Търсене в беседите за 'Непостоянство'

Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път.

Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път.
Ако някой от вас се готви за изпит по история например, той е смел, защото сега учи, знае повече от другите; който е държал вече изпита си, той казва: “Аз знаех много неща, но ги забравих.” Представете си сега, че при вас дойде някой външен човек и ви каже: “Моля ви се, понеже сте окултен ученик и знаете добре законите, кажете ми какъв метод за възпитание трябва да приложа към своето дете, което е много своенравно, упорито? ” Вие ще му отговорите, че детето трябва да се остави свободно. Обаче законът на свободата работи само при формулата Вп. Тази формула е вярна през всичките времена на вечността. Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път. За това обаче се изисква дълго време. Ето защо човек, оставен свободно да се развива сам на себе си, той ще може да се добере до правия път, но за това се изискват дълги лутания. Друго е, ако той знае законите и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати времето на своето развитие. Много от съвременните хора се учат от своите опитности.
към беседата >>

Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина.

Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел.
към беседата >>

Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо.

По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.
към беседата >>

Наложи знанието си на себе си и кажи: „Чрез знанието си ще се наложа на сиромашията си, на болестта, на неразположението, на непостоянството си“.

Наложи знанието си на себе си и кажи: „Чрез знанието си ще се наложа на сиромашията си, на болестта, на неразположението, на непостоянството си“.
От гледище на старото учение човек трябва да бъде силен, да има знание, да се налага на другите. Да се налагаш на другите, това не е знание. Истината дава свобода и може да бъде обща за всички. Ако наложиш своето знание на хората, други пък ще наложат на тебе тяхното знание, трети – на тях и т.н. Не се налагай на никого! Наложи знанието си на себе си и кажи: „Чрез знанието си ще се наложа на сиромашията си, на болестта, на неразположението, на непостоянството си“. Казваш, че никой не те обича. Дай си отчет, за какво искаш да те обичат. Защо ти да не обичаш? За да те обича някой, това показва, че ти се нуждаеш от нещо. Само онзи те обича, който може да ти съдейства да придобиеш онова, от което се нуждаеш.
към беседата >>

Кажете си: „Аз ще наложа знанието си върху своята сиромашия, върху своето болезнено състояние, върху неразположението си, върху своето непостоянство и т.н.“ Ето де би трябвало да приложите своето знание. (втори вариант)

Кажете си: „Аз ще наложа знанието си върху своята сиромашия, върху своето болезнено състояние, върху неразположението си, върху своето непостоянство и т.н.“ Ето де би трябвало да приложите своето знание. (втори вариант)
Да се налагаш на другите, това не е знание. Истината е, която може да бъде обща за всички. Ако ти наложиш своето знание върху други, после ще дойдат някои да наложат знанието си върху тебе, трети пък върху тях и т.н. Не се стремете да налагате знанието си на другите. Наложете знанието си върху себе си. Кажете си: „Аз ще наложа знанието си върху своята сиромашия, върху своето болезнено състояние, върху неразположението си, върху своето непостоянство и т.н.“ Ето де би трябвало да приложите своето знание. Някой искате да ви обичат. Казвате, че няма кой да ви обича. Когато искате някой да ви обича, вие трябва да си дадете отчет, за какво да ви обича. Или пък аз трябва да обичам някого. Също трябва да си дам отчет, за какво трябва да го обичам.
към втори вариант >>

Още първите християни са говорили за непостоянството на човека. (втори вариант)

Следователно, за да знаеш, как да постъпваш при различни случаи в живота, нужно е разбиране, напредничавост и будно съзнание. Човек не е всякога еднакво буден. Някога съзнанието му е будно и светло, а някога – едва мъждее. Често човек е непостоянен в своите убеждения, вярвания и разбирания. Някога той е непостоянен и в любовта си, и в обичта си към истината, както и в изпълняването на Божията воля. Още първите християни са говорили за непостоянството на човека. Те са имали опитност от него. Затова апостол Петър казва: „Бъдете трезви, бодри, защото съперникът ви, дяволът, като лъв рикае и обхожда да търси, кого да погълне; комуто се съпротивявайте, стоящи твърди във вярата, понеже знаете, че истите страдания се случват на братята ви, които са на света.“ (– 8 и 9 ст.). Хората се страхуват от дявола, като от звяр, да не ги срещне на пътя им. Дяволът е много учен, познава законите на човешката мисъл и майсторски напада. Той се приготвя предварително и отдалеч още стреля, и то на слаби, лесно-уязвими места.
към втори вариант >>

Човек има една слабост – непостоянство.

Всяка мисъл, която влиза в ума, трябва да остави сила на характера. Ти си се обезсърчил. Щом внесеш една трезва мисъл, веднага не те е страх; щом внесеш едно благородно чувство, не те е страх. Казвате: „Имаме слабости“. Ако мисълта е права и чувството е право, слабост няма. Човек има една слабост – непостоянство. Непостоянството е лоша работа. Искаш да направиш нещо, но отлагаш. Или пък те е страх. От какво те е страх? Ленивите хора всякога ги е страх.
към беседата >>

Непостоянството е лоша работа.

Ти си се обезсърчил. Щом внесеш една трезва мисъл, веднага не те е страх; щом внесеш едно благородно чувство, не те е страх. Казвате: „Имаме слабости“. Ако мисълта е права и чувството е право, слабост няма. Човек има една слабост – непостоянство. Непостоянството е лоша работа. Искаш да направиш нещо, но отлагаш. Или пък те е страх. От какво те е страх? Ленивите хора всякога ги е страх. Човек, който не работи, всякога го е страх.
към беседата >>

Във всичките области на живота, там, дето се спира нашето постоянство, непостоянство имаме.

Във всичките области на живота, там, дето се спира нашето постоянство, непостоянство имаме.
Нагрее се, изсуши се. Онази музика, която допринася на живота, това е музика. Когато нищо не допринася, прави само усилие, човек не се ползва от нея. Това не е музика в живота. Казвам, ние това вземаме само за изяснение. Във всичките области на живота, там, дето се спира нашето постоянство, непостоянство имаме. Започнеш една работа, цъкаш с кремъка, не се хваща огънят. Започнеш друга работа, пак цъкаш, не се пали. Казваш: „Защо мене не ми върви? “ Не ти върви? Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или праханта е влажна.
към беседата >>

В доброто няма лакомия, в доброто няма непостоянство или променчивост.

Как вие познавате доброто във вас? Доброто трябва да го вземете като основа. Христос е казал: Всяка къща, която е съградена върху канара, при изпитания не се събаря. Онази, която не е съградена върху канара, разваля се. Там, дето има добро, е канара, има нещо устойчиво в човека. В доброто няма лакомия, в доброто няма непостоянство или променчивост. Човек е определено какво може да каже. Ако един търговец е справедлив, като продава дрехите, вижда каква цена може да тури на дрехите. Най-първо добротата се познава на търговеца. Той взема хубав материал, от който прави дрехите. Той е добър човек.
към беседата >>