2.15.1.4. Д-Р ХРИСТО СТАМБОЛСКИ

В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите

през втората половина на XIX век.

Т. 1: 1859-1865.

София: Синодално изд., 1962, с. 67.

Мемоарите на д-р Хр. Т. Стамболски (Автобиография, дневници и спомени, т. I (1852-1889), София, 1927) са интересни, но не всичко в тях е съвсем точно. Всякога трябва да се има пред вид, че те са писани на старост, тъй че носят отпечатъка на несигурната памет и на характерното за старческата възраст самолюбиво преработване на факти и събития, с оглед на личното участие в тях или на личната им оценка. Има обаче някои любопитни подробности (като спомена му за Щросмайеровото писмо до Илариона Макариополски, с. 93 и др.). които са ценни, понеже изхождат от съвременник на събитията и при това с достъп при Илариона Макариополски - един от най-изтъкнатите църковно-народни дейци и противник на унията.

Стамболски е последователен противник на унията и изхожда от тая своя предубеденост при излагане и оценка на събитията и на дейността на църковно-народните дейци и на участниците в и против униатското движение.