Търсене в беседите за 'Алтруизъм'

Този център хората наричат алтруизъм, разум.

Изобщо, подир обяд човек живее от B до C и тогава е неразположен, а сутрин той е радостен, разположен, отива от B към A. Първоначално някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие. Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от A и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Когато ние говори за разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не можа да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие. Той дава на човека толкова, колкото знае.
към беседата >>

Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание.

Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание.
Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш - и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение, какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение. Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен егоизъм позволява. Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония. Дисхармонията между животните се ражда, понякога, само от нуждата им за храна.
към беседата >>

Следователно, смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низшето чувство с висше, омразата с любов.

Следователно, смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низшето чувство с висше, омразата с любов.
Така е казал Солон, гръцки философ, на един от древните царе. „Позволено е на човека да прави добро". Ако не прави добро и не живее, човек не може и да умре. Който може да прави добро и да живее, той може и да умре. Ако егоизмът в човека не може да умре и след това да стане човек, способен за доброто, той не би могъл да живее. Следователно, смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низшето чувство с висше, омразата с любов. Ако тази смяна не може да стане, и доброто не може да влезе в човека. Доброто е условие, при което животът може да се прояви. Любовта пък е онази вътрешна, мощна сила, която дава условия за проява на доброто, което води човека в новия живот. Любовта действува навсякъде в природата и създава условия за нов живот, за нови организми. Сега се създават нови типове.
към беседата >>

Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да превърне егоизма си в алтруизъм.

Много време трябва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, човек трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо друго, освен твърдата черупка на боба. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да минава през огън, за да стопи егоизма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да превърне егоизма си в алтруизъм. В това отношение той трябва да взима пример от плодовете, които зреят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омекват само на огъня. Днес всички говорят за разумност. Наистина, разумност се иска от човека. Разумен човек е онзи, който изучава явленията в природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления в своя личен живот и се учи от тях.
към беседата >>

Още със слизането си на земята човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото, и живот на алтруизъм, който произлиза от доброто.

Още със слизането си на земята човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото, и живот на алтруизъм, който произлиза от доброто.
Освен земния живот съществува и Божествен, от който са. направени много преводи. Земният живот, за пример, е превод на Божествения. Някои хораизучават първо оригинала, а после превода. Други започват точно обратно: от превода отиват към оригинала. Още със слизането си на земята човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото, и живот на алтруизъм, който произлиза от доброто. Каквото и да прави, човек никога не може да се освободи от егоизма. И ангелите даже не можаха да се освободят от него. Злото и доброто са. принципи, които следват човека на всяка стъпка. Те вървят подир него като сенки.
към беседата >>

Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? (втори вариант)

Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности. Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си. Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях? Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче.
към втори вариант >>

Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? (втори вариант)

Овцете ще обеднеят, а вълците ще се разплодят. После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие? Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане? Единият иска да накара овците месо да ядат, а другият иска да накара Вълците трева да пасат. Ами това е сегашното състояние.
към втори вариант >>

Кой алтруизъм бихте предпочели вие? (втори вариант)

После дойде друг алтруист към овцете пък. Той ще ги заведе на хубава паша. Овците ще бъдат доволни, но пашата ще се отъпче. Но в дадения случай овците ще забогатеят. Кой алтруизъм е по-добър - към вълците или към овците? Кой алтруизъм бихте предпочели вие? Е, добре, ако сега един приложи алтруизма на вълците към овците, друг приложи алтруизма на овците към вълците, какво ще стане? Единият иска да накара овците месо да ядат, а другият иска да накара Вълците трева да пасат. Ами това е сегашното състояние. Вълкът вече е наследил тази черта да яде месо.
към втори вариант >>