2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА "ПЕРИСТЕРИ"

След тежките и кръвопролитни боеве през м. м. ноемврий и декемврий 1916 г. около гр. Битоля, с които 51-и п. полк спря нашествието на французите пред к. 1248, той бе прехвърлен югозападно от този град, за да се изпречи и там, като несъкрушима стена - по високите, стръмни и скалисти склонове на Баба планина и образувалите се по тях непристъпни и каменисти върхове - гиганти, пред същия враг. От върха "Гарван", изправен като страж над тихите води на Преспанското езеро, на северния му бряг до Червената стена на североизток - това бе позицията, дадена за отбрана и укрепяване на изтощените от редица кървави боеве герои с многото и пъстри врагове по скалистите чуки на Чеган и Малка Нидже. Това бе планински лабиринт, граничещ на запад с шосето Битоля - Охрид, с дължина около 12 км. и дълбочина 9-10 км. от високи непристъпни масиви, попукани и скалисти, прорязани и кръстосани с дълбоки тъмни усои, обкичени с грамадни висящи или прави скали и напъстрени с черни и дълбоки дъна, пропасти и пещери - свърталища само на диви зверове. Тук храбрия и изпитан 51-и п.полк бе прострял своята непобедима мощ и разви грамадни усилия, изразени в един упорит труд и безпределно себеотрицание, за да се създаде, под огъня на врагът в 1А година, от този невъобразимо недостъпен лабиринт, непревзимаема крепост от 3 успоредни, силно укрепени линии. Върховете 2130, 2127 ("Средорога") и 2031, съставляващи дясната половина на 1-та отбранителна линия, се свързваха в една масивна верига, дълга около 4А км с гол и широк гребен, повърхността на когото бе обсипана с едри и безредно разхвърлени каменни блокове, някъде - със сдробен, като чакъл гранит, а една част - измита и оголена, прилична на асфалтова покривка - грапава и прошарена, с високо издигащи се сиво-червеникави зъбери, прилични на старовремски бойни кулички - обиталища на орли, бухали и кукумявки. Източният склон на тази верига, все така грапав и каменист, се стръмно спущаше напред, за да се срещне някъде в дълбините със западния склон на срещуположната планинска верига - от в. в. "Калугерица", (2200), 2090, 2112 и "Маришица" и заедно образуват дълбоката долина, в дъното на която клокочеше и се изтягаше като сребърна ивица р. "Перистер". Последната безшумно бързаше към юг, за да отнесе и излее безропотно, като кръвна дан, бистрите си води в Преспанското езеро. Обратно - западния склон, обрасъл в долната си половина с почти непроходим храсталак, по- полегато се спущаше надолу и силно се стесняваше, като се вмъкваше и плътно притискаше помежду страните ни идещите от запад два успоредни грамадни, диви и непроходими, осеяни с остри камъни и покрити с гъсти и високи храсталаци, планински масиви. Така се образувало дъното на дълга и тясна долина, в което се сребрееха студените извори, от които бликаха бистрите води на буйната р. Шемница. Здраво притисната в тесните обятия и тежките масиви, последната лудо се блъскаше и теглеше и с див рев и шум, скачаше от скала на скала и разбивайки в прах прозрачното си тяло, събираше по-надолу немирните си води и по далечен път ги отнасяше и изливаше в кървавата Черна. А току на изток от изворите й, под окото на вражеска "Калугерица" изтягаше своята гола снага дълга седловина, за да свърже к. 2031 (крайния пункт на дясната половина) с каменистия гигант - к. 2449 - навъсен и мрачен, застрашително изправен на десния край на другата половина на позицията. Надвесен тежко над долината на р. Червена, гиганта заканително бе вирнал плоското си и грапаво чело срещу "Калугерица" - набраздена с много линии вражески окопи, плътно затворени в няколко пояса телена мрежа. Къпещ вечно отвесните си сиво- сини скали в непрогледна, мътна и гъста мъгла, този великан излъчваше от себе си в югоизточна посока дълъг и грапав гребен, протегнат като ръка, скалистия юмрук на която "Буджоите" бе издигнат над главата на дръзкия враг, отстоящ оттук само на 150 крачки, а от северния му склон се изтегляше грапава, скалиста и тясна седловина, която го здраво свързваше със зъберите на величавия "Перистери". С високо издигната в облаците глава (2610 м.), увенчана със сребърна диадема от вечния тук сняг, царят на планините "Перистери" стърчеше гордо и величествено, вторачил властелинския си поглед на изток над "Дервишка", "Камена планина", "Калугерица", к. к. 2090, 2212, "Муза" и "Маришица", в скалите на които пъплеха и се ровеха пъстроцветните пълчища на врага. Източният му склон, отначало полегат, образуваше малка тераса, подпряна от изток с висока, отвесна и скалиста стена, а оттук стръмно се спущаше надолу, за да се срещне със западния склон на "Камена планина" и заедно образуват долината на р. Червена - слаба, но буйна и шумлива, водите на която се плъзгаха и гонеха по скалистото й корито, за да се излеят някъде в р. Шемница. Западният му склон почти отвесен, осеян с грамадни блокове гранит, с висока и буйна растителност, непроходими в долната му половина, гъсти гори и храсталаци, криещи в тъмните си недра страшни пропасти и пещери, слизаше до дъното на р. Широка. Последната - страхливо плъзгайки се по скалистото се дъно, блъскаше своите пенести води от скала на скала, за да ги изхвърли някъде на север и излезе в р. Шемница. На север великанът с грапава и къса седловина се свързваше в обща верига с к. к. 2547, 2429 и 2473 - скалисти, изострени и попукани масиви, плътно покрити по западните си страни с безредно нахвърлени на етажи и стъпала каменни блокове, между които зееха черни пропасти и пещери. Източният им склон, покрит тук-там с редки храсталаци, осеян също с едри камъни, слизаше до р. Червена. Така завършваше лявата половина на грамадната планинска позиция, като допираше на север до Меча-дупка от Червената стена.

При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при студ над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията. Първата отбранителна линия, обемаща в себе си на една дължина близо 12 км, к. к. 2130, 2127, 2031, 2449, 2559, 2610, 2547 и 2473 бе набраздена с три линии дълбоки окопи, издълбани в земята и скалите, някъде иззидани с едър камък над земята; с дълбоки скривалища под земята, зад и в отвесните скали; пътеки кръстосващи всички посоки на непроходимата местност и няколко пояса телена мрежа. Всичко бе дълбано, дупчено и забивано в една чисто скалиста почва почти с голи ръце, а материалите, бойните припаси и хранителни припаси се изнасяха на гръб от самите защитници от разстояние 8-10 км. С неимоверни усилия, за доста продължително време, бе построена и една въздушна линия зад "Перистера", която почна да снабдява с материали лявата половина на позицията макар, че вместо мотори, обслужваха линията волове, но това внесе известно облекчение в снабдителната служба, защото материалите се изкачваха из планината и изхвърляха на около 900 кр. зад позицията. Също на р. Шемница по- долу на около 3 км се построи и една дъскорезница, където се започна усиленото рязане на талпи, греди и дъски. Втората и третата отбранителни линии - една от друга на 2-6 км бяха усилени с 2-3 реда окопи, но по липса на материали и главно - работни ръце, защото грамадната позиция се укрепяваше и защищаваше само от две дружини на полка, не можаха да се доукрепят.

Противникът заемаше източно срещу полка планинския масив от Камена планина вкл. до брега на Преспанското езеро, както се спомена по-горе. Заедно с усиленото си укрепяване, като всеки окоп, издигнат над земята, веднага затваряше в гъсти телени мрежи, покровителстван от мощната си артилерия, той дебнеше и се промъкваше все по-близо към нас и на издадените места строеше силни окопи, отлично защитени от кръстосания огън на неговите - артилерия, минохвъргачки, картечници и пушки. Така постепенно изникнаха пред нас един след друг предните му окопи, срещу дясната половина на позицията ни, наречени от нас: "Л. Джорж", "Бриян", "Скорпион" и "Скалата". Това бяха пипалца, с които противникът искаше да държи пулса на нашата отбрана. Разстоянието на тия окопи от наша позиция бе - пред "Скалата" само 150 крачки, а по другите места - 300-600 крачки. Разстоянието пък от главните линии окопи бе от 600-1200 кр. Приближаването на противника силно безпокоеше храбрите властелини на царя на планините, защото бяха постоянно под наблюдението и близкия му огън и те. без да спират тежката си работа по укрепяването, почнаха с внезапни нощни нападения, систематически предприемани, последователно водени ту близо, ту далече в тила му, да разрушават издигнатите постройки, да избиват гарнизоните им и да отвличат живи пленници. Врагът затрепери и спря своето приближаване, а от "Скалата" се оттегли, като прегърна строгата пасивна дейност, изразена в гъстото и плътно ограждане с широки пояси телена мрежа.

* * *

Тежко и мъчително минаваше времето в позиционната борба: нерадостно се нижеха дните един след друг, късаха се от настоящето и отлитайки в неизвестното, събираха се в седмици, месеци и години, а борбата не спираше. Изнурителната нескончаема работа в земята и скалите, постоянната кървава борба с неумолимата и студена смърт, която дебнеше защитниците, скрита във всеки куршум, във всяко парченце от граната, бомба или камък, във всеки атом от отровния газ - така щедро ден и нощ и в голямо изобилие изпращани от врага, изтощаваше защитниците и намаляваше редовете им. Но духът не отпадаше:всеки живееше с дълбокото съзнание за правотата и светостта на нашето дело и че борбата е на живот или смърт, всеки бе готов за подвиг. И наредиха се чрез редица героични дела подвизи чутовни в низа от перли, блясъка на които не ще угасне не вечни времена, а легенди ще останат да разказват и ги предават от поколение на поколение за назидание на всички българи - стари и млади.

6-и септемврий бе, 1917 г. - горещ ден, изтекъл неспокойно под вражеския артилерийски огън. Мръква се. Вечерният здрач се надигна из дълбоките планински дерета и бавно пропълзя нагоре по скали и чукари, а последните се гурнаха и загубиха в черния му мрак. Времето бе тихо и прохладно. Нощта - ясна и звездна, но тъмно бе тук - в планините, като в рог. Зловеща тишина цареше, нарушавана само от монотонното звънтене на инструмента, който дълбаеше скалите под земята и тежките въздишки, откъртени от морните и потънали в гореща пот гърди на защитниците. Не далече напред, пред тъмната ивица на гъстата телена мрежа, часовите като блуждаещи сенки се разхождаха безшумно, като ту спираха и прилагаха ухо до земята, ту пак се изправяха и продължаваха тежката си и пълна с отговорност служба: там бяха поверени живота и участта на другарите им бойци, които сега с кървава пот забиваха слабия инструмент в стиснатите и вкаменили се недра на земята. От време на време нощната тишина се страшно разбиваше от силните и остри трясъци на падналите стотици огнени ядра от изпратените вражески урагани; тъмнината се раздираше от огнените езици на отровния им експлозив. Някъде откъм центъра нервно тракаха картечници, а ехото им, преминало долината на р. Перистер, се сливаше тук с шума на прелиталите им куршуми, които, като рояк разсърдени оси, съскаха и обсипваха като с градушка окопите. Не закъсня да се обади с равномерния си и отмерен пукот и автоматична пушка, куршумите на която будеха смъртта около бистрите извори на р. Шемница, единствено място за черпене вода за пиене. И пак затишието се връща, а в тъмното някъде, звукът на инструментите се сливаше с тежкото стенание на ранените. Санитари бродеха с носилки през позицията и вършеха своята тъжна работа.

Така бе "спокойно" на позицията през тази красива лятна нощ.

Часът е 10 преди полунощ. С бързината на мълнията тихо се разнесе и прелитна от скала на скала, от окоп в окоп песента на пъдпъдъка, а от скалистите високи зъбери - тъжния глас на бухала. Това бе сигнал условен и познат. Всичко замря на мястото си, а инструментът тихо се замени с пушката. Часовите преминаха и залегнаха в окопите си зад телената мрежа. Мъртва и злокобна тишина овладя нощта. Само там горе - на "Средогора" (2127) затъмня още повече и лек шум, приличен на шепота на гората в тиха нощ, се смъкна по нанадолнището. Изправиха се четири черни кълба от хора и се спуснаха безшумно към р. Перистер, а пътя зад тях се бележеше с поставяне хора за слухова връзка, посредством, чукане на камък с камък. Това бяха нападателните групи на доблестните подпоручици Луков и Агопов, съставени от по 50 човека, съпроводени и пазени от силни охранителни патрули. Обектът, изучен добре от по- рано, бе предния неприятелски силен окоп "Скорпион", построен високо горе в планината пред к. 2112, когото противникът все повече и повече уголемяваше и засилваше независимо от това, че дълбоко, непристъпно планинско дере го отделяше от нас. Катеренето по стръмните страни на планината, обсипани с блокове от откъртени скали бе трудно и опасно.

Случайно откъртеният камък можеше да компрометира опасното предприятие; погрешно направената стъпка можеше да причини шум и предупреди противника. Стръмнината бе повече от 60 градуса, но движението не спираше. Обути в шаячни обувки, героите вървяха безспирно, тихо, предпазливо, а напуканите и заострени камъни причиняваха рани на краката им. Това бяха безмълвни черни сенки, които невидима някаква сила тласкаше все напред и напред и те пъплеха и се катереха, изправяха се над скалите, потъваха в бездните между тях, излизаха и се открояваха в хоризонта, спираха се за къса отмора, прислушваха се в земята, пак тръгваха и спираха, вторачваха поглед нагоре, но още далеч във висината е "Скорпион", а при това и добре пазен от всички страни. Необходими са смелост, внимание, тишина и предпазливост.

Потайна доба минава вече. Петел нейде из окопите пропя. Подплашена кукумявка от скалите прелитна над главите на групите и зловещият й писклив смях изпълни долината. Острите стрели на суеверието пронизаха сърцата на героите и те болезнено се свиха, а въображението почна да им дава картини мили от роден край и образите на скъпи близки се занизаха един след други в паметта им. Всички са в замая, плътно притиснати в земята и с обронени върху камъните глави. Тежък сън притискаше кръвясали клепачи, а телата се отпущат в сладка дрямка... Но и действителността с всичката си страхотност разведри главите на всички. Още едно и последно усилие и върхът е достигнат, охраната на противника - останала вече назад. Часът е един. Всички са на местата си, готови за нападението. Охранителните патрули, пристигнали по-рано на определените места, сега пронизват нощната тъмнина със светливия лъч на електрическо фенерче, а оттук им отговарят също така. Пак затишие късо... Ясно се чува шумът и говора на противника, работещ в "Скорпиона"; виждаха се и блуждаещи групи около окопа отвън. Решителният момент бързо приближава... Време за губене няма. Нападателите обърнати цели на слух, напрягат зрение, за да разпознаят добре обекта си. Нервите се опъват до крайния предел, сърцата лудо забиват в гърдите, дишането се усилва, разсъдъкът се замъглява, нервната треска раздрусва телата... Време крайно е... Изправят се силуетите на храбрите подпоручици - ориентировката е пълна, знакът е даден. Издигат се в непрогледна тъмнина две черни вълни, политат напред със стремителността на стихията, за да се излеят - едната на подпоручик Луков зад "Скорпион", във входа за съобщение, свързващ го с поддръжката му, отстояща оттук само на 100150 крачки назад, разлива се по дъното му. прерязва телефонния кабел и унищожава свръзката с артилерията и поддръжката, помита всичко живо и излиза та застава като преградна стена между разединения противник. В този момент другата вълна на подпоручик Агопов потъва и се разлива под земята в зеещата черна дълбочина на "Скорпиона", изпълнена сега с гъстия дим на хвърлените бомби. Тук е дъното на ада. Непрекъснатите експлозии на бомбите събаряха високите стени на окопа, а блясъка на огнените им кълба раздираше тъмнината и осветляваше пътя на храбреците. Паника страшна, изразена в лудо и безумно тичане, вик и писъци сърцераздирателни за помощ, безредно хвърляне на бомби, се внедри в редовете на врага и пак... затишие. Нощната тъмнина легна по- тежко върху земята, а там долу... на дъното се чуваха само тъпите звукове от ударите на ножовете, прикладите и инструментите, писъкът на ранените, тежките и последни въздишки на умиращите, бързите стъпки и дивия рев на бягащите живи врагове. Поддръжката на "Скорпион" е в тревога: тя полита в безредие напред, но се натъква на невидимата преградна стена на подпор. Луков. Слабо изсвирване и десетки бомби се изсипват върху обезумялата поддръжка, земята се раздрусва от внезапното им избухване, а огнените им езици се размесват и обвиват редовете на изплашения враг... Страшен рев, нови писъци, стенания на ранени..., тъмнината всичко поглъща..., полето опустява, затишието се въдворява. Дрезгавият глас на нервно изсвирване долита от "Скорпион". Това е сигналът на подпоручик Агопов. Време е. Всички скокват и заедно с трофеите от оръжие и предмети от снаряжението, влачейки живи пленници, стремглаво се спущат по обратен път, в свободни групи, ориентирайки се в зловещата тъмнина от спасителния звук, причиняван от ударите на камък в камък от останалите назад другари.

Зората току-що се канеше да запали своя светилник, за да разкъса нощния мрак и освети кървавия окоп, страшен трясък и адски огън разтърси и запали земята: трябваше българската храброст и любов към отечеството да бъдат жестоко наказани, а вражеската безпечност и сломена гордост - зле отмъстени! Получил късно сведение, поради унищожения кабел за станалото със "Скорпион", врагът лудо, безредно и нервно сееше по позицията ни фугасите си от десетки оръдия, като не щадеше и "Скорпиона"... Но късно! Всичко бе предвидено и усилията му останаха безрезултатни, а предизвикателството - без отговор, защото защитниците се бяха прибрали навреме в скривалищата си, а героите на "Скорпиона" отдавна бяха в горещите обятия на Морфея и отморяваха изтощен организъм в лека и сладък сън, в дълбоките си скривалища.

Загубите на нашите нападателни групи бяха: храбрият фелдфебел Никола Димитров от с. Смърдан, убит по непредпазливост при отстъпването и един ранен, а противникът загуби защитниците на "Скорпион" - около 1/3 рота. Ножовете на всички от групата на подп. Агопов бяха силно окървавени.

Това смело, с такъв бляскав резултат нападение, принуди французите да спрат своето приближаване и да затворят окопите си в гъстата телена ограда, от която даже и патрули не изпращаха вече навън.