9. Защо ме заведоха при Учителя

Били започнали бомбардировките над София. Населението се евакуира. Преди това Учителят е ходил 40 дни на екскурзии до Симеоново и се е връщал вечерта на Изгрева. Но понякога са преспивали там. Намерена е една постройка, която е била дам, т.е. преди това е била обор - място, където са нощували говедата. Престояла е няколко дни, но нямало никой наоколо. Седи и плаче, няма никой. Тогава се задава Йордан Андреев, който са наричали Аню и който се е водел като адютант на Любомир Лулчев. Най-приближен до него. Заговорва се с нея и казва, че трябва утре да приготви раницата си, за да я заведе до с. Мърчаево, където е отседнал Учителя. Тя се изненадва много. Значи има разрешение. На следващия ден те се срещат и Аню предлага да вземе тежката й раница, и да я сложи на гърба си. И така тръгват пеш от София през с. Владая до с. Мърчаево. Той я води, носи раницата, но през цялото време мълчи. А това са часове на преход. Накрая пристигат при Учителя, който я посреща усмихнат, а Аню отива при Лулчев, за да му се оплаче, че Учителят не му е обърнал внимание. Обяснява му, че е довел човек за някаква работа при Учителя.

Чак през 1972 г., след 28 години те се срещат, Аню и Весела, на улицата. Тогава той си признава: "Сестра, да не мислиш, че тогава аз току така дойдох в Симеоново, взехте и носих тежката раница до Мърчаево. Да не мислиш, че съм проявил братска любов. Не-е. Учителят ми нареди да дойда в Симеоново, да ви взема и да ви заведа в с. Мърчаево. И беше ме много яд, че Учителят обръща внимание на теб, а мен все едно, че ме няма. Но ме има, защото аз ви заведох при него."

Тогава Весела разбира, какво означава това, че първо трябва да те има на този свят. И второ, че трябва да си нужен на този свят, за да ти изпратят човек и да те заведат при Онзи, Който управлява този свят

Ето това е най-важното. Да си нужен някому и да му свършиш работата.