Много често търсихме повод да посетим Учителя. Приличахме на малките деца, които умело подбират начин да се доближат до онзи, който ги обича, защото знаят, че именно от него ЩЕ получат нещо, с което ще задоволят детското си лакомство, или пък ще чуят някоя хубава приказка.
Такъв повод за мен беше вечерното издание на някои вестници. Купувах вестник от града и на един дъх пресичах боровата гора, пристъпвах на Изгрева, очаквайки да срещна Учителя и да Му връча вестника. Не че Той поръчваше да Му бъде купен, но това беше една моя детска хитрина, с цел да се доближа до Него и да разговарям. Обикновено Учителят поемаше вестника, сгъваше го и го туряше в джоба си. Понякога го разгръщаше пред мен, прочиташе бегло големите заглавия и тогава казваше някои неща, които бяха Негова преценка за политическите събития, които аз запомнях, а след това си ги записвах.
Този ден Учителят бе приключил срещите си с приятелите и разговаряха пред входа на приемната стая. Когато поднесох вестника, Той потърси ключа от вратата. За моя изненада, както и за учудване на приятелите, Учителят отключи вратата и покани само мен в приемната, в която ме посрещна аромата на големите дюли, наредени на един от белите шкафове. На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език. Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на бяла хартия.
„Погледнете. Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на Невидимия свят, които са завършили преди милиони години човешката си еволюция."
Действително тази художничка с посредствена акварелна техника бе дала простор на своето въображение и на повече от 20 листа бе нарисувала много сцени от обикновен пасторален характер, ежедневието на хора от всички възрасти, които се срещат с ангелите, нарисувани като крилати същества. Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни. Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове.
Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи. Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око. Както слиза светкавица по небето и човешкото око не може да я хване, с такава сила и мощ ангелите се предвижват и слизат на земята. При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ. При всички срещи на пророците с ангелите е отбелязано, че по един или друг начин те припадат на колене пред могъществото на ангелите."
Учителят ми показа и други картини. Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества. И човешкото тяло не е подготвено да издържи на срещата си с тези същества. Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение. Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки деца. Но това се отнася за хората, а не за ангелите. Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува".
Вероятно тези съвети на Учителя бяха дадени и на някои от нашите художници на Изгрева. Цветана Симеонова нарисува някои картини, в които се опита да разчупи формата на човешката земна орбита и представи тези същества от светлина и блясък, които се движат в безкрая свободно и с един устрем от блясък и мощ. Това бе един сполучлив опит на Изгрева.
