271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта

Шести август /"Преображение" по стар стил - авт. бел./- незабравима дата в живота ни. Какво ставаше в невидимия свят, та намери такова велико отражение в Учителя и цялата атмосфера, в която живеехме? След обяд към четири часа, Учителят влезе в стаята облечен в нов светъл костюм, с цигулка в ръка. Той свиреше още като излизаше от стаята си "Химна на Бялото Братство" и сияеше от радост. Той дълго свири: "Напред да ходим смело", "Братство, единство", "Изгрява ден тържествен". Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред."

Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено. Накрая Той засвири нова мелодия, нежен мотив, и каза, че е песента на скръбта и радостта.

Даде ни думите:

Песен на двете сестри - Скръбта и Радостта
Аз нося скръбта си с радост в живота.
Тя ми е блага другарка
Що добре ме учи.
Макар и безспирно да пъшкам,
Тя кротко напред ме води
И сладки думи ми говори
За свойта сестра Радост,
Която с радост ще ме посрещне.
Трепна за пръв път тогава моето сърце,
когато чух за мойта сестра Радост.

(Забележка: Публикувана е в "Песни на Учителя: съставена от Мария Тодорова нас. 153. За нея виж "Изгревът" т. I, с. 171-172;

Ние скоро я научихме, но Учителят каза: "Ще й ушием дрехи за в бъдеще. Сега имаме елементите. Тази е дълга песен. Работете върху нея още. Една песен трябва да мине през пролетта, лятото, есента и зимата. Пролетта е детството, лятото е юношеството, есента - зрялата възраст, а зимата - старостта, и трябва отново да се яви през пролетта."

Учителят ни раздаде сочен пъпеш и каза: "На ония, които са слушали". Бяхме трима души в стаята, но имах чувството, че сме хиляди.

В кои ли дни от земния си живот ще изпитаме възторга от реализираната идея на Учителя, която Той проектира този ден с такава радост и победоносни химни. Не беше ли тази последната симфония на Учителя, която възвести победата на радостта, братството и светлината, както Бетовен в деветата си, последна симфония, с "Химна на радостта"? Не ни ли подготвяше Той за предстоящата скръб, която трябваше да понесем с радост? Наистина, това беден на велико разрешение, на най-голямото противоречие, в което предстоеше да изпаднем. Песен за скръбта -последна песен.

В.К.: На с. 29 долу: "Бяхме трима в стаята." Весела: Да. В.К.: Значи вие сте била, още една сестра и Учителя. Весела: И Учителят влезе. В.К.: Сега, тази песен на двете сестри "Скръбта и радостта", нотирана ли е? Весела: Да, тя е в книгата с песни от Учителя. В.К.: Има я, да.