НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
274
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Те ги изпращат на княз Борис за
мисионерска
дейност - да разпространяват славянското писмо.
Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители.
Те ги изпращат на княз Борис за
мисионерска
дейност - да разпространяват славянското писмо.
Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие. Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване.
към текста >>
2.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски
мисионери
.
На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си.
На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски
мисионери
.
Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г. и по западен - Римски образец през 866 г. И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г.
към текста >>
3.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски
мисионери
и става техен последовател.
Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр.
Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски
мисионери
и става техен последовател.
Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г. той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език. През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г.
към текста >>
4.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски
мисионери
, които скитат по света и проповядват Евангелието.
Това е историята за „добрия човек", който говори добри неща и прави също така „добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек".
За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски
мисионери
, които скитат по света и проповядват Евангелието.
Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся.
към текста >>
5.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
от добре известния американски
мисионер
Д-р Алберт Лонг.
Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г.
от добре известния американски
мисионер
Д-р Алберт Лонг.
При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г. се настанил като мисионер в Свищов Д.Ц.Чамис. В 1876 г.
към текста >>
се настанил като
мисионер
в Свищов Д.Ц.Чамис.
Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г.
се настанил като
мисионер
в Свищов Д.Ц.Чамис.
В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г. добил повторно назначение проповедник в града ни.
към текста >>
6.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Нас ни готвеха за евангелски проповедници-
мисионери
и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията.
„Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта.
Нас ни готвеха за евангелски проповедници-
мисионери
и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията.
Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал.
към текста >>
7.
40. Баба Гунка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Тя водеше за мъж брат Стоян Манев -
комисионер
, който имаше бюро „Мусала“ на ул.
40. БАБА ГУНКА Ще ви разкажа нещо за една наша сестра баба Гунка й казваха.
Тя водеше за мъж брат Стоян Манев -
комисионер
, който имаше бюро „Мусала“ на ул.
„Стамболийски“ и „Цар Калоян“ на ъгъла. Брат Бертоли използваше там кантората и телефона. Като започнах да работя сам аз станах много близък с тях и ползвах кантората и телефона. Така баба Гунка веднъж ми разправя: „Моя Стоян като учеше в гимназията“, мисля че в Габрово е било това, той бил на квартира у семейството на баба Гунка, тогава девойка нали? Тя учела и била доста по-малка от него.
към текста >>
8.
9. Обсебване
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Ще ги пратим
мисионери
в България“.
Тя вървеше все така с мене. В една от беседите Учителят измежду другото каза: „Една сестра гледа през прозореца на брата си! “ И за миг ме погледна. Разбрах, че се отнася за мене. После последния ден, беше събота, Учителят каза: „Тази година много братя и сестри ще си заминат за другия свят.
Ще ги пратим
мисионери
в България“.
След като се върнахме от събора, след някой и друг месец сестра ми почина. И действително в това число на бъдещите мисионери влезе и моята сестра. А как ще стане това, тука вече думата има Учителят.
към текста >>
И действително в това число на бъдещите
мисионери
влезе и моята сестра.
“ И за миг ме погледна. Разбрах, че се отнася за мене. После последния ден, беше събота, Учителят каза: „Тази година много братя и сестри ще си заминат за другия свят. Ще ги пратим мисионери в България“. След като се върнахме от събора, след някой и друг месец сестра ми почина.
И действително в това число на бъдещите
мисионери
влезе и моята сестра.
А как ще стане това, тука вече думата има Учителят.
към текста >>
9.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Американските
мисионери
9.
Първата среща с Учителя на Рила 4. Следване 5. Учителка в Казанлък 6. Учителка в Американския колеж – София 7. В Ловеч в американският пансион 8.
Американските
мисионери
9.
Протестантските семейства 10. Протестантските деца отиват при Учителя 11. Приятели от Изгрева 12. Казанлъшкото Братство 13. Болното гърло 14.
към текста >>
10.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили
мисионери
англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек.
Баща ми е големия син на дядо ми. Баща ми Велю е учил в гръцко училище в Одрин и знаеше турски и гръцки много добре. Баща ми беше природно интелигентен човек с много голям финес в мисълта, но поради това, че трябва да издържа семейството той започва от много млад да работи и усвоява обущарския занаят. Бил е много буден с духовни стремежи. Запознава се с Библията още от младини.
Като младеж още той излиза от лоното на православната църква и започва да посещава богослуженията на евангелската църква, в която тогава са работили
мисионери
англичани и неговият живот се съсредоточава в духовните интереси, той по начало си беше непрактичен човек.
Работеше много изискано, но не умееше да изисква много пари, изобщо в материалната част беше неориентиран много добре. Беше много деликатен, хубав, строен и настава време да си основе семейство, за което тръгва и идва в България. Пристига в Пловдив и се ориентира към един колега обущар от евангелското общество, който го насочва към домът на майка ми. В: Така случайно ли? Веска: Така, просто запитал: "Ти търсиш евангелско момиче.
към текста >>
Самите
мисионери
, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело.
И той умира млад, може би две години откакто се завръщат, не мога да ви кажа точно. Та той умра млад след като се завръща в България. Тогава в Пловдив вече е имало американски девически пансион, в който постъпва баба ми. На нея там й харесва изучаването на Библията, задълбочаването в духовните истини, самото богослужение. И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение.
Самите
мисионери
, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело.
Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи.
към текста >>
За тях авторитетни са били
мисионерите
, старите тези хора, после тогава в нашето общество има много хора, които са живели в Америка, в Англия с много голяма ерудиция във всяко отношение и безспорно Учителят понеже е имал едно абсолютно Божествено смирение, с което е посещавал тези семейства, с нищо не е подчертавал своята личност и особеното, което той носи, но в това време той работи и знае кои семейства, които души чакат да дойдат да се хранят на неговата духовна трапеза.
Това е било така в домът на моите родители. В: Нещо да си спомняш от срещите на Учителя по онова време? Веска: Е, това е, той посещава техния дом и са имали разбира се духовни разговори, но те евентуално не са могли, понеже са били увлечени в църковния живот, не са могли да видят и да разберат, да проникнат в същината на този приятел, който ги посещавал под името Петър Дънов. В: Той е бил и много млад тогава? Веска: Бил е много млад разбира се.
За тях авторитетни са били
мисионерите
, старите тези хора, после тогава в нашето общество има много хора, които са живели в Америка, в Англия с много голяма ерудиция във всяко отношение и безспорно Учителят понеже е имал едно абсолютно Божествено смирение, с което е посещавал тези семейства, с нищо не е подчертавал своята личност и особеното, което той носи, но в това време той работи и знае кои семейства, които души чакат да дойдат да се хранят на неговата духовна трапеза.
В: Да, това е по отношение на вашите дядо и баба. Какво става по-нататък? Веска: По-нататък мама. Мама е била много красива, изобщо те всички са били красиви хора. Ето виж портрета на мама, с много хубави правилни черти, обаче скромна, много хубаво е пеела и много хубаво е изучавала езици.
към текста >>
Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските
мисионери
.
направили въпрос, че името му не е Галилей. Ама ние му викаме Гали и братята му казват Галилей, то е близо така, та той се ражда, но после пак заминават за Одрин. Подир две години се ражда втория ми брат Апостол, който кръщават на бащата на баща ми. Той се ражда в Одрин, той е турски поданик. Тогава Одрин е бил турски.
Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските
мисионери
.
Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо. Тя научава много хубаво турски и гръцки. Дори в колежа е имала приятелка гьркиня, от която има едно подаръче, което аз го пазя в една кутийка, гривна, която тя е й подарила.
към текста >>
11.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ
,
,
ТОМ 8
8. АМЕРИКАНСКИТЕ
МИСИОНЕРИ
В: Искахте да кажете още нещо за г-ца Търнър.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ
МИСИОНЕРИ
В: Искахте да кажете още нещо за г-ца Търнър.
Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност. Тя обичаше много България. И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо.
към текста >>
Тези първи
мисионери
протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български?
Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна. Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа. В: Ясно, да. Искам да питам друго.
Тези първи
мисионери
протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български?
Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис.
към текста >>
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на
мисионерите
, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис.
Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска.
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на
мисионерите
, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис.
Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи.
към текста >>
12.
БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
Първоначално за нея бе споменато в "Изгревът* том I, стр. 636, че това е Духът на Третият завет, Гласът Божий към избранника и помазаника Божий. А това е Петър Дънов. Авторът, стр. 51; от напечатаната книга стр.
102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна
комисионерска
кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: "Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас". Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров - комисионер, Бургас. За двамата братя може да получите сведения и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Авторът, стр. 52; от непечатаната книга стр.
към текста >>
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: "Пеню Киров -
комисионер
, гр. Бургас".
636, че това е Духът на Третият завет, Гласът Божий към избранника и помазаника Божий. А това е Петър Дънов. Авторът, стр. 51; от напечатаната книга стр. 102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: "Пеню Киров -
комисионер
, гр. Бургас".
Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров - комисионер, Бургас. За двамата братя може да получите сведения и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Авторът, стр. 52; от непечатаната книга стр. 105: "След първия събор през 1900 година следват няколко събора... първият от тях е съборът през 1900 година... В тези протоколи освен имената на присъстващите в гр.
към текста >>
Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров -
комисионер
, Бургас.
А това е Петър Дънов. Авторът, стр. 51; от напечатаната книга стр. 102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: "Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас".
Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров -
комисионер
, Бургас.
За двамата братя може да получите сведения и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Авторът, стр. 52; от непечатаната книга стр. 105: "След първия събор през 1900 година следват няколко събора... първият от тях е съборът през 1900 година... В тези протоколи освен имената на присъстващите в гр. Търново където стават... и т.н." Никола Нанков: От официалните списъци на съборите от 1899 година включително събора през 1922 година се вижда, че първият събор не е станал през 1900 година, а през 1899 година в гр.
към текста >>
13.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Смяташе, че трябва да се проповядва учението, аУчителят му казва: „Тоя начин на проповед е опитан от
мисионерите
на евангелските среди." - „Ами тогава как?
Като пристига и слизат всички пътници, трябвало да им направят обиск, проверка на багажа. Той мислено се помолил на Учителя да не му проверяват раницата, защото е пълна с беседи, които не е позволено да се носят и ще ги конфискуват. И наистина минава, без да го проверят. Човекът, за когото били беседите, го чакал и той му ги предал „Лошото писмо на добрия приятел." Панталей Карапетров от Изгрева е, който е написал писмото. „Като теменужката." Димитър Звездински ми го разказва, той обичаше да проповядва.
Смяташе, че трябва да се проповядва учението, аУчителят му казва: „Тоя начин на проповед е опитан от
мисионерите
на евангелските среди." - „Ами тогава как?
" - „По пътя на теменужката. Ще работиш, ще си развиваш своите добродетели и по тоя начин да ухаеш, а не да се изтъква името. Ще говорите, но поединично, ще работите поотделно с всяка душа." В. К.: „Учителят за проповедничеството." И накрая връща ли се Неделчо Попов? Г. С.: Връща се на работа и толкоз.
към текста >>
14.
09 - 40. ИДЕТЕ В БЪЛГАРИЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
40. ИДЕТЕ В БЪЛГАРИЯ На Олга Заплишка, живуща в Америка, българка по произход, жена на
мисионер
от петдесятнишкото движение, движена от Духа й се казало: „Идете в България и ще видите славата Божия." През 1936 година идва в България, прекарала до 1948 година - цели 12 години.
40. ИДЕТЕ В БЪЛГАРИЯ На Олга Заплишка, живуща в Америка, българка по произход, жена на
мисионер
от петдесятнишкото движение, движена от Духа й се казало: „Идете в България и ще видите славата Божия." През 1936 година идва в България, прекарала до 1948 година - цели 12 години.
Образували много църкви, образували свое общество, работили усърдно, но повече нищо не видяли. И няколко дни преди заминаването си за Америка, на обяда, който бил даден в Бургас в нейна чест, тя признала, че била 12 години в България, но Славата Божия не видяла и връщала се разколебана в Америка. През това време на престоя си в България тя слушала и някоя беседа от Учителя на Изгрева, но не го познала и затова и не видяла Славата Божия. Разказал: Илия Тимев 28 октомври 1956 година, Бургас.
към текста >>
15.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските
мисионери
.
Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р.
Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските
мисионери
.
Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии.
към текста >>
16.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Начело на общината застанали българските Варненски търговци и
комисионери
Рали х.
Докато до 1860 г, българският елемент се губил национално всред другите народности във Варна и дори не изпъквал като отделна националност, след основаване на българска църква и училище и групирането му с това в отделно национално ядро, в по-малко от 10 години, през 1870 г., той се явява вече в едно внушително и съзнателно множество, което непрекъснато расте. Горните две дати са важни за историята на гр. Варна, защото съставят два важни етапа от неговото развитие, по пътя на което той е достигнал до днешното си положение. Под влияние на редица външни и вътрешни фактори, варненските българи се обособили и сплотили на 11 май 1860 г. в особна българска училищна община, с цел да уредят и открият във Варна българско училище.
Начело на общината застанали българските Варненски търговци и
комисионери
Рали х.
Мавридов, х. Стамат Сидерев, Господин х. Иванов, братя Никола и Сава Георгиевич, Христо Т. Груев, Христо Попович, Яни Н. Прагматаров и Константин Михаилов (Тюлев).
към текста >>
17.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Тази е молитвата и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издържането на маса
мисионери
за Божието дело.
Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ ви отговаря. Само че, когато се молите, никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проведат и докато делото не се изпълни. Защото, ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сами ще сте си виновни. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си е принесъл един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранвал 2000 деца. Той от опитност твърди, че колкото повече с детинско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се отговаряло на нея.
Тази е молитвата и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издържането на маса
мисионери
за Божието дело.
Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при изцелението на разните телесни недъзи и заболявания. С нея могат да се лекуват болести. По-нататък, всичките ни работи ще успеят, ако ги започваме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен, но с молитвата трябва да се постоянствува, докато изгубите вече разположение да се молите, което показва, че на молитвата ви така или иначе, положително или отрицателно е отговорено.
към текста >>
18.
IV.16 август, четвъртък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните
мисионери
, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил.
Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкрием стомаха, вените, мозъка и пр. - неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните
мисионери
, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил.
Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва.
към текста >>
Но
мисионерът
му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях.
Ами че то ще е същото, като да си разкрием стомаха, вените, мозъка и пр. - неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил.
Но
мисионерът
му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях.
Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат.
към текста >>
Мисионерите
са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни.
- неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил. Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях.
Мисионерите
са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни.
Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата.
към текста >>
19.
Формулите от Словото на Учителя Дънов
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
в състав: американските
мисионери
д-р Ригс, д-р Лонг и българските книжовници К.
Предоставени са незначителна част от формулите извадени от Словото му, от тефтерчетата на първите ученици и от оригиналите му. Чрез тях може да работи само ученик на Бялото Братство! А ученик е този, който има пряка връзка със Словото на Учителя и Бога, с Духът на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Забележка: Използуваните цитати, псалми са от Библията издадена 1871 год. в Цариград, преведена от комисия от 1869-1871 год.
в състав: американските
мисионери
д-р Ригс, д-р Лонг и българските книжовници К.
фотинов иП. Р. Славейков. Същата Библия е използувал Учителят Петър Дънов.
към текста >>
20.
5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските
мисионери
след започване на църковните борби.
и след това се пренасят в София вече. В.К.: Бащата какво работи? Владимир: Търговец и земледелец. В.К.: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим?
Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските
мисионери
след започване на църковните борби.
Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква. Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков.
към текста >>
Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски
мисионери
, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството.
Владимир: Търговец и земледелец. В.К.: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим? Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските мисионери след започване на църковните борби. Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква.
Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски
мисионери
, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството.
В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България. Откъдето нататък семейството става евангелско.
към текста >>
Значи при тези движения, при тези шетни на американските
мисионери
, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България.
Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква. Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков.
Значи при тези движения, при тези шетни на американските
мисионери
, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България.
Откъдето нататък семейството става евангелско. Той е и тъй да се каже главният ктитор, който организира изграждането на евангелска черква в селото. Това е дядо Никола и цялата му тази дейност естествено в някаква степен е предопределила водещото му участие пък после по време на въстанието. Бил е един от видните, влиятелни селяни. В.К.: Това нещо не го знаех.
към текста >>
21.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Баща им загива на фронта като прост войник, от сътресението тя оглушава, Атанас се научава да шие, беше много сръчен, а Гради започва да работи като
комисионер
.
Помолих го да ми позира. Скиците, които направих за подготовка на портрета, бяха толкова интересни, че една от тях ми послужи за портрета на д-р Стоян Джуждев, музиколог, завършил в Париж, също от нашите среди. Неотдавна го честваха, по телевизията, показаха него и портрета (той си го откупи), по-късно му направих още един портрет, с пастелни бои, той вече възрастен, облечен в бял костюм, като го честваха стоеше седнал, недочуваше, а като става да се поклони, държаха го двама здрави негови студенти. И за този портрет идеята беше от Асенча. За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди, характерна за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг.
Баща им загива на фронта като прост войник, от сътресението тя оглушава, Атанас се научава да шие, беше много сръчен, а Гради започва да работи като
комисионер
.
Печели, носи им подаръци. Тя се радва, целува ги. Дошли са в София, за да са близо до Учителя, за утеха. Повече в последното писмо. Целувам Ви сърдечно, Цветка Е.
към текста >>
22.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън,
мисионер
, да проповядва на българите евангелието и да учителствува.
Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него.
Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън,
мисионер
, да проповядва на българите евангелието и да учителствува.
Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница".
към текста >>
Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е
мисионер
, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България.
Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии. Движението обаче против него продължаваше и най-после 50 г. юбилеен конгрес на Българското евангелско дружество в София миналата година го изключи от редакционния комитет на „Зорница".
Той, от своя страна, намерил за нужно да си подаде оставката в Бостън, която дружеството приело, и тъй от една година насам г-н Маркъм не е
мисионер
, свързан с онова дружество, нито пък има тесни християнски връзки с евангелските църкви в България.
Той си работи независимо и по своему. От коя народност е не зная. Нека сега посоча някои от грешките, които този иностранец прави във вреда на България. Откровено признавам, че много от статиите му в „Семе", „Зорница", „Полет" и „Изток", където той по едно време работеше са изрядни и полезни. Такива са много от статиите му в неговия сега „Свят", но един голям котел с хубава гозба може да се направи вреден само с една лъжица арсеник и да изтрови онези, които ядат тази гозба.
към текста >>
23.
29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Гаргов,
комисионер
, Хасково 12.
Кирил Димитриев, гимназиален учител, „Цар Асен" 52, София 7. Табаков, „Балкан", обущар, Хасково 8. Белю Киряков, чехлар, Хасково 9. Станко Дерибеев, галантерия, Хасково 10. Атанас Тодоров, шивач, Хасково 11. Влад.
Гаргов,
комисионер
, Хасково 12.
Антон Захариев, Б;Н.Б„ Хасково 13. Стоян Митов. „Карловска" № 2, Пловдив 14. Кузман Събев, адвокат, Пловдив 15. Дърваров Костадин, „Волга" 15, Пловдив 16.
към текста >>
24.
3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Употребете ги както искате." Друг пример: Друг един
мисионер
с вяра работи в Китай.
Авторът е германец; 40 години се е молил; отгледал е повече от 2000 деца, без да иска от никого 5 пари. Той само се молел и парите идвали. Един ден той се молил и определил сумата. Един човек влиза и му казва: „Искаш ли да оставя 500 лева? " Той му казал: „Твоя работа." Влезлият си излиза и пак се връща назад и казва: „Оставям тези пари.
Употребете ги както искате." Друг пример: Друг един
мисионер
с вяра работи в Китай.
Той издържа 500 души проповедници чрез вяра. Той привежда следния пример в една своя лекция. Веднъж закъснели да му дадат пари. Друг път се молел и му идвали пари. Но сега един ден оставало.
към текста >>
Чете във вестниците и среща името на този
мисионер
и му праща парите точно навреме, когато му трябват.
Но сега един ден оставало. Няма нито 5 пари. Няма пък и с какво да разполага. Но се молил. Някой си богат американец в Австралия казал, че ако спечели, ще отдели за Бога една крупна сума, но не знаел къде да прати пари.
Чете във вестниците и среща името на този
мисионер
и му праща парите точно навреме, когато му трябват.
Но той ги употребява не за себе си, а за другите. Този закон, значи, работи при закона за ближните. А когато се работи за себе си, не работи. Всеки един от вас все има малки опити. Но духовният закон е такъв, че много пари не дава на човека, а толкоз, колкото му трябват.
към текста >>
25.
85. Прехраната
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Които умират, стават
мисионери
, да проповядват против войната.
Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. финландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило.
Които умират, стават
мисионери
, да проповядват против войната.
Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви.
към текста >>
26.
10. Спомени за Учителя Дънов, записани от Атанас Душков, разказани от баща му Гаврил Душков
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Ние изучавахме английски език и често при нас дохождаха различни английски
мисионери
, канеха ни на техните беседи.
С примери и доводи. Избягваше да яде месо, бе вегетарианец. Месоядците превръщат стомасите [си] в гробища на трупове. Никога няма да забравя споровете му с духовници. Обикновено той не пропускаше в празничен ден различните религиозни беседи, които се изнасяха в черкви и евангелски салони.
Ние изучавахме английски език и често при нас дохождаха различни английски
мисионери
, канеха ни на техните беседи.
Аз обичах да посещавам евангелската църква - харесваше ми това, че те са изхвърлили иконите, не целуват рисувани светии и Богородици, а пееха и пасторът, и присъствуващите. На такива събрания дохождаше и П. Дънов. И си спомням как той задаваше въпроси, как спореше. Спореше с наши свещеници и владици, които изобличаваше със своята ясна и здрава мисъл, с много доводи и цитати. Но особено впечатление правеха неговите спорове с английските мисионери и то на чист английски език.
към текста >>
27.
23. Сфера на Меркурия
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни,
комисионери
, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати-юристконсулти, са силно проникнати от меркуриевата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.
Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланник на боговете. С това е символизувана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий - планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци, и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмяна чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието - всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера.
Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни,
комисионери
, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати-юристконсулти, са силно проникнати от меркуриевата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.
Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари - сътрудници в разпространяване на словото - принадлежат също така към меркуриевата сфера. Ала една от най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурия, изразявайки негли най-типичната му функция - разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът, респективно журналистите, така силно белязани от Меркурия, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог.
към текста >>
28.
35. Из житието на апостола Павла
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Там е усвоил, между другото, и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ
мисионер
, да си вади сам хляба.
Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста. Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Tape, Киликия. Учил се е за рабин в Йерусалим, в училището на Гамалиеля.
Там е усвоил, между другото, и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ
мисионер
, да си вади сам хляба.
(В Деянията това е споменато: 20 гл. 33 ст.) Като юдей - хеленист, той е бил запознат с тогавашната култура. А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане” по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десетки, а стотици негови ликове.
към текста >>
Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия
мисионерски
и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело.
Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно - че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него, и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си - то става възходящо.
Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия
мисионерски
и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело.
Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за защита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането” си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото учение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертвуваше живота на другите, сега той жертвува живота си за тяхното повдигане.
към текста >>
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай
мисионерските
си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Трябваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свят.
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай
мисионерските
си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на езичниците.
С други думи - да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания, проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак”. Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, - способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването.
към текста >>
29.
39. «ВМЕСТО ДА ИЗПИШЕ ВЕЖДИ, ИЗВАЖДА ОЧИ»
,
,
ТОМ 20
3) Светият Синод, за да «християнизира» народа си, е ангажирал за пропо-ведчик из страната руския
мисионер
Кальнев.
39. «ВМЕСТО ДА ИЗПИШЕ ВЕЖДИ, ИЗВАЖДА ОЧИ» (Писмо) (В. «Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23.VI.1924 г, стр.
3) Светият Синод, за да «християнизира» народа си, е ангажирал за пропо-ведчик из страната руския
мисионер
Кальнев.
Това е един фанатик от старата руска школа, който е проповядвал и спорил със «сектанти», но винаги със стражари зад гърба си. В своите изрази и държание той и в нашата свободна страна си мисли, че зад него стои великан стражар с нагайка, че гдето не стигне словото, там да завърши наставлението силата. При това е нахален и безсрамен. За неговия мръсен и стражарски език, в един публичен диспут в Сливен миналата година, опонентът му г-н Софрони Ников публично го изобличи и демонстративно, пред цялата публика, не му прие протегнатата след диспута ръка и с думите «не заслужавате» му обърна гьрб. Снощи, преди втората сказка на г-н Никова в нашия град, въпреки очевидното игнориране, избраникът на Св.
към текста >>
30.
(22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед
,
,
ТОМ 20
Аз не съм
комисионер
.
Уговорих с Гъоринг118 нашето въоръжение без никакво обещание. Дойдох, казвам на военния министър: «Продължете работата.» След 6 месеца намирам оплетено... Луков обещал концесии на държавни руди. Това не беше хубаво. Трябваше да се съберем министър-председателят, финансовият министър и аз, 4 часа да го кандардисваме и нищо да не излезе. Гьоринг охладня поради тия интриги.
Аз не съм
комисионер
.
Оставих ги да работят, а той искаше да залага това, което беше проучено и което можеше да компрометира България. Не ви съветвам да [се] свързвате с хора, които аз по-добре от вас познавам доколко ще ви бъдат верни. Не туряйте на българина дрехи, които не са за него, защото в такъв случай, като го потърсите, ще го намерите съвсем не там, където го очаквате. Не извиквайте реакцията. Ние се бихме с вас, страдахме с вас, помагахме ви с това малко, което имахме, в най-трудните времена, а вий ни изоставихте сега, когато имаме нужда от подкрепа119.
към текста >>
31.
8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА
,
,
ТОМ 22
Те ни изпращаха ред години
мисионери
да проповядват Христовото учение, а във време на войната те продадоха на българите 10 милиона килограма брашно по два златни лева единият килограм.
" Христос е, който действува в Русия, а не някакъв сатана . Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на здравото; който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките . Но туй не влиза в моята тема. А какво направиха американците?
Те ни изпращаха ред години
мисионери
да проповядват Христовото учение, а във време на войната те продадоха на българите 10 милиона килограма брашно по два златни лева единият килограм.
А днес колко струва златният лев? - Десет лева. - Значи, един килограм брашно струваше 20 лв. А мислят ли американците, че постъпиха съобразно с Христовото учение? Те изгубиха случая да дадат един добър пример.
към текста >>
32.
9. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов, министър на народното здраве, от 11.III.1951 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
ме уволниха като варненски пограничен ветеринарен лекар, поради желанието на
комисионери
и.търговци, фашнети, във Варна, защото бях строг, но справедлив.
Аз с голям риск писах тогава такова писмо, защото, наистина, можех да бъда малтретиран от фашистката тайна полиция, а още повече, че тя знаеше моето минало като социалдемократ. Но, обаче, ми се налагаше тогава да имам една такава нова ярмомелка за подобрение качеството на моя продукт «Nabu». Но, съдружникът, и той ме изигра - насила, с помощта на полицията, изнесе от склада готовия продукт «Nabu», както и всичкия материал за «Nabu» и аз оттогава не мога да се съвзема, а преживявам с една мизерна пенсия, 14 700 лв. на тримесечие. А, за да имам такава пенсия, дължи се на това, че в 1926 г.
ме уволниха като варненски пограничен ветеринарен лекар, поради желанието на
комисионери
и.търговци, фашнети, във Варна, защото бях строг, но справедлив.
Дотогава имах само 21 години и 9 месеца изслужено време. До преврата немислимо беше да бъда наново назначен на служба, а след преврата имах вече изпълнена почти 70-годишна възраст. Така че нито в службата, нито в търговията ми провървя. Но добър е Господ - в страданията човек поумнява! Поздравлявам Ви и благопожелавам всичко най-хубаво.
към текста >>
33.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
Мисионерите
- март 1869 г.
Снимка № 11. Гаврил Илиев - първият евангелист в България Снимка № 12. Митанка Гаврил Илиева - съпругата му Снимка № 13. Гаврил и Митана Илиеви с децата си: Стефанка, Манола, Илия, Елисавета, Цветан, Кинчо, Дафинка и Лунка, около 1885 г. Снимка № 14.
Мисионерите
- март 1869 г.
Отляво, прави: 1. флокен от гр. Тулча, 2. Д-р Лонг в Цариград, 3. Ванлес в гр. Русе.
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
Приносът на евангелските
мисионери
и тяхното дело с появата им в живота на българския народ през XIX век / Павел Василев. 7.
- В: Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. София, Българско библейско дружество ООД, 1994, с. 385-387. 6. Приносът на евангелистите за България.
Приносът на евангелските
мисионери
и тяхното дело с появата им в живота на българския народ през XIX век / Павел Василев. 7.
Герои на вярата. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици. II Духовно слово, Г. XIV, 1938,№1-2, с.
към текста >>
35.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли
,
,
ТОМ 24
В същото време се търсят
мисионери
за работа между индианците в новата английска колония - щата Джорджия, Северна Америка.
За тях всеки ден трябвало да преминава в правене на добро. Според Джон Уесли, стази дейност на "Святият клуб" се поставя началото на методизма. Това е годината 1729! През пролетта на 1735 г. бащата на Джон Уесли умира и оставя своята голяма енория без пастир.
В същото време се търсят
мисионери
за работа между индианците в новата английска колония - щата Джорджия, Северна Америка.
Джон Уесли е поканен за мисионер. След усилени молитви и разговори с майка си и приятели, той взема решение. През м. октомври с. г. (1735), Джон Уесли заедно с брат си Чарлз и приятелите Ингам и Деламот отплава за Америка.
към текста >>
Джон Уесли е поканен за
мисионер
.
Според Джон Уесли, стази дейност на "Святият клуб" се поставя началото на методизма. Това е годината 1729! През пролетта на 1735 г. бащата на Джон Уесли умира и оставя своята голяма енория без пастир. В същото време се търсят мисионери за работа между индианците в новата английска колония - щата Джорджия, Северна Америка.
Джон Уесли е поканен за
мисионер
.
След усилени молитви и разговори с майка си и приятели, той взема решение. През м. октомври с. г. (1735), Джон Уесли заедно с брат си Чарлз и приятелите Ингам и Деламот отплава за Америка. На кораба с тях са и 26 немци от църквата в Моравия.
към текста >>
36.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.
,
,
ТОМ 24
Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена
мисионерска
дейност.
Защитата на българския език, българската книга, българския род, българското име е борба за българско православие, борба за свободна България. Това е епоха на много още заслужили българи-будители и възрожденци, които дават своя принос: Васил Априлов, Марин Дринов, Любен Каравелов, Георги Раковски, братя Д. и К. Миладинови, Константин Фотинов, Петър Берон и храбрите борци за свободата на България: Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, Панайот Хитов, Панайот Волов и др. В средата на XIX век идва на този свят и Учителят - Петър К.
Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена
мисионерска
дейност.
Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и езичниците". Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика. Навлезлите по нашите земи мисионери са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. Това са били пратеници мисионери от евангелските и католическите църкви.
към текста >>
Навлезлите по нашите земи
мисионери
са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население.
В средата на XIX век идва на този свят и Учителят - Петър К. Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена мисионерска дейност. Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и езичниците". Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика.
Навлезлите по нашите земи
мисионери
са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население.
Това са били пратеници мисионери от евангелските и католическите църкви. Тези мисионери у нас имали различни цели. Евангелските мисионери сметнали, че първата тяхна работа, която се налагала е била да обучат хората на най-елементарните познания на хигиена и начин на живот: да се мият редовно, да си режат косите, да си готвят храната, да се обличат, да ги учат да четат и пишат. Показателно е писмото на Никола Т. Бояджиев от 1874 г., написано в Ямбол до пастир Д.
към текста >>
Това са били пратеници
мисионери
от евангелските и католическите църкви.
Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена мисионерска дейност. Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и езичниците". Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика. Навлезлите по нашите земи мисионери са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население.
Това са били пратеници
мисионери
от евангелските и католическите църкви.
Тези мисионери у нас имали различни цели. Евангелските мисионери сметнали, че първата тяхна работа, която се налагала е била да обучат хората на най-елементарните познания на хигиена и начин на живот: да се мият редовно, да си режат косите, да си готвят храната, да се обличат, да ги учат да четат и пишат. Показателно е писмото на Никола Т. Бояджиев от 1874 г., написано в Ямбол до пастир Д. Н. Фурнаджиев.
към текста >>
Тези
мисионери
у нас имали различни цели.
Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и езичниците". Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика. Навлезлите по нашите земи мисионери са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. Това са били пратеници мисионери от евангелските и католическите църкви.
Тези
мисионери
у нас имали различни цели.
Евангелските мисионери сметнали, че първата тяхна работа, която се налагала е била да обучат хората на най-елементарните познания на хигиена и начин на живот: да се мият редовно, да си режат косите, да си готвят храната, да се обличат, да ги учат да четат и пишат. Показателно е писмото на Никола Т. Бояджиев от 1874 г., написано в Ямбол до пастир Д. Н. Фурнаджиев. Там той".. .
към текста >>
Евангелските
мисионери
сметнали, че първата тяхна работа, която се налагала е била да обучат хората на най-елементарните познания на хигиена и начин на живот: да се мият редовно, да си режат косите, да си готвят храната, да се обличат, да ги учат да четат и пишат.
Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика. Навлезлите по нашите земи мисионери са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. Това са били пратеници мисионери от евангелските и католическите църкви. Тези мисионери у нас имали различни цели.
Евангелските
мисионери
сметнали, че първата тяхна работа, която се налагала е била да обучат хората на най-елементарните познания на хигиена и начин на живот: да се мият редовно, да си режат косите, да си готвят храната, да се обличат, да ги учат да четат и пишат.
Показателно е писмото на Никола Т. Бояджиев от 1874 г., написано в Ямбол до пастир Д. Н. Фурнаджиев. Там той".. . намерил хората да спят на земята върху пръстта и влагата, да ядат седешком на земята с дебели дървени лъжици, които не всеки ден виждали вода за измиване, къщи с малки прозорци, с ниски тавани и врати... Една от първите ми работи бе (на Н.
към текста >>
Евангелските
мисионери
имали за цел да основават отделна евангелска църква, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа.
Бояджиев) да науча хората как да живеят, като разумни и възпитани хора..То й им показал как да си направят маси, кревати, да ядат прилично и хигиенично, да строят къщите си с по-високи тавани и да дават възможност на слънцето да прониква в жилищата им. Описаната тъжна картина от бита и живота на българския народ не е било изолирано явление. До започване на работата на евангелските мисии почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища са се откривали училища. Малко са били младите хора, получили някакво образование.
Евангелските
мисионери
имали за цел да основават отделна евангелска църква, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа.
Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища. Католическите мисионери, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско. С победата на българската православна църква през 1870 г. и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите.
към текста >>
Католическите
мисионери
, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско.
До започване на работата на евангелските мисии почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища са се откривали училища. Малко са били младите хора, получили някакво образование. Евангелските мисионери имали за цел да основават отделна евангелска църква, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа. Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища.
Католическите
мисионери
, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско.
С победата на българската православна църква през 1870 г. и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите. Обаче, евангелските мисионери са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в църквата. Те са забранявали дори четенето на Евангелието на български език и навсякъде са въвеждали славянския език, които също оставал неразбран за народа.
към текста >>
Обаче, евангелските
мисионери
са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в църквата.
Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища. Католическите мисионери, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско. С победата на българската православна църква през 1870 г. и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите.
Обаче, евангелските
мисионери
са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в църквата.
Те са забранявали дори четенето на Евангелието на български език и навсякъде са въвеждали славянския език, които също оставал неразбран за народа. В политическо отношение, XIX век за българския народ е период на борба за свобода от турците, напрежението свързано с Кримската война, Руско-турската война и годините на създаване на нова, свободна България.
към текста >>
37.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
Д-р Лонг е първият методистки
мисионер
в България, който спомогна до българският народ да достигне Божието Слово и евангелските християнски ценности на разбираем, говорим език.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 ) През XIX век, в последните години от турското робство и времето след Освобождението на България, една от многото светли личности, посветили целия си земен път с много любов и преданост към българския народ, е д-р Алберт Лонг. Защо се спираме върху личността на д-р Лонг?
Д-р Лонг е първият методистки
мисионер
в България, който спомогна до българският народ да достигне Божието Слово и евангелските християнски ценности на разбираем, говорим език.
Д-р Лонг живя със страданията на българския народ през годините на турското робство и направи всичко необходимо за информиране на западно- европейската общественост относно кланетата в Батак, Перущица и Панагюрище. Д-р Лонг посвети целия си съзнателен живот за просветна дейност, с която съдейства за морално-интелектуалното издигане на народа ни. Д-р Лонг остави името си в историята на България, като в знак на признателност Евангелската методистка епископална църква в София, се казва "Д-р Лонг", негово име носят улици в София, В. Търново, Пазарджик. Кой е д-р Лонг?
към текста >>
На следващата година, д-р Лонг бива поканен от
Мисионерското
дружество при Методистката епископална църква в Америка, да замине като
мисионер
в България.
Той с лекота учи езици и на 12 годишна възраст чете свободно латински език. На 20 години (1852 г.) той завършва колеж и получава бакалавърска степен. Работи две години като учител, след което постъпва в Духовната семинария в гр. Конкорд, щата Ню Хамшир. На 24 години (1856 г.) завършва с отличие започнатия богословски курс.
На следващата година, д-р Лонг бива поканен от
Мисионерското
дружество при Методистката епископална църква в Америка, да замине като
мисионер
в България.
Той се присъединява към Питсбургската конференция, венчава се за г-ца Персида Лъвланд от град Конкорд и на 27 юни 1857 г. потегля с платноход за Ливърпул. Пътуването му до България продължава три месеца, през което време, д-р Лонг усърдно учи български език, от първия издаден учебник в Смирна (1844 г.) "Бележки по граматика на български език", подготвен от д-р Елиас Ригс. На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него мисионер Уесли Претиман, се установява в град Шумен. В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици.
към текста >>
На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него
мисионер
Уесли Претиман, се установява в град Шумен.
На 24 години (1856 г.) завършва с отличие започнатия богословски курс. На следващата година, д-р Лонг бива поканен от Мисионерското дружество при Методистката епископална църква в Америка, да замине като мисионер в България. Той се присъединява към Питсбургската конференция, венчава се за г-ца Персида Лъвланд от град Конкорд и на 27 юни 1857 г. потегля с платноход за Ливърпул. Пътуването му до България продължава три месеца, през което време, д-р Лонг усърдно учи български език, от първия издаден учебник в Смирна (1844 г.) "Бележки по граматика на български език", подготвен от д-р Елиас Ригс.
На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него
мисионер
Уесли Претиман, се установява в град Шумен.
В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици. За няколко месеца, той се сприятелява с представители на младата шуменска възрожденска интелигенция и започва да ги кани в дома си. Две години по-късно, на 17 септември 1859 година, д-р Лонг е назначен на работа в Търново, където започва своята духовна и просветна дейност. Началото на редовните неделни събрания се поставя на 14 декември 1859 година. Това е датата, която приемаме да се свързва с началото на присъствието на Методистката епископална църква в духовния живот на българското общество.
към текста >>
С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки
мисионери
в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество.
Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата. В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти.
С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки
мисионери
в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество.
Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник. През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград. Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта. В Цариград, д-р Лонг бързо получава влияние, както върху българската колония, така и всред турските големци. Той става известна личност в града със своята самопожертвувателност и благотворителност, след нещастията и изпитанията, които сполетяват населението на Цариград.
към текста >>
Въпреки, че е освободен от Американската
мисионерска
мисия, той всяка година до 1895 (или 23 години подред) прекарва летните месеци в България, в срещи с
мисионери
и проповедници.
В земетресението през 1894 г., хиляди къщи са разрушени и 1 500 човека загубват живота си, д-р Лонг е пак там. На 22 август 1896 г. са изклани 75 000 арменци, а и за колко българи- заточеници, д-р Лонг се застъпва пред властите в Цариград. Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата църква, също и при извоюване независимостта на Българската Православна Църква, като поддържа връзки с Иларион Макариополски. В 1872 г., на 40 годишна възраст, д-р Лонг е избран за професор по естествени науки в Роберт Колеж (Цариград).
Въпреки, че е освободен от Американската
мисионерска
мисия, той всяка година до 1895 (или 23 години подред) прекарва летните месеци в България, в срещи с
мисионери
и проповедници.
Д-р Лонг е познавал духовното и културно ниво на народа ни и проблемите, които трябвало да се решават. Въпреки извоюваната църковна независимост, той е разбирал недоволството сред народа преди всичко от липсата на подготвени свещенослужители, ръкополагането на случайни хора за митрополити и неразбирането от народа на Божието слово, четено в Църквите на църковнославянски език. Това са и причините, заради които д-р Лонг прекарва сред българския народ, за да напътства и ръководи. През 1876 година д-р Лонг полага усилия да спре избухването на Априлското въстание, като добре е разбирал кръвопролитията, които ще последват. Изчерпателна информация за потушаването на Априлското въстание, д-р Лонг и л-р Уошбърн получават от архимандрит Методи Кусевич.
към текста >>
38.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
Това става 5 години преди идването на първите американски методистки
мисионери
.
Тези, които го слушали, казвали, че Гаврил Илиев им дава "новото учение". Така, чрез Словото и благовестието множество били докоснати и с радост одобрявали казаното. Но Гаврил Илиев будел и недоволство. Духовенството се заинтересувало от Гаврил Илиев и на 25 март 1852 г. той бил заставен да се яви пред църковния съд в митрополията, начело с тогавашния гръцки владика в Сливен.
Това става 5 години преди идването на първите американски методистки
мисионери
.
В проведените разговори въпреки упреците, Гаврил Илиев изложил своята непоколебима вяра в Исуса Христа. Запитан с каква власт разпространява новото учение между народа, преди да отговори, Г. Илиев попитал: "Евангелието Слово Божие ли е или човешка измислица? " Според някои биографични източници владиката забранил на Г. Илиев занапред да говори на народа.
към текста >>
Освен това той там срещнал и д-р Сайръс Хамлин - конгрешански
мисионер
и мисийски надзирател на Южна България.
Обаче, още на следващия месец (на 23 април 1852 г.), Гаврил Илиев отива в Ямбол и говорил за евангелските истини, които приел от Новия Завет Там местният даскал Георги го нападнал и го нарекъл протестантин, а той сам и не знаел що е това. Годината 1857 е решаваща и преломна в живота на Гаврил Илиев. През м. май, в гр. Родосто, при арменския пастир Магардич, Гаврил Илиев научава, че действително е протестантин.
Освен това той там срещнал и д-р Сайръс Хамлин - конгрешански
мисионер
и мисийски надзирател на Южна България.
Д-р Хамлин е първият директор на американското училище в Бабек, което по-късно било наречено "Роберт Колеж". Д-р Хамлин е бил удивен от бързото изкупуване на Неофитовия превод на Нсвия Завет (30,000 екземпляра) и пожелал да се запознае с населението (българите) от Северна България, но се нуждаел от придружител. Пастир Магардич поедставил на д-р Хамлин Гаврил Илиев, като интелигентен, любезен, енергичен и най-важното-интересуващ се от евангелската истина. Готовността на Гаврил Илиев (известният и с голямо влияние търговец) да се учи и работи за Бога, става причина да приеме и да стане преводач, придружител и прислужник на д-р Хамлин. Той владеел говоримо турски, гръцки и отчасти арменски езици, с които Г.
към текста >>
Шумен на панаир по своята търговия, среща за първи път
мисионерите
Д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман.
Готовността на Гаврил Илиев (известният и с голямо влияние търговец) да се учи и работи за Бога, става причина да приеме и да стане преводач, придружител и прислужник на д-р Хамлин. Той владеел говоримо турски, гръцки и отчасти арменски езици, с които Г. Илиев свободно контактувал между съответните народности. През 1857 г. Г. Илиев, отивайки в гр.
Шумен на панаир по своята търговия, среща за първи път
мисионерите
Д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман.
Може да си представите неговото удоволствие да чуе от мисионерите за причината за тяхното присъствие и за техните задачи. С тях той споделил и своите опитности и между тях се създава едно истинско приятелство. По-късно, през 1860 г. във Велико Търново, Гаврил Илиев разширява контактите си с д-р Лонг, като става негов помощник и в продължение на 2 години под негово ръководство изучава Библията. След това отива в Цариград и продължава обучението си при срещнатите там мисионери, като междувременно ликвидира търговията си в Сливен, Солун и Цариград.
към текста >>
Може да си представите неговото удоволствие да чуе от
мисионерите
за причината за тяхното присъствие и за техните задачи.
Той владеел говоримо турски, гръцки и отчасти арменски езици, с които Г. Илиев свободно контактувал между съответните народности. През 1857 г. Г. Илиев, отивайки в гр. Шумен на панаир по своята търговия, среща за първи път мисионерите Д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман.
Може да си представите неговото удоволствие да чуе от
мисионерите
за причината за тяхното присъствие и за техните задачи.
С тях той споделил и своите опитности и между тях се създава едно истинско приятелство. По-късно, през 1860 г. във Велико Търново, Гаврил Илиев разширява контактите си с д-р Лонг, като става негов помощник и в продължение на 2 години под негово ръководство изучава Библията. След това отива в Цариград и продължава обучението си при срещнатите там мисионери, като междувременно ликвидира търговията си в Сливен, Солун и Цариград. С взетите пари Гаврил Илиев си купува кон, кожени дисаги, напълва ги с Евангелия и тръгва да пътува и да разнася Словото.
към текста >>
След това отива в Цариград и продължава обучението си при срещнатите там
мисионери
, като междувременно ликвидира търговията си в Сливен, Солун и Цариград.
Шумен на панаир по своята търговия, среща за първи път мисионерите Д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман. Може да си представите неговото удоволствие да чуе от мисионерите за причината за тяхното присъствие и за техните задачи. С тях той споделил и своите опитности и между тях се създава едно истинско приятелство. По-късно, през 1860 г. във Велико Търново, Гаврил Илиев разширява контактите си с д-р Лонг, като става негов помощник и в продължение на 2 години под негово ръководство изучава Библията.
След това отива в Цариград и продължава обучението си при срещнатите там
мисионери
, като междувременно ликвидира търговията си в Сливен, Солун и Цариград.
С взетите пари Гаврил Илиев си купува кон, кожени дисаги, напълва ги с Евангелия и тръгва да пътува и да разнася Словото. Така Гаврил Илиев става първия библейски книгопродавец. От този ден, той е подложен на изключително теж и изпитания за Божието дело. Налице са лошите битови условия на поробена България. Липсват пътища, превозни средства, електричество, лоша или никаква медицинска помощ.
към текста >>
Задавали ли сте си въпроса: Колко
мисионери
са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите?
Налице са лошите битови условия на поробена България. Липсват пътища, превозни средства, електричество, лоша или никаква медицинска помощ. Тук-там се срещат най-прости ханища и гостилници. По безлюдните балкани и долини със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-страшното - понякога и неразбирането на населението. За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини.
Задавали ли сте си въпроса: Колко
мисионери
са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите?
Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите. По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера. Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на мисионер, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали?
към текста >>
Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него
мисионер
Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае.
Липсват пътища, превозни средства, електричество, лоша или никаква медицинска помощ. Тук-там се срещат най-прости ханища и гостилници. По безлюдните балкани и долини със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-страшното - понякога и неразбирането на населението. За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини. Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите?
Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него
мисионер
Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае.
Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите. По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера. Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на мисионер, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали? Отговорът е само един: Любовта и предаността на Гаврил Илиев към Бога и към този изстрадал и грешен народ.
към текста >>
По-късно умира съпругата на
мисионера
Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на
мисионера
Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни
мисионера
Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера.
За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини. Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите? Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите.
По-късно умира съпругата на
мисионера
Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на
мисионера
Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни
мисионера
Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера.
Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на мисионер, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали? Отговорът е само един: Любовта и предаността на Гаврил Илиев към Бога и към този изстрадал и грешен народ. Колко много идеализъм и желание е имало в него - благовестието да достигне до всеки един, че спасението от греховете е само във вярата в Господа Исуса Христа. От потомци на Гаврил Илиев знам и ще споделя негови опитности от присъствието на Бога в живота му при тези усилни за него години на работа: 1). Гаврил Илиев пътувал обикновено сам, със своя кон, натоварен с Новия Завет на Неофит Рилски.
към текста >>
Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на
мисионер
, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали?
Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите? Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите. По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера.
Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на
мисионер
, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали?
Отговорът е само един: Любовта и предаността на Гаврил Илиев към Бога и към този изстрадал и грешен народ. Колко много идеализъм и желание е имало в него - благовестието да достигне до всеки един, че спасението от греховете е само във вярата в Господа Исуса Христа. От потомци на Гаврил Илиев знам и ще споделя негови опитности от присъствието на Бога в живота му при тези усилни за него години на работа: 1). Гаврил Илиев пътувал обикновено сам, със своя кон, натоварен с Новия Завет на Неофит Рилски. Той се движел по тясна пътека, пресичайки Балкана.
към текста >>
епископ Андрюс събира всички
мисионери
(пастири), помощник- проповедници и поставя задачите за работа.
Илиев и с удоволствие разговарял по различни въпроси с него. Често пъти Митхад паша проявявал интерес от християнството, за което Гаврил Илиев с часове го е занимавал. Г. Илиев в тези разговори е успял да изпроси свободата на 30 младежи от гр. Свищов, попаднали в Русенския затвор и на 13 други заточеници в Диарбекир, между които и двамата братя на Митана (Алески и Манол). Въпреки настъпилите събития - чети, въстания, избухналата Руско-турска война, през 1876 г.
епископ Андрюс събира всички
мисионери
(пастири), помощник- проповедници и поставя задачите за работа.
На това първо по рода си събиране (Първо годишно събрание на българската мисия), Гаврил Илиев е ръкоположен в дяконски и презвитерски чин, а по-късно за пръв редовен методистки пастир в България, като зачисляването му става на годишната конференция в Небраска, САЩ. [Заб. До 1892 г. поради малкия брой свещенослужители в България уставът ("Дисциплината") не разрешава провеждането на годишни конференции с права за редовно зачисляване на проповедници, затова тяхното зачисляване се извършвало на годишните конференции в САЩ.] Гаврил Илиев е изпратен в Свищов, където той и църквата са подложени на гонение от турския каймаканин (околийски началник) и партията на младите българи, които говорили, че и "протестантизмът съсипвал българската националност". Избухнали епидемии. Евангелското общество в Свищов, начело с Гаврил Илиев, въпреки това се ползвало с уважение и доверие на градското население.
към текста >>
Обаче, тревогата му за Божието дело растяла -
мисионерите
си отивали, проповедницитебили малко.
В 1876 г. Гаврил Илиев посетил селата Ново село (сега с. Априлци, троянско), Кръвеник, Батошево, Гъбене, колибите пръснати из Балкана, Габрово. Той събрал богата информация за плачевното състояние на населението след потушаването на Новоселското въстание и сдоклади и искания до Цариградския комитет и до д-р Лонг осигурил помощи във вид на храна, дрехи, цървули, домакински принадлежности, сечива за земеделска работа, добитък и т.н. По свой изработен план, Гаврил Илиев престоява по тези места повече от 3 месеца през зимата, и раздавал пристигащите помощи.
Обаче, тревогата му за Божието дело растяла -
мисионерите
си отивали, проповедницитебили малко.
Гаврил Илиев започнал да пише писма до Генералната конференция, до Борда на епископите за подкрепа на делото в България. За това дело - Божието дело - Гаврил Илиев бил заложил всичко, което имал и не щадял живота си и наистина той успял! Изпратени са нови мисионери. Гаврил Илиев е прехвърлен в Плевен (1874 г.), след това в Русе (1876 г.), като помощник на мисионера Флокен, оттам в Търново, Габрово и накрая в Севлиево (1879 г.). Той получил голяма популярност.
към текста >>
Изпратени са нови
мисионери
.
Той събрал богата информация за плачевното състояние на населението след потушаването на Новоселското въстание и сдоклади и искания до Цариградския комитет и до д-р Лонг осигурил помощи във вид на храна, дрехи, цървули, домакински принадлежности, сечива за земеделска работа, добитък и т.н. По свой изработен план, Гаврил Илиев престоява по тези места повече от 3 месеца през зимата, и раздавал пристигащите помощи. Обаче, тревогата му за Божието дело растяла - мисионерите си отивали, проповедницитебили малко. Гаврил Илиев започнал да пише писма до Генералната конференция, до Борда на епископите за подкрепа на делото в България. За това дело - Божието дело - Гаврил Илиев бил заложил всичко, което имал и не щадял живота си и наистина той успял!
Изпратени са нови
мисионери
.
Гаврил Илиев е прехвърлен в Плевен (1874 г.), след това в Русе (1876 г.), като помощник на мисионера Флокен, оттам в Търново, Габрово и накрая в Севлиево (1879 г.). Той получил голяма популярност. Гаврил Илиев бил магнетична натура - висок, едър, хубаво говорел, имал приятен глас и с удоволствие пеел наизуст евангелските песни. Навсякъде го наричали "даскал Гаврил". През целия си активен период на работа, Гаврил Илиев запазва приятелските си връзки с д-р Лонг, който много го ценял.
към текста >>
Гаврил Илиев е прехвърлен в Плевен (1874 г.), след това в Русе (1876 г.), като помощник на
мисионера
Флокен, оттам в Търново, Габрово и накрая в Севлиево (1879 г.).
По свой изработен план, Гаврил Илиев престоява по тези места повече от 3 месеца през зимата, и раздавал пристигащите помощи. Обаче, тревогата му за Божието дело растяла - мисионерите си отивали, проповедницитебили малко. Гаврил Илиев започнал да пише писма до Генералната конференция, до Борда на епископите за подкрепа на делото в България. За това дело - Божието дело - Гаврил Илиев бил заложил всичко, което имал и не щадял живота си и наистина той успял! Изпратени са нови мисионери.
Гаврил Илиев е прехвърлен в Плевен (1874 г.), след това в Русе (1876 г.), като помощник на
мисионера
Флокен, оттам в Търново, Габрово и накрая в Севлиево (1879 г.).
Той получил голяма популярност. Гаврил Илиев бил магнетична натура - висок, едър, хубаво говорел, имал приятен глас и с удоволствие пеел наизуст евангелските песни. Навсякъде го наричали "даскал Гаврил". През целия си активен период на работа, Гаврил Илиев запазва приятелските си връзки с д-р Лонг, който много го ценял. През м.
към текста >>
39.
6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров
,
,
ТОМ 24
Той успява да им даде и добро образование, като ги изпращал да учат в американските училища и колежи, създадени от евангелските
мисионери
. Г.
Останалите деца на Г. Илиев са починали твърде рано, като бебета: Анита (1865 г.) и Тодор (1874 г.), на 21 години Стефанка (1863-1884)-библейски работник и Елисавета (1870-1891) и остават неженени Илия (р. 1868 г.) и Цветан (р. 1873 г.). Всичките си деца Гаврил Илиев възпитава в силна вяра и упование в Бога.
Той успява да им даде и добро образование, като ги изпращал да учат в американските училища и колежи, създадени от евангелските
мисионери
. Г.
Илиев виждал голямата нужда от "работници на Божията нива" и от задомилите му се дъщери три от тях прави пастирски съпруги : Манола за пастир Йордан Икономов, Дафинка за пастир Александър Георгиев и Лунка за пастир Цветан Цветанов. От тези семейства излизат като свещенослужители Дафинка Доганова (виж статията за нея), пастир Гаврил Цветанов и пастир Янко Иванов. Специално богословско образование получава и Николай Иванов. Това са хора с безпределна вяра и любов в Исуса Христа, които са били подчинили живота си в служение на Бога. Някои от тях - Янко Иванов и Гаврил Цветанов и техните семейства, за работата им да проповядват и разпространяват благовестието са минали през гонения, затвори и лагери.
към текста >>
40.
6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев
,
,
ТОМ 24
Там, за негово щастие, той се срещнал с
мисионерите
Д-р A. Л.
След това той разширил търговията си в Цариград. През време на Кримската война той е станал доставчик на френската армия до 1854 г. Около 1857 г. той отишъл в гр. Шумен на панаира, по търговия.
Там, за негово щастие, той се срещнал с
мисионерите
Д-р A. Л.
Лонг и Притиман. По после препоръчан от Д-р Хамлин - Цариград, той се свързва тясно с Д-р Лонг. Ликвидирва с търговията си в Сливен и Цариград. Купува си свой собствен кон и мишинени дисаги. Снабдява се с Библии и Евангелия и по този начин става първия Български Евангелски Методистки Библейски книгопродавец.
към текста >>
41.
6.5. Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847-17.03.1920)
,
,
ТОМ 24
Икономов започва да работи като учител по български език с
мисионера
Хенри Бухтер, който го убеждава да се насочи към духовна работа.
Икономов изявява желание да учи медицина и през м. май 1870 г. при извършване на размяна на младежи от различни страни за продължение на образованието им, той е разменен с Хенри А. Бътлър от Америка. Междувременно Й.
Икономов започва да работи като учител по български език с
мисионера
Хенри Бухтер, който го убеждава да се насочи към духовна работа.
На 19 септември 1871 г. Йордан Икономов се записва да следва богословие в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, Америка. През 1876 г. той получава наново званието бакалавър с отличие, а през годините 1876-1877 завършва и висшия курс и получава пастирски лиценз.
към текста >>
Икономов е да помага на
мисионера
Джонс и да открият временно
мисионерско
училище (1881).
На Годишното събрание на Методистката мисия в България, на 2 октомври 1876 г., в Русе, се решава след завършване на пасторския етажна Й. Икономов в гр. Ню Йорк, той да получи българското пасторско назначение. При завръщането на Йордан Икономов от Америка той е назначен в Русе (1878), след това в Габрово (1879) и в Търново (1880). В този град основното задължение на Й.
Икономов е да помага на
мисионера
Джонс и да открият временно
мисионерско
училище (1881).
През 1882 г. училището от Търново е преместено в Свищов и получава наименованието "Американско научно-богословско училище". Йордан Икономов, освен като преподавател е и пастир в църквата в Свищов. През тези години пастир Икономов е работил предимно с млади хора, учениците му от училището посещавали и Църквата. На 12 септември 1885 г.
към текста >>
42.
6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)
,
,
ТОМ 24
Освен дето в София взимаше живо участие в молитвени,
мисионерски
и други събрания, тя често предприемаше и дълги пътувания за съживителна духовна работа, особено в Северна България.
И двамата се завърнали с подновени сили и наново заработили за духовната просвета на народа ни. Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на Евангелската църква на ул. "Солун", а после на бул. "Дондуков" и ул. "Раковска". Често тя прочиташе отбор религиозни биографии, които превеждаше от английски и които се изслушваха с наслада от публиката и служеха за голямо назидание на всички.
Освен дето в София взимаше живо участие в молитвени,
мисионерски
и други събрания, тя често предприемаше и дълги пътувания за съживителна духовна работа, особено в Северна България.
При това, с пълна преданост тя гледа около 15 години болния си съпруг и с християнско мъжество претърпя неговата смърт и на четири отгледани деца. Домашните й казват, че даже в тези времена тя не пропущала ден да мине без да седне при органа, да си изсвири и изпее някоя любима духовна песен. Когато напоследък, поради болест, бе поставена в невъзможност да взима активно участие в църковната работа, тя я следеше с жив майчински интерес. Когато преди няколко години се почна евангелизаторска работа в Подуене тя, освен дето взе живо участие в публичните събрания, отвори дома си за молитвени събрания водени не рядко от съпруга й и от самата нея. Като майка тя си поставила за цел да заведе своите деца при Спасителя.
към текста >>
43.
6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)
,
,
ТОМ 24
Готвеха ни за евангелски проповедници-
мисионери
и затова имахме час по "Пастирско богословие".
Започнал работа в книжарницата на Антон Димитров на главната улица на Свищов, като управител и словослагател. След това, голямото му желание да учи и да работи за Бога е причина да се запише в Американското научно богословско училище, като необходимите средства си осигурявал с работата си в училищната печатница. Тук той среща, като свой съученик, Петър Дънов, за когото казва: "Бяхме в един клас и живеехме в обща стая с Петър в Свищовската американска гимназия. Той беше много добър и способен ученик. Но най-силен и ненадминат беше в проповедта.
Готвеха ни за евангелски проповедници-
мисионери
и затова имахме час по "Пастирско богословие".
Неговите проповеди бяха неповторими, а словото му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да го слушаме. Оценките му по предметите "Тълкуване на Свещеното Писание" и "Пастирско богословие" бяха "отличен". Цветан Цветанов завършва училището с "отличен" (около 1890 г.) и среща, като другар в живота си Лунка Гаврил Илиева (р. 1883 г.).
към текста >>
44.
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя
,
,
ТОМ 24
При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на
мисионера
Лаунсбери, когато той посещавал Варна.
Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом.
При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на
мисионера
Лаунсбери, когато той посещавал Варна.
Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници. Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди.
към текста >>
45.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
Макар и да нямал богословско образование, той притежавал естествени дарби и духовно самообразование, които обърнали вниманието на американските
мисионери
.
Покаял се и заживял по примера на Спасителя, с което навлякъл върху си ненавистта не само на съгражданите си, но и на училищните власти. Впоследствие бил уволнен от учителството и станал за малко време чиновник. Предлагано му било дори да бъде изпратен в странство да продължи образованието. Пред него се изпречил случая да се подготви така, че да може да заеме видно място на държавната трапеза. Обаче, нищо не било в състояние да го отклони от единствения му идеал - да работи за духовната просвета на народа си.
Макар и да нямал богословско образование, той притежавал естествени дарби и духовно самообразование, които обърнали вниманието на американските
мисионери
.
Те решили да го изпратят за проповедник на Панагюрската Евангелска църква с 2 1/4 лири месечна заплата. Той предпочел тази скромна заплата и скромното панагюрско евангелско общество, като служител Христов, отколкото светските перспективи, които се изпречвали пред него. След две годишно пребиваване в Панагюрище, дето, въпреки големите материални оскъдности, работил усърдно, той пак се завърнал в Самоков, и пак става учител, сега в Американското мъжко училище за 5-6 години. Едновременно там той получил при мисионерите повече богословска подготовка. През това време той взимал живо участие и в политическия живот на страната.
към текста >>
Едновременно там той получил при
мисионерите
повече богословска подготовка.
Обаче, нищо не било в състояние да го отклони от единствения му идеал - да работи за духовната просвета на народа си. Макар и да нямал богословско образование, той притежавал естествени дарби и духовно самообразование, които обърнали вниманието на американските мисионери. Те решили да го изпратят за проповедник на Панагюрската Евангелска църква с 2 1/4 лири месечна заплата. Той предпочел тази скромна заплата и скромното панагюрско евангелско общество, като служител Христов, отколкото светските перспективи, които се изпречвали пред него. След две годишно пребиваване в Панагюрище, дето, въпреки големите материални оскъдности, работил усърдно, той пак се завърнал в Самоков, и пак става учител, сега в Американското мъжко училище за 5-6 години.
Едновременно там той получил при
мисионерите
повече богословска подготовка.
През това време той взимал живо участие и в политическия живот на страната. Застъпял се за Конституцията и всички посегателства против нашата свобода. Един път при избори, е бил бит от политическите си противници почти до смърт. През 1886 г. той бива изпратен редовен пастир на голямата Евангелска църква в гр. Банско.
към текста >>
46.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
Сечанов През миналия месец декември американските вестници, а след тях и някои от нашите, оповестиха смъртта на бившата американска
мисионерка
Елен М.Стоун.
6.10. Елена М.Стоун Съставил Вергилий Кръстее А) Моите спомени за Елен М. Стоун Духовна обнова, Г. VII, бр. 2 (11.1928), с. 6-7. Ив. Я.
Сечанов През миналия месец декември американските вестници, а след тях и някои от нашите, оповестиха смъртта на бившата американска
мисионерка
Елен М.Стоун.
Събитието естествено извиква у нас старите спомени от нейния характер и мисионерския живот в България, а също и любознателността на младите, които ще питат: "Коя е била Елен Стоун и какво е вършила в България? " Трудовете й, както и горчивите й опитности между нашия народ са от такъв голям интерес, че заслужават да се възпроизведат. Към края на 1878 г., след Освободителната война, Мис Стоун напуща своята служба като една от редакторките на един голям религиозен вестник и дойде в България в качеството си на мисионерка от Мисията на юг от Балкана. За известно време тя стана учителка в Американското Девическо училище в Самоков. Всички, които я запознаха отблизо виждаха в лицето й един силен характер със силна воля, голяма енергия и привлекателни черти.
към текста >>
Събитието естествено извиква у нас старите спомени от нейния характер и
мисионерския
живот в България, а също и любознателността на младите, които ще питат: "Коя е била Елен Стоун и какво е вършила в България?
Стоун Духовна обнова, Г. VII, бр. 2 (11.1928), с. 6-7. Ив. Я. Сечанов През миналия месец декември американските вестници, а след тях и някои от нашите, оповестиха смъртта на бившата американска мисионерка Елен М.Стоун.
Събитието естествено извиква у нас старите спомени от нейния характер и
мисионерския
живот в България, а също и любознателността на младите, които ще питат: "Коя е била Елен Стоун и какво е вършила в България?
" Трудовете й, както и горчивите й опитности между нашия народ са от такъв голям интерес, че заслужават да се възпроизведат. Към края на 1878 г., след Освободителната война, Мис Стоун напуща своята служба като една от редакторките на един голям религиозен вестник и дойде в България в качеството си на мисионерка от Мисията на юг от Балкана. За известно време тя стана учителка в Американското Девическо училище в Самоков. Всички, които я запознаха отблизо виждаха в лицето й един силен характер със силна воля, голяма енергия и привлекателни черти. За нея само няколко месеца бяха достатъчни, за да добие значителни познания от нашия език.
към текста >>
Към края на 1878 г., след Освободителната война, Мис Стоун напуща своята служба като една от редакторките на един голям религиозен вестник и дойде в България в качеството си на
мисионерка
от Мисията на юг от Балкана.
2 (11.1928), с. 6-7. Ив. Я. Сечанов През миналия месец декември американските вестници, а след тях и някои от нашите, оповестиха смъртта на бившата американска мисионерка Елен М.Стоун. Събитието естествено извиква у нас старите спомени от нейния характер и мисионерския живот в България, а също и любознателността на младите, които ще питат: "Коя е била Елен Стоун и какво е вършила в България? " Трудовете й, както и горчивите й опитности между нашия народ са от такъв голям интерес, че заслужават да се възпроизведат.
Към края на 1878 г., след Освободителната война, Мис Стоун напуща своята служба като една от редакторките на един голям религиозен вестник и дойде в България в качеството си на
мисионерка
от Мисията на юг от Балкана.
За известно време тя стана учителка в Американското Девическо училище в Самоков. Всички, които я запознаха отблизо виждаха в лицето й един силен характер със силна воля, голяма енергия и привлекателни черти. За нея само няколко месеца бяха достатъчни, за да добие значителни познания от нашия език. Не след дълго тя напусна учителството и се завзе в подготовката на Библейските жени. За целта тя образува летни библейски курсове за жени, и за ред години посещаваше много градове и села в България и Македония.
към текста >>
Несъмнено пред бележитата
мисионерска
дейност на мис Стоун се разкриваше едно светло бъдеще, ако да не беше залавянето й заедно с г-жа Цилка от една чета македонски революционери.
Това й даде възможност да изучи духа и нравите на народа отблизо. С благия си любвеобилен характер бе обикната от всички и навсякъде. За това в честите й обиколки нашите българки, най-вече по селата, се надпреваряха кой да я приеме в къщата си. Пишещият тези редове е имал случай да пътува с нея няколко пъти из опасните клисури и усои из Македония. Това ми е давало случай да я наблюдавам и да се учудвам с нейния неустрашим дух, с готовността й да се подчини търпеливо и безропотно на най-големите лишения и несгоди, както за храната си, тъй и за нощната почивка.
Несъмнено пред бележитата
мисионерска
дейност на мис Стоун се разкриваше едно светло бъдеще, ако да не беше залавянето й заедно с г-жа Цилка от една чета македонски революционери.
На 3 септември 1901 г. след завръщането си от Банско, дето беше държала библейски курс за жени и учителки, недалеч от тогавашната турско- българска граница, мис Стоун и г-жа Цилка бяха пленени и отвлечени в непроходимите гъсталаци на Пирин планина без надежда за своето бъдеще, без необходимото облекло и без никаква завивка и постелка. Човешки думи не са в състояние да дадат и най-слабата представа на страданията и лишенията, на които двете жени са били изложени през всичкото време на своето пленство. За 172 дълги денонощия, при тежки планински студове, те са били скрити в разни скривалища, пещери и колиби. Положението на пленените жени станало най-трагично, когато след четири месеца от залавянето им г-жа Цилка се освободила от бременност и в крайно мъчната обстановка се родило бебе женски пол.
към текста >>
Това бе възложено на двамата
мисионери
- докторите И. X.
Тогава народът в Македония страдаше страшно от жестокостите и тиранията на турското управление. Първоначално за освобождението на пленниците, водителите на четата поискаха 110,000 долара откуп. По съвета на председателя Рузвелт, Американския Борд направи позив към народа за събиране искания откуп. В късо време две трети от исканата сума се събра, и след дълги преговори четниците склониха да освободят жените срещу събраната сума 68,200 долара. Начинът, уговорен за предаване на откупа сам по себе си съставлява една глава пълна с драматизъм.
Това бе възложено на двамата
мисионери
- докторите И. X.
Хаус и У. У. Пийт, заедно с един чиновник от Американската легация в Цариград. Тези трима при неодолими мъчнотии сполучиха през една тъмна нощ да предадат откупа на определеното място, без да бъдат забелязани нито от многото кореспонденти, нито от голямата турска полицейска стража, на която беше строго заповядано да не допусне предаването на откупа на турска територия, да не би Турция да се държи отговорна, т.е. да стане пак "Турско платещи! " Едва три седмици след внасянето на откупа пленниците бидоха освободени.
към текста >>
47.
7.1. Историческа справка
,
,
ТОМ 24
Мисионерското
дружество в Америка изпраща за евангелската методистка мисия в Северна България нов
мисионер
А. Р.
7.1. Историческа справка През 1880 г.
Мисионерското
дружество в Америка изпраща за евангелската методистка мисия в Северна България нов
мисионер
А. Р.
Джонс със съпругата си. На следващата година (1881 г.) те са препратени в Търново. За помощник на мисионера Джонс е назначен пастир Йордан Икономов. Същата година, А. Р. Джонс и Й.
към текста >>
За помощник на
мисионера
Джонс е назначен пастир Йордан Икономов.
7.1. Историческа справка През 1880 г. Мисионерското дружество в Америка изпраща за евангелската методистка мисия в Северна България нов мисионер А. Р. Джонс със съпругата си. На следващата година (1881 г.) те са препратени в Търново.
За помощник на
мисионера
Джонс е назначен пастир Йордан Икономов.
Същата година, А. Р. Джонс и Й. Икономов откриват в Търново временно мисионерско училище и прогимназия. Същевременно Мисията закупува в Свищов една голяма турска къща с широк двор и решава през 1882 г. да премести училището от Търново.
към текста >>
Икономов откриват в Търново временно
мисионерско
училище и прогимназия.
Джонс със съпругата си. На следващата година (1881 г.) те са препратени в Търново. За помощник на мисионера Джонс е назначен пастир Йордан Икономов. Същата година, А. Р. Джонс и Й.
Икономов откриват в Търново временно
мисионерско
училище и прогимназия.
Същевременно Мисията закупува в Свищов една голяма турска къща с широк двор и решава през 1882 г. да премести училището от Търново. През 1882 г. се завършва строежа на църковния салон в Свищов. След откриването му гражданите на Свищов масово посещават богослуженията водени пастир Стефан Томов.
към текста >>
48.
7.2. Първите ученици
,
,
ТОМ 24
В основата при камъка е поставен Новия Завет с документ, подписан от секретарите на
Мисионерското
д- во на Евангелската методистка църква, директора на училището и преподавателите.
Дънов е подписана от директора на Училището Д. С. Чалис и двамата му учители Стефан Томов и Йордан Икономов и заверена от Ръководителя на мисията в Русе и т. н. За реализация на идеята, че е необходима двуетажна сграда са изпратени средства от Америка. На 16 юни 1888 г. тържествено е положен крайъгълния камък на зданието в присъствието на всички учители и ученици-пансионери.
В основата при камъка е поставен Новия Завет с документ, подписан от секретарите на
Мисионерското
д- во на Евангелската методистка църква, директора на училището и преподавателите.
Гоненията от страна на православното духовенство се засилват. През 1888 г. Екзархът на българската църква налага забрана за ползване на преведената от американските мисионери Библия на български език (въпреки, че липсва друг превод на Библията). Американското научно-богословско училище поради редица обстоятелства е закрито. Мисията отваря пансион в Русе, който донякъде замества закритото училище във възпитателно отношение.
към текста >>
Екзархът на българската църква налага забрана за ползване на преведената от американските
мисионери
Библия на български език (въпреки, че липсва друг превод на Библията).
На 16 юни 1888 г. тържествено е положен крайъгълния камък на зданието в присъствието на всички учители и ученици-пансионери. В основата при камъка е поставен Новия Завет с документ, подписан от секретарите на Мисионерското д- во на Евангелската методистка църква, директора на училището и преподавателите. Гоненията от страна на православното духовенство се засилват. През 1888 г.
Екзархът на българската църква налага забрана за ползване на преведената от американските
мисионери
Библия на български език (въпреки, че липсва друг превод на Библията).
Американското научно-богословско училище поради редица обстоятелства е закрито. Мисията отваря пансион в Русе, който донякъде замества закритото училище във възпитателно отношение. Училището в Свищов е продадено и парите, около 10,000 долара, са се върнали на Борда в Ню Йорк (1895 г.)
към текста >>
49.
Б) Петър Василев (на когото Учителят е подарил портрета си).
,
,
ТОМ 24
Отива във Варна и посещава проповедта на
мисионера
Лаунсбери.
в Търново в много бедно семейство. Когато става на 7 годишна възраст, майката умира. Тръгва на училище но оскъдицата и нищетата принуждават бащата да даде Петърчо за чирак при един шивач в Русе. След 2 години (на 11 годишна възраст) сам преплувал Дунава и започва работа при един моден шивач в Гюргево. След 8 години става калфа и съдружник на майстора.
Отива във Варна и посещава проповедта на
мисионера
Лаунсбери.
През м. октомври 1880 г. П. Василев приема Исуса Христа за свой Господ и Спасител. През 1881 г. мисионерът А. Р.
към текста >>
мисионерът
А. Р.
Отива във Варна и посещава проповедта на мисионера Лаунсбери. През м. октомври 1880 г. П. Василев приема Исуса Христа за свой Господ и Спасител. През 1881 г.
мисионерът
А. Р.
Джонс и пастир Йордан Икономов откриват временно мисионерско училище в Търново. 25 годишния П. Василев става ученик. През 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище.
към текста >>
Джонс и пастир Йордан Икономов откриват временно
мисионерско
училище в Търново.
През м. октомври 1880 г. П. Василев приема Исуса Христа за свой Господ и Спасител. През 1881 г. мисионерът А. Р.
Джонс и пастир Йордан Икономов откриват временно
мисионерско
училище в Търново.
25 годишния П. Василев става ученик. През 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище Класното училище е с 3 курса: I - 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; II - 5 годишен научен и III - 5 годишен богословски. П.
към текста >>
след завършването на Американското научно-богословско училище е изпратен като помощник-проповедник в Ловеч при
мисионера
Д.
училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище Класното училище е с 3 курса: I - 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; II - 5 годишен научен и III - 5 годишен богословски. П. Василев е приет в петгодишния богословски курс на класното училище. Работи в училището, за да се издържа. Преживява гоненията и затварянето на училището за няколко месеца през 1883 г.
след завършването на Американското научно-богословско училище е изпратен като помощник-проповедник в Ловеч при
мисионера
Д.
С. Чалис. Там в Американското девическо училище среща Маринка Павлова Бъчварова, за която се оженва на 7.IX.1887 г. От 1886 г. е изпратен в Търново за проповедник, където П. Василев започва и своята самостоятелна работа.
към текста >>
50.
В) Портрет на Петър Василев Иванов
,
,
ТОМ 24
Василев под влияние проповедите на американския
мисионер
г-н Лаунзбери, с дълбоко разкаяние и вяра се обръща към Исуса Христа и Го приема за свой Господ и Спасител.
В) Портрет на Петър Василев Иванов Най-същественият момент в живота на П. Василев, който определя и цялото му бъдеще е свързан със студените есенни дни, края на м. октомври на 1880 г. в Русе. 24 годишния П.
Василев под влияние проповедите на американския
мисионер
г-н Лаунзбери, с дълбоко разкаяние и вяра се обръща към Исуса Христа и Го приема за свой Господ и Спасител.
По-късно, често в своите проповеди, слушателите на П. Василев са чували той да казва за себе си: "Аз зная един младеж, който, когато търсеше Божията милост, по цяла нощ горчиво обливаше със сълзи възглавницата си. Той горко плачеше за греховете си. Ден и нощ се молеше с думите: "Господи, научи ме какво трябва да правя". П. Василев постоянства в молитва, искайки от Бога да му покаже дали ще бъде полезен за Неговото дело.
към текста >>
Василев са посещенията на американския
мисионер
Е. Ф.
Василев се връща в България и започва работа като писар, а след това помощник-управител в митницата на граничния пункт с Румъния - Чифут Кьой. След една година се премества във Варна, като държавен контрольор по тютюни. Междувременно се сприятелява с младежа Иван Илиев (бивш опълченец), при когото вижда първия превод на Библията. Първоначално той не я е приемал, като протестантска, но след време започнал да се радва, че е на български език и може да я разбира. Следващият важен момент в живота на П.
Василев са посещенията на американския
мисионер
Е. Ф.
Лаунзбери от Русе във Варна и неговите проповеди. Сърцето и душата на Петър се пробудили за Бога. След време г-н Лаунзбери изпратил за проповедник във Варна дядо Петко Иванов, с когото П. Василев имал много разговори. По негов съвет П.
към текста >>
мисионерът
А. Р.
Василев напуснал работата си във Варна и отишъл в Русе, където отваря шивачница. Там той редовно посещавал проповедите на г-н Лаунзбери и тогава през м. октомври 1880 г. П. Василев приема с вяра Исуса Христа за свой Господ и Спасител. През 1881 г.
мисионерът
А. Р.
Джонс и пастор Йордан Икономов откриват временно мисионерско училище в Търново. В него вече 25 годишният П. Василев става ученик. През следващата 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище.
към текста >>
Джонс и пастор Йордан Икономов откриват временно
мисионерско
училище в Търново.
Там той редовно посещавал проповедите на г-н Лаунзбери и тогава през м. октомври 1880 г. П. Василев приема с вяра Исуса Христа за свой Господ и Спасител. През 1881 г. мисионерът А. Р.
Джонс и пастор Йордан Икономов откриват временно
мисионерско
училище в Търново.
В него вече 25 годишният П. Василев става ученик. През следващата 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище.
към текста >>
Ловеч в помощ на
мисионера
Д. С.
На 25 юни 1886 г. завършва тържествено първия випуск на Свищовското училище. Получават дипломи Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров (по реда насядали на снимката). Четиримата получават назначения за помощник-проповедници. 30 годишният Петър Василев е изпратен в Евангелската методистка църква в гр.
Ловеч в помощ на
мисионера
Д. С.
Чалис, който освен пастир е и директор на Американското девическо училище. Там П. Василев среща бъдещата си любима и предана съпруга и помощница Маринка Павлова Бъчварова от Разград. Тя завършва с първия випуск Американското девическо училище в Ловеч, след това се сгодяват и на 7 септември 1887 г. се венчават.
към текста >>
51.
А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев)
,
,
ТОМ 24
Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските
мисионери
Библия..(друга Библия на български език по това време няма).
Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г. се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов.
Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските
мисионери
Библия..(друга Библия на български език по това време няма).
Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България.
към текста >>
Дотогава всички
мисионери
, пастири и проповедници, поради малкият им брой в България са били зачислени към Годишните конференции на други утвърдени по света конференции.
Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България.
Дотогава всички
мисионери
, пастири и проповедници, поради малкият им брой в България са били зачислени към Годишните конференции на други утвърдени по света конференции.
На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П. Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия. Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души. През 1904 г.
към текста >>
52.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
Точно в тези години евангелските
мисионери
в България, със съдействието на Британското Чуждестранно Библейско Дружество (Бр.
Това са вече последици от духовното робство... " След тези преживявания, при завръщането си в Търново, Иларион Макариополски се заловил да открие в Лясковския манастир училище за учители и свещеници. За целта, той събрал средства, като дал от себе си десет хиляди гроша. Поканил епископ Климент (Васил Друмев), за да помогне в устройството на това училище (Сираков, Станьо. Иларион Макариополски. София, Отечествен фронт, 1973,с. 174-175.).
Точно в тези години евангелските
мисионери
в България, със съдействието на Британското Чуждестранно Библейско Дружество (Бр.
Ч. Биб. Д-во) са пуснали от печат първата изцяло преведена на български език Библия. Това е годината 1871! Предисторията за това епохално събитие в духовния живот на българския народ е интересна, но може би и недоизследвана, като бяха изнесени някои нови факти едва в последно време (е. Зорница, бр.
към текста >>
Д-во с идването на
мисионерите
, е била да продава Библии в страните на юго-изтокот нас на различни езици, според срещаното население.
Предисторията за това епохално събитие в духовния живот на българския народ е интересна, но може би и недоизследвана, като бяха изнесени някои нови факти едва в последно време (е. Зорница, бр. 12, 12.2001; в. Стандарт, 12.04.2006) Първоначалната дейност на Бр. Ч. Биб.
Д-во с идването на
мисионерите
, е била да продава Библии в страните на юго-изтокот нас на различни езици, според срещаното население.
Идвайки по нашите земи, те нямали библии на български език, но намерили преведен Новия Завет на "прост" български език от Петър Сапунов, издаден през 1828 г. в Букурещ П. Сапунов е бил роден в Трявна. Той е бил изгнаник във Влашко и със свои средства той можал да си позволи тираж от 1200 екземпляра. Същата година на издаването (1828 г.), поради избухналата Руско-турска война, от Новия Завет били продадени само 400 екземпляра.
към текста >>
Мисионерите
от Бр.
Ч. Биб. Д-во. Пак през 1828 г. е бил направен превода на Евангелието на Матея от игумена на Бистришкия манастир, близо до Букурещ - митрополит Теодосий. Всички екземпляри на отпечатаното в Лондон Евангелие са били изпратени в Петербург, но там целия тираж е бил унищожен. Цялостен превод на Новия Завет е бил направен от Константин Фотинов, докато е работел в Смирна.
Мисионерите
от Бр.
Ч. Биб. Д-во не са харесали превода на Фотинов, защото е бил силно повлиян от църковно-славянския език. Тогава те са се обърнали към гръцкия владика в Търново - Иларион Критски за съдействие и посочване на подходящ преводач. За такъв бил избран Неофит Рилски (1793-1881 г.). Той бил монах от Рилския манастир, учител и уредник на Априловската гимназия в гр. Габрово.
към текста >>
евангелска
мисионерска
дейност", с.
От друга страна, разнасяният за продан Нов Завет, като отпечатана българска книга, е била приета с недоумение и недоверие от населението. Такова отношение хората са проявили към изнесените за продан Нови Завети на пазаря в Чирпан и на панаира в Узунджово. Случайно в Чирпан едно момче е полюбопитствало и е взело от наредените книги едно Евангелие, разгърнало го и го харесало. То се е било качило на едни дъски и високо е прочело няколко стиха, и казало, че книгите са добри и всичко в късо време се е продало ... Един младеж, като купил Евангелието, казал: "Аз по-рано можех да чета гръцкото Евангелие, но сега, като сричам българското Евангелие ми е сладко, понеже езикът е същия, на който майка ми говореше". (Юбилеен сборник "50 г.
евангелска
мисионерска
дейност", с.
92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит Рилски, мисионерите последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени. Този окуражителен успех е повдигнал въпросите: 1. Да се разкрие ли мисия на Евангелската методистка църква на север от Балкана? 2. Да се насочат ли усилията към превод и отпечатване на цялата Библия? По първия въпрос Бр.
към текста >>
92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит Рилски,
мисионерите
последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени.
Такова отношение хората са проявили към изнесените за продан Нови Завети на пазаря в Чирпан и на панаира в Узунджово. Случайно в Чирпан едно момче е полюбопитствало и е взело от наредените книги едно Евангелие, разгърнало го и го харесало. То се е било качило на едни дъски и високо е прочело няколко стиха, и казало, че книгите са добри и всичко в късо време се е продало ... Един младеж, като купил Евангелието, казал: "Аз по-рано можех да чета гръцкото Евангелие, но сега, като сричам българското Евангелие ми е сладко, понеже езикът е същия, на който майка ми говореше". (Юбилеен сборник "50 г. евангелска мисионерска дейност", с.
92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит Рилски,
мисионерите
последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени.
Този окуражителен успех е повдигнал въпросите: 1. Да се разкрие ли мисия на Евангелската методистка църква на север от Балкана? 2. Да се насочат ли усилията към превод и отпечатване на цялата Библия? По първия въпрос Бр. Ч. Биб.
към текста >>
Д-во е възложило на
мисионера
Сайръс Хамлин да направи необходимите проучвания.
Този окуражителен успех е повдигнал въпросите: 1. Да се разкрие ли мисия на Евангелската методистка църква на север от Балкана? 2. Да се насочат ли усилията към превод и отпечатване на цялата Библия? По първия въпрос Бр. Ч. Биб.
Д-во е възложило на
мисионера
Сайръс Хамлин да направи необходимите проучвания.
Д-р Сайръс Хамлин (1811-1900) е бил талантлив духовник и педагог. През 1840 г. той е организирал и е открил училище с пансион в Бебек, предградие на Цариград. През 1863 г. училището е било разширено със средствата на Христофор Роберт и се превръща в общообразователен институт с името "Роберт Колеж" Д-р С.
към текста >>
Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на
мисионерското
поле.
Д-р Сайръс Хамлин (1811-1900) е бил талантлив духовник и педагог. През 1840 г. той е организирал и е открил училище с пансион в Бебек, предградие на Цариград. През 1863 г. училището е било разширено със средствата на Христофор Роберт и се превръща в общообразователен институт с името "Роберт Колеж" Д-р С.
Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на
мисионерското
поле.
По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира. От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех.
към текста >>
Невъзможността за разширение на
мисионерската
работа е накарало д-р С.
През 1863 г. училището е било разширено със средствата на Христофор Роберт и се превръща в общообразователен институт с името "Роберт Колеж" Д-р С. Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения.
Невъзможността за разширение на
мисионерската
работа е накарало д-р С.
Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира. От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех. Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна.
към текста >>
От друга страна, секретарят на
Мисионерското
дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански
мисионер
, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките
мисионери
биха имали успех.
Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира.
От друга страна, секретарят на
Мисионерското
дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански
мисионер
, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките
мисионери
биха имали успех.
Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник. Той е открил взаимно училище в Смирна (1828 г.); издавал е и редактирал сп.
към текста >>
Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото
мисионерско
дружество да реши през месец февруари 1855 г.
По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира. От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех.
Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото
мисионерско
дружество да реши през месец февруари 1855 г.
да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник. Той е открил взаимно училище в Смирна (1828 г.); издавал е и редактирал сп. "Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка граматика" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език.
към текста >>
да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на
мисионерите
д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г.
Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира. От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех. Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г.
да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на
мисионерите
д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г.
Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник. Той е открил взаимно училище в Смирна (1828 г.); издавал е и редактирал сп. "Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка граматика" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език. За цялостния превод на Библията на български език, К.
към текста >>
Д-р Елиас Ригс (1810-1901) е бил един от първите
мисионери
в Близкия Изток.
Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник. Той е открил взаимно училище в Смирна (1828 г.); издавал е и редактирал сп. "Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка граматика" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език. За цялостния превод на Библията на български език, К. Фотинов е бил потърсил помощта и сътрудничеството на д-р Елиас Ригс.
Д-р Елиас Ригс (1810-1901) е бил един от първите
мисионери
в Близкия Изток.
Владеел е 12 езика. Автор е на: "Речник на Свещеното Писание", "Тълкувание на Новия завет" в три тома. Бил е превел 478 църковни химна. Д-р Ригс е живеел и работил от 1838 до 1853 г. в гр.
към текста >>
Отдаден на своята
мисионерска
дейност, д-р Ригс един-единствен път посещава отечеството си - през пролетта на 1856 г.
Смирна, като междувременно е учил български език при К. Фотинов. Това е било времето, когато се е поставило и началото на превода на Библията на български език от К. Фотинов и със съдействието на д-р Ригс. С преместване на издателството на Мисията от Смирна в Цариград през 1853 г., Константин Фотинов и д-р Ел. Ригс също изместват дейността си в Цариград.
Отдаден на своята
мисионерска
дейност, д-р Ригс един-единствен път посещава отечеството си - през пролетта на 1856 г.
Там, на Годишната конференция на Евангелската методистка конференция в гр. Балтимор, той е бил поканен да говори за България. В словото си, д-р Ригс насърчил Конференцията в изпълнение решението за изпращане на мисионери. През 1858 а. д-р Ел.
към текста >>
В словото си, д-р Ригс насърчил Конференцията в изпълнение решението за изпращане на
мисионери
.
С преместване на издателството на Мисията от Смирна в Цариград през 1853 г., Константин Фотинов и д-р Ел. Ригс също изместват дейността си в Цариград. Отдаден на своята мисионерска дейност, д-р Ригс един-единствен път посещава отечеството си - през пролетта на 1856 г. Там, на Годишната конференция на Евангелската методистка конференция в гр. Балтимор, той е бил поканен да говори за България.
В словото си, д-р Ригс насърчил Конференцията в изпълнение решението за изпращане на
мисионери
.
През 1858 а. д-р Ел. Ригс е бил приведен на работа от арменската в българската мисия на Презвитерианската църква. Той е бил заангажиран главно в книгоиздателска работа и превода на Библията. На 12 декември 1858 г.
към текста >>
По решение на Борда на Методисткото
мисионерско
дружество, д-р Алберт Лонг (виж статията за д-р Лонг) е изтеглен в Цариград, като мисийски надзирател, през м.
"Български книжници". Автор е на учебници по аритметика (1845) и граматика (1858). Умира в Самоков. Съвместната работа по превода на Библията на д-р Ригс с Христодул Костович Сичан-Николов е започнала в края на м. януари 1859 г., като близо четири години са работили само двамата.
По решение на Борда на Методисткото
мисионерско
дружество, д-р Алберт Лонг (виж статията за д-р Лонг) е изтеглен в Цариград, като мисийски надзирател, през м.
юни 1863 г., което му е позволило да започне работа по превода. Окончателният състав на работната група по превода на Библията се е изградил през 1864 г., когато д-р Лонг е поканил за съвместна работа добре познатия му учител от Търново - Петко Рачов Славейков. Петко Рачов Славейков (1827-1895). Роден в гр. Търново. Израства в бедност.
към текста >>
53.
2. д-р Елиас Ригс
,
,
ТОМ 24
Риггс, ветеранинът-
мисионерин
, свърши земното си поприще в дома си в Скутари, Цариград.
2. д-р Елиас Ригс Д-р И. Ригс Християнски свят, Г. X, бр. 5 (V.1901), с. 88-90. Джемс Мартино На 3 (16) миналий януарий д-р И.
Риггс, ветеранинът-
мисионерин
, свърши земното си поприще в дома си в Скутари, Цариград.
Ето що пише за него и неговата деятелност д-р Ал. Л. Лонг в "Christian Advocate", органа на Методистката епископална черква в Америка. "Д-р И. Ригс почнал своето мисионерско поприще в 1832 г. и дългият му и интензивно деятелен живот е бил прекаран в библейски работи на езици гръцки, арменски, турски и български, в превеждане и издаване разни издания на Библията и други религиозни списания.
към текста >>
Ригс почнал своето
мисионерско
поприще в 1832 г.
Джемс Мартино На 3 (16) миналий януарий д-р И. Риггс, ветеранинът-мисионерин, свърши земното си поприще в дома си в Скутари, Цариград. Ето що пише за него и неговата деятелност д-р Ал. Л. Лонг в "Christian Advocate", органа на Методистката епископална черква в Америка. "Д-р И.
Ригс почнал своето
мисионерско
поприще в 1832 г.
и дългият му и интензивно деятелен живот е бил прекаран в библейски работи на езици гръцки, арменски, турски и български, в превеждане и издаване разни издания на Библията и други религиозни списания. За тази работа той беше отлично приспособен. Той беше много добре запознат с еврейските и гръцки оригинални текстове, повечето европейски езици владееше доволно добре. При това той присъединяваше инстинктите на един филолог и навика да обработва внимателна, трудолюбива и добросъвестна акуратност във всички подробности. Към Словото Божие той питаеше жарко и дълбоко благоговейна любов, и докато първата му грижа като преводач беше да изрази, доколкото свойството на езика е позволявало, точно смисъла на оригиналния текст, пак той същевременно имаше изряден вкус в употребението на езика, който е успявал да оздрави онзи достолепен стил тъй необходим за всеки превод на Свещеното Писание.
към текста >>
Той с удоволствие сочеше на едно свидетелство за доживотно членство в
Мисионерското
общество на Методистката епископална черква, що беше окачено в неговото писалище.
Д-р Ригс е продължавал до последния час да се занимава с работа, що е вършил през целия си живот. При последното ми свиждане с него, той каза със сладка усмивка, че би желал, ако да имах време, да поговоря с него по някои точки относително преглеждане превода на Библията. След туй той прибави: "Имам и две-три нови духовни песни на български, които Ви моля да прегледате с мене." Малко мислих аз, че това беше последното ми стискане на онази бащинска ръка. Д-р Ригс принадлежеше на Презвитерианската черква. С мене той беше методист, който се интересуваше и радваше тъй усърдно в успеха на Методистката черква, както и аз.
Той с удоволствие сочеше на едно свидетелство за доживотно членство в
Мисионерското
общество на Методистката епископална черква, що беше окачено в неговото писалище.
Както покойният д-р Кайлер, сърцето му беше много широко, за да се ограничи любовта му само на една деноминация. Той любеше всички Божии люде и се радваше на Божието дело, дето и да се вършеше то. Няма по-добър противояд против песимистичната философия на днешно време, отколкото запознанството ни с добри мъже. Да е познавал човек някого четиридесет години и да може да каже за него: "Колкото повече се запознавах с него, толкова повече го любях", е много добра опитност. Такъв човек беше д-р Ел. Ригс.
към текста >>
54.
4. Отзиви за новия български превод на Библията. Има ли нужда от нов превод на Библията?
,
,
ТОМ 24
Приятно ми е да кажа, че се научих тези дни, какво пред смъртта си ветеранинът-
мисионер
д-р Ел.
Маринов прави със следните думи: "От изложените дотук редове и примери, аз вярвам, че въпросът става по-ясен; и всякой ще може да отговори на въпроса: има ли нужда да се прави нов превод, когато вече имаме такъв, а така също и да се произнесе: укор ли или похвала заслужава Св. Синод на Българската черква за инициативата, която е взел, за да преведе Библията на български език" На тези въпроси ето какво ще отговори всеки безпристрастен читател. Нуждата от нов превод на Библията на български език никой от защитниците на решението на Св. Синод на Българската черква не е доказал, нито може да докаже; тъй като сам реченият Синод признава, че между православните учени богослови и филолози няма още такива, които тъй добре да владеят оригиналните езици, на които е писана Библ ията - еврейски и гръцки - щото да превеждат направо от тия езици, а пък да се прави нов превод на Библията от руски и да се правят огромни разноски по напечатването му, когато вече има превод на Библията на български, направен направо от оригиналните езици, това е дело, което под тези обстоятелства не заслужава похвала. Благоразумието в такъв случай би диктувало да се чака, да не се взема прибързано решение, още повече, когато се знае, че в последното издание на Библията (малък формат, 1896 г.) тук-там има поправени думи и изречения, особено във Вехтия Завет и Британското Чуждестранно Библейско Дружество е изказало своята готовност да избере комисия от способни лица, които внимателно да прегледат сегашния превод на Библията [ Заб.
Приятно ми е да кажа, че се научих тези дни, какво пред смъртта си ветеранинът-
мисионер
д-р Ел.
Ригс, който с д-р Ал. Л. Лонг е превел Библията на български, подпомаган и от П. Р Славейков и Хр. Сичан-Николов, през миналата тази година се е занимавал с преглеждането и поправянето превода на българската Библия, и че бил вече успял да прегледа половината от Вехтия Завет.] и ако се види за потребно, да направят дори и нов превод. От водената досега полемика въпросът се е достатъчно обяснил, за да разумеят читателите на коя почва стоят опонентите на новия превод на Библията, и где стоят защитниците на този превод.
към текста >>
55.
5. Първи преводи на Библията. Преводи на Библията Християнски свят.
,
,
ТОМ 24
Ний, българите, дължим превеждането на Библията на говоримия ни език главно на д-р Ригс, американският ветеран-
мисионерин
в Цариград, който може справедливо да се нарече и баща на нашата духовна книжнина.
Неговата Библия никога не се печатала, обаче, от нея има много ръкописи. Няма днес друга книга, която да е преведена на толкова много езици и от толкова много хора, колкото Библията. През настоящий век най-голяма деятелност се е развивала в превеждане и разпространението на тази книга. Тя е преведена вече на повече от 300 различни езици и диалекти и се чете от повече от 500,000,000 от жителите на земята. Много от тези езици е трябвало първо чрез голям труд и постоянство да се превеждат в писмени и тогава Библията е печатана, като първата книга на тези езици.
Ний, българите, дължим превеждането на Библията на говоримия ни език главно на д-р Ригс, американският ветеран-
мисионерин
в Цариград, който може справедливо да се нарече и баща на нашата духовна книжнина.
В този превод са участвували още и сведущия по старите езици д-р Лонг, още жив и деятелен професор в Роберт Колеж и двама българи - Христодул Костович Сичанов от Самоков и Петко Р Славейков от Трявна, и двамата починали. На тези труженици ний дължим вечна признателност. М. Н. П.
към текста >>
56.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и
мисионери
.
Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар.
Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и
мисионери
.
Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс. Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ.
към текста >>
Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските
мисионери
за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс.
"Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг "Зорница" е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата - за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели - техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. Основателите на "Зорница" д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение.
Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House - седалище на американските
мисионери
за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс.
Бостонските архиви. "Любословие" и американското списание Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия "Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г." ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на "Зорница" под съвсем друга светлина. Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на "Зорница", а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф.
към текста >>
Ако Неофитовия частичен превод на Евангелието, извършен, напечатан и разпространен изключително с американски
мисионерски
средства, както това личи от документите на д-р Лео Вийнер, е оказал, според проф.
Преводът на Библията Най-голямата, обаче, заслуга на Ригса, заслуга, която му отрежда почетно място в страниците на нашата история, това е превода на Библията на български, довършен в 1871 г. при съдействието на д-р Лонг, П. Р. Славейков и Христодул Сечанов. Това е наистина епохален труд, славен подвиг с важни последствия за нашия народ. Известният руски професор Попруженко, говорейки за преводите на Сапунова и на архимандрит Неофита, пише: "И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането и заедно с това са създали литературни трудове, значението на които е било твърде голямо".
Ако Неофитовия частичен превод на Евангелието, извършен, напечатан и разпространен изключително с американски
мисионерски
средства, както това личи от документите на д-р Лео Вийнер, е оказал, според проф.
Попруженко, грамадна услуга в делото на Възраждането, много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език. С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация. Седмична "Зорница" - нейната дейност Големият успех на месечна "Зорница"дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична "Зорница";чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград.
към текста >>
57.
8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници
,
,
ТОМ 24
В 67-годишната си
мисионерска
служба в Атина, Смирна и Цариград той е допринесъл твърде много за просвета на народите, с които е бил в съприкосновение и особено за нас, българите.
Д-р Елиас Ригс Д-р Ел. Ригс е роден през 1810 г. в Ню Провидънс, щат Ню Йорк, САЩ. Починал в Цариград през 1901 г. Със своята солидна богословска подготовка и рядък лингвист, владеещ писмено 12 езика, той заема видното място между учените и просветителите на своето време.
В 67-годишната си
мисионерска
служба в Атина, Смирна и Цариград той е допринесъл твърде много за просвета на народите, с които е бил в съприкосновение и особено за нас, българите.
И ний се гордеем, че такава важна фигура застава в редовете на първите радетели на "Зорница". Той е малко известен на българското общество, понеже не е живял в България и е бил прекалено скромен. Но и на скромните хора историята дава своята дума и поколенията, рано или късно ще научат повече за човека, който тъй много и с любов е работил за България. Д-р Роберт Томсън Роден в 1851 г. в Цариград.
към текста >>
като
мисионер
и за дълги години е бил ръководител на едно девическо училище в Стара Загора.
Забележителен е крупният му труд по ревизията на българския превод на Библията. Неуморният дългогодишен труд разклаща неговото здраве и в 1921 г. той почина на българска земя в Самоков - която той направи свое отечество. Д-рТ. Л Байнгтон Американец, роден в 1831 г. Дошел в България в 1858 г.
като
мисионер
и за дълги години е бил ръководител на едно девическо училище в Стара Загора.
Той е първия редактор на седмична "Зорница" и като такъв остава до 1884 г. Разклатено здраве го принуждава да се върне в Америка, гдето в 1888 г. починал. Портретът му не можехме да намерим. Мястото му в нашата редакторска страница е, за жалост, празно. Но неговия духовен лик красиво изобразен в годишните течения на "Зорница", които се намират в Народната библиотека.
към текста >>
пристигнал в България заедно с д-р Пристман - те са първите американски
мисионери
у нас.
Д-р Алберт Л. Лонг Роден в 1832 г. в гр. Вашингтон, щат Пенсилвания, Америка. В 1857 г.
пристигнал в България заедно с д-р Пристман - те са първите американски
мисионери
у нас.
Изучава невероятно бързо българският език, нрави и обичаи, вниква се от нуждите на нашия народ и насочва дейността за неговото издигане, просвещение и напредък. В 1863 г. се премества в Цариград и следващата година започва издаването на месечна "Зорница", на която става главен редактор. От 1872 г. д-р Лонг заема професорско място по естествените науки в Роберт Колеж в Цариград, гдето проявява особени симпатии към българите - ученици в колежа.
към текста >>
Даскалов става секретар на Солунската
мисионерска
станция.
Завършил в 1895 г. Американското мъжко училище в Самоков. Бил е за 1-2 години евангелски проповедник. Следвал е в Берлинския университет известно време, но поради болест прекъсва учението си. По-късно Вл.
Даскалов става секретар на Солунската
мисионерска
станция.
Скоро след това заминава за София, гдето завършва няколко семестри в Държавния университет. За ред години учителствува в Американската мъжка гимназия в Самоков. Поема редактирането на "Зорница" в 1914 г. и продължава да стои начело на вестника до 1917 г. Завежда с голямо умение политическия отдел на "Зорница" и се проявява като способен редактор.
към текста >>
58.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
две американски
мисионерски
семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите.
Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н. Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г.
две американски
мисионерски
семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите.
Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки.
към текста >>
Отначало тия
мисионери
отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност.
София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н. Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г. две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите.
Отначало тия
мисионери
отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност.
За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен.
към текста >>
Идването на тия
мисионери
, стехния чисто християнски идеализъм, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ.
Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен. Пловдив и някои села наоколо, както и Серес с някои тамошни села, бяха силно разклатени и тласнати към политиката на владиците.
Идването на тия
мисионери
, стехния чисто християнски идеализъм, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ.
Новият Завет на български език се разнасяше и купуваше от народа с голям интерес. Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие. Мотивите на купувачите не бяха еднакви; едни купуваха с радост, или както се изразява един: "Сладко ми беше, понеже езикът беше същия, на който майка ми говореше". Други, обаче, търсеха Новия Завет на матерния си език, не да го четат, а да го притежават в знак на народна вярност. Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа.
към текста >>
При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота,
мисионерите
веднага приготвиха "Начална книга" от 80 страници.
Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие. Мотивите на купувачите не бяха еднакви; едни купуваха с радост, или както се изразява един: "Сладко ми беше, понеже езикът беше същия, на който майка ми говореше". Други, обаче, търсеха Новия Завет на матерния си език, не да го четат, а да го притежават в знак на народна вярност. Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа. Учители и други интелигентни хора посрещнаха тия носители на просвета с приятелско настроение и уважение.
При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота,
мисионерите
веднага приготвиха "Начална книга" от 80 страници.
Народът основаваше първоначални училища около това време, и затова тая книга се оказа твърде навременна. В най-късо време първото издание в 10,000 екземпляра бе изчерпано, и книгата бе преиздадена още седем пъти, и всичката разпродадена. Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката църква, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна книжнина. Тия първи опити ясно определиха бъдещата насока на дейност в България: български език, литература и то предимно Библията на български говорим език. Нали това е основата и началото на истинска култура и човешко благоденствие; и нали това беше единствената цел на мисионерите-тогава, на работа за литература!
към текста >>
Нали това е основата и началото на истинска култура и човешко благоденствие; и нали това беше единствената цел на
мисионерите
-тогава, на работа за литература!
При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота, мисионерите веднага приготвиха "Начална книга" от 80 страници. Народът основаваше първоначални училища около това време, и затова тая книга се оказа твърде навременна. В най-късо време първото издание в 10,000 екземпляра бе изчерпано, и книгата бе преиздадена още седем пъти, и всичката разпродадена. Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката църква, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна книжнина. Тия първи опити ясно определиха бъдещата насока на дейност в България: български език, литература и то предимно Библията на български говорим език.
Нали това е основата и началото на истинска култура и човешко благоденствие; и нали това беше единствената цел на
мисионерите
-тогава, на работа за литература!
В това време съществувал само Новия Завет преведен от Неофит Рилски, а издаден от Британското Библейско Дружество, който за около 40 години е бил единственият превод, запознаващ народа със спасителните учения на Библията. Тука се явява величествената фигура на Д-р Елия Ригс, който бил голям полиглот, като владеел прекрасно халдейски, еврейски, латински, гръцки и главните европейски езици. Първо той превел Библията на съвременния гръцки език, както и на арменски. После бил повикан в Цариград да предприеме превода на цялата Библия на български език. В кратко време, като роден за лингвист, той изучил нашия език.
към текста >>
И когато се свърши войната, трима от най-старите
мисионери
издадоха един позив към Европейските сили за справедливост към македонското население, и между другото, казват: "Литературата на мисията е на български.
Хаус, сега още жив, писа: "Няма съмнение, че болшинството от християнското население в Македония, в границите на Сан- Стефанския договор, е българско". Г-н Верд от Битоля пише: "населението е изключително българско". И "не-мюсюлманското население в монастирската каса не брои повече от 125 чисто гръцки къщи". Езикът, с който си служехме в училище, в църква на разговор, по домовете и в кореспонденция, беше български. До преди Балканската война ние смятахме под турско владение 27 евангелски църкви и общества, чието богослужение (четене от Библията, пеене и молитви) ставаше на чист български език.
И когато се свърши войната, трима от най-старите
мисионери
издадоха един позив към Европейските сили за справедливост към македонското население, и между другото, казват: "Литературата на мисията е на български.
Във всичките ни училища езикът е бил и е български. След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ". А в Македонското движение за народна независимост евангелистите са били винаги в първите редове. Целта на Евангелските Църкви е духовно-просветна на първо място, и второ, умствен развой, социално единство и семейно щастие, като плод, от примерен характер. Дето се появят неколцина здрави привърженици на Библията, като единственото боговдъхновено правило на вярата и на просветно- възпитателния метод на богослужение в говоримия ни език, там сме основали общество, което съществува и функционира под грижата на най-близката майка- църква.
към текста >>
59.
1.2. Евангелското дело на методистката епископална църква в Северна България през последните петдесет години
,
,
ТОМ 24
Пастор Д-р Стефан Томов Това дело е било започнато в 1857 г., когато
Мисионерското
дружество на Методистката Епископална църква в Северна Америка назначило и изпратило в България двамата
мисионери
Алберт Л.
1.2. Евангелското дело на методистката епископална църква в Северна България през последните петдесет години Полувековна България 1878-1928. Илюстриран юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 364-365.
Пастор Д-р Стефан Томов Това дело е било започнато в 1857 г., когато
Мисионерското
дружество на Методистката Епископална църква в Северна Америка назначило и изпратило в България двамата
мисионери
Алберт Л.
Лонг и Цесли Претиман. Те са настанили в гр. Шумен и почнали веднага да учат български. След четиригодишно пребиваване в България д-р Претиман се завърнал в Америка, а в 1859 г. Д-р Лонг със съгласието на мисионерските власти се преместил във Велико Търново, дето до 1863 г.
към текста >>
Д-р Лонг със съгласието на
мисионерските
власти се преместил във Велико Търново, дето до 1863 г.
Пастор Д-р Стефан Томов Това дело е било започнато в 1857 г., когато Мисионерското дружество на Методистката Епископална църква в Северна Америка назначило и изпратило в България двамата мисионери Алберт Л. Лонг и Цесли Претиман. Те са настанили в гр. Шумен и почнали веднага да учат български. След четиригодишно пребиваване в България д-р Претиман се завърнал в Америка, а в 1859 г.
Д-р Лонг със съгласието на
мисионерските
власти се преместил във Велико Търново, дето до 1863 г.
той научил добре българския език и развил полезна и благотворна религиозно-просветна дейност. През м. юний 1863 г. Д-р Лонг се преместил в Цариград, а в 1872 г. бил назначен професор в Роберт Колеж. I.
към текста >>
В 1879 г., тъкмо преди петдесет години Методистката мисия в Северна България е имало двама американски
мисионери
, а именно: Е. Ф.
той научил добре българския език и развил полезна и благотворна религиозно-просветна дейност. През м. юний 1863 г. Д-р Лонг се преместил в Цариград, а в 1872 г. бил назначен професор в Роберт Колеж. I.
В 1879 г., тъкмо преди петдесет години Методистката мисия в Северна България е имало двама американски
мисионери
, а именно: Е. Ф.
Лансбери, който работеше в гр. Русе, а Д. Ц Чалис - в Свищов, и петима български евангелски проповедници, а именно: Стефан Томов, който проповядваше във Велико Търново, Юрдан Ив. Икономов, учител в Русе, Стефан Гечов, проповедник в Ловеч, Гаврил Илиев - Севлиево и Димитър Найденов - в Орхание. Освен тия имаше и двама увещатели Юрдан Цветков, който живееше в Плевен и продаваше Библии и Евангелия и Тодор Николов - във Видин.
към текста >>
Оттогава до преди двадесет години американските
мисионери
и българските евангелски проповедници са били пионерите на евангелското дело в Северна България; пионерска работа продължава да се върши още и сега в някои места в Северна България.
Русе, а Д. Ц Чалис - в Свищов, и петима български евангелски проповедници, а именно: Стефан Томов, който проповядваше във Велико Търново, Юрдан Ив. Икономов, учител в Русе, Стефан Гечов, проповедник в Ловеч, Гаврил Илиев - Севлиево и Димитър Найденов - в Орхание. Освен тия имаше и двама увещатели Юрдан Цветков, който живееше в Плевен и продаваше Библии и Евангелия и Тодор Николов - във Видин. Такъв е бил скромният персонал на евангелските работници в Северна България преди петдесет години.
Оттогава до преди двадесет години американските
мисионери
и българските евангелски проповедници са били пионерите на евангелското дело в Северна България; пионерска работа продължава да се върши още и сега в някои места в Северна България.
В 1882 г. се построи в Свищов един салон за държане редовните служби в неделен ден и други събрания, също и пастирски дом. Салонът послужи и за училищна стая, до когато се построи училищното здание в 1866 г. В същата година се отвори в Свищов и първоначално евангелско училище с пансион и двегодишен богословски отдел за ученици, желающи да се подготвят за евангелски проповедници. Това училище функционира до 1898 г.
към текста >>
Взимат се мерки за събиране потребните средства за подновяване издаването на това списание.] Нека кажа тук няколко думи и за първия превод на Библията на български, извършен от американските
мисионери
д-р Ригс и Д-р Лонг, подпомогнати от П. Р.
В 1892 г. Методистката мисия почна да издава месечно списание "Християнски свят" под редактирането на тогавашния надзирател на мисията д- р Дейвис. Впоследствие п-р Д-р Ст. Томов редактира това списание осемнадесет години. По липса на средства престана да се издава в 1925 г. [Заб.
Взимат се мерки за събиране потребните средства за подновяване издаването на това списание.] Нека кажа тук няколко думи и за първия превод на Библията на български, извършен от американските
мисионери
д-р Ригс и Д-р Лонг, подпомогнати от П. Р.
Славейков и Христодул Костович Сечанов. Голяма е заслугата на това крупно дело на двамата мисионери. Библията е отпечатана в Цариград в 1871 г. Значи за 54 години извършеният от американските мисионери превод на Библията, издаден от Британското чуждестранно дружество е бил четен и изучаван от владици, архимандрити и свещеници в Православната църква. Ето преценката, която Пенчо Славейков дава за първия превод на Библията на български: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език.
към текста >>
Голяма е заслугата на това крупно дело на двамата
мисионери
.
Впоследствие п-р Д-р Ст. Томов редактира това списание осемнадесет години. По липса на средства престана да се издава в 1925 г. [Заб. Взимат се мерки за събиране потребните средства за подновяване издаването на това списание.] Нека кажа тук няколко думи и за първия превод на Библията на български, извършен от американските мисионери д-р Ригс и Д-р Лонг, подпомогнати от П. Р. Славейков и Христодул Костович Сечанов.
Голяма е заслугата на това крупно дело на двамата
мисионери
.
Библията е отпечатана в Цариград в 1871 г. Значи за 54 години извършеният от американските мисионери превод на Библията, издаден от Британското чуждестранно дружество е бил четен и изучаван от владици, архимандрити и свещеници в Православната църква. Ето преценката, която Пенчо Славейков дава за първия превод на Библията на български: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяване Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори, и източно-българският говор става общ един на всички ратници на мисълта и националното съзнание. . .
към текста >>
Значи за 54 години извършеният от американските
мисионери
превод на Библията, издаден от Британското чуждестранно дружество е бил четен и изучаван от владици, архимандрити и свещеници в Православната църква.
По липса на средства престана да се издава в 1925 г. [Заб. Взимат се мерки за събиране потребните средства за подновяване издаването на това списание.] Нека кажа тук няколко думи и за първия превод на Библията на български, извършен от американските мисионери д-р Ригс и Д-р Лонг, подпомогнати от П. Р. Славейков и Христодул Костович Сечанов. Голяма е заслугата на това крупно дело на двамата мисионери. Библията е отпечатана в Цариград в 1871 г.
Значи за 54 години извършеният от американските
мисионери
превод на Библията, издаден от Британското чуждестранно дружество е бил четен и изучаван от владици, архимандрити и свещеници в Православната църква.
Ето преценката, която Пенчо Славейков дава за първия превод на Библията на български: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяване Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори, и източно-българският говор става общ един на всички ратници на мисълта и националното съзнание. . . В Библията, чиято литературна физиономия е дал Славейков, неговите омисли за литературен език се явяват най-ярко реализирани". (Заб. Виж"П.
към текста >>
60.
1.3. Методистките епископални църкви в България
,
,
ТОМ 24
Всички
мисионери
, надзиратели и епископи, които са идвали в България са бивали спечелвани за нейната правдива кауза.
И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище. Не са един или двама младежите, които методистките епископални църкви са изпратили в странство да се учат и се подготвят за пастири или библейски работници. В Ловчанския пансион не малко бедни момичета са получили даром своето образование. Освен това методистките епископални църкви поради широките си връзки с американските сестри-църкви, спомагат за опознаването и сближаването на двата народа.
Всички
мисионери
, надзиратели и епископи, които са идвали в България са бивали спечелвани за нейната правдива кауза.
Епископ Блейк, Д-р Каунт, Д-р Лонг са били големи приятели на България, които са доказали своите добри чувства във време на големи народни нужди и катастрофи. Методистките църкви работят само в Северна България. В Южна България работят евангелските съборни църкви. Тази териториална разпределба е станала по взаимно съгласие на двете изправителни тела на църквите с цел да си разпределят труда. Методистките братя понастоящем притежават 20 църкви и 24 общества, 20 ръкоположени пастири, 14 проповедници и местни работници и 17 неделни училища с 69 учители.
към текста >>
61.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
,
,
ТОМ 24
В Смирна, бащата на българския периодически печат - протестантствующият Фотинов - издава "Любословие" с помощта на
мисионерите
.
Те, вместо мътната църковна ринофония, запяваха български духовни песни. Те първи превеждат и поднасят почти даром на нашия народ Свещеното Писание - могъщо средство за популяризиране и разпространяване на българския език. Ред книги и брошурки се раздават по градове и села. Професор Балан-Тодоров в своя Книгопис отбелязва, че от 1841 до 1877 г. от напечатаните духовни книги половината са издания на евангелистите.
В Смирна, бащата на българския периодически печат - протестантствующият Фотинов - издава "Любословие" с помощта на
мисионерите
.
Из България, Македония и Тракия отворят се български молитвени домове, откриват се читалища за народа и се строят прогимназии и гимназии за българските деца. А кой не е чел и не е видял ветерана на нашата преса - "Зорница"? Цялата тази народополезна книжовна и културна дейност на нашите протестанти е много допринесла за пробуждането на народното ни съзнание от вековна летаргия и всаждане на Божествени чувства към Бога и народа. Най- после в 1875 г. нашите протестанти образуват българското евангелско благотворително дружество, което след Танзимата и Българската екзархия е величественият паметник на народна пробуда и духовна обнова.
към текста >>
62.
2.2. Историята на Дружеството
,
,
ТОМ 24
Това било 5 години преди да дойдат протестанти-
мисионери
от Америка в България.
Но по едно време между него се явиха просветни синове, които с риск на живота си, заработиха за пробуждането и просветата на този народ във всяко отношение. Това се почна особено след Кримската война. През 1852 г. се обявил първият българин за протестантин. Това е Гавраил Илиев от Берковица, който същата година е съден в Сливен, афоресан от православното духовенство в същия град и прогласен за еретик, протестантин.
Това било 5 години преди да дойдат протестанти-
мисионери
от Америка в България.
След него следват двама други българи протестанти, на които имената не мога да кажа. След тях следват Стоян Дончев Руевски от Свищов, които приел евангелското учение през 1860 г. и е четвъртия българин протестантин. По онези времена не беше лесна работа да бъде човек протестантин. Народът се противопостави силно на Евангелското движение.
към текста >>
Американските
мисионери
дойдоха между българите в 1858 и 1859 години, но Британското и Иностранно Библейско Д-во много по-рано бе напечатило Новия Завет в хиляди екземпляри, преведено на български от Неофит Рилски.
Голям подтик на това гонение даваше руската дипломация чрез консулите си в Турция. Политиката на Петербургското правителство бе, че велика и мощна руско-славянска държава ще може да се закрепи в света само в свръзка с гръцката православна църква. Ето защо руските консули на Балканския полуостров съветваха българските водачи да не позволят на протестантството да се загнезди и закрепи между българския народ, а влиянието на тези руски консули бе твърде мощно в България по онези времена. При все това, появиха се българи, които не искаха да слушат нито руската дипломация, нито каквито и да било други съвети противни на свободата и напредъка, и се предадоха да изпитват всичко и да държат правото и доброто. След Кримската война се почна особено раздвижване у народа ни във всяко направление.
Американските
мисионери
дойдоха между българите в 1858 и 1859 години, но Британското и Иностранно Библейско Д-во много по-рано бе напечатило Новия Завет в хиляди екземпляри, преведено на български от Неофит Рилски.
То се пръсна широко между народа, които го прочиташе с голяма жажда. Както и да е, евангелистите българи постепенно се умножаваха. Най-после евангелски църкви се организираха в с. Банско, Меричлери, Ямбол и Каялъ-дере. Имаше вече български евангелски пастири.
към текста >>
Даже първите американски
мисионери
не дойдоха в България да създават нова Църква.
Имаше вече български евангелски пастири. Те, заедно с други българи евангелисти, почнаха сериозно да размишляват как може най-успешно да се работи за душевното спасение на народа ни и за всестранното му напредване в научно и всяко друго добро отношение. Първите българи евангелисти отначало нямаха намерение да се цепят от народната Църква. И право е да се каже, че не те оставиха Църквата, но че тя ги изгони от себе си. Те само желаеха Църквата да се преобразува, като възприеме говоримия български език в службите си, въведе евангелски проповеди и изхвърли някои от суеверните въведения на гръцките калугери и пак да си остане Православна Църква.
Даже първите американски
мисионери
не дойдоха в България да създават нова Църква.
Те намериха, че с тогавашното православно духовенство не можеше да се работи, макар между православните и тогава да имаше по-свободолюбиви хора. Църковният въпрос се реши в полза на българите през 1872 г. Български владици се ръкоположиха и изпратиха между българския народ. В късо време се видя, чете нямаха намерение да реформират Църквата: даже запретиха да се чете Апостолът и Евангелието на български, а всякъде въведоха славянски език, непонятен за българите и противно на заповедта на апостолите. Това даде на българските евангелисти да разберат още по-ясно, че те трябва да работят самостоятелно и съгласно със Словото Божие за душевното спасение и всестранния напредък на народа.
към текста >>
63.
2.3. Юбилеен събор на Българското Евангелско дружество Пловдив, 13-17.04.1900 г.
,
,
ТОМ 24
На този събор присъствуваха почти всичките евангелски пастири и проповедници от Южна България, Софийският и Кюстендилският пастири, двама пастири от Северна България, американските
мисионери
Кларк и Хаскел от Самоков, Хус от Солун, Бонд с госпожата си от Битоля, г-ца Стоун от Солун и двама пастири българи от Македония: г-дата Кимов от Струмица и Христов от Банско, Разлог Освен тези, бяха и много посетители от разни места на Южна България и от Софийско.
IX, бр. 5 (V. 1900), с. 1. Българското Евангелско Дружество отпразнува тази година най- тържествено 25-та годишнина на своето организиране. Годишният събор с особено приготвена програма се държа в Пловдив от 13-й до 17-й миналий м. април.
На този събор присъствуваха почти всичките евангелски пастири и проповедници от Южна България, Софийският и Кюстендилският пастири, двама пастири от Северна България, американските
мисионери
Кларк и Хаскел от Самоков, Хус от Солун, Бонд с госпожата си от Битоля, г-ца Стоун от Солун и двама пастири българи от Македония: г-дата Кимов от Струмица и Христов от Банско, Разлог Освен тези, бяха и много посетители от разни места на Южна България и от Софийско.
Нека кажем, че разпорежданията за приемането и нагостяването на гостите бяха във всяко отношение превъзходни. Съборът се отвори в четвъртък, на 13-й миналия април, с молитвено събрание водено от г-на Панеджиева, Бургаский еванг. проповедник. Това събрание, на което взеха участие мнозина в молитва и говорене, беше живо и назидателно; също тъй бяха живи и другите молитвени събрания, държани през сесията на Събора. След молитвеното събрание се отвори първото редовно заседание на Събора под председателството на г-на А. С. Цанов, един от главните основатели на Дружеството.
към текста >>
Шопов и рапортите на делегата при
Мисионерския
Събор и на онзи при Научно-богословското и Девическо училища в Самоков.
Съборът се отвори в четвъртък, на 13-й миналия април, с молитвено събрание водено от г-на Панеджиева, Бургаский еванг. проповедник. Това събрание, на което взеха участие мнозина в молитва и говорене, беше живо и назидателно; също тъй бяха живи и другите молитвени събрания, държани през сесията на Събора. След молитвеното събрание се отвори първото редовно заседание на Събора под председателството на г-на А. С. Цанов, един от главните основатели на Дружеството. Чете се рапортът на деловодителя В.
Шопов и рапортите на делегата при
Мисионерския
Събор и на онзи при Научно-богословското и Девическо училища в Самоков.
Представи се равносметката на Дружеството, която ще бъде печатана в Изложението на Българското Евангелско Дружество. След това се пристъпи към избирането на ново настоятелство за годината 1900/1901 г. Избраха се по тайно гласоподаване и с вишегласие за председател: Иван Я. Сечанов, подпредседател М. Н. Попов, деловодител А. С.
към текста >>
Хаус,
мисионерин
от Солун.
Словото се държа от софийския пастир М. Н. Попов върху текста: "Както Ме Отец проводи и Аз провождам вас" (Йоан 20:21). Темата: "Посланието на черквата"обширно се разви от проповедника. След пладне, същия ден от 3-4 часа се отслужи Господнята Вечеря и от 8-10 часа вечерта се извърши пак редовното богослужение. Словото се държа от г-на Д-р И. X.
Хаус,
мисионерин
от Солун.
Текстът: "За това, царю Агриппо, не бях непокорен на небесното видение"(Деяние 26:19) се живо разви и практическите от тези думи поучения, се обясниха на слушателите. В понеделник, 17-й април, Изпращателното Събрание, държано в старото помещение на Евангелската черква от пловдивския пастир Ив. Я. Сечанов, беше трогателно. Водителят, след като поблагодари на присъствующите на събора от разни места на Южна и Северна България и Македония, помоли всички да имат за девиза през живота си пълно посвещение Господу. Молитвите и говоренията, в които мнозина взеха участие, бяха усърдни и назидателни.
към текста >>
64.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
в Шумен се установяват за постоянна работа първите у нас
мисионери
на методизма - д-р Алберт Лонг и Уесли Претимън, дошли от САЩ като представители на
мисионерското
дружество на епископалната методистка църква Missionary Society of tne Methodist Episcopal Church. (Заб.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 68-77. В България методистката пропаганда започва организирано през последните 20 години от турското владичество в нашите земи. През 1857 г.
в Шумен се установяват за постоянна работа първите у нас
мисионери
на методизма - д-р Алберт Лонг и Уесли Претимън, дошли от САЩ като представители на
мисионерското
дружество на епископалната методистка църква Missionary Society of tne Methodist Episcopal Church. (Заб.
В някои документи на Методистката църква се твърди, че тя е започнала работата си в страната "още в 1844 г. в лицето на първия български методистки евангелист Гаврил Илиев.. - ЦДА на НРБ, фонд 165, оп. 3, а.е. 210, л. 149; Г.
към текста >>
Илиев е ръкоположен за методистки дякон и проповедник от американските
мисионери
едва в 1876 г - Вж. напр.
3, а.е. 210, л. 149; Г. Илиев действително е вършил и преди това известна методистка пропаганда, разпространявал е литература, но организирана и системна работа за създаване на методистка църква у нас започва с идването на Лонг и Претимън. Самият Г.
Илиев е ръкоположен за методистки дякон и проповедник от американските
мисионери
едва в 1876 г - Вж. напр.
Bulgaria Mission Conference held at Loveth, 1896. Rustchuk, Apendix. Mission almanac p. II). По споразумение c американската Конгресистка църква, за територията на пропагандата, на която се определили земите на юг от Стара планина, Методистката мисионерска дейност се ограничава в Северна България. Започнала в Шумен, тя постепенно се пренася във Велико Търново, Ловеч, Свищов, Русе, Севлиево, Орхание (Ботевград), Плевен, Лом, Видин, София... Към усилията на Лонг и Претимън за разпространението на методизма в България се прибавили в последствие и тези на много други мисионери, като Фредерик Флокен, Е.
към текста >>
По споразумение c американската Конгресистка църква, за територията на пропагандата, на която се определили земите на юг от Стара планина, Методистката
мисионерска
дейност се ограничава в Северна България.
Самият Г. Илиев е ръкоположен за методистки дякон и проповедник от американските мисионери едва в 1876 г - Вж. напр. Bulgaria Mission Conference held at Loveth, 1896. Rustchuk, Apendix. Mission almanac p. II).
По споразумение c американската Конгресистка църква, за територията на пропагандата, на която се определили земите на юг от Стара планина, Методистката
мисионерска
дейност се ограничава в Северна България.
Започнала в Шумен, тя постепенно се пренася във Велико Търново, Ловеч, Свищов, Русе, Севлиево, Орхание (Ботевград), Плевен, Лом, Видин, София... Към усилията на Лонг и Претимън за разпространението на методизма в България се прибавили в последствие и тези на много други мисионери, като Фредерик Флокен, Е. Уелнес, Е. Ф. Лонсбъри, У. Чалис и пр. Методизмът постепенно създал и свои български проповедници и деятели, като Гаврил Илиев, Ю. И.
към текста >>
Започнала в Шумен, тя постепенно се пренася във Велико Търново, Ловеч, Свищов, Русе, Севлиево, Орхание (Ботевград), Плевен, Лом, Видин, София... Към усилията на Лонг и Претимън за разпространението на методизма в България се прибавили в последствие и тези на много други
мисионери
, като Фредерик Флокен, Е.
Илиев е ръкоположен за методистки дякон и проповедник от американските мисионери едва в 1876 г - Вж. напр. Bulgaria Mission Conference held at Loveth, 1896. Rustchuk, Apendix. Mission almanac p. II). По споразумение c американската Конгресистка църква, за територията на пропагандата, на която се определили земите на юг от Стара планина, Методистката мисионерска дейност се ограничава в Северна България.
Започнала в Шумен, тя постепенно се пренася във Велико Търново, Ловеч, Свищов, Русе, Севлиево, Орхание (Ботевград), Плевен, Лом, Видин, София... Към усилията на Лонг и Претимън за разпространението на методизма в България се прибавили в последствие и тези на много други
мисионери
, като Фредерик Флокен, Е.
Уелнес, Е. Ф. Лонсбъри, У. Чалис и пр. Методизмът постепенно създал и свои български проповедници и деятели, като Гаврил Илиев, Ю. И. Икономов, Стефан Томов, Петър Тихчев, Ив.
към текста >>
в цариградското протестантско издателство започва издаването на месечното
мисионерско
списание "Зорница", сетне седмичен вестник "Зорница".
Делчев, Ив. Димитров и др. Наред с устната пропаганда на методизма се организира и печатна. Разпространява се брошурна литература, пишат се книги, учебници, превежда се Библията. От 1864 г.
в цариградското протестантско издателство започва издаването на месечното
мисионерско
списание "Зорница", сетне седмичен вестник "Зорница".
В 1874 г. започва издаването на илюстровано месечно издание за децата под същото название, което още "през първата годишнина имаше около две хиляди абонати". (Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans.
към текста >>
128.) Многогодишните усилия на методистките
мисионери
не се увенчали с очакваните от тях резултати - след тях тръгнали твърде малко последователи, обединени в няколко малобройни групи.
Sofia, 1938, p. 35.) Тези печатни издания се разпространявали широко и просъществували дълго време (в. "Зорница" преустановява издаването си едва в 1948 г.). От 1892 г. започва излизането си друг основен печатен орган на методизма у нас, месечното списание "Християнски свят".(Заб. Ibid., p.
128.) Многогодишните усилия на методистките
мисионери
не се увенчали с очакваните от тях резултати - след тях тръгнали твърде малко последователи, обединени в няколко малобройни групи.
Слабата ефективност на упоритата системна и интензивна мисионерска методистка дейност се обяснява главно с конкретните тогавашни социални условия, които впрочем обясняват слабата пробивност на протестантската пропагандна в нашата страна изобщо. Разложителните процеси в клонящия към залеза си феодализъм в пределите на тогавашната турска империя се задълбочават все повече и създават предпоставка за засилване на националноосвободителните борби на поробения от тази империя български народ. Зараждането на буржоазно-капиталистическите производствени отношения благоприятствува в известна степен проникването на протестантизма в българските земи. Особено силни тенденции на арената на международните отношения дават насоката и зареждат с енергия и устойчивост стремежа към такова проникване-то се проектира и осъществява като средство за разширяване периметъра и стабилизиране влиянието на англо-американските грабителски интереси на Балканите и отстраняване влиянието на Русия от този участък на света. Но работата е, че тези западни намерения влизат в противоречие с интересите на българския народ.
към текста >>
Слабата ефективност на упоритата системна и интензивна
мисионерска
методистка дейност се обяснява главно с конкретните тогавашни социални условия, които впрочем обясняват слабата пробивност на протестантската пропагандна в нашата страна изобщо.
35.) Тези печатни издания се разпространявали широко и просъществували дълго време (в. "Зорница" преустановява издаването си едва в 1948 г.). От 1892 г. започва излизането си друг основен печатен орган на методизма у нас, месечното списание "Християнски свят".(Заб. Ibid., p. 128.) Многогодишните усилия на методистките мисионери не се увенчали с очакваните от тях резултати - след тях тръгнали твърде малко последователи, обединени в няколко малобройни групи.
Слабата ефективност на упоритата системна и интензивна
мисионерска
методистка дейност се обяснява главно с конкретните тогавашни социални условия, които впрочем обясняват слабата пробивност на протестантската пропагандна в нашата страна изобщо.
Разложителните процеси в клонящия към залеза си феодализъм в пределите на тогавашната турска империя се задълбочават все повече и създават предпоставка за засилване на националноосвободителните борби на поробения от тази империя български народ. Зараждането на буржоазно-капиталистическите производствени отношения благоприятствува в известна степен проникването на протестантизма в българските земи. Особено силни тенденции на арената на международните отношения дават насоката и зареждат с енергия и устойчивост стремежа към такова проникване-то се проектира и осъществява като средство за разширяване периметъра и стабилизиране влиянието на англо-американските грабителски интереси на Балканите и отстраняване влиянието на Русия от този участък на света. Но работата е, че тези западни намерения влизат в противоречие с интересите на българския народ. Надигнал се на тежка борба за освобождението си, този народ вижда спасението си в поражението на турската феодална власт и в подкрепата на борбата му от братския руски народ.
към текста >>
С тези прегради методистките
мисионери
се сблъскват още от самото начало и по неволя биват заставяни да се съобразяват с тях.
Надигнал се на тежка борба за освобождението си, този народ вижда спасението си в поражението на турската феодална власт и в подкрепата на борбата му от братския руски народ. Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава. Това безспорно не е могло да допадне на българския народ. Доколкото пък и православната християнска религия е била вече не само традиционна, но и се е вплела като налична духовна сила в борбените изяви на народа против мохамеданския поробител, дотолкова и всяка противоречаща й религиозна пропаганда е срещала по-енергична съпротива и по-често верски мотиви. Така че, както социално-политическата, така и религиозната обстановка в нашата страна по това време са представлявали същевременно много сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние.
С тези прегради методистките
мисионери
се сблъскват още от самото начало и по неволя биват заставяни да се съобразяват с тях.
Всеки опит да прокарват прозападно и антируско ориентиране и мислене по социалните политическите и културните проблеми на нашия народ тогава среща неодобрение и осъждане от страна дори и на тези, които са започнали вече да слушат техните проповеди. Особена чувствителност проявявали българите и към прозелитичния дух на методистката пропаганда: било е достатъчно само да се намекне пред обикновените хора от народа за критично отношение към православието или да се внушава под каквато и да е форма отказване от него и приемане "новата" и "истинската" вяра - и аудиториите на "благовестителите" на тази вяра внезапно оредявали, а често въобще се стопявали. Това неведнъж е ставало причина мисионерите да започват работата си с нови средства и съвсем отново, да се местят от едно селище в друго, а някои дори да се отказват след неуспеха си, какъвто е и случаят с У. Претимън след неуспеха му в Шумен. (Заб. Вж. М. Стоянов.
към текста >>
Това неведнъж е ставало причина
мисионерите
да започват работата си с нови средства и съвсем отново, да се местят от едно селище в друго, а някои дори да се отказват след неуспеха си, какъвто е и случаят с У.
Доколкото пък и православната християнска религия е била вече не само традиционна, но и се е вплела като налична духовна сила в борбените изяви на народа против мохамеданския поробител, дотолкова и всяка противоречаща й религиозна пропаганда е срещала по-енергична съпротива и по-често верски мотиви. Така че, както социално-политическата, така и религиозната обстановка в нашата страна по това време са представлявали същевременно много сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние. С тези прегради методистките мисионери се сблъскват още от самото начало и по неволя биват заставяни да се съобразяват с тях. Всеки опит да прокарват прозападно и антируско ориентиране и мислене по социалните политическите и културните проблеми на нашия народ тогава среща неодобрение и осъждане от страна дори и на тези, които са започнали вече да слушат техните проповеди. Особена чувствителност проявявали българите и към прозелитичния дух на методистката пропаганда: било е достатъчно само да се намекне пред обикновените хора от народа за критично отношение към православието или да се внушава под каквато и да е форма отказване от него и приемане "новата" и "истинската" вяра - и аудиториите на "благовестителите" на тази вяра внезапно оредявали, а често въобще се стопявали.
Това неведнъж е ставало причина
мисионерите
да започват работата си с нови средства и съвсем отново, да се местят от едно селище в друго, а някои дори да се отказват след неуспеха си, какъвто е и случаят с У.
Претимън след неуспеха му в Шумен. (Заб. Вж. М. Стоянов. Начало на протестантската пропаганда в България, с. 60-61.) Много ефективно на разобличение била подлагана методистката пропаганда от напредничавите българи по това време, между които с особени заслуги се отличават Д. Войников, Д.
към текста >>
след близо 40 години упорита
мисионерска
работа, членовете на методистката църква в страната са станали едва 128 души и "почти толкова съмишленици".
60-61.) Много ефективно на разобличение била подлагана методистката пропаганда от напредничавите българи по това време, между които с особени заслуги се отличават Д. Войников, Д. Боцаров, Матей Петров - Преображенски и други. (Заб. Пактам.) Интензивната и широко организирана методистка пропаганда не успяла да увлече масово народа и след Освобождението. Това се вижда например от обстоятелството, че към 1890 г., т.е.
след близо 40 години упорита
мисионерска
работа, членовете на методистката църква в страната са станали едва 128 души и "почти толкова съмишленици".
(Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 128.) He вървяло бързо тяхното увеличение и през първата четвърт на настоящия век, което се вижда от следните данни: Страданията на нашия народ през войните на този период и особено през и след Първата световна война са оказали влияние за известно увеличаване броя на сектантите и на методистите по специално.
към текста >>
Стабилната нравствена твърдина на нашия народ не са успели да поколебаят и подкопаят усърдните методистки и други
мисионерски
усилия, в нея главно са се разбивали домогванията им.
Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 128.) He вървяло бързо тяхното увеличение и през първата четвърт на настоящия век, което се вижда от следните данни: Страданията на нашия народ през войните на този период и особено през и след Първата световна война са оказали влияние за известно увеличаване броя на сектантите и на методистите по специално. Но и активната революционна дейност под ръководството на БКП, намерила най-висока изява във въстанието от септември 1923 г., възправяше в народното съзнание още по-солидни прегради против всяка пропаганда с чужди източници и с чужда на народните интереси ориентация. Тази повишена чувствителност и невъзприемчивост на нашия народ към подобни пропаганди, формирани в огъня на борбите му против всякакви поробители, е едно от най-ценните качества на неговия духовен облик, играло решаваща роля и в отношението му към методистката и всяка протестантска мисия.
Стабилната нравствена твърдина на нашия народ не са успели да поколебаят и подкопаят усърдните методистки и други
мисионерски
усилия, в нея главно са се разбивали домогванията им.
Поради нея те е трябвало неведнъж да признават неуспеха си и дори да считат мисията си за фактически провалена. (Заб. "Методистката мисия не можа да постигне големи успехи и на два пъти беше фактически изоставяна": W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p.
към текста >>
-
Мисионерският
комитет възобновява обсъждането за целесъобразността на закриването на мисията.
Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 127. "1863.- Евангелизирането на народа се считаше за невъзможно без отделна организация и един по-нататъшен курс на действие.. .1866. -... Мисията при българите бе фактически преустановена . .1871.-Мисията бе изоставена... 1883.
-
Мисионерският
комитет възобновява обсъждането за целесъобразността на закриването на мисията.
Най-остра съпротива на протестантите...": The Minutes of the Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, held at Loveth, 1896. Mission press,Rustchuk, 1896. Apendix. Mission almanac p. I-IV). Това е онзи "зъл" за тях български дух, който е пречил за възхода на "евангелското дело". Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "гибелното" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб.
към текста >>
Ibid.) Методистките
мисионери
следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр.
41.) "Напредъкът на евангелското дело ще се възпрепятствува, докато имаме един невежествен народ, който няма самосъзнание и който се бои повече от хората, колкото от бога - се оплаква през 1904 г. методисткият пастор за Ловешкия край Павел Тодоров. - Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са патриоти. Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква". (Заб. 19.
Ibid.) Методистките
мисионери
следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр.
Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието". Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели. С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр. По-големия интерес към просветните мисионерски инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост.
към текста >>
Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите
мисионери
- че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието".
- Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са патриоти. Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква". (Заб. 19. Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр. Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти.
Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите
мисионери
- че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието".
Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели. С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр. По-големия интерес към просветните мисионерски инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост. Мисионерските училища, в които заедно с религиозните са давали и известни светски знания, дошли да попълнят поне малко тази празнина и с работата си действително допринесли нещо за развитието на просветното дело. (Заб. Във връзка с оценката на мисионерските просветни инициативи вж.
към текста >>
Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати,
мисионерите
на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели.
Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква". (Заб. 19. Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр. Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието".
Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати,
мисионерите
на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели.
С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр. По-големия интерес към просветните мисионерски инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост. Мисионерските училища, в които заедно с религиозните са давали и известни светски знания, дошли да попълнят поне малко тази празнина и с работата си действително допринесли нещо за развитието на просветното дело. (Заб. Във връзка с оценката на мисионерските просветни инициативи вж. напр. Н. Мизов.
към текста >>
По-големия интерес към просветните
мисионерски
инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост.
Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр. Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието". Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели. С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр.
По-големия интерес към просветните
мисионерски
инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост.
Мисионерските училища, в които заедно с религиозните са давали и известни светски знания, дошли да попълнят поне малко тази празнина и с работата си действително допринесли нещо за развитието на просветното дело. (Заб. Във връзка с оценката на мисионерските просветни инициативи вж. напр. Н. Мизов. Религиозните секти у нас и идейната борба против тях. "Ново време", 1963, кн.
към текста >>
Мисионерските
училища, в които заедно с религиозните са давали и известни светски знания, дошли да попълнят поне малко тази празнина и с работата си действително допринесли нещо за развитието на просветното дело. (Заб.
Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието". Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели. С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр. По-големия интерес към просветните мисионерски инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост.
Мисионерските
училища, в които заедно с религиозните са давали и известни светски знания, дошли да попълнят поне малко тази празнина и с работата си действително допринесли нещо за развитието на просветното дело. (Заб.
Във връзка с оценката на мисионерските просветни инициативи вж. напр. Н. Мизов. Религиозните секти у нас и идейната борба против тях. "Ново време", 1963, кн. 3; М. Стоянов.
към текста >>
Във връзка с оценката на
мисионерските
просветни инициативи вж.
Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието". Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели. С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр. По-големия интерес към просветните мисионерски инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост. Мисионерските училища, в които заедно с религиозните са давали и известни светски знания, дошли да попълнят поне малко тази празнина и с работата си действително допринесли нещо за развитието на просветното дело. (Заб.
Във връзка с оценката на
мисионерските
просветни инициативи вж.
напр. Н. Мизов. Религиозните секти у нас и идейната борба против тях. "Ново време", 1963, кн. 3; М. Стоянов. Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на мисионерите, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който характеризира тяхната дейност.
към текста >>
Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на
мисионерите
, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който характеризира тяхната дейност.
Във връзка с оценката на мисионерските просветни инициативи вж. напр. Н. Мизов. Религиозните секти у нас и идейната борба против тях. "Ново време", 1963, кн. 3; М. Стоянов.
Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на
мисионерите
, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който характеризира тяхната дейност.
Организирайки такива форми на работа, мисионерите нито са се отказали когато и да било, нито са изместили по някакъв начин главната, основната цел на тази дейност: "обръщането на българския народ не само по верска, но по политическа и икономическа линия на запад (към Америка и Англия), а не на Изток (към Русия). Тази своя цел те са преследвали и преследват винаги, само че в движението си към нея не са могли да я показват винаги пряко и открито, а според условията са били заставени да лавират и търсят най-удобния за момента косвен подход към нея. Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на мисионерската дейност и да не реагира съответно на тях. По-определено антибългарската по същество насоченост на мисионерската дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни мисионери да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина. "В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза".
към текста >>
Организирайки такива форми на работа,
мисионерите
нито са се отказали когато и да било, нито са изместили по някакъв начин главната, основната цел на тази дейност: "обръщането на българския народ не само по верска, но по политическа и икономическа линия на запад (към Америка и Англия), а не на Изток (към Русия).
напр. Н. Мизов. Религиозните секти у нас и идейната борба против тях. "Ново време", 1963, кн. 3; М. Стоянов. Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на мисионерите, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който характеризира тяхната дейност.
Организирайки такива форми на работа,
мисионерите
нито са се отказали когато и да било, нито са изместили по някакъв начин главната, основната цел на тази дейност: "обръщането на българския народ не само по верска, но по политическа и икономическа линия на запад (към Америка и Англия), а не на Изток (към Русия).
Тази своя цел те са преследвали и преследват винаги, само че в движението си към нея не са могли да я показват винаги пряко и открито, а според условията са били заставени да лавират и търсят най-удобния за момента косвен подход към нея. Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на мисионерската дейност и да не реагира съответно на тях. По-определено антибългарската по същество насоченост на мисионерската дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни мисионери да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина. "В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с.
към текста >>
Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на
мисионерската
дейност и да не реагира съответно на тях.
"Ново време", 1963, кн. 3; М. Стоянов. Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на мисионерите, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който характеризира тяхната дейност. Организирайки такива форми на работа, мисионерите нито са се отказали когато и да било, нито са изместили по някакъв начин главната, основната цел на тази дейност: "обръщането на българския народ не само по верска, но по политическа и икономическа линия на запад (към Америка и Англия), а не на Изток (към Русия). Тази своя цел те са преследвали и преследват винаги, само че в движението си към нея не са могли да я показват винаги пряко и открито, а според условията са били заставени да лавират и търсят най-удобния за момента косвен подход към нея.
Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на
мисионерската
дейност и да не реагира съответно на тях.
По-определено антибългарската по същество насоченост на мисионерската дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни мисионери да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина. "В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ мисионерите сами са изразявали многократно. Ето как се очертава тя от американеца Уилям У.
към текста >>
По-определено антибългарската по същество насоченост на
мисионерската
дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни
мисионери
да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина.
3; М. Стоянов. Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на мисионерите, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който характеризира тяхната дейност. Организирайки такива форми на работа, мисионерите нито са се отказали когато и да било, нито са изместили по някакъв начин главната, основната цел на тази дейност: "обръщането на българския народ не само по верска, но по политическа и икономическа линия на запад (към Америка и Англия), а не на Изток (към Русия). Тази своя цел те са преследвали и преследват винаги, само че в движението си към нея не са могли да я показват винаги пряко и открито, а според условията са били заставени да лавират и търсят най-удобния за момента косвен подход към нея. Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на мисионерската дейност и да не реагира съответно на тях.
По-определено антибългарската по същество насоченост на
мисионерската
дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни
мисионери
да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина.
"В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ мисионерите сами са изразявали многократно. Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г.
към текста >>
"В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на
мисионерите
спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза".
Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на мисионерите, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който характеризира тяхната дейност. Организирайки такива форми на работа, мисионерите нито са се отказали когато и да било, нито са изместили по някакъв начин главната, основната цел на тази дейност: "обръщането на българския народ не само по верска, но по политическа и икономическа линия на запад (към Америка и Англия), а не на Изток (към Русия). Тази своя цел те са преследвали и преследват винаги, само че в движението си към нея не са могли да я показват винаги пряко и открито, а според условията са били заставени да лавират и търсят най-удобния за момента косвен подход към нея. Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на мисионерската дейност и да не реагира съответно на тях. По-определено антибългарската по същество насоченост на мисионерската дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни мисионери да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина.
"В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на
мисионерите
спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза".
(Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ мисионерите сами са изразявали многократно. Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г. дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата.
към текста >>
64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ
мисионерите
сами са изразявали многократно.
Тази своя цел те са преследвали и преследват винаги, само че в движението си към нея не са могли да я показват винаги пряко и открито, а според условията са били заставени да лавират и търсят най-удобния за момента косвен подход към нея. Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на мисионерската дейност и да не реагира съответно на тях. По-определено антибългарската по същество насоченост на мисионерската дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни мисионери да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина. "В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с.
64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ
мисионерите
сами са изразявали многократно.
Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г. дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата. Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти.
към текста >>
Хол - Младши в апологетичната по отношение на
мисионерството
негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г.
По-определено антибългарската по същество насоченост на мисионерската дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни мисионери да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина. "В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ мисионерите сами са изразявали многократно. Ето как се очертава тя от американеца Уилям У.
Хол - Младши в апологетичната по отношение на
мисионерството
негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г.
дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата. Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти. Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили.
към текста >>
дойде политическата свобода и изглеждаше, че за
мисионерската
дейност се затваря още една врата.
"В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ мисионерите сами са изразявали многократно. Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г.
дойде политическата свобода и изглеждаше, че за
мисионерската
дейност се затваря още една врата.
Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти. Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили. За своя изненада и щастие мисионерите скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица.
към текста >>
Мисионерската
работа се осъществяваше под покровителството на турските власти.
64.) Своята отрицателна позиция към освободителното дело на българския народ и враждебността си към Русия и руския народ мисионерите сами са изразявали многократно. Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г. дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата. Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено.
Мисионерската
работа се осъществяваше под покровителството на турските власти.
Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили. За своя изненада и щастие мисионерите скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица. Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на мисионерите. По такъв начин мисионерите и народът бяха обединени помежду си от една обща ненавист към Русия.
към текста >>
Изгонването на турците оставяше
мисионерите
на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи.
Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г. дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата. Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти.
Изгонването на турците оставяше
мисионерите
на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи.
Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили. За своя изненада и щастие мисионерите скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица. Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на мисионерите. По такъв начин мисионерите и народът бяха обединени помежду си от една обща ненавист към Русия. Те обединиха интересите по начин и в степен, каквито никога не са били очаквани".
към текста >>
За своя изненада и щастие
мисионерите
скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица.
дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата. Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти. Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили.
За своя изненада и щастие
мисионерите
скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица.
Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на мисионерите. По такъв начин мисионерите и народът бяха обединени помежду си от една обща ненавист към Русия. Те обединиха интересите по начин и в степен, каквито никога не са били очаквани". (Заб. W. W. Hall, lr.
към текста >>
Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на
мисионерите
.
Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти. Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили. За своя изненада и щастие мисионерите скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица.
Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на
мисионерите
.
По такъв начин мисионерите и народът бяха обединени помежду си от една обща ненавист към Русия. Те обединиха интересите по начин и в степен, каквито никога не са били очаквани". (Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans.
към текста >>
По такъв начин
мисионерите
и народът бяха обединени помежду си от една обща ненавист към Русия.
Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти. Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили. За своя изненада и щастие мисионерите скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица. Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на мисионерите.
По такъв начин
мисионерите
и народът бяха обединени помежду си от една обща ненавист към Русия.
Те обединиха интересите по начин и в степен, каквито никога не са били очаквани". (Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p.
към текста >>
266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило
мисионерите
да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб.
Те обединиха интересите по начин и в степен, каквито никога не са били очаквани". (Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p.
266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило
мисионерите
да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб.
Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските мисионери са намирали прием и благоприятни условия за дейността си. Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ. Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия. Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н.
към текста >>
Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските
мисионери
са намирали прием и благоприятни условия за дейността си.
(Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило мисионерите да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб.
Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските
мисионери
са намирали прием и благоприятни условия за дейността си.
Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ. Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия. Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит.
към текста >>
Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси
мисионерска
дейност е могла да допада и на самия народ.
Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило мисионерите да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб. Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските мисионери са намирали прием и благоприятни условия за дейността си.
Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси
мисионерска
дейност е могла да допада и на самия народ.
Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия. Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с.
към текста >>
Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в
мисионерската
дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия.
Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило мисионерите да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб. Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските мисионери са намирали прием и благоприятни условия за дейността си. Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ.
Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в
мисионерската
дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия.
Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа.
към текста >>
Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои
мисионери
, като такива разногласия са се проявявали и между самите
мисионери
, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат.
Sofia, 1938, p. 266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило мисионерите да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб. Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските мисионери са намирали прием и благоприятни условия за дейността си. Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ. Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия.
Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои
мисионери
, като такива разногласия са се проявявали и между самите
мисионери
, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат.
Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ.
към текста >>
Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално
мисионерските
интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ.
Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа.
Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално
мисионерските
интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ.
Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта.
към текста >>
Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-
мисионери
са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите.
Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ.
Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-
мисионери
са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите.
Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване.
към текста >>
Както правило
мисионерската
дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия.
Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите.
Както правило
мисионерската
дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия.
Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване. Затова, както пише М.
към текста >>
502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението,
мисионерите
на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност.
Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов. Един ратник от епохата преди и след Освобождението. Сборника памет на проф. Петър Ников. София. 1940, с.
502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението,
мисионерите
на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност.
Подобно на другите протестантски мисионери те никога не са заставали и действували в защита на народа в буржоазна България. Своята дейност те винаги са устройвали според политиката на своите господари зад граница и на монархическия режим вътре в страната. Застават в защита и на фашизма. Във всички трудни за народа моменти - по време на войните и след тях, по време на фашистката диктатура - мисионерите на методизма са така или иначе на страната на народните врагове, на страната на тези, които са продавали народните интереси, като сами са играли ролята на посредници в търговията с тези интереси, слугувайки според случая на каузата, ту на САЩ, ту на Хитлерова Германия. И, разбира се, през цялото това време те определено се противопоставят на борбите на работническата класа, воюват със социалистическото движение, с идеите на комунизма.
към текста >>
Подобно на другите протестантски
мисионери
те никога не са заставали и действували в защита на народа в буржоазна България.
Един ратник от епохата преди и след Освобождението. Сборника памет на проф. Петър Ников. София. 1940, с. 502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението, мисионерите на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност.
Подобно на другите протестантски
мисионери
те никога не са заставали и действували в защита на народа в буржоазна България.
Своята дейност те винаги са устройвали според политиката на своите господари зад граница и на монархическия режим вътре в страната. Застават в защита и на фашизма. Във всички трудни за народа моменти - по време на войните и след тях, по време на фашистката диктатура - мисионерите на методизма са така или иначе на страната на народните врагове, на страната на тези, които са продавали народните интереси, като сами са играли ролята на посредници в търговията с тези интереси, слугувайки според случая на каузата, ту на САЩ, ту на Хитлерова Германия. И, разбира се, през цялото това време те определено се противопоставят на борбите на работническата класа, воюват със социалистическото движение, с идеите на комунизма.
към текста >>
Във всички трудни за народа моменти - по време на войните и след тях, по време на фашистката диктатура -
мисионерите
на методизма са така или иначе на страната на народните врагове, на страната на тези, които са продавали народните интереси, като сами са играли ролята на посредници в търговията с тези интереси, слугувайки според случая на каузата, ту на САЩ, ту на Хитлерова Германия.
1940, с. 502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението, мисионерите на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност. Подобно на другите протестантски мисионери те никога не са заставали и действували в защита на народа в буржоазна България. Своята дейност те винаги са устройвали според политиката на своите господари зад граница и на монархическия режим вътре в страната. Застават в защита и на фашизма.
Във всички трудни за народа моменти - по време на войните и след тях, по време на фашистката диктатура -
мисионерите
на методизма са така или иначе на страната на народните врагове, на страната на тези, които са продавали народните интереси, като сами са играли ролята на посредници в търговията с тези интереси, слугувайки според случая на каузата, ту на САЩ, ту на Хитлерова Германия.
И, разбира се, през цялото това време те определено се противопоставят на борбите на работническата класа, воюват със социалистическото движение, с идеите на комунизма.
към текста >>
65.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Обявявайки се уж против прокарването на каквато и да било политика в работата на училищата,
мисионерите
-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух.
4.2. Отношение към социализма Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 78-84. Реакционната идейно-политическа насоченост е пронизвала цялата дейност на методистите у нас. Тя е характерна както за различните им форми за широка работа сред населението, така и за духа на възпитанието в различните им училища.
Обявявайки се уж против прокарването на каквато и да било политика в работата на училищата,
мисионерите
-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух.
Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас. Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите мисионерски училища пред българските. Още Батенберг през 1881 г. по повод съгласието си да открие Ловешкото американско училище (училището е открито през 1882 г.) е показал добре това предпочитание. В разговора си по този повод със Ст.
към текста >>
Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите
мисионерски
училища пред българските.
София, Партиздат, 1972, с. 78-84. Реакционната идейно-политическа насоченост е пронизвала цялата дейност на методистите у нас. Тя е характерна както за различните им форми за широка работа сред населението, така и за духа на възпитанието в различните им училища. Обявявайки се уж против прокарването на каквато и да било политика в работата на училищата, мисионерите-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух. Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас.
Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите
мисионерски
училища пред българските.
Още Батенберг през 1881 г. по повод съгласието си да открие Ловешкото американско училище (училището е открито през 1882 г.) е показал добре това предпочитание. В разговора си по този повод със Ст. Томов и Д. Чалис той изразил определено недоволството си от българските училища за това, че в тях "се проповядва политика, както е в училищата на Враца и в други места на княжеството".
към текста >>
6.) Разбира се, свързаните c американските училища царски надежди са били особено много подсилвани от обстоятелството, че техния дух на възпитание, както и целия дух на
мисионерската
дейност въобще е бил най-дълбоко и най-враждебно противопоставен на идеите на марксизма, на закономерно и неудържимо развиващо се работническо и социалистическо движение у нас, на дейността на Българската комунистическа партия, чиито идеи проникват широко не само в народните маси, но и в училищата.
505.) Това, което не се харесва на Батенберг и на методистите в случая, е, разбира се, прокарваната от прогресивното и патриотично учителство линия на възпитание. Това покровителствено отношение към американските и други западни училища и недоверието към работата на българските училища и напредничавото българско учителство е изразено още по-силно у следващите царски особи. На въпроса на американския представител Джеймс Бартън, защо дворецът предпочита американските училища и настоява за тяхното укрепване и разширяване, цар Борис отговорил: "Защото възпитаниците на вашите училища притежават такава устойчивост на нравствения характер, каквато нашите национални училища не създават и от която България особено много се нуждае." (Заб. "Sofia News", Sofia, Vol. IX, Januari, 1926, N2, p.
6.) Разбира се, свързаните c американските училища царски надежди са били особено много подсилвани от обстоятелството, че техния дух на възпитание, както и целия дух на
мисионерската
дейност въобще е бил най-дълбоко и най-враждебно противопоставен на идеите на марксизма, на закономерно и неудържимо развиващо се работническо и социалистическо движение у нас, на дейността на Българската комунистическа партия, чиито идеи проникват широко не само в народните маси, но и в училищата.
Воювайки последователно с всички разновидности на идеологическата и политическата реакция, българските социалисти-марксисти са разкривали вярно и дълбоко антинаучната, антинародната и социално вредната същност на методистката пропаганда и дейност, подлагали са я системно на разобличаване пред народа. В това методистите виждали най-сериозното в своята работа и от своя страна са воювали постоянно и настървено против социализма и неговите дейци. В лицето на тези "отявлени безбожници" методистите срещали най-силните си врагове. В доклада си на методистката мисийска конференция през 1905 г. пасторът Павел Тодоров с негодувание отбелязва затрудненията, които им създават социалистите например в Плевен дори и по време на методистките събрания.
към текста >>
Въпреки всички перипетии и условия, които са заставяли неведнъж методистките
мисионери
и ръководители да сменят господарите, на които слугуват, на своята ненавист и борба против социализма те не са изменяли по същество никога.
Варна от 26 до 30 април 1905 г., Русе, печ. Победа, 1905, с. 41.) "Ние имаме да се борим с безверие, социализъм, хладнокръвие и суеверие" -заявява същият пастор. (Заб. Пак там, с. 40.) Враждебното отношение към социализма минава като червена нишка в цялата дейност на методистите до социалистическата революция у нас.
Въпреки всички перипетии и условия, които са заставяли неведнъж методистките
мисионери
и ръководители да сменят господарите, на които слугуват, на своята ненавист и борба против социализма те не са изменяли по същество никога.
След победата на социалистическата революция безспорно условията за дейност на методистката църква се измениха съществено. Както на другите религиозни деноминации, на нея й бе предоставена от народна власт възможност да работи свободно, при условие че спазва установената в страната законност. В рамките на гарантираната от конституцията свобода на съвестта бяха премахнати възможностите за административен или друг държавен натиск върху религиозната дейност на методистите (осъществяван понякога преди революцията под давлението и на православната църква). Това им позволи не само да активизират дейността си, но и да увеличат малко броя на обществата и църквите си. Ако през 1938 п, те.
към текста >>
66.
6. Приносъ т на евангелистит е за България
,
,
ТОМ 24
6. Приносът на евангелистит е за България Приносът на евангелските
мисионери
и тяхното дело с появата им в живота на български я народ през XIX век Павел Василев Развитието на възродителните процеси и Реформацията в Европа не дават отражение върху живота на българите.
6. Приносът на евангелистит е за България Приносът на евангелските
мисионери
и тяхното дело с появата им в живота на български я народ през XIX век Павел Василев Развитието на възродителните процеси и Реформацията в Европа не дават отражение върху живота на българите.
През 17 и 18 век България остава изолирана от тези основни процеси. Страната ни се намира под Османско робство, а гръцката православна църква прави масирани опити чрез своето духовенство да елинизира българския народ. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност, веднага не дават видими резултати. В първите години на 19 век, евангелските мисионери постепенно навлизат и проучват условията за просветна и духовна работа по нашите земи. Тези опити са провокирани от усилията на прогресивни православни българи, които са търсели пътища за реформи в църквата и обществото и за възстановяване на българското самосъзнание.
към текста >>
В първите години на 19 век, евангелските
мисионери
постепенно навлизат и проучват условията за просветна и духовна работа по нашите земи.
6. Приносът на евангелистит е за България Приносът на евангелските мисионери и тяхното дело с появата им в живота на български я народ през XIX век Павел Василев Развитието на възродителните процеси и Реформацията в Европа не дават отражение върху живота на българите. През 17 и 18 век България остава изолирана от тези основни процеси. Страната ни се намира под Османско робство, а гръцката православна църква прави масирани опити чрез своето духовенство да елинизира българския народ. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност, веднага не дават видими резултати.
В първите години на 19 век, евангелските
мисионери
постепенно навлизат и проучват условията за просветна и духовна работа по нашите земи.
Тези опити са провокирани от усилията на прогресивни православни българи, които са търсели пътища за реформи в църквата и обществото и за възстановяване на българското самосъзнание. Евангелските мисионери намерили по нашите земи едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. 1. Първата тяхна задача, която се налагала, е да обучат хората на най- елементарните хигиенни навици и на начин на живот. (Виж статията "България през 19 век".) До тогава почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища е имало училища и малко са били младите хора, получили образование. 2.
към текста >>
Евангелските
мисионери
намерили по нашите земи едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. 1.
През 17 и 18 век България остава изолирана от тези основни процеси. Страната ни се намира под Османско робство, а гръцката православна църква прави масирани опити чрез своето духовенство да елинизира българския народ. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност, веднага не дават видими резултати. В първите години на 19 век, евангелските мисионери постепенно навлизат и проучват условията за просветна и духовна работа по нашите земи. Тези опити са провокирани от усилията на прогресивни православни българи, които са търсели пътища за реформи в църквата и обществото и за възстановяване на българското самосъзнание.
Евангелските
мисионери
намерили по нашите земи едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. 1.
Първата тяхна задача, която се налагала, е да обучат хората на най- елементарните хигиенни навици и на начин на живот. (Виж статията "България през 19 век".) До тогава почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища е имало училища и малко са били младите хора, получили образование. 2. Евангелските мисионери са започнали усилена просветна работа. С изгражданите училища от модерен за тогава тип, те окончателно са изместили килийните.
към текста >>
Евангелските
мисионери
са започнали усилена просветна работа.
Тези опити са провокирани от усилията на прогресивни православни българи, които са търсели пътища за реформи в църквата и обществото и за възстановяване на българското самосъзнание. Евангелските мисионери намерили по нашите земи едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. 1. Първата тяхна задача, която се налагала, е да обучат хората на най- елементарните хигиенни навици и на начин на живот. (Виж статията "България през 19 век".) До тогава почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища е имало училища и малко са били младите хора, получили образование. 2.
Евангелските
мисионери
са започнали усилена просветна работа.
С изгражданите училища от модерен за тогава тип, те окончателно са изместили килийните. Особено значение има създаденият от мисионера д-р С. Хамлин Роберт Колеж в Цариград. Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството намладата българска държава - министри, държавни служители, учители и др.За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които даразпространяват Словото Божие и евангелските истини, мисионерите са откривалинаучно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч идр. Освен това, те са създавали десетки сиропиталища и детски градини, където от малки децата са научавали за Бога. 3.
към текста >>
Особено значение има създаденият от
мисионера
д-р С.
Първата тяхна задача, която се налагала, е да обучат хората на най- елементарните хигиенни навици и на начин на живот. (Виж статията "България през 19 век".) До тогава почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища е имало училища и малко са били младите хора, получили образование. 2. Евангелските мисионери са започнали усилена просветна работа. С изгражданите училища от модерен за тогава тип, те окончателно са изместили килийните.
Особено значение има създаденият от
мисионера
д-р С.
Хамлин Роберт Колеж в Цариград. Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството намладата българска държава - министри, държавни служители, учители и др.За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които даразпространяват Словото Божие и евангелските истини, мисионерите са откривалинаучно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч идр. Освен това, те са създавали десетки сиропиталища и детски градини, където от малки децата са научавали за Бога. 3. Евангелските мисионери са развивали усилена книжовна дейност чрезпреводи и публикуване на християнска и духовна литература. В тази тяхна работате са срещали съпротивата на гръцкото православно и католическо духовенства,които унищожават много ценни старобългарски книги.
към текста >>
Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството намладата българска държава - министри, държавни служители, учители и др.За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които даразпространяват Словото Божие и евангелските истини,
мисионерите
са откривалинаучно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч идр.
Само в отделни селища е имало училища и малко са били младите хора, получили образование. 2. Евангелските мисионери са започнали усилена просветна работа. С изгражданите училища от модерен за тогава тип, те окончателно са изместили килийните. Особено значение има създаденият от мисионера д-р С. Хамлин Роберт Колеж в Цариград.
Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството намладата българска държава - министри, държавни служители, учители и др.За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които даразпространяват Словото Божие и евангелските истини,
мисионерите
са откривалинаучно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч идр.
Освен това, те са създавали десетки сиропиталища и детски градини, където от малки децата са научавали за Бога. 3. Евангелските мисионери са развивали усилена книжовна дейност чрезпреводи и публикуване на християнска и духовна литература. В тази тяхна работате са срещали съпротивата на гръцкото православно и католическо духовенства,които унищожават много ценни старобългарски книги. Това се е правило с целликвидиране народностното съзнание на българите.Най-съществената работа в тази насока е пълният превод на цялата Библияна съвременен български език, отпечатана през 1871 г. Върху превода са работилимисионерите д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул КостовичСечан-Николов и Петко Рачо Славейков.
към текста >>
Евангелските
мисионери
са развивали усилена книжовна дейност чрезпреводи и публикуване на християнска и духовна литература.
С изгражданите училища от модерен за тогава тип, те окончателно са изместили килийните. Особено значение има създаденият от мисионера д-р С. Хамлин Роберт Колеж в Цариград. Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството намладата българска държава - министри, държавни служители, учители и др.За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които даразпространяват Словото Божие и евангелските истини, мисионерите са откривалинаучно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч идр. Освен това, те са създавали десетки сиропиталища и детски градини, където от малки децата са научавали за Бога. 3.
Евангелските
мисионери
са развивали усилена книжовна дейност чрезпреводи и публикуване на християнска и духовна литература.
В тази тяхна работате са срещали съпротивата на гръцкото православно и католическо духовенства,които унищожават много ценни старобългарски книги. Това се е правило с целликвидиране народностното съзнание на българите.Най-съществената работа в тази насока е пълният превод на цялата Библияна съвременен български език, отпечатана през 1871 г. Върху превода са работилимисионерите д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул КостовичСечан-Николов и Петко Рачо Славейков. (Виж статията "Превод на Библията" -раздел 2, т. 1) От евангелските мисионери са преведени, отпечатани и разпространенимного книги с християнско съдържание, които са имали своето въздействие върхународа.
към текста >>
Върху превода са
работилимисионерите
д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул КостовичСечан-Николов и Петко Рачо Славейков.
Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството намладата българска държава - министри, държавни служители, учители и др.За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които даразпространяват Словото Божие и евангелските истини, мисионерите са откривалинаучно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч идр. Освен това, те са създавали десетки сиропиталища и детски градини, където от малки децата са научавали за Бога. 3. Евангелските мисионери са развивали усилена книжовна дейност чрезпреводи и публикуване на християнска и духовна литература. В тази тяхна работате са срещали съпротивата на гръцкото православно и католическо духовенства,които унищожават много ценни старобългарски книги. Това се е правило с целликвидиране народностното съзнание на българите.Най-съществената работа в тази насока е пълният превод на цялата Библияна съвременен български език, отпечатана през 1871 г.
Върху превода са
работилимисионерите
д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул КостовичСечан-Николов и Петко Рачо Славейков.
(Виж статията "Превод на Библията" -раздел 2, т. 1) От евангелските мисионери са преведени, отпечатани и разпространенимного книги с християнско съдържание, които са имали своето въздействие върхународа. (Виж статията "Д-р Алберт Лонг". - раздел 1. т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските мисионери са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна.
към текста >>
1) От евангелските
мисионери
са преведени, отпечатани и разпространенимного книги с християнско съдържание, които са имали своето въздействие върхународа.
Евангелските мисионери са развивали усилена книжовна дейност чрезпреводи и публикуване на християнска и духовна литература. В тази тяхна работате са срещали съпротивата на гръцкото православно и католическо духовенства,които унищожават много ценни старобългарски книги. Това се е правило с целликвидиране народностното съзнание на българите.Най-съществената работа в тази насока е пълният превод на цялата Библияна съвременен български език, отпечатана през 1871 г. Върху превода са работилимисионерите д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул КостовичСечан-Николов и Петко Рачо Славейков. (Виж статията "Превод на Библията" -раздел 2, т.
1) От евангелските
мисионери
са преведени, отпечатани и разпространенимного книги с християнско съдържание, които са имали своето въздействие върхународа.
(Виж статията "Д-р Алберт Лонг". - раздел 1. т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските мисионери са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна. Там е отпечатан на български език Новия Завет преведен от Неофит Рилски, в няколко издания с общ тираж 30,000. По-късно печатна база е създадена и в Цариград.
към текста >>
т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските
мисионери
са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна.
Върху превода са работилимисионерите д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул КостовичСечан-Николов и Петко Рачо Славейков. (Виж статията "Превод на Библията" -раздел 2, т. 1) От евангелските мисионери са преведени, отпечатани и разпространенимного книги с християнско съдържание, които са имали своето въздействие върхународа. (Виж статията "Д-р Алберт Лонг". - раздел 1.
т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските
мисионери
са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна.
Там е отпечатан на български език Новия Завет преведен от Неофит Рилски, в няколко издания с общ тираж 30,000. По-късно печатна база е създадена и в Цариград. За печат са били търсени възможности и във Влашко. Евангелските мисионери издават и първият български вестник "Зорница" в Цариград, който и до днес се печата. 4. Основен и съществен е приносът на евангелските мисионери да проповядват и да учат народа на Словото Божие.
към текста >>
Евангелските
мисионери
издават и първият български вестник "Зорница" в Цариград, който и до днес се печата. 4.
- раздел 1. т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските мисионери са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна. Там е отпечатан на български език Новия Завет преведен от Неофит Рилски, в няколко издания с общ тираж 30,000. По-късно печатна база е създадена и в Цариград. За печат са били търсени възможности и във Влашко.
Евангелските
мисионери
издават и първият български вестник "Зорница" в Цариград, който и до днес се печата. 4.
Основен и съществен е приносът на евангелските мисионери да проповядват и да учат народа на Словото Божие. Преследвани от гръцките фанариоти, а по-късно - от новоназначените неуки български свещеници, те били принудени да правят свои църкви, които с готовност са приемани от народа.Евангелските църкви поднасяли Словото Божие на говорим, роден език и подканвали за един активен християнски живот. Те били реформирани църкви,изчистени от суеверие, от закостенялостта и ритуалността. Сега, след изпитанията и гоненията през 45 годишния комунистически строй, в Северна България има повече от 35 Евангелски методистки църкви. 5. Евангелските мисионери д-р Ал.
към текста >>
Основен и съществен е приносът на евангелските
мисионери
да проповядват и да учат народа на Словото Божие.
т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските мисионери са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна. Там е отпечатан на български език Новия Завет преведен от Неофит Рилски, в няколко издания с общ тираж 30,000. По-късно печатна база е създадена и в Цариград. За печат са били търсени възможности и във Влашко. Евангелските мисионери издават и първият български вестник "Зорница" в Цариград, който и до днес се печата. 4.
Основен и съществен е приносът на евангелските
мисионери
да проповядват и да учат народа на Словото Божие.
Преследвани от гръцките фанариоти, а по-късно - от новоназначените неуки български свещеници, те били принудени да правят свои църкви, които с готовност са приемани от народа.Евангелските църкви поднасяли Словото Божие на говорим, роден език и подканвали за един активен християнски живот. Те били реформирани църкви,изчистени от суеверие, от закостенялостта и ритуалността. Сега, след изпитанията и гоненията през 45 годишния комунистически строй, в Северна България има повече от 35 Евангелски методистки църкви. 5. Евангелските мисионери д-р Ал. Лонг и д-р Уошбърн, преподаватели вРоберт Колеж в Цариград, през 1876 г.
към текста >>
Евангелските
мисионери
д-р Ал.
Евангелските мисионери издават и първият български вестник "Зорница" в Цариград, който и до днес се печата. 4. Основен и съществен е приносът на евангелските мисионери да проповядват и да учат народа на Словото Божие. Преследвани от гръцките фанариоти, а по-късно - от новоназначените неуки български свещеници, те били принудени да правят свои църкви, които с готовност са приемани от народа.Евангелските църкви поднасяли Словото Божие на говорим, роден език и подканвали за един активен християнски живот. Те били реформирани църкви,изчистени от суеверие, от закостенялостта и ритуалността. Сега, след изпитанията и гоненията през 45 годишния комунистически строй, в Северна България има повече от 35 Евангелски методистки църкви. 5.
Евангелските
мисионери
д-р Ал.
Лонг и д-р Уошбърн, преподаватели вРоберт Колеж в Цариград, през 1876 г. са били съпричастни към съдбините набългарския народ при потушаването на Априлското въстание. По тяхно настояване,Еуджин Скайлер, легационен секретар и генерален консул на Америка в Цариград,посещава Батак и вижда ужасяващата картина от 5000 трупа непогребани.Материалите за турските зверства, д-р Лонг своевременно превежда наанглийски език и предава на кореспондента на "Дейли нюз" Едиун Пиарс. Европанаучава истината. От подадените сигнали, кланетата са спрени.
към текста >>
Така тези
мисионеризавинаги
свързват имената си с българската история. 6.
Лонг и д-р Уошбърн, преподаватели вРоберт Колеж в Цариград, през 1876 г. са били съпричастни към съдбините набългарския народ при потушаването на Априлското въстание. По тяхно настояване,Еуджин Скайлер, легационен секретар и генерален консул на Америка в Цариград,посещава Батак и вижда ужасяващата картина от 5000 трупа непогребани.Материалите за турските зверства, д-р Лонг своевременно превежда наанглийски език и предава на кореспондента на "Дейли нюз" Едиун Пиарс. Европанаучава истината. От подадените сигнали, кланетата са спрени.
Така тези
мисионеризавинаги
свързват имената си с българската история. 6.
В борба за независима национална църква, евангелските мисионери имат своя принос. Това е един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане и ключов момент в изграждането на съвременната българска нация.На 3 април 1860 г. при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени.Евангелските мисионери в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост.
към текста >>
В борба за независима национална църква, евангелските
мисионери
имат своя принос.
са били съпричастни към съдбините набългарския народ при потушаването на Априлското въстание. По тяхно настояване,Еуджин Скайлер, легационен секретар и генерален консул на Америка в Цариград,посещава Батак и вижда ужасяващата картина от 5000 трупа непогребани.Материалите за турските зверства, д-р Лонг своевременно превежда наанглийски език и предава на кореспондента на "Дейли нюз" Едиун Пиарс. Европанаучава истината. От подадените сигнали, кланетата са спрени. Така тези мисионеризавинаги свързват имената си с българската история. 6.
В борба за независима национална църква, евангелските
мисионери
имат своя принос.
Това е един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане и ключов момент в изграждането на съвременната българска нация.На 3 април 1860 г. при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени.Евангелските мисионери в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През м.
към текста >>
Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени.Евангелските
мисионери
в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост.
Така тези мисионеризавинаги свързват имената си с българската история. 6. В борба за независима национална църква, евангелските мисионери имат своя принос. Това е един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане и ключов момент в изграждането на съвременната българска нация.На 3 април 1860 г. при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия.
Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени.Евангелските
мисионери
в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост.
През м. ноември 1860 г.д-р Елиас Ригс неколко кратно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза. Практически на този етап, мисионерите се явяват единствения външен фактор, симпатизиращ на българската кауза. В най-тежките моменти на борбата, Иларион Макариополски е застрашен от ново заточение. Той познава евангелските мисионери и тяхната лоялност, посещава Роберт Колеж, търси тяхното мнение и помощ.
към текста >>
Практически на този етап,
мисионерите
се явяват единствения външен фактор, симпатизиращ на българската кауза.
при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени.Евангелските мисионери в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През м. ноември 1860 г.д-р Елиас Ригс неколко кратно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза.
Практически на този етап,
мисионерите
се явяват единствения външен фактор, симпатизиращ на българската кауза.
В най-тежките моменти на борбата, Иларион Макариополски е застрашен от ново заточение. Той познава евангелските мисионери и тяхната лоялност, посещава Роберт Колеж, търси тяхното мнение и помощ. Освен това той се обръща към Евангелския съюз (алианс), който като посредник да го свърже с посланиците на някои протестантски страни в Европа и с Америка. Със застъпничеството на британския, пруския и датския посланици, тримата архиереи Иларион Макариполски, Авксентий и Паисий са спасени. Поради натиска на гръцките фанариоти да запазят влиянието си в българската църква и присъствието на големите користни апетити на католиците - униати, българскит е православн и дейци са проявил и готовност да преговарят с Евангелския съюз за присъединяване.
към текста >>
Той познава евангелските
мисионери
и тяхната лоялност, посещава Роберт Колеж, търси тяхното мнение и помощ.
Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени.Евангелските мисионери в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През м. ноември 1860 г.д-р Елиас Ригс неколко кратно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза. Практически на този етап, мисионерите се явяват единствения външен фактор, симпатизиращ на българската кауза. В най-тежките моменти на борбата, Иларион Макариополски е застрашен от ново заточение.
Той познава евангелските
мисионери
и тяхната лоялност, посещава Роберт Колеж, търси тяхното мнение и помощ.
Освен това той се обръща към Евангелския съюз (алианс), който като посредник да го свърже с посланиците на някои протестантски страни в Европа и с Америка. Със застъпничеството на британския, пруския и датския посланици, тримата архиереи Иларион Макариполски, Авксентий и Паисий са спасени. Поради натиска на гръцките фанариоти да запазят влиянието си в българската църква и присъствието на големите користни апетити на католиците - униати, българскит е православн и дейци са проявил и готовност да преговарят с Евангелския съюз за присъединяване. Идеята била българската църква да се обяви за част от протестантския милиет, като в този договор те са виждали един формален акт, който обезпечава независимост . При преговорит е между евангелскит е мисионер и и православните църковни дейци възникнал проблем по текста от договора: "Светото Писание на Стария и Новия Завет е единствено правило на вяра и дела".
към текста >>
При преговорит е между евангелскит е
мисионер
и и православните църковни дейци възникнал проблем по текста от договора: "Светото Писание на Стария и Новия Завет е единствено правило на вяра и дела".
Той познава евангелските мисионери и тяхната лоялност, посещава Роберт Колеж, търси тяхното мнение и помощ. Освен това той се обръща към Евангелския съюз (алианс), който като посредник да го свърже с посланиците на някои протестантски страни в Европа и с Америка. Със застъпничеството на британския, пруския и датския посланици, тримата архиереи Иларион Макариполски, Авксентий и Паисий са спасени. Поради натиска на гръцките фанариоти да запазят влиянието си в българската църква и присъствието на големите користни апетити на католиците - униати, българскит е православн и дейци са проявил и готовност да преговарят с Евангелския съюз за присъединяване. Идеята била българската църква да се обяви за част от протестантския милиет, като в този договор те са виждали един формален акт, който обезпечава независимост .
При преговорит е между евангелскит е
мисионер
и и православните църковни дейци възникнал проблем по текста от договора: "Светото Писание на Стария и Новия Завет е единствено правило на вяра и дела".
С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество на Св. Богородица и другите светци. Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване - единствено на авторитета на Светото Писание и договорът не се е сключил. В препятствие се превръща всъщност онова, което се явява фундамента на протестантството - позоваването единствено на Библията, като валиден авторитет. Евангелските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех в своята дейност сред българите - формално целият български народ би станал част от протестантския съюз, макар че се запазва автономността на църквите.
към текста >>
Евангелските
мисионери
всъщност са били на прага на изключителен успех в своята дейност сред българите - формално целият български народ би станал част от протестантския съюз, макар че се запазва автономността на църквите.
При преговорит е между евангелскит е мисионер и и православните църковни дейци възникнал проблем по текста от договора: "Светото Писание на Стария и Новия Завет е единствено правило на вяра и дела". С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество на Св. Богородица и другите светци. Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване - единствено на авторитета на Светото Писание и договорът не се е сключил. В препятствие се превръща всъщност онова, което се явява фундамента на протестантството - позоваването единствено на Библията, като валиден авторитет.
Евангелските
мисионери
всъщност са били на прага на изключителен успех в своята дейност сред българите - формално целият български народ би станал част от протестантския съюз, макар че се запазва автономността на църквите.
Този момент не дава отражение на взаимното уважение между протестанти и православни и на взаимната им подкрепа, особено в борбата на българите за независима църква. И до днес остава открит историческия въпрос: С какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били по-различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. (Пот. 6 със съкращения са използвани материали на Mediapool.)
към текста >>
67.
7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици
,
,
ТОМ 24
Създава един от първите
мисионерски
кораби за Християнска работа между езичниците.
Обаче той оставил дълбоки следи в Чехия и по цял свят. 9. Джон Уилямс Мъченикът на Ер-романго, е роден в 1796 г. Работил за много години между човекоядците в Н. Хибридските и други острови. Преводач на Новия Завет на "раратанга" език.
Създава един от първите
мисионерски
кораби за Християнска работа между езичниците.
През 1838 г. бил убит и изяден от жителите на остров Ер-романго.
към текста >>
68.
1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени
,
,
ТОМ 24
Лонг, първият
мисионер
, който положи основите на евангелското дело в Северна България, издействува да бъда приет със стипендия в английското училище в остров Малта* //* Заб.
Томов Роден съм в гр. Котел на 25 март 1850 г. Първоначалното си образование получих в родния си град. През 1862 г. д-р A. Л.
Лонг, първият
мисионер
, който положи основите на евангелското дело в Северна България, издействува да бъда приет със стипендия в английското училище в остров Малта* //* Заб.
Роберт Колеж не беше още отворен.// и в началото на м. октомврий същата година заминах през Цариград за остров Малта и постъпих в английската колегия. В училището заварих други двама българи: Никола Стойчев от Шумен и Петър Матеев от Котел. През лятото на 1865 г. се разтури английската колегия в остров Малта и с другите българи ученици аз се завърнах в Цариград и от там в родния си град Котел.
към текста >>
бях назначен от
Мисионерския
Борд да работя в българската мисия и в началото на м.
и веднага постъпих в богословската семинария Дрю, щат Ню Джърси (DrewTeological Seminar, Madison, New Jersey). Завърших курса в 1877 г. със степента бакалавър по богословието (Bachelor of Divinity) и работих като пастир и проповедник в една селска методистка църква в Гилбертон, щат Пенсилвания. През м. ноември 1878 г.
бях назначен от
Мисионерския
Борд да работя в българската мисия и в началото на м.
декемврий същата година тръгнах от Ню Йорк за България. В Русе пристигнах в началото на м. януарий 1879 г. и бях назначен да почна проповедническа работа в гр. Търново, дето се установих в началото м.
към текста >>
Томов Един от американските
мисионери
, който успя да научи добре български и работеше успешно около осемнадесет години в нашата мисия, беше Благ Д.
Насилствено затваряне на Американското училище в Свищов. Лични спомени Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141-142. Д-р Ст.
Томов Един от американските
мисионери
, който успя да научи добре български и работеше успешно около осемнадесет години в нашата мисия, беше Благ Д.
Ч. Чалис. Той най-напред в 1881 г. отвори в Троян поддържаното от Женското мисионерско дружество Американско девическо училище, което на другата 1882 г. биде преместено в Ловеч. Трябваше да се построи училищно здание, но Ловешкия градски съвет правел спънки и не давал разрешение за това.
към текста >>
отвори в Троян поддържаното от Женското
мисионерско
дружество Американско девическо училище, което на другата 1882 г.
12 (XII.1924), с. 141-142. Д-р Ст. Томов Един от американските мисионери, който успя да научи добре български и работеше успешно около осемнадесет години в нашата мисия, беше Благ Д. Ч. Чалис. Той най-напред в 1881 г.
отвори в Троян поддържаното от Женското
мисионерско
дружество Американско девическо училище, което на другата 1882 г.
биде преместено в Ловеч. Трябваше да се построи училищно здание, но Ловешкия градски съвет правел спънки и не давал разрешение за това. Г-н Чалис беше принуден да ходи в София да действува при Министерството на вътрешните работи за добиване разрешение. Той ме повика от Свищов да го придружа в София и му помогна в тази важна работа. На 28 февруари, 1882 г.
към текста >>
Бяхме на гости у американския
мисионер
г-на Пор.
После Негово Височество се обърна към г-на Чалис и го попита на френски, колко години е в България, но като разбра, че г-н Чалис не говори свободно френски, каза му на английски: "You speak Englich of course" - Вие, разбира се, говорите английски? - След като разпита г-на Чалис за работата му в Мисията, Негово Височество казал, че много съжалява, дето народът обръща извънредно голямо внимание на политиката и отдаде това на липса на всякаква индустрия. Ние заявихме на Негово Височество, че нашата цел е да работим за нравственото и религиозно подигане на нашия народ и се надяваме, че ще имаме поне материалната подкрепа на всички просветени българи. Аудиенцията трае около 15 минути. Използувахме случая да отидем за няколко дена в Самоков.
Бяхме на гости у американския
мисионер
г-на Пор.
Г-н Кларк, тогавашния директор на Мъжкото училище, ни разведе из новото, наскоро построено училищно здание, което още тогава имаше добра библиотека от английски и български книги, и физически и геологически кабинет. Присъствувахме във време на преподаване и на някои от по-горните класове и в двете училища и останахме крайно доволни. Посетихме и дядо Матинчев, който е баща в Израила на Самоковското евангелско общество. Той ни говори за гоненията, които много години е търпял от самоковските граждани, но Бог му е помагал и го е крепял да не отпадне. Насилствено затваряне на Американското мъжко училище в Свищов В началото на м.
към текста >>
69.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
първите методистки
мисионери
в Северна България, бележитите американци Д-р Лонг и Д-р Претиман посетили Котел и били на гости у вуйчото на д-р Томова, хаджи Стоил Бонев.
Същевременно д-р Томов навършва и петдесетгодишна просветна дейност като учител, евангелски пастир и литератор. Д-р Стефан Томов е роден на 12 (25) март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование той получил в родния си град. През лятото на 1861 г.
първите методистки
мисионери
в Северна България, бележитите американци Д-р Лонг и Д-р Претиман посетили Котел и били на гости у вуйчото на д-р Томова, хаджи Стоил Бонев.
Представен бил и младият Стефан на тях. Те го разпитвали какво учи в училището и го насърчили да учи прилежно и занапред. Резултат от това му първо свиждане с Д-р Лонг било издействуване от негова страна - младото котленче да бъде прието в английското училище на о. Малта, което било един вид гимназия. В 1862 г, през м октомврий Стефан Томов заминал за о.
към текста >>
Гилбертон, Пенсилвания, той бива назначен от Методисткия
Мисионерски
Борд за пастир в България, гдето пристигнал и заел проповедническа длъжност в Търново.
заел секретарската длъжност в английската болница в Галата, Цариград. Жаден за по-високо образование е с цел да се специализира през декемврий, 1874 г. той тръгнал за Съединените Щати и в началото на януари 1875 г. постъпил в богословската семинария (Drew Teological Seminar) дето завършил богословски курс в 1877 г. след като служил една година като пастир в с.
Гилбертон, Пенсилвания, той бива назначен от Методисткия
Мисионерски
Борд за пастир в България, гдето пристигнал и заел проповедническа длъжност в Търново.
Д-р Ст. Томов е един от заслужилите евангелски пастири в България, който е работил в градовете Свищов, Русе, Шумен и Варна. Засега е пак в Свищов. Освен пастирството, Д-р Томов е бил още и неуморим работник и в полето на религиозната литература. Той е редактирал за 15 години сп.
към текста >>
Теохаров, който опонирал, беше министър на Правосъдието, дошел наскоро от Русия, надъхан с нетолерантни възгледи на руското духовенство спрямо
мисионерското
дело в България".
И двамата реверенди вчера бяха у мене. В Министерския съвет аз и Стоилов поддържахме тяхното искане на основание: 1) Берлинският договор, 2) прецедента в Самоков, 3) православната черква ще се постресне малко от тази конкуренция, ще се пробуди у нея потреба за богословска ученост, необходима за нея. Теохаров опонира. Отложи се, докато се получат по-подробни сведения от Ловеч. Реверендите бяха у пастор Кох, дал им doner, вино не пили.
Теохаров, който опонирал, беше министър на Правосъдието, дошел наскоро от Русия, надъхан с нетолерантни възгледи на руското духовенство спрямо
мисионерското
дело в България".
Прелиствам още много страници и се спирам на мястото, гдето става въпрос за заминаването на княз Батенберг от България: "На 10 август, все същата 1886 г., бях в крайдунавския град Оряхово. Рано сутринта, на другия ден, видях на скелята яхтата "Александър I", дошла от Русе да отведе през нощта княз Александър Батенберг. По обяд със закрит файтон, пристигна в града князът, слезе с файтона долу на скелята, влезе в яхтата с придружаващите го лица и към 4 часа сл. пладне яхтата потегли към Бекет, на отсрещния румънски бряг, но отведнъж зави и тръгна нагоре по Дунава към Лом и Видин. Отпосле се узна, че яхтата се пак извила и потеглила надолу по Дунава за Рени, където бил изведен княз Александър и отправен към австрийската граница".
към текста >>
70.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
424-426 "Американските
мисионери
"; "Изгревът", т.
IV, с. 52-240; Веска Величкова: виж в "Изгревът", т. VIII, с. 422-424 "В Ловеч в американския пансион"; "Изгревът", т. VIII, с.
424-426 "Американските
мисионери
"; "Изгревът", т.
VIII, с. 426-428 "Протестантските семейства"; "Изгревът", т. VIII, с. 428-430 "Протестантските деца отиват при Учителя"; Надежда Кьосева и съпругът й Жорж Кьосев: виж "Изгревът", т. VI, с. 471-503.
към текста >>
71.
4.3.1. Човекът Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Проповедник в Хасково 1882-1884 Изпратен от американските
мисионери
, работил около година и половина с бележит успех като проповедник (не пастир) в град Хасково.
Изпратен в Самоков като ученик, той напреднал много бърже. Четирите отделения свършил в две години и от 4-о отделение бил преместен, по решение на учителския съвет, направо във 2-и клас, където го заварило Априлското въстание в 1876 г. Едно съдбоносно събитие 1878-1878 През време на Освободителната война 1877-1878 г., религиозно усърдния юноша, посредством четиво и лични влияния, по дълбоко убеждение възприел Евангелското Вероизповедание, и така свързал съдбата си с малкото Българско Евангелско Общество, което обстоятелство и досега спъва призванието му като общественик, поет и писател. В Самоковското Американско училище 1878-1882 След тоя съдбоносен, но за него тогава радостен преврат, той постъпил, като се поддържал с работа, в Американското научно-богословско заведение в Самоков, където продължил до 4-и клас, включително. Отличителната черта в тоя период на живота му била пламенна евангелска ревност.
Проповедник в Хасково 1882-1884 Изпратен от американските
мисионери
, работил около година и половина с бележит успех като проповедник (не пастир) в град Хасково.
Работата му се понравила. Неговата жажда за наука, обаче, не го оставя. Затова, оттам заминал за странство, за да закръгли богословското си и научно образование. Студентство в Америка 1884-1894 В Америка Ватралски следвал в три учебни заведения: Академия - курса, в която не завършил - в Бриджтон, Ню-Джърси; Семинария във Вашингтон, федерална столица на Съединените държави; и Колегията в Харвардския университет в Кеймбридж, при Бостън, Ню-Ингланд. Печели в литературен конкурс 17 юний, 1894 Като студент, особено в езика (английски) той се отличил с бележити постижения.
към текста >>
72.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
Той разпитал здраво за тая къща, отишъл там, срещнал се с американски
мисионери
и станал протестантин.
. . Във Вакарел нямало училище. Освен поп Захари, никой не знаел да чете и пише. Но Стоян копнеел за знание. Той чул, че в Самоков имало една къща, която се наричала училище и където могло да се придобие знание.
Той разпитал здраво за тая къща, отишъл там, срещнал се с американски
мисионери
и станал протестантин.
Това разсърдило много баща му, който отказал да му помага вече, като се надявал, че подобен отказ ще повлияе на Стояна да се откаже от протестантството. Но Стоян не се поколебал. Той продължил не само образованието си, но показал нагледно, че е християнин; вярата му била съпроводена с дела. За препитанието си почнал да работи: рязал дърва на американците, носил вода и им пазарувал за в къщи. Срещу това му дали да живее в една турска къща, която била без прозорци и служила за обиталище на добитък.
към текста >>
73.
4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
Познатата българска веротърпимост до голяма степен се дължи на влиянието на американските
мисионери
у нас.
В други страни това е различно. Ние, за пример, не можем да разчитаме на французката народна съвест, ако интересите на Франция не съвпадат с нашите. Същото е с Германия, Русия и други страни. - Във вашите сказки вие сигурно сте споменали, че американското благотворно влияние в България си пробива път? - Естествено беше за мене, да кажа тия неща на моите слушатели, за да спечеля симпатиите им.
Познатата българска веротърпимост до голяма степен се дължи на влиянието на американските
мисионери
у нас.
Те са ни дали чуден пример на толерантност. В Сърбия, Румъния и Гърция американските мисионери не са "добре дошли". Техните мисии всред тия народи са били спъвани и безплодни. България си остава едничката страна на Балканите, която е толерантна религиозно. - Как обяснихте участието ни във войната?
към текста >>
В Сърбия, Румъния и Гърция американските
мисионери
не са "добре дошли".
Същото е с Германия, Русия и други страни. - Във вашите сказки вие сигурно сте споменали, че американското благотворно влияние в България си пробива път? - Естествено беше за мене, да кажа тия неща на моите слушатели, за да спечеля симпатиите им. Познатата българска веротърпимост до голяма степен се дължи на влиянието на американските мисионери у нас. Те са ни дали чуден пример на толерантност.
В Сърбия, Румъния и Гърция американските
мисионери
не са "добре дошли".
Техните мисии всред тия народи са били спъвани и безплодни. България си остава едничката страна на Балканите, която е толерантна религиозно. - Как обяснихте участието ни във войната? - Това не бе най-трудното нещо. Аз трябваше да кажа на американците истинските подбуди за участието ни във войната.
към текста >>
74.
6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
Когато след няколко дни слизахме към Дупница с компанията на
мисионерката
г-жа Павлина Димкова Никова, ние разсъждавахме върху тия странни думи.
Той ще изпълни мисията Си. Еврейският народ можа ли да се освободи от посланието на Христа? - Всички евреи трябваше да тръгнат още тогава, трябваше да проповядват по света Христа. Те се отказаха. Сега еврейският народ нали проповядва?
Когато след няколко дни слизахме към Дупница с компанията на
мисионерката
г-жа Павлина Димкова Никова, ние разсъждавахме върху тия странни думи.
- Не може, казвахме, Дънов да не остави следа в нашата общественост Неговото име вече е вписано както в българската, така и в американската енциклопедии. А тия чужденци, които пеят повече от 40 български песни и учат езика ни като свещен, не може да не разнасят името и на България по своите родни краища. Професорът от Тулуза, например, вече готвел и книга за Новото Учение и неговата мистика. Той каза, че повече от 30 града във Франция са огнища на българските мистични песни. Тайната на успеха, според Учителя, се крие именно в песните и Паневритмията.
към текста >>
75.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
Павла, има своите 4 големи
мисионерски
пътувания.
Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап.
Павла, има своите 4 големи
мисионерски
пътувания.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
към текста >>
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров.
И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски
мисионер
или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека.
към текста >>
76.
6.5. Идеите на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
В бюлетина участвуват повече от 30 учители, пастори, коопертивни дейци,
мисионери
, журналисти и др.
XI, бр. 113/14 (II-III.1940), с. 4. Учението на Учителя в Америка. П-р Марков, който е завършил висшето си образование в САЩ, редовно поддържа журналистически връзки зад океана оттук. По една чисто американска традиция неговите съмишленици печатат свой Бюлетин, посветен на другарския им живот и вътрешни преживявания и опитности.
В бюлетина участвуват повече от 30 учители, пастори, коопертивни дейци,
мисионери
, журналисти и др.
пръснати в Китай, Сиам, Индия, цяла Америка, Европа и пр. Редакцията му е в щата Мичиган, а администрацията в Уискансън. В това периодично издание г. М. Ж. Марков тоже взема живо участие и в последния брой на Бюлетина четем между другото и следните редове, посветени на България.
към текста >>
77.
6.8. Черковна заядлица
,
,
ТОМ 24
Светият Синод на тъй наречената българска църква вместо да обсъжда и работи за Господнята юбилейна година (според Левит гл..25), потрудил се е да издаде един учебник по
мисионерство
с 360 страници.
6.8. Черковна заядлица Български бранител (София), Г. XI, бр. 115 (IV-V.1940), с. 13. Минко Въчев В нашата родина се шири една черковна заядлица на държавни разноски, която необезпокоявана от никого, руши със своето ехидно злословие моралния и граждански мир в страната, като отправя безогледни и безсмислени огорчения по адрес на български граждани с по-висока нравствена култура и християнски идеализъм.
Светият Синод на тъй наречената българска църква вместо да обсъжда и работи за Господнята юбилейна година (според Левит гл..25), потрудил се е да издаде един учебник по
мисионерство
с 360 страници.
Този учебник е нагоден според учебната програма на духовните семинарии, изучава се задължително от църковните пастири като им служи за безполезни спорове и заядлици с някои групи и религиозни общества от български граждани. Учебникът е съставен от И. Смолин с разширение и допълнение по научно сектознание от г. г. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски.
към текста >>
Изобщо основната мисъл, която се прокарва в този учебник по
мисионерство
е една злъчна и устървена ехидност от коравосърдечно словесно морално вредителство към български граждани.
Учебникът е съставен от И. Смолин с разширение и допълнение по научно сектознание от г. г. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски. Съдържанието на учебника наподобява цяла вавилония от словесни противоречия, библейски и евангелски стихове и проклятия, с които се доказва, че миряните от българската църква не могат да размишляват върху словото Божие, защото ще погинат (с. 448).
Изобщо основната мисъл, която се прокарва в този учебник по
мисионерство
е една злъчна и устървена ехидност от коравосърдечно словесно морално вредителство към български граждани.
Няма да бъдем голословни; ще цитираме част от злоезичието на българската църква против български граждани за техните религиозни схващания. 1. Теософското учение в България, т.е. учението за Божествената мъдрост, убива напредъка в живота, в науката, в изкуството, във философията, то гаси творческия порив в човека, внедрява отвращение към живота и разнася чудовищен нихилизъм (с. 382). 2. Спиритистите не са в българската църква и затова те са лукави човеци и измамници; те заблуждават хората (с.
към текста >>
78.
6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас
,
,
ТОМ 24
Мисионерската
дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас.
От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . .
Мисионерската
дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас.
П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита. Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско.
към текста >>
79.
6.15. Български бранител, Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки
,
,
ТОМ 24
13 публикува статията "Черковна заядлица", с която отговаря на нападките срещу теософите, спиритистите и най-вече срещу Дънов в излезналия "Учебник по
Мисионерство
".
Но там е написано на с. 6- София 2.II.1918 г. 15. Вестник "Български Бранител", г. XI, бр. 115 от април-май 1940 г., с.
13 публикува статията "Черковна заядлица", с която отговаря на нападките срещу теософите, спиритистите и най-вече срещу Дънов в излезналия "Учебник по
Мисионерство
".
Тук е показана друга метода, а именно - публикуване на нападките. А онези съвременници тогава са знаели много добре каква е истината. 16. В "Български бранител", г. XII, бр. 121/22, от януари-февруари 1941 г., с.
към текста >>
80.
Ползвана литература
,
,
ТОМ 24
Щатски
мисионер
превежда Библията на български.
Ватралски, Стоян. Америка и България. И Духовна обнова, февр. 1929. 3. Ведър, Д., Събчев, К.
Щатски
мисионер
превежда Библията на български.
// Стандарт, 12 април 2006, с. 20. 4. Вестители на истината. Състав. Хр. Куличев, София, Българско библейско д-во, 1994.
към текста >>
// Юбилеен сброник Петдесетгодишнината от започването на Евангелската
Мисионерска
дейност в България.
205 с. 30. Хаджиниколова, Елена Костадинова. Д-р Алберт Лонг и българите (ръкопис) 31. Хаскел, X. К. Исторически преглед на европейско-турската мисия за последните петдесет години.
// Юбилеен сброник Петдесетгодишнината от започването на Евангелската
Мисионерска
дейност в България.
1908, с. 13-31. 32. Цветанова, Елис. Родословието и живота на Гаврил Илиев, (ръкопис) 33. Reimers, Hang Yakob.
към текста >>
81.
1. Американската образователна дейност в България
,
,
ТОМ 24
Тези две училища бяха основани от един американски
мисионерски
борд и бяха ръководени от него до 1926 г., когато мисията пожела да се оттегли от този вид работа в България, като я повери на независим борд от настоятели.
и от тогава до сега е развивало ценна работа, свързана с образованието на момичета. Беше признато от Министерството на народното просвещение през 1926 г. като средно учебно заведение. Това училище е едно добре обзаведено предприятие и заема важно място в девическото образование в България. Американски колеж в София Този Колеж е изникнал из споменатите вече две Самоковски училища.
Тези две училища бяха основани от един американски
мисионерски
борд и бяха ръководени от него до 1926 г., когато мисията пожела да се оттегли от този вид работа в България, като я повери на независим борд от настоятели.
Този нов борд се основа в 1926 г. със седалище Ню Йорк. Този борд представлява една филантропична организация, която няма нищо друго за цел, освен изграждането на Колежа и събиране средства за неговата поддръжка. Средствата за градежа на зданията и за учителските заплати се подаряват от лица, филантропично настроени. Колежът не получава никакви поддръжки от американското правителство.
към текста >>
82.
2. Американски девически пансион - Ловеч
,
,
ТОМ 24
Голямата, обаче, и силна работа на Ловчанския пансион започва след войните, когато пристигат новите
мисионерки
-учителки: г-ца Пери, г-жа Райвс и г-ца Търнър.
През месец септември същата година учебните занятия се водят в новото здание. Сега са вече 12 ученички и трима учители. С пристигането на добрата и способна директорка г-ца Блякбърн активността на училището се значително засилва. Построяват се още две здания за нуждите на пансиона. Числото на ученичките се увеличава ежегодно.
Голямата, обаче, и силна работа на Ловчанския пансион започва след войните, когато пристигат новите
мисионерки
-учителки: г-ца Пери, г-жа Райвс и г-ца Търнър.
Военните години, които спъваха хубавата и плодовита дейност на г-ца Блякбърн и нейната помощница г-ца Дейвис, се бяха вече изминали и новите мирновременни условия искаха нови идеи и старания. Новата и енергична директорка г-ца Пери, сполучи със своето умение и трудолюбие да отговори на нуждите на времето. Засилиха се учебните занятия. Назначиха се нови и отварящи на нужния ценз учители. Постараха се да приравнят програмата с тази на нашите държавни гимназии.
към текста >>
Големият наплив от ученички застави Женското
мисионерско
дружество в Америка, под чийто грижи е Ловчанския пансион, да помисли за едно увеличение на числото на училищните сгради.
Има случай, когато родителите ангажирват места за дъщерите си една година преди тяхното постъпване в пансиона. Таксите са много евтини за един пансион. До миналата година бяха 8000 лева на година, като в тази цифра се включва всичко. Тази година таксата, поради общото поскъпване на хранителните продукти се повиши на 10,500 лева. Затова и Американското училище в Ловеч не е само за най-богатите български дъщери, но и за средната ръка родители.
Големият наплив от ученички застави Женското
мисионерско
дружество в Америка, под чийто грижи е Ловчанския пансион, да помисли за едно увеличение на числото на училищните сгради.
В 1926 г. се построиха две нови и големи здания "Блякбърн Билдинг" и "Дейвис Хол". В тези широки и удобни здания се помещават сега класните стаи, кабинетите, дирекцията, театралната зала, гимнастическия салон, трапезарията, кухнята за практически упражнения и спалните. Ловеч има полза от пансиона във всяко отношение, но най-много в икономическо и благоустройствено: Общината в своите отношения към пансиона многократно е потвърдявала това. Днес, когато нравите са разпуснати зад линията на благоприличието, когато моралът е толкова много понижен, когато сляпото копиране на Запада влива отровни струи в душата на подрастващото поколение, когато нуждата от здрави духовно и умствено българки е въпиюща, училища като това в Ловеч са благословение за бъдещия български дом и народ.
към текста >>
83.
5. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов
,
,
ТОМ 24
от добре известния американски
мисионер
Д-р Алберт Лонг.
5. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов Свищов. Принос за историята му. Свищов, 1929, с. 72-74. протойерей Стефан Ганчев Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г.
от добре известния американски
мисионер
Д-р Алберт Лонг.
При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи, придобил последователи. След Д-р Лонг, около 10 години работил като проповедник пастир Гаврил Илиев. В 1875 г. се настанил като мисионер в Свищов Д. Ц. Чалис.
към текста >>
се настанил като
мисионер
в Свищов Д.
Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи, придобил последователи. След Д-р Лонг, около 10 години работил като проповедник пастир Гаврил Илиев. В 1875 г.
се настанил като
мисионер
в Свищов Д.
Ц. Чалис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г.
към текста >>
84.
10. Няколко думи за ученическите години на Учителя
,
,
ТОМ 24
Нас ни готвеха за евангелски проповедници-
мисионери
и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията.
"Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " "Разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. "Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта.
Нас ни готвеха за евангелски проповедници-
мисионери
и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията.
Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал.
към текста >>
85.
17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов
,
,
ТОМ 24
от добре известния американски
мисионер
Д-р Алберт Лонг.
T. 5. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 532-534. Мария Тодорова "Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г.
от добре известния американски
мисионер
Д-р Алберт Лонг.
При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг, около 10 години работил като проповедник пастир Гаврил Илиев. В 1875 а. се настанил като мисионер в СвищовД. Ц. Чалис.
към текста >>
се настанил като
мисионер
в СвищовД.
Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг, около 10 години работил като проповедник пастир Гаврил Илиев. В 1875 а.
се настанил като
мисионер
в СвищовД.
Ц. Чалис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г.
към текста >>
86.
В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата Изгревът том XXIV?
,
,
ТОМ 24
А за американските
мисионери
ще прочетете на с.
VIII, с. 411-514. А за историята на това протестантско семейство, виж на с. 411-415, за "Протестантската идилия" на с. 415-417. Тя става учителка в американския пансион в Ловеч на евангелистите-методисти - виж в "Изгревът", т. VIII, с. 422-424.
А за американските
мисионери
ще прочетете на с.
424-426, за протестантските семейства на с. 426-428. А как протестантските деца остават при Учителя на с. 428-430. Защо описвам това? Защото аз я накарах да си разкаже тези неща и аз ги записах на магнетофон. Това е една картина за протестантските деца на Изгрева.
към текста >>
87.
II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на Изгревът
,
,
ТОМ 24
Обикновено евангелските
мисионери
са свирили на инструмент - пиано, хармониум, цигулки и те са си носили нотите на евангелските песни.
Запознаването на Петър Дънов с евангелските песни започва от гр. Варна, когато живее при сестра си Мария, която е омъжена за протестанта Пенко Стамов. Той там е свирил на цигулката си евангелските песни на техните събрания. 5. Изучава и изпълнява евангелските песни и по-късно, след като заминава в гр. Свищов. А откъде ги знае?
Обикновено евангелските
мисионери
са свирили на инструмент - пиано, хармониум, цигулки и те са си носили нотите на евангелските песни.
Така са ги разучавали и са ги пяли на своите събрания. 6. При заминаването си за САЩ П. Дънов си носи цигулката. А едно обучение там е немислимо, без да си музикално грамотен. Усвояването на един инструмент е задължително.
към текста >>
Предполагах, че ако има издания, това са издания на английски език, донесени от американските
мисионери
.
издирвах историята на евангелските песни, разполагах само с книгата "Духовни песни" 1923 г., с подписа на Стефан Тошев. Тогава помолих Ефросина Ангелова-Пенкова да провери дали има някои други издания на тези песни. А защо? Защото в предговора на книгата е написано, че комисия от 8 човека са работили върху предишни издания от преди 50 години. Аз отначало се изненадах дали са възможни издания преди 50 години.
Предполагах, че ако има издания, това са издания на английски език, донесени от американските
мисионери
.
И накрая дойде голямата изненада. 29. Открито беше издание на "Свещени песни" с напеви - Притурка, издадена в гр. Самоков 1900 г. и отпечатано на заглавната страница: Евангелско-училищна печатница. Издадена в гр.
към текста >>
Самоков е открито Девическо училище и заедно с Мъжкото училище впоследствие стават гимназии, признати през 1915 г., за да бъдат равноправни и е прието образованието на американските
мисионери
.
Той е пътувал в страната, срещал се е с много хора и е развивал голяма дейност, като Евангелското благовестие и предлаганите книги трябвало да се четат от можещи българи. Затова е развивал голяма просветителска дейност. Затова са откривали училища. 33.5. Още през 1862 г. в гр.
Самоков е открито Девическо училище и заедно с Мъжкото училище впоследствие стават гимназии, признати през 1915 г., за да бъдат равноправни и е прието образованието на американските
мисионери
.
През 1872 г. е открита Богословска семинария. През 1878 г. е открита Евангелска училищна печатница, която е отпечатвала учебници и книги. Така са отпечатани там "Свещените песни" през 1900 г. 34.
към текста >>
88.
2. Методистката мисия в България
,
,
ТОМ 24
Освен
мисионери
протестантските деятели са учители и книжовници, носители на по-висока култура и прогрес." [4-62] Двете течения на протестантизма си поделят територията за работа в страната - Северна България става район на действие на методистката мисия, а Южна България - на конгреционалистката - съборянска църква.
2. Методистката мисия в България Протестантската мисия в България се възприема като "съставна част от общия идеен процес на българското Възраждане - заместване на средновековния религиозен мироглед с модерен рационално-позитивистичен.
Освен
мисионери
протестантските деятели са учители и книжовници, носители на по-висока култура и прогрес." [4-62] Двете течения на протестантизма си поделят територията за работа в страната - Северна България става район на действие на методистката мисия, а Южна България - на конгреционалистката - съборянска църква.
Методистката църква, действала в Северна България води началото си от сбирките на група преподаватели и студенти от Оксфордския университет в Англия през 1720 г. известна като "Оксфордските методисти". Тя си поставила за цел пробуждане и засилване на вярата. На Общото събрание на методистката църква в САЩ през 1852 г при разглеждане на въпроса за източните църкви в Турция се отделя особено внимание на българите, "тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. Тези хора ...за разлика от другите... не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово.
към текста >>
89.
3. Основаване и организиране на мисията в Свищов
,
,
ТОМ 24
3. Основаване и организиране на мисията в Свищов След освобождението, в годините когато Петър Дънов учи в Свищов,"... в Северна България е имало
мисионерска
дейност на 9 места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание/Ботевград/, Лом, Плевен, Видин и Тулча." [3-142] "Началото на методисткото дело в Свищов е положено през 1863 година от д-р Алберт Лонг-американски
мисионер
, завършил богословие в Бостънският университет, професор и известен българофил, роден през 1832 година."[5-72] Като основател на методистката мисия в България той изучава българския език, народните нрави и обичаи .
3. Основаване и организиране на мисията в Свищов След освобождението, в годините когато Петър Дънов учи в Свищов,"... в Северна България е имало
мисионерска
дейност на 9 места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание/Ботевград/, Лом, Плевен, Видин и Тулча." [3-142] "Началото на методисткото дело в Свищов е положено през 1863 година от д-р Алберт Лонг-американски
мисионер
, завършил богословие в Бостънският университет, професор и известен българофил, роден през 1832 година."[5-72] Като основател на методистката мисия в България той изучава българския език, народните нрави и обичаи .
През 1863 г. при своите посещения на град Свищов, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. [5-72] Първият от тях, който се увлякъл в методизма е Стоян Руевски. Устройвали са събрания в дома на Стоян Руевски на които идвали по десетина души.[4-17,62] Неговият син Атанас Стоянов Руевски става учител на Петър Дънов в Богословското училище. През 1887 година той заедно със Стефан Томов и Йордан Икономов полага подписа си като трети член на учителската комисия върху атестата за завършено образование на Петър Дънов.
към текста >>
90.
12. Съучениците
,
,
ТОМ 24
Нас ни готвеха за евангелски проповедници -
мисионери
и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията.
12. Съучениците Това са младежи, повечето като него - идващи извън Свищов: Христо Бъчваров, Иван Димитров, Петър Василев, Борис Тодоров, Иван Тодоров, Цветан Цветанов. Един от тях, Пастор Цветанов споделя: "Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта.
Нас ни готвеха за евангелски проповедници -
мисионери
и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията.
Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал.
към текста >>
91.
15. Учебните предмети
,
,
ТОМ 24
Измежду изучаваните там предмети като продължение на обучението му във Варна и Свищов са включени: Текстологична теология, Новия завет, Историческа теология, Систематична теология, Практическа теология, Реторика, Проповед от амвона, История на проповядването, Пасторски задължения, Литургия, Катехизис, Църковна политика и
Мисионерство
[3-224]
Един от неговите съученици - пастор Цветан Цветанов е впечатлен от хвърковатото му слово, когато са държали учебни проповеди върху някой стих от Евангелието - на Петър проповедите били ненадминати: "Неговите проповеди биваха неповторими-Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме." Съпътстван от своя щастлив успех в образованието, той ще има възможност да изучава по-нататък тази тематика още по-задълбочено. Борис Николов заявява: "Преподавателите му са видели, че е способен ученик, който свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски - евангелски песни, което много се ценяло едно време и му предлагат да отиде да следва в САЩ в семинарията Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси - САЩ [8-223]. Тук изтъкнатите просветители и педагози преподавателите Юфам, Стронг, Бъц, Милей и Крукс от "голямата петорка" ще го запознаят още по-нагледно и впечатляващо с предметите от свищовското училище, но вече разширени и обогатени с допълнителни знания. В своята самостоятелна работа ще ползва новооткритата библиотека към семинарията в която се получават всички големи религиозни и литературни списания от Англия и САЩ.
Измежду изучаваните там предмети като продължение на обучението му във Варна и Свищов са включени: Текстологична теология, Новия завет, Историческа теология, Систематична теология, Практическа теология, Реторика, Проповед от амвона, История на проповядването, Пасторски задължения, Литургия, Катехизис, Църковна политика и
Мисионерство
[3-224]
към текста >>
92.
16. Уроците в свищовското Богословско училище
,
,
ТОМ 24
И учебниците Учебниците са написани специално за подготовка на протестантски
мисионери
, добре са илюстровани, приятни за ползване.
Те са видни от изящния почерк, с който Петър е написал тезисът при завършване на семинарията озаглавен "Миграцията и покръстването на германските племена" [3-297] Хомилетика - всеки ученик е подготвял учебна проповед и я изнасял пред своите съученици и преподаватели в местната методистка църква. Петър Дънов усвоява уменията по този предмет така, че с лекота подготвя своите ненадминати учебни проповеди, изтъкани от хвърковато и завладяващо слово. Физика - занятията се провеждали в отделен кабинет по физика, където научните факти са били демонстрирани с подходящи уреди, физичните явления били наблюдавани с възможност за възпроизвеждане, а изводите били доказвани с демонстративни опити. Химия - в отделен кабинет по химия са провеждани занятия отново с онагледяване на учебния процес, с провеждане на опити с веществата при изучаване на техните свойства и взаимодействия. Използвали са апарати и химикали доставени от чужбина.
И учебниците Учебниците са написани специално за подготовка на протестантски
мисионери
, добре са илюстровани, приятни за ползване.
"Те са невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Картинките им са пълни с топлота и толерантност "[3-154]
към текста >>
93.
22. Дядо Коледа накрая пристигна в бедния ни дом
,
,
ТОМ 24
Американските
мисионери
ми издействаха стипендия в пансиона в Ловеч и предстоеше да замина.
А дисциплината на един пансион би оправила грапавините в характера ми - би ме стегнала, както тя се изрази. Аз се вълнувах. Как ще напусна мама? Няма ли да ми е тежко далеч от къщи? Но друг изход нямаше.
Американските
мисионери
ми издействаха стипендия в пансиона в Ловеч и предстоеше да замина.
Натам имаше изисквания, които майка ми не можеше да изпълни. Трябваха униформени дрехи, обувки, а средства за такива нямахме. Заминах без униформено палто и обувки. Впоследствие майка ми щеше да ми прати дрехи. Настана денят на раздяла.
към текста >>
94.
25. Мис Блякбърн подарява палто и обувки на бедната пансионерка
,
,
ТОМ 24
25. Мис Блякбърн подарява палто и обувки на бедната пансионерка В двора имаше още едно двуетажно здание - жилището на американските
мисионерки
- учителки и директорка.
25. Мис Блякбърн подарява палто и обувки на бедната пансионерка В двора имаше още едно двуетажно здание - жилището на американските
мисионерки
- учителки и директорка.
Заведоха ме при директорката - мила, сбръчкана старица с побелели коси - мис Блякбърн, която същата есен напускаше пансиона, за да не се върне никога вече, с дългогодишната си приятелка мис Дейвис, също побеляла, но висока, снажна жена. Мис Блякбърн ме посрещна сърдечно. Заговори ми на хубав български език: "А, вие сте новата ни стипендиантка, изпратена от доктор и мисис Каунт." Погледна ме надеждно и ме попита имам ли униформени дрехи. Отговорих, че майка ми ще ми прати по-нататък необходимото, тъй като не е успяла да ме набави всичко наведнъж. Тя се усмихна и влезе в другата стая.
към текста >>
95.
47. Америка е страна на големите контрасти
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Женското
мисионерско
дружество, което е основало и пансиона в Ловеч и го е поддържало десетки години извършва широка общонационална обществена дейност, чрез която се пръска просвета и в най-затънтените краища на света.
Надпреварата в трупане на земни блага е ненадмината от никоя страна. Там в един дом ще намериш подробности в обслужване на домакинята, за каквито у нас и на ум не ни идва. Обществените класи са основани на материалното положение на семействата. Има затворени общества, до които не може никой да се докосне сред елитните финансови кръгове, и никой не знае как живеят те и какво правят с парите си. Но и в никоя страна благотворителността не е така развита, както в Новия свят.
Женското
мисионерско
дружество, което е основало и пансиона в Ловеч и го е поддържало десетки години извършва широка общонационална обществена дейност, чрез която се пръска просвета и в най-затънтените краища на света.
Средства се набират по най-различни начини: общи вечери, панаири, разпродажби, събрания с програми и волни пожертвувания. Девойките, които дадат обет да служат на мисионерската кауза, обикновено не се омъжват и служат до края на живота си всеотдайно. Съзнанието на множество от тези хора е социализирано и грижата за ближния явно проявена.
към текста >>
Девойките, които дадат обет да служат на
мисионерската
кауза, обикновено не се омъжват и служат до края на живота си всеотдайно.
Обществените класи са основани на материалното положение на семействата. Има затворени общества, до които не може никой да се докосне сред елитните финансови кръгове, и никой не знае как живеят те и какво правят с парите си. Но и в никоя страна благотворителността не е така развита, както в Новия свят. Женското мисионерско дружество, което е основало и пансиона в Ловеч и го е поддържало десетки години извършва широка общонационална обществена дейност, чрез която се пръска просвета и в най-затънтените краища на света. Средства се набират по най-различни начини: общи вечери, панаири, разпродажби, събрания с програми и волни пожертвувания.
Девойките, които дадат обет да служат на
мисионерската
кауза, обикновено не се омъжват и служат до края на живота си всеотдайно.
Съзнанието на множество от тези хора е социализирано и грижата за ближния явно проявена.
към текста >>
96.
193. Защо намерих загубената си писалка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
"Първата прелетна птица", нарече тази своя книга и изказа радостта си, че е излязла най-напред в Щатите, а не в Англия, защото американците са пращали
мисионери
в България, а не англичаните.
Бъдете съвършени инструменти, когато се явявате пред Бога. Тогава Той ще се весели, а ти ще се радваш." Тази пролет имах една голяма радост. Бях превела предишната година "Свещени думи на Учителя", която книга излезе от печат в Америка. Един наш брат я издаде със свои средства и ни изпрати няколко копия. Учителят ми даде едно копие и изказа голямото си задоволство.
"Първата прелетна птица", нарече тази своя книга и изказа радостта си, че е излязла най-напред в Щатите, а не в Англия, защото американците са пращали
мисионери
в България, а не англичаните.
/Със загубената писалка бях направила превода и затова ми я върнаха накрая. А бяха я откраднали./ Друга голяма радост бе съобщението, което ми направи Учителят, че на 25 юни 1942 г. ще започнат курсовете на млади учители по физическо възпитание на Паневритмията ни. Министерството дало разрешение да разпространим тези упражнения в България. (Забележка: Виж "Изгревът" т.
към текста >>
97.
10. Американците и добрият човек
,
Мария Тодорова
,
ТОМ 24
За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски
мисионери
, които скитат по света и проповядват Евангелието.
Това е историята за "добрия човек", който говори добри неща и прави също така "добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа, съградена от вашия труд. За чужденците той е "добрия човек".
За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски
мисионери
, които скитат по света и проповядват Евангелието.
Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно, в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся.
към текста >>
98.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
XXII, снимки № 8, 10] Д: Ами той през време на войната всеки ден, той беше експедитор-
комисионер
.
Пеню Киров почина мисля 1917-та година, така ми се струва, щото, или 1918-та беше през зимата. Помня студа при погребението му и много, той беше за мене свят човек. Духовно много издигнат. В; Какво знаете за Пеню Киров от онова време? [виж в "Изгревът", т.
XXII, снимки № 8, 10] Д: Ами той през време на войната всеки ден, той беше експедитор-
комисионер
.
И понеже много честен, ама абсолютно, абсолютно 24 карата злато. По-чисто не може да бъде. Не можа да прокара, нали там трябва като комисионер да поизлъже, да притури, да вземе, така са комисионерите-експедитори. Загубих два дена, плати ми. Той точно си казвал, и не можа.
към текста >>
Не можа да прокара, нали там трябва като
комисионер
да поизлъже, да притури, да вземе, така са
комисионерите
-експедитори.
В; Какво знаете за Пеню Киров от онова време? [виж в "Изгревът", т. XXII, снимки № 8, 10] Д: Ами той през време на войната всеки ден, той беше експедитор-комисионер. И понеже много честен, ама абсолютно, абсолютно 24 карата злато. По-чисто не може да бъде.
Не можа да прокара, нали там трябва като
комисионер
да поизлъже, да притури, да вземе, така са
комисионерите
-експедитори.
Загубих два дена, плати ми. Той точно си казвал, и не можа. И помогнаха му приятели, отвори една малка три на три, даже дали беше и три на три или по-малко: "Окултно-мистична книжарница", така беше озаглавена на Пеню Киров. И продаваше книги, така купуваше преоценени и правеше тетрадки за учениците. Лично той, помня имаше с едни габъри жълти с глава и два крака.
към текста >>
99.
3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Всякой ще си хвърли мрежата: и
комисионера
и търговеца и др.
Днешния вятър е благоприятен за русите. Той е противодействие на Гърция - южния вятър, който духаше преди няколко дни. Духовете, с които сме свързани са в нашата материя по закона на кармата и трябва прераждане, за да се избавим от тях - в нас са, защото сме яли от дървото на Злото. Христос, Който иде сега е сит, на дявола ще се тури печат и като Каин ще бъде изпъден вън. Сегашното положение на хората е Царството Божие, в сравнение с онова време в Римската империя.
Всякой ще си хвърли мрежата: и
комисионера
и търговеца и др.
и ще уловят рибата в устата, на която ще има златна монета, за да си плати данъка. Петър хвърли мрежата в света - това е езерото, за да плати данъка на Христос. В Христовото учение има обмяна: някои мозъчни центрове заповядват на краката да извършат някоя работа, а те ще услужат на краката. Очите заповядват на ръцете и т.н. Някой криво разбират Христовото учение, а то има обмяна в него.
към текста >>
100.
8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/
,
8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24
,
ТОМ 26
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки
мисионери
, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква.
КАКВО ПРЕЖИВЯХ С УЧАСТИЕТО МИ В ТОМ XXIV НА „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО..." Павел Василев В разговорите, които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен.
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки
мисионери
, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква.
Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот. Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
към текста >>
НАГОРЕ