запример, защо материализмът се яви в света в 19-ти век? – За да намести умовете на хората. Всичката онази паяжина в умовете им се очисти.
към беседата >>
Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести
крака
и вие ще се радвате, В този случай науката може да ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може да извади от вас много заблуждения и да намести умовете ви.
Всяко падане си има своя добра страна. Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака си и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия да му поправи крака – това било в турско време. Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като си казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“. Обаче, когато той станал, изкълченият крак се наместил. Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска да ви направи зло.
Ако срещнете някое препятствие в живота си, това препятствие може да ви намести
крака
и вие ще се радвате, В този случай науката може да ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може да извади от вас много заблуждения и да намести умовете ви.
Запример, защо материализмът се яви в света в 19-ти век? – За да намести умовете на хората. Всичката онази паяжина в умовете им се очисти. Той дойде във времето, когато схоластиката беше на върха на своето развитие и трябваше да се внесе една по-трезва мисъл. Сега пък трябва да дойде едно духовно движение, което да изтълкува фактите тъй, както са в живата природа.
към беседата >>
55.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Хубаво, едно малко селянче нарисувало една малка гарга от 4 линии, два
крака
– картина.
Ще кажете: „Защо човешките неща не може да се тълкуват? “ Чудни сте! Ще ви дам един аргумент, едно доказателство за това. Един велик художник нарисувал една символична картина, вложил нещо Божествено в нея. Пишат една статия, втора, трета, разискват върху картината.
Хубаво, едно малко селянче нарисувало една малка гарга от 4 линии, два
крака
– картина.
Какво можем да тълкуваме върху тази гарга? Езикът на хората, това са гарги, никакви тълкувания. Само че когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва да спазим онзи велик закон, да схванем Божественото. Схванем ли Го, ние се ползваме. Не тълкуваме ли правилно Божественото, вредим на себе си.
към беседата >>
Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и
счупената
паничка.
От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба.
Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и
счупената
паничка.
Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават! “ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал!
към беседата >>
Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от
счупената
паничка и да се обуе със съдраните си цървули.
Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка.
Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от
счупената
паничка и да се обуе със съдраните си цървули.
Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават! “ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал! На бедния човек здрави, нови дрехи дай!
към беседата >>
Докато
кракът
чувства болка, той е добре, престане ли болката, той е фалирал.
– „Ама ще ме боли! “ – Ще те боли, но ще оздравееш. Природата казва на болния човек: „Ще ти причиня най-големите страдания, но за добро, да оздравееш“. И колкото по-големи страдания усещате, толкова по-скоро болката ще премине. Не чувстваш ли болка, ти си фалирал.
Докато
кракът
чувства болка, той е добре, престане ли болката, той е фалирал.
Следователно, докато вие страдате в света, вие сте хора, аз ви обичам, но престанете ли да страдате, с вас въпросът е решен, вие сте фалирали. Че страданията са най-голямото благо! „Ама аз не искам да страдам.“ Та вие се лишавате от най-голямото благо! Има ангели, които сега биха дошли на вашето място, но Господ не им позволява. Те надничат там, обикалят, искат страдания, чакат и казват: „Господи, дай ни малко“.
към беседата >>
56.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
Отива тя с една цепеница, набива го добре и го довежда вкъщи със
счупена
ръка.
И като наблюдавам тия млади, в сърцето им става една промяна, явява се стягане на сърцата им и между тях започва да се заражда един антагонизъм – кой да владее тази вещ. Синият цвят изчезва и на сцената се явява червеният цвят, явяват се мъжът и жената. Казват, че жената била слаба. Аз съм виждал как жената налага мъжа си. Във варненско една жена праща момчето си на кръчмата, дето бащата често се отбива, и му казва: „Иди, кажи на татко си: обядът е готов.“ – „Кажи на майка си да си гледа работата, нямам време сега.“ Втори път казва: „Кажи му да си дойде вкъщи.“ Трети път повтаря – не дохожда.
Отива тя с една цепеница, набива го добре и го довежда вкъщи със
счупена
ръка.
Той отива да си прави ръката. Среща го един турчин. – „Какво стана? “ – „Е, яздих на кон, паднах от него и си счупих ръката.“ За тази жена разправят, че един ден мъжът ¢ отишъл да се бори с един пехливанин. Пехливанинът го съборил на земята и му изкълчил крака.
към беседата >>
Пехливанинът го съборил на земята и му изкълчил
крака
.
Отива тя с една цепеница, набива го добре и го довежда вкъщи със счупена ръка. Той отива да си прави ръката. Среща го един турчин. – „Какво стана? “ – „Е, яздих на кон, паднах от него и си счупих ръката.“ За тази жена разправят, че един ден мъжът ¢ отишъл да се бори с един пехливанин.
Пехливанинът го съборил на земята и му изкълчил
крака
.
Той разправя това нещо на жена си. Тя става, отива, удря на пехливанина един шамар и го събаря на земята. Какво ще кажете, слаба ли е жената? Жената е само един символ. Не си правете илюзии, че жените са много слаби, че са като децата.
към беседата >>
Да допуснем, че имате известна болка в
крака
, в рамото си, в очите или нещо в ушите – ще ви докажа кои са причините и ще направя опити, като отстраня причината, да отстраня и болката.
То трябва да дойде по закона на разумната Любов. Тия условия ние ще ги създадем и можем да ги създадем. От нас зависи да изменим съдбата си. Върху това ще се спра друг път и ще ви дам някои чертежи, да видите как действат живите природни сили, да видите какви пертурбации предизвикват те. Аз съм ви говорил за много неща и ще пристъпя към някои малки опити, за да се убедите, че туй, което се казва, е вярно.
Да допуснем, че имате известна болка в
крака
, в рамото си, в очите или нещо в ушите – ще ви докажа кои са причините и ще направя опити, като отстраня причината, да отстраня и болката.
Само че за тия опити трябва малко по-друга обстановка, защото, ако вие любопитствате да знаете по какъв начин аз ще направя опита, за да го направите и вие, няма да сполучите. При лекуването трябва да знаете закона. Щом измените вашите вибрации, и причината на болката веднага ще изчезне. Каквато и да е болка моментално можем да я премахнем и пак моментално тя може да се яви. После, безпокойствието, изгубването на паметта, слабото разсъждение, гневът – всичко туй се дължи все на известни недъзи, които трябва да премахнем, за да добием едно правилно развитие на своя ум.
към беседата >>
57.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Днес тъй, утре тъй, и най-после, виждаш, че нещо ти липсва, и
краката
ти почват да се спъват.
Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем. Всички други философски разисквания и твърдения, това са само залъгалки. Ако това беше една велика истина, ако всички онези трактати, онези велики томове съдържаха истината, ние всички трябваше да бъдем добри хора. Ако някой мой приятел ме заведе в една сладкарница, дето се продават пасти, както ги наричат с чужди имена, аз наричам тия сладкарници „приятните стаички“, и ме покани да си хапна, какво ще произведат те в моя стомах? Тия пастички са направени от белтъка на яйцата, само крем са, но като ги изядеш и се върнеш у дома си, нещо те стяга на корема.
Днес тъй, утре тъй, и най-после, виждаш, че нещо ти липсва, и
краката
ти почват да се спъват.
Този приятел ти даде една сладка, онзи приятел ти даде друга сладка, но те не са нещо съдържателно. Друг приятел те покани на едно винце, днес пиеш, утре пиеш, но краката ти се препъват. Казваш: „Не знам какво става, изменя се моят живот“. Казвам: Тия пасти, които не съдържат нищо в себе си, измениха твоя живот. После, какви са онези бонбончета, с които залъгвате малките деца?
към беседата >>
Друг приятел те покани на едно винце, днес пиеш, утре пиеш, но
краката
ти се препъват.
Ако това беше една велика истина, ако всички онези трактати, онези велики томове съдържаха истината, ние всички трябваше да бъдем добри хора. Ако някой мой приятел ме заведе в една сладкарница, дето се продават пасти, както ги наричат с чужди имена, аз наричам тия сладкарници „приятните стаички“, и ме покани да си хапна, какво ще произведат те в моя стомах? Тия пастички са направени от белтъка на яйцата, само крем са, но като ги изядеш и се върнеш у дома си, нещо те стяга на корема. Днес тъй, утре тъй, и най-после, виждаш, че нещо ти липсва, и краката ти почват да се спъват. Този приятел ти даде една сладка, онзи приятел ти даде друга сладка, но те не са нещо съдържателно.
Друг приятел те покани на едно винце, днес пиеш, утре пиеш, но
краката
ти се препъват.
Казваш: „Не знам какво става, изменя се моят живот“. Казвам: Тия пасти, които не съдържат нищо в себе си, измениха твоя живот. После, какви са онези бонбончета, с които залъгвате малките деца? Дойде малкото дете, ти му дадеш едно червеничко бонбонче, или едно от шареничките, но след това бонбонче ти става по-лошо. Утре му дадеш зеленичко – то стане по-користолюбиво.
към беседата >>
“ Е, казвам: Ръката на съвременния свят е
счупена
.
Следователно, ако вие сте в материята вътре, вие не можете да имате морал. Мислите ли, че ако някой ми строши ръката, а вие дойдете при мене, ще мога да се разговарям приятелски с вас? Не, постоянно ще мисля за ръката си. Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за Любов, за разни благодеяния, за това-онова, и аз ще мога да ви слушам? Не, не, всичкото ми внимание ще бъде проникнато от ръката и ще ви кажа: „После, като оздравея, тогава ще обичам, тогава ще правя милостиня, това-онова!
“ Е, казвам: Ръката на съвременния свят е
счупена
.
Днес те уповават само на парите. Те са дясната им ръка. Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее? “ Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее!
към беседата >>
Аз, по някой път, гледам как са турени
краката
ни в тези бурии, тъй както в тръби облечени, че на карикатура мяза човек.
Всичките ръкави, всичко да е изплетено тъй, свободно, без никакъв шев. Изплитането ще ви отнеме 2–3 месеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, няма да имате такива клинове, във всичко ще има единство. Сега нашите дрехи, тези съвременни европейски дрехи, са много смешни. Казват: „Идеални са“. А, идеални!
Аз, по някой път, гледам как са турени
краката
ни в тези бурии, тъй както в тръби облечени, че на карикатура мяза човек.
После, отподире му, на редингота един разрез, а на роклите висят панделки натук-натам, ветреят се. Ами че това са скъсани дрехи! Туй състояние, според мене, показва морала на тези хора и в умствено, и в сърдечно отношение. В морално отношение всичко е разпокъсано. Сега ние трябва да се помръднем напред.
към беседата >>
Намери друг някой със
счупена
ръка – поправя му ръката.
Не само че поглежда, но всеки ден Господ си намира работа. Този превързва, онзи превързва, този подига, онзи подига. Някой ослепял. „Какво има? “ – „Еди-кой си ми извади окото.“ Бог му направи окото и казва: „Да се пазиш“.
Намери друг някой със
счупена
ръка – поправя му ръката.
Намери някой със счупено сърце – поправя му сърцето. С хиляди години Господ върши тези работи, а сега Му приписват, че Той седи на един грамаден стол и от там командва с пръста си. Не е така. По някой път аз гледам, някои братя и сестри, четат някоя философска книга, в която се излагат схващанията за Бога. Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие.
към беседата >>
Намери някой със
счупено
сърце – поправя му сърцето.
Този превързва, онзи превързва, този подига, онзи подига. Някой ослепял. „Какво има? “ – „Еди-кой си ми извади окото.“ Бог му направи окото и казва: „Да се пазиш“. Намери друг някой със счупена ръка – поправя му ръката.
Намери някой със
счупено
сърце – поправя му сърцето.
С хиляди години Господ върши тези работи, а сега Му приписват, че Той седи на един грамаден стол и от там командва с пръста си. Не е така. По някой път аз гледам, някои братя и сестри, четат някоя философска книга, в която се излагат схващанията за Бога. Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие. Казват: „Христос бил Син Божи, това бил, онова бил“.
към беседата >>
Срещам един работник, беден човек, гледам го, дига една бедна жена, паднала на улицата,
кракът
си навехнала.
“ – „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него! Някой казва: „Господи, много Те обичам! “ Но като дойде да направи нещо за Него, няма го. Често някои дойдат, казват ми: „Аз върша волята Божия“. Човек, който гласно казва, че върши волята Божия, той, в моите очи, само 25% върши волята Божия.
Срещам един работник, беден човек, гледам го, дига една бедна жена, паднала на улицата,
кракът
си навехнала.
Казвам му: „Отлична е тази твоя постъпка! “ – „Не, не, колко други добри постъпки съм пропуснал, но тук, тъй дойде. Не съм от тези отличните. Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми. Не мисли, че съм добър човек.
към беседата >>
Той нарисувал една велика картина, в която представил един затворник, на когото ръцете и
краката
били вързани с огромни железни вериги, и прикован на земята.
И повтаряме какво е казал Христос. Да, но всеки народ иска своето благо. Не е този пътят, по който ние трябва да вървим. Сега ще ви приведа един пример из древността, той е станал в Египет. Един велик художник, наречен Самсун-Ели, отишъл при един от най-знаменитите фараони и му казал, че иска да изобрази на картина страданията на съвременното човечество и да покаже на тогавашния египетски фараон начин, чрез който да може да поправи своята държава.
Той нарисувал една велика картина, в която представил един затворник, на когото ръцете и
краката
били вързани с огромни железни вериги, и прикован на земята.
На другата страна той нарисувал друг един затворник, набит перпендикулярно на корема си на един кол. Направил изложение на своята картина. Събрали се всички европейски маги и учени, да видят картината, и почнали да дават своите критически бележки. Едни казвали, че колът не бил добре направен; други, че страждущият не бил добре набоден на кола; трети, че веригите не били хубаво направени, много тънки били. Като направили всичките тия бележки, обърнали се да критикуват художника, че не могъл да предаде хубаво страданията на затворника.
към беседата >>
Един ден, гледа на улицата, жена му язди на кон, пада от коня и си счупва
крака
.
И всеки ден имала разправии с него, като му правила известни забележки. Той обаче си правил своите добрини и когато искал да направи някое добро, турял си маска. Направи доброто и като се отдалечи, хвърли маската си. Това било негов навик. Искал никой да го не знае кога прави добро.
Един ден, гледа на улицата, жена му язди на кон, пада от коня и си счупва
крака
.
Туря си маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат крака и се отдалечава. Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът ѝ, тя го посреща с думите: „Видях днес един благороден човек, не е като тебе поплювко“. Думата „поплювко“ не е толкова красива; бих ви казал английската дума, но ще я заместя с тази. „Е – казва ѝ той, – какво има?
към беседата >>
Туря си маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат
крака
и се отдалечава.
Той обаче си правил своите добрини и когато искал да направи някое добро, турял си маска. Направи доброто и като се отдалечи, хвърли маската си. Това било негов навик. Искал никой да го не знае кога прави добро. Един ден, гледа на улицата, жена му язди на кон, пада от коня и си счупва крака.
Туря си маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат
крака
и се отдалечава.
Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът ѝ, тя го посреща с думите: „Видях днес един благороден човек, не е като тебе поплювко“. Думата „поплювко“ не е толкова красива; бих ви казал английската дума, но ще я заместя с тази. „Е – казва ѝ той, – какво има? “ – „Кракът си счупих, но намери се един лекар, благороден човек, отлична душа, той ми помогна, но не можах да запомня лицето му.“ – „Тъй ли, радвам се, че има такива хора.“ – „Радваш се, радваш, но и ти като него трябва да бъдеш.
към беседата >>
“ – „
Кракът
си счупих, но намери се един лекар, благороден човек, отлична душа, той ми помогна, но не можах да запомня лицето му.“ – „Тъй ли, радвам се, че има такива хора.“ – „Радваш се, радваш, но и ти като него трябва да бъдеш.
Туря си маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат крака и се отдалечава. Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът ѝ, тя го посреща с думите: „Видях днес един благороден човек, не е като тебе поплювко“. Думата „поплювко“ не е толкова красива; бих ви казал английската дума, но ще я заместя с тази. „Е – казва ѝ той, – какво има?
“ – „
Кракът
си счупих, но намери се един лекар, благороден човек, отлична душа, той ми помогна, но не можах да запомня лицето му.“ – „Тъй ли, радвам се, че има такива хора.“ – „Радваш се, радваш, но и ти като него трябва да бъдеш.
От тебе аз толкова години страдам. Ти направи моят живот нещастен.“ Това са нашите съвременни разбирания. Онзи, който ти е направил доброто, той е Белмон Морис, само че той като прави добро, носи маска, а всичките съвременни християни в Америка, в Англия и тук в България, като правят добро, са без маски. Като дойде при мене някой такъв, аз трябва да си наложа голямо търпение, и той започва: баба му, майка му, баща му, сестра му, това направили, онова направили – ще угости света само с добро. Всички християни казват: „А ние, християните от тази култура, мислим като християните в Америка, като хугенотите, ние сме учени, културни хора – изучаваме математика, астрономия, знаем какво става по небето“.
към беседата >>
58.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Да убиваш хората, да им счупиш
краката
, да им счупиш главите, да им изкълчиш умовете, това не е сила, нито е наука.
“ Както изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал, всичките хора насила са взели нещата. Сега ще възразите: „Ами защо Господ, Който е всесилен, позволява това нещо? “ Та каква особена мярка вие имате за всесилието Божие? Мислите ли, че ако Господ удари този-онзи по главата, че това е силата Божия? Това го правят само безсилните хора.
Да убиваш хората, да им счупиш
краката
, да им счупиш главите, да им изкълчиш умовете, това не е сила, нито е наука.
И силата Божия не седи в тия неща. Всички съвременни хора казват, че Господ създал световете. Аз бих желал всички учени хора да създадат една теория, да обяснят какво подразбират под „създаване на светове“. Нека определят какво означава думата „създаване“. Какво подразбират те под тази дума?
към беседата >>
Не, аз съм силен човек, хващам двамата за
краката
, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не?
Но в какво седи тази добрина? Срещам аз двама ученици на улицата, 14–15-годишни, от трети или четвърти клас, хванали се и се бият. Казвам им: „Вие сте братчета, не се бийте! “ Не обръщат внимание те. Аз няма да се намеся, да ударя едното или другото.
Не, аз съм силен човек, хващам двамата за
краката
, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не?
“ – „Ще се примирим.“ Казвам: „Слушайте, това е моето учение. Ако е за налагане, мога да ви наложа по-хубаво, отколкото вие си мислите“. Сложа ги на земята. Те се гледат. „Няма да се биете, разбирате ли?
към беседата >>
Десният
крак
на мъжа е
счупен
на 4 — 5 места, а на жената левият
крак
е
счупен
на 4 — 5 места.
Вие сте свободни, нали? Обаче, между мъже и жени, има разногласие. Събират се тези-онези, увещават ги, но и между тях има разногласие, липсва им нещо. Хора, които не могат да живеят добре помежду си, им липсва нещо. Тази идея, в моя ум, представлява следующата картина.
Десният
крак
на мъжа е
счупен
на 4 — 5 места, а на жената левият
крак
е
счупен
на 4 — 5 места.
Могат ли тия двама души да се обичат, да си услужват един на друг и да живеят разумно? Тя се хванала за левия крак: „Олеле-олеле! " Той се хванал за десния крак: „Олеле-олеле! " И при това положение казват: „Може да живеем по любов". По любов може да живеят само здравите хора.
към беседата >>
Тя се хванала за левия
крак
: „Олеле-олеле!
Събират се тези-онези, увещават ги, но и между тях има разногласие, липсва им нещо. Хора, които не могат да живеят добре помежду си, им липсва нещо. Тази идея, в моя ум, представлява следующата картина. Десният крак на мъжа е счупен на 4 — 5 места, а на жената левият крак е счупен на 4 — 5 места. Могат ли тия двама души да се обичат, да си услужват един на друг и да живеят разумно?
Тя се хванала за левия
крак
: „Олеле-олеле!
" Той се хванал за десния крак: „Олеле-олеле! " И при това положение казват: „Може да живеем по любов". По любов може да живеят само здравите хора. Любовта не е за болните хора. Тя може да услужва на болните, но е за здравите.
към беседата >>
" Той се хванал за десния
крак
: „Олеле-олеле!
Хора, които не могат да живеят добре помежду си, им липсва нещо. Тази идея, в моя ум, представлява следующата картина. Десният крак на мъжа е счупен на 4 — 5 места, а на жената левият крак е счупен на 4 — 5 места. Могат ли тия двама души да се обичат, да си услужват един на друг и да живеят разумно? Тя се хванала за левия крак: „Олеле-олеле!
" Той се хванал за десния
крак
: „Олеле-олеле!
" И при това положение казват: „Може да живеем по любов". По любов може да живеят само здравите хора. Любовта не е за болните хора. Тя може да услужва на болните, но е за здравите. Туй трябва да го знаете веднъж за всякога.
към беседата >>
Е, хубаво, левият ти
крак
е
счупен
и като се изпълни сърцето ти с Любов, ще те боли повече.
Любовта не е за болните хора. Тя може да услужва на болните, но е за здравите. Туй трябва да го знаете веднъж за всякога. И най-първо, ние трябва да се докоснем до Истината, до здравите, да оздравеем и само така ще разберем великата Божия Любов. Сега някой казва: „Аз искам да се изпълни сърцето ми с Любов“.
Е, хубаво, левият ти
крак
е
счупен
и като се изпълни сърцето ти с Любов, ще те боли повече.
„Ами да ми направи превръзки! “ Не, като дойде Любовта, превръзки няма да има. Ще има ядене и пиене. Любовта седи в разходки, в ядене, в пиене и в обличане. Туй ще бъде Любовта.
към беседата >>
Няма да я разберете, ръката ви е
счупена
.
Любовта седи в разходки, в ядене, в пиене и в обличане. Туй ще бъде Любовта. Да се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо! Да се наядеш, да направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо! И сега казват някои: „Ние не можем да разберем тази Истина“.
Няма да я разберете, ръката ви е
счупена
.
Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли. В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му.
към беседата >>
59.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Трябва ли да му счупите
краката
?
“ Аз ще кажа: Дотогава, докато ми служи, ще я поправям, защото без нея не може да се кара. Тя е една необходимост. Следователно прощаването, това е поправяне на колата. Счупила се тя. Представете си, че един кон ви ритнал някъде.
Трябва ли да му счупите
краката
?
– Трябва да му простите, понеже той ви е необходим. Сега някои разглеждат ближния като един посторонен човек. Не, този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва да му простиш. Трябва да му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече! Окултният закон казва, че с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към беседата >>
Трябва да му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е
счупена
и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече!
Представете си, че един кон ви ритнал някъде. Трябва ли да му счупите краката? – Трябва да му простите, понеже той ви е необходим. Сега някои разглеждат ближния като един посторонен човек. Не, този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва да му простиш.
Трябва да му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е
счупена
и ти сам ще носиш брашното на гърба си, нищо повече!
Окултният закон казва, че с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Това са положения, които трябва да се различават в живота ни, за да стане сносен. Запример, вие може да ме слушате, че трябва да си прощавате, без да разбирате закона. Казвам: Трябва да си прощавате. Казвате: „Може ли?
към беседата >>
Случило се, че крилцето и
кракът
на този гълъб били
счупени
, та седял няколко дни гладен.
– Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска да се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата. И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог. Като изучавате естествената история, ще видите случаи, дето животни, по-низши от човека, са направили чудни работи. Има един пример за един гълъб и за един плъх.
Случило се, че крилцето и
кракът
на този гълъб били
счупени
, та седял няколко дни гладен.
Това забелязал един плъх и започнал да идва редовно да му донася зрънца, докато крилцето и кракът му оздравеят. Ще кажете: „Това е приказка! “ Не, това е факт. Зародило се у този плъх едно чувство на милосърдие. Ако у един плъх се зароди чувство да отхрани един гълъб, ще бъде чудно, ако в нашата душа не се подигне това чувство, да превъзмогнем това, което ни мъчи.
към беседата >>
Това забелязал един плъх и започнал да идва редовно да му донася зрънца, докато крилцето и
кракът
му оздравеят.
И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог. Като изучавате естествената история, ще видите случаи, дето животни, по-низши от човека, са направили чудни работи. Има един пример за един гълъб и за един плъх. Случило се, че крилцето и кракът на този гълъб били счупени, та седял няколко дни гладен.
Това забелязал един плъх и започнал да идва редовно да му донася зрънца, докато крилцето и
кракът
му оздравеят.
Ще кажете: „Това е приказка! “ Не, това е факт. Зародило се у този плъх едно чувство на милосърдие. Ако у един плъх се зароди чувство да отхрани един гълъб, ще бъде чудно, ако в нашата душа не се подигне това чувство, да превъзмогнем това, което ни мъчи. И тогава, като кажеш: „Господи, аз простих“, всички онези, на които си простил, ще излязат с хубави дрехи пред Господа и ще кажат: „Да, простил ни е“.
към беседата >>
Пипнах го, видях, че крилото му е
счупено
.
И всички намират, че работите вървят много добре, а всъщност работите не вървят хубаво. Преди повече от 15 години пътувам през селото Гюлекюр за Николаевка, правя една есенна екскурзия, както често ги правя. Излизам към южната страна на селото Гюлекюр, гледам, насреща ми тича един щъркел. Тича, тича, спре се. Дойде до мене, положи си главата на коленете ми, но гледам, едното му крилце, тъй надолу – увиснало.
Пипнах го, видях, че крилото му е
счупено
.
Питам: Кой го застави да дойде при мене? Сега аз разговарям с този щъркел. Казва ми: „Господине, какво ще правя, моето крилце е счупено, моите другари заминаха, а аз, ако остана тук през зимата, ще умра“. Казвам си аз: Такова нещо е човешката душа, счупило ѝ се крилцето. Всичките души отиват при Бога, а тя остава при лошите условия.
към беседата >>
Казва ми: „Господине, какво ще правя, моето крилце е
счупено
, моите другари заминаха, а аз, ако остана тук през зимата, ще умра“.
Тича, тича, спре се. Дойде до мене, положи си главата на коленете ми, но гледам, едното му крилце, тъй надолу – увиснало. Пипнах го, видях, че крилото му е счупено. Питам: Кой го застави да дойде при мене? Сега аз разговарям с този щъркел.
Казва ми: „Господине, какво ще правя, моето крилце е
счупено
, моите другари заминаха, а аз, ако остана тук през зимата, ще умра“.
Казвам си аз: Такова нещо е човешката душа, счупило ѝ се крилцето. Всичките души отиват при Бога, а тя остава при лошите условия. Седях половин час да се разговаряме с щъркела, помилвах го, погладих го, разпоредих се пред турците, казвам им: „Този щъркел ще го гледате цяла зима, разбирате ли? “ – „Да, ефенди, ще го гледаме.“ В тях има религиозно чувство. И действително, те го гледаха цяла зима.
към беседата >>
60.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
И в такъв случай пак ще има
крака
, ръце, глави
счупени
.
„Не, четох в обявленията, пише, че е добро лекарство“. Не, не, ти пръв ще направиш опит с това лекарство. Когато някои говорят за Любовта, аз ги питам: Вие направихте ли опит с нея? Българите казват: „Добре, ами след като махнем така с ръцете си пред сърбите, или пред които и да са, и не успеем? “ – Е, тогава ще започнем по старому.
И в такъв случай пак ще има
крака
, ръце, глави
счупени
.
Духовните хора в този свят се делят на два лагера и затова не успяват, а хората от света са практични, те си имат изработени възгледи и според тях действат. Няма какво да оспорваме техните възгледи. Докато нашите възгледи, нашите методи не дадат по-добри резултати, няма какво да спорим. Ще направим един малък опит и тогава ще кажем: „Ето нашите методи! “
към беседата >>
Когато стане земетресение, нашите
крака
няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята.
Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано, че слънцето ще изгасне, че небесните светила ще потъмнеят. Казват: „Това са заплашвания! “ Когато стане, ще видим дали това са заплашвания или не. Сега нас не ни е страх дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни.
Когато стане земетресение, нашите
крака
няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята.
Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе“. И грешните ще кажат на планините: „Закрийте ни от лицето на Този, Който иде“. Както виждате, Любовта значи има страшни последствия, ще изпъкнат всички престъпления. Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за онези най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на Любовта са извършили тия престъпления. Не светът ще бъде съден, светът ще си замине.
към беседата >>
61.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
Ако
краката
и ръцете им са
счупени
, тя ще ги поправи; ако очите им са извадени, тя нови ще им постави.
Като сух клон, за мене, той не струва нищо. Аз бих го турил на огъня да изгори. Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." В книгата на любовта няма нито един кодекс, според който тя може да изпъди някого, който иде при нея. Тя е толкова богата, разполага с толкова методи, с които изправя грешките на глупавите и непоправими хора. Тя приема при себе си тези хора, забравени в избата на природата.
Ако
краката
и ръцете им са
счупени
, тя ще ги поправи; ако очите им са извадени, тя нови ще им постави.
Христос казва на учениците си: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Това е един пасаж, който лесно се огъва, затова му дават различни тълкувания. Някои казват, че Христос подразбира следното: Който вярва в мене, ще го приема. С други думи казано: Който мисли, че Христос е Син Божи, ще бъде приет. И какви ли не още тълкувания се дават на стиха. Въпросът не е там.
към беседата >>
Кажеш на някого една обидна дума, и той скочи на
крак
, започва да се защищава: Как смееш да ме обиждаш?
Значи, и аз ще лъжа. Това не е морал. След време майката започва да морализира детето си: Не лъжи, не кради; има Господ на небето, Който наказва лошите и непослушни деца. Колкото и да го морализира тя, всичко е безполезно. Детето следва живия пример.
Кажеш на някого една обидна дума, и той скочи на
крак
, започва да се защищава: Как смееш да ме обиждаш?
Аз съм честен човек. – Късно е вече, ти си изгубил своя авторитет, като честен човек. – Истински честен е онзи, който не се поддава на никакви залъгвания и обещания от страна на дявола. А тъй, ще го повярваш, ще се сдружиш с него и после, като разбереш, че те излъгал, ще страдаш и ще се измъчваш. Двама приятели, млади момци, се разговаряли често за жената.
към беседата >>
62.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Майката се ужасила, като видяла
счупените
чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да излязат вън.
– Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони мисирките. Като я видяло, то веднага избягало.
Майката се ужасила, като видяла
счупените
чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да излязат вън.
Казвате: Глупава работа, да вкара мисирките в стаята! – Нима и вие не сте вкарвали вашите мисирки в стаята си? Нима не сте чупили стъкла, чаши и чинии? Същите пакости правят и възрастните, само че някога са готови да признаят грешките си, а някога не ги признават. „И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си, и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят." (29 ст.) Някои ще тълкуват тези стихове буквално, както, например, „звездите от небето ще паднат на земята." От гледището на съвременната наука това е абсурд.
към беседата >>
Например, някой се оплаква от силна болка в ръката, като че има нещо
счупено
.
Казваш: Тумор имам в мозъка, усещам, че нещо ме стяга. – Никакъв тумор нямаш. Това е бръмбар, влязъл в главата ти. Бръмбарите са живи мисли, които се натрапват в главата на човека и влияят на нервната му система. Съвременната медицина е констатирала случаи на заболявания, без да има някаква органическа повреда.
Например, някой се оплаква от силна болка в ръката, като че има нещо
счупено
.
Всъщност, ръката му е съвършено здрава. Това се дължи на някакво впечатление, което болният е задържал в паметта си и сега се проявява като болка. Някога той е видял човек със счупена ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление. Изобщо, изопачените образи остават дълго време в паметта на човека и оттам влияят върху нервната му система. Ето защо, тези образи трябва да се заместват с чисти и красиви образи.
към беседата >>
Някога той е видял човек със
счупена
ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление.
Бръмбарите са живи мисли, които се натрапват в главата на човека и влияят на нервната му система. Съвременната медицина е констатирала случаи на заболявания, без да има някаква органическа повреда. Например, някой се оплаква от силна болка в ръката, като че има нещо счупено. Всъщност, ръката му е съвършено здрава. Това се дължи на някакво впечатление, което болният е задържал в паметта си и сега се проявява като болка.
Някога той е видял човек със
счупена
ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление.
Изобщо, изопачените образи остават дълго време в паметта на човека и оттам влияят върху нервната му система. Ето защо, тези образи трябва да се заместват с чисти и красиви образи. Това е един от начините за лекуване. Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга. И болестите са слуги на живота.
към беседата >>
Като намествам
счупения
крак
на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му.
– Като дойдат избраните и почнат да помагат на останалите. Много избраници има между хората. Избраният човек не трябва да се подхлъзва, да се поддава на слабости. Той може да бъде мек, но не и мекушав. Като види, че някой плаче, той не трябва да се трогва от неговите сълзи.
Като намествам
счупения
крак
на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му.
Моята работа е да наместя крака му, а неговата – да пролива сълзи. Като плаче, той ще се научи да не греши. Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази достойнството си като човек. Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат.
към беседата >>
Моята работа е да наместя
крака
му, а неговата – да пролива сълзи.
Много избраници има между хората. Избраният човек не трябва да се подхлъзва, да се поддава на слабости. Той може да бъде мек, но не и мекушав. Като види, че някой плаче, той не трябва да се трогва от неговите сълзи. Като намествам счупения крак на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му.
Моята работа е да наместя
крака
му, а неговата – да пролива сълзи.
Като плаче, той ще се научи да не греши. Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази достойнството си като човек. Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат. Ако ме питат, защо работите на България не вървят добре, отговарям: Малко избраници има.
към беседата >>
63.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една
счупена
стомна?
По какво се отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот?
По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една
счупена
стомна?
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи.
към беседата >>
Значи здравата стомна задържа водата,
счупената
я пропуща.
По какво се отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот? По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения.
Значи здравата стомна задържа водата,
счупената
я пропуща.
Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане.
към беседата >>
Казвам тогава:
счупената
стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
По какво се отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот? По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща.
Казвам тогава:
счупената
стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
– По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест?
към беседата >>
И за глупавия човек една
счупена
стомна е за предпочитане.
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи.
И за глупавия човек една
счупена
стомна е за предпочитане.
Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест.
към беседата >>
Добре, ние, разумните хора, които ходим на два
крака
и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени.
Питам: туй положение на вола приятно ли е? – Не е приятно. Казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не е такава Волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: „Не е казано по цял ден да ора.“ Вие казвате: „Така е писал Господ.“ Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа тъй да каже.
Добре, ние, разумните хора, които ходим на два
крака
и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени.
В този живот има известни закони, които ни ограничават. Ти си млад, хванат те като войник във войската, дадат ти пушка и ти казват: „Ще отидеш да се биеш за отечеството си! “ Ще има музика, ще има барабан и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: „Аз съм свободен, аз мога да правя, каквото искам.“ – Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя какво нещо е свободата.
към беседата >>
Има три вида задължения в света: първото положение е да ходиш с две вериги на
краката
си и с товар на гърба си.
Ти си млад, хванат те като войник във войската, дадат ти пушка и ти казват: „Ще отидеш да се биеш за отечеството си! “ Ще има музика, ще има барабан и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: „Аз съм свободен, аз мога да правя, каквото искам.“ – Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя какво нещо е свободата. Дотогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен.
Има три вида задължения в света: първото положение е да ходиш с две вериги на
краката
си и с товар на гърба си.
Това аз наричам мъчение. Второто положение е да си без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение. Третото положение е да си без вериги на краката си и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движението.
към беседата >>
Второто положение е да си без вериги на
краката
си, но с товар на гърба си.
Ти ще кажеш: „Аз съм свободен, аз мога да правя, каквото искам.“ – Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя какво нещо е свободата. Дотогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света: първото положение е да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение.
Второто положение е да си без вериги на
краката
си, но с товар на гърба си.
Това наричам задължение. Третото положение е да си без вериги на краката си и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движението. Сега ще ви запитам: Добродетелта сама по себе си туря ли вериги? – Не туря.
към беседата >>
Третото положение е да си без вериги на
краката
си и без товар на гърба си.
Дотогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света: първото положение е да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение. Второто положение е да си без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение.
Третото положение е да си без вериги на
краката
си и без товар на гърба си.
Това наричам свобода на движението. Сега ще ви запитам: Добродетелта сама по себе си туря ли вериги? – Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез Любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги?
към беседата >>
Казвате: „Разбира се, че ще ходя.“ – Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на
краката
си, ще кажете: „Този човек много медлено прогресира, той е много кекав.“ Че как ще прогресирам?
– Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез Любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи?
Казвате: „Разбира се, че ще ходя.“ – Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на
краката
си, ще кажете: „Този човек много медлено прогресира, той е много кекав.“ Че как ще прогресирам?
Две вериги имам на краката си! Моята разумност в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи? – Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така.
към беседата >>
Две вериги имам на
краката
си!
Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез Любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: „Разбира се, че ще ходя.“ – Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: „Този човек много медлено прогресира, той е много кекав.“ Че как ще прогресирам?
Две вериги имам на
краката
си!
Моята разумност в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи? – Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърце и в човешкия ум.
към беседата >>
– Бавно върви, той има две вериги на
краката
си.
С две вериги може ли да се ходи? Казвате: „Разбира се, че ще ходя.“ – Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: „Този човек много медлено прогресира, той е много кекав.“ Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи?
– Бавно върви, той има две вериги на
краката
си.
Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърце и в човешкия ум. Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света!
към беседата >>
от главата, и слиза към
краката
.
– Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че „аз нося“, „аз ходя“ е по-право от „нося аз“, „ходя аз“? Трябва да знаете отношенията на нещата в Живата Природа. Например какво ще кажете: отде идва светлината – от долу на горе или от горе на долу? Светлината идва от горе на долу, т. е.
от главата, и слиза към
краката
.
Значи в Природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли.
към беседата >>
Светлината винаги идва от главата към
краката
.
Трябва да знаете отношенията на нещата в Живата Природа. Например какво ще кажете: отде идва светлината – от долу на горе или от горе на долу? Светлината идва от горе на долу, т. е. от главата, и слиза към краката. Значи в Природата има един естествен начин, по който стават нещата.
Светлината винаги идва от главата към
краката
.
Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казвам „аз ходя“, то значи: аз, разумното, ходя, т. е.
към беседата >>
Тя ги възприема по-скоро, отколкото
краката
.
Значи в Природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли.
Тя ги възприема по-скоро, отколкото
краката
.
И тъй, като казвам „аз ходя“, то значи: аз, разумното, ходя, т. е. това е движение, което аз мога да направя. Значи „ходя“, това е резултат на „аз“, затова правилно е „аз ходя“, а не „ходя аз“. Сянката изобщо не може да ходи отпред. Някои ще кажат: „Да, при сегашните условия на Земята сянката някой път може да върви отзад напред, но напролет, когато Слънцето се движи, сянката не е всякога отзад.“ Следователно, когато ние се движим към Бога, сянката е отзад, а когато се отдалечаваме от Бога, сянката е отпред.
към беседата >>
Например някой път ние сме щастливи, че носим една
счупена
стомна, но не е право това.
Значи Бог в Своето проявление, в Своята Любов и сега, и в миналото, и в бъдещето е един и същ. В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ, на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? – Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж Той някой път ни причинява най-големите нещастия, за да ни причини щастие.
Например някой път ние сме щастливи, че носим една
счупена
стомна, но не е право това.
Казвате: „Аз не съм толкова будала да нося онази стомна, пълна с вода, да нося такъв голям товар! “ Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: „Мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.“ Другият казва: „Мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото.“ Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света: ще носим и празна, и пълна стомна. Човек, който носи Добродетелта, е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродтел. Не страдаш ли за Добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора.
към беседата >>
Той ще ми каже: „Сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам,
крака
нямам, но очите ми са високо.
Няма какво да го подозирам. Всеки ученик си има една слаба страна. Някой върви бавно като охлюв. Трябва ли да го осъждам? Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо.
Той ще ми каже: „Сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам,
крака
нямам, но очите ми са високо.
Един ден, когато ми израснат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! “ Сега да преведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютния смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютния смисъл, неговите крака са израснали вече и той може да ходи. Това значи да имаш ръце и крака и с тях да разрешаваш въпросите.
към беседата >>
Един ден, когато ми израснат ръцете и
краката
, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене!
Всеки ученик си има една слаба страна. Някой върви бавно като охлюв. Трябва ли да го осъждам? Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо. Той ще ми каже: „Сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо.
Един ден, когато ми израснат ръцете и
краката
, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене!
“ Сега да преведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютния смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютния смисъл, неговите крака са израснали вече и той може да ходи. Това значи да имаш ръце и крака и с тях да разрешаваш въпросите. Сега ти си тъжен, животът ти се е обезсмислил.
към беседата >>
Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютния смисъл, неговите
крака
са израснали вече и той може да ходи.
Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо. Той ще ми каже: „Сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо. Един ден, когато ми израснат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! “ Сега да преведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютния смисъл, неговите ръце са израснали вече.
Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютния смисъл, неговите
крака
са израснали вече и той може да ходи.
Това значи да имаш ръце и крака и с тях да разрешаваш въпросите. Сега ти си тъжен, животът ти се е обезсмислил. Ами защо? Бог е Любов! Светът е пълен с благородни сърца.
към беседата >>
Това значи да имаш ръце и
крака
и с тях да разрешаваш въпросите.
Той ще ми каже: „Сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо. Един ден, когато ми израснат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! “ Сега да преведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютния смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютния смисъл, неговите крака са израснали вече и той може да ходи.
Това значи да имаш ръце и
крака
и с тях да разрешаваш въпросите.
Сега ти си тъжен, животът ти се е обезсмислил. Ами защо? Бог е Любов! Светът е пълен с благородни сърца. Не мислете, че само грешници има в света!
към беседата >>
По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една
счупена
стомна?
(втори вариант)
По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот?
По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една
счупена
стомна?
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи.
към втори вариант >>
Значи, здравата стомна задържа водата,
счупената
я пропуща.
(втори вариант)
По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения.
Значи, здравата стомна задържа водата,
счупената
я пропуща.
Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка.
към втори вариант >>
Казвам тогава:
счупената
стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
(втори вариант)
По какво се отличава разумния живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща.
Казвам тогава:
счупената
стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо?
- По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане.
към втори вариант >>
И за глупавия човек една
счупена
стомна е за предпочитане.
(втори вариант)
Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения. Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи.
И за глупавия човек една
счупена
стомна е за предпочитане.
Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тяжест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо?
към втори вариант >>
Добре, ние, разумните хора, които ходим на два
крака
и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени.
(втори вариант)
Не е такава волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: не е казано по цял ден да ора. Вие казвате: така е писал Господ. Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа, тъй да каже.
Добре, ние, разумните хора, които ходим на два
крака
и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени.
В този живот има известни закони, които ни огранича- ват. Ти си млад, хванат те като войник във войската, дадат ти пушка и ти казват: ще отидеш да се биеш за отечеството си! Ще има музика, ще има барабан, и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: аз съм свободен, аз мога да правя, каквото си искам. Не, извадете от ума си това велико заблуждение!
към втори вариант >>
Има три вида задължения в света: Първото положение: да ходиш с две вериги на
краката
си и с товар на гърба си.
(втори вариант)
Ще има музика, ще има барабан, и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: аз съм свободен, аз мога да правя, каквото си искам. Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя, какво нещо е свободата. До тогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен.
Има три вида задължения в света: Първото положение: да ходиш с две вериги на
краката
си и с товар на гърба си.
Това аз наричам мъчение. Второто положение: без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение. Третото положение: без вериги на краката си, и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движение.
към втори вариант >>
Второто положение: без вериги на
краката
си, но с товар на гърба си.
(втори вариант)
Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя, какво нещо е свободата. До тогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света: Първото положение: да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение.
Второто положение: без вериги на
краката
си, но с товар на гърба си.
Това наричам задължение. Третото положение: без вериги на краката си, и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движение. Сега ще ви запитам: добродетелта сама по себе си туря ли вериги? - Не туря.
към втори вариант >>
Третото положение: без вериги на
краката
си, и без товар на гърба си.
(втори вариант)
До тогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света: Първото положение: да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение. Второто положение: без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение.
Третото положение: без вериги на
краката
си, и без товар на гърба си.
Това наричам свобода на движение. Сега ще ви запитам: добродетелта сама по себе си туря ли вериги? - Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърдце, на някоя душа, не туряте ли вериги?
към втори вариант >>
Да, тъй ще кажетe, но като видите един човек с две вериги на
краката
си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав.
(втори вариант)
Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърдце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се, че ще ходя.
Да, тъй ще кажетe, но като видите един човек с две вериги на
краката
си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав.
Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност, в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи? - Бавно върви, той има две вериги на краката си.
към втори вариант >>
Две вериги имам на
краката
си!
(втори вариант)
Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се, че ще ходя. Да, тъй ще кажетe, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав. Че как ще прогресирам?
Две вериги имам на
краката
си!
Моята разумност, в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи? - Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърдце и в човешкия ум.
към втори вариант >>
- Бавно върви, той има две вериги на
краката
си.
(втори вариант)
Да, тъй ще кажетe, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав. Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност, в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи?
- Бавно върви, той има две вериги на
краката
си.
Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърдце и в човешкия ум. Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света!
към втори вариант >>
от главата и слиза към
краката
.
(втори вариант)
- Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че "аз нося", "аз ходя" е по-право от "нося аз", "ходя аз"? Трябва да знаете отношенията на нещата в живата природа. Запример, какво ще кажете, отде идва светлината, отдолу-нагоре, или отгоре надолу? Светлина- та идва отгоре надолу, т. е.
от главата и слиза към
краката
.
Значи, в природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумно начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли.
към втори вариант >>
Светлината винаги идва от главата към
краката
.
(втори вариант)
Трябва да знаете отношенията на нещата в живата природа. Запример, какво ще кажете, отде идва светлината, отдолу-нагоре, или отгоре надолу? Светлина- та идва отгоре надолу, т. е. от главата и слиза към краката. Значи, в природата има един естествен начин, по който стават нещата.
Светлината винаги идва от главата към
краката
.
Ние наричаме това нещо разумно начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казвам "аз ходя", то значи аз, разумното ходя, т. е.
към втори вариант >>
Тя ги възприема по-скоро, отколкото
краката
.
(втори вариант)
Значи, в природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумно начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли.
Тя ги възприема по-скоро, отколкото
краката
.
И тъй, като казвам "аз ходя", то значи аз, разумното ходя, т. е. това е движение, което аз мога да направя. Значи, ходя, това е резултат на аз, затова правилно е "аз ходя", а не "ходя аз“. Сянката изобщо не може да ходи отпред. Някой ще кажат: да при сегашните условия на земята, Сянката някой път може да върви отзад напред, но напролет когато слънцето се движи, Сянката не е всякога отзад.
към втори вариант >>
Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една
счупена
стомна, но не е право това.
(втори вариант)
Значи Бог, в своето проявление, в своята Любов и сега, и в миналото, и в бъдещето е един и същ. В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? - Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж, Той някой път ни причинява най- големите нещастия, за да ни причини щастие.
Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една
счупена
стомна, но не е право това.
Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази стомна пълна с вода, да нося, такъв голям товар! Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото. Другият казва: мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света ще носим и празна, и пълна стомна. - Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродетел.
към втори вариант >>
Той ще ми каже: сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам,
крака
нямам, но очите ми са високо.
(втори вариант)
Няма какво да го подозирам. Всеки ученик си има една слаба страна. Някой върви бавно, като охлюв. Трябва ли да го осъждам? Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо.
Той ще ми каже: сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам,
крака
нямам, но очите ми са високо.
Един ден, когато ми израстнат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! Сега да ви приведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютната смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютната смисъл, неговите крака са израснали вече, и той може да ходи. Това значи да имаш ръце и крака, и с тях да разрешаваш въпросите.
към втори вариант >>
Един ден, когато ми израстнат ръцете и
краката
, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене!
(втори вариант)
Всеки ученик си има една слаба страна. Някой върви бавно, като охлюв. Трябва ли да го осъждам? Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо. Той ще ми каже: сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо.
Един ден, когато ми израстнат ръцете и
краката
, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене!
Сега да ви приведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютната смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютната смисъл, неговите крака са израснали вече, и той може да ходи. Това значи да имаш ръце и крака, и с тях да разрешаваш въпросите. Сега ти си тъжен, животът ти се обезсмислил.
към втори вариант >>
Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютната смисъл, неговите
крака
са израснали вече, и той може да ходи.
(втори вариант)
Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо. Той ще ми каже: сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо. Един ден, когато ми израстнат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! Сега да ви приведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютната смисъл, неговите ръце са израснали вече.
Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютната смисъл, неговите
крака
са израснали вече, и той може да ходи.
Това значи да имаш ръце и крака, и с тях да разрешаваш въпросите. Сега ти си тъжен, животът ти се обезсмислил. Ами защо? Бог е Любов. Светът е пълен с благородни сърдца.
към втори вариант >>
Това значи да имаш ръце и
крака
, и с тях да разрешаваш въпросите.
(втори вариант)
Той ще ми каже: сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо. Един ден, когато ми израстнат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! Сега да ви приведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютната смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютната смисъл, неговите крака са израснали вече, и той може да ходи.
Това значи да имаш ръце и
крака
, и с тях да разрешаваш въпросите.
Сега ти си тъжен, животът ти се обезсмислил. Ами защо? Бог е Любов. Светът е пълен с благородни сърдца. Не мислете, че само грешници има в света!
към втори вариант >>
64.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в
краката
си, имате ревматизъм.
Но ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици. Лошият навик е за предпочитане, отколкото никакъв. Тия неща, които сега говоря, са повтаряни, но те не са влезли в съзнанието ви. Някой път Божествените думи ви засягат механически, а някой път ви засягат органически. Всяка една Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви.
Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в
краката
си, имате ревматизъм.
Вървите из пътя и куцате. По едно време виждате, че две мрави се давят. Защо сте видели тези две мрави? Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от крака ви е изчезнала, няма я. Господ ти казва: „Причината на твоята болка е в тези мрави.
към беседата >>
Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от
крака
ви е изчезнала, няма я.
Всяка една Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви. Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в краката си, имате ревматизъм. Вървите из пътя и куцате. По едно време виждате, че две мрави се давят. Защо сте видели тези две мрави?
Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от
крака
ви е изчезнала, няма я.
Господ ти казва: „Причината на твоята болка е в тези мрави. Видиш ли ги? Не бъди лаком като тях.“ Защо този ден куцаш? – Ти мислиш да направиш едно престъпление, но Господ ти казва: „Виж тези мрави, те са вътре в тебе. Разтърви ги и болката ще ти мине.“ Някой път отиваш някъде, коремът те боли, но виждаш, че две сестри са се скарали, дърпат се помежду си.
към беседата >>
Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма
крака
и седи.
“ Казваш: „Ами защо с насилие, а не с любов? “ – Действам с любов, той не взема от дума, а парите трябва да излязат от джоба му. По който начин са влезли, по този начин трябва да излязат. Питам сега: тази постъпка права ли е, или не е права? Сега другото положение.
Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма
крака
и седи.
Аз бръкна в джоба му, за да извадя парите. Има ли в това нещо противоречие? – Няма. Как влязоха тия пари в джоба му, като няма ръце и крака? Значи друг ги е турил в джоба му.
към беседата >>
Как влязоха тия пари в джоба му, като няма ръце и
крака
?
Сега другото положение. Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма крака и седи. Аз бръкна в джоба му, за да извадя парите. Има ли в това нещо противоречие? – Няма.
Как влязоха тия пари в джоба му, като няма ръце и
крака
?
Значи друг ги е турил в джоба му. Ако един ги туря, друг има право да ги извади. Един параход, който се товари в България и отива за Англия, кой ще го разтоварва там? – Английските хамали. Питам: где е тук престъплението, че не го разтоварват български хамали, а английски?
към беседата >>
Е, моят
крак
е
счупен
и дойде онзи, който не е завършил никакъв университет, но има опитността да прави
крака
, разбира от това изкуство и ми казва: „Обърни се оттук, обърни се оттам, легни на корема, легни на гърба си.“ И какво ще правя?
Ами аз не виждам ли в какво положение изпадат някои от вас. Например някой е завършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е завършил даже гимназия, и му проповядва нещо. Този, завършилият университета, казва: „Ами аз толкова будала ли съм, и аз мога да мисля! “ – Не е така. Ти може да си завършил университет, а другият да не е завършил нищо, но в дадения сучай той стои по-високо.
Е, моят
крак
е
счупен
и дойде онзи, който не е завършил никакъв университет, но има опитността да прави
крака
, разбира от това изкуство и ми казва: „Обърни се оттук, обърни се оттам, легни на корема, легни на гърба си.“ И какво ще правя?
Ще го слушам. Един човек, който има добро сърце, той има опитност в живота – ще слушам, каквото ми каже. И тъй, днес Божият Дух ще дойде в ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хлопа вече. Сега вие ще кажете: „Туй за кого ли се отнася?
към беседата >>
Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в
краката
си, имате ревматизъм.
(втори вариант)
Но, ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици. Лошият навик е за предпочитане, отколкото никакъв. Тия неща, които сега говоря са повтаряни, но те не са влезли в съзнанието ви. Някой път Божествените думи ви засягат механически, а някой път ви засягат органически. Всяка една Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви.
Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в
краката
си, имате ревматизъм.
Вървите из пътя и куцате. По едно време виждате, че две мрави се давят. Защо сте видели Тези две мрави? Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от крака ви е изчезнала, няма я. Господ ти казва: "Причината на твоята болка е в Тези мрави.
към втори вариант >>
Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от
крака
ви е изчезнала, няма я.
(втори вариант)
Всяка една Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви. Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в краката си, имате ревматизъм. Вървите из пътя и куцате. По едно време виждате, че две мрави се давят. Защо сте видели Тези две мрави?
Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от
крака
ви е изчезнала, няма я.
Господ ти казва: "Причината на твоята болка е в Тези мрави. Видиш ли ги? Не бъди лаком като тях“. Защо него ден куцаш? - Ти мислиш да направиш едно престъпление, но Господ ти казва: "Виж Тези мрави, те са вътре в тебе.
към втори вариант >>
Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма
крака
и седи.
(втори вариант)
Казваш: ами защо с насилие, а не с любов? Действувам с любов, той не взима от дума, a пapите трябва да излязат от джоба му. По който начин са влезли, по този начин трябва да излязат. Питам сега: тази постъпка права ли е или не е права? Сега другото положение.
Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма
крака
и седи.
Аз бръкна в джоба му, за да извадя пapите. Има ли в това нещо противоречие? - Няма. Как влезоха тия пари в джоба му, като няма ръце и крака? Значи друг ги е турил в джоба му.
към втори вариант >>
Как влезоха тия пари в джоба му, като няма ръце и
крака
?
(втори вариант)
Сега другото положение. Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма крака и седи. Аз бръкна в джоба му, за да извадя пapите. Има ли в това нещо противоречие? - Няма.
Как влезоха тия пари в джоба му, като няма ръце и
крака
?
Значи друг ги е турил в джоба му. Ако един ги туря, друг има право да ги извади. Един параход, който се товари в България и отива за Англия, кой ще го разтовари там? - Английските хамали. Питам: Где е тук престъплението, че не го разтоварват български хамали, а английски?
към втори вариант >>
Е, моят
крак
е
счупен
и дойде онзи, който не е свършил никакъв университет, но има опитността да прави
крака
, разбира от това изкуство, и ми казва: обърни се от тук, обърни се от там, легни на корема, легни на гърба си.
(втори вариант)
Ами аз не виж- дам ли, в какво положение изпадат някой от вас. Запример, някой свършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е свършил даже гимназия, и му проповядва нещо. Този свършилият университет казва ами аз толкова будала ли съм, и аз мога да мисля! Не е така. Ти може да си свършил университет, а другият да не е свършил нищо, но в дадения случай той стои по-високо.
Е, моят
крак
е
счупен
и дойде онзи, който не е свършил никакъв университет, но има опитността да прави
крака
, разбира от това изкуство, и ми казва: обърни се от тук, обърни се от там, легни на корема, легни на гърба си.
И какво ще правя? Ще го слушам. Един човек, който има добро сърдце, той има опитност в живота - ще слушам, каквото ми каже. И тъй, днес Божият Дух ще дойде в ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хлопа вече.
към втори вариант >>
65.
Физическият и духовният човек
,
КД
, София, 22.9.1924г.,
С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка,
краката
, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно.
С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка,
краката
, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
към беседата >>
Друг случай: този ученик е паднал, строшен е
кракът
му.
Защо трябва да му се усмихвате предизвикателно? Какъв е мотивът, главният мотив? - Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако у вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре, дълбоко, гласът ще ви каже: „Вие не направихте добре.“
Друг случай: този ученик е паднал, строшен е
кракът
му.
Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален. Счупеният крак има нужда от вас. Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак.
към беседата >>
Приближавате се към него, вземате го, привързвате
крака
му - у вас вече има друг обект, той е морален.
Какъв е мотивът, главният мотив? - Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако у вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре, дълбоко, гласът ще ви каже: „Вие не направихте добре.“ Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му.
Приближавате се към него, вземате го, привързвате
крака
му - у вас вече има друг обект, той е морален.
Счупеният крак има нужда от вас. Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение - ще го турите в каруцата, ще му помогнете.
към беседата >>
Счупеният
крак
има нужда от вас.
- Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако у вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре, дълбоко, гласът ще ви каже: „Вие не направихте добре.“ Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален.
Счупеният
крак
има нужда от вас.
Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение - ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него.
към беседата >>
Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете,
краката
, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята.
Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете,
краката
, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло.
към беседата >>
66.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си
крака
“.
Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство, да впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“. Съ това дошли грѣховетѣ за човѣка. Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова? “ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“. „Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие.
Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си
крака
“.
До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане.
към беседата >>
„Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна
краката
ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“.
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ да рита, и му казва: „Ти си изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие да се бранишъ, искашъ ли да ти дамъ такова? “ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“. „Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие. Ще ти дамъ изкуството да риташъ съ заднитѣ си крака“. До тогава коньтъ ималъ петь пръста.
„Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна
краката
ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“.
Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане. Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си крака. Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ.
към беседата >>
Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си
крака
.
До тогава коньтъ ималъ петь пръста. „Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та да риташъ съ тѣхъ и така да се бранишъ“. Може ли така? – Може. И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане.
Отъ тогава коньтъ взелъ да мисли все за заднитѣ си
крака
.
Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия да рита, да мисли все назадъ. Иди му тури отпрѣдъ гемъ и юларъ“. Тъй ли? Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи. Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари.
към беседата >>
Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и
счупенитѣ
класове все надолу гледатъ.
Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и си наведе главата. Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко? – И чака за отговоръ. Ако си наведешъ главата, нищо нѣма да дадешъ. Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще си държишъ нагорѣ.
Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и
счупенитѣ
класове все надолу гледатъ.
Има ли грѣхъ въ това, ако празниятъ класъ, който билъ първо пъленъ, слѣдъ като се изпразни се вдигне на горѣ? Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога да си вирна главата нагорѣ. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ да изпълня Твоята воля. И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность.
към беседата >>
Ще ти дам изкуството да риташ със задните си
крака
.“ Дотогава конят имал пет пръста.
(втори вариант)
Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека. След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова? “ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие.
Ще ти дам изкуството да риташ със задните си
крака
.“ Дотогава конят имал пет пръста.
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад.
към втори вариант >>
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна
краката
ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така?
(втори вариант)
Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека. След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова? “ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста.
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна
краката
ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така?
– Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли?
към втори вариант >>
Оттогава конят взел да мисли все за задните си
крака
.
(втори вариант)
“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане.
Оттогава конят взел да мисли все за задните си
крака
.
Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи. Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода.
към втори вариант >>
Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и
счупените
класове все надолу гледат.
(втори вариант)
Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре.
Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и
счупените
класове все надолу гледат.
Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност.
към втори вариант >>
67.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Слѣдъ като умрѣшъ, ти ще се намѣришъ въ чудо, че пакъ живѣешъ, пакъ имашъ чувства и желания, пакъ имашъ рѫцѣ,
крака
, тѣло, както и сега: само че туй тѣло, което ще имашъ въ духовния свѣтъ не е тъй гѫсто, тъй грубо, както това, което имашъ на земята.
– Щеше да умрѣшъ еднакво. И въ края на краищата, какво си свършилъ? Нека разумно погледнемъ на резултатитѣ въ живота. Ама вие казвате: е, азъ да си поживѣя сега, че като умра, като отида на онзи свѣтъ, тогава да бѫде каквото ще. Не, това не е правилно разсѫждение.
Слѣдъ като умрѣшъ, ти ще се намѣришъ въ чудо, че пакъ живѣешъ, пакъ имашъ чувства и желания, пакъ имашъ рѫцѣ,
крака
, тѣло, както и сега: само че туй тѣло, което ще имашъ въ духовния свѣтъ не е тъй гѫсто, тъй грубо, както това, което имашъ на земята.
Като се намѣришъ въ онзи свѣтъ, ти ще се очудишъ, ще кажешъ: е, имало другъ свѣтъ! И тамъ ще живѣешъ, ще ходишъ, ще говоришъ, но ще намѣришъ слѣдующата разлика: говоришъ на жена си – не ти обръща внимание; говоришъ на дъщеря си, на сина си – не ти обръщатъ внимание; говоришъ на слугитѣ си – не ти обръщатъ внимание. Разгнѣвишъ се, казвашъ: какъ тъй, тѣзи хора оглушѣли ли сѫ, оглупели ли сѫ, че не ми обръщатъ внимание? Разправяха ми единъ случай за единъ заминалъ за онзи свѣтъ, дали е вѣренъ случай, или не, не зная, но той е слѣдниятъ: нѣкой си дѣдо Стоянъ умрѣлъ. Той не билъ много благочестивъ човѣкъ, напротивъ билъ голѣмъ скѫперникъ, парата дѣлѣлъ на двѣ.
към беседата >>
Погледнешъ, единиятъ съ
счупена
рѫка, другиятъ съ
счупена
глава и се върнатъ дома си – герои.
Въ англичанитѣ има поне това нѣщо, че тѣ си зачитатъ правата единъ на другъ. Англичанинътъ, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Послѣдниятъ ще се поизчисти и въпросътъ е рѣшенъ. Българинътъ не постѫпва така. Единиятъ ще вземе единъ колъ, и другиятъ ще вземе единъ колъ, че като започнатъ – този удря, онзи удря.
Погледнешъ, единиятъ съ
счупена
рѫка, другиятъ съ
счупена
глава и се върнатъ дома си – герои.
Туй не е разбиране на Божествения законъ. Какъ! Да, това не е никакъвъ Божественъ законъ. Всичкитѣ тия груби нрави трѣбва да се смекчатъ само чрѣзъ този Божественъ законъ на свободата. Всѣки народъ трѣбва да живѣе разумно, споредъ Божия законъ, понеже всѣки народъ е единица, образувана отъ хиляди и милиони хора, отъ който всѣки за себе си трѣбва да живѣе разумно. И тъй, казва апостолътъ: Онзи, който се учи.
към беседата >>
След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце,
крака
, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята.
(втори вариант)
– Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение.
След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце,
крака
, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята.
Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две.
към втори вариант >>
Погледнеш, единият със
счупена
ръка, другият със
счупена
глава и се върнат дома си – герои.
(втори вариант)
В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат – този удря, онзи удря.
Погледнеш, единият със
счупена
ръка, другият със
счупена
глава и се върнат дома си – герои.
Туй не е разбиране на Божествения закон. Как! Да, това не е никакъв Божествен закон. Всичките тия груби нрави трябва да се смекчат само чрез този Божествен закон на свободата. Всеки народ трябва да живее разумно, според Божия закон, понеже всеки народ е единица, образувана от хиляди и милиони хора, от който всеки за себе си трябва да живее разумно. И тъй, казва апостолът: „Онзи, който се учи“.
към втори вариант >>
68.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Когато една мравка се покачи по
крака
на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този
крак
.“ Пък то е
крака
на едно разумно същество.
Процесът на узряването зависи от енергиите на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се явява топлина.
Когато една мравка се покачи по
крака
на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този
крак
.“ Пък то е
крака
на едно разумно същество.
Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е топлината на някое по-висше същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-висше съзнание има това тяло. Ако у мен съзнанието е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама не ми дава хляб.“ Това е неговото заключение. Ти не знаеш какво е нейното разположение.
към беседата >>
Имам една
счупена
стомна, не знаех, че е
счупена
, налях вода, тя изтече.
И те казват: „Ти си ял много, ама не помисли ли да оставиш малко за нас от яденето.“ И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим, да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича.
Имам една
счупена
стомна, не знаех, че е
счупена
, налях вода, тя изтече.
Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича. Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират, че да се прояви човек, значи да се измени.
към беседата >>
Срещна един паяк - какво да му разправям, че трябва да ходи на два
крака
?
Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, когато е в блатото? Срещна един рак - какво да му говоря? Че е крив?
Срещна един паяк - какво да му разправям, че трябва да ходи на два
крака
?
От това гледище има неща, които не трябва да обясняваме на хората, а да ги оставим в тяхното заблуждение. На тези хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не може да влезе нищо ново; ти трябва да му оттулиш нещо, да го изпразниш, за да може после да му налееш нещо ново. И затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзнание се вижда от това, че е мързелив, наслояване става и той не мисли вече за повече. Казва си: „Да не стане много за мен.“
към беседата >>
69.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Това лесно може да провѣрите въ града Вашингтонъ, гдѣто американцитѣ иматъ два голѣми топа, свързани съ силни електрически батерии, които топове се намагнитизирватъ така силно, че всѣки, който отива тамъ съ нѣкакъвъ желѣзенъ прѣдметъ, или съ обуща съ гвоздеи, трѣбва да ги остави вънъ и така да влѣзе, иначе, ще намѣри обущата си свалени отъ
краката
.
Прѣдставете си единъ човѣкъ, който има слаби прояви на електричество и магнетизъмъ въ себе си. Какъ се проявяватъ тия сили въ него? – Тѣ се проявяватъ въ видъ на извѣстни течения. Това сѫ сѫстояния на самата жива природа. При слабитѣ прояви едва забѣлѣзваме нѣкакви движения, а при силнитѣ прояви тия движения сѫ много силни и произвеждатъ такъвъ ефектъ, какъвто може да се прѣдизвика отъ силния електрически токъ.
Това лесно може да провѣрите въ града Вашингтонъ, гдѣто американцитѣ иматъ два голѣми топа, свързани съ силни електрически батерии, които топове се намагнитизирватъ така силно, че всѣки, който отива тамъ съ нѣкакъвъ желѣзенъ прѣдметъ, или съ обуща съ гвоздеи, трѣбва да ги остави вънъ и така да влѣзе, иначе, ще намѣри обущата си свалени отъ
краката
.
Този магнетизъмъ нѣма да те пита, благороденъ ли си, или простъ. Всѣки, който отива съ обуща, подбити съ гвоздеи, ще намѣри обущата си закачени на топа. Тъй бързо става това, че нѣма врѣме да се сѣтишъ, какъ е станало. Ние нѣкой пѫть се спираме прѣдъ природата и питаме: защо става това нѣщо? Когато отивашъ при единъ такъвъ силенъ токъ, нищо нѣма да питашъ.
към беседата >>
Този дѣдо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани въ файтона си,
краката
ми се бѣха откѫснали отъ умора, всрѣдъ пѫтя щѣхъ да си остана“.
Единъ день този царь излиза на разходка съ своя файтонъ и по пѫтя срѣща единъ дѣдо и една баба, които се подпиратъ на тояжката си, едва вървятъ. Като ги вижда, царьтъ веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповѣдайте, качете се на моя файтонъ да продължите пѫтя си“! Качватъ се тѣ на файтона при него, и той започва да ги занимава. Питамъ какви сѫ били побужденията на този младъ царь, за да спре файтона си, да покачи въ него тия двама старци и да се разговаря по цѣлия пѫть съ тѣхъ? Въ него имаше нѣкакви побуждения.
Този дѣдо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани въ файтона си,
краката
ми се бѣха откѫснали отъ умора, всрѣдъ пѫтя щѣхъ да си остана“.
– Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата сѫщо казва на царя: „Господь здраве да ти дава, синко, ако не бѣше ти, щѣхме да си останемъ по пѫтя“. – Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнахъ и можахъ да ви услужа. Той ги завежда до кѫщата имъ, взима имъ адреса и казва: „И другъ пѫть бихъ желалъ да ви услужа“. Тѣ му казватъ: „Е, синко, такива хора много рѣдко се срѣщатъ, не знаемъ гдѣ си възпитанъ“.
към беседата >>
Иде, иде кравата – всички ставатъ на
крака
, посрѣщатъ я. Защо?
Азъ казвамъ, че едно отъ качествата на тази любовь е като видишъ онзи, когото обичашъ, сърдцето ти да се зарадва. Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види дъщеря си, да се зарадва. Даже хората трѣбва да се радватъ не само на своитѣ ближни, но и на по далечнитѣ отъ тѣхъ. Въ нѣкое сѣмейство кравата се изгубила, нѣма я 4–5 деня, и всички се безпокоятъ за нея, мислятъ си, дали не я изялъ нѣкой вълкъ. По едно врѣме чувашъ, че кравата мучи.
Иде, иде кравата – всички ставатъ на
крака
, посрѣщатъ я. Защо?
– Полезна имъ е тя. Само че тази любовь трае за малко врѣме. И сега, при тази Божествена радость трѣбва да се стараемъ да запазимъ любовьта си. Мнозина християни мислятъ, че Любовьта е сила, която може да дойде отвънъ. Не, любовьта може да дойде само отвѫтрѣ, отъ дълбочината на човѣшката душа.
към беседата >>
Ако видишъ нѣкой заякъ съ
счупенъ
кракъ
, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ
крака
, но азъ ще ти помогна.
Любовьта не прави разлика. Къмъ всички сѫщества, каквито и да сѫ, тя гледа съ еднакво око. А ние нѣкой пѫть гледаме отъ висотата на своето положение къмъ всички други хора и казваме: той не е като мене уменъ, той не е като мене тъй културенъ. Ами ако рече Господь да те погледне отъ висотата на своето положение, какъ ще се почувствувашъ? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждашъ къмъ всички други души, въ които Богъ живѣе.
Ако видишъ нѣкой заякъ съ
счупенъ
кракъ
, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ
крака
, но азъ ще ти помогна.
Ти си добро зайче, азъ познавамъ това по голѣмитѣ ти уши. Ще починешъ малко, азъ ще ти поправя крака. Ти нѣмашъ никаква злоба въ себе си, затова ще ти помогна. Голѣмитѣ ти уши показватъ щедрость. Наистина, по нѣкой пѫть прѣгризвашъ коритѣ на дърветата, но то е отъ нѣмай-кѫдѣ.
към беседата >>
Ще починешъ малко, азъ ще ти поправя
крака
.
А ние нѣкой пѫть гледаме отъ висотата на своето положение къмъ всички други хора и казваме: той не е като мене уменъ, той не е като мене тъй културенъ. Ами ако рече Господь да те погледне отъ висотата на своето положение, какъ ще се почувствувашъ? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждашъ къмъ всички други души, въ които Богъ живѣе. Ако видишъ нѣкой заякъ съ счупенъ кракъ, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ крака, но азъ ще ти помогна. Ти си добро зайче, азъ познавамъ това по голѣмитѣ ти уши.
Ще починешъ малко, азъ ще ти поправя
крака
.
Ти нѣмашъ никаква злоба въ себе си, затова ще ти помогна. Голѣмитѣ ти уши показватъ щедрость. Наистина, по нѣкой пѫть прѣгризвашъ коритѣ на дърветата, но то е отъ нѣмай-кѫдѣ. Тъй, че ако ти погледнешъ така снизходително къмъ това зайче, и Господь ще погледне така къмъ тебе. Господь ще каже както постѫпи ти съ това, малко зайче, така ще постѫпя и азъ съ тебе.
към беседата >>
Това лесно може да проверите в града Вашингтон, където американците имат два големи топа, свързани със силни електрически батерии, които топове се намагнитизирват така силно, че всеки, който отива там с някакъв железен предмет или с обуща с гвоздеи, трябва да ги остави вън и така да влезе, иначе, ще намери обущата си свалени от
краката
.
(втори вариант)
Представете си един човек, който има слаби прояви на електричество и магнетизъм в себе си. Как се проявяват тия сили в него? – Те се проявяват във вид на известни течения. Това са състояния на самата жива природа. При слабите прояви едва забелязваме някакви движения, а при силните прояви тия движения са много силни и произвеждат такъв ефект, какъвто може да се предизвика от силния електрически ток.
Това лесно може да проверите в града Вашингтон, където американците имат два големи топа, свързани със силни електрически батерии, които топове се намагнитизирват така силно, че всеки, който отива там с някакъв железен предмет или с обуща с гвоздеи, трябва да ги остави вън и така да влезе, иначе, ще намери обущата си свалени от
краката
.
Този магнетизъм няма да те пита благороден ли си или прост. Всеки, който отива с обуща, подбити с гвоздеи, ще намери обущата си закачени на топа. Тъй бързо става това, че няма време да се сетиш как е станало. Ние някой път се спираме пред природата и питаме: Защо става това нещо? Когато отиваш при един такъв силен ток, нищо няма да питаш.
към втори вариант >>
Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си,
краката
ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана“.
(втори вариант)
Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката си, едва вървят. Като ги вижда, царят веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповядайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си! “ Качват се те на файтона при него и той започва да ги занимава. Питам какви са били подбужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тях? В него имаше някакви подбуждения.
Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си,
краката
ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана“.
– Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата също казва на царя: „Господ здраве да ти дава, синко, ако не беше ти, щяхме да си останем по пътя“. – Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа. Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал да ви услужа“. Те му казват: „Е, синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем къде си възпитан“.
към втори вариант >>
Иде, иде кравата – всички стават на
крака
, посрещат я. Защо?
(втори вариант)
Аз казвам, че едно от качествата на тази любов е като видиш онзи, когото обичаш, сърцето ти да се зарадва. Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види дъщеря си, да се зарадва. Даже хората трябва да се радват не само на своите ближни, но и на по далечните от тях. В някое семейство кравата се изгубила, няма я 4–5 дена, и всички се безпокоят за нея, мислят си, дали не я изял някой вълк. По едно време чуваш, че кравата мучи.
Иде, иде кравата – всички стават на
крака
, посрещат я. Защо?
– Полезна им е тя. Само че тази любов трае за малко време. И сега, при тази Божествена радост трябва да се стараем да запазим любовта си. Мнозина християни мислят, че Любовта е сила, която може да дойде отвън. Не, любовта може да дойде само отвътре, от дълбочината на човешката душа.
към втори вариант >>
Ако видиш някой заек със
счупен
крак
, ще му кажеш: Слушай, моят брат не е знаел, като ти счупил
крака
, но аз ще ти помогна.
(втори вариант)
Любовта не прави разлика. Към всички същества, каквито и да са, тя гледа с еднакво око. А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: Той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен. Ами ако рече Господ да те погледне от висотата на своето положение, как ще се почувстваш? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее.
Ако видиш някой заек със
счупен
крак
, ще му кажеш: Слушай, моят брат не е знаел, като ти счупил
крака
, но аз ще ти помогна.
Ти си добро зайче, аз познавам това по големите ти уши. Ще починеш малко, аз ще ти поправя крака. Ти нямаш никаква злоба в себе си, затова ще ти помогна. Големите ти уши показват щедрост. Наистина, по някой път прегризваш корите на дърветата, но то е от немай-къде.
към втори вариант >>
Ще починеш малко, аз ще ти поправя
крака
.
(втори вариант)
А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: Той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен. Ами ако рече Господ да те погледне от висотата на своето положение, как ще се почувстваш? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее. Ако видиш някой заек със счупен крак, ще му кажеш: Слушай, моят брат не е знаел, като ти счупил крака, но аз ще ти помогна. Ти си добро зайче, аз познавам това по големите ти уши.
Ще починеш малко, аз ще ти поправя
крака
.
Ти нямаш никаква злоба в себе си, затова ще ти помогна. Големите ти уши показват щедрост. Наистина, по някой път прегризваш корите на дърветата, но то е от немай-къде. Тъй, че ако ти погледнеш така снизходително към това зайче, и Господ ще погледне така към тебе. Господ ще каже както постъпи ти с това, малко зайче, така ще постъпя и аз с тебе.
към втори вариант >>
70.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
– То ще бѫде симфония на
счупената
дъска.
Днесъ ви учатъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но какъ да приложите тази вѣра, какъ да подобрите живота си, нищо не ви казватъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора въ своитѣ разсѫждения! Ако азъ дамъ на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо нѣма да стане отъ нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири?
– То ще бѫде симфония на
счупената
дъска.
Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука. Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония? Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ?
към беседата >>
Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази
счупена
дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония?
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бѫде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ да се занимаваме съ велики работи? Нѣкой казва: азъ искамъ да проникна въ тайнитѣ на природата искамъ да се занимавамъ съ окултна наука.
Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази
счупена
дъска ще можешъ ли да изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония?
Нѣкой казва: е, азъ имамъ здраво тѣло. Добрѣ, ако е само въ здравото тѣло, защо воловетѣ не се занимаватъ съ нѣщо по-велико, защо не сѫ културни като насъ? Защо слоноветѣ, птицитѣ, мравитѣ, които сѫщо сѫ здрави, не сѫ културни? – Ограничени сѫ тѣхнитѣ форми. Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява да се развиватъ.
към беседата >>
Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме
кракътъ
му нѣма да стѫпи въ локвата.
Не можешъ да правишъ, каквото искашъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се прави на врѣме. Ако онзи биволъ лѣга лѣтно врѣме въ локвата, това е отлично за него, той се брани отъ мухитѣ. Мислите ли, че, ако зимно врѣме легне въ локвата и излѣзе отъ тамъ, ще му бѫде приятно? Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо да не влѣза въ локвата!
Казваме: да, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ да влѣзе въ локвата, но зимно врѣме
кракътъ
му нѣма да стѫпи въ локвата.
Ако влѣзе главата му ще пати. Нѣкои питатъ: защо не трѣбва да грѣшимъ? – Зимно врѣме е. Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва нѣкой: е, докажи!
към беседата >>
– То ще бъде симфония на
счупената
дъска.
(втори вариант)
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири?
– То ще бъде симфония на
счупената
дъска.
Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас?
към втори вариант >>
Казвам: Че как мислиш ти, с тази
счупена
дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония?
(втори вариант)
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука.
Казвам: Че как мислиш ти, с тази
счупена
дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония?
Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват.
към втори вариант >>
Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време
кракът
му няма да стъпи в локвата.
(втори вариант)
Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата!
Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време
кракът
му няма да стъпи в локвата.
Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи!
към втори вариант >>
71.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Като срещнете първото куче, на което
кракътъ
е
счупенъ
, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже!
Ще ви кажа, какво искамъ да разберете. Като срещнете първата бѣдна жена, спрете се въ себе си и ѝ кажете двѣ сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му двѣ сладки думи. Като срещнете първия затворникъ, кажете му двѣ сладки думи, донесете му отъ дома си малко хубавъ хлѣбъ, малко плодове! Като срещнете първия фалиралъ търговецъ, първата паднала жена, спрете се въ себе си и имъ кажете двѣ сладки думи!
Като срещнете първото куче, на което
кракътъ
е
счупенъ
, спрете се да го прѣвържете; ако не можете да сторите това нѣщо вие сами, платете нѣкому 20 лева, за да го прѣвърже!
Видите нѣкѫдѣ нѣкой волъ, който тегли нѣкоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нѣщо отъ товара, за да го освободите. Отидете въ нѣкоя гора, тамъ нѣкой сѣче дърветата. Питай колко искатъ за това дръвче, което въ този моментъ сѣкатъ. Кажи: колко искашъ, приятелю?
към беседата >>
Като срещнете първото куче, на което
кракът
е
счупен
, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо вие сами, платете някому 20 лева, за да го превърже!
(втори вариант)
Ще ви кажа какво искам да разберете. Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му две сладки думи. Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове! Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи!
Като срещнете първото куче, на което
кракът
е
счупен
, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо вие сами, платете някому 20 лева, за да го превърже!
Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нещо от товара, за да го освободите. Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат. Кажи: Колко искаш, приятелю?
към втори вариант >>
72.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Това бързане не е каквото е бързината на свѣтлината, но то е бързане, както бърза онзи, когото коремътъ боли; както бърза онзи когото
кракътъ
боли; както бърза онзи, на когото паритѣ сѫ откраднати или кѫщата му е запалена.
Съврѣменното човѣчество, както въ миналото, така и въ настоящето, се отличава съ една негативна, отрицателна чърта, а именно съ нетърпѣнието, или както го наричатъ те – съ бързането.
Това бързане не е каквото е бързината на свѣтлината, но то е бързане, както бърза онзи, когото коремътъ боли; както бърза онзи когото
кракътъ
боли; както бърза онзи, на когото паритѣ сѫ откраднати или кѫщата му е запалена.
Всички хора бързатъ. Нетърпѣнието показва една положителна чърта, но изразена въ отрицателенъ смисълъ, а именно – крайно користолюбие, съ което се отличава човѣкътъ. Богъ казалъ на човѣка да завлада всичко, но по единъ разуменъ начинъ, а той разбралъ, че трѣбва да усвои, да завлада всичко само за себе си и да разполага съ него, както си иска. Вслѣдствие на това се зародили онѣзи желания, които сега сѫществуватъ у хората и ги спѫватъ на всѣка стъпка. Всички хора бързатъ да станатъ богати. Защо?
към беседата >>
– Върнатъ се по домоветѣ, единъ съ
счупена
глава, другъ съ
счупени
крака
, трети съ
счупени
рѫце и т.н.
– Да знаемъ какъ да правимъ здания, да затваряме хората въ тѣхъ. Защо се раждатъ хората? – Да се биятъ, да ставатъ герои. Това е друга лъжлива философия. Хубаво, слѣдъ като се набиятъ, каква философия има въ това?
– Върнатъ се по домоветѣ, единъ съ
счупена
глава, другъ съ
счупени
крака
, трети съ
счупени
рѫце и т.н.
И въпрѣки всичко това, хората казватъ: човѣкъ трѣбва да се бие, за да придобие нѣщо благородно. Това е за тѣзи философи, които сѫ учили хората на площадната философия. Тѣзи философи сѫ създали такива вѣрвания, които сѫ вплели хората въ невѣрни нѣща. Това не сѫ ония философи, които сѫ учили хората на истинската философия. Това не сѫ философитѣ, които сѫ разбирали дълбокия смисълъ на живота.
към беседата >>
Ако азъ река да ви доказвамъ, че между гълѫбътъ и змията има извѣстна връзка, че тѣ си мязатъ, че тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ родъ, само че змията е безъ крила и безъ
крака
, а гълѫбътъ е съ крила, съ
крака
и съ пера, ще ме повярвате ли?
Прѣкарамъ тази мравя подъ една, подъ друга форма – подъ формата на една пчела, или единъ гълѫбъ. Тя почва постепенно да се разширява и хвръква. Ако ви кажа, че тази мравя е еди-коя си мравя отъ еди-кой си мравунякъ, ще ме повѣрвате ли? Ще кажете: докажи, какъ тази мравя е станала гълѫбъ! Какъ ще ви го докажа?
Ако азъ река да ви доказвамъ, че между гълѫбътъ и змията има извѣстна връзка, че тѣ си мязатъ, че тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ родъ, само че змията е безъ крила и безъ
крака
, а гълѫбътъ е съ крила, съ
крака
и съ пера, ще ме повярвате ли?
Ако смъкнете крилата, краката и перата на гълѫба, той е цяла змия. Онѣзи, които изучаватъ естествена история, могатъ да провѣрятъ тази истина. Това се отнася само до формата на нѣщата. Затуй подъ „нисше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния животъ. Като говоря за змията, азъ разбирамъ нисшето, алчностьта.
към беседата >>
Ако смъкнете крилата,
краката
и перата на гълѫба, той е цяла змия.
Тя почва постепенно да се разширява и хвръква. Ако ви кажа, че тази мравя е еди-коя си мравя отъ еди-кой си мравунякъ, ще ме повѣрвате ли? Ще кажете: докажи, какъ тази мравя е станала гълѫбъ! Какъ ще ви го докажа? Ако азъ река да ви доказвамъ, че между гълѫбътъ и змията има извѣстна връзка, че тѣ си мязатъ, че тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ родъ, само че змията е безъ крила и безъ крака, а гълѫбътъ е съ крила, съ крака и съ пера, ще ме повярвате ли?
Ако смъкнете крилата,
краката
и перата на гълѫба, той е цяла змия.
Онѣзи, които изучаватъ естествена история, могатъ да провѣрятъ тази истина. Това се отнася само до формата на нѣщата. Затуй подъ „нисше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния животъ. Като говоря за змията, азъ разбирамъ нисшето, алчностьта. Змията като хване една жаба, цѣла я глътне.
към беседата >>
И дѣйствително, въ сегашната наука, по закона на внушението,
краката
на човѣка може да се прѣвърнатъ въ камъкъ.
Всѣки човѣкъ въ свѣта, който иска да сѫществува, трѣбва да разбира положението, което Христосъ изказва въ стиха: „Кѫща, съградена на канара, на камъкъ, не се разсипва; кѫща, съградена на пѣсъкъ, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всѣки младъ момъкъ, който идвалъ да я търси съ думитѣ „на камъкъ да станешъ“? Тя искала да му каже: ти можешъ ли да съградишъ своята кѫща на камъкъ? Ако той разбираше тѣзи нейни думи, щѣше да имъ въздѣйствува и нѣмаше да стане на камъкъ. Но като не разбираше, той стана на камъкъ.
И дѣйствително, въ сегашната наука, по закона на внушението,
краката
на човѣка може да се прѣвърнатъ въ камъкъ.
Гръбначниятъ стълбъ на всѣки човѣкъ, днесъ може да стане толкова коравъ, че да носи на нѣго желѣзо, безъ да се счупи. Чрѣзъ закона на внушението човѣкъ може да стане твърдъ като желѣзо. Онзи, който го е втвърдилъ, пакъ по закона на внушението, може да го направи толкова мекъ, че отъ най-малкото бутване да усеща страдания. Това сѫ само прояви въ съврѣменната наука. Нѣкои казватъ, че внушили нѣкому да направи това, или онова нѣщо.
към беседата >>
Защо ноктитѣ на
краката
въ орела сѫ закривени?
Нѣкому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; нѣкому очитѣ се изкривили; нѣкому ушитѣ разхвърлени на една, или на друга страна. И слѣдъ всичкото това казватъ: красивъ човѣкъ е този! Не, ушитѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣстото си – Мѫдрость трѣбва да има у човѣка. Носътъ трѣбва да бѫде правъ, на мѣстото си да е – трѣбва да мирише човѣкъ само хубавитѣ работи. Човѣкъ не трѣбва да мяза на орела.
Защо ноктитѣ на
краката
въ орела сѫ закривени?
Защо яде мърша. Той хемъ съ краката си, хемъ съ клюна си я разкѫсва. Като забие клюна и нектитѣ си, нищо не остава отъ жертвата. Не, правъ носъ ще имашъ. Какъвъ е клюнътъ на гълѫба, завъртѣнъ ли е?
към беседата >>
Той хемъ съ
краката
си, хемъ съ клюна си я разкѫсва.
Не, ушитѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣстото си – Мѫдрость трѣбва да има у човѣка. Носътъ трѣбва да бѫде правъ, на мѣстото си да е – трѣбва да мирише човѣкъ само хубавитѣ работи. Човѣкъ не трѣбва да мяза на орела. Защо ноктитѣ на краката въ орела сѫ закривени? Защо яде мърша.
Той хемъ съ
краката
си, хемъ съ клюна си я разкѫсва.
Като забие клюна и нектитѣ си, нищо не остава отъ жертвата. Не, правъ носъ ще имашъ. Какъвъ е клюнътъ на гълѫба, завъртѣнъ ли е? – Правъ клюнъ, правъ носъ трѣбва да имашъ, а не завъртѣнъ надолу. Закривениятъ надолу клюнъ или носъ означава песимизъмъ.
към беседата >>
Това бързане не е каквото е бързината на светлината, но то е бързане, както бърза онзи, когото коремът боли; както бърза онзи когото
кракът
боли; както бърза онзи, на когото парите са откраднати или къщата му е запалена.
(втори вариант)
Съвременното човечество, както в миналото, така и в настоящето, се отличава с една негативна, отрицателна черта, а именно с нетърпението, или както го наричат те – с бързането.
Това бързане не е каквото е бързината на светлината, но то е бързане, както бърза онзи, когото коремът боли; както бърза онзи когото
кракът
боли; както бърза онзи, на когото парите са откраднати или къщата му е запалена.
Всички хора бързат. Нетърпението показва една положителна черта, но изразена в отрицателен смисъл, а именно – крайно користолюбие, с което се отличава човекът. Бог казал на човека да завладява всичко, но по един разумен начин, а той разбрал, че трябва да усвои, да завладее всичко само за себе си и да разполага с него, както си иска. Вследствие на това се зародили онези желания, които сега съществуват у хората и ги спъват на всяка стъпка. Всички хора бързат да станат богати. Защо?
към втори вариант >>
– Върнат се по домовете, един със
счупена
глава, друг със
счупени
крака
, трети със
счупени
ръце и т.н.
(втори вариант)
– Да знаем как да правим здания, да затваряме хората в тях. Защо се раждат хората? – Да се бият, да стават герои. Това е друга лъжлива философия. Хубаво, след като се набият, каква философия има в това?
– Върнат се по домовете, един със
счупена
глава, друг със
счупени
крака
, трети със
счупени
ръце и т.н.
И въпреки всичко това, хората казват: човек трябва да се бие, за да придобие нещо благородно. Това е за тези философи, които са учили хората на площадната философия. Тези философи са създали такива вярвания, които са вплели хората в неверни неща. Това не са ония философи, които са учили хората на истинската философия. Това не са философите, които са разбирали дълбокия смисъл на живота.
към втори вариант >>
Ако аз река да ви доказвам, че между гълъбът и змията има известна връзка, че те си приличат, че те са от един и същ род, само че змията е без крила и без
крака
, а гълъбът е с крила, с
крака
и с пера, ще ми повярвате ли?
(втори вариант)
Прекарам тази мравка под една, под друга форма – под формата на една пчела, или един гълъб. Тя почва постепенно да се разширява и хвръква. Ако ви кажа, че тази мравка е еди-коя си мравка от еди-кой си мравуняк, ще ми повярвате ли? Ще кажете: докажи, как тази мравка е станала гълъб! Как ще ви го докажа?
Ако аз река да ви доказвам, че между гълъбът и змията има известна връзка, че те си приличат, че те са от един и същ род, само че змията е без крила и без
крака
, а гълъбът е с крила, с
крака
и с пера, ще ми повярвате ли?
Ако смъкнете крилата, краката и перата на гълъба, той е цяла змия. Онези, които изучават естествена история, могат да проверят тази истина. Това се отнася само до формата на нещата. Затова под „низше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния живот. Като говоря за змията, аз разбирам нисшото, алчността.
към втори вариант >>
Ако смъкнете крилата,
краката
и перата на гълъба, той е цяла змия.
(втори вариант)
Тя почва постепенно да се разширява и хвръква. Ако ви кажа, че тази мравка е еди-коя си мравка от еди-кой си мравуняк, ще ми повярвате ли? Ще кажете: докажи, как тази мравка е станала гълъб! Как ще ви го докажа? Ако аз река да ви доказвам, че между гълъбът и змията има известна връзка, че те си приличат, че те са от един и същ род, само че змията е без крила и без крака, а гълъбът е с крила, с крака и с пера, ще ми повярвате ли?
Ако смъкнете крилата,
краката
и перата на гълъба, той е цяла змия.
Онези, които изучават естествена история, могат да проверят тази истина. Това се отнася само до формата на нещата. Затова под „низше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния живот. Като говоря за змията, аз разбирам нисшото, алчността. Змията като хване една жаба, цяла я глътне.
към втори вариант >>
И действително, в сегашната наука, по закона на внушението,
краката
на човека може да се превърнат в камък.
(втори вариант)
Всеки човек в света, който иска да съществува, трябва да разбира положението, което Христос изказва в стиха: „Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на пясък, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси с думите „на камък да станеш“? Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? Ако той разбираше тези нейни думи, щеше да им въздейства и нямаше да стане на камък. Но като не разбираше, той стана на камък.
И действително, в сегашната наука, по закона на внушението,
краката
на човека може да се превърнат в камък.
Гръбначният стълб на всеки човек, днес може да стане толкова корав, че да носи на него желязо, без да се счупи. Чрез закона на внушението човек може да стане твърд като желязо. Онзи, който го е втвърдил, пак по закона на внушението, може да го направи толкова мек, че от най-малкото бутване да усеща страдания. Това са само прояви в съвременната наука. Някои казват, че внушили някому да направи това, или онова нещо.
към втори вариант >>
Защо ноктите на
краката
в орела са закривени?
(втори вариант)
Някому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; някому очите се изкривили; някому ушите разхвърлени на една, или на друга страна. И след всичкото това казват: красив човек е този! Не, ушите трябва да бъдат на мястото си – Мъдрост трябва да има у човека. Носът трябва да бъде прав, на мястото си да е – трябва да мирише човек само хубавите работи. Човек не трябва да прилича на орела.
Защо ноктите на
краката
в орела са закривени?
Защо яде мърша. Той хем с краката си, хем с клюна си я разкъсва. Като забие клюна и ноктите си, нищо не остава от жертвата. Не, прав нос ще имаш. Какъв е клюнът на гълъба, завъртян ли е?
към втори вариант >>
Той хем с
краката
си, хем с клюна си я разкъсва.
(втори вариант)
Не, ушите трябва да бъдат на мястото си – Мъдрост трябва да има у човека. Носът трябва да бъде прав, на мястото си да е – трябва да мирише човек само хубавите работи. Човек не трябва да прилича на орела. Защо ноктите на краката в орела са закривени? Защо яде мърша.
Той хем с
краката
си, хем с клюна си я разкъсва.
Като забие клюна и ноктите си, нищо не остава от жертвата. Не, прав нос ще имаш. Какъв е клюнът на гълъба, завъртян ли е? – Прав клюн, прав нос трябва да имаш, а не завъртян надолу. Закривеният надолу клюн или нос означава песимизъм.
към втори вариант >>
73.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото
краката
се прѣплитатъ.
Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ!
Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото
краката
се прѣплитатъ.
А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ. Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва!
към беседата >>
Вториятъ, като минава, вижда
счупената
кола на селянина, доближава се и му я направя.
Това е разумниятъ човѣкъ. Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава.
Вториятъ, като минава, вижда
счупената
кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ. Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи.
към беседата >>
Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото
краката
се преплитат.
(втори вариант)
Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед!
Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото
краката
се преплитат.
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите. Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва!
към втори вариант >>
Вторият, като минава, вижда
счупената
кола на селянина, доближава се и му я направя.
(втори вариант)
Това е разумният човек. Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се счупила. Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава.
Вторият, като минава, вижда
счупената
кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият. Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи.
към втори вариант >>
“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който
краката
се преплитат.
(втори вариант)
Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!
“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който
краката
се преплитат.
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите. Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва!
към втори вариант >>
Вторият, като минава, вижда
счупената
кола на селянина, доближава се и му я направя.
(втори вариант)
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек. Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила. Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава.
Вторият, като минава, вижда
счупената
кола на селянина, доближава се и му я направя.
Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият. Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи.
към втори вариант >>
74.
Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ
счупенитѣ
линии.
Човѣкъ може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нѣщата, безъ да ги изслѣдва правилно. Въ нормално развития човѣкъ мисъльта е трезва, той не бърза. Всѣка мисъль, която е права, е съгласна съ законитѣ на правилното дишане. Споредъ правилата на разумната природа, нѣщата не могатъ да бѫдатъ едноврѣменно прави и криви. Една линия може да бѫде права, или крива.
Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ
счупенитѣ
линии.
Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трѣбва да движите краката си право напрѣдъ. Започнете ли да образувате съ краката си крива линия, вие сте анормални. Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му.
към беседата >>
Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате
краката
?
Въ нормално развития човѣкъ мисъльта е трезва, той не бърза. Всѣка мисъль, която е права, е съгласна съ законитѣ на правилното дишане. Споредъ правилата на разумната природа, нѣщата не могатъ да бѫдатъ едноврѣменно прави и криви. Една линия може да бѫде права, или крива. Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ счупенитѣ линии.
Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате
краката
?
Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трѣбва да движите краката си право напрѣдъ. Започнете ли да образувате съ краката си крива линия, вие сте анормални. Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му. Когато започнете да ставате нетърпѣливи, когато започнете да бързате въ вашитѣ заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тѣмъ подобни, на всички тия състояния съотвѣтствуватъ извѣстни външни движения.
към беседата >>
Вие трѣбва да движите
краката
си право напрѣдъ.
Споредъ правилата на разумната природа, нѣщата не могатъ да бѫдатъ едноврѣменно прави и криви. Една линия може да бѫде права, или крива. Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ счупенитѣ линии. Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия.
Вие трѣбва да движите
краката
си право напрѣдъ.
Започнете ли да образувате съ краката си крива линия, вие сте анормални. Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му. Когато започнете да ставате нетърпѣливи, когато започнете да бързате въ вашитѣ заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тѣмъ подобни, на всички тия състояния съотвѣтствуватъ извѣстни външни движения. Когато човѣкъ става нетърпѣливъ, започва да се чеше, да си чопли ноктитѣ, да си рови косата, да си вдига и слага рѫцѣтѣ и т.н. Ако иска да си въздѣйствува, трѣбва да си концентрира всичкитѣ удове чрѣзъ силата на волята.
към беседата >>
Започнете ли да образувате съ
краката
си крива линия, вие сте анормални.
Една линия може да бѫде права, или крива. Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ счупенитѣ линии. Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трѣбва да движите краката си право напрѣдъ.
Започнете ли да образувате съ
краката
си крива линия, вие сте анормални.
Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му. Когато започнете да ставате нетърпѣливи, когато започнете да бързате въ вашитѣ заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тѣмъ подобни, на всички тия състояния съотвѣтствуватъ извѣстни външни движения. Когато човѣкъ става нетърпѣливъ, започва да се чеше, да си чопли ноктитѣ, да си рови косата, да си вдига и слага рѫцѣтѣ и т.н. Ако иска да си въздѣйствува, трѣбва да си концентрира всичкитѣ удове чрѣзъ силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието.
към беседата >>
Щомъ твоитѣ
крака
не се движатъ въ хармония съ нейнитѣ, веднага ще се роди дисхармония.
Ако иска да си въздѣйствува, трѣбва да си концентрира всичкитѣ удове чрѣзъ силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човѣкъ не може да концентрира удоветѣ си, външната природа не го познава. Той не може да бѫде въ съгласие съ нея. Защо? Защото всѣки твой удъ е въ връзка съ нейнитѣ удове.
Щомъ твоитѣ
крака
не се движатъ въ хармония съ нейнитѣ, веднага ще се роди дисхармония.
Сега ще кажете: Господь ще оправи всичкитѣ работи. Но имайте прѣдъ видъ, че на Господь, Който е създалъ физическия свѣтъ, всичкитѣ Му дѣйствия, всичкитѣ Му движения сѫ хармонични. Нѣма никаква дисхармония въ каквото и да е Божие дѣйствие – нито въ Неговитѣ думи, нито въ Неговитѣ мисли, нито въ Неговитѣ чувства. Питамъ тогава: ако всички Божии движения и въ тритѣ свѣта на природата сѫ ритмични, отъ дѣ произтича дисхармонията въ вашитѣ движения? Я ми кажете, коя е причината?
към беседата >>
Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния
кракъ
надѣсно.
Станете ли сутринь, между васъ и живата природа трѣбва да има съгласие. Туй трѣбва да бѫде за васъ единъ основенъ законъ. Запримѣръ, като станете сутринь и не ви върви въ работата, не сте разположени духомъ, какво трѣбва да направитѣ? – Първата работа, която ви прѣдстои, е да възстановите съгласието между васъ и живата природа. Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви.
Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния
кракъ
надѣсно.
Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния кракъ при лѣвия! Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа.
към беседата >>
Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния
кракъ
при лѣвия!
Туй трѣбва да бѫде за васъ единъ основенъ законъ. Запримѣръ, като станете сутринь и не ви върви въ работата, не сте разположени духомъ, какво трѣбва да направитѣ? – Първата работа, която ви прѣдстои, е да възстановите съгласието между васъ и живата природа. Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви. Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния кракъ надѣсно.
Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния
кракъ
при лѣвия!
Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа.
към беседата >>
Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия
кракъ
налѣво.
– Първата работа, която ви прѣдстои, е да възстановите съгласието между васъ и живата природа. Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви. Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния кракъ надѣсно. Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния кракъ при лѣвия! Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа.
Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия
кракъ
налѣво.
Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния. Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ).
към беседата >>
Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия
кракъ
при дѣсния.
Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви. Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния кракъ надѣсно. Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния кракъ при лѣвия! Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво.
Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия
кракъ
при дѣсния.
Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния. Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ). Когато произнесете думата „свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.
към беседата >>
Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия
кракъ
и три пѫти съ дѣсния.
Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа.
Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия
кракъ
и три пѫти съ дѣсния.
Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ). Когато произнесете думата „свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ нагорѣ. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръститѣ на рѫцѣтѣ си, като свивате и рѫцѣтѣ си до рамѣнѣтѣ, като че дигате нѣкаква тяжесть. Послѣ бавно протягане рѫцѣтѣ напрѣдъ и отваряне на пръститѣ.
към беседата >>
Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си
кракъ
и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния
кракъ
); топлина въ сърдцето (съ лѣвия
кракъ
).
Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния.
Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си
кракъ
и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния
кракъ
); топлина въ сърдцето (съ лѣвия
кракъ
).
Когато произнесете думата „свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ нагорѣ. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръститѣ на рѫцѣтѣ си, като свивате и рѫцѣтѣ си до рамѣнѣтѣ, като че дигате нѣкаква тяжесть. Послѣ бавно протягане рѫцѣтѣ напрѣдъ и отваряне на пръститѣ. Когато свивате рѫцѣтѣ си, ще вдишвате дълбоко въздухъ; като протягате рѫцѣтѣ си напрѣдъ, ще издишвате.
към беседата >>
От правите и криви линии се образуват
счупените
линии.
(втори вариант)
Човек може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нещата, без да ги изследва правилно. В нормално развития човек мисълта е трезва, той не бърза. Всека мисъл, която е права, е съгласна с законите на правилното дишане. Според правилата на разумната природа, нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права, или крива.
От правите и криви линии се образуват
счупените
линии.
Сега запример, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред. Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му.
към втори вариант >>
Сега запример, когато се движите, как си махате
краката
?
(втори вариант)
В нормално развития човек мисълта е трезва, той не бърза. Всека мисъл, която е права, е съгласна с законите на правилното дишане. Според правилата на разумната природа, нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права, или крива. От правите и криви линии се образуват счупените линии.
Сега запример, когато се движите, как си махате
краката
?
Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред. Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате в вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответствуват известни външни движения.
към втори вариант >>
Вие трябва да движите
краката
си право напред.
(втори вариант)
Според правилата на разумната природа, нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права, или крива. От правите и криви линии се образуват счупените линии. Сега запример, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия.
Вие трябва да движите
краката
си право напред.
Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате в вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответствуват известни външни движения. Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздействува, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята.
към втори вариант >>
Започнете ли да образувате с
краката
си крива линия, вие сте анормални.
(втори вариант)
Една линия може да бъде права, или крива. От правите и криви линии се образуват счупените линии. Сега запример, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред.
Започнете ли да образувате с
краката
си крива линия, вие сте анормални.
Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате в вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответствуват известни външни движения. Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздействува, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието.
към втори вариант >>
Щом твоите
крака
не се движат в хармония с нейните, веднага ще се роди дисхармония.
(втори вариант)
Ако иска да си въздействува, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човек не може да концентрира удовете си, външната природа не го познава. Той не може да бъде в съгласие с нея. Защо? Защото всеки твой уд е в връзка с нейните удове.
Щом твоите
крака
не се движат в хармония с нейните, веднага ще се роди дисхармония.
Сега ще кажете: Господ ще оправи всичките работи. Но имайте пред вид, че на Господ, Който е създал физическия свет, всичките Му действия, всичките Му движения съ хармонични. Нема никаква дисхармония в каквото и да е Божие действие – нито в Неговите думи, нито в Неговите мисли, нито в Неговите чувства. Питам тогава: ако всички Божии движения и в трите света на природата съ ритмични, от де произтича дисхармонията в вашите движения? Я ми кажете, коя е причината?
към втори вариант >>
Първо упражнение: изнесете ръцете на страни и десния
крак
надясно.
(втори вариант)
Станете ли сутрин, между вас и живата природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. Запример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? – Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа – това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.
Първо упражнение: изнесете ръцете на страни и десния
крак
надясно.
Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа. После, изнесете ръцете на страни и левия крак наляво. Приберете ръцете си, и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа.
към втори вариант >>
Съберете ръцете си и поставете десния
крак
при левия!
(втори вариант)
Туй трябва да бъде за вас един основен закон. Запример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? – Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа – това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: изнесете ръцете на страни и десния крак надясно.
Съберете ръцете си и поставете десния
крак
при левия!
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа. После, изнесете ръцете на страни и левия крак наляво. Приберете ръцете си, и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа. Значи, аз мога и с сърдцето си, и с ума си да върша разумна работа.
към втори вариант >>
После, изнесете ръцете на страни и левия
крак
наляво.
(втори вариант)
– Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа – това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: изнесете ръцете на страни и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа.
После, изнесете ръцете на страни и левия
крак
наляво.
Приберете ръцете си, и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа. Значи, аз мога и с сърдцето си, и с ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш некаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнесеш формулата: светлина в ума (с десния крак); топлина в сърдцето (с левия крак).
към втори вариант >>
Приберете ръцете си, и поставете левия
крак
при десния.
(втори вариант)
Да бъдете свързани с живата природа – това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: изнесете ръцете на страни и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа. После, изнесете ръцете на страни и левия крак наляво.
Приберете ръцете си, и поставете левия
крак
при десния.
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа. Значи, аз мога и с сърдцето си, и с ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш некаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнесеш формулата: светлина в ума (с десния крак); топлина в сърдцето (с левия крак). Когато произнесете думата „светлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.
към втори вариант >>
Ще направите тия упражнения три пъти с левия
крак
и три пъти с десния.
(втори вариант)
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа. После, изнесете ръцете на страни и левия крак наляво. Приберете ръцете си, и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа. Значи, аз мога и с сърдцето си, и с ума си да върша разумна работа.
Ще направите тия упражнения три пъти с левия
крак
и три пъти с десния.
Ако имаш некаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнесеш формулата: светлина в ума (с десния крак); топлина в сърдцето (с левия крак). Когато произнесете думата „светлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате некаква тежест. После бавно протягане ръцете напред и отваряне на пръстите.
към втори вариант >>
Ако имаш некаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си
крак
и при движението ще произнесеш формулата: светлина в ума (с десния
крак
); топлина в сърдцето (с левия
крак
).
(втори вариант)
После, изнесете ръцете на страни и левия крак наляво. Приберете ръцете си, и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа. Значи, аз мога и с сърдцето си, и с ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния.
Ако имаш некаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си
крак
и при движението ще произнесеш формулата: светлина в ума (с десния
крак
); топлина в сърдцето (с левия
крак
).
Когато произнесете думата „светлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате некаква тежест. После бавно протягане ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.
към втори вариант >>
От правите и кривите линии се образуват
счупените
линии.
(втори вариант)
Човек може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нещата, без да ги изследва правилно. В нормално развития човек мисълта е трезва, той не бърза. Всяка мисъл, която е права, е съгласна със законите на правилното дишане. Според правилата на Разумната Природа нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права или крива.
От правите и кривите линии се образуват
счупените
линии.
Сега например, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред. Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му.
към втори вариант >>
Сега например, когато се движите, как си махате
краката
?
(втори вариант)
В нормално развития човек мисълта е трезва, той не бърза. Всяка мисъл, която е права, е съгласна със законите на правилното дишане. Според правилата на Разумната Природа нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права или крива. От правите и кривите линии се образуват счупените линии.
Сега например, когато се движите, как си махате
краката
?
Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред. Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате във вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответстват известни външни движения.
към втори вариант >>
Вие трябва да движите
краката
си право напред.
(втори вариант)
Според правилата на Разумната Природа нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права или крива. От правите и кривите линии се образуват счупените линии. Сега например, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия.
Вие трябва да движите
краката
си право напред.
Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате във вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответстват известни външни движения. Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздейства, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята.
към втори вариант >>
Започнете ли да образувате с
краката
си крива линия, вие сте анормални.
(втори вариант)
Една линия може да бъде права или крива. От правите и кривите линии се образуват счупените линии. Сега например, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред.
Започнете ли да образувате с
краката
си крива линия, вие сте анормални.
Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате във вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответстват известни външни движения. Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздейства, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието.
към втори вариант >>
Щом твоите
крака
не се движат в хармония с нейните, веднага ще се роди дисхармония.
(втори вариант)
Ако иска да си въздейства, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човек не може да концентрира удовете си, външната Природа не го познава. Той не може да бъде в съгласие с нея. Защо? Защото всеки твой уд е във връзка с нейните удове.
Щом твоите
крака
не се движат в хармония с нейните, веднага ще се роди дисхармония.
Сега ще кажете: „Господ ще оправи всичките работи." Но имайте предвид, че на Господ, Който е създал физическия свят, всичките Му действия, всичките Му движения са хармонични. Няма никаква дисхармония в каквото и да е Божие действие - нито в Неговите думи, нито в Неговите мисли, нито в Неговите чувства. Питам тогава: ако всички Божии движения и в трите свята на Природата са ритмични, отде произтича дисхармонията във вашите движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е в Бога.
към втори вариант >>
Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десния
крак
надясно.
(втори вариант)
Станете ли сутрин, между вас и Живата Природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. Например, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и Живата Природа. Да бъдете свързани с Живата Природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.
Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десния
крак
надясно.
Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа.
към втори вариант >>
Съберете ръцете си и поставете десния
крак
при левия!
(втори вариант)
Туй трябва да бъде за вас един основен закон. Например, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и Живата Природа. Да бъдете свързани с Живата Природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десния крак надясно.
Съберете ръцете си и поставете десния
крак
при левия!
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния.
към втори вариант >>
После изнесете ръцете настрани и левия
крак
наляво.
(втори вариант)
- Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и Живата Природа. Да бъдете свързани с Живата Природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа."
После изнесете ръцете настрани и левия
крак
наляво.
Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето (с левия крак)." Когато произнесете думата светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре.
към втори вариант >>
Приберете ръцете си и поставете левия
крак
при десния.
(втори вариант)
Да бъдете свързани с Живата Природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво.
Приберете ръцете си и поставете левия
крак
при десния.
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето (с левия крак)." Когато произнесете думата светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест.
към втори вариант >>
Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия
крак
и три пъти с десния.
(втори вариант)
Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа.
Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия
крак
и три пъти с десния.
Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето (с левия крак)." Когато произнесете думата светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест. После става бавно протя- гане на ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.
към втори вариант >>
Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си
крак
, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния
крак
); топлина в сърцето (с левия
крак
)." Когато произнесете думата светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате.
(втори вариант)
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния.
Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си
крак
, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния
крак
); топлина в сърцето (с левия
крак
)." Когато произнесете думата светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате.
Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест. После става бавно протя- гане на ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате. Тези упражнения са прости, но са много ефикасни.
към втори вариант >>
75.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
- Не, от
счупените
парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма.
- Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма?
- Не, от
счупените
парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма.
Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол.
към беседата >>
Представете си, че аз предложа на съвременните учени хора един автомат във форма на човек - с ръце,
крака
, очи, уста и вътре в него поставя един грамофон; и го заведа така, че този автомат да произвежда най-видните речи на някои философи, на някои богослови, декламира стихотворенията на най-видните поети, питам: този автомат учен ли е?
Аз не осъждам нещата, но разгдеждам въпроса принципално, питам: какво се постига с този стар живот? Като разглеждам всички въпроси на живота, като вярвам в един, във втори, в трети, какво се постига с това? Най-после, ние се спираме и казваме: ти не мислиш като мене. Че ти не мислиш като мене - това е красивото! Аз като зная, че ти не си едно огледало, което да ме отразява, а си едно разумно същество - това ме радва.
Представете си, че аз предложа на съвременните учени хора един автомат във форма на човек - с ръце,
крака
, очи, уста и вътре в него поставя един грамофон; и го заведа така, че този автомат да произвежда най-видните речи на някои философи, на някои богослови, декламира стихотворенията на най-видните поети, питам: този автомат учен ли е?
Аз мога да накарам този автомат и да нарисува нещо, но той художник ли е? Пък мога да го накарам и да изсвири нещо, но той музикант ли е? Красивото в света е, не да има ехо на нещата, но да имаш насреща си един разумен отговор. Когато аз мина покрай някоя долина и извикам: жаден съм! - Какво ще ми се отговори?
към беседата >>
76.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Обаче храни ли се този човек само с бонбончета, той ще бъде слаб,
краката
му няма да го държат.
Едно и също ли е да гледаш, да вкусваш и да се храниш? Казвате: „Бог е Любов." Как дойдохте до тази идея: чрез зрението, чрез слуха, чрез вкуса, чрез обонянието или чрез пипането? Щом сте дошли до тази идея, защо съществуват болести и недъзи между вас? Сега ще разгледаме въпроса философски. Когато човек живее на някое високо планинско място, дето диша чист въздух и се намира в общение с добри хора, той може ли да бъде болен?
Обаче храни ли се този човек само с бонбончета, той ще бъде слаб,
краката
му няма да го държат.
Храни ли се със здрава храна, той ще бъде силен човек, ще издържа на всякакъв път. Следователно това, което спъва почти всички съвременни хора, е мисълта им, че много знаят. Казвате: „Ние знаем, че,Бог е Любов, опитвали сме Неговата Любов." Как сте я опитвали? Разлагали ли сте я на съставните й части? Какви са елементите на Божията Любов?
към беседата >>
Така се образували
краката
на човека.
Там тя е обърната h. Тази буква е изобразявала човек, който ходи. Когато човек е слизал на земята, т.е. когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил, изгубил е Бога и започнал да мисли за себе си, че е божество, вследствие на което се е отклонил от правия път, по който първоначално е вървял. Знакът h показва, че материята, в която човек е слязъл, започнала да се сгъстява и той се е раздвоил.
Така се образували
краката
на човека.
Значи краката представляват два принципа. За да може човек да ходи, да се движи, той непременно трябва да има два полюса. Тези два полюса, преведени в обикновения живот, представляват ума и сърцето на човека, които външно се изразяват в следните форми: мъж - жена, син - дъщеря, учител - ученик, господар - слуга. Когато този знак се обърне с главата надолу, във вид на чашка -Ч, това показва, че човек започва да се стреми към Бога, иска да върви нагоре както растенията. Сега някой мисли, че като отиде на небето, и там ще намери същите отношения и закони, каквито съществуват на земята.
към беседата >>
Значи
краката
представляват два принципа.
Тази буква е изобразявала човек, който ходи. Когато човек е слизал на земята, т.е. когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил, изгубил е Бога и започнал да мисли за себе си, че е божество, вследствие на което се е отклонил от правия път, по който първоначално е вървял. Знакът h показва, че материята, в която човек е слязъл, започнала да се сгъстява и той се е раздвоил. Така се образували краката на човека.
Значи
краката
представляват два принципа.
За да може човек да ходи, да се движи, той непременно трябва да има два полюса. Тези два полюса, преведени в обикновения живот, представляват ума и сърцето на човека, които външно се изразяват в следните форми: мъж - жена, син - дъщеря, учител - ученик, господар - слуга. Когато този знак се обърне с главата надолу, във вид на чашка -Ч, това показва, че човек започва да се стреми към Бога, иска да върви нагоре както растенията. Сега някой мисли, че като отиде на небето, и там ще намери същите отношения и закони, каквито съществуват на земята. Той казва например: „Аз не намерих нито един човек на земята, който да приляга на сърцето ми." Значи същото ще бъде и на небето.
към беседата >>
Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в
краката
ви.
Някой от вас отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добре направено. Опитва да пие от него вода и вижда, че е гладко навсякъде, приятно се пие от него. То не причинява никаква вреда. Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца.
Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в
краката
ви.
По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме. Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал си се на едно от тези парченца. Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота. Като изпитате тези страдания, т.е.
към беседата >>
Страданията, които ви причиняват
счупените
части на шишетата, създават противоречията в живота.
Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви. По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме. Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал си се на едно от тези парченца.
Страданията, които ви причиняват
счупените
части на шишетата, създават противоречията в живота.
Като изпитате тези страдания, т.е. като се натъкнете на противоречията, вие казвате: „Да живеем по Бога! Да бъдем добри, внимателни помежду си! „ Защо искате това нещо? - Защото сте изпитали острия език на своите ближни.
към беседата >>
Острият език не е нищо друго освен
счупените
части от шишетата, на които, ако се натъкнете, ще изпитате големи болки и страдания.
Като изпитате тези страдания, т.е. като се натъкнете на противоречията, вие казвате: „Да живеем по Бога! Да бъдем добри, внимателни помежду си! „ Защо искате това нещо? - Защото сте изпитали острия език на своите ближни.
Острият език не е нищо друго освен
счупените
части от шишетата, на които, ако се натъкнете, ще изпитате големи болки и страдания.
Съвременните хора третират и от научно, и от практическо гледище въпроса за Любовта, искат да докажат какво нещо е тя. Излиза някой учен да говори за Любовта и започва да я разлага на съставните й букви, на нейните елементи; разглежда проявленията й още от най-стари времена и до днес, по филологически начин търси корена на тази дума в разните народи и времена; после той разглежда как се е проявявала любовта, когато човек е слизал в материята, т.е. когато е вървял по инволюционен път; разглежда проявленията й днес, когато човек еволюира и т.н. И след това пита слушателите си: „Разбрахте ли какво нещо е Любовта? " - „Не, ти ни кажи с две думи в какво седи Любовта.
към беседата >>
Казвам: Бог не може да те похвали, ако на пътя на брата си поставиш парче от
счупено
стъкло.
Държим ли в ума си чисти мисли и в сърцето си възвишени и благородни чувства, ние ще запазим връзката си с Бога, понеже Той е абсолютна хармония. Скъсаме ли тази връзка, ние влизаме в разрез с Божествения принцип, т.е. с разумното начало, което живее у нас. Казвате: „Кога се къса тази връзка? " - Когато човек не изпълнява волята Божия.
Казвам: Бог не може да те похвали, ако на пътя на брата си поставиш парче от
счупено
стъкло.
Бог не може да одобри твоята постъпка, ако на някое малко дете дадеш счупени парченца стъкла да си играе с тях или ако на някой беден човек дадеш един камък вместо хляб. Дойде ли при вас някое дете, дайте му една здрава играчка да се занимава с нея, но тя да буди в него нещо красиво и възвишено. Дойде ли при вас някой беден човек, дайте му цял хляб, а не едно малко парче. Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове?
към беседата >>
Бог не може да одобри твоята постъпка, ако на някое малко дете дадеш
счупени
парченца стъкла да си играе с тях или ако на някой беден човек дадеш един камък вместо хляб.
Скъсаме ли тази връзка, ние влизаме в разрез с Божествения принцип, т.е. с разумното начало, което живее у нас. Казвате: „Кога се къса тази връзка? " - Когато човек не изпълнява волята Божия. Казвам: Бог не може да те похвали, ако на пътя на брата си поставиш парче от счупено стъкло.
Бог не може да одобри твоята постъпка, ако на някое малко дете дадеш
счупени
парченца стъкла да си играе с тях или ако на някой беден човек дадеш един камък вместо хляб.
Дойде ли при вас някое дете, дайте му една здрава играчка да се занимава с нея, но тя да буди в него нещо красиво и възвишено. Дойде ли при вас някой беден човек, дайте му цял хляб, а не едно малко парче. Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове? Ножът представлява парче от някое счупено шише.
към беседата >>
Ножът представлява парче от някое
счупено
шише.
Бог не може да одобри твоята постъпка, ако на някое малко дете дадеш счупени парченца стъкла да си играе с тях или ако на някой беден човек дадеш един камък вместо хляб. Дойде ли при вас някое дете, дайте му една здрава играчка да се занимава с нея, но тя да буди в него нещо красиво и възвишено. Дойде ли при вас някой беден човек, дайте му цял хляб, а не едно малко парче. Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове?
Ножът представлява парче от някое
счупено
шише.
Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от счупени шишета. В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да пекат в пещи? Казвате: „Понеже нашите деди и прадеди са правили така и ние ще вървим по техния път." Кажете ми кой човек и кой народ за пръв път е млял житото? Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин и железният нож, с който режат хляба, остава своите отрицателни влияния в хората, които го ядат.
към беседата >>
Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от
счупени
шишета.
Дойде ли при вас някое дете, дайте му една здрава играчка да се занимава с нея, но тя да буди в него нещо красиво и възвишено. Дойде ли при вас някой беден човек, дайте му цял хляб, а не едно малко парче. Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове? Ножът представлява парче от някое счупено шише.
Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от
счупени
шишета.
В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да пекат в пещи? Казвате: „Понеже нашите деди и прадеди са правили така и ние ще вървим по техния път." Кажете ми кой човек и кой народ за пръв път е млял житото? Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин и железният нож, с който режат хляба, остава своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. Като изучавате живота на светиите, проследете, дали те са употребявали ножове за рязане на хляб.
към беседата >>
Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при
краката
ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред
краката
ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така.
Запитват го мнозина: „Какво е твоето мнение за морала? Има ли морал в света? " - „Морал има само за слабите хора, но не и за силните. Последните, т.е. силните хора в света създават морала." Обаче ние казваме: Ако този човек беше истински учен, той не трябваше да бърка в чуждата каса.
Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при
краката
ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред
краката
ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така.
Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си. Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите?
към беседата >>
77.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Мислил си, че като отидеш на бойното поле, ще се върнеш здрав и читав, а ти си се върнал със
счупен
крак
.
Достатъчно е да ги лъхне ветрец, и те падат на земята. Какво от това? Както си паднал, така и ще станеш. – „Ама какво мислих, какво излезе! “ – Какво си мислил?
Мислил си, че като отидеш на бойното поле, ще се върнеш здрав и читав, а ти си се върнал със
счупен
крак
.
Казваш: „Аз бях убеден, че няма да ме ранят, а то не излезе така. Разколебах се във вярата си“. Питам: кой те накара да отидеш на бойното поле? Провидението казва: „Който вади нож, от нож умира“. Значи, както ти чупиш краката на хората, така и твоите ще счупят.
към беседата >>
Значи, както ти чупиш
краката
на хората, така и твоите ще счупят.
Мислил си, че като отидеш на бойното поле, ще се върнеш здрав и читав, а ти си се върнал със счупен крак. Казваш: „Аз бях убеден, че няма да ме ранят, а то не излезе така. Разколебах се във вярата си“. Питам: кой те накара да отидеш на бойното поле? Провидението казва: „Който вади нож, от нож умира“.
Значи, както ти чупиш
краката
на хората, така и твоите ще счупят.
Счупят ли краката ти, ще научиш един урок, да не ходиш на бойното поле да се биеш. Казвате: „Какво трябва да мислим за онези, на които краката не са счупени? “ – Тях Провидението е отложило за друг път. Сега, за да изясня това противоречие, ще си послужа с една картина. Представете, си, че закарват 10,000 вола на касапницата, да ги колят.
към беседата >>
Счупят ли
краката
ти, ще научиш един урок, да не ходиш на бойното поле да се биеш.
Казваш: „Аз бях убеден, че няма да ме ранят, а то не излезе така. Разколебах се във вярата си“. Питам: кой те накара да отидеш на бойното поле? Провидението казва: „Който вади нож, от нож умира“. Значи, както ти чупиш краката на хората, така и твоите ще счупят.
Счупят ли
краката
ти, ще научиш един урок, да не ходиш на бойното поле да се биеш.
Казвате: „Какво трябва да мислим за онези, на които краката не са счупени? “ – Тях Провидението е отложило за друг път. Сега, за да изясня това противоречие, ще си послужа с една картина. Представете, си, че закарват 10,000 вола на касапницата, да ги колят. Обаче касапинът успява да заколи на ден едва 100 вола.
към беседата >>
Казвате: „Какво трябва да мислим за онези, на които
краката
не са
счупени
?
Разколебах се във вярата си“. Питам: кой те накара да отидеш на бойното поле? Провидението казва: „Който вади нож, от нож умира“. Значи, както ти чупиш краката на хората, така и твоите ще счупят. Счупят ли краката ти, ще научиш един урок, да не ходиш на бойното поле да се биеш.
Казвате: „Какво трябва да мислим за онези, на които
краката
не са
счупени
?
“ – Тях Провидението е отложило за друг път. Сега, за да изясня това противоречие, ще си послужа с една картина. Представете, си, че закарват 10,000 вола на касапницата, да ги колят. Обаче касапинът успява да заколи на ден едва 100 вола. Останалите 9,900 вола връщат отново в гората.
към беседата >>
Едновременно с
краката
, и главата трябва да взима участие, а цялото тяло да се движи вълнообразно.
Ще пеете, разбира се. Засега това е суеверие, но един ден възможно е да съществува такъв закон. Изпейте сега упражнението „Тъги, скърби“, но с дълбоко вътрешно изражение, под такт, а не механически. И войниците ходят под такт, но това е механическо ходене. Правилни движения са тези, когато цялото тяло взима участие в хода.
Едновременно с
краката
, и главата трябва да взима участие, а цялото тяло да се движи вълнообразно.
Ходите ли по този начин и по планинските места, вие няма да усещате никаква умора. Следователно, когато пеете, трябва да имате идея защо пеете. Това не значи, че всички трябва да имате обща идея. Всеки ще има своя определена идея, специфична за него. Същото е и в живата природа: два листа, две клончета дори не си приличат.
към беседата >>
78.
Природни изрази
,
ООК
, София, 3.3.1926г.,
По
счупени
линии той не върви.
Казвате: „Разумният човек се познава по своите мисли, чувства и дела“. Представете си, че някой разумен човек чете една хубава книга и си извади няколко ценни мисли от нея. Как ще познаете, че той е разумен човек? Ако той е извадил една мисъл, тя ще има свой определен израз. Разумният човек всякога си служи с криви линии; той винаги върви по спирала.
По
счупени
линии той не върви.
Движи ли се по криви линии, животът му ще се изправи. Разумният човек всякога избира най-дългия път, а глупавият избира най-късия път. На пръв поглед тези мисли изглеждат противоречиви, но аз ще ви обясня идеята, която се крие в тях. Ние наричаме глупавия човек болен, а разумния – здрав. В такъв случай кой може да издържа на по-дълъг път: болният, или здравият?
към беседата >>
Счупените
линии b показват, че процесът, който е ставал между силите, е бил бърз, имало е голямо стълкновение между тях.
Защо те правят ножовете си остри? Ако в тези съвпадения, както вие ги наричате, има някаква цел, те са разумни прояви, или на ваш език наречени, разумни съвпадения. Кривите и правите линии са проекции на известни сили в природата. Коя линия от представените на фигурата е най-силна? Най-силна е най-дългата линия a.
Счупените
линии b показват, че процесът, който е ставал между силите, е бил бърз, имало е голямо стълкновение между тях.
Затова, именно, е станало пречупване на линиите. При a процесът е ставал по-бавно, по-мудно и затова е по-разумен, отколкото при линиите b. Забелязано е също така, че хора, които пишат нервно, с остри букви, не са много здравомислещи. Те нямат търпение. За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен.
към беседата >>
Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на
краката
си, на силите си.
Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само един път през деня. Упражнявайте волята си по този начин и ще видите какви резултати ще придобиете. Днес мнозина вървят в медикаментите, но нямате добри резултати от тях. Съвременните хора носят бастони, но с това те стават инвалиди. Вземете, например, някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея.
Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на
краката
си, на силите си.
В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили. Според модата и младите носят бастони. Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях.
към беседата >>
Уповавайте на ръцете, на
краката
си, а бастоните носете само като забавление, като мода.
И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили. Според модата и младите носят бастони. Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях. Щом искате, носете бастони, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте.
Уповавайте на ръцете, на
краката
си, а бастоните носете само като забавление, като мода.
Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля. Той трябва да се съветва с душата си, а да се учи от духа си. Постъпва ли по този начин, той ще стане учен човек; не постъпва ли така, големи нещастия и страдания ще го сполетят. Ако не искате да станете преждевременно инвалиди, работете с тези четири величини, които Бог ви е дал: със своя ум и със своето сърце, със своята душа и със своя дух.
към беседата >>
НАГОРЕ