Б. Коментар на снимките

от албума на Весела Несторова

(Магнетофонен запис)

В.К.: Няколко снимки от стаята на Учителя (1) Весела: Да. В К : Това е? Какво представляваше стаята на Учителя? Малка стаичка. Една малка стаичка, един малък креват. Това не са мои снимки. Весела: Да. Стаята му беше много скромна, малка стая, легло, имаше библиотечка, не голяма, дървена с книги, и един долап голям. Той имаше закачалка за дрехите, нямаше гардероб. Нямаше чешма, имаше в антренцето вънка легенче с кана. И чашките за чай, чинийки, въобще, изключително скромна стая. Долу в приемното салонче му бяха инструментите, имаше една кушетка и стол. В.К.: Живееше много скромно. Весела: Той живееше много скромно и нямаше вода горе, носехме му вода със съдове. В.К.: Да. Весела: Много скромно, изключително скромно живееше.

В.К.: Неделчо Попов (2). Весела: Учителят го взимаше, като отиваше на концерт, и някъде, взимаше Неделчо като придружител. Той беше едно скромно момче, много симпатично и когато бяхме на Черни връх един път 1943 г. ноември месец, той беше с Учителя и вечерта те спали в стаята на този там, пазача на върха, и Неделчо ми разправя сутринта: Сестра, снощи Учителят към 12 часа седна в леглото и каза: "Не знам защо ревнуват сестра Веса за пеенето, за нея пеенето е като дишане." Това беше след като аз бях пяла "Хвала на любовта" вечерта и бях преживяла много силна атака. Сутринта се качих сама на Черни връх при него, вечерта стигнах. И Неделчо каза: това каза Учителя. Да. Това е. (Забележка: Неделчо Попов виж "Изгревът" т. I, с. 14-15,121-122,190-191; т. II, с. 336-337; т. III, с. 229-231; т. IV, с. 171, 510-515; т. V, с. 552-554; т. IX, с. 354.)

В.К.: Сега, тука има една голяма снимка. В далечната се вижда Харамията. Весела: Да. В.К.: И вие слизате с Учителя (3). Весела: Да. От едната страна Олга Славчева? Весела: Да, и един брат. В.К.: Вие сте? Весела: Аз съм. И тука е Пампоров, брат Пампоров. В.К.: Това е - коя, не знаете? Весела: Не знам. В.К.: Не знаете коя е? Това .е коя година - 1938-39 г.? Весела: Това трябва да е 1938 година. В.К.: 1938 година? Весела: Така мисля. В.К.: Щото аз, това е една от най- хубавите снимки и най-големи, които са запазени. Това е вероятно от експозицията на Васко Искренов. Весела: Да, да. Тук е много хубава. Ясен, слънчев, хубав ден. Много хубава снимка. В.К.: Вие слизате отнякъде? Весела: Слизаме. Бяхме ходили нагоре към езерата. В.К.: Той е Васил Харизанов, този. Весела: Да.

В.К.: Значи другите първи, втори и трети? Весела: Това е Пампоров, този е Николай от Пловдив. В.К.: Кой Николай? Весела: Този, Николай. В.К.: Да, този.

В.К.: Сега, този "Химн на обединените народи" (4), това кой го прави, Шаров ли? Весела: А, брат Шаров, художника, рисува корицата на песента. В.К.: Имаме я "Химн на обединените народи". Весела: Да. В.К.: Вие кога я писахте? Весела: В 1945 година. В.К.: Така. И "Мир на земята". Весела: Да. В.К.: Сега например, бихте ли могли една строфа от този "Химн на обединените народи" да ми изпеете. Весела: Това е същата мелодия като "Химн на славяните". В.К.: Същата. Весела: Но имам друг химн, "Химн на славяните", друг химн. По текст на Владимир Вязигин. Друга е тя. А тук е: (Весела пее) "Дойде денят всички земни народи да се обединят Бялото знаме високо да вдигнем за братство в света". Тази мелодия. В.К.: Да. Весела: А имам една: "Славяни, братя, соберитись" на руски, текст от Владо за обединените славяни направихм мелодията. Да. В.К.: Тази "Мирът на земята"? Весела: Тя е печатана също, "Мир на земята", също 1945 година. Весела пее: "Нощта преваля, иде зората и носи мир на земята. Разгонва мрака, буди сърцата за новия ден на Любовта" и т.н. Тя е печатана от Сава.

В.К.: Има една поредица снимки направени с Калканджиеви (5). Коя година, спомняте ли си? Весела: Ами 1945 година. В.К.: 1945 г.? Весела: Да. В.К.: Вие сега отивате на екскурзия в Сливен? Весела: В 1945 г. септември месец сестра Василка, която е от Айтос, ме заведе в Тополица и ми дадоха стаята, която бяха приготвили за Учителя. И там 5 месеца живях. И ходехме оттам на разни места. На Сливен ходихме, на "Сините камъни". В.К.: Да. Това е една снимка. Вас ви виждаме тука, с бастуна това е?

Весела: Стойка и Радка. В.К.: Веска и Радка? Весела: Радка от Тополица. В.К.: Вие доста пъти сте ходили на Тополица? Какво ще ни кажете за Тополица? Весела: Абе според мен това е най-преданата група от братството. Най-работливи, чисти, скромни селяни, които като едно ято неразделно вършеха работа навсякъде. И на държавата и на братството, в братската градина в Айтос. Аз там стоях с много голяма радост, правех концерти. 1972 г. пак отидох с тях, учех ги песни, правихме концерт, 1973 г. също концерт направихме. Едни много чисти и предани, те повечето си заминаха, направиха си хубав салон. Но първия салон беше един много тъмен, нисък, без дъски на пода на земята. И те идваха и стоеха на колене цялото време, нямаше столове. И газена лампа светеше. И когато аз отидох с брат Георги Куртев, той ме заведе при тях, седнахме там при тях и брат Куртев ми каза да им кажа нещо, да им говоря. И когато аз почнах да им говоря и ги видях така в лампената светлина в тази тъмна, ниска стая и изведнъж се пренесох в римските катакомби и се видях просто в римските катакомби на молитва с първите християни и много се развълнувах. И им казах, тука сякаш се намирам, а може би те са били от тези първи християни, които са пожертвани там. И това беше една изключително хубава братска група, Тополишкото братство, изключителна.

В.К.: Сега, тази Стойка ясновидката разказвала ли ви е някаква опитност, която е имала с Учителя? Да си спомняте нещо? Весела:Тя падаше в транс и говореше. Отговаряше на въпроси също. В.К.: Медиум беше. Весела: Медиум беше. И аз съм имала много разговори с нея, у нея съм била на гости няколко пъти, впрочем, като отсядах в Тополица у нея отсядах в нейната къща, която продадоха след смъртта й. Тя казваше много интересни, аз имам записани цели малки беседи, говорени в транс. Много интересни, хубави. Тя нарече работниците в братството "работливите пчелички", които събрат мед. И много, за Учителя говореше, че той се проявява чрез нея понякога, изглежда понякога той говореше чрез нея. Щото имаше много святи неща, които казваше. Но не съм сигурна, не съм сто на сто сигурна, че само Учителят е говорил, може и други духове. В.К.: Други същества са идвали, които са говорили. Весела: И други са говорели. В.К.: Учителят така не слиза лесно в човешко тяло. Весела: Не. Но и той се е проявявал или е пращал свой пратеник, не знам.

В.К.: Да, така. Екскурзията на Черни връх 1943 година (6) Тука и вас ви има, най в ъгъла, тука това е Йордан, Борис, брат Боев, Неделчо, Учителя, Ангел и Тодора, и Теофана и вероятно сестрите ... Спомняте ли си нещо за тая екскурзия в 1943 п? Виждаме наблюдателницата на Черни връх. Ето тука виждаме Теофана и Дора, на Теофана Савова сестра й. Спомняте ли си нещо от тази екскурзия? Колко човека сте били, Учителят ли ви извика поименно? 1943 г. Да не би да е тази екскурзия, която вие описвахте? Весела: Може това да е, когато аз сама съм отишла. Сама, когато се изкачих на Черни връх. Защото ние бяхме на "Алеко" 9 души горе. А тука е на Черни връх и аз с Учителят съм била тогава, когато сама се изкачих на Черни връх. И стояхме, и Неделчо беше там.

В.К.: На тази снимка, една снимка, която е на Молитвения връх на езерата (7) - Учителят, Галилей и вие държите едно одеяло. Това коя година е, спомняте ли си? Сега тука паша пише. Весела: 1939 г. мисля. В.К.: 1939. Това сте вие, вие сте ми показали снимки от друга проекция, сега ще ми ги покажете. На тази снимка виждам Учителя от друга проекция, Галилей, вие държите одеалото. Да, това вече. Весела: А, аз съм. То си личи по лицето. В.К.: Това вече сте вие. Тука се вижда много по-добре. Другата може би не е добре, но тази вече виждаме. Фактически ние имаме вече ваш портрет с Учителя горе на Молитвения връх. Имаме как слизате, на онази другата. Весела: Да.

В.К.: Виждаме една снимка. Това е Учителят (8), това сте вие. Весела: Да. В.К.: Коя година? Весела: Към 1940-41 г. В.К.: Не е обозначена коя е годината. Весела: Не е обозначено, но той е седнал на пейката, нещо обясняваше на брат Кръстю и една групичка сме, слушахме край него. В.К.: Тия отзад кои са, не си спомняте? Весела: Не си спомням имената. В.К.: Значи тази снимка с Учителя я имаме. Весела: Да. В.К.: Да, добре. Весела: Дори имам още една с него. В.К.: А тази? Весела: А, тази е същата. Същата, само е по-друга. В.К.: А тези кои са? Весела: Това е докторката. В.К.: Давидова? Весела: Да, Давидова. В.К.: Значи това е д-р Давидова с бялата шапка, това е 1940-41 г. Весела: Да.

В.К.: Да, аз за пръв път виждам тези снимки. Весела: Да. В.К.: Това е салона? Весела: Салона и розите, градината и аз съм сред розите (9). В.К.: Това коя година е? Весела: Ами трябва да беше някъде 1939 година. В.К.: Значи тази е пред розите. Не съм я виждал тази снимка. Да.

В.К.: Тука има една снимка на събора на обед, пред салона (10). Весела: Да, пред салона. В.К.: Виждаме в ъгъла Галилей. А това сте вие. Весела: Да, аз. В.К.: А-а, чак сега виждам, аз може да съм я виждал тая снимка, но сега виждам, че това сте вие. Да. Весела: Да.

В.К.. Тази снимка е горе заснета, групова снимка с Учителя на Езерото на чистотата (11). Весела: На чистотата. В.К.: А вие сте тук горе, първата, втората. Весела: Да, втората вдясно. В.К.: Това е вероятно след Паневритмия. Весела: След Паневритмия. Щото виждам тука Георги Куртев, Учителят. Весела: Ето я майка ми. В.К.: Ето, това ли е майка ви? Весела: Да, мисля, че е тя. Да.

В.К.: На тази снимка видях майка ви с черните коси. Познавам я вече. Да. Тука има една снимка Весела: Като бях в американския пансион в Ловеч (12) в осми клас основах спортен клуб "Ларк" - "Чучулига". Имахме състезание с младежкия "Ларк", и това е директорката ни мис Идън Пери. В. К.: Тя е облечена в бяло? Весела: Да. директорката. В.К.: Да, за която става въпрос. Весела: Аз съм тук, ето моя клуб, основателката му, това е клуба. В.К.: Вие сте. Весела: Аз съм тази. В.К.: Тука вече виждам някакви ракети. Весела: Е, да. Понеже е спортен клуб, това е знамето, ракетите и аз съм с клуба ми.

В.К.: Да. Виждам една снимка до една палма. Как се казваше тя? Весела: Тя се казваше мис Мелъни Търнър (13). В.К.: Да, вие сте описали за нея. Тя ви е завела в Америка? Весела: Да, тя ме е завела и нейните родители ми станаха настойници за четири години. Понеже аз бях малолетна като заминах. В.К.: Значи, това е Търнър. Весела: Това е нейния брат, това е сватбата на нейния брат. В.К.: Да, това е Търнър, да. Весела: Да.

В.К.: Сега, това е колежа в Симеоново (14)? Весела: В 1942 година постъпих, той стана гимназия за чужди езици, не американски колеж. В.К.: Да. Весела: И тук съм, ето ме. В.К.: Да, виждам. Весела: Ето ме тука. Да. В.К.: Каква гимназия...? Весела: Стана гимназия за чужди езици в 1942 г. В.К.: Ясно, да.

В.К.: Сега вие тука сте с учителки в колежа. Весела: Да. В.К.: Вие сте тука, а ето, виждам. А това е класа в колежа. Весела: Класа в колежа. Аз с един клас в колежа (15). Тука също е пред колежа. Снимки от колежа.

В.К.: Село Ковачевци (16). Весела: Къщата на попа в село Ковачевци, Самоковско. И двата попа, аз бях в къщата на стария поп, ето ме тука. В.К.: Тука сте облечена в народна носия (17). Весела: Тука в народна носия. Тука с моя клас съм се снела. В.К.: Тази снимка е много хубава. Весела: Там в Ковачевци в житото. Да.

В.К.: Тука на Рила (18). Весела: Да. 1939 г. е това. В.К.: Майка ви къде е? Вие сте сега тука, виждам. Отгоре е Харамията. Весела: Ето я от дясната ми страна. В.К.: А, от дясната страна, това е майка ви. Майка ви. Весела: Тука съм с брат Епитропов и няколко сестри, Боянчо. В.К.: Да, Боянчо, виждам го. Весела: Пак 1939 г. на Рила. В.К.: Сега, 1939 г., Рила. Весела: Да. Тука със....

В.К.: Виждам Учителят, над шапката на Учителя вляво сте вие (19) Весела: Отдясно. В.К.: Да. Отгоре е този, Георги Куртев. Весела: Георги Куртев. В.К.: Значи тука е с французите 1939 г. Весела: 1939 г., когато те пристигнаха. Чакай, един момент. В.К.: Да. Виждам тука една цяла група (20). Виж, аз не бих ви познал, че сте това вие там. Вече имаме същата снимка. Весела: Ето ме тука. В.К.: Да, тука се вижда много добре. Весела: Да, стърча така. А това е майка ми. В.К.: Да, с черната коса. Весела: С черната коса вдясно. В.К.: Наметната с шал. Весела: Да. Тука са братТомалевски, Звездински и това е един учител. В.К.: Това е Звездински отляво. Весела: Звездински, Димитър. В.К.: Тази снимка, която я имам аз уголемена, нали? Весела: Да, да. В.К.: Сега, как стана тази снимка, вие сте тук в гръб, така ли? Весела: Аз съм в гръб, говорехме на полянката с Учителя няколко сестри. В.К.: Да, и говорехте и виж той как се е усмихнал и ви гледа усмихнато. Значи, вие сте в гръб, с това палто което с шпиц (21). Весела: То беше спортно палто. С гръб.

В.К.: Сега, тука вече ви виждам с Учителя (22). Весела: Пред вратата. Това е денят, в който го поканих да се снемем. Отидох да го поканя за снимка, и фотографът най-напред ни фотографира пред вратата му. В.К.: Това коя година е? Весела: Трябва да беше 1942, може би.

В.К.: 1942 година. Сега тука виждам една снимка вече... Весела: Също на полянката отидохме с Учителя (23). В.К.: Това сте вие? Весела: Аз съм. Тука е брат Кръстю Христов и този цигуларя Ангел, Ангел цигуларя. В.К.: Да, сега това във връзка, какъв беше повода? Весела: Ами когато да се снимам с Учителя, той отиде на полянката също и там ни снеха. Сега ето ме тука до... В.К.: Да, виждам. Весела: Ето ме.

В.К.: Тука една снимка пред салона (24). Пред малкия на стълбите и вие сте точно тука, Учителя. Весела: Ето ме. В.К.: И Учителят е тука. В.К.: Имате вече много хубави снимки. Весела: Да. Тука с Учителя така съм.

В.К.: Това е същата поза, но... Весела: Същата. В. К.: От друга гледна точка. Весела: Да, същата. В.К.: Тука вече? Весела: Тука вечес Учителя се снехме, същият ден. Интересно, еднакво сме облечени. В.К. : Да, вие сте с бяло, жакета в бяло и той в бяло.

Сега тука виждам едни снимки в Мърчаево (25). Весела: В Мърчаево, когато се връщахме от минералния извор на Петровден. В.К.: Тук отпред е Методи Константинов, това е Учителя. Значи, това е връщане от минералния извор. Весела: И Владо. В.К.: Това е Владо с черния каскет. Сега тука виждаме, сега ето аз ви виждам. Весела: Ето, като се връщаме с Учителя, от дясната страна. В.К.: Вие сте в дясно. Това е Савка, с бялото. Савка е отпред. Весела: Да. В.К.: Сега тука виждаме Галилей с дамаджана. Весела: Направихме снимка по пътя. В.К.: Тука виждаме Учителя, вас, тя е малко мътна и не се вижда. Значи, това е на минералния извор в Рударци. Весела: Във Рударци, като се връщахме с Учителя.

В.К.: Тука виждаме по-отдалече една снимка. Значи, това е Рударци и минералния извор (26). Весела: На Петровден. 1944 г. В.К.: Да. 1944 г., Петровден. Весела: Да. В.К.: Тука аз ви виждам. Вие сте пред Учителя, Учителя е с шапка. Весела: Не, Учителят държи шапка, а аз съм от дясната му страна. В.К.: От дясната тая с черното, така ли. Весела: Черното и бялото. В.К.: Така, значи това сте вие. Весела: Да. И тука съм със същото-синьо и бяло. В.К.: Да. Синьо и бяло. Това е същата снимка, ясно. Така.

Сега по-нататък вече виждаме една снимка с Учителя. Весела. Сега, аз помолих Учителя като бяхме на Витоша, от Мърчаево отидох на Витоша един ден (27) и аз го помолих с групата да ги снема. И направих три снимки. Първата, той застана в анфас. Ето Владо. В.К.: Това е Владо. Аз за пръв път виждам Владо. До него е Савка. Весела: Да. В.К.: Това е Учителят. Весела: И Стоянка Илиева е това и Теофана. Тука също. Същата група. Да, Мария Тодорова, Савка, тука е Василка перачката. В.К.: Тая Василка? Весела: Която е от Айтос. В.К.: От Айтос. На "Опълченска" е била. Весела: Да. Тя переше. В.К.: Да. Весела: Василка. Ето го Владо.

В.К.: Значи Владо го виждаме вече тука втори път. Весела: Да. Тука съм. В.К.: Не, сега това е друга снимка. Все пак третата снимка. Весела: А, третата снимка. Тука Учителя в профил е застанал. В.К.: Да. Весела: Също Илия Узунов тука. Ето го Владо. В.К.: Да. Владо го виждаме, момент. Да си запиша. Весела: Да. В.К.: Вие сте помолили Учителят да ви позира, това е 1944 г. на Витоша. Весела: Витоша. В.К.: Вие имахте апарат? Весела: Имах и направих три снимки. В.К.: Какво стана с тези негативи не се знае. Весела: Нямам ги.

В.К.: Сега тука виждам една снимка. Весела: На стълбата на къщата на Темелко j28): Йорданка Жекова, и аз съм горе. В.К.: Това е много хубава снимка. Весела: Йорданка и аз. А тука съм на стената срещу прозореца на Учителя. В.К.: Това в Мърчаево. Весела: Да. Той плодовете си слагаше на слънце. На стената диня, пъпеш, две дини и пъпеш. В.К.: А-а, това е диня и пъпеш. Значи на стената. Весела: На стената, на слънце ги държеше, като му донесат. Аз съм тука облегната на стената. Значи облегната на стената. Весела: Да.

В.К.: Сега тази? Весела: Това е на Черни връх. С Учителя една група. В.К.: Добре. Тука има ли ви на тази снимка на Молитвения връх? Весела: Няма ме.

В.К.: Значи тука долу на извора "Ръцете, които дават" (29). Весела: "Ръцете, които дават". В.К.: Да, добре. Тук са Учителят и брат Боев. Какво си спомняш за Граблашев? Абе какво стана с този Величко Граблашев? Спомняте ли си нещо? Весела: He. В.К.: А за Граблашева? Весела: Те не бяха на Рила. Мъжът й беше тогава в Америка на Граблашева, а тя беше много стара сестра, аз нямах връзка с нея. Тук съм с Боев

В.К.: Сега, вие сте с бяла рокля (30). Весела: Пред салона, да. В.К.: Коя година се снимахте? Помните ли? Весела: Ами това някъде 1940, 41, 42 г. В.К.: 1940-41 г. Нещо да си спомняте за брат Боев? Весела: Много бяхме близки. Аз винаги му разказвах какво ми е казал Учителят и той записваше.

Тук снимка с французите (31). Ето ме тука. В.К.: Значи на тая снимка Учителят е с бялата шапка. Вижда се много по-ясно. Майка ви. Весела: Ето майка ми. В.К.: Майка ви, с шал и заметната. Весела: Да. В.К.: Вие сте тука, вече тука е много по-ясно. И тази снимка е с Учителя. Весела: С Учителя.

А тук съм на Молитвения връх самичка (32) В.К.: Да.

В.К.: Тука има една снимка, вие играете Паневритмия с майка си (33). Така ли? Весела: Да. В.К.: Това коя година? Весела: Ами трябва да е 1940 година. В.К.: 1940 г. В това време ходехте двете на беседи, така ли? Весела: Да, двете на беседи.

В.К.: Това е? Весела: Нивата, като се връщахме от Рударци (34) В.К.: Като се връщате от Рударци, това е последната снимка на Учителя. Весела: Последната снимка в Мърчаево.

В.К.: Тази снимка е с Учителя. Весела: На полянката с Учителя (35).

В.К.: Тази беше д-р Давидова. Весела: Д-р Давидова.

В.К.: Да. Сега, на тази снимка виждаме Учителя с шапка в профил, а вие сте тука. На Витоша или в Мърчаево? Весела: На Витоша е мисля, а не, чакай.

В.К.: Годежна? Весела: Годежна снимка на майка ми и татко ми (36). Той е 27 годишен, тя е 20 годишна тука. В.К.: Да, Така, добре.

В.К.: Тука има две хубави цветни снимки. Весела: Държим одеала.

В.К.: Това е на Молитвения връх рано сутринта (37). Весела: На Молитвения връх, на 5 часа. В. К.: На 5 часа. Защото вие държите одеяло, вероятно духа. Весела: Имаше вятър. В.К.: Защото Галилей е от едната страна, вие сте от другата страна, дори Борис е завит. Весела: Да.

В.К.: Те са няколко пози. Това е на Молитвения връх. Защото аз имах една снимка, на която не ви познах, че това сте вие, но вече виждам, че това сте вие. Весела: Нали приличам? В.К.: Да, приличаш, приличаш, но аз не знаех, че е точно това, защото аз виждах, но се колебаех. Весела: Да. В.К.: Не ви знаех, че сте с такава пусната коса. Весела: Да.

В.К.: "Химна на славяните" (38), така ли? По текст на кого? Весела: На Владо, Владимир Вязигин. В.К.: А, това е по негов текст. Весела: По негов, аз направих музика. В.К.: Сега, Учителят беше ли запознат стая песен. Toe на руски. Весела: Не, това е след Учителя. В.К.: След Учителя, да. Весела: Да.

В.К.: Когато вие говорихте за Паневритмията, вие казахте, че имате една снимка, на която се вижда, че тя не играе с вас (39), така ли? Весела: Да. В.К.: Това е снимката, нали? Весела: Ето я снимката. В.К.: Вие играете вън от кръга. Весела: Не, това е първият ден, когато играехме вътре, но не заедно, а тя е отделно от мен, а трябваше заедно да играем.

В.К.: Да. А имате ли снимка да сте заснети вън от кръга. Весела: Е, друга не са правели. В.К.: Значи, това е една много важна снимка, което е потвърждение на това, което казвате. Весела: Че не сме играли заедно. В.К.: Да. Весела: Тука това беше също.

Тук в Ловеч с мои ученици (40). Като бях учителка вече в Ловеч, учителка в Ловеч, от 1932 до 1937 година.

В.К.: Да, учителка. Да. А това тука? Весела: Да, да. Тука е в Мърчаево, по шосето Учителят на разходка (41) излиза В.К.: О-о. Весела: Това е Кирил Икономов. В.К.: С шапката в гръб. Весела: Това е Кирил, това е Владо. В.К.: С каскет. Весела: Това съм аз. В.К.: Да, а това е Учителя. Весела: Учителят. В.К.: Аз изобщо не бях обърнал внимание на тази снимка. Изобщо, щяхме да я пропуснем. Весела: Да. Учителят в Мърчаево на разходка по шосето. В.К.: Да. Весела: Той ходеше с кафяв каскет. В.К.: Да, ясно. Как щяхме да ги пропуснем. Весела: Не, тези другите ги имаше. В.К.: Не, тези ги няма.