НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
87
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Ето защо в това отношение
индуските
Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко.
А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата. Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е вратата на лошите духове.
Ето защо в това отношение
индуските
Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко.
И забележително е, че човек, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането. Аз искам да направите изпитание в себе си, за да видите дали имате някой загнезден дух някъде във вас. Аз зная, че има някои лоши духове във вас, които не са се просто загнездили, и ако вие не ги изпъдите, аз ще ги намеря. И знайте добре, че болестите, това са барометри, които показват известен недъг в душата. Има един паралел на това, че когато дойде един вълк да краде, ще дойде в най-тъмната нощ и когато псетата на овчаря са заспали.
към беседата >>
2.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на
индуските
философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането) и усъвършенстването на духа; или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Единственото, което никога не лъже и не може да лицемери, са очите. Затуй, когато човек някой път иска да излъже, замижва или туря ръка на очите си. Детето съзнава, че майката, като го погледне, ще познае, че лъже, и затуй си туря ръката на очите. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живяли такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен“.
Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на
индуските
философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането) и усъвършенстването на духа; или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично.
Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота, че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
към беседата >>
3.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
- Има един пример за някой
индуски
ученик, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта.
Всякога, когато загубваме своето съзнание, става такова отмятане, както при пръта на трамвая. Животът го има в нас. Когато не чувствуваме, не мислим, има тъмнина - изгубили сме съзнанието, но като турим слънцето, светлината, топлината, веднага всичко е нормално, то се съживява. Когато Христос казва този стих, Той разбира ще ли има в хората тази светлина, и когато Той дойде, ще иска да даде тази светлина. А как ще дойде Христос?
- Има един пример за някой
индуски
ученик, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта.
Отишъл да пита за това един индуски учител, но той не му отговорил, а само мълчал. На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата? " - "Какво ще чувствувам?
към беседата >>
Отишъл да пита за това един
индуски
учител, но той не му отговорил, а само мълчал.
Животът го има в нас. Когато не чувствуваме, не мислим, има тъмнина - изгубили сме съзнанието, но като турим слънцето, светлината, топлината, веднага всичко е нормално, то се съживява. Когато Христос казва този стих, Той разбира ще ли има в хората тази светлина, и когато Той дойде, ще иска да даде тази светлина. А как ще дойде Христос? - Има един пример за някой индуски ученик, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта.
Отишъл да пита за това един
индуски
учител, но той не му отговорил, а само мълчал.
На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата? " - "Какво ще чувствувам? Имах голяма нужда да дишам." - Така и когато почувствуваш нужда в душата си от любовта, тогава ще разбереш какво нещо е любов.
към беседата >>
4.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
Тогава ще приличате на индийския княз, посетил един
индуски
светия, който имал много хубава крава: князът много харесал кравата и предложил на светията много пари.
Съвременната система за обучение е много добре устроена: най-напред се минава през отделенията, после – през класовете, после – през висше училище и само тогава може да се дойде при някой Велик учител. Някой казва: „Аз ще дойда при Христа“; Христос няма време да ви занимава, Той може да ви даде само един концерт. Но ако искате да научите изкуството на Живота, трябва да живеете като един цигулар. Великият цигулар Паганини е свирел по дванадесет часа на ден и това, което той е изпълнявал, днес никой не може да го повтори. Сега казвате: „Придобих Христа“; когато придобиете Христа, тогава ще разберете смисъла на Живота и няма да има нещо невъзможно на този свят.
Тогава ще приличате на индийския княз, посетил един
индуски
светия, който имал много хубава крава: князът много харесал кравата и предложил на светията много пари.
Светията обаче не я давал; князът го заплашил, че ще му я вземе насила, но светията отговорил: „Опитай се.“ Изпратил той цяла армия въоръжени хора, но светията с един поглед повалил всички на земята. След тази случка князът решил да разбере живота на светията. След като го изучавал хиляда години, той придобил някаква сила и знания и пак отишъл с въоръжени хора да вземе кравата, но пак се повторило същото. После още хиляда години проучвал живота на светията, придобил нови сили и знания, пак тръгнал да вземе кравата, но и този път не успял. За пореден път князът се заел да проучва живота на светията, придобил още нови знания и станал толкова силен и добър, че дори всички богове му се покланяли.
към беседата >>
5.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
При един
индуски
учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта.
Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема.
При един
индуски
учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта.
Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл.
към беседата >>
Сегашната християнска култура, като
индуския
учител, е хванала здраво европейските народи и ги пуска във водата.
– Какво усети, когато беше във водата? – Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух. Учителят му отговорил: – Когато почувстваш такава вътрешна нужда от Любовта, тогава ще разбереш какво представлява тя. Както при отварянето на устата дишаш, така при отваряне на душата ще любиш.
Сегашната християнска култура, като
индуския
учител, е хванала здраво европейските народи и ги пуска във водата.
Пет години вече, откак те ритат във водата, искат да се освободят. Христос ги пита: "Какво усещате? Как се чувствате? " – "Имаме нужда от свобода." Всички народи ще бъдат свободни, когато се обърнат към Бога, когато се възлюбят едни други. Любовта прави човека свободен.
към беседата >>
При единъ
индуски
учитель дошълъ единъ ученикъ, да пита, какво нѣщо е любовьта.
(втори вариант)
Какво представя любовьта? Нѣкои употрѣбяватъ думата „любовь” вмѣсто „обичь” и обратно, а тѣ се различаватъ. Любовьта е творческа сила, която дава животъ. Обичьта гради върху това, което любовьта твори. Изобщо, любовьта дава, обичьта взема.
При единъ
индуски
учитель дошълъ единъ ученикъ, да пита, какво нѣщо е любовьта.
Учательтъ мълчалъ, нищо не отговорилъ. Ученикътъ го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ. На шестия день ученикътъ настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ. Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути. Ученикътъ риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ.
към втори вариант >>
Сегашната християнска култура, като
индуския
учитель, е хванала здраво европейскитѣ народи и ги пуща въ водата.
(втори вариант)
Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Когато почувствувашъ такава вѫтрешна нужда отъ любовьта, тогава ще разберешъ, какво представя тя. Както при отварянето на устата дишашъ, така при отваряне на душата ще любишъ.
Сегашната християнска култура, като
индуския
учитель, е хванала здраво европейскитѣ народи и ги пуща въ водата.
Петь години вече, откакъ тѣ ритатъ въ водата, искатъ да се освободятъ. Христосъ ги пита: Какво усѣщате? Какъ се чувствувате? — Имаме нужда отъ свобода. Всички народи ще бѫдатъ свободни, когато се обърнатъ къмъ Бога, когато се възлюбятъ едни други.
към втори вариант >>
6.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава хомот; на
индуски
„йог“ означава учител.
Всички живи същества, от най-малкото до най-голямото носят по едно иго. Няма същество в света, което да е абсолютно свободно от иго. Ето защо, като предлага на хората своето иго, Христос го сравнява с игото, което те сами си налагат. Той казва: „Вземете моето иго, защото е благо и леко.“ Наистина, всяко човешко иго е тежко и горчиво. Какво означава думата „иго“?
На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава хомот; на
индуски
„йог“ означава учител.
Следователно, Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: „Вземете моето иго“, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата, под „иго“, турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство.
към беседата >>
7.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Един
индуски
бог, като се наситил на хубавия си живот на небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее.
Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали, доктори, инженери и други, подобни по служба. Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя. Като отидем на небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота си на земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате.
Един
индуски
бог, като се наситил на хубавия си живот на небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее.
Позволили му, и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце. Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на сянка и тлъстеел. По едно време се оженил, родили му се дечица около 10–15;, живеел си мирно и щастливо. Почакали го на небето година, две, три, десет, той не се връща. Повикали го оттам, но той не искал да се върне.
към беседата >>
8.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Един
индуски
ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават.
Младият момък се обезсърчил от живота, защото попаднал в закона на труда и мъчението, крайният предел на които е смъртта. Който е попаднал в тинята, трябва да се мъчи и труди, за да излезе от там; който пише, рисува, създава, той работи. Работата произвежда радост, веселие, мир, разширяване на ума и на сърцето. Следователно, който иска да влезе в правия път, трябва да работи. Как се познава, кой е влязъл вече в правия път?
Един
индуски
ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават.
Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята.
към беседата >>
9.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
А
индуският
закон обяснява това така: ти си го убил преди няколко прераждания и, следователно, днес, в този си живот, същият, когото си убил, те убива.
Ако насадиш една лоша мисъл, тя може да ти причини смърт. Ако ви обясня Живота с всекидневните му произшествия, аз мога да го разгледам от гледището на индусите, от гледището на окултистите, а може и от християнско гледище. Истината ще си остане една и съща. Например, срещне те някой човек и те убие; при този случай ние, съвременните християни, казваме "тъй е писал Господ". Аз казвам: Господ никога не е казал, не е писал да убият някого, но това аз го направих, а Господ само го е допуснал.
А
индуският
закон обяснява това така: ти си го убил преди няколко прераждания и, следователно, днес, в този си живот, същият, когото си убил, те убива.
И тъй, вие можете да приемете едното или другото обяснение. Ще кажете: "Това е еретическо учение, може ли човек да се преражда? - Може и не може. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Що се отнася до вярването или не, това са второстепенни работи.
към беседата >>
10.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Те са
индуските
брамини.
Обаче, въпросът трябва да се разбира принципиално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни. Те са мярка за всяка истина.
Те са
индуските
брамини.
Какво означава на съвременен език думата „брамин“? Вие сами ще си преведете тая дума. Садукеите са хора на отрицанието. Те не вярват в нищо. Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“.
към беседата >>
Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ
индускитѣ
брамини.
(втори вариант)
Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора.
Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ
индускитѣ
брамини.
Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте. Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“.
към втори вариант >>
11.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Това сѫ то двамата
индуски
герои, които плачатъ, но не казватъ защо.
(втори вариант)
Мѫжътъ казва: „Азъ напуснахъ жена си.“ Възкръсналъ човѣкъ не напуща, а той идва при своята възлюбена. Той ще дойде при душата на своята възлюбена и ще каже истината. Една дума като си кажатъ, ще се разбератъ. Това е великата Любовь, да си говоримъ по Бога, да си говоримъ истината. А сега жената казва: „Милички, това-онова,“ но задъ него: „Дано не стои въ кѫщи.“ И той отговаря съ сѫщата искреность.
Това сѫ то двамата
индуски
герои, които плачатъ, но не казватъ защо.
Жената казва: „Азъ съмъ много нещастна, имахъ единъ нещастенъ бракъ.“ Мѫжътъ казва сѫщото. Не е причината тамъ. Причината е, че вършишъ грѣхове. „Нещастна съмъ, народихъ много дѣца,“ казва жената. Не е причината тамъ.
към втори вариант >>
12.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Единъ
индуски
баща дава на сина си едно ябълчно сѣме и казва: „Синко, искамъ да ми кажешъ какво има въ това ябълчно сѣме.“ Взима сѣмето този малъкъ синъ и го туря въ едно джезве, сварява го.
(втори вариант)
Правиятъ човѣкъ е правъ само въ настоящето. Човѣкъ може да бѫде правъ само въ настоящето. Ако той е правъ въ настоящето, правъ ще бѫде и въ бѫдещето и обратно. Ако поддържаме другата философия, това е една крива основа. Тогава съврѣменнитѣ учени хора на какво мязатъ.
Единъ
индуски
баща дава на сина си едно ябълчно сѣме и казва: „Синко, искамъ да ми кажешъ какво има въ това ябълчно сѣме.“ Взима сѣмето този малъкъ синъ и го туря въ едно джезве, сварява го.
Нѣма нищо… – „Какво излѣзе? “ – „Нищо, сварихъ го, нищо не излѣзе“. Бащата повиква втория си синъ, казва му: „Вземи ти това ябълчно сѣме, вижъ какво има! “ Взима го той, чопли го, изяжда го най-послѣ и казва: „Малко горчиво, но никакво величие нѣма.“ Повиква третия синъ, дава и нему сѣмето. Той го посѣва.
към втори вариант >>
13.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
За да изучавате великото, изисква се едно нещо, което
индуските
учители пазят в тайна и благодарение на това западните народи не са го намерили.
Разбирам вяра на Божествената Любов. Бог е възлюбил този свят и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които сега животът съществува. И тъй, индусите почват отдолу. Тия енергии как вървят? Сега западните народи почват да изучават тази енергия, качествата.
За да изучавате великото, изисква се едно нещо, което
индуските
учители пазят в тайна и благодарение на това западните народи не са го намерили.
Ако европейците биха го знаели, те биха го профанирали. Сега във вас трябва да се роди новото съзнание: да слугувате на Бога от Любов, всяко ваше действие да бъде един акт любовен, в който да внесете всичкия си живот, всичките си мисли, ум, воля и сърце. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И следователно, като извършите такъв един акт, вие да сте доволни, че може да направите това от Любов. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре.
към беседата >>
14.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега
индуските
термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
А ако вие хванете специална експедиция да идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде, да направите тази инсталация и да се върнете... вие мислите ли за тая разходка? Когато дойде някой инженер от невидимия свят да направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое си място се появили нови жици“. И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл. Знаете ли от коя фабрика са направени те? Някои искат да ни убедят, че те са направени в мозъка.
Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега
индуските
термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода. И за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите.
към беседата >>
15.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
То е от
индуския
живот.
И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи.
То е от
индуския
живот.
Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?
към беседата >>
16.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Вашите съзерцания не трябва да бъдат както
индуските
съзерцания.
Невежата, и християнин да е, пак си е невежа. Тия недостатъци Духът няма да ги отмахне изведнъж. Изисква се нещо сериозно, размишление се иска. Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Как размишлявате вие?
Вашите съзерцания не трябва да бъдат както
индуските
съзерцания.
Всеки ден можете да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е – тия ваши умове да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа, трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си.
към беседата >>
17.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
– Понеже
индуските
системи.
Да се живее за истината е по-лесно, отколкото да се живее за света; и да служиш на Бога е по-лесно, отколкото да служиш на света. Но в тия две системи, понеже чисто Божествената Истина иска приложение чрез Любов, а светът го налага чрез сила, затова на нас ни се вижда световната система по-лесна, понеже въздействува по-силно върху човека. И съм уверен, че в тази школа на мнозина от вас, след като преседят известно време, ще се зароди едно желание ще кажат: „Туй нещо не е заради нас“. Във Франция се явява един индус, образува една школа и се явяват 500 благородни французи – ученици. Но след една година, като им приложили всичките правила, които школата изисквала, останали само 5 души, на сто един останал. Защо?
– Понеже
индуските
системи.
Сега казват: „Изтокът! “ Не мислете, че индуските системи всякога отговарят на онази жива, Божествена природа. За пример, вземете науката за дишането, която индусите употребяват от толкова векове. Ако вие приложите тяхната система на запад, ще имате отрицателни резултати. Всички тия системи са добити по закона на инволюцията – при слизането.
към беседата >>
“ Не мислете, че
индуските
системи всякога отговарят на онази жива, Божествена природа.
И съм уверен, че в тази школа на мнозина от вас, след като преседят известно време, ще се зароди едно желание ще кажат: „Туй нещо не е заради нас“. Във Франция се явява един индус, образува една школа и се явяват 500 благородни французи – ученици. Но след една година, като им приложили всичките правила, които школата изисквала, останали само 5 души, на сто един останал. Защо? – Понеже индуските системи. Сега казват: „Изтокът!
“ Не мислете, че
индуските
системи всякога отговарят на онази жива, Божествена природа.
За пример, вземете науката за дишането, която индусите употребяват от толкова векове. Ако вие приложите тяхната система на запад, ще имате отрицателни резултати. Всички тия системи са добити по закона на инволюцията – при слизането. А понеже бялата раса е шеста и започва своята еволюция с възлизането, всички тия системи трябва да се видоизменят; без изключение трябва да се изменят. Сега вземете простата мисъл.
към беседата >>
И до днес мнозина се стремят към Изтока, към
индуските
системи, обаче едно трябва да се знае: много от
индуските
правила и методи не отговарят на тия на Живата Разумна Природа.
(втори вариант)
И, както виждате, насилието въздейства по-силно върху хората - те вършат и доброто, и злото чрез насилие; но този метод е временен, а резултатите му са безплодни, те носят ред страдания и нещастия на хората. Понеже хората не са научени да работят от Любов, доброволно, ще видите, че много окултни ученици, след като са били в Школата няколко години, един ден излизат от нея под предлог, че тази наука не е за тях. Един индус отива във Франция, където образува окултна школа. В първо време в нея се записали петстотин души, все благородни французи, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само пет ученици, по един на стоте. Защо напуснали толкова много ученици - понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и труд.
И до днес мнозина се стремят към Изтока, към
индуските
системи, обаче едно трябва да се знае: много от
индуските
правила и методи не отговарят на тия на Живата Разумна Природа.
Например ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати - защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже Бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят.
към втори вариант >>
18.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Той се отнася за един
индуски
адепт или учител в Индия.
И сегашните хора искат да ни научат да мислим за други умове. Не, не! Грехота е за нас да не мислим, грехота е за нас да не действаме. Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да чувстваме, трябва да знаем какво да чувстваме. Сега аз ще ви приведа един разказ, който съм разправял на някои свои приятели, но сега ще изясня вътрешното съдържание на разказа.
Той се отнася за един
индуски
адепт или учител в Индия.
Тъй го наричам аз: Тагор-Бил-Ра, знаменит учител на една школа, служител на един от видните индуски храмове. Посветен, според своето звание, той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на своето самоусъвършенстване – т.е. да се не жени. Обаче една млада мома, жрица на храма, се влюбва в него. Той не обръщал внимание на нея, но след дълги години тя му казала така: „Ако аз дойда при тебе, и приложа любовта с тебе заедно, ти по-скоро ще завършиш своето самоусъвършенстване“.
към беседата >>
Тъй го наричам аз: Тагор-Бил-Ра, знаменит учител на една школа, служител на един от видните
индуски
храмове.
Не, не! Грехота е за нас да не мислим, грехота е за нас да не действаме. Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да чувстваме, трябва да знаем какво да чувстваме. Сега аз ще ви приведа един разказ, който съм разправял на някои свои приятели, но сега ще изясня вътрешното съдържание на разказа. Той се отнася за един индуски адепт или учител в Индия.
Тъй го наричам аз: Тагор-Бил-Ра, знаменит учител на една школа, служител на един от видните
индуски
храмове.
Посветен, според своето звание, той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на своето самоусъвършенстване – т.е. да се не жени. Обаче една млада мома, жрица на храма, се влюбва в него. Той не обръщал внимание на нея, но след дълги години тя му казала така: „Ако аз дойда при тебе, и приложа любовта с тебе заедно, ти по-скоро ще завършиш своето самоусъвършенстване“. Най-после той повярвал на това и се влюбил в нея, но в момента, когато той се влюбил, тя го разлюбила.
към беседата >>
Отива след 500 години на разходка в Индия и в него се заражда желание да изучава
индуските
храмове, да изследва някои възпоминания.
Защо тя го е разлюбила? Тя се е влюбила в едного от учениците на Тагор-Бил-Ра. Този адепт се спира в своя живот, умира, 500 години се минават. – Сега туй е разказ, легенда, не го взимайте буквално, разъждавайте върху него, то е само един разказ, за да обясня един принцип. Той се преражда като лорд в Англия – името му като лорд няма да кажа – обаче този първият ученик, който е съблазнил и едновременно изпитал тази жрица, и той се преражда като англичанка, и така става, че Тагор-Бил-Ра се оженва за този ученик.
Отива след 500 години на разходка в Индия и в него се заражда желание да изучава
индуските
храмове, да изследва някои възпоминания.
И като идва в този храм, в който той претърпял своето нещастие, усеща, че го побиват някакви тръпки, и когато се разхождал в зданието, от невидено идва една змия, ухапва жена му и тя моментално умира. Питам ви сега: Защо змията ухапала жена му? Тази змия е същата жрица. Тази жена казва: „Ти спъна и мен, спъна и него“. Той разбрал закона, снел проклятието си и тя приела своята първа форма, и започнала наново своята еволюция.
към беседата >>
19.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
В една от старите книги на
индуските
философи се разказва за една млада мома, която се влюбила в един
индуски
принц.
(втори вариант)
Те казват: Нищо няма да излезе от нас. Младите казват: Ще излезе нещо от нас. Какво ще излезе, и те не знаят. Казвам: И от старите, и от младите ще излезе нещо. Старите ще се преобразят, ще станат млади.
В една от старите книги на
индуските
философи се разказва за една млада мома, която се влюбила в един
индуски
принц.
Един ден тя се облякла в новата си премяна и застанала до отворения прозорец, който гледал към пътя. – Какво правиш тук? – запитала я майка й. – Очаквам принца, той скоро ще мине оттук. – Защо се лъжеш?
към втори вариант >>
20.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Според
индуските
окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години.
(втори вариант)
Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите "видимо и невидимо" в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години.
Според
индуските
окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години.
След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят. "Господи, да се отворят очите ни! " Има три вида виждане: Физическо, духовно и умствено.
към втори вариант >>
21.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
В едно индуско предание се разказва следното: Един от главните
индуски
богове се възгордял и казал на Брама: Аз съм равен на тебе, не те признавам за абсолютен Бог.
(втори вариант)
– От нищо не се страхувам. – Ами от бойното поле? Ами от глада? От смъртта не се ли страхуваш? Засега, гладът е най-страшното нещо в живота.
В едно индуско предание се разказва следното: Един от главните
индуски
богове се възгордял и казал на Брама: Аз съм равен на тебе, не те признавам за абсолютен Бог.
За да го накаже и смири, Брама го турил на голям огън, дето прекарал хиляда години. Като излязъл от огъня, горделивият бог казал: Равен съм на Брама, пак не го признавам. Брама си казал: Има и друг начин, по който мога да те заставя да ме признаеш. Подложил го на глад цели хиляда години. Като минал и през това изпитание, той се смирил и казал на Брама: Признавам те за мой господар.
към втори вариант >>
22.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
Един
индуски
факир, на име Мали, укротител на змии, като минавал през реката Ганг, хваща го един крокодил.
Тази любов трябва да действа като едно възпитателно средство и човек с нея трябва да бъде действащ, активен. Ние трябва да се борим с мъчнотиите в живота, да ги надделеем, затова трябва да се въоръжим с Любовта. В природата, извън нас, съществуват известни сили, които са неприязнено разположени към човешкото развитие. Това е един посторонен въпрос, който може да оставим настрана, но казвам, че човек трябва да знае законите, с които да може да се справя с тия сили. Ще ви приведа един пример.
Един
индуски
факир, на име Мали, укротител на змии, като минавал през реката Ганг, хваща го един крокодил.
Този факир, който знаел да укротява всякакви змии, кобри, тук попада на този крокодил, който го завлича към реката. Но той бил смел, досетлив, забива двата си пръста в очите на крокодила и се спасява. Това било единственото средство да се избави. Спасява се, но с месеци носи своята рана. При друг един случай този факир, укротител на змии, като пътува из гористите места на Индия, бива повален един ден на земята от един тигър.
към беседата >>
23.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
“ Това е неправилен превод на едно от
индуските
изречения, който говори за неразбиране на окултизма.
Мислите ли, че в Природата няма разум, всички разумни същества, които влизат в нея, колективно ще се опълчат срещу вас и ще ви въздействат, докато се поправите. Това не върши самата Природа, но законите и силите в нея, срещу които вие реагирате. Вие искате да ги подчините на себе си, но тя ви казва, че слабият трябва да се смирява. Нищо в Природата не може да се унищожи! В теософската литература често се цитира изречението: „Убий всяко желание в себе си!
“ Това е неправилен превод на едно от
индуските
изречения, който говори за неразбиране на окултизма.
В индуската литература мисълта е съвсем другояче поставена. Няма защо човек да убива желанията си. Апостол Павел в посланията си употребява почти същите думи: „Да умъртвим тялото си.“ Аз вземам думата умъртвяване в смисъл на трансформиране на енергията. Ние трябва да смекчаваме, да намаляваме силната деятелност на експулсивната енергия, а не да я унищожаваме. Така постъпваме и когато искаме да намалим силното течение на водата, която завлича и унищожава всичко, каквото срещне на пътя си – ние изменяме наклона Ă – да стане по-малък, за да се ползват всички от нейните блага.
към беседата >>
24.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Един виден
индуски
професор е доказал това, чрез ред научни опити.
Всъщност не е така. Желязото живее тъй, както и човекът живее. Свържете сега животът с човешката интелигентност. Желязото чувства скърби и радости тъй, както и човекът. Това е доказано чрез редица опити, направени в това отношение.
Един виден
индуски
професор е доказал това, чрез ред научни опити.
Няма да се впущам в обяснения, какви са неговите опити, но той научно е доказал, че желязото може да се отрови тъй, както и човек може да се отрови. Желязото може да се екзалтира тъй, както и човекът може да се екзалтира. То може да възприема всички промени, които стават в човека. Това е проверено в стрелката на галванометъра, с който се отбелязва всяка промяна, която става в човешкото тяло. Тъй чувствителна е тази стрелка!
към беседата >>
25.
Кръг и елипса
,
ООК
, София, 31.3.1926г.,
Индуските
ученици са по-дисциплинирани от тях.
Не е лесно човек да постъпва идеално, чисто в своите мисли и желания. Ако е въпрос за погрешки, светът е пълен с такива. Земята, върху която живеем, е покрита с човешка кръв. Човешките мисли и чувства са наслоени върху почвата. Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина.
Индуските
ученици са по-дисциплинирани от тях.
Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик. Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, който действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини, както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини; има ученици, които работят с големи величини.
към беседата >>
26.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Един млад ученик отива при един
индуски
Учител и му казва: „Учителю, научи ме на великите тайни на живота!
Той казва на някои да ви обидят. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума! “ Щом това нещо е от Бога, вие трябва да го издържите с радост. Аз съм ви привеждал ред примери, които пък вие привеждате на други, но като дойде същото до вас, не изпълнявате. Ще ви приведа един пример за поука.
Един млад ученик отива при един
индуски
Учител и му казва: „Учителю, научи ме на великите тайни на живота!
“ – „Ще те науча, но ако можеш да изпълниш една задача. Ще направиш три неща: ще излезеш на пътя и ще срещнеш най-напред един военен. Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница. По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в себе си. И на него ще удариш една плесница.
към беседата >>
27.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи
индуски
философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си.
Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере, как става това отклонение, изисква се дълбока мисъл. Разрешението на този въпрос не е за деца, нито пък за хора, които се хранят още с мляко, или се занимават са обикновени работи в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли да се осигури по някакъв начин, но той трябва да знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието.
В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи
индуски
философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си.
Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата в която живял философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение.“ Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек.
към беседата >>
28.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Сега ще приведа един малък разказ из
индуския
живот.
Казвам: Сега, именно, трябва да се внесат Божествената Правда и вяра в света. Божествената Правда иде за пръв път на земята. Колкото хора до сега са се опитвали да внесат Божествената Правда и Любов в света, всички са били разпъвани. Това виждаме в историята на развитието на човечеството. Сега, обаче, светът ще бъде разпнат, а Божествената Правда, Божествената вяра и Любов ще се въдворят.
Сега ще приведа един малък разказ из
индуския
живот.
Знаменитият поет и мистик, Толсида, вглъбен в своите размишления, тръгва един ден по течението на реката Ганг да разреши един важен житейски въпрос. Увлечен в своите мисли, той дохожда до мястото, дето индусите изгарят своите покойници. До тялото на един мъж покойник той вижда жена от високо произхождение, добре облечена и наредена. Като вижда поета, с изглед на светия, жената става от мястото си, приближава се към него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мъжа си до небето! Учителят-поет я поглежда и запитва: Дъще, защо искаш да напуснеш земята и да отидеш на небето?
към беседата >>
Говорил съм и с
индуски
жреци, и с владици, и със свещеници, но нито един от тях не е изпратил такова благодарително писмо.
казващо,гласящо] всичко, което е горе, това е и долу, не е вярно. „Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Божията Правда има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-големите до най-малките. Бог е предвидил храна за всички същества, и то не само за една година, но за през целия им живот. Питам: Кой човек от света е изпратил едно благодарително писмо до Бога за благата, които Той му е дал? Досега аз не съм срещнал нито един човек, който да е благодарил на Бога за всичко, което е получил от Него.
Говорил съм и с
индуски
жреци, и с владици, и със свещеници, но нито един от тях не е изпратил такова благодарително писмо.
При това, не е достатъчно само да изпратите своето благодарително писмо, но да получите на него обратна разписка, че в невидимия свят действително е получено такова писмо. И след всичко това хората имат смелостта да разискват, кой бил Христос, защо е дошъл на земята и т. н. Казвам: Това, което Христос проповядваше преди 2,000 години, остана неразбрано на времето си. Неговото учение и след две хиляди години пак остана неразбрано. От учението на Христос хората разбраха тъкмо това, което Той не е говорил.
към беседата >>
29.
Постъпки
,
ООК
, София, 25.5.1927г.,
Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от
индуските
философи: И тук се живее добре.
Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили в тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели?
Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от
индуските
философи: И тук се живее добре.
Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината.
към беседата >>
30.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
Един англичанин станал член на един
индуски
орден, който го заставил да прави такива неща, които били против английските традиции.
При тогавашните жреци идваха ученици от разни школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадат тайните си. И днес много англичани отиват в Индия, с цел да се домогнат до знанията на индусите, но те, срещу никакви подкупи и заплашвания, не издават знанията си. Те знаят законите и строго ги пазят. Онези англичани, които искрено търсеха знанието, трябваше да се откажат от своите традиции, да влязат като ученици в тези тайни общества, за да придобият най-малкото знание. Индусите не изнасят своите знания навън.
Един англичанин станал член на един
индуски
орден, който го заставил да прави такива неща, които били против английските традиции.
За тази цел англичаните в Индия го затваряли три пъти, при строга охрана от десет души стражари, да не избяга, но като влизали в затвора, не го намирали там. Как ставало това, и те не могли да разберат, но предполагали, че индусите му помагали по някакъв начин. За да се освободят от всякакво подозрение, те го завели в Лондон, дето го затворили, но и там се повторила същата история. Тогава този англичанин казал на своите съотечественици: „Моля ви се, престанете да ме затваряте. Мене затвор не ме хваща.
към беседата >>
31.
По пътя на природата
,
МОК
, София, 25.3.1928г.,
При дишането, например, те си служат с методите на
индуските
йоги, но не получават добри резултати.
Който е в съгласие с природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати. При това, природата прилага за всеки човек различни методи. Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи.
При дишането, например, те си служат с методите на
индуските
йоги, но не получават добри резултати.
Много естествено, те не са нагодени за техните условия. Вървете по естествения път на природата и не се страхувайте. Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. Ще кажете, че сами не можете да свършите известна работа. „Може“ и „не може“ са относителни понятия.
към беседата >>
32.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
В един свой разказ, заимстван от
индуския
живот, Толстой, със свои думи, разправя, как несполуките следват човека, както сянката му върви след него.
Някои хора са успели да намерят заровено имане, но всички не могат да успеят. Ние поддържаме, че всичко в живота е постижимо, но при съвсем други условия от сегашните. За да се постигнат добрите желания на човека, за да се реализират стремежите на неговата душа, изисква се нов живот, нова наука, нови методи за работа. Обаче, аз не считам, че несполуките са никакво зло за човека. И в несполуките има поне малко щастие.
В един свой разказ, заимстван от
индуския
живот, Толстой, със свои думи, разправя, как несполуките следват човека, както сянката му върви след него.
В този разказ се разправя за един учен, който тръгнал по света да прави научни изследвания, с цел да открие нещо, с което да подобри положението на човечеството. Обаче, един бик попаднал в следите на този учен и започнал да го преследва. Бикът ни най-малко не искал да знае, че този учен тръгнал да прави някакви научни изследвания и, на общо основание, почнал да го гони. Ученият се принудил да бяга: той напред, бикът след него. Озъртал се натук натам, докато видял най-после на пътя си един сух кладенец, а в кладенеца шубръки.
към беседата >>
33.
Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите
,
МОК
, София, 19.10.1928г.,
Един
индуски
адепт отива в Париж.
(втори вариант)
Той имал една слабост каквото види, да го помирише. Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал да го носи студентът и му казал: „Внимавай, че като помиришеш, ще стане чудо.“ Студентът го поднесъл под носа си и се намерил на гърба си. Когато студентът видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад. Всякога дяволът, този професор носи едно шише амоняк. Той все те залъгва, но като се намериш на гърба си, той ще те обере и ще видиш, че Нямаш нищо и че професорът го няма вече.
Един
индуски
адепт отива в Париж.
Той казал, че ще направи опит, за да покаже своята сила. Качил хората на един експрес и казал, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трябва да вземе скъпоценните им камъни. Това им казал, преди да се качат на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлил от експреса.
към втори вариант >>
34.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои
индуски
факири.
Всяко добро дело, направено навреме, е на мястото си. Трябва ли основите на къщата да спорят с постройката над тях, че те са на първо място в цялата къща? Всяко нещо е ценно, когато е поставено на мястото си. Дали мъжът или жената трябва да заеме първо място в живота, това е въпрос, който нищо няма да допринесе на човечеството. За мъжа и за жената е важно всеки да разреши правилно въпросите на живота.
Докато не ги е разрешил, човек се намира в покой, в състояние на бездействие, в каквото се намират някои
индуски
факири.
Те седят на земята, кръстосват краката си и прекарват в това положение с часове. Всъщност, това не е състояние на почивка, защото през това време, именно, сърцето, умът и волята са чрезмерно активни. Външно те могат да почиват, но не и вътрешно. Понякога духът и душата могат да почиват, но що се отнася до ума, сърцето и волята на човека, те трябва да бъдат в постоянно движение, напълно активни. Ако човек внесе пълен покой във вътрешния си живот, той ще се превърне в мумия.
към беседата >>
35.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
В някои
индуски
книги се казва, че не струва да се живее.
Тя искала от него да не се жени за друга, да не обича друга жена. Толкова силно било това чувство в нея, че тя могла да преодолее смъртта. Но престъпление е човек да изисква от някого той да не обича друг, освен него. Любовта е непреривен процес, тя не може да се прекъсва. Съвременните хора търсят нещо велико в живота си, искат да се домогнат до любовта, да я придобият, но лекарите, както и хората на старите разбирания, казват, че не струва да се живее, че животът на човека е кратък, в 24 часа той може да замине за другия свят.
В някои
индуски
книги се казва, че не струва да се живее.
– Това е крив превод. Не струва да се живее, само когато човек се отклонява от правия път, от пътя, в който има растене и повдигане. Иначе, животът е красив и към него всички се стремят. Мнозина казват, че животът създава страданията. – И това не е вярно.
към беседата >>
36.
Външните линии на красотата
,
ООК
, София, 26.6.1929г.,
Индуските
факири правят ред упражнения.
Това, което някой прави на земята за цялото човечество, се отнася и за отделния човек. И това, което човек направи доброволно и с любов за едного, същевременно е добро за всички. Поздравът, който ви дадох за една седмица, ще го продължите още една седмица. Онзи, който пръв поздравява, ще вдига дясната си ръка; този, който приема поздрава, ще вдига лявата си ръка. Сега, аз ви давам прости, елементарни упражнения и постепенно ще отивате към по-сложни.
Индуските
факири правят ред упражнения.
Те седят неподвижно с дни, седмици и месеци, докато развият голяма концентрация и самообладание. Някои факири стоят с месеци със затворена ръка, докато ноктите им пораснат и пробият дланта. Казвате, че ръката им изсъхва. Наистина, не е добре да изсъхне ръката на човека и да седи с месеци затворена, но ако чрез затваряне на ръката си човек придобива известни добродетели, това упражнение е на място. И ако при отваряне на ръката си, човек проявява някакви добродетели, отварянето й също е на място.
към беседата >>
37.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Близо до двореца на един от
индуските
царе живеел един светия.
Казвам: ако светът може да се оправи със сила и с пари, аз бих дал на този човек колкото пари иска, и то с условие да оправи не целия свят, но само малката България. Който се наема да направи този опит, не само на думи, но на дело, нека дойде при мене. Даде ли веднъж обещание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи светът, не е лесно да се оправи и цял народ, както не е лесно да се изправи и един човек само. За потвърждение на тази мисъл ще ви приведа следния пример.
Близо до двореца на един от
индуските
царе живеел един светия.
Царят забелязал, че светията имал една хубава крава, която грижливо наглеждал. Той хвърлил око на нея и казал на светията: искам да взема твоята крава, защото ми харесва. – Никому не я давам, аз не мога без тази крава. – Ще ти дам вместо нея една от моите. – По никой начин не я сменявам.
към беседата >>
38.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя
,
МОК
, София, 28.3.1930г.,
страдание. Това са
индуски
разбирания, че животът е борба, животът е страдание.
(втори вариант)
Ако ти любиш и оглупяваш, ти имаш любовта на злото вътре, защото това са желанията на света. Желанията са от друга категория. Едно желание може да ти принесе полза, а може да ти принесе и вреда. Но любовта всякога носи живот. Та в това искам да ви наведа мисълта - животът не е
страдание. Това са
индуски
разбирания, че животът е борба, животът е страдание.
Това е неизяснение на въпроса. Животът е най-хубавото, най-красивото нещо в света, което човек има. А когато могат да те лишат от живота, от онова истинско разбиране, тогава иде страданието. Когато се пресече животът, спирането на живота образува страдание. Всяко едно спиране на живота образува едно страдание.
към втори вариант >>
39.
С огън и сол
,
НБ
, София, 1.6.1930г.,
Един
индуски
бог пожелал да слезе на земята между хората, да изучи техния живот.
В онзи свят няма болести, няма войни и страдания, нима мъчнотии. Ако някое същество от разумния свят пожелае да види, как живеят хората, пращат го на земята. Като слезе от разумния свят и види живота на земята, той се уплашва, но не може веднага да се върне назад. Той разбира, че, за да се повдигнат, хората се раждат и умират, минават през страдания, воюват помежду си и т. н. Като разбере живота на земята, той се връща отново в разумния свят.
Един
индуски
бог пожелал да слезе на земята между хората, да изучи техния живот.
Той дошъл на земята във форма на прасе и започнал да живее като свинете: радвал се на свободата и безгрижието, в което живеел. По цели дни се разхождал в гората и ял жълъди. Един ден решил да се ожени. Намерил си добра другарка, която му родила няколко прасенца. Така прекарвал той живота си, радостен и щастлив, между добра другарка и весели дечица.
към беседата >>
40.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
Това е легенда, а в
индуските
книги се говори като факт за преминаването на човека в животно, и на животното в човешка форма.
Сегашните млекопитаещи са кандидати за човеци. – Може ли да стане това? В една легенда се разказва, как един от вавилонските царе станал животно. Той направил едно голямо престъпление, за което Бог го наказал, превърнал го в животно. Много години прекарал като животно, докато най-после се разкаял и отново приел човешка форма.
Това е легенда, а в
индуските
книги се говори като факт за преминаването на човека в животно, и на животното в човешка форма.
Това се изучава даже в училищата. То не е мое вярване, но индуско. В миналото и в Египет са изучавали този въпрос. Ще кажете, че това не е вярно. – Възможно е.
към беседата >>
41.
Един и същ
,
ООК
, София, 22.10.1930г.,
Един ученик отишъл при един
индуски
учител и го помолил да му каже какво трябва да направи, за да стане проповедник.
Мнозина искат да бъдат силни, да оправят света. Как ще го оправят? С говорене ли? Истинско говорене е това, при което умрелият може да оживее. Не оживее ли умрелият, говоренето нищо не е допринесло.
Един ученик отишъл при един
индуски
учител и го помолил да му каже какво трябва да направи, за да стане проповедник.
Учителят му казал: „За да станеш проповедник, ти трябва да се научиш първо да говориш на умрелите. Иди сега на гробищата и започни да говориш на умрелите. Ако можеш с говора си да събудиш поне един умрял и да го доведеш при мене, аз ще ти открия тайната, как можеш да станеш проповедник“. Ученикът отишъл на гробищата и започнал да обикаля гробовете, да говори на умрелите. Колкото и да им говорил, нито един от тях не се събудил и не го последвал.
към беседата >>
42.
Живият хляб
,
НБ
, София, 26.10.1930г.,
Според условията и времето, всички обяснения са правилни: и египетските, и
индуските
, както и тези на съвременните хора.
Няма по-хубаво нещо от това, да търсиш свободата. Под „свобода" разбирам освобождаване от дълговете, които сте направили още в миналото. Аз оставям настрана причините за дълговете от далечното минало. Оставям настрана всички научни и религиозни теории и обяснения. Щом дойдем до теориите, натъкваме се на различни обяснения: египтяните дават едни обяснения, индусите дават други обяснения, а съвременните хора – трети обяснения.
Според условията и времето, всички обяснения са правилни: и египетските, и
индуските
, както и тези на съвременните хора.
В тях няма никакви противоречия. Обаче, днес египетските вярвания се нуждаят от вътрешно разбиране. Те казваха, че страданията са необходими за душата. За обяснение на това твърдение, те допуснаха теорията за странстването на душата. – Къде странства душата?
към беседата >>
43.
Първичната храна
,
УС
, София, 1.3.1931г.,
Ще ви приведа примера за онзи
индуски
ученик, на когото Учителят дал един урок по Любовта.
От двете думи на втория остава много: и обич, и дрехи, и храна. – „Че съм добър, това е моя работа.“ – „Като тебе човек няма.“ – „И това е моя работа.“ – „Лош човек си бил! “ – „И това е моя работа.“ Всичко, каквото хората могат да кажат – добро или зло, не се отнася до мене. Аз не съм нито добър, нито лош. – „Ти си добър.“ – Много добре, но между две допирни точки трябва да има отношение.
Ще ви приведа примера за онзи
индуски
ученик, на когото Учителят дал един урок по Любовта.
На въпроса, що е Любов, Учителят сложил ученика си във водата, където го държал десет минути. Ученикът ритал във водата, искал да излезе навън. Като го извадил от водата, Учителят го попитал: „Какво усети? “ – „Голяма, непреодолима нужда от въздух“. Следователно, докато и вие нямате голямо, непреодолимо желание за нещо, то не може да ви се даде.
към беседата >>
44.
Истински поклонници
,
УС
, София, 29.3.1931г.,
И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи
индуски
земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една каца в колибата си и ги изнасял за Европа.
Тогава кой е лош: кучето или ние? Също така и низшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справите с него. После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия.
И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи
индуски
земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една каца в колибата си и ги изнасял за Европа.
Една вечер той забравил да намести капака на кацата и си легнал. Змиите отхвърлили капака настрана и излезли от кацата. Като се видели свободни, те плъзнали из стаята и се увили около врата на своя господар. Сутринта, като станал, той се видял цял обвит със змиите. Особено едно от кобрите така се увила около врата му и така го гледала в очите, че най-малкото помръдване би му коствало живота.
към беседата >>
45.
Разбрани неща
,
ООК
, София, 27.5.1931г.,
Един
индуски
адепт поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи.
Ако бихте срещнали този дервиш, всичките ви неприятности щяха да се превърнат в приятности. Като не можете сами да направите това, казвате: „Такава е волята Божия“. – Не е така. Бог не желае нашето нещастие. Той иска да бъдем щастливи и доволни.
Един
индуски
адепт поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи.
Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала. Адептът си помислил: „Да помогна ли на детето, или не? “ За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: „Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно Той има грижата за детето“. Докато размишлявал, детето умряло.
към беседата >>
46.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
По
индуски
начин, по западен начин.
(втори вариант)
Много глупава работа е да мислиш, че ще станеш музикант, ти и без това си музикант, само че не си се опитал да пееш. Ти казваш: Богат ще стана ли? – Ти и без това си богат. Ти като умираш ще научиш, че много работи си знаел. Ти сега през целия живот ще се мъчиш да прогледнеш.
По
индуски
начин, по западен начин.
А пък като умираш ще прогледаш. Защо ти е това проглеждане като умираш. По-напред трябва да знаеш този закон. Ти влизаш в една зона и не си готов. В сърцето ти седи страхът.
към втори вариант >>
47.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
За пример, вземете
индуските
факири, те оставят в сянка знанието, а чудеса правят.
Реалността, и когато я приемаш, и когато я отричаш, тя си остава една и съща, но твоето положение не е едно и също. Щом отричаш реалността, ти се смаляваш; щом познаваш реалността, ти се разширяваш, увеличаваш. Щом познаваш реалността, ти оздравяваш; щом не я познаваш, ти болен ставаш. Всички положителни и отрицателни качества се дължат на отношението ти към реалността. Казвам: съвременната психология, или съвременните методи на индусите и на Запад проникват някъде.
За пример, вземете
индуските
факири, те оставят в сянка знанието, а чудеса правят.
Така са закъсали, никакви чудеса няма. В изпълнението на един факир нищо реално няма, това е една лъжа. Той може да се качи на една върлина горе, а всъщност аз не виждам никаква върлина, той седи на земята, но ще прати в ума ти толкова силна мисъл, че ти го виждаш горе. Със силата на мисълта човечеството може да бъде заставено да мисли като теб. Ще кажете: Може ли да стане това?
към беседата >>
48.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Онези, които са изучавали науката за движението, а това са
индуските
учени и адептите, имат такива движения, че като са между свирепи животни, само с едно вдигане на ръката по известен начин, без да говорят, стъписват се животните.
Аз взимам цигулката в широк смисъл. Дясната ръка, това е лъкът, лявата ръка, това е ръката която свири, ще даде израз на тона. Ако ти не знаеш как да движиш ръцете си, ще загазиш. Много нещастия в света зависят от неправилното движение на ръцете. Много щастливи случаи зависят от махането на ръката.
Онези, които са изучавали науката за движението, а това са
индуските
учени и адептите, имат такива движения, че като са между свирепи животни, само с едно вдигане на ръката по известен начин, без да говорят, стъписват се животните.
Махането на ръката трябва да образува едно особено движение, което е в съгласие с Природата Щом махнеш по този начин, ти предизвикваш всичките силови линии и те по този начин ти помагат. И ти имаш цялата разумна Природа на своя страна. Някой от вас ще каже: „Защо трябва да живея? ” За да знаеш, как да ходиш отмерена. За пример: вие не сте изучавали отмерения ход на краката.
към беседата >>
49.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 1.5.1932г.,
Ако вие имахте познанията на
индуските
йоги, след като е минал куршумът, вие ще намажете мястото с малко плюнка и в 5-6 минути ще ви мине болката.
Мъчението също така може да бъде една секунда. Само че отражението продължава Вие казвате: Как така? Вие сте на бойното поле, минава един патрон, удря ви ръката. То е само една секунда, но последствията са дълги – 2, 3, 4 месеца вашата ръка страда. Страданието е временно, но впечатленията, оставени във вашето тяло, са дълги.
Ако вие имахте познанията на
индуските
йоги, след като е минал куршумът, вие ще намажете мястото с малко плюнка и в 5-6 минути ще ви мине болката.
Те взимат цял нож, прокарват го през ръката, става 4-5 пръста рана, след туй понамажат я, държат другата ръка отгоре и гледаш след 5-10 минути няма рана. Сега това е една наука, да знаете как да лекувате временните си рани. Аз говоря сега за външните рани, вие ще викате лекар. Но като имате една рана вътре в сърцето, кой лекар ще викате. Или ако имате една рана в ума си, кой лекар ще викате?
към беседата >>
50.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Когато европейските народи са употребили
индуските
методи за дишането, всякога са имали пакости.
Докторът доктор ли се ражда? Той отпосле е станал доктор. Всички хора първоначално се раждат еднакви, но отпосле зависи кой от тях какво направление ще вземе. Разнообразието в живота седи именно в това. Сега, аз не искам да изнеса за вас една система на противоречие, но казвам: Съвременната раса не трябва да върви по пътя на индусите, понеже те вървят по инволюционен път, път на слизане.
Когато европейските народи са употребили
индуските
методи за дишането, всякога са имали пакости.
В еволюционното дишане трябва да има дишане нагоре и надолу, докато симпатичната и мозъчната система се приспособят към новите условия на въздуха. Защото във въздуха има един нов елемент, който сега навлиза. Той е толкова лек, че навсякъде навлиза и не може да остане. В новото дищане ние ще възприемем този елемент. Туй научно се нарича жизнена прана или енергия.
към беседата >>
51.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Има
индуски
факири и адепти, които могат да спрат сърцето си със своята мисъл.
Може да кажем, че цялата Слънчева система има общ пулс, който бие във всички същества. Съществува само един ритъм в кръвоносната система. От туй сърце се регулира пулса на всички живи същества. Някой път с нашата мисъл може да спрем пулса на нашето сърце. Индусите имат начини за спиране на сърцето.
Има
индуски
факири и адепти, които могат да спрат сърцето си със своята мисъл.
В Индия са правили опити да спрат сърцето и след 1-2 дни чрез силата на своята воля да накарат сърцето си наново да пулсира. Това ви се вижда невъзможно. Невъзможните неща за нас са възможни за други. Ние имаме специфично разбиране за нещата. Ние считаме, че в природата има закон, който нарежда.
към беседата >>
52.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
И
индуските
йоги са били кабалисти.
Това не е умен въпрос. Така не се пита. На учения човек, ако му напишете едно число от 1 до 10, той знае какво нещо е числото. От 1 до 10 това е цяла една философия, цяла наука на числата. Учени са били кабалистите от древността.
И
индуските
йоги са били кабалисти.
За тях са достатъчни 10 числа, с тях работят, с тях обясняват всичко. Не че всичко успяват да обяснят, но туй което може да се обясни със символите, с числата и буквите го обясняват. Появяването на света може така да се обясни. Според древните философи светът е създаден така. И според теорията на Питагора, светът е създаден от нашите числа.
към беседата >>
53.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
След туй мяза на онзи
индуски
бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота.
След туй мяза на онзи
индуски
бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха.
към беседата >>
След туй мяза на онзи
индуски
бог, няма да му кажа името, един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
(втори вариант)
След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат го, кат0 дойде на земята пак забрави всичко. Пак го пратят горе, учат го, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма, той като дойде тука, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота.
След туй мяза на онзи
индуски
бог, няма да му кажа името, един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
Като гледат от невидимия свят, животът на хората се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красиво. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да слезе на земята и да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха.
към втори вариант >>
Та и този
индуски
бог казва: „В тази къщурка ще вляза да живея".
(втори вариант)
Като дошъл на земята, взема всичките форми на животното. За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива. Като избира форма между хората, този от боговете избира свинята, харесала му скромната й дреха. Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички.
Та и този
индуски
бог казва: „В тази къщурка ще вляза да живея".
Дошъл, влязъл в къщата на прасето. Запознал се. Българите казват прасе, турците казват домус, англичаните казват pig, французите казват cochon. А свиня е рогс. Като влязъл, научил всичките обичаи на свинята.
към втори вариант >>
54.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Отива един
индуски
ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя?
Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го.
Отива един
индуски
ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя?
" Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти.
към беседата >>
Отива един
индуски
ученик при един велик учител в Индия и казва: „Какво трябва да правя?
(втори вариант)
Каквото обещаете в Любовта, направете го. Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията; може да има и лоши резултати, направете го.
Отива един
индуски
ученик при един велик учител в Индия и казва: „Какво трябва да правя?
" Той казва: „Ще отидеш при един военен и ще му удариш плесница. Ще отидеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще отидеш при един светия и на него ще удариш една плесница." Отива ученикът при военния и му удря една плесница. Военният му удря две, поваля го на земята и казва: „Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той вдига ръка да го удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закона: който те удари, удари го и ти.
към втори вариант >>
55.
Възведен биде / Възведен биде Исус
,
НБ
, София, 9.10.1932г.,
Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега живях.“ Този смисъл е даден в една индуска повест, повест за един от
индуските
богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в една свинска форма, въплътил се в едно прасе.
Ти казваш: „Ще се мре.“ Знаете ли какво е смъртта? Ще се свърши. Знаете ли какво нещо е да се свърши? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата Вселена се руши. Казвате: „Отиде.“ След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина.
Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега живях.“ Този смисъл е даден в една индуска повест, повест за един от
индуските
богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в една свинска форма, въплътил се в едно прасе.
Разказът казва, че се народили прасенца и така го чакали, чакали неговите другари да дойде на небето. Най-после казват: „Кажете му, че той за малко време отиде.“ Той казва: „Не искам небето, мене много ми е добре тука с моите деца и моята жена. Ходим си по земята, ровим си.“ Взели да мислят как да му помогнат. Поразяват прасенцата – той не се свестява; поразяват другарката му – той не се свестява; най-после и него самия продупчват. Той казва: „Чудно нещо, увлякъл съм се в този кошмар на живота.“
към беседата >>
Ще кажете: "Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега съм живял." Тази мисъл е дадена в една индуска повест за един от
индуските
богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в свинска форма.
(втори вариант)
Ще се свърши животът. Знаете ли какво нещо е свършването на живота? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата вселена се руши. Казвате: Отиде. След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина.
Ще кажете: "Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега съм живял." Тази мисъл е дадена в една индуска повест за един от
индуските
богове, който се вселил не в човешка форма, за да научи нещо, а се въплътил в свинска форма.
Народили му се прасенца, а неговите другари го чакали да се върне на небето. Пратили му съобщение, да му напомнят, че той за малко време е слязъл на земята. Той отговорил: Не искам да се върна на небето, на мене много ми е добре тука с моите деца и моята жена. Ходим си по земята, ровим си. Взели да мислят, как да му помогнат.
към втори вариант >>
56.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
В това отношение, вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя
индуски
учител да го пита, как трябва да живее за да има успех в своята работа.
Той сам може да дрънка и пак нищо да не разбира. Такова нещо е и природата. Не се ли свържеш с нея, нищо няма да научиш. Сега вие живеете в неразбраната за вас природа и слушате да ви се говори на неразбран език. Вие влизате през вратата на природата, но не както трябва.
В това отношение, вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя
индуски
учител да го пита, как трябва да живее за да има успех в своята работа.
Учителят му отговорил: Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин.
към беседата >>
И тогава вие се намирате в положението, както онзи
индуски
учител, който искал да даде едно понятие, едно разбиране на ученика какво да бъде неговото положение като ученик, който отива при учителя си.
(втори вариант)
Щом си турите пръста на цигулката и знаете де кой тон се намира или хванете добре шийката на цигулката, за което си има известни правила, цигулката ще произведе известни правилни тонове. При това трябва да знаете как да нагласявате цигулката. Обаче ако я бутате, без да знаете как става това, тя пак ще ви отговори, но по втория начин тя ще бъде неразбрана, а по първия начин ще бъде разбрана. Та сега ние живеем в неразбрания език на природата. Защото природата има една врата, през която ние влизаме както не трябва.
И тогава вие се намирате в положението, както онзи
индуски
учител, който искал да даде едно понятие, едно разбиране на ученика какво да бъде неговото положение като ученик, който отива при учителя си.
Ученикът пита учителя си кой е истинският начин, по който може да бъде успешен в живота си, или по кой успешен начин може да бъде свършена работата от природата. Учителят искал да го опита и му казва: „Тръгни на път и ще срещнеш един офицер, който се приготвя за война. Ще отидеш при него да му удариш две плесници, да го опиташ. - После - му казва - ще срещнеш един брамин, който се моли на Бога. На него ще удариш една плесница и няма да го питаш нищо.
към втори вариант >>
57.
Ти ли си / Свещен трепет
,
НБ
, София, 20.11.1932г.,
Умния човек съм уподобявал, давал съм примери на онзи
индуски
светия, дето един махараджа искал да си купи една крава, но той не я продавал.
Когато си сиромах, не мисли да бъдеш богат. Когато си богат, искай да бъдеш умен, но тъй – да разбираш. Умния човек, разумния човек богатството го предпочита. Умният човек не може да бъде сиромах. На умния човек богатството никой не може да го вземе.
Умния човек съм уподобявал, давал съм примери на онзи
индуски
светия, дето един махараджа искал да си купи една крава, но той не я продавал.
Казва: „Не продавам тази крава, тази крава е за мене.“ „Насила ще я взема.“ „Опитай се, казва.“ Отива, но по никой начин не може да му вземе кравата. Хваща войници, връща се, но по никой начин не може да я вземе, кравата седи при него. Разумният човек е силен, той е силен човек. Слабите хора са все глупави. Някои искат да ги освобождавам.
към беседата >>
Той прилича на онзи
индуски
светия, който не иска да предаде кравата си на един махараджа.
(втори вариант)
През тази година давайте място на свещения трепет във вашето сърце, понеже чрез него се изявява силата. Яснота трябва на човека, за да разсъждава правилно. Когато си сиромах, не мечтай да бъдеш богат. Когато си богат, искай да бъдеш умен, защото умният човек не може да бъде сиромах. На умния човек богатството никой не може да го вземе.
Той прилича на онзи
индуски
светия, който не иска да предаде кравата си на един махараджа.
Казва: не продавам тази крава, тя е моя. Насила ще я взема. Опитай се, казва. Опитва се, но по никой начин не може да му вземе кравата. Хваща войници, връща се, но пак не може да я вземе, защото кравата седи при него.
към втори вариант >>
58.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Индуските
учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.
Най-хубавият живот в Слънчевата система е на Слънцето. Това са твърдения сега. Вие може да питате дали е така. Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето.
Индуските
учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.
В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате.
към беседата >>
Индуските
учени, адепти твърдят, че човек като се върне оттам, трябва да го събудят.
(втори вариант)
Там има разкошен живот, най-хубавият живот в слънчевата система е на Слънцето. Това са само твърдения засега. Вие може да се съмнявате, че е така. Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето.
Индуските
учени, адепти твърдят, че човек като се върне оттам, трябва да го събудят.
В Европа има само един ясновидец Сведенборг, които е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко едно отношение. Той казва, че е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и опитвал живота там. Много правилно пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да им вярвате.
към втори вариант >>
59.
Вътрешни опити
,
ООК
, София, 28.12.1932г.,
Мнозина дохождат до
индуския
метод на съзерцанието.
Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до”. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте, и не се страхувайте.
Мнозина дохождат до
индуския
метод на съзерцанието.
Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата брат или сестра музикално. Една дума може да се произнесе меко, грубо, тихо, силно – по равни начини.
към беседата >>
60.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Пак по причини и последствия
индуските
философи говорят за кармата.
Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
Пак по причини и последствия
индуските
философи говорят за кармата.
Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате.
към беседата >>
Индуските
философи говорят за кармата.
(втори вариант)
Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
Индуските
философи говорят за кармата.
Те казват, че причината за кармата е грехът, а коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те стигат до следното заключение: От две добрини винаги се ражда едно зло, и от две злини се ражда едно добро. Или, между десет добри хора Винаги ще се роди един лош и между десет лоши, винаги ще се роди един добър човек. Обаче, не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши, и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек.
към втори вариант >>
61.
Познаването на Истината
,
НБ
, София, 9.4.1933г.,
Един европеец вижда един
индуски
ученик на една канара, клатушка се.
Сега ние, съвременните хора, разглеждаме живота с всичките негови мъчнотии. Виждаме, че мъчнотиите носят в живота едно благо за нас. Защото физическият живот, това е един контраст, това е едно изяснение на онзи великия живот. Всичко, което се случва на земята, трябва да го изучим, защото по него ще познаем онзи живот, към който трябва да се върнем, или животът, от който сме слезли. Тогава ще ви приведа един малък разказ.
Един европеец вижда един
индуски
ученик на една канара, клатушка се.
Отива при него и му казва: „Господине, на голяма опасност си изложен.“ Пъпли до него да го свали. „Не прави такива глупави работи, опасно е за живота ти.“ Казва му той: „Всеки в живота си е като мене на такава опасност, всякога може да изгуби своето равновесие и да падне. Аз се уча на канарата да пазя своето равновесие в съзнанието си.“ Ние мислим, че само онзи, който ходи по планините, е изложен на опасност. Всеки един момент сме изложени на опасност. Ти се съблазняваш, ти си на високо място.
към беседата >>
Един европеец видял един
индуски
ученик качен на една канара и се клатушка.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора разглеждаме живота с всички негови мъчнотии. Виждаме, че мъчнотиите носят в живота едно благо за нас. Защото физическият живот, това е един контраст, това е едно изяснение на великия живот. Всичко, което се случва на земята, трябва да го изучим, защото по него ще познаем онзи живот, към който трябва да се върнем, или животът, от който сме слезли. Ще ви приведа един малък пример.
Един европеец видял един
индуски
ученик качен на една канара и се клатушка.
Едва изпълзял до него и му казал: Господине, на голяма опасност си изложен. Не прави такива глупави работи, опасно е за живота ти. Индуският ученик му отговорил: Всеки в живота си е на такава опасност като мене, всякога може да изгуби своето равновесие и да падне. На канарата аз се уча да пазя своето равновесие на съзнанието си. Сега ние мислим, че само онзи, който ходи по планините е изложен на опасност.
към втори вариант >>
Индуският
ученик му отговорил: Всеки в живота си е на такава опасност като мене, всякога може да изгуби своето равновесие и да падне.
(втори вариант)
Всичко, което се случва на земята, трябва да го изучим, защото по него ще познаем онзи живот, към който трябва да се върнем, или животът, от който сме слезли. Ще ви приведа един малък пример. Един европеец видял един индуски ученик качен на една канара и се клатушка. Едва изпълзял до него и му казал: Господине, на голяма опасност си изложен. Не прави такива глупави работи, опасно е за живота ти.
Индуският
ученик му отговорил: Всеки в живота си е на такава опасност като мене, всякога може да изгуби своето равновесие и да падне.
На канарата аз се уча да пазя своето равновесие на съзнанието си. Сега ние мислим, че само онзи, който ходи по планините е изложен на опасност. Всеки един момент сме изложени на опасност. Ти се съблазняваш, на високо място си. Съблазънта не е грях още.
към втори вариант >>
62.
Добродетелната жена
,
НБ
, София, 14.5.1933г.,
Един от
индуските
владетели имал при себе си един голям мъдрец, който минавал за много учен човек, могъл да говори с ръцете си.
“ Някои вървят, някои не вървят. „Защо всички не са така благородни? “ Тъй както сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ние мислим, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме както в онзи пример, ние се разбираме в света точно както в Индия.
Един от
индуските
владетели имал при себе си един голям мъдрец, който минавал за много учен човек, могъл да говори с ръцете си.
При него имало един брамин. Казва: „Искам да ми намериш като мене друг философ, да се разговарям с него. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш в двора ми.“ Той се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и казва: „Какво мислиш? “ „То не е твоя работа.“ „Кажи, може да ти помогна.
към беседата >>
Един от
индуските
владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си.
(втори вариант)
Някои вървят, някои не вървят. Защо всички не са благородни? Тъй като и вие сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ни се струва, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме помежду си толкова, колкото двама индуси от приказката.
Един от
индуските
владетели, който минавал за голям мъдрец, много учен човек, можел да говори с ръцете си.
При него често идвал един брамин. Казва: Искам да ми намериш друг философ, за да се разговаряме двамата. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш вече моя дом. Браминът се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и го пита: Какво си се замислил?
към втори вариант >>
63.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 24.5.1933г.,
Това, което
индуските
философи го наричат дихание на Бога.
(втори вариант)
Да я търсиш като скъпоценен камък. Тя е обективно нещо. Най-реалното нещо, което съществува в света, това е постъпката. Бог като постъпва в света, създава света. Цялата вселена е една постъпка на Бога.
Това, което
индуските
философи го наричат дихание на Бога.
Бог е мислил и е направил една постъпка, да се дадат на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да се задоволяват всички техни нужди, които техните духове и души искат, това е една велика постъпка на Бога. Ние, като казваме: „Бог създаде света“, ние разбираме един велик процес и казваме: „Страшна работа е това.“ Искаме отчет за това. Най-после питаме: „Бог ли създаде света или ангелите? “ И най-после объркаме работата, казвам[е]: „Това е непостижимо. И в живота, казвам[е] най-после: „Невъзможно е да се постъпва добре.“ Всеки един човек, в когото има дух, може да постъпва добре.
към втори вариант >>
64.
Който направи небето и земята
,
НБ
, София, 30.7.1933г.,
И те ги взеха отнякъде, взеха
индуски
, египетски, и те ги взеха от предшестващите народи.
Но той е турил само известно съчетание. Допуснете, един българин, който нищо не разбира от музика, иде в странство, дойде да организира българската музика според западното пеене. Измислил ли е той начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни.
И те ги взеха отнякъде, взеха
индуски
, египетски, и те ги взеха от предшестващите народи.
Според мене хората изгубиха първата музика, която съществуваше на земята. На земята имаше една велика музика. Хората имаха една музика, която изчезна. Сега едва им е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика.
към беседата >>
65.
Един удар
,
СБ
, София, 2.9.1933г.,
В древността още, при един от
индуските
учители се явил един от неговите ученици, да иска някакви правила за живота.
Няма защо повече да стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“. И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат да имат любов към него. При това положение, човек не може да живее между същества, които не го обичат. Страданията и нещастията на хората се дължат на факта, че те искат да живеят в среда, в която любовта не функционира. А защо е така – за това не се говори.
В древността още, при един от
индуските
учители се явил един от неговите ученици, да иска някакви правила за живота.
Учителят му казал: „Ще отидеш на гробищата и ще ходиш от гроб на гроб, да говориш на умрелите най-хубавите работи, каквито дойдат на ума ти. Каквото ти отговорят, ще дойдеш да ми кажеш“. Ученикът отишъл на гробищата и започнал да говори на умрелите най-похвални работи: че са велики хора, светии, че са допринесли много за човечеството, че като тях други няма и т.н. Вслушва се да чуе някакъв отговор – ни глас, ни услишание. Връща се при учителя си, да му разправи какво е направил.
към беседата >>
66.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Индуските
учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината.
Като не знаеш как да го дишаш, простудиш се, ще умреш. От задуха, това-онова, ще се намали кръвообращението. И светлината, ако не знаеш как да я възприемаш... И тогава става едно главовъртение в ума ти. И работите ти отвънка не вървят. И казваш, че имаш лоша съдба.
Индуските
учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината.
В школите туй го държат като една непроницаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората. Мощна сила седи във възприемането на храната.
към беседата >>
67.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
В Индия
индуските
йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден.
Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът.
В Индия
индуските
йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден.
Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа.
към беседата >>
68.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Разправят как един англичанин калил волята си при един
индуски
факир, от когото вземал уроци.
Казано е в Писанието: "Иде час, когато всеки, който те убие, ще мисли, че служба принася на Бога." Значи той ще мисли, че върши нещо велико. Обаче в Божиите закони е казано: "Не убивай! " Христос казва: "Люби ближния си! " Христос е казал още: "Люби врага си ! " Само силният, само любещият може да обича врага си.
Разправят как един англичанин калил волята си при един
индуски
факир, от когото вземал уроци.
Двамата заедно отишли в една гора, дето имало змии, тигри, лъвове. Факирът седнал на един камък, скръстил краката си и така силно концентрирал мисълта си, че нищо не било в състояние да го разсее. Покрай него минавали зверове, змии, но не го докосвали: минавали-заминавали, като че не го забелязвали. Англичанинът го запитал: "Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Не виждаш ли как зверовете минават покрай тебе?
към беседата >>
69.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Един от
индуските
Махараджи, от князете, като празнувал златната си сватба, накарал да го претеглят, и колкото килограма тежал, уравновесил със злато.
А за сега дръжте природата, тя може да направи това. Природата може да ви даде. Пък аз и да искам да ви услужа, сега не мога, ще създам цяла беля. Ако на вас дам по толкова, веднага ще се стекат отвън много хора, и те ще искат. Пък и от странство ще дойдат да искат.
Един от
индуските
Махараджи, от князете, като празнувал златната си сватба, накарал да го претеглят, и колкото килограма тежал, уравновесил със злато.
Теглото му било 75 килограма. Той заповядал да раздадат всичкото това злато на окръжаващите. Сега и на вас желая да се претеглите, и колкото тежите, толкова злато да раздадете на другите, за да не очакват на мене.
към беседата >>
70.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
За един
индуски
махараджа се говори, че бил най-богатият човек в света, разполагал с едно богатство от 500 милиарда лева.
Вие искате да коригирате света и казвате: Защо Бог създаде света така, а не иначе? Как трябваше да се създаде светът? Преди всичко вие не знаете как трябваше да се създаде. Като питате човека как е трябвало да бъде създаден светът, той ще каже, че човек трябва да бъде щастлив. Всеки иска да бъде най-щастливият човек в света.
За един
индуски
махараджа се говори, че бил най-богатият човек в света, разполагал с едно богатство от 500 милиарда лева.
Той наскоро оженил двете си дъщери за добри зетьове. В деня на сватбата той претеглил двете си дъщери и колкото килограма тежали, толкова килограма злато раздал на бедните като подарък за сватбата. Този махараджа може да си позволи това нещо, но ако вие жените двете си дъщери и нямате такова богатство, с какво ще ги претеглите, с пясък ли? Сега аз правя превод: Всеки човек, който се готви за невидимия свят, за онзи свят, който е нещо подобно на женитбата, т. е. минаване от едно състояние в друго, той непременно трябва да е готов да раздаде всичкото си имане, всичко онова, което е спечелил.
към беседата >>
71.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Сега ще ви приведа един
индуски
анекдот.
(втори вариант)
Като сте се търкаляли в тази тиня, поне да вземете по един скъпоценен камък. „Ама защо е станало така? “ Оставете този въпрос настрана. Сега няма да обясняваме. Но понеже сте в тинята, гледайте, като излизате оттам, да си вземете поне по един скъпоценен камък, понеже ще ви потрябва.
Сега ще ви приведа един
индуски
анекдот.
В този анекдот се говори за един човек, който попаднал в една голяма долина, от която не могъл сам да излезе. Тази долина била богата със скъпоценни камъни. През годината идвали хора да вадят скъпоценни камъни оттам. Как ги вадили? Да се слезе в долината, било невъзможно.
към втори вариант >>
72.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
По
индуски
начин, по европейски начин, но топъл хляб.
(втори вариант)
“ „Четири–пет хляба, такива европейски хлябове.“ И казва, че след един час ще имат вече този топъл хляб. Сега откъде е взет хлябът? От гората? Но топъл е хлябът и тъй по европейски е печен. Той ни разправя сам: „Аз не зная как е тази работа, но какъвто хляб ние искаме, и този индус ни доставя такъв хляб.
По
индуски
начин, по европейски начин, но топъл хляб.
Не видяхме ни фурна, но топъл биваше хлябът. Пита само колко хляба трябват. Толкова. И дава топли хлябове. Откъде? В гората някъде далеч, но носи хляб. Като го запитаме, той всякога мълчи, никога не казва.
към втори вариант >>
73.
Единият лев
,
ООК
, София, 30.10.1935г.,
Отива един
индуски
ученик при един от великите Учители на Индия да му даде начин, как да търси закона за служене на Бога.
Не онова въображаемото, но в дадения случай от това, какво е твоето състояние, ти можеш да определиш каква е любовта ти. Ако ти казваш, че имаш любов към Бога и ако тая любов може да се затъмнява от посредствени постъпки, които са станали в даден случай, тогава любовта ти към Бога не е голяма. Ако ти изгубиш малко пари или някой е казал нещо по твой адрес, и ако това замъгли твоето съзнание, и ти загубиш любовта към Бога, тогава каква любов си имал към Бога? Любовта трябва да бъде неизменна. Аз съм привеждал този пример, ще ви го кажа пак.
Отива един
индуски
ученик при един от великите Учители на Индия да му даде начин, как да търси закона за служене на Бога.
Учителят му казал: "Ще те пратя да направиш един опит. Там има един военен, един брамин и един светия. Най-първо ще отидеш при военния, ще му зашлевиш една плесница и ще видиш какво ще ти каже. После на брамина ще удариш една плесница и най-после на светията. И ще се върнеш при мене да ми кажеш последствията." Отива ученикът при военния, удря му една плесница.
към беседата >>
74.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете
индуски
, италиански.
Всеки един като говори, за да те разбере англичанинът, на английски трябва да говориш. Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората. Който не ги разбира, той не е културен. Сега, вашата култура седи [в това], че знаете български. Някои знаете френски, някои – немски, английски, най-после няколко турски думи.
И това е култура, но не знаете китайски, не знаете японски, не знаете
индуски
, италиански.
Някои от вас сте доста културни, знаете френски, немски, италиански, но това още не е култура. – /„Ясновидците са културни“./ – Ясновидците и те не знаят. Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците. Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски? Идеш във Франция и видиш френски къщи, ще знаеш ли френски?
към беседата >>
75.
Двете фази / Двете фази в пътя на ученика
,
УС
, София, 5.4.1936г.,
Има
индуски
светии, които ходят голи.
Че как няма да се отречеш от пепелта? Някои работи ще се стопят, а други ще се организират. Тези, които ще се стопят, ще ви бъдат полезни; а пък тези, които ще се организират, през тях ще мине животът. Дрехите ти като изгорят, ще ходиш гол. Ти казваш: „Срамота е да се ходи гол.“ Но като ти изгорят дрехите ти, какво ще правиш?
Има
индуски
светии, които ходят голи.
Човек, който живее в Бога, не може да ходи гол. Сега, понеже си изгубил Божественото, Първоначалното, ти си търсиш дрехите. Но ако допусна светлината в себе си, аз ще изглеждам ли гол? Ти ще бъдеш тогава светещ човек! Ще бъдеш като светлината!
към беседата >>
76.
И видях ново небе и нова земя
,
НБ
, София, 18.10.1936г.,
Ако отидете в Индия и срещнете един
индуски
брамин, и той ще погледне към другите хора малко отвисоко.
В това отношение тази дума има двояко значение. [При] сегашните условия, при които хората живеят, те са се разделили в своите възгледи. Всички хора са родени от един човек, от един човек са излезли, но ако ги питате, те не знаят това, те са се разделили на разни народи. Ако срещнете един англичанин, той ще гледа на нещата съвършено различно от един българин. Ако отидете в Америка или в Англия, там ще чуете всеки да казва: „Аз съм англичанин“, „Аз съм американец.“ Те се считат много по-културни от българите.
Ако отидете в Индия и срещнете един
индуски
брамин, и той ще погледне към другите хора малко отвисоко.
Всеки народ, всяка държава, която се счита носител на известна култура, все поглеждат отгоре на другите народи и държави. Това е повърхностно гледане на нещата. Това същото става и с растенията и с животните. Минавате покрай едно дърво, погледнете го отвисоко и казвате: „Дърво е това.“ Вие даже и не помисляте, че имате голяма нужда от дърветата. Ако растенията не съществуваха, не зная как хората биха живели на Земята.
към беседата >>
77.
Мускулно и нервно напрежение
,
МОК
, София, 12.3.1937г.,
Индуските
философи зле са представили Природата.
И Природата постъпва по същия начин. Ние вземаме нещо от нея, но не се явяваме, искаме да избегнем плащането. А тя си е направила работата тъй, че където и да ходиш, ти ще се върнеш и ще минеш по същия начин. Казват, че кармата е дълг със сложна лихва. Мисля, че е малко преувеличено.
Индуските
философи зле са представили Природата.
Тя не е толкова строга, че да ти одере кожата. Туй, което аз зная, е, че тя никакви лихви не взема. Кредитира те веднъж, дваж, сто, двеста, триста пъти. Даже и деветстотин деветдесет и девет пъти да си ходил, тя пак ти дава. Ти офейкваш, всичко пропиляваш и пък идваш да се изясняваш, а тя нищо не иска.
към беседата >>
Индуските
философи зле са представяли природата.
(втори вариант)
Ние вземем нещо от нея и не се явяваме, искаме да избегнем, а пък тя е направила работите така, че дето и да ходиш, ще се върнеш, ще минеш по същия начин. Ще иска лихвите. Какво е кармата? Кармата е дълг със сложна лихва. Мисля, че е преувеличено.
Индуските
философи зле са представяли природата.
Тя не е толкоз строга да ти одере кожата. Не е, не е, тя никакви лихви не взима. Така аз зная, никакви лихви не взима. Кредитира те веднъж, дваж, 100, 200, 300, 999 пъти си ходил и тя все ти дава, изпарил си се , всичко разпръсваш. Дойдеш да изясняваш, тя нищо не иска.
към втори вариант >>
78.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Един американец отива при един
индуски
адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?
Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия.
Един американец отива при един
индуски
адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?
“ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия.
към беседата >>
79.
Ползата от краката
,
ООК
, София, 22.12.1937г.,
Ще мяза на
индуските
философи, ще бъде мълчалив.
Без ръце ще бъде непонятен, без очи ще бъде непонятен, без нос, без уста, ще бъде непонятен заради нас. Да кажем някой казва: „И без любов може да се живее“. Но каква идея ще имаш за един човек, който няма Любов? На какво ще мяза човек, който няма любов, на един мъртъв човек. Може да е облечен със скъпоценни камъни, но от него без любов не може да изкараш нито една дума.
Ще мяза на
индуските
философи, ще бъде мълчалив.
Затова един индуски философ пратил един ученик да хвали мъртвите, да им каже най-хубавите работи и виж, казва, какво ще ти кажат мъртвите. Той отишъл и след като ги хвалил, хвалил, ни глас, ни слушание. Тия мъртви не искат да знаят. Ако ние хвалим мъртвите, слушат ли? Ако ги хвалим не слушат, но ако мислим, може нашата мисъл малко да ги съживи.
към беседата >>
Затова един
индуски
философ пратил един ученик да хвали мъртвите, да им каже най-хубавите работи и виж, казва, какво ще ти кажат мъртвите.
Да кажем някой казва: „И без любов може да се живее“. Но каква идея ще имаш за един човек, който няма Любов? На какво ще мяза човек, който няма любов, на един мъртъв човек. Може да е облечен със скъпоценни камъни, но от него без любов не може да изкараш нито една дума. Ще мяза на индуските философи, ще бъде мълчалив.
Затова един
индуски
философ пратил един ученик да хвали мъртвите, да им каже най-хубавите работи и виж, казва, какво ще ти кажат мъртвите.
Той отишъл и след като ги хвалил, хвалил, ни глас, ни слушание. Тия мъртви не искат да знаят. Ако ние хвалим мъртвите, слушат ли? Ако ги хвалим не слушат, но ако мислим, може нашата мисъл малко да ги съживи. Да хвалиш мъртвите, то е външната страна, обективната страна.
към беседата >>
80.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
– Сега вие се намирате в положението на онзи
индуски
ученик, който отива при един
индуски
учител, да го научи нещо за любовта.
Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос?
– Сега вие се намирате в положението на онзи
индуски
ученик, който отива при един
индуски
учител, да го научи нещо за любовта.
Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“.
към беседата >>
Сега няма да влизам в подробности за този
индуски
учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога.
За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача.
Сега няма да влизам в подробности за този
индуски
учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога.
Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“.
към беседата >>
81.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на
индуски
.
На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете?
Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на
индуски
.
Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен.
към беседата >>
82.
Основа на здравето
,
ООК
, София, 29.6.1938г.,
Той е
индуски
Христос.
Казвам: Положете вие Любовта за основа на вашето здраве. Някой път вие обичате някой човек, обичате някой ваш брат. Има си свои причини. Един пример аз ви привождам. Един ден Буда бил много неразположен.
Той е
индуски
Христос.
Кой как дойдел, казвал: „Нямам време“. Всичките не ги приемал. Започнали да се чудят учениците му. Не иска да приеме никого. Иде един одърпан човек, Буда става, посреща го, услужва му, нахранва го, говори му.
към беседата >>
83.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и
индуски
, и санскритски, и ватански, и ангелски.
Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее. Та, трябва да има малко пространство в стомаха. Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние. Някой казва, че може да говори френски добре.
Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и
индуски
, и санскритски, и ватански, и ангелски.
И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота.
към беседата >>
84.
Най-великото
,
НБ
, София, 10.3.1940г.,
Отива един ученик при един
индуски
учител, за да го учи на този закон.
Ако си мъж, ще ти тръгне напред. Ако си дете, ще ти тръгне напред. Ако си слуга, ще ти тръгне напред. Половин час като мислиш за Господа, за нищо друго не трябва да мислиш. Сега не трябва да направите погрешката, която направил един ученик в миналото.
Отива един ученик при един
индуски
учител, за да го учи на този закон.
Той му дал едно правило, казал на ученика: „Слушай, ти за всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За цяла година за носорога не трябва да мислиш.“ След една година се връща при учителя си да види какво е направил. Казва: „Цяла година само за носорога мислих.“ Какво [е] носорогът? Този носорог е вашият материален живот.
към беседата >>
85.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Някои от
индуските
философи, които не разбирали живота, извадили крив извод.
Той урежда живота и на мравите, и на гущерите, и на вълците – на всички живи същества по лицето на Земята. Когато вълкът изяде една овца, тя трябва да бъде умна, да отиде при Господа да се оплаче. Той ѝ дава двойно по-голямо благословение, а на вълка отнема нещо от това, което му е дадено. Вълкът, който изяжда една овца, остава с едно благословение, а овцата има две благословения, тя получава още едно благословение от Бога. Колкото повече овце изяде един вълк, толкова повече губи.
Някои от
индуските
философи, които не разбирали живота, извадили крив извод.
Те създали една теория за кармата, според която казват, че така е писано да стане това или онова. Ако вълкът постоянно яде овце, той престава да получава Божието благословение, но ако престане да яде овце, той получава Божието благословение. Като яде овце, вълкът казва: „Така е писано.“ Не е писано така. Не е писано овцата да яде трева, а вълкът да опапа наготово онова, което тя е обработила. И съвременните културни форми постъпват по същия начин.
към беседата >>
86.
Езикът на тоновете
,
МОК
, София, 19.4.1940г.,
Отива един
индуски
ученик при един от великите учители на Индия, казва: „Учителю, искам да ме научиш нещо за любовта.“ Той един ден говорил за любовта.
Може и седмица, и месеци, и година да се пънкаш, казваш: „Трудна е тази работа, тия хора са неразбрани.“ С музика за пет минути може да я свършиш. Запример много мъчно е да се пее „до“. Как ще пееш? Ти напрежение нямаш отвътре. Аз давам един пример.
Отива един
индуски
ученик при един от великите учители на Индия, казва: „Учителю, искам да ме научиш нещо за любовта.“ Той един ден говорил за любовта.
Учителят мълчи, поглежда го и си заминава, нищо не казва. На втория ден пак отива. Четири–пет деня отива, цяла седмица го безпокои. Учителят му бил здравеняк, хваща го за ръката, завежда го на реката Ганг, че като го хваща за дясната ръка, натиска го във водата, държи го под водата. Той започнал да рита.
към беседата >>
87.
Вътрешното добро
,
МОК
, София, 12.7.1940г.,
Той мяза на онзи
индуски
бог, който слязъл на земята в една свинска форма.
Когато някой е на зор, много лесно нещо – когато има нужда, всеки ден пише на своите. Щом му се поуредят работите, няма никаква нужда, не пише вече – на седмицата, на месеца или веднъж в годината. Щом в годината пише веднъж, много добре са, вредили са си работата, с друго се занимават. Някой път ми казват, че той не е духовен човек. Казвам, на земята му се уредила работата.
Той мяза на онзи
индуски
бог, който слязъл на земята в една свинска форма.
Има един анекдот, може да му намерите историята. Един от индуските богове искал да слезе на земята. Не му се харесала човешката форма, казва: „Много близо е до нашия човешкият живот.“ Гледал кон, дърво и най-после дошъл в една свиня. Казал: „Това нещо не съм опитал, има нещо ново в този свински живот.“ Взел формата на свинята, взел свинска форма, станал едно хубаво прасе. След туй забогатял, станал свински момък.
към беседата >>
Един от
индуските
богове искал да слезе на земята.
Щом в годината пише веднъж, много добре са, вредили са си работата, с друго се занимават. Някой път ми казват, че той не е духовен човек. Казвам, на земята му се уредила работата. Той мяза на онзи индуски бог, който слязъл на земята в една свинска форма. Има един анекдот, може да му намерите историята.
Един от
индуските
богове искал да слезе на земята.
Не му се харесала човешката форма, казва: „Много близо е до нашия човешкият живот.“ Гледал кон, дърво и най-после дошъл в една свиня. Казал: „Това нещо не съм опитал, има нещо ново в този свински живот.“ Взел формата на свинята, взел свинска форма, станал едно хубаво прасе. След туй забогатял, станал свински момък. После намерил една свинска мома. Направил едно жилище, свинско жилище, народили му се деца, започнал да ходи той и неговата възлюблена да ровят.
към беседата >>
НАГОРЕ