Търсене в беседите за 'Дял'

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си възръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след четиристотин години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това – Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез Сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си възръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По същий начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на Земята със Сила и Дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това Царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила Земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници – царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето Той иде да посети Земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от Силата и Славата на Неговото присъствие и ще седне, като който топи и чисти сребро и ще очисти человеческите синове, и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
към беседата >>

3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

Вие трябва да стоите спокойно – даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате; инак повече ще страдате.
Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в Пътя си. После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка.“ Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно. Бъдете прями пред Бога – откровени, в смисъл на чистосърдечни. Вие трябва да стоите спокойно – даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате; инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре.
към беседата >>

4. Приложение към протокола от 1910 г.

Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята.
Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“ За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност.
към беседата >>

5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла.
Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледне. От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла. Виждате: това лято последваха 5 милиона, напр. загуби, а 20 милиона други дадоха. Заради нас, които живеем добре в и между този народ, Господ го държи и поддържа. И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов.
Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество.
към беседата >>

7. Постоянството

Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми?
Във водата се е появил първият живот и затова Христос казва: "Аз съм живата вода", и само с тази вода може да измиете всичките си грехове. Пазете се сами да се не цапате! Когато грешите с ума си, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето си, смущавате ангелите. И за да не им препятствувате, те тогава започват да работят върху вас и това ви причинява страдания. Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива.
към беседата >>

" Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя.
Пазете се сами да се не цапате! Когато грешите с ума си, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето си, смущавате ангелите. И за да не им препятствувате, те тогава започват да работят върху вас и това ви причинява страдания. Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. И така е, жабата има право да се мисли за най-свободното същество, защото, като види опасност във водата, може да излезе и на сушата.
към беседата >>

Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета.
Когато грешите с ума си, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето си, смущавате ангелите. И за да не им препятствувате, те тогава започват да работят върху вас и това ви причинява страдания. Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. И така е, жабата има право да се мисли за най-свободното същество, защото, като види опасност във водата, може да излезе и на сушата. Всичко, което Бог е създал, е добро.
към беседата >>

8. Ето човекът

Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
към беседата >>

9. Явлението на Духа

Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма.
Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“.
към беседата >>

10. Любовта

Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“.
– „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете.
към беседата >>

11. Сънищата на Йосифа

Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство.
към беседата >>

12. Важността на малките неща

Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите.
“ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене? “ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак! “ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на вселената. Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят онези милиарди червейчета, които също преорават нивата.
към беседата >>

“ – „Нищо.“ – „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“, и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я, и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“.
“ – ще ви обясня смисъла, който е скрит в тия думи. Един индус дава на сина си един орех и го накарва да направи изследване върху него; синът счупва ореха и го изяжда. „Какво съдържа орехът? “, попитал след това бащата. – „Нищо особено – малко ядки, приятни на вкус.“ Индусът пита пак сина си: „Не намери ли в този орех нещо друго? “ – „Нищо.“ – „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“, и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я, и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“. Именно поради туй постоянно презиране на малките мисли сме дошли до това положение и казваме, че светът е лош. Ние сме най-умните! Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“. Нали и вашата къща е съградена все от малки, микроскопични зрънца, сгъстени. Върху тия малки неща, като житното зърно, плодовете и други дреболии, почива нашият ежедневен живот.
към беседата >>

13. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Ако ли искате да видите Христа в това положение, каквито сте сега, ще приличате на този момък, който, като се видял в младини, искал да бъде същият и след деветдесет години.
" На първо място, започнете да мислите, че имате известно, даже нека е, може би, смътно понятие за Христа, защото, в дългата ваша еволюция, вие все ще сте срещнали някъде Христа; и затова разгънете вашата архива и Го потърсеге. Но вие искате аз да вляза в архивата ваша. А знаете ли колко е голяма вашата архива? Осемдесет души сте тук и откъде да намеря аз толкова време, да претършувам архивите на всекиго от вас? Не се обезсърчавайте, а здравата постоянствайте и за година-две, бъдете уверени, вие ще намерите Христа. Ако ли искате да видите Христа в това положение, каквито сте сега, ще приличате на този момък, който, като се видял в младини, искал да бъде същият и след деветдесет години. А Христос е всякога млад. Той всякога е на 33 години. Ние остаряваме само по причина, че не раэбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята. Следователно, когато първоначално се съгради нашата материя, тя дойде правилно, но ние поискахме да направим преобразувание и в това преобразувание я окарикатурваме. И така, нашите мисли и желания са в състояние да изменят външната форма.
към беседата >>

Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен?
Виждате колко съм свободолюбив аз! Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме двамата на разходка.
към беседата >>

Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин [2], че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага.
Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е, именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин [2], че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал. Поповете учат по този начин.
към беседата >>

14. Мир вам!

Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си.
И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете си най-много се приближава до човешкия глас. Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст! “ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате? Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. Влезете в концертна стая и виждате, че на свиренето на кръст хората ръкопляскат, без да мислят, че и те имат кръстове, страдания, че и те свирят. Но най-важното в това свирене на кръст е пазенето на такт. Когато вдигне капелмайсторът своята пръчица и замаха с нея, всички трябва да внимават и да се ръководят от него. И движението на лъковете ни причинява известна приятност, защото лъковете вървят по известно правило. Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота си.
към беседата >>

15. Необходимостта да познаваме Бога

Във времето на българското робство, в епохата на еничерите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет.
Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот. Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“. Сега, необходимо е да знаем основния закон на живота, за да се освободим от смъртта. Ще ви приведа един пример за изяснение на това. Във времето на българското робство, в епохата на еничерите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет. Кого де хване, бие, трепе, наранява и убива – с това той навсякъде се хвали, че гяурите плаши. Никой от местното население не смеял глас да издигне, всички се на Бога молели от това зло да ги избави. Всички мъже носели белезите на турския даалия. Но никой не смеял глава да повдигне. Всеки от страх своя ярем носел.
към беседата >>

16. Колко по-горе стои човек от овца!

След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света.
Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега.
към беседата >>

Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер?
От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало. Вземете пример от тая светска дама. Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко да е в изправност. Тогава само да се явите пред Господа.
към беседата >>

17. Фарисей и Митар

Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен.
Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят. Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън. Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си?
към беседата >>

Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади.
Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят. Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън. Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си? Хора отчаяни се самоубиват.
към беседата >>

18. Условията на вечния живот

Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал.
Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите?
към беседата >>

Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета.
Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите? – „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива да се повтаря.“ По този начин не трябва да чистите вашата Божествена стая. Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща.
към беседата >>

19. Страхът

Аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен.
„Решил съм да посаждам“, ама нищо не си посадил още. Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели, да видите какво съм направил“. Те ще се радват. Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план, туй ще направя, онуй ще направя“. Нищо няма да направиш. Аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: „Господи, ела ми на помощ“. И когато вашата градина израсте и даде плодове, викайте всички ваши приятели и им кажете: „Яжте, пийте и веселете се“. Тогава Господ ще ви благослови. Това е то Християнството. И когато Христос ви казва: „Не бойте се от онези, които убиват тялото, а от онези, които убиват духа“, Той иска да каже, че това, което те вземат, може да се вземе, както казва пословицата, и на Великден.
към беседата >>

20. В начало бе

Така и един евангелистки проповедник говорел за пророк Йон и казвал: "Китът цял час се мъчил и бая зор видял, докато глътне Йона".
Например, един негърски проповедник обяснявал създаването на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни". Обаче, някои от слушателите го попитали: "Ами този плет на какво се крепи? " - "Това не е ваша работа" - отговорил им проповедникът... И съвременните философи имат по един плет, върху който сушат Словото и човека, разрешават всички въпроси и казват: "Човек е направен от кал и е изсушен на плет". И ако ги запитате за плета, те ще кажат: "Не е ваша работа да знаете това". Но понеже този плет седи на пътя, по който се движим, дойдем ли до него, спираме се и обикаляме наоколо. Така и един евангелистки проповедник говорел за пророк Йон и казвал: "Китът цял час се мъчил и бая зор видял, докато глътне Йона". По същия начин сега и ние седим по цели часове, за да разрешаваме въпроса, но той още не е разрешен. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото." Тук основната мисъл е Словото. Какво трябва да подразбираме под думата ''Слово''? - Онзи разумен Божествен акт, изявен чрез известни вибрации, които можем да възприемем. Значи, когато нещата станат видими, осезаеми, достъпни за човешкия ум – нещо, което е сформирано, понятно за нас, това наричаме Слово.
към беседата >>

И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”.
И когато хората ви питат какви новини носите, казвате: „Остави, това е празна работа”. Само когато отидете на този вечен извор, където е започнал човешкият живот, където първоначално е било Словото, вие ще разберете тогавашната форма на човечеството, ще разберете какви са били човешките синове. И туй, което ние наричаме ''образ'' Божий, за хората на Земята е една карикатура. Когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава, защото според мен стоят хора-карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени. Картината, за която казват, че имала образ и подобие Божие, е развалена, не е такава, каквато е била. И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”. Как си роден от Бога? Това Начало е било в себе си бистро и чисто, а във вас сега има известен примес. И тъй, за да можем да разберем дълбокия смисъл на учението, което Христос е проповядвал, трябва да се очистим. А думата ''очистване'' в един друг смисъл означава ''олекване'', което пък е процес на организиране, т.е. разумният процес в нашия строеж.
към беседата >>

21. Словесното мляко

Той казва на едно място: „Да възлюбиш Господа“; ама как ще Го възлюбя, когато не съм Го видял?
Всички се оплаквате – защо? – защото вашето въже е тънко и слабо, а искате да вдигнете товар от 100 килограма; разбира се, че тогава въжето ще се скъса, и товарът ще падне. Как може да се живее в Стария Завет, а да се прилага Петровото учение? Приятели сте на Мойсей, а искате едновременно да бъдете приятели и на Христа. Мойсей казва: „Не пожелай“, но по-нататък не казва какво трябва да се прави. Той казва на едно място: „Да възлюбиш Господа“; ама как ще Го възлюбя, когато не съм Го видял? На друго място казва: „Да обичаш своя народ“, а за другите народи друго говори. Говоря за Мойсеевия закон в широк смисъл. Разбира се, когато Мойсей е полагал своя закон, условията са били други. Неговият закон е бил подготвяне на човечеството за Христовото учение. Мойсеевият закон е първото полукълбо на земята, Христовото учение – другото; може да живеете в него, когато се осветлява от слънцето; но когато то е извън слънчевите лъчи, не може да живеете.
към беседата >>

Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла.
Защо Господ ви е дал ум, сърце, защо ви е дал очи, уши, език – трябва да размислите защо са те предназначени. Аз нахвърлям тия въпроси и ви оставям вие да размислите върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“, но не разбирате как да служите. Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят и да ги прилагат поне за своето собствено развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят. Аз виждам, че туй здание, върху което е съграден сега животът, се събаря, и че един ден Господ ще ни повика да градим ново. Но ще знаем ли да го градим, когато ни повика – ето въпросът. За да бъдем готови, ние отсега трябва да се нахраним от онова мляко, за което ви говорих. Да бъдем така готови, щото един ден, когато ни даде Бог нова дреха, да не я оцапаме.
към беседата >>

22. Учителите

Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?
Не е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е? “ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция.
към беседата >>

23. Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин

От най-щателната справка по книгите на сътворението се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар.
Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра даже, а философската страна на понятието "Бог" никак не я разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие. В един град пратили комисия да пита Господа, защо е направил царете. Техният цар бил много лош. От най-щателната справка по книгите на сътворението се видяло, че Господ е направил само човека, а не и цар. Те са от хората и затова страдат от царете си. Един е Царят - това е Господ Христос. Хората трябва да правят добро, или зло. Който нищо не работи, по-зле прави от тоя, който работи зло. По въпроса за прераждането: То ако погледне човек философски - в света е само един Дух, тогава защо е спорът - има ли, или няма прераждане?
към беседата >>

24. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

"Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева."
Ако можем да хвърлим една граната на 10-20 километра, то така може да пратим и една въплотена мисъл и тя да даде добри резултати. Господ иска да оправи света, а за да се оправи светът, трябва да се оправи нашият свят, нашите мисли и желания. Един подсъдим бил обвинен, че откраднал една сума и неговият адвокат се трудил да го оправдае; за аргумент той представил обстоятелството, че обвиняемият се задоволил само с тази малка сума - 25 лева, когато на масата имало Юхилядилева. Втова време обвиняемият заплакал. Съдията помислил, че се кае и го запитал защо плаче. "Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева." Българите скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право. Но сърбите не ще задържат взетото. Гърците не ще задържат и те нищо. Кражбата е опасно дело. В реката Нил има едни особени жабчета, които плуват отгоре на водата (този пример го приведох и миналата година).
към беседата >>

25. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди

След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата.
Така и с християните, които са догматици, крепители на външната страна, трябва да се постъпи. Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Например искал е един человек да му открие Господ поне една от Неговите тайни. И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с човешкото сърце. След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата. Затова, като опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Иска се първо здравие по ум, здравие по сърце. Всяка заран трябва да правим опити: имаме ли страх, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с ангелите, с небесните сили. Хората лесно се вкисват всякой ден, но това не е правило в живота.
към беседата >>

26. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли

Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор.
Последният е като орех с три черупки, три обвивки. Най-вътре е душата, тя е самият човек. Да мислим, чувствуваме, действуваме - това е човекът - душата. В живота трябва да имаме насока. Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои.
към беседата >>

27. Христос ще дойде и ще се прояви

Колкото са определени - избраните, те ще бъдат, ще имат дял в първото възкресение.
Ще бъде такава суматоха, че лошите духове ще бягат и не ще ни пакостят. Тая процедура ще трае три дни. ТОВА Е ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Оставеното тяло ще бъде преустроено от Божествения Дух. Така бе с Христос - трябваше да остави тялото Си, за да се извърши работата по възкресението. Колкото са определени - избраните, те ще бъдат, ще имат дял в първото възкресение. Това е свитата на Христос от 144 000 души - девствениците. След възкресението, ще дойдем да живеем. Досега не сме живели, а сме роптали. Ще дойдем, когато искаме, ще си отидем, като извикаме Петра и му кажем, че искаме да си отидем. Когато Христос зацарува, ще постави Своите хора на служба, за да управляват.
към беседата >>

28. Многоценният бисер

Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света.
Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създаде една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек. Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. Майката знаем. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаем. И казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас.
към беседата >>

Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат.
Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите. Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца.
към беседата >>

По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде!
– „А – казва, – главата ми побеля в един час отгоре от една жена“. Казал това и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай, и най-после намислил. Като почнал да посещава домовете, в които имало зли духове, и като употребявал всички средства – заклинания, молитви, – за да ги накара да излязат от тия домове, и те пак не излизали, сетил се да каже: „Бягайте, че жена ми иде! “, и тогава всички избягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде! “, пропъжда всички дяволи. Като пострадал един, хиляди се освободили. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената.
към беседата >>

Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст.
Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно? “, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път.
към беседата >>

Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте да го поодяламе“.
Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христос говори, вие го имате, само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата – пясъчето, да го изхвърлят от себе си. Казвате: „Господ не го е направил добре“, и го поочуквате. Но то си изгубва смисъла. Не очуквайте линиите, които Господ е турил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте да го поодяламе“. Жената, например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. За да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте се един път или два пъти да ядете, да видите как ще се развият у вас благородни черти. Вие казвате: „Без храна не може“.
към беседата >>

29. Новото основание

Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви.
– И ние тъй го готвим. Но съседката, която искала да я изпита дали наистина знае да готви, намислила да я излъже и когато един ден мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви и последната отишла да попита пак съседката си как готви охлюви, тогава съседката й казала: – Счукваме ги в чутура, туряме ориз и вода и ги сваряваме. – И ние – казва другата – така ги готвим. Връща се у дома и наготвя охлювите по същия начин. Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела да готви. В съвременните религиозни вярвания има също такива сготвени охлюви. Не се готвят обаче така охлюви, трябва едно коренно разбиране на нещата. В какво седи човешката мисъл – един от основните велики закони, който твори? Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които чувстваме, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин. Ако действате по друг начин, може да деградирате; може да вървите само по две посоки – или нагоре, или надолу, среден път в този свят няма.
към беседата >>

30. Божественият Промисъл

“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото.
Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам без другарка, отчаял се и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб; след няколко месеца плуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена си, ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дохождат двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
към беседата >>

Орелът, като видял, че онова, което Господ направил, той не можел да развали, пръснал се от гняв.
Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженикът. Орелът, като видял, че онова, което Господ направил, той не можел да развали, пръснал се от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да изменим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил, а ние, като горделивия орел, в яда си се пукаме. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичайте си ума: с глупости светът не върви“. Аз казвам: Благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма.
към беседата >>

31. Блудният син

И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева.
При сегашните закони ще запитат: „Щом е извършил престъпление, заслужава ли да бъде помилван? “ Така разсъждават хора, които повърхностно разбират света. Обаче онези, които разбират, ще кажат кой е истинският виновник. Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева. Този момък беше благороден, защото постави пред баща си този въпрос и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впоследствие пропиля в блуден живот с жени, в ядене и пиене. Може ли да се извърши престъпление в света, може ли да се извърши някое зло, някоя интрига и да няма там жена! Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд – когато бях при баща си, работех.“ Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питам в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син; в църквата колко са онези, които подражават на примера на блудния син?
към беседата >>

Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре.
Ние говорим това, което сме опитали. Сега, примерът на младия син, който се връща при баща си, живее ли у нас? Някои ще кажат: „Как е възможно един блудник да живее у нас! “ Да, аз желая у нас да живеят десет такива синове, аз бих желал да имам това велико качество на смирение. Смирението ражда култура, смиреният човек ражда култура; покажете ми един горделивец, който да е извършил нещо велико. Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоят на два стола. Сега, има в църквата хора, които не са съгласни с мен. Нека някой от тях ми докаже противното и аз ще му дам благословение. Не, той трябва да има смелостта да отиде при свещениците и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човек да опита този Божествен свят. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви.
към беседата >>

Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви.
Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоят на два стола. Сега, има в църквата хора, които не са съгласни с мен. Нека някой от тях ми докаже противното и аз ще му дам благословение. Не, той трябва да има смелостта да отиде при свещениците и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човек да опита този Божествен свят. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви. Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и място, синът ти иска – дай му дела, който му се пада. Това учение, което аз ви проповядвам, не е за слабоумни хора; онези от вас, които са слабоумни, които не могат да мислят, нека забравят каквото съм казал, но вие, които можете да мислите, мислете върху този предмет. А онези, които нямат гръбнак, да не турят тази раница върху гърба си – това е тежко учение. Жената се отрича от теб и иска свобода – дай ̀и място. Но тогава вие ще кажете: „Ако така постъпваме, какво ще стане?
към беседата >>

32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла.
В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия. Как ще работим?
към беседата >>

И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър.
Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва.
към беседата >>

Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата.
По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас.
към беседата >>

Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила.
Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." ''Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе...'' Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. ''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? '' ''И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно.
към беседата >>

33. Свобода на Духа

Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.
Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода. Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия?
към беседата >>

И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“.
Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд. Опекли му една кокошка, но майсторът, за да изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб. Слугата, пред когото господарят казал това, рекъл, че ще си отмъсти. И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“. Преди да почне господарят му работа, той скрива напръстника му. По едно време господарят му взел да се върти, да търси напръстника си; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а? “ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържат. Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание.
към беседата >>

34. Рождението

Страданието е дял само на човека.
Значи Духът ви е вдигнал, както слънцето вдига парите от морето, и ви е пратил на земята. Не мислете, че тук е голямо нещастие за вас – то е голямо благо. Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж. Кучето квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава. В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието.
към беседата >>

35. Истината

Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел?
Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел? “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане.
към беседата >>

Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли?
“, ѝ възрази той. Господ не ни е ограничил, Той ни е дал велика свобода да вършим добро и зло; но доброто в известни отношения може да бъде зло. „Ама – ще кажете – как може да бъде това? “ Ето. Мъж и жена живеят много добре. Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли? “ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовия закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право.
към беседата >>

Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш.
„Ама – ще кажете – как може да бъде това? “ Ето. Мъж и жена живеят много добре. Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли? “ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовия закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право. Кой ти даде това право? Жена си отде я зема?
към беседата >>

36. Ти знаеш

Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”.
Но след това те започват съзнателно да се движат. Съвременните хора могат да се оприличат на героя от следния анекдот. Българин на име Стоян тръгнал за града да продава едно магаре. Градът бил далеч, затова той спрял на едно място да си почине, вързал юлара на магарето за ръката си и заспал. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара от главата на магарето и взели животното. Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”. Животът е магарето, но ако аз не съм, това е един юлар. Юларът означава човек да живее с мисъл, вътре в която да няма никакво съществуване. Господ казва: “Тези кости ще оживеят”. Когато пророкът говори, това е Духът Христов. Понякога и вие може да сте изпадали в такова състояние на вцепенение, когато човек мисли, чувства, но не може да даде знак, че е жив.
към беседата >>

Когато видял, че пожарът се усилва, единият се обърнал към другаря си и го запитал какво да правят.
Ако човек бъде поставен на върха, той ще каже, че вътрешният свят е по-малък, а всъщност не е така. Който се е решил философски да изучава религиозните въпроси, трябва да е много спокоен. По времето на един от турските султани се навъдили много дембели*. Един ден той пожелал да разбере кой от всички е най-голям дембел и заповядал да запалят зданието, в което били те. Уплашени от пожара, всички дембели се разбягали, а само двама останали вътре. Когато видял, че пожарът се усилва, единият се обърнал към другаря си и го запитал какво да правят. Оня му отговорил: “Как не те мързи да говориш?...” Когато на човек е определено да умре, той ще умре където и да е. Например, един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх.
към беседата >>

Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша.
– “Двадесет хиляди” – отговорила тя. – “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш? ” – “Останалите деветнадесет хиляди умряха от страх”... Човек трябва да е внимателен в живота си. Един пътник си купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника да го доплати. Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша. Същият този адвокат един ден се озовал в Лондон и когато тръгнал да се връща, забелязал, че не му стигат тридесет сребърника и не могъл да си купи билет. Платено му било със същото... Това показва, че каквото правиш, това ще ти се върне. В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда. А днес, при това избиване на хора, някои трупат богатства. Бог държи сметка за това нещо и казва, че парите трябва да оживеят.
към беседата >>

37. Поради радостта

Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това.
Когато го запитали защо направил това, той отговорил: “Наддумах го”... Когато детето иде, ние трябва да разбираме високия смисъл на това идване. А сега за какво се радва майката? Радва се, че синът й ще стане знаменит. Въпросът е дали майката е извършила Волята Божия да се роди едно дете, а какво ще стане от него е второстепенен въпрос. Христос казва: “Когато се зачене това дете, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господ ще го отгледа”. Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това. Например, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами да се грижат за прехраната си, но щом поотраснат, тя ги изоставя и започва да ги кълве. Значи, в тази кокошка е имало едно същество, което я карало да гледа тези пиленца. Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, Който е в нея. Един баща казал за сина си: “Ако не ми беше син, досега щях да го изпъдя”. Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат.
към беседата >>

38. Да я не пия ли?

Аз вече отивам." Но останал учуден, когато видял, че отдолу под себе си имало пропаст само петнайсет сантиметра. (втори вариант)
Всеки ден ние се боим от това, какво ще стане с нас, да се не разболеем, да не остареем, и това, от което се тъй боим, става. Пита се тогава, каква философия има в това плашене. Всички ние приличаме на онзи пътник, който пътувал през едно планинско място и паднал в една пропаст. Заловил се за един клон от едно дърво и стоял така четири часа. Като отмалели ръцете му, уморил се, отпуснал се от клона и започнал да вика: „Сбогом! Аз вече отивам." Но останал учуден, когато видял, че отдолу под себе си имало пропаст само петнайсет сантиметра. Често и вие се държите на някакъв клон и казвате: „Сбогом, аз вече отивам." А като се спуснете, ще видите, че има дълбочина само петнайсет сантиметра. Така човек прави своя живот нещастен. И тъй, новото учение ви казва, че пропастта е само петнайсет сантиметра, и като се пуснете, ще видите. Затова някои казват: „Какво ще стане с мене? " Навсякъде е само петнайсет сантиметра.
към втори вариант >>

39. Мъдростта

И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това.
Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1. който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина. Търговецът се съгласил, натоварили богатството, но още в началото дервишът взел една малка кутийка с някаква мас и я скрил.
към беседата >>

Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят.
Дервишът се съгласил, отстъпил повечето камили и задържал за себе си само десет. След като помислил малко, търговецът пак му казал: “Дай всичките на мен, а задръж за себе си една камила”. Дервишът и на това се съгласил. След малко търговецът поискал и последната камила, получил я, но понеже забелязал как дервишът скрива кутийката, запитал го какво има в нея. Дервишът му отговорил, че съдържа някакъв мехлем, който има следното свойство: ако се намаже с него лявото око, човек ще вижда всичките богатства в света, а ако се намаже дясното око, ще ослепее. Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всяка отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница.
към беседата >>

40. Христа да придобия

А щом отмалял и се пуснал, той останал учуден, когато видял, че пропастта под него била само петнадесет сантиметра.
Къде тогава ще го намерим? Ще ви кажа. Някои ще ме разберат, а някои няма да ме разберат. Понякога съм давал толкова ясни примери, за да се научите да мислите, и пак не сте могли да се научите. Такъв е примерът с оня пътник, който, падайки в една пропаст, се уловил за клона на едно дърво и стоял увиснал четири-пет часа. А щом отмалял и се пуснал, той останал учуден, когато видял, че пропастта под него била само петнадесет сантиметра. Питат ме сега някои как да се пуснат от този клон в живота си. Имаш ли едно желание, пусни го! Не мисли, че интересите на твоето сърце са и твои интереси, остави ги да си вървят по своя път. Мнозина от вас се намират в положението на онзи турски юнак, който хванал един разбойник и двамата така се вкопчили, че нито той можел да го заведе при баща си, нито разбойникът го пускал. Юнакът казал на баща си: „Тате, аз улових един разбойник.“ – „Пусни го“ – му отговорил бащата.
към беседата >>

41. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така. (втори вариант)
В Америка един господин се среща с един редактор на вестник от града Ню Йорк и го запитва: „Къде си ходил? " „Ходих при един господин да видя как се възпитават бълхите." „Не се шегувай с мене! " - му възразил господинът. „Вярно е - отговорил редакторът. - Видях бълхите наредени на взводове, дружини, полкове и видях как се командват." Този господин се заинтересувал от това нещо и искал да провери истинността на думите на редактора. Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така. Видял, че бълхите били обучени добре във военното изкуство. Ако бълхите могат да изучават това военно изкуство, вие не сте ли способен да изучите Божественото изкуство? Запитали господина как е постигнал този успех. „Най-голямото затруднение срещнах в това, да ги отвикна да скачат - отговорил той. - Това постигнах, като ги поставях между две стъкълца.
към втори вариант >>

Видял, че бълхите били обучени добре във военното изкуство. (втори вариант)
" „Ходих при един господин да видя как се възпитават бълхите." „Не се шегувай с мене! " - му възразил господинът. „Вярно е - отговорил редакторът. - Видях бълхите наредени на взводове, дружини, полкове и видях как се командват." Този господин се заинтересувал от това нещо и искал да провери истинността на думите на редактора. Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така. Видял, че бълхите били обучени добре във военното изкуство. Ако бълхите могат да изучават това военно изкуство, вие не сте ли способен да изучите Божественото изкуство? Запитали господина как е постигнал този успех. „Най-голямото затруднение срещнах в това, да ги отвикна да скачат - отговорил той. - Това постигнах, като ги поставях между две стъкълца. И така стояха, докато се отвикнат да скачат, и после ги обучавах." Някой път Господ ви туря между две такива стъкла, за да не скачате.
към втори вариант >>

42. Разсмотрете криновете в полето как растат

Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи.
Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи. Брат му му казал: "Брате, топката сняг ти се топи." 20 години свят живот се стопил от крака на една жена; 20-годишен свят живот на една жена се стопил от крака на един мъж; 20 години свят живот се стопил от 10 оки злато. Казва си светията: "Защо 20 години съм бил глупав и не се ожених да имам деца" и пр. и пр. примери. Тоя паралел не е епизод в живота. Ние сме зрители всякой дени- хората се топят...(навежда примера с Ибсеновата Ирина, която избягва заради една мраморна статуя).
към беседата >>

Видял един ходжа, че се моли.
Окъпал се и нямал пари да плати. Баняджията обаче искал си таксата. Дервишинът се помолил: "Господи, дай ми или грош да си платя, или събори тая баня! " Ето нещо се разтресло. Баняджията влязъл да види какво става и дервишинът се освободил. Видял един ходжа, че се моли. Казал му, че се моли за грош. И хората се молят все за пари от Господ, а те не са Негови, Той не ги е създал. В земята ги има. Като знаем закона, ще ги изкопаем в злато и ще ги насечем на пари. Но за криновете... Христос при тяхги праща.
към беседата >>

43. Ще ви въздигна

Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе.
Става момата сутринта и започва да плаче. След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче. Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат. Разказали му те, че дъщерята сънувала, че родила дете и то умряло, а бащата решил да избяга от тях и рекъл: “Толкова глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе. Намислил да се качи на едно дърво и се канел да скочи оттам, че да влезе в гащите си. Пътникът му извикал: “Стой, ще се удариш, аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми обещаеш, че ще ми дадеш тези гащи”. – “Ще ти ги дам, ти само ме научи” – отвърнал другият. След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през вратата и за да влезе, трябвало да й се отреже главата. Пътникът им казал: “Какво е това смущение?
към беседата >>

44. Спаси ни

Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда.
Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари!
към беседата >>

Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни.
– “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... И вие като този отшелник искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека. Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ.
към беседата >>

Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си.
Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... И вие като този отшелник искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека. Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас.
към беседата >>

Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш!
Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие. Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал. Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш! ” – “Ти отгде знаеш това? ” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”.
към беседата >>

45. Ще бъдат научени

Когато Навуходоносор завладял Ерусалим, решил да посети еврейския храм.
Без него човек е подобен на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток. Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва човешкото развитие. Когато Навуходоносор завладял Ерусалим, решил да посети еврейския храм. Като влязъл вътре, той видял, че близо до храма клокочела кръв. Крайно учуден от това, той извикал свещениците да ги пита, отде иде тая кръв. Те му отговорили, че причината за кръвта се дължи на жертвите, които евреите принасяли на Бога. Значи, кръвта била от животни. Навуходоносор взел една чаша пълна с кръв и я сравнил с тая на животните.
към беседата >>

Като влязъл вътре, той видял, че близо до храма клокочела кръв.
Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток. Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва човешкото развитие. Когато Навуходоносор завладял Ерусалим, решил да посети еврейския храм. Като влязъл вътре, той видял, че близо до храма клокочела кръв. Крайно учуден от това, той извикал свещениците да ги пита, отде иде тая кръв. Те му отговорили, че причината за кръвта се дължи на жертвите, които евреите принасяли на Бога. Значи, кръвта била от животни. Навуходоносор взел една чаша пълна с кръв и я сравнил с тая на животните. Оказало се, че кръвта около олтара не била животинска.
към беседата >>

Като видял толкова пари, той се предал на удоволствие, на ядене и пиене с приятели и в шест месеца изразходвал всичко.
Колко мъже са опропастили жените си! Когато момъкът реши да се жени, търси богата мома. Като се ожени за нея, в скоро време изяжда парите и скъпоценностите й и я оставя последна беднячка. Един американец получил голямо наследство от баща си, който цял живот пасъл говеда. Наследството му било три милиона лева. Като видял толкова пари, той се предал на удоволствие, на ядене и пиене с приятели и в шест месеца изразходвал всичко. При това положение, нищо друго не му оставало, освен да следва занаята на баща си – говедар. Той накривил шапката си, взел тоягата и тръгнал да пасе говедата. Това значи, той се заел с изучаване на живота. Много от сегашните жени обичат мъже, които разполагат с големи суми – ядат и пият. В скоро време те изгубват всичко и стават говедари.
към беседата >>

Едно време, когато Навуходоносор завладял Ерусалим, отишъл да посети еврейския храм и видял близо до олтара кръв. (втори вариант)
Когато милосърдието направи жилище у вас, тогава вие ще приличате на една обработена земя. Човек сам по себе си е една пустиня. Второто нещо е да изпъдиш жестокосърдечието. Това, което ни спъва в живота, то е жестокосърдечието. Ние не можем да си представим каква спънка може да ни причини то. Едно време, когато Навуходоносор завладял Ерусалим, отишъл да посети еврейския храм и видял близо до олтара кръв. Като гледал тази кръв, той станал като пиян и извикал свещениците да ги пита за причината на тази кръв. Те му отговорили, че е от животни, които евреите клали. Поискал тогава Навуходоносор една чаша животинска кръв и я сравнил с тази, която клокочила в храма, и вижда, че не е от животно. Настоял да му кажат истината и те му отговорили: „Едно време тук живееше един много благочестив свещеник на име Захарий, който често ни говореше и изобличаваше, а ние го мразихме и го убихме." Взел тогава Навуходоносор всички свещеници, турил ги в кръвта, издавил ги, но тя още продължавала да клокочи. Взел след това много малки деца, турил и тях в кръвта, издавили се и те, но кръвта не престанала.
към втори вариант >>

46. Отдайте Божието Богу

Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото.
Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път.
към беседата >>

Ще кажете, че ви дялам, т. е.
Ако не се парфюмират, поне често да се къпят, да не миришат. Ние трябва да се преобразим. Това изнесъл Христос в притчите си. „Като чу царят, че званите на сватбата се отказват да дойдат, разгневи се, и проводи войските си, та погуби ония убийци, и града им изгори." (– 7 ст.). Казвам: Забравете вашата личност и разсъждавайте добре. Ще кажете, че ви дялам, т. е. карам ви се. Не се карам на никого, не съм пратен за това. Аз не съм научил тоя майсторлък. Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вяра и смелост. Това, което ви говоря сега, е висша математика.
към беседата >>

Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вяра и смелост.
Казвам: Забравете вашата личност и разсъждавайте добре. Ще кажете, че ви дялам, т. е. карам ви се. Не се карам на никого, не съм пратен за това. Аз не съм научил тоя майсторлък. Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вяра и смелост. Това, което ви говоря сега, е висша математика. Тя борави с числата от 1 – 10. Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите и своите отношения към Бога и ближните си. Най-голямото число е единицата. Като разберете единицата, ще разберете всички отношения.
към беседата >>

Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! (втори вариант)
Кесаревото - това е човешкото. Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни. Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! " Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи? " „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога? " „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога."
към втори вариант >>

Ще каже някой: „Той ни дяла." Не съм пратен да ви дялам, аз не съм научил този майсторлък. (втори вариант)
Това е, което Христос е казал в притчите Си. Ето защо този цар е избил хората и изгорил града. Избил той всички хора, защото не искаха да дойдат на сватбата, имали работа. Сега искам да разсъждавате. Забравете вашата личност. Ще каже някой: „Той ни дяла." Не съм пратен да ви дялам, аз не съм научил този майсторлък. Да дялаш - то е опасна работа, то е една хирургическа операция. Аз ви занимавам с висша математика, с числата от едно до десет. И като научите тези числа - вие ще се научите от висшата математика и ще разбирате по-добре вашите отношения. Ако ви пита някой кое е най-голямото число, някои ще кажат - десет, хиляда, един милион и т.н. Най- голямото число е единица.
към втори вариант >>

Да дялаш - то е опасна работа, то е една хирургическа операция. (втори вариант)
Ето защо този цар е избил хората и изгорил града. Избил той всички хора, защото не искаха да дойдат на сватбата, имали работа. Сега искам да разсъждавате. Забравете вашата личност. Ще каже някой: „Той ни дяла." Не съм пратен да ви дялам, аз не съм научил този майсторлък. Да дялаш - то е опасна работа, то е една хирургическа операция. Аз ви занимавам с висша математика, с числата от едно до десет. И като научите тези числа - вие ще се научите от висшата математика и ще разбирате по-добре вашите отношения. Ако ви пита някой кое е най-голямото число, някои ще кажат - десет, хиляда, един милион и т.н. Най- голямото число е единица. Като разберете ценността на това число - единица, вие ще разберете съотношенията на всички неща.
към втори вариант >>

47. Братът на най-малките

Който го е видял, веднага го е възлюбил.
Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени – във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си.
към беседата >>

48. Растете в благодат! / Растене и познание

Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки.
В този процес – търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно. Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой!
към беседата >>

“ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал.
Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал. Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара?
към беседата >>

Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю?
Може ли всички хора да бъдат едновременно милионери? Както растенето на едно дърво има предел, така е и с човека на физическото поле: като стигне човек на една височина до двадесет и първата си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух. Това са велики неща, и когато ви се отворят очите, ще ги разберете. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисей през една нощ голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой?
към беседата >>

Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей.
Това са велики неща, и когато ви се отворят очите, ще ги разберете. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисей през една нощ голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекъл: „Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря им“.
към беседата >>

Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой?
Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекъл: „Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря им“. А ние, съвременните хора, казваме: „Какво ли ще стане с нас? “ Които са с нас са повече, отколкото онези, които са против нас. Кои са против нас?
към беседата >>

49. Двамата господари

Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е.
Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии. Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е. започва да действа втория принцип. Като влезе в първия принцип Любовта, почва да го организира в себе си. Това е борба, която действа механически в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела, и ние станем безсмъртни.
към беседата >>

50. Все що е писано

Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло и пред нея седяли няколко белобради старци, с книга в ръка. (втори вариант)
Който отиде там, веднага ще му се даде работа, която трябва да свърши добре. Там не приемат хора без работа. Който влезе неподготвен в онзи свят, ще го оставят два-три деня, като гост и след това ще му възложат някаква работа. Не може ли да я свърши, ще го изпратят отново на земята. Една баба сънувала, че отишла на онзи свят. Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло и пред нея седяли няколко белобради старци, с книга в ръка. Тя разбрала, че четат нещо, занимават се. Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и как да се обърне към такива учени хора. Един от тях я запитал: Бабо, защо си дошла? Знаеш ли да четеш и да пишеш? – Не зная, синко, не съм учила.
към втори вариант >>

Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. (втори вариант)
Всяко нещо има смисъл, когато е намясто, т.е. когато има основание. В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен. Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде! – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага.
към втори вариант >>

– веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. (втори вариант)
В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен. Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде! – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага. И той обръща тоягата към себе си. Като имаш пари, княз си, бейден – бей си.
към втори вариант >>

Мъжът дяла пръчката на ситно, жената – също, мислят, как да платят данъците си на ошурджията. (втори вариант)
Намерят някой мъж или някоя жена и се обвързват. Те изгубват свободата си и падат по-долу от княз. После се оженват – стават обикновени. Най-после се развеждат – стават за посмешище на хората. Щом са направили погрешка, ще я изправят. Мъжът дяла пръчката на ситно, жената – също, мислят, как да платят данъците си на ошурджията. Не се свързвайте с хора, които имат да плащат на ошурджията. „За да се изпълни все що е писано". С други думи казано: Съд Божи иде в света! – Кога ще дойде Божият съд? – Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот.
към втори вариант >>

Едно дете видяло изгрева на слънцето, скрито под мъгли и облаци; неговият червен облик едва се прозирал. (втори вариант)
– Ще се обичаме ли? – Повече, отколкото днес се обичате. Тогава ще бъдете радостни и весели, със засмени лица и отворени сърца. Днес лицата на хората са замрежени, облаци има върху тях. Кой е виновен за това? Едно дете видяло изгрева на слънцето, скрито под мъгли и облаци; неговият червен облик едва се прозирал. – Защо ме гледаш така навъсено и гневно? – запитало детето? Слънцето отговорило: Вината не е в мене. Облаци ме засенчват, мъгли пречат на лъчите ми, но минат ли те, аз пак ще ти покажа моят весел и засмян образ. Сега и на вас казвам : Не питайте, защо образът на Христа е мрачен и сърдит.
към втори вариант >>

51. Блажените

Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома.
Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването Царството Божие на земята. Със слизането Си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. Ще ви приведа пример за студа, вятъра и слънцето, които искали да направят опит с един овчар, кой от тях ще успее да му снеме кожуха. Започнал студът, разразил се в най-силна форма, дърво и камък се пукали, и казал: „Аз сега ще му снема кожуха“. Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома. Не успял студът с опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета, замитал всичко по пътя си, но кожуха на овчаря не можал да свали, даже овчарят по-добре се увил. Слънцето най-после рекло: „Вие направихте вашия опит, сега и аз на свой ред ще направя своя“. Усмихвало се слънцето благо и весело, изпратило то всичката своя Любов, започнал овчарят малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си. Проповядват се два вида учение: на студа и на вятъра; но сега остава учението на Любовта – то ще свали кожуха.
към беседата >>

Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в пъкъла“.
Казвам си: Прави са тези хора, аз съм опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонтин“. – Право казваш. – „Ти си шмекер.“ – Право казваш. Огледай се и се оправи. Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в пъкъла“. И мене ми е приятно да се оглеждам в хората; и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и такива, нашите, в които други да се оглеждат; само така ще изправят хората грешките си. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледала! Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат гърло, дали има някаква болест, употребяват огледало.
към беседата >>

Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те накаже, ще погинеш." И мене ми е приятно да се оглеждам у хората, и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. (втори вариант)
Колко пъти за мене хората говорят какви не думи и ако бих обръщал внимание на всичко това, щяха да ми опадат всички косми на главата. Казвам: „Прави са тези хора" - аз съм много опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонт" - право казваш. „Ти си шмекер" - право казваш. Огледай се и се оправи. Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те накаже, ще погинеш." И мене ми е приятно да се оглеждам у хората, и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала - едни, в които ние да се оглеждаме, и такива - нашите, в които други да се оглеждат. Само така ще оправят хората своите грешки. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледало. Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат в гърлото дали има някаква болест, употребяват огледала.
към втори вариант >>

52. Хигиена на човешката душа

Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога.
Хората плачат, нещастни са, но аз казвам, че това е благословение, защото хората работят, а аз се радвам и благодаря на Бога. Сто и един милиона Ангели работят на Земята и помагат. Сега става чистене и в тия времена трябва да сте бодри и весели – по-славни времена не е имало. Сега хората си поливат градините. Днешната религия не трябва да е като старата. Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата.
към беседата >>

53. Децата

Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони.
Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът? Страда от „велики“ хора и идеи. „Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това – да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца. Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда.
към беседата >>

Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи – все велики хора“.
Хората говорят „хау-хау“, докато има какво да ядат, какво да им дадеш; като умреш и не остане нищо от тебе, престават да говорят за тебе. Това са нещастията на нашия външен живот. Отвън ние сме много красиви, но важна е другата красота – на сърцето и ума, затова чистете сърцето и ума си и не се лъжете с „хау-хау“. Станете малки деца, за да влезете в Царството Божие – да наследите новия живот. Хората на земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са „велики“. Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи – все велики хора“. Какво означава това? Когато някой голям дъб изгние и се преобърне на пръст, Господ изпраща малки семенца, треви и им казва: „Вземете си дела от този дъб, защото едно време той пречеше на вашето развитие“. Затова Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие, Бог няма да вземе вашата страна“. При новите условия, при които живеете, трябва да турите нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни, отколкото сегашните. Тези принципи, с които досега сте си служили, са слаби, не мога да издържат.
към беседата >>

54. Венецът на живота

Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила.
Ще кажете, че Той може да се държи, Той е силен. Да, може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А нея я мързяло и това да стори, та като стояла на кревата, позавъртала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му как я направила тя показала с палци. Докторът разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее... Така и християните се подвизават с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, а иска жива гимнастика на ръцете и краката, за да се раздвижите. Господ иска да сторите добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете.
към беседата >>

55. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. (втори вариант)
Въпросът за хляба е социален; той се разрешава от всички общества и народи. Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел. Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба. Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”.
към втори вариант >>

Богатият погледнал през прозорчето и видял една висока стълба, на върха, на която стоял бедният и гледал някъде към необятния простор. (втори вариант)
Богатият живял в палат, обиколен от грижите на слугите си; ял, пил, разхождал се, чувствувал се доволен и щастлив. Така се изминали дни и години, докато един ден той почувствувал, че започва да се задушава. Дошло му на ум да се помоли на Господа: Господи, задушавам се, дотегна ми това положение. Научи ме, какво трябва да правя. Веднага дошъл един ангел при него, отворил едно малко прозорче на неговия палат и му казал: Погледни навън! Богатият погледнал през прозорчето и видял една висока стълба, на върха, на която стоял бедният и гледал някъде към необятния простор. – Какво прави този там? – запитал богатият. – Той пожела всякога да гледа Божието лице – отговорил ангелът. Години наред той гледа Божието лице, диша свободно, радва се на Божия свят и още не се е наситил. Две перспективи се представят на човека: да бъде в положението на богатия и да се задушава от богатството си, или в положението на бедния, всякога да съзерцава лицето на Бога и да не се насити да Го гледа.
към втори вариант >>

Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. (втори вариант)
Като събрал значителна сума, решил да се върне назад, да предаде парите, дето трябва. За да съкрати пътя си, той се качил на един кон и минал през една планинска местност. Като чул, че мисионерът носи голяма сума в себе си, един прочут разбойник се притаил в една гъста гора, отдето трябвало да мине мисионерът, с намерение да го убие и да вземе парите. Мисионерът наближил до мястото, дето бил скрит разбойникът, и почувствувал някаква тежест в гърдите си като че нещо го задушава. Той си обяснил това притеснение като лошо предчувствие и веднага слязъл от коня, помолил се на Бога и продължил спокойно патя си. Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. След няколко години същият мисионер бил повикан да изповяда един умиращ. Последният го погледнал внимателно и после го запитал: Познаваш ли ме? – Не те познавам, отговорил мисионерът. – Аз пък те познавам, и ще ти разкажа, при какъв случай те срещнах. Това беше преди няколко години.
към втори вариант >>

Той видял това, което и мисионерът не могъл да види. (втори вариант)
Това беше преди няколко години. Аз реших да те причакам в гората, когато ти носеше голяма сума пари в себе си. Исках да те убия и ограбя, но не се реших, защото, заедно с тебе, яздеше на бял кон още един човек, добре въоръжен. Аз се разтреперих и не посмях да посегна върху тебе. Значи, в случая разбойникът бил ясновидец. Той видял това, което и мисионерът не могъл да види. Човекът, който яздил бял кон, бил от невидимия свят, изпратен да пази мисионера. Съвременните хора не признават съществуването на духове. Въпреки това, те четат Свещеното Писание, дето се казва: „И ангелите Божи слизат и възлизат.” Както ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват. Значи, и едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на Божествените закони. Няма сила в света, нито същество, което да не се подчинява на Бога.
към втори вариант >>

Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. (втори вариант)
Обаче, като срещате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора. Ако срещате лоши, невежи хора, пак се радвайте. Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? Щом Бог търпи и лошите, и грозните, и невежите, и ние трябва да ги търпим. Като прилагате закона на самопожертвуването, ще разберете, защо някои хора са лоши. Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън.
към втори вариант >>

Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. (втори вариант)
Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволът престанал да лудува. Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън.
към втори вариант >>

56. Спасението

Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание.
Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св. Петър казал на Господа: Хайде да сменим местата си, да не дойде втори път, пак да ме набие. Сменили местата си. Обаче, домакинът не се успокоил окончателно. Той пак се върнал в същата стая и си казал: Чакай, да му ударя още няколко тояги, да ме помни.
към беседата >>

Работете и вие с Него, да имате дял в Царството Божие.
Те знаят законите и не злоупотребяват с тях. Ако обикновеният човек работи с великите закони на Битието, в един ден ще разруши света. Бог не дава великото знание на обикновените хора, защото те прилагат още Мойсеевия закон: убиват, крадат, лъжесвидетелствуват, и т.н. Какво трябва да направи човек, за да излезе от обикновения живот? – Да се свърже с Бога, Който работи сега в света. Работете и вие с Него, да имате дял в Царството Божие. Да работи човек заедно с Бога, това значи, да прилага любовта – Божествената майка, за която Христос казва, че трябва да се почита. Който люби, само той може да почита майка си и баща си. Той е добър, праведен, благороден човек. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как ще обичате човек, който не почита баща си и майка си?
към беседата >>

57. Солта

Заемодавецът, като видял това, поискал парите си назад, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като казал: „Ти не си човек, който може да използва парите, и затова не ги заслужаваш“.
Ще ти дам от моята сол, но ще трябва добре да я използваш, да я разпределиш добре. Като имаш малко подкваса, ще си задържиш от нея за друг път. Като ядете мляко, оставете си от него подкваса, а не да казвате, че децата я изяли. Препоръчвам на съвременните хора да не дояждат, защото такива хора Бог ще ги задигне. В такъв случай ще приличате на онзи българин, на когото дали пари назаем, и той тръгнал да си накупи с тях непотребни предмети. Заемодавецът, като видял това, поискал парите си назад, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като казал: „Ти не си човек, който може да използва парите, и затова не ги заслужаваш“. Когато Бог види, че вие не употребявате живота на мястото му и злоупотребявате с него, Той си го взима. Колцина от вас сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Защо? – Защото не умеете да използвате живота. Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора, със здраво сърце и тяло. Съсредоточете ума си към солта, към този елемент на равновесие и подигане, и постарайте се да го схванете.
към беседата >>

58. Волята Божия

Ще речете, че пак ви дялам за нещо, но това не е дялане, вие не сте видели още дялане.
Трябва да изхвърляте плевелите от вашата градина! Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда*, а само другите шест килограма са Любов. Изхвърлете фурдата, т.е. тора на нивата и нека да остане във вас само хубавото – шестте килограма. Ще речете, че пак ви дялам за нещо, но това не е дялане, вие не сте видели още дялане. Една статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна. Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия!
към беседата >>

Една статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна.
Някои казват, че били по-добри преди да влязат в духовния живот. Деветдесет и четири процента от вашата любов е фурда*, а само другите шест килограма са Любов. Изхвърлете фурдата, т.е. тора на нивата и нека да остане във вас само хубавото – шестте килограма. Ще речете, че пак ви дялам за нещо, но това не е дялане, вие не сте видели още дялане. Една статуя художникът трябва да чука и дяла дълго, докато стане хубава и изящна. Искам от всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте в първите времена на християнството – колко от вас сте готови да претърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания в дома си – с мъжа си, с децата си, но те са нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите?
към беседата >>

Доброто в човека – то е човекът, то е негов дял.
Не може с тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа! С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят. Аз мога да ви направя на пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри. Защото като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор – сами да изберете да бъдете добри. Доброто в човека – то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона ми, ще умоля Отца си да ви изпрати Духа утешител” – казва Христос на своите ученици2. Ще варим домати и от сто килограма ще извадим девет или десет килограма. Аз ще ви дам домати и дърва, а вие ще ги сварите. А който не иска да ги вари, аз ще му ги сваря, но ще искам от него домати и дърва.
към беседата >>

59. Виделината

Като влязъл в стаята му, видял на стената три икони и до тях едно горящо кандилце.
Когато човек не е готов да умре за една своя мисъл, това значи, че тя не е родена в него. Преди да пристъпя да ви разясня по-надълго този въпрос, ще ви наведа един пример из българския живот. Аз имам за задача да оживя тези примери, да им дам съдържание. Този пример, който ще ви дам, е от мнозина слушан, но аз ще му дам нов характер. Разказват, че някой турчин, във време на подтисничеството върху българите, посетил един български чорбаджия. Като влязъл в стаята му, видял на стената три икони и до тях едно горящо кандилце. Иконите били: Св. Богородица, Св. Георги на кон и Св. Никола. „Защо ти са тези три картини? “, запитва той чорбаджията.
към беседата >>

60. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща.
Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща. Той поискал от брата си една чиния леща, да се нахрани. – Ще ти дам, – отговорил Яков, ако ми отстъпиш първородството си. – Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям. Какво струва моето първородство пред глада ми? Тук се явяват още два характера: майката и бащата.
към беседата >>

Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея."
Кога е влязла лъжата в човешкия живот: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгал брата си, Яков бил на 32 години, периодът, през който човешкият характер се оформява. Значи, Яков бил на такава възраст, когато съзнателно откраднал благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трябвало Яков да отиде при чичо си Лаван, да се скрие от Исава, да не се стовари върху него гневът на брат му. Яков напуснал бащиния си дом и тръгнал на път. Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея." Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човека, всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва. Яков отиде в дома на чичо си Лаван, човек хитър и практичен, който му стана учител. В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини.
към беседата >>

Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото.
Когато излъгал брата си, Яков бил на 32 години, периодът, през който човешкият характер се оформява. Значи, Яков бил на такава възраст, когато съзнателно откраднал благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трябвало Яков да отиде при чичо си Лаван, да се скрие от Исава, да не се стовари върху него гневът на брат му. Яков напуснал бащиния си дом и тръгнал на път. Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея." Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човека, всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва. Яков отиде в дома на чичо си Лаван, човек хитър и практичен, който му стана учител. В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил.
към беседата >>

Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече." Яков отговорил: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." – Кой си ти?
Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ, до зазоряване. Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече." Яков отговорил: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." – Кой си ти? Как ти е името? – Яков. – Отсега нататък няма да бъдеш Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с человеци и си надвил. Човекът, с когото Яков се борил цяла нощ, бил ангел. Какво означава името Яков?
към беседата >>

61. Влиянието на музиката

Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав.
Това не е на мястото си. Ако не те люби, тогава какво? - "Мрази ме." Ти не можеш да познаеш любовта, докато не те мразят. Първо трябва да те мразят, за да те любят после. Вземете една статуя, например тя сега е любима на всички, но по-рано като камък е била забутана някъде далеч от всички. Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав. Не мислете, че вие всякога сте били това, което сте сега. Господ ви е одялал, затова сте добри. Щом вашата статуя е направена, вие сте в музиката. IV стих: ''"Който сам прави големи чудеса."'' На коя дума ще турите ударението? V стих: ''"Който направи небесата с мъдрост."'' Тук коя дума има значение?
към беседата >>

Господ ви е одялал, затова сте добри.
- "Мрази ме." Ти не можеш да познаеш любовта, докато не те мразят. Първо трябва да те мразят, за да те любят после. Вземете една статуя, например тя сега е любима на всички, но по-рано като камък е била забутана някъде далеч от всички. Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав. Не мислете, че вие всякога сте били това, което сте сега. Господ ви е одялал, затова сте добри. Щом вашата статуя е направена, вие сте в музиката. IV стих: ''"Който сам прави големи чудеса."'' На коя дума ще турите ударението? V стих: ''"Който направи небесата с мъдрост."'' Тук коя дума има значение? Музиката трябва да се тонира. Мъжът ви започне да се кара.
към беседата >>

62. Радвайте се

В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал.
Обаче, мъчнотията се заключава в това, как ще отидете при тях. Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че, за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган. Лъжата е сянка на истината. Както сянката е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на истината. Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност.
към беседата >>

Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие.
Тъй щото, когато някой поддържа мисълта, че Бог не съществува, това показва, че неговото слънце е залязло. След 12 часа, слънцето ще изгрее и вие ще измените убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а след 12 часа казвате, че Бог съществува, душа съществува, задгробен свят съществува и т.н. Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване. Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него.
към беседата >>

Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб.
Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване. Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност. Отде знае той, че Бог съществува?
към беседата >>

Като видяла хубавия грозд, една птица се спуснала към него, да кълве.
Вярващият никога не се лъже. Няма ли вяра, човек всякога може да бъде излъган. Той се намира в положението на двама гръцки художници, които излезли на конкурс със своите картини. Първият нарисувал един грозд, а вторият – богинята Диана, наметната с було. И двамата изложили картините си вън, на площада, да ги гледат всички хора. Като видяла хубавия грозд, една птица се спуснала към него, да кълве. Значи, гроздът бил толкова естествено нарисуван, че птицата се излъгала. Първият художник, като гледал картината на своя другар, толкова се увлякъл в нея, че посегнал да вдигне булото, да види богинята по-добре. Първата картина излъгала птицата, а втората – художника. Сегашните хора лъжат повече птиците, но не и себе си. Каквото и да прави, човек не може да излъже себе си.
към беседата >>

Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали.
Лесно е за майстора-грънчар, но не и за чирака. Един млад българин изучавал няколко години грънчарство и мислел, че знае всичко, затова казал на майстора си: Господарю, искам да работя самостоятелно, да си изкарам малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторът му казал: Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен. Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху".
към беседата >>

63. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си.
Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие.
към беседата >>

Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете.
Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре. И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина.
към беседата >>

Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см.
По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре. И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре.
към беседата >>

64. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен.
Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави. Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение! ” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота.
към беседата >>

65. Взимане и даване / Взимане и даване

Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него.
Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце." Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистка, считат себе си за правоверни.
към беседата >>

66. Доброто съкровище

Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода.
На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи.
към беседата >>

67. Пребъдете / Пръбѫдване

След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят.
Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи, решило и то да направи една вършитба – да си поиграе. Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре. Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум. След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости. Много хора постъпват като децата. Майките им измазват стаите, изчистват ги, а те вкарват мисирките вътре, да се забавляват с тях. Така те искат да покажат, че са свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане. Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след себе си мисирките и патиците – устройва си забавление.
към беседата >>

Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости.
Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре. Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум. След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости. Много хора постъпват като децата. Майките им измазват стаите, изчистват ги, а те вкарват мисирките вътре, да се забавляват с тях. Така те искат да покажат, че са свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане. Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след себе си мисирките и патиците – устройва си забавление. Бащата вижда, че стаята е изцапана, и в един момент доброто разположение го напуща.
към беседата >>

Като минавал край една река в планината, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета.
Ако отговорът ви е отрицателен, вие ще бъдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо с нещастни хората? – Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в любовта Му, а, въпреки това, искат да реализират всичките си желания. Лакомството прави хората нещастни. Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност. Като минавал край една река в планината, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета. Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята.
към беседата >>

Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял?
– Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в любовта Му, а, въпреки това, искат да реализират всичките си желания. Лакомството прави хората нещастни. Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност. Като минавал край една река в планината, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета. Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво. Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла да го съживи.
към беседата >>

Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво.
Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво. Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла да го съживи. Натъжена от загубата, тя влязла в гората. И човек носи в себе си едно лакомо мече, което трябва да възпитава и наказва. Той има право да го накаже, но така, че да не го умъртви. Ако го умъртви преждевременно, ще страда.
към беседата >>

68. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят.
Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека. Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне.
към беседата >>

Те видяли това, но продължили спора.
Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека. Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии.
към беседата >>

Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия. Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират.
към беседата >>

Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил.
Плати, колкото можеш и бъди свободен. В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели. Трима братя се сдружили, да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение.
към беседата >>

Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота.
към беседата >>

69. Дали може

Кой ги е видял?
Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене.
към беседата >>

Една жена видял и мисли, че познава всички жени.
Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе.
към беседата >>

Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда.
Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност. Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер!
към беседата >>

Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба.
към беседата >>

70. Съхранение на душевната енергия

По пътя, обаче, от радост той полудял.
Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство. В това отношение не трябва да се правят погрешки, защото човек може да пострада. Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда как се отразява силната радост: В Цариград заложили на лотария един английски параход, който струвал четири- пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон.
към беседата >>

71. Доведете го

Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а!
Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ!
към беседата >>

Като видяло Адам, то казало: "А-а!
Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! " То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало.
към беседата >>

Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало.
Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! " То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича Истината, но човекът го наказал за искреното му мнение. Христос, обаче, го възнаградил, качил се на него и отишъл в Ерусалим. Понеже конят не казал Истината, Бог го назначил на служба при човека, да ходи навсякъде с него: на нивата, на война. Днес конят придружава господаря си навсякъде и с него заедно страда.
към беседата >>

72. В истия час

Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото.
Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Един млад момък, на име Стоян, отивал от селото си за града. По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под сянката на едно дърво. Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва.
към беседата >>

73. Заведеевата майка

Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него.
Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успеха му, едва тогава Бог ще даде думата си, къде да го поставят, отляво или отдясно на Христа. Някой е кандидат за служба от лявата страна, но няма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба – от дясната страна. Търпение се иска от всички хора, особено от християните. Не можеш да бъдеш истински християнин, ако не си придобил търпение. В Китай живял един благочестив човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма щедрост. Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост. Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи помощ.
към беседата >>

74. Събличане и обличане

Баба му, като видяла, че внукът й тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му:
Какво прави жената днес? Като види, че мъжът се разгневи, тогава проветрява стаите, тогава укротява децата. При това положение, мъжът няма желание да се облече с нова дреха. Един млад момък трябвало да пътува от едно село до друго. Пътят му минавал през една гъста гора. Баба му, като видяла, че внукът й тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му: – Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде. – Бабо, по-добре ми бай, да не ме среща мечка! – отговорил засмяно внукът. Какво трябва да прави жената, за да има мир и доволство в дома си? Като се върне мъжът й от работа, тя трябва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облече и след това да седнат двамата заедно да се нахранят.
към беседата >>

75. Двете жени

Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление.
Един млад американец почувствал силна болка в единия крак, около глезена. Той се показал на няколко лекари, но никой не могъл да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление.
към беседата >>

Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена.
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление. Той успял да направи това, и болката в крака изчезнала. Какво правят днес хората?
към беседата >>

Тя отишла в кухнята и видяла, че лукът изгорял.
Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трябвало да изпълнява задълженията си към дома. Един ден, като пържела лук, тя доловила известни тонове, които й дали идея за една музикална ария. С лъжица под мишница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. В това време, до носа й дошла силна миризма на изгоряло. Тя отишла в кухнята и видяла, че лукът изгорял. Трябва ли мъжът й да се сърди и гневи за прегорялото ядене? Виновна ли е тя, че в пърженето на лука доловила някакви музикални тонове? Мъжът трябва да благодари на талантливата си жена, че е могла да предаде пърженето на лука в музикална ария. "И ето, имаше жена, която страдаше от кръвотечение". Лошо нещо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нямаше да намери Христа.
към беседата >>

Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси.
Нека всеки се запита: добре ли мели моята воденица, на мястото си ли е воденичарят? Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания. Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси. Иди си вкъщи, да си починеш. Друг ще дойде, да те замести.” Преди години бях в Сливен. Отидох в дома на една болна от неврастения. По едно време мъжът й –здрав, силен човек, влезе в стаята.
към беседата >>

76. Погледна Петра

” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението.
Силата изопачава ума, сърцето и волята, а Любовта повдига човешката душа и я води към Бога. Който приеме Любовта и я приложи, той ще подобри живота си; усъмни ли се в нея, той обременява кармата си. Днес повечето хора са на мястото на Петра. Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало. Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него.
към беседата >>

Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него.
Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало. Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
към беседата >>

77. Скритият квас

През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в манастира.
– Щом е така, да ти разкажа. Магерът изслушал внимателно игумена, и най-после отговорил: – Мога да ти помогна, но с условие да си променим ролите: ти да изпълняваш моята служба, а аз – твоята. Веднага двамата влезли в ролите си: игуменът облякъл дрехите на стария магер, поначернил малко лицето си, за да не го познаят калугерите, и започнал да готви. Магерът пък, в ролята си на игумен, веднага издал заповед да изчистят добре целия манастир, и всеки да изпълнява точно службата си. През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в манастира. След една година царят посетил пак манастира и останал крайно изненадан от реда и чистотата. След това той се обърнал към игумена и го запитал: – Готов ли си да ми отговориш на зададените въпроси? – Готов съм. Питаш ме, колко струваш.
към беседата >>

– “Кой е видял Господа?
Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа? ” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората. Ще кажете, че тук се говори много за Бога. Който обича Бога, познава Го. Щом Го познава, той говори за Него.
към беседата >>

78. Да Го посрещнат

Като ви посети една голяма радост, приемете своя дял от нея и веднага я изпратете към бедните и страдащите, да се облекчи тяхното състояние.
Вън от тази каса ценностите лесно се губят. Някой е радостен, щастлив, но не се минава много време, и той загубва радостта си. За да не я загуби, той трябва да благодари за нея и да я предаде в Божествената каса, да се ползват от нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трябва да изучавате закона за печалбите и за загубите. Като ви посети една голяма радост, приемете своя дял от нея и веднага я изпратете към бедните и страдащите, да се облекчи тяхното състояние. Това значи да посрещнем Исуса. Съвременните религиозни очакват Христа да дойде на земята и да ги вземе със себе си. Като отидат на Небето, те мислят, че ще бъдат посрещнати с музики и песни. На Небето посрещат само такива хора, които са свършили земната наука и знаят добре да свирят и да пеят. Там не приемат учащи се.
към беседата >>

Оженил се, но видял, че се ограничил, изгубил свободата си.
Нищо не направих, нищо не излезе от мене. На какво приличам сега? " Така разсъждавал един турчин, княжески син: „Днес съм княз на князете. Ще намеря някоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нещо по-високо." Сгодил се, но момите рекли за него: „Приближи се до хората." След това той си казал: „Ще се оженя." Като се оженил, станал наред с хората. Оженил се, но видял, че се ограничил, изгубил свободата си. „Не мога да търпя това положение – казал си той, – ще се разведа." Развел се, но станал за посмешище на хората. Така постъпват и религиозният, и светският човек. Докато е свободен, счита се за княз на князете. Щом започне да си въобразява, че знае много, той се годява и с това се приближава до хората. Веднъж изпаднал в заблуждението да мисли, че знае много и че е умен човек, той решава да се ожени.
към беседата >>

79. Не може да се укрие

Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял.
Като скубят косите си, те започват да мислят право. И в скубането на косите има някакъв смисъл; в сблъскването между хората, все ще се научи нещо, ще се намести някой мозъчен център. Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея. След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива.
към беседата >>

Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива.
Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял.
към беседата >>

Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин.
Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял. Значи, една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център; във втория случай го наместила. Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно. Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално.
към беседата >>

Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже.
Той пита Ангелите: – Какво правят децата ми на земята? – Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н. – Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът. Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни.
към беседата >>

За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език.
Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа. „Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене.
към беседата >>

В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му. Всички българи искат да знаят какво ще стане с България.
към беседата >>

Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си.
към беседата >>

Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината.
Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар." Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място.
към беседата >>

80. Двамата братя

Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе.
Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне. Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат. Какъв смисъл имат за мене обувките, направени от добър майстор, ако са грубо ушити и ми стягат?
към беседата >>

Важно е ти кого си видял и какво си говорил.
Той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне. Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат. Какъв смисъл имат за мене обувките, направени от добър майстор, ако са грубо ушити и ми стягат? Носете широки, удобни за краката обувки.
към беседата >>

81. В мое име

Като се видяло свободно, на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си.
Отворете прозорците си, и вие ще Го видите. Щом влезе у вас, вие ще почувствате вътрешна радост и лекота, вътрешен мир и веселие. В един рудник, в Америка, едно магаре прекарало десет години на тъмно. То пренасяло въглища от една галерия в друга, без да види слънчев лъч. На десетата година пуснали магарето за един ден, да излезе от рудника, да подиша чист въздух, да види светлия Божи ден. Като се видяло свободно, на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си. Такова е състоянието на всеки човек, който е отворил прозорците си за Божията светлина и топлина. Голяма е радостта на човека, в когото Бог живее. Който се радва и весели от дълбочината на душата си, ще знае, че Бог го е посетил и, като магарето, го е извадил от дълбокия рудник, на чист въздух, на Божията светлина, да се радва и весели на Свободата. "Дето са двама или трима." Двамата са умът и сърцето. Умът е макарата, която се изкачва нагоре; сърцето – макарата, която слиза долу.
към беседата >>

Един евангелски проповедник ми разправяше какво видял в живота си.
" Той закри очите си със своята дреха и отговори: "Господи, от ревност към Тебе направих това престъпление." Бог му каза: "Не е този пътят, по който можеш да ми служиш. Не е този пътят, по който Царството Божие може да дойде на земята." След тези думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе над облаците. Духът на Илия влезе в Елисея, който беше миролюбив, и той продължи неговата работа. "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм Аз сред тях." Този стих, преведен на ваш език, означава: ако умът и сърцето ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас; ако умът, сърцето и волята ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас. Каквато работа започнете, като духовници, учители, управници, съдии, ще бъде благословена, защото всички богатства са в Бога. Един евангелски проповедник ми разправяше какво видял в живота си. Един ден, като се разхождал по улиците, случайно погледнал към един от прозорците на една къща. Той видял една красива мома, с такова свежо лице, че останал учуден. Никога в живота си не бил срещал толкова хубава мома. Вгледал се той внимателно в нея и забелязал, че пред лицето й имало някаква червена завеса, от която падали лъчи, които се отразявали върху лицето на младата мома и й придавали особена красота и свежест. Не можете ли и вие, като младата мома, да турите такава завеса пред лицето си, за да стане красиво и свежо?
към беседата >>

Той видял една красива мома, с такова свежо лице, че останал учуден.
Духът на Илия влезе в Елисея, който беше миролюбив, и той продължи неговата работа. "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм Аз сред тях." Този стих, преведен на ваш език, означава: ако умът и сърцето ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас; ако умът, сърцето и волята ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас. Каквато работа започнете, като духовници, учители, управници, съдии, ще бъде благословена, защото всички богатства са в Бога. Един евангелски проповедник ми разправяше какво видял в живота си. Един ден, като се разхождал по улиците, случайно погледнал към един от прозорците на една къща. Той видял една красива мома, с такова свежо лице, че останал учуден. Никога в живота си не бил срещал толкова хубава мома. Вгледал се той внимателно в нея и забелязал, че пред лицето й имало някаква червена завеса, от която падали лъчи, които се отразявали върху лицето на младата мома и й придавали особена красота и свежест. Не можете ли и вие, като младата мома, да турите такава завеса пред лицето си, за да стане красиво и свежо? Можете. Това е завесата на Божествения живот. Всички имате тази завета на прозорците си, но трябва да я използвате.
към беседата >>

82. Да се роди

Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже.
Прилагайте ума, сърцето и волята си съзнателно, за да живеете добре. Това не значи, че ще избегнете мъчнотиите. Много мъчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пъти човек ще се излюпва, много пъти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика.
към беседата >>

Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог.
Много мъчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пъти човек ще се излюпва, много пъти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика. Да видиш Ангел, това значи, да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма Светлина.
към беседата >>

– "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел.
Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика. Да видиш Ангел, това значи, да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма Светлина. Да видиш Бога, това значи, да станеш светия. „Само чистият по сърце може да види Бога." Мойсей, които беше чист и свят човек, само един път видя Бога, и то гърба, а не лицето Му.
към беседата >>

83. Двата полюса

Те му дали най-после 20 000 лв., но той не приемал, искал да получи равен дял.
Ползвай се от своите условия за развитието си, не търси чуждите. Ако не си доволен от своето, и него ще изгубиш. Трима братя получили голямо наследство от баща си, но не могли да го разделят, затова постоянно се карали. Един от тях бил евангелист, а другите – православни. Евангелистът се оженил и пожелал да разделят богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртят търговия. Те му дали най-после 20 000 лв., но той не приемал, искал да получи равен дял. Започнали да се съдят. От страх да не изгуби и това, което има, евангелистът преписал всичко на жена си. Обаче, един ден тя го изпъдила от къщата му. Като се намерил на пътя, той решил да отиде при братята си, да се помирят. Двамата братя водели дела, въртели търговия, докато и те се опропастили.
към беседата >>

Цели двайсет години седяла Библията под възглавницата му, без да я отвори, да прочете какво пише в нея.
" Одърът, на който болният лежал трийсет и осем години, представлява велика книга, в която са написани Божествените закони. Той лежал трийсет и осем години върху нея, без да я отвори, без да прочете нещо. Там е писано: за да се излекува, човек трябва да стане и да ходи, т.е. да постави за основа на живота си великите Добродетели. Един търговец си купил една Библия, турил я под възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цели двайсет години седяла Библията под възглавницата му, без да я отвори, да прочете какво пише в нея. Работите му, както и по-рано, не вървели добре. Недоволен от търговията си, един ден той се ядосал толкова много, че започнал да хвърля, да чупи каквото му попаднало под ръка. Спомнил си за Библията, на която много разчитал. Махнал възглавницата, взел Библията, турил я направо в огъня и си казал: "Нека изгори, нищо не ми помогна." Вместо да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавал как гори Библията.
към беседата >>

84. Дух Господен

Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.
Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго. Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите. – Какво намери? – запитал го съседът му. – Намерих 99 лв. – Нали каза, че и 99 лв. да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто.
към беседата >>

Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял.
Един пътник минавал на кон през една гора. Кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне. След това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
към беседата >>

Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил.
Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае. Най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли!
към беседата >>

” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева.
От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп. Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп!
към беседата >>

Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп!
Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп. Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: “Салеп, горещ салеп! ” Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота, около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Настигнал го един господин и го запитал: - Намерил ли си една кесия с банкноти, на стойност десет хиляди лева? – Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин?
към беседата >>

Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето.
И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи. Един разсилен, в едно от софийските министерства, се оплаквал често от положението си. Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си. Един ден му се родило детенце. Видял се в чудо, отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят.
към беседата >>

85. Двете заповеди

Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул.
Любовта на човека към Бога се обуславя от връзката му с Него. Колкото по-правилна е връзката, толкова по-силна е Любовта. Някои питат как можем да любим Бога, щом не сме Го видели. Питам: всичко, което човек обича, вижда ли го? Друг пък казва, че докато не чуе и не види нещата, не вярва. Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул. Понякога човек обича нещо, само като го е пипнал. Как любят слепите? Слепият не вижда, но като пипне някой предмет, обиква го. Често Любовта на слепите е по-силна от тази на хората, които виждат. Всъщност, кои хора са слепи, и кои имат очи?
към беседата >>

Скулпторът взел един камък, издялал го и от него изваял човек.
Чрез Любовта човек постепенно организира силите си. Първо ще организира сърцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. В Духовния свят представят човека във вид на жива къща, която говори и се движи. Трима майстори – скулптор, художник и маг се сдружили да направят една обща работа. Скулпторът взел един камък, издялал го и от него изваял човек. Художникът взел четката си и му турил цветове, които го оживили. Магът му вдъхнал живот, и статуята станала жив човек, който почнал да говори. Не става ли същото и в Живата Природа? От органичната и неорганичната материя Великият скулптор изработва човека, с неговите външни и вътрешни удове. С четката си Великият художник внася багрилните вещества – червените кръвни телца, и най-после дохожда Великият Маг, който му вдъхва дихание на Живот, и той става жива душа.
към беседата >>

Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши.
Един ден легнал под едно дърво, облегнал се и заспал дълбок сън. Като се събудил, било вече тъмно, смрачило се. Той си казал: “Чудно нещо, колко скоро се мръкна! Едно време летните дни бяха по-дълги.” Друг философ легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: “Каква голяма несъобразност има в Природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал.
към беседата >>

Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв.
Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ” И сегашните хора разсъждават като този философ. Те седят под крушата и си казват: “Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове?
към беседата >>

Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка.
” – Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават. Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка. Той вярва в съществуването на Бога. И всички философи в света да го разубеждават, няма да успеят. Той има такива опитности, които пред нищо не могат да се пренебрегнат. Например, някой човек предсказва едно и също нещо десет пъти, и десет пъти се случва точно така, както е предсказал. Ще кажете, че може да е някакво съвпадение.
към беседата >>

86. Призваните

Като направи тези изследвания, той разправя на своите познати, че видял една хубава книга, със скъпа подвързия.
Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. Съвременният човек има специфично разбиране за християнството. Отношението на някои религиозни към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той разглежда книгата, изследва подвързията й, от каква кожа е, къде е правена, как се казва печатаря, които я печатал. Като направи тези изследвания, той разправя на своите познати, че видял една хубава книга, със скъпа подвързия. И това е важно, но, преди всичко, той трябва да знае съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е ценна книга, с хубава подвързия, която ползва човека, само когато я отвори и чете. Там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва.
към беседата >>

По цели дни той седял неподвижен като дърво.
Във влагата, във водата се крие Божественият живот, в топлината – Любовта, а в светлината – Истината. Ползвайте се от тези условия, за да растете и да се развивате. – "Искаме да бъдем радостни и весели." – И това е възможно. Как? Като отворите сърцата си за Светлината и Топлината на Божията Любов. Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. Факирът си задал въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога.
към беседата >>

87. Да наеме работници

Като видял, че са свободни, той ги изпратил в главата, там да работят.
” – И това е добре, но за да знаеш кога да наемеш работници, трябва да излезеш навреме. Господарят на лозето излязъл рано сутринта да пазари първите работници. След това излязъл още четири пъти, да пазари и останалите работници. Ако остане на някого от съвременните господари да търси работници, той ще отиде само един път и ще каже: "Повече не излизам." Домовитият господар излязъл пет пъти на пазара, да намери пет категории работници. Първите били работници на човешкия разум. Като видял, че са свободни, той ги изпратил в главата, там да работят. Работниците, които пазарил в третия час, са тези на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Те планират само, като инженери. Работниците, които пазарил на шестия час, са на душата. Те дошли преди обяд. Те представляват моралните чувства в човека, които трябва до слязат от своето високо място и да изпълнят службата си.
към беседата >>

88. Изобилният живот

Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя.
Така заровено в снега, никой не те забелязва. Ти трябва да се индивидуализираш. Виж моята жълта, портокалена дреха. Отдалеч ме виждат.” Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота. Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя. Тя се накичила с тях и весело подскочила. Тук кокичето и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът, с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а кокичето – към Чистота. Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна – за здраве, и чиста кръв, чисти мисли и желания – за сила и бодрост на Духа. Ще кажете, че живеете добър, чист живот и вярвате в Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупват лесно грехове и престъпления.
към беседата >>

Агнето е здраво, и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял.
За да възстанови зрението си, художникът трябва да изпъди крадеца навън, а да пусне на негово място Христа. На всяка друга половина, вън от вас, ще кажете: “Който иска да остане в моя дом, първо трябва да мине през Божественото корито.” Който не е съгласен на това, той е човек и половина. С такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и към себе си, и към другите хора критически, без да се обезсърчавате. Ако искате да запазите живота си, стремете се да бъдете невидими. Агнето е здраво, и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял. Щом го види. животът му е в опасност. Който иска да се запази чист на земята, пак трябва да бъде невидим. Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас.
към беседата >>

89. Малък разбор / Лемуил

и дял на слугите си. (31:15)
Тъй че, тя знае, че е като кораб на търговците. И става доде е още нощ. (31:15) Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят й тя е на крак. И дава храна на дома си, и дял на слугите си. (31:15) Домът – това е тялото. Сърцето, умът и всички желания – това са нейните слуги, на които тя дава нареждания. Съглежда нива и купува я: от плода на ръцете си сади лозе. (31:16) Тя „съглежда нива” с очите си, защото очите представляват извор на Истината.
към беседата >>

90. И рече баща му

Момчето вдигнало крака на бика и видяло забит един голям трън.
Бикът тичал, лудувал, ревал, но никой не могъл да му помогне – не разбрали какво става с него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животните, се приближило до бика и го запитало: – Какво ти е? Защо лудуваш толкова? – В десния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи и ми причинява голяма болка. Момчето вдигнало крака на бика и видяло забит един голям трън. Извадило тръна, намазало мястото със зехтин и го превързало. Бикът веднага се успокоил. Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура. Кой е този трън?
към беседата >>

91. Великите условия на живота

До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност.
Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си. Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него.
към беседата >>

92. Голямата вяра

Тя дойде при Христа да вземе само излишъка от трапезата на господарите, без да посегне на техния дял.
Жената хананейка схвана този момент и го използва. Когато Христос й каза, че не може да вземе хляба от децата и да го даде на псетата, тя веднага съобрази как да отговори. – Кои са псетата? – Хората, които мислят само за ядене и пиене. Хананейката беше скромна жена. Тя дойде при Христа да вземе само излишъка от трапезата на господарите, без да посегне на техния дял. Тя съзнаваше, че има право да живее и да се ползва от благата на живота, макар те да падат от трапезата на господарите. Христос се почуди на тази вяра и отговори: „Жено, голяма е твоята вяра! “ От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „Да бъде според вярата ти! И оздравя дъщеря й от този час.“ Този преврат в живота на човека наричаме „придобиване на вътрешен, Божествен мир“. Когато болният оздравее, в душата му настава мир и спокойствие.
към беседата >>

93. Лозата и пръчките

От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му.
За да изправи отношенията си към Бога, човек трябва да слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Бог, Който не е нарисуван нито на книга, нито на дъска. Той живее в духа и в душата на човека. Той говори на хората отвътре, а не отвън. Някои си представят Бога като стар човек, с бяла брада, с тояга в ръка и т.н. Това не е Бог. От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му. Даже и най-високостоящите ангели едва надзърват към Него. Що се отнася за енергията и живота на Бога, това е друг въпрос. Той прониква навсякъде и във всичко, като енергия, като живот и като светлина. „Който пребъдва в мене, и аз в него, той допринася плод много.“ Следователно, за да принася много плод, човек трябва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребъдва в Христа, и Христос в него.
към беседата >>

94. Като себе си

Затова казват, че никой не Го е видял.
Да се говори за любов, това не значи, че имаме предвид човешката любов, която води към разочарования. Ние говорим за любовта, за която апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти ще се прекрати.“ Съвършеното е любовта. Абсолютната, Божествена истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез любовта. Христос казва, че любовта се изявява чрез два велики закона: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, а ближния си, като себе си. Когато се говори за любов към Бога, някои мислят, че Той е вън от тях, невидим. Затова казват, че никой не Го е видял. Който иска да намери Бога, трябва да Го търси в брата си, т.е. в своя ближен. Как ще любиш Бога, ако не си възлюбил своя ближен, когото виждаш? Който люби, той вижда Бога. Затова е казано: „Бог е Любов“.
към беседата >>

Най-малкият син схваща положението и за да избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята си: Вземете моя дял и го разпределете помежду си.
Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си. Затова Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик“. Приложете себеотричането, да видите, какъв ще бъде вашия живот. Един баща умрял и оставил голямо наследство, да се разпредели между четирите му сина. Те започнали да се карат, кой повече да вземе. Най-малкият син схваща положението и за да избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята си: Вземете моя дял и го разпределете помежду си. Аз предпочитам да имам вашата любов, отколкото да се караме. Не се минало много време, останалите братя се помирили и дялбата станала по мирен и любовен начин. Забелязано е, че когато любовта между двама души е активна, и двамата стават положителни и се отблъсват. Ако са мъж и жена, те остават бездетни. Това е закон на физическия свят.
към беседата >>

Не се минало много време, останалите братя се помирили и дялбата станала по мирен и любовен начин.
Приложете себеотричането, да видите, какъв ще бъде вашия живот. Един баща умрял и оставил голямо наследство, да се разпредели между четирите му сина. Те започнали да се карат, кой повече да вземе. Най-малкият син схваща положението и за да избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята си: Вземете моя дял и го разпределете помежду си. Аз предпочитам да имам вашата любов, отколкото да се караме. Не се минало много време, останалите братя се помирили и дялбата станала по мирен и любовен начин. Забелязано е, че когато любовта между двама души е активна, и двамата стават положителни и се отблъсват. Ако са мъж и жена, те остават бездетни. Това е закон на физическия свят. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време да живеят. Следователно, в любовта между двама души, единият трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен; единият да създава, а другият да гради.
към беседата >>

95. Ако не бях дошъл

Всички хора говорят за любовта, но никой не я видял.
До година, като вържете плод, пак ще ви посетя. Като умре някой, близките му се събират около него, плачат и казват: Добър човек беше. – Защо плачат? – Че гърнето заминало за някъде. Те казват, че гърнето се счупило, а ние казваме, че то оживяло, освободило се от оковите на смъртта. Всички хора говорят за любовта, но никой не я видял. Ако някой каже, че е виждал любовта, това е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Коя жена и кой мъж са доволни от живота си като женени? Всеки мечтае да се ожени, но в края на краищата, казва, че не заслужава човек да се жени. Малко хора са се оженили, както трябва, и са доволни от живота си.
към беседата >>

96. С любов се взима

Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар.
“Зора се чудна зазорява”. Зора на какво? “Зора на светъл нов живот”. Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват. И те трябва да ви намерят в положението на онзи млад и красив древен цар, който отишъл на лов в една гора и някъде след десетия ден на пътя му се изпречила една много красива боса девица, преследвана от злосторници. Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар. Царят я завел в шатъра си, направил й легло, поставил я да си легне, тогава тя се обърнала към него и го запитала: “Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб? ” Той й отговорил: “Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност”. Така тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им?
към беседата >>

97. Господ му рече