Търсене в беседите за 'Обект'

За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо.
грубата сила е преодоляющата. Най-горе стои свръхсъзнанието. Ще възрасти Господ само тия, които имат себесъзнание, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието - животинството. И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум. За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо. Затова, когато има да славим Господа, (трябва да има един обект), ние има защо да Го славим. Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва "Не ни въвеждай в изкушение", иска да се каже да не ни дава изпитание, което не можем да понесем. Та, първото нещо е да съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва да спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата си, в името Божие той не може да се и развива. Вам е необходимо да организирате тялото, сърцето и ума – тогава само ще сте в правата посока.
към беседата >>

Затова, когато има да славим Господа, (трябва да има един обект), ние има защо да Го славим.
Най-горе стои свръхсъзнанието. Ще възрасти Господ само тия, които имат себесъзнание, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието - животинството. И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум. За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо. Затова, когато има да славим Господа, (трябва да има един обект), ние има защо да Го славим. Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва "Не ни въвеждай в изкушение", иска да се каже да не ни дава изпитание, което не можем да понесем. Та, първото нещо е да съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва да спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата си, в името Божие той не може да се и развива. Вам е необходимо да организирате тялото, сърцето и ума – тогава само ще сте в правата посока. Бог е спрямо нас също както майката за детето си и само когато детето е на сисцата** на майка си, то може да черпи живот.
към беседата >>

2. Талантите

Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно.
Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания. Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си. Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави.
към беседата >>

3. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова.
Така и ние, колкото е по-малка нашата раница, в живота по-леко ще прекараме тия събития. "Син Человечески, кога дойде...." Този "Син Человечески" иде. Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова. Ще има и двата процеса: субективен и обективен. В началото на пролетта, през март, когато слънцето започва своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират. И при едно ново учение, при започване на една нова епоха е същото. Слабите хора и в единия, и в другия случай могат да претърпят криза. С появяване на учението става повдигане.
към беседата >>

Ще има и двата процеса: субективен и обективен.
"Син Человечески, кога дойде...." Този "Син Человечески" иде. Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова. Ще има и двата процеса: субективен и обективен. В началото на пролетта, през март, когато слънцето започва своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират. И при едно ново учение, при започване на една нова епоха е същото. Слабите хора и в единия, и в другия случай могат да претърпят криза. С появяване на учението става повдигане. Така и ние да се справим с тази вяра и да видим в какво се състои.
към беседата >>

4. Многоценният бисер

Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна.
Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах! “ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят! “ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателното – това е мъжката страна, подсъзнателното – женската страна. Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената? “ – Има.
към беседата >>

Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум.
– „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят! “ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателното – това е мъжката страна, подсъзнателното – женската страна. Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената? “ – Има. Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор.
към беседата >>

5. Божественият Промисъл

И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски.
Пътят на движението на някои хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечили от Него, но пак се приближи, както е пътят на земята около слънцето; на други обаче пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава. Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: „Забрави ни Господ“. Аз ви казвам: След 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще Си спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа – като наближи пътят ви до Него, Той пак ще Си спомни за вас. И сега всички вие се движите по известен път, но вие не можете да ме разберете еднакво – защо? – защото всички вие не се движите в една и съща орбита. И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: „Такъв е пътят ни“. Въпрос е, дали пътят ви е такъв, или вие сте го направили такъв. Аз ви казвам, че не е такъв пътят ви. Между София и Варна има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски; този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно; но хора са го направили, и затова са го направили толкова умно!
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот.
Как ще може той да плава, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си – ето първото нещо, което трябва да направите. Когато Христос се обръща в прочетената глава "Отче, прослави Името Твое", тогаз дойде глас от небето: "И прославих, и пак ще прославя". Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшества от страдание. Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души.
към беседата >>

7. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум.
– От избраните ли сме? – Ако остане отсега нататък да ви избират, вашата работа е свършена. По-добре е, обаче, да не знаете от кои сте и да не се интересувате от тоя въпрос. По-добре е стремежът ви да расте и да богатее, без да знаете, че сте богати. Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и към човешкото сърце. Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любов към Бога; любов към ближния и любов към себе си. Едната дева заема задната част на мозъка; втората заема горната част на мозъка, а останалите три деви – предната част – челото. Петте деви заедно образуват един триъгълник. Както виждате, те са в нас и ни заставят да мислим и да чувствуваме. Някои казват, че човек има два ангела.
към беседата >>

Той има трояко разделение: първо, обективен или преднамерен ум, второ, по-висш разум и трето, ум на възпоменание или на паметта. (втори вариант)
Следователно не трябва да мислите дали ще бъдете от избраните. Ако остане отсега да ви избират, то се свърши - вие трябва да сте избрани отдавна. По-добре е да не знаете избрани ли сте, или не. Стремежът да богатеете, без да знаете, че сте богати, е по-добър. Сега, тези пет деви имат съотношение с човешкия ум. Той има трояко разделение: първо, обективен или преднамерен ум, второ, по-висш разум и трето, ум на възпоменание или на паметта. След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си. Тези са петте деви. Едната дева е отзад на главата, другата е на горната част, а останалите три са отпред на челото. Всички образуват един триъгълник. Тези деви са у нас, те са, които ни карат да мислим, те са това възвишеното, благородното.
към втори вариант >>

8. Все що е писано

Когато дойде Божествената свѣтлина, вашитѣ мисли ще станатъ ясни, обективни и ще видите какво сте направили не само въ този си животъ, но и въ всички други скрити за васъ животи.
Жената недоволна – да изпѫди мѫжа навънъ. Мѫжътъ недоволенъ – да изпѫди жената навънъ. „Този мѫжъ тъй рѣже.“ Като рѣже, изпѫди го вънъ. Жена, която рѣже, изпѫди я вънъ, тя има да дава на ошурджията. Сѫдъ Божий иде сега! Когато дойде Божествената свѣтлина, вашитѣ мисли ще станатъ ясни, обективни и ще видите какво сте направили не само въ този си животъ, но и въ всички други скрити за васъ животи. И пакъ всѣки день си прѣдставлявате, че искате да вървите съ Бога. Долу тѣзи маски! Спрете се прѣдъ Господа, като блудния синъ, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станемъ слуги, за да изпълнимъ Твоята воля, бѫди милостивъ къмъ насъ.“ Молете се, да ви впише въ книгата на живота. Азъ уважамъ такъвъ човѣкъ, той е честенъ, той лъже само единъ пѫть, а който крие своитѣ грѣхове, той лъже десеть пѫти. Ако не направите това, ще се намѣрите въ положението на онзи гръцки царь, който страдалъ отъ проказа, неизлѣчима болесть.
към беседата >>

Като влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и желания ставатъ обективни и вие, като ги видите, ще се засрамите и ще кажете: „Това мѣсто не е за мене, но да слѣза пакъ на земята и да работя.“ Тукъ работа се изисква, затова се прѣраждаме.
Ако знаехте неговото произхождение, никой не би се оженилъ за него. Колко жени се ожениха за прасета, за пуяци, за волове и т.н. Това е дефактомъ тъй. Казва нѣкоя жена: „Отличенъ мѫжъ имамъ.“ – Отличенъ, много отличенъ. Новото учение разкрива нашето положение, което не е по-високо отъ това на животнитѣ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и желания ставатъ обективни и вие, като ги видите, ще се засрамите и ще кажете: „Това мѣсто не е за мене, но да слѣза пакъ на земята и да работя.“ Тукъ работа се изисква, затова се прѣраждаме. Въ каквото положение да ни тури Господь, то е сѫдба, затова трѣбва да гледаме да побѣдимъ своитѣ грѣхове. Затова Христосъ иска да побѣдимъ грѣховетѣ си, да побѣдимъ мислитѣ си, желанията си, действията си въ себе си, да ги подчинимъ и да се подигнемъ заради Господа. Не само да ги подчинимъ, но и да станатъ и тѣ служители. И като тръгнешъ съ вола, захванешъ да говоришъ съ него, ще кажешъ на господаря си: „Ти ще останешъ тукъ, а азъ ще говоря съ вола.“ Тогава Господь ще каже: „Я, да видимъ твоя волъ.“ Господь не се срамува да говори съ вола, Той знае езика на всички сѫщества, отъ никого не се гнуси и често пѫти Той указва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ, който грѣши. Защо? Защото Господь вижда, че този човѣкъ самъ си създава страдания и единъ день ще обвинява Господа защо му е далъ толкова страдания, слабо тѣло, разваленъ мозъкъ.
към беседата >>

Един ден, когато влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят и ще пожелаете, по-скоро да слезете на земята, да работите за съграждане на своето светло бъдеще. (втори вариант)
Овчарят, който живее в колиба, и царят, който живее в палат, се намират при различни физически и духовни условия, но вие можете да се разговаряте и с двамата. Има хора, които, по съзнание, не стоят по-високо от животните. Има и животни, които, по съзнание, са като хората. Ето защо, не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им. Истината разкрива произхода на човека. Един ден, когато влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят и ще пожелаете, по-скоро да слезете на земята, да работите за съграждане на своето светло бъдеще. Затова, именно, човек се преражда. Работа се иска от него. В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.
към втори вариант >>

9. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ.
Хора, които не познаватъ Бога, не познаватъ никого. Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества. Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ. Въ живота има хиляди въпроси, които ви занимаватъ, но 99 отъ тѣхъ сѫ маловажни, а само единъ е сѫщественъ. Тѣзи несѫществени въпроси съставляватъ храна за единствения сѫщественъ централенъ въпросъ.
към беседата >>

Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ.
Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества. Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ. Въ живота има хиляди въпроси, които ви занимаватъ, но 99 отъ тѣхъ сѫ маловажни, а само единъ е сѫщественъ. Тѣзи несѫществени въпроси съставляватъ храна за единствения сѫщественъ централенъ въпросъ. Ако обърнете внимание на едно яйце, ще забѣлѣжите, че всички клѣтки вѫтрѣ въ него сѫ условия за образуване на една централна клѣтка, която образува тѣзи органи.
към беседата >>

Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ.
Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ. Въ живота има хиляди въпроси, които ви занимаватъ, но 99 отъ тѣхъ сѫ маловажни, а само единъ е сѫщественъ. Тѣзи несѫществени въпроси съставляватъ храна за единствения сѫщественъ централенъ въпросъ. Ако обърнете внимание на едно яйце, ще забѣлѣжите, че всички клѣтки вѫтрѣ въ него сѫ условия за образуване на една централна клѣтка, която образува тѣзи органи. За да познаемъ Сина, трѣбва да вземемъ неговото иго.
към беседата >>

Тази свѣтлина, която носятъ ангелитѣ, ще реализира цѣлия вашъ животъ, той ще стане обективенъ, всички ваши добри и лоши желания и постѫпки ще ходятъ слѣдъ васъ.
Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ. Нѣкой казва: „Изкусихъ Господа.“ Когато въ вашия умъ се породи мисъль, която е въ разрѣзъ съ Небето, вие изкушавате Бога; когато водите пороченъ животъ, вие изкушавате Бога. Какво е вашето положение на земята, това е безразлично. Какво ще бѫде вашето положение слѣдъ 20, 30, 100 години и какъ ще се прѣдставите прѣдъ Бога, прѣдъ ангелитѣ? Тази свѣтлина, която носятъ ангелитѣ, ще реализира цѣлия вашъ животъ, той ще стане обективенъ, всички ваши добри и лоши желания и постѫпки ще ходятъ слѣдъ васъ. Христосъ казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всѣки човѣкъ, който живѣе за себе си, не познава Сина. Богъ самъ се жертвува чрѣзъ Сина си, за да изяви своята любовь, а Синътъ се жертвува, за да изяви Отца си. Това сѫ двѣ положения, които трѣбва да разберемъ и нашиятъ животъ на земята има смисълъ само тогава, когато разберемъ отношенията на Бога къмъ насъ, като Отецъ и отношенията ни къмъ Бога, като Негови синове. Не може да бѫдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате.
към беседата >>

Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. (втори вариант)
Христос казва: „Дойдете при мене всички отрудени и обременени, аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и се научете от мене. Моето иго е благо, и моето бреме е леко”. Христос призовава при себе си всички обременени, да ги научи на изкуството да носят леко своето бреме. „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече”. Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. Когато момъкът се привлича от някоя мома, тя е обект на привличането, а силата, която го привлича, е любовта, т.е. Отец, за Когото Христос говори. Човек трябва да изучава любовта, Бога. Как ще я научи? – Чрез Сина.
към втори вариант >>

Когато момъкът се привлича от някоя мома, тя е обект на привличането, а силата, която го привлича, е любовта, т.е. (втори вариант)
Вземете моето иго на себе си и се научете от мене. Моето иго е благо, и моето бреме е леко”. Христос призовава при себе си всички обременени, да ги научи на изкуството да носят леко своето бреме. „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече”. Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. Когато момъкът се привлича от някоя мома, тя е обект на привличането, а силата, която го привлича, е любовта, т.е. Отец, за Когото Христос говори. Човек трябва да изучава любовта, Бога. Как ще я научи? – Чрез Сина. Значи, Синът, т.е.
към втори вариант >>

Външният или обективният свят, с всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готов да служи на Бога. (втори вариант)
От нея ще излезе животът. На същото основание, казвам: Много неща са необходими за познаване на Сина, но едно е същественото – да вземете Неговото иго. Игото подразбира отношение към външните и вътрешните условия на живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовност да изучавате с любов всички предмети. Външният или обективният свят, с всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готов да служи на Бога. Не е ли същото и в училищата на земята? В каквото училище да влезете – първоначално, гимназия или университет, учителите и професорите ви дават уроци и задачи, които трябва да решавате. Те са предметно учение за вас. Който е готов да служи на учителите си с любов, той ще учи всичко, което му преподават. Бог е създал света за нас, а не за себе си.
към втори вариант >>

Божията светлина е толкова голяма, че всичките ви мисли, желания и постъпки ще се осветят, ще станат обективни, ще тръгнат след вас, както малкото дете върви след майка си. (втори вариант)
Кога изкушава човек Бога? – Когато мислите му са в разрез с Божите, когато води порочен живот и т.н. Който не мисли за бъдещето, той не иска да знае, добър живот ли води, или лош. Докато е на земята, това не го интересува, но един ден ще се яви пред Онзи, Който го е създал, да даде отчет за живота си. Какво ще отговаря тогава? Божията светлина е толкова голяма, че всичките ви мисли, желания и постъпки ще се осветят, ще станат обективни, ще тръгнат след вас, както малкото дете върви след майка си. Как ще се справите с това положение? Тогава ще разберете, че няма нищо скрито-покрито. Докато сте били на земята, много неща сте скривали даже и от себе си, но пред голямата светлина нищо не може да се скрие. Тогава ще разберете, че не е безразлично, дали сте живели добре, или зле. „Никой не познава Сина, тъкмо Отец”.
към втори вариант >>

10. Спасението

Майката и бащата представят обекта на твоята любов, а ближният ти е стимулът, който те кара да проявиш любовта.
Когато милосърдието и любовта действуват в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от милосърдието и любовта, доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. Няма човек в света, който може да прави добро без добра мисъл и добро желание в себе си. Казано е: „Почитай майка си и баща си". Майката и бащата представят обекта на твоята любов, а ближният ти е стимулът, който те кара да проявиш любовта. Майката и бащата са символ на силното, а ближният – символ на слабото. Човек може да люби само нежното, слабото, милото, което се нуждае от помощ. Силния можеш да почиташ и уважаваш, а слабия – да любиш. Казано е в Писанието: „Бог е Любов." Кой познава Бога като любов? – Слабият, грешният, немощният.
към беседата >>

Да почиташъ майка си и баща си, тѣ сѫ обекта, а ближнитѣ, тѣ ще бѫдатъ законъ за стимулъ, т.е. (втори вариант)
“ Господь не иска вашитѣ кѫщи, нито вашитѣ пари. Подъ думитѣ „кѫща“, „имане“ Той разбира съвсѣмъ друго нѣщо. Всѣко желание у човѣка, да направи нѣкому добро, се прѣдшествува отъ друга мисъль, отъ закона на любовьта. Само когато у васъ се породи желание на милосърдие и любовь, само тогава вие ще сте готови да направите едно добро дѣло. Нѣма човѣкъ, който да може да направи добро дело безъ добра мисъль. Да почиташъ майка си и баща си, тѣ сѫ обекта, а ближнитѣ, тѣ ще бѫдатъ законъ за стимулъ, т.е. той ще те подбужда къмъ любовь. Да любишъ, то значи да любишъ само това, което е слабо, нѣжно, мило, нуждаеще се отъ помощь. Силенъ човѣкъ не може да любишъ. Ако Богъ има такава велика любовь къмъ насъ, то е защото сме грѣшници, ако бѣхме ангели, Той нѣмаше да има никаква любовь къмъ насъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ на бѫда светия, ангелъ.“ – Можешъ, но нѣма да бѫдешъ любимъ отъ Бога.
към втори вариант >>

11. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви.
Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по петдесет тояги, какво знае? Знае само законите на тоягите. Ако един вол двадесет години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате върху Слънцето черни облаци, но всеки ден то ще носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само обект на тези слънца, които у вас изгряват – Слънцето на сърцето, на душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще си го пазите за вас. Ще направите един опит и като видите резултата, тогава ще го кажете и на други. Ако не проверите сами, и при най-малкия неуспех ще си мислите, че всичко това не е вярно. Напредвай по малко, но това малко, в което успееш, да е сигурно!
към беседата >>

12. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма.
Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"?
към беседата >>

Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. (втори вариант)
Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си. Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии. Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература. Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие?
към втори вариант >>

13. Дали може

Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития.
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум. „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие.
към беседата >>

Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. (втори вариант)
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно. Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие.
към втори вариант >>

14. В истия час

Той не е нещо обективно.
Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл. Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога. Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене. И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки.
към беседата >>

Той не е нѣщо обективно. (втори вариант)
Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене. И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки.
към втори вариант >>

15. Двете заповеди

За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия.
Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата.
към беседата >>

Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж.
Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи.
към беседата >>

Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата.
За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата. Раждат им се деца, и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Някой обича знанието, но като го придобие, пак се разочарова.
към беседата >>

Ние трябва да любим човека дотолкова, доколкото нашият ум, нашата душа, нашето сърце и нашата сила представляват обект на Любовта.
Напротив, ще слизаш дълбоко в материята, за да извлечеш онези материали, от които ще се ползваш в бъдеще. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова по-големи страдания има и толкова по-големи опитности и поука извлича. Съвременните хора се връщат сега към еволюцията на душата, към степента, която са прескочили. В бъдеще ще минат през еволюцията на Силата. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърцето, но върху Силата. Ние трябва да любим човека дотолкова, доколкото нашият ум, нашата душа, нашето сърце и нашата сила представляват обект на Любовта. Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живота. Затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено. Те обичат, за да вземат нещо. Кой ще седне под някоя суха круша?
към беседата >>

Онзи, на когото ще направите Доброто, е обект; начинът, по който ще направите Доброто, трябва да включва силите на ума, на сърцето, на душата и на волята.
Следователно, ако искаш да бъдеш здрав, волята ти трябва да бъде свързана със сърцето ти; за да бъдеш умен, волята ти трябва да бъде свързана с твоя ум; за да имаш правилни отношения към всички хора, волята ти трябва да бъде свързана с твоята душа; за да имаш устойчива и силна воля, душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух. Правете всеки ден опити, да видите, обичате ли Бога с ума, с душата, със сърцето и със силата си. Как ще направите опита? Представете си, че искате да направите добро на някого. Ще се стремите, в Доброто да участват и четирите елемента: умът, сърцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите Доброто, е обект; начинът, по който ще направите Доброто, трябва да включва силите на ума, на сърцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено Добро, т.е. вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Мислете за Него като за Абсолютна реалност. Като се свържете с Бога, за момент Той може да ви вземе в своя свят, да видите и разберете какво значи Любов. Опасно е да влезете в този свят, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята.
към беседата >>

За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. (втори вариант)
Стремежътъ въ живота на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата.
към втори вариант >>

Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. (втори вариант)
Стремежътъ въ живота на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи.
към втори вариант >>

Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. (втори вариант)
За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата. Раждатъ имъ се деца, и тѣ започватъ да мислятъ, че щастието ще дойде чрезъ децата имъ, но и тукъ се разочароватъ. Нѣкой обича знанието, но като го придобие, пакъ се разочарова.
към втори вариант >>

Ние трѣбва да любимъ човѣка дотолкова, доколкото нашиятъ умъ, нашата душа, нашето сърдце и нашата сила представятъ обектъ на любовьта. (втори вариант)
Напротивъ, ще слизашъ дълбоко въ материята, за да извлѣчешъ онѣзи материали, отъ които ще се ползувашъ въ бѫдеще. Колкото по-дълбоко слиза човѣкъ въ материята, толкова по-голѣми страдания има и толкова по-голѣми опитности и поука извлича. Съвременнитѣ хора се връщатъ сега къмъ еволюцията на душата, къмъ степеньта, която сѫ прескочили. Въ бѫдеще ще минатъ презъ еволюцията на силата. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърдцето, но върху силата. Ние трѣбва да любимъ човѣка дотолкова, доколкото нашиятъ умъ, нашата душа, нашето сърдце и нашата сила представятъ обектъ на любовьта. Любовьта, за която хората говорятъ, се обуславя отъ материалнитѣ условия на живота. Затова често нѣкои казватъ, че не обичатъ хората. За тѣхъ това е естествено. Тѣ обичатъ, за да взематъ нѣщо. Кой ще седне подъ нѣкоя суха круша?
към втори вариант >>

Онзи, на когото ще направите доброто, е обектъ; начинътъ, по който ще направите доброто, трѣбва да включва силитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на волята. (втори вариант)
Следователно, ако искашъ да бѫдешъ здравъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ сърдцето ти; за да бѫдешъ уменъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоя умъ; за да имашъ правилни отношения къмъ всички хора, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоята душа; за да имашъ устойчива и силна воля, душата ти трѣбва да бѫде свързана съ Божествения Духъ. Правете всѣки день опити, да видите, обичате ли Бога съ ума, съ душата, съ сърдцето и съ силата си. Какъ ще направите опита? Представете си, че искате да направите добро на нѣкого. Ще се стремите, въ доброто да участвуватъ и четиритѣ елемента: умътъ, сърдцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите доброто, е обектъ; начинътъ, по който ще направите доброто, трѣбва да включва силитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено добро, т. е. вие сте се свързали съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата на Бога. Мислете за Него като за абсолютна реалность. Като се свържете съ Бога, за моментъ Той може да ви вземе въ своя свѣтъ, да видите и разберете, какво значи любовь. Опасно е да влѣзете въ този свѣтъ, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята.
към втори вариант >>

16. Детето растеше

Ако предната част на мозъка, над веждите, е по-добре развита, човек има обективен или природен ум; ако задната част на мозъка е по-добре развита, той проявява друг род чувства и способности.
Следователно, впрегнете дявола на работа. Кажете му, че той има право на гост само три дена. На четвъртия трябва да отиде на работа. Сега, като изучаваме проявите на хората, виждаме една разлика, която се определя от различното устройство на главите им. У някои мозъкът е силно развит – те са интелигентни; при това, различните центрове на мозъка не са еднакво развити у всички хора. Ако предната част на мозъка, над веждите, е по-добре развита, човек има обективен или природен ум; ако задната част на мозъка е по-добре развита, той проявява друг род чувства и способности. У някои хора сърцето е добре развито, те са крайно чувствителни, сърдечни хора. Различните мозъчни центрове оказват различно влияние върху човека. Затова някои хора са умствени работници, други – философи, трети – дипломати, политици и т.н. „А детето растеше в дух и мъдрост. Под “дух” разбираме чувствения, политическия и обществения живот на човека, а под „мъдрост“ – културния и духовния му живот.
към беседата >>

17. Това учение

Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата.
Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго, освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли – там се е скъсала дрехата; кракът те боли – там се е скъсала дрехата и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство. Сега, забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво – ще започнете отново да я решавате. Но ще кажете, че вие грешки не правите. Правят се, правят се грешки – и учените хора ги правят. Като се върнеш, за да поправиш задачата, ще разбереш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате.
към беседата >>

18. Трапезата на Новия Завет

Когато изучавам живота на народите, изучавам го обективно, измервам го с положителната наука и зная какво се крие в него.
И българинът, като пийне половин кило вино, каже: „Орли са, какво ще му мислиш много, не искам много философия, това с орли и свършена работа! “ То е придобиване на знания. Като придобиеш знания, казваш: „Аз зная този въпрос, не ми трябват нито вестници, нито библиотека, аз виждам, че това са орли“. Не давам преимущество на никого от тези четиримата, защото всички действат съобразно своя темперамент. Всички хора проявяват своя характер според своя темперамент. Когато изучавам живота на народите, изучавам го обективно, измервам го с положителната наука и зная какво се крие в него. В светлината на тази наука няма нищо скрито-покрито. Тогава ние казваме, че тоя човек е честен и почтен. Че кой не е честен и почтен? Нима вълкът, който изяжда агнетата от чуждите стада, не е честен? Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли почтена?
към беседата >>

19. Учител и Господ

Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота.
Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа. Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота. В света има и неизявени истини. Земята е пълна с богатства, скрити в центъра ѝ, но те не ви интересуват, защото не са изявени. Вас ви интересуват богатствата в касите на богатите, златото по короните на царските глави и т.н. Има знание, скрито в слънцето, но какво ви интересува то, щом не е изявено, щом е предположение? Богатството, което е в книгите, ви задоволява.
към беседата >>

20. Надеждата

Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства.
Това красиво ли е? Гледаш онази красива мома, напълнила устата си, криви мускулите на лицето си. Това красиво ли е? Яденето има смисъл само при любовта. Хубавата мома, като яде, казва: Аз ще ям, ще се поправя, за да бъда хубава, да бъда обичана. Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства. Човек трябва да яде, за да възстанови силите си. Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот. Тъй ги схващайте. Може да направите опит с тях. Това не е учение, което почива само на теория, а може да се опитва всеки ден.
към беседата >>

Понеже обектът на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но като я хване, отваря очите си и казва: Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка.
Това е едно от нейните качества. Следователно човек, у когото надеждата е силно развита, очите му са отворени, той всичко вижда — къде ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата от него, и очите му ще се затворят. Човек, който ходи със затворени, премрежени очи, е със слаба надежда. Виждали ли сте какво прави котката, когато стои пред някоя дупка да пази мишките? Понеже обектът на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но като я хване, отваря очите си и казва: Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка. Вие казвате: Тази мишка е нещастна. Тази мишка е в ръцете на своя любовник. Той ще си поиграе с нея и ще каже: Вместо да правиш пакости на хората и да те гонят, ела при мене, влез вътре. Улавя я и я изяжда, снема дрехите є. Вие казвате: Котката изяде мишката.
към беседата >>

Хубавата мома, като яде, казва: "Аз ще ям, да се поправя, за да бъда хубава, да бъда обичана." Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства. (втори вариант)
Като гледаш онзи вол, напълнил устата си, прежива ли, прежива. Това красиво ли е? Гледаш онази красива мома, напълнила устата си, яде, криви мускулите на лицето си. Това красиво ли е? Яденето има смисъл само при любовта. Хубавата мома, като яде, казва: "Аз ще ям, да се поправя, за да бъда хубава, да бъда обичана." Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства. Човек трябва да яде, за да възстанови силите си. Следователно, любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот. Тъй ги схващайте. Може да направите опит с тях. Това не е учение, което почива само на теория, а учение, което може да се опитва всеки ден.
към втори вариант >>

Понеже обекта на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но, като я хване, отваря очите си и казва: "Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка." Вие казвате: "Тази мишка е нещастна". (втори вариант)
Това е едно от нейните качества. Следователно, човек, у когото надеждата е силно развита, очите му са отворени, той всичко вижда, къде ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата от него, и очите му ще се затворят. Човек, който ходи със затворени, примрежени очи, е със слаба надежда. Виждали ли сте, какво прави котката, когато стои пред някоя дупка да пази мишките? Понеже обекта на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но, като я хване, отваря очите си и казва: "Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка." Вие казвате: "Тази мишка е нещастна". Тази мишка е в ръцете на своя любовник. Той ще си поиграе с нея и ще каже: "Вместо да правиш пакости на хората, и да те гонят, ела при мене, влез вътре." Улавя я и я изяжда, снима дрехите и. Вие казвате: "Котката изяде мишката." Аз казвам: "Мишката отиде на гости у котката." Защо? - Защото се обичат. Дайте и една жаба, няма да я изяде.
към втори вариант >>

21. Земният и небесният

Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди.
Например, носът има форма на триъгълник. Изучете добре своя нос, линиите, формата и големината му, за да се домогнете до живия триъгълник. После изучавайте веждите си, да разберете техния произход. Ще кажете, че веждите са предназначени да пазят очите от прах и пот. Донякъде това е вярно, но веждите имат и друго предназначение. Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди. Те са смели и решителни, със силна воля. Чувствата им са груби. Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди. Чувствата им са деликатни. Значи, веждите показват, какви са чувствата на човека – груби, или нежни.
към беседата >>

Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди.
Ще кажете, че веждите са предназначени да пазят очите от прах и пот. Донякъде това е вярно, но веждите имат и друго предназначение. Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди. Те са смели и решителни, със силна воля. Чувствата им са груби. Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди. Чувствата им са деликатни. Значи, веждите показват, какви са чувствата на човека – груби, или нежни. Научете се да превеждате външните форми, да разберете техния дълбок смисъл и предназначение. Когато носът при основата си е широк, това говори за човек със силно развити чувства. Когато интелектът се развива, носът се удължава и стеснява.
към беседата >>

Забележете, че у хора, на които обективният ум е силно развит, веждите са дебели. (втори вариант)
" Изучавайте какъв е вашият нос, който е един триъгълник. Помислете какво отношение има той, защо Бог го е поставил на лицето ви. Спрете се да размислите за веждите си, коя е причината да се образуват, какви величини са те и т.н., каква служба изпълняват те? Някои казват, че те предпазват очите от напрашване, да не слиза потта в тях. Това донякъде е правдоподобно, но не е само тази главната причина. Забележете, че у хора, на които обективният ум е силно развит, веждите са дебели. Такива хора имат силно развита воля, смели и решителни са, чувствата у тях са груби. Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. Следователно веждите не служат само за предпазване на очите, но показват, че човек има груби или деликатни чувства. Ние трябва да се научим да превръщаме тези външни величини в живи, за да разбираме дълбокия смисъл на живота. И тъй, когато започнете да се гневите, да развивате вашето сърце и страсти, носът ви започва да става широк.
към втори вариант >>

Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. (втори вариант)
Спрете се да размислите за веждите си, коя е причината да се образуват, какви величини са те и т.н., каква служба изпълняват те? Някои казват, че те предпазват очите от напрашване, да не слиза потта в тях. Това донякъде е правдоподобно, но не е само тази главната причина. Забележете, че у хора, на които обективният ум е силно развит, веждите са дебели. Такива хора имат силно развита воля, смели и решителни са, чувствата у тях са груби. Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. Следователно веждите не служат само за предпазване на очите, но показват, че човек има груби или деликатни чувства. Ние трябва да се научим да превръщаме тези външни величини в живи, за да разбираме дълбокия смисъл на живота. И тъй, когато започнете да се гневите, да развивате вашето сърце и страсти, носът ви започва да става широк. А когато започнете да развивате интелекта си, носът ви ще се продължава. Тогава ще ме запитате: „Какъв нос е по-хубаво да имаме - къс и широк или дълъг и тесен?
към втори вариант >>

22. Законът и пророците

Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя.
Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. „Царството Божие се благовествува". Това значи: Царството Божие се проповядва. Какво ще стане с вашите синове и дъщери, ако през периода на тяхното растене и развитие не им проповядвате? Мислите ли, че те ще останат така?
към беседата >>

23. Работете с Любов

Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого предвид.
Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии. Стремете се към повече свобода, да нямате ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанете със самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого предвид. Понякога може да си представите някого като модел и да го рисувате, но да не бъде той прицелна точка. Този модел ще стои пред вас толкова, колкото сам иска. Когато позирате, нали стоите толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в Живота. Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативни методи, за да развие у вас концентрация: когато намразите някого, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате.
към беседата >>

24. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

Тя е обект на любовта.
Всички казваха, че тая жена е смахната. Мъжът ѝ искаше да я напусне, да я заведе в лудницата. – Умна е тая жена, тя е влязла в пътя на спасението, затова не иска вече да живее, както е живяла досега. „Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание.“ – В познание на какво? – На истината. Тя е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега, като говоря, ще ви направя една операция; искам да бъдете герои да издържите без упойка. Аз мога да направя операцията и с упойка, но това се отнася до страхливците. На героите направо ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „ох“. Като направя операцията добре, ще останете доволни.
към беседата >>

Обектъ на любовьта е истината. (втори вариант)
“ Тази жена е видѣла стария свѣтъ – старото небе, стария менталенъ и астраленъ свѣтъ. Тя е видѣла отрицателнитѣ нѣща въ тѣзи свѣтове и затова се погнусила. Тази жена казва: „Искамъ да живѣя на земята, да се стопли тамъ моето сърце.“ Всички казватъ, че тази жена е смахната и мѫжътъ ѝ иска да я заведе въ лудницата. Не, тя е много умна, тя е въ пѫтя на спасението и казва: „Азъ не искамъ да живѣя тъй, както досега съмъ живѣла! “ Обектъ на любовьта е истината. Имайте прѣдъ видъ, че у васъ не може да се събуди истинска любовь, докато не любите истината. Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искамъ да бѫдете герои, да я издържите безъ упойка. Азъ мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливцитѣ. Ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „охъ“. Като ви направя добрѣ тази операция, трѣбва да останете доволни.
към втори вариант >>

25. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

Следователно, докато живеете на земята, щастието може да бъде само като далечна цел, но не и като обект за постигане.
Никоя форма – на организация или общество, не може да ви направи щастливи. Тя може да ви послужи само като условие за растене и укрепване. Казвате: „В бъдеще ще станем щастливи“. – Възможно е това, но в кой свят? Ако е на физическия, съмнявам се. Следователно, докато живеете на земята, щастието може да бъде само като далечна цел, но не и като обект за постигане. В Божествения свят може да се говори за щастие, обаче, на физичния свят ще говорите за постижения на ума, на сърцето и на душата. Само така ще използвате живота, който ви е даден. Когато момата иска да се ожени за някой момък, за да бъде щастлива, това е посещението ѝ на царя, който ще извади дясното ѝ око. Привилегия е да посетиш тоя цар, но за тая привилегия ще отиде едното ти око. – „Как мога да остана неженена?
към беседата >>

Слѣдователно, на физическия свѣтъ нѣмате щастие като обектъ, а само като една далечна цѣль. (втори вариант)
И дѣтето не трѣбва да очаква майката да го направи щастливо, а да го подкрѣпи въ живота. А сега дѣцата искатъ щастие отъ майкитѣ, майкитѣ отъ дѣцата; слугитѣ искатъ щастие отъ господаритѣ, господаритѣ отъ слугитѣ, слѣдователно имаме една лъжлива философия, всички обѣщаватъ това, което не могатъ да ти дадатъ. Никоя форма, никоя организация не може да ви направи щастливи, а може да ви служи като условие да растете, да укрѣпвате. Казвате: „За въ бѫдеше може.“ Допустимо, но въпросътъ е може ли на физическото поле това? – Не може. Слѣдователно, на физическия свѣтъ нѣмате щастие като обектъ, а само като една далечна цѣль. Имайте прѣдъ видъ вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и тогава животътъ, който е у васъ, може да го използувате. Хубаво, онази мома която иска де се ожени за нѣкой момъкъ, той е царьтъ съ едното око. Голѣма привилегия е за нѣкои жени да се оженятъ. Казватъ: „Какъ може да останемъ неженени? “ Щомъ искашъ да се оженишъ за твоя царь, трѣбва да извадишъ дѣсното си око.
към втори вариант >>

26. Двете жени / Двѣтѣ жени

животът, е обект за изучаване от мъжа.
Спорът, недоразумението между тях се дължи на кривото им разбиране за живота. Ако в духа на човека преобладава животът на жената, която се взима, той е кандидат за новата култура или за Царството Божие. Затова Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. „Две жени ще наедно да мелят.“ Думата „жена“ е произлязла от гръцката „зои“, която на санскритски означава живот. Жената, т.е. животът, е обект за изучаване от мъжа. Тя е предметно учение и за мъжа, и за самата нея. Казано е за жените, че е кост от костта на човека и плът от плътта му. Ето защо жената, като живот, трябва да се изучава от всички, за да се използва в бъдеще. Не мислете, че животът на жената е един, а на мъжа – друг. Ако поставите мъжа при условията на жената и той ще прояви същия живот като нейния.
към беседата >>

Чрез обективния си ум той ще създаде веждите си; чрез разсъдъка ще създаде челото си.
Всеки трябва да има знание. Аз не разбирам да бъде човек справочна книга. Това е натоварена камила. Аз говоря за онова знание, което обяснява как е създаден светът, на какви закони е основан и т.н. Човек трябва да развива всички свои чувства и способности. Чрез обективния си ум той ще създаде веждите си; чрез разсъдъка ще създаде челото си. Всеки трябва да се развива всестранно, да създаде правилна форма на главата си. Иначе, главата му ще бъде деформирана: на едно място ще бъде издута, на друго – сплесната. Божествената хармония подразбира разнообразие. Само при тая хармония човешкото тяло се развива правилно и симетрично. Стремете се към разнообразие, за да стане животът ви добър.
към беседата >>

Слѣдователно, жената е единъ обектъ да я изучава мѫжа. (втори вариант)
Всички сте дошли до едно мѣсто – мѫже и жени, събрали сте се тамъ и казватъ: „Нѣма какво да се прави.“ Оженили се, разговарятъ се, биятъ се, четатъ всѣки день в.„Таймсъ“. Единъ день мѫжътъ чете „Таймсъ“, жената казва: „Дай го на мене послѣ.“ Мѫжътъ казва: „Ето какво пише Таймсъ.“ Жената казва: „Не си довидѣлъ добрѣ, има нѣщо пропуснато.“ И по нѣкой пѫть спорятъ, кой е прочелъ вѣстника право. Но това произтича отъ кривото разбиране, кой животъ прѣобладава вѫтрѣ въ насъ. Ако въ насъ, въ нашия духъ прѣобладава онзи животъ на жената, която се взима, ние сме кандидати за новата култура, която иде или тъй казано, ние сме кандидати за Царството Божие. И Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ. Слѣдователно, жената е единъ обектъ да я изучава мѫжа. Тя е прѣдметно обучение за него. Затова се казва: „Тя е кость отъ плътьта му.“ Значи, жената – животътъ вѫтрѣ у насъ трѣбва да го изучаваме, да го използуваме, защото сѫщиятъ този животъ тече вѫтрѣ въ насъ. Не мислете, че жената има единъ животъ, а мѫжътъ – другъ. Поставете мѫжа при сѫщитѣ условия, при които се намира жената и той ще прояви сѫщия животъ. Жената като се намѣри въ мѫчнотия, поплаква си, разтѫжава се, а мѫжътъ гледа малко саркастично и казва: „Женско сърце!
към втори вариант >>

Вашиятъ обективенъ умъ, като работи, ще създаде вѣждитѣ ви, вашиятъ разсѫдъкъ, ще създаде челото ви; творческиятъ умъ ще създаде друго нѣщо. (втори вариант)
Ще кажете: „Като отидемъ въ небето, ще учимъ.“ Тамъ е другъ въпросъ, всички трѣбва да имате знания. Азъ не говоря за такива знания, че да бѫдете справочни книги, да сте съ много знания. Това азъ наричамъ натоварена камила. Трѣбва да имате знания, но да разбирате законитѣ, да разбирате защо свѣтътъ е създаденъ така и защо се появили тѣзи науки. Всичко е потрѣбно. Вашиятъ обективенъ умъ, като работи, ще създаде вѣждитѣ ви, вашиятъ разсѫдъкъ, ще създаде челото ви; творческиятъ умъ ще създаде друго нѣщо. Слѣдователно, ако не се развивате правилно, вашата глава ще бѫде деформирана, нѣкѫдѣ ще има издатини, другадѣ сплеснати мѣста. Къмъ всичко човѣкъ трѣбва да се стреми, разнообразие трѣбва да има – само тогава вашиятъ организъмъ ще се развива правилно, симетрично. Турете разнообразието въ живота и животътъ ви ще стане добъръ. Турете една жена въ мелницата, тамъ двѣ жени не трѣбватъ. Чудни сѫ хората, когато нѣкой ви пита, какво е вашето учение!
към втори вариант >>

27. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

– За обективния ум.
Момата казва: „Хората намират, че моят възлюбен е грозен, но аз не виждам това. За мене той е красив. Те не виждат в него това, което аз виждам“. И на момъка говорят, че възлюбената му не е с всичкия си ум, но той вижда друго нещо в нея. – За кой ум се говори? – За обективния ум. От гледището на тоя ум всички хора се увличат, но от гледището на вътрешния, субективния ум, и момъкът, и момата са прави. Тоя ум се занимава с отвлечени неща. Ето защо, като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко. Представете си, че имате книга с отлично съдържание, със златни листа, със златни корички, украсена отгоре със скъпоценни камъни. Ако тая книга попадне в ръцете на човек, който обръща внимание на материалната страна на нещата, ще каже: „Хубава е тая книга!
към беседата >>

Ето защо, като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко.
И на момъка говорят, че възлюбената му не е с всичкия си ум, но той вижда друго нещо в нея. – За кой ум се говори? – За обективния ум. От гледището на тоя ум всички хора се увличат, но от гледището на вътрешния, субективния ум, и момъкът, и момата са прави. Тоя ум се занимава с отвлечени неща. Ето защо, като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко. Представете си, че имате книга с отлично съдържание, със златни листа, със златни корички, украсена отгоре със скъпоценни камъни. Ако тая книга попадне в ръцете на човек, който обръща внимание на материалната страна на нещата, ще каже: „Хубава е тая книга! “ След това ще вземе златото и скъпоценните камъни от нея и ще ги продаде, а парите ще използва за ядене и пиене. Който обръща внимание на вътрешната страна на нещата, ще отвори книгата и ще започне да чете. Каквото научи от нея, ще го използва за благото на своите ближни.
към беседата >>

Мъже, жени, деца, това са обекти, чрез които се проявява законът на Любовта.
Виждането има отношение към възприемането на Любовта. Обаче вие сте още в предисловието на Любовта. Това, което наричате любов, е според българите „сляпата събота“. Днес между хората действа сляпата любов. В обединяване ще дойде великата Любов, която ще работи за обединяване на всички души в едно цяло – служители на Бога. Мъже, жени, деца, това са обекти, чрез които се проявява законът на Любовта. Хиляди същества са работили на земята и в невидимия свят, за да създадат условия за изявяване на Великия Господ като Любов. Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички ангели надзъртат от небето да видят какво иде и какво става на земята. Цялото небе, цялото Битие се интересува от това. Велик момент настъпва! Изявяването на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри, разумни и възвишени същества.
към беседата >>

Сега дѣ е обектътъ? (втори вариант)
Когато ни интересува само външната форма, външнитѣ нѣща, който прѣживѣваме, който чувствуваме, тѣзи нѣща ни увличатъ. Естествено е, тѣ упражняватъ по-голѣмо влияние върху насъ. Но има и такива нѣща, който упражняватъ и едно вѫтрѣшно влияние върху ни. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняватъ своето влияние чрѣзъ хубавитѣ си чела, очи, вѣжди, косми, увличатъ се момитѣ, момцитѣ едни въ други, но има и такива грозотии, та да те е страхъ да ги погледнешъ, но при това пакъ се увличатъ. Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ. Само азъ виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ? Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. Слѣдователно нѣщата иматъ двояка стойность. Азъ ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни.
към втори вариант >>

Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. (втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняватъ своето влияние чрѣзъ хубавитѣ си чела, очи, вѣжди, косми, увличатъ се момитѣ, момцитѣ едни въ други, но има и такива грозотии, та да те е страхъ да ги погледнешъ, но при това пакъ се увличатъ. Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ. Само азъ виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ? Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. Слѣдователно нѣщата иматъ двояка стойность. Азъ ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни. Единъ ще даде цѣна само на материалната стойность на книгата, на златото, отъ което е направена и казва: „Да ми се падне тази книга, зная какво ще направя съ нея! “ Какво ще направи? – Ще вземе златото, ще го стопи и паритѣ ще употрѣби за ядене и пиене.
към втори вариант >>

Мѫже, жѣни, деца, това сѫ обекти, въ който закона на любовьта ще се прояви. (втори вариант)
Виждането ще дойде само тогава, когато всички възприемете любовьта. Прѣдисловието на любовьта, имате. Тази любовь, която сега имате, е както казватъ българитѣ, слѣпата сѫбота. Слѣпата сѫбота, слѣпата любовь сега дѣйствува, а другата ще бѫде – Великата любовь, обединението на всички души да работятъ за Този Великъ Господь. А Той се изявява. Мѫже, жѣни, деца, това сѫ обекти, въ който закона на любовьта ще се прояви. Слѣдователно, всичко на свѣта е обектъ, въ който живѣе любовьта. Тя тепърва ще се прояви. Сѫщества сѫ работили съ хиляди години, за да дойде този Живиятъ Господь, да се прояви. Той се е проявилъ въ едно отношение, но въ тази велика любовь още не е проявенъ. Това, което иде сега въ свѣта, е толкова велико, че всички ангели надзъртатъ да видятъ какво ще бѫде то.
към втори вариант >>

Слѣдователно, всичко на свѣта е обектъ, въ който живѣе любовьта. (втори вариант)
Прѣдисловието на любовьта, имате. Тази любовь, която сега имате, е както казватъ българитѣ, слѣпата сѫбота. Слѣпата сѫбота, слѣпата любовь сега дѣйствува, а другата ще бѫде – Великата любовь, обединението на всички души да работятъ за Този Великъ Господь. А Той се изявява. Мѫже, жѣни, деца, това сѫ обекти, въ който закона на любовьта ще се прояви. Слѣдователно, всичко на свѣта е обектъ, въ който живѣе любовьта. Тя тепърва ще се прояви. Сѫщества сѫ работили съ хиляди години, за да дойде този Живиятъ Господь, да се прояви. Той се е проявилъ въ едно отношение, но въ тази велика любовь още не е проявенъ. Това, което иде сега въ свѣта, е толкова велико, че всички ангели надзъртатъ да видятъ какво ще бѫде то. Интересъ има въ цѣлото небе.
към втори вариант >>

28. Влиянието на хармонията в живота

Времето, което е потребно за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи.
Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: "Днес работата ми върви много добре." Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя! Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога чрез човешката интуиция този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчна, за да се изучи. Този велик закон на любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага, в 5 минути, всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване.
към беседата >>

29. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин.
Какво му остава сега? Да вземе своята бърсалка, да ги изтрие и да напише други числа. Вместо четири, напиши пет, направи изчисление и върви напред! Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, а ние, като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не. И вас, когато говорите, също ще ви познаят дали говорите Истината. Така че ние сега ще се стремим да събудим у нас тези възвишени чувства, които са още в спящо състояние.
към беседата >>

Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, а ние, като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не.
Да вземе своята бърсалка, да ги изтрие и да напише други числа. Вместо четири, напиши пет, направи изчисление и върви напред! Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, а ние, като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не. И вас, когато говорите, също ще ви познаят дали говорите Истината. Така че ние сега ще се стремим да събудим у нас тези възвишени чувства, които са още в спящо състояние. У вас са събудени засега обикновените чувства, обикновената Любов, която от време на време се примесва с духовната Любов, но самата духовна Любов още не е започнала да се проявява.
към беседата >>

30. Отговор на зададени въпроси

И тъй, трябва да имаме обект, а обект е животът.
В морето всички са месоядци, там няма тревопасни животни. Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание. Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото. Но умре ли то – песен не се чува. Понякога чуваш на гроба пеене, но то е минорно пеене. И тъй, трябва да имаме обект, а обект е животът. Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че можете да пеете, да развиете гласа си. Прилагайте мисълта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри певци, въодушевявайте се от тях, те ще ви дадат импулс. Хубаво е понякога да слушате мъже и жени, които минават за добри певци. Не слушайте тези, чийто глас не е добре развит, понеже ще имате обратно въздействие. – Какво поведение да държим при случай на война, на трудова повинност или революция?
към беседата >>

31. Разумно служене

Всяка мисъл, която вие проектирате в света, първо докосва Божественото съзнание и после отива при обекта, към който я изпращаме.
В света най-опасни хора са глупавите, те са джебчии. Кой може да те обере? Който няма нищо. Ученият, талантливият човек е като онзи, който е натоварен с много голям чувал и когато срещне някого, казва: „Твоето не ми трябва, аз мога да ти дам и от моето.“ А глупавият носи празен чувал на гърба си и този ще обере, онзи ще обере, докато си напълни чувала. И тъй, като ученици на Бялото Братство вие трябва да се пазите от всички кисели чувства, от всички вътрешни неразположения. Всяка мисъл, която вие проектирате в света, първо докосва Божественото съзнание и после отива при обекта, към който я изпращаме. Всяка наша мисъл минава през съзнанието на Божествения център и всички грехове произлизат от това, че ние грешим против Бога и Неговите велики закони. Тъй че щом една наша дисхармонична мисъл докосне Божественото Съзнание, Господ пише: „Този човек в бъдеще да понесе товара си, наказанието си.“ Това е карма. Не мислете, че туй е нещо безразборно. Господ записва всяка ваша мисъл много точно, не оставя нищо незаписано. В бъдеще ние всички трябва да мислим тъй, както е мислил Христос.
към беседата >>

32. В Египет

Днес ще разсъждавам философски и много обективно.
„Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. Я ми кажете вие, каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв? Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици, анализирали ли са българската кръв и т.н. Де им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя?
към беседата >>

33. Аз ще го възкреся!

И във всичките лекции в университета доказват субективно и обективно, посредством понятията, чувствата, волята, всички доказват дали на небето да бъдем, или на земята.
Едните искат да живеят постоянно в небето. Религиозните казват: „Дотегна ни животът на земята – в небето, в небето! “ Другите казват: „Нам ни дотегна да слушаме за небето – на земята, на земята! “ Тук е то, това е всичката философия. Спорът е дали да се живее на небето, или на земята. И във всичките лекции в университета доказват субективно и обективно, посредством понятията, чувствата, волята, всички доказват дали на небето да бъдем, или на земята. А ние казваме: „Ще бъдете на небето и на земята“. Защото в Писанието се казва: „Когато Бог създаде небето и земята“; но понеже небето е било устроено съвършено, а земята трябвало да се развива. Писанието казва: „А земята не бе устроена“. Това подразбира, че земята трябвало да мине през един период на еволюция, да се самоусъвършенства. А усъвършенстването е един естествен процес.
към беседата >>

34. Живо течение

Искането трябва да има един обект.
Иска - умът. Само този иска, който знае. Хлопа - волята, ръката. ИСКАШ. - И - за да искаш, трябва да знаеш закона на слизане и възлизане, да разбираш доброто и злото, да разбираш причините и последствията. / е линията, която свързва двете отвесни линии на буквата И. Искането трябва да има един обект. С - трябва да разбираш закона на движението, защото който иска, в него трябва да има движение, в него трябва да има постоянно прииждане. Това, което искаш, то не трябва само един момент да го искаш, а постоянно да искаш. Ще удряш, докато се счупи този голям камък. К - е буквата от астралния свят. V- ти трябва да знаеш как да направляваш лодката.
към беседата >>

35. Каквото вържете на земята

Аз съм обяснявал и друг път: когато някой каже, че вярва или не вярва, аз определям: вярваш, защото още не си изгубил обекта.
Тази причина може да бъде истинска, може да бъде и привидна. Ние може да вярваме в Бога, само за да подобрим своето положение. То не е една дълбока причина в нас. Ние някога може да изповядваме безверие, без то да е дълбоко в нас. Вяра и безверие, то е днес на мода. Аз съм обяснявал и друг път: когато някой каже, че вярва или не вярва, аз определям: вярваш, защото още не си изгубил обекта. Имаш някой богат приятел или роднина, очакваш от него наследство, нали? Ти за него говориш със сладки думи. Ти вярваш в него, но един ден, когато той умре и не ти остави нищо – ти не вярваш вече в него. Защо? – Защото обект няма. Причината на нашата съвременна вяра се дължи на парите.
към беседата >>

– Защото обект няма.
Вяра и безверие, то е днес на мода. Аз съм обяснявал и друг път: когато някой каже, че вярва или не вярва, аз определям: вярваш, защото още не си изгубил обекта. Имаш някой богат приятел или роднина, очакваш от него наследство, нали? Ти за него говориш със сладки думи. Ти вярваш в него, но един ден, когато той умре и не ти остави нищо – ти не вярваш вече в него. Защо? – Защото обект няма. Причината на нашата съвременна вяра се дължи на парите. Христос казва: „Онзи, който иска да връзва и развързва...“, може само по два начина: чрез Любовта и чрез Мъдростта – това е идеята, която не е изказана тук, в стиха. Любовта винаги връзва, тя никога не развързва. Някой казва: „Свободен си, ти ходиш като мечка“, но видиш някоя жена – свързан си. Момата, и тя е свободна, но като роди дете, свързала се е; като заплаче в люлката онова дете... любовта я свързала.
към беседата >>

36. Двата пътя

Някои от вас сте много обективни, повечето от вас сте материалисти, далеч от природата – материалисти и идеалисти, а по-малкото са идеалисти-материалисти. (втори вариант)
То днес е изключително. Най-добрият метод, подразбирам от окултно гледище. Сега всички помислете, че в следующото събрание. Окултно разбирам, трябва да се приложи и в действителния живот, другояче, ако не се приложи ще се отстраним доста далече, ще се отклоним от общия вървеж. Щото всички не сте на един уровен. Някои от вас сте много обективни, повечето от вас сте материалисти, далеч от природата – материалисти и идеалисти, а по-малкото са идеалисти-материалисти. То е някои дават предимство на идеите, а други на материалното. Това е всичко. Сега идеалистите казват, идеите творят всичко. Има нещо по-високо от идеите. Вие ще използвате методите на природата, тъй както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие ще използвате по същия закон.
към втори вариант >>

37. Трите живота / Трите живота

Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш.
Който не я разбира, не може да я оцени и вместо да гради, той руши, спъва Божественото в себе си. Ученикът трябва да гради, а не да разрушава. Следователно, когато някой ви разправя една своя свещена опитност, послушайте го с всичкото си внимание. Кажете ли, че тя нищо не представлява, вие огорчавате духа му, а с това спъвате и себе си. Отвори душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш. Мисълта ти трябва да бъде винаги концентрирана към Бога. Никаква сила не е в състояние да ти причини зло. За пример, някой е осъден на обесване. Свързано ли е неговото съзнание с Бога, въжето ще се скъса и той остава жив. Ако повишите вибрациите на вашата мисъл и калената стомана става на прах.
към беседата >>

Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш.
Който не я разбира, не може да я оцени и вместо да гради, той руши, спъва Божественото в себе си. Ученикът трябва да гради, а не да разрушава. Следователно, когато някой ви разправя една своя свещена опитност, послушайте го с всичкото си внимание. Кажете ли, че тя нищо не представлява, вие огорчавате духа му, а с това спъвате и себе си. Отвори душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш. Мисълта ти трябва да бъде винаги концентрирана към Бога. Никаква сила не е в състояние да ти причини зло. За пример, някой е осъден на обесване. Свързано ли е неговото съзнание с Бога, въжето ще се скъса и той остава жив. Ако повишите вибрациите на вашата мисъл и калената стомана става на прах.
към беседата >>

38. Царството Божие

Разумният живот на земята започва с един обект: или, философски казано, с една външна цел; или, окултно казано, с една външна основа.
Разумният живот на земята започва с един обект: или, философски казано, с една външна цел; или, окултно казано, с една външна основа. Всичко, каквото ние говорим, обуславяме го с един велик вътрешен принцип на живота. За нас, в туй отношение, няма разлика между материален живот, духовен живот и Божествен живот. Това са три велики фази на целокупния живот. И онези, които не са запознати с тоя живот, казват: „Само с вяра не се живее“. Тогава думата „вяра“ не е разбрана.
към беседата >>

Сега, Христос туря един обект – „търсете“ – не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“.
Минавал един овчар и попитал вълците: „Какво правите тук? “ – „Бабуваме на тази крава, помагаме ѝ да роди.“ Сега, в съвременните хора, като ги попитате за техния идеал, мязат на тия два вълка, те седят при кравата и като ги питат: „Какво правите? “, отговарят: „Бабуваме, нашата цел е благородна“. Но как, привидно или по същество? Сега, Христос туря един обект – „търсете“ – не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът.
към беседата >>

Търсенето е обект на сърцето.
“ – „Бабуваме на тази крава, помагаме ѝ да роди.“ Сега, в съвременните хора, като ги попитате за техния идеал, мязат на тия два вълка, те седят при кравата и като ги питат: „Какво правите? “, отговарят: „Бабуваме, нашата цел е благородна“. Но как, привидно или по същество? Сега, Христос туря един обект – „търсете“ – не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря?
към беседата >>

Какъв е обектът на майката?
Сега, в съвременните хора, като ги попитате за техния идеал, мязат на тия два вълка, те седят при кравата и като ги питат: „Какво правите? “, отговарят: „Бабуваме, нашата цел е благородна“. Но как, привидно или по същество? Сега, Христос туря един обект – „търсете“ – не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря? – Болният.
към беседата >>

Какъв е обектът на учителя?
Но как, привидно или по същество? Сега, Христос туря един обект – „търсете“ – не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря? – Болният. По този начин аз мога да ви изредя, че всичките хора си имат по един обект, т.е. стремеж, какъвто и да е.
към беседата >>

Какъв е обектът на лекаря?
Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря? – Болният. По този начин аз мога да ви изредя, че всичките хора си имат по един обект, т.е. стремеж, какъвто и да е. Ние не правим разлика в стремежите, но всички стремежи имат различни последствия. Не е все едно да се стремиш в каквато и да е посока.
към беседата >>

По този начин аз мога да ви изредя, че всичките хора си имат по един обект, т.е.
– Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря? – Болният. По този начин аз мога да ви изредя, че всичките хора си имат по един обект, т.е. стремеж, какъвто и да е. Ние не правим разлика в стремежите, но всички стремежи имат различни последствия. Не е все едно да се стремиш в каквато и да е посока. Някои мислят, че светът е разумен, други мислят, че не е разумен. Но светът е тъй устроен, че всеки обект има своите резултати.
към беседата >>

Но светът е тъй устроен, че всеки обект има своите резултати.
По този начин аз мога да ви изредя, че всичките хора си имат по един обект, т.е. стремеж, какъвто и да е. Ние не правим разлика в стремежите, но всички стремежи имат различни последствия. Не е все едно да се стремиш в каквато и да е посока. Някои мислят, че светът е разумен, други мислят, че не е разумен. Но светът е тъй устроен, че всеки обект има своите резултати. Тия резултати може да бъдат близки, може да бъдат далечни, може да бъдат индивидуални, може да бъдат семейни, обществени, народни, може да принадлежат и на цялото човечество. Сега мнозина застават и казват: „Как трябва да разбираме живота? “ Разбирам: живота тъй както той сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото и не както ще се прояви в бъдещето. За туй проявление някой казва: „Аз живея“. Живееш, но в живота има два момента: някои хора живеят със стария живот.
към беседата >>

Тогава духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите обекти, по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени.
Това са все полици. В съда има закон, с който може да се застави длъжника да изплати своя дълг. Сега, духовните хора като минават от физическия живот към духовния, казват, че нашият живот се различава от физическия. Е, по какво се различава? Ще кажете: „Живот духовен“. Тогава духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите обекти, по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени. Христос казва: „Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Този стих е цитиран много пъти. Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим. „Търсете – казва Христос – Царството Божие, и всичко ще ви се приложи“, т.е.
към беседата >>

Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим.
Е, по какво се различава? Ще кажете: „Живот духовен“. Тогава духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите обекти, по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени. Христос казва: „Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Този стих е цитиран много пъти. Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим. „Търсете – казва Христос – Царството Божие, и всичко ще ви се приложи“, т.е. ще дойде само по себе си. Сега, като дойдем до науката, и тя си има свой обект. Най-първо, животът избира една точка, която не може да се измени, колкото и малка да е, основа е тя, но тази точица е жива, дето всички сили се концентрират в един вътрешен възел, кръстопът, дето всички сили се сливат.
към беседата >>

Сега, като дойдем до науката, и тя си има свой обект.
Този стих е цитиран много пъти. Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим. „Търсете – казва Христос – Царството Божие, и всичко ще ви се приложи“, т.е. ще дойде само по себе си. Сега, като дойдем до науката, и тя си има свой обект. Най-първо, животът избира една точка, която не може да се измени, колкото и малка да е, основа е тя, но тази точица е жива, дето всички сили се концентрират в един вътрешен възел, кръстопът, дето всички сили се сливат. И в този кръстопът на Божествени сили – висшето, съзнателното, човешкият дух или умът – почва да се съгражда нашето тяло. Аз искам тази сутрин да хвърля светлина в ума ви. И когато казвам, че този живот е една илюзия, т.е. не е съществено това-онова, казвам кое е същественото в света.
към беседата >>

Туй значи да гледаме обективно на нещата.
Един смъртен грях има вътре в душата ти и ти мислиш, че този грях е някое благородно нещо. Да бъдеш баща, значи да развиваш гордостта, да си младоженик – да развиваш ревнивостта, готвач – да се гневиш, да бъдеш разбойник, то е жаждата. И най-после казваш: „Аз ще стана богомолец“. Този светия позна младия човек какъв е. И следователно вие разглеждайте в себе си какво искате да бъдете, вие ще познаете къде ви е слабата страна на живота. Туй значи да гледаме обективно на нещата. Защото всяка една форма може да роди две неща едновременно. Ако този баща няма основа в душата си – Царството Божие, – ако той няма съзнание, че един велик живот му е даден, а мисли, че е някакъв баща – и се възгордее, народи деца, тогава грехът в него се е родил. Защото баща в света е само Бог. Тъй седи великата идея! Ти дал ли си на сина си нещо?
към беседата >>

39. В дома на Отца

Любовта не е обект за тях, те само проповядват за нея.
Аз определям така. Но казват: „В какво трябва да вярваме? “ – В Любовта! И именно там е слабата страна на съвременния свят, на съвременното общество, на съвременните религии – слабостта им е, че те не вярват в Любовта. Те във всичко друго вярват, но не и в Любовта. Любовта не е обект за тях, те само проповядват за нея. Христос казва на своите ученици: „В дома на Отца вашего много жилища има“. Христос туря един специален смисъл в думите: „В дома на Отца вашего много жилища има“. Ако някоя душа дойде на земята и не се облече с такова тяло, подобно на вашето, питам ви: Може ли тя да се прояви? Следователно тя ще си създаде един дом, съответстващ на нуждите на физическия свят. Сега онези, които не разбират дълбокия смисъл, често се оплакват от своите тела, как може те да са домове и жилища на техните души.
към беседата >>

И следователно нашата интелигентност седи само в това, да познаваме Любовта като основа на живота, която съзижда вярата, а вярата дава основа на интелигентността, а интелигентността туря основа на сегашния живот, а чрез този живот познаваме Бога по един обективен начин.
И сегашните хора имат смътно понятие за това, като мислят, че в някои отношения човек седи по-горе от вола. Но има много волове, които са по-умни от хората. Писанието казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава Бога си“. Питам, онзи вол, който познава господаря си, и онзи човек, който не познава Бога си, кой от двамата е по-умен? – Волът е по-умен. И следователно нашата интелигентност седи само в това, да познаваме Любовта като основа на живота, която съзижда вярата, а вярата дава основа на интелигентността, а интелигентността туря основа на сегашния живот, а чрез този живот познаваме Бога по един обективен начин. Някои казват: „Покажи ми Бога“. Не, не, Бог не е нещо материално, не е външно. Той е нещо вътрешно. Тогава ние можем да го познаем и да го опитаме само чрез закона на Любовта. Как детето познава майка си?
към беседата >>

40. Качества и проявление на волята

В това отношение волята е външната страна, проявената вече, външната страна на битието или обективната страна.
Тя там се проявява и действува. И тъй, този е естественият път. Когато някой може да рисува хубаво, неговата воля е определена в рисуването. У друг, който говори, волята е в езика и в нашата мисъл. Навсякъде волята може да влезне и да направлява. В това отношение волята е външната страна, проявената вече, външната страна на битието или обективната страна. Сега аз съм определил челото – това е мисълта; носът – чувствата, а долната част – волята. В лицето е тъй физиономически, ей тъй от носа надолу, брадата туй е волята. Като дойдем до пръстите, пак същият закон. Палецът: I-та фаланга е волята, II-та – човешкият ум, а III-та – неговите чувства. Когато някой почне да му отслабва волята, той крие палеца си; в юмрук, а онези, които обезумяват, те държат отворени пръстите си.
към беседата >>

проявената, обективната страна на Битието. (втори вариант)
Чрез тях тя се проявява и действа. В художника, например, волята се изразява чрез четката. В оратора волята се изразява първо чрез мисълта, а после чрез езика. Значи волята може да влезе във всеки уд на човека и оттам да го направлява. В това отношение волята е външната страна, т.е. проявената, обективната страна на Битието. И тъй, всеки външен уд в човешкия организъм има отношение към службите или към функциите, които вътрешно се изпълняват. Например, челото е израз на мисълта; носът – на чувствата; брадата – на волята. Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората – на човешкия ум, а третата – на чувствата. Забелязано е, че когато волята започне да отслабва, човек свива ръката си на юмрук, т.е. скрива палеца си между другите пръсти.
към втори вариант >>

41. Прави правете Неговите пътеки!

Но вярата е като един обект непостижим.
“ А при това тия пътища прави не стават. Не казвам, че между тия пророци няма искрени хора, има, но когато човек изкаже туй изречение: „Прави правете Господните пътища“, той трябва да разбира вътрешния смисъл на думите, трябва да има знание, знание, знание, знание, знание. Сегашните хора казват: вяра, вяра и вяра, и вярата е, която управлява. Но като влезеш в някоя кръчма, казват тъй: „Днес с пари, а утре на вяра“. Тъй щото днес взимане и даване в звонкови монети, а утрешния ден на вяра. Но вярата е като един обект непостижим. Сега нас не ни интересува какво казват тия 500,000 души пророци, нас не ни интересува даже какво говорят мохамеданските или будическите пророци, нас не ни интересуват и философите на земята. Ще кажете: „Защо? “ Ако аз съм болен, ако моите очи, моите уши не могат да приемат благата на този свят, а всички други ги приемат, каква полза има от това за мен? „Ама нека те бъдат щастливи.“ Това не е философия. В Божествената наука такава философия няма.
към беседата >>

42. Закон на движенията / Закон на движение

Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е.
А после ще обясним смисъла на тия движения. Да свършим. После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа). Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате.
към беседата >>

Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. (втори вариант)
За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения. Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни. Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите. Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.
към втори вариант >>

43. Окултни правила / Правила за живота

В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа.
За да се създаде мисъл, нужни са противоположни полюси. Ако и двата полюса са натоварени с отрицателна енергия, човек не само не може да мисли, но постепенно започва да забравя – той губи паметта си. Всъщност противоположните полюси подразбират разнородни енергии: положителна и отрицателна. За пример, омразата произвежда повече отрицателна енергия, която поглъща положителната и причинява студ. И при това положение може да се роди мисъл, но не онази възвишена мисъл, която върши работа. В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа. Следователно и омразата има смисъл, но ако причината ѝ е основателна. Няма ли съществена причина за омразата, човек сам си пакости. Как? – Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към онзи, който я е произвел.
към беседата >>

В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа.
За да се създаде мисъл, нужни са противоположни полюси. Ако и двата полюса са натоварени с отрицателна енергия, човек не само не може да мисли, но постепенно започва да забравя – той губи паметта си. Всъщност противоположните полюси подразбират разнородни енергии: положителна и отрицателна. За пример, омразата произвежда повече отрицателна енергия, която поглъща положителната и причинява студ. И при това положение може да се роди мисъл, но не онази възвишена мисъл, която върши работа. В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа. Следователно и омразата има смисъл, но ако причината ѝ е основателна. Няма ли съществена причина за омразата, човек сам си пакости. Как? – Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към онзи, който я е произвел.
към беседата >>

44. Красивото в живота / Красотата в природата

За туй в класа ще се борите, когато имате някое чувство, някой път сте неразположени, имате горчиви чувства, ще се стараете туй горчиво чувство да го отделите от себе си, ще го гледате обективно и ще работите отгоре, както майстора с чука си, докато го смекчите.
То има ред мерки в природата, математически мерки си има тя; ще се измерят основните черти, те са чисто математически, геометрически са. За пример, ако се стремите към благородство, към чистота, към нежност, очите ви ще придобият нещо, ще станат прозрачни, меки. Ако почне да преобладава грубият елемент на личните чувства, гордостта, очите пак ще бъдат ясни, но ще бъдат светнали и ще представят една грубост, неподвижност. В човешкото лице очите играят най-важна роля. Те са най-красивите. За туй в класа ще се борите, когато имате някое чувство, някой път сте неразположени, имате горчиви чувства, ще се стараете туй горчиво чувство да го отделите от себе си, ще го гледате обективно и ще работите отгоре, както майстора с чука си, докато го смекчите. Каквато и да е мисъл, да я хванете и да я измените в нейните прояви. Често някой добър музикант много се разсърдва, когато някой вземе фалшив тон, той кипва. Именно в това той трябва да влада своя слух и да влада туй кипване, което може да стане с него – той няма да поправи работите. Даже един учител, ако може тъй да се влада като поправя, той прави хармонични движения и някой от учениците, който не може да пее, хармонизира се с него и веднага започва да пее хубаво. А инак, учителят, като се разсърди, съкратяват се вълните и тоновете стават по-фалшиви.
към беседата >>

Обект на Истината е свободата.
И какъв е животът, който Истината носи? Можем ли да кажем: светлината носи живот? Можем, можем. Любовта носи живот, Истината носи живот. Но Истината прямо не носи живот. Обект на Истината е свободата. Обект на светлината е знанието, а обект на Любовта е животът. Докосваме светлината, понеже, за да може човек да се учи, той трябва да има Любов. Значи, светлината извиква живот за знанието. И Истината, за да даде на хората свобода, и тя ще извика живота, за да може в този живот да даде свободата. Втората тема, като я пишете, три пъти ще я прочетете и, като я напишете, вам да се хареса.
към беседата >>

Обект на светлината е знанието, а обект на Любовта е животът.
Можем ли да кажем: светлината носи живот? Можем, можем. Любовта носи живот, Истината носи живот. Но Истината прямо не носи живот. Обект на Истината е свободата. Обект на светлината е знанието, а обект на Любовта е животът. Докосваме светлината, понеже, за да може човек да се учи, той трябва да има Любов. Значи, светлината извиква живот за знанието. И Истината, за да даде на хората свобода, и тя ще извика живота, за да може в този живот да даде свободата. Втората тема, като я пишете, три пъти ще я прочетете и, като я напишете, вам да се хареса. И тъй, ще пишете хубаво, няма да бързате.
към беседата >>

Следователно обект на Истината е Свободата, обект на Светлината е Знанието, обект на Любовта е Животът. (втори вариант)
Една красива история е животът на Йосиф7 в Библията, добре е всеки да прочете тази история. Сега ще ви дам образец за една идея, изразена в три различни форми, а именно - идеята за Живота, и затова казвам: Светлината носи Живот, Любовта носи Живот, Истината носи Живот. В такъв случай какъв е Животът, който Светлината носи; какъв е Животът, който Любовта носи; какъв е Животът, който Истината носи? При това може ли Истината направо да носи Живота? Все има някакво различие между Живота, който Светлината, Любовта и Истината носят. Следователно обект на Истината е Свободата, обект на Светлината е Знанието, обект на Любовта е Животът. Като казваме, че Светлината носи Живота, ние взимаме Светлината като необходимо условие на човека да учи; за да учи, той трябва да има Любов. Значи Светлината извиква Живот за Знанието, за да даде Свобода на хората; също така и Истината извиква Живота. И тъй, в бъдеще, като пишете темите си, ще ги четете няколко пъти и ако нещо не ви харесва, ще го коригирате; щом прочетете темата си и тя прозвучи приятно на ухото ви, ще я четете в клас и ще видите, че ще се хареса на всички. При това ще пишете бавно, спокойно, без бързане. Окултната школа изисква от учениците си геометрична точност.
към втори вариант >>

45. Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
към беседата >>

А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата.
към беседата >>

От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер.
към беседата >>

Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят.
Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
към беседата >>

Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят.
Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма.
към беседата >>

Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план.
към беседата >>

Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля.
В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към беседата >>

Обективният Божествен свят е идеален, т.е.
Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества. Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви.
към беседата >>

Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен.
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен.
към беседата >>

– От обективния Божествен свят.
Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол?
към беседата >>

от обективния Божествен свят.
Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не.
към беседата >>

Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към беседата >>

Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят.
Геройство ли е това? Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват. Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи.
към беседата >>

Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния.
Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света. Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия.
към беседата >>

Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния. Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен.
към беседата >>

Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо.
към беседата >>

А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата.
към беседата >>

От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят.
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер.
към беседата >>

Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят.
Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
към беседата >>

Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят.
Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма.
към беседата >>

Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние.
Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план.
към беседата >>

Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля.
В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.
към беседата >>

Обективният Божествен свят е идеален, т.е.
Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества. Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви.
към беседата >>

Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен.
И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен.
към беседата >>

– От обективния Божествен свят.
Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол?
към беседата >>

от обективния Божествен свят.
Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не.
към беседата >>

Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към беседата >>

Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят.
Геройство ли е това? Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват. Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи.
към беседата >>

Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния.
Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света. Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия.
към беседата >>

Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.
Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния. Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен.
към беседата >>

46. Верен на себе си

В своите разсъждения започвайте с обективния свят или с живата природа, всякога си представяйте живи образи.
Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е в горната част на лицето. Чувствата са отзад. Интелектът - това е нисшето; разумът - това е висшето проявление. В своите разсъждения започвайте с обективния свят или с живата природа, всякога си представяйте живи образи. Да допуснем, че описвате диаманта като един минерал. Как ще го опишете? Най-първо ще опишете неговата форма, кристализация. Второ, силата на неговата твърдост, може да опишете от какво е съставен. Трябва да имате ясна представа за диаманта.
към беседата >>

47. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота.
Същият закон навсякъде действува. Значи аз ви обясних нали? Противоречие няма. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат, защото душата, която очаква да я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича. Това са два полюса на живота. Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало.
към беседата >>

Да обичаш и да те обичат съставя два полюса на Живота: който обича, той създава субективния свят на Живота; когото обичат, той създава обективния свят на Живота. (втори вариант)
Човек не може постоянно да обича, нито постоянно да бъде обичан; ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност. Също така човек не може постоянно да мисли или постоянно да чувства; щом изпаднете в едно от тези положения, вие съзнателно ще потърсите някаква работа, за да смените състоянието си. Например ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете; като четете книгите му, той ви обича, а ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат - защо? Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат съставя два полюса на Живота: който обича, той създава субективния свят на Живота; когото обичат, той създава обективния свят на Живота. Затова който обича, той иска да види своя образ в онзи, когото обича. Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него; вие носите огледалото в джоба си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа си по-добре, отколкото ако мислено си го представяте. Следователно онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич, затова именно вие го обичате. Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо.
към втори вариант >>

48. Връзки на знанието

Нали разсъждавате вие обективно, как тогава ще обясните туй противоречие?
Аз казвам: нито едното е потребно, нито другото е потребно. И двете неща са непотребни. Сега тълкувание правя. Любовта е вън от всеки закон. Следователно, ако е потребно аз да любя, тогава има един закон, който ограничава Любовта. Нали разсъждавате вие обективно, как тогава ще обясните туй противоречие? Ако някаква необходимост мен ме заставя аз да любя, тогава това не е любов. Мислили ли сте така? Разсъждавайте. Ако те заставят чрез закон да любиш, това не е любов, това е нещо друго. Сега самият факт. Аз не говоря от мен, но това, което вие сте писали.
към беседата >>

49. Както е Он чист

Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е.
Сега аз ще говоря върху положителната страна на живота. Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е. няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти. „И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си?
към беседата >>

50. Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили

Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му.
Туй показва тъжно състояние или другояче казано: теченията са вече растителни или животински. Щом ъгълът на устата е насочен на горе, то е човешко и Божествено. Човешкото и Божествено течения имат движение на горе и напред. Животинското и растителното имат движения надолу и назад. И тогава, като ученици на окултизма, ще правите опит. Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му. Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате. Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите. Може да го отделите от вашето съзнание тъй, както дяволския нокът отделяте. Като речете да го откъснете, причинява известна болка, но може да го изтеглите от крака си.
към беседата >>

Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате.
Щом ъгълът на устата е насочен на горе, то е човешко и Божествено. Човешкото и Божествено течения имат движение на горе и напред. Животинското и растителното имат движения надолу и назад. И тогава, като ученици на окултизма, ще правите опит. Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му. Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате. Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите. Може да го отделите от вашето съзнание тъй, както дяволския нокът отделяте. Като речете да го откъснете, причинява известна болка, но може да го изтеглите от крака си. Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист.
към беседата >>

Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. (втори вариант)
Изобщо, линиите вървят в две направления: нагоре или надолу. Когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спущат надолу, т. е. теченията в него са или растителни, или животински. Щом ъглите на устата са насочени нагоре, човек става весел; тогава в него преобладават човешкото и Божественото състояния. И затова, като окултни ученици, трябва да правите ред опити, изследвания, да изучавате различните състояния, положителни и отрицателни, през които минавате. Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опити, при всяко подобно неразположение, вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви, и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Ама изваждането му щяло да ви причини известна болка, нищо от това. Изтеглете го от крака си! Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист.
към втори вариант >>

Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при вас, колко време ще трае и т. н. (втори вариант)
Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право. И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при вас, колко време ще трае и т. н. Като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние е чуждо. Хората много лесно се подават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора въз приемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои. След като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние.
към втори вариант >>

Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, за да видите причините и последствията на това състояние. (втори вариант)
Например когато центърът на Надеждата в някой човек е добре развит, той оказва влияние върху два специални мускула на неговото лице; при силно развита Надежда в човека ъгълът на устата е завит малко нагоре, а не надолу. Следователно мозъчните центрове оказват влияние в две направления - те създават или прави, или криви линии; понякога те образуват и вдлъбнати ъгли. Изобщо линиите вървят в две направления: нагоре или надолу - когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спускат надолу, т.е. теченията в него са или растителни, или животински; щом ъглите на устата са насочени нагоре, човек става весел - тогава в него преобладават човешкото и Божественото състояния. И затова, като окултни ученици, трябва да правите ред опити, изследвания, да изучавате различните състояния - положителни и отрицателни, през които минавате. Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, за да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опита, при всяко подобно неразположение вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Че изваждането му щяло да ви причини известна болка - нищо от това, изтеглете го от крака си! Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза.
към втори вариант >>

Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н.; като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие, това състояние ви е чуждо. (втори вариант)
Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н.; като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие, това състояние ви е чуждо. Хората много лесно се поддават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора възприемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои; след като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша, и едва сега я реализира; при такива случаи този човек сам се чуди как е станало, че се е изменил толкова много. Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва - чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много; след две-три години го срещате, живее пак честен, почтен живот - изменил се е, върнал се е в първото си състояние.
към втори вариант >>

51. Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите

Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза.
Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе. Тази е причината, поради която наричат омразата „законна кражба“. Като се противиш на човека, който те мрази, ти сам му даваш сила да черпи от твоята енергия. Ти се изтощаваш, а той придобива сила, става активен. Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза. Следователно, да се не противиш на злото, това значи да мислиш за доброто; да се не противиш на омразата, това значи да мислиш за Любовта. В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в черното – доброто и Любовта. Какво виждаме в живота? – Контрасти. Често добрият човек се поддава на лоши внушения в себе си и върши зло, а лошият се поддава на добри внушения и върши добро.
към беседата >>

Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза.
Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе. Тази е причината, поради която наричат омразата „законна кражба“. Като се противиш на човека, който те мрази, ти сам му даваш сила да черпи от твоята енергия. Ти се изтощаваш, а той придобива сила, става активен. Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза. Следователно, да се не противиш на злото, това значи да мислиш за доброто; да се не противиш на омразата, това значи да мислиш за Любовта. В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в черното – доброто и Любовта. Какво виждаме в живота? – Контрасти. Често добрият човек се поддава на лоши внушения в себе си и върши зло, а лошият се поддава на добри внушения и върши добро.
към беседата >>

52. Истината

Обект на Земята е Животът.
– Да намери своя ученик, казано в най-проста форма. Сега тия са вътрешни отношения. Защо търсим Бога? Ние Го търсим в Неговото първично проявление, за да ни даде Любов, а Любовта ще ни даде живота. Животът у нас липсва. Обект на Земята е Животът. Този живот ние търсим. Следователно Любовта, като се яви в своите проявления, трябва да създаде най-малката форма на физическото поле. Щом дойде Любовта, тя ще създаде първата форма, после ще почнат да се явяват ред други форми: те се сгрупирват, дават живота, той строи и започва растенето в света. Сега по какво се отличава Любовта? Че тя внася Живота.
към беседата >>

53. Какъв трябва да бъде ученикът

И тъй, обектът на Любовта е извън нея.
Щом изгубим Любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия и оставаме като сухи, мъртви кости. Туй е психологически вярно. И тъй, потребно ни е да обичаме някого. Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото ако рече тя сама себе си да обича, значи че ѝ липсва нещо. И тъй, обектът на Любовта е извън нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мъдростта. Обектът на Любовта – това е Мъдростта. И защо например една жена се възхищава от един силен мъж? Защото само умният човек е силен.
към беседата >>

Обектът на Любовта – това е Мъдростта.
Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото ако рече тя сама себе си да обича, значи че ѝ липсва нещо. И тъй, обектът на Любовта е извън нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мъдростта. Обектът на Любовта – това е Мъдростта. И защо например една жена се възхищава от един силен мъж? Защото само умният човек е силен. Тя му се възхищава и казва: „Мога да го любя, мога да разчитам на него.“ И Мъдростта всякога се възхищава от Любовта. Затова първото нещо е: жената трябва да бъде умна, за да може да люби Мъдростта. И мъжът трябва да бъде умен, за да люби Любовта.
към беседата >>

54. Допирните точки в природата

обектът на твоята любов се е отдалечил от тебе.
Това е друг въпрос. Докато любовта е в човека и го осветява, той е радостен и весел. Щом любовта го напусне, той започва да страда. Защо? Няма кой да го осветява. Следователно страданието, скръбта показват, че си изгубил любовта си, че свещта ти е изгаснала и предметът, т.е. обектът на твоята любов се е отдалечил от тебе. Това е малко противоречиво на вашите възгледи за любовта, но ще го приемете като ново положение. В бъдеще, когато пишете нови литературни произведения, ще си служите с нов език. Сега пишете: „Този човек плаче за изгубената си любов". Тогава ще пишете: „Този човек плаче за изгасналата си свещ". Или: „Еди-кой си скърби за изгасналата любов, за изгасналата истина".
към беседата >>

55. Психическо наблюдение

Следователно по отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от теб да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре.
При докосване на всеки пръст трябва да размишлявате. Когато се докоснете до показалеца, ще си кажете: Аз трябва да бъда благороден във всичките си постъпки! Когато се докоснете до сред-ния пръст, ще си кажете: Аз трябва да бъда справедлив, да разсъждавам правилно върху всички неща в живота. При докосване до безименния пръст ще си кажете: Аз трябва да обичам науките и изкуствата. При докосване до малкия пръст ще си кажете: При всички търговски сделки аз трябва да бъда изправен, да се съобразявам със законите на материалния свят. Следователно по отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от теб да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия, ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки.
към беседата >>

Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум.
Когато се докоснете до сред-ния пръст, ще си кажете: Аз трябва да бъда справедлив, да разсъждавам правилно върху всички неща в живота. При докосване до безименния пръст ще си кажете: Аз трябва да обичам науките и изкуствата. При докосване до малкия пръст ще си кажете: При всички търговски сделки аз трябва да бъда изправен, да се съобразявам със законите на материалния свят. Следователно по отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от теб да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия, ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господства субективният ум. Библията нарича тези два ума — двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които живеят всякога заедно.
към беседата >>

Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша.
При докосване до безименния пръст ще си кажете: Аз трябва да обичам науките и изкуствата. При докосване до малкия пръст ще си кажете: При всички търговски сделки аз трябва да бъда изправен, да се съобразявам със законите на материалния свят. Следователно по отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от теб да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия, ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господства субективният ум. Библията нарича тези два ума — двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които живеят всякога заедно. Когато правите упражнението, същевременно ще мислите и за планетите, с които са свързани отделните пръсти.
към беседата >>

В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния.
При докосване до малкия пръст ще си кажете: При всички търговски сделки аз трябва да бъда изправен, да се съобразявам със законите на материалния свят. Следователно по отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от теб да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия, ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господства субективният ум. Библията нарича тези два ума — двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които живеят всякога заедно. Когато правите упражнението, същевременно ще мислите и за планетите, с които са свързани отделните пръсти. Палецът, запример, се влияе от Венера; показалецът — от Юпитер; средният пръст — от Сатурн; безименният — от Слънцето, а малкият — от Меркурий.
към беседата >>

В животните господства обективният ум, затова те са жестоки.
Следователно по отношение на своя обективен ум вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от теб да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия, ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господства субективният ум. Библията нарича тези два ума — двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които живеят всякога заедно. Когато правите упражнението, същевременно ще мислите и за планетите, с които са свързани отделните пръсти. Палецът, запример, се влияе от Венера; показалецът — от Юпитер; средният пръст — от Сатурн; безименният — от Слънцето, а малкият — от Меркурий. Щом завършите двете части на упражнението, ще направите следното движение върху пръстите.
към беседата >>

56. Възлюби го

Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета.
Аз разсъждавам: Тия неща съществуват, следователно, те са необходими. Тъй че, в религиозното общество, и там има ограничения. Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила. Отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш. Влезеш в университета, някой виден професор преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява. Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета. Ако друг професор поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината? Това е заблуждение. И едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават. Всеки, който ограничава, не познава истината, Нима, когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва, как да го уча да яде? Аз възразявам: Кокошката учи ли пиленцето си, как да яде?
към беседата >>

57. Музика и пеене,средство за постигане на Божественото

Обект на нашата радост е всякога нещо материално.
Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя на нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши обектът на нашата радост, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов, тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре на Любовта.
към беседата >>

А като се разруши обектът на нашата радост, и всичката ни радост се разрушава.
Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя на нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши обектът на нашата радост, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов, тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре на Любовта. И казвам: Краката на тия същества мислят повече от нашите глави.
към беседата >>

Обектът не трябва да бъде материален.
Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя на нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши обектът на нашата радост, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов, тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре на Любовта. И казвам: Краката на тия същества мислят повече от нашите глави. Тия, които ходят на Любовта, техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук на Земята.
към беседата >>

58. Единство на съзнанието

Колкото по-голям става този ъгъл, интелектът се намалява, а природният, обективният ум се усилва.
Линиите на носа представляват двете рамена на ъгъла, а широчината на носа представлява големината на ъгъла. Колкото повече страните на тия ъгли се отдалечават от перпендикуляра, толкова повече интелигентността на човека отслабва. Колкото по-малък става ъгълът, толкова повече интелигентността се увеличава. Изобщо интелектуалната сила на човека се проектира чрез носа. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен, толкова умът му е по-проницателен. Колкото по-голям става този ъгъл, интелектът се намалява, а природният, обективният ум се усилва. Колкото чувствата са по-силни в човека, толкова по-широк е носът долу, при ноздрите. Общо казано, дължината на носа е свързана с интелекта, а широчината – с чувствата на човека. Като знаете тези общи положения, правете наблюдения, изучавайте формата на носа, за да видите какви различни отклонения са станали от нормалното положение, което Природата е определила. Всички линии, с които означаваме носа, очите, устата на човека, представляват силови линии. Тези силови линии определят интензивността на самите сили, които работят в човека.
към беседата >>

59. Значение на гласните при окултното пеене

Той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата.
Туй показва, че „Е“-то се държи в умствения свят и после слиза долу. Гърците го пишат обратно. С тия букви ще регулирате. Някой път казвате на себе си: „Ии...ии...“ – ще регулираш нещо. Или пък неразположен си, някаква болка имаш в ума или в сърцето, казваш: „О-о...“, „О-о...“ У човека има двама души: онзи, който се сърди и бърза. Той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата. Той е търговец. Ще му кажеш: „О-о...“ Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар“. Работите се обръщат с главата надолу. В думите се срещат гласни букви, които имат смисъл в окултната наука.
към беседата >>

60. Ще ви научи

Обаче, хората взимат Христовите идеи, турят им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане.
Аз само мисля за Господа, не се разговарям с Него. – Отде знаеш това? Кой авторитет следваш? – Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени. Според мене, тези учени и философи трябва да се спрат върху 12 стих от прочетената глава, дето се казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” В този стих е скрита една велика истина. Обаче, хората взимат Христовите идеи, турят им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане. В какво се заключава едното, и в какво другото схващане? Мислите ли, че като кажете субективно и обективно схващане, ще разрешите всички въпроси? Под „субект” разбираме нещо вътрешно, а под „обект” – външно. Човек трябва да дойде до положение да съпоставя нещата, да намира отношението, което съществува между тях. Какво ще разберете, ако напиша буквите a, b, c, d?
към беседата >>

Мислите ли, че като кажете субективно и обективно схващане, ще разрешите всички въпроси?
Кой авторитет следваш? – Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени. Според мене, тези учени и философи трябва да се спрат върху 12 стих от прочетената глава, дето се казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” В този стих е скрита една велика истина. Обаче, хората взимат Христовите идеи, турят им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане. В какво се заключава едното, и в какво другото схващане? Мислите ли, че като кажете субективно и обективно схващане, ще разрешите всички въпроси? Под „субект” разбираме нещо вътрешно, а под „обект” – външно. Човек трябва да дойде до положение да съпоставя нещата, да намира отношението, което съществува между тях. Какво ще разберете, ако напиша буквите a, b, c, d? Нищо няма да разберете. Обаче, ако напиша пропорцията, а: b = c: d, имате вече известно отношение.
към беседата >>

Под „субект” разбираме нещо вътрешно, а под „обект” – външно.
– Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени. Според мене, тези учени и философи трябва да се спрат върху 12 стих от прочетената глава, дето се казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” В този стих е скрита една велика истина. Обаче, хората взимат Христовите идеи, турят им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане. В какво се заключава едното, и в какво другото схващане? Мислите ли, че като кажете субективно и обективно схващане, ще разрешите всички въпроси? Под „субект” разбираме нещо вътрешно, а под „обект” – външно. Човек трябва да дойде до положение да съпоставя нещата, да намира отношението, което съществува между тях. Какво ще разберете, ако напиша буквите a, b, c, d? Нищо няма да разберете. Обаче, ако напиша пропорцията, а: b = c: d, имате вече известно отношение. Превеждам тази пропорция по следния начин: моят ум (a) се отнася към моето сърце ( , както волята ми © към моето тяло (d).
към беседата >>

Казват: Субект и обект.
– Когато е изгаснал. Има особено качество въглища, които не горят и не топлят. За един е така, но за друг не е така. Като поставят същите въглища в специални печки, те горят и топлят. В това има известен субективизъм. Казват: Субект и обект. Под „субект” се разбира нещо вътрешно, вътрешна опитност, вътрешен живот. Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот. Човек изучава и външния, и вътрешния живот, които се преплитат взаимно. За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект. Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си.
към беседата >>

Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот.
За един е така, но за друг не е така. Като поставят същите въглища в специални печки, те горят и топлят. В това има известен субективизъм. Казват: Субект и обект. Под „субект” се разбира нещо вътрешно, вътрешна опитност, вътрешен живот. Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот. Човек изучава и външния, и вътрешния живот, които се преплитат взаимно. За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект. Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си. Някой те наблюдава отвън и те изучава; същевременно, и ти го изучаваш като обект. Значи, едновременно, човек може да бъде и субект, и обект.
към беседата >>

За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект.
В това има известен субективизъм. Казват: Субект и обект. Под „субект” се разбира нещо вътрешно, вътрешна опитност, вътрешен живот. Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот. Човек изучава и външния, и вътрешния живот, които се преплитат взаимно. За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект. Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си. Някой те наблюдава отвън и те изучава; същевременно, и ти го изучаваш като обект. Значи, едновременно, човек може да бъде и субект, и обект. Сега, да дойдем до реалността на нещата. Казвате, че реално е само това, което може да се пипа.
към беседата >>

Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си.
Казват: Субект и обект. Под „субект” се разбира нещо вътрешно, вътрешна опитност, вътрешен живот. Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот. Човек изучава и външния, и вътрешния живот, които се преплитат взаимно. За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект. Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си. Някой те наблюдава отвън и те изучава; същевременно, и ти го изучаваш като обект. Значи, едновременно, човек може да бъде и субект, и обект. Сега, да дойдем до реалността на нещата. Казвате, че реално е само това, което може да се пипа. Знаете, че имате ум, сърце, воля, тяло, душа и дух.
към беседата >>

Някой те наблюдава отвън и те изучава; същевременно, и ти го изучаваш като обект.
Под „субект” се разбира нещо вътрешно, вътрешна опитност, вътрешен живот. Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот. Човек изучава и външния, и вътрешния живот, които се преплитат взаимно. За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект. Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си. Някой те наблюдава отвън и те изучава; същевременно, и ти го изучаваш като обект. Значи, едновременно, човек може да бъде и субект, и обект. Сега, да дойдем до реалността на нещата. Казвате, че реално е само това, което може да се пипа. Знаете, че имате ум, сърце, воля, тяло, душа и дух. Кое от тях е реално?
към беседата >>

Значи, едновременно, човек може да бъде и субект, и обект.
Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот. Човек изучава и външния, и вътрешния живот, които се преплитат взаимно. За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект. Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си. Някой те наблюдава отвън и те изучава; същевременно, и ти го изучаваш като обект. Значи, едновременно, човек може да бъде и субект, и обект. Сега, да дойдем до реалността на нещата. Казвате, че реално е само това, което може да се пипа. Знаете, че имате ум, сърце, воля, тяло, душа и дух. Кое от тях е реално? Кой е пипал ума и сърцето?
към беседата >>

Ще знаете, че всички, които сте обекти в живота, за Бога сте едно цяло и влизате в Неговия свят.
На какво се дължат споровете между хората? Те са престанали да вярват в закона на любовта, а вярват само на себе си. Казваш: Аз страдам, животът ми трябва да се осигури. – Какво ще кажеш за другите? Ти искаш да се осигуриш, а за другите не мислиш. Ще знаете, че всички, които сте обекти в живота, за Бога сте едно цяло и влизате в Неговия свят. Затова Той казва: Всички недоразумения между хората ще се оправят; всички тефтери на търговци с нечисти сметки ще се проверят. Който не дава тефтера си да се провери, ще отиде в затвора. На всеки беден, който живее по Божествения закон, ще му се дадат добри условия. Както виждате, добри разпореждания. В Божествения свят има всичко, каквото пожелаете: за учителите и за учениците, за бащите и майките, за свещениците, за проповедниците, за управниците.
към беседата >>

61. Прояви на съзнанието

Когато изнася истината, човек трябва да гледа обективно на нещата.
Затова именно недостатъците трябва да се използват по най-разумен и правилен начин. Чрез тях ще калите волята си и ще изпитате силата на своята мисъл. Недостатъците, от какъвто характер да са – физически, сърдечен, умствен или духовен, са създадени от самите вас. Следователно само вие можете най-лесно да се справите с тях. Сега ще ви дам малки обяснения, от които трябва да се ползвате. Когато изнася истината, човек трябва да гледа обективно на нещата. Например, започваш да броиш от 1 до 10; казваш: 1, 2, 3, 6, 9... – сбъркаш. Щом направиш погрешка, не остава нищо друго, освен да заличиш погрешката и да започнеш отново: 1, 2, 3, 4, 8, 9... – пак направиш погрешка. Ще заличиш погрешката и ще продължиш да пишеш. Който не разбира закона, той ще започне да се извинява, да търси причините – защо, за какво е сгрешил. Който разбира закона, той лесно изправя погрешката си.
към беседата >>

62. Значение на ръцете и пръстите

Та туй проявление, което имате, тия неща трябва да ги изучавате чисто обективно.
То не е и философия. Защото ако съдим по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по-ниско от нас, туй не показва, че това е така с животното. Не. Може потенциално то да е равно на нас, но в своето кинетическо състояние не се е проявило. Да кажем, един цигулар свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае да свири. Туй дете, като се прояви, може да стане един виртуоз, 10 пъти по-знаменит от първия. Та туй проявление, което имате, тия неща трябва да ги изучавате чисто обективно. В окултната наука искат да събудят съзнанието на всеки един ученик, да съзнае същността на своето проявление. Той не трябва да съжалява за положението, което заема. Никога не трябва да съжалява за едно положение. В нас трябва да има един стремеж и работата, която ни е дадена в даден случай, да я изпълним, тя е вътрешна. Външната форма ще ни даде случай да развием ония способности, които са заложени в душата ни.
към беседата >>

63. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Тя си има свой обектъ.
За да имате благородство, трѣбва да имаме единъ свѣтъ положителенъ и неизмѣненъ. Азъ наричамъ истина само това, което не се измѣня, абсолютно всѣкога остава въ едно и сѫщо положение. Казвате, какво нѣщо е истината? Истината е нѣщо недостѫпно за човѣшкитѣ умове при сегашните условия, тя може да се опрѣдѣли като нѣщо конкретно, като отношения на нѣщата, едни къмъ други. Но истината е нѣщо духовно отвлечено. Тя си има свой обектъ. Кой е обектътъ на истината? – Свободата, а тя е нѣщо приблизително материално. Онзи човѣкъ, който има истина въ душата си, щомъ те срещне, ще развърже връзкитѣ ти и ще каже: „Стани, освободи се отъ тия връзки, които те стягат“. Защото, който има истината, той иска всякого да види свободенъ. Ако си гладенъ, той ще те нахрани, ако си бѣденъ, той ще ти помогне, ако си неученъ – сѫщо.
към беседата >>

Кой е обектътъ на истината?
Азъ наричамъ истина само това, което не се измѣня, абсолютно всѣкога остава въ едно и сѫщо положение. Казвате, какво нѣщо е истината? Истината е нѣщо недостѫпно за човѣшкитѣ умове при сегашните условия, тя може да се опрѣдѣли като нѣщо конкретно, като отношения на нѣщата, едни къмъ други. Но истината е нѣщо духовно отвлечено. Тя си има свой обектъ. Кой е обектътъ на истината? – Свободата, а тя е нѣщо приблизително материално. Онзи човѣкъ, който има истина въ душата си, щомъ те срещне, ще развърже връзкитѣ ти и ще каже: „Стани, освободи се отъ тия връзки, които те стягат“. Защото, който има истината, той иска всякого да види свободенъ. Ако си гладенъ, той ще те нахрани, ако си бѣденъ, той ще ти помогне, ако си неученъ – сѫщо. Той ще те освободи, понеже обича истината и всякога обича свободни хора.
към беседата >>

Обектъ на мѫдростьта е свѣтлината.
Този животъ, този широкъ свѣтъ е за васъ, може да го използувате по другъ начинъ. Слѣдователно, учи ги на свобода. Какво нѣщо е мѫдростьта? Казватъ: „Той е мѫдъръ човѣкъ“. Мѫдростьта е пакъ нѣщо отвлечено. Обектъ на мѫдростьта е свѣтлината. Слѣдователно, тамъ дѣто има свѣтлина, има и мѫдрость. Тъй е и съ физическата свѣтлина. Дѣто има свѣтлина, има и мѫдрость. А кой отъ васъ не е виждалъ свѣтлината. Слѣдователно, дѣто има свѣтлина, има и знание.
към беседата >>

Свѣтлината е обектъ на мѫдростьта.
Тъй е и съ физическата свѣтлина. Дѣто има свѣтлина, има и мѫдрость. А кой отъ васъ не е виждалъ свѣтлината. Слѣдователно, дѣто има свѣтлина, има и знание. Тамъ извори текатъ, местности хубави има, които ще проучавате, и у хората се заражда желание да пишатъ. Свѣтлината е обектъ на мѫдростьта. Ако вѫтрѣ въ твоя умъ има свѣтлина, можешъ да пишешъ, можешъ да разберешъ мѫдростьта. „Трѣбва да бѫдемъ мѫдри“, казватъ. Е, имаме ли тази свѣтлина? Въ какво седи свѣтлината? Тамъ, дѣто има свѣтлина, свѣтлината цѣри всички недъзи, всички болести.
към беседата >>

Слѣдователно, свѣтлината е обектъ на Божествената мѫдрость, която трѣбва да ни даде онова знание, с което можемъ да поправимъ нашия животъ, както е билъ въ миналото, изопаченъ животъ.
Защо не имъ отърваше? И ще дойдатъ най-послѣ да ме убѣждаватъ, че Христосъ тъй училъ. Много нѣщо горчиво е казалъ Христосъ, но го туриха на страна. Каквото Христосъ е училъ, то е писано, и може би, слѣдъ 2,000 години, като дойдетѣ на земята, ще видитѣ какво е училъ Христосъ. Хората ще бѫдатъ културни, ще изнесатъ какво е училъ Христосъ. Слѣдователно, свѣтлината е обектъ на Божествената мѫдрость, която трѣбва да ни даде онова знание, с което можемъ да поправимъ нашия животъ, както е билъ въ миналото, изопаченъ животъ. Защото, нѣкой пѫть ние ядемъ много, и послѣ казваме, че нѣма да ядемъ. Сега, между онзи, който яде и онзи, който не яде, има ли нѣкаква разлика? Нѣкой пѫть хванешъ нѣкоя болѣстъ не ядешъ. Ще постишъ 40 дни, но това не е една привилегия, ти си ялъ, ялъ, сега ще постишъ. Твоятъ стомахъ ще си почине.
към беседата >>

И тъй обектъ на мѫдростьта е свѣтлината.
Ще дойде нѣкой проповѣдникъ. Какво е той? Ако той е единъ камъкъ, и публиката, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно? Въ всѣка проповѣдъ трѣбва да има нѣщо живо. Когато ви говоря за Бога, това е нѣщо сѫществено, толкова сѫществено и реално, че всѣкога и навсѣкѫдѣ може да го провѣрите: и въ хората, и въ животнитѣ, и въ дърветата, и въ въздуха, навсѣкѫдѣ. И тъй обектъ на мѫдростьта е свѣтлината. Слѣдователно, въ нашитѣ умове трѣбва да има свѣтлина. Е какъ ще се разберемъ? Дойде нѣкой и ми казва: „Азъ не споделямъ твоето мнение“. Какво можешъ да не споделяшъ въ моето мнение? Ние трѣбва да споделяме мнението на природата.
към беседата >>

Сега, обектъ на любовьта какво е?
Направете опита вечерно врѣме, за да видите, имате ли свѣтлина. Изгасете електричеството, и вижте, имате ли въ мозъка си свѣтлина. Излезте вечерно врѣме, прѣзъ нѣкоя тъмна, мрачна нощь, когато има гръмотевица, и вижте, излиза ли отъ мозъка ви тази свѣтлина, прави ли тя прѣдъ васъ пѫтьтъ ви малко свѣтълъ. Да, свѣтлина ще имате прѣдъ себе си, прѣдъ краката си. Туй е подразбиралъ Христосъ въ свѣтлината. Сега, обектъ на любовьта какво е? Обектъ на любовьта е чистотата. Мѫдростьта се изразява въ човѣшкия умъ, въ човѣшкия мозъкъ, а любовьта – въ човѣшкото сърдце. Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да почувстваме, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система. Казватъ, че любовьта изгаря. Азъ вѣрвамъ, че тамъ, дѣто има съпротивление, става изгаряне.
към беседата >>

Обектъ на любовьта е чистотата.
Изгасете електричеството, и вижте, имате ли въ мозъка си свѣтлина. Излезте вечерно врѣме, прѣзъ нѣкоя тъмна, мрачна нощь, когато има гръмотевица, и вижте, излиза ли отъ мозъка ви тази свѣтлина, прави ли тя прѣдъ васъ пѫтьтъ ви малко свѣтълъ. Да, свѣтлина ще имате прѣдъ себе си, прѣдъ краката си. Туй е подразбиралъ Христосъ въ свѣтлината. Сега, обектъ на любовьта какво е? Обектъ на любовьта е чистотата. Мѫдростьта се изразява въ човѣшкия умъ, въ човѣшкия мозъкъ, а любовьта – въ човѣшкото сърдце. Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да почувстваме, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система. Казватъ, че любовьта изгаря. Азъ вѣрвамъ, че тамъ, дѣто има съпротивление, става изгаряне. Обектъ на любовьта е чистотата.
към беседата >>

Обектъ на любовьта е чистотата.
Обектъ на любовьта е чистотата. Мѫдростьта се изразява въ човѣшкия умъ, въ човѣшкия мозъкъ, а любовьта – въ човѣшкото сърдце. Любовьта е пъкъ нѣщо съвсемъ духовно, не е нѣщо, което можемъ да го пипнемъ, тя е нѣщо, което отдалечъ само можемъ да почувстваме, тя не е нѣкакво малко разположение, но любовьта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нѣщо толкова голѣмо, че съвсемъ може да разтопи нашата нервна система. Казватъ, че любовьта изгаря. Азъ вѣрвамъ, че тамъ, дѣто има съпротивление, става изгаряне. Обектъ на любовьта е чистотата. Тамъ, дѣто има любовь, непрѣменно ще има чистота. Нѣма ли чистотата, нѣма и любовь. Вижте онази младата мома какъ постѫпва. Азъ взимамъ това сравнение въ много хубавъ смисълъ. Онази младата мома, като дѣте е ходила съ кални крака, съ нечисти рѫце, но послѣ, като залюби, като заговори любовьта въ нея, нѣма вече кални крака, измива си всѣки день краката; по нѣколко пѫти на день си мие рѫцѣтѣ; чисти се, дрехитѣ ѝ винаги спрѣтнати. Защо?
към беседата >>

Тя си има свой обект – свободата. (втори вариант)
Благородният човек е положителен, неизменен. – Що е истина? – Ето едно понятие, което при сегашните условия остава недостъпно за човешките умове. Конкретно, тя може да се определи като отношение между нещата. Истината е духовно, отвлечено понятие. Тя си има свой обект – свободата. Отчасти свободата е нещо материално. Който носи истината, всякога освобождава. Като види, че си вързан, веднага ще те развърже и ще каже: Стани, бъди свободен! Тези връзки те спъват, не ти са нужни. Ако си гладен, ще те нахрани; ако си жаден, ще те напои; ако си прост, неучен, ще ти даде знания; ако си беден, ще те освободи от бедността.
към втори вариант >>

И тя е нещо отвлечено, но има свой обект – светлината. (втори вариант)
Светът е широк, за вас е създаден. Използвайте го разумно. Това е говорил Христос на учениците си и на народа. Той им проповядвал за свободата. Що е мъдростта? И тя е нещо отвлечено, но има свой обект – светлината. Където е светлината, там е мъдростта. Същото се отнася и за физическата светлина. Където има физическа светлина, там е мъдростта, там е знанието. Кой не е виждал светлината? Кой не й се е радвал?
към втори вариант >>

Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието. (втори вариант)
И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано. След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той. Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа. Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието. С това знание ние можем да изправим живота си. Говоря за изопачения живот, защото някога човек яде повече, отколкото трябва, и после намира, че няма смисъл в яденето. Каква разлика има между онзи, който яде, и онзи, който не яде? Заболееш, и преставаш да ядеш. Много естествено.
към втори вариант >>

И тъй, обект на мъдростта е светлината. (втори вариант)
Какво ще стане с житото? Ще се смели на брашно. Във всяка проповед трябва да намериш нещо живо. Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде. Ако търсите Бога, ще Го опитате и в човека, и в животното, и в растението, и във въздуха, и във водата – навсякъде. И тъй, обект на мъдростта е светлината. Тя е в човешките умове. Без светлина в умовете няма разбиране. Дойде някой и ми казва: Аз не споделям твоите идеи. – Няма защо да споделяш моите идеи. И ти, и аз трябва да споделяме идеите на разумната природа.
към втори вариант >>

Обект на любовта е животът. (втори вариант)
Говорите за трите лица на Бога, а не Го познавате. Под "три лица" разбирам да вярваш в Бога, в ближния си и в себе си. Това троеличие има смисъл. И тогава казвам: Само в любовта има единство. Не говоря за обикновената любов, но за любовта на трите основни принципа: любовта, мъдростта и истината. Обект на любовта е животът. Обект на мъдростта е светлината. Обект на истината е свободата. Тези принципи се преплитат взаимно. Да обичаш някого, значи, да внесеш в ума му светлина и да го освободиш от всички лоши мисли. Ако е намислил да направи някакво зло, да е готов да се откаже в името на любовта.
към втори вариант >>

Обект на мъдростта е светлината. (втори вариант)
Под "три лица" разбирам да вярваш в Бога, в ближния си и в себе си. Това троеличие има смисъл. И тогава казвам: Само в любовта има единство. Не говоря за обикновената любов, но за любовта на трите основни принципа: любовта, мъдростта и истината. Обект на любовта е животът. Обект на мъдростта е светлината. Обект на истината е свободата. Тези принципи се преплитат взаимно. Да обичаш някого, значи, да внесеш в ума му светлина и да го освободиш от всички лоши мисли. Ако е намислил да направи някакво зло, да е готов да се откаже в името на любовта. Често се говори за влиянието, което хората си оказват едни на други.
към втори вариант >>

Обект на истината е свободата. (втори вариант)
Това троеличие има смисъл. И тогава казвам: Само в любовта има единство. Не говоря за обикновената любов, но за любовта на трите основни принципа: любовта, мъдростта и истината. Обект на любовта е животът. Обект на мъдростта е светлината. Обект на истината е свободата. Тези принципи се преплитат взаимно. Да обичаш някого, значи, да внесеш в ума му светлина и да го освободиш от всички лоши мисли. Ако е намислил да направи някакво зло, да е готов да се откаже в името на любовта. Често се говори за влиянието, което хората си оказват едни на други. Според мене, главно влияние върху хората оказва светлината.
към втори вариант >>

И тъй, обект на любовта е животът и чистотата, а мястото й е в човешкото сърце. (втори вариант)
Направете опит, да видите, имате ли светлина в ума си. Този опит може да направите вечер. Излезте на открито, в тъмна, бурна нощ и вижте, излиза ли от главата ви светлина, която осветява вашия път. Ако пътят ви се осветява, вие имате светлина, т.е. свързани сте с мисълта на Христа. И тъй, обект на любовта е животът и чистотата, а мястото й е в човешкото сърце. Любовта е духовна сила, тя не се пипа, нито се вкусва, само отдалеч може да се почувства. Тя не е обикновено настроение или разположение. От нея се излъчва грамадна енергия, която може да разтопи нервната система на човека. Казват, че любовта е огън, който изгаря. Не, тя изгаря само това, което й се противопоставя.
към втори вариант >>

64. Малките случаи

Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент.
То е голям изпит. Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом. Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически туй има известна връзка от миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър. По същия закон и ние сега съвременните хора страдаме от малките погрешки.
към беседата >>

65. Свещеното правило

КД

Сега във вашия клас вие нямате още никакъв обект.
Сега във вашия клас вие нямате още никакъв обект. И 5-те вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не донася. Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци.
към беседата >>

Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате.
Сега във вашия клас вие нямате още никакъв обект. И 5-те вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не донася. Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята.
към беседата >>

Има знания, които се добиват по разни начини, но най-полезни начини [знания] са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината.
Вие как сте? Може ли да разчитате? Ще дойдете, има една свещено правило, на когото очите му са отворени, Господ всякога отбелязва. Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. Има знания, които се добиват по разни начини, но най-полезни начини [знания] са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината. Не положим ли в основата Божествената Любов, то не е знание. Знание придобито със закона на Любовта, то остава като един скъпоценен камък, той не се разваля. Те са живи отношения. Сега представете си едно време сте били царици, аз съм ви срещнал, вие казахте, че ще оправите света и виждам такива присъди, интриги и най-после дойдохте до туй обедняване, в което сега се намирате. Питам ви: Придобихте ли опитност?
към беседата >>

66. Качества на ума, сърцето и волята

Туй е обективната, предметната страна.
Туй е първото правило. Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? – Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно един предмет се обиква само тогава, когато ние видим неговата външна форма. Туй е обективната, предметната страна. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е. не може да го използва, завладее – разбирам в широк смисъл. Тъй щото най-първо във вашето съзнание трябва да хвърлите светлина върху предмета, да обикнете този предмет, и тогава да го схванете чрез вашата воля. Чрез тия три процеса вие може да се домогнете до онова знание, което Природата е вложила. Сега първото нещо: вие не може да мислите правилно.
към беседата >>

67. Смисълът на противоречието

Това място, където са веждите, долната част на челото, има способности, които се занимават само с обективния, реалния, материалния свят.
Без Истината лъжата господства; с Истината какво започва? – Музиката започва. Музиката въобще има произхода си от духовния свят, от ангелския свят. Нейният произход не е от Божествения свят. Тя е връзка, съединителна нишка между човешкия и Божествения свят. Това място, където са веждите, долната част на челото, има способности, които се занимават само с обективния, реалния, материалния свят. После, има друго едно поле на способности, през средата на челото, англичаните го наричат място на ритентивни (събирателни) способности или селшинтелектуални (полуинтелектуални). В тия места се съдържат набралите се енергии. Тук спадат няколко способности: музиката, времето, пространството, паметта. Всичките тези способности спадат към духовния свят. Математиката например спада към материалните науки; геометрията – също.
към беседата >>

68. Бяла и черна светлина

Пазете се да не изпаднете в положението на ония, които за обект на любовта си вземат само една част и забравят Цялото.
Ако под думата едного разбирате Единния, Безграничния, идеята ви е права, понеже Той включва в себе си всички същества. – "Обичаш ли и мене? " Щом някой ви зададе този въпрос, той вече внася злото в себе си. Защото веднъж обикнали Единния, вие не можете да не обичате всички, понеже Той съдържа в себе си всички части. Той е Цялото, а всички останали същества са Неговите части. Пазете се да не изпаднете в положението на ония, които за обект на любовта си вземат само една част и забравят Цялото. Майката казва: "Обичам само детето си", дъщерята казва: "Обичам само баща си и майка си", друг някой казва: "Обичам само приятеля си." Какво прави Природата в такива случаи? Тя взема детето на майката, взема бащата и майката на дъщерята, взема приятеля на някого и по този начин ги заставя да мислят, да разберат, че са на крив път. Те могат да обичат частите, но първо трябва да обичат Цялото, което включва в себе си всички части. Питам какво придава човек с Любовта си? Какво придавате вие на онзи, когото обичате?
към беседата >>

69. Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки

Трѣбва да имамъ обектъ.
Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте!
към беседата >>

Трябва да имам обект. (втори вариант)
Мислите някой път, че сте много умни, тъй ви схващам. Като се мислите за умни, страхувате се, да не би да ви измамят нещо. Няма какво да ви мамим, лъжете се. Допуснете сега, че аз искам да ви измамя. Какво ще спечеля от вас, ако ви излъжа? Трябва да имам обект. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъл не е ваша, освободете се от нея. Това именно, е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвам: Съмнявате се, опитайте!
към втори вариант >>

70. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни

Духътъ всѣки Божественъ день се явява, въ разни епохи, за да използува великия законъ въ свѣта, и да съзнаемъ, че цѣлата вселенна, въ която сега живѣемъ, това е едно обективно училище, прѣзъ което всички човѣшки души ще минатъ.
Послѣ, пакъ излезѣмъ отъ Бога, дойдемъ на земята, постоянно промѣнение на живота става. Промени ставатъ, само промени ставатъ! Онѣзи, които не разбиратъ закона, казватъ: „Ама духъ може ли да се прѣражда? “ Духътъ не може да се прѣражда. Духътъ може да влиза въ разни положения, разни обстановки. Духътъ всѣки Божественъ день се явява, въ разни епохи, за да използува великия законъ въ свѣта, и да съзнаемъ, че цѣлата вселенна, въ която сега живѣемъ, това е едно обективно училище, прѣзъ което всички човѣшки души ще минатъ. Тъй учи тази велика наука, че слѣдъ като минете тукъ учението на земята, ще отидете въ друга нѣкоя планета отъ слънчевата система, послѣ ще напуснете това мѣсто и ще отидете въ други планети. Сега, затова можемъ да говоримъ, можемъ и да не говоримъ, но има хора, които вече сѫ напрѣднали, на които трѣбва да се говори, и трѣбва да знаятъ смисъла на живота. Туй е още външната страна на въпроса, но има друга една духовна, вѫтрѣшна страна на въпроса. Човѣкъ може да развие своитѣ духовни очи, та да види, че има една отлична култура, съ всичко красиво въ себе си, толкова висока, сѫществата и сѫ съ такава висока култура, тѣ стоятъ на единъ уровенъ много по-високъ отъ нашия, и ако влѣземъ между тѣхъ и видимъ, какъ живѣятъ тѣ, какъ се учатъ, какъ построяватъ своитѣ градове, какъ възпитаватъ своитѣ дѣца, ние ще въздъхнемъ, и ще кажемъ: „Да, това е култура, това е животътъ.“ И Христосъ е казалъ: „Въ дома на Отца моего много жилища има, и тѣ сѫ жилища на тая култура“.
към беседата >>

Духът се явява в разни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че Вселената е велико, обективно училище. (втори вариант)
Значи, на физическия свят човек умира, а се ражда в Божествения свят. Като поживее известно време там, той слиза на земята. Сега става обратното: той умира за Божествения свят, а се ражда на физическия. Който не разбира този закон, пита: Може ли дух да се преражда? Духът не се преражда, но се вселява, минава от една форма в друга. Духът се явява в разни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че Вселената е велико, обективно училище. Всички души – малки и големи, минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на слънчевата система. Това може да ви се говори, може и да не се говори. Обаче, има напреднали хора, които трябва да знаят, какъв е смисълът на живота.
към втори вариант >>

71. Петимата братя

Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност.
Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите колкото искате. – Какво станало после с младия момък, Моис? – Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. Какво представя Моисеевото учение? – Законът. Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност. Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. – Кога?
към беседата >>

72. Методи и насърчения за хармонизиране

КД

Така ще имате обект, върху който ще мислите.
Ако пръстите ви са по- къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст, да станат още по-дълги. Тъй се работи. Винаги ще имате по един проект, върху който ще работите. Ще мислите, за да създавате нова форма. (Към Олга) - Щом пръстите ви са по-къси, ще ги продължавате мислено с още 1-2 см, ще се упражнявате. Така ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. И палецът ще проточите нагоре, и по-широк ще го направите. Всичко можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, но ще турите в ума си този идеал и клетката, като го види, ще каже: „Ето какво иска моят господар." И ден след ден пръстите ви ще се изменят.
към беседата >>

73. Живият кръг

Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят; периферията или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят.
Тангентата чрез точката на допирането си с окръжността упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. В окултната геометрия кръгът представлява един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида – субектът. Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят; периферията или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят. Ясно е тогава, че тангентите представляват отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него – чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото движение, т.е. да предизвика известна промяна в неговите мисли, чувства или постъпки. Ако съзнанието се подчини на този импулс отвън и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успех във външните работи. Но ако се възпротиви на този импулс и се движи в посока обратна на тангентата, то ще влезе в стълкновение с онази група съзнания, които тази тангента представлява.
към беседата >>

74. Дерзайте, Аз съм