Търсене в беседите за 'Аржентина'

Аз знам един пример: един американец задига от господаря си 10 милиона лева злато и избягва в Аржентина.

Аз знам един пример: един американец задига от господаря си 10 милиона лева злато и избягва в Аржентина.
Всяко едно отлагане е вече лошо. Българинът казва: "Късо я режи." Някои казват: "Да вземем да ходим из горите." Из горите са ходили калугерите. Това е един начин за укрепване само. Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите, и той ще се върне между хората. Аз знам един пример: един американец задига от господаря си 10 милиона лева злато и избягва в Аржентина. След 10 години се връща и казва на господаря си: "Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда, да ме осъди." Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: "Не може вече така да се продължава."
към беседата >>

Според това вярване, всички в Аржентина трябва да мислят сега, че Господ им се е разгневил нещо.

Когато дойдем до едно противоречие, питаме: защо Господ създаде света така? Болестите, които съществуват, както в нашия умствен свят, така и в нашия сърдечен свят, това са все наши резултати. Например, някой е търговец, недоволен е от печалбата си; учиш се, недоволен си от учението си; имаш вяра, съмняваш се в своята вяра. Ти имаш един Господ, когото считаш подобен на себе си; да се мени по 20 пъти на ден: един ден мислиш, че Господ те обича, на другия ден мислиш, че Господ те е забравил – чисто по човешки. Когато дава, Господ е добър; когато не дава, не е добър. Според това вярване, всички в Аржентина трябва да мислят сега, че Господ им се е разгневил нещо. Старото вярване беше такова: щом ни сполети някакво нещастие казваме, че Господ ни е наказал. Питам: каква нужда имаше този, Всемъдрият Бог, да създаде един свят и после да ги предизвиква, да ги наказва? Това е едно неправилно обяснение. Трябва да се спрем върху това, което съществува в природата. Всеки от вас, който иска да поддържа един нормален живот, той трябва да се свърже с разумната природа, с Бога.
към беседата >>

Америка, тази благодатна страна, в нея Аржентина, която изкарваше милиони тонове жито, когато имаха обилно плодородие, хвърляха голяма част от житото в океана или го изгаряха, за да го продадат по-скъпо.

Америка, тази благодатна страна, в нея Аржентина, която изкарваше милиони тонове жито, когато имаха обилно плодородие, хвърляха голяма част от житото в океана или го изгаряха, за да го продадат по-скъпо.
Аз тълкувам тази поговорка по следния начин: направи добро, за да разкриеш злото. Защото доброто е господар в света. Казва се, че на земята няма да останат да живеят лошите хора, но добрите ще останат да живеят. Всички добри хора, каквито и да са – сиромаси или богати, в края на краищата, те ще останат един ден на земята като господари. При тази неестествена деятелност на хората, при положението, в което се намират, те са поставени в такова направление, че сами подготвят пътя за своите страдания. Америка, тази благодатна страна, в нея Аржентина, която изкарваше милиони тонове жито, когато имаха обилно плодородие, хвърляха голяма част от житото в океана или го изгаряха, за да го продадат по-скъпо. Така те повишаваха цената на житото. Но онези разумни същества, от Невидимия свят, следяха това нещо и те им казваха – щом не ви трябва толкова много жито, ще дойде ден, когато гладни ще останете. Ще кажете, че това е едно съвпадение. Може и така да е. Но казвам: Когато Бог дава известно богатство и благо на хората, те ще го топят в океаните, ще го горят, само за да повдигнат, може би с един лев, крината жито; това морал ли е?
към беседата >>