Търсене в беседите за 'Виктор Юго'

А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. (втори вариант)
Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва? “ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения. Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
към втори вариант >>

2. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

„Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман?
А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли? Казват: „Добър е Господ“. Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви? „Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман? – той туря там един герой, Жан Валжан, и една героиня Козета. Той я взема като едно бедно момиченце – нали така? – а същевременно той се влюбва в нея, но не е в състояние да се ожени. Когато тя се влюбва в другиго, в един млад, него го обзема дълбока тъга и става ексцентричен. И ние всички, когато се влюбим в света и не можем да го придобием, ставаме ексцентрични.
към беседата >>

3. Съблазните

Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа.
Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа.
към беседата >>

4. Приливи и отливи

Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал?
Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд.
към беседата >>

5. Трите зрънца

Има една книжка от д-р Миркович за духа на Виктор Юго. (втори вариант)
Приложението на тази велика наука да ви бъде едно ръководство и спомагало в живота ви и спомагало в сегашната ви наука. Да ви научи как трябва да употребявате сегашното си знание. След като минете в друг свят, в друго едно състояние, туй, което вий не сте преживели, туй, което вашата душа не е преживяла, всичко туй ще слети като листата и у вас ще остане само вашето. И вий ще се намерите много обикновен човек. Тук може да сте първокласен философ. Има една книжка от д-р Миркович за духа на Виктор Юго. Колко знаменит бил тук, на Земята, а там бил много обикновен. Той сам говори за себе си. Защото мащабът в другия свят е други. Сега, при тези условия, благоприятните, при които се намирате, аз искам във вас да има юначество. Някой път бих ви препоръчал да идете да видите онези хора, които се занимават с революции, с бунтове.
към втори вариант >>

6. Планетни влияния

Също така върху характера на човека влияят и книгите - например ако четете книгите на Виктор Юго, вие се свързвате със Слънцето и Юпитер.
Затова тя има кръгла форма и червен или розов цвят. Под чие влияние се намира ябълката? Под влиянието на Венера и на Скорпион. Изобщо растенията и плодовете съдържат такъв род енергии, в зависимост от планетите, с които са свързани; планетите пък са свързани със звездите от зодиака. Искате ли да въздействате по някакъв начин върху характера си, вие трябва да употребявате такава храна, която да ви даде съответните енергии; особено силно въздействие оказват плодовете. Също така върху характера на човека влияят и книгите - например ако четете книгите на Виктор Юго, вие се свързвате със Слънцето и Юпитер. При това за всяка възраст човек трябва да чете съответни книги. В бъдеще човек ще употребява храна, съответна на възрастта и на развитието му; всеки ден човек ще употребява храна и според планетите, които действат този ден: в понеделник - една храна, във вторник - друга и т. н. И днес човек се стреми към разнообразие в храната, но между храната, която употребява, и планетата, която в дадения момент действа, няма съответствие. Като изучава живота си и проявите на своя характер, човек дохожда до убеждението, че се намира под влиянието на планетите не само външно, физически, но и вътрешно, т. е. духовно; оттам казваме, че който е страхлив, той се намира под влиянието на Сатурн; който мрази - под влиянието на Марс; който се влюбва лесно - под влиянието на Венера.
към беседата >>

Невъзможно е днес човек да се прослави пред целия свят; и най-видните богове, и най-видните учени, писатели, философи, музиканти не са известни на целия свят - какво знаят хотентотите22 например за Бетовен23, за Виктор Юго24 или за друг учен или писател?
Като живее на Земята, всеки човек има възможност да сгреши, да направи някакво опущение, но щом има характер, щом има добри заложби в себе си, той е готов да го изправи и да прояви доброто, което е вложено в него. Всеки недъг в човека, който става причина за грешки, не е нищо друго, освен остатък от желанията на някое пред- потопно животно; и да иска да задоволи тия желания в себе си, човек се намира в невъзможност - няма съответна храна за тях; като не може да ги задоволи, те го измъчват. Има ненаситни желания в човека, които живеят заедно с него, но той не може нито да ги задоволи, нито да се освободи от тях и така заминава за другия свят; за да се справи с едно такова желание, човек трябва да намери в себе си друго някое, съответно на първото, в което да влее неговата енергия. Следователно всяко ненаситно желание за слава, за богатство, за знание не е нищо друго, освен остатък от желанията на предпотопните животни (динозаври, полиозаври и т. н.). Фактът, че тия животни са изчезнали от лицето на Земята, показва, че днес няма условия за тяхното съществуване; и желанията им днес са нереализуеми. Невъзможно е днес човек да се прослави пред целия свят; и най-видните богове, и най-видните учени, писатели, философи, музиканти не са известни на целия свят - какво знаят хотентотите22 например за Бетовен23, за Виктор Юго24 или за друг учен или писател? Само културните хора се интересуват от великите личности в света и даже и те нямат еднакво мнение за тях - например някои боготворят Бетовен, но те са малко на брой, не е целият свят. Има музикални гении, които още не са дали мнението си за Бетовен - ония, които са се проявили чрез Бетовен, мълчат, не дават мнението си за него; един ден те пак ще се проявят и ще дадат на света нещо по-хубаво от това, което досега са дали. Днес още няма условия за проявяване на възвишената музика. Не е лесно да се създаде истински гений; за да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има идеално организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него. Сега, като казвам да изучавате небето и звездите по него, имам предвид да се свързвате с Разумните сили, които действат в тях, за да се облагородите.
към беседата >>

Виктор Юго, Сент-Ив, Кант, Лаплас, Толстой? (втори вариант)
Когато искате да измените във философско отношение вашия характер, трябва да употребявате известна храна – или череши, или сливи, или портокали, или лимони. Чрез плодовете човек може да си въздейства. При това – чрез четене на някои писатели. Трябва да разделите и писателите. За пример романите на Жул Верн [към] кои спадат? Виктор Юго, Сент-Ив, Кант, Лаплас, Толстой? (- В Юго – Слънцето и Юпитер.) При едно четене трябва да систематизирате всички списатели съобразно с астрологията и в разните възрасти човек да избира. За бъдеще храната ще бъде съобразно с развитието – всеки ден ще имаш определена храна. Днес ти е определена храна от Венера, утре – от Меркурий, всеки ден ще гледаш. На втория ден пак ще започнеш. Ще избираш авторите по същия начин.
към втори вариант >>

(- В Юго – Слънцето и Юпитер.) При едно четене трябва да систематизирате всички списатели съобразно с астрологията и в разните възрасти човек да избира. (втори вариант)
Чрез плодовете човек може да си въздейства. При това – чрез четене на някои писатели. Трябва да разделите и писателите. За пример романите на Жул Верн [към] кои спадат? Виктор Юго, Сент-Ив, Кант, Лаплас, Толстой? (- В Юго – Слънцето и Юпитер.) При едно четене трябва да систематизирате всички списатели съобразно с астрологията и в разните възрасти човек да избира. За бъдеще храната ще бъде съобразно с развитието – всеки ден ще имаш определена храна. Днес ти е определена храна от Венера, утре – от Меркурий, всеки ден ще гледаш. На втория ден пак ще започнеш. Ще избираш авторите по същия начин. В понеделник, във вторник, в сряда, в четвъртък.
към втори вариант >>

Най-виднитс писатели, Виктор Юго – хотентотите какво знаят за него? (втори вариант)
За пример желание имате да се прославите, че всички за вас да говорят. То е невъзможно. Даже и боговете, и те не могат. Вие имате едно желание цял свят да говори за вас. То е допустимо, но не може да се реализира. Най-виднитс писатели, Виктор Юго – хотентотите какво знаят за него? Бетовен – че какво знаят за него? Знаят културните хора. Тези културни хора, те важат за нас. Но тези културни хора, и те нямат еднакво мнение за Бетовен. Онези, които боготворят Бетовена, те са 1000-2000, не са повече.
към втори вариант >>

7. Принципи на нещата

За пример, в романа „Клетниците“ от Виктор Юго, главният герой, Жан Валжан, представлява самия автор.
И тъй, главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете ли да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота. Казвате: „Добре е човек да чете различни книги, там да намира силни характери“. – От мое гледище това не е необходимо. Който пише романи или някакви драми, той се излага на ред падения. За пример, в романа „Клетниците“ от Виктор Юго, главният герой, Жан Валжан, представлява самия автор. Лицето Жан Валжан не се среща в живота. И Толстой, в своите романи „Война и мир“ и „Възкресение“, също така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: „Тук се изнасят велики истини“. Не, това още не са велики истини. Без да искат, авторите на тези романи са скрили малко истината.
към беседата >>

8. По-долен от ангелите

Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица.
Хората могат да внесат в човека много идеи и идеали, но онзи вечен идеал, който осмисля живота, който дава истинско направление на човешкия дух, това е връзката ни с Първата Причина, с Великата Божия Любов. Това подразбира познаване на Онзи, Който ни е създал, Който ни е дал условия да живеем, да растем и да се развиваме. Сега, аз държа тази беседа за ученици, които ме разбират; онези пък, които не ме разбират, нека слушат само. И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман, да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица. Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка. Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват.
към беседата >>

9. Дерзай, дъще!

След това пък трябва да дойдат писатели, като Виктор Юго, или Достоевски да опишат вътрешния смисъл на този роман.
Според едно предание, и Библията някога е била вързана с верига. Обаче, това не е важно. Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само от евреите. Част от нея е писана от египтяните; те пък са взели много неща от другаде и т.н. Ако речем да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишем цял роман. След това пък трябва да дойдат писатели, като Виктор Юго, или Достоевски да опишат вътрешния смисъл на този роман. С ред примери от живота, Достоевски е описал добре, какво се крие в сърцата на хората. В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов. Един ден, като отивал на лов, по невнимание, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала. Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите си, да разберат чие е това дете, което се осмелило да удари неговата хрътка. Като намерили детето, той заповядал да му го доведат.
към беседата >>

Мнозина от вас сте чели романа „Клетниците" от Виктор Юго.
Затова, именно, апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме." В това отношение, колкото повече живи, разумни частици живеят в дадено същество, толкова на по-висок уровен се намира то. Значи, хората се различават едни от други, именно, по количеството и качеството на разумните клетки, на разумните частици или на разумните живи души, които живеят в тях. Това показва, че всички хора нямат еднакво количество от тия разумни души в себе си. Гениалните, великите хора съдържат в себе си най-голямо количество от тия разумни души. Нека всеки от вас се запита, колко от тия разумни души живеят в него. Мнозина от вас сте чели романа „Клетниците" от Виктор Юго. Каква идея имал авторът, за да напише този роман? Той искал да покаже на хората, че външните условия развращават хората. Ние виждаме, как главният герой, Жан Валжан, за открадването на един хляб е трябвало да лежи в затвор цели 19 години. През останалото време е трябвало да бяга, да се крие, да не го хванат. Днес срещате хора, които са откраднали хиляди левове, но не бягат, никой не ги преследва, ходят спокойно от град на град.
към беседата >>

10. Единният / Единият. Основната идея на живота

Например романът от Виктор Хюго, от Иван Вазов и пр. (втори вариант)
Сега да преведа. Вие например, написвате една книга и като пишете, вие сте дрехар. Написали сте един роман. Както един дрехар излага дрехата си на витрината. Така и вие излагате романа на витрината. Например романът от Виктор Хюго, от Иван Вазов и пр. В „Клетниците“, първата точка е Жан Вължан. Един нехранимайко, когото Виктор Хюго е направил светия. И другата точка Козета. Жан Вължан знае да работи с четка, написа една хубава картина. Обаче друг се влюбва в нея.
към втори вариант >>

Един нехранимайко, когото Виктор Хюго е направил светия. (втори вариант)
Написали сте един роман. Както един дрехар излага дрехата си на витрината. Така и вие излагате романа на витрината. Например романът от Виктор Хюго, от Иван Вазов и пр. В „Клетниците“, първата точка е Жан Вължан. Един нехранимайко, когото Виктор Хюго е направил светия. И другата точка Козета. Жан Вължан знае да работи с четка, написа една хубава картина. Обаче друг се влюбва в нея. И казва: „Да ти платя за картината.“ Най-простите процеси в природата можем да ги преведем.
към втори вариант >>

11. Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата

Кои са идеите на Виктор Хюго; кои са основните идеи на „Война и мир“ и на „Клетниците“? (втори вариант)
Направете едно разграничение между книгите „Война и мир“ и „Клетниците“. Каква е разликата между тях? Кои са идеите на Виктор Хюго; кои са основните идеи на „Война и мир“ и на „Клетниците“? Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака? “ -“За да ходят по-бързо.“ -“Защо Господ направил човека с ръце? “ -“За да работи“, казало детето. Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста? “ Детето казало: „За да лае.“
към втори вариант >>

Какво е дал Виктор Хюго? (втори вариант)
Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант? Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо. Вие се спирате на повърхността на нещата. във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста.
към втори вариант >>

12. Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)

Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? (втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“? Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални.
към втори вариант >>

П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. (втори вариант)
До какви заключения дойдохте по темата от „Клетниците“ и „Война и мир“? Кои са подбудителните причини, за да напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго.
към втори вариант >>

Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. (втори вариант)
П.Т.Х. Хюго е талантлив човек, а Толстой е гениален човек. Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка.
към втори вариант >>

Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. (втори вариант)
Следователно, тези двамата не могат да гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания? Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана.
към втори вариант >>

Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. (втори вариант)
Не. Следователно, техните наблюдения ще се различават. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални. Сега да се повърнем към метода на Толстой и на Хюго. Всеки един от вас в дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личните способности, как да се развива човек. И дава пример с епископа, какво влияние може да окаже върху Жан Вължан със своята постъпка. Но не е само неговата постъпка. След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана. Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва да се събуди. Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат да му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат да се подобрят тия вътрешни условия.
към втори вариант >>

Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. (втори вариант)
Има една посторонна причина, която се намесва и смущава неговия ум. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя терен. Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал.
към втори вариант >>

Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А (втори вариант)
Един паралел може да теглим между Жан Вължан и Наполеон. Това са два типа сходни. Жан Вължан е мястото, отдето Наполеон е излязъл или Жан Вължан е Наполеон при лошите условия. Жан Вължан, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига в обществото, което управлява, значи, справил се е с външните условия. Хюго взема своя герой от паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процес. Толстой иска да покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може да слезе от висотата, до която е достигнал. И Наполеон най-после става един простак. Толстой казва: „Наполеон не е никакъв гений.“ И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французите добре.
към втори вариант >>

Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. (втори вариант)
И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога да бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“ Човек може да се издигне, но трябва разумно да се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва да започне от Жан Вължан. И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва да започне от Жан Вължан. Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет. Там претърпява той голямо мъчение, неправди, години след години. Но Виктор Хюго, като талантлив, изкарва тия вътрешни страни на Жан Вължан. Той страда, като вижда несправедливостите на хората. Най-после той вижда един добър човек, който си показва човещината, приема го у дома си и му казва, туря го наред със себе си. Сестра му донася сребърните лъжици. Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура.
към втори вариант >>

Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. (втори вариант)
Той се учудва на тях, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък. Този Наполеон Жан Вължан, не мисли нищо повече. Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали. След това бързо офейква, качва се на стената и избягва. На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях. Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях.
към втори вариант >>

Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. (втори вариант)
Дай ми парите! Те са мои, дигни си крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „Да се махаш оттук, че виждаш ли? “ Детето се уплашва и избягва. Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо. Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати.
към втори вариант >>

И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. (втори вариант)
Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага си казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избягало далеч. Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо. Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това?
към втори вариант >>

Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. (втори вариант)
Оттам насетне Хюго туря своя герой в друга фаза и той става Наполеон. Той го поставя вече много високо. Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса.
към втори вариант >>

Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. (втори вариант)
Той го поставя вече много високо. Рекох, това са методи. И Хюго, и Толстой имат пред вид техните обществени схващания. По кой начин трябва човек да се възпита? Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати от своите наблюдения. И Толстой изкарва своите резултати от неговите наблюдения. Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със себе си, искал да се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това? “ Той вижда, че този живот не струва и решава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса. И той казва: „Има един път, по който човек може да излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“.
към втори вариант >>

И Толстой и Хюго са били съвестни. (втори вариант)
Едно време беше [с] шапка, а сега си без шапка. Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена. И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари.
към втори вариант >>

Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. (втори вариант)
Едно време с хубави дрешки, а сега със скъсанички. И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена. И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание.
към втори вариант >>

Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. (втори вариант)
И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко! “ И за шапки, и за хубави дрехи, и за скъсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена. И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. Не подразбирам, че този ред не може да съществува, а ние разбираме, че можем да бъдем свободни от това желание. Можем да бъдем свободни!
към втори вариант >>

Сега имайте на ум Толстой и Хюго! (втори вариант)
В какво седи тази ученост? Идеята е правилна. Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва.
към втори вариант >>

Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. (втори вариант)
Всеки от вас може да бъде много учен. Но тъй, както сега схващате некога учеността, това е неправилно схващане. Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона.
към втори вариант >>

Виждаме и друга идея от Хюго. (втори вариант)
Така вие ще влезете в известно заблуждение. Сега имайте на ум Толстой и Хюго! Имайте на ум Наполеон и Жан Вължан в своята слава. Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва.
към втори вариант >>

Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. (втори вариант)
Хюго описва Наполеона, как е излязъл от каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може да влезе в каторгата. Виждаме и друга идея от Хюго. Той поставя Жан Вължан да се изповядва. Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците.
към втори вариант >>

И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. (втори вариант)
Той казва: „Аз съм Жан Вължан.“ Но Жан Вължан пак изгубва своята слава в лицето на Наполеона. Хюго туря така, но с това у Жан Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря друг един образ, съобразно своята теория: Не противи се злому Кутузов. Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него?
към втори вариант >>

Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. (втори вариант)
Той има двата героя: единият, който настъпва и другият, който отстъпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископ, който отстъпва. И той е героя, дава си светилниците. И Кутузов отстъпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личностите на Хюго не са исторически. Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него. Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте?
към втори вариант >>

Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? (втори вариант)
Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може да се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности. Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него? “ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него. Няма да ви питам сега, какво разбрахте? Светлината, която добихте? Как си представяте героите на Хюго и героите на Толстоя? Защото всяко нещо, което четете, трябва да го съпоставите. Ние сме за пряката връзка. Ако не можем да направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас. Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас. За да знае човек много, той трябва да намери тия връзки, които съществуват в природата, за да може да се ползува.
към втори вариант >>

13. Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата

Сега ние ще минем да направим един малък разбор на Толстой и Виктор Хюго. (втори вариант)
Някои от тия знаци съществуват, но нямат същото предназначение вътре. Тук имате форми, които са преходни. Може една наука да замени знаците с други и пак да означава същия процес. Сега онова, което искаме да извлечем, е следующето: онзи, който разбира, ще види, че тук има едно скрито отношение. А, който не разбира, ще каже: „Нищо няма.“ Теоремата на Питагор на геометричен език е следната:[3] И другата формула на геометричен език е:* Сега ние ще минем да направим един малък разбор на Толстой и Виктор Хюго. Туй, което те са писали, може да са мислили по този начин, но може и никак да не са мислили така. Може да е вярно, и може да не е вярно по отношение на тях. Известни форми, които съществуват в природата, се подържат от усилената деятелност на човешката мисъл. Има известна усилена деятелност, която е създала очите. Сега законът, който искам да извадя, е следующият: Защо трябва да мислим и защо трябва правилно да чувствуваме?
към втори вариант >>

14. Разбиране на живота

Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“.
Някога човек ще се прояви като добър, а някога - като лош. Обаче, само един път в живота си човек може да се прояви истински добър и един път - истински лош. Това се дължи на силите и способностите в човека, които постепенно се издигат до своя зенит и постепенно слизат надолу. Запример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“. Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите. Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“. Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи. Тази точка представя плод, който е завързал и узрял. Щом стигне върха на своето творчество в дадена област, писателят трябва да мине в друга. Остане ли още в първата област, той ще се прояви като обикновен човек. Човек непрестанно расте от слава в слава, от знание в знание, от сила в сила.
към беседата >>

15. Сторете да насядат

Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви.
Щом забогатее, той престава да мисли, да учи и започва да надебелява. Срещате го след няколко години, но в лицето му, не можете да познаете онзи млад, енергичен, интелигентен човек. Значи, щом мисълта на човека не работи усилено, той престава да учи. В резултат на това се явява надебеляване, затлъстяване. Всяко забогатяване на човека материално, сърдечно или умствено, води към натрупване, към наслояване. Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви. Какво трябва да правите, за да се освободите от наслояването? – Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие". Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека.
към беседата >>

Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя?
Всяко забогатяване на човека материално, сърдечно или умствено, води към натрупване, към наслояване. Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви. Какво трябва да правите, за да се освободите от наслояването? – Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие". Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека.
към беседата >>

Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека.
Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви. Какво трябва да правите, за да се освободите от наслояването? – Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие". Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата.
към беседата >>

В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна.
– Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие". Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана.
към беседата >>

В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана.
В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната. И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска.
към беседата >>

В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия.
Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната. И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престъпиш ли този закон, веднага някое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение.
към беседата >>

В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната.
Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната. И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престъпиш ли този закон, веднага някое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение. Светът, в който хората живеят, е разумен.
към беседата >>

– Или като на Хюго, или като на Толстоя.
Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престъпиш ли този закон, веднага някое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение. Светът, в който хората живеят, е разумен. Следователно, страданията, мъчнотиите, неволите на хората се дължат, именно, на това, че те искат да живеят според своите лични разбирания. Живеят ли така, те непременно ще влязат в стълкновение с разумния свят около себе си и ще страдат...Какви са разбиранията на хората? – Или като на Хюго, или като на Толстоя. Обаче и едните, и другите разбирания са едностранчиви. Когато разумният свят иска да осуети плана на някой човек, той му поставя ред спънки и препятствия. Така постъпиха и с Наполеона. По същия начин действува и дяволът. Когато иска да осуети плана на някой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживее, да използува младините си и т. н.
към беседата >>

Четете един роман, например от Виктор Юго „Клетниците" или от Толстой „Война и мир", или друг някакъв роман от някой писател - от всички се наслояват известни мисли. (втори вариант)
Все замислен върви. Направят ли го обаче чорбаджия, след две-три години той се напълва, пуща коремче, изведнъж затлъстява и българите казват - провървя му някак. Значи спрял е процесът на учението, а се явява физическото натрупване, затлъстяване. Нима мислите вие, че когато човек забогатява, това не е натрупване. Нима мислите вие, че когато четете един роман, не се наслояват известни мисли в ума ви? Четете един роман, например от Виктор Юго „Клетниците" или от Толстой „Война и мир", или друг някакъв роман от някой писател - от всички се наслояват известни мисли. По какво се отличават романите на Юго от романите на Толстой? Според мене Виктор Юго изразява индивидуалните качества у човека. Той иска да изкара идеята, че човек сам може да се поправи, има нещо хубаво вложено в него. Тази е идеята в целия терен на неговата мисъл. Затова той изкарва Жан Валжан от едно общество и го поставя в друго, като нарежда около него ред лица като пробни камъни.
към втори вариант >>

По какво се отличават романите на Юго от романите на Толстой? (втори вариант)
Направят ли го обаче чорбаджия, след две-три години той се напълва, пуща коремче, изведнъж затлъстява и българите казват - провървя му някак. Значи спрял е процесът на учението, а се явява физическото натрупване, затлъстяване. Нима мислите вие, че когато човек забогатява, това не е натрупване. Нима мислите вие, че когато четете един роман, не се наслояват известни мисли в ума ви? Четете един роман, например от Виктор Юго „Клетниците" или от Толстой „Война и мир", или друг някакъв роман от някой писател - от всички се наслояват известни мисли. По какво се отличават романите на Юго от романите на Толстой? Според мене Виктор Юго изразява индивидуалните качества у човека. Той иска да изкара идеята, че човек сам може да се поправи, има нещо хубаво вложено в него. Тази е идеята в целия терен на неговата мисъл. Затова той изкарва Жан Валжан от едно общество и го поставя в друго, като нарежда около него ред лица като пробни камъни. Такава е например неговата храненица Козета, нейният възлюбен Мариус, после епископът, Жавер и др.
към втори вариант >>

Според мене Виктор Юго изразява индивидуалните качества у човека. (втори вариант)
Значи спрял е процесът на учението, а се явява физическото натрупване, затлъстяване. Нима мислите вие, че когато човек забогатява, това не е натрупване. Нима мислите вие, че когато четете един роман, не се наслояват известни мисли в ума ви? Четете един роман, например от Виктор Юго „Клетниците" или от Толстой „Война и мир", или друг някакъв роман от някой писател - от всички се наслояват известни мисли. По какво се отличават романите на Юго от романите на Толстой? Според мене Виктор Юго изразява индивидуалните качества у човека. Той иска да изкара идеята, че човек сам може да се поправи, има нещо хубаво вложено в него. Тази е идеята в целия терен на неговата мисъл. Затова той изкарва Жан Валжан от едно общество и го поставя в друго, като нарежда около него ред лица като пробни камъни. Такава е например неговата храненица Козета, нейният възлюбен Мариус, после епископът, Жавер и др. Обаче, като четете Толстоя, той прокарва следната идея: не е важно само това, което човек може да направи, но има един външен закон в света, който регулира нещата.
към втори вариант >>

Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. (втори вариант)
Тази е идеята в целия терен на неговата мисъл. Затова той изкарва Жан Валжан от едно общество и го поставя в друго, като нарежда около него ред лица като пробни камъни. Такава е например неговата храненица Козета, нейният възлюбен Мариус, после епископът, Жавер и др. Обаче, като четете Толстоя, той прокарва следната идея: не е важно само това, което човек може да направи, но има един външен закон в света, който регулира нещата. И за да прокара своята идея, той взима в романа си „Война и мир" един исторически сюжет. Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. Наполеон излезе пред Кутузов, който отстъпваше постепенно, докато най-после Наполеон попадна в неблагоприятни условия, обърна гръб и се върна във Франция. Питам, този Наполеон не беше ли същият силният, гениалният, че не можа да отиде в Русия? И Толстой е прав, и Юго е прав. Обаче единият разглежда живота отвътре, а другият отвън. И у двамата няма никакво противоречие.
към втори вариант >>

И Толстой е прав, и Юго е прав. (втори вариант)
Обаче, като четете Толстоя, той прокарва следната идея: не е важно само това, което човек може да направи, но има един външен закон в света, който регулира нещата. И за да прокара своята идея, той взима в романа си „Война и мир" един исторически сюжет. Той взима Наполеона и го поставя при същите условия, при които Юго поставя своя Жан Валжан. Наполеон излезе пред Кутузов, който отстъпваше постепенно, докато най-после Наполеон попадна в неблагоприятни условия, обърна гръб и се върна във Франция. Питам, този Наполеон не беше ли същият силният, гениалният, че не можа да отиде в Русия? И Толстой е прав, и Юго е прав. Обаче единият разглежда живота отвътре, а другият отвън. И у двамата няма никакво противоречие. Някои критици ще кажат, че Толстой не е прав в разсъжденията си. Не, има един закон, който регулира отношенията между хората, който регулира външните условия, които идват. Целия свят е съчетание от разумни същества, които съзнават нещата и регулират живота.
към втори вариант >>

Обаче нашите разбирания ще бъдат разбиранията или на Виктор Юго, или тези на Толстоя. (втори вариант)
Ти не можеш да вършиш, каквото искаш. Например вървиш по пътя и удариш едно дете, но дойде бащата, улови те и те запитва: „Кой ти даде това право? " Ти можеш да обидиш, да оскърбиш някого, но веднага при тебе идва едно друго разумно същество, което го защитава. Следователно ние живеем в един разумен свят. И всички наши стълкновения, страдания, нещастия, песимизъм, неволи се дължат на онова положение, че ние искаме да живеем, както разбираме. Обаче нашите разбирания ще бъдат разбиранията или на Виктор Юго, или тези на Толстоя. И Толстой гледа едностранчиво. Когато Наполеон влезе в Русия, той беше вече стар и затова не сполучи. Тъй щото, когато провидението иска да осуети плана на някое същество, те ще му създадат ред спънки. Когато дяволът иска да осуети един план на някой човек, той ще му каже: „Ти си млад, не ти е време да се занимаваш с духовни работи, поживей си малко, но има доста време още, докато станеш религиозен, набожен, използвай младите години, веднъж са те, ожени се, използвай разумно времето." Този дявол ще ти наведе ред доказателства, ще ти посочи ред автори, еди-кой си философ така казвал, иначе казвал, ще ти донесе вода от деветдесет и девет кладенци, но ще дойдат старите години, ще се яви диабетът, склерозата, пулсът на сърцето ще се намали, храносмилането ще отслабне и ти ще кажеш: „Изгубих времето си. Трябваше на млади години да се замисля.
към втори вариант >>

16. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата

После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. (втори вариант)
Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания. Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни. Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си.
към втори вариант >>

17. С благост и Истина

В романа „Клетниците” от Виктор Юго, имаме добър пример с епископа.
В широк смисъл на думата, крадено богатство наричаме онова, което не е придобито по закона на любовта. Това богатство внася съблазън в човешкия живот и става причина за пропадането на стотици и хиляди хора. Имате ли такова богатство, раздавайте го. Задържите ли го за себе си, то ще стане причина да ви оберат, даже и живота ви да отнемат. Богатството ви не трябва да изкушава хората. В романа „Клетниците” от Виктор Юго, имаме добър пример с епископа. Когато Жан Вължан откраднал свещника му, и стражар го довел при епископа, да пита, негов ли е свещникът, последният спокойно отговорил: Свещникът е мой, наистина, но аз му го подарих. Питам: от ваше гледище, кое богатство е чисто, т.е. получено чрез закона на правдата? Който има такова богатство, ще го тури в касата си, ще я затвори добре, но няма да я заключи. Всеки, който се опита да краде от тези пари, нищо няма да спечели.
към беседата >>

18. Пътя на енергията / Прав път на енергиите

Виктор Юго написа едно от най-хубавите си произведения „Клетниците“, но и до днес още има клетници, даже повече, отколкото в негово време.
В какво се изразява даровитостта им? Някой написал 100 книги, затова бил даровит. Ако прочетете романите на някой даровит писател, какво особено ще научите? Всеки автор си има по един герой или една героиня, които живеят добре или зле и в края на краищата единият или двамата умират. Толстой написа романа „Война и мир“, но и след това хората продължават да воюват. Виктор Юго написа едно от най-хубавите си произведения „Клетниците“, но и до днес още има клетници, даже повече, отколкото в негово време. Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа. Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни.
към беседата >>

Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа.
Някой написал 100 книги, затова бил даровит. Ако прочетете романите на някой даровит писател, какво особено ще научите? Всеки автор си има по един герой или една героиня, които живеят добре или зле и в края на краищата единият или двамата умират. Толстой написа романа „Война и мир“, но и след това хората продължават да воюват. Виктор Юго написа едно от най-хубавите си произведения „Клетниците“, но и до днес още има клетници, даже повече, отколкото в негово време. Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа. Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава.
към беседата >>

Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня.
Окологът изучава вървежа на човека. По него той познава дали човек е щедър, милостив, силен и др. Ще кажете, че тези неща нямат практическо приложение. Окултната наука препоръчва да се изучава първо онова знание, което има приложение не за използване, а като допирни точки в живота. Ще се върна пак към големите писатели. Например, Виктор Юго описва живота на Козета, неговата героиня. Козета беше малко, бедно, изоставено дете. Но когато Жан Валжан го взе под свое покровителство, то израстна и стана красива мома. Това показва, че когато се събудят известни сили и чувства в човека, нова архитектура се създава в него и той става красив. Чертите на лицето, веждите, усмивката изразяват нещо особено. Значи от вътрешните сили на човека зависи неговата красота или грозота.
към беседата >>

Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. (втори вариант)
Че не може да ядеш много, това е икономия. За някого казваш, че е много даровит. Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“?
към втори вариант >>

И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? (втори вариант)
В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата.
към втори вариант >>

Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. (втори вариант)
Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните.
към втори вариант >>

Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. (втори вариант)
И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже - тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле. А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече. Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“?
към втори вариант >>

Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. (втори вариант)
В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора? Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора? Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен.
към втори вариант >>

19. Петте ечемичени хляба

“ Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой.
Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има едно друго слънце, с което е свързана цялата наша Слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек, за да стане учен, ще каже: „Отде е това слънце, отде е човекът? Кой от вас е видял човека? “ Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Де е Толстой? Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът. Христос казва: „Туй, което аз ви говоря, то е духът и животът.“ Туй, което ти мислиш, туй което ти чувстваш, туй което ти съзнаваш, то е човекът. Човешката мисъл, това си ти, човешките чувства, това си ти и твоите постъпки в дадения случай си ти.
към беседата >>

Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. (втори вариант)
Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има едно друго слънце, с което е свързана цялата наша слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек за да стане учен, ще се мъчи да доказва откъде са дошли слънцето и човекът. Кой от вас е видял човека? Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Къде е Толстой? Това, което умира не е човекът. Това, което не умира, то е човекът. Христос казва: “Това, което аз говоря, то е Духът и животът.” Това, което ти мислиш, това, което ти чувстваш, това, което ти съзнаваш, то е човекът. Човешката мисъл това си ти, човешките чувства, това си ти и твоите постъпки в дадения случай си ти.
към втори вариант >>

20. Свещеното сърце

Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго.
Други неща засягат симпатичната нервна система. Важно е да се различават тези неща и разумно да се използват. Четеш един роман, който засяга или само ума, или само сърцето. Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго? “ – Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори, подобен на него, не може да се създаде.
към беседата >>

Казваш: „Защо не съм и аз като Юго?
Четеш един роман, който засяга или само ума, или само сърцето. Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго? “ – Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори, подобен на него, не може да се създаде. Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието ѝ, но опасно е, ако умът ви взима участие в тях. Влезе ли умът, ще развали работата.
към беседата >>

“ – Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан.
Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго? “ – Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори, подобен на него, не може да се създаде. Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието ѝ, но опасно е, ако умът ви взима участие в тях. Влезе ли умът, ще развали работата. В случая доброто в човека трябва да бъде на първо място.
към беседата >>

Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. (втори вариант)
Други неща засягат симпатичната нервна система. Важно е да се различават тези неща и разумно да се използват. Четеш един роман, който засяга или само ума, или само сърцето. Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго? “ Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори подобен на него не може да се създаде.
към втори вариант >>

Казваш: „Защо не съм и аз като Юго? (втори вариант)
Четеш един роман, който засяга или само ума, или само сърцето. Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго? “ Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори подобен на него не може да се създаде. Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието й, но опасно е, ако умът ви взима участие в тях. Влезе ли умът, ще развали работата.
към втори вариант >>

“ Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. (втори вариант)
Това не е правилно. И романът трябва да засяга едновременно и ума, и сърцето. Четеш „Клетниците“ от Виктор Юго. Възхищаваш се от великолепното изнасяне на героя Жан Валжан. Казваш: „Защо не съм и аз като Юго? “ Не, само един Юго можа да изнесе толкова сполучливо героя Жан Валжан. Роман като „Клетниците“ само веднъж може да се напише. Втори подобен на него не може да се създаде. Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието й, но опасно е, ако умът ви взима участие в тях. Влезе ли умът, ще развали работата. В случая доброто в човека трябва да бъде на първо място.
към втори вариант >>

21. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност

Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. (втори вариант)
А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число. Значи мома и моми. Ако е мома, е една, ако е моми, много са.
към втори вариант >>

22. Новото учение

Виктор Юго все себе си описва.
Разбирайте ме ясно: трептенията на тази музика, в дадения случай, ще отслабят твоята нервна система и ще ти дадат едно криво разбиране на живота. Много пъти, един музикант, като е бил болен, неразположен, е написал някои тъжни работи. Хубаво е и това. Има много автори, писатели, които са писали тъжни неща: той не живял добре с жена си, с дъщерите и синовете си имал трудности – описва своите домашни страдания в романа, който е написал. Като чета съчиненията на Толстой, например, виждам, че той все себе си описва. Виктор Юго все себе си описва. Казват: "Гениален човек! " Като го гледам, виждам, че Виктор Юго е много обикновен човек, краен материалист, държи се за материалните работи като слепец за тоягата. И както описва своята Козета и Жан Валжан, с интригите, любовните закачки – това са все закачки на самия Юго. Да го оставим сега, нямаме нищо против. Но според мен нито Юго, нито Толстой са описали любовта.
към беседата >>

" Като го гледам, виждам, че Виктор Юго е много обикновен човек, краен материалист, държи се за материалните работи като слепец за тоягата.
Хубаво е и това. Има много автори, писатели, които са писали тъжни неща: той не живял добре с жена си, с дъщерите и синовете си имал трудности – описва своите домашни страдания в романа, който е написал. Като чета съчиненията на Толстой, например, виждам, че той все себе си описва. Виктор Юго все себе си описва. Казват: "Гениален човек! " Като го гледам, виждам, че Виктор Юго е много обикновен човек, краен материалист, държи се за материалните работи като слепец за тоягата. И както описва своята Козета и Жан Валжан, с интригите, любовните закачки – това са все закачки на самия Юго. Да го оставим сега, нямаме нищо против. Но според мен нито Юго, нито Толстой са описали любовта. Изобщо не съм намерил автор, който да е описал любовта. Ако я описвам, ако реша да създам една трагедия, ще я създам по нов начин.
към беседата >>

И както описва своята Козета и Жан Валжан, с интригите, любовните закачки – това са все закачки на самия Юго.
Има много автори, писатели, които са писали тъжни неща: той не живял добре с жена си, с дъщерите и синовете си имал трудности – описва своите домашни страдания в романа, който е написал. Като чета съчиненията на Толстой, например, виждам, че той все себе си описва. Виктор Юго все себе си описва. Казват: "Гениален човек! " Като го гледам, виждам, че Виктор Юго е много обикновен човек, краен материалист, държи се за материалните работи като слепец за тоягата. И както описва своята Козета и Жан Валжан, с интригите, любовните закачки – това са все закачки на самия Юго. Да го оставим сега, нямаме нищо против. Но според мен нито Юго, нито Толстой са описали любовта. Изобщо не съм намерил автор, който да е описал любовта. Ако я описвам, ако реша да създам една трагедия, ще я създам по нов начин. Обикновено, драмата започва така: Двама се влюбват.
към беседата >>

Но според мен нито Юго, нито Толстой са описали любовта.
Виктор Юго все себе си описва. Казват: "Гениален човек! " Като го гледам, виждам, че Виктор Юго е много обикновен човек, краен материалист, държи се за материалните работи като слепец за тоягата. И както описва своята Козета и Жан Валжан, с интригите, любовните закачки – това са все закачки на самия Юго. Да го оставим сега, нямаме нищо против. Но според мен нито Юго, нито Толстой са описали любовта. Изобщо не съм намерил автор, който да е описал любовта. Ако я описвам, ако реша да създам една трагедия, ще я създам по нов начин. Обикновено, драмата започва така: Двама се влюбват. Влюбват се и се венчават. Но неговата възлюбена, един ден, намира по-красив и по-богат от него и му изневерява.
към беседата >>

23. Забравените неща

Нали имате там в „Клетниците“ – романа от Виктор Хюго, тази млада героиня като се влюбила, става красива.
Трябва да знаем, че човек е творение на Бога, в човека има нещо много хубаво. Защо да не обичаш човека заради Онзи, Който го създал. Тогава в тебе ще се зароди едно чувство. Ти ще видиш, че грозните хора, ако ги обичаш или ако те обичат, стават красиви. Достатъчно е един човек да обича 5–10 да стане красив. Нали имате там в „Клетниците“ – романа от Виктор Хюго, тази млада героиня като се влюбила, става красива. Има грозни хора, като се влюбят, стават красиви, много красиви хора стават грозни. Ще ви приведа един пример. Един италиански художник търсил да намери млад момък, който да наподобява Христа. Най-после намира един, който наподобявал и го нарисувал. След 10 години му дошло на ум да нарисува Юда Искариотски.
към беседата >>

24. Възприемане на словото / Да се възприеме Словото

Вземете романите на Виктор Юго, на Толстой, все любовта се описва.
И много пъти мнозина трябва да се освободите от ония човешки философски познания. Много пъти сте чели книги, някой списател е писал нещо за любовта. Много хубави работи съм чул аз за любовта, но много малко е писано. Вземете всичките тия романи, които сега се пишат, все любовта описват. Всеки един роман все за любовта се разправя. Вземете романите на Виктор Юго, на Толстой, все любовта се описва. Между другите идеи – и любовта. Сега аз ви навеждам на тази мисъл, да се избавите, те са внушения; у всинца ви има известни заложени внушения, които не сте вложили вие. Запример мислите ли, вие вървите някъде и виждате някой вол впрегнат, веднага, той, човекът, е една фотография. И всеки ден, искашне искаш, се фотографират плочите. И като свършиш 120 години, те са безброй отпечатъци, които се наслояват в мозъка.
към беседата >>

25. Блажени сте ако любите!

Виктор Хюго в своя роман „Клетниците“, в разказа за Жан Валжан, като срещна онзи, на когото открадна свещниците, той казва: „Аз му ги подарих.
Понеже туй дете, което е близо, проточи ръката си, ще те разтърси. Този човек, който те разтърсва, той сам си дава правото. Нима онзи крадец, който дойде, ще те пита трябва ли да те обере или не. Често мене ме питат: „Защо ме обраха? “ Защото не изпълняваме Волята Божия. Виктор Хюго в своя роман „Клетниците“, в разказа за Жан Валжан, като срещна онзи, на когото открадна свещниците, той казва: „Аз му ги подарих. Аз го изкусих, ще си направя от по-прост метал, не от злато. Ако бяха от прост камък, никой няма да краде, но златните свещници желае да открадне. Половин килограм злато има, всеки ще ги задигне.“ Няма изкушение за добрите хора. Златните свещници не са изкушение, но за слабите хора са изкушение. Сега мнозина задават въпроса и казват: „Защо аз съм беден?
към беседата >>

26. Просете, търсете и хлопайте

Ето в романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан.
От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания се дължат на нашето минало. Ето в романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш?
към беседата >>

27. Любов към всичко

Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго?
„Какво си вдигаш току очите нагоре и надолу? “ С това детето ѝ отговаря: „Земята ме накара да взема ябълката, а Господ ми позволи да я изям.“ Майката, като го пита „Защо гледаш надолу? “, детето отговаря: „Защото искам да ям.“ „А защо гледаш нагоре? “ „Защото отгоре ми позволиха. Ако не ми позволяват отгоре, не мога да ям нищо.“ Защото без позволение от горе, никой човек не може да извърши нищо, ако не му е позволено. Как ще обясните онзи пример за Жан Валжан в романа на Виктор Хюго? На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне.
към беседата >>

Сега какво иска да каже Виктор Хюго?
На онзи епископ му откраднали златния светилник и той пред полицията казва: „Още един златен светилник имам. И него ще му дам.“ Той не го хваща за гушата и не му казва „Ти какво правиш? “, а сам си казва, че той е причината за [открадването на] златния светилник. Кой може да го задигне, ако той беше направен от пръст? Но понеже той е направен от злато, ще се намери някой да го задигне. Сега какво иска да каже Виктор Хюго? Че ние сме взели чуждото имане, че ние на Господа златото сме взели и цял въпрос става кой има повече злато и кой има по-малко. Казвам: Религиозните хора как ще разрешат въпроса? Ако аз бях един учен човек, според както сега хората живеят, според този начин, както ние живеем, нещастието върви подир нас като сянка. За да бъдеш ти щастлив, не ти трябва да имаш нужда от пари и да ги търсиш отвънка. Ти трябва да имаш тази магическа пръчица и като тропнеш и бутнеш в джоба си, един фунт английски ще имаш.
към беседата >>

28. Елате да разсъждаваме

Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан.
И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени. Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш. Ти си чел една книга. Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика.
към беседата >>

В какво седи всичката идея на Виктор Хюго?
Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш. Ти си чел една книга. Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая.
към беседата >>

– Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление.
Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли.
към беседата >>

Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли.
– Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли.
към беседата >>

29. Единственото богатство

След като решил той да реформира живота си, не понашему, но според идеала на Виктор Юго, той вижда, че едно дете играе с парите си.
Не ги туряйте до очите си, че да ослепеете, нито близо до ушите си, че да оглушеете. Нито ги туряйте при устата си, че да онемеете. Нито близо до ръката си, че да изсъхне ръката ви. Тогаз ще осакатиш ръцете си. В разказа за Жан Валжан има следното. След като решил той да реформира живота си, не понашему, но според идеала на Виктор Юго, той вижда, че едно дете играе с парите си. И Жан Валжан туря крака си върху парите му. Детето плаче и търси парите си. Жан Валжан знае къде са парите, но детето не знае. Питам: Ако твоят крак натиска парите, каква човещина има в тебе? Че, най-първо, ти не си пратен на Земята да бъдеш банкерин.
към беседата >>

Най-важно е неговото решение да реформира живота си - не по нашему, а според идеала на Виктор Юго. (втори вариант)
Ако тръгнеш на три крака, ти вече куцаш и тогава твоята работа е свършена. Не искам да кажа да се откажете от парите. Но турете парите там, където им е мястото. Не ги слагайте близо до очите си, за да не ослепеете, нито близо до ушите си, за да не оглушеете, нито ги туряйте при устата си, за да не онемеете Нито близо до ръката си, за да не изсъхне. Нали помните онази случка е Жан Валжан в романа "Клетниците"? Най-важно е неговото решение да реформира живота си - не по нашему, а според идеала на Виктор Юго. Но спомнете си епизода, когато той вижда как едно дете играе с парите си. И Жан Валжан туря крака си върху парите му! Детето започва да плаче и да търси парите си. Жан Валжан знае къде са. но детето не знае.
към втори вариант >>

30. Към свобода!

Има един пример в романа „Клетниците“ от Виктор Юго.
Казваш: „Човек не може да се въздържи.“ Ще се учиш сега при възпитанието си. Там седи характерът. Един човек изгубил 5000 лева. Взели са ти ги. Да допуснем, че един бърка в джоба ти и ти се разсърдиш. Има един пример в романа „Клетниците“ от Виктор Юго. Онзи взел златния светилник и го носи. Епископът си казал: „Изкусих този човек, със златния си светилник го бутнах в лошия път. Ще туря на мястото [му] един прост светилник, който никой няма да открадне.“ Ако имаш един прост часовник, който си купил за 20 лева, няма кой да го открадне; но ако имаш часовник, който струва скъпо, ще туриш хората в изкушение. Та, при сегашния ред на нещата, кой път трябва да [се] хване? Едни хора искат да бъдат добри, но има два порядъка: закон ли да има или да бъде без закон; да бъде в положението на учениците или в положението на учителите?
към беседата >>

Има един пример в романа "Клетниците" от Виктор Юго. (втори вариант)
Казваш: човек не може да се въздържи. Ще се учиш сега, при възпитанието си. Там седи характерът. Един човек изгубил 5 хиляди лева - взели са му ги. Да допуснем, че един бърка в джоба ти и ти се разсърдиш. Има един пример в романа "Клетниците" от Виктор Юго. Онзи взел златния светилник и го носи. Епископът си казал: "Изкусих този човек, със златния си светилник го бутнах в лошия път. Ще туря на мястото един прост светилник, който никой няма да открадне." Ако имаш един прост часовник, който си купил за 20 лева, няма кой да го открадне, но ако имаш часовник, който струва скъпо, ще туриш хората в изкушение. Та, при сегашния ред на нещата, човек кой път трябва да хване? Едни хора искат да бъдат добри, но има два порядъка: закон ли да има, или да бъде без закон?
към втори вариант >>

31. Влюбване и любов

Казваш: „Този път намерих един хубав роман.“ Ако четеш романите на Виктор Юго или на Толстой или на всички други автори, след като прочетеш романа, знаеш толкова, колкото и преди да си го чел.
По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост – много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени не от слонова кост. Сега вие, като ме слушате, знаеш на какво мяза работата? Или като четете някой роман, четеш романа, мислиш, че си научил нещо. Този автор изведнъж започва. Казваш: „Този път намерих един хубав роман.“ Ако четеш романите на Виктор Юго или на Толстой или на всички други автори, след като прочетеш романа, знаеш толкова, колкото и преди да си го чел. Туй, което описва авторът, ти го имаш в себе си. Турил двама млади – един герой и една героиня, седят и двамата. Защото всеки роман има герой и героиня и те са млади – винаги до 19–21 година, тия герои и двамата са млади. Тия герои са влюбени, но не си изказват още любовта. Всеки един е самостоятелен.
към беседата >>

32. Станало раздор

Четете Виктор Юго или Мопасан или кой да е.
На Месечината няма вода, никакви риби не съществуват там. Никакви животни няма. Казват, останали са около сто хиляди души умни хора, най-умните хора, които по някой път слизат на Земята. Ако река да ви доказвам, ще се яви раздор. Аз, за да избегна този раздор, не искам да ви казвам, понеже вярвате в много работи, четете „Хиляда и една нощ“. Четете Виктор Юго или Мопасан или кой да е. Някой астроном или някой естественик. Може да вярваме във всички, не е лошо човек да вярва. Вярата не е лошо нещо. Работите не може да се оправят тъй както ние искаме, но в дадения случай, даже в науката нещата са описани дотолкоз, доколкото хората разбират. За бъдеще, когато човешкото съзнание се развие, ще има по-добро разбиране на фактите.
към беседата >>

33. Двама или трима

СБ

За пример, Виктор Юго, виден френски романист, бил голям фаталист. (втори вариант)
Като говорим за съдбата, имаме предвид случки, явления в живота, които са резултат на участието на някакви причини. Кои хора вярват в фатализма? – Повече простите, неуките. Предполага се, че учените не допускат никакъв фатализъм в живота. Обаче много случаи от живота на учени хора говорят обратното. За пример, Виктор Юго, виден френски романист, бил голям фаталист. Преди да издаде някой роман, той нареждал няколко числа в известен ред и вадил едно от тях. По това число той познавал ще бъде ли приет добре романът му. Той съзнавал, че това е атавизъм, наследена черта, но въпреки това я проявявал. Значи вярвал в неверието си. Този, който не вярва в нещо и го прави, е по-силен от онзи, който вярва в нещо и го прави.
към втори вариант >>

34. Отвали камъка

Чели сте толкоз романи, нали сте чели „Клетниците“, романа на Виктор Хюго?
Кой от където направи някаква погрешка, пращат го тук. Ако някой е направил някоя си система, че е направил някакво опущение, пращат го на земята да се учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена, тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само като един роман. Чели сте толкоз романи, нали сте чели „Клетниците“, романа на Виктор Хюго? Тъй както Виктор Хюго описва Жан Валжан, не е такъв герой, малко го преиначил. Има нещо вярно, но има и нещо преувеличено. Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското и после в Божественото. Казва: Не трябва така да се живее, за един хляб да се седи в затвора. Най-първо той открадна хляба и седя в затвора, не зная колко години?
към беседата >>

Тъй както Виктор Хюго описва Жан Валжан, не е такъв герой, малко го преиначил.
Ако някой е направил някоя си система, че е направил някакво опущение, пращат го на земята да се учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена, тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само като един роман. Чели сте толкоз романи, нали сте чели „Клетниците“, романа на Виктор Хюго? Тъй както Виктор Хюго описва Жан Валжан, не е такъв герой, малко го преиначил. Има нещо вярно, но има и нещо преувеличено. Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското и после в Божественото. Казва: Не трябва така да се живее, за един хляб да се седи в затвора. Най-първо той открадна хляба и седя в затвора, не зная колко години? Той е седял толкоз години, колкото е лежал, ни повече, ни по-малко.
към беседата >>

35. Наследници на земята

СБ

РБ

Например, Виктор Юго разрешава вътрешните противоречия в индивидуалния живот на човека.
Бог каза на първия човек: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш". Това значи: в който ден престъпиш закона на любовта, ще умреш. Смъртта подразбира отдалечаване на човека от любовта. Като говорят за любовта, хората я разглеждат като проява, от една страна, в индивидуалния живот на човека, а от друга, като проява на колективния живот. От това гледище, авторите, различните писатели, романисти, философи, разглеждат въпросите на живота. Например, Виктор Юго разрешава вътрешните противоречия в индивидуалния живот на човека. Толстой пък разрешава един голям социален въпрос – причината за войните, за големите спорове и недоразумения между народите. По отношение на своите възгледи, в романите си „Клетниците" и „Война и мир", и двамата са прави. И сегашните хора се питат, като Толстоя, коя е причината за съществуването на злото в света. Какво правят войниците, когато минават през някой мост? За да не го разрушат, те не вървят ритмично, но по един или по двама-трима, безразборно.
към беседата >>

36. Безопасното място / Посока на движение