79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Учителят си беше заминал преди 30 години. Аз се намирам на мястото, където е положено тялото на Учителя. Седмично минавах по веднъж. Спирах се, заставах пред елипсата, под която бе положено тялото на Учителя. Правих молитвата си. Градината беше още запазена. Изгревът още не бе разрушен и още не бе пометен с онази голяма метла, която измете всички бараки. До мен пристъпва една сестра. Поздравяваме се. Не бях я виждал десетилетия. Беше се променила. Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена. Къде се загубихте сестра, че не Ви виждам?"

Сестрата ме погледна и заплака. След малко се успокои и заразказва. „Брат, отивам аз при Учителя, а това е една година преди да си замине, за да Му се оплача, че ме сполетя една беда. Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си. Разказвам Му и за други беди, които ме сполетяха, а Той ме слуша ли, слуша. По едно време спирам, понеже Му изказах всичко. Каквото имах да Му казвам, казах Му. А той: „Рекох, сестра, Вашите страдания отсега започват нататък и ще вървят до края на живота Ви". „Ама защо, Учителю?" „Сестра, Вие досега бяхте в Рая. А сега слизате на земята. А на земята уроци за човека са неговите страдания." „Ама защо, Учителю? Кармата ли ми е такава?" Учителят мълчи. Разговорът бе приключен. Аз си тръгнах.

И наистина, бях на 19 години, откак започнаха страданията ми. Всяка година се сменяват. Едно мине, друго дойде. И последното е по-голямо от първото. Чудя се как издържам. Но всичко, което каза Учителят, така се изпълни. Сега идвам тук да се помоля за онези години, когато бях в Рая до моите 19 години. Добре, че бях там. Защото, ако не бях там, не бих могла да издържа. Това ме крепи досега, защото знам къде съм била. Знам, че има и друг живот, този на Рая, знам това, което другите не знаят. Знам, че този живот от Рая също може да бъде на земята. Аз го изживях до 19 години. И след това Учителят ме свали на земята, за да работя. А сега работя, труда се и страдам. Велико е моето страдание, защото бях привилегирована да бъда до 19 години в Рая, тук на Изгрева и при Учителя. След като слезнах на земята, измених се и остарях. Днес не мога да се позная в огледалото. Аз ли съм, или не съм? Но така ми каза Учителят: „Ние днес те пускаме на земята. До сега беше в Рая, а сега слизаш на земята и ще се учиш чрез страданията!" И аз се уча. А до кога? До края на живота си ли? Дано се изуча и дано на края се дипломирам. Много държа на това, да имам диплома за завършено Висше образование на тема:"Човешкото страдание на земята!"

Разделихме се със сестрата. Повече не я срещнах. Минаха години и научих, че си беше заминала. Вероятно се беше дипломирала и със своят диплом отиде да работи на друго място. Окултният закон бе такъв: „Каквото вържеш на земята, това ще развържеш на Небето!" Тя тръгна оттук със своят диплом и защитен докторат на тема: „Кога започват страданията?"