НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
88
резултата в
57
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влиянието на музиката
,
ИБ
, , 12.4.1917г.,
дъвкането
на онази храна, която е потребна за сърцето.
Яденето е значи първият концерт в живота. Аз, като следя хората, гледам как много от тях, като се съберат, разяждат се и всички стават песнопойци. Който не знае да свири добре с устата си.т.е. не знае правилно да яде,той се чувствува зле и вътрешният слушател - стомахът - казва: "Не свириш добре." Втори етап на музика е храненето на сърцето, т е.
дъвкането
на онази храна, която е потребна за сърцето.
Така че първата музика е яденето, нейният център френологически е под ухото, втора музика е пеенето - негов център е под челото, трета музика е молитвата, моленето - центърът й е на горната част на главата. Миньорните гами имат повече влага, а мажорните повече сухота. Когато дойде някой вятър, това са мажорните гами, вдига се прах, а след това идат миньорните гами, пада дъжд. Да може да слушате каква велика миньорна музика е падането на капките! Само тревите разбират тази музика, бих ви препоръчал, когато вали дъжд, да излезете на дъжда и да се оставите да ви вали около 15 минути и се върнете вкъщи, но не се събличайте, наблюдавайте какво ще почувствувате.
към беседата >>
2.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
И какво
дъвкане
!
(втори вариант)
Единъ день Господь ще даде и на тѣхъ условия да се развиятъ и отъ тѣхъ може да излѣзатъ и гении и философи. Тѣ обработватъ земята и извършватъ основния законъ. Отъ окултно гледище въпросътъ стои така. Сега да дойдемъ до положението на тѣзи два вола и се ограничимъ въ тѣлото си. Всѣки день ти си заставенъ да седнешъ три пѫти на трапезата и искашъ-не искашъ да дъвчешъ.
И какво
дъвкане
!
Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за себе си. Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една торба зобъ и той казва: „Колко е приятно! “ Но азъ рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което си свършилъ. Така е и съ насъ. Единъ день прѣстанемъ да работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това.
към втори вариант >>
3.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Само дървото на масата може да ти каже какво
дъвкане
беше!
Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в характера! Това значи идеална мома“. Обаче като се оженили, работата не излязла, както той си мислил. Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти? “ – „Ти трябваше да влезеш в другата стая, да видиш какво ставаше там.
Само дървото на масата може да ти каже какво
дъвкане
беше!
“ Казвам: Това не е самообладание. Някой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети път, прозорецът пак не се отваря. Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силна, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него.
към беседата >>
4.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Дъвкането
е свещено, само когато служишъ на Любовьта.
Ти убеждавашъ единъ човѣкъ, че има Любовь, че има Мѫдрость, че има Истина, а той ти казва, че човѣкътъ трѣбва да яде и да пие. Не, въ яденето нѣма никакъвъ смисълъ, то е само единъ механически процесъ. Какъвъ смисълъ има въ яденето? Гледашъ, нѣкоя красива дама и нѣкой младъ момъкъ седнали да ядатъ и току си кривятъ устата на една на друга страна, изпълняватъ нѣкакво си тайнство. Ние сме смѣшни карикатури прѣдъ небето съ своитѣ разбирания.
Дъвкането
е свещено, само когато служишъ на Любовьта.
Служишъ ли на Любовьта, можешъ да кривишъ устата си. Запримѣръ, азъ дигамъ и слагамъ мотиката на лозето си цѣлъ день, огъвамъ се. Вижъ, туй огъване вече е на мѣстото си. Когато азъ ямъ и съзнавамъ, че трѣбва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходимъ материалъ, за да съградишъ нѣщо въ мене. А сега, нѣкой яде, огъва се, криви си устата, радва се и казва: а, кокошката е сладка!
към беседата >>
Дъвкането
е свещено, само когато служиш на Любовта.
(втори вариант)
Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие. Не, в яденето няма никакъв смисъл, то е само един механически процес. Какъв смисъл има в яденето? Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство. Ние сме смешни карикатури пред небето със своите разбирания.
Дъвкането
е свещено, само когато служиш на Любовта.
Служиш ли на Любовта, можеш да кривиш устата си. Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето си цял ден, огъвам се. Виж, туй огъване вече е на мястото си. Когато аз ям и съзнавам, че трябва да пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще си кривя устата, но ще изпратя всичкия необходим материал, за да съградиш нещо в мене. А сега, някой яде, огъва се, криви си устата, радва се и казва: А, кокошката е сладка!
към втори вариант >>
5.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
Казват някому: „Ти дъвчеш като някой вол."
Дъвкането
трябва да се учи.
(втори вариант)
Защо си вдига конят главата? Защо пасе? Конят казва: „Ти ангелската наука, науката на светиите научи ли? " И волът казва същото. Сега е тази наука стана ли ви ясно защо конят, волът пасат трева?
Казват някому: „Ти дъвчеш като някой вол."
Дъвкането
трябва да се учи.
То е емблема, символ на живота. Като видиш един кон, с почитание ще идеш при него, ще се спреш, ще го погладиш, ще се обърнеш към Бога, ще направиш една молитва и тъй ще си отминеш. Там някъде някой вол пасе. Пак ще се спреш. Вие питате: „Какво ще стане с нас?
към втори вариант >>
6.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Там няма
дъвкане
, а гълтане.
Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите. Тяхната култура е забележителна с това, че рибите се гълтат едни други.
Там няма
дъвкане
, а гълтане.
Животът във водата е живот на престъпления. Един от старите пророци опита културата на рибите. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва, но той се отказа. Бог му каза: “Стани иди в Ниневия, големия град, та проповядвай против него.” И отказа се той и побегна от лицето на Господа в Тарсис; и слезе в Иопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис. Но Господ подигна голям вятър върху морето, и корабът бедстваше да се съкруши.
към беседата >>
Тамъ нѣма
дъвкане
, а гълтане.
(втори вариант)
Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ. Тѣхната култура е забѣлѣжителна съ това, че рибитѣ се гълтатъ едни други.
Тамъ нѣма
дъвкане
, а гълтане.
Животътъ въ водата е животъ на прѣстѫпления. Единъ отъ старитѣ пророци опита културата на рибитѣ. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, но той се отказа. Богъ му каза: „Стани, иди въ Ниневия, голѣмия градъ, та проповѣдвай противъ него.” И отказа се той и побѣгна отъ лицето на Господа въ Тарсисъ; и слезе въ Иопия и намѣри корабъ, който отиваше въ Тарсисъ. Но Господъ подигна голѣмъ вѣтъръ върху морето, и корабътъ бѣдствуваше да се съкруши.
към втори вариант >>
7.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
В
дъвкането
трябва да взимат участие всички мускули, за да има пълна координация и между тях.
Някои поемат въздух безразборно, дишат неравномерно, вследствие на което няма координация и между другите органи. И при яденето също така трябва да се спазват законите на разумната природа. Някои хора ядат много бързо, гледат да се нахранят час по-скоро, за да продължат работата, която ги чака отвън. Вследствие на бързото ядене пак се нарушава координацията на органите. Когато човек яде, той не трябва да бърза; в яденето трябва да има известна пластичност.
В
дъвкането
трябва да взимат участие всички мускули, за да има пълна координация и между тях.
Няма ли пълна координация между всички органи, както и между всички мускули на тялото, ще се образува известно противодействие, вследствие на което пък ще се родят ред болезнени състояния. Религиозните учители на миналото, за да възстановят тази координация, са давали на учениците си ред правила и методи, едни от които се отнасят до храненето, други до правилното дишане, трети до правилните отношения, както и до човешките мисли и чувства. Те са препоръчвали на учениците си молитвата, като метод за възстановяване пълна хармония, пълна координация на органите. Преди всичко, когато човек за почне да яде, той трябва да бъде напълно убеден, да приеме ли храната, която му предлагат неговите близки, или не; той трябва да знае, дали тази храна ще му се отрази добре върху организма. Ако някой човек, още като тури първата хапка в устата си, каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде.
към беседата >>
8.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на
дъвкането
и идва до научни изводи.
Когато силата завърши своето действие, тя механически се повтаря. Това механическо повтаряне създава еднообразие в природата. Ако не може и не знае как да се храни, човек ще дойде до положение да механизира и процеса на яденето. Щом го механизира, той е изгубил вече една от красивите страни на живота. Всички явления в природата са разумни.
Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на
дъвкането
и идва до научни изводи.
Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления. Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им. За пример, в баснята „Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво. Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него.
към беседата >>
Който не разбира смисъла на
дъвкането
на храната, от устата си той ще я изпрати в стомаха, но с недоволство.
Ако човек само яде, дъвче, а няма кой да гради, тялото ще се разруши. Мъжът дъвче, яде, а жената гради. Оттук виждаме, че двата принципа, мъжки и женски, винаги трябва да присъстват в човека. Казано е в Писанието: „Нито мъж без жена може, нито жена без мъж“. Като дъвче, мъжът слага храната в лявата страна на устата и оттам я предава на жената, тя да има грижа да съгради нещо от нея по правилата на Божията Мъдрост.
Който не разбира смисъла на
дъвкането
на храната, от устата си той ще я изпрати в стомаха, но с недоволство.
Той ще усети тежест в стомаха, главоболие и обезсмисляне на живота. Защо обикновено човек е недоволен? – Защото не разбира живота и иска да свърши всичките си работи изведнъж. Човек се радва само при незавършените процеси. Искаш ли да бъдеш доволен от живота, не събирай двата края на Любовта.
към беседата >>
9.
Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата
,
МОК
, София, 28.9.1928г.,
Първото условие при храненето е
дъвкането
.
Който е смел и решителен, той има доверие в себе си и в своите ближни. Това показва, че неговата храносмилателна система действа добре. Какво представя храносмилателната система? – Основа на физическия живот. Веднъж създадена тази система, човек трябва да я пази, като основа на своя живот, Ето защо, вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре.
Първото условие при храненето е
дъвкането
.
Който яде без да дъвчи храната, съкращава живота си. Като ядете плодове, пак трябва да дъвчете. Мнозина ядат гроздето бързо, като гълтат цели зърна. В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използват, само при много дъвкане. Добре е семките на гроздето да не се гълтат.
към беседата >>
В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използват, само при много
дъвкане
.
Веднъж създадена тази система, човек трябва да я пази, като основа на своя живот, Ето защо, вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре. Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде без да дъвчи храната, съкращава живота си. Като ядете плодове, пак трябва да дъвчете. Мнозина ядат гроздето бързо, като гълтат цели зърна.
В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използват, само при много
дъвкане
.
Добре е семките на гроздето да не се гълтат. Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт. За сутринната закуска трябва да употребява половин час, за обед – около 40-50 минути и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав. Правилното хранене е музикален процес.
към беседата >>
10.
Учителю благи
,
НБ
, София, 3.2.1929г.,
Днес под „ядене" хората разбират главно
дъвкане
, да дъвчеш храната си.
То е най-хубавото нещо в живота, но същевременно и най лошото. За онзи, който може правилно да яде, яденето е благословение; за онзи, който не може правилно да яде, яденето е нещастие. Тъй щото, не само на земята човек яде, но и в другия свят пак ще яде. И като съвършен, човек пак ще яде, само че той ще осмисли този процес и ще може правилно да го използва. Човек трябва да разбира дълбокия смисъл на яденето.
Днес под „ядене" хората разбират главно
дъвкане
, да дъвчеш храната си.
Хората още не ядат, както трябва. Те ядат, но в ума си държат две мисли: по-скоро да се нахранят, да отидат на работа, да спечелят нещо, да се осигурят. По-важна работа от яденето няма. Защо? Ако човек правилно яде всичките му работи ще вървят добре. Правилното хранене носи щастието на човека.
към беседата >>
11.
И огорчи се в сърцето си
,
НБ
, София, 14.4.1929г.,
То беше
дъвкане
, чудо!
– Де остана самообладанието ти? Де остана твоята кротост? Помниш ли, какво самообладание показа, когато те спънах и ти събори цялата табла с чашите и сладкото на земята? – Да, това беше пред тебе. Трябваше да слезеш долу да видиш, каква дупка направих на масата от гняв.
То беше
дъвкане
, чудо!
Масата знае само, какво направих тогава. Така постъпват много от съвременните хора. Докато са сами, те се сърдят, заканват се на този на онзи, че ще го убият, ще му отмъстят и т.н. Щом излязат пред хората, представят се тихи, кротки, въздържани. – Не, въпросите не се разрешават така.
към беседата >>
12.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Има нещо специфично в
дъвкането
.
(втори вариант)
Вие още не знаете как дъвче художникът. Музикантът, и той дъвче, но музикално дъвче. Музикантът, художникът не дъвчат еднакво. Светията, владиката, дъвче по особен начин. Всички хора в света дъвчат по особен начин.
Има нещо специфично в
дъвкането
.
Всеки, както дъвче, такова и възприема от храната. Защото в природата съществува един закон, абсолютен закон на дъвкането. Ако ти не туриш това абсолютното число, природата няма да ти даде туй количество, което искаш. Запример природата не обича непостоянните хора. Че ти си непостоянен, тя ще ти намери място.
към втори вариант >>
Защото в природата съществува един закон, абсолютен закон на
дъвкането
.
(втори вариант)
Музикантът, художникът не дъвчат еднакво. Светията, владиката, дъвче по особен начин. Всички хора в света дъвчат по особен начин. Има нещо специфично в дъвкането. Всеки, както дъвче, такова и възприема от храната.
Защото в природата съществува един закон, абсолютен закон на
дъвкането
.
Ако ти не туриш това абсолютното число, природата няма да ти даде туй количество, което искаш. Запример природата не обича непостоянните хора. Че ти си непостоянен, тя ще ти намери място. Постоянните хора, разумните хора туря на работа, създава им работа, и да няма работа. Онези, които са непостоянни, постоянно има слизане, пак ще те тури някъде да работиш, но ще те тури на една работа, която не ти е по угода- та, ще бъдеш заставен да работиш.
към втори вариант >>
13.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Но храната, за да я възприемеш, трябва да мине един дълъг процес на
дъвкането
.
(втори вариант)
Тя има и други методи за това. Например във въздуха има нещо друго. Туй, което е необходимо за стомаха, не е необходимо за дробовете и туй, което е необходимо за дробовете, не е необходимо за мисълта. Сега не смесвай кой е по-добър процес. Трябва ли да дъвчеш въздуха?
Но храната, за да я възприемеш, трябва да мине един дълъг процес на
дъвкането
.
За да влезе храната в стомаха, непременно трябва да се дъвче. И този процес на дъвкането е необходим за известна цел. Човек със своето дъвкане на своята храна ще придобие нещо. Това е за уякчаване на своята воля. Затова природата го е турила.
към втори вариант >>
И този процес на
дъвкането
е необходим за известна цел.
(втори вариант)
Туй, което е необходимо за стомаха, не е необходимо за дробовете и туй, което е необходимо за дробовете, не е необходимо за мисълта. Сега не смесвай кой е по-добър процес. Трябва ли да дъвчеш въздуха? Но храната, за да я възприемеш, трябва да мине един дълъг процес на дъвкането. За да влезе храната в стомаха, непременно трябва да се дъвче.
И този процес на
дъвкането
е необходим за известна цел.
Човек със своето дъвкане на своята храна ще придобие нещо. Това е за уякчаване на своята воля. Затова природата го е турила. Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в дъвкането. Природата е наредила така, че с това ти уякчаваш своята воля.
към втори вариант >>
Човек със своето
дъвкане
на своята храна ще придобие нещо.
(втори вариант)
Сега не смесвай кой е по-добър процес. Трябва ли да дъвчеш въздуха? Но храната, за да я възприемеш, трябва да мине един дълъг процес на дъвкането. За да влезе храната в стомаха, непременно трябва да се дъвче. И този процес на дъвкането е необходим за известна цел.
Човек със своето
дъвкане
на своята храна ще придобие нещо.
Това е за уякчаване на своята воля. Затова природата го е турила. Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в дъвкането. Природата е наредила така, че с това ти уякчаваш своята воля. От дъвкането зависи както си дъвкал, такива ще бъдат и резултатите.
към втори вариант >>
Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в
дъвкането
.
(втори вариант)
За да влезе храната в стомаха, непременно трябва да се дъвче. И този процес на дъвкането е необходим за известна цел. Човек със своето дъвкане на своята храна ще придобие нещо. Това е за уякчаване на своята воля. Затова природата го е турила.
Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в
дъвкането
.
Природата е наредила така, че с това ти уякчаваш своята воля. От дъвкането зависи както си дъвкал, такива ще бъдат и резултатите. Ако си дъвкал нормално, правилно, и волята ти ще се уякчи, и ще се прояви. Ако не си мислил, като си дъвкал, и волята ти няма да се уякчи. Всякога волята ти ще мяза точно на твоето дъвкане.
към втори вариант >>
От
дъвкането
зависи както си дъвкал, такива ще бъдат и резултатите.
(втори вариант)
Човек със своето дъвкане на своята храна ще придобие нещо. Това е за уякчаване на своята воля. Затова природата го е турила. Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в дъвкането. Природата е наредила така, че с това ти уякчаваш своята воля.
От
дъвкането
зависи както си дъвкал, такива ще бъдат и резултатите.
Ако си дъвкал нормално, правилно, и волята ти ще се уякчи, и ще се прояви. Ако не си мислил, като си дъвкал, и волята ти няма да се уякчи. Всякога волята ти ще мяза точно на твоето дъвкане. Обаче това е само едно твърдение. Вие може да правите наблюдения в живота, да видите кой как дъвче, и такъв характер на волята има.
към втори вариант >>
Всякога волята ти ще мяза точно на твоето
дъвкане
.
(втори вариант)
Ти, като дъвчеш, влагаш тази сила в дъвкането. Природата е наредила така, че с това ти уякчаваш своята воля. От дъвкането зависи както си дъвкал, такива ще бъдат и резултатите. Ако си дъвкал нормално, правилно, и волята ти ще се уякчи, и ще се прояви. Ако не си мислил, като си дъвкал, и волята ти няма да се уякчи.
Всякога волята ти ще мяза точно на твоето
дъвкане
.
Обаче това е само едно твърдение. Вие може да правите наблюдения в живота, да видите кой как дъвче, и такъв характер на волята има. Ще забележите каква грамадна разлика има в начина на храненето у англичаните, французите, германците. Каквото е храненето, такава е и работата. Един германец яде тъй бабачко, а един французин яде по-малко.
към втори вариант >>
Че в това
дъвкане
, то е един сложен процес на няколко десетки милиона клетки работят в стомаха, т.е., които имат туй желание, проектират го, и ти ядеш.
(втори вариант)
Ще забележите каква грамадна разлика има в начина на храненето у англичаните, французите, германците. Каквото е храненето, такава е и работата. Един германец яде тъй бабачко, а един французин яде по-малко. После вземете онзи нервозния човек как яде и онзи, на когото благоутробието е развито, как яде. Та казвам, ако ние турим в яденето този вътрешен процес на мисълта, понеже туй желание, което трябва да се реализира чрез храната, то е един вътрешен разумен процес, аз мога да ви кажа защо трябва аз да дъвча.
Че в това
дъвкане
, то е един сложен процес на няколко десетки милиона клетки работят в стомаха, т.е., които имат туй желание, проектират го, и ти ядеш.
Яденето, това е един резултат на тяхното желание. Искат те да възприемат една храна. Цял един народ десет милиона клетки изпращат своето желание и тази формула устата почва да се движи, да се свива и разпуща, да се изпрати малко храна. След туй трябва да започне онази работа, която не е свършена. Чрез дъвкането се свършва само един процес.
към втори вариант >>
Чрез
дъвкането
се свършва само един процес.
(втори вариант)
Че в това дъвкане, то е един сложен процес на няколко десетки милиона клетки работят в стомаха, т.е., които имат туй желание, проектират го, и ти ядеш. Яденето, това е един резултат на тяхното желание. Искат те да възприемат една храна. Цял един народ десет милиона клетки изпращат своето желание и тази формула устата почва да се движи, да се свива и разпуща, да се изпрати малко храна. След туй трябва да започне онази работа, която не е свършена.
Чрез
дъвкането
се свършва само един процес.
После, след като влезе храната в стомаха, тези клетки там имат тия познания, те разбират да изваждат тия скрити сокове и сили, разбират как да преработят тази храна. И след като приготвят тази храна, изпращат я в мозъка, откъдето е дошъл този подтик. Вече има съотношение. Та, след като ядете, процесът не се спира. Когато вие ядете, ще се придобие тази сила, ще мине през стомаха, белите дробове и мозъка, тя ще образува един малък кръг.
към втори вариант >>
14.
Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията
,
МОК
, София, 6.9.1929г.,
Ако искаш да ти даде правила за
дъвкането
, тури мързеливия и го наблюдавай, да видиш каква пластика има в него.
(втори вариант)
Единият работи пет часа, а другият работи шест часа на ден. Добре. Сега този, който работи пет часа, колко време ще ти вземе, да го спреш от работата му? Запример вие казвате, че може да накарате мързеливия да работи. Мързеливият има специфично изкуство. Ти тури мързеливия човек да яде, ако искаш да те научи как да ядеш.
Ако искаш да ти даде правила за
дъвкането
, тури мързеливия и го наблюдавай, да видиш каква пластика има в него.
Та има нещо, в което трябва да се подражава мързеливия. В яденето. Пък ако искаш да знаеш или да видиш някой, който най-малко знае как да яде, тури трудолюбивия, да видиш каква неестественост има у него. Той току бърза-бърза. Следователно, ако искаш да развалиш твоето ядене, тури трудолюбивия, бързия на трапезата си.
към втори вариант >>
15.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
И в това
дъвкане
има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени.
(втори вариант)
С едно ядене разрешава ли се въпросът? Не се разрешава. С три яденета? Пак не се разрешава въпросът. И през целия си живот човек все яде, все дъвчи.
И в това
дъвкане
има някаква задача, но въпросите остават все още неразрешени.
Тогава има две дилеми, две алтернативи. Но коя от тях трябва да хванем? Ако се отречем от яденето и кажем, че няма да ядем, това е лошата страна. Тогава ще умрем от глад. Ако пък хванем другото, по-малкото зло, тогава постепенно ще умираме.
към втори вариант >>
16.
Напрежение / Пружините, товарът и светлината
,
МОК
, София, 7.2.1930г.,
И оттам насетне все
дъвкане
има.
(втори вариант)
Сега вие като слушате това обяснение, това не ви интересува, казвате: “Какво ни интересува нас, че се допирали двете пружини, че турено било на едната пружина една тежест от един килограм или два килограма, че пружината се огъва. Да се огъва колкото ще.” Действително нас не ни интересуват пружините, но когато това огъване засяга нашия ум, тогава вие от физическия свят трябва да можете да влезете в духовния свят, в умствения свят и да ви се помогне не по начините, които вие разбирате на физическото поле. Защото трябва да стане една малка трансформация, както когато ви се дава храна, вие не можете веднага да я гълтате. Трябва дълго време да я дъвчете. И след като я сдъвчете и храната влезе в стомаха, и той трябва да научи това дъвчене.
И оттам насетне все
дъвкане
има.
Ние знаем, че има известна енергия, но къде отива тази храна, ние не знаем. Тя се връща пак в природата. Вие питате: “Какво трябва да правим? ” Но вие влизате в стълкновение. Вие питате: “А какво искаше от мене?
към втори вариант >>
17.
Съединителните нишки на живота
,
МОК
, София, 2.1.1931г.,
Да изучаваш окултната наука, то е вече един топъл хляб, изваден от пещта, маслото е отлично, имате и отлично сирене, тогава не ви трябва попара, а изисква се едно солидно
дъвкане
.
(втори вариант)
Практически има нещо, което да го интересува. Или по физика, или по биология, все има нещо, което да ги интересува в дадения случай. Е, допуснете сега, че вие се занимавате с проучаването на опитната наука. Кое е онова, което трябва да разрешаваме в окултната наука. Сега вече, за да проучаваме окултната наука, това не е попара.
Да изучаваш окултната наука, то е вече един топъл хляб, изваден от пещта, маслото е отлично, имате и отлично сирене, тогава не ви трябва попара, а изисква се едно солидно
дъвкане
.
Окултната наука, аз сравнявам, най-хубавото ядене, което може да има човек. Защото яденето на попара или на чорба, това е само гълтане, то не е никакво ядене. А за да изучавате окултната наука, вие имате една солидна храна, с която може да се упражни вашето дъвкане и могат да се развият вашите органи. И тогава всеки, който изучава окултната наука, той ще има права мисъл и той всякога ще бъде здрав. Да ви кажа аз какво разбирам под права мисъл.
към втори вариант >>
А за да изучавате окултната наука, вие имате една солидна храна, с която може да се упражни вашето
дъвкане
и могат да се развият вашите органи.
(втори вариант)
Кое е онова, което трябва да разрешаваме в окултната наука. Сега вече, за да проучаваме окултната наука, това не е попара. Да изучаваш окултната наука, то е вече един топъл хляб, изваден от пещта, маслото е отлично, имате и отлично сирене, тогава не ви трябва попара, а изисква се едно солидно дъвкане. Окултната наука, аз сравнявам, най-хубавото ядене, което може да има човек. Защото яденето на попара или на чорба, това е само гълтане, то не е никакво ядене.
А за да изучавате окултната наука, вие имате една солидна храна, с която може да се упражни вашето
дъвкане
и могат да се развият вашите органи.
И тогава всеки, който изучава окултната наука, той ще има права мисъл и той всякога ще бъде здрав. Да ви кажа аз какво разбирам под права мисъл. Щом вие се смущавате и разсъждавате, това не е разсъждение! Щом ти се смущаваш, у тебе има известен страх, а там дето съществува страх, никаква наука не съществува. И когато проучавате какъвто и да е предмет, не тургайте за тил да ви бъде страхът!
към втори вариант >>
18.
Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат
,
МОК
, София, 9.1.1931г.,
Под думите: тя ще го изяде, тя разбира, ще те туря на най-свещеното място на своето сърдце; но ако вземем буквалното значение на тези думи, ние си представляваме процес на
дъвкането
, на яденето.
(втори вариант)
Какво иска тя да каже с това? Може ли майката да изяде детето? Може, при някои съвсем изключителни условия, но въобще не е свойствено на майката да изяжда детето си. Какво означават думите на майката: Ще те изям! (От любов го казва така.) Тя казва, ти си толкова възвишено същество, че да те тура само в мене да живееш, да нямаш никакви страдания.
Под думите: тя ще го изяде, тя разбира, ще те туря на най-свещеното място на своето сърдце; но ако вземем буквалното значение на тези думи, ние си представляваме процес на
дъвкането
, на яденето.
Дъвкането не става само със зъбите; има и друг процес. Но сега питам ви пък и аз, защо да е H2O, а да не е H4, или H5? И тогава, ако водата е едно произволно тяло, следователно тази вода не съществува в по-висшите светове. Като се разложи водата на своите елементи може ли да съществува тя? Тази вода, която ние опитваме, съществува ли тамка?
към втори вариант >>
Дъвкането
не става само със зъбите; има и друг процес.
(втори вариант)
Може ли майката да изяде детето? Може, при някои съвсем изключителни условия, но въобще не е свойствено на майката да изяжда детето си. Какво означават думите на майката: Ще те изям! (От любов го казва така.) Тя казва, ти си толкова възвишено същество, че да те тура само в мене да живееш, да нямаш никакви страдания. Под думите: тя ще го изяде, тя разбира, ще те туря на най-свещеното място на своето сърдце; но ако вземем буквалното значение на тези думи, ние си представляваме процес на дъвкането, на яденето.
Дъвкането
не става само със зъбите; има и друг процес.
Но сега питам ви пък и аз, защо да е H2O, а да не е H4, или H5? И тогава, ако водата е едно произволно тяло, следователно тази вода не съществува в по-висшите светове. Като се разложи водата на своите елементи може ли да съществува тя? Тази вода, която ние опитваме, съществува ли тамка? (Не.) Добре, ако разложим H2O, може ли елементът H и елементът O да се разложат?
към втори вариант >>
19.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Ако туй
дъвкането
не си свършил, ти си ял на вересия.
(втори вариант)
Търговец, който изобщо по този начин работи, никога не боледува. Боледуват, знаете ли кои търговци? Които дават на вересия. Дойде някой, няма пари, даде на вересия, той пише, няма пари, тревожи се. Дойде втори и той на вересия, трети на вересия и търговецът се разболява на вересия.
Ако туй
дъвкането
не си свършил, ти си ял на вересия.
Мислиш ти някъде, умът ти не присъствува, всякога когато умът не присъствува в яденето, ти си дал стоката на вересия. Може да вземеш някога нещо, но ще мине време, ще се съдиш, ще кажеш: Втори път на вересия не давам. Затуй в природата няма такава отделна рубрика, за да оперира на вересия. Argent conte – в брой. – Ама ще получа, ще почакам.
към втори вариант >>
20.
Значение на числата
,
МОК
, София, 1.4.1932г.,
Да мислиш правилно, това е
дъвкане
; ще дъвчеш твърда храна, а стомахът ти ще обработи храната и ще ти даде сила.
Ако майката нахрани детето си с твърда храна, това е невежество. Детето се храни само с мляко. Ако на 21-годишния момък даваш само мляко, това е друго невежество. Детето ще сучи мляко от майката, а възрастният ще дъвче твърда храна. Млякото е за децата, а твърдата храна – за възрастните.
Да мислиш правилно, това е
дъвкане
; ще дъвчеш твърда храна, а стомахът ти ще обработи храната и ще ти даде сила.
Ако мислиш правилно, Природата ще ти възвърне доброто, което си правил. Тя ще ти върне доброто заедно с лихвите. Това е възнаграждението, щастието, блаженството, мъдростта, доброто. Като знаете това, изучавайте законите на правото мислене и чувствуване. Казваш: Искам да бъда господар на себе си.
към беседата >>
Да мислиш правилно, това е
дъвкане
.
(втори вариант)
А пък, ако възрастният само смучи, то ще последват за него същите резултати. Като деца са ви учили. Аз казвам млякото за децата, твърдата храна за възрастните. Ще се впрегнете да дъвчете. Да мислиш правилно, това значи да дъвчеш.
Да мислиш правилно, това е
дъвкане
.
Ще дъвчеш твърда храна и като дъвчеш тази храна, тогава стомахът ще изработи храната и ще ти даде известна сила. Ако ти мислиш правилно, природата ще ти възвърне това добро. Тя ще го възвърне с лихвата. Това е възнаграждението, щастието, блаженството, мъдростта, доброто, всички добродетели в света. Учи закона на правото мислене и чувствувание.
към втори вариант >>
21.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Щом човек не диша правилно, и
дъвкането
не става правилно, нито храносмилането, нито кръвообръщението, нито мисленето, нито чувстването стават правилно.
Всеки гняв те отклонява от правия път на разумността на живота. Какво ще се разгневяваш, че се е счупила колата. Питам тогава – От какво умира човек? – Преял е той. Преяждането от какво произтича?
Щом човек не диша правилно, и
дъвкането
не става правилно, нито храносмилането, нито кръвообръщението, нито мисленето, нито чувстването стават правилно.
Всичко е в дисхармония. Променен е ритъмът на живота, на органическия живот. Тогава ти се усещаш в едно стеснително положение, при това мъчно ти е, криво ти е, плачеш, въртиш ръцете си, ходиш при този, при онзи. Ще ти турят 10, 20, 30 инжекции, но болката не минава. То е като да се запушиш съвсем, да не дишаш правилно.
към беседата >>
22.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Ние нямаме слуги за
дъвкане
." После трябва да дойде на помощ черният дроб.
(втори вариант)
Да кажем, че си болен. Много сте бързали при работата, понеже сте много работен човек. Яли сте надве- натри - не може да работите. Тежко ви е, дали сте работа на стомаха. Стомахът казва: "Ти трябва да си сдъвчеш хубаво храната, тогава да я пратиш при мене.
Ние нямаме слуги за
дъвкане
." После трябва да дойде на помощ черният дроб.
Той изпратил известни киселини, които разлагат храната, за да се помогне на смилането. Докато помогне черният дроб, ти ще страдаш седем-осем часа. Веднъж ядеш, и не се научиш. Втори път пак ядеш, и страдаш. После повикаш лекар и му кажеш, че нещо стомахът не работи.
към втори вариант >>
23.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Ако при хляба, който имаш, ти стоиш и размишляваш, че е твърд, че трябва много
дъвкане
, че не струва и те мързи да си вземеш, у кого е погрешката?
Този стих има отношение до мислите и чувствата на хората. Когато в душата на човека се роди една велика мисъл или едно велико чувство, той трябва да се радва. Тази велика мисъл или това велико чувство в него не е нищо друго, освен разумното, което се ражда. Разумното в човека трябва да се използва за работа. Оттук вадя следните изречения: ако при водата, която тече около тебе, не изпереш дрехите си, у кого е погрешката?
Ако при хляба, който имаш, ти стоиш и размишляваш, че е твърд, че трябва много
дъвкане
, че не струва и те мързи да си вземеш, у кого е погрешката?
Ако дървата са наблизо и тебе те мързи да се накладеш огън и се свиваш, духаш ръцете си, озърташ се да дойде някой да ти накладе огъня, у кого е погрешката? Чудиш се защо никой не дойде да ти изпере дрехите, да ти донесе хляб, да ти накладе огън, когато можеш сам да си услужиш. Това е обикновеният начин на размишление. Ако става въпрос, защо съвременните хора страдат, казвам: страданията в живота се дължат на това, че хората очакват други да им вършат работата, която те сами могат да направят. Когато правех своите научни изследвания в България, срещнах една млада, 35 годишна жена, която ми разправи своята опитност – как се е справила с една трудна задача.
към беседата >>
24.
Развити и недоразвити
,
ООК
, София, 22.3.1933г.,
Запример слагат ви едно ядене, което иска много
дъвкане
.
(втори вариант)
Когато силите на физическото и на духовното тяло се сменят правилно, всякога става една обмяна и човек всякога трябва да се стреми към тази хармонизация. Да кажем, че имате човек, когото не обичате. Казвате в себе си: „Този човек не ми е симпатичен.“ Ако вие мислите, че той не ви е симпатичен, с това спъвате себе си. Дали ви е симпатичен или не, оставете този въпрос настрана. Тази е практическата страна.
Запример слагат ви едно ядене, което иска много
дъвкане
.
Това ядене, което изисква много време за дъвкане, оставете го настрана. Вземете това ядене, с което лесно можете да се справите. Че не обичате някого, това е твърда храна, оставете го настрана. Не се занимавайте с този въпрос. Или пък, ако вземете въпроса, че не ви обичат.
към втори вариант >>
Това ядене, което изисква много време за
дъвкане
, оставете го настрана.
(втори вариант)
Да кажем, че имате човек, когото не обичате. Казвате в себе си: „Този човек не ми е симпатичен.“ Ако вие мислите, че той не ви е симпатичен, с това спъвате себе си. Дали ви е симпатичен или не, оставете този въпрос настрана. Тази е практическата страна. Запример слагат ви едно ядене, което иска много дъвкане.
Това ядене, което изисква много време за
дъвкане
, оставете го настрана.
Вземете това ядене, с което лесно можете да се справите. Че не обичате някого, това е твърда храна, оставете го настрана. Не се занимавайте с този въпрос. Или пък, ако вземете въпроса, че не ви обичат. И този въпрос оставете настрана.
към втори вариант >>
25.
Пауза в живота
,
МОК
, София, 26.5.1933г.,
Яденето,
дъвкането
, също е свирене.
Така ще дойдете до реалността на нещата, които осмислят вашия живот. Според мене, ако цигуларят не може да изкарва прехраната си, той не е цигулар. Защо трябва да станеш цигулар? – За да изкарваш прехраната си. Щом свириш, ти ще ядеш добре.
Яденето,
дъвкането
, също е свирене.
Като си дъвкал дълго време, ти си свирил на своята 32-струнна арфа и си придобил нещо. Ако не ядеш, не си цигулар. И тъй, да мислиш, това е процес – цигулар си; да чувстваш, това е процес – цигулар си; да действаш, и това е процес – цигулар си. Това не значи да свириш специално на някакъв инструмент, например на цигулка. Ако свириш на цигулка или на пиано, това още не е свирене.
към беседата >>
Яденето,
дъвкането
, също е свирене.
(втори вариант)
Така ще дойдете до реалността на нещата, които осмислят вашия живот. Според мене, ако цигуларят не може да изкарва прехраната си, той не е цигулар. Защо трябва да станеш цигулар? За да изкарваш прехраната си. Щом свириш, ти ще ядеш добре.
Яденето,
дъвкането
, също е свирене.
Като си дъвкал дълго време, ти си свирил на своята 32-струнна арфа и си придобил нещо. Ако не ядеш, не си цигулар. И тъй, да мислиш, това е процес - цигулар си, да чувстваш, това е процес - цигулар си, да действаш, и това е процес - цигулар си. Това не значи да свириш специално на някакъв инструмент, например на цигулка. Ако свириш на цигулка или на пиано, това още не е свирене.
към втори вариант >>
26.
Обходата / Обхода
,
ООК
, София, 31.5.1933г.,
Ако усетиш тежест в стомаха, причината за това се крие или в неправилното
дъвкане
, или в качеството на храната.
Всяка минута правиш известен брой вдишвания. Ако броят им се увеличи, или намали, ти се намираш в опасност. Щом се гневиш и нервираш, дишането не е правилно. По три пъти на ден ядеш. Важно е да дъвчеш добре храната и да приемеш толкова храна, колкото можеш да обработиш.
Ако усетиш тежест в стомаха, причината за това се крие или в неправилното
дъвкане
, или в качеството на храната.
В случая, и ти си виновен, и онзи, който ти е дал храната. Природата е главният гостилничар. Ако стомахът ти се разстрои, вината не е в природата. Ти си бръкнал без позволение, в една от нейните тенджери, и си ял храна, която не е била за тебе. Защо не пита гостилничаря, какво ядене да си вземеш?
към беседата >>
27.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Дъвкането
означава посрещане на гости.
Следователно, не може да бъде щастлив онзи, на когото устните са тънки. Правилно е човек да държи устата си леко отворена. Изобщо, човек има две врати: носът – врата за дробовете и устата – врата за стомаха. Казваш: Аз дъвча храната си много. – Правилно приемаш гостите си.
Дъвкането
означава посрещане на гости.
След това, сваляш горната си дреха, разговаряш се с тях. Те влизат през главния вход. Изучавайте света, създаден от Бога. И вие, като ученици, ще изучавате анатомия, физиология, математика – всички науки. Мнозина изучават окултните науки – хиромантия, физиогномия, астрология.
към беседата >>
28.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
То е най-хубавото
дъвкане
.
Сдъвквайте вашите мисли. Вашият ум има зъби, не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате някой да обичате. Какво мислите за любовта?
То е най-хубавото
дъвкане
.
Ти ще дъвчеш тази храна и ти ще опиташ любовта върху своята кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най-великият закон, да проявим реалността. Ти трябва да знаеш твоето бъдеще, може да го оцениш по единствен начин, като влезеш в съприкосновение с хората. Каквото влияние имаш върху тях, това ще бъде твоето бъдеще, твоята съдба.
към беседата >>
Това е най-хубавото
дъвкане
.
(втори вариант)
Вашият ум има зъби, затова не гълтайте мислите си. Сдъвквайте вашите чувства. Искате да обичате някого. Първо мислете. Какво мислите за любовта?
Това е най-хубавото
дъвкане
.
Вие ще дъвчете тази храна и ще опитате любовта върху вашата кожа. Няма да опитвате любовта върху кожата на другите. Любовта е най- великият закон, в който можем да проявим реалността. Вие трябва да знаете вашето бъдеще. Може да го оцените по един начин, а именно, като влезете в съприкосновение с хората.
към втори вариант >>
29.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе
дъвкане
, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър.
Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш. Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш.
Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе
дъвкане
, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър.
И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина.
към беседата >>
30.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
Най-лесната работа е
дъвкането
; нали го знаете?
Но се отдалечихме от въпроса. Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната?
Най-лесната работа е
дъвкането
; нали го знаете?
Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди.
към беседата >>
31.
Добри вести
,
НБ
, София, 9.12.1934г.,
То беше
дъвкане
на масата!
Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: Видя ли какво самообладание има моята годеница? Като се оженили обаче, не излязло така. Тогава той я запитал: Де отиде твоето самообладание? – Да беше дошъл долу, да видиш какво правих от яд. Само масата знае какво беше състоянието ми.
То беше
дъвкане
на масата!
Така и всеки човек казва за нещо, че няма нищо, но като влезе в стаята си, масата знае какво тракане със зъби става. Има едно отношение, което всякога трябва да се спазва между хората. Ще ви дам един съвет, който трябва да имате предвид, без да ви уча. Не искам да ви уча, но ще ви дам един съвет. Когато дружите с някой човек, никога не го подпушвайте, оставете го свободно да се изкаже.
към беседата >>
32.
Естествено разположение
,
МОК
, София, 21.12.1934г.,
С
дъвкането
ще дойде слюнката, за да направи този хляб мек.
На човек е турено едно препятствие. Но в тия препятствия има ред причини, които са накарали или лявата ръка да работи, или дясната ръка да работи. Казвам: При самонаблюдението трябва да имате една основа на самовъзпитание. Природата постоянно учи. Представете си, че ви дадат малко сух хляб, неща, които не са влажни, за да ги дъвчете дълго време.
С
дъвкането
ще дойде слюнката, за да направи този хляб мек.
Ако не го намажете, той не може да влезе. Трябва дълго време да прекарате хляба в устата си, за да ви бъде полезен. Ако слюнката не дойде, работите не вървят. Да допуснем, че вие в живота имате известни мъчнотии, искате да постигнете нещо. Имате корав хляб, трябва да дъвчете, да дойде слюнката, да се намаже малко и пак ще го дъвчете.
към беседата >>
Какъв е законът на
дъвкането
, за храносмилането?
Ако не го намажете, той не може да влезе. Трябва дълго време да прекарате хляба в устата си, за да ви бъде полезен. Ако слюнката не дойде, работите не вървят. Да допуснем, че вие в живота имате известни мъчнотии, искате да постигнете нещо. Имате корав хляб, трябва да дъвчете, да дойде слюнката, да се намаже малко и пак ще го дъвчете.
Какъв е законът на
дъвкането
, за храносмилането?
Има едно състояние за работите отвън. Някои хора бързат да свършат работа. Много хора бързат да се наядат. Казват: „Нямам време.“ Но после години страдат. Имаш достатъчно време, ти не бързай да ядеш яденето си.
към беседата >>
33.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при
дъвкането
на храната се изисква един по-дълъг процес.
Колко енергия се изисква, за да намери? Вземете едно месоядно животно и едно тревопасно. Кое харчи по-голяма енергия? Месоядните в намирането на храната си иждивяват повече енергия: дебнене, мислене, стратегия, търсене. А пък и в яденето, при асимилирането на храната месоядните иждивяват повече енергия.
Тревопасните намират своята храна с по-малко усилия, но при
дъвкането
на храната се изисква един по-дълъг процес.
Сега ако вземете въпроса: какво са ви допринесли месоядните животни и какво са ви допринесли тревопасните? Онези, които не разбират закона, казват, че не са допринесли нищо. В тази борба между тревопасните и месоядните животни какво са научили едните и другите? За пример месоядните развиха своите зъби, дадоха им една особена форма, а тревопасните ги развиха по друг начин. После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха?
към беседата >>
34.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Дъвкането
със зъби е свирене.
Няма нищо лошо в яденето. Като дойде гостенинът, ти го посрещаш. Ще му кажеш: „Добре дошли! " Ще им снемеш големите палта, понеже е много топло, и ще ги оставите само по ризка. И след това ще ги посдъвчеш малко и ще ги потупаш.
Дъвкането
със зъби е свирене.
Ще им свириш. След като влязат, ще им свириш с китарата си с трийсет и две струни. Като им изсвириш първото парче - една класическа песен, тогаз ще ги хванеш под ръка и през главния вход ще ги внесеш в обедната стая, ще го туриш там. Това е процесът, който го наричат ядене. Яденето е закон да приемаш гости.
към беседата >>
35.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Човек трябва дълго време да дъвче; при
дъвкането
бързият процес е неправилен.
Питам: От къде се взеха силите да вървиш? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се прекъсват краката; щом яде, се ободрява. При храненето, когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго време. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се [и се преживя] – те имат двоен стомах.
Човек трябва дълго време да дъвче; при
дъвкането
бързият процес е неправилен.
Колкото по-дълго време се дъвче храната, толкова по-добре за човека. Понеже още когато се дъвче храната, част от енергиите се всмукват от езика и [се] изпращат. Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът [е] изтеглил, то ободрява. [После] можеш да продължиш работата.
към беседата >>
36.
Великодушие и целомъдрие / Великодушие и Целомъдрие. Мекота
,
УС
, София, 31.1.1937г.,
Като говоря за
дъвкане
на храната, имам предвид младия човек, на когото зъбите са здрави.
Който не разбира значението на майчината целувка, казва: „Защо тая майка целува толкова много детето си? На място ли са нейните целувки? “ – На място са. Всяко дете, целувано от майка си и баща си, става човек в пълния смисъл на думата. Следователно, ако работите ви не се нареждат добре, ще знаете, че майка ви и баща ви не са ви целували, както трябва.
Като говоря за
дъвкане
на храната, имам предвид младия човек, на когото зъбите са здрави.
Какъв смисъл има старият, беззъбият дядо да дъвче храната си? Той няма зъби, не може да я дъвче. За да дъвчеш храната си, трябва да имаш зъби. Какво представляват зъбите? Те са емблем на човешката доброта.
към беседата >>
Че това зависи от
дъвкането
, ако ти дъвчеш храната си хубаво.
(втори вариант)
И в това има начини. Понякога аз казвам, че човек трябва да пее, но не разбирам такова пение, каквото /е/ сегашното пение. И то е отлично, но има едно пение при което трябва да пееш за да се оправят работите. Ако не пееш така, няма да се оправят работите. Че как ще се оправят работите от пение?
Че това зависи от
дъвкането
, ако ти дъвчеш храната си хубаво.
Да я дъвчеш поне половин час. Или да я задържаш по-дълго време в устата ти, да се всмуква в езика ти, ти ще оправиш работите си. Колкото по-дълго време човек я държи в устата си една голяма част от хранителните вещества, една част от праната, която се съдържа в храната, ще се всмукне от езика, и ще отиде направо в нервната система. Тази част от хранителните вещества, от праната, която не може да се всмукне от езика, ще се приеме от стомаха. Ако ти не дъвчеш храната си по-дълго време, хранителните вещества, които са необходими за нервната система, няма да се приемат от езика.
към втори вариант >>
Ама нямам достатъчно време за
дъвкане
на храната.
(втори вариант)
Да я дъвчеш поне половин час. Или да я задържаш по-дълго време в устата ти, да се всмуква в езика ти, ти ще оправиш работите си. Колкото по-дълго време човек я държи в устата си една голяма част от хранителните вещества, една част от праната, която се съдържа в храната, ще се всмукне от езика, и ще отиде направо в нервната система. Тази част от хранителните вещества, от праната, която не може да се всмукне от езика, ще се приеме от стомаха. Ако ти не дъвчеш храната си по-дълго време, хранителните вещества, които са необходими за нервната система, няма да се приемат от езика.
Ама нямам достатъчно време за
дъвкане
на храната.
Аз съм на служба, трябва да бъда точно на време. Ами като се разболееш, как ще намериш време? Ама ще ме държат отговорен. Като се разболееш, ще вземеш отпуск 10, 15, 20 дни, според съветите на лекарите. Тогава ще намериш време.
към втори вариант >>
37.
Трите велики науки
,
МОК
, София, 4.6.1937г.,
вътре в
дъвкането
има едно усещане.
Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е.
вътре в
дъвкането
има едно усещане.
Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление.
към беседата >>
Първото
дъвкане
е физическо.
Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане.
Първото
дъвкане
е физическо.
Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна.
към беседата >>
Второто
дъвкане
– това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е.
Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо.
Второто
дъвкане
– това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е.
ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината.
към беседата >>
38.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
И понеже млечната храна е здравословна храна, която не иска
дъвкане
.
Всяко нещо, което ти помага, ти имаш вяра в него. Тогава да допуснем, за едно обезверяване, каква смяна ще направите. Обезверил си се в твърда храна, като ядеш твърда храна, заболява те стомаха. Какво трябва да правиш? Препоръчват млечна храна.
И понеже млечната храна е здравословна храна, която не иска
дъвкане
.
Твърдата храна иска дъвкане. Има учения, които са много елементарни. Знаете ли, ако вие едно дете храните само с мляко, туй дете ще се развие по един начин. Ако го храните само с твърда храна, по друг начин ще се развие. Да допуснем, че имате една почва, която е влажна, има вода много, мочурляк е.
към беседата >>
Твърдата храна иска
дъвкане
.
Тогава да допуснем, за едно обезверяване, каква смяна ще направите. Обезверил си се в твърда храна, като ядеш твърда храна, заболява те стомаха. Какво трябва да правиш? Препоръчват млечна храна. И понеже млечната храна е здравословна храна, която не иска дъвкане.
Твърдата храна иска
дъвкане
.
Има учения, които са много елементарни. Знаете ли, ако вие едно дете храните само с мляко, туй дете ще се развие по един начин. Ако го храните само с твърда храна, по друг начин ще се развие. Да допуснем, че имате една почва, която е влажна, има вода много, мочурляк е. От какво се нуждаят тия мочурливите почви?
към беседата >>
39.
Дишане
,
МОК
, София, 31.12.1937г.,
Мисленето е
дъвкане
.
Децата, които нямат зъби, природата им дава редка храна – мляко. Когато вече дойде да се хранят с твърда храна, те вече нямат зъби. Някои от вас, които нямате зъби в умствено отношение, не са израстнали зъбите. Аз на вас препоръчвам млечна храна. А пък на онези от вас, на които зъбите са пораснали, на вас казвам: Дъвчете!
Мисленето е
дъвкане
.
Една мисъл, ако не можеш да я разбереш, вземи, сдъвчи я хубаво. След като я изядеш, не приядай. Да допуснем сега, че имате една мисъл, едно чувство, което ви мъчи. Да допуснем, че имате някаква болка или в коляното, или в ухото, или някъде в главата. Питам сега: Кой е естественният път да се освободите от едно бреме?
към беседата >>
40.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Пък някой върви бавно, тържествено става
дъвкането
.
Ти си ял и си бързал, не си сдъвкал добре храната, след като влязла храната в твоя стомах, работниците казват: „Нашият господар не е сдъвкал добре храната“, започват те малко да критикуват вътре. Стомахът ти е неразположен. Този капелмайстор туря едно парче, дава един такт, ама дава го набързо. Защо някой път той като дава такта, бърза? Казва: „Да се свърши работа“.
Пък някой върви бавно, тържествено става
дъвкането
.
Аз виждам млекопитающите имат тържествено преживяне. Най-първо събират, събират храната, след това вземе онова животно да дъвче храната, преживя. Казвам: Този капелмайстор е много добър. Сега вие казвате: „Къде ще му иде /краят/, аз да седна и да ям бавно? “ Да седнеш да ядеш и да пееш.
към беседата >>
41.
Съзнание и самосъзнание
,
МОК
, София, 2.9.1938г.,
То е от
недъвкането
на храната, че потребната енергия не се приема чрез езика.
Останалата част отпосле влиза в стомаха, икономия. Казвам: За това дълго време трябва да дъвчете храната, за да може хранителната част да мине през езика. Тази част, която минава през езика ще пречисти много по-добре, отколкото онази, която минава през стомаха. Мнозина от вас имат навик да превърдалят храната два–три пъти в устата. Старите хора, които не дъвчат, после се оплакват от стомах, разстройство имат, усещат киселини, неразположение.
То е от
недъвкането
на храната, че потребната енергия не се приема чрез езика.
Същото нещо е и за водата. Водата трябва да се задържи в устата, за да може онази енергия наречена прана, да може да се възприеме от езика и тогава влиза в организма. Така е и с дишането. Когато искате да дишате трябва да имате разположение. Колко пъти са давани правила за дишането, някои считат мъчно е да се диша.
към беседата >>
42.
Новата религия
,
ООК
, София, 30.11.1938г.,
Мярка в яденето ще имате, на
дъвкането
.
Не бързай! Вие по колко минути употребявате, по колко минути сте определили за вашето ядене? За 1 минута ядене не става, за две минути и за три минути не става. Казвате: „Бързо да се наядем.“ Който бързо яде и бързо умира. Който медленно яде, медленно умира.
Мярка в яденето ще имате, на
дъвкането
.
После, като ядете, към коя страна, как вървят устата ви? Елементарни работи са това. В тази школа, дето хиляди, милиони години ги учеха как да ядат, хората са влезли при сегашните условия и пак трябва да се учат да ядат. Процесът на яденето трябва да се разбира. Ако ти не си разположен, не яж.
към беседата >>
43.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
А пък зависи много от
дъвкането
.
Дадете му орехи или лешници да дъвче, представете си, че някой си има изкуствени зъби. Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила.
А пък зависи много от
дъвкането
.
Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане.
към беседата >>
Ако
дъвкането
е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално.
Зъбите се залепват за халвата. Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането.
Ако
дъвкането
е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално.
Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите.
към беседата >>
Ако
дъвкането
не е нормално, то и храносмилането не е правилно.
Сега често в живота има изкуствени работи вътре в човека. В живота често се заражда такова положение, както при тая, лепкавата халва и това показва, че зъбите са изкуствени. Разбира се, с изкуствени зъби човек не може да дъвчи така, както с онези, естествените зъби, които природата е направила. А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално.
Ако
дъвкането
не е нормално, то и храносмилането не е правилно.
Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда. Стомахът не е създаден за дъвкане, а за храносмилане. Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна.
към беседата >>
Стомахът не е създаден за
дъвкане
, а за храносмилане.
А пък зависи много от дъвкането. Ако дъвкането е правилно и нормално, то и храносмилането е правилно и нормално. Ако дъвкането не е нормално, то и храносмилането не е правилно. Защо не е? – Защото се дава на стомаха една работа, която не ѝ подхожда.
Стомахът не е създаден за
дъвкане
, а за храносмилане.
Най-първо тази храна трябва да премине през зъбите. Това е външна страна. Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият.
към беседата >>
Храната изисква
дъвкане
.
И всяко едно чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни.
Храната изисква
дъвкане
.
Дъвкането подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли. И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят.
към беседата >>
Дъвкането
подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли.
Изпитвайте каква полза може да принесе тази мисъл или това чувство. Питам: Ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда халва, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, тогава онези твърди храни не ги яжте. Тогава яжте онези, меките храни. Храната изисква дъвкане.
Дъвкането
подразбира мислене, да разсъждава човек, да мисли.
И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата.
към беседата >>
44.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Казвам, когато
дъвкането
не е правилно, когато храносмилането не е правилно и когато отправлението на онези излишъци, които са останали в тънките черва, не става правилно, човек заболява.
Та в езика още храносмилането е станало, в устата. Езикът е учен. Той изважда каймака от туй ядене, всмуква го, а онуй несмляното праща в стомаха. В човека има три процеса. В устата става храносмилане, езикът смила, бързо става то, стомахът, и после в тънките черва, и там става храносмилане.
Казвам, когато
дъвкането
не е правилно, когато храносмилането не е правилно и когато отправлението на онези излишъци, които са останали в тънките черва, не става правилно, човек заболява.
Пък то зависи от човешката мисъл. Човешките мисли, човешките желания често упражняват голямо влияние върху храносмилането. Известни чувства може да спрат процеса на смилането. Ядеш известни храни, и ти е неприятно в устата, не може да ядеш тази енергия, която езикът иска. Влезе в стомаха, тогава имаш друго неразположение, и тогава не става.
към беседата >>
45.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ
дъвкане
.
Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“.
Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ
дъвкане
.
Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата.
към беседата >>
Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат
дъвкане
.
(втори вариант)
Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза.
Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат
дъвкане
.
Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата.
към втори вариант >>
46.
В Него бе животът
,
НБ
, София, 4.5.1941г.,
Не че хлябът е лош, но ти не си свършил работата на
дъвкането
добре.
Като те бие, радвам се. Тя като те бие, трябва да ѝ дадеш гръб и ще четеш ударите. Като те удари, ще кажеш: „Колко е хубава любовта.“ Ти мърмориш и казваш: „Така не се бие.“ Ти си недоволен от това, което те мъчи. Онзи, който те мъчи, онзи, който те милва, той е един и същ. Ако хубавият хляб го сдъвчеш, то е благословение за стомаха, но ако го нагълташ нацяло, този хляб ще ти причини болка.
Не че хлябът е лош, но ти не си свършил работата на
дъвкането
добре.
Ти ще започнеш да се оплакваш. Не че хлябът не е хубав, но ти не си свършил добре работата. Оплакваш се от някоя мисъл, че мисълта е лоша. Тази мисъл трябва да знаете как да я приемете. Сега не искам да си мислите: „Колко сме невежи.“ Въпросът не е там.
към беседата >>
47.
Тангентално и обкръжаващо
,
МОК
, София, 27.6.1941г.,
Всичката мъчнотия е в
дъвкането
.
На една буболечица няма какво да ѝ преподаваш какво ядене ѝ трябва. Буболечицата, още като се качи на дървото, знае коя череша е хубава, знае да яде. Някой ни преподава, но не знае. Сега ние, хората на земята, не знаем какво да ядем. Някой път преподават уроци как трябва да ядеш.
Всичката мъчнотия е в
дъвкането
.
На младия, който има зъби, ще му кажеш: „Ти трябва да дъвчеш.“ Но старият, на когото зъбите са опадали, нови не са покарали, как ще си дъвче храната. Представете си, че сте на деветдесет години. Казвате, че трябва да ядете хубаво. Какъв ще бъде вашият метод? Трябва да имате един хаван с чук.
към беседата >>
48.
Благословен
,
НБ
, София, 5.10.1941г.,
Дъвкането
е мислене.
Кажи: Ще стане тъй, както зъбите стискат. Като ядете, нали стискате храната? Храна, която е стискана от зъбите, е здравословна. Храна, която не е стискана от зъбите, не е здравословна. Зъбите са магнетични центрове, затуй добре сдъвканата храна, Божествената сила минава направо, трябва да се дъвче.
Дъвкането
е мислене.
Да мисли човек е същият процес, да чувствуваш е същият процес, да вървиш е същият процес. Във всяко нещо трябва да вложиш усилие. В себе си трябва да искаш да разбереш порядъка, в който живееш, който съществува в света. „Благословен онзи, който иде в името Господне“. Щом дойде хубавата мисъл, кажи: Благословен си ти, който идеш в името Господне.
към беседата >>
49.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма
дъвкане
.
Ако иска някой да бъде добър, трябва баща му и майка му да са го родили добър. Та, казвам: Новото в света, което иде, няма да дойде по механически начин. Всичките хора трябва да се родят изново. Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава.
Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма
дъвкане
.
Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш?
към беседата >>
50.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Пая все таки трябва да го дъвчеш, повече
дъвкане
трябва.
Без пай не може и без пудинг не може. Пай е българския зелник. Пудинг е нещо мекичко направено с яйца разбъркани. Привидно е твърдо, а е мекичко. Като го вземеш, топи се в устата ти.
Пая все таки трябва да го дъвчеш, повече
дъвкане
трябва.
И в природата има пудинг. Ядеш една ябълка тя е пай, ядеш диня тя е пудинг, топи се. Туй състояние, което сега хората имат, то е съчетание на минали съществувания оттук взето малко, оттам взето малко и мода станало. Вие нямате плат да си направите цяла дреха, не ви достига плата и ще направите една модна дреха от два плата шарена. Ще турите друг плат за да се завърши дрехата.
към беседата >>
51.
Слаби и силни
,
УС
, София, 5.7.1942г.,
Когато не е добър, значи не е ял добре и справедливо, при
дъвкането
не е сдъвкал храната, после, тази храна не е употребена за нейното предназначение.
Само гладният може да оцени добрия обед, само жадният може да оцени водата, само разумният може да оцени знанието. Следователно, когато сме гладни, хлябът трябва да дойде според любовта. Ако ядем, когато сме гладни, туй ядене носи голямо благословение. В едно добро и справедливо ядене има разумно постижение. Когато човек е добър, справедлив и разумен, любовта може да се прояви правилно.
Когато не е добър, значи не е ял добре и справедливо, при
дъвкането
не е сдъвкал храната, после, тази храна не е употребена за нейното предназначение.
Той не е проверил пътя, по който любовта трябва да дойде в света. Любовта в света се проявява чрез доброто, справедливостта и разумността. Ако те не са в своята пълнота в живота, тя не може да се прояви. Та казвам, Христос говори с притчи, и досега не знаят защо е казал някои работи. Запример онзи стих, дето казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“, как може да го тълкувате?
към беседата >>
52.
Законът на Любовта
,
ООК
, София, 15.7.1942г.,
Мисленето е
дъвкане
.
Змията е студенокръвна, но е много жестока. Като хване жабата за крака, полека я нагълта и не иска да се потруди да я сдъвче, нагълта я цяла. По някой път вие приемате знанието като змията, нагълтате го, хич не го дъвчете. Човек, който не мисли, той не си дъвче храната. Добре ще мислиш.
Мисленето е
дъвкане
.
Ти не мислиш, [не] дъвчеш и тогава гълташ цяла храната си. Ако един художник не знае да размива боите си, какво ще направи? Той ще се учи на изкуството да размива боите си, после да знае колко боя трябва да тури. Религиозните хора казват: „Като идем в онзи свят, там ще се научим.“ Пък защо в този свят да го не учат? В оня свят да го учат.
към беседата >>
53.
Неможко и можко
,
МОК
, София, 16.10.1942г.,
Дъвкането
е "Добре дошъл".
"Фа" има много деликатна и пластична форма. Гледа го любезно и казва: Тук ще влезеш. Показва му вратата и хляба. Хлябът не знае къде да влезе. Влиза във вратата, затваря се вратата.
Дъвкането
е "Добре дошъл".
Нали, като дойде гост, подаваме ръката си и казваме "Добре дошъл, заповядай". След туй дойде "Фа," угощение има. Сега ви давам фигура. "Едно" на втора степен колко е? Пак единица.
към беседата >>
54.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Не само целувки, но и
дъвкане
има, гълтане.
“ Че пеперудата го целунала, въпрос не става.“ Сега вас ви се вижда интересно за какви работи говоря, за целувки. Животът не е ли постоянна целувка? Като ядеш хляба, не е ли целувка? Докато се наядеш, 40 пъти ще целунеш хляба.
Не само целувки, но и
дъвкане
има, гълтане.
Ти се занимаваш с много по-обикновени работи, вижда ти се важно, че те целунала една пеперуда. От него ден като те целуне тази пеперуда, всичко ще ти тръгне наред. Тогава какво ще кажеш? Досега си бил болен – като те целуне, ще оздравееш. Какво ще кажете?
към беседата >>
55.
Трите пътя
,
УС
, София, 28.2.1943г.,
“ Ти след като си ял една храна,
дъвкането
е човешката любов.
Сдружават се хората, разбират се. А пък Божията любов е освобождаване. Ти ще се освободиш от всичките противоречия, ще бъдеш свободен. За да бъдеш свободен, трябва да бъдеш в света на истината. Някои казват: „Какъв ще бъде Божественият свят?
“ Ти след като си ял една храна,
дъвкането
е човешката любов.
След като сдъвчеш, усещаш сладчина, и тази храна влезе в стомаха, то е ангелската любов. След като тази любов се превърне на сокове и ходи по цялото ти тяло, това е Божествената любов. Само с дъвкане на храната не става и със смилането на храната не става, но храната трябва да се разнесе по цялото тяло и всичките тия малки клетки да добият дажбата си, да знаят, че имат един господар, който се е грижил за тях. Ние казваме, че Господ ни е забравил. Ние някой път забравяме краката си, забравяме ръцете си.
към беседата >>
Само с
дъвкане
на храната не става и със смилането на храната не става, но храната трябва да се разнесе по цялото тяло и всичките тия малки клетки да добият дажбата си, да знаят, че имат един господар, който се е грижил за тях.
За да бъдеш свободен, трябва да бъдеш в света на истината. Някои казват: „Какъв ще бъде Божественият свят? “ Ти след като си ял една храна, дъвкането е човешката любов. След като сдъвчеш, усещаш сладчина, и тази храна влезе в стомаха, то е ангелската любов. След като тази любов се превърне на сокове и ходи по цялото ти тяло, това е Божествената любов.
Само с
дъвкане
на храната не става и със смилането на храната не става, но храната трябва да се разнесе по цялото тяло и всичките тия малки клетки да добият дажбата си, да знаят, че имат един господар, който се е грижил за тях.
Ние казваме, че Господ ни е забравил. Ние някой път забравяме краката си, забравяме ръцете си. Някой цял ден се пънка с ръцете си, иска да свърши всичко. Ние измъчваме ръцете си. Някой оперил очите си.
към беседата >>
56.
Четирите струни
,
УС
, София, 11.7.1943г.,
Малко вода туря в тенджерата, туря и малко солчица, взема и брашното турям, сипвам по малко, разбърквам кашата много добре, бъркам, бъркам, да не стане гъста, рядка да бъде, да няма
дъвкане
.
Аз често съм слушал някои евангелисти, отвори Евангелието и всички стихове цитира, какво е казал Христос. Някой човек не знае много, но знае как да меси хляб. Аз зная, много голяма философия имам, но не зная хляб как да направя. Казва: „Едно трябва да знаеш – хляб да месиш.“ Казвам, хляб не зная да правя, но каша може да правя, до кашата съм дошъл. Едва се научих каша да правя.
Малко вода туря в тенджерата, туря и малко солчица, взема и брашното турям, сипвам по малко, разбърквам кашата много добре, бъркам, бъркам, да не стане гъста, рядка да бъде, да няма
дъвкане
.
Хляб, като направиш, трябва да го дъвчеш. Бъркам кашата и да ври половин час. Изваждам я, и без хляб може да мина. Някой път може да прегориш кашата, може огънят да е много силен и отдолу да прегори кашата. И тогава се образува твърда кора.
към беседата >>
57.
Основа за вечността
,
ООК
, София, 28.7.1943г.,
На грешниците месото е крехко, много добро е за
дъвкане
.
При умрелия доста орли има събрани – 20-30, доста орли има събрани. Като умре, изкълвават го, гостба става. Смъртта е месоядство, знаете ли го? Един светия като умре, месото му го смятат много твърдо. Казват: “Не се яде такова месо, като биволско е”.
На грешниците месото е крехко, много добро е за
дъвкане
.
На праведниците не може да се яде, изхвърлят го. Всякога, когато донесат месо на някой праведник, те го накълват, казват: “Забрана има”. Казвам: живейте добре, за да се страхуват духовете от вас. Това са алегории. Аз искам мислите ми да бъдат чисти.
към беседата >>
НАГОРЕ