- УЧИТЕЛЯТ знаеше и можеше. Той чуваше и виждаше. Владееше сили. Вие, нито виждате, нито чувате, не владеете сили. Какво е обяснението?
Такива дръзки въпроси се поставяха и тогава, по Неговото време. Той не отговаряше. Не спореше. Но не отбягваше да засегне същите въпроси. Изчакваше денят, когато може да се отговори. Това изисква закона за ритмуса. Той знаеше да го спазва. Той знаеше как да отговори. Сеятелят познава почвата. Сее се навреме. Тогава зърното пониква и дава плод.
Така разговорите с Него за нас бяха благовремие...
Той посяваше някои от особените семена на познанието.
Веднъж УЧИТЕЛЯТ вдигна завесата на времето.
Беше привечер. Белият салон на Изгрева ни приюти на разговор. Той беше между нас. Позволих си да споделя известни материали на видни богослови, които идеализираха образите на Христовите ученици. Това не бе чуждо за нас. В евангелските разкази и посланията, образите на учениците са твърде одухотворени. Те се открояват като пламенни и вдъхновени вестители на Словото на Христа. Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери.
- Действително учениците на Христа са най-светлите образи на времето - отговори УЧИТЕЛЯ. - Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани. Без четмо. Без писмо, в настоящ смисъл на тези думи. Ето защо, над тях Духът е излял своята благодат. Те са имали Дух, разполагали са със сили. Но има още един закон. Природата никога не повтаря своето изпълнение. Питам Ви - биха ли ви търпели, ако вие сега се подвизавате в библейски стил? До къде бихте стигнали, ако бяхте тръгнали с по една риза и една тояга... Настоящето не би търпяло библейското поведение. Следователно, на сегашните ученици подобават други качества. Ето защо, работете върху себе си. Проучвайте словото. Прилагайте. Тогава вие ще израснете и ще принесете плод. Времето ще потвърди това в страниците на историята.
Друг разговор.
Той вдигна още една завеса.
В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас.
До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря.
- УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите.
- Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята.
Още един разговор.
Рила. Утринното слово бе записано от стенографите. На Молитвеният връх бе вече тихо. Второто езеро - Елбур отразява образите на всички, които изиграха паневритмията. Музикалната вълна отлетя в просторите. Приятелите приемат личният поздрав на УЧИТЕЛЯ. Един по един, те целуват Неговата десница. Свещено целувание! Душите благоговеят! Единство и хармония. Великото и малкото бяха в едно. Ръката Господня и ръката на ученика се сливаха в тайнството на великото посвещение. Слънчева страница на Божествената Любов!
Последният акорд на песента отзвуча.
Той проговори:
- Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на седмострунната арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!... Но, тогава не би могло да се работи, както сега... а и Вие не бихте били тъй близо до мен. Планът на небето е такъв.
