Търсене в беседите за 'Религиозност'

Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си.
Някой път вървиш изправен, махаш с ръце и бастун, като че ли си разрешил някоя велика задача на Архимед; мислиш, че като тебе няма друг човек; ако си митар, казваш си: „Аз ще управлявам света“. Христос казва: „Слушай, преди години твоите деди и прадеди управляваха, и аз помня, че там в моя тефтер е написано, че те са извършили престъпления; може да влезеш и ти в тоя път, не се самонадявай“. Затуй, в каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал само Господа Бога. В този свят ще срещнем много горчиви работи. Може да срещнем наш приятел, който ни обича и ще ни каже някои неща, които са верни; не казвам, че трябва да подозираме, че всички са лъжци, не; но ако 100 души ви похвалят, между тях може да ви кажат истината само трима; другите ще ви кажат истината или много грубо, или в много ласкателна форма – две крайности. Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си. И в семействата тия митар и фарисей ги има – мъжът фарисей, жената митар. Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил? “, и тя се посгуши. Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша. „Такъв митар не искам в къщата си.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как да се обличаш, как да си туриш връзката, не знаеш как да се изсекнеш“.
към беседата >>

3. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека. Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек.
към беседата >>

4. Не може да се укрие

Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност.
Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си.
към беседата >>

Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. (втори вариант)
Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си.
към втори вариант >>

5. Пак ще ви видя

И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност.
И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо?
към беседата >>

6. Лама савахтани

Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи.
В Божията Любов има знание, има виделина, и тя никога не изчезва. Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се подава на измама, на лъжа. Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов; към другите не я проявяват. Сега, вие трябва да разбирате реалността, да се приближавате до нея. В реалността няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е Божията Любов.
към беседата >>

7. Излишък и недоимък в живота

“ Но вземете факта, че навсякъде, дето има богословски училища – и в Америка, и в България, и в Германия, религиозността на хората е понижена, защото там се учат физически, външни работи.
Чистотата пък е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще разберем всички ония качества, за които се говори в Писанието. Например казва се: „Мисля със сърцето си.“ Това се отнася само за съзнателния живот. Не се казва: „Мисля с главата си“, а „Размислих със сърцето си.“ Значи с лъча: човек е размишлявал с този лъч, който е излязъл от неговата душа, и след туй се е проявил. Някой казва: „Да бъдем учени! “ Но вземете факта, че навсякъде, дето има богословски училища – и в Америка, и в България, и в Германия, религиозността на хората е понижена, защото там се учат физически, външни работи. Тия богослови нямат съзнание, не водят съзнателен живот. Казват: „Да завършим едно богословско училище, да бъдем учени! “ И след като изучат нещо по богословие, третират въпроса: как дошъл Христос, как живял и т. н. Не, силата не е там. Богословът трябва да е преживял тия неща.
към беседата >>

8. Единицата и вечността

Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек.
Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява.
към беседата >>

9. Проекции

Религиозността е само едно проявление на човека, проявление само на едно чувство в него – религиозното чувство, но с това не се изчерпва целият човек.
Пък те са свободни след мене да си изкажат мнението, както искат – то е тяхна работа. Казвам: в обикновените прояви на живота, както и в живота на религиозните хора, съществуват най-големи противоречия, най-големи каприции и своенравия, а също тъй и най-голямо лицемерие. Един религиозен човек с нищо не можеш да го задоволиш. Когато е добър, лесно се справяш с него, но когато се изопачи, по-лош от него няма. Защо е така? Религиозността е само едно проявление на човека, проявление само на едно чувство в него – религиозното чувство, но с това не се изчерпва целият човек. В човека има много чувства, а не само едно религиозно чувство. Той има много отношения, много чувства и много способности още, които трябва да развива. Истински религиозен човек е този, у когото има пълна хармония между чувствата, мислите и действията. Сега мнозина от вас, щом чуят да се говори нещо научно, казват: „Това не се отнася до мене, аз не съм учен човек.“ – Как, не се отнася до вас ли? Че кой сте вие?
към беседата >>

10. Ще бъде жив

Те идват готови със своята религиозност.
Кое е набожното в света? Аз наричам набожен човек този, който никога в живота си не е казал лъжа; аз наричам набожен човек този, в ума на когото никога не е проникнала една изменчива мисъл и който е бил всякога чистосърдечен, не като някоя баба, но като човек с будно съзнание. Аз наричам набожен човек, този, който каквото е казал, изпълнил го е; той е човекът, който никога не е изменил на своите вътрешни убеждения. Само такъв човек аз мога да нарека истински набожен, истински религиозен. И тъй, религиозните хора не се създават, но такива се раждат. Те идват готови със своята религиозност. Чувството на справедливост се среща даже и в най-нисшите животни. Ако вие обикнете едно нисше животно, в него ще се пробуди чувство на признателност. В Индия има много опасни отровни змии, които човек може да привлече към себе си и те да станат за него безопасни. Аз срещнах един американец, който беше приближил при себе си една малка катеричка, която като го видеше, качваше се на гърба му, скачаше по него, скриваше се в палтото му и после слизаше долу на земята - радваше му се. Как е успял той да я привърже към себе си?
към беседата >>

11. Дойде глас

СБ

Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов.
В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел? Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас.
към беседата >>

12. В образ Божи

За в бъдеще, когато някое дете се готви да се роди в някой дом, майката ще го пита: Имаш ли свидетелство за духовност и за религиозност?
Стане ли на 120 години, той вече трябва да се занимава с философия. Само 120-годишният може да изказва здрави, положителни мисли, чрез които да поучава младите, как трябва да живеят. А на каква възраст човек може да стане духовен? Човек трябва да се е родил духовен, отпосле той не може да стане такъв. Човек става поет, музикант, художник, философ на земята, а религиозен и духовен става преди още да се е родил. За в бъдеще, когато някое дете се готви да се роди в някой дом, майката ще го пита: Имаш ли свидетелство за духовност и за религиозност? – Нямам. – Щом нямаш, търси друго място; аз не мога да те приема в моя пансион. Аз взимам думата религиозен или духовен човек във висок смисъл. От такъв човек всичко може да стане. Той може да стане и поет, и музикант, и художник, и философ.
към беседата >>

13. По пътя на природата

Запример, горната част на мозъка определя моралността и религиозността на човека.
Изобщо, човек работи най-много с десетина мозъчни центрове. Той не е дошъл още до положението да работи с целия си мозък, с всички мозъчни центрове. Даже да развие всичките си центрове, той не може да работи едновременно с тях. Умствените способности, както и интелигентността на човека, не се определят от тежестта на мозъка, както някои погрешно мислят, но от развитието на предния мозък, от челото. Всеки мозъчен център има специфична служба. Запример, горната част на мозъка определя моралността и религиозността на човека. Слепоочната област определя полуинтелектуалните или творческите способности на човека. Количеството на мозъка се определя от броя на мозъчните клетки, от броя и дължината на мозъчните нишки. Един ден ще се достигне и до тези измервания. Също така, от кожата на човека може да се определи коя част на мозъка е развита: предната, слепоочната, горната или задната част. Днес не може да се говори на хората за тези работи, защото още не са готови.
към беседата >>

14. Добри и лоши условия

Когато религиозният се сравнява с другите хора и намира, че те не са като него, той постепенно изгубва своята религиозност.
Напротив, често лошият човек е красив, а добрият – не е красив. Коя е причината за това? Една от причините е следната: Лошите хора постоянно мислят за добрите, вследствие на което се свързват с тях и стават красиви; добрите хора пък често мислят за лошите и губят красотата си. Глупавият постоянно мисли за умния човек, за философа, поради което с течение на времето той се развива и философ става. Ученият пък постоянно мисли за глупавия, за невежия и след време изгубва учеността си. Когато религиозният се сравнява с другите хора и намира, че те не са като него, той постепенно изгубва своята религиозност. Какво трябва да правите, за да не губите това, което имате? Престанете да мислите за хората около себе си, за да не изгубите и това, което имате. Престанете да мислите за невежите, за болните, за бедните хора. Няма бедни хора в света. Това е измислица, това е крива философия.
към беседата >>

15. Създаване на нови органи

Религиозността подразбира израз на чувства към дадено същество, непременно по-високо от самия човек.
За пример, съвестта, религиозното чувство не са еднакво развити у всички хора. Срещате религиозни хора, които се молят по 10 пъти на ден, но ни най-малко не се замислят какво трябва да правят, като намерят една отворена каса. Те бъркат в нея и вадят колкото пари им трябват. Има хора, които без да са религиозни, са съвестни и честни. Да бъде човек религиозен, това още не значи, че той трябва да бъде справедлив. Религиозността подразбира израз на чувства към дадено същество, непременно по-високо от самия човек. В това отношение само онзи човек може да има любов към Бога, у когото всички органи са правилно развити. Главата, дробовете, стомахът, както и всички останали външни и вътрешни органи в този човек са добре развити. Това са истински праведни хора. Като наблюдавате съвременните хора, ще видите, че малцина от тях имат добре развити органи. У едни хора духовните чувства са добре развити, у други – никак.
към беседата >>

16. Работникът и неговата прехрана

От икономическо гледище тяхната религиозност представлява някакво забавление, или някакъв концерт.
Защо е важно? – Понеже прехраната съставлява един от съществените икономически въпроси в живота. Цялата съвременна култура се занимава с въпроса за прехраната. Всички науки, в своята целокупност, също тъй се занимават с въпроса за прехраната. Даже и религиозните хора, като мислят за онзи свят, това е нещо случайно, нещо вметнато в живота им. От икономическо гледище тяхната религиозност представлява някакво забавление, или някакъв концерт. Когато хората няма какво да правят, те отиват на концерт или на театър. По същия начин, когато хората се наситят на обикновения живот, те стават религиозни. Някоя майка изгубва детето си, става религиозна; някой търговец изгубва капитала си, фалира, става религиозен; някой професор изгубва службата си, пенсионират го, става религиозен; някой философ изгубва на стари години философията си, става религиозен; някой човек изгубва знанието си, става религиозен; някоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна. Значи, всички фалирали хора в живота си стават религиозни. Като говорим за религията, ние не разглеждаме този въпрос философски, но в неговия дълбок смисъл.
към беседата >>

17. Самоопределение на съзнанието

Щом ги изясни в съзнанието си, човек вече има ясна представа за своята религиозност, за християнството, в широкия смисъл на думата, за новото в света и т.н.
Да бъде човек религиозен в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да знае човек как да живее, това е изкуство. Да бъде човек християнин - в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да бъде човек носител на новите идеи и да знае, как да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трябва да бъдат добре изяснени в съзнанието на човека. Щом ги изясни в съзнанието си, човек вече има ясна представа за своята религиозност, за християнството, в широкия смисъл на думата, за новото в света и т.н. Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Някой казва, че е дошъл на земята да учи. - Това е една трета от истината. Друг казва, че е дошъл на земята да стане добър. - Това е една трета от истината.
към беседата >>

18. Огън да запаля

Когато силите, енергиите на Юпитер влияят върху някой човек на земята, те му придават особен израз, особена стойка и положение на тялото, които говорят за благородство, за достойнство, за религиозност.
Какво представят вашите 24 години за Юпитер, за Сатурн или за другите планети? Това са две юпитеровски години. Нашите 32 години пък съставят една сатурнова година. Материята на различните планети коренно се различава от тази на земята. Влиянието на планетите върху земята се дължи на тяхната особена материя и на техните особени сили. Когато силите, енергиите на Юпитер влияят върху някой човек на земята, те му придават особен израз, особена стойка и положение на тялото, които говорят за благородство, за достойнство, за религиозност. Такъв човек обича ред и порядък, обича да заповядва. Защо? – Юпитер е в него. Когато земята действа върху човека, той е подобен на въглен. Когато се говори за материализма на земята, ние разбираме живота на въглена, който няма никакъв смисъл. Какъв смисъл може да има в един въглен, който гори и изгаря и се превръща в пепел?
към беседата >>

19. Достоен

Ако набожният ходи на черкова, пали свещи, за да покаже пред хората, че е религиозен човек, това не е никаква религиозност.
Много от съвременните хора мязат на някои абонати на гостилници, които мислят само за ядене, за това, което гостилничарят е сготвил и за това, което ще сготви. Обаче, това не е никаква наука. Това е удоволствие. Ако синът се ражда, само, за да очаква на своя богат баща; да мисли, по какъв начин да вземе от него пари, за да се облича добре; да се представя пред хората като богатски син, това не са синовни отношения. Ако ученикът влиза в гимназията или в университета, с цел, да се представи пред хората, че е ученик или студент, това не е никакво ученичество. Ако набожният ходи на черкова, пали свещи, за да покаже пред хората, че е религиозен човек, това не е никаква религиозност. Ако младият момък ходи на хорото да играе, а оттам отива с другари да пие, да се весели и с това иска да покаже на хората, че е млад, че е свободен, от никого независим, това не е никаква младост. Като разглеждаме живота, ние виждаме едно вътрешно безсмислие и търсим причината на това безсмислие. Има вярващи, които дълго време са били християни и по едно време, става някакъв обрат в живота им, вследствие на което, изгубват вярата си и казват: Какво постигнахме досега? Напразно следвахме този път. Трябваше да си поживеем в света.
към беседата >>

20. Да се радват наедно

Някой казва: „Аз съм религиозен човек." В какво седи религиозността? (втори вариант)
Но ако не мислите, нито чувствате, нито действате, както мене, природата не може да ви поддържа, нито аз ще ви подържам, нито пък нейните слуги - от най-ниските до най-високите не ще ви поддържат, всичко ще се опълчи против вас. Но в съвременния свят има една философия, с която искат да ни убедят, че човек може да прави престъпления, и пак да живее един добър живот, човек може да живее един нетрезв живот, и пак да бъде здрав. Това никога не е било и няма да бъде. Народите в старо време са прогресирали дотолкова, доколкото са спазвали обществените, моралните, духовните и религиозните закони. Това са все едни и същи закони, но хората са ги разделили според техните разбирания. Някой казва: „Аз съм религиозен човек." В какво седи религиозността? Друг казва: „Аз съм се влюбил." В какво? Трети казва: „Аз не съм се влюбил." Че каква е разликата между този, който се е влюбил, и този, който не се е влюбил? Разликата е в това, както в някое огнище огънят е запален, а на друго огнище огънят още не е запален. Влюбеният мяза на запален огън, на неговото огнище все ще се свари малко боб или леща, а на онзи, който не е влюбен, нищо не може да се сготви. Който не е влюбен, казва: „Аз не зная какво нещо е влюбването." Като дойде клечката, драсни я - и ще знаеш какво нещо е влюбването.
към втори вариант >>

21. Претръпване и претъпяване

В какво седи религиозността? (втори вариант)
Когато вие влезете в една бакалница, там има известни правила, които трябва да пазите. Когато влезете в религиозния живот, и той си има известни правила. Когато влезете в ония психологически отношения на човека, в неговата възвишена мисъл, и там си има правила, които трябва да спазвате. Най-първо, ако не се научите да спазвате законите, няма да имате никакви постижения, ще имате обикновени постижения. Да кажем, че някой човек е религиозен. В какво седи религиозността? Виждате, този религиозен човек ще коленичи, ще вдигне ръце отвън. Но знаете ли вие началото на онзи живот? Религиозните хора са започвали с правила, имало е музика, танци. Вие трябваше да се наредите на едно колело. Един ще свири, вие ще започнеше да се движите.
към втори вариант >>

22. Две категории хора

Друг някой се хвали със своята религиозност, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи къща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т.н.
Ако пък ви е правил добрини, без да сте придобили нещо от тях, това показва, че не е знаел как да постъпва. Само разумният може да прави добро. Той прави добро навреме и намясто. Всяко добро, което не е направено намясто и навреме, не е разумно. Това добро не допринася никаква полза на човека. Друг някой се хвали със своята религиозност, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи къща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т.н. Това е користолюбие. Този човек мисли, че като вярва в Бога, трябва да получи големи облаги. Обаче наред със слабостите на човека вие трябва да виждате и неговите добродетели. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. Знанието на детето е на място, но това знание не може да задоволи възрастния човек.
към беседата >>

23. Разумното слово

Срещам един познат, който ми казва: Едно време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност.
Ще го поддържам, докато свърши. Младият човек благодарил на своя благодетел с думите: Сега вече вярвам в силата на този закон. И на вас казвам: Вярвайте в Онзи, Който ви е дал дарбите. Той ще ви даде условия за тяхното развитие. Съвременните хора живеят в еднократните процеси, затова не успяват в живота си. Срещам един познат, който ми казва: Едно време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност. – Щом твоето верую може да се явява и изчезва, ти никога не си бил религиозен. Ти нямаш нещо постоянно в себе си. – Ами това, което ти проповядваш, истина ли е? – Не само, че е истина, но аз живея в истината, която е вечна и неизменна. Ако не живея в истината, нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах и пепел.
към беседата >>

24. Великата разумност / Разумност

Това е външна религиозност, която не спасява човека.
Искаш да станеш религиозен. – Защо? – За да се спасиш. И това е неестествен живот. Ще се молиш, ще целуваш икони. Това е външна религиозност, която не спасява човека. Единственото нещо, което спасява човека, е Разумното Слово. На земята Словото се изразява чрез хляба. Значи, хлябът спасява човека. Разумната, права мисъл също спасява човека. Когато се нуждаеш от нещо, не ходи да се молиш на този-онзи да ти услужат, но приложи твоята разумна мисъл.
към беседата >>

Някой път казвате: „Трябва да бъдеш религиозен.“ Нито иконите, нито каквато и да е външна религиозност може да спасят човека. (втори вариант)
Но ако касата обеднява, и двамата са глупави или единият от тях е неразумен. Онова същество, което е създало света, е толкоз разумно, че е взело в съображение всичките отношения в света, всичко това е изчислено. Това същество е дало възможност на човека да прави каквото иска, но това същество го държи отговорен. Господ обича все да възнаграждава хората. И понеже ти желаеш някой път да станеш богат не по пътищата, по които той иска да станеш богат, той ще те накара като сиромах да носиш богатството на другите хора, както конят носи. Някой път казвате: „Трябва да бъдеш религиозен.“ Нито иконите, нито каквато и да е външна религиозност може да спасят човека. Това са външни неща. Нито ножът спасява човека. Това са празни работи. Казвате - ножът спасявал. Че ако ножът може да спасява човека, защо досега не го спаси?
към втори вариант >>

25. Изворите на живота / Към изворите на живота

Може ли от броя на богомолците да се определи религиозността на един народ?
От голямо значение също е устройството на мозъка, дължината на мозъчните нишки. Обаче, за да се дойде до истинското знание по тези въпроси, нужно е не само материален, но и духовен поглед. Ще кажете, че от проявите на човека се съди за неговите дарби и способности. Не са само проявите, които определят човека. Ако от проявите на хората и от резултатите на нещата се съди за културата, тогава и от фабриките, от къщите, от училищата ще съдим за сегашната култура. Може ли от броя на богомолците да се определи религиозността на един народ? Може ли броят на църквите да определя религиозността? Може ли от броя на богомолците да се определя способността и красноречието на проповедника? Ще кажете, че църквата е духовно заведение, а проповедникът – служител на това заведение. И наистина, в ръцете на такъв проповедник, Библията е доходна книга. Тя губи значението си като свещена книга.
към беседата >>

Може ли броят на църквите да определя религиозността?
Обаче, за да се дойде до истинското знание по тези въпроси, нужно е не само материален, но и духовен поглед. Ще кажете, че от проявите на човека се съди за неговите дарби и способности. Не са само проявите, които определят човека. Ако от проявите на хората и от резултатите на нещата се съди за културата, тогава и от фабриките, от къщите, от училищата ще съдим за сегашната култура. Може ли от броя на богомолците да се определи религиозността на един народ? Може ли броят на църквите да определя религиозността? Може ли от броя на богомолците да се определя способността и красноречието на проповедника? Ще кажете, че църквата е духовно заведение, а проповедникът – служител на това заведение. И наистина, в ръцете на такъв проповедник, Библията е доходна книга. Тя губи значението си като свещена книга. Външният вид на нещата не определят истинността им.
към беседата >>

26. Правилно отношение

Ако във вас се заражда едно религиозно чувство, след време вие трябва да знаете, че във вас ще се зароди едно религиозно чувство на религиозност. (втори вариант)
АБД, това е целият човек, неговото поляризиране. Следователно едната страна на човека има едни стремежи, а другата страна – други стремежи. Човек се стреми в две противоположни посоки. Когато умът на човека се стреми надолу, то човешкото сърдце се стреми нагоре. Ако умът се стреми нагоре, то човешкото сърдце се стреми надолу. Ако във вас се заражда едно религиозно чувство, след време вие трябва да знаете, че във вас ще се зароди едно религиозно чувство на религиозност. Ако вие сте усърдни в религията, след 20 години ще стане един процес, че вие ще станете краен материалист, ще вървите в противоположна посока, ще имате по-нисши чувства, ще стане един обрат в движението. Само така се обясняват някои подхлъзвания. Съществува един закон в света, ще стане смяна в него. Не могат да не се сменят вашите чувства. Любовта ви ще се смени.
към втори вариант >>

27. Новата канализация

Религиозността не показва, че човек е умен и разбира Божиите пътища.
Трябва да смениш старата си риза с нова. Умът налага тази смяна. Ако не смениш ризата си, ще се натъкнеш на болезнени състояния. Щом е така, слушай ума си, който отдалеч предупреждава. Казвате: Да бъдем религиозни! Религиозността не показва, че човек е умен и разбира Божиите пътища. Това е само едно добро разположение на ума. На религиозния може да разчиташ. Той е дал ума си в услуга на Божественото. Не направи ли това, той е нещастен човек. Той е фанатик, готов да убие човека в името на Бога.
към беседата >>

Но религиозността още ни най-малко не спасява човека. (втори вариант)
Преди да са били религиозни, те са живели отзад на главата си, на темето си, при ушите. И когато са живели при ушите си (центровете при ушите), кого как срещнат, ще го блъснат по носа. Когато са живели отзад, тогава са били като птиченцата, направили си една къщичка и така си живеят с приятели, ходят си на групички, били са като кученца. Кучето ще си дигне опашката или като един петел ще застане, всички те живеят на темето тук. Когато човек стане религиозен, той се качи горе на главата. Но религиозността още ни най-малко не спасява човека. Той може да бъде фанатик, късоглед, да мисли, че туй, което той чувствува, то е един път и това чувствувание той го нарича религия, вярване в Бога, а то са все чувствувания. Докато не дойде умът на човека, той се намира все на кривия път. Че религиозните хора вярват в Бога, но колко хора са били избити? Вземете и четете историята, колко хора католическата църква е избила, само защото не са били католици. Всички казват, че човек трябва да бъде религиозен.
към втори вариант >>

28. Изпити на ученика

Няма ли нужната религиозност, каквото пипне, все ще го изцапа.
Всички хора не са еднакво набожни и религиозни. Мнозина минават за религиозни, а религията е далеч от тях. Истински религиозният има особен израз на лицето си. Религията облагородява човека. Докато стане истински религиозен, човек минава през много фази на развитие. Няма ли нужната религиозност, каквото пипне, все ще го изцапа. Следователно, колкото и да е велик, Бог не позволява на малките нечисти деца да се докоснат до Неговата дреха. Така постъпва и майката. Като облече новата си дреха, тя не позволява на децата си да се докосват до нея. Щом се приближат до дрехата й, тя казва: Стойте настрана! Не ме пипайте!
към беседата >>

29. Внушение и вдъхновение

Като ви говоря, вие не знаете, къде е гениалността на човека; не знаете, къде е неговата религиозност.
Религиозният живее в най-високите си чувства, а гениалният – в най-високите си мисли. Религиозният живее повече с чувствата си, а гениалният – повече с мисълта си. Ето защо, религиозният лесно се обижда. За да се справи с чувството на обида, религиозният трябва да работи повече с ума си, да се обмени с гениалния. Това са общи твърдения, а не научни. Като ви говоря, вие не знаете, къде е гениалността на човека; не знаете, къде е неговата религиозност. Аз наричам религиозен човек този, който никога не се е разколебал във вярата си, нито се е усъмнил, нито се е измамил. Външни измами има много, важно е човек вътрешно да не се самоизмамва. Същото се отнася и до гениалния. Външно, религиозният може да греши, но вътрешно, в разбирането си, никога не прави грешки. УМЪТ на гениалния действа правилно, в него няма никакви дефекти.
към беседата >>

И тъй, първото нещо, което се иска от вас е, да не смесвате гениалността с религиозността.
Бъди готов, повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си противодействай. Това е закон, който Христос изказал със стиха: „Не се противи на злото! ” Има някакво зло в теб – дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви. И тъй, първото нещо, което се иска от вас е, да не смесвате гениалността с религиозността. Те са две различни неща. Гениалността работи с човешкия ум, а религиозността – с човешкото сърце. За да облагородите сърцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърце и отлична воля.
към беседата >>

Гениалността работи с човешкия ум, а религиозността – с човешкото сърце.
Това е закон, който Христос изказал със стиха: „Не се противи на злото! ” Има някакво зло в теб – дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви. И тъй, първото нещо, което се иска от вас е, да не смесвате гениалността с религиозността. Те са две различни неща. Гениалността работи с човешкия ум, а религиозността – с човешкото сърце. За да облагородите сърцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Не мислете, че отсега нататък ще станете светии. Ако светийството не е вложено във вас отначало, вие сте изгубени.
към беседата >>

30. Ще влезе Духът

Ако той е религиозен, той го носи в себе си, той е роден, той не може да се откаже от своята религиозност.
Аз наричам вярващ човек, аз съм правил опити. Някой казва: „Ти криеш нещо.“ Че какво ще крия? След като държа една сказка, казва: „Ти криеш нещо зад туй, което говориш.“ Казва някой, че е религиозен. Не, ти не си религиозен. Няма какво да доказвам на един човек дали той е религиозен, или не. Ако той е религиозен, той го носи в себе си, той е роден, той не може да се откаже от своята религиозност. Тази религиозност седи в друго нещо. Най-благородното – когато един човек има религиозно чувство, той има уважение и почитание към всичко. Той има еднакво уважение и почитание и към богатите, и към бедните. Той, като види един беден, ще се зарадва. Бедният е облечен в едни дрехи, но той вижда нещо благородно, като някой цар, който се е скрил.
към беседата >>

Тази религиозност седи в друго нещо.
Някой казва: „Ти криеш нещо.“ Че какво ще крия? След като държа една сказка, казва: „Ти криеш нещо зад туй, което говориш.“ Казва някой, че е религиозен. Не, ти не си религиозен. Няма какво да доказвам на един човек дали той е религиозен, или не. Ако той е религиозен, той го носи в себе си, той е роден, той не може да се откаже от своята религиозност. Тази религиозност седи в друго нещо. Най-благородното – когато един човек има религиозно чувство, той има уважение и почитание към всичко. Той има еднакво уважение и почитание и към богатите, и към бедните. Той, като види един беден, ще се зарадва. Бедният е облечен в едни дрехи, но той вижда нещо благородно, като някой цар, който се е скрил. Като види богатия човек, и него счита за цар.
към беседата >>

Ако той е религиозен, той го носи в себе си, той е роден така, той не може да се откаже от своята религиозност. (втори вариант)
Че какво ще крия? След като съм държал една сказка, той ми казва: Ти криеш нещо за това, което говориш. Някой мисли, че е религиозен. Не, ти не си религиозен. Няма какво да доказваш на един човек дали той е религиозен или не. Ако той е религиозен, той го носи в себе си, той е роден така, той не може да се откаже от своята религиозност. Когато един човек има религиозно чувство, той има уважение и почитание към всички - и към богатите и към бедните. Той се радва на бедния, защото зад старите му дрехи вижда нещо благородно, като че ли е някой цар, който се е скрил. Той счита и богатия човек за цар. И двамата уважава и след като си заминат и за двамата ще си мисли нещо много хубаво. Това е религиозно чувство.
към втори вариант >>

31. И украсиха светилниците си

То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е.
Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя.
към беседата >>

да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва.
“ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя. Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
към беседата >>

То е все едно, както някои казват: Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, за да бъдат религиозни. (втори вариант)
Не, като си пипнете челото, кажете: Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил. Като го пипнете на горната и долната част, пак си кажете: Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден. Какво правите вие? - Седите и мислите за някоя голяма служба, или за последната парижка мода, или за ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, за да бъдат религиозни. Не, такава религиозност на нас не ни трябва. Най-напред на нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя.
към втори вариант >>

Не, такава религиозност на нас не ни трябва. (втори вариант)
Като го пипнете на горната и долната част, пак си кажете: Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден. Какво правите вие? - Седите и мислите за някоя голяма служба, или за последната парижка мода, или за ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, за да бъдат религиозни. Не, такава религиозност на нас не ни трябва. Най-напред на нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя. Важно е за нас сега, че умът и сърцето се проявяват, а останалите две неща ще дойде време в бъдеще за тях.
към втори вариант >>

32. Очите на мъдрия

В какво седи религиозността на човека?
Но някой път ние знаем, умът е възвишеното, благородното. Казват: социален ум. Изработи една хубава картина, изработи един часовник. Казваме: социален ум има този човек. Или човек може да е с религиозен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността, това е социално чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният е влюбен в някого. Ще ми разправяте, че е влюбен в Бога. Той е влюбен.
към беседата >>

Религиозността, това е социално чувство.
Казват: социален ум. Изработи една хубава картина, изработи един часовник. Казваме: социален ум има този човек. Или човек може да е с религиозен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността, това е социално чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният е влюбен в някого. Ще ми разправяте, че е влюбен в Бога. Той е влюбен. От сутрин до вечер мисли как да влезе в Царството Божие.
към беседата >>

33. Връзка с Бога

Ако е праведник, ще изгуби правдата си, ако е религиозен ще изгуби религиозността си.
Днес тяжест, утре тяжест и лицето ти от валчесто ще се проточи, едната вежда ще отиде нагоре, а другата надолу. Опасна работа ще дойде, ще се забъркат работите. Щом едната вежда отива нагоре, а другата на долу, ако човек е търговец, ще фалира, ще осиромашее, ще изгуби стоката си. Ако е чиновник, ще го уволнят. Ако е майка и има деца, едното дете ще замине. Ако е праведник, ще изгуби правдата си, ако е религиозен ще изгуби религиозността си. Това няма да го вземете буквално. По някой път лявата вежда отива нагоре, а дясната надолу. А някой път – обратно. Щом наместиш веждите, това показва, че стомахът е уравновесен. Щом се изместят веждите, причината е долу, в стомаха.
към беседата >>

34. Добри вести

Религиозността още не показва доброта, нито живот в човека.
Човешкият живот е кратък, а Божественият живот е дълъг. Казано е, че по човешки не може да се живее дълго време на земята. Дълголетният живот е само на добрите хора. И всички онези хора, които живеят дълъг живот, все имат някаква добродетел в тях. Може да се каже за някой, че той не е религиозен човек. Религиозността още не показва доброта, нито живот в човека. Веруюто, което човек има, то е работа на неговия ум, едно качество, което той трябва да има в себе си, ако иска да живее дълъг живот. Например, ако вие имате знанието, за което окултистите говорят, вие лесно бихте се справили с болестите. Засега болестите са методи за продължаване на живота. Това са доказали много учени. Те казват, че деца, които са боледували много пъти през своето детинство, като пораснат, те могат повече да издържат.
към беседата >>

35. Когато беше по-млад

Ако аз стана религиозен и нищо не съм научил, защо ми е тази религиозност?
В планинските места, колкото е възможно по-малък товар носи. Когато дойдем да имаме работа с духовния живот на хората, то е същото. Казва: Защо религиозните хора не искат да носят товар? – Религиозният човек – не тъй както в обикновен смисъл разбират религиозен – по възможност трябва да има по-малък товар, за да може да се изкачи на този връх. Като се изкачи, той ще разбере смисъла на живота. Ако аз стана религиозен и нищо не съм научил, защо ми е тази религиозност? Като стана религиозен, че да се запозная със слънцето, това разбирам. Представете си, че един човек е лишен от всичките свои сетива. Значи той няма никаква връзка със слънцето. Слънцето е първичната причина, на физическото поле, за да се отворят очите, носът, ушите, устата. Слънцето е подействувало.
към беседата >>

36. Новото учение

Например: вие сте религиозен човек, но не знаете, в какво седи религиозността.
Няма да ви кажа. Но има един свят, в който живея, в който и вие трябва да живеете. Казвам: Необходимо е да оставите старите понятия! Аз не казвам, че не живеете, но разбиране трябва да имате. Вие всички живеете в това, което старите индуси наричат "заблуждение", илюзия на вашите бащи, деди, прадеди и на ред поколения, и не можете да се освободите от известни заблуждения. Например: вие сте религиозен човек, но не знаете, в какво седи религиозността. Умен човек сте, който разсъждава от причините към последстията, но не знаете, кои са причините. Например, в училище вие сте учили събиране, изваждане, умножение и деление. Питам сега: В какво седи събирането? Събирането е мъжки принцип. Изваждането е женски принцип.
към беседата >>

37. Бъди доволен / Доволството

Вие ако знаете думата „религиозен“, трябва да бягате от религиозността.
Ако гледаш, здрав си; ако не можеш да гледаш, не си здрав. Здравето значи: ако можеш да направиш работите, здрав си; ако не можеш да ги направиш, не си здрав. Някои искат да бъдат религиозни хора. Тази дума е чужда. Какво значи „религиозен“? Вие ако знаете думата „религиозен“, трябва да бягате от религиозността. Да си религиозен, значи имаш вол, вързан в яслите. Да чакаш да те развържат и да те развързват – това са религиозните хора. Значи свързан трябва да бъдеш. В какво седи хубостта на връзването? Той е религиозен човек – вързали го, той седи и чака.
към беседата >>

38. Противоречията в природата

Религиозността е изразена горе на главата.
Между двете точки на причинността по средната линия се намира изразена способността за сравнение. Въображението е изразено в по-горния край на челото. Някой е естественик, може да наблюдава. У него долната част на челото е по-изпъкнала. Това е в общи черти. Религиозността е изразена горе на главата. У религиозния горе главата е по-развита. И това дава една хубава черта на характера. Някоя мома е много срамежлива. Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова Божественото чувство.
към беседата >>

39. Музикална забава

Като дойде до религиозност, у него няма никакво уважение, никакво почитание.
Българинът няма Любов към Бога. И ако може да я възстанови, всичкото му е на място. Той е съвестен. Твърд е. Донякъде е милостив. Като дойде до религиозност, у него няма никакво уважение, никакво почитание. Той ще разправя най-интимните си работи, какво е вършил, ще разправя за баща си, за майка си. Има неща, които не трябва да се разправят. Хубавите работи трябва да се изнесат, но грозните работи само един философ трябва да изнесе. А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него. Така и в музиката.
към беседата >>

40. Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия

Оставете вашата религиозност. (втори вариант)
Аз говоря на този човек за Истината. Той веднага ме запитва: Чия дъщеря е тя? Интересува се той от младата мома. Сега, като слушате, и на вас дотегват нещата. Истината да ви се говори нещо религиозно. Оставете вашата религиозност. Религиозността не е много съдържателна дума. Като се разболее, всеки човек става религиозен. Потекат му лигите - това е религия. Това е религиозност външна, но без вътрешно съдържание. От лига става думата „религиозен“.
към втори вариант >>

Религиозността не е много съдържателна дума. (втори вариант)
Той веднага ме запитва: Чия дъщеря е тя? Интересува се той от младата мома. Сега, като слушате, и на вас дотегват нещата. Истината да ви се говори нещо религиозно. Оставете вашата религиозност. Религиозността не е много съдържателна дума. Като се разболее, всеки човек става религиозен. Потекат му лигите - това е религия. Това е религиозност външна, но без вътрешно съдържание. От лига става думата „религиозен“. Някои ще кажат: Не се подигравайте с религията!
към втори вариант >>

Това е религиозност външна, но без вътрешно съдържание. (втори вариант)
Истината да ви се говори нещо религиозно. Оставете вашата религиозност. Религиозността не е много съдържателна дума. Като се разболее, всеки човек става религиозен. Потекат му лигите - това е религия. Това е религиозност външна, но без вътрешно съдържание. От лига става думата „религиозен“. Някои ще кажат: Не се подигравайте с религията! Съгласен съм. Като кажа на един човек, че ще му платя изобилно, той има вяра в мене. Дойде, работи ми, и аз му дам пет лева.
към втори вариант >>

41. Рабство и приятелство

Религиозността се дължи на чувството на привързаност на човека към нещо.
Хората разглеждат живота, света, по човешки начин. И наистина, ние виждаме, че много религиозни хора, които искат да минават за набожни и милостиви, не издържат на това положение. Те вършат ред престъпления. За да не вършат престъпления, съвестта им трябва да бъде силно развита, обаче има религиозни хора, на които съвестта ни най-малко не е развита. Човек може да бъде религиозен, без да е справедлив. Религиозността се дължи на чувството на привързаност на човека към нещо. Като обичаш един човек много, ти вече имаш религия. И понеже сега човек обича себе си повече от всичко друго, той има една религия на егоизъм. Сега да се върнем към съществения въпрос. Човек първо трябва да има права мисъл, прави разбирания за нещата. Ще ви приведа един пример из живота на американските религиозни общества.
към беседата >>

42. Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов

Земните господари са особени, студени, хладнокръвни; а някои са любезни и показват религиозност от началото, а строгост от после. (втори вариант)
Някой път господарите са особени, господарят е студен. После някои господари имат една политика. Два вида господари има. Аз не говоря за небесните господари, а за земните. Защото ако не сте научени с земните господари, небесните няма да ги оцените. Земните господари са особени, студени, хладнокръвни; а някои са любезни и показват религиозност от началото, а строгост от после. А пък някои господари са строги от началото, а към края стават по-меки. Но това е все с умисъл. Но и строгият господар, и мекият господар все си имат, нещо пред вид. Е, питам, ако имаш един брат, който ти е господар, по какво ще се отличава брат ти? Отличава се.
към втори вариант >>

43. Две състояния

Ако искате да бъдете религиозни, създайте образа на религиозността и само тогава можете да вземете нейния тон.
Това е окултният лек, с който да премахне човек всяко едно противоречие от своята душа. Сега, как ще дадете един музикален тон на движение? Когато пеете, най-първо създайте един образ на движение и оттам запейте. Ако пък искате да изпеете музикалния тон на почивката, създайте образа на почивката. Почивката има образ и ако не го знаете, тогава и тона няма да може да вземете. Ако искате да бъдете религиозни, създайте образа на религиозността и само тогава можете да вземете нейния тон. Правилен тон си може да се вземе само при любовта, т. е. правилно не можете да вземете тона си, ако нямате божественото чувство на любовта. Нашият тон си е само предговор. За да вземете онова си, умът, сърцето и волята ви трябва да дойдат на една линия, както е при съвпад в астрологията. Когато вземаме си, ние предаваме своята мисъл.
към беседата >>

44. Свят на промени / Религиозни хора

Но религиозността е един отдушник. (втори вариант)
Като идеш при някоя ябълка, ще я прегърнеш, има какво да прегърнеш. Когато ние очакваме от хората нещо да ни дадат, ние ги прегръщаме. Когато искат да вземат нещо от нас, ние ги ритаме. Сега някой човек е религиозен. Човек трябва да бъде религиозен. Но религиозността е един отдушник. Тя е предпазителна клапа. Ако го нямаш, твоят котел ще се пръсне. Та и клапа, искаш не искаш, трябва да функционира правилно, че набраната енергия да излиза във въздуха и вътре в тебе трябва да функционира. Вземете сега: Някой казва, трябва да обичаме само Бога. Някои хора, като казват да обичаме само Бога, какво разбират?
към втори вариант >>

45. Ценностите в живота

Вие сега се събирате някой път и казвате: „Ние сме религиозни.“ Аз следя у вас, религиозността се отнася още до сърцето.
Когато истински са женени, то смърт няма вече. Аз не говоря за женитбата така, както я разбирате, когато казвате: „Да се оженим и да си имаме едно детенце“. Сега нали ги женят. Момиченцето е на 5–6 години и му донесат една кукла, и то ще я къпе в коритото, като че е едно дете, ще я облича. И вие казвате: „Приготвя се, та като стане майка, да знае да си гледа децата.“ Мислите ли, че децата, които са родени, са кукли? Вие сега се събирате някой път и казвате: „Ние сме религиозни.“ Аз следя у вас, религиозността се отнася още до сърцето. Вместо да се увеличава взаимното уважение и почитание, вие като се съберете най-първо си виждате всички недъзи. Като се съберете, всеки гледа да види недостатъците на другия. Най-ценното в живота не е да намериш недостатъка. Недостатъкът е нещо случайно. А ценното е да видиш дарбите, които Бог е вложил в него и доколко той ги е развил.
към беседата >>

46. Сила, благородство, светлина и доброта

Какво означава религиозността?
Като пее така, певецът чувствува, ча сърцето му говори на неговия ум, на неговата душа и на неговия дух. Щом сърцето му проговори, той забравя външния свят и може да даде израз на своето пеене. Който слуша пеенето на този певец, казва: „Този певец пее хубаво, защото не само сърцето му говори, но умът му и душата му, и духът му говорят.“ Този закон е верен във всички прояви в живота на човека. Човек не може да бъде религиозен, докато сърцето му не говори, докато неговият ум, неговата душа и неговият дух не проговорят. Религията е външно проявление на онова, което става в човека. Какво означава религиозността? Религиозният човек най-първо трябва да бъде посят в Божествената градина. Религията е разсадник на човешките добродетели. Да бъде човек религиозен, това значи да бъде посаден, поливан и отглеждан в любов. За да бъдеш човек, ти трябва да минеш през три разсадника: първо ще минеш през разсадника на любовта, после през разсадника на мъдростта и на истината. Оттам насетне ще те изкарат навън, да се развиваш самостоятелно.
към беседата >>

47. Добрият живот

Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност.
Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло.
към беседата >>

48. Основното правило

Има една религиозност позлатена.
Някой идва и ми казва: „Я ми докажи.“ Няма да ти доказвам. Няма никакви доказателства. Има една бучка захар, близни и ще видиш какъв вкус има. Няма какво да ви доказвам. Има неща позлатени. Има една религиозност позлатена. Даже една стохилядна част от милиметъра не е позлатена. Казват „златен часовник“, но след 3–4 месеца ще се изтърка. Това, което носиш, да е златно, а не позлатено. Инак всеки 5–6 месеца трябва да го позлатяваш. Защо да носиш една религия позлатена?
към беседата >>

49. Надежда, вяра и любов

Човек, който не е религиозен, слаби му са гредите на религиозността.
Ако си представите, че горната част представлява челото на човека, а тази, кривата линия представя главата, дължината и широчината на главата. Тук са гредите на неговата съвест. А горе са гредите на неговата любов. Отпред са гредите на неговото милосърдие. Човек, който не е милосърден, слаби му са гредите на милосърдието. Човек, който не е религиозен, слаби му са гредите на религиозността. Човек, който не е съвестен, гредите му са слаби. Вие сега мислите, че някои хора са родени така, религиозни. Учението е вече един процес. Учен е онзи, който се учил. Той се ражда с възможности и ако не се е учил, той не може да бъде учен човек.
към беседата >>

50. Божествената топлина

Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората?
А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение. В живота сега не се обезсърчавайте. Вие настоявайте върху онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви. Ще учиш един език, докато го научиш хубаво. Като започнеш един предмет, ще го заучваш добре, докато го завършиш добре. Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората? Религиозността на хората седи в тяхната вяра. Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш. И вярата има сила в себе си. В каквото вярваш, става. Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш.
към беседата >>

Религиозността на хората седи в тяхната вяра.
В живота сега не се обезсърчавайте. Вие настоявайте върху онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви. Ще учиш един език, докато го научиш хубаво. Като започнеш един предмет, ще го заучваш добре, докато го завършиш добре. Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората? Религиозността на хората седи в тяхната вяра. Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш. И вярата има сила в себе си. В каквото вярваш, става. Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш. Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш.
към беседата >>

51. Дайте свобода!

Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе.
Но тия две сили се различават. Например вашите мисли се различават. Като сте били деца, мислили сте едно. И сега всички не мислите еднакво, понеже вашата възраст не е еднаква. Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант. Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността. А пък ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое.
към беседата >>

Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността.
Всеки час, всеки ден носи една нова мисъл на хората. Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант. Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността. А пък ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое. Същественото е, че вие имате един ум, който трябва да мисли, едно сърце, което трябва да чувствува, и една воля, която трябва да изпълнява нещата. Пита някой: „Какво трябва да се прави? “ Не е лесно да се отговори. Да вземем думата „правда“.
към беседата >>

52. Най-великото

Вие говорите за един религиозен човек, но къде седи религиозността?
Защото във всинца ви има хубави работи. Богатства имате, но не знаете как да пуснете сондата си. Вие говорите най-първо за умния човек. Но къде му е неговият ум? По какво се отличава човекът? Вие говорите за един религиозен човек, но къде седи религиозността? Тя седи горе на главата. Говорим за милосърдието, но и милосърдието е поставено горе на главата. Говорим за един човек, който има воля, но и за волята можем да посочим мястото. Съвременната наука дошла да определи къде е волята. Някои хора са смели, но смелостта е на главата.
към беседата >>

53. Здравословно гледище

Религиозността е вътре в главата.
Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога.
към беседата >>

Той само носи религиозността.
Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си.
към беседата >>

54. За добро е

Ако не яде приятно, няма религиозността, слаба му е религиозността.
После, някой казва, че има религия. Религията е горе, на върха на главата. Ти не можеш да бъдеш религиозен човек, ако не е развит и другият център, под лъжичката. Човек, който яде сладко, той е религиозен, но това е на физическото поле. Ако искаш да видиш дали някой човек е религиозен, донеси му хляб и ако яде приятно и ако е весел, той е религиозен. Ако не яде приятно, няма религиозността, слаба му е религиозността. На физическото поле религията е да ядеш. Аз считам религиозен човек и онзи, който почва да играе. Щом ядеш и щом играеш, ти си религиозен. И ако навсякъде ходи и прави добро, той е религиозен. Ако някой казва: „Този човек не е добър, онзи човек не е добър“, той не е религиозен, той е критик.
към беседата >>

55. Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл

Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле.
За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ.
към беседата >>

Кѫде ще проявишъ своята религиозность?
Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ.
към беседата >>

Но за религиозностьта трѣбва да изучавашъ духовната любовь.
Нѣкои отъ васъ имате чувствителность и се учите да работите съ лескова прѫчка. Можете да познаете кѫде има скрито злато, както сега намирате водитѣ. Така ще намѣрите златото. Това е за онѣзи, които искатъ само богатство. Нѣкои искате да станете религиозни. Но за религиозностьта трѣбва да изучавашъ духовната любовь. За да бѫдешъ религиозенъ – горе, на главата, въ срѣдата, тя трѣбва да бѫде изпъкнала. Ако има тамъ трапчинка или, ако е равна главата ти тамъ – тогава не си толкова религиозенъ. Първиятъ чертежъ показва човѣкъ нерелигиозенъ. У религиозния човѣкъ, главата е както въ втория чертежъ. Онзи, който е религиозенъ, има обхода.
към беседата >>

Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. (втори вариант)
Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран.
към втори вариант >>

Къде ще проявиш своята религиозност? (втори вариант)
А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят.
към втори вариант >>

Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. (втори вариант)
Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен. Първият чертеж показва човек нерелигиозен. У религиозния човек главата е както във втория чертеж. Онзи, който е религиозен, има обхода.
към втори вариант >>

56. Три седмици

Азъ го виждамъ – никаква религиозность нѣма, но сѫ се опънали мускулитѣ му.
Главата ви отстрани ще изпъкне, ще се измѣни и структурата на лицето ви. Ако много дадете внимание на чувствата си, на вашитѣ любовни чувства, лицето ви ще стане валчесто. Ако станете много активни, лицето ви ще стане продълговато. Ако много мислите, лицето ви ще стане крушообразно. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че станалъ религиозенъ. Азъ го виждамъ – никаква религиозность нѣма, но сѫ се опънали мускулитѣ му. Той вижда само погрѣшкитѣ на хората, гледа какъ другитѣ постѫпватъ. Нѣкой православенъ не си запалилъ добре свѣща. Ако е евангелистъ, като се молилъ, не е колѣничилъ и т.н. Хубаво. Какъ сега трѣбва да се запали свѣща? Тази свѣщь да се запали в ума горе, добре да гледашъ.
към беседата >>

Аз го виждам – никаква религиозност няма, но са се опънали мускулите му. (втори вариант)
Главата ви отстрани ще изпъкне, ще се измени и структурата на лицето ви. Ако много дадете внимание на чувствата си, на вашите любовни чувства, лицето ви ще стане валчесто. Ако станете много активни, лицето ви ще стане продълговато. Ако много мислите, лицето ви ще стане крушообразно. Казват за някой човек, че станал религиозен. Аз го виждам – никаква религиозност няма, но са се опънали мускулите му. Той вижда само погрешките на хората, гледа как другите постъпват. Някой православен не си запалил добре свещта. Ако е евангелист, като се молил не е коленичил и т.н. Хубаво. Как сега трябва да се запали свещта? Тази свещ да се запали в ума горе, добре да гледаш.
към втори вариант >>

57. Отворени и затворени фигури

Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата.
Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране.
към беседата >>

Религиозността не поправя човека в кражбата. (втори вариант)
Направи една драма, една трагедия, дай ги и виж как хората ще се произнесат. Хората винаги обичат неща, които им прилягат, които им допадат. Да кажем, ако на една драма вие й дадете духовен характер, или ако на един крадец му дадете религиозен характер – ще станат ли хората религиозни? – Няма да станат. Човек може да е религиозен и пак да краде. Религиозността не поправя човека в кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трябва знание да имаш. Казва: „Всичко е на Господа, аз имам право.“ Понеже всичко е на Господа, и къщата е на Господа – може да отидеш в някоя къща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господ те е пратил не във всичкия свят, тебе ти е дал едно място.
към втори вариант >>

58. Самообладание

Никаква религиозность не е това.
То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
към беседата >>

Никаква религиозност не е това. (втори вариант)
То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко.
към втори вариант >>

59. Отвали камъка

Религиозността не е способност, тя е чувство.
Ако е за броя на предметите, пак има особен център, който се занимава с броя. За да узнаеш дали някой предмет е музикален или не, има особен център. За да познаеш дали някой предмет е красив или не, пак има център. Дали някой предмет е разумен, има център, с който може да познаеш това и т. н. Това са способности, пък има и ред чувства, които определят, има центрове за тях, казва някой: Аз съм религиозен човек. Религиозността не е способност, тя е чувство. Да мислиш е способност. Чувствуваш нещо, с което определяш вътрешното съдържание на нещата. Вкусваш, че един предмет е сладък, ти чувствуваш това, после изваждаш, какво нещо е сладчината. Та казвам: Всичките тия порядъци трябва да дойдат в едно. Ако човешкият порядък се подчини на ангелския, ако ангелският – се подчини на Божествения, тогава животът има смисъл, защото в човешкия порядък има две неща, с които човек е свързан: той се ражда, за да умре, а в ангелския порядък се ражда, за да живее.
към беседата >>

60. Правилно мерене

Утре може да ви кажат, че под тази дреха на религиозност се крие една дреха на комунизма.
Всички трябва да желаете да се всели Духът във вас, да ръководи вашия ум, да ръководи вашето сърдце. Без ръководство в света не може. Ние някой път мислим, че ние сме господари. Евреите, като ги изселват, имат бодър дух, страдат и бодър им е духът. Ако дойде изпитанието до вас, какво ще бъде вашето положение? Утре може да ви кажат, че под тази дреха на религиозност се крие една дреха на комунизма. Ние не искаме в света да добием власт. Достатъчно е онова, в нас което имаме, да го използуваме. Ние не сме дошли на Земята да наследим Земята. “Кротките ще наследят Земята” – е казано, но не тази Земя. Новата Земя, която Господ ще създаде.
към беседата >>

61. Двата пътя

В какво се заключава религиозността?
– Когато играят хоро. Ако младият момък и младата мома играят на хорото и тропат само на едно място, това не е хоро. Който играе хоро, трябва да обикаля хорището. Друг е въпросът, ако се играе ръченица, но и при ръченицата има движение напред и назад, въртене, махане с кърпа. Казва се за някого, че е религиозен. В какво се заключава религиозността? Кой човек е религиозен? Съществуват два вида религиозни хора: едни играят хоро, а други – ръченица. Така, именно, те се състезават. И едните, и другите искат да минат за праведни. Това е невъзможно.
към беседата >>

62. Малкото добро