НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

Галилей Величков ТОМ 4
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ</span></span></p> <br /> <span style=''>Южна вечер. Прохладна е поляната. „Параходът" е осветен. Тъй наричахме домът на стенографките. Там често се отбиваше УЧИТЕЛЯТ. Почуках на остъклената врата. Сестра Паша довършваше коректурата на една беседа. Подехме шеговит разговор. След отговорната и твърде сериозна работа, закачливите и безобидни реплики са като прохладен полъх. Сестрата умееше да се шегува.<br /> <br /> Излязох от „парахода".<br /> <br /> През клонките на боровете забелязах бледо - синкавата светлина на горницата. Миг след това блесна и голямата лампа над балкона. Излезе УЧИТЕЛЯТ. Незабравим момент! Облечен в бяло, с панамената шапка, Той пристъпи до перилата на балкона. Поогледа небето, поогледа земята и се прибра.<br /> <br /> Помислих си - може би е поканен на вечеря. Той е готов и очаква тези, които ще Го придружат! Почаках. Никой не дойде! Странно! А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием!<br /> <br /> Пристъпих към салона. Нямаше жива душа.<br /> <br /> Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. УЧИТЕЛЯТ настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого? Официалното облекло респектира! Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко да опипва струните. Ето че лъкът изтегли едно тихо и вибриращо „ла", след което се заредиха тонове в странен ред. Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди. С изискани пианисими и лекота, източният мотив се носеше в пространството.<br /> <br /> Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил озвуча. Унесен, слушах концерта, макар и неканен. Пак пауза. Тишина. Мир. Само пулсът ми напомняше за света на формите. Но и сърцето тупаше в пианисимо!<br /> <br /> Наново опитване на квинтите. Те звучаха чисто, прецизно. УЧИТЕЛЯТ запя в полуглас. Той пееше и свиреше. Вслушах се внимателно в текста. Непознат език. Мотива източен, а тескта!... Песента ме завладя. Вокалите милваха душата. Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родината на космичен копнеж... Непознатият мотив възрадва душата, окрили духът.<br /> <br /> Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник.<br /> <br /> Концертът завърши.<br /> <br /> Повдигнах очи към огледалото, монтирано на прозореца на горницата. Видях Неговия образ. Той ме откри. Отвори прозореца и ме попита:<br /> <br /> - Записахте ли нещо?!<br /> <br /> - Не! - отговорих смутено. Тези мотиви са неуловими! А какъв странен<br /> <br /> текст!<br /> <br /> - Имах гости от далечния изток! - продължи УЧИТЕЛЯ - поискаха да им посвиря и попея. Трябваше да изсвиря понятни за културата им музикални мотиви и да пея на родния им език!...<br /> <br /> Прозорецът се затвори...<br /> <br /> Далечни гости от още по-далечни светове!</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ