2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ

Бе 3 септемврий 1918 година. И този ден изтече "спокойно" под противниковия артилерийски огън. Тиха нощ настъпи, която всичко скри в непрогледната си тъмнина. Гробно мълчание рано овладя долината на р. Червена; а тя, немирна и буйна, лудо скачаше по скалистото си дъно и бързо отнасяше монотонната си песен из стръмното нанадолнище, където и замираше. Върховете "Буджоите" к. к. 2449 и 2610 заглъхнаха в мъртвило, като че там жива душа нямаше. По на юг к.к. 2031 и 2127 ("Средорог") бяха се стопили в чернилото на нощния мрак. Само там - долу, пред телената мрежа предпазливо дебнеха и сновяха черните силуети на бодрите часови.

Полунощ бе. От скалата, изправена като дрипав призрак на седловината между к. к. 2449 и 2610 се откъсна черно кълбо и бавно и безшумно се провлече по стръмнината към вечно клокочещата река - право на изток. Това бе групата от доблестни и безстрашни охотници от I дружина на полка с храбрия си началник младият подпоручик Тома М. Стоянов (сега чиновник в Б. з. к.[Българска земеделска кооперативна] банка - Видин) - всичко единадесет на брой, слаби по число, но силни по дух и преизпълнени от желанието велик подвиг да извършат. Погълната алчно от тъмнината групата за миг изчезна в неизмеримите й дълбини, като бързо прегази бистрите води на реката и отлетя, макар с тежки усилия, но безпогрешно ориентирана, към високите скали - непосредствено пред силно укрепената неприятелска бойна линия, където се прикри. Тук тя трябваше да остане цяло денонощие, защото обекта й бе далече. Каква дързост! - Без подкрепа, сама, без друга охрана, далеч от своите, групата се разположи пръснато в предложените й от скалите така гостоприемно, опасни приюти. Каква черна мисъл доведе тези великани тук, така близо до смъртта, която ехидно им се надсмиваше и размахваше над главите им ледените си крила! Какво безумно желание овладя сърцата им, за да прибягнат тук в сенките на скалите да се залепят в студения им камък и сами на камък да се обърнат - така близо до будния и опасен враг. Презрели всички опасности те дойдоха тук подвиг да извършат. Свити, будни те отморяваха вече изтощен организъм в студените си гнезда, а заедно с това наблюдаваха и работата на противника. Последният, винаги предпазлив, и сега кръстосваше небесата с разноцветни ракети, които пукащи се над главите им, силно осветляваха пространството между двете страни, а така също и скалите, късите сенки на които бяха ненадеждни скривалища на героите. Секрети вражески открито се виждаха между "Калугерица" и "Камена-планина", а патрулите му често спираха пред скалите не подозирайки, че тук смъртта бе разперила над главите им черните си крила. Но героите ги оставяха безнаказано да си отминават, защото тяхната задача бе да проникнат дълбоко в сърцето на противниковата позиция. Трескаво кипеше работата около и по склоновете на "Калугерица", шумът оттам дразнеше слухът и опъваше нервите на борците, а чести светлинки от електрически фенерчета се лутаха като светулки по тъмното й набраздено чело...

Нощта вече преваляше. Зората на 4-и септемврий бавно разкъсваше непрозрачната завеса на нощта и откриваше раждането на новия ден. Черното покривало на царя на планините "Перистер" се раздра; дрипите му, паднали в краката, се провлякоха надолу по долината, а на главата му блесна и засия снежната му диадема. Просъниха се и к. к. 2031 и 2127, смъкнаха нощните си мантии, издигнаха се и надвесиха над р. Перистер, за да се огледат в слабите й води. Изправи се и мрачният гигант к. 2449, протегна тъмна снага, отметна дрипавата си сивочерна завивка и заканително се издигна срещу "Калугерица", а последната бавно и сънливо, провирайки глава из тъмносивото си було, издигна гарнираното си с окопи чело и вторачи погледа си зад "Средорога".

Денят победи нощта и над в. "Маришица", чупейки се в утринната роса, блеснаха златните лъчи на животворното слънце, осветиха скалите и обляха морните тела на героите с благодатния си топлик. Умората от нощното бдение, жаждата, гладът, острите и студени камъни, абсолютната им неподвижност изтощаваха силите и потискаха душата им. А слънчевият топлик и шепота на реката - безконечен и тих, сладък и приспиващ ги унасяха в лека и опасна дрямка. Но всяко заспиване тук бе сигурна смърт; всяко непредпазливо отместване или случайно помръдване бе гибел! И каква благодарна плячка биха били те, стига будното око на "Калугерица" да ги стрелнеше; от всички страни с радост биха кръстосали огнените си снопове през морните им тела.

Времето бавно течеше; минутите бяха часове, а часовете - вечност. Слънцето се изправи високо и спря над долината, а палещите му лъчи почнаха да жарят неподвижните герои; жажда огнена ги измъчваше, а така близко изворът на р. Червена клокочеше и избликваше студените си бистри води, като ги тласкаше надолу в коритото си. Отново мъртвило злокобно зацари: по двете страни на долината живо душа не се виждаше. Само реката ту скачаше по скалистото си дъно, ту тихо като змия се провираше между грамадните каменни блокове, сринати от планините, хвърляше се с ярост от другата им страна и разбиваше в нея немирната си снага, а песента й все така тиха и монотонна отлиташе и замираше в дълбоката и тясна долина.

Най-после тежкия ден се откъсна от настоящето и постепенно изчезваше в настъпващия мрак. Слънцето току-що бе прехвърлило "Средорога" и вечерният здрач настъпи. Нощната тъмнина бавно пристъпваше и постепенно разстилаше черната си покривка върху долината и тежки въздишки на облекчение разтърсиха отмалелите гърди на измъчените охотници. Време е; всички добре са ориентирани и знаят къде по-будно и къде по-слабо се пази от противника - това те сами видяха. Обектът им не бе далече, обаче рискът - голям, защото трябваше да преминат през бойната линия на противника и бързо достигнат храсталака при чешмата, находяща се зад нея. Избраната посока бе помежду Калугерица и Каменна планина, през по-слабо пазената долчинка. Нападението пък трябваше да стане при чешмата зад бойната французка линия, където ежедневно се виждаха да слизат отзад Калугерица групи французи за вода. От постоянното движение бе се образувала и пътека, която отдалече се виждаше - признак, че там са на постоянни биваци французки части, скрити зад върха. Там искаха да надникнат героите; за там те тръгнаха. Водени от смелия си началник, те вървят пипнешком и с усилия из тъмнината, припълзяват през някои места, предпазливо и тихо и успяват в кратко време да се хвърлят и прикрият в отбелязания храсталак до чешмата. Охотниците са вече всред неприятелската позиция, укрепена и пазена добре. Кризата настъпва. Отпаднали от умора и напрежение, с напрегнат слух и зрение, със силно дишане, ехото на което се разнася и изчезва в безмълвието, като подземно съскане. Откъртени от Калугерица каменни блокове, подхвърлени от динамитния взрив с голям шум, като топки се търкалят и скачат по стръмното и скалисто надолнище покрай групата, поглъщат се от зеещата черна пропаст и падат по каменистото й дъно със страшен трясък, ехото на който изпълва долината с адско бучене.

Не след дълго време, човешки силуети се открояват на хоризонта над чешмата и се губят в слизащата надолу пътека, водеща точно на засадата. Още няколко мига и из тъмнината изпъква вражески войник, а зад него - върволица други, идещи спокойно и безпечно със запалени цигари, за вода.

Моментът е решителен: кръвта нахлува в главите на героите, нервите им се опъват до крайния предел, сърцата ще изхвръкнат из гърдите; всички неволно се издигат от земята, готови да се хвърлят върху врага и окървавят ножовете си. Всеки се боеше да не изпусне момента. Но кръв не трябва да се пролива, а само живи пленници отведат. Знакът е даден.

Всички като един скокват, водени от храбрият си началник, нахвърлят се безшумно върху французите, а храбреците от групата Ион Ф. Заев от с. Брегово, Видинска околия и Яшар Османов от с. Арчар, първи и сами хващат за вратовете по един французин като запушват устата им с кърпи. Другите смъртно изплашени с писък се разбягват в разни страни. Целта е бляскаво постигната; смелите охотници с богатия си лов - живи хора, бързо, водени от самите пленници по безопасни посоки, се спущат в долината на р. Червена, влизат в разположението на полка без пушка да са гръмнали.

Успехът е пълен; замисълът идеално изпълнен; нападението светкавично и дружно изпълнено, така щото никой от бойната линия не усети нищо, а това помогна на нападателите да се завърнат щастливо всички здрави и читави.

Сведенията, дадени от самите пленници и тия, донесени от групата, установиха най-положително, че там на Каменна планина бе целия 61 пехотен француски полк.