НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
283
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Ще искам от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната Верига, а тогава няма и да има никаква
сръдня
.
Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. Затова решете в себе си какво ще правите — това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа.
Ще искам от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната Верига, а тогава няма и да има никаква
сръдня
.
Когато влезете в съприкосновение напълно с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре. Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си замина; а бих могъл да остана за още повече години, само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам. Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида, но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма.
към беседата >>
2.
Вие сте поканени да работите
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1912г.,
Ще искат от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната верига, а тогава няма и да има никаква
сръдня
.
Най-после, ако има някой съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели, сега и в бъдеще ще има още да дойдат, те искат да ме спъват. Затова решете в себе си какво ще правите – това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа.
Ще искат от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната верига, а тогава няма и да има никаква
сръдня
.
Когато влезете напълно в съприкосновение с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре. Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си отида (замина), а бих могъл да остана за още повече години само ако дадете условията. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна – не се шегувам. Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида, но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма.
към беседата >>
3.
Преходната граница
,
ИБ
, , 29.9.1912г.,
Малодушие, гняв,
сръдня
не помагат.
И когато някой се оплаква от страдания, то е защото иска да върви в левия път. Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всеки ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората. Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите от миналото Когато искате да воювате, примирявайте се с противника си, защото, ако той е по-силен, ще бъдете бити. Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си.
Малодушие, гняв,
сръдня
не помагат.
Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши. Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме "Олеле, стига, Господи". И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа.
към беседата >>
4.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Например между вас има много
сръдня
.
Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си и като дадете някому, той ще оздравее. Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате има ли някой парализиран, например от две до пет години, или неврастеник, и ако се окаже такъв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бъдете уверени, че най-малкото един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мъчните опити, защото първо ще трябва да се калите. На всинца ви трябва воля.
Например между вас има много
сръдня
.
Някои искат да направят много нещо, но сръднята между тях започва много бързо. Имат събрана енергия, скарват се. Един казва: „Аз искам туй да направя“, друг казва: „Аз искам туй да направя.“ Разбягват се един по един и най-после остава само един и той казва: „Няма какво да ги слушам, ще я свърша и при най-големите мъчнотии.“ Няма защо да се сърдите – това е Божия работа. При най-големите мъчнотии ще я свършите – това е характер. Ако не можем да победим най-големите мъчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бъдем готови?
към беседата >>
Някои искат да направят много нещо, но
сръднята
между тях започва много бързо.
Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате има ли някой парализиран, например от две до пет години, или неврастеник, и ако се окаже такъв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бъдете уверени, че най-малкото един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мъчните опити, защото първо ще трябва да се калите. На всинца ви трябва воля. Например между вас има много сръдня.
Някои искат да направят много нещо, но
сръднята
между тях започва много бързо.
Имат събрана енергия, скарват се. Един казва: „Аз искам туй да направя“, друг казва: „Аз искам туй да направя.“ Разбягват се един по един и най-после остава само един и той казва: „Няма какво да ги слушам, ще я свърша и при най-големите мъчнотии.“ Няма защо да се сърдите – това е Божия работа. При най-големите мъчнотии ще я свършите – това е характер. Ако не можем да победим най-големите мъчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бъдем готови? Сега в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време – аз искам от вас на ден само по един час за Школата.
към беседата >>
5.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
От
сръднята
на влюбен човек да те е страх.
“ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се.
От
сръднята
на влюбен човек да те е страх.
В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек. Те са най-опасните сръдни в света. Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот.
към беседата >>
Да те е страх от
сръднята
на невежия човек и от
сръднята
на добрия човек.
Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си! “ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените.
Да те е страх от
сръднята
на невежия човек и от
сръднята
на добрия човек.
Те са най-опасните сръдни в света. Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее.
към беседата >>
6.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
В Бога има ли
сръдня
, я ми кажете?
Ще ми възразите: „Ами ако този човек се разсърди, че не му отговаряме? “ Според мен в света съществува само един човек. Всичко друго е илюзия. Следователно, щом е тъй, аз ще кажа: в света съществува само един човек и зная, че от този човек зависи всичко. Тогава кой може да ви се сърди?
В Бога има ли
сръдня
, я ми кажете?
Казват, че Господ се сърди. Тъй са писали пророците, но аз питам: Бог сърди ли се? – Не, Бог никога не се сърди. Само ние, хората на Земята, се сърдим за нищо и никакво. Дойде някой твой приятел, каже ти: „Знаеш ли какво говори еди-кой си за теб?
към беседата >>
7.
Служба на уравненията
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Не е лошо, че се сърдят, без
сръдня
не може.
(втори вариант)
Като дойде да се гневиш, ще вземеш триона, ще режеш дърва или ще вземеш перото да пишеш. Ще ги ангажираш в каквато и да е работа или в научна мисъл, или молитва. Следователно ще използваш енергията в правата посока. Тъй е от окултно гледище. Казваме, набожните хора, религиозните хора, и те се сърдят.
Не е лошо, че се сърдят, без
сръдня
не може.
Те са общества, работят. Казват: "Работа ни дайте." Работа искат. Ще им дадеш работа, най-трудната работа.
към втори вариант >>
8.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата
сръдня
не почива на разумни основи.
(втори вариант)
Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява. Такъв един закон е законът на дишането. Имаме свободната мисъл: изгрява слънцето. Но да допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма да изляза вън, няма да те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото. Слънцето всякога е засмяно, никога не се сърди.
Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата
сръдня
не почива на разумни основи.
В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода.
към втори вариант >>
9.
Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 28.5.1930г.,
Коя е причината на
сръднята
?
(втори вариант)
Веднъж ме срещна в планината, направи ми услуга, аз зная.“ Трябва всичките форми в живота да се превеждат в правилна смисъл. Не трябва да има никакво отрицание. Ако съществува някаква идея, каквато и да е мисъл, вие трябва да знаете нейния произход. Дразните се запример, сърдите се.
Коя е причината на
сръднята
?
Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сръднята е хубаво нещо. Но коя е майката на сръднята? Дъщерята толкоз пъти иде във вас, имате познанство с нея. Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо сръднята, след туй трябва и вие да платите.
към втори вариант >>
Сръднята
е хубаво нещо.
(втори вариант)
Не трябва да има никакво отрицание. Ако съществува някаква идея, каквато и да е мисъл, вие трябва да знаете нейния произход. Дразните се запример, сърдите се. Коя е причината на сръднята? Няма някой от вас, който да не се е сърдил.
Сръднята
е хубаво нещо.
Но коя е майката на сръднята? Дъщерята толкоз пъти иде във вас, имате познанство с нея. Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо сръднята, след туй трябва и вие да платите. Коя е майката на сръднята? Майката на сръднята е желанието.
към втори вариант >>
Но коя е майката на
сръднята
?
(втори вариант)
Ако съществува някаква идея, каквато и да е мисъл, вие трябва да знаете нейния произход. Дразните се запример, сърдите се. Коя е причината на сръднята? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сръднята е хубаво нещо.
Но коя е майката на
сръднята
?
Дъщерята толкоз пъти иде във вас, имате познанство с нея. Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо сръднята, след туй трябва и вие да платите. Коя е майката на сръднята? Майката на сръднята е желанието. Всякога, когато ти не може да постигнеш някое свое желание, ти се сърдиш.
към втори вариант >>
Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо
сръднята
, след туй трябва и вие да платите.
(втори вариант)
Коя е причината на сръднята? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сръднята е хубаво нещо. Но коя е майката на сръднята? Дъщерята толкоз пъти иде във вас, имате познанство с нея.
Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо
сръднята
, след туй трябва и вие да платите.
Коя е майката на сръднята? Майката на сръднята е желанието. Всякога, когато ти не може да постигнеш някое свое желание, ти се сърдиш. Желание имаш да ядеш, но не ти дават навреме - разсърдиш се. Не ти дават ядене - разсърдиш се.
към втори вариант >>
Коя е майката на
сръднята
?
(втори вариант)
Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сръднята е хубаво нещо. Но коя е майката на сръднята? Дъщерята толкоз пъти иде във вас, имате познанство с нея. Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо сръднята, след туй трябва и вие да платите.
Коя е майката на
сръднята
?
Майката на сръднята е желанието. Всякога, когато ти не може да постигнеш някое свое желание, ти се сърдиш. Желание имаш да ядеш, но не ти дават навреме - разсърдиш се. Не ти дават ядене - разсърдиш се. Желанието в тебе да ядеш е причината.
към втори вариант >>
Майката на
сръдня
та е желанието.
(втори вариант)
Сръднята е хубаво нещо. Но коя е майката на сръднята? Дъщерята толкоз пъти иде във вас, имате познанство с нея. Защото, щом се сърдите нещо, внесла нещо сръднята, след туй трябва и вие да платите. Коя е майката на сръднята?
Майката на
сръдня
та е желанието.
Всякога, когато ти не може да постигнеш някое свое желание, ти се сърдиш. Желание имаш да ядеш, но не ти дават навреме - разсърдиш се. Не ти дават ядене - разсърдиш се. Желанието в тебе да ядеш е причината. Щом на това желание не се отговори според онова, което вие мислите, сърдите се, значи има известно желание.
към втори вариант >>
Казвате: „Как тъй, часът е 12.“ Но представете си, че в ума ви няма никаква идея за часа, казвате: „Докато гостилничарят е готов, и аз ще бъда готов.“ Ако така поставите идеята, ще има ли
сръдня
?
(втори вариант)
Желанието в тебе да ядеш е причината. Щом на това желание не се отговори според онова, което вие мислите, сърдите се, значи има известно желание. Защото, ако ти се разсърдиш, въпросът е, че вие сте съпоставили две мисли, две идеи, които нямат правилно съотношение. Вие сте съпоставили, че точно в 12 часа в гостилницата трябва да има храна за вас. Отивате - няма.
Казвате: „Как тъй, часът е 12.“ Но представете си, че в ума ви няма никаква идея за часа, казвате: „Докато гостилничарят е готов, и аз ще бъда готов.“ Ако така поставите идеята, ще има ли
сръдня
?
Вие ще идете, ще седнете в гостилницата, ще извадите книгата, ще четете. Ще дойде гостилничарят, ще каже: „Господине, яденето е готово.“ Ако искате да наложите вашето желание другите да го изпълнят, ще се роди анормалност. Не туряйте реда и порядъка на вашите желания на другите. Да обичате всичките хора, това е вашата сила.
към втори вариант >>
10.
Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 6.2.1931г.,
Сръднята
ти нека бъде на свят.
(втори вариант)
Сега трябва да се измени човешкият живот. Има известни външни причини, които са изменили нашия живот. Някой страда от ревматизъм и покуцва. Той ходи така както дядо си и баба си. например сърдиш се.
Сръднята
ти нека бъде на свят.
Разсърдил се един на мечката и дигнал сопа, обаче като видял, че мечката се приближава, хвърлил сопата и се качил на дървото! Де му е сръднята? Според мен сръднята е: като се разсърдиш, като ще биеш мечката, да я биеш. Аз давам само за обяснение кои прояви са ясни. Ако имаш една мисъл и я хвърлиш, ти си слаб в тази проява, нищо повече.
към втори вариант >>
Де му е
сръднята
?
(втори вариант)
Някой страда от ревматизъм и покуцва. Той ходи така както дядо си и баба си. например сърдиш се. Сръднята ти нека бъде на свят. Разсърдил се един на мечката и дигнал сопа, обаче като видял, че мечката се приближава, хвърлил сопата и се качил на дървото!
Де му е
сръднята
?
Според мен сръднята е: като се разсърдиш, като ще биеш мечката, да я биеш. Аз давам само за обяснение кои прояви са ясни. Ако имаш една мисъл и я хвърлиш, ти си слаб в тази проява, нищо повече. „Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост и само проявената Божия Истина носят пълния живот“. Сега искам да остане една мисъл: По този начин, като се говори във вас остава само едно теоретическо знание.
към втори вариант >>
Според мен
сръднята
е: като се разсърдиш, като ще биеш мечката, да я биеш.
(втори вариант)
Той ходи така както дядо си и баба си. например сърдиш се. Сръднята ти нека бъде на свят. Разсърдил се един на мечката и дигнал сопа, обаче като видял, че мечката се приближава, хвърлил сопата и се качил на дървото! Де му е сръднята?
Според мен
сръднята
е: като се разсърдиш, като ще биеш мечката, да я биеш.
Аз давам само за обяснение кои прояви са ясни. Ако имаш една мисъл и я хвърлиш, ти си слаб в тази проява, нищо повече. „Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост и само проявената Божия Истина носят пълния живот“. Сега искам да остане една мисъл: По този начин, като се говори във вас остава само едно теоретическо знание. Най-първо трябва да знаете, че животът е разумно създаден.
към втори вариант >>
11.
Разумните сили / Разумните сили в природата
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 28.9.1932г.,
Като има
сръдня
, значи нещата не стават както трябва.
(втори вариант)
Ако започнете по пътя на Любовта, Мъдростта и Доброто, Доброто вече е един завършен резултат. Това е един вътрешен процес, който трябва да стане в чувствата и в мислите ви. Допуснете, че вие се дразните. Някой път човек се сърди. Давали ли сте си някой път един отчет защо се сърдите?
Като има
сръдня
, значи нещата не стават както трябва.
Много хора, като направят една погрешка, направят други, по-големи погрешки. Ние сега имаме един пример много хубав. Тук се прави салон. Имаме двама братя майстори. Аз ги наблюдавам сега и виждам, че като мерят, правят една погрешка малка.
към втори вариант >>
12.
Свещената област на живота
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Всяка
сръдня
е отрова.
(втори вариант)
Ще живееш в къща, направена от камъни, човек ще станеш и няма да те види никой. Къщата на човека трябва да бъде направена от най-хубав материал, който съществува в природата. Знаете ли вие, като влизате вкъщи, какви изпарения има? В къщата баща му се е сърдил, майка му се е сърдила, баба му се е сърдила, снаха му се е сърдила, зет му се е сърдил. Всичките сръдни са вътре.
Всяка
сръдня
е отрова.
И като се срещнете, казвате: „Не ме интересува.“ Всяка сръдня, когато се сърдиш без причина, тя е отрова. Аз позволявам само една сръдня, тя е свещена сръдня. Но на ден има само един случай, дето може да се разсърдиш така. Щом се сърдиш 10 пъти на ден, другите 9 сръдни отравят организъма, сърдцето и след туй ти си неразположен. Тогава лекарят ще дойде, ще каже, че такива съединения имало, албумин имало, но причината на всичките болести седи, че ти не живееш в Свещената област.
към втори вариант >>
И като се срещнете, казвате: „Не ме интересува.“ Всяка
сръдня
, когато се сърдиш без причина, тя е отрова.
(втори вариант)
Къщата на човека трябва да бъде направена от най-хубав материал, който съществува в природата. Знаете ли вие, като влизате вкъщи, какви изпарения има? В къщата баща му се е сърдил, майка му се е сърдила, баба му се е сърдила, снаха му се е сърдила, зет му се е сърдил. Всичките сръдни са вътре. Всяка сръдня е отрова.
И като се срещнете, казвате: „Не ме интересува.“ Всяка
сръдня
, когато се сърдиш без причина, тя е отрова.
Аз позволявам само една сръдня, тя е свещена сръдня. Но на ден има само един случай, дето може да се разсърдиш така. Щом се сърдиш 10 пъти на ден, другите 9 сръдни отравят организъма, сърдцето и след туй ти си неразположен. Тогава лекарят ще дойде, ще каже, че такива съединения имало, албумин имало, но причината на всичките болести седи, че ти не живееш в Свещената област. Когато човек влезе в тази област, веднага очите се избистрят.
към втори вариант >>
Аз позволявам само една
сръдня
, тя е свещена
сръдня
.
(втори вариант)
Знаете ли вие, като влизате вкъщи, какви изпарения има? В къщата баща му се е сърдил, майка му се е сърдила, баба му се е сърдила, снаха му се е сърдила, зет му се е сърдил. Всичките сръдни са вътре. Всяка сръдня е отрова. И като се срещнете, казвате: „Не ме интересува.“ Всяка сръдня, когато се сърдиш без причина, тя е отрова.
Аз позволявам само една
сръдня
, тя е свещена
сръдня
.
Но на ден има само един случай, дето може да се разсърдиш така. Щом се сърдиш 10 пъти на ден, другите 9 сръдни отравят организъма, сърдцето и след туй ти си неразположен. Тогава лекарят ще дойде, ще каже, че такива съединения имало, албумин имало, но причината на всичките болести седи, че ти не живееш в Свещената област. Когато човек влезе в тази област, веднага очите се избистрят. Очите трябва да бъдат прозрачни.
към втори вариант >>
13.
Органически, духовни и умствени сили в човека
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 10.5.1935г.,
Какво нещо е
сръднята
от психологическа гледна точка?
С какво? С огън, с топлината. Имате в джоба си една кутия кибрит. Драснете, запалите огън, турите буцата в чашата вътре и тя се стопи. Имате един навик да се сърдите.
Какво нещо е
сръднята
от психологическа гледна точка?
Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се. Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но сърдите се. Коскоджа човек, а се сърди! По каква линия върви сръднята?
към беседата >>
Някой път подбудителната причина на
сръднята
е много малка, но сърдите се.
Драснете, запалите огън, турите буцата в чашата вътре и тя се стопи. Имате един навик да се сърдите. Какво нещо е сръднята от психологическа гледна точка? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се.
Някой път подбудителната причина на
сръднята
е много малка, но сърдите се.
Коскоджа човек, а се сърди! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш. Има степени на сръднята.
към беседата >>
По каква линия върви
сръднята
?
Какво нещо е сръднята от психологическа гледна точка? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се. Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но сърдите се. Коскоджа човек, а се сърди!
По каква линия върви
сръднята
?
За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш. Има степени на сръднята. Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: "Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се".
към беседата >>
Има степени на
сръднята
.
Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но сърдите се. Коскоджа човек, а се сърди! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш.
Има степени на
сръднята
.
Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: "Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се". Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става както ти искаш, сърдиш се, някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и дръпнеш вратата.
към беседата >>
Някой път
сръднята
е по-благородна.
Коскоджа човек, а се сърди! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш. Има степени на сръднята.
Някой път
сръднята
е по-благородна.
Някой път казват: "Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се". Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става както ти искаш, сърдиш се, някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и дръпнеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но да се сърдиш на вратата, какъв смисъл има?
към беседата >>
Но има една
сръдня
, която е естествена.
За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един свой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи и веднага се разсърдваш. Има степени на сръднята. Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: "Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се".
Но има една
сръдня
, която е естествена.
Нещо не става както ти искаш, сърдиш се, някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и дръпнеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но да се сърдиш на вратата, какъв смисъл има? Тя не те разбира. Или с ключът не може да отвориш, ти се сърдиш и удряш ключа о земята.
към беседата >>
Сръднята
от какво произтича?
Сутрин човек има едно разположение, на обяд има друго разположение и вечерно време -друго. Трябва да се разбира психологията на човешкия организъм. Сега въпросът е за ония сили, с които човек разполага. Да се намери човек в своето здравословно състояние, непременно трябва да има едно вътрешно съчетание между неговите физически, духовни и умствени сили. Той трябва да разбира законите.
Сръднята
от какво произтича?
Представете си един баща има едно дете, той го гледа. Детето помилва баща си с ръката. Приятно му е на бащата. Но той седи и си работи. Ако е учен човек може да си пише нещо, приятно му е, не му прави никакво впечатление, че детето го милва, че го глади по главата.
към беседата >>
Недоволството на бащата ще се превърне в една малка
сръдня
.
Но той седи и си работи. Ако е учен човек може да си пише нещо, приятно му е, не му прави никакво впечатление, че детето го милва, че го глади по главата. Но почне това дете да го дърпа, хване един косъм от главата, от брадата му. На бащата най-първо му е приятно, но като изтегли един косъм, втори, трети, четвърти косъм от брадата, какво ще направи бащата? Най-първо ще се зароди едно чувство на недоволство.
Недоволството на бащата ще се превърне в една малка
сръдня
.
Защо детето си е позволило да изтегли един косъм от брадата на баща си? И защо бащата не може да даде един косъм? Във вас седи един въпрос. Ако знаете вие как да го разрешите, ако знаете дълбоките вътрешни причини, то вие щяхте да прогледнете. Туй дете идва и хваща един косъм от брадата на баща си и го тегли, иска да го изтегли.
към беседата >>
Аз вземам примера само да обясня психологията на
сръднята
.
Туй дете идва и хваща един косъм от брадата на баща си и го тегли, иска да го изтегли. При това на баща му е неприятно да му теглят косъм от брадата. (Не се знае сега туй дете има ли чувство, че създава страдание на баща си?) Не, то това не мисли. Иска да знае основа има ли този косъм или е залепен само. Иска да знае дали баща му е дегизиран.
Аз вземам примера само да обясня психологията на
сръднята
.
Ние се отдалечаваме от въпроса. Какви са вътрешните побуждения на детето, ние не знаем. Какви са вътрешните побуждения на бащата и тях не знаем. Но детето хваща един косъм и си го тегли. Нему му е приятно да тегли един косъм.
към беседата >>
На какво отдавате
сръднята
?
И ако му се изтеглят 3 - 4 косъма от неговата брада, той може да се разсърди. Ако обича много детето, какво ще каже? Вие теглили ли сте косъм от брадата на баща си? Ако кажете, че не сте теглили косъм от брадата, зная че е млад бил бащата. До 45 години в ранна възраст баща ви си е бръснал брадата.
На какво отдавате
сръднята
?
Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: "Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас". Вие пак може да се разсърдите. Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува сръднята; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня, на какво се дължи тази сръдня?
към беседата >>
Туй теглене може да се превърне на
сръдня
.
Вие теглили ли сте косъм от брадата на баща си? Ако кажете, че не сте теглили косъм от брадата, зная че е млад бил бащата. До 45 години в ранна възраст баща ви си е бръснал брадата. На какво отдавате сръднята? Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви.
Туй теглене може да се превърне на
сръдня
.
Но някой път може да дойде някой да ви каже: "Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас". Вие пак може да се разсърдите. Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува сръднята; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня, на какво се дължи тази сръдня? В първия случай сръднята се дължи на това, че искат да ви вземат един косъм от брадата. Това е на физическото поле.
към беседата >>
Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува
сръднята
; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една
сръдня
, на какво се дължи тази
сръдня
?
На какво отдавате сръднята? Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: "Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас". Вие пак може да се разсърдите.
Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува
сръднята
; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една
сръдня
, на какво се дължи тази
сръдня
?
В първия случай сръднята се дължи на това, че искат да ви вземат един косъм от брадата. Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се разсърдите. Взели ли са нещо от вас? Брадата все се дърпа, засягат се чувствата.
към беседата >>
В първия случай
сръднята
се дължи на това, че искат да ви вземат един косъм от брадата.
Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: "Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас". Вие пак може да се разсърдите. Питам: в първия случай теглят от брадата ви косъм, от туй теглене се образува сръднята; във втория случай са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня, на какво се дължи тази сръдня?
В първия случай
сръднята
се дължи на това, че искат да ви вземат един косъм от брадата.
Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се разсърдите. Взели ли са нещо от вас? Брадата все се дърпа, засягат се чувствата. В какво отношение се засягат?
към беседата >>
А сега дайте ми един пример, една
сръдня
от умствен характер, от умствения свят.
Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се разсърдите. Взели ли са нещо от вас? Брадата все се дърпа, засягат се чувствата. В какво отношение се засягат? Туй е вече от духовния свят, казали нещо за вас.
А сега дайте ми един пример, една
сръдня
от умствен характер, от умствения свят.
Вие може да имате един счетоводител, когото сте поставили да ви замества, пък той е турил погрешни числа и задраскал сметките в тефтерите ви. Ако обърка сметките ви, пак ще се разгневите: "Обърка ми този човек сметката! " В първия случай бащата се сърди за един косъм от брадата, във втория случай се сърдите, че казали някъде една обидна дума за вас, а в третия случай се сърдите, че турили забъркани числа в счетоводната ви книга. Забъркана е сметката.
към беседата >>
Пак дойде една малка
сръдня
.
Вие може да имате един счетоводител, когото сте поставили да ви замества, пък той е турил погрешни числа и задраскал сметките в тефтерите ви. Ако обърка сметките ви, пак ще се разгневите: "Обърка ми този човек сметката! " В първия случай бащата се сърди за един косъм от брадата, във втория случай се сърдите, че казали някъде една обидна дума за вас, а в третия случай се сърдите, че турили забъркани числа в счетоводната ви книга. Забъркана е сметката.
Пак дойде една малка
сръдня
.
Е, какво трябва да правите, щом ви забъркат сметките? Ще отидете да ги изправите. Тия забъркани числа ще се поправят с една червена линия. Някой казал нещо лошо за вас. В духовния свят пак се разсърдите.
към беседата >>
Така трябва да поправяте, ако искате да се освободите от
сръднята
.
И ще турите отгоре какво трябва да каже. Той е казал за вас: "Той е един шмекер". Ще кажете: "В мен няма никакво шмекерство, аз съм човек на истината. Право трябва да говоря". Ще зачеркнете "шмекерството" и ще кажете: "Аз не съм шмекер, погрешно е".
Така трябва да поправяте, ако искате да се освободите от
сръднята
.
-"Ама аз чух за вас това и това". Точно за тази дума, ако е крива, турете правата дума. Ако вие бяхте на негово място, какво трябваше да кажете? Ще кажете: "Той е отличен човек, справедлив, много добър е той". Щом не е тъй, вземете да коригирате в себе си тази погрешка.
към беседата >>
Допуснете, че в дадения случай детето е причинило една малка
сръдня
на бащата, нали?
Де е погрешката на детето, което е взело парите? Значи щом е взело от баща си пари без позволение, то не е от много умните деца. То трябва да пита баща си, да вземе ли или не? То взе без да пита баща си и ги тури в джоба си. Тогава разграничете.
Допуснете, че в дадения случай детето е причинило една малка
сръдня
на бащата, нали?
Но бащата, със своето поведение, е дал един урок на детето, че и то се е разсърдило. Питам: тия две сръдни от какъв характер са? Бащата се разсърдил, понеже детето не постъпва умно. А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините за боя?
към беседата >>
Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата
сръдня
:
сръднята
на един баща ли е у вас или
сръднята
на едно дете.
Бащата се разсърдил, понеже детето не постъпва умно. А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините за боя? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари.
Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата
сръдня
:
сръднята
на един баща ли е у вас или
сръднята
на едно дете.
Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня. Сръдня на баща ви ли е или сръднята на детето е у вас. Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня? Бащата отива да изпраща своята полица.
към беседата >>
Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази
сръдня
.
А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините за боя? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари. Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня: сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете.
Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази
сръдня
.
Сръдня на баща ви ли е или сръднята на детето е у вас. Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня? Бащата отива да изпраща своята полица. Вижда, че пет златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал.
към беседата >>
Сръдня
на баща ви ли е или
сръднята
на детето е у вас.
Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините за боя? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари. Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня: сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете. Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня.
Сръдня
на баща ви ли е или
сръднята
на детето е у вас.
Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня? Бащата отива да изпраща своята полица. Вижда, че пет златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал. Тия пари той ги е броил.
към беседата >>
Ако е
сръдня
на бащата, как ще изправи той своята
сръдня
?
То мисли, че има право да вземе тия пари. Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня: сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете. Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня. Сръдня на баща ви ли е или сръднята на детето е у вас. Пък трябва да знаете как да я изправите.
Ако е
сръдня
на бащата, как ще изправи той своята
сръдня
?
Бащата отива да изпраща своята полица. Вижда, че пет златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал. Тия пари той ги е броил. А детето е бръкнало и взело парите, без да каже на баща си. И бащата ще почне да разсъждава, къде са се изгубили парите.
към беседата >>
Сръднята
вече се лекува.
Той пита детето дали ги е взело. И тогава детето, ако е похарчило парите и го е страх от баща си, ще излъже, че не е взело. Но да кажем, детето каже: "Аз взех парите". Бащата каже: "Дай парите"! И взема златните монети.
Сръднята
вече се лекува.
Второто положение, детето си позволи да лъже и каже: "Не съм взел парите". Тогава бащата може да употреби крути мерки и може да накаже детето. Тогава туй дете може да се разсърди, че баща му го е бил за парите, че не е щедър, че не иска да даде. Тия са погрешките, които вие постоянно правите в живота си и казвате, че провидението спрямо вас е жестоко. Всичко каквото желаете, искате да го имате.
към беседата >>
Сръднята
показва, че туй дете не мисли.
Условията са 365. Това са парите. Искате да постигнете едно желание, ако е за един ден – 24 часа ви трябват; ако е в една седмица – 7 дена ви трябват; ако е в един месец – 30 дена ви трябват; ако е в една година – 365 дена ви трябват. Туй трябва да го имате предвид. Човек, който така не мисли, той всякога може да се разгневи, да се разсърди.
Сръднята
показва, че туй дете не мисли.
И за мен, когато ми кажат, че някой се разсърдил, аз казвам: Не мисли той. Щом мислиш, няма да се разсърдиш. Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Свършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение: хората не мислят.
към беседата >>
Всякога
сръднята
произтича от основното положение: хората не мислят.
Сръднята показва, че туй дете не мисли. И за мен, когато ми кажат, че някой се разсърдил, аз казвам: Не мисли той. Щом мислиш, няма да се разсърдиш. Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Свършил си нещо, за което не може да се разсърдиш.
Всякога
сръднята
произтича от основното положение: хората не мислят.
Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: "Трябва да мисля! " Нищо повече. Ето лекуването на сръднята. Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тази и много микроскопическа.
към беседата >>
Ето лекуването на
сръднята
.
Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Свършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение: хората не мислят. Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: "Трябва да мисля! " Нищо повече.
Ето лекуването на
сръднята
.
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тази и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите, като се поразсърдиш, че ти е малко приятно, като да се духаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти един ден ще станеш неврастеник.
към беседата >>
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави
сръднята
?
Свършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение: хората не мислят. Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: "Трябва да мисля! " Нищо повече. Ето лекуването на сръднята.
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави
сръднята
?
Грамадна енергия е тази и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите, като се поразсърдиш, че ти е малко приятно, като да се духаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти един ден ще станеш неврастеник. Като дойде сръднята, кажете: "Мисли, мисли, мисли"!
към беседата >>
Като дойде
сръднята
, кажете: "Мисли, мисли, мисли"!
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тази и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите, като се поразсърдиш, че ти е малко приятно, като да се духаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти един ден ще станеш неврастеник.
Като дойде
сръднята
, кажете: "Мисли, мисли, мисли"!
Така ще можеш по обратен път да възвърнеш онази енергия, която тялото е изгубило. А човек трябва да пази равновесие на вътрешните сили, които има в тялото си. Здравословното състояние на човека зависи от силите на неговото физическо тяло – стомаха, от силите на духовния свят – на неговата дихателна система и от силите на умствения свят – от функционирането на неговата нервна система. Това е един начин за самовъзпитание, един правилен път за самовъзпитание, при което човек трябва да се постави, за да има постижение. Ако този закон нямате предвид и ако по старите пътища вървите, ще имате едни резултати.
към беседата >>
Психологически какво нещо е
сръднята
?
(втори вариант)
Трябва да я разтопите. При какво? − При топлината, значи при огъня. Имате в джоба си една кутия кибрит, драснете и запалите огъня, турите буцата в чайника и тя се стопи. Допуснете, че имате едно желание, имате един навик да се сърдите.
Психологически какво нещо е
сръднята
?
Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се. Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но се сърдите. Коскоджа човек, а се сърдиш! По каква линия върви сръднята?
към втори вариант >>
Някой път подбудителната причина на
сръднята
е много малка, но се сърдите.
(втори вариант)
Имате в джоба си една кутия кибрит, драснете и запалите огъня, турите буцата в чайника и тя се стопи. Допуснете, че имате едно желание, имате един навик да се сърдите. Психологически какво нещо е сръднята? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се.
Някой път подбудителната причина на
сръднята
е много малка, но се сърдите.
Коскоджа човек, а се сърдиш! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един твой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи, ти веднага се разсърдиш. Има степени на сръднята.
към втори вариант >>
По каква линия върви
сръднята
?
(втори вариант)
Психологически какво нещо е сръднята? Няма някой от вас, който да не се е сърдил. Сърдили сте се. Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но се сърдите. Коскоджа човек, а се сърдиш!
По каква линия върви
сръднята
?
За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един твой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи, ти веднага се разсърдиш. Има степени на сръднята. Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: „Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се.“ Но има една сръдня, която е естествена.
към втори вариант >>
Има степени на
сръднята
.
(втори вариант)
Някой път подбудителната причина на сръднята е много малка, но се сърдите. Коскоджа човек, а се сърдиш! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един твой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи, ти веднага се разсърдиш.
Има степени на
сръднята
.
Някой път сръднята е по-благородна. Някой път казват: „Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се.“ Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става, както ти искаш, сърдиш се; някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и блъснеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но ако се сърдиш на вратата, каква причина има тогава?
към втори вариант >>
Някой път
сръднята
е по-благородна.
(втори вариант)
Коскоджа човек, а се сърдиш! По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един твой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи, ти веднага се разсърдиш. Има степени на сръднята.
Някой път
сръднята
е по-благородна.
Някой път казват: „Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се.“ Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става, както ти искаш, сърдиш се; някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и блъснеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но ако се сърдиш на вратата, каква причина има тогава? Тя не те разбира.
към втори вариант >>
Някой път казват: „Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се.“ Но има една
сръдня
, която е естествена.
(втори вариант)
По каква линия върви сръднята? За пример едно дете поиска нещо от майка си, тя не му даде, то се разсърди. Или искаш от един твой приятел една малка услуга, той не иска да ти я направи, ти веднага се разсърдиш. Има степени на сръднята. Някой път сръднята е по-благородна.
Някой път казват: „Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се.“ Но има една
сръдня
, която е естествена.
Нещо не става, както ти искаш, сърдиш се; някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и блъснеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но ако се сърдиш на вратата, каква причина има тогава? Тя не те разбира. Или ключът не може да отвори, ти се сърдиш и удариш ключа о земята.
към втори вариант >>
Сръднята
от какво произтича?
(втори вариант)
Сутрин човек има едно разположение, на обед има друго разположение и вечерно време − друго. Трябва да се разбира психологията на човешкия организъм. Сега въпросът е за ония сили, с които човек разполага. Да се намери човек в своето здравословно състояние, непременно трябва да има едно вътрешно съчетание между неговите физически, духовни и умствени сили. Той трябва да разбира закона.
Сръднята
от какво произтича?
Представете си, че един баща има дете и той го гледа. Детето милва баща си с ръката. Приятно му е на бащата. Но той седи и си работи. Ако е учен човек, може да си пише нещо, приятно му е, не му прави никакво впечатление, че детето го милва, че го глади по главата.
към втори вариант >>
Недоволството на бащата ще се превърне в една малка
сръдня
.
(втори вариант)
Но той седи и си работи. Ако е учен човек, може да си пише нещо, приятно му е, не му прави никакво впечатление, че детето го милва, че го глади по главата. Но почне това дете да го дърпа, хване един косъм от главата, от брадата му. На бащата най-първо му е приятно, но като изтегли един косъм, втори, трети, четвърти косъм от брадата, какво ще направи бащата? Най-първо ще се зароди едно чувство на недоволство.
Недоволството на бащата ще се превърне в една малка
сръдня
.
Защо детето си е позволило да изтегли един косъм от брадата на баща си? И защо бащата не иска да даде един косъм? Във вас седи един въпрос. Ако знаехте как да го разрешите, ако знаехте дълбоките вътрешни причини, то вие щяхте да прогледнете. Туй дете идва и хваща един косъм от брадата на баща си и го тегли, иска да го изтегли.
към втори вариант >>
Аз вземам примера само за да обясня психологията на
сръднята
.
(втори вариант)
Туй дете идва и хваща един косъм от брадата на баща си и го тегли, иска да го изтегли. А при това на баща му му е неприятно да му теглят косъм от брадата. (Не се знае сега туй дете има ли чувство, че създава страдание на баща си?) Не, то това не мисли. Иска да знае основа има ли този косъм или е залепен само. Иска да знае дали баща му е дегизиран.
Аз вземам примера само за да обясня психологията на
сръднята
.
Ние се отдалечаваме от въпроса. Какви са вътрешните подбуди на детето ние не знаем. И какви са вътрешните подбуди на бащата не знаем. Но детето иде, хваща един косъм и го тегли. На него му е приятно да тегли един косъм.
към втори вариант >>
На какво отдавате
сръднята
, която се явява?
(втори вариант)
Вие теглили ли сте косъм от брадата на баща си? Ако кажете, че не сте теглили косъм от брадата, аз зная − млад е бил баща ви. До 45 години е ранна възраст, баща ви си е бръснал брадата. И ако ми кажете, че имате тази опитност, теглили сте косми от брадата на баща ви, значи баща ви е минал вече 50 − 60 години. Той се е занимавал като учен човек и вие сте теглили по един косъм от брадата му.
На какво отдавате
сръднята
, която се явява?
Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: „Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас.“ Вие пак може да се разсърдите. Питам: В първия случай теглят от брадата ви косъм. От туй теглене се образува сръднята, във втория случай, че са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня.
към втори вариант >>
Туй теглене може да се превърне на
сръдня
.
(втори вариант)
До 45 години е ранна възраст, баща ви си е бръснал брадата. И ако ми кажете, че имате тази опитност, теглили сте косми от брадата на баща ви, значи баща ви е минал вече 50 − 60 години. Той се е занимавал като учен човек и вие сте теглили по един косъм от брадата му. На какво отдавате сръднята, която се явява? Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви.
Туй теглене може да се превърне на
сръдня
.
Но някой път може да дойде някой да ви каже: „Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас.“ Вие пак може да се разсърдите. Питам: В първия случай теглят от брадата ви косъм. От туй теглене се образува сръднята, във втория случай, че са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня. На какво се дължи тази сръдня? В първия случай сръднята произтича от това, че искат да вземат един косъм от брадата ви.
към втори вариант >>
От туй теглене се образува
сръднята
, във втория случай, че са казали нещо лошо за вас, пак се образува една
сръдня
.
(втори вариант)
На какво отдавате сръднята, която се явява? Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: „Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас.“ Вие пак може да се разсърдите. Питам: В първия случай теглят от брадата ви косъм.
От туй теглене се образува
сръднята
, във втория случай, че са казали нещо лошо за вас, пак се образува една
сръдня
.
На какво се дължи тази сръдня? В първия случай сръднята произтича от това, че искат да вземат един косъм от брадата ви. Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се сърдите. Взели ли са нещо от вас?
към втори вариант >>
На какво се дължи тази
сръдня
?
(втори вариант)
Някой път вие може да се разсърдите на детето, което тегли един косъм от брадата ви. Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: „Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас.“ Вие пак може да се разсърдите. Питам: В първия случай теглят от брадата ви косъм. От туй теглене се образува сръднята, във втория случай, че са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня.
На какво се дължи тази
сръдня
?
В първия случай сръднята произтича от това, че искат да вземат един косъм от брадата ви. Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се сърдите. Взели ли са нещо от вас? Вече брадата не се дърпа.
към втори вариант >>
В първия случай
сръднята
произтича от това, че искат да вземат един косъм от брадата ви.
(втори вариант)
Туй теглене може да се превърне на сръдня. Но някой път може да дойде някой да ви каже: „Аз чух един ваш приятел каза така и така лошо за вас.“ Вие пак може да се разсърдите. Питам: В първия случай теглят от брадата ви косъм. От туй теглене се образува сръднята, във втория случай, че са казали нещо лошо за вас, пак се образува една сръдня. На какво се дължи тази сръдня?
В първия случай
сръднята
произтича от това, че искат да вземат един косъм от брадата ви.
Това е на физическото поле. Във втория случай, че казали за вас някоя лоша дума, вие пак се сърдите. Взели ли са нещо от вас? Вече брадата не се дърпа. Засягат се чувствата.
към втори вариант >>
А сега дайте ми един пример за
сръдня
от умствен характер, в умствения свят.
(втори вариант)
Взели ли са нещо от вас? Вече брадата не се дърпа. Засягат се чувствата. В какво отношение се засягат? Туй е вече от духовния свят − казали нещо за вас.
А сега дайте ми един пример за
сръдня
от умствен характер, в умствения свят.
Вие може да имате един счетоводител, когото сте поставили да ви замества, пък той е турил погрешни числа и забъркал сметките в тефтерите ви. Ако обърка сметките ви, пак ще се разгневите. Казвате: „Обърка ми този човек сметката! “ В първия случай бащата се сърди за един косъм от брадата; във втория случай ти се сърдиш, че казали някъде една обидна дума за тебе; а в третия случай се сърдиш, че турили, че забъркали числа в счетоводната ти книга. Забъркана е сметката, пак дойде една малка сръдня.
към втори вариант >>
Забъркана е сметката, пак дойде една малка
сръдня
.
(втори вариант)
А сега дайте ми един пример за сръдня от умствен характер, в умствения свят. Вие може да имате един счетоводител, когото сте поставили да ви замества, пък той е турил погрешни числа и забъркал сметките в тефтерите ви. Ако обърка сметките ви, пак ще се разгневите. Казвате: „Обърка ми този човек сметката! “ В първия случай бащата се сърди за един косъм от брадата; във втория случай ти се сърдиш, че казали някъде една обидна дума за тебе; а в третия случай се сърдиш, че турили, че забъркали числа в счетоводната ти книга.
Забъркана е сметката, пак дойде една малка
сръдня
.
Е, какво трябва да правиш, щом ти забъркат сметките? − Ще идеш да ги изправиш. Сега от там ще знаем как да постъпим. Онзи казва: „Забърка сметките ми! “ Добре, щом ги е забъркал, какво трябва да се прави?
към втори вариант >>
Право трябва да говоря.“ Ще зачеркнеш „шмекерство“ и ще кажеш: „Аз не съм шмекер, погрешно е.“ Така трябва да поправите, ако искате да се освободите от
сръднята
.
(втори вариант)
Сега в духовно отношение как ще поправиш? Обидили те. Какво трябва да направиш? Ще теглите пак една линия, ще кажете: „Туй, което той е казал, не е право.“ И ще турите отгоре какво трябва да каже. Гой е казал за тебе: „Той е един шмекер.“ − Ще кажете: „В мен няма никакво шмекерство, аз съм човек на истината.
Право трябва да говоря.“ Ще зачеркнеш „шмекерство“ и ще кажеш: „Аз не съм шмекер, погрешно е.“ Така трябва да поправите, ако искате да се освободите от
сръднята
.
− Ама аз чух за вас това и това. − Точно за тази дума, ако тя е крива, турете правата дума. Ако вие бяхте на негово място, какво трябваше да кажете? Ще кажете: „Той е отличен човек, справедлив − много добър е той.“ Щом не е тъй, вземете да коригирате в себе си тази погрешка. Вие някой път не коригирате вашите погрешки, а търсите хора отвън да ви ги коригират.
към втори вариант >>
Допуснете, че в дадения случай детето е причинило една малка
сръдня
на баща си, нали?
(втори вариант)
Де е погрешката на детето, което е взело парите? Значи, щом е взело от баща си пари без позволение, то не е от много умните деца. То трябва да пита баща си, да вземе ли или не. То взе, без да пита баща си, и ги тури в джоба си. Тогава разграничете.
Допуснете, че в дадения случай детето е причинило една малка
сръдня
на баща си, нали?
Но бащата със своето поведение е дал един урок на детето и то се е разсърдило. Питам: Тия две сръдни от какъв характер са? Бащата се разсърдил, понеже детето не постъпило умно. А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините?
към втори вариант >>
Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата
сръдня
−
сръднята
на един баща ли е у вас или
сръднята
на едно дете.
(втори вариант)
Бащата се разсърдил, понеже детето не постъпило умно. А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари.
Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата
сръдня
−
сръднята
на един баща ли е у вас или
сръднята
на едно дете.
Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня. Сръдня на баща ви ли е или сръдня на дете е във вас. Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня, щом са му взели парите? Сега идва второто положение.
към втори вариант >>
Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази
сръдня
.
(втори вариант)
А бащата е дал едно морално изправление на детето и детето се е разсърдило. Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари. Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня − сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете.
Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази
сръдня
.
Сръдня на баща ви ли е или сръдня на дете е във вас. Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня, щом са му взели парите? Сега идва второто положение. Да допуснем, че той отива да изплаща своята полица.
към втори вариант >>
Сръдня
на баща ви ли е или
сръдня
на дете е във вас.
(втори вариант)
Детето, което се е разсърдило, разбира ли причините? То изхожда от своето гледище. То мисли, че има право да вземе тия пари. Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня − сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете. Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня.
Сръдня
на баща ви ли е или
сръдня
на дете е във вас.
Пък трябва да знаете как да я изправите. Ако е сръдня на бащата, как ще изправи той своята сръдня, щом са му взели парите? Сега идва второто положение. Да допуснем, че той отива да изплаща своята полица. Вижда, че 5 златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал.
към втори вариант >>
Ако е
сръдня
на бащата, как ще изправи той своята
сръдня
, щом са му взели парите?
(втори вариант)
То мисли, че има право да вземе тия пари. Аз ви навеждам този пример, защото най-първо трябва да разграничите вашата сръдня − сръднята на един баща ли е у вас или сръднята на едно дете. Туй трябва да разграничите, да поляризирате тази сръдня. Сръдня на баща ви ли е или сръдня на дете е във вас. Пък трябва да знаете как да я изправите.
Ако е
сръдня
на бащата, как ще изправи той своята
сръдня
, щом са му взели парите?
Сега идва второто положение. Да допуснем, че той отива да изплаща своята полица. Вижда, че 5 златни монети няма, а знае, че в къщата му никой не е влизал. Тия пари той ги е броил. А детето е бръкнало и взело парите, без да каже на баща си.
към втори вариант >>
Сръднята
вече се лекува.
(втори вариант)
Второто положение: той да ги е взел, да ги е турил някъде? − Не е. Той пита детето дали ги е взело. И тогава детето, ако е похарчило парите и го е страх от баща си, ще излъже, ще каже, че не е взело. Но детето може да каже: „Аз взех парите.“ Бащата казва: „Дай парите“ − и взема златните банкноти.
Сръднята
вече се лекува.
Второто положение, детето си позволи да лъже и каже: „Не взех парите.“ Тогава бащата може да употреби крути мерки и може да накаже детето. Тогава туй дете може да се разсърди, че баща му го е бил за парите, че не е щедър, че не иска да даде. Тия са погрешките, които вие постоянно правите в живота си и казвате, че провидението е жестоко спрямо вас. Че какво желаете вие?
към втори вариант >>
Сръднята
показва, че туй дете не мисли.
(втори вариант)
− Условията са 365. Това са парите. Искате да постигнете едно желание, ако е за един ден, 24 часа ви трябват; ако е в една седмица, 7 дена ви трябват; ако е в един месец, 30 дена ви трябват; ако е в една година, 365 дена ви трябват. Туй трябва да го имате предвид. И човек, който не мисли така, той всякога може да се разгневи, да се разсърди.
Сръднята
показва, че туй дете не мисли.
И за мен, когато ми кажат, че някой се разсърдил, аз казвам: Не мисли той! Щом мислиш, няма да се разсърдиш. Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Извършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение − хората не мислят.
към втори вариант >>
Всякога
сръднята
произтича от основното положение − хората не мислят.
(втори вариант)
Сръднята показва, че туй дете не мисли. И за мен, когато ми кажат, че някой се разсърдил, аз казвам: Не мисли той! Щом мислиш, няма да се разсърдиш. Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Извършил си нещо, за което не може да се разсърдиш.
Всякога
сръднята
произтича от основното положение − хората не мислят.
Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: „Трябва да мисля! “ Нищо повече! Ето лекуването на сръднята! Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тя и много микроскопическа.
към втори вариант >>
Ето лекуването на
сръднята
!
(втори вариант)
Щом не мислиш, ще се разсърдиш. Извършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение − хората не мислят. Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: „Трябва да мисля! “ Нищо повече!
Ето лекуването на
сръднята
!
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тя и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите; като се поразсърдиш, ти е малко приятно, като се подухаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти забелязваш, че ставащ неврастеник в годината.
към втори вариант >>
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави
сръднята
?
(втори вариант)
Извършил си нещо, за което не може да се разсърдиш. Всякога сръднята произтича от основното положение − хората не мислят. Тогава, щом се разсърдиш, ще кажеш: „Трябва да мисля! “ Нищо повече! Ето лекуването на сръднята!
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави
сръднята
?
Грамадна енергия е тя и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите; като се поразсърдиш, ти е малко приятно, като се подухаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти забелязваш, че ставащ неврастеник в годината. Като дойде сръднята, кажете: „Мисли, мисли, мисли!
към втори вариант >>
Като дойде
сръднята
, кажете: „Мисли, мисли, мисли!
(втори вариант)
Защото днес се разсърдиш, утре се разсърдиш, знаете ли какви пакости прави сръднята? Грамадна енергия е тя и много микроскопическа. Има такива сръдни, които са като едно лъхане, като туй веене на дамите; като се поразсърдиш, ти е малко приятно, като се подухаш. Но в тази приятност ти вече си изхарчил доста енергия. И 10, 15, 20 пъти на ден и в 365 дена, така като се сърдиш, ти забелязваш, че ставащ неврастеник в годината.
Като дойде
сръднята
, кажете: „Мисли, мисли, мисли!
“ Така ще можеш по обратен път да възвърнеш най-първо онази енергия, която тялото е изгубило. А човек трябва да пази равновесие на вътрешните сили, които има в тялото си. Здравословното състояние на човека зависи от силите на неговото физическо тяло − стомаха; от силите на духовния свят, на неговата дихателна система и от силите, от функционирането на на неговата нервна система в умствения свят. Това е един начин за самовъзпитание, един правилен път за самовъзпитание, при което човек трябва да се постави, за да има постижение. Ако не постигнете този закон и ако вървите по старите пътища, ще имате едни резултати.
към втори вариант >>
14.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
(-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за
сръднята
.
Кои бяха основните положения на миналата лекция?
(-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за
сръднята
.
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
към беседата >>
Сръднята
винаги показва липса на мисълта и цярът на
сръднята
е правата мисъл.
Кои бяха основните положения на миналата лекция? (-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята.
Сръднята
винаги показва липса на мисълта и цярът на
сръднята
е правата мисъл.
Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това?
към беседата >>
Щом дойде мисълта –
сръднята
се премахва.)
Кои бяха основните положения на миналата лекция? (-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
Щом дойде мисълта –
сръднята
се премахва.)
Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго?
към беседата >>
(Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за
сръднята
.
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция.
(Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за
сръднята
.
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това?
към втори вариант >>
Сръднята
винаги показва липса на мисълта и цярът на
сръднята
е правата мисъл.
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция. (Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята.
Сръднята
винаги показва липса на мисълта и цярът на
сръднята
е правата мисъл.
Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго?
към втори вариант >>
Щом дойде мисълта,
сръднята
се премахва.) Как може да се докаже, че това е така?
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция. (Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
Щом дойде мисълта,
сръднята
се премахва.) Как може да се докаже, че това е така?
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
към втори вариант >>
15.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
Трябва да направите отношение, за да разрешите
сръднята
.
Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене.
Трябва да направите отношение, за да разрешите
сръднята
.
За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас.
към беседата >>
Трябва да направиш отношение, за да разрешиш
сръднята
.
(втори вариант)
Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва да докаже защо го е направил. Да кажем, че се сърдиш. Защо се сърдиш? Или подозираш някого, или не вярваш, или много други работи − това са все отношения. Туряте една обхода, сърдене.
Трябва да направиш отношение, за да разрешиш
сръднята
.
За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб.
към втори вариант >>
16.
Правилното пеене
,
ООК
, София, 5.6.1935г.,
Дето има
сръдня
, чувствата са груби.
- тънък, остър;(бележка на коректора)] чувства да възприема нещата, най-тънки вибрации и трептения на любовта. Някои възприемат само грубите чувства. Например ти си гладен, искаш да ядеш, то е грубо чувство. По какво се отличават грубите чувства? Веднага хората се сърдят.
Дето има
сръдня
, чувствата са груби.
Имате диагноза. Колкото сръднята намалява, то показва, че влизате в областта, дето чувствата са по-благородни. Дето сръднята изчезва, чувствата са благородни. Увеличава ли се благородството, сръднята изчезва. Сръдня има и в личните чувства.
към беседата >>
Колкото
сръднята
намалява, то показва, че влизате в областта, дето чувствата са по-благородни.
Например ти си гладен, искаш да ядеш, то е грубо чувство. По какво се отличават грубите чувства? Веднага хората се сърдят. Дето има сръдня, чувствата са груби. Имате диагноза.
Колкото
сръднята
намалява, то показва, че влизате в областта, дето чувствата са по-благородни.
Дето сръднята изчезва, чувствата са благородни. Увеличава ли се благородството, сръднята изчезва. Сръдня има и в личните чувства. Човек има ли достойнство, не можеш една дума да му кажеш. И да му кажеш, не може да я възприеме.
към беседата >>
Дето
сръднята
изчезва, чувствата са благородни.
По какво се отличават грубите чувства? Веднага хората се сърдят. Дето има сръдня, чувствата са груби. Имате диагноза. Колкото сръднята намалява, то показва, че влизате в областта, дето чувствата са по-благородни.
Дето
сръднята
изчезва, чувствата са благородни.
Увеличава ли се благородството, сръднята изчезва. Сръдня има и в личните чувства. Човек има ли достойнство, не можеш една дума да му кажеш. И да му кажеш, не може да я възприеме. Срещал съм хора, на които преди двайсет години им е казана една обидна дума и те не могат да я забравят.
към беседата >>
Увеличава ли се благородството,
сръднята
изчезва.
Веднага хората се сърдят. Дето има сръдня, чувствата са груби. Имате диагноза. Колкото сръднята намалява, то показва, че влизате в областта, дето чувствата са по-благородни. Дето сръднята изчезва, чувствата са благородни.
Увеличава ли се благородството,
сръднята
изчезва.
Сръдня има и в личните чувства. Човек има ли достойнство, не можеш една дума да му кажеш. И да му кажеш, не може да я възприеме. Срещал съм хора, на които преди двайсет години им е казана една обидна дума и те не могат да я забравят. Вие казвате за някого, че е религиозен човек.
към беседата >>
Сръдня
има и в личните чувства.
Дето има сръдня, чувствата са груби. Имате диагноза. Колкото сръднята намалява, то показва, че влизате в областта, дето чувствата са по-благородни. Дето сръднята изчезва, чувствата са благородни. Увеличава ли се благородството, сръднята изчезва.
Сръдня
има и в личните чувства.
Човек има ли достойнство, не можеш една дума да му кажеш. И да му кажеш, не може да я възприеме. Срещал съм хора, на които преди двайсет години им е казана една обидна дума и те не могат да я забравят. Вие казвате за някого, че е религиозен човек. По какво познавате религиозните хора?
към беседата >>
17.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Сега, както ви гледам, вие сте приели
сръднята
на гости в себе си.
(втори вариант)
Като дойде такова желание или лоша мисъл при мене, казвам: „Не мога да те приема, работен ден е днес за мене.“ „Ама как така, Христос ги приемаше.“ Не, и Христос не ги приемаше, и той беше като мене. И двама сме на един ум. Ако река да приема всички гости, които идват, отиде та се не виде, съвсем ще се забъркам. Затова и на вас казвам: приемайте само онези гости, които ще станат ваши роднини, ваши съседи, ваши ученици, на които можете да разчитате. Останалите не приемайте.
Сега, както ви гледам, вие сте приели
сръднята
на гости в себе си.
Какво може да ви допринесе сръднята? Някой от вас е приел на гости съмнението. Той казва: „Аз не вярвам в хората.“ Че защо ви трябва тази вяра? Ние не сме пратени на земята да вярваме в хората, но трябва да вярваме в Бога. Въпросът е да вярваме в Бога, а не в хората.
към втори вариант >>
Какво може да ви допринесе
сръднята
?
(втори вариант)
И двама сме на един ум. Ако река да приема всички гости, които идват, отиде та се не виде, съвсем ще се забъркам. Затова и на вас казвам: приемайте само онези гости, които ще станат ваши роднини, ваши съседи, ваши ученици, на които можете да разчитате. Останалите не приемайте. Сега, както ви гледам, вие сте приели сръднята на гости в себе си.
Какво може да ви допринесе
сръднята
?
Някой от вас е приел на гости съмнението. Той казва: „Аз не вярвам в хората.“ Че защо ви трябва тази вяра? Ние не сме пратени на земята да вярваме в хората, но трябва да вярваме в Бога. Въпросът е да вярваме в Бога, а не в хората. Всеки трябва да си зададе въпроса, аз вярвам ли в Бога, или не.
към втори вариант >>
18.
Степени на числата
,
МОК
, София, 13.9.1935г.,
Някакъв конфликт произлязъл между Земята и Слънцето, някаква малка
сръдня
има.
Тогава, какво е отношението на земята към Слънцето при четири и осем часа? Четиристепенни и осемстепенни числа имаме. Какво е положението на Слънцето, когато изгрява при четвърта степен и какво е, когато изгрява при осма степен? Земята се поразсърдила на Слънцето, че гледа надолу малко – разположение няма към Слънцето – зима е, не е както лятно време. Лятно време има добро разположение, зимно време няма добро разположение към Слънцето.
Някакъв конфликт произлязъл между Земята и Слънцето, някаква малка
сръдня
има.
Тогава, като има сръдня, като се разсърди Земята на Слънцето, то изпраща по-малко светлина и по-малко топлина – за наказание. Като се разкае Земята, като се сърди, сърди – после вземе, че се примири, погледне го. Като се примири, Слънцето изпраща повече светлина и повече топлина. Кой опъва каиша, като се сърди Земята на Слънцето? - Ние.
към беседата >>
Тогава, като има
сръдня
, като се разсърди Земята на Слънцето, то изпраща по-малко светлина и по-малко топлина – за наказание.
Четиристепенни и осемстепенни числа имаме. Какво е положението на Слънцето, когато изгрява при четвърта степен и какво е, когато изгрява при осма степен? Земята се поразсърдила на Слънцето, че гледа надолу малко – разположение няма към Слънцето – зима е, не е както лятно време. Лятно време има добро разположение, зимно време няма добро разположение към Слънцето. Някакъв конфликт произлязъл между Земята и Слънцето, някаква малка сръдня има.
Тогава, като има
сръдня
, като се разсърди Земята на Слънцето, то изпраща по-малко светлина и по-малко топлина – за наказание.
Като се разкае Земята, като се сърди, сърди – после вземе, че се примири, погледне го. Като се примири, Слънцето изпраща повече светлина и повече топлина. Кой опъва каиша, като се сърди Земята на Слънцето? - Ние. Ние, живите същества, изпитваме това.
към беседата >>
19.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа,
сръднята
няма никаква плод.
Сега, приложението. Вие често се сърдите на Господа. Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено.
Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа,
сръднята
няма никаква плод.
Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка. Щом му даде една ябълка, няма сръдня. Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят.
към беседата >>
Щом му даде една ябълка, няма
сръдня
.
Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка.
Щом му даде една ябълка, няма
сръдня
.
Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят. За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди. Казал му той една дума, каква? „Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва. Ти може да си поставен на един голям изпит.
към беседата >>
20.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
При
сръднята
престава този процес, понеже
сръднята
произтича у децата от техните лични чувства.
Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска да яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си“. Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат да спрат. Няма да яде човекът, ще пости. После, когато човек се разсърди, пак се отказва да яде. Щом се разсърди, пак казва: „Няма да ям“.
При
сръднята
престава този процес, понеже
сръднята
произтича у децата от техните лични чувства.
Тогава, при личните чувства, децата се отказват да ядат. При болест човек се отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва да яде. После, децата се отказват да ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат. Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма да ям толкова малко“. Отказва, че се е разсърдил; отказва, че е малко яденето; отказва се, понеже е болен.
към беседата >>
21.
Знание и чувствителност
,
МОК
, София, 1.11.1935г.,
Защото
сръднята
, тя се дължи на човешката чувствителност.
Понеже считате нещата невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да подигнем своята мисъл“. Тя е трудна работа. В 10 години един [човек на мисълта] само веднъж се разсърдва. Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба.
Защото
сръднята
, тя се дължи на човешката чувствителност.
Понеже човек се движи в една гъста среда, иска да премахне тия препятствия, да се подобри пътят. Кое човек[а] може да разсърди? Ако го спрете или ако му вземеш това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Запример, вие вземете 20 хиляди лева в заем.
към беседата >>
22.
Герои / Героите
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
Всички недоволства, които имате в света, тази
сръдня
, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие.
Нежененият – това е Божественото естество. С човешкото може наполовина да разрешиш страданията. Като дойдеш до Божественото, ти трябва да се освободиш, там трябва да жертвуваш. Туй Учение е съгласно... Христос казва: „Ако не ядете плътта и не пиете [кръвта] Ми“. Човешкото у нас трябва да стане жертва, нищо повече.
Всички недоволства, които имате в света, тази
сръдня
, всички противоречия, които всеки ден идат до главата ви, не е нищо друго освен – човешкото взима надмощие.
И Божественото е потиснато. То господствува над нас, а Божественото е потиснато. То е като едно малко дете, няма да стане. Човешкото властвува, често аз гледам навсякъде, евангелистите казват: „На кое ли място ще бъда? “
към беседата >>
23.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Ако е сърдит – също, но ако запее,
сръднята
изскача навън.
Или, да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее.
Ако е сърдит – също, но ако запее,
сръднята
изскача навън.
Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее.
към беседата >>
24.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
Като му приготви много хубаво ядене, няма изключение, минава му
сръднята
.
Какво ме казваше той, че на царска кола, с корона, с царска мантия ще бъда, пък сега – целия ден бъркай в тенджерата. Тъй, сега само готвиш. То да е веднъж, два пъти, три, четири пъти, от година на година става по-лошо.“ Сега, не мислете, че ако станете готвачи, ще угодите. Тогава една сестра ми разправяше: като видела мъжа си сърдит, тя започвала да мисли какво да му сготви.
Като му приготви много хубаво ядене, няма изключение, минава му
сръднята
.
Като се разсърди, знае, че трябва да има баница със сирене, полята с малко мляко. Той като погледне, казва: „Колко си умна! “ Питам: Човек, който ял 10 години, какво е придобил той от яденето? Нищо не е добил. Колкото яде, работата става по-лоша; най-после дойдат известни кризи, не можеш да ядеш.
към беседата >>
25.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Поводът за
сръднята
е много малък.
Туй „до“ във вас не трепти. Не знаете какво нещо е „до“. Може да го вземете по-високо, по-ниско. Допуснете, че имате един приятел разсърден. Един ваш приятел, от детинство сте били приятели с него, но един ден той ви се разсърди.
Поводът за
сръднята
е много малък.
Във вас се заражда едно желание да се примирите. Всеки един повод за примирение, който вие давате, той отхвърля. Не иска да му говорите. Какво трябва да направите? Коя е първата дума, с която ще започнете?
към беседата >>
Като изяде баницата, за да покаже че се сърди,
сръднята
ще мине.
Ако можеш да изядеш баницата, сърдиш ми се, ако не я изядеш, не ми се сърдиш.“ Поставя го в една дилема. Защото лесно е ако се сърдиш да не ядеш. Може да каже: „Аз искам да ти изям баницата.“ Казва му: „Ако ми се сърдиш, непременно трябва да изядеш баницата. Ако не ми се сърдиш може да не я ядеш.“ Питам, какво е отговорил разсърденият приятел, след като му донесъл баницата? Той, за да излезе из туй положение, какво трябва да каже?
Като изяде баницата, за да покаже че се сърди,
сръднята
ще мине.
Или вземете изречението, често казват : „Животът няма смисъл.“ Имате пред вид човешкия живот. Какъв трябва да бъде смисълът на човешкия живот? И как ще познаеш, че има смисъл? Много естествено. Хората започват с усети.
към беседата >>
Защо[то] при
сръднята
това е изключение, ти не искаш да ти говори.
Какво отношение ти имаш към приятеля, който се разсърдил и към този, който не се сърди? Сега културните хора, ако не се сърдят на своя приятел, вашето радио е на негово разположение, той може да говори, но щом му се разсърдиш казваш: „Моето радио е затворено за тебе! “ Не позволяваш на приятеля ти да ти говори, нито пък ти му говориш. Нито позволяваш той да ти говори, нито ти му говориш. Щом обичаш някого, искаш да ти говори. Защо?
Защо[то] при
сръднята
това е изключение, ти не искаш да ти говори.
А като обичаш някой, искаш да ти говори. Какви са съображенията? Едно побуждение има. Какви са вътрешните съображения. Ти искаш твоята воденица да ти върви.
към беседата >>
26.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Тогава само има
сръдня
, недоразумение.
Защото всички били увити в книжки. Деца и вие, живеете в света. Едно време се сърдехте, че ябълките били открити, а сега ябълките са увити и не се сърдите. И учителят казва: „Всеки от вас трябва да държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще си я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга. Щом се сърдите, аз разбирам, че ябълките не са завити.
Тогава само има
сръдня
, недоразумение.
Тогаз аз ви турям във фазата, когато ябълките се виждат. Не са ви дали голяма ябълка, не е узряла, зелена е, малка е, може да е червива, някой червей може да е влязъл. Този пример се дава, за да разберете отношенията в сегашния живот. Вие седите и казвате някой път: кажете ни нещо тайно от окултната наука. Всички неразбрани работи са тайни.
към беседата >>
27.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
Що е
сръднята
?
Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане. Или когато някой плаче, той е изчистил очите си, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа да не си хабиш водата напразно. Въздишането пък е проветряване. Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва да дишаш правилно. Някой път човек се поразсърди.
Що е
сръднята
?
Затопляне, стаята. Когато стаята на човека се разхлади, той трябва да я стопли. Когато човек се разсърди всякога става топъл. Това можете да проверите с термометър. Турете термометъра преди да сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви.
към беседата >>
28.
Човешко и Божествено / Човешкото и Божественото
,
(втори вариант)
,
СБ
, София, 26.8.1936г.,
Има една Божествена
сръдня
, има един Божествен гняв.
(втори вариант)
И всеки един ден вие можете да използвате Божествения живот. Ти се разсърдиш. Не е лошо да се разсърдиш. Ти се разгневиш. Не е лошо да се разгневиш.
Има една Божествена
сръдня
, има един Божествен гняв.
Сега ще питат някои има ли Божествен гняв. Отде знаеш, че се е разсърдил някой? В какво седи сръднята? Човекът си е обърнал гърба към тебе, срещнал те е и не иска да те поздрави. Защо наричаш тая обхода сръдня?
към втори вариант >>
В какво седи
сръднята
?
(втори вариант)
Ти се разгневиш. Не е лошо да се разгневиш. Има една Божествена сръдня, има един Божествен гняв. Сега ще питат някои има ли Божествен гняв. Отде знаеш, че се е разсърдил някой?
В какво седи
сръднята
?
Човекът си е обърнал гърба към тебе, срещнал те е и не иска да те поздрави. Защо наричаш тая обхода сръдня? И казваш: “Той няма никакво отношение към мене.” Всичко, което става в света, като се изопачи, там е лошото. Не е лоша сръднята сама по себе си. Да кажем, че вие казвате: “Човек трябва да бъде щедър.” Със своята щедрост можеш да направиш много добрини. Как?
към втори вариант >>
Защо наричаш тая обхода
сръдня
?
(втори вариант)
Има една Божествена сръдня, има един Божествен гняв. Сега ще питат някои има ли Божествен гняв. Отде знаеш, че се е разсърдил някой? В какво седи сръднята? Човекът си е обърнал гърба към тебе, срещнал те е и не иска да те поздрави.
Защо наричаш тая обхода
сръдня
?
И казваш: “Той няма никакво отношение към мене.” Всичко, което става в света, като се изопачи, там е лошото. Не е лоша сръднята сама по себе си. Да кажем, че вие казвате: “Човек трябва да бъде щедър.” Със своята щедрост можеш да направиш много добрини. Как? Ти си щедър. Носиш на един болен човек много ядене и човекът се наяде и умре.
към втори вариант >>
Не е лоша
сръднята
сама по себе си.
(втори вариант)
Отде знаеш, че се е разсърдил някой? В какво седи сръднята? Човекът си е обърнал гърба към тебе, срещнал те е и не иска да те поздрави. Защо наричаш тая обхода сръдня? И казваш: “Той няма никакво отношение към мене.” Всичко, което става в света, като се изопачи, там е лошото.
Не е лоша
сръднята
сама по себе си.
Да кажем, че вие казвате: “Човек трябва да бъде щедър.” Със своята щедрост можеш да направиш много добрини. Как? Ти си щедър. Носиш на един болен човек много ядене и човекът се наяде и умре. Някъде си скържав. Някъде отиваш при някой болен, погледнеш го и казваш: “Не му трябва много ядене.” Спасяваш го.
към втори вариант >>
29.
Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
,
(втори вариант)
,
СБ
, София, 30.8.1936г.,
Тази
сръдня
е потребна заради него.
(втори вариант)
Сега остават две неща. Да кажем, нещо ти се случи. Аз казвам: Има право да ти се случи. Пък и аз имам право и аз да се разсърдя, имам и право и да не се разсърдя, и имам право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че [той] ти си се разсърдил, то е негова работа.
Тази
сръдня
е потребна заради него.
И като дойде втори път при мен, не се обхождам добре аз с него, коя е причината? – Сръднята? От къде на къде той трябва да ми се разсърди? Значи, при един слаб човек, ти можеш да се сърдиш и да го хокаш, а при един силен човек, ти трябва да седиш и да трепериш. Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичките условия можеш да се сърдиш.
към втори вариант >>
–
Сръднята
?
(втори вариант)
Аз казвам: Има право да ти се случи. Пък и аз имам право и аз да се разсърдя, имам и право и да не се разсърдя, и имам право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че [той] ти си се разсърдил, то е негова работа. Тази сръдня е потребна заради него. И като дойде втори път при мен, не се обхождам добре аз с него, коя е причината?
–
Сръднята
?
От къде на къде той трябва да ми се разсърди? Значи, при един слаб човек, ти можеш да се сърдиш и да го хокаш, а при един силен човек, ти трябва да седиш и да трепериш. Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичките условия можеш да се сърдиш. И то е правото. Можеш да се сърдиш, че някои неща не са според Божия закон.
към втори вариант >>
Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази
сръдня
, дето при всичките условия можеш да се сърдиш.
(втори вариант)
Тази сръдня е потребна заради него. И като дойде втори път при мен, не се обхождам добре аз с него, коя е причината? – Сръднята? От къде на къде той трябва да ми се разсърди? Значи, при един слаб човек, ти можеш да се сърдиш и да го хокаш, а при един силен човек, ти трябва да седиш и да трепериш.
Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази
сръдня
, дето при всичките условия можеш да се сърдиш.
И то е правото. Можеш да се сърдиш, че някои неща не са според Божия закон. Ще кажеш: „Братко, туй, което ти правиш, не е хубаво." Нищо повече. „Пък някой път е право и аз да обиждам." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?
към втори вариант >>
30.
Правите и кривите линии
,
МОК
, София, 18.9.1936г.,
Сръднята
е един метод, да се избавиш, да не те спъват хората в твоя път.
Някой може да хване за цялата коса, пък може да те хване и за един косъм. Ако човек е чрезмерно чувствителен, веднага ще стане една промяна. Каква промяна ще стане? Защо се сърдят хората? Всеки човек се сърди, ако го спъваш да върви в своя път.
Сръднята
е един метод, да се избавиш, да не те спъват хората в твоя път.
Ти щом се разгневиш, ти знаеш, че пътят ти е изменен. И ти трябва твоя път да го измениш. Значи като се разсърдиш, намери пътя си. Сега другият въпрос. Ти щом се разсърдиш, как ще намериш пътя си сега?
към беседата >>
31.
Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 15.1.1937г.,
Какво ще ви допринесе
сръднята
– три дена по шест пъти като се сърдиш, какво ще спечелиш?
Защото искате да имате един красив и богат живот, искате да се оправи животът ви без Знание и Любов. Тогава се сърдите на Провидението, сърдите се на приятелите си, сърдите се на баща си, на всинца се сърдите – на условията, на държавата, на строя и казвате: „Не се живее! “ Може да се сърдите, нямам нищо против това. Ако три дни се сърдиш по шест пъти на ден, какъв ще бъде резултатът? 3 по 6 е 18.
Какво ще ви допринесе
сръднята
– три дена по шест пъти като се сърдиш, какво ще спечелиш?
Представете си, че всеки ден строшаваш по едно шише с розово масло: разсърдиш се, удариш шишето, т. е. за шест дена строшиш осемнадесет гърнета. Колко струва едно гърне с розово масло? Да направим сметка, това е реалното: като счупиш осемнадесет шишета по един килограм, а едното кило е по 35 000 лева, колко ще струват всичките? Аз ви навеждам на една нова мисъл и казвам: три дена по шест пъти на ден е осемнадесет – вие сте изпочупили осемнадесет шишета с розово масло.
към беседата >>
А колко пъти само с вашата
сръдня
сте изгубвали най-хубавото.
Представете си, че всеки ден строшаваш по едно шише с розово масло: разсърдиш се, удариш шишето, т. е. за шест дена строшиш осемнадесет гърнета. Колко струва едно гърне с розово масло? Да направим сметка, това е реалното: като счупиш осемнадесет шишета по един килограм, а едното кило е по 35 000 лева, колко ще струват всичките? Аз ви навеждам на една нова мисъл и казвам: три дена по шест пъти на ден е осемнадесет – вие сте изпочупили осемнадесет шишета с розово масло.
А колко пъти само с вашата
сръдня
сте изгубвали най-хубавото.
Имал си хубаво чувство, което струва милиони; ти се разсърдваш и туй чувство изчезва някъде – отиде розовото масло, блъснал си гърнето, няма го! Мъчно ти е, мъчиш се в душата си. Добре, да допуснем друго положение: ти си учил три дена по шест часа – осемнадесет часа. Например, три дена си изучавал закона на Любовта. Три деня по шест часа си научил по един закон и вече можеш да направиш един малък опит.
към беседата >>
При майката
сръднята
минава, ще му даде масло, но ако се разсърди при офицера, ще иде в затвора.
Детето ще се разсърди на майка си, че не му дала хляб с масло – то иска и ще я застави да му даде хляб, намазан с масло. Идва майката, погалва го, даде му, но това не е наука. Ти на майка си можеш да се разсърдиш, но представи си, че ти си войник, а офицерът е майка ти. Ако войникът се разсърди, дали ще има пак масло? Веднага ще иде в карцера за три дена.
При майката
сръднята
минава, ще му даде масло, но ако се разсърди при офицера, ще иде в затвора.
Сега, някои от вас се сърдят на Господа. Малко хора съм срещал, които да не се сърдят на Господа, че не ги направил такива, каквито трябвало да ги направи. „Не ми е дал Господ – казва, – имаше в мен нещо, ама не ми е дал Господ онова, което искам“. Трябвало нещо да му даде. А пък той не знае, че Господ е намислил нещо по-хубаво, по-мощно да му даде, Господ е предприел нещо велико заради него.
към беседата >>
Какво ще ви допринесе
сръднята
?
(втори вариант)
Защото искате да имате един живот красив и богат, искате да оправите живота си без знание и без любов. Тогава се сърдите на Провидението, сърдите се на приятелите си, на баща си, всички се сърдите на условията, на държавата, на строя и казвате: “Не се живее! ” Може да се сърдите, нямам нищо против това. Ако всеки ден се сърдиш три пъти по шест, какъв ще бъде резултатът? Три по шест е осемнайсет.
Какво ще ви допринесе
сръднята
?
Три дни по шест пъти ако се сърдиш, какво ще спечелиш? Представи си, че при всяка сръдня строшавате по едно шише с розово масло. Разсърдиш се, удариш шишето. Осемнайсет шишета удряш за три дни. Колко струва едно шише с розово масло?
към втори вариант >>
Представи си, че при всяка
сръдня
строшавате по едно шише с розово масло.
(втори вариант)
” Може да се сърдите, нямам нищо против това. Ако всеки ден се сърдиш три пъти по шест, какъв ще бъде резултатът? Три по шест е осемнайсет. Какво ще ви допринесе сръднята? Три дни по шест пъти ако се сърдиш, какво ще спечелиш?
Представи си, че при всяка
сръдня
строшавате по едно шише с розово масло.
Разсърдиш се, удариш шишето. Осемнайсет шишета удряш за три дни. Колко струва едно шише с розово масло? Да направим сметка, то е реално. Осемнайсет шишета по един килограм като счупиш, едното кило е по трийсет и пет хиляди лева, колко ще струват всичките?
към втори вариант >>
Колко сте изгубили с вашата
сръдня
- най-хубавото.
(втори вариант)
Осемнайсет шишета удряш за три дни. Колко струва едно шише с розово масло? Да направим сметка, то е реално. Осемнайсет шишета по един килограм като счупиш, едното кило е по трийсет и пет хиляди лева, колко ще струват всичките? Аз ви навеждам на една мисъл.
Колко сте изгубили с вашата
сръдня
- най-хубавото.
Имали сте хубаво чувство, което струва милиони. Ти се разсърдиш, туй чувство изчезне, отиде розовото масло. Блъснал си шишето, няма го. Тебе ти е мъчно, мъчиш се в душата си. Да допуснем друго положение: три дни си учил по шест часа, колко часа си учил?
към втори вариант >>
При майката
сръднята
минава, тя ще му даде масло.
(втори вариант)
Това не е наука. Ти на майка си не може да се сърдиш. Представи си, че си войник, офицерът е майка ти. Ако войникът се разсърди, дали ще има пак масло? Веднага ще идеш в карцера, в затвора.
При майката
сръднята
минава, тя ще му даде масло.
При офицера ако се разсърди, ще иде в затвора. Някои от вас се сърдят на Господа. Малко хора съм срещал, които да не се сърдят на Господа, че не ги направил такива, каквито трябвало да ги направи. Казва: “Не ми е дал Господ онова, което искам.” Трябвало нещо да му даде. А пък той не знае, че Господ намислил нещо по-хубаво, по-мощно да му даде.
към втори вариант >>
32.
Естествена хладина и топлина
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 5.2.1937г.,
Разсърдиш се; запитай се какво ще ти даде
сръднята
.
Тогава за какво ще мислиш по-напред, щом не мислиш само за едно нещо. Най-правилното е само за едно да мислиш. В определено време ти можеш да мислиш само за едно и също нещо – това е нормално. В един момент за едно нещо ще мислиш, после за друго ще мислиш, но за две неща едновременно няма да мислиш. Сега, когато се обезсърчавате, защо не се запитате обезсърчението какво ще ви даде.
Разсърдиш се; запитай се какво ще ти даде
сръднята
.
Съмняваш се; запитай се какво ще ти даде съмнението. Понякога казваш: „Не вървят работите! “ Защо не вървят. При голям студ работите не вървят. На Земята има едно състояние, при което нещата не вървят.
към беседата >>
Разсърдиш се, какво ще ти даде
сръднята
?
(втори вариант)
В един момент само за едно можеш да мислиш, не може да мислиш за две, три, четири неща. То е нормалното. Един момент за едно, после за друго ще мислиш. В един момент за две неща няма да мислиш. Като се обезсърчиш, защо не се попиташ, какво ще ти даде обезсърчението.
Разсърдиш се, какво ще ти даде
сръднята
?
Съмняваш се, какво ще ти даде съмнението? Ако не вървят работите ти, попитай се, защо не ти вървят работите. При големия студ работите не вървят. На Земята има едно състояние, при което работите вървят. Има една естествена хладина, при която работите вървят; има друга естествена хладина, при която работите не вървят.
към втори вариант >>
33.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине
сръднята
.
Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем!
“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине
сръднята
.
„Иде ми да го набия! “ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“.
към беседата >>
прекарай тая песен и ти ще премахнеш
сръднята
и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти.
А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете! “ Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите. Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си.
прекарай тая песен и ти ще премахнеш
сръднята
и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти.
Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката? “ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички.
към беседата >>
34.
Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 26.2.1937г.,
Бих желал някой да се поразсърди, да направи гримасите, които човек прави при
сръднята
.
(втори вариант)
Кой цвят туряте на вярата? Нали ясносиният цвят турят на вярата? То е за усилване на вярата. Понеже небето е синьо, като подигнем очите нагоре, този цвят въздейства. С какъв тон трябва да започнеш, за да се образува вярата?
Бих желал някой да се поразсърди, да направи гримасите, които човек прави при
сръднята
.
Или когато искате да изкажете пренебрежение, искате да покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите? Кажете, вие сте специалисти на това. Вземам това като наука. Казваш: “Аз не искам да зная нищо заради него.” Аз казвам: “Аз искам да зная нещо заради него.” Той Казва: “Аз не искам да зная нищо заради него”. Той говори едно, разбира друго.
към втори вариант >>
35.
Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото!
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 7.3.1937г.,
Пазете се, Любовта със
сръдня
не става.
(втори вариант)
Та мен ми казва една много млада, много учена сестра, казва: Аз ти се сърдя, за да те накарам да ме обичаш. Сърди ми се, да я обичам. Но много стар метод е той. Той е метод на дявола, понеже и той се разсърдил на Господа, за да го обича. Но толкова хиляди години са минали, той още не е направил Господ да го обича.
Пазете се, Любовта със
сръдня
не става.
Сръднята е нещо посторонно. Любовта не борави със сърдене. Щом дойдете до сръднята, вие сте далеч от Любовта, че никога няма да я намерите. със сърдене Любовта не се намира. И с подозрение Любовта не се намира.
към втори вариант >>
Сръднята
е нещо посторонно.
(втори вариант)
Сърди ми се, да я обичам. Но много стар метод е той. Той е метод на дявола, понеже и той се разсърдил на Господа, за да го обича. Но толкова хиляди години са минали, той още не е направил Господ да го обича. Пазете се, Любовта със сръдня не става.
Сръднята
е нещо посторонно.
Любовта не борави със сърдене. Щом дойдете до сръднята, вие сте далеч от Любовта, че никога няма да я намерите. със сърдене Любовта не се намира. И с подозрение Любовта не се намира. Маловерието, каквото и да е те са един свят съвсем друг.
към втори вариант >>
Щом дойдете до
сръднята
, вие сте далеч от Любовта, че никога няма да я намерите.
(втори вариант)
Той е метод на дявола, понеже и той се разсърдил на Господа, за да го обича. Но толкова хиляди години са минали, той още не е направил Господ да го обича. Пазете се, Любовта със сръдня не става. Сръднята е нещо посторонно. Любовта не борави със сърдене.
Щом дойдете до
сръднята
, вие сте далеч от Любовта, че никога няма да я намерите.
със сърдене Любовта не се намира. И с подозрение Любовта не се намира. Маловерието, каквото и да е те са един свят съвсем друг. ТЕ ще дойдат. Няма нищо, че един човек се сърди.
към втори вариант >>
Сръднята
не е нещо лошо, но ако вие ми се сърдите, че със
сръднята
може да добиете Любовта, вие се лъжете.
(втори вариант)
със сърдене Любовта не се намира. И с подозрение Любовта не се намира. Маловерието, каквото и да е те са един свят съвсем друг. ТЕ ще дойдат. Няма нищо, че един човек се сърди.
Сръднята
не е нещо лошо, но ако вие ми се сърдите, че със
сръднята
може да добиете Любовта, вие се лъжете.
Ти ако искаш да те набият, разсърди се. Но ако искаш да добиеш Любовта, не се сърди. Аз съм виждал и малките деца, като се разсърдят в къщи, ядат тоягата. Майката тогава им казва: Баща ви ще дойде; ти няма да се сърдиш. Бащата казва на малкото дете, като станеш голям възрастен, сърди се колкото искаш, а сега не може да се сърдиш, - той го набива.
към втори вариант >>
36.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Най-първо трябва да се отучите от
сръднята
.
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек.
Най-първо трябва да се отучите от
сръднята
.
Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства.
към беседата >>
37.
Възможности на красотата
,
МОК
, София, 1.10.1937г.,
Но разгневяването,
сръднята
е излишна енергия.
Та казвам: Когато ние говорим за окултни ученици, под „окултен ученик“ подразбираме, че той знае да примирява, той знае закона за примирението на противоположните елементи в природата, да знае законите да примирява противоположните сили, да знае да ги примирява в себе си. Вземете гнева. Гневът не е нещо лошо в човека. Че всичките ония хора с инициатива в света имат енергия. Гневът дава енергия.
Но разгневяването,
сръднята
е излишна енергия.
Значи развиваш повече енергия, отколкото ти трябва. Всякога щом се развие в центровете повече енергия отколкото ти трябва, ти се разгневяваш. Ако в тебе развиеш повече вяра отколкото ти трябва, ти ще станеш лековерен. Ще дойдеш до друго противоречие. Казва: „Вярвам във всички хора.“ Щом като вярваш във всички хора, много пъти ще бъдеш лъган.
към беседата >>
38.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Щом се сърдите, ще знаете, че
сръднята
се дължи на месоядните животни във вас.
Който яде плодове, да яде плодове. Кой каквото се е научил, него да прави, нищо повече. Не учете хората на нови работи. Какво ще учите овцата да яде месо и вълкът да пасе трева? Не разрешавайте тези въпроси.
Щом се сърдите, ще знаете, че
сръднята
се дължи на месоядните животни във вас.
Щом сте тихи и спокойни, това състояние се дължи на тревопасните във вас. Това са две различни състояния. Когато разсъждавате, хората във вас имат думата. Когато сте добри, не мислете, че доброто е ваше достояние – доброто е достояние на цялото човечество. Доброто е едно велико благо, което Бог е подарил на цялото човечество.
към беседата >>
39.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Няма
сръдня
, но учение.
В децата има тази любознателност. Намери някоя кутия, чопли, разглежда, отваря капака, затваря. Намери един лук, разглежда го, извади люспите, търси. Намери една книга, съдере книгата, като хване книгата и като не знае да чете, дере. Даже някои от вас искате да бъдете тихи и спокойни, да не се сърдите.
Няма
сръдня
, но учение.
Туй дете било в покой, като се разсърди, като заплаче, сръднята е едно учение, елементарна работа, с която детето започва. Щом има нещо в живота, което ти препятствува, ти се разсърдиш, искаш тази мъчнотия да я победиш. Плаче детето. Щом плаче разбери, какво означава плачът. Вика другите на помощ.
към беседата >>
Туй дете било в покой, като се разсърди, като заплаче,
сръднята
е едно учение, елементарна работа, с която детето започва.
Намери някоя кутия, чопли, разглежда, отваря капака, затваря. Намери един лук, разглежда го, извади люспите, търси. Намери една книга, съдере книгата, като хване книгата и като не знае да чете, дере. Даже някои от вас искате да бъдете тихи и спокойни, да не се сърдите. Няма сръдня, но учение.
Туй дете било в покой, като се разсърди, като заплаче,
сръднята
е едно учение, елементарна работа, с която детето започва.
Щом има нещо в живота, което ти препятствува, ти се разсърдиш, искаш тази мъчнотия да я победиш. Плаче детето. Щом плаче разбери, какво означава плачът. Вика другите на помощ. Туй дете има отношение, то не може само да победи мъчнотията, вика и другите.
към беседата >>
40.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Разсърдиш се, изучавай какво нещо е
сръднята
.
Казвам: Изучавайте в дадения случай туй, което ви се дава. И не го туряйте в едно статично положение. Казвате: „Болен съм“, изучавайте болестта. Изучавайте треската. Изучавайте нервните болести.
Разсърдиш се, изучавай какво нещо е
сръднята
.
(Учителят показва сърдит човек). Изучавай ги, там е смисълът. Той се сърди. Казвате: „Учителю, кажи на този брат да се не сърди“. Казвам: Много добре прави.
към беседата >>
41.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Аз се чудя, какъв може да бъде поводът за тази
сръдня
.
Какво ще се справят със стомаха си? Господар е той, много лесно може да те уволни. В 24 часа може да те изключи, да каже, че те уволнява и лишава от изпълнение твоето предназначение. И при това положение, ти преставаш да съществуваш в света като индивид. Често хората обичат да се сърдят на Господа.
Аз се чудя, какъв може да бъде поводът за тази
сръдня
.
Господ е дал на хората изобилно вода, изобилно въздух, изобилно храна, изобилно светлина. Той им е дал уши, с които да слушат сладките думи. Дал им е очи да виждат красотата на света. Дал им е нос да възприемат уханието на цветята. Какво ли не им е дал Господ.
към беседата >>
42.
Програмата в живота
,
МОК
, София, 18.2.1938г.,
Ще му стане приятно, че от неговата
сръдня
, вие сте създали една песен – „Колко си ми сърдит“.
– Какво показва? Но когато мисли, човек ще пее така /Учителят взе много чисто „до“/. Вие може да направите един опит. Ако имате един приятел, който е много разгневен на вас, ти започни да му пееш. /Учителят пее „Колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, сърдит, сърдит“/ Питам: Като му попеете, ще ли ви се сърди?
Ще му стане приятно, че от неговата
сръдня
, вие сте създали една песен – „Колко си ми сърдит“.
Какво означава сръднята? Станал си немузикален. Като се сърдиш, то е без музика. Сръднята е немузикално състояние. Човек, който не е музикален, всякога се сърди; който е музикален, не се сърди.
към беседата >>
Какво означава
сръднята
?
Но когато мисли, човек ще пее така /Учителят взе много чисто „до“/. Вие може да направите един опит. Ако имате един приятел, който е много разгневен на вас, ти започни да му пееш. /Учителят пее „Колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, сърдит, сърдит“/ Питам: Като му попеете, ще ли ви се сърди? Ще му стане приятно, че от неговата сръдня, вие сте създали една песен – „Колко си ми сърдит“.
Какво означава
сръднята
?
Станал си немузикален. Като се сърдиш, то е без музика. Сръднята е немузикално състояние. Човек, който не е музикален, всякога се сърди; който е музикален, не се сърди. Не се сърди, понеже от сръднята образува музика.
към беседата >>
Сръднята
е немузикално състояние.
/Учителят пее „Колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, колко си ми сърдит, сърдит, сърдит“/ Питам: Като му попеете, ще ли ви се сърди? Ще му стане приятно, че от неговата сръдня, вие сте създали една песен – „Колко си ми сърдит“. Какво означава сръднята? Станал си немузикален. Като се сърдиш, то е без музика.
Сръднята
е немузикално състояние.
Човек, който не е музикален, всякога се сърди; който е музикален, не се сърди. Не се сърди, понеже от сръднята образува музика. Щом се тури в музика, вече дава енергия, импулс. Да кажем, ти си се разсърдил. Пей си тогава /Учителят пее/ „Колко съм сърдит“, не навън, но на себе си попей – „Колко съм сърдит“.
към беседата >>
Не се сърди, понеже от
сръднята
образува музика.
Какво означава сръднята? Станал си немузикален. Като се сърдиш, то е без музика. Сръднята е немузикално състояние. Човек, който не е музикален, всякога се сърди; който е музикален, не се сърди.
Не се сърди, понеже от
сръднята
образува музика.
Щом се тури в музика, вече дава енергия, импулс. Да кажем, ти си се разсърдил. Пей си тогава /Учителят пее/ „Колко съм сърдит“, не навън, но на себе си попей – „Колко съм сърдит“. /Учителят го изпя/. Вие вместо да пеете, ще се дразните.
към беседата >>
Аз искам да зная, как ще ми изпеете моята
сръдня
.
Веднага щом ти си се разсърдил, дадат ти една задача. Преведи я в музикално отношение задачата си, нищо повече. Казвате: „Не може“. Трябва да се образува школа. Двама души се съберете, единият се разсърди, другият да иде да му попее.
Аз искам да зная, как ще ми изпеете моята
сръдня
.
Съберете се трима души, двама се разсърдите, двамата идете изпейте на сърдития. Преди да пеете физически, трябва да се научите да пеете вътрешно. Има едно пеене на сърцето, има едно пеене на ума. Вътрешно дойде в съзнанието, ще започнеш да пееш умствено сърдечно. Като се научиш отвътре да пееш, тогава ще дойде пеенето отвън.
към беседата >>
43.
Импулсът
,
МОК
, София, 8.4.1938г.,
Какво се добива в
сръднята
?
В една местност падат поройни дъждове, пороища, дойде импулс. Както реката Мисисипи в Америка заля едно голямо пространство, всичко отнася този импулс. Човек в себе си трябва да се пази от неестествените импулси. Има благоприятни неща, но има и неблагоприятни неща. Запример, имате един такъв импулс: някой се докосне до вас и вие веднага кипвате, измени се цвета ви, вие кипнете, разсърдите се.
Какво се добива в
сръднята
?
Каква полза добива човек от една сръдня? В природата всички неща, които стават са целесъобразни. Гневът е нещо целесъобразно, ти трябва да се разгневиш. Хубаво е, че си се разгневил, но трябва да употребиш гнева на място. Погрешката е, че ти не използуваш този гняв.
към беседата >>
Каква полза добива човек от една
сръдня
?
Както реката Мисисипи в Америка заля едно голямо пространство, всичко отнася този импулс. Човек в себе си трябва да се пази от неестествените импулси. Има благоприятни неща, но има и неблагоприятни неща. Запример, имате един такъв импулс: някой се докосне до вас и вие веднага кипвате, измени се цвета ви, вие кипнете, разсърдите се. Какво се добива в сръднята?
Каква полза добива човек от една
сръдня
?
В природата всички неща, които стават са целесъобразни. Гневът е нещо целесъобразно, ти трябва да се разгневиш. Хубаво е, че си се разгневил, но трябва да употребиш гнева на място. Погрешката е, че ти не използуваш този гняв. Трябва да впрегнеш гнева на работа.
към беседата >>
44.
Една основна идея
,
МОК
, София, 29.4.1938г.,
Сръднята
е метод.
– „Мен ми дотегна животът“ – То е бабешка работа. – „Не вярвам“. То са стари работи, на пастърма са станали. Този речник, оставете го настрана! Вие се сърдите.
Сръднята
е метод.
Като се сърдиш, ти мислиш, че ще постигнеш нещо. Аз съм виждал музикант, като свири, че хвърли цигулката, хвърли книгите, не иска да свири. Защо не иска да свири? Неразположен е да свири. Давам му една английска, не е раположен, като му дам 100, веднага е разположен, като му дам 200, 300, 400, 500, 1000, свири човекът.
към беседата >>
45.
Причина, среда, факти
,
МОК
, София, 6.5.1938г.,
Какво нещо е
сръднята
?
На тия промени всички същества са изложени. Ония същества, които са на по-висока степен на развитие са изложени повече на промени, отколкото ония същества, които са на по-ниска степен на развитие. Те са изложени по-малко на промени. Понякой път във вас се заражда желание на недоволство. Хората обичат да се сърдят.
Какво нещо е
сръднята
?
Всеки човек може да го разгневите. Върви някой човек, пее си, изведнъж спрете го, в него ще се зароди едно неприятно чувство. Човек моментално, ако се спре с този подтик на енергия, щом се спре, ако в даден случай ти не може да намериш правилен път, за да насочиш своите енергии, в тебе се образува едно вътрешно триене, загорещяване. Веднага ти си раздразнен. Казва: „Кипва“.
към беседата >>
46.
Доброта, разумност, любов
,
ООК
, София, 18.5.1938г.,
Сръднята
е на место.
И чувствата си имат свой стомах. Ако си я приел и не си я сдъвкал, ще ти причини коремоболие. Та имате едно коремоболие в стомаха, едно коремоболие в ума и друго в сърцето. Когато човек е гневлив, той има коремоболие в ума. Когато плаче, той има коремоболие в сърцето.
Сръднята
е на место.
Но колко човек трябва да се сърди? Някой казва: „Да не се сърди човек! “ Все трябва да се посърдиш, но каква доза от сръднята трябва да употребяваш? Един мъж има една жена, която се е влюбила в него. И той минава в нейните очи за ангел.
към беседата >>
“ Все трябва да се посърдиш, но каква доза от
сръднята
трябва да употребяваш?
Когато човек е гневлив, той има коремоболие в ума. Когато плаче, той има коремоболие в сърцето. Сръднята е на место. Но колко човек трябва да се сърди? Някой казва: „Да не се сърди човек!
“ Все трябва да се посърдиш, но каква доза от
сръднята
трябва да употребяваш?
Един мъж има една жена, която се е влюбила в него. И той минава в нейните очи за ангел. И ако той повиши малко тона си, може една година да не се примири. Та, ние съвременните не сме се научили да знаем следното: Каква динамична сила има всяка една мисъл, която създаваш, и всяко едно чувство, което допускаш, и всяка една постъпка. И след време тая сила може да се прояви.
към беседата >>
47.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Сръднята
е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави.
Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани.
Сръднята
е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави.
Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата.
към беседата >>
Сръднята
, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш.
Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави.
Сръднята
, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш.
Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат.
към беседата >>
Всяка
сръдня
в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия.
Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш.
Всяка
сръдня
в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия.
Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре.
към беседата >>
48.
Вътрешният мир
,
УС
, София, 11.12.1938г.,
Веднага
сръднята
ще дойде в тебе.
Аз да ви кажа, че когато хората страдат, те като Иона се гневят на Господа. Като дойде някой при мене, че страда, аз зная, че той обича да се сърди. Та първото нещо: ние сме пратени на земята да се научим да не се сърдим. Изкуство е, наука е туй нещо. То не е лесна работа.
Веднага
сръднята
ще дойде в тебе.
Заради нищо, заради пет пари дойде сръднята в тебе. И се развали цялото настроение. Та казвам: Единствената цел, единствената сила в света – това е новото учение за Любовта. Ако твоят ум може да бъде ангажиран от Божествената любов, ако твоят ум е ангажиран от Божественото знание, ако твоят ум е ангажиран от Божествената светлина, ако твоят ум може да се ангажира от Божествената свобода, която ти е дадена, само тогава ти ще научиш какво нещо е да има човек онзи вътрешен мир. Защото всеки човек, който се гневи, нещо има, което му препятства.
към беседата >>
Заради нищо, заради пет пари дойде
сръднята
в тебе.
Като дойде някой при мене, че страда, аз зная, че той обича да се сърди. Та първото нещо: ние сме пратени на земята да се научим да не се сърдим. Изкуство е, наука е туй нещо. То не е лесна работа. Веднага сръднята ще дойде в тебе.
Заради нищо, заради пет пари дойде
сръднята
в тебе.
И се развали цялото настроение. Та казвам: Единствената цел, единствената сила в света – това е новото учение за Любовта. Ако твоят ум може да бъде ангажиран от Божествената любов, ако твоят ум е ангажиран от Божественото знание, ако твоят ум е ангажиран от Божествената светлина, ако твоят ум може да се ангажира от Божествената свобода, която ти е дадена, само тогава ти ще научиш какво нещо е да има човек онзи вътрешен мир. Защото всеки човек, който се гневи, нещо има, което му препятства. Вземете един човек, който е гладен – ако му вземете хляба, веднага ще се разгневи.
към беседата >>
49.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
Сърдите се, но
сръднята
нека бъде от злато.
Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа, с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече.
Сърдите се, но
сръднята
нека бъде от злато.
Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница, като ви кажат така. За пример някой път вие наточете една баница, ще научите едно изкуство. Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре.
към беседата >>
Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия
сръдня
най-голямото добро, което човек може да ти направи.
Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя.
Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия
сръдня
най-голямото добро, което човек може да ти направи.
Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов.
към беседата >>
Най-голямата
сръдня
, с която Бог може да те посети, Божията
сръдня
, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята.
Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи.
Най-голямата
сръдня
, с която Бог може да те посети, Божията
сръдня
, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята.
Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня. Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие.
към беседата >>
Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията
сръдня
.
Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Даже, когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат.
Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията
сръдня
.
Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог.
към беседата >>
50.
Един опит
,
МОК
, София, 10.2.1939г.,
Сръднята
тури на работа.
Той е един процес временен, трябва да се върти колелото, докато се полее градината. Като се полее градината, пак водата се издига. Някой път трябва да слезете да (полеете) нещо. Не е лошо да се разсърди човек. Като се разсърдиш, като се излее водата, тури я на работа.
Сръднята
тури на работа.
Сръднята е един добър слуга, ударен слуга. Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа. Я виж, онзи чук не е ли сърдлив? Ако не чука чукът, може ли да стане нещо? Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата?
към беседата >>
Сръднята
е един добър слуга, ударен слуга.
Като се полее градината, пак водата се издига. Някой път трябва да слезете да (полеете) нещо. Не е лошо да се разсърди човек. Като се разсърдиш, като се излее водата, тури я на работа. Сръднята тури на работа.
Сръднята
е един добър слуга, ударен слуга.
Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа. Я виж, онзи чук не е ли сърдлив? Ако не чука чукът, може ли да стане нещо? Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата? Онзи чук, който не троши камъни навсякъде.
към беседата >>
51.
Съобразителност и разумност
,
ООК
, София, 12.4.1939г.,
Та
сръднята
е буря.
Значи, в духовния свят вие сте излезли на една височина, дето има големи бури. Това, което препятствува да се изкачват тези експедиции на Хималаите, то е защото от океана идат известни ветрове, големи бури. Експедицията търси благоприятно време, тихо време, за да се изкачат нагоре. Големите бури завличат човека. Та религиозните хора, и най-кроткия и най-добрия човек, ако стане религиозен, ще почне да се сърди.
Та
сръднята
е буря.
Ти не знаеш закона. Ще се свиеш много добре, ще търсиш онези места, дето ветровете не са така силни, да бъдеш на заслон. Вие искате, като станете религиозни хора, да бъдете много кротки. Точно обратното. И за най-малкото нещо ще се разгневиш.
към беседата >>
52.
Новото в живота
,
НБ
, София, 23.4.1939г.,
Всяка една
сръдня
, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб.
Та казвам, щом храносмилането не става нормално, очите започват да пожълтяват, значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но смущава се черният дроб.
Всяка една
сръдня
, всяка една омраза в човека, се отнася до неговия черен дроб.
И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти, отколкото ще спечелиш, не го мрази. Мене често са ме питали, казват, че имал да взема от някого.
към беседата >>
53.
Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието
,
МОК
, София, 5.5.1939г.,
Сръднята
не е лошо нещо.
Първото нещо: Трябва да се научите да освобождавате съзнанието. Никога не туряйте отрицателни мисли. Щом турите една отрицателна мисъл, заменете я с положителна. Разсърдиш се. Какво трябва да направиш?
Сръднята
не е лошо нещо.
Българите имат кремъци и огниво. Имат те едно огниво и един кремък, искаш да си направиш огън. Ако имаш нужда да си запалиш огън, вземи огнивото, то и гневът ще се запали праханта, ще се запали огънят. Ти вървиш по пътя и си цъкаш с огнивото, кремъкът отива. Гневът има малко място.
към беседата >>
54.
Обезсърчение и насърчение
,
МОК
, София, 23.6.1939г.,
Не че
сръднята
не е нещо неестествено.
Доброто само по себе си не се нуждае ни (от богатство), ни от сиромашия. Онзи, малкият извор, има ли той нужда от езеро или от някоя река, той да се насърчи? Че изворът ще стане река или езеро, за него това не е съществено. За извора, който извира, не е съществено къде ще се влее, в река или в езеро. Понякой път защо се сърдите, кому се сърдите?
Не че
сръднята
не е нещо неестествено.
Да се разсърдиш, но на свят да се разсърдиш, да свършиш някоя работа добре. Като се разсърдиш, да изучиш добре уроците си, сръднята е на място. Има една сръдня, човек като се разсърди, че работа не свършва, тази сръдня не е на място. Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Дошло му наум да открадне.
към беседата >>
Като се разсърдиш, да изучиш добре уроците си,
сръднята
е на място.
Че изворът ще стане река или езеро, за него това не е съществено. За извора, който извира, не е съществено къде ще се влее, в река или в езеро. Понякой път защо се сърдите, кому се сърдите? Не че сръднята не е нещо неестествено. Да се разсърдиш, но на свят да се разсърдиш, да свършиш някоя работа добре.
Като се разсърдиш, да изучиш добре уроците си,
сръднята
е на място.
Има една сръдня, човек като се разсърди, че работа не свършва, тази сръдня не е на място. Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Дошло му наум да открадне. Купил си една пила и отива при един богат търговец, който си затворил дюкяна с един от тия старите куфари и започнал да реже куфара, да отвори, да влезе и да вземе, каквото му трябва. Питали го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?
към беседата >>
Има една
сръдня
, човек като се разсърди, че работа не свършва, тази
сръдня
не е на място.
За извора, който извира, не е съществено къде ще се влее, в река или в езеро. Понякой път защо се сърдите, кому се сърдите? Не че сръднята не е нещо неестествено. Да се разсърдиш, но на свят да се разсърдиш, да свършиш някоя работа добре. Като се разсърдиш, да изучиш добре уроците си, сръднята е на място.
Има една
сръдня
, човек като се разсърди, че работа не свършва, тази
сръдня
не е на място.
Настрадин Ходжа ходил по света и никой нищо не му давал. Дошло му наум да открадне. Купил си една пила и отива при един богат търговец, който си затворил дюкяна с един от тия старите куфари и започнал да реже куфара, да отвори, да влезе и да вземе, каквото му трябва. Питали го: „Настрадин Ходжа, какво правиш? “ – „На цигулка свиря.“ – „Гласът къде ѝ е?
към беседата >>
55.
Божествена светлина / Разумност
,
(втори вариант)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае, как да се справя със
сръднята
.
Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася. Защо се сърди човек? Човек се сърди, че работите му не са наредени, както очаквал. Защо работите му не са наредени?
Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае, как да се справя със
сръднята
.
Веднъж го е посетила, той трябва да знае, как да я посрещне, как да я нагости и изпрати. Не знае ли, как да постъпи с нея, тя ще му причини големи пакости. Какво означава думата „сръдня"? Средина, сред ден. Като средина, тя носи добри условия в себе си, но само за онзи, който я разбира.
към беседата >>
Какво означава думата „
сръдня
"?
Човек се сърди, че работите му не са наредени, както очаквал. Защо работите му не са наредени? Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае, как да се справя със сръднята. Веднъж го е посетила, той трябва да знае, как да я посрещне, как да я нагости и изпрати. Не знае ли, как да постъпи с нея, тя ще му причини големи пакости.
Какво означава думата „
сръдня
"?
Средина, сред ден. Като средина, тя носи добри условия в себе си, но само за онзи, който я разбира. Щом я разбира, той върви със светлина, посред ден, без да се спъва. Който не я разбира, и посред ден се спъва. След това започва да се оправдава, че пътят не бил равен, че хората го направили лош и т. н.
към беседата >>
Не, вината е в самия човек, че като го посетила
сръднята
, той не й указал нужното внимание, не се е заинтересувал да я познае и проучи.
Средина, сред ден. Като средина, тя носи добри условия в себе си, но само за онзи, който я разбира. Щом я разбира, той върви със светлина, посред ден, без да се спъва. Който не я разбира, и посред ден се спъва. След това започва да се оправдава, че пътят не бил равен, че хората го направили лош и т. н.
Не, вината е в самия човек, че като го посетила
сръднята
, той не й указал нужното внимание, не се е заинтересувал да я познае и проучи.
Христос казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." Ученикът трябва да приема всяко нещо с любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека. Какво става с ония, които не се хранят със здрава храна?
към беседата >>
Сръднята
не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените.
(втори вариант)
Бог ви е дал хиляди добрини, вие ги забравяте и за едно малко неудоволствие, вие се сърдите. Как така да не се задоволи вашето желание! Питам сега, защо правите тия работи? Като се сърдите, какви са вашите основания? Научно да се обясни.
Сръднята
не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените.
Като дойде сръднята, трябва да ѝ направите най-хубавия обед. А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдите вие, а сръднята. Какво значи сръдня?
към втори вариант >>
Като дойде
сръднята
, трябва да ѝ направите най-хубавия обед.
(втори вариант)
Как така да не се задоволи вашето желание! Питам сега, защо правите тия работи? Като се сърдите, какви са вашите основания? Научно да се обясни. Сръднята не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените.
Като дойде
сръднята
, трябва да ѝ направите най-хубавия обед.
А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдите вие, а сръднята. Какво значи сръдня? Сръдня значи “средина”, т.е.
към втори вариант >>
Сръднята
се сърди, че не сте я оценили.
(втори вариант)
Като се сърдите, какви са вашите основания? Научно да се обясни. Сръднята не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените. Като дойде сръднята, трябва да ѝ направите най-хубавия обед. А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили.
Сръднята
се сърди, че не сте я оценили.
Значи, не се сърдите вие, а сръднята. Какво значи сръдня? Сръдня значи “средина”, т.е. посред ден да се не спънеш некъде. Питам, ако посред ден се спънеш некъде, какъв е поводът на това?
към втори вариант >>
Значи, не се сърдите вие, а
сръднята
.
(втори вариант)
Научно да се обясни. Сръднята не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените. Като дойде сръднята, трябва да ѝ направите най-хубавия обед. А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили.
Значи, не се сърдите вие, а
сръднята
.
Какво значи сръдня? Сръдня значи “средина”, т.е. посред ден да се не спънеш некъде. Питам, ако посред ден се спънеш некъде, какъв е поводът на това? Как ще го обясниш?
към втори вариант >>
Какво значи
сръдня
?
(втори вариант)
Сръднята не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените. Като дойде сръднята, трябва да ѝ направите най-хубавия обед. А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдите вие, а сръднята.
Какво значи
сръдня
?
Сръдня значи “средина”, т.е. посред ден да се не спънеш некъде. Питам, ако посред ден се спънеш некъде, какъв е поводът на това? Как ще го обясниш? Ако се спънеш некъде, как ще се оправдаеш?
към втори вариант >>
Сръдня
значи “средина”, т.е.
(втори вариант)
Като дойде сръднята, трябва да ѝ направите най-хубавия обед. А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдите вие, а сръднята. Какво значи сръдня?
Сръдня
значи “средина”, т.е.
посред ден да се не спънеш некъде. Питам, ако посред ден се спънеш некъде, какъв е поводът на това? Как ще го обясниш? Ако се спънеш некъде, как ще се оправдаеш? Ти ще се опрашиш.
към втори вариант >>
Всичката работа седи в това, че не си сготвил добре на
сръднята
.
(втори вариант)
Как ще го обясниш? Ако се спънеш некъде, как ще се оправдаеш? Ти ще се опрашиш. Ще търсиш повода в това, че пътят не е направен хубаво, че тези хора са некултурни, това-онова. Не, не.
Всичката работа седи в това, че не си сготвил добре на
сръднята
.
Какво разбирам аз под това? Христос казва: “Ако се обичате един други, по това ще позная, че сте мои ученици.” Любовта трябва да ви бъде храна. Човек в дадения случай, ако не се храни с любов, той всякога ще прави погрешки. Нали онези, които не се хранят с хубава храна, отслабват, очите им хлътват, не са способни за работа, почва свят да им се вие, не могат да спят. Вие казвате: “Какво трябва да се прави?
към втори вариант >>
56.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 6.10.1939г.,
Сръднята
е хубаво нещо, но на мястото си.
Дойде ти една отрицателна мисъл в тебе, дойде едно страдание. Не си ти първият, който страдаш. Че Първият в света, който почувствал едно ограничение в себе си, като създал света… За Бога мислите, че е дълготърпелив, но човек, за да бъде дълготърпелив, трябва да усеща някаква неприятност. Представете си един силен човек, един умен човек да търпи. Често има ученици в училището, които се сърдят.
Сръднята
е хубаво нещо, но на мястото си.
Ако имаш една кутия кибритени клечки, ще цъкнеш при огъня, запалиш го, разумно е. Но ако седиш в някоя плевня и цъкнеш клечката, и я туриш в сламата, знаеш какво ще стане. Ти си при някои взривни вещества, цъкнеш, пуснеш клечката, знаеш какво ще стане с тия взривни вещества. Запример в живота вашите клечки кои са? Ти ще кажеш една дума, такава запалена клечка, и стане един цял взрив.
към беседата >>
57.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Тази
сръдня
, по която много говори той прогресира.
Той прилича на човек, който казва в грамофона веднъж – „добър си.“ И свършва. И втори път не си отваря устата. Това е еднократен процес. Върти го, както искаш, като каже – „добър си“ или „лош си“, не казва нито дума повече. Нали някой път, като се разсърди човек, не говори вече.
Тази
сръдня
, по която много говори той прогресира.
Има надежда в него. Но този, който не говори, у него надеждата е много малка. И за добрия и за лошия човек е същото. Добрият човек, който не говори много, много работи не върши. Мълчаливата работа е дълбока.
към беседата >>
58.
Сиромашия и богатство
,
МОК
, София, 15.12.1939г.,
Гледате се, но
сръдня
има.
Вие по някой път сте недоволни от сиромашията. Щом сте недоволни от сиромашията, скарали сте се с нея. Щом сте доволни от нещо, то ви е приятел. Недоволен си от сиромашията, между сиромашията и тебе има речено-казано, обикновени думи. Тогава сиромашията се сърди, и ти се сърдиш на сиромашията.
Гледате се, но
сръдня
има.
Питам защо хората се карат със сиромашията? Най-първо, защо сте недоволни от сиромашията? Какво лошо има в нея? Кое е лошото на сиромашията? Може ли да кажете кой е първият, който кръстил сиромашията?
към беседата >>
59.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Ще се пораздразниш, ще дойде
сръднята
.
Та казвам: Туй дразнене произтича от съвсем други причини. Има едно същество в света, което постоянно работи хората да остаряват. Нима онзи българин, който впрегнал воловете, че ги дупчи, ако го питате защо ги дупчи, казва: „Да работят.“ Има едно дразнене, има си място. Да кажем, някой има нужда. Казваме сега: „Да се не дразним.“ Ти ще се дразниш, но да въздържаш дразненето.
Ще се пораздразниш, ще дойде
сръднята
.
Някои хора са по-сръдливи, някои са по-миролюбиви. Миролюбивите хора са страхливи. Някои хора се сърдят, но са по-смели. Чувствата и способностите, които човек има, се компенсират едни други. Казвам: Има едно дразнене принципиално.
към беседата >>
60.
Добри проводници
,
ООК
, София, 10.7.1940г.,
При една
сръдня
ти възбуждаш всичко в себе си, когато си малко неразположен, ти причиняваш цяла една война в себе си.
И тогава нервната енергия не е достатъчна, за да накара известен мускул или орган да работи. Това поражда един недоимък и вследствие на това може да се роди едно болезнено състояние. Ще кажете: „Господ така направи света.“ Не, но всички вие трябва да знаете как да употребявате нервите си. Ако вие по тези нерви пращате енергия неуместно, вие ще си причините зло на себе си. Например да допуснем, че вие обичате да се сърдите.
При една
сръдня
ти възбуждаш всичко в себе си, когато си малко неразположен, ти причиняваш цяла една война в себе си.
Всичко в тебе се възбужда, идва в движение и след половин час виждаш и казваш: „Ти не направи добре.“ Или пък че си се докачил. Имаш лични чувства. Ти казваш: „Как така онзи да каже лоша дума за мене? “ Или са писали вестниците за тебе, или си получил едно писмо. Ти преживяваш в себе си една цяла война, както сега правят и народите, и след като дойде примирението, ти се питаш: „Как стана тази работа?
към беседата >>
61.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Та
сръднята
, е тукъ.
Всички хора тамъ сѫ доволни. Ако искашъ да ти направятъ услуга, тамъ 10–20 души ще се явятъ да ти услужатъ. И ще ти услужатъ по всички правила. И кому ще се сърдишъ? И ще ти направятъ услугата по всички правила, та да не можешъ да се сърдишъ никому.
Та
сръднята
, е тукъ.
Тукъ, въ салона, столоветѣ много сѫ сгѫстени. Най-малко трѣбва да има половинъ метъръ разстояние отъ столъ до столъ и затова не могатъ да стоятъ мирно и мърдатъ столоветѣ. Та казвамъ: Трѣбва самообладание. Седнете на стола безъ да се мърдате. Нѣкой пѫть си тури мисъльта: 5 минути да не се мръднешъ.
към беседата >>
Та
сръднята
е тук.
(втори вариант)
Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому.
Та
сръднята
е тук.
Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш.
към втори вариант >>
62.
Отворени и затворени фигури
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Ами знаете ли кой е образувалъ
сръднята
въ свѣта?
Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора.
Ами знаете ли кой е образувалъ
сръднята
въ свѣта?
– Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли.
към беседата >>
Ти нѣкога въ
сръднята
кипнешъ.
Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ.
Ти нѣкога въ
сръднята
кипнешъ.
Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“.
към беседата >>
Ами знаете ли кой е образувал
сръднята
в света?
(втори вариант)
Като изучаваш човешкото – ти се ползваш, изучаваш вече силите на човека. Щом изучаваш отрицателната страна на човека – ти нищо не се ползваш, но губиш. Човек трябва да бъде мъдрец с високи науки, за да може да се ползва от отрицателните страни на човека. Какво ще се ползваш от един човек, който е мързелив. Знаете ли кой е образувал мързела в света – гениалните хора.
Ами знаете ли кой е образувал
сръднята
в света?
– Талантливите хора. А пък обикновените хора грешат. Талантливите се сърдят, а гениалните – мързеливи стават. То е отрицателната страна. Когато обикновеният човек е отрицателен, той греши, не му мисли.
към втори вариант >>
Ти някога в
сръднята
кипнеш.
(втори вариант)
Религиозният тича за религията. И той остарява заради религията. Всички тичат и всички остаряват. Учението има за цел да ни научи да харчим най-малка енергия, за да бъдем млади. Сега не съм и против това, може хората да се сърдят.
Ти някога в
сръднята
кипнеш.
Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържаш. Това е едно болезнено състояние. Забелязал съм мнозина от вас да кипвате за малки работи . Казал някой някоя дума по ваш адрес и четири реда сълзи потекли от очите ви. Казвате: „Времето се развалило.“ Не се е развалило времето.
към втори вариант >>
63.
Превъзмогване
,
МОК
, София, 3.1.1941г.,
Сръднята
не пада в областта на ума.
Но същевременно има много деликатни нишки в музикалната ципица на ларинкса. Трябва да е майстор, да знае как да свива малката ципица, да знае как да свири с тази ципица, за да произведе един тон. Много трудна работа е. Сега умът не може да се прояви в своята първа фаза, ако ти не владееш своята нервна система. Запример ти се сърдиш, ти си под чуждо влияние.
Сръднята
не пада в областта на ума.
Гневът е в областта на сърцето. Следователно сърцето е под влиянието на ума. Ако ти се оставиш на тия външни внушения, умът ти съвсем ще се изопачи. Или у тебе може страхът да влезе, да се повлияе. Чувството на страх не пада в областта на сърцето.
към беседата >>
64.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Животът не изисква никаква
сръдня
.
И двамата герои, но единият със счупен крак, другият със счупена ръка. Какво геройство е това? Не може да ходиш, не може да работиш. Някой път вие се гневите на Господа. Като се гневите, искате да ви даде нещо повече.
Животът не изисква никаква
сръдня
.
Животът е място на най-малките противоречия. Ние в това място на най-малките противоречия създаваме най-големите противоречия. Животът, това е най-малките противоречия. Противоречие, че ти не си ял – нямало супа да ядеш и правиш цял въпрос. Казваш: „Ядох, но супа нямаше.“ Или нямало баница.
към беседата >>
65.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Туй е
сръднята
въ мене.
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата.
Туй е
сръднята
въ мене.
Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира.
към беседата >>
Сръднята
не е лошо нѣщо.
Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване.
Сръднята
не е лошо нѣщо.
Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия.
към беседата >>
Ако давашъ излишното,
сръднята
е на мѣсто.
Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия.
Ако давашъ излишното,
сръднята
е на мѣсто.
Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ.
към беседата >>
Туй е
сръднята
в мене.
(втори вариант)
Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата.
Туй е
сръднята
в мене.
Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира.
към втори вариант >>
Сръднята
не е лошо нещо.
(втори вариант)
Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване.
Сръднята
не е лошо нещо.
Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия.
към втори вариант >>
Ако даваш излишното,
сръднята
е на място.
(втори вариант)
Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия.
Ако даваш излишното,
сръднята
е на място.
Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс.
към втори вариант >>
66.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
Ако се сърдите, сърдете се като природата,
сръднята
ви да бъде на място.
Понеже, и да се сърди, пак е разумно, гневът ѝ е на място. Тя, като се сърди, ще ти прати дъжд, проветрение. То е полезно. Ще пораздуха дърветата, ще подобри кръвообращението им. Вие, като се разсърдите, причинявате вреди на себе си.
Ако се сърдите, сърдете се като природата,
сръднята
ви да бъде на място.
Когато някой път се разваля времето, някои хора говорят много отрицателно. Каквото говори, все така – опако. Ако му разправиш някаква работа, казва: „Няма да я бъде.“ Той иска нему да му дадеш. Той се разболее, казва: „Няма да оздравея. Тази работа няма да я свърша.“ Щом започне да се оправя времето, казва: „Малка промяна стана.“ Измени политиката.
към беседата >>
67.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Ако всѣки день извършвашъ еднообразна работа, сърдишъ се,
сръднята
не е на мѣсто.
Заставенъ съмъ да излѣза отъ положението, въ което се намирамъ. Сега нѣкой пѫть човѣкъ се разгнѣви. Гнѣвътъ е на мѣсто. Въ каквото положение да се намѣри човѣкъ, то е на мѣсто. Но въ дадения случай съ цѣлокупния животъ не е въ съгласие.
Ако всѣки день извършвашъ еднообразна работа, сърдишъ се,
сръднята
не е на мѣсто.
Ако на всѣки сто минути се разсърдвашъ по една, намѣсто е сръднята. Ако на сто думи казвашъ една дума, която не е на мѣсто, намѣсто е. Ако кажешъ сто думи и повторишъ едно и сѫщо нѣщо, то не е на мѣстото си. Та казвамъ: Разглеждайте хората. Казвате: „Енергиченъ е този човѣкъ“.
към беседата >>
Ако на всѣки сто минути се разсърдвашъ по една, намѣсто е
сръднята
.
Сега нѣкой пѫть човѣкъ се разгнѣви. Гнѣвътъ е на мѣсто. Въ каквото положение да се намѣри човѣкъ, то е на мѣсто. Но въ дадения случай съ цѣлокупния животъ не е въ съгласие. Ако всѣки день извършвашъ еднообразна работа, сърдишъ се, сръднята не е на мѣсто.
Ако на всѣки сто минути се разсърдвашъ по една, намѣсто е
сръднята
.
Ако на сто думи казвашъ една дума, която не е на мѣсто, намѣсто е. Ако кажешъ сто думи и повторишъ едно и сѫщо нѣщо, то не е на мѣстото си. Та казвамъ: Разглеждайте хората. Казвате: „Енергиченъ е този човѣкъ“. Знаете, като се разгнѣви този човѣкъ, какво хубаво лице има.
към беседата >>
Ако всеки ден извършваш еднообразна работа, сърдиш се,
сръднята
не е на място.
(втори вариант)
Заставен съм да изляза от положението, в което се намирам. Сега някой път човек се разгневи. Гневът е на място. В каквото положение да се намери човек, то е на място. Но в дадения случай с целокупния живот не е в съгласие.
Ако всеки ден извършваш еднообразна работа, сърдиш се,
сръднята
не е на място.
Ако на всеки сто минути се разсърдваш по една, на място е сръднята. Ако на сто думи казваш една дума, която не е на място, на място е. Ако кажеш сто думи и повториш едно и също нещо, то не е на мястото си. Та казвам: Разглеждайте хората. Казвате: ”Енергичен е този човек”.
към втори вариант >>
Ако на всеки сто минути се разсърдваш по една, на място е
сръднята
.
(втори вариант)
Сега някой път човек се разгневи. Гневът е на място. В каквото положение да се намери човек, то е на място. Но в дадения случай с целокупния живот не е в съгласие. Ако всеки ден извършваш еднообразна работа, сърдиш се, сръднята не е на място.
Ако на всеки сто минути се разсърдваш по една, на място е
сръднята
.
Ако на сто думи казваш една дума, която не е на място, на място е. Ако кажеш сто думи и повториш едно и също нещо, то не е на мястото си. Та казвам: Разглеждайте хората. Казвате: ”Енергичен е този човек”. Знаете, като се разгневи този човек, какво хубаво лице има.
към втори вариант >>
68.
Възпитанието
,
НБ
, София, 23.3.1941г.,
Запример ти си сърдит, но не знаеш откъде произтича твоята
сръдня
.
Когато мъжът с игла внася, тя знае как да пести, домът се повдига. С игла как се внася? Като шие бод по бод. Степента, на която сме достигнали знанието, което постигнал човек, толкоз знание има за земята, толкоз е изучен човек, че ако вземете една анатомия, ще видите как е съградено човешкото тяло – колко кости, колко мускули, физиологията е изучил, неговата нервна система. Но нямаме още една система още, по която да се възпитава човешкият ум, да се възпитава човешкият мозък.
Запример ти си сърдит, но не знаеш откъде произтича твоята
сръдня
.
Два вида сръдня има: положителна сръдня и отрицателна сръдня. Положителната сръдня пее, отрицателната сръдня плаче. Туй положение произтича от мозъка. Зад ухото има едно място, откъдето произтича сръднята. Сръдливото дете, пък и всички хора, които обичат да се сърдят, са много енергични.
към беседата >>
Два вида
сръдня
има: положителна
сръдня
и отрицателна
сръдня
.
С игла как се внася? Като шие бод по бод. Степента, на която сме достигнали знанието, което постигнал човек, толкоз знание има за земята, толкоз е изучен човек, че ако вземете една анатомия, ще видите как е съградено човешкото тяло – колко кости, колко мускули, физиологията е изучил, неговата нервна система. Но нямаме още една система още, по която да се възпитава човешкият ум, да се възпитава човешкият мозък. Запример ти си сърдит, но не знаеш откъде произтича твоята сръдня.
Два вида
сръдня
има: положителна
сръдня
и отрицателна
сръдня
.
Положителната сръдня пее, отрицателната сръдня плаче. Туй положение произтича от мозъка. Зад ухото има едно място, откъдето произтича сръднята. Сръдливото дете, пък и всички хора, които обичат да се сърдят, са много енергични. Хората трябва да се впрегнат на работа.
към беседата >>
Положителната
сръдня
пее, отрицателната
сръдня
плаче.
Като шие бод по бод. Степента, на която сме достигнали знанието, което постигнал човек, толкоз знание има за земята, толкоз е изучен човек, че ако вземете една анатомия, ще видите как е съградено човешкото тяло – колко кости, колко мускули, физиологията е изучил, неговата нервна система. Но нямаме още една система още, по която да се възпитава човешкият ум, да се възпитава човешкият мозък. Запример ти си сърдит, но не знаеш откъде произтича твоята сръдня. Два вида сръдня има: положителна сръдня и отрицателна сръдня.
Положителната
сръдня
пее, отрицателната
сръдня
плаче.
Туй положение произтича от мозъка. Зад ухото има едно място, откъдето произтича сръднята. Сръдливото дете, пък и всички хора, които обичат да се сърдят, са много енергични. Хората трябва да се впрегнат на работа. Техният мозък трябва да се впрегне на работа.
към беседата >>
Зад ухото има едно място, откъдето произтича
сръднята
.
Но нямаме още една система още, по която да се възпитава човешкият ум, да се възпитава човешкият мозък. Запример ти си сърдит, но не знаеш откъде произтича твоята сръдня. Два вида сръдня има: положителна сръдня и отрицателна сръдня. Положителната сръдня пее, отрицателната сръдня плаче. Туй положение произтича от мозъка.
Зад ухото има едно място, откъдето произтича
сръднята
.
Сръдливото дете, пък и всички хора, които обичат да се сърдят, са много енергични. Хората трябва да се впрегнат на работа. Техният мозък трябва да се впрегне на работа. Когато човек може да впрегне своя ум на работа, винаги сръднята се явява като резултат. За малка причина човек може да се разсърди.
към беседата >>
Когато човек може да впрегне своя ум на работа, винаги
сръднята
се явява като резултат.
Туй положение произтича от мозъка. Зад ухото има едно място, откъдето произтича сръднята. Сръдливото дете, пък и всички хора, които обичат да се сърдят, са много енергични. Хората трябва да се впрегнат на работа. Техният мозък трябва да се впрегне на работа.
Когато човек може да впрегне своя ум на работа, винаги
сръднята
се явява като резултат.
За малка причина човек може да се разсърди. Спрете човека внезапно, ще се разсърди. Ако го срещнете, че го завъртите около себе си, ще се разсърди. Сега слушаме двама души. Единият настъпва другия и казва: „Пардон.“ Другият казва: „Пардон, но не трябва да ме настъпваш.
към беседата >>
В тихия живот има по-голямо разнообразие, отколкото в
сръднята
.
После мислите какъв смисъл има животът. Мътната вода тече, и чистата вода тече. Питам, коя вода е по-хубава. В чистия живот има по-голям смисъл, отколкото в мътния живот. Мислим, че ако се разсърдим, ще спечелим нещо, като че има нещо повече.
В тихия живот има по-голямо разнообразие, отколкото в
сръднята
.
Ти като се разсърдиш малко, мускулите ще се скъсят, някъде ще се продължат. В сръднята ръката се продължава, ти ще трябва да правиш усилие. Ако е близо ръката, ще трябва да скъсиш ръката. Ако е далече, ще простреш тази ръка. Ако протакаш, ти си положителен; ако отблизо биеш, ти си отрицателен.
към беседата >>
В
сръднята
ръката се продължава, ти ще трябва да правиш усилие.
Питам, коя вода е по-хубава. В чистия живот има по-голям смисъл, отколкото в мътния живот. Мислим, че ако се разсърдим, ще спечелим нещо, като че има нещо повече. В тихия живот има по-голямо разнообразие, отколкото в сръднята. Ти като се разсърдиш малко, мускулите ще се скъсят, някъде ще се продължат.
В
сръднята
ръката се продължава, ти ще трябва да правиш усилие.
Ако е близо ръката, ще трябва да скъсиш ръката. Ако е далече, ще простреш тази ръка. Ако протакаш, ти си положителен; ако отблизо биеш, ти си отрицателен. Жените по-меко бият. Нали знаете как бият – като хване детето за ръката, бие с ръката си.
към беседата >>
Природата е допуснала
сръднята
и боя у хората.
Пък и ако на себе си почнат да ти играят устните, трябва да бъдеш умен. Казва: „Въздържай се.“ Но човек трябва да знае как да се въздържа. Някой път, ако човек не се разсърди, може да се парализира. За предпочитане е да се разсърдиш, отколкото да се парализираш. Психологически моменти са.
Природата е допуснала
сръднята
и боя у хората.
Понеже, ако нямаше бой, ще се парализират хората. За предпочитане е енергията да излезе през ръката, понеже ще се образува едно гимнастическо упражнение. Тогава вземате ралото, с което орат земята, и земята дава своите плодове. Туй рало не е ли учение за самата почва. Сега представете си, че земята е един човек, че земята чувства, както един човек, има съзнание като човека.
към беседата >>
Сръднята
е намясто.
Те израстват и дават плод. Ако тази земя би се разгневила, както човекът се гневи, какво щеше да стане? Та сега двама едновременно не трябва да се гневят. Според Стария завет и Господ се сърди. Казва: „Разгневи се Господ.“ Когато Господ се разгневи, туря хората на работа.
Сръднята
е намясто.
Сега казват: „Християнин да станеш. Университет да свършиш, четири факултета.“ Тъй както си роден, своето естество ще го опиташ. Сприхавият човек светия не може да стане. Той и светия да стане, ще го видиш, че не е спокоен. Като го обидиш, казва: „Да беше дошъл преди пет–шест години при мене, щях да ти кажа.“ Благодари, че и той сега се въздържа.
към беседата >>
Сръднята
е една разточителност.
Сприхавият човек светия не може да стане. Той и светия да стане, ще го видиш, че не е спокоен. Като го обидиш, казва: „Да беше дошъл преди пет–шест години при мене, щях да ти кажа.“ Благодари, че и той сега се въздържа. Не че не се обижда, въздържа се този човек. Счита, че законът на самовъзпитанието е една необходимост.
Сръднята
е една разточителност.
Във всяка една голяма сръдня, в големия гняв в човека умират хиляди клетки. Правени са наблюдения – по някой път по четири–пет милиона кръвни телца стават жертва на гнева. Мисля, на това постоянно дразнене, което хората имат, се дължи неврастенията. Хората са станали неврастеници по единствената причина, че енергията, която се заражда, не турят намясто. Тази енергия може да се прати в горните центрове на мозъка на главата – отпред, отзад или отгоре.
към беседата >>
Във всяка една голяма
сръдня
, в големия гняв в човека умират хиляди клетки.
Той и светия да стане, ще го видиш, че не е спокоен. Като го обидиш, казва: „Да беше дошъл преди пет–шест години при мене, щях да ти кажа.“ Благодари, че и той сега се въздържа. Не че не се обижда, въздържа се този човек. Счита, че законът на самовъзпитанието е една необходимост. Сръднята е една разточителност.
Във всяка една голяма
сръдня
, в големия гняв в човека умират хиляди клетки.
Правени са наблюдения – по някой път по четири–пет милиона кръвни телца стават жертва на гнева. Мисля, на това постоянно дразнене, което хората имат, се дължи неврастенията. Хората са станали неврастеници по единствената причина, че енергията, която се заражда, не турят намясто. Тази енергия може да се прати в горните центрове на мозъка на главата – отпред, отзад или отгоре. Онези хора, които се сърдят, главата им е по-широка, отколкото трябва.
към беседата >>
69.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Тѣ взематъ тази енергия –
сръднята
, турятъ я на работа.
Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ.
Тѣ взематъ тази енергия –
сръднята
, турятъ я на работа.
Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ.
към беседата >>
Въ
сръднята
харчишъ повече, ти губишъ.
Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има? “ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа.
Въ
сръднята
харчишъ повече, ти губишъ.
Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ.
към беседата >>
Те вземат тази енергия –
сръднята
, турят я на работа.
(втори вариант)
Щом ти предадат един урок – трябва да работиш. Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете.
Те вземат тази енергия –
сръднята
, турят я на работа.
В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах.
към втори вариант >>
В
сръднята
харчиш повече, ти губиш.
(втори вариант)
Предаденият урок на търпението, как ще го приложите в практическия живот? Казвате: „Какво има? ” Като си търпелив, ти си съединен с Божествения свят, от всичко се ползуваш. Ти като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа.
В
сръднята
харчиш повече, ти губиш.
Като си търпелив – печелиш. Но и (в) многото печалба има опасност. В много(то) харчене има опасности, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах. Или другояче казано – нито богат, нито сиромах.
към втори вариант >>
70.
Правата мисъл
,
МОК
, София, 2.5.1941г.,
Кои са причините на
сръднята
?
Горното казва: „Вие долу ще седите.“ Щом долното електричество стане отрицателно, тогава горното положително електричество привлича долното отрицателно електричество, което се намира в капките, и то, като се привлича, издига и тях в пространството – капките отиват нагоре. Щом се качи водата горе, процесът става обратен. Положителното електричество е по-силно от отрицателното. При валенето на дъжда земното електричество става положително, горното е отрицателно и вследствие на това долното привлича горното електричество – капките слизат надолу. Да допуснем, някой път вие се сърдите.
Кои са причините на
сръднята
?
Какъв повод има сръднята? Вие се разсърдите и кажете някоя дума. Вие видите нещо и се разсърдите, не може да се въздържите. Някой път, като се разсърдиш, неволно хвърлиш нещо, което държиш в ръцете си. Как ще го обясните това, разсърдиш се и го хвърлиш?
към беседата >>
Какъв повод има
сръднята
?
Щом се качи водата горе, процесът става обратен. Положителното електричество е по-силно от отрицателното. При валенето на дъжда земното електричество става положително, горното е отрицателно и вследствие на това долното привлича горното електричество – капките слизат надолу. Да допуснем, някой път вие се сърдите. Кои са причините на сръднята?
Какъв повод има
сръднята
?
Вие се разсърдите и кажете някоя дума. Вие видите нещо и се разсърдите, не може да се въздържите. Някой път, като се разсърдиш, неволно хвърлиш нещо, което държиш в ръцете си. Как ще го обясните това, разсърдиш се и го хвърлиш? Ти се разсърдиш и не може да търпиш.
към беседата >>
71.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за
сръднята
.
Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ.
Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за
сръднята
.
Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка.
към беседата >>
Сега онези, които се сърдят,не ги обвиняват за
сръднята
.
(втори вариант)
Някои от вас по колко копаете? И толкоз не копаете, даже и един пръст не копаете. То е пак аналогия. Да ви наведа на мисълта: Всяка една работа, която станала без мисъл, без чувство и без воля, така отвън, всякога природата налага глоба. Щом иждивяваш* повече енергия, държи те природата отговорен.
Сега онези, които се сърдят,не ги обвиняват за
сръднята
.
Пра-в е да се сърди. Глобяват го, че изхарчил повече енергия, отколкото трябва. Запример: ти имаш един слуга, той направил погрешка, ще му кажеш: „Ти си направил погрешка”. Ти ще идеш при него, половин час ще му кряскаш,че е направил погрешка. За пет минути работа – направил една погрешка.
към втори вариант >>
72.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 20.6.1941г.,
В какво седи
сръднята
?
Може ли човек, който спи, да дойде да те посреща? Ти отдалече гледаш и се чудиш каква е причината. Сега то е само едно обяснение. Ти си мислиш да не ти се е разсърдил нещо. Възможно е.
В какво седи
сръднята
?
Аз ще ви кажа какво нещо е сръднята. Когато имате две успоредни линии, това не е сръдня. То е приятелство, успоредно вървят. Когато имате X, то е сръдня. Човек, като се разсърди, той си обръща гърба.
към беседата >>
Аз ще ви кажа какво нещо е
сръднята
.
Ти отдалече гледаш и се чудиш каква е причината. Сега то е само едно обяснение. Ти си мислиш да не ти се е разсърдил нещо. Възможно е. В какво седи сръднята?
Аз ще ви кажа какво нещо е
сръднята
.
Когато имате две успоредни линии, това не е сръдня. То е приятелство, успоредно вървят. Когато имате X, то е сръдня. Човек, като се разсърди, той си обръща гърба. След като се разсърди някой, обърне гръб.
към беседата >>
Когато имате две успоредни линии, това не е
сръдня
.
Сега то е само едно обяснение. Ти си мислиш да не ти се е разсърдил нещо. Възможно е. В какво седи сръднята? Аз ще ви кажа какво нещо е сръднята.
Когато имате две успоредни линии, това не е
сръдня
.
То е приятелство, успоредно вървят. Когато имате X, то е сръдня. Човек, като се разсърди, той си обръща гърба. След като се разсърди някой, обърне гръб. Като има приятелство, обърне се с лице към тебе.
към беседата >>
Когато имате X, то е
сръдня
.
Възможно е. В какво седи сръднята? Аз ще ви кажа какво нещо е сръднята. Когато имате две успоредни линии, това не е сръдня. То е приятелство, успоредно вървят.
Когато имате X, то е
сръдня
.
Човек, като се разсърди, той си обръща гърба. След като се разсърди някой, обърне гръб. Като има приятелство, обърне се с лице към тебе. Вие имате буквата X, която показва законите да примириш двама души, които се сърдят. Как ще ги примириш сега?
към беседата >>
Ако със
сръдня
се оправя светът… Сега някой казва: „
Сръднята
е много полезна за някои други хора.“ Има същества в света, на които им трябва енергия.
Като имате тия наблюдения, още отдалече ще забележите някакво заболяване и ще вземете мерки преди десет–петнайсет дни, за да се предпазите от едно болезнено състояние, което може да дойде. Даже ония блага, които природата ви е дала, вие не знаете да ги пазите. Вие живеете безразборно, не знаете да запазите хубавите линии, постоянно се тревожите, сърдите се като деца своенравни. Искате да оправите света. Света няма да го оправите.
Ако със
сръдня
се оправя светът… Сега някой казва: „
Сръднята
е много полезна за някои други хора.“ Има същества в света, на които им трябва енергия.
То дойде – ще те бутне малко, ще те разсърди. Като се разсърдиш, ще те издои като крава. След туй пак ще те остави. После пак ще дойде, пак ще те издои. Така периодически идва да те дои.
към беседата >>
Сръднята
е доене на крава.
То дойде – ще те бутне малко, ще те разсърди. Като се разсърдиш, ще те издои като крава. След туй пак ще те остави. После пак ще дойде, пак ще те издои. Така периодически идва да те дои.
Сръднята
е доене на крава.
Всички вие като се сърдите, някой отвън ви дои. Вие мислите, че сте направили нещо – хванат ви, вземат ви. Хората така безразборно живеят. Говорят за вяра, говорят за любов. Те са неща, които нямат никаква наука.
към беседата >>
73.
Механически, органически и психически процеси
,
МОК
, София, 11.7.1941г.,
Треската с вода се лекува, но
сръднята
с вода лекува ли се?
Не виждаш никакъв повод, виждаш нещо глупаво. Облечен с новите дрехи, те изведнаж изливат вода отгоре ти. Да се лекуваш – не е. Казват: „Ние го поляхме, понеже обича много да се сърди за нищо и никакво. Сега искаме неговото психическо лекуване.“
Треската с вода се лекува, но
сръднята
с вода лекува ли се?
Лекува се. Ако си сърдит, като те накваси дъждът, веднага ще придобиеш едно хубаво настроение. Сега искат от вас едно научно обяснение: как човек, като го полееш с вода, ще се лекува? Сега да се постараем научно да обясним. Всяко радостно състояние произтича от набирането на някаква енергия чрезмерно в една област, която произвежда едно стеснително състояние.
към беседата >>
74.
Тя иде / Любовта иде
,
(втори вариант)
,
СБ
, София, 25.8.1941г.,
Какво нещо е
сръдня
, едно дете не знае.
(втори вариант)
Казват: “Изяжте плодовете, само не правете пакост на нашето изложение.” Ние чупим клони, чупим листа, цветове. Казвате: “Тия глупци, кой ги е турил тия дървета, дървена работа.” Дърво излиза от дева, чиста. Най-чистите растения в света са растенията. Те са много невинни. Те са деца, които излизат из рая, знаят греха.
Какво нещо е
сръдня
, едно дете не знае.
Някое дърво, като намери някъде сръднята, я счита като някое богатство. Като намери клон от сръднята, опитва я. Това опита, онова опита и някои от тия дървета, като опитват горчивите работи, станат горчиви. Вие се спирате върху отрицателните мисли. Че те имат влияние.
към втори вариант >>
Някое дърво, като намери някъде
сръднята
, я счита като някое богатство.
(втори вариант)
Казвате: “Тия глупци, кой ги е турил тия дървета, дървена работа.” Дърво излиза от дева, чиста. Най-чистите растения в света са растенията. Те са много невинни. Те са деца, които излизат из рая, знаят греха. Какво нещо е сръдня, едно дете не знае.
Някое дърво, като намери някъде
сръднята
, я счита като някое богатство.
Като намери клон от сръднята, опитва я. Това опита, онова опита и някои от тия дървета, като опитват горчивите работи, станат горчиви. Вие се спирате върху отрицателните мисли. Че те имат влияние. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство има известно влияние върху човека, колкото и да е малко.
към втори вариант >>
Като намери клон от
сръднята
, опитва я.
(втори вариант)
Най-чистите растения в света са растенията. Те са много невинни. Те са деца, които излизат из рая, знаят греха. Какво нещо е сръдня, едно дете не знае. Някое дърво, като намери някъде сръднята, я счита като някое богатство.
Като намери клон от
сръднята
, опитва я.
Това опита, онова опита и някои от тия дървета, като опитват горчивите работи, станат горчиви. Вие се спирате върху отрицателните мисли. Че те имат влияние. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство има известно влияние върху човека, колкото и да е малко. Казвате “безлюбие”.
към втори вариант >>
Една малка ваша
сръдня
, която сте имали, ще се превърне на скъпоценен камък.
(втори вариант)
Най-първото посещение, ще имате едно доволство в себе си. Хубаво е човек да бъде доволен, защото в любовта всяко недоволство ще се превърне в едно доволство. Писанието казва ако греховете ви са такива, казва Господ, елате да разсъждаваме ще залича всичките престъпления и няма да ги помена. Не само Господ ще заличи всичките престъпления, които хората направиха, но ще ги превърне на скъпоценни камъни, ще ги окичи на огърлици, на пръстени. Пръстените, които един ден ще носите, ще бъдат от вашите престъпления.
Една малка ваша
сръдня
, която сте имали, ще се превърне на скъпоценен камък.
Вие казвате: “Ще ми дойде.” Но после ще кажете: “Колко е бил благ Господ, че от моята сръдня ми направи един скъпоценен камък.” Тогава този скъпоценен камък, като се разсърдите, като го пипнете, веднага ще произведе същото разположение, което имате. Срещате един брат, който е неразположен. Казвате: “Защо този брат е неразположен? ” Три неща има, за които човек е неразположен. Материални блага няма неразположен е.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Ще ми дойде.” Но после ще кажете: “Колко е бил благ Господ, че от моята
сръдня
ми направи един скъпоценен камък.” Тогава този скъпоценен камък, като се разсърдите, като го пипнете, веднага ще произведе същото разположение, което имате.
(втори вариант)
Хубаво е човек да бъде доволен, защото в любовта всяко недоволство ще се превърне в едно доволство. Писанието казва ако греховете ви са такива, казва Господ, елате да разсъждаваме ще залича всичките престъпления и няма да ги помена. Не само Господ ще заличи всичките престъпления, които хората направиха, но ще ги превърне на скъпоценни камъни, ще ги окичи на огърлици, на пръстени. Пръстените, които един ден ще носите, ще бъдат от вашите престъпления. Една малка ваша сръдня, която сте имали, ще се превърне на скъпоценен камък.
Вие казвате: “Ще ми дойде.” Но после ще кажете: “Колко е бил благ Господ, че от моята
сръдня
ми направи един скъпоценен камък.” Тогава този скъпоценен камък, като се разсърдите, като го пипнете, веднага ще произведе същото разположение, което имате.
Срещате един брат, който е неразположен. Казвате: “Защо този брат е неразположен? ” Три неща има, за които човек е неразположен. Материални блага няма неразположен е. Сила няма пак е неразположен.
към втори вариант >>
75.
Същественото
,
МОК
, София, 21.11.1941г.,
Сега, запример, дойде едно чувство на страх или дойде едно чувство на адмирация, или чувство на милосърдие, или чувство на упоритост, дойде
сръднята
у тебе временно да се поядосаш.
Казвали: „Царевицата е за свинете“, изкарвали най-хубавото жито. Но случило се една година и житото не става. Ражда се царевица и те трябвало да слизат, и да купуват от Козлуджа царевица, която според тях била само за свинете. Като яли нея година царевица, оттам насетне всяка година и те сеели царевица по 2–3 декара. По-напред само няколко кочана колкото да си сварят, считали за унижение да сеят царевица.
Сега, запример, дойде едно чувство на страх или дойде едно чувство на адмирация, или чувство на милосърдие, или чувство на упоритост, дойде
сръднята
у тебе временно да се поядосаш.
И ти не знаеш отде иде сръднята. Отстрани на ушите иде сръднята. (Фиг. 1). Отгоре на ухото и малко назад се намира този център. Зад ухото се намира центъра на устойчивостта.
към беседата >>
И ти не знаеш отде иде
сръднята
.
Но случило се една година и житото не става. Ражда се царевица и те трябвало да слизат, и да купуват от Козлуджа царевица, която според тях била само за свинете. Като яли нея година царевица, оттам насетне всяка година и те сеели царевица по 2–3 декара. По-напред само няколко кочана колкото да си сварят, считали за унижение да сеят царевица. Сега, запример, дойде едно чувство на страх или дойде едно чувство на адмирация, или чувство на милосърдие, или чувство на упоритост, дойде сръднята у тебе временно да се поядосаш.
И ти не знаеш отде иде
сръднята
.
Отстрани на ушите иде сръднята. (Фиг. 1). Отгоре на ухото и малко назад се намира този център. Зад ухото се намира центъра на устойчивостта. Който има този център развит, не може болест да го гази.
към беседата >>
Отстрани на ушите иде
сръднята
.
Ражда се царевица и те трябвало да слизат, и да купуват от Козлуджа царевица, която според тях била само за свинете. Като яли нея година царевица, оттам насетне всяка година и те сеели царевица по 2–3 декара. По-напред само няколко кочана колкото да си сварят, считали за унижение да сеят царевица. Сега, запример, дойде едно чувство на страх или дойде едно чувство на адмирация, или чувство на милосърдие, или чувство на упоритост, дойде сръднята у тебе временно да се поядосаш. И ти не знаеш отде иде сръднята.
Отстрани на ушите иде
сръднята
.
(Фиг. 1). Отгоре на ухото и малко назад се намира този център. Зад ухото се намира центъра на устойчивостта. Който има този център развит, не може болест да го гази. Ако искате да видите, дали един човек може да се бори със смъртта, вижте, дали този център е развит.
към беседата >>
76.
Махар Бену Аба
,
МОК
, София, 12.12.1941г.,
Какво нещо е
сръднята
?
Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите.
Какво нещо е
сръднята
?
Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега.
към беседата >>
Къде се изразява
сръднята
?
Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно.
Къде се изразява
сръднята
?
Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката.
към беседата >>
Сръднята
се изразява чрез устата, после свива веждите си.
Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята?
Сръднята
се изразява чрез устата, после свива веждите си.
Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче.
към беседата >>
Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на
сръднята
по него.
Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс. Всичките тия неща действуват възпитателно. Цяла психология има. Та казвам: Има един начин за наблюдение. Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето.
Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на
сръднята
по него.
Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии.
към беседата >>
Със
сръднята
водата няма да дойде.
Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята.
Със
сръднята
водата няма да дойде.
Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме.
към беседата >>
77.
Едно, две, три
,
ООК
, София, 31.12.1941г.,
За пример
сръднята
.
Варени сливи не търпи. Та, казвам: Най-първо ще се освободите от всичко онова старо. Ние страдаме от един живот изостанал. Някой път се храним с консерви и сега опитваме тия аперитиви. Често може да наблюдавате, когато човек дойде до една фаза.
За пример
сръднята
.
Сръднята е зло. Но без туй зло ти не може да се проявиш. Винаги сръднята със сантиметър може да се мери. Широчина има и дължина има. Ако човек е на 21 година и главата му е 20 сантиметра широка, той е кротък човек.
към беседата >>
Сръднята
е зло.
Та, казвам: Най-първо ще се освободите от всичко онова старо. Ние страдаме от един живот изостанал. Някой път се храним с консерви и сега опитваме тия аперитиви. Често може да наблюдавате, когато човек дойде до една фаза. За пример сръднята.
Сръднята
е зло.
Но без туй зло ти не може да се проявиш. Винаги сръднята със сантиметър може да се мери. Широчина има и дължина има. Ако човек е на 21 година и главата му е 20 сантиметра широка, той е кротък човек. Ако тази линия стане 14–15 или по-голяма, ако е 16 вече, вие обичате да се сърдите и както конете поритвате.
към беседата >>
Винаги
сръднята
със сантиметър може да се мери.
Някой път се храним с консерви и сега опитваме тия аперитиви. Често може да наблюдавате, когато човек дойде до една фаза. За пример сръднята. Сръднята е зло. Но без туй зло ти не може да се проявиш.
Винаги
сръднята
със сантиметър може да се мери.
Широчина има и дължина има. Ако човек е на 21 година и главата му е 20 сантиметра широка, той е кротък човек. Ако тази линия стане 14–15 или по-голяма, ако е 16 вече, вие обичате да се сърдите и както конете поритвате. Ако е широка 17 сантиметра, той […]. Много естествени са законите.
към беседата >>
78.
Организиране
,
МОК
, София, 6.2.1942г.,
Не знаете причините на
сръднята
.
Затова те се гневят по-малко. Запример, един вол като се разгневи, може да те набоде, най-първо ще те натисне с рогата на земята. Ако един лъв, един тигър или един вълк те нападне, ще откъсне, каквото хване. Едно тревопасно туй не може да направи. Някой път вие се сърдите.
Не знаете причините на
сръднята
.
Самосъхранението е по-силно развито. Не ви трябва толкоз багаж, оставете малко настрана. Някои сте по-меки, трябва повече твърдост. Някъде е повече твърдостта, отколкото трябва. Ще изваждате, ще събирате.
към беседата >>
79.
Музика в живота
,
ООК
, София, 18.3.1942г.,
Някой път вие за една дума казана по 2, по 3, по 4 години се сърдите, не може да забравите
сръднята
.
100 души да заставят едного да търпи, разбирам, но един да застави 100 души да търпят? Какво ще се постигне? Той пуши с цигара, някъде падне цигарата, къщата изгори. Пуши някъде, изгори палтото на този, на онзи. Какво се постига?
Някой път вие за една дума казана по 2, по 3, по 4 години се сърдите, не може да забравите
сръднята
.
Питам сега: вие, Господ, Който ви е пратил на Земята, вие не пеете добре, като ви чуе сега, трябва да търпи. Казвате: „Дълготърпелив е, любов има.“ Но любовта не търпи престъпленията. Помнете това. Любовта всякога се отдалечава от престъпленията, нищо повече. Едно престъпление остави го, пък си замини.
към беседата >>
80.
Химични елементи
,
МОК
, София, 17.7.1942г.,
Сръднята
е горение.
Водородът има едно свойство, че се възпламенява. Той е много сръдлив, гори като се запали. Кислородът, той обича да подклажда работата. Дето има скарани хора, той е. Той сам не се кара с хората, но дето има кавга той подига кавгата и му е приятно като има кавга, защото има горение.
Сръднята
е горение.
Без сръдня на какво би замязал светът? Ще замръзнат. Като се разсърди гори. В живота има горение. Горението е по-добро отколкото мраза.
към беседата >>
Без
сръдня
на какво би замязал светът?
Той е много сръдлив, гори като се запали. Кислородът, той обича да подклажда работата. Дето има скарани хора, той е. Той сам не се кара с хората, но дето има кавга той подига кавгата и му е приятно като има кавга, защото има горение. Сръднята е горение.
Без
сръдня
на какво би замязал светът?
Ще замръзнат. Като се разсърди гори. В живота има горение. Горението е по-добро отколкото мраза. Природата го е турила и той съставя цар.
към беседата >>
Ако двама души се разсърдят как ще оправдаете
сръднята
?
Единият да се разсърди разбирам. Двама души на една цигулка може ли да свирят? На пианото двама души може да свирят. Единият ще свири на долния регистър, другият на горния регистър. Някой път може да прекръстосат ръцете на пианото, но на цигулката не може двама души да свирят.
Ако двама души се разсърдят как ще оправдаете
сръднята
?
В природата сръднята е далечна причина. Всяко нещо си има своята разумност. Ако един тури ножа на точилото и завърти точилото, точилото не иска да наточва ножа, ножа не иска да го точат, защото честолюбие има в тях. Казва: „Мене точило ли ме точи“. Точилото казва: „Аз ножа ли ще точа върху себе си?
към беседата >>
В природата
сръднята
е далечна причина.
Двама души на една цигулка може ли да свирят? На пианото двама души може да свирят. Единият ще свири на долния регистър, другият на горния регистър. Някой път може да прекръстосат ръцете на пианото, но на цигулката не може двама души да свирят. Ако двама души се разсърдят как ще оправдаете сръднята?
В природата
сръднята
е далечна причина.
Всяко нещо си има своята разумност. Ако един тури ножа на точилото и завърти точилото, точилото не иска да наточва ножа, ножа не иска да го точат, защото честолюбие има в тях. Казва: „Мене точило ли ме точи“. Точилото казва: „Аз ножа ли ще точа върху себе си? “ Дойде един, завърти точилото и точи ножа без да иска, и ножът се точи без да иска.
към беседата >>
81.
Правилно дишане
,
МОК
, София, 24.7.1942г.,
В какво седи
сръднята
?
Щом се примирите, обърнете лицето. Питам: Сега откъде води подтика да си обърнете гърба, психологически как ще го обясните? Тези две същества се гледат, обичат се (Фиг. 2). Тези (Фиг. 3) – се сърдят.
В какво седи
сръднята
?
Тези, които се сърдят обръщат гърба. Тези, които се сърдят гърбовете им са близо. Тези, който се обичат лицата им са близо, гърбовете надалеч. Щом гърбовете на хората са един до друг – те се сърдят. В сръднята казват: „Аз нищо не ти давам“.
към беседата >>
В
сръднята
казват: „Аз нищо не ти давам“.
В какво седи сръднята? Тези, които се сърдят обръщат гърба. Тези, които се сърдят гърбовете им са близо. Тези, който се обичат лицата им са близо, гърбовете надалеч. Щом гърбовете на хората са един до друг – те се сърдят.
В
сръднята
казват: „Аз нищо не ти давам“.
Ако един бакалин ти обърне гърба казва: „Нищо не ти давам“. Ако клиентът и той обърне гръб на бакалина и той казва: „Аз пет пари не ти давам“. Щом се обърнат вече лице с лице имат отношение. Тези хора, които се сърдят са от два различни свята. Може да се сърдят две същества, които са от два различни свята.
към беседата >>
Сръднята
е едно течение в природата.
Ако клиентът и той обърне гръб на бакалина и той казва: „Аз пет пари не ти давам“. Щом се обърнат вече лице с лице имат отношение. Тези хора, които се сърдят са от два различни свята. Може да се сърдят две същества, които са от два различни свята. Както е представено, тия които се сърдят не е право, по-добре така трябва да се нарисуват, с главата надолу (Фиг. 4).
Сръднята
е едно течение в природата.
Когато хората се обичат, течението е възходящо (Фиг. 5). Когато се мразят, течението е надолу (Фиг. 6). Ако две същества слизат надолу и двете се сърдят (Фиг. 7), когато се обичат се движат нагоре (Фиг. 8). Обаче ти щом се сърдиш, сръднята трябва да е обоснована.
към беседата >>
Обаче ти щом се сърдиш,
сръднята
трябва да е обоснована.
Сръднята е едно течение в природата. Когато хората се обичат, течението е възходящо (Фиг. 5). Когато се мразят, течението е надолу (Фиг. 6). Ако две същества слизат надолу и двете се сърдят (Фиг. 7), когато се обичат се движат нагоре (Фиг. 8).
Обаче ти щом се сърдиш,
сръднята
трябва да е обоснована.
Сръднята има разумност. Трябва да се сърдиш, да се разгневиш, но трябва да има причина защо да се сърдиш, не без причина да се сърдиш. Значи да е обоснован гневът или сръднята да е обоснована. Ако не е обоснована ти правиш пакост на себе си. Разсърдиш се, сам не знаеш защо се сърдиш.
към беседата >>
Сръднята
има разумност.
Когато хората се обичат, течението е възходящо (Фиг. 5). Когато се мразят, течението е надолу (Фиг. 6). Ако две същества слизат надолу и двете се сърдят (Фиг. 7), когато се обичат се движат нагоре (Фиг. 8). Обаче ти щом се сърдиш, сръднята трябва да е обоснована.
Сръднята
има разумност.
Трябва да се сърдиш, да се разгневиш, но трябва да има причина защо да се сърдиш, не без причина да се сърдиш. Значи да е обоснован гневът или сръднята да е обоснована. Ако не е обоснована ти правиш пакост на себе си. Разсърдиш се, сам не знаеш защо се сърдиш. Сега запример, кой е най-малкия повод за сръднята?
към беседата >>
Значи да е обоснован гневът или
сръднята
да е обоснована.
Ако две същества слизат надолу и двете се сърдят (Фиг. 7), когато се обичат се движат нагоре (Фиг. 8). Обаче ти щом се сърдиш, сръднята трябва да е обоснована. Сръднята има разумност. Трябва да се сърдиш, да се разгневиш, но трябва да има причина защо да се сърдиш, не без причина да се сърдиш.
Значи да е обоснован гневът или
сръднята
да е обоснована.
Ако не е обоснована ти правиш пакост на себе си. Разсърдиш се, сам не знаеш защо се сърдиш. Сега запример, кой е най-малкия повод за сръднята? Може ли да ми дадете най-малкия повод кой е за да се разсърдиш? Допуснете, че отивате на концерт, имате желание да вземете първото място.
към беседата >>
Сега запример, кой е най-малкия повод за
сръднята
?
Сръднята има разумност. Трябва да се сърдиш, да се разгневиш, но трябва да има причина защо да се сърдиш, не без причина да се сърдиш. Значи да е обоснован гневът или сръднята да е обоснована. Ако не е обоснована ти правиш пакост на себе си. Разсърдиш се, сам не знаеш защо се сърдиш.
Сега запример, кой е най-малкия повод за
сръднята
?
Може ли да ми дадете най-малкия повод кой е за да се разсърдиш? Допуснете, че отивате на концерт, имате желание да вземете първото място. Не ви дават първото място, третото място. Сърдите се как тъй да не ви дадат първото място, разсърдите се. Първото място в концерта не е най-хубавото място.
към беседата >>
Казвам сега: Кой е най-малкия повод за
сръднята
, нали сте се сърдили?
Допуснете, че отивате на концерт, имате желание да вземете първото място. Не ви дават първото място, третото място. Сърдите се как тъй да не ви дадат първото място, разсърдите се. Първото място в концерта не е най-хубавото място. Някой човек да го слушаш отдалече е по-хубаво, отколкото да го слушаш отблизо.
Казвам сега: Кой е най-малкия повод за
сръднята
, нали сте се сърдили?
В детинството може ли да си спомните един пример? Между две деца има спор, разсърдят се, защо? За една ябълка. Майката дала две ябълки, на едно братче била по-голяма, другото братче се сърди, защо другото братче взело по-голямата ябълка. Или сестричето се сърди защо братчето взело по-голяма ябълка.
към беседата >>
При голямата любов
сръдня
няма.
Ако аз бих ги възпитавал искам да зная кои деца се обичат, ще ги разделя две по две, ще дам на по-големи и по-малки ябълки и ще видя кой какви ще вземе. Които се сърдят не се обичат. Щом се разсърди, че е взело голяма ябълка обичта е малка. Някои от вас може да направите опит с големите хора, същият закон е. Та казвам: Щом се сърдите един на друг любовта ви е малка.
При голямата любов
сръдня
няма.
Щом се сърдите на баща си и на майка си любовта е слаба. Щом се сърдиш на баща и на майка си, любовта ти не е голяма, не е нормално. Понякой път вие се сърдите, че светът не е добър. Понякой път сръднята отива по-далече. Вие се сърдите, че природата не ви е дала нещо, една вътрешна сръдня има.
към беседата >>
Понякой път
сръднята
отива по-далече.
Та казвам: Щом се сърдите един на друг любовта ви е малка. При голямата любов сръдня няма. Щом се сърдите на баща си и на майка си любовта е слаба. Щом се сърдиш на баща и на майка си, любовта ти не е голяма, не е нормално. Понякой път вие се сърдите, че светът не е добър.
Понякой път
сръднята
отива по-далече.
Вие се сърдите, че природата не ви е дала нещо, една вътрешна сръдня има. Че какво да ви даде природата? Та казвам: Сега ние схващаме по този начин. Щом се сърдим ние мислим, че в дадения случай не сме авторитети. Сърдите се, че сте бедни, сърдите се, че хората воюват.
към беседата >>
Вие се сърдите, че природата не ви е дала нещо, една вътрешна
сръдня
има.
При голямата любов сръдня няма. Щом се сърдите на баща си и на майка си любовта е слаба. Щом се сърдиш на баща и на майка си, любовта ти не е голяма, не е нормално. Понякой път вие се сърдите, че светът не е добър. Понякой път сръднята отива по-далече.
Вие се сърдите, че природата не ви е дала нещо, една вътрешна
сръдня
има.
Че какво да ви даде природата? Та казвам: Сега ние схващаме по този начин. Щом се сърдим ние мислим, че в дадения случай не сме авторитети. Сърдите се, че сте бедни, сърдите се, че хората воюват. Питам: Една овца като воюва ще стане ли силна като вълка?
към беседата >>
Пазете правилото: Щом при
сръднята
печелите повече, губите по-малко, сърдете се.
Някой път имате храна и мислите, че много ще придобиете, някой път се излъгвате. Та сега на всички казвам да изправите гърбиците си. Има известни гърбици, които не са правилни. (фиг. 9). 2 е неправилна гърбица.
Пазете правилото: Щом при
сръднята
печелите повече, губите по-малко, сърдете се.
Щом при радостта печелите повече, губите по-малко, радвайте се. Щом в сръднята губите повече, печелите по-малко, не се сърдете. Щом в радостта губите повече, печелите по-малко, не се радвайте. Аз говоря за неща, които зависят от вас. Ако се ръководите от вашата интуиция и тя ти пошепва не се радвай.
към беседата >>
Щом в
сръднята
губите повече, печелите по-малко, не се сърдете.
Има известни гърбици, които не са правилни. (фиг. 9). 2 е неправилна гърбица. Пазете правилото: Щом при сръднята печелите повече, губите по-малко, сърдете се. Щом при радостта печелите повече, губите по-малко, радвайте се.
Щом в
сръднята
губите повече, печелите по-малко, не се сърдете.
Щом в радостта губите повече, печелите по-малко, не се радвайте. Аз говоря за неща, които зависят от вас. Ако се ръководите от вашата интуиция и тя ти пошепва не се радвай. Казват ви: „Вашият билет един милион печели“. Вие повярвате, зарадвате се, после видите, че не е вашият билет.
към беседата >>
82.
Ден на почивка и ден на радост
,
ООК
, София, 30.9.1942г.,
По някой път вие се разсърдите и не знаете как да използвате
сръднята
.
Човек трябва да бъде запознат със своя дядо, трябва да бъде запознат със своето дете и трябва да бъде запознат с възрастния [в] себе си. И тогава сърцето е светло в човека, от което трябва да се учи. Дядото е Мъдростта, а волята е възрастният. Това са тримата души, които работят – нашият ум, нашето сърце и нашата воля. Трябва да сме добре запознати с тях.
По някой път вие се разсърдите и не знаете как да използвате
сръднята
.
Аз съм виждал, когато някой умен човек се разсърди, вземе брадвата и насече дървата. Виждал съм друг, да вземе метлата или мотиката или пък да впрегне воловете и да иде да оре. Онзи, който не е така умен, взема един кривак и тръгне да бие някого. Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен. Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята.
към беседата >>
83.
Като младия син
,
УС
, София, 29.11.1942г.,
Сръднята
на онзи стария брат, който се сърди отвън, той е, който не разбира любовта.
Тогава вече ще имаме резултатите на знанието. Сега и ние, като се върнем като този младия син, да се върнем с желанието да приложим Неговия закон в живота. Той ще ни облече с тази дреха, с дрехата на любовта. Ще заколи телето, то е телето на любовта. Ще ни даде пръстена, то е пръстенът на любовта.
Сръднята
на онзи стария брат, който се сърди отвън, той е, който не разбира любовта.
То е сегашният живот, който живеем. Трябва да напуснем стария живот. Казва баща му: „Всичко, каквото имам, твое е.“ Знаеш какво значи. „Един ден и ти ще бъдеш в странство и един ден и ти ще се върнеш като брат ти. Тогава всичко, каквото имам, ще бъде твое.
към беседата >>
84.
Ориентиране
,
МОК
, София, 18.12.1942г.,
Сръднята
не е лошо нещо.
Вземете един човек при 40 градуса умира. Каква е 40 градуса топлина, че умира човек? Има нещо в тази топлина, което е фатално. Не е топлината, която уморява. Сега някой път вие се разсърдите.
Сръднята
не е лошо нещо.
Но задавали ли сте си въпроса, защо се сърдите. Някой път може да кажете, че някой ви е бутнал или туряте причина да се сърдите. Питам, какво се ползува човек от сръднята? Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход.
към беседата >>
Питам, какво се ползува човек от
сръднята
?
Не е топлината, която уморява. Сега някой път вие се разсърдите. Сръднята не е лошо нещо. Но задавали ли сте си въпроса, защо се сърдите. Някой път може да кажете, че някой ви е бутнал или туряте причина да се сърдите.
Питам, какво се ползува човек от
сръднята
?
Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход. Отпосле сръднята е станала безплодна. Най-първо сръднята била като плод. Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален.
към беседата >>
Първоначално може
сръднята
да е давала приход.
Сръднята не е лошо нещо. Но задавали ли сте си въпроса, защо се сърдите. Някой път може да кажете, че някой ви е бутнал или туряте причина да се сърдите. Питам, какво се ползува човек от сръднята? Трябва да има някаква полза.
Първоначално може
сръднята
да е давала приход.
Отпосле сръднята е станала безплодна. Най-първо сръднята била като плод. Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален. Първото средство, което измислило сръднята, е било гениално. Сръднята е излишна енергия, която даваш на човека.
към беседата >>
Отпосле
сръднята
е станала безплодна.
Но задавали ли сте си въпроса, защо се сърдите. Някой път може да кажете, че някой ви е бутнал или туряте причина да се сърдите. Питам, какво се ползува човек от сръднята? Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход.
Отпосле
сръднята
е станала безплодна.
Най-първо сръднята била като плод. Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален. Първото средство, което измислило сръднята, е било гениално. Сръднята е излишна енергия, която даваш на човека. Удряш, даваш нещо.
към беседата >>
Най-първо
сръднята
била като плод.
Някой път може да кажете, че някой ви е бутнал или туряте причина да се сърдите. Питам, какво се ползува човек от сръднята? Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход. Отпосле сръднята е станала безплодна.
Най-първо
сръднята
била като плод.
Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален. Първото средство, което измислило сръднята, е било гениално. Сръднята е излишна енергия, която даваш на човека. Удряш, даваш нещо. Удряш с чука, отчупиш едно парче от камъка, туй парче се радва, понеже досега е било роб, сега се освобождава, търкаля се свободно.
към беседата >>
Онзи, който измислил
сръднята
, е бил доста гениален.
Питам, какво се ползува човек от сръднята? Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход. Отпосле сръднята е станала безплодна. Най-първо сръднята била като плод.
Онзи, който измислил
сръднята
, е бил доста гениален.
Първото средство, което измислило сръднята, е било гениално. Сръднята е излишна енергия, която даваш на човека. Удряш, даваш нещо. Удряш с чука, отчупиш едно парче от камъка, туй парче се радва, понеже досега е било роб, сега се освобождава, търкаля се свободно. Казва: Много ти благодаря за онази помощ, която ми даде.
към беседата >>
Първото средство, което измислило
сръднята
, е било гениално.
Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход. Отпосле сръднята е станала безплодна. Най-първо сръднята била като плод. Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален.
Първото средство, което измислило
сръднята
, е било гениално.
Сръднята е излишна енергия, която даваш на човека. Удряш, даваш нещо. Удряш с чука, отчупиш едно парче от камъка, туй парче се радва, понеже досега е било роб, сега се освобождава, търкаля се свободно. Казва: Много ти благодаря за онази помощ, която ми даде. Най-първо някой човек е вързан, вземаш ножче, отвързваш въжето.
към беседата >>
Сръднята
е излишна енергия, която даваш на човека.
Първоначално може сръднята да е давала приход. Отпосле сръднята е станала безплодна. Най-първо сръднята била като плод. Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален. Първото средство, което измислило сръднята, е било гениално.
Сръднята
е излишна енергия, която даваш на човека.
Удряш, даваш нещо. Удряш с чука, отчупиш едно парче от камъка, туй парче се радва, понеже досега е било роб, сега се освобождава, търкаля се свободно. Казва: Много ти благодаря за онази помощ, която ми даде. Най-първо някой човек е вързан, вземаш ножче, отвързваш въжето. Човекът ти благодари.
към беседата >>
Сръднята
винаги произтича не от нямане, но от излишък на известна енергия.
То е едно съвпадение. Всеки, който се сърди, е доктор на богословието. Вие показвате вашето отличие. Казваш: Няма да мислите, че съм прост. Човек се сърди, (за) да покаже, че не е прост.
Сръднята
винаги произтича не от нямане, но от излишък на известна енергия.
Силен е човекът. Набие някого, (за) да покаже, че може да го набие. Има сръдня негативна. Детето плаче. Що е плачът?
към беседата >>
Има
сръдня
негативна.
Казваш: Няма да мислите, че съм прост. Човек се сърди, (за) да покаже, че не е прост. Сръднята винаги произтича не от нямане, но от излишък на известна енергия. Силен е човекът. Набие някого, (за) да покаже, че може да го набие.
Има
сръдня
негативна.
Детето плаче. Що е плачът? Като плаче, то не бие. Плачът и той е един бой. Допуснете, че искате някой да ви попее.
към беседата >>
85.
Съотношение на тяло и продобивки
,
МОК
, София, 22.1.1943г.,
Някой път вие се сърдите, не е лошото в
сръднята
.
Мислите, че природата постъпва както хората, че и тя си има свои любимци. Когото обича, гали; когото не обича, мачка го. В природата няма такива работи, тя е идеална майка. Тя постъпва много справедливо, във всички други може да се съмнявате, но щом дойдете до природата, дръжте мисълта, че в нея не може да има пристрастие, понеже това е изявление на самата нея. Тя организира много справедливо.
Някой път вие се сърдите, не е лошото в
сръднята
.
Казвате: Не се сърди. Аз, ако бих писал една книга, щях да дам известни правила. Трябва да знаеш колко време да се сърдиш. В дадения случай ти е позволено 10 секунди да се разсърдиш, а ти цял час се сърдиш. По някой път трябва да се смееш.
към беседата >>
Намръщиш се, направиш няколко движения, разсърдиш се, после отиде
сръднята
.
Който не плаче разумно, често в сълзите се образува една кал. Един плач има, който чисти калта, тъгите и скърбите чисти. Не е лошото, че си се разгневил, но си се разгневил повече, отколкото трябва. Всяко нещо е определено колко да трае, ако не спазваш туй време, там е всичката погрешка. Да се разгневиш за една минута отгоре, ставаш енергичен, после пак ставаш весел.
Намръщиш се, направиш няколко движения, разсърдиш се, после отиде
сръднята
.
Сръднята е естествено положение, но не на място. Тя трябва да се прекрати. На физическото поле завзема повече място. После си много внимателен, страхлив, казва: Много благоразумен е. Никакво благоразумие няма, страх има, мълчи от страх.
към беседата >>
Сръднята
е естествено положение, но не на място.
Един плач има, който чисти калта, тъгите и скърбите чисти. Не е лошото, че си се разгневил, но си се разгневил повече, отколкото трябва. Всяко нещо е определено колко да трае, ако не спазваш туй време, там е всичката погрешка. Да се разгневиш за една минута отгоре, ставаш енергичен, после пак ставаш весел. Намръщиш се, направиш няколко движения, разсърдиш се, после отиде сръднята.
Сръднята
е естествено положение, но не на място.
Тя трябва да се прекрати. На физическото поле завзема повече място. После си много внимателен, страхлив, казва: Много благоразумен е. Никакво благоразумие няма, страх има, мълчи от страх. Този страх има определено време.
към беседата >>
86.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
ООК
, София, 3.3.1943г.,
Сръднята
може да е за някоя круша, за някоя ябълка, кавгата може да е за някоя слива, може да е за бучка захар.
Земята не всякога е приемала слънчевите лъчи, тъй както трябва. Някога е имало раздор между Земята и Слънцето, голяма кавга е имало и този раздор е трябвало Господ да го примири. Сега виждате как хората се карат. Хората се карат за дребни работи. Запример едно дете се сърди, че майка му не му дала да яде.
Сръднята
може да е за някоя круша, за някоя ябълка, кавгата може да е за някоя слива, може да е за бучка захар.
Някой може да се сърди за дрехи, може да се сърди, че шапката му не е както трябва, че обущата му не са както трябва. Синове и дъщери има, които се сърдят за дрехи. Бащата има всичкото желание да им купи, но няма пари. Децата не разбират и казват: “Защо е станал баща? ” Прави са.
към беседата >>
87.
Контрастни думи
,
МОК
, София, 5.3.1943г.,
Вие като се разсърдите, как разрешавате въпроса на
сръднята
?
Менажериите какво правят? По някой път вие се възмущавате, че змията изяла някоя жаба или някоя гургулица. Човек, като хване жива риба и я опече на скарата, не е ли същото нещо? Змията като хване някоя риба, я гълта непечена, а човек я пече. Добрият човек как ще го задоволите?
Вие като се разсърдите, как разрешавате въпроса на
сръднята
?
Някой път не ви остава време да мислите, експлозия става, отпосле мислиш. Как вярвате, към кой свят спада "добро" и "зло"? После имате "тъмно" и "светло". Значи, злото остава повече в тъмнина, отколкото в светлина. По някой път и в светлина става.
към беседата >>
88.
На място
,
ООК
, София, 17.3.1943г.,
Ако е за
сръдня
, Той като се разсърди, ти какво ще правиш?
С кобрата, ако направиш приятелство и ако нарушиш това приятелство, трябва да знаеш, че в две минути ще изчезнеш от света. Някой път гледаме някои хора, са се разсърдили на Господа. Казват: “Как така? ” Ти не се сърди на Господа. Като тури малкия Си пръст, нищо няма да остане от тебе.
Ако е за
сръдня
, Той като се разсърди, ти какво ще правиш?
Докато не се е разсърдил Господ, бъди внимателен. Като се разсърди, от тебе нищо няма да остане. Защо ще се сърдиш на Господа? Че не си даровит – не е виновен Господ. Имаш несрети в живота, съвсем други са причините.
към беседата >>
Аз имах намерение да ви свиря музикално
сръднята
и примирението.
Трябва да разбираме и тъмнината, не съм против лошите работи. Те съществуват и трябва да ги изучаваме, да ги слушаме.Важно е да вложите Любовта на физическото поле и да изучавате Природата такава, каквито отношения има към вас, да изучаваме и нашите отношения към нея. То е най-хубавото. Цялото ни бъдеще, на нас и на обществото, на народа и на цялото човечество лежи в това – отношенията ни какви ще бъдат към Природата и какви ще бъдат отношенията на Природата към нас. Туй е новото сега в света.
Аз имах намерение да ви свиря музикално
сръднята
и примирението.
Как музикално ще представите музикалното примирение и сръднята? Друг път, може би, ще ви дам едно понятие – какво е музикална сръдня и какво е едно музикално примирение.
към беседата >>
Как музикално ще представите музикалното примирение и
сръднята
?
Те съществуват и трябва да ги изучаваме, да ги слушаме.Важно е да вложите Любовта на физическото поле и да изучавате Природата такава, каквито отношения има към вас, да изучаваме и нашите отношения към нея. То е най-хубавото. Цялото ни бъдеще, на нас и на обществото, на народа и на цялото човечество лежи в това – отношенията ни какви ще бъдат към Природата и какви ще бъдат отношенията на Природата към нас. Туй е новото сега в света. Аз имах намерение да ви свиря музикално сръднята и примирението.
Как музикално ще представите музикалното примирение и
сръднята
?
Друг път, може би, ще ви дам едно понятие – какво е музикална сръдня и какво е едно музикално примирение.
към беседата >>
Друг път, може би, ще ви дам едно понятие – какво е музикална
сръдня
и какво е едно музикално примирение.
То е най-хубавото. Цялото ни бъдеще, на нас и на обществото, на народа и на цялото човечество лежи в това – отношенията ни какви ще бъдат към Природата и какви ще бъдат отношенията на Природата към нас. Туй е новото сега в света. Аз имах намерение да ви свиря музикално сръднята и примирението. Как музикално ще представите музикалното примирение и сръднята?
Друг път, може би, ще ви дам едно понятие – какво е музикална
сръдня
и какво е едно музикално примирение.
към беседата >>
НАГОРЕ