2.15.1.5. КУЗМАН ШАПКАРЕВ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 67.

Интересни сведения за Нако Станишев, един от начинателите и главен деец на кукушката уния (1859 г.) дава Кузман Шапкарев в „Материали за животоописанието на братя X. Миладинови Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев” от К. А. Шапкарев, Пловдив, 1884. Към някои от тях, главно към основното им ядро, можем да се отнасяме с доверие.

Основания:

1. К. Шапкарев е познавал Н. Станишев, с когото се намирал в лични приятелски връзки. Имал възможност да се запознае с появата и хода на кукушката уния, както изобщо с църковно-народното движение в Македония;

2. Достоверните му съобщения в голяма степен се покриват с други сведения от безспорен извор.

Но изобщо в разказа на К. Шапкарева има доста неточности в предаването на чужди сведения за събитията, като например преразказаното от него отклоняване на Илариона Макариополски от постигнатото съгласие между Н. Станишев и мисионера Боре когато последния бил принуден да напусне Кукуш, за срещата на Н. Станишев в Цариград с българи църковно-народно дейци и с Илариона.

И все пак, макар и не съвсем точни, тия сведения на К. Шапкарева заслужават сериозно внимание.

СЪЧИНЕНИЯ

Униатските опити от 60-те и 70-те години на XIX в. не можаха да разширят влиянието си из цялата страна, да обхванат голяма част от народа, да прераснат в масово движение. Тъй че не е оправдано да се говори за истинско униатско движение у нас, а само за униатски опити.

Поради това значението на униатството за църковното, културното и политическо-националното развитие на българския народ на може да се смята за голямо.

Все пак не само изследваните на църковно-религиозния въпрос през втората половина на XIX в., но и на културната и политическата история на народа ни се спират с внимание на униатството като интересна и немалозначителна съставка на цялостния църковно-народен въпрос.

Опитите за българска уния от средата на XIX в. (кукушка - 1859 г., цариградска - 1860-1861 г.) са засегнати по-общо или по-широко от доста български историци на Възрожденската епоха, някои от които са дали критическа оценка на унията и на отделни въпроси от цялостния униатски проблем. Ще се спрем само на неколцина.