Търсене в беседите за 'Критикуване'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 16 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Труд и мъчение

При всяко одумване, критикуване на другите, вие се обезличавате.
Критикувате ли го вие, и другите ще го критикуват. Вие написвате едно стихотворение и не го харесвате, а искате другите да го харесат. Че как, те по-глупави ли са от вас? Тъй че като напишете едно стихотворение и го измерите с тази мярка, комуто да го представите, ще намери, че е добро. И тъй, възможността да напредвате в окултната школа зависи от вашето вътрешно разположение. При всяко одумване, критикуване на другите, вие се обезличавате. Себе си критикувайте, другите – не. Поправи себе си, ако искаш да поправиш другите хора. Първият закон на труда е да се трудите всички и да бъдете доволни от труда си. Не питайте защо Господ е оставил човека да се труди. Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго.
към беседата >>

2. Правилни методи за разбиране

Пазете се от критикуване.
Гостилничарят казва: – Плащай! – Нямам. И той те хване и те набие. Така и кармата сега – хване те и те натупа, та като дойдеш друг път в гостилницата, да знаеш как се яде. Пазете се от критикуване. Критиката е една краста – психическа краста. Когато критикуваш, казваш: „Той е вагабонтин.“ Дай факти, докажи! Щом казвам за някого че е такъв и такъв, ще му погледна ръката. Ако видя, че средният му пръст се изкривява, ще му кажа: – Приятелю, твоят пръст е започнал да се изкривява, ти обичаш да послъгваш – и себе си лъжеш, и брата се лъжеш, и приятеля си лъжеш, не вървиш по правия път; твоите морални чувства, твоята съвест са се намалили.
към беседата >>

3. Проява на кармическия закон / Закон на кармата

(втори вариант)

Критикуване подразбира: да поставим нещата тъй, както си са в природата, в нейната първа проява.
И тогава ще искам всеки един от вас сам да прочете туй, което е написал. Ще излизате тук и ще прочетете работата си. И след това ще го поставим другите, да го критикуват. Тъй ще се изказвате по новите правила на кармата. Да критикуваме, значи, да кажем онези факти, които са истинни, онова, в което съм напълно сигурен да кажем, че сме в съгласие с природата. Критикуване подразбира: да поставим нещата тъй, както си са в природата, в нейната първа проява. Това значи. Не искам сега да погълнете всичкото си внимание. Ако работите всеки ден по един час, 7 часа в седмицата вие може много да сторите. За вас да напишете една тема 20 минути са достатъчни. А темата тъй ще напишете.
към беседата >>

Критиката пък трябва да бъде по правилата на Новото учение - да критикувате значи да кажете само това, което е истинно и в което сте напълно сигурни; критикуването подразбира изнасяне на нещата така, както са в Природата. (втори вариант)
Например ако пред вас се движи трен с по-малка бързина, вие трябва да намалите парата си; ако пътят ви е свободен, т.е. ако пред вас няма никакъв трен, можете да пуснете всичката пара и да се движите с каквато скорост желаете. След две седмици направете извлечение от всичко, говорено досега; за същия ден пишете върху темата Приложение на кармата в Живота. Днес аз нахвърлих няколко мисли върху кармата, за да можете да развиете темата си, а впоследствие ще говоря още по този въпрос. Като бъдете готови с темата си, всеки сам ще я чете, а останалите ще я критикуват. Критиката пък трябва да бъде по правилата на Новото учение - да критикувате значи да кажете само това, което е истинно и в което сте напълно сигурни; критикуването подразбира изнасяне на нещата така, както са в Природата. Като пишете темите, като работите върху лекциите, ще употребявате най-много по един час на ден; колкото се отнася за темите, двадесет минути са достатъчни. Когато развивате темата за кармата, спрете се върху следните мисли: ако си отпред, движи се с голяма бързина; ако си отзад, движи се с малка бързина. Тази тема представлява отговор на някои мисли от новата философия, обаче тези мисли само отчасти разрешават въпросите - защо? Защото ако след теб се движи втори, трети трен, положението вече е друго - в този случай ще имате предвид следните правила: ако някой се движи пред теб, дай му път, място, да върви с каквато скорост иска; ако ти си отзад, върви с малка бързина! Това са четири важни положения в Живота, които всякога трябва да имате предвид.
към втори вариант >>

4. Окултна музика

Ако е за критикуване на езика, ако аз разкритикувам българския език, едва ли ще останат 250 думи в него.
Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това са все символи. Значи влизаме в съприкосновение с този реален свят. Та ако е за критика, и аз мога да критикувам, по-строг критик от мене няма. За пример аз съм забелязал, някой път като говоря, критикуват моя език. Ако е за критикуване на езика, ако аз разкритикувам българския език, едва ли ще останат 250 думи в него. Ще останат само 250 думи и те ще бъдат корените на езика, с които ще можем да говорим нещо разумно. А сега ред думи ще употребим и никакви резултати не може да има. И проповедници, и свещеници говорят, говорят, нямат резултати. И не могат да имат резултати. Затуй, когато се прави един превод на Свещената книга, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение.
към беседата >>

5. Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта

Но критикуването не е наука.
Ти с ума си ще вървиш по пътя. Не е ли износно? Сега ще те срещнат войници, ще кажат: „Имаш ли оръжие? “ Ама ще знаеш, в ума си ти ще носиш едно оръжие много по-силно, отколкото първото – револвера. Другата слабост на съвременните окултни ученици, поне аз както наблюдавам, е, че като се съберете, най-първото нещо, почвате да се критикувате. Но критикуването не е наука. Защото когато някой дойде и ми каже: „Ама ти си изкълчил крака си, я да го видим“, и вземе, че го помърда малко. И после, като не може да го направи, каже: „Иди, намери някой майстор, който ще умее добре да ти го направи“. Дойде втори брат и той също го помърда, и каже: „Иди при онзи майстор брат, той ще го поправи“. Този брат, онзи брат, всеки помърда крака и го остави. Е, каква полза?
към беседата >>

6. Изостаналите укрухи

Че светът не може да се изправи чрез критикуване.
Забележете, например, как пишат във вестниците против правителството, как изтъкват грешките и неправдите, които то върши. Дойдат ли, обаче, те на власт, веднага обръщат политиката. И като наблюдавате техните постъпки, ще видите, че и те вършат същото, каквото е вършило и предишното правителство. Те затварят тефтера, на който са писали грешките на бившето правителство, и вървят по неговия път. Какво показва това? Че светът не може да се изправи чрез критикуване. Да се говори, че някой човек имал грехове, това и децата могат да кажат. Няма защо да се разправя на човека, че е грозен. Дохожда при мене един човек и ме пита: харесваш ли ме? Казвам му: аз не съм толкова компетентен, не разбирам от това изкуство, но ако искаш да знаеш истината по този въпрос, ето, вземи моето огледало, то е по-умно от мене. Огледай се в него, и то ще ти каже истината тихо, мирно, без да те чуе някой.
към беседата >>

7. Просете, търсете и хлопайте

Критикуването не е знание.
Естествено е да се съмняваш в мащеха си или в пастрока си. Но никога не може да се съмняваш в Бога, Който те е родил. Това е закон. Казвам: Никой не може да се съмнява в себе си. Щом се съзнаваш като човек, у когото се е пробудил умът, да разбира нещата, той не само не критикува, но не може да се съмнява в себе си. Критикуването не е знание. Най-напред, човек трябва да познае известен род сили и да се научи, как да оперира с тях. Например, мнозина не знаят, как да работят с късите вълни на светлината; други не знаят да работят с дългите вълни на топлината. Вследствие на това, те изменят методите и употребяват дългите вълни на топлината, вместо късите вълни на светлината. Те искат резултати от светлината. Други пък употребяват късите вълни на светлината, вместо дългите вълни на топлината – искат резултати от топлината.
към беседата >>

8. Бъдещото верую на човечеството

Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване.
Тази е външната страна на изпита. Като го издържите, ще дойдете до вътрешната страна на изпита, който е по-мъчен. Като издържите и него, ще срещнете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Сега хората живеят на земята и не знаят кого обичат и кой ги обича. В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен. Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си.
към беседата >>

9. Постижимото

Аз съм против всяко самокритикуване.
Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо. Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри. Сега, изводът. Аз не искам вие да се самокритикувате. Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер.
към беседата >>

10. Противоречията в природата

Аз не съм против критикуването.
Сега вие си имате убеждение, че сте свободни. Казвате: „Аз съм свободен“. Аз бих се радвал да бъдете свободни. Тогаз трябва да се освободите от тия наследствените мисли, от напластяването на лоши образи вътре в човешката душа. Те са едно голямо нещастие. Аз не съм против критикуването. Мислете каквото искате. Свободни сте. Но разбирайте добре противоречията. Срещнете един лош човек. Научно го изследвайте.
към беседата >>

11. Възможности в живота

Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване.
Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия.
към беседата >>

12. Упование на Божественото / Уповай на Божественото

(втори вариант)

Сега аз говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание.
Ако съм на ваше място и някой ме обиди, ето как ще постъпя. На оня, който ме е обидил, ще напиша едно любовно писмо със следното съдържание: Братко, благодаря ти за горчивия хап, който ми даде. Ще се опитам да го взема като лекарство и ще изправя грешката си. И той ще ти отговори с любовно писмо. Правете опити да се споразумявате и да изправяте грешките си. Сега аз говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание. Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората. Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Ако някой дойде при мене и пожелае да му стана теляк, аз ще постъпя по всички правила на това изкуство: така ще го изтъркам, че няма да оставя място, което да не съм изчистил. Той ще излезе абсолютно чист от банята и ще ми благодари.
към беседата >>

13. Ценности и възможности

(втори вариант)

Сега, не е въпрос за критикуване.
Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре. – И ти, който критикуваш, не пееш добре. Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава.
към беседата >>

Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. (втори вариант)
Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини.
към втори вариант >>

Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. (втори вариант)
Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини.
към втори вариант >>

14. Тониране

Той благоволява ли в критикуването?
– Хляб. Той не се интересува дали го държиш близо до сърцето си, или не. Следователно да държиш някого близо до сърцето си, това значи да задоволиш нуждите му. Стоиш в тайната си стаичка и мислиш, каквото искаш; правиш, каквото искаш. И въпреки това казваш, че Бог е в сърцето ти. Той благоволява ли в критикуването? Благоволява ли в оплаквания от този и онзи? Оплакваш се, че те обидили. Приятно ли е на Бога да слуша оплакванията на милиони същества? Синът се оплаква от бащата, дъщерята – от майката, и в края на краищата минават за духовни хора. Какво печели човек, като се оплаква?
към беседата >>

15. Трите връзки

Аз не искам сега да спрете критикуването.
Всички тези системи не са направили хората щастливи. Ти казваш: „Трябва да мислим.“ Хубаво, но колко хора мислят правилно? Ти трябва да знаеш да мислиш правилно, иначе ще си навлечеш неприятности. Казваш: „Човек трябва да живее.“ Добре, но как трябва да живее? Ние живеем, но този живот, в който живеят хората, не е онзи живот, към който ний се стремим. Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Ти казваш: „Аз не можах да използувам живота си.“ Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че имате един богат човек. Той е бил богат, живял е трезвено, вино не е пил, на автомобил не се е качил, копринени чорапи не е носил, хубава шапка не е турял на главата си, копринена риза не е носил, кокошки и пуйки не е ял. Въздържал се е.
към беседата >>

16. Минало и настояще

Нали е за критикуване?
Каквото любовта каже на асистентите, те всичко изпълняват. Сега се учете от любовта. Учете се от живота, учете се от добродетелите. Ако искате да се критикувате, кажете ми кого искате да критикувате, един ден аз ще се поставя мене да критикувате. Аз ще ви дам право кой каквото видял, да изнесе. Нали е за критикуване? Като ме критикуват хората, аз нищо няма да изгубя. Щом направя погрешка, аз съм изгубил. Ако ме съдят хората, аз печеля. Ако вие ме съдите, аз печеля. Ще ви дам един пример.
към беседата >>

1.4654130935669