НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
474
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не
вкусва
от по-после.
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не
вкусва
от него – защото в който ден
вкуси
, ще умре.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не
вкуси
неговите приятни плодове?
И жената го убеди най-после да
вкуси
от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да
вкуси
от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота?
В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да
вкуси
и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и
вкусили
всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
2.
Трите неща. Разговор с Духа Господен
,
ИБ
, Нови Пазар, 14.10.1900г.,
Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да
вкуси
и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
И какво произлезе от
вкусът
на този последен плод, който влезе и се смеси в него с
вкусовете
на всички други?
3.
Слово 1904, Варна
,
ИБ
, Варна, 4.9.1904г.,
– На въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът на праведния дава плод." От плода на всяко дърво се познава дали плодът е
вкусен
или не.
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да
вкуси
от последното дърво на Рая, което му бе забранено.
И какво произлезе от
вкуса87
на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с
вкусовете
на всички други?
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще
вкусваме
опитността на миналото.
6.
Онова, което ще повдигне човека
,
ИБ
, , 30.12.1913г.,
Ева направи първото събирание на запретените плодове и извади наяве
вкуса
на плодовете, и Господ направи изваждането – изпъждането.
7.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
То са:
вкусът
, сърцето и интелектът, защото с
вкуса
се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания.
Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е
вкусът
, който да го изнасили.
1
Вкусът
е агент на стомаха
8.
Четирите основни елемента
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 19.4.1914г.,
1.
Вкусът
- той иска да изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва
вкуса
, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля.
За да превъзпитаме
вкуса
, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави.
Трябва да имаме четирите основни елемента: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля, за да насадим в нас
вкус
, сърце, ум, интелект и да развием нашите сърце, душа, дух.
9.
Мисли от г-н Дънов
,
ИБ
, Бургас, 22.4.1914г.,
Ако яденето е безсолно или недокиселено, възхвали, че превъзходно е сготвено и стани, сам си дотъкми на
вкус
.
10.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Един ще направи изследване върху
вкуса
му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли.
Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо
вкусно
и приятно.
11.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието,
вкусът
и осезанието – са на мястото.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние,
вкус
и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот?
Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от
вкус
, значи да си лишен от любов и т.н.
Що се отнася до задоволяване на
вкуса
, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето.
Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват,
вкусват
, но не разбират благото.
Например, когато човек
вкуси
хляб, казва ли някога: „Господи!
Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е
вкус
, но не сте разбрали и защо е направена тази уста.
12.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да работите, вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с
вкуса
на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал.
Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е
вкусна
“.
13.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако
вкусиш
от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване.
14.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Да не мислим, че като сложим повечко солчица, пипер и масло, храната ще бъде по-здрава – всичко това е за нашия
вкус
, за устата.
15.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
– „Нищо особено – малко ядки, приятни на
вкус
.“ Индусът пита пак сина си: „Не намери ли в този орех нещо друго?
16.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та
вкусихме
от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи:
Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив
вкус
; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и
вкус
, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и
вкус
, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят?
Тогава ще знаете и вида й, големината й,
вкуса
й.
17.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод,
вкусва
от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той
вкусва
.
Средата за
вкуса
е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот.
18.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Като
вкусят
яденето, кажат: „Ха, това е приятно“, и по лицето им блесне деликатна, едва уловима усмивка; тя оповестява, че в тяхната душа има туй разположение.
Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца,
вкусът
му е изтънчен.
Човек с естетически
вкус
, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
19.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия
вкус
.
20.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Когато отидете до този извор, вие вече можете да
вкусите
чиста вода.
21.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
И когато издигнете ума си и сърцето си към Христа, Той ще ви хване за ръката и ще ви въведе в Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовта, да
вкусите
от нея; опитно ще
вкусите
нещата.
22.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Има три неща, които ни лъжат, и три противовесни на тях, които казват истината: нашият
вкус
може да приеме една развалена храна, подправена с нещо, и тя да му се види приятна.
23.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да
вкусваме
.
24.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да
вкусим
; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта.
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като
вкусите
от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък.
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние
вкусихме
от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако
вкусим
пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа.
25.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Онзи, който е пил старо вино и не е
вкусвал
сладко, казва: „Старото е по-хубаво“; но виното, щом ферментира и се уталожи, стане старо, по-нататък не може да ферментира; то може само да упоява хората, да ги поразвесели малко, но да ги накара да работят, да прогресират – никога.
26.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Ще излѣзе ли тази ябълка на пазара, ще се сложи ли на нѣкоя царска трапеза, ще удоволствува ли тя нѣкое невинно дѣте да
вкуси
отъ нейния сокъ?
Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки,
вкусни
плодове.
(втори вариант)
27.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Ще дойдат те и ще кажат: „Я да ви
повкусим
малко; Христос беше за вас жив хляб, а вие ще бъдете за нас жива храна“.
28.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Обичате да отглеждате нѣкои животни, кокошки, патици, гладите ги, наглеждате ги, докато единъ день имъ отрѣжете главитѣ и казвате: „Колко е хубава кокошката, отлично,
вкусно
е месото ѝ, сега разбрахме какво нѣщо е кокошка.“ Но това не е разбиране.
Мога да ви кажа, че единъ хлѣбъ е хубавъ,
вкусенъ
.
Отъ гдѣ знаете, че е такъвъ, ако не го опитате на
вкусъ
и ако не видите какъ ще дѣйствува на стомаха ви.
Пръв се явил богатият, който започнал да нарежда: Господи, искам голяма къща палат, добре мебелирана и наредена, десетина слуги, да ми работят и всеки ден да слагат на трапезата ми
вкусни
, богати яденета, плодове и доброкачествени пития: да ям и да пия, за нищо да не мисля.
(втори вариант)
29.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Странникът да спре пред тях и да си хапне от сладките и
вкусни
плодове.
30.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Нищо. Каква полза има оня, чийто
вкус
и стомах са разстроени, ако му сервирате най-хубави ястия?
Защото не трябва да се желае да се
вкусва
от запретения плод.
31.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Жената готвила цели 4 часа, какво не е турила в яденето за
вкус
, и действително отлично ядене е приготвила, дохожда мъжът отвън недоволен, намръщен, жената остава като попарена и ето че всичката сол отива.
Като дъвчите храната, тогава ще видите колко
вкусна
ще бъде тя, каква приятност, какво щастие и доволство ще изпитате.
32.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Сготви ми
вкусно
ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя
вкусно
ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък.
Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви
вкусно
ястие, както обичаше бащата.
Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си
вкусно
ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си.
(втори вариант)
Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя
вкусно
и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката.
(втори вариант)
Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви
вкусно
ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му.
(втори вариант)
33.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Някои хора ядат
вкусни
яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо?
– Недоволството убива
вкуса
им.
За такива хора казваме, че
вкусът
им е лишен от чистота.
За да се възстанови
вкуса
и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни.
Виноватъ е
вкусътъ
, трѣбва да има чистота въ
вкуса
.
(втори вариант)
Най-напрѣдъ изгубваме
вкуса
си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
(втори вариант)
34.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Ако
вкусът
ни е повреден, няма да разберем това вътрешно благо, което се съдържа в плодовете.
35.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Моето учение е богата трапеза, на която са сложени
вкусни
ястия.
Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и
предвкусвал
удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си.
36.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Зелената обвивка на ореха е горчива, но ядката му е сладка,
вкусна
за ядене.
37.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Като узрее орехът, той го чуква, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на
вкус
.
Той е обвитъ съ три обвивки: едната е външна, зелена; втората е вѫтрѣшна, корава, и самитѣ ядки сѫ обвити съ трета тънка ципица, горчива на
вкусъ
.
(втори вариант)
38.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
– Които раждат сладки,
вкусни
плодове.
Едно нещо имам предвид, че това, което е
вкусно
за вълка, не е
вкусно
за овцата; и това, което е
вкусно
за овцата, не е
вкусно
за вълка.
Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък,
вкусен
.
Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо
вкусно
за ядене.
От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки,
вкусни
плодове.
Това не е религия, защото това, което е
вкусно
за вълка, не е
вкусно
за овцата и обратно.
(втори вариант)
39.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Ако изядат една
вкусна
ябълка, от която са доволни, това реалност ли е?
Ако изядатъ една
вкусна
ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е?
(втори вариант)
40.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
И душите имат мирис,
вкус
, тон, както и физическите предмети.
И душитѣ иматъ миризъ,
вкусъ
, тонъ, както и физическитѣ предмети.
(втори вариант)
41.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
В края на краищата, се явява общо недоволство Защо жената да не изучи характера и
вкуса
на мъжа си и да наготви ядене, което той обича?
Той сам ще я посее в човешките градини, за да даде сочни,
вкусни
плодове.
Защо жената да не изучи характера и
вкуса
на мѫжа си и да наготви ядене, което той обича?
(втори вариант)
Той самъ ще я посѣе въ човѣшкитѣ градини, да даде сочни,
вкусни
плодове.
(втори вариант)
42.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Започне ли течността да се гърчи, да ферментира, от нея излизат нови вещества, които развалят
вкуса
й, т.е.
С превръщането на водата във вино, Христос посочи на човека нов метод, чрез който виното запазва
вкуса
си и не ферментира.
Започне ли течностьта да се гърчи, да ферментира, отъ нея излизатъ нови вещества, които развалятъ
вкуса
ѝ, т. е.
(втори вариант)
Съ превръщането на водата въ вино, Христосъ посочи на човѣка новъ методъ, чрезъ който виното запазва
вкуса
си и не ферментира.
(втори вариант)
43.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Всичко сте видели, но нищо не сте
вкусили
.
Всичко сте видѣли, но нищо не сте
вкусили
.
(втори вариант)
44.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с
вкус
, с голяма естетика.
У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ
вкусъ
, съ голѣма естетика.
(втори вариант)
45.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Те си мислят, че и там има плодни градини с
вкусни
, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие.
Тѣ си мислятъ, че и тамъ има плодни градини, съ
вкусни
, доброкачествени плодове, музики, пѣсни и веселие.
(втори вариант)
46.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви
вкусно
ядене, да направи баница, да го нагости.
Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви
вкусно
ядене, да направи баница, да го нагости.
(втори вариант)
47.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във
вкуса
й, не вярвате, че е хубава.
Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ
вкуса
ѝ, не вѣрвате, че е хубава.
(втори вариант)
48.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки,
вкусни
плодове.
Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш
вкус
и платите за него, то е ваше.
Гледате едно плодно дърво, съ години стои заровено въ земята, и всѣка година дава сладки,
вкусни
плодове.
(втори вариант)
Като влѣзете въ магазина, вие си изберете нѣщо по вашъ
вкусъ
и платите за него, то е ваше.
(втори вариант)
49.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Той опитва
вкуса
на зрялата ябълка и казва, че Животът има смисъл.
Всички трябва да се въоръжат с търпение да
вкусят
от плодовете на дървото, което Христос е посадил.
Той опитва
вкуса
на зрѣлата ябълка и казва, че животътъ има смисълъ.
(втори вариант)
Всички трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение да
вкусятъ
отъ плодоветѣ па дървото, което Христосъ е посадилъ.
(втори вариант)
50.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Значи, да чувстваш и да
вкусваш
, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят.
Значи, да чувствувашъ и да
вкусвашъ
, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
51.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Да гледаш нарисуван плод, и да
вкусиш
от него, това са две различни неща.
Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да
вкусишъ
отъ него, това сѫ две различни нѣща.
(втори вариант)
52.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Обаче, какъв
вкус
има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете.
Обаче, какъвъ
вкусъ
има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете.
(втори вариант)
53.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
И рече господарят на раба си: "Никой от онез призваните человеци няма да
вкуси
от вечерята ми." Кои са истинските призвани?
И рече господарьтъ на раба си: „Никой отъ онѣзъ призванитѣ человѣци нѣма да
вкуси
отъ вечерята ми.” — Кои сѫ истинскитѣ призвани?
(втори вариант)
54.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
По същия начин много само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е,
вкусно
е!
Но щом се дойде до
вкуса
и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства – с доближаване към езика или с попипване с пръстите.
55.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
След пипането идат
вкусът
, обонянието, слухът и зрението.
Който вярва само във
вкуса
и в пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата са долу.
Следъ пипането идатъ
вкусътъ
, обонянието, слухътъ и зрението.
(втори вариант)
Който вѣрва само въ
вкуса
и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу.
(втори вариант)
56.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Както познавате цветята по аромата им и плодовете – по техния
вкус
, така по миризмата в къщата или по миризмата на човека познавате, дали той е чист, или не.
Първоначално плодът е горчив и кисел, но постепенно става мек, сладък и
вкусен
.
Както познавате цвѣтята по аромата имъ и плодоветѣ — по тѣхния
вкусъ
, така по миризмата въ кѫщата или по миризмата на човѣка познавате, дали той е чистъ, или не.
(втори вариант)
Първоначално плодътъ е горчивъ и киселъ, но постепенно става мекъ, сладъкъ и
вкусенъ
.
(втори вариант)
57.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Когато има хармония и Любов между всички членове на семейството, това царство се изявява и членовете му
вкусват
неговите блага.
58.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Достатъчно е сами да я
вкусите
, за да се произнесете, сладка ли е, или не е.
59.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Вкуси
я и ще познаеш Любовта.
60.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Ако си пеперуда, ще влезеш в мисълта на някой виден писател и ще извлечеш оттам сладки,
вкусни
сокове.
61.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Ако турите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия
вкус
, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива?
62.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Вие ще кажете: „Знаем какво нещо е агнето, то е родено от овца, хубаво, палавичко; като му отрежат главата,
вкусно
е на ядене“.
63.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Нейното положение е като на човек, изваден от затвор и поставен в най-хубавите места на природата, да се радва на чистите извори; да
вкуси
от най-хубавите ѝ плодове и да се наслаждава от неизказаните ѝ прелести.
64.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
“. Вие, които слушате
вкуса
на вашия език, то е, както се казва на турски: „нефес-орта“.
65.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Хората на стомаха са избивали множество славейчета да взимат езичетата им, от които да си приготвят
вкусно
ядене.
66.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
– Защото плодовете ѝ са хубави и
вкусни
.
67.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Когато слънцето огрява черната, нечиста земя, тя постепенно се преработва и от нея излизат плодове със сладки,
вкусни
сокове.
Колкото и да са в лоши отношения помежду си, като хапнат заедно от
вкусното
ядене, те непременно ще се примирят.
Ще кажете, че ви са приятни на
вкус
.
Когато слънцето огрява черната нечиста земя, тя постепенно се преработва и от нея излизат плодове със сладки,
вкусни
сокове.
(втори вариант)
Колкото и да са в лоши отношения помежду си, като хапнат заедно от
вкусното
ядене, те непременно ще се примирят.
(втори вариант)
Ще кажете, че ви са приятни на
вкус
.
(втори вариант)
68.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
То навсякъде ще дава изобилно сладки,
вкусни
плодове.
То навсякъде ще дава изобилно сладки,
вкусни
плодове.
(втори вариант)
69.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
На
вкус
се оказала приятна.
„Я да влезем вътре." Влизат и едната казва: „Това е
вкусно
.
(втори вариант)
70.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Като
вкусим
от тоя плод, всички ще бъдем живи.
Да бъде тъй приложима тя, че да може да цъфне, да даде плод и всички да опитат какъв е
вкусът
на този плод.
(втори вариант)
71.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Колко
вкусна
беше гъската!
72.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Когато мъжът се връща от работа уморен и неразположен, жената му слага
вкусно
, добре сготвено ядене, което внася разположение в него.
73.
Беседа за учителите и майките като възпитатели
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Майките трябва да се съобразяват с
вкуса
на децата си, например какви дрешки те обичат да носят, защото всяко дете си има свой индивидуален
вкус
за обличане.
Ако изопачавате този вътрешен
вкус
на детето, вие го развращавате.
Не изопачавайте
вкуса
на детето, а го оставете да се развива естествено.
Човек трябва все пак да се съобразява със своя
вкус
и така да използва плодовете.
74.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
Паякът казва: „Много хубаво, много
вкусно
нещо е направил Господ!
Остава едно от двете: или във вашата градина да има плодове, от които той да
вкуси
, или вашата уста да бъде отворена, за да можете вие да
вкусите
от неговите плодове.
75.
За възпитанието на децата
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
Може да му се дадат круши, ябълки, да ги изучава по форма, цвят,
вкус
.
Майката е длъжна да се вслуша във
вкуса
на детето, иначе тя ще му изврати
вкуса
.
76.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
“ Човек може да има всичко, но ако стомахът му е развален, той само ще гледа тези неща, без да може да ги
вкуси
.
77.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Ако ви дам лед да
вкусите
, нали няма да ви се понрави?
78.
Точка, линия, плоскост, куб
,
НБ
, В.Търново, 7.11.1920г.,
Вземете една лукова глава и вие ще видите, че тя се състои от няколко люспи и ципици, има миризма и има малко лютивина на
вкус
.
79.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Аз нахвърлям моите мисли тъй, както слънцето своите лъчи, и всеки ще ги възприеме тъй, както иска неговата душа, и ще твори с тях толкова, колкото е изкуството на неговата душа, и всеки ще се облече тъй, както изисква неговият
вкус
.
80.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
В деня на сватбата били приготвени
вкусни
яденета, но повечето от тях с чесън.
Царският син се увлякъл във
вкусно
приготвените блюда и хапнал повече, отколкото трябвало.
– Защото в тяхната кръв, както и в техните мисли и чувства, има нещо, което не отговаря на вашия
вкус
.
81.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Говорят за такива яденета, които никога не са
вкусвали
.
Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го
вкусили
.
(втори вариант)
82.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Като
вкуси
от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено.
вкусът
и стомахът се скарват.
Значи, не всякога
вкусните
неща са добри.
За да заставят стомаха да работи, хората турят в яденето различни приправки, които възбуждат
вкуса
.
У тях не се създава естествен апетит, но
вкусът
се дразни изкуствено, и тогава човек започва да яде.
83.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Езикът казва: "Отлична е храната,
вкусна
е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!
" Тогава
вкусът
и стомахът се скарват.
Тъй щото приятните неща,
вкусните
неща в живота не са най-добрите.
У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй
вкусно
приготвено, раздразни се
вкусът
, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората!
84.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Щом мине седмицата, чакате друга, да чуете нещо ново, да ви се сготви
вкусно
ядене.
85.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да
вкусят
от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза.
86.
Определяне работата на четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Ако ви заведа в една планинска местност, вие ще възприемете магнетичното влияние на тази местност, ще дишате чистия ѝ въздух, ще пиете свежата и чистата ѝ вода, ще
вкусите
от всичките блага на тази местност.
87.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
– Пипни я,
вкуси
я дали е сладка.
Като виждаме, пипаме и
вкусваме
, ние еднакво проверяваме нещата.
88.
Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
А децата ще имат търпение, защото сегашното е
предвкусване
на бъдещето.
89.
Отговор на зададени въпроси
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
И ако стигнете до съчетание на вашия
вкус
с
вкуса
на приятелите си, ще се намирате в щастливо положение.
90.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който
вкуси
, да каже: „Отлично грозде има този човек“.
Всъщност обаче езикът има три служби: не само да прекарва храната в гърлото, но и да
вкусва
, да прави различие между храните, и третата служба, да говори и пее.
91.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече, като чешмата, за да можем да
вкусим
от този живот.
92.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Вкусвал
ли си ги като плод?
Защото, като се
вкусят
Любовта и Мъдростта, това е тъй приятно, както когато вземеш един плод и кажеш: „А, колко е хубав!
93.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Не подигай тия въпроси, не си дразни
вкуса
.
94.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Туй състояние мнозина са го
вкусили
по-малко.
95.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „
Вкусно
ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън.
Поканени сте на обяд, дето ви поднасят
вкусно
приготвено ядене.
(втори вариант)
96.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Тогава онези от вас, които се наеха, нека напишат, например, пипането на кой свят съответствува,
вкуса
, обонянието, слуха, зрението, определете ги към кои светове, към кои полета спадат.
97.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
На никоя баба не се позволява да бута тази пъпка, която ще цъфне, то е свещено място, не може никой да бута там, само Божествените лъчи ще бутат във всяка пъпка, докато тя се разцъфти и приеме светлината и даде този плод, които вие сами трябва да
вкусите
.
Аз бих попитал който и да е ботаник: ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите ѝ са едни и същи, как тъй ябълката да има един
вкус
, а крушата друг?
98.
Красивото в живота / Красотата в природата
,
МОК
, София, 3.5.1922г.,
Добре е да четете красиви описания, да се развива вашия
вкус
към красивото, към изящното.
(втори вариант)
99.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Следователно, когато Бог се прояви в нас и сегашните хора искат да го прегърнат, Той няма нужда от прегръщания, а казва: „Изори сърцето си, след това посей най-хубавите семена и когато те израснат и плодовете узреят, ти ще
вкусиш
от благата на великата Любов“.
100.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли
вкуса
на вашата вода?
101.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Следователно аз искам всички да
вкусите
плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам.
И тогава, когато
вкусите
тия плодове, на мен ще бъде приятно.
102.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
На Бога принадлежи, но не и на вас; ако трябваше да
вкусите
от тия плодове, господарят щеше да бъде там и сам щеше да ви предложи няколко плода.
(втори вариант)
103.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
Представете си сега, че нямате никакъв
вкус
, тогава ако ядеш, каква полза ще ти принесе яденето?
104.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 28.6.1922г.,
Втората служба е
вкусването
.
Значи, първо той трябва да възприеме храната и тогава ще
вкуси
.
Яденето спада към физическия свят,
вкусването
– към духовния свят, а говоренето – към Божествения свят.
Защото езикът има няколко служби: първата служба е да помага за слизането на храните и водата в стомаха, втората му служба е
вкусването
- езикът опитва
вкуса
на храните, третата му служба е да говори.
(втори вариант)
Човек първо приема храната си, после я
вкусва
и след това започва да говори, т.е.
(втори вариант)
Трите физически служби на езика съответстват на други служби в по-горни светове: първата служба на езика при храненето е на физическия свят, втората служба -
вкусването
- е на Духовния свят, третата служба -говорът - на Божествения свят.
(втори вариант)
105.
Мечешкият капан! / Мечешкият капан
,
ООК
, София, 29.6.1922г.,
Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с
вкусни
ястия, баница, плодове.
(втори вариант)
106.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Ами ако той влезе и
вкусът
му не е развит, какво ще разбере от сладостта им?
107.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришете – навсякъде Истината да виждате; и като
вкусвате
, Истината да виждате.
Турете Истината като идеал и като дойдете идната година, ще ви попитам:
вкусихте
ли Истината, чухте ли я, при нея ходихте ли?
108.
Утринен наряд (25 август 1922 г.)
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Понеже
вкусихте
, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.
109.
Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Понеже
вкусихте
, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.
110.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Който
вкуси
от тези плодове, той ще почувствува присъствието на Бога във всичката му пълнота.
С други думи казано: Който
вкуси
от мощното и красиво Слово на Великия Учител, той ще разбере Неговия дълбок смисъл.
И когато хапнем от тях, когато душата ни почувства присъствието на Бога във всичката Му пълнота, когато
вкусим
от великата красота в Словото на Великия Учител на света, тогава ще разберем дълбокия смисъл на това Слово.
(втори вариант)
111.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
„Понеже
вкусихте
, че Господ е благ.
112.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Според месоядците, кокошката е животно с два крака, с крила, пера и
вкусно
месо.
Кокошката е животно с два крака, с крилца и перца, от която, след като й се отреже главицата, може да приготвиш супица или друго
вкусно
нещо.
(втори вариант)
113.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
За да се убедите в истинността на моите думи, вие трябва да го
вкусите
.
Щом
вкусите
, сами ще кажете, какво е гроздето.
114.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
Те развалят
вкуса
си към хубавото, към красивото и намират, че това не струва, онова не струва.
115.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
Във всяко едно дърво съществуват два принципа, от плода на което, като
вкуси
човек, ще може да познава и доброто, и злото.
116.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
Езикът има три служби: да
вкусва
, т.е.
да опитва
вкуса
на нещата, да се движи и да говори.
117.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Защо чорбаджията не иска и другите да
вкусят
направо от маслото, това е ясно.
118.
Единство на съзнанието
,
МОК
, София, 29.11.1922г.,
Щом го посадите, то ще израсте и ще даде плод, който свободно можете да откъснете и да го
вкусите
.
119.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го
вкусиш
.
— Посаждане на един Божествен плод в съответна за него почва, за да израсте, да даде плод и да го
вкусиш
.
Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го
вкусиш
.
120.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Вторичната функция е чрез
вкуса
да различава всички ония вредни елементи, които принасят пакост на организма.
121.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Има още четири сетива – зрение, слух, обоняние и
вкус
– четири авторитета.
Сега ще ви кажа нещо, което изглежда парадоксално, а именно: човек и с ръката си може да
вкусва
и да помирисва нещата.
Аз мога да пренеса материята на ръката в очите, и тя да вижда; мога да пренеса материята на ръката в ушите, и тя да чува; мога да я пренеса и в езика, и тя да изпитва
вкуса
на телата.
122.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
И тогава, при тези условия, вие ще се удостоите да
вкусите
Великата Божия Любов, и от вас ще изникне нещо много хубаво.
123.
Самоопределение
,
МОК
, София, 20.12.1922г.,
Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я
вкусил
, да си я разтворил във вода.
124.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Той казва на господаря си, какъв е
вкусът
на веществата, каква температура имат.
125.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Любовта е духовна сила, тя не се пипа, нито се
вкусва
, само отдалеч може да се почувства.
(втори вариант)
126.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Вкусете
си,
вкусете
.“ Това е философия на живота.
127.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Благодарение на този център в човека се явило желание да опитва, да
вкусва
нещата, вследствие на което се е създала устата.
128.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Ще кажеш, че пуйката била опечена, много
вкусна
.
(втори вариант)
129.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „
Вкуси
от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил.
130.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да
вкуси
ябълката.
да
вкуси
това, което е взел.
131.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
След осезанието се явил
вкусът
, после обонянието, слухът, най-после – зрението.
(втори вариант)
132.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
В това време минал покрай една турска гостилница, от която се разнасяли миризми на
вкусни
ястия.
133.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Жената казва: Като наготвя
вкусно
и мазничко на мъжа си, ще го задоволя.
(втори вариант)
134.
Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1923г.,
Ти го опитай,
вкуси
, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да
вкусимъ
нищо отъ него, не разбираме смисъла.
Казват: "Този живот няма да ни даде никакво щастие, няма да
вкусим
нищо от него, не разбираме смисъла." – Не, ти ще ядеш някой плод – портокал – и той като влезе в стомаха ти, ще каже: "Братко, аз ти много благодаря, че ме прие в себе си." И ти ще му благодариш.
(втори вариант)
Ти го опитай,
вкуси
и след 5-10 минути ще бъдеш готов за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне.
(втори вариант)
135.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Щом дойдат гости, той веднага вдига пръчицата си и пред тях се нарежда богата трапеза с хубави,
вкусни
плодове.
(втори вариант)
136.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Пред тях се открива необятна светлина, прекрасен свят – с реки, дървета и цветя, със зрели и
вкусни
плодове.
(втори вариант)
137.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Първо жената
вкуси
от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адама от рая.
„Имам петима братя.“ Едно съвпадение: и човек има пет сетива – осезание или пипане, обоняние,
вкус
, слух и зрение.
И при
вкуса
се образува връзка, но по-фина от тази при хващане на ръцете.
И тъй, съществат пет вида връзки: първата връзка произтича от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата – от
вкуса
; четвъртата – от слуха, т. е.
Дето има пипане,
вкусване
, връзките са слаби, не издържат дълго време.
138.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
" - „
Вкуси
." - „А, хубаво, може.
139.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и
вкусва
е реално.
Щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и
вкусва
не е реално.
Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се
вкусва
.
140.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
И като
вкусите
от плода ѝ, да приемете онези елементи, необходими за изцеляване на вашите болки.
141.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Дали ще пипне нещо, дали ще го
вкуси
, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя.
142.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
“ – Като боледуваш, ти пожелаваш да си хапнеш нещо
вкусно
, което си обичал като здрав.
Донесат ти едно, второ ядене,
вкусно
приготвени, разни плодове.
143.
Опити
,
МОК
, София, 20.6.1923г.,
Който
вкуси
една ябълка и се свърже с нейния живот, само той знае какво представя тя всъщност.
144.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Защо след
вкусното
ядене на бюреци, на палачинки, чувстваме неприятност, че понякога не искаме да ги видим?
145.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
И трябва да бъдете радостни, че можете да
вкусите
благото, което Бог донася.
146.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
"Не видях, но току-що бе излязло слънцето над хоризонта." Щом първия лъч не си видял, щом първия плод не си
вкусил
, останалите лъчи са последните плодове на великото дърво.
(втори вариант)
147.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия
вкус
.
148.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много
вкусно
ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го
вкусите
.
149.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
И като готви яденето,
вкусно
е, хлябът е
вкусен
.
150.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
Умът им ще влезе в меда, ще се роди в тях желание да бръкнат, да
вкусят
от него.
151.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
„Тук почива един млад и зелен човек, не
вкусил
още от благата на живота.“ Тъй пишат живите.
152.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Ще мислиш какво да им наготвиш днес, утре, другиден и т.н., дано задоволиш
вкуса
им.
И започва той да приготовлява нещо по
вкуса
им.
И започвате вие да се нагаждате по
вкуса
на вашите читатели и по
вкуса
на съвременните изисквания на обществото, но на какво ще замяза списанието ви?
Засега в света съществуват два метода, два пътя, чрез които се въздейства на хората – единият е чрез осмиване, другият – чрез нагаждане към техните
вкусове
, но и двата са временни.
153.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език
вкуси
и неговият стомах възприеме.
Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят
вкус
е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие?
Първият казва: „Изобилно имам, но нямам
вкус
.“
154.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се
вкусва
и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се
вкусва
и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване,
вкусване
, изяждане и повръщане.
155.
Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите
,
МОК
, София, 2.3.1924г.,
(–
Вкусът
, после мирисът и най-после слухът и зрението.) Тогава с 2/5 се изразява
вкусът
; с 3/5 – мирисът, с 4/5 – слухът и с 5/5 – зрението.
156.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
Щом ги
вкуси
, той знае, какво място заема човек в живота.
157.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Никаква мисъл не я ръководи към меда, освен желанието ¢ да си
вкуси
от него.
158.
Търпение
,
МОК
, София, 13.4.1924г.,
Така могат да се хранят само умрелите хора, а живият човек трябва да
вкуси
от яденето.
159.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Не можем ли да опитаме
вкуса
на нейното месце?
Пръв бащата искал да опита
вкуса
на нейното месо.
Купих я доста скъпо, хранех я добре, затова искам пръв аз да
вкуся
от нейното месце.
Като разреже ябълката, приятелят ви ще провери, че наистина, тя е външно хубава и приятна на
вкус
.
160.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Ако в едно нечисто шише налеете чиста вода, тя все ще има малко мирис, който ще разваля
вкуса
¢.
Езикът служи още и за това – да изпитва
вкуса
на нещата.
Значи най-първо Природата е създала в човека илюзията да яде и той, като видял хубави,
вкусни
неща, отварял е устата си и с това се е измамил, подкупил се е.
След
вкуса
е дошло говоренето.
161.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Вкусът
на трескавия е изопачен.
Каквото и да му се сготви, всичко му е горчиво,
безвкусно
.
Даже близките му ядат с приятност, с
вкус
.
Причината за
невкусното
ядене е само в него.
Като мине треската, и на него храната е
вкусна
.
Ако те лишат от чувствителността на твоята ръка, или от възможността да виждаш, да чуваш, да
вкусваш
, как ще докажеш, че ядеш?
162.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
И до днес той помни
вкусното
месце.
163.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
– Най-малкото, ще се яви у вас желание да
вкусите
от този мед.
164.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Какъв по-
вкусен
обяд от този: да вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка.
Казва му: „Нещо у мене иска винце да пие." -„Дай му, казва свещеникът, дай му малко да си
вкусне
." Сега вие ще кажете: „Да, дай му, но ако то стане господар?
(втори вариант)
165.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Слушал съм светски хора да казват: На много места съм ял
вкусни
работи, но като тази баница, която ядох днес, никога не съм ял – през целия си живот няма да я забравя!
166.
Чада Божии
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 14.8.1924г.,
Ела в нашата градина да те заведа, да
вкусиш
от нейните плодове.
167.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез
вкуса
му, чрез осезанието и чрез зрението му.
– Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието,
вкуса
и осезанието си.
— Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието,
вкуса
и осѣзанието.
(втори вариант)
Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ
вкуса
му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му.
(втори вариант)
168.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Върху една ябълка ние можемъ да споримъ, да доказваме научно съ часове, дали е ябълка или не, обаче азъ казвамъ: ще отидемъ при ябълката, ще
вкусимъ
отъ нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще
вкусим
от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
(втори вариант)
169.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
В устата се намира езикът, с който човек
вкусва
.
Следователно човек, който иска да върви правилно, трябва да вижда правилно, да обонява правилно, да
вкусва
правилно, да чува правилно.
170.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Азъ ви казвамъ: тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всѣки, който я
вкуси
, смърть го очаква.
Аз ви казвам: Тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всеки, който я
вкуси
, смърт го очаква.
(втори вариант)
171.
Що е единица. Числа и действия
,
МОК
, София, 14.12.1924г.,
Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за да се разтопят и да усетите техния
вкус
.
За да се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния
вкус
.
(втори вариант)
172.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни
вкус
, ни мирис, ни слух, ни зрение.
у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни
вкусъ
, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние.
(втори вариант)
173.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
– У мен може да се роди желание да
вкуся
малко от този нектар, понеже от него зависи продължаването на живота ми.
174.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Да, но ако този плодъ е
безвкусенъ
, ако той не е полезенъ за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навънъ!
Азъ искамъ плодъ
вкусенъ
, който да носи необходимитѣ сокове за живота.
- Да, но ако този плод е
безвкусен
, ако той не е полезен за живота, ще кажа: Нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навън!
(втори вариант)
Аз искам плод
вкусен
, който да носи необходимите сокове за живота.
(втори вариант)
175.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
Същото нещо се забелязва и в обонянието, и във
вкуса
на човека, т.е.
Други учени приемат, че светлината заедно с някои ензими, взети в минимални количества, са причина за превръщането на
вкуса
у плода.
Вкусът
на плода зависи от клетките, които го съставляват.
176.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Пусни ме само на края на паничката ти, да си
вкуся
малко.
Нѣкои хора може да сѫ
вкусили
само отъ това сѫщественото, но
вкусването
е единъ прѣривенъ актъ въ живота.
Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо,
прѣдвкусвамъ
нѣщо.
Да, но
вкусването
е посока, къмъ която ние се движимъ.
Защо трѣбва да
вкусимъ
?
Обаче ако ние се спремъ върху думата
вкусване
, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се
вкуси
, както
вкусваме
една круша, или една ябълка.
Нѣкой пѫть можемъ да
вкусимъ
и отъ единъ невидимъ плодъ.
И този човѣкъ се радва прѣдварително,
прѣдвкусва
отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му.
И тя
вкусва
отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
И тя
вкусва
от яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
(втори вариант)
Пусни ме само на края на паничката ти, да си
вкуся
малко.
(втори вариант)
Някои хора може да са
вкусили
само от това същественото, но
вкусването
е един преривен акт в живота.
(втори вариант)
Някой казва: предчувствувам нещо,
предвкусвам
нещо.
(втори вариант)
Да, но
вкусването
е посока, към която ние се движим.
(втори вариант)
Защо трябва да
вкусим
?
(втори вариант)
Обаче ако ние се спрем върху думата
вкусване
, ще извадим едно съвсем механическо заключение за живота; ще видим, че животът може да се
вкуси
, както
вкусваме
една круша, или една ябълка.
(втори вариант)
Някой път можем да
вкусим
и от един невидим плод.
(втори вариант)
И този човек се радва предварително,
предвкусва
от удоволствието, че ще харесат къщата му.
(втори вариант)
177.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
– От маслото, което задържи за себе си, този човек ще приготви едно
вкусно
, богато ядене, и ще покани своя приятел на обед.
178.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Често пред някой богат човек слагат
вкусно
ядене, но той го намира безсолно. Защо?
179.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Достатъчно е да
вкусите
от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото и очите ви ще се отворят.“ Ева
вкуси
от забранения плод и даде от него на Адам.
Адам, като
вкуси
от тези плодове, си каза: „Наистина, аз не съм ли свободен да постъпвам, както разбирам?
180.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Вие се умиете, обличате се и
вкусвате
от топлата чорбица.
181.
Основни закони
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Възбудите неговия
вкус
.
В първия случай се явява нужда в тоя свят да
вкусите
от благата, които Бог е дал.
182.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Вторият метод, на гостилничаря, е да възбуди
вкуса
на гладния.
В първия случай у нас се явява нужда да
вкусим
от благата, които Бог ни е дал в тоя свят.
183.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
И колкото яденето е по-
невкусно
, толкова и любовта е по-слаба.
При това, като си налееш вода в чашата,
вкуси
само няколко глътки и отстрани чашата.
184.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой
вкус
, лабораторията.
185.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Когато искате нещо да
вкусите
, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия.
(втори вариант)
186.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от
вкуса
на получената вода да съдите за
вкуса
на плода?
Или от
вкуса
на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за
вкуса
на самите плодове?
Какъв е
вкусът
на листата ,на кората и на корените на дърветата?
Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще
вкусите
от този плод.
187.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Има сладки плодове, които възбуждат
вкуса
на човека.
Едно и също ли е да гледаш, да
вкусваш
и да се храниш?
Казвате: „Бог е Любов." Как дойдохте до тази идея: чрез зрението, чрез слуха, чрез
вкуса
, чрез обонянието или чрез пипането?
Ако не знае да опитва нещата с
вкуса
си, как ще познава кои са чисти и кои нечисти?
Ти вземаш една чаша вода, опитваш я на
вкус
и казваш: „Тази вода е чиста." Как позна, че е чиста: чрез зрението или чрез
вкуса
си?
- Чрез органа на
вкуса
, чрез езика.
188.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Един ще го посее в март, друг в април – ще видим кой е по-
вкусен
.
(втори вариант)
189.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Ами колко видни господарки днес ще ги видите,
вкусят
от яденето, което готвачката и готви, но не могат да се произнесат, трябва ли или не трябва нещо да се прибави, за да стане по-хубаво - не разбират, не знаят да готвят.
Ще вземат орехи, че после и ябълки, ще ги смесят и след това казват:
вкусни
кюфтенца,
вкусна
баница!
190.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Пред вас тичат десетки слуги и слугини, услужват ви, поднасят ви пищни,
вкусни
яденета.
191.
Кръг и елипса
,
ООК
, София, 31.3.1926г.,
Добрият човек готви
вкусно
, сладко.
192.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
Като разглеждате плодовете в Природата, ябълката и крушата например, виждате, че те се различават по форма, по цвят, по
вкус
и т.н.
193.
Целомъдрие и великодушие
,
ООК
, София, 12.5.1926г.,
(- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с
вкусно
ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига.
194.
Здраво мислене
,
МОК
, София, 16.5.1926г.,
Следователно, когато искаш да
вкусиш
от плодовете на някоя чужда градина, ти трябва да се сприятелиш с този, който е садил дърветата.
195.
Склонности и разнообразие
,
МОК
, София, 23.5.1926г.,
Облича се с
вкус
, но никога с модерни, с цепнати дрехи, като фракове и др.
196.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Казват: да, това е свинско месо,
вкусно
е то!
И затова ние казваме: аз видях това нещо, чух го, помирисах го,
вкусих
го, опипах го.
197.
Окултни познания / Окултни елементарни познания
,
МОК
, София, 30.5.1926г.,
Достатъчно е да я
вкусите
, за да разберете веднага още доброкачествена ли е, или не.
198.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Който
вкусва
нещата, мисли по един начин, който не ги
вкусва
, мисли по друг начин.
199.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
Листата ви ще бъдат зелени, цветът - росен, свеж, плодът ще бъде без червеи, ще увисне и ще узрее под Божествената светлина, та като дойдат вашите приятели, вашите напреднали братя, да има какво да
вкусят
от вас.
200.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
И който
вкуси
от вашите плодове, да хвали Бога.
201.
Няма пророк
,
НБ
, София, 14.11.1926г.,
Всички хора, които присъстваха тогава на сватбата, бяха пияни от първото вино, но щом
вкусиха
от Христовото вино, т.е.
- За кожите ни, които те харесват и за месото ни, което не е много
вкусно
, но те са намерили начин да подправят и така да го ядат.
202.
Устой на съзнанието
,
ООК
, София, 17.11.1926г.,
– Понеже дохожда в състояние на вътрешно прозрение или
предвкусване
и бързо се ориентира върху нещата.
203.
Как ти се отвориха очите?
,
НБ
, София, 21.11.1926г.,
Тъкмо когато е достигнал върха на своето предприятие и се е готвил да
вкуси
от неговия плод, природата дохождала, взимала плода му, а него оставала на земята отново да работи, за да корегира всички свои погрешни схващания и разбирания.
204.
Различаване
,
МОК
, София, 28.11.1926г.,
Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по
вкуса
му, състоянията му са мрачни.
За да регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва да яде много късно, и не трябва да яде храна, която му не е по
вкуса
.
(втори вариант)
205.
Говор и пение
,
ООК
, София, 1.12.1926г.,
Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да
вкуси
от нищо, защото стомахът му е развален.
206.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
По-напред я викам, говоря ù сладко, медено, – не идва, но щом
вкуси
от баницата, от кашкавала, чудо [се] произведе в нея.
(втори вариант)
207.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
” И откъсна тя един плод от дървото на познаване доброто и злото,
вкуси
от него и даде на Адама и той да го опита.
208.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Това, което днес имаме, то е само
предвкусване
от онова, което ще дойде в бъдеще.
209.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Препоръчват го за много
вкусно
.
210.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
Изпълни ли обещанието си, човек ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода; цвете, което цъфти; дърво, отрупано със зрели,
вкусни
плодове; статуя, която художникът е завършил вече; храм, в който свещениците и певците служат на Бога и призовават всички хора да Му се поклонят в Дух и Истина.
211.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Или ще мязате на човек със силно развит литературен
вкус
, с
вкус
към поезията, а при това сте принудени да четете някакъв роман, или друга някаква книга, без идея и съдържание.
Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява
вкуса
му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си.
212.
Съзвучно движение
,
ООК
, София, 1.6.1927г.,
Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лук в яденето, тя ще каже, че го туря за
вкус
.
213.
Основни мисли
,
ООК
, София, 8.6.1927г.,
Те се радват така, както вие се радвате, когато имате в градината си някоя хубава ябълка или круша, която дава сладки,
вкусни
плодове.
214.
Три посоки
,
МОК
, София, 19.6.1927г.,
Обаче за окултния ученик са нужни още някои условия - към всички тия той трябва да приложи своите мисъл и чувство; като приложи мисъл и чувство, житните класове ще бъдат по-едри и
вкусни
.
215.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
После, туряте отгоре малко лук, магданоз, това-онова, да стане по-
вкусно
.
216.
Работа на природата
,
ООК
, София, 20.7.1927г.,
Обаче, всеки такъв плод е лишен от своята естествена сочност, сладост и
вкус
.
217.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Преди да си я решил, ти можеш да изпитваш различни мъчнотии и затруднения, но след като узрелият плод излезе добре от посятата семка и след като го
вкусиш
, ще се роди в тебе една свещена мисъл, която е истинската връзка с Бога.
Баща ви ли, който е донесъл хубавата храна, или майка ви, която е сготвила
вкусното
ядене?
218.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да
вкусвате
.
В който ден
вкусите
от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“.
Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали
вкуса
ти.
219.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
– Онзи, у когото
вкусът
е най-добре развит.
Значи ученикът
вкусва
от първия сладък плод, който узрява на дървото на великия живот.
Той трябва да
вкуси
от този плод!
220.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-
вкусни
и по-благородни.
Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не
вкусва
от плодовете на дървото за познаване доброто и злото.
221.
Свещеният час
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Миризмата на някое
вкусно
ядене възбужда този център, у човека се поражда желание повече да яде и тогава стомахът приема тази храна и се претоварва.
222.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Който ми е подарил по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добър
вкус
.
223.
Великите хора
,
МОК
, София, 11.9.1927г.,
Значи като говорим за великите хора, ние имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на
вкуса
.
224.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Щом цъфне, тя ще завърже и ще даде сладки,
вкусни
плодове.
225.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Който е
вкусил
от плодовете на това дърво, той има вече голяма опитност, знае, какво значи кисело.
226.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Защото, ако един го обере, друг ще му даде нещо; ако един го рани, друг ще го лекува; ако един вземе хляба му, друг ще му донесе пресен, по-
вкусен
от първия.
227.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Не е достатъчно човек само веднъж да
вкуси
от Любовта Божия и да каже, че се е задоволил вече.
В дома на детето настава голямо смущение, всички го търсят, тревожат се, а то се любува на красивите цветя и плодове, опитва техния
вкус
.
228.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
Като правите различни опити в това направление, ще видите, че гладът се отразява, не само върху почерка на човека, но и върху
вкуса
му към музиката.
229.
Пътят на героите
,
ИБ
, София, 6.1.1928г.,
Първото необходимо нещо за всинца ни е да
вкусим
, да опитаме сами плода на нашите мисли и чувства.
Като се убедим, че те са първокачествени, да ги предложим и на другите, и те да
вкусят
от тях.
230.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Питам: ако дърветата не са разумни същества, отде и как е дошла в ябълката, в крушата и в другите плодни дървета, идеята, да създадат такива сладки,
вкусни
плодове?
Ще кажете, че в плодовете се извършват ред химически процеси, вследствие на което се образува сладчината и
вкуса
в тях.
231.
Възкресение
,
ООК
, София, 22.2.1928г.,
Тези, които са дошли да ви слушат, те са музикални хора, с
вкус
и изискване към музиката, не се задоволяват с каква и да е музика.
232.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Целият свят е пълен с паметници, върху които са написани нещастията и страданията на хората,
вкусили
от плодовете на това дърво.
Ако искате да опитате
вкуса
му, трябва да възстановите здравословното състояние на стомаха си.
233.
Първата причина
,
ООК
, София, 29.2.1928г.,
Вкусихте
ли я, разбрахте ли нещо от нея?
234.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Свекървата вдигнала капака на тенджерата и като видяла, че бобът е готов, турила малко сол и го
вкусила
– намерила, че е добър.
Взела лъжицата, турила сол и го
вкусила
.
235.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли
вкусните
ястия като богат.
236.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Като умре някой, няма защо да пишете, че тук почива млад и зелен момък, не
вкусил
още от живота.
237.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
Също така и от очите, от ушите, от обонянието, от
вкуса
познаваме състоянията на мозъка.
Следователно, при най-малката анормалност в кое и да е от сетивата – зрение, слух, обоняние,
вкус
и осезание – причината се крие в известно неразположение на човешкия мозък.
238.
Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете
,
ООК
, София, 11.4.1928г.,
Обаче домакинята, която ви е поканила на обяд, е иждивила цяла сутрин, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи
вкуса
ви.
Без да пита гостите или клиентите си какво искат да им приготви, той предварително знае
вкуса
им и ще сготви тъкмо това, което те обичат.
Как е разбрал
вкуса
на своите гости?
Според мене, за да се самовъзпита, човек трябва да започне от своите пет сетива–от осезание, обоняние,
вкус
, слух и зрение, или обратно – от зрение, слух,
вкус
, обоняние и осезание.
След това вие ще познаете любовта чрез
вкуса
, ще я опитате дали е сладка или горчива; после ще я опитате чрез обонянието доколко е благоуханна.
Той трябва да започне или от осезанието, да мине в своя
вкус
, обоняние, слух и зрение, или обратното, да започне чрез своето зрение, слух, обоняние,
вкус
и осезание.
(втори вариант)
239.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Кой плод е по-
вкусен
: зрелият или незрелият?
240.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
Никой не може да
вкуси
от Божията Любов, докато не обича и докато не го обичат.
241.
Методи за хранене
,
МОК
, София, 11.5.1928г.,
Храненето има отношение и към
вкуса
.
Без
вкус
човек би бил апатичен.
Тъй щото, колкото по-добре е развит
вкусът
в човека, толкова по-сладко яде той и толкова по-активно работи стомахът.
Това не значи, че
вкусът
трябва да управлява дейността на стомаха.
Ето защо,
вкусът
не трябва да се изопачава, нито да се притъпява.
Дойде ли до това положение, човек трябва да работи върху себе си, да възстанови своя нормален
вкус
.
Каквито умствени интереси и да има човек, щом му замирише на ядене, веднага
вкусът
му се събужда. Защо?
Човек се храни съзнателно, изпитва приятност и
вкус
при яденето.
242.
Работникът и неговата прехрана
,
НБ
, София, 13.5.1928г.,
” Ако някой човек се яви при него облечен по свой
вкус
, веднага ще го запита: „Защо не се съобрази с моя
вкус
, ами дойде така облечен?
” В цялата държава не могло да се намери един човек, който да задоволи
вкуса
на монарха Рамахри.
243.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
Щом
вкусовете
ви са еднакви, ще имате еднакви схващания за водата.
244.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
Те са
вкусили
от Божията Любов, познават я, прилагат я и затова слизат на земята.
245.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Вземи сега оръжията си, излез на полето и улови ми лов: сготви ми
вкусно
ястие и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя
вкусно
ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си".
" Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му
вкусно
ястие, както обичаше баща му.
И даде в ръцете на Яков
вкусното
ястие и хляба, който приготви.
Сготви и той
вкусно
ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отец ми да ме благослови!
246.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Понеже ми се
вкуси
[услади], аз не се задоволих с малко, но изядох цял кебап.
247.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Например, едва сега ние
вкусваме
от плодоветв на всичко това, което Христос е проповядвал преди 2000 години.
– Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да
вкусва
.
Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „
Вкуси
ме, и сам ще се произнесеш за моя
вкус
." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита.
Например, едва сега ние
вкусваме
от плодоветв на всичко това, което Христос е проповядвал преди 2000 години.
(втори вариант)
– Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да
вкусва
.
(втори вариант)
Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „
Вкуси
ме, и сам ще се произнесеш за моя
вкус
." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита.
(втори вариант)
248.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
Първият е
вкусил
крушата и доказва, че тя е сладка и породиста.
Вторият не е
вкусил
крушата и не вярва на първия.
Всички хора на земята търсят щастие и трябва да
вкусят
от него.
Ако не
вкусят
от щастието, всички мъчнотии и страдания, които са преживели, остават безпредметни.
Който е претърпял всичко заради щастието, той заслужава да
вкуси
от неговите плодове.
Ето защо и вие като ученици трябва да бъдете разумни, че като ви дадат от плодовете на щастието, да
вкусите
от тях, без да философствате защо са създадени и как са създадени.
За пример, докато буйната вода от една страна руши и събаря, от друга тя напоява, освежава растителността, в резултат на което се явяват зрели,
вкусни
плодове.
Той казва: „Не може ли да
вкусиш
?
(втори вариант)
249.
Разумни наредби
,
ООК
, София, 19.9.1928г.,
Вземи захарта, сложи я във водата и опитай
вкуса
на получения разтвор.
250.
Възможни неща / Всичко е възможно
,
МОК
, София, 21.9.1928г.,
Всеки отива с разположение към сладките и
вкусни
плодове на дървото.
Докосне ли се до някой кисел или стипчив плод, като го
вкуси
, веднага го хвърля.
251.
Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата
,
МОК
, София, 28.9.1928г.,
Само така той расте, цъфти, връзва и дава сладки,
вкусни
плодове.
252.
Без прегради
,
ООК
, София, 3.10.1928г.,
Глупавият се облича разкошно и слага много украшения върху себе си, а умният се облича скромно и с
вкус
.
253.
Единният / Единият. Основната идея на живота
,
МОК
, София, 26.10.1928г.,
Много хора – много
вкусове
.
Кой
вкус
ще задоволиш?
Какъв роман ще напише писателят, ако иска с него да задоволи
вкусовете
на всички хора?
Каква картина е тази, която задоволява
вкусовете
на всички хора?
Не е лесно да задоволиш различните
вкусове
.
254.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
Забелязано е, че сладките и
вкусни
плодове, например, дините, съдържат по-малко семки от
безвкусните
.
Вкусните
дини образуват малко семки, а
безвкусните
съдържат много семки.
(втори вариант)
255.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
Вкусът
на яденето, изобщо, не седи в голямото количество сол.
256.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
- Не, не е умрял този човек, но ловджията го е убил и го носи в дома си, заради
вкусното
му месце и хубава кожа.
257.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Същото може да се каже и за мислите, които са свързани със слуха, с
вкуса
, с обонянието, с речта и т. н.
Та мисълта, която трябва да остане в ума ви: трябва да се държите в контакт с мислите, които подържат вашето зрение, вашия
вкус
, вашия слух, вашето обоняние.
(втори вариант)
258.
Смени на състоянията
,
ООК
, София, 5.12.1928г.,
Езикът се оплаква, че само
вкусва
нещата, а не може да мисли, да чувства.
То се е отличавало по състав от сегашното, било е по-едро, по хранително и по-
вкусно
.
Обаче, след грехопадането, житото е изгубило и от големината, и от
вкуса
, и от хранителността си.
259.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
Щом си гладен, ще влезеш в гостилница, ще се нахраниш и ще благодариш, че яденето е било
вкусно
.
260.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
Дали яденето е
вкусно
, или не, това се отразява на лицето му.
Ако тя не е
вкусна
, ще видиш свиване на веждите, при второто меню пак, [...] тогава ще наблюдаваш лицето.
(втори вариант)
261.
Смяна на енергиите / Смяна на енергията
,
МОК
, София, 25.1.1929г.,
Вие, като го преброите, ще го опукате и ще видите
вкуса
какъв е.
(втори вариант)
Аз се интересувам от зърната, пък вие от
вкуса
му.
(втори вариант)
262.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв
вкус
.
Някой човек има
вкус
за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда.
(втори вариант)
263.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Обаче в човека има
вкус
.
(втори вариант)
Аз се подмладих от еликсира на живота, който
вкусих
, и сега съм млад.
(втори вариант)
264.
Отворени форми
,
МОК
, София, 8.3.1929г.,
Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен
вкус
, при дъвченето той изпитва приятност.
265.
Непреривно движение
,
ООК
, София, 20.3.1929г.,
Той има
вкус
, гледа някоя мома, той търси една мома, подобна на майка си, той гледа да мяза на майка му.
(втори вариант)
266.
Азбуката на природата
,
МОК
, София, 5.4.1929г.,
На човека е дадено правото да осолява нещата според
вкуса
и разбирането си.
267.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
И после, според
вкуса
си, всеки ще си тури толкова сол, колкото му е нужно.
Колкото за това, трябва ли сол в боба или не,
вкусът
има думата.
Докато е на земята, човек се нуждае от сол, но всеки ще туря повече или по-малко, според
вкуса
си.
Възможно да се изменил твоят
вкус
.
(втори вариант)
268.
Трудни задачи
,
ООК
, София, 17.4.1929г.,
Той е свършил специално по готварство, задоволявал е
вкуса
на видни хора, князе, министри, а вие се осмелявате да не ядете и напущате гостилницата му.
Отиваш ти в гостилницата, след като ти дадат нещо да ядеш, като го
вкусиш
, решаваш, че готвачът не е готвил хубаво.
(втори вариант)
269.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Трябва ли да спорите за
вкуса
на тия два разтвора?
270.
Голямото благо
,
НБ
, София, 19.5.1929г.,
Като остане ядене от вчерашния ден, те го смесват с прясното, турят му подправки, придават му хубав вид и
вкус
, и вие не можете да познаете, че не е прясно.
271.
Достоен
,
НБ
, София, 9.6.1929г.,
Ако посолите боба толкова, колкото е нужно, той става приятен,
вкусен
за ядене; ако не го осолите, той не може да се яде.
272.
Лесно и мъчнопостижими неща
,
МОК
, София, 14.6.1929г.,
Който има криви мисли и чувства, лоши навици, лошо възпитание може така да изврати
вкуса
си, че да не оценява и най-чистата вода.
273.
Естествени връзки
,
ООК
, София, 19.6.1929г.,
Характерно свойство на лимона е киселият
вкус
.
Като
вкусите
една ябълка, вие оставате доволни от нея и казвате: "Сладка,
вкусна
е тази ябълка.”
274.
Разумните кротки / Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.6.1929г.,
Който
вкуси
от това жито, той ще придобие елемента на кротостта в себе си.
275.
Специфичната светлина и топлина
,
МОК
, Мусала, 12.7.1929г.,
той
предвкусва
удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде.
Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да
вкуся
от него и да благодаря?
276.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да
вкусят
и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета.
277.
На планината
,
МОК
, Рила, 16.8.1929г.,
Нямам ли право да
вкуся
от него?
278.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Да бъде човек духовен, това не подразбира, че трябва да яде много, нито пък яденето да бъде
вкусно
приготвено, с ред приправки .
Да бъде човек духовен, това не подразбира, че той трябва да яде много, нито пък яденето да бъде много
вкусно
сготвено.
(втори вариант)
279.
По Бога направени
,
СБ
, София, 25.8.1929г.,
За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят
вкуса
й.
280.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Пресовайте ги, прибавете към тях всичко, каквото е нужно, за да им се придаде приятен
вкус
.
281.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
Какво ще се ползва старият човек, който няма зъби, от пръхната пита или от добре припечената и
вкусна
баница?
Като погледнеш устата му, да
предвкусваш
разумното слово, което излиза от нея.
282.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Щом
вкусите
от това ядене, вие веднага се задоволявате.
Очите са орган за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звука; устата – за хранене и за говорене; езикът – за
вкусване
и за говорене, носът – за обоняние.
283.
Удължени и скъсени линии / Правата линия
,
МОК
, София, 20.9.1929г.,
Първо той ще го пипне, после ще го помирише, след това ще го
вкуси
.
Друг казва: “Аз искам да го опитам, да го
вкуся
с езика си.” Значи той най- първо го държи с ръцете си.
(втори вариант)
Второто положение ти искаш да знаеш какъв е
вкусът
.
(втори вариант)
Трети казва: “Аз искам да го послушам.” После искаш да видиш предмета и най-после искаш да го
вкусиш
.
(втори вариант)
284.
Органическо злато / Златото в кръвта (Органическо злато)
,
МОК
, София, 4.10.1929г.,
Вие сте пътник, носите вашия ибрик с най-хубавата вода, гърлото ви е засъхнало и вие
вкусите
от тази вода малко.
(втори вариант)
285.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Щом се ожени за нея, той обръща друг лист: започва да й се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по негов
вкус
, да не говори с други мъже и да не гледа към тях.
Аз имам
вкус
, ще опитам, ще определя и ще кажа: „Много ти благодаря, че ме заведе на тази хубава чешма." Ако той ме заведе на някоя хубава чешма, но след като пия от водата и усетя, че моето разположение се изменя, тази вода не е на мястото си.
(втори вариант)
286.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Какво се ползва той от едно
вкусно
, добре сготвено ядене, ако не може да го опита?
Следователно, ако между думите на речта няма никаква връзка, тази реч ще ползва човека толкова, колкото
вкусното
ядене, което той не може да опита; и колкото красното и мило цвете, чийто аромат не може да възприеме.
Прекрасно е яденето, но аз не мога да
вкуся
от него.
(втори вариант)
287.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
Всичко, което човек вижда, чува, обонява,
вкусва
и осезава, указва възпитателно действие върху него.
Всяка мисъл, която се проектира в ума ви и достига до вашето ухо и се и се възприема от вашето око, тя опреснява вашия живот, защото, ако ти не можеш да гледаш красивите форми и ако ти не можеш да
вкусваш
красивото съдържание, животът се обезсмисля.
(втори вариант)
288.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Хубаво е яденето да е
вкусно
, да има малко сол, малко пипер, малко масълце, но всичко хубаво не седи само във външното.
(втори вариант)
289.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
И това се случва, но срещате богати, на които
вкусът
е много изопачен, вследствие на което често употребяват нехигиенична храна.
290.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
За добро или за зло, но аз ще
вкуся
плода на лошите последствия." Това, което може да измъчва или да радва човека, това е миналото, което е наслоено върху неговия живот.
(втори вариант)
291.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
После ти донасят ядене,
вкусно
приготвено.
292.
Два центъра
,
ООК
, София, 13.11.1929г.,
За да бъде
вкусен
, хлябът трябва да съдържа мая, квас.
293.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с
вкусни
яденета.
294.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е
вкусът
й.
Царят видял как се яде черешата, но не разбрал какъв е
вкусът
й.
(втори вариант)
295.
Паралелизъм в природата
,
ООК
, София, 20.11.1929г.,
Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с
вкусно
и доброкачествено ядене.
296.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
При това, те не са били по
вкуса
на младия момък.
Те му правели дрехи по свой
вкус
.
Днес, когато е станал пълнолетен, момъкът сам избира дрехите и обущата си по свой
вкус
и желание.
Като узрееш, ще влезеш в някой царски двор, на царската трапеза и там ще
вкусят
твоята благост.
(втори вариант)
Сега, когато казвам, че трябва да се освободите от всичките си дрипи, те не са създадени по ваш
вкус
.
(втори вариант)
Каквото е обичала майка ти, баща ти, дядо ти, все по техен
вкус
е било.
(втори вариант)
297.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Тя казва: “Нещо хубаво,
вкусно
беше, но как се добива, нищо не зная.”
(втори вариант)
298.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Казват, че
вкус
, имал.
(втори вариант)
299.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
С езика си човек яде, опитва
вкуса
на храните, говори, пише, като писател.
300.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Който се опита да
вкуси
от тия корени, за дълго време ще носи техните последствия.
301.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
Всички домакини готвят, но яденето на всички не е еднакво
вкусно
.
Всички домакини готвят, но яденето на всички не е еднакво
вкусно
.
(втори вариант)
302.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Следователно във физическия свят осезанието и
вкусът
принадлежат към тялото, обонянието принадлежи към белите дробове, а злото се е родило от зрението и слуха.
Както добрият готвач приготвя чисто и
вкусно
ядене, така и всеки човек трябва да вади от ума и от сърцето си само чисти и възвишени мисли и чувства.
(втори вариант)
303.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Дава ми една задача - да
вкуся
от нейното масло.
(втори вариант)
Вкусвам
маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея.
(втори вариант)
Ако аз не
вкуся
, не зная как да постъпя.
(втори вариант)
Целия ден работил - трябва да го нагостя,
вкусвам
от баницата.
(втори вариант)
Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече
вкус
.
(втори вариант)
Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята,
вкусвам
нейната - и тя е същата, то е само на
вкус
.
(втори вариант)
304.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Търси някой гостилничар, но понеже този човек има
вкус
, той търси по възможност най-хубавата гостилница.
(втори вариант)
305.
Делата Божии
,
НБ
, София, 23.2.1930г.,
Вие сами ще почерпите от водата на този извор, ще я опитате и ще се произнесете за нейния
вкус
и чистота.
306.
Доброто значение
,
ООК
, София, 26.2.1930г.,
Например, външно захарта е приятна, на
вкус
сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
Запример външно захарта е приятна, на
вкус
сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
(втори вариант)
307.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Вкуси
ли от тези плодове, той сам се осъжда на смърт.
308.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Ако няколко жени се съберат и започнат да пеят и свирят през време на готвенето, яденето ще бъде много по-
вкусно
и здравословно от онова, което е готвено без музика и песен.
309.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Наистина, в първо време той е кисел, стипчив, но като мине известно време, той става сладък, ароматен и приятен на
вкус
.
310.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
Обаче, детето може да произведе пожар, а възрастният ще накладе огън, на който всички хора могат да си сготвят топло,
вкусно
ядене.
311.
Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота
,
ООК
, София, 28.5.1930г.,
Защо не ми донесе тази
вкусна
храна, когато имах зъби?
312.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
Ето, Христос гладува 40 дена, след което ангели от небето Му донесоха най-
вкусното
ядене в света.
Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го
вкусва
.
(втори вариант)
Умният хлебар първи
вкусва
хляба.
(втори вариант)
Не дава другите първи да го
вкусят
.
(втори вариант)
Не може да
вкусва
.
(втори вариант)
313.
Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)
,
МОК
, София, 27.6.1930г.,
Казваш: „Не ми прилягат." Тогава той ти дава втори, трети костюм, но като вземеш нещо в паницата си за ядене, след като го
вкусиш
, може ли да го върнеш назад?
(втори вариант)
Някой е майстор и без да го е
вкусил
, казва: „Това ядене не е за мене и го връща." И третото положение - след като заспиш, какво ще направиш?
(втори вариант)
314.
Близо е лятото
,
НБ
, София, 29.6.1930г.,
Блажени са онези, които могат да
вкусят
от тези плодове.
Желая ви в бъдеще и вие да
вкусите
от трите плода, които ще узреят през Божественото лято.
315.
Право си отсъдил
,
МС
, София, 12.7.1930г.,
Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да цъфнат, да завържат плод, плодовете им да узреят и да опитаме техния
вкус
.
316.
Чрез Него стана
,
МС
, София, 14.7.1930г.,
Казвам: направете една хубава баница, нагответе най-хубавото и
вкусно
ядене, изпратете й един автомобил и я поканете, да видите, няма ли да ви посети.
317.
Задължително право / Правата на Душата и на Духа
,
ООК
,
СБ
, 7-те езера, 6.8.1930г.,
Ще ти даде една работа, която може би не е по
вкуса
ти.
(втори вариант)
Но тя не е нито по твой
вкус
, нито по неговото желание.
(втори вариант)
Мислите ли, че туй дете, което никак не е
вкусило
от млякото на майка си, ще прилича на нея?
(втори вариант)
Като дойде Божественото, да живеем, ние
предвкусваме
, че ще настане онзи живот, за който всички хора ожидат.
(втори вариант)
318.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 15.8.1930г.,
Така ще удовлетворим всичките
вкусове
.
(втори вариант)
319.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
“ На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можеше да каже: „Преди да
вкуся
от забранения плод, аз ще опитам по някакъв начин истинността на твоите думи.“ По това време в рая имаше много животни.
Боя се, че ако остане повече време тук, лукът ми ще прегори и яденето ще се развали, няма да бъде
вкусно
.“ Обаче готвачът бил най-искрен от всички ония, които Бог посетил.
320.
Божествена връзка
,
СБ
,
РБ
, Рила, 21.8.1930г.,
Когато откъснете един плод от някое дърво, вие пожелавате да го
вкусите
, да опитате неговата сладост, да се уверите, че това, което Бог е създал, наистина е хубаво.
Като
вкусите
плода, казвате: „Хубав е този плод!
“ На същото основание, приеме ли човек малко топлина от своя възлюбен,
вкуси
ли от неговия плод, сърцето му непременно трепва.
321.
Вътрешно единство
,
ИБ
,
БР
, София, 29.8.1930г.,
Защото, ако не я ядете, няма да имате понятие
вкусна
ли е или не.
322.
За Царството Божие
,
ИБ
,
БР
, София, 31.8.1930г.,
Това е
предвкусване
.
323.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Гладен човек влиза в една градина, пълна със зрели,
вкусни
плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание да си откъсне един плод.
Малцина могат да издържат пред пълната каса, пред сладките и
вкусни
плодове, пред младата и красива мома.
324.
Общи и специфични идеи
,
ООК
, София, 17.9.1930г.,
Ако някой цар желае да има на трапезата си по десетина яденета, той трябва да има на разположения няколко готвачи, които да задоволяват
вкуса
му.
325.
Разумното слово
,
НБ
, София, 12.10.1930г.,
Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с
вкусни
ястия.
326.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
Като го
вкусите
, сами ще се убедите, че е сладко.
Колкото да е изопачен
вкусът
ви, все ще познаете, че е сладко.
Моят и вашият
вкус
не са еднакви, но поне приблизително ще имате впечатление, подобно на моето.
327.
Един и същ
,
ООК
, София, 22.10.1930г.,
Когато детето обира остатъка от кафето на чашата, от която майката или бащата са пили, то казва: „Опитах
вкуса
на кафето, което баща ми е пил, и видях, че е сладко“.
328.
Правилно разрешаване
,
ООК
, София, 29.10.1930г.,
Заекът бяга и си мисли: „Ако не избягам, ще задоволя човека, ще си хапне от моето
вкусно
месце.
329.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Такова месо било по-
вкусно
.
Може да е по-
вкусно
, но не е хигиенично.
Искаме нещо киселичко, да отговаря на
вкуса
ни.
330.
Основа на живота
,
ООК
, София, 19.11.1930г.,
Като не разбират причината за сладкия и кисел
вкус
на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото.
331.
Кръгово движение / Смяна на енергиите
,
МОК
, София, 28.11.1930г.,
влага чувства; умът пък възприема
вкуса
, т.е.
Щом човек търси само
вкуса
на нещата, това е от умствен характер; щом си задоволен от храната, приятността, която усещаш от яденето, то се отнася към една област на чувствата.
(втори вариант)
Колкото
вкусът
е по-развит, по-силен, повече мозъчна енергия се харчи; колкото удоволствието взема повече участие, толкова чувствата вземат повече участие; а колкото повече дъвченето взема участие, то е физическата страна.
(втори вариант)
332.
Елементи на планетите / Принципи и форми. Влияние на планетите. Скачените съдове
,
МОК
, София, 5.12.1930г.,
Тя развива в човека
вкус
към красивото.
(С меки обноски и с неговия
вкус
).
(втори вариант)
333.
Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта
,
МОК
, София, 12.12.1930г.,
Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на
вкусно
ядене.
334.
Умствени прояви
,
ООК
, София, 17.12.1930г.,
Обаче без да мисли много, Ева първа
вкуси
от този плод, а после даде и на Адама да го опита.
335.
Любов и милосърдие
,
МОК
, София, 26.12.1930г.,
Приемете ли го в естествения му вид, той е толкова сладък, че граничи с горчивия
вкус
.
336.
Условия и възможности
,
ООК
, София, 31.12.1930г.,
Чудното е, че Адам и Ева бяха заобиколени от много дървета, отрупани със сладки и
вкусни
плодове, за които те не бяха дигнали мотика да ги разкопаят, но въпреки това се полакомиха за един плод, който им беше забранен.
Вкуси
ли човек от него, той се натъква на смъртта.
337.
Новата епоха
,
МОК
, София, 7.1.1931г.,
Може да има по-хубави, по-големи от това, което той е избрал, но те не отговарят нито на
вкуса
, нито на идеята му.
338.
Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат
,
МОК
, София, 9.1.1931г.,
След това те са намирали своята храна чрез
вкусването
, чрез помирисване, чрез вслушване и най-после са дошли до виждането.
(втори вариант)
И за да си изправи своята погрешка, тя от месоядно животно почва да се занимава с вегетарианството и само понякой път си
вкусва
месо, и то само от кръвчицата на някое животно.
(втори вариант)
339.
Отношение към Бога
,
УС
, София, 1.2.1931г.,
Още с влизането си
вкусът
ти се събужда от миризмата на хубавото ядене и
вкусна
баница.
340.
Няколко необходими неща / Три неща са потребни
,
МОК
, София, 13.2.1931г.,
Допуснете, че пред вас, на маса, е сложено богато,
вкусно
ядене, но вие не можете да ядете.
341.
Зенитът на живота
,
ООК
, София, 18.2.1931г.,
Който е могъл да
вкуси
от тези плодове, той е придобил вечния живот.
Когато човек се храни дълго време само със сладка храна,
вкусът
му затъпява.
342.
Основна мисъл
,
ООК
, София, 25.3.1931г.,
Това наричаме
вкус
, който се изявява не само към храните, но и към цветовете, към начина на обличането, на живеенето и т.н.
343.
Възстановяване
,
ООК
, София, 22.4.1931г.,
Сложите ли го на трапезата, опитайте
вкуса
му.
Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както
вкусът
се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата.
Както
вкусът
и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце.
Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и
вкусът
ви ще се притъпи.
Опитвали ли сте
вкуса
на захарина?
От голямата сладост на захарина
вкусът
се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив
вкус
.
Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го
вкусите
?
344.
Правата посока
,
ООК
, София, 6.5.1931г.,
Без съпоставяне на фактите, радостите и скърбите представляват необработена,
безвкусна
храна.
345.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
При това детето като види това
вкусното
в лъжичката, неговите очи се отварят широко, едно отваряне става за възприемане.
(втори вариант)
346.
Свещеният трепет
,
ООК
, София, 13.5.1931г.,
Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно, да усилите сладчината толкова много, че да притъпите
вкуса
си.
Човек не трябва да притъпява
вкуса
си, нито да идва до втръсване от сладките работи.
Човек трябва да знае в какво количество да употребява сладките и киселите храни, за да не предизвика притъпяване на
вкуса
си или отвръщение.
347.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Колкото минават годините, плодовете на дървото стават по-едри, по-
вкусни
и по-сочни.
348.
Музикални прояви
,
ООК
, София, 20.5.1931г.,
Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния
вкус
.
349.
Разбрани неща
,
ООК
, София, 27.5.1931г.,
В това време друг човек среща онзи, който мисли да извърши престъпление, и веднага му предлага една кошница със зрели,
вкусни
череши, като му казва: „Спри се за малко да опиташ черешите ми“.
Като се задоволи, благодари на онзи, който му е предложил
вкусните
череши и решава в себе си да не гони неприятеля си.
350.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
И човек, който веднъж е
вкусил
Божественото, в него животът се осмисля.
(втори вариант)
351.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Може ли бедният и прост човек да задоволи
вкуса
на един княз, на когото са готвили най-добрите готвачи в света?
Пред него е сложено най-
вкусното
ядене, но стомахът му е развален, не го приема; дават му хубава книга за четене, но очите му са болни, не вижда; наоколо се разнася Божествена музика, но ушите му са притъпени, нищо не чува; има хубави обувки, но краката му са покрити с мазоли, не може да ги обуе; дрехите му са нови, удобни, от фина материя, но тялото му е покрито с циреи, не може да ги облече.
352.
Мистично разбиране
,
УС
, София, 21.6.1931г.,
Други пък ще кажат, че брашното е старо, горчиво на
вкус
.
353.
Красивите линии / Линиите на красотата в природата!
,
МОК
, София, 26.6.1931г.,
Как ще докажете, че захарта е сладка, ако не я опитате на
вкус
?
Колкото и да ви се доказва, че е сладка, ако
вкусът
не вземе участие, всички доказателства остават напразно.
Мощното в света е в проявеното, което човек вижда с очите си, чува с ушите си,
вкусва
с езика си, възприема с носа си и усеща с кожата и с пръстите си.
Ако езикът му се повреди и не може да възприема
вкуса
на храните, той се чувства отдалечен от материалния свят.
Водата има ли
вкус
?
(втори вариант)
354.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Представете си, че у човека се яви и второ чувство,
вкусът
, чрез което да опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н.
Следователно човек яде по единствената причина да опитва
вкуса
на нещата.
След осезанието, след
вкуса
идва обонянието у човека.
И така, с осезанието човек проверява качеството на предметите; с
вкуса
той прониква в тяхното съдържание; с обонянието той определя миризмата им и ги дели на приятни и неприятни, на добри и лоши; със слуха той изучава звуковете на живите същества и влиза в общение с тях; със зрението пък човек изучава целия външен образ на предметите.
Вие сте в рая; от вас зависи да не
вкусите
от плодовете на това дърво, да не ви изпъдят от рая.
355.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
– Когато я види, помирише и
вкуси
.
Вземете плода, който те ви предлагат, опитайте го и ще видите, че той е необикновено
вкусен
, пресен, току-що откъснат от градината.
356.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да
вкусите
от гроздето му.
357.
Тези три неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1931г.,
Ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да
вкусят
от нея.
Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето да
вкусиш
от това ядене“.
Не съм ли достоен вече да
вкуся
от това царско ядене?
358.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
Който не разбере как трябва да постъпи, той ще се намери в положението на един цар от древността, който не знаел как се ядат череши и предвид на това не могъл да ги
вкуси
.
Един градинар от неговото царство решил да занесе на царя в една тепсия от най-хубавите си череши, да ги
вкуси
и опита.
Казвам: ако не питате как да разберете това нещо, ще взема последната череша, ще я сложа в устата си, но вие нищо няма да
вкусите
от нея.
“ Само по този начин Бог ще бъде с нас през всички векове и ние ще бъдем с Бога през цялата вечност и ще
вкусим
от всички Негови блага.
359.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
Каквото и да правите с него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му
вкус
, но не да го превърнете в сладко.
Човек с тънък
вкус
непременно ще долови горчивината на това масло.
360.
Които чакат Господа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1931г.,
Казвате: „Кое е най-важното нещо за човека” – най-важно нещо за човека е да се храни, най-важно нещо за човека е да гледа, най-важно нещо за човека е да слуша, най-важно нещо за човека е да
вкусва
от сладостта на Словото Божие, най-важно нещо за човека е да расте, да чисти сърцето си, да развива ума си и т.н.
361.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
Достатъчно е само да
вкуси
нещо сладко; оттам насетне каквото и да се говори на този човек за сладкото, за степените и качествата му, той всичко разбира.
362.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
– Много е
вкусна
и ароматна.
363.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Радостта и доволството на хората от
вкусните
плодове на крушата мязат на радостта на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава да получи кръст за храброст!
Например носите един килограм хляб в ръката си, но приятно ви е, разговаряте се с него като с живо същество – още из пътя у вас се явява желание да
вкусите
от този хляб, да го опитате, да задоволите малко глада си.
364.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез
вкуса
, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея.
Сложи
вкусно
, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство.
- И там ще има ядене, даже по-
вкусно
и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
Вие ще имате само една представа, но за да разберете нейната същина, вие трябва да имате едно ново чувство, да опитате нейния
вкус
и след това да имате едно ново чувство, да опитате силата на този плод.
(втори вариант)
Аз съм виждал хора, даже религиозни хора има, те си имат
вкус
от миналото.
(втори вариант)
Той се разгневи веднага и каже: "Такъв буламач не искам, не го ям." Това е едно състояние на
вкуса
, който е придобит. Откога?
(втори вариант)
365.
Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение
,
МОК
, София, 2.10.1931г.,
В разнообразието на нещата, ако ти употребиш круша, ябълка, грозде и хилядите плодове, които съдържат разнообразни
вкусове
и хиляди отношения, това е живот.
(втори вариант)
– Вие опитвате разнообразието на тия хиляди плодове,
вкусове
.
(втори вариант)
366.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-
вкусният
хляб.
367.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Всяко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и
вкусни
плодове.
Сърцето, в своя първичен живот, представя необятна, красива долина, изобилно напоявана от чистите води на планинския връх, на която растат и се развиват благоуханни цветя и
вкусни
плодове.
368.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Ако ядеш хляб, ще го избереш по
вкуса
си: някога препечен, някога мек.
Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен
вкус
.
(втори вариант)
369.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Дрехата може да има копчета, може и да няма – зависи от
вкуса
на човека.
370.
Истинско познаване
,
ООК
, София, 30.12.1931г.,
Това е впечатление на
вкуса
.
Всички хапки са еднакво сладки, но
вкусът
постепенно се губи и сладостта намалява.
371.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Аз не готвя, без да
вкусвам
, не само това, но отделям най-хубавото за себе си.
372.
Раждане и растене
,
ООК
, София, 20.1.1932г.,
То е все едно, да ти дадат ядене, но да не можеш да
вкусиш
от него.
Гледаш яденето, намираш, че е хубаво наглед, но нямаш понятие за неговия
вкус
.
Ако не можете да
вкусите
яденето, вие ще имате особено понятие за самата храна.
(втори вариант)
373.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Като се нахрани добре, вълкът ще ти благодари за
вкусно
приготвената овца.
374.
Лица на реалността / Двете лица на реалността
,
ООК
, София, 3.2.1932г.,
Ти казваш, че е много
вкусна
.
(втори вариант)
375.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Ще слушат, какво им се говори, но ще си казват:
Вкусно
е месцето на агнето и на кокошката.
376.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Обаче, всички нямат един и същ
вкус
: един обича едно ядене, друг – друго ядене.
Голямо разнообразие има във
вкусовете
на хората.
Има едно голямо разнообразие във
вкусовете
на хората.
(втори вариант)
377.
Фактори в природата / Фактори на храносмилането
,
МОК
, София, 19.2.1932г.,
Нека струва скъпо, но да ти е по
вкуса
, да е по всички изисквания на новото.
И тъй, важните удове, които взимат участие в храносмилането, са: зъбите, стомахът, червата, очите,
вкусът
и обонянието, които подбират храната.
378.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
Да туриш малко пипер в яденето, разбирам, но да туриш няколко пъти, това значи, да развалиш
вкуса
си.
379.
Естествената гама
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и
вкус
.
Защото не може да се храни един човек с една храна, ако няма
вкус
към нея.
(втори вариант)
380.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Тя умряла и тогава той взел да раздава за Бог да прости, да си
вкуси
жена му.
381.
Що да сторя
,
НБ
, София, 20.3.1932г.,
На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш да
вкусиш
.
382.
Принуждава ни
,
ИБ
,
БС
, София, 24.3.1932г.,
Хубава е, как не, доста е хубава тази любов – като свариш макарони, настържеш малко кашкавал и полееш с хубаво масло, става много
вкусно
!
383.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Най-добрият слуга на разумността е окото, на интелигентността е носът, на волята е
вкусът
.
Който няма
вкус
и не може да усеща нещата, той няма воля.
Първо зрението и обонянието дават мнението си за нещата, после иде
вкусът
, а най-после – слухът.
Вкусът
изчислява, колко и какви приходи има човек.
Зрението, обонянието и
вкусът
определят вътрешните процеси в човешкия живот.
После на добрия слуга - като дойдем до волята, това е
вкусът
.
(втори вариант)
Един човек, който няма
вкус
да усеща нещата, той няма воля.
(втори вариант)
След като обонянието и зрението са дали своето мнение, и
вкусът
дава своето мнение.
(втори вариант)
Обонянието е капитал, който дава приход, а пък
вкусът
показва какво си спечелил.
(втори вариант)
Вкусът
показва спечеления капитал.
(втори вариант)
От очите, обонянието и
вкуса
се показва целият процес на нашия живот.
(втори вариант)
384.
Значение на числата
,
МОК
, София, 1.4.1932г.,
Като виждаш, ти вече пипаш, слушаш,
вкусваш
и помирисваш по друг начин.
Имаш сетива, пипане,
вкус
, обоняние, слух.
(втори вариант)
Като дойде зрението, тогава слухът, обонянието,
вкусът
и пипането дохождат в друга гама.
(втори вариант)
Като виждаш, ти вече друго яче слушаш, пипаш,
вкусваш
и миришеш.
(втори вариант)
385.
Добрият поглед
,
МОК
, София, 8.4.1932г.,
Ако никога не си видял захар и не си я
вкусил
, как ще си въобразиш, че е сладка?
Можеш ли да бъдеш добър, ако никога не си
вкусвал
доброто?
Можеш ли да бъдеш лош, ако никога не си
вкусвал
злото?
Никога не си
вкусвал
захар, не си видял захар, как ще си въобразяваш?
(втори вариант)
– Може ли човек да бъде добър, когато никога не е
вкусил
доброто?
(втори вариант)
– Може ли човек да бъде лош, който никога не е
вкусил
какво нещо е зло?
(втори вариант)
386.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Езикът опитва
вкуса
на предметите.
Щом се приближи нещо до него, той веднага го опитва и се произнася има ли
вкус
, или няма.
Остане ли на окото да определи
вкуса
й, непременно ще дойдете до криви заключения.
Ако искаш да ядеш
вкусен
, солен боб, ще туриш сол в гърнето.
Езикът може да опознае
вкуса
на предмета.
(втори вариант)
Вкусът
, езикът, казват: Аз искам да проверя това, че е захар.
(втори вариант)
– На
вкуса
.
(втори вариант)
387.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Като опитат яденето, казват:
Вкусно
, хубаво е това ядене.
Значи, всичко е до
вкуса
на яденето.
Ако ядете само за удоволствие, да опитате
вкуса
на яденето, вие не сте разбрали вътрешния смисъл на храненето.
до
вкуса
.
Това е външна страна на пеенето,
вкусът
на пеенето.
Готвачът може да задоволи
вкуса
на своите клиенти, но, ако чрез яденето не събуди в тях динамични сили, той не е истински готвач.
Например вие се занимавате с външната страна на яденето - хубаво ли е яденето и
вкусно
ли е, има ли масло, има ли червен и черен пипер, магданоз,
вкусно
ли е приготвено, хубаво ли е направено на
вкус
и т.н.
(втори вариант)
Казвам, хубостта на яденето седи в неговия
вкус
.
(втори вариант)
Това се отнася до външната страна на говора, до
вкуса
.
(втори вариант)
" Това е
вкус
.
(втори вариант)
Например един готвач може да задоволи външната страна,
вкуса
на всички свои клиенти, но той трябва да събуди в тях някаква динамическа сила.
(втори вариант)
Захарта е дошла да живее при водата и ти, като
вкусваш
от тази вода, казваш, че тя е сладка.
(втори вариант)
388.
Доброто семе
,
ИБ
,
БС
, София, 21.4.1932г.,
Да не мисли, че за една, две или три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде
вкусни
ястия – тези неща са възможни, но много солено излизат на човек.
Често, когато имате треска, се разваля
вкусът
ви – каквото и да ви дадат, щом го
вкусите
, казвате, че е горчиво и
безвкусно
; в действителност яденето не е
безвкусно
и когато се избавите от треската, то ви става
вкусно
; понякога и водата ви се струва горчива.
389.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
Според обичая трябвало той да
вкуси
от всички яденета по малко.
– „Като те видях, забравих първата мома.“ Пред тебе стои ядене, здравословно, приятно на
вкус
.
Ще опитате колко
вкусен
ще бъде този обяд.
390.
Слаби и силни положения
,
ООК
, София, 11.5.1932г.,
- Не трябва ли да се опитват нещата, както чрез
вкуса
опитваме сладчината и горчивината им?
391.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
В който ден ядеш от това дърво, ще умреш, ще опиташ съвсем друг живот." Сегашните учени хора казват, че детето още с първия плач
вкусва
отровата, която е във въздуха и вятъра, и най-после с тази отрова човек си заминава, умира.
392.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Дай на човека една
вкусна
ябълка или круша и го остави свободен.
393.
Една задача / Задача за самовъзпитание
,
ИБ
,
БС
, София, 2.6.1932г.,
Какво го ползува един богат богатството му, ако той изгуби зрението си,
вкуса
си, не може да яде?
Какво го ползва богатството му, ако изгуби зрението си,
вкуса
си и не може да яде?
(втори вариант)
394.
Новото знание / Ново знание
,
МОК
, София, 10.6.1932г.,
Дай ми зряла, питам тогава: Защо зелените краставици са по-
вкусни
отколкото зрелите.
(втори вариант)
395.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
Но за да опитате извора, за да имате истинско понятие за водата, вие сами трябва да я
вкусите
.
396.
Прие го с радост
,
НБ
, София, 10.7.1932г.,
Когато
вкусваш
един плод,
вкусваш
любовта на Бога.
397.
Най-мъчният изпит
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1932г.,
Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го
вкуси
.
Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия
вкус
, ако не го е опитал.
Щом човек го опита, щом го
вкуси
, плодът ще внесе своята сила в организма му.
В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва да се опита, да се
вкуси
.
398.
Книжници и фарисеи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1932г.,
Който целува зряла круша, той остава доволен и на всички казва: „За пръв път в живота си ядох такава сладка,
вкусна
круша.
399.
Трите свята
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1932г.,
Ако човек не отива сам в градината да бере зрелите плодове, той няма да
вкуси
от тях.
После извади с лъжицата малко от яденето, погледне го отдалеч, а след това го приближи до устата си, опитва го на
вкус
.
400.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш,
вкуси
от плодовете на това дърво.
Ако и двамата
вкусите
от тях, ще станете подобни на Бога“.
401.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Ако може да падне, туй ядене е
вкусно
сготвено, ако не влезе, яденето отрова става.
Ако може да паднат тия два лъча, туй ядене е
вкусно
сготвено, ако не влязат, яденето отрова става.
(втори вариант)
Като погледнат, знаят, че има отрова, отминават, не го
вкусват
.
(втори вариант)
402.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Които те обича, приготвил ти
вкусно
ядене, но понеже имаш язва в стомаха, колкото и малко да хапнеш, изпитваш болка.
403.
Изворите на живота / Към изворите на живота
,
МОК
, София, 30.9.1932г.,
Като туриш примес във водата, тя изгубва своя естествен
вкус
.
(втори вариант)
404.
Малката истина
,
ООК
, София, 12.10.1932г.,
– Веднага ще я
вкуся
.
405.
Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека
,
ООК
, София, 26.10.1932г.,
Когато някои хора имат
вкус
към музиката, ще им пееш тихо.
(втори вариант)
406.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
Някой път това съображение може да бъде чисто физическо, а някой път може да бъде чисто етическо -
вкусът
.
(втори вариант)
407.
Механични и съзнателни процеси
,
УС
, София, 30.10.1932г.,
Всички трябва да
вкусят
от тези блага.
408.
Контрасти в живота
,
МОК
, София, 11.11.1932г.,
Казваш: Нямам ли право да
вкуся
от сладкото?
Има неща, от които можеш да
вкусиш
; има неща, от които не можеш да
вкусиш
.
Ние казваме: „Нямаме ли право да
вкусим
от гърнето?
(втори вариант)
Не всичко човек трябва да
вкуси
.
(втори вариант)
Има нещо, което човек трябва да
вкуси
, но има нещо, което не трябва да
вкуси
.
(втори вариант)
Има неща, които могат да се
вкусят
.
(втори вариант)
Защо ще
вкусиш
едно желание през времето, когато то е още стипчиво.
(втори вариант)
Онова киселото грозде защо ще го
вкусиш
?
(втори вариант)
409.
Младост и старост
,
УС
, София, 13.11.1932г.,
Като го счупи, тя вижда, че в него има нещо
вкусно
; изяжда го, хвърля непотребното и казва: Свърши се всичко с ореха.
410.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
След това идваме да
вкусим
нещата, които са сладки, с езика си.
Което
вкусваме
е толкова реално нещо, както което опитваме чрез петте си сетива, ако са нормални.
След това идва
вкусването
, с което подслаждаме езика си.
(втори вариант)
Следователно, туй, което виждаме, е толкова реално, колкото това, което опипваме с езика си,
вкусваме
или възприемаме чрез другите сетива, ако са нормални.
(втори вариант)
411.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
Турчинът извади въшката, тури я в хляба, и хлябът става малко по-
вкусен
.
(втори вариант)
412.
Време и пространство
,
УС
, София, 20.11.1932г.,
Ще бръкнете с лъжицата в яденето, ще го
вкусите
и ще кажете, дали е добре сготвено.
413.
Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален
,
ООК
, София, 23.11.1932г.,
Да
вкусиш
от Божията Любов, това значи, да се намираш пред оазиса на пустинята.
Най-малкото вземете, вие трябва да имате едно
предвкусване
на Божествената Любов, трябва да я разбирате поне малко.
(втори вариант)
Който е имал такова
предвкусване
на Божията Любов, той изпитва състояние на човек, който се намира пред оазиса на някоя пустиня.
(втори вариант)
414.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме,
вкусно
беше това агънце.“ Питам, любов ли е това?
И тези, които купят агънцето, заколят го,опекат го й после кажат: Слава Богу, хубаво се нахранихме,
вкусно
беше това агънце.
(втори вариант)
415.
Новото съзнание
,
УС
, София, 4.12.1932г.,
Вкусът
, например, въвежда човека в света на
вкусовите
възприятия и усещания, но не и в света на зрението или слуха.
416.
Музикален път
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
И обикновеният музикант се съобразява с
вкуса
на слушателите си.
Това, което си разбрал, то е
предвкусване
на онзи великия живот, който носи скритите блага и радости, които търсиш.
(втори вариант)
417.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде
вкусен
, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото.
Щом хлябът не е
вкусен
, не може да се придаде тази сила, нито яденето е
вкусно
, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
Туй желание, което имаха, да идат, искаха да
вкусят
от дървото за познание на доброто и злото.
При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде
вкусен
, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото.
(втори вариант)
Щом хлябът не е
вкусен
, не може да се предаде тази сила, която очакваме.
(втори вариант)
Туй желание, което имаха да ядат, да
вкусят
от дървото за познаване на доброто и злото, беше причина да излязат от рая.
(втори вариант)
Но понеже бяха свободни,
вкусиха
от дървото.
(втори вариант)
418.
Забраненият плод
,
УС
, София, 11.12.1932г.,
Адам и Ева пожелаха да
вкусят
от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание.
Вкусиха
, зарадваха се, но изгубиха свободата си.
На онзи, който обича солено, нека и той си тури в яденето сол по
вкус
.
419.
Ще влезе Духът
,
НБ
, София, 25.12.1932г.,
Хубавите работи, като ги помиришеш, ти искаш да ги
вкусиш
.
Обонянието и
вкусът
са необходими, за да ги внесеш в себе си.
Най-първо,
вкусът
и обонянието трябва да бъдат отлични, за да бъдеш здрав.
Помириши го, най-първо, и ако неговата миризма е хубава и ти направи едно отлично впечатление, измий го,
вкуси
го.
Ако, като го
вкусиш
, твоят
вкус
го одобри, твоят живот се продължава най-малко с 40 години.
Хубавите неща като ги помиришеш, иска ти се да ги
вкусиш
.
(втори вариант)
Обонянието и
вкусът
са необходими, те трябва да бъдат в отлично състояние, за да бъдеш здрав.
(втори вариант)
Ако винаги ядеш
вкусна
, доброкачествена храна, животът ти се продължава най- малко с 40 години.
(втори вариант)
420.
Външна и вътрешна вяра
,
УС
, София, 8.1.1933г.,
Не го изследвайте, но го
вкусете
.
421.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Тя се храни с мазнините от умрелия човек, от неговите сокове, които влизат в пръстта и след това хората ядат от плодовете, от бобонките на тази черница и казват: „Много
вкусна
е тази черница!
Например, с какво се храни една черница, посадена на някой гроб9 - Тя се храни с мазнините на умрелия човек, от неговите сокове, които влизат в пръстта и след това хората ядат от плодовете й и казват: много
вкусна
е тази черница!
(втори вариант)
422.
Влияние на музиката
,
ООК
, София, 18.1.1933г.,
Ще изядеш кокошката и ще си кажеш:
вкусна
беше тази кокошка.
Те представляват
вкусно
и здравословно ядене.
423.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Кое е по-хубаво: да се наядеш или само да си близнеш храната, само плода да виждаш отвън или да
вкусваш
от този плод.
424.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
– В желанието му да
вкуси
малко от забранената ябълка.
– Там е казано, че първо Ева
вкуси
от забранената ябълка, а после даде и на Адам.
Нали знаят, че който е
вкусил
от забранения плод, нищо не е постигнал.
Например, всеки, който изгубва
вкуса
си и не може да усеща сладостта на това, което яде, той скърби.
– Защото няма зъби, не може да дъвче; изгубил
вкуса
си, не може да усеща приятност при ядене.
425.
Честното ухо
,
ООК
, София, 8.2.1933г.,
Той има три функции: От една страна, той изпитва
вкуса
на храната.
426.
Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии
,
МОК
, София, 10.2.1933г.,
Такъв човек няма обхода, няма
вкус
.
– Слабата памет се дължи на отсъствие на
вкус
, на обхода, т.е.
– Значи, обонянието представя права линия, чувствата – овална, а
вкусът
– огъната линия.
Аз наричам идеален онзи човек, който има прави мисли, огъваем
вкус
и овални чувства.
Според вас, в идеалния човек всичко е право – и мислите, и
вкусът
, и чувствата.
И тъй, дето работи умът, там са правите линии; дето работи сърцето, там са овалните линии; дето
вкусът
се изявява, там са огънатите линии.
Той няма
вкус
.
(втори вариант)
(За разумната обхода и за отношенията на правите, огънатите и овалните линии.) Носът ви трябва да бъде прав, чувствата трябва да бъдат овални, а
вкусът
трябва да бъде огънат.
(втори вариант)
Аз определям така: идеален човек е онзи, който има прав ум, огънат
вкус
и овални чувства.
(втори вариант)
Вие казвате - идеален човек е онзи, на когото умът е прав,
вкусът
е прав и чувствата са прави.
(втори вариант)
Вкусът
, интензивността, която се образува вътре, тези огънати линии показват развит
вкус
.
(втори вариант)
Дето има
вкус
, винаги ще има огънати линии.
(втори вариант)
427.
И проводи ги
,
НБ
, София, 12.2.1933г.,
Явява се друг, казва му: „Добър е хлябът, но няма
вкус
.
Дохожда друг и му казва: „Хлябът е
вкусен
, но остава суров, ти трябва да туриш устата на пещта към север.“ И това направил Настрадин Ходжа.
Това е неговият
вкус
, това е неговият временен израз.
Явява се друг, и му казва: Добър хляб си изпекъл, но няма
вкус
.
(втори вариант)
Идва трети и му казва: Хлябът ти е
вкусен
, но остава суров, трябваше да направиш отвора на пещта на север.
(втори вариант)
Това е неговият
вкус
.
(втори вариант)
428.
Ухото
,
ООК
, София, 15.2.1933г.,
Ако средната част на ухото е широка, това показва участието на чувствата и
вкуса
.
У другиго средната част на ухото е добре очертана; той има богат запас от
вкус
, от разбиране.
В мисълта взима участие и
вкусът
.
Обличаш се хубаво, значи имаш
вкус
.
Добре нареждаш къщата си – имаш
вкус
.
Вкусът
се отнася и към яденето.
Много хора се движат по линията на
вкуса
.
Широчината в средната част, показва какво участие вземат
вкусът
и чувствата в човека, а долната част показва какво участие завзема физическият свят.
(втори вариант)
У някой средната част на ухото е добре очертана, имате богат запас от
вкус
, от разбиране.
(втори вариант)
Може да я свършиш и по закона на
вкуса
, дето мисълта и желанията на човека имат допирни точки.
(втори вариант)
Когато ти се обличаш хубаво, имаш
вкус
.
(втори вариант)
Добре нареждаш и натъкмяваш къщата, тя е хубаво измазана, това се казва
вкус
.
(втори вариант)
Понякой път вземате думата „
вкус
“ и за яденето.
(втори вариант)
Вкусът
е едно качество, но не и сърдцето, които заедно действуват.
(втори вариант)
Вкусът
върви по огъната линия.
(втори вариант)
Всичките хора не вървят по една права линия, повечето хора вървят по закона на
вкуса
.
(втори вариант)
429.
Отношение към природата / Съотношение с природата
,
ООК
, София, 22.2.1933г.,
Като наблюдавам вашите уши, намирам, че едни от тях са музикални, други – уши на
вкуса
.
Ако
вкусът
вземе надмощие, явява се недоволството.
Огънатата линия показва влиянието на
вкуса
.
Обаче каквито и да са линиите, никоя от тях не е завършила своята работа: нито умът, нито сърцето, нито
вкусът
.
Спазвайте следното правило: Да поддържате отношенията между ума, сърцето и
вкуса
си, т.е.
Вкусът
на човека образува по-ниските места, а пък чувствата са образували долините.
(втори вариант)
Той е много добър, на хората говори много хубаво, но той си има отрицателни черти.“ Тя казва: „Аз искам да се оженя за него и три деня да живея и после да си замина.“ Той е с един философски ум, човек с
вкус
, обичаше да пуши тютюн, разправя ми много философски работи.
(втори вариант)
Имате уши повече на
вкуса
.
(втори вариант)
Всякога един
вкус
преодолява.
(втори вариант)
А огънатите линии показват влиянието на
вкуса
.
(втори вариант)
Твоята линия може да е под влиянието на ума, може да е под влиянието на
вкуса
.
(втори вариант)
Там, дето умът или
вкусът
са работили, умът не си е довършил работата.
(втори вариант)
Вкусът
е дошъл, но и той не е довършил и тогава имаме наядено ухо.
(втори вариант)
После дошъл
вкусът
и той е неопределен.
(втори вариант)
Сега ще ви дам следното правило: Отношение трябва имате между вашите чувства, вашия
вкус
и вашият ум.
(втори вариант)
430.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Колко време ще живееш, това се познава от устата, от езика, специално от
вкуса
.
Ако всичко, което
вкусваш
, приемаш без противоречие и с разположение, ти продължаваш живота си.
На някой от вас ви липсва
вкус
към красивото, към хубавото.
(втори вариант)
Това се познава от неговия език, от неговия
вкус
.
(втори вариант)
Ако ти при всяко
вкусване
нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
(втори вариант)
431.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Верно е туй, което слушаш; верно е туй, което
вкусваш
; верно е туй, което помирисваш; верно е туй, което виждаш.
Следователно в правата смисъл, ти никога не можеш да
вкусиш
нещата.
Не може да имаш сладък обед, докато не си го чул, докато не си го
вкусил
, докато не си го помирисал, докато не си го видял.
Вярно е това, което помирисваш, вярно е това, което
вкусваш
, вярно е това, което виждаш, но в правия смисъл никога не можеш да
вкусиш
нещата, не можеш да имаш сладък обяд докато не си го усетил, докато не си го
вкусил
, докато не си го помирисал, докато не си го видял.
(втори вариант)
432.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Казваш: „Това не е
вкусно
, онова не е
вкусно
.
Вие трябва да облагородявате устата си,
вкуса
си, и да благодарите за всичко, което възприемате, защото чрез благо дарността се усилват функциите на живота.
(втори вариант)
Ти ядеш и не благодариш, казваш: „Това не е
вкусно
.“ Яж и благодари на Бога, че е създал всичко това.
(втори вариант)
433.
Истина и добро
,
УС
, София, 5.3.1933г.,
Вкуси
от забранения плод, да видиш какви знания ще придобиеш“.
434.
Принципи, закони, сили и форми
,
ООК
, София, 8.3.1933г.,
Изпъкналата линия означава предаване на чувствата и
вкуса
, вдлъбнатата – възприемане на чувствата и
вкуса
.
Гръцкият нос е на изкуството, на
вкуса
.
Изпъкналата линия е линия на предаване на човешките чувства, на човешкия
вкус
, а вдлъбнатата линия е възприемане на човешките чувства или на човешкия
вкус
.
(втори вариант)
Гръцкият нос е нос на изкуството, на
вкуса
.
(втори вариант)
435.
Начало и край
,
УС
, София, 12.3.1933г.,
Кокошката е
вкусна
, баницата – хубава, яйцата – пресни, но вие си оставате такива, каквито сте.
436.
Устата
,
ООК
, София, 15.3.1933г.,
Обаче като орган, устата изпълнява няколко служби: орган за приемане на храната, за изпитване на
вкуса
и за говорене.
Ако си болен или неразположен, вземи една зряла круша и
вкуси
малко от нея.
Като влезе в устата ти,
вкусът
на крушата ще произведе промяна в твоите чувства.
Вкусът
, здравето на човека също зависят от устата.
Но устата има няколко функции: органи за движение, после органи за
вкуса
и органи за говора, на най-разумното нещо – Словото.
(втори вариант)
Ще ви дам няколко правила: Ако ти си болен, ако ти си неразположен, вземи една круша, която е хубава,
вкусна
, само я
вкуси
малко, не я изяждай.
(втори вариант)
Този
вкус
ще произведе промяна в тебе.
(втори вариант)
Пий една лъжичка вода, тури малко лимон или портокал в устата си или тури в устата си нещо с някакъв хубав
вкус
и веднага може да измениш състоянието на тялото си.
(втори вариант)
Никога не яжте храна, която не е
вкусна
.
(втори вариант)
Трябва да знаете какъв е неговия
вкус
.
(втори вариант)
После
вкуса
на човека, здравето му и то се определя от устата.
(втори вариант)
437.
Развити и недоразвити
,
ООК
, София, 22.3.1933г.,
Обаче устата изпълнява едновременно няколко служби: тя изпитва
вкуса
, занимава се с храненето, дишането и с говора.
Тя се занимава с
вкуса
, с храненето, с дишането и най-после с говора, тя предава най-възвишеното у човека.
(втори вариант)
438.
Постоянни и променливи сили / Отношение между ума и сърцето
,
МОК
, София, 24.3.1933г.,
Дават ти
вкусно
, добре сготвено ядене.
439.
Кой ще ви даде вашето
,
НБ
, София, 26.3.1933г.,
Ще ядем и ще пием соковете от природата, няма да ходим да
вкусваме
по стария начин от познаването.
Това именно, което ти виждаш, което ти пипаш, което обоняваш, което
вкусваш
, което чуваш, се дължи на твоя ум, на органите на твоя ум.
Ще вярваш на това именно, което виждаш, което пипаш, което обоняваш, което
вкусваш
, което чуваш, което се дължи на твоя ум, на органите на твоя ум.
(втори вариант)
Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да
вкусваме
по стария начин от познаването.
(втори вариант)
440.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Ако не опитвате
вкуса
и качеството на храната, езикът е безпредметен.
441.
Окото
,
ООК
, София, 5.4.1933г.,
Например ако чрез очите човек търси известен предмет, който произвежда удоволствие, ако детето търси само плода да яде или ако човек търси само вода да пие, или вие вървите по пазаря и гледате по витрините само хубави обуща, тези картини няма да развият вашия ум и вашия
вкус
, но ако видите на витрината някоя хубава книга, която може да прочетете, тогава ще има съвсем друго влияние върху вашето съзнание.
(втори вариант)
Например ако устата са поставени в правилния фокус и същевременно това, което виждаш, ти го чувствуваш с устата си, едновременно, който вижда неща, той ги гледа, той ги помирисва,
вкусва
, едновременно и 4-те действия в човека вървят, а той съзнава, че вижда нещата.
(втори вариант)
442.
Прави разсъждения / Човешката уста
,
ООК
, София, 3.5.1933г.,
Човек, който обича известни удоволствия, когато човек
вкуси
нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната.
(втори вариант)
443.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
Вкусвате
я и усещате, че е сладка.
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я
вкусиш
.
(втори вариант)
444.
Живите линии
,
ООК
, София, 10.5.1933г.,
То не се изявява чрез
вкуса
, но чрез стомаха.
Вкусът
се изменя, чувствата се изменят и мислите се изменят.
Новото разбиране не е разбиране на
вкуса
, но е разбиране на стомаха.
(втори вариант)
445.
Трима господари
,
МОК
, София, 12.5.1933г.,
Знаете само какво влияние е оказал
вкусът
върху вас.
Знаете само какво влияние е оказал
вкусът
върху вас.
(втори вариант)
446.
Въждаления на душата / Въжделенията на човешката душа
,
ООК
, София, 17.5.1933г.,
Пищната храна има отношение към
вкуса
, а хлябът – към глада.
Чувствата на сегашните хора наричам
вкус
.
Имаш желание да се облечеш – веднага иде
вкусът
да определи, как да се облечеш и какъв цвят да бъде дрехата.
Той може да приготви нещо
вкусно
, но това е друг въпрос.
(втори вариант)
Значи яденето задоволява нещо съществено, а другото задоволява само
вкуса
.
(втори вариант)
За да чувствува, той трябва да има някаква подбудителна причина, че имал някакво чувство човек, то е
вкус
.
(втори вариант)
Сегашните чувствувания са
вкус
.
(втори вариант)
447.
Координирани движения
,
МОК
, София, 2.6.1933г.,
Ако баницата е правена от човек със светли мисли и добри чувства, тя е
вкусна
и внася хармонични сили в онзи, който яде от нея.
Ако баницата е правена от човек със светли мисли и добри чувства, тя е
вкусна
и внася хармонични сили в онзи, който яде от нея.
(втори вариант)
448.
Влияние на материята / Влиянието на твърдата почва, течните вещества, въздухообразните и светлината
,
ООК
, София, 14.6.1933г.,
– Че яденето било хубаво,
вкусно
приготвено, не е важно, ти не трябваше да преяждаш.
449.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Не можеш да кажеш, че нещо е сладко, ако не си го
вкусил
.
Всеки от вас може по две кила мляко да изпие, по два, по три симита да изяде, защото е
вкусен
симитът.
Какво нещо е сладчина, какво нещо е добрият
вкус
?
(втори вариант)
450.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Без вино и ракия животът не е
вкусен
.
(втори вариант)
451.
Разумно съотношение в природата
,
УС
, София, 9.7.1933г.,
Ядеш
вкусно
, с удоволствие, но се самозалъгваш.
452.
Красивите линии в природата
,
ООК
, София, 12.7.1933г.,
Той е подобен на плодна градина, насадена с различни плодове по
вкус
, цвят и форма.
453.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Аз бих предпочел да имам само
предвкусването
на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат.
Аз бих предпочел да имам
предвкусването
на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам цялата временна любов - тази каша, от която сегашните хора страдат.
(втори вариант)
454.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Щом дойде този подтик и
вкусите
от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни.
455.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
Това не е толкова
вкусно
, но той казва: „Не искам да умирам преждевременно." Там има достатъчно трева, храсталак.
456.
Постигни реалността
,
ООК
, София, 27.12.1933г.,
– Ще я
вкусиш
и ще знаеш.
Ти можеш без да я
вкусиш
да кажеш, че не е сладка.
Ако крушата е сладка и ти я
вкусиш
, ще кажеш: „Така е, право е – сладка е .“
457.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
Казвам, ако вие посеете една идея, като
вкусите
от нейния плод, след пет години, туй което е у вас, ще даде резултати, няма да се обезсърдчавате.
Каквото остава в паницата на щастието, ти ще
вкусиш
и ще бъдеш щастлив.
458.
Усилни времена
,
НБ
, София, 18.2.1934г.,
Като го ритна, събуди се в него
вкусът
.
459.
Любов и разбиране
,
УС
, София, 25.2.1934г.,
Ако вие ядете хляба и мене питате дали хлябът е
вкусен
или не, това подразбира, че ви липсва нещо.
460.
Обичай Божественото
,
УС
, София, 4.3.1934г.,
Когато се чете Словото, разните хора имат отделни
вкусове
и харесват различни стихове от него.
Това са понятия на човешкия
вкус
.
461.
Словото
,
НБ
, София, 11.3.1934г.,
Като основа турили да градят, че им станало жалко, понеже
вкусили
от всичките плодове на рая, че преди да излязат, казали: „Хайде да
вкусим
и от този плод, че като излезем навънка, да разправяме на хората какво има в Бога.“
Вкусили
от последния плод и излезли отвън.
462.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, тъй, както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да
вкусите
от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни.
463.
Разумно разбиране
,
ИБ
, София, 22.3.1934г.,
Тъй щото, докато имаш пет сетива, ще гледаш добре, ще слушаш добре, ще миришеш добре, ще
вкусваш
добре, ще пипаш добре.
464.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
А ако ястията са добре сготвени и вие съвсем по мъничко сте
вкусили
, ще бъдете добре разположени през целия ден.
465.
Възвишеното в човека
,
ООК
, София, 18.4.1934г.,
Вие най-първо се интересувате от яденето, но не да се наситите, а дали яденето ще бъде
вкусно
или не.
Вие се интересувате от външната страна на яденето, от
вкуса
, от маслото, за да ви направи едно външно удоволствие.
466.
Сигурният пазител
,
ООК
, София, 25.4.1934г.,
Допуснете, че ако му вземат очите, ушите, осезанието,
вкуса
, обонянието.
467.
Слуга на доброто
,
МОК
, София, 4.5.1934г.,
По естество тя има
вкус
да има хубава шапка, хубави обуща.
468.
Господарят и на двете
,
УС
, София, 6.5.1934г.,
Дадат ви круша – вие чувствувате и познавате крушата по специфичния ѝ
вкус
.
469.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Като го
вкуся
, казвам: аз съм доволен.
Бог казва в Писанието: „
Вкусете
Ме и вижте, че съм благ!
“ Не само да вярваш, но трябва да
вкусиш
от Неговите плодове.
470.
Трите идеи / Като себе си! Трите идеи
,
УС
, София, 20.5.1934г.,
Най-после, човек трябва да
вкуси
от плода на онова, което е избрал.
471.
Послушание
,
ООК
, София, 30.5.1934г.,
Ти казваш: „Приятно ми е,
вкусно
ми е .“ Но
вкусът
е външна страна на яденето.
И онова, което ядеш, не само да ти е
вкусно
, но ако след това ядене, което влиза в тебе, ти не може да изпълниш Волята Божия, тогава яденето не е постигнало своята цел.
472.
Върховният авторитет
,
УС
, София, 8.7.1934г.,
Това, което можеш да учиш, да видиш, да помиришеш, да чуеш, да
вкусиш
, да пипаш, това е голямо богатство.
473.
Справедливост, милосърдие
,
УС
, София, 15.7.1934г.,
Погледни виното,
вкуси
го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата.
474.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се
вкуси
.
Развалил се е твоят
вкус
и казваш: „Кога крушата ще стане сладка?
НАГОРЕ