НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Виктор
Юго
– трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката.
Виктор
Юго
– трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
„Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия.
към текста >>
2.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Нима не е Франция, която даде
Виктор
Юго
, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца.
Нима не е Франция, която даде
Виктор
Юго
, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро.
към текста >>
Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На
югоизток
от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции.
Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На
югоизток
от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>
3.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
„Всемирното Братство в България" от
Виктор
Сеплевенко.
„Единение чрез култура" от Рудаитис, „Агни йога" от Ал. Клизовски. „Вяра Крижановска" от Владимир Нимтак. „Фармакодинамика на окултизма" от Д-р Асеев. „Старинни лекарства." от Николай Рьорих. „Задачи и бъдещето на славянството" от Сава Калименов.
„Всемирното Братство в България" от
Виктор
Сеплевенко.
„Окултният живот в България" от Д-р Асеев и пр. Редакцията на Библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" съобщава, че библиотеката ще почне да излиза, след като се запишат достатъчно число абонати, така че да се гарантира излизането на 4-5 броя от библиотеката. За да могат да се абонират повече хора, абонаментът на библиотеката е сведен до минималната цена от 49 лв. - за 10 броя. Библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" е начинание, напълно независимо от сп.
към текста >>
Живот , излиза в Дарувар (
Югославия
), ноември 1935, год.
Die weisse Fahne, юлий 19 5, Пфулинген (Германия). 15. Упознаj себе, Белград, окт. 1935. год. V, кн. 10. 16.
Живот , излиза в Дарувар (
Югославия
), ноември 1935, год.
ІІ, кн. 11. 17. Нова литература, списание за култура и литература, брой 34, София. 18. Нов човек, год. 6, бр.
към текста >>
Окултизъм и Йога, окултен сборникът, книга пета, Белград,
Югославия
.- 34.
1-2, ноемвр.-дек. 1935 - Севлиево. 32. Българско градинарство и овощарство, год. 16, кн. 10. 33.
Окултизъм и Йога, окултен сборникът, книга пета, Белград,
Югославия
.- 34.
Календарче „Братство", за 1936 година, издава книгоиздателство „Братство" - Севлиево. Цена 5 лева. 35. Светлоструй, излиза в с. Щръклево, Русенско. 36. Равнината пее, от Иван Василев, издание на „Светлоструй" (стих.). 37.
към текста >>
4.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ще ви припомня един-два образа от "Клетниците" на
Виктор
Юго
.
Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера. Не че животът на римския народ се е движел изключително в тази сфера, защото в нея са се пресичали всички "планетни сфери". Но тя, във всеки случай, е основната и придава характерните черти на древно-римската империя, нейният основен стил, от гледище на историческата физиогномика. С това искам да подчертая, че космичната формула на зодиака ни дава един сигурен ключ за разбиране историческото битие на един народ, на една култура. Ала да напуснем и Рим, и историческата действителност и да навлезем в света на литературното творчество.
Ще ви припомня един-два образа от "Клетниците" на
Виктор
Юго
.
(У последния "юпитеровският психологичен комплекс" е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците".
към текста >>
Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото
Виктор
Юго
, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони.
(У последния "юпитеровският психологичен комплекс" е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците".
Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото
Виктор
Юго
, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони.
При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота.
към текста >>
5.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Поради това Наполеон, Цезар,
Виктор
Юго
, Пастьор и пр.
Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята. Всички същества, които изгубват живота си тук, не са умрели в абсолютната смисъл на думата, но продължават да живеят със своето съзнание в други области на вселената - даже върху други небесни тела. И после, те могат да се преродят пак на земята.
Поради това Наполеон, Цезар,
Виктор
Юго
, Пастьор и пр.
продължават да живеят в други области на вселената - върху другите планети с всичкото си съзнание и продължават своето дело. Научно могат да се обяснят предчувствията, интуицията и пр., явления, които играят голяма роля в живота на повечето хора. Мнозина от нас са били предпазвани от важни опасности и даже са избягвали смъртта по чудесни начини. Интуицията идва от същества, с които сме сродни, които са свързани са нас и живеят в други области на вселената. Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за удоволствие.
към текста >>
6.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Героите на
Виктор
Хюго
, на Зола и Балзак, тия творци на вечни проблеми са, французи.
Струва ми се, че с тия последни няколко думи трябва да се изчерпи оня, стигнал до баналност въпрос за националното в изкуството, с което спекулират някои литературни критици, като преиначават основни неща, осветени с мъдростта на всички времена. Има ли нужда да се изяснява, доколко изкуството е национално и доколко общочовешко? От само себе си се разбира, че един творец, в който и да е дял на изкуството, ще взема като сурови материали за изграждането на своята творба елементи от своето национално битие. Много рядко ние прехвърляме границите на своята родина, за да дирим из някой чужд бит градивните елементи на своите идеи. Понятно е, че битът, средата, етнографската, географската и психологическата обстановка на националния ни живот е единственият, които използуваме за изграждане на своите творения.
Героите на
Виктор
Хюго
, на Зола и Балзак, тия творци на вечни проблеми са, французи.
Френски е битът, обстановката и психологическата ос, около която гравитират всички построения на техните романи. Знае се, че немци ще бъдат героите в Херман и Доротея, дори на Фауст — тая мистична символична трагедия, пропита с алхимизъм. Героите на Хамсун, Бьорисон, Гулдбрансен са норвежци, героите в „Хиляда и една нощ" са персийци и араби, в Махабхарата и Рамаяна — индуси, и в творбите на Вазов и песните на Ботев, които песни могат да се пеят по всички меридиани на земята, тия герои са българи. Истинското изкуство, следователно, пресътворява със средствата на един народностен бит някакъв всечовешки вечен проблем.
към текста >>
7.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Нима не е Франция, която даде
виктор
Юго
, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче, е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят на справедливост и работа в обществото; на мир и хармония - в международния живот. Във всеки случай и в Париж - крепостта на стария свят /защото всички големи градове са крепости на старото/, и там аз видях новия свят, който ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца.
Нима не е Франция, която даде
виктор
Юго
, Русо, Ромен Ролан и плеада светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро.
към текста >>
Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На
югоизток
от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/.
Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции.
Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На
югоизток
от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/.
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп.
към текста >>
8.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател
Виктор
Хюго
, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св.
пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В.
Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател
Виктор
Хюго
, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св.
Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св. Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си. Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши пориви у себе си. Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея.
към текста >>
В същата книга
Хюго
в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице .
В „Парижката св. Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си. Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши пориви у себе си. Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него.
В същата книга
Хюго
в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице .
. . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда! В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа. И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто.
към текста >>
В „Клетниците“
Хюго
ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа.
Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него. В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда!
В „Клетниците“
Хюго
ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа.
И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню1) направи от Жан Валжана нов човек. Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди.
към текста >>
Хюго
ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души.
Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече . . . Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра? Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали. __________________ 1) В лицето на Биенвеню, В.
Хюго
ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души.
готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде?
към текста >>
9.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Международната преса отдава извънредно голямо значение на посещението на
югославския
министър председател г.
В чужбина Обиколката на Ив. Делбос. Френският министър на външните работи г. Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния. Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за привличане нови държави към оста Рим-Берлин. Стоядинович в Рим.
Международната преса отдава извънредно голямо значение на посещението на
югославския
министър председател г.
Стоядинович в Рим. Твърди се че това е решителна стъпка към ориентиране на Югославия към Италия и Германия. Полша иска колонии. При разговорите, които г. Делбес е водил в Полша, му е изтъкнато, че Полша се нуждае от колонии, където.
към текста >>
Твърди се че това е решителна стъпка към ориентиране на
Югославия
към Италия и Германия.
Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния. Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за привличане нови държави към оста Рим-Берлин. Стоядинович в Рим. Международната преса отдава извънредно голямо значение на посещението на югославския министър председател г. Стоядинович в Рим.
Твърди се че това е решителна стъпка към ориентиране на
Югославия
към Италия и Германия.
Полша иска колонии. При разговорите, които г. Делбес е водил в Полша, му е изтъкнато, че Полша се нуждае от колонии, където. да пласира огромния прираст на населението си. Японците пред Нанкинг.
към текста >>
Виктор
Юго
бил най-напред свещеник посветен в тайните на една загубена религия в Ирландия, и след това арабски учен, който е живял в Испания, в средните векове.
Мнозина не вярват и в най-прецизните факти понеже, обикновено, факти от тоя род лошо се предават, дори и се обезобразяват от пристрастие, или от любов към чудесното. Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление. Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка. Един голям ум като Рудолф Щайнер, не се поколеба да посочи предшестващите превъплътявания на неколко големи хора. Според него Кеплер направи своите открития, благодарение на по-раншния си египетски живот, когато получил зародишите.
Виктор
Юго
бил най-напред свещеник посветен в тайните на една загубена религия в Ирландия, и след това арабски учен, който е живял в Испания, в средните векове.
Мусолини е въплъщение на Наполеон . . . Едно нещо може да се каже: това е възможно. Аргументът, който се противопоставя, подлежи на разискване. Те казват: „Щом не може да си спомним за предишния живот, превъплъщението не ни интересува.“ Щастливото е тъкмо това, че не си спомняме!
към текста >>
10.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днешна
Югославия
, от Димо Казасов.
Нови хора, роман Л. Лулчев. Живота на звездите, от проф. Йорд. Ковачев. Нашето звездно небе, проф. Йорд. Ковачев.
Днешна
Югославия
, от Димо Казасов.
Съдържа: Политическа история. Българи и сърби в миналото. Съвр. Югославия. В страната на Съветите, от Ас. Златаров. Съдържа: На границата.
към текста >>
Съвр.
Югославия
.
Нашето звездно небе, проф. Йорд. Ковачев. Днешна Югославия, от Димо Казасов. Съдържа: Политическа история. Българи и сърби в миналото.
Съвр.
Югославия
.
В страната на Съветите, от Ас. Златаров. Съдържа: На границата. В Ленинград. Конгресът. В Москва. Как просвещават народа.
към текста >>
Клетниците, от
Виктор
Хюго
.
Към светилището на мисълта, философски четива за младежта, от Б Радушев. Прокълнати поети, — избрани стихотворения от Франсуа Вийон, Жерар де Нервал, Едгар По, Шарл Бодлер и др. Против войната, Мариана Роз. Веригите на невидимото робство, Вентцел. Юношеска литература Чудното пътуване на малкия Нилс, от Селма Лагерльоф.
Клетниците, от
Виктор
Хюго
.
В страната на лилипутите, от Джонатан Свифт. Робинзон Крузо, от Даниел Дефо. Чичо Томовата колиба, от X. Бичер Стоу. Макс и Мориц, от Вилхелм Буш.
към текста >>
11.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето романа на
Виктор
Хюго
„Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан.
От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо, ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания са резултат на нашето минало.
Ето романа на
Виктор
Хюго
„Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан.
Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. Той беше честен човек, но пострада за своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш.
към текста >>
12.
 
-
“
Виктор
Хюго
.
Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот?
“
Виктор
Хюго
.
Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло? Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? — Не!
към текста >>
13.
 
-
Нали сте чели романа на
Виктор
Хюго
я Клетниците?
Кой откъдето направи някоя погрешка, изпращат го тук. Ако някой е направил някаква система, и е допуснал някакво опущение, пращат го на земята да учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само, като един роман.
Нали сте чели романа на
Виктор
Хюго
я Клетниците?
Тъй както Виктор Хюго описва Жан Валжан, той го е малко преиначил Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското: и после в Божественото. Най-напред той открадна хляба и седя в затвора дълги години. В края, като дойде в Божествения порядък, имаше една Козета, в която той се влюби. Това е втория изпит. За хляба лежа в затвора, сега пък Козета искаше да вземе за себе си.
към текста >>
Тъй както
Виктор
Хюго
описва Жан Валжан, той го е малко преиначил Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското: и после в Божественото.
Ако някой е направил някаква система, и е допуснал някакво опущение, пращат го на земята да учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само, като един роман. Нали сте чели романа на Виктор Хюго я Клетниците?
Тъй както
Виктор
Хюго
описва Жан Валжан, той го е малко преиначил Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското: и после в Божественото.
Най-напред той открадна хляба и седя в затвора дълги години. В края, като дойде в Божествения порядък, имаше една Козета, в която той се влюби. Това е втория изпит. За хляба лежа в затвора, сега пък Козета искаше да вземе за себе си. Казва си: ще вляза пак в затвора.
към текста >>
14.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
от
Виктор
Хюго
, превела Аврора К. 3.
Статия от *. 2. Нова Естетика. I. Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II. Към върха, стихотворение от Олга Славчева. III. Мракът, стих.
от
Виктор
Хюго
, превела Аврора К. 3.
В хармония с безкрайното, статия от Ралф Уалдо Трайн, сжкратено изложил П. Г. Пампоров. 4. Сър Оливър Лодж, биография (с портрет) от Д-р Артър Хил. 5. Тайната на Keely. 6. Камил Фламарион.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
от
Виктор
Хюго
, превела Аврора К. 3.
Статия от *. 2. Нова Естетика. I. Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II. Към върха, стихотворение от Олга Славчева. III. Мракът, стих.
от
Виктор
Хюго
, превела Аврора К. 3.
В хармония с безкрайното, статия от Ралф Уалдо Трайн, сжкратено изложил П. Г. Пампоров. 4. Сър Оливър Лодж, биография (с портрет) от Д-р Артър Хил. 5. Тайната на Keely. 6. Камил Фламарион.
към текста >>
Олга Славчева Мракът от
Виктор
Хюго
.
* Очи си изгледах по китни простори, да чакам другари-друмници, но мойте жаднеещи, плачещи взори съзират сал прелетни птици . . . * А татък нагор, в планината, дружина със песни отива, и мене на там се устремва душата, Злокоби, нима сте такива — Вси друми самотна да мина? * И тих глас несетно ми шепне: „дете си ти тъжно, на светло зачатйе, ти чужда ще бъдеш в другарства радушни: теб, дружке, те чака разпятйе, разпятйе!...“ 18. XI. 1922.
Олга Славчева Мракът от
Виктор
Хюго
.
Варавва, смаян, вече е свободен . . . Под гъстата мъгла, Обгърнала небето в своите крила, Изстъпя се градът — куп улици и сгради. Слугите миг преди в тъмничвите огради, Разказващи със яд съдбата на Христа, Строшиха железа, отвориха врата Със думите: „върви! помилва те тълпата!
към текста >>
В прочутата си поема Новодошлият
Виктор
Хюго
говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло.
Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот. Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили.
В прочутата си поема Новодошлият
Виктор
Хюго
говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло.
Такива примери има безброй много. Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето Александрина на италианския лекар Самона1). Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука. Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този институт се намира на
югоизточния
край на Щутгарт посред обширни гори.
Този институт е основан на резолюцията, взета в първия медицински курс в „Гьотеанум“ пред около 35 лекари и гласи: „Чрез този курс са дадени основни познания по цялата област на медицинската наука и ръководството за успешна диагноза, терапия и социал-хигиенична дейност. Тези познания и упътвания са от такава важност, че трябва да се счита като главна медицинска задача днес да се създаде медицински научен институт, който да стои под ръководството на специалисти и да служи за място, дето систематично и планомерно да се разработва окултната медицина“. На 15. август 1921. година се отворил първия етаж на клиниката.
Този институт се намира на
югоизточния
край на Щутгарт посред обширни гори.
По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут. До това здание се намира друго, което служи за лаборатория. След основаването на този институт, лекарите, които работят в него, излязоха с позив, от който ще дадем по-важните места: „Този институт възникна, защото се чувства нужда от разширение и задълбочаване в съвременната медицина. Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача.
към текста >>
Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет,
Виктор
Хюго
.
ще се състои в Париж третия международен конгреси по експерименталната психология. И действително тоя конгрес е станал при стечение на мнозина делегати от разни държави и е имал грамаден успех. Надеем се, че за идващата книжка ще ни се удаде възможност да дадем на четците си един подробен отчет за дейността на конгреса и на постигнатите резултати. Нови потвърждения със стари дати. Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения.
Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет,
Виктор
Хюго
.
Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
към текста >>
Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които
Виктор
Хюго
е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание.
Надеем се, че за идващата книжка ще ни се удаде възможност да дадем на четците си един подробен отчет за дейността на конгреса и на постигнатите резултати. Нови потвърждения със стари дати. Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения. Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон.
Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които
Виктор
Хюго
е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание.
За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят.
към текста >>
За тия сеанси на
Виктор
Хюго
е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год.
Нови потвърждения със стари дати. Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения. Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание.
За тия сеанси на
Виктор
Хюго
е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год.
Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там?
към текста >>
Хюго
, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм.
Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения. Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год.
Хюго
, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм.
Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир!
към текста >>
Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея;
Виктор
Хюго
, г-жа
Виктор
Хюго
, г-жа де Жирарден, Шарл
Хюго
, Франсоа-
Виктор
Хюго
, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси.
Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея;
Виктор
Хюго
, г-жа
Виктор
Хюго
, г-жа де Жирарден, Шарл
Хюго
, Франсоа-
Виктор
Хюго
, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси.
Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос.
към текста >>
Виктор
Хюго
, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там?
За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят.
Виктор
Хюго
, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там?
— Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение?
към текста >>
И
Виктор
Хюго
, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос.
Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини.
И
Виктор
Хюго
, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос.
Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели,
Виктор
Хюго
, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др.
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея.
Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели,
Виктор
Хюго
, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др.
А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието.
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo“, какъвто живописен пример даде, между другото, и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в европейската война и с последния итало-
югославянски
договор.
Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърне Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едно- племенни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия“, щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота.
Най-сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo“, какъвто живописен пример даде, между другото, и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в европейската война и с последния итало-
югославянски
договор.
Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращят. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes“! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а, на първо место, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между, всички славяни на почвата на божествената безкористна любов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужва да се положат всички благородни усилия и всички жертви! От северното Бело море до южното Бело море живее една гъста много-милионна славянска раса.
към текста >>
Да мислим заедно с
Виктор
Хюго
, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция.
Може би съществуват и други, още по- тънки, и някоя висша есенция. Всека секунда някоя човешка душа напуща тялото си. Унищожава ли се тя? Нищо не доказва това. Броят им е 86000 до 100000 на ден, повече или по-малко, 1 милион в десет дни, 10 милиона в сто дни, 36 милиона в годината.
Да мислим заедно с
Виктор
Хюго
, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция.
Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме? Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се замислим, че нашето умствено тяло може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата. Прочее, точно казано, касае се тук за един сън отначало несъзнателен, а после, при събуждането, станал халюцинативен. Явно е, колко е сложна проблемата, която изучваме. Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени.
към текста >>
НАГОРЕ