НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
310
резултата в
63
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в
диез
, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата.
2.
Успоредните пътища
,
МОК
, София, 14.6.1925г.,
И в музиката имаме подобен знак, който се казва
диез
– знак за повишение на тоновете.
3.
Голяма радост и малка скръб
,
ООК
, София, 30.12.1925г.,
Тази вечер аз ви говоря на хроматическа гама с
диези
и бемоли, в която има известна дисхармония. Защо?
4.
Говор и пение
,
ООК
, София, 1.12.1926г.,
Победителят пее и свири с
диези
, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо.
5.
Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията
,
МОК
, София, 6.9.1929г.,
Ние ще ги турим тъй, зло
диез
който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол който пита да прави зло, той е слуга.
(втори вариант)
Също и добро
диез
и добро бемол.
(втори вариант)
Вие може да сменяте
диезите
от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с
диеза
на доброто.
(втори вариант)
Ако вземете “до
диез
” и “до бемол”, по какво се отличават те?
(втори вариант)
Тъй също има мързел в
диез
и мързел в бемол, после леност
диез
и леност бемол.
(втори вариант)
Мързеливият в
диез
казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва.
(втори вариант)
6.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и
диез
.
И вие, като объркате работите си, туряте бемоли и
диези
.
От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един
диез
– “фа”.
Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа”
диез
.
Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа”
диез
– едно повишаване.
Като не разбира закона, той внесъл
диеза
, но това е користолюбие.
Сега, изпейте гамата: до, ре, ми бемол, фа
диез
, сол.
Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа
диез
” и спира на “сол”.
В коя гама влизат ми бемол и фа
диез
?
Казвам: Не е добре да се движиш само между бемоли, но и между
диези
само не е добре.
Значи, не можеш да живееш нито само с бемоли, нито само с
диези
.
Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или
диез
.
Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си
диез
, да повишиш тона.
Ако не туриш
диез
, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там.
– Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един
диез
.
Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и
диез
.
Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” –
диез
?
Чрез бемолите и
диезите
се нарушава естественият ход на нещата.
Песента с “ми бемол” и “фа
диез
” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота.
Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа”
диези
.
Оставете бемолите и
диезите
настрана.
Не ви трябват бемоли и
диези
.
– Като премахне всички бемоли и
диези
.
Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа
диез
" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до".
(втори вариант)
Някои от вас, които са музиканти, да кажат към коя гама спада "ми бемол" и "фа
диез
".
(втори вариант)
И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш
диез
, в тебе има користолюбие.
(втори вариант)
"Ре
диез
".
(втори вариант)
Хубаво, ако ги наредиш все "ре
диез
".
(втори вариант)
Може и "до бемол" и "до
диез
".
(втори вариант)
Може бемол и
диез
.
(втори вариант)
Може всичко, но в дадения случаи нещата не могат да бъдат бемол и
диез
.
(втори вариант)
В дадения случай на "ми бемол" ти ще туриш
диез
или поне ще махнеш знака бемол, не му е мястото там.
(втори вариант)
Да, велики, с един бемол на едно място и един
диез
на друго място.
(втори вариант)
Пък защо на "ми" да няма бемол и защо на "фа"-то да не турим
диез
?
(втори вариант)
Тази песен първата ("ми бемол" и "фа
диез
") изразява една несрета.
(втори вариант)
После и на "фа" имате много
диези
.
(втори вариант)
Сега както е картината, това е "фа
диез
", а след тези отворени очи ще дойде непременно "ми бемол".
(втори вариант)
Служим с много тънка критика - "ми бемол" и "фа
диез
".
(втори вариант)
Сега тук има несъответствие - "ми бемол" и "фа
диез
".
(втори вариант)
И българинът е дошъл и турил "ми бемол" - едно спиране на българската интелигентност и след това той усеща едно нарушение на равновесието, и той турга "фа
диез
", повишава.
(втори вариант)
И турил
диеза
от користолюбие, а пък минава тази песен като класическа, минава за една тъжна песен.
(втори вариант)
Както българската песен с тези знаци бемол и
диез
.
(втори вариант)
Някой път човек като закъсва работите си, почва да туря тия знаци - бемоли и
диези
.
(втори вариант)
Изпейте сега тази песен: "До, ре, ре, ми бемол, фа
диез
, сол".
(втори вариант)
7.
Естествената гама
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа
диез
, сърцето на българина ще унищожи бемола и
диеза
с бекар.
Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа
диез
, бил гениален.
Мелодия с
диези
не съществува; хармония с бемоли също не съществува.
В мелодията
диезите
и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени.
Има ли разлика между ми бемол и ре
диез
?
Ако вие положите в съвременната мелодична гама ми, ще имате ми бемол, тогава защо да не повишите и ре, да имате ре
диез
?
(втори вариант)
– Но между ми бемол и ре
диез
има една малка разлика.
(втори вариант)
При ре
диез
не може да имате същата мелодия.
(втори вариант)
Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа
диез
, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето.
(втори вариант)
Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа
диез
, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина.
(втори вариант)
Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа
диез
се изразява това.
(втори вариант)
Вие не можете да имате мелодия с
диези
, не може да имате хармония с бемоли.
(втори вариант)
В мелодията трябва да турите вплетени знаците
диези
и бемоли.
(втори вариант)
8.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Някои казват, че при еди-кой си бемол, еди-кой си
диез
, на еди-кой си бекар било нещо божествено, изключително.
9.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Като знак 4 напомня малко
диеза
, музикален знак за повишаване на тоновете.
10.
Ти ли си / Свещен трепет
,
НБ
, София, 20.11.1932г.,
Ти още нотите не може да пееш, че като дойдат
диези
и бемоли, как ще ги пееш.
Много пъти не вземат вярно ни
диези
, ни бемоли, изяждат ги, заменят ги, правят си далавери тези музиканти.
Не можеш да пееш, ако не знаеш нотите, а трябва
диези
и бемоли да пееш.
(втори вариант)
Много пъти не вземат вярно ни
диези
, ни бемоли, заменят ги, служат си с хитрост тези музиканти.
(втори вариант)
11.
Музикален път
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
Ако една терца е основана на „до
диез
“, тогава с какво ще свършим?
(втори вариант)
С „ми
диез
“.
(втори вариант)
12.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между
диезите
и бемолите.
Например, един
диез
е натоварен.
В случая бемолът помага на
диеза
.
Той среща
диеза
и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
Ако
диезът
и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява.
Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало,
диези
, бемоли.
(втори вариант)
Казвам - не зная
диези
и бемоли, но не ми харесва.
(втори вариант)
Но между
диезите
и бемолите трябва да има съотношение.
(втори вариант)
Когато
диезът
е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на
диеза
.
(втори вариант)
Пък някога
диезът
като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова.
(втори вариант)
Казва на
диеза
: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
(втори вариант)
13.
Сигурното място
,
МОК
, София, 21.7.1933г.,
Веселата музика има повече
диези
, а тъжната – повече бемоли.
Веселата музика има повече
диези
, а тъжната - повече бемоли.
(втори вариант)
14.
Перпендекулярно отношение
,
МОК
, София, 1.12.1933г.,
Седемте тона с повторение, имате и спомагателни знаци
диези
и бемоли - те образуват цялата сегашна музика.
15.
Развитие на заложбите
,
ООК
, София, 14.3.1934г.,
Някой път, като удариш, ще вземеш или „до бемол“ или „до
диез
“.
16.
Мистичната чаша. Хигиена на душата
,
ООК
, София, 21.3.1934г.,
И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“
диез
.
17.
Най-високият връх
,
ООК
, София, 31.10.1934г.,
Права или крива, вие имате ясна представа, но като дойдете да постъпите право, вие не можете да постъпите право, както в музиката, като пеят, не могат да вземат вярно "си бемол", "ре
диез
", "ла
диез
", "сол", "ла" и прочее.
18.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
(Изпяваме.) Сега да изпеем думата „добро” с повишена терца - „до” и „ла”
диез
.
Може да направите много музикални погрешки, да турите знаци там, дето не трябва, да турите
диези
или бемоли, да повишите или да понижите гдето не трябва.
19.
Причини и условия
,
МОК
, София, 23.11.1934г.,
А пък фа
диез
показва, че материалните условия трябва да се подобрят.
С един
диез
е сол мажор, а с два
диеза
ре мажор.
20.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за
диезите
и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее.
21.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
Но в един войнствен марш, там преобладават повече
диезите
.
Нито пък
диезите
правят песента войнствена.
Значи,
диезите
и бемолите повишават и понижават.
Един човек с
диези
, това показва, че той е далеч, високо трябва да му се говори.
Диезите
показват, че човек е надалеч и трябва да му се говори нависоко.
Диезите
показват значи, че силно трябва да свириш.
22.
Органически, духовни и умствени сили в човека
,
МОК
, София, 10.5.1935г.,
Аз вземам: фа бемол и фа
диез
,сол бемол и сол
диез
,и ла
диез
.
Аз вземам фа бе (бемол) и фа ди (
диез
).
(втори вариант)
23.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
Не е фа
диез
.
Излизането е фа
диез
.
Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа
диез
не е верен, не го пеете правилно.
(-Верен е тонът.) Вземете сега фа
диез
.
Ако знаеш как да вземаш фа
диез
и фа, целият ти живот ще се оправи!
Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш да излезеш само ако вземеш фа
диез
." Обикалям наоколо аз и пея си, фа, фа
диез
.
Обикалям, чакам фа
диез
.
И като каже фа, веднага каже фа
диез
.
Значи фа
диез
с какво се отличава?
" Ти фа-то не можеш да вземеш, фа
диез
не можеш да вземеш.
Пей фа, фа
диез
!
(Учителят взема фа и фа
диез
.) Вярно ли е?
При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа
диез
е крайната точка.
Радиусът АВ е фа
диез
.
Но от фа
диез
повече не може да идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
С хляб може, а то значи правилно вземане фа
диез
; с вода може, вземането на водата е фа
диез
.
С пари може, но парите това е фа
диез
, с мисъл може.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа
диез
.
Как ще вземете фа
диез
, когато имате парите, как ще пеете?
Фа, фа
диез
.
Същото и с фа
диез
.
Едно положение – излизането е фа
диез
.
Фа
диез
е взет правилно – излизам на работа.
Вземете сега думите: "излизам с фа
диез
". Из-ли-зам.
Фа
диез
.
(Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа
диез
, фа
диез
, фа
диез
.) Правилен ли е тонът?
Фа
диез
.) Намира се малко в дисонанс с времето с първото, както взех тона.
Щом излезете навън от врата, то е фа
диез
.
Ще пееш една песен, на която основата е фа
диез
, да излезеш навън.
Вземете тогава фа
диез
!
Аз го казвам фа - ди, от фа
диез
.
Я, вземете фа
диез
!
Най-първо ти не можеш да вземеш фа
диез
, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа
диез
е половин тон повече от фа.
Фа е естественото положение, а фа
диез
изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа
диез
.
Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа
диез
.
Фа
диез
е разширение на този тон.
Вземете фа
диез
.
Фа
диез
и фа бемол има – понижение.
Какво означава фа
диез
?
Фа
диез
значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа.
Това е фа
диез
.
Фа
диез
– ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
Казваш: "фа" – ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа
диез
, отваряш вратата и излизаш навън.
А не можеш ли да вземеш фа
диез
, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
Не можеш да вземеш фа
диез
.
Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа
диез
.
Той се е учил да пее фа и фа
диез
само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
Защото в музиката изходният пункт е фа
диез
.
Значи фа
диез
с какво се отличава?
(втори вариант)
“ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа
диез
не можеш да вземеш.
(втори вариант)
Пей фа, фа
диез
!
(втори вариант)
(Учителя взема фа и фа
диез
.) Вярно ли е?
(втори вариант)
При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа
диез
е крайната точка.
(втори вариант)
1) е фа
диез
.
(втори вариант)
Но от фа
диез
повече не може да идеш; ако минеш повече, ще намериш сол.
(втори вариант)
Вземането на вода е фа ди,
диез
; с пари може, но парите това е фа
диез
; с мисъл може.
(втори вариант)
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа
диез
.
(втори вариант)
Добре, как ще вземете сега фа
диез
, да кажем, когато имате парите, как ще пеете?
(втори вариант)
Фа
диез
!
(втори вариант)
Същото е с фа
диез
.
(втори вариант)
Излизането е фа
диез
.
(втори вариант)
Фа
диез
е взет правилно − излизам на работа.
(втори вариант)
Вземете сега думата „излизам“ с фа
диез
.
(втори вариант)
Из-ли-зам − фа
диез
.
(втори вариант)
(Всички пеят фа, фа, фа и после фа
диез
, фа
диез
.) Правилен ли е тонът?
(втори вариант)
(Учителя взема с цигулката си фа, фа, ставам и излизам с фа
диез
.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона.
(втори вариант)
Щом излизате навън от вратата, то е фа
диез
.
(втори вариант)
Вземете фа
диез
.
(втори вариант)
Аз го казвам „фа ди“, от фа
диез
.
(втори вариант)
Я вземете фа
диез
!
(втори вариант)
Най-първо ти не можеш да вземеш фа
диез
, докато не знаеш фа-то какво е.
(втори вариант)
Защото фа
диез
е половин тон повече от фа.
(втори вариант)
Фа е естественото положение, а фа
диез
е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш да минеш.
(втори вариант)
Крайният предел се свързва с фа
диез
.
(втори вариант)
Ще пееш една песен, на която основата е фа
диез
− да излезнеш навънка.
(втори вариант)
Тогава, ако намалиш сол с половин тон, ще имащ фа
диез
.
(втори вариант)
Фа
диез
е разширение на този тон.
(втори вариант)
Вземете фа
диез
!
(втори вариант)
Фа
диез
и фа бемол − има понижение.
(втори вариант)
Какво означава фа
диез
?
(втори вариант)
− Фа
диез
значи отиваш при вратата, излизаш навън за работа, нищо повече!
(втори вариант)
Това е фа
диез
.
(втори вариант)
Фа
диез
− ти отваряш тази врата и отиваш на работа.
(втори вариант)
Казваш „фа“ − ти си при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа
диез
, отваряш вратата, излизаш навън.
(втори вариант)
А не можеш ли да вземеш фа
диез
, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: „През днешния ден нищо не стана.
(втори вариант)
Не можеш да вземеш фа
диез
.
(втори вариант)
Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може да вземе фа
диез
.
(втори вариант)
Той се е учил да пее фа и фа
диез
само при свършена работа, а когато започва една работа, много невярно взема тона.
(втори вариант)
Защото в музиката изходният пункт е фа
диез
.
(втори вариант)
Не е фа
диез
.
(втори вариант)
Излизането е фа
диез
.
(втори вариант)
Сега искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа
диез
не е верен, не го пеете правилно.
(втори вариант)
(Тонът е верен.) Вземете сега фа
диез
.
(втори вариант)
А с музиката ще имаш малко, ако знаеш как да вземеш фа
диез
и фа.
(втори вариант)
Въздухът там е задушен, с години сте живял като затворник и най-после, един ден казвате: „Обикалям наоколо и си пея фа, фа, фа
диез
, обикалям, чакам фа
диез
.“ Няма изходен пункт.
(втори вариант)
И като каже фа, веднага каже фа
диез
.
(втори вариант)
24.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Значи „фа“ е намерил една врата, „фа
диез
“ е отворил тази врата и излязъл в простора на Божиите блага.
(втори вариант)
„Фа
диез
“.
(втори вариант)
25.
Правилното пеене
,
ООК
, София, 5.6.1935г.,
Имаш ти "до", аз го турям "до"
диез
.
26.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Някой казва: "Аз знам какво нещо е пеенето." Хубаво, знаеш, я ми изпей фа-
диез
.
Фа вече го знаеш, но фа-
диез
?
Не, истинският музикант, като му се каже фа-
диез
, сол-
диез
, сол-бемол – веднага всяко едно от тях звучи в него.
27.
Методи на самовъзпитание
,
МОК
, София, 11.10.1935г.,
Диезите
** може да ги вземете.
Взимете един, който е тъжно настроен, бемолите хубаво взема, като дойде до
диезите
, не върви.
Някой път
диезите
взема вярно, бемолите не може.
28.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Например, на пианото вземаш
диеза
на един тон и бемола на съседния по-горен тон на еднаква височина, когато между един бемол и един
диез
има различие.
29.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Как ще обясни
диеза
и бемола в музиката?
30.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Понякога някой взема тона "до", но това не е тонът "до"; после вземе "сол", но това не е "сол"; това е "сол", но "сол-
диез
" - осолен, пресолен е; или може да е "сол-бемол" – безсолен е.
Представете си, че имате "сол-
диез
", който е пресолен, как ще го изсвирите вярно?
А като й турите някой път повече сол, ще стане "сол-
диез
".
31.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Други предмети пък дават тоновете: „до
диез
“, „ми
диез
“ и т.н.
Запример, казвам някому да изпее
диез
, после му казвам да изпее бемол.
диез
, имат особеност, разположение за даване.
Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два
диеза
, дават нещо от себе си.
32.
Подядане и ощетяване
,
МОК
, София, 22.11.1935г.,
– /„Няма“./ – Ако имате РЕ мажор, имате два
диеза
: ФА
диез
и ДО
диез
.
– /„ФА
диез
“./ Между МИ и ФА ще направите цял тон.
Имате и после ДО
диез
.
33.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
/Учителят показва ДО
диез
./ Той иска да излезе, как ще излезе?
Щом вземеш ДО
диез
, то е страхливият.
[И] ДО
диез
е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове.
ДО
диез
, половината тон е причината на слабия човек.
Взел си ДО
диез
, вземи РЕ чисто.
34.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
/Учителят изпя сол, ла, си, до./ Вземете сега фа
диез
.
35.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Много хубаво свири, но еди в коя гама, някой бемол, някой
диез
, някой динамичен знак не изпълнил.
36.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Дайте на един певец и почнете да увеличавате заплатата – ще видите как вярно ще взема
диезите
.
Тогава духът му е повдигнат, и той си служи повече с
диези
.
(втори вариант)
37.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Едното е бемол, второто е обикновено, а третото е
диез
.
Едното е понижено, едното е бемол, второто е обикновено, а третото е повишено,
диез
.
(втори вариант)
38.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Първата, най-дългата струна е „фа“-
диез
.
Третата е „до“-
диез
и четвъртата е „ре“.
(Учителят удари струната „фа
диез
“.) Туй са четири струни.
39.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
Според този закон, горното „до“ е по-повишено, то е „до
диез
“.
Кажеш „до
диез
“.
40.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до
диез
“.
„До
диез
“ е син, а „до бемол“ е дъщеря.
За мене силата е
диезът
, мекотата е бемолът, тонът е капиталът.
41.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Два
диеза
.
Най-първо трябва да разбирате в двата
диеза
– „ре-мажор“.
Защо с два
диеза
е „ре-мажор“, а с два бемола е „си-миньор“?
„До
диез
“, ако понижите, той ще придобие известна мекота.
42.
И прослави Бога
,
НБ
, София, 26.6.1938г.,
Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми,
диезът
и бемолът, това са преходни състояния.
43.
Добро и зло
,
МОК
, София, 11.11.1938г.,
Някой път вие ги смесвате, ти се колебаеш, дали е „до“ или „до
диез
“, или „до бемол“.
44.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Лесно се вземат тоновете и
диези
, и бемоли.
45.
Музика на мислите, чувствата и постъпките
,
ООК
, София, 31.5.1939г.,
При
диез
се отвъртва колата, понеже отива нагоре.
46.
Новата любов
,
УС
, София, 2.7.1939г.,
В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са
диезите
.
47.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
И ще вземеш до
диез
.
Я вземете до
диез
.
Ще му туриш
диез
, ще го повишиш.
Ще му туриш
диез
, ще го повишиш.
(втори вариант)
И ще вземеш до
диез
.
(втори вариант)
48.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
След ключа може да има някой знак:
диез
или бемол.
Бемолите дават едни възможности, а
диезите
– други.
След ключа може да има някой знак -
диез
или бемол.
(втори вариант)
Бемолите дават едни възможности, а
диезите
- други.
(втори вариант)
49.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
Ако вземете
диези
, всякога струната се скъсява.
50.
Словото бе Бог
,
НБ
, София, 18.2.1940г.,
Някой като пее, критикуват го и казват: „Високите тонове не взема вярно, повишенията, пониженията.“ Но има нещо по-тънко от
диезите
и бемолите.
51.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Някой критик има и казва: „Фа
диез
и ла
диез
някъде горе не ги взел вярно.“ Обикновено кой взел право и кой взел криво не искате да знаете, но който разбира, намира грешката.
Някъде фа
диез
във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права.
52.
Отворената врата
,
ООК
, София, 17.4.1940г.,
В музиката това са
диези
, за бъдещата музика дози.
53.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“
диез
.
Че как ще вземе „фа“
диез
?
„Фа“
диез
като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш.
„Фа“
диез
ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш.
То е „фа“
диез
.
Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“
диез
– оправят се работите.
„Фа“
диез
, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва.
Вземеш „фа“
диез
, да дойдеш на мярката.
Бемолът и
диезът
, това е равновесие.
54.
Съгласуване на мислите
,
УС
, София, 29.9.1940г.,
Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа
диез
не е взет така, както трябва.
Какво има, че фа
диез
не е взет.
Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа
диез
в горната октава не е взет добре?
Ако фа
диез
ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята.
Ако някой не е взел фа
диез
тъй както трябва, ще го заболи глава.
Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно фа
диез
, тук в България ще ги заболи главата.
55.
Което е и което не е
,
УС
, София, 22.12.1940г.,
От ла, от сол, от ми, от ре, от до, от до бемол, от до
диез
.
Даде ти едно парче с много
диези
, да види дали знаеш или не.
Предварително да знаеш, преди да е дошло или до, или сол
диез
, или сол бемол, или изведнъж и трите да звучат, като вземеш вярно един тон.
56.
Музикални тонове
,
МОК
, София, 28.2.1941г.,
Светлината дава
диези
.
Някъде турят
диез
.
Питам тогава, какво представят
диезите
и бемолите?
Ако нямаш един
диез
, ще се пръснеш.
Под думата
диез
разбираме ясно небе.
Като се тури мажорната гама, има
диези
– разбираме ясно време, няма да слиза енергия, онази енергия ще се оплодотвори.
Той се вдъхновява по някой път и има
диези
, бемоли.
Сега какъв е поетическият бекар, какъв е поетическият
диез
и бемол?
57.
Музикална екскурзия
,
ООК
, София, 25.3.1942г.,
Качваш се по стълбата, то е до
диез
.
58.
Тон и техника
,
МОК
, София, 29.5.1942г.,
За да сложите един
диез
до естествения тон, трябва да го повишите.
59.
Трите метода
,
ООК
, София, 28.4.1943г.,
В музикално отношение в слизането се образуват
диезите
, защото излизат с устрем.
Диезът
представя умът, бемолът представя сърдцето.
При един
диез
има сила, потик, яснота има, определена е мисълта.
Тъй щото страданията са бемоли, радостите са
диези
.
Някой път вие питате каква ще бъде музиката без
диези
и бемоли.
Щом имате
диези
, може на тази песен да дадете движение.
Та сега скръбта това е бемол, радостта това е
диез
.
60.
Възпитателен метод
,
ООК
, София, 19.5.1943г.,
Нали при
диезът
имате две успоредни линии.
Що е
диезът
?
61.
Гласът на душата
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1943г.,
Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с
диези
, и с бемоли.
Диезът
има отношение към ума, а бемолът – към сърцето.
62.
Сопран и бас
,
МОК
, София, 15.10.1943г.,
Диезът
е капитал, вложен в обръщение.
63.
Мажорни и минорни гами
,
ООК
, София, 10.11.1943г.,
Казвате „G dur“ – сол мажор – гама с един
диез
.
В гамите има
диези
и бемоли – те са сложни гами.
Обаче, има гами и без
диези
, и без бемоли.
„Сол" мажор е с един
диез
.
(втори вариант)
Трябва да разбирате естествените гами без
диез
и без бемол.
(втори вариант)
Малко сложни са вашите състояния, които се образуват с бемоли и
диези
.
(втори вариант)
НАГОРЕ