В. Разговор по снимките с Весела Несторова

и Темелко Стефанов, проведен в с. Мърчаево, 1972 г.

от Вергилий Кръстев

(Магнетофонен запис)

В.К.: Искам да ми разкажете, подавайки ви снимки да ми разкажете за Мърчаево. Какво представляваше тази къща? Весела: Едноетажна къща, висок партер, с няколко стъпала отпред, които водят до една малка веранда, на която имаше пейка, където Учителят много седеше. В дясната страна е вратата към къщата, влиза се в едно тясно, дълго коридорче, а точно отсреща от вратата беше стаичката, където живееше Учителя. Вляво друга врата има, която води към голямата стая, където се хранехме. Голямата стая на къщата. А до стаичката на Учителя имаше една друга стая, в която живееше семейството на Темелко.

В.К.: Сега, това е една снимка, тука се вижда верандата, вие с Темелко, тука виждаме дървета. Весела: Един голям орех пред къщата. В.К.: Голям орех пред къщата. Весела: Да. В.К.: Това е също така. Весела: Да. В.К.: Тука виждаме Темелко с вас, пред самата къща. Весела: Да. В.К.: А на този балкон, често ли излизаше Учителя? Весела: Той слизаше и сядаше на пейката и ние сядахме наоколо и той ни говореше. В.К.: Да. Тука тези снимки са заснети за да покажат, какво е представлявала къщата. Весела: Къщата. Да. В.К.: Сега тука имаше, това е ореха. Весела: Да. Отпред имаше цветя. В.К.: Сега отдолу имаше сайван. Весела: Да. Сайван и мазе. В.К.: В това мазе бяха продуктите? Весела: Да. Там бяха продуктите. В.К.: Тука виждаме рози. Весела: Да, храсти с японски рози имаше. В.К.: Японски рози. Това е една къща зидана. Виждаме верандата. Весела: Да. Верандата. В.К.: Сега тя беше от другата страна? И се виждаше прозорци, доста растителност, доста дръвчета. Весела: Имаше дръвчета наоколо. Голям двор с плодни дървета. В.К.: Да. Горе са подпрени разни пръти. Весела: Да, дървета, пръти.

В.К.: Сега, идваме тука до така наречената маса. Весела: Да. В.К.: Това е оригиналната маса, която е заснета 1972 година, когато беше току-що изгнила, но още се крепеше. Сега вече не съществува. Вие казахте, тя е скована по онова време? Весела: Тя е скована, когато почнахме да се храним навън.

В.К.: Сега, нарочно искам да го запишете. 1972 година са правени тези снимки, сега е 1989 година, 17 години чакат. И сега ние довършваме работата. Весела: Да. В.К.: И сега, утре някои ще каже, ама то е много лесно - слагаш магнетофона на Весела Несторова и тя приказва. Весела (смее се): И тя приказва. В.К.: Ама 17 години чакат. И след това ще каже: ама то случайно. Няма случайно. Весела: He. В.К.: То не е заслужено. То си е работа и чакаш. Вие миналия път колко неща извадихте, бележки и работиме. Весела: Трябва да назрее времето. За всяко нещо си има време. Аз в това съм убедена. В.К.: Та не само по благодат и не само по заслуги, а по труд. Весела: Да. В.К.: Е както онзи пример дето ми каза сега, ще се заснемат цар и царицата на извора. Защото царя и царицата първо трябва да бъдат слуги, за да станат цар и царица. Весела: А така, те са слугували и затова станаха цар и царица. В.К.: Иначе не може да станат. Весела: Девет месеца аз там всеки ден работих. Всеки ден. В.К.: А след това и другите искат да се изтъпанчат там. Весела: А те стоеха със скръстени ръце. Никой не работеше. Аз с метла, с канчета, с копачки, какво не правех там. В.К.: И накрая искат и те да се снимат. Весела: Искат да се снемат. Така каза Учителят: Не, сега царя и царицата. (Весела се смее) Какви царе сме, Господ знае.

В.К.: Сега продължаваме. Сега, това е въпросната пейка, на която Учителят е сядал и на нея обядвахте, така ли? Весела: На нея обядвахме. В.К.: И на нея ставаха разговорите. Весела: Да. След ядене. Той ни говореше много. В.К.: Да, тука виждаме пейката до ореха. Ето я заснета. Тя едвам се държи тази пейка. Весела: Е, тя вече поизгнила. В.К.: Поизгнила, но вече не съществува. Весела: Вършеше добра работа лейката. В.К.: Вие тука показвате с пръст точно как е. И тука виждаме вас с Иван, и с Темел ко. И когато заснемахме този случай, точно тогава той разказваше за онези събития в 1944 г. Весела: Да. В.К.: И като си спомням, че неговият племенник, племенник ли беше, неговият вуйчо, на Иван, който е забил знамето на Райхстага? Весела: Негов братовчед. В.К.: Негов братовчед. Весела: Да. В.К.: Как се казваше той? Весела: Кантария. В.К.: Кантария. Весела: Мелитон Кантария. А майка му е Кантария. От един род са. В.К.: Значи това е същия род, който е забил знамето на Райхстага. Весела: Да. В.К.: А именно тука, в този дом, Учителят е казал: Руснаците ще забият знамето на Райхстага. Интересно. И дойде време, че тоя представител, роднина на този дойде тука на това място, при Темелко и при вас, точно когато се заснема. Весела: Да бе, много интересно. В.К.: Виж какви значи съотношения. Весела: Съотношения. Няма случайни неща.

В.К.: Тука виждаме вие сте на пейката. Весела: Да. Много растения: храсти, дървета, цветя. В.К.: Сега, вие се намирате тук на тези 14 стъпала. Весела: Да. В.К.: Те започваха отдолу. Весела: Да. Водеха към пътечката, която се направи между двата извора, между "Извора на здравето" и "Извора на доброто".

В.К.: Тука виждаме стъпалата са заснети. Весела: Да, хубава снимка. В.К.: Вие ги показвате тука, тук се виждат стъпалата и вашият крак, как тръгвате нагоре. Сега, ето вие тука показвате вероятно пътеката между двата извора. Весела: Това „ е пътечката. В.К.: Не, не, май вие отгоре показвате самите стъпала. Весела: А, отгоре са стъпалата, да, стъпалата. В.К.: Точно така, вие показвате стъпалата. Весела: Стъпалата. В.К.: Още сте на тях. Весела: Да. В.К.: Това са още самите стъпала.

Сега по-нататък, тука виждаме от друга гледна точка къщата. Весела: Да. С оградата. В.К.: Ето, че вие се намирате пред така наречената "стената" или диска на "изгряващото слънце". Весела: Да, точно това

В.К.: Ето го тука, вече го виждаме. Весела: А, да. Учителят поръча да се направи опорна стена на хълма до стълбичките от светли камъни във формата на "изгряващо слънце" и като направихме, той каза: "Сега това слънце ще изгрее най-напред за България, след това за Европа, и най-после за целия свят."

В.К.: Ето, вие сте застанали пред самата стена. Весела: Слънцето. Да. В.К.: Сега, то е било като диск, така. Весела: То беше като полуслънце, изгряващо слънце. В.К.: Да. Виждаме стената. Весела: Да. В.К.: Сега, то етака като на полукръг направено, ето виждаме. Весела: Ето. Да. Попълнени са фугите с камъчета. В.К.: И това цялото представляваше едно слънце? Весела: Едно слънце представляваше. В.К.: Защото, аз като гледам на снимката представлява... Весела: Точно изгряващо слънце. В.К.: Изгряващо слънце. Весела: Да, много хубави снимки от стената.

В.К.: Сега, тука виждаме вие между дърветата. Весела: Да, между дърветата. В.К.: Вече се движите насам. Весела: Да.

В.К.: Ето вече вие тук са намирате между онова дърво, това дърво, на което са били изсъхнали клоните. Весела: Да. В.К.: Ето вече почвата Ето тук най-добре се вижда. Весела: А това е дърво, оголени корени имаше. Учителят поръча да се загради с камъни и да се сложи пръст. Да се помогне на дървото. Да. Стана като един съд голям за корените на дървото. Хубави снимки сте направили. В.К.: Стана така добре, че ни се отвори време. Весела: Тогава беше чудесно да се направят снимките. В.К.: По тоя начин ние вече имаме документация. Весела: А-а, пълна документация на Мърчаево.

В.К.:Сега, вие тука вече се намирате пред стъпалата на извора. Весела: Да, петте стъпала. След четвъртото има площадка. В.К.: Да. Ето ви тука. Вие сте застанали, усмихната. Весела: Да. В.К.: Наоколо е доста голяма растителността. Весела: Да. В.К.: И вие оглеждате, аз нарочна така заснех, вие вече сте горе на площадката. Весела: Да, ето.

В.К.: Да. Вие обикновено казвахте, че на тази площадка седеше Учителят. Весела: Учителят сядаше на стол на тази площадка и наблюдаваше всичката работа на извора, която работехме. Сега вие вече долу сте седнали, долу на ниско сте застанали. Весела: Да.

В.К.: Тук вече се виждат стъпалата нагоре. Весела: Тук се виждат добре. И след четвъртото площадката.

В.К.: Тук вече вие с Иван се разговаряте. Тука виждаме Темелко до извора. Весела: На извора, да.

В.К.: Това са снимки на Темелко. И пред стъпалата на извора. Той вече беше тогава nQ-млад. Сега вече е възрастен. Весела: Е, да, сега вече е остарял. Но се държи той. Много се държи.

В.К.: Вие вече сте застанали горе и ми показвате с ръка самия извор. Весела: Да, самия извор. В.К.: Вече сте застанали на четвъртото стъпало, долу сте по- ниско нали? Весела: Да. В.К.: Усмихвате се и показвате извора. Тука сте се навели вече. Ето тук ми показвате с пръст самият извор. Къде, какво, що и как. Весела: Главата на извора къде е била.

В.К.: Сега, главата на извора, тя къде беше? Весела: Тя беше на юг, на южната страна. В.К.: Главата на извора беше на южната страна. Весела: На южната страна. В.К.: И вие фактически тука ни показвате главата на извора. Весела: Къде е бил камъка, но сега азбеста го нямаше вече. В.К.: Вече го няма, да. Тука вече виждаме, да. Сега, това е юг, нали? Весела: Да. В.К.: Тук е било някъде. Весела: Да. В.К.: До големите камъни. Аз вече започвам да се ориентирам. Сега той тука беше качен, горе върху камъните ли беше сложен? Весела: Тези камъни ги нямаше. Тук беше пръсти в самата пръст Учителят сложи камъка. В.К.: Да. А тези камъни? Весела: Тези камъни впоследствие са ги сложили като опорна стена. Да не пада пръст в извора. В. К.: А отначало тук беше само пръст? Весела: Само пръст. Нямаше камъни. В.К.: Точно това исках да кажа. Значи нямаше камъни, нямаше пръст. Весела: He. В.К.: Добре. Впоследствие са сложени, за да пазят. Весела: Да пазят пръстта да не се изсипва. В.К.: Тук виждаме също тия два камъка. Весела: Да. После са ги сложили Темелкови.

В.К.: Сега тук виждаме снимка на лявата страна. Сега от тази страна ли беше този, Западния фронт дето се откри. Това е юг, това е тази страна? Весела: На северната страна се откри Да

В.К.: Тука също са снимки. Тук улея, дето изтичаше водата, така ли? Весела: Да, улея. Оттука изтичаше. В.К.: Тук виждаме улея. Весела: С мозайка направено. Да, оттук изтичаше. В.К.: Ето например, вие показвате тук улея с мозайката. И тази мозайка беше още запазена, защото се виждаше. Весела: Да, виждаше се. В.К.: На тази снимка се вижда мозайката. Весела: Запазена беше мозайката. Тук се вижда как изтича, повечето е в растителност. Весела: Да. В.К.: И вие фактически заставате тука на северната страна. Оттук ми показвате с лявата ръка, където е открит Западния фронт. Весела: Да. В.К.: Ето тук от снимката показвате къде се открива Западния фронт, с лявата ръка. Весела: Да. Берем узрелите череши, да, юни месец. В.К.: Берете череши. В.К.: Така. Сега, аз искам пак да се върна на тази оригинална снимка, на която ви има вас, Жекова и т.н. Искам пак отново да посоча, защото това е нещо много трудно за възприемане от мене. Сега тук виждаме мозайка, сега това е мозайка на север, нали? Весела: Да. В.К.: Ето, това е извора. Сега, този фронт Сега това е извора, това е мозайка. Сега, вие казахте преди това, че е открит тук някъде по стената. Да не би тази мозайка, която вие сте направили да бъде улей за стичане на водата. Весела: Не, не. Не, тя беше една четвъртита мозайка от страна на извора. В.К.: А къде точно, тук ли някъде се направи? Весела: Стената се беше доста сринала. Не оназ високата стена, на която се постави фронта. В.К.: Да. Весела: Тя беше на север от извора. В.К.: Защото те са заснети от север. Весела: Да, обаче, много се е сринала. За тези години. Тя беше рохкава пръст и не личи. В.К.: Сега, когато направиха този улей, това камък ли беше там или пръст, спомняте ли си? Весела: То беше с камъчета, пръст с камъчета. В.К.: И като направи улея? Весела: И твърдо беше като скала. В.К.: Да Весела: И като направи улея, тръгна вода по него В.К.: А, по него почнаха да се стичат капки. Весела: Да. И се сливаха и слизаха в извора. В.К.: Да. Добре. Вече започнах да разбирам.

В.К.: Това е панорама към Извора на Доброто. Весела: Да. В.К.: Тука виждаме Темелко и вие отговаряте. Тук вече вие приближавате до извора. Весела: На здравето. В.К.: На здравето. Вече оглеждате. Клекнали сте до този камък и взимате вода да пиете. Това е извора и знаете ли, аз миналият път, когато разказвахте за издълбаване на кръста, там на здравето и за разпятието, което сте видяли, нали, и това за мен беше наистина разпятието и Голгота. И понеже вие казахте, че това е Тайната вечеря, която е продължила девет месеца и след това като ми разказахте, че вие сте също присъствала на последните дни и мигове на заминаване на Учителя, когато вече фактически Учителят е издъхнал и си е заминал пред вас, вие сте обърсали с кърпичка очите и казвам: какви съотношения! Не може човек да бъде при Христа, а да не бъде тука! Не може човек да изпита разпятието на кръста, както тук Учителят символично ви го дава при извора, и да не го видите пак. И точно присъствието на този. Фактически онези хора, които са присъствали сега, са били по времето на Христа. Весела: Точно, но Учителят каза: Вие всички бяхте при Христа, Той казва, и сега сте тук. В.К.: Да. И това, което ми направи впечатление, че това са съотношения. Същите души, които са били там, сега са тук. Весела: Същите души. Нещата силно се преживяват, когато са преживяни някога и са останали в подсъзнанието, което сега се пробужда. И с голяма сила се преживяват страданията на миналото. В.К.: Добре.

В.К.: Да ми разкажете, какво представляваше стаичката на Учителя. Защото това са снимки от тази стаичка. Весела: Тя беше много малка, с два прозореца, един към юг, един към изток, югоизточна стаичка. И там имаше легло, малка масичка, стол, плетен стол за Учителя. И портрети, няколко портрети. А тя беше много светла, слънчева. Над леглото на Учителя в тавана имаше една дупка, малка дупка, и брат Темелко казваше: колкото и да се мъчим да затворим тази дупка, не можем. Тя остава. Тази дупка. В.К.: Тя беше? Весела: На тавана, над леглото. И той винаги се чудеше за тази кръгла дупка над леглото, която винаги казва, не може да се запуши, остава. (Забележка: Тази дупка е изкопана през една нощ от един плъх. Виж "Изгревът" т. VII, с. 614, № 37, "Владиката")

Имаше там Библията на Учителя и други книги, беседи. В.К.: Стаята. Весела: Да, където живееше Учителя. В.К.: Това е 1972 г., сега е променена обстановката. Весела: Е, да. Много е променена.

В.К.: Това са приборите на Учителя. Весела: Приборите на Учителя. В.К.: Да. Весела: И важното е, че в тази стаичка, след заминаването на Учителя братята и сестрите от Мърчаево всяка сряда и неделя, в 5 часа имат беседа и в неделя в 10 часа. Те редовно поддържат беседите си там. Не са спрели да работят. Много предани братя.

В.К.: Тук виждаме Темелко. Това е стола на Учителя, и Темелко казва: аз на никой не давам да седне на този стол. Весела: Е как ще седне? Да. Плетен стол. В.К.: Плетен стол и табуретката, на която е сядал. Тука е Темелко до самото легло. Весела: Да. В.К.: То едно скромно легло. Весела: Много скромно легло. В.К.: Скромна маса. Весела: Всичко около Учителя беше изключително скромно.

В.К.: Вие сте седнали на стола, аз съм заснел няколко пози. Четете нещо. Весела: Да. В.К.: Сега, другите стаи? В другата стая какво се правеше? Весела: В голямата стая имаше една дълга маса и столове и едно голямо легло. На което спяха. В.К.: Това беше столова, така ли? Весела: Да, там се хранехме всички. В.К.: И през това време, вечерта спяха там? Весела: Там спяха, на голямото легло. По земята седем души спяха на земята. В.К.: На земята? Весела: Да. Седем души спеха на земята от братството. В.К.: А в малката, другата малка стая? Весела: И там. В.К.: Имаше семейство? Весела: Да. Може би децата му. В.К.: И къде се готвеше? Весела: В голямата стая имаше кухненска печка, на която се готвеше. В.К.: Там всички обядват и вечерят? Весела: Там. Там се обядваше и вечеряше.

В.К.: Да, сега Учителят приемаше в малката стаичка? Той приемаше в своята стаичка. Малката. В.К.: Там приемаше? Весела: Там идваха гости. В.К.: Те предварително ли го осведомяваха? Весела: Не. Идват от София и той ги приема, обаче, като се затопли на двора на масата, на която се хранехме там сядаха, не в стаята му.

В.К.: От кой извор носеха вода: от извора на здравето ли за готвене или от онзи другия извор? Весела: Вода пренасяха от Рударци. В.К.: Да. Весела: В големи дамаджани, братя и сестри, за пиене. И за готвене имаше чешма на двора. В.К.: Да. Весела: От която точеха вода за готвене, но за пиене от Рударци се носеше. В. К.: Тази чешма откъде беше? От Извора на здравето ли? Весела: Не, това беше отделна чешма. В.К.: Да. Весела: Водопроводна тръба в селото. В.К.: Защото аз ги виждах тези големи дамаджани на снимките, значи те идваха от Рударци? Весела: От Рударци носеха големите дамаджани с минерална вода за пиене.