270. Когато аз напусна земята ще ви оставя един извор

Завършихме работата по извора в края на юли. Един ден Учителят ме заведе при него и каза: "Сега всички неща в света ще станат тъй, както тук направихме всичко. Нашите енергии отидоха в света и работят - водата от извора тръгна на път."

Учителят помоли един брат да ни фотографира - Владо и мен на извора, което той веднага изпълни. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXII, снимка № 102)

В древността са вярвали, че написаното на камък се сбъдва. Записа се и сега на камък съдържанието на Новия живот, който иде да замести един стар изчерпан отживял порядък - порядъкът на тъмните сили, които от хиляди години управляват земята и създадоха най-големите нещастия на човека. Както Зорницата блести на небето, така ще блестят през вековете невидимите с просто око думи на камъка: Чистота, Вечно обновление-проявеният, новият човек. Петте добродетели, силата, която вечно дава Любовта. Сплотеност в Доброто, победа на Духовното начало. Сега светлината написа на камъка своя вечен завет, своя неизлечим печат. Сега се роди една идея в камък и вода - и стана плът и кръв на земята. Тя не може да не стане плът и кръв и в душите, умовете и сърцата на човеците, които жадуват за Истината.

Великият Учител завърши една велика работа в малкото селце Мърчаево, като го преобрази в Светляево. Преди години Той бе казал в една беседа: "Когато аз напусна земята, ще ви оставя един извор." Той ни остави Вечния извор на Словото Божие и много планински извори, от които този в Светляво беше последният печат на обещанието Му.

В.К.: Сега друг въпрос. Вие имате някои снимки, с Владо имате снимки. Аз съм ви виждал на тази снимка с Учителя. Весела: Да, на изворчето ни фотографираха, когато направихме изворчето Учителят извика д-р Жеков и каза: "Сега ще снемеш тези двама, които направиха изворчето". Владо седна на първото стъпало, на Доброто, а аз на другия край клекнах с една каничка в ръка да покажа работата, която съм работила - чистила извора. И погледнахме към камерата и дойдоха няколко братя и сестри и поискаха и те да се снемат. А Учителят се обърна каза: "Не, каза, никой няма да се фотографира. Когато царя и царицата се фотографират, никой няма да влиза в снимката." В.К.: Хе-хе, царят и царицата. Понеже вие сте направили извора. Весела: Ние сме направили извора, който го направи, той е цар. Цар и царица. Господар е този, който върши работата, той е именно слуга, слугата е цар, и слугинята е царица, според Учителя. Възвишените духове, казва, служат, те не са господари, те служат. И ние понеже слугувахме там, аз бях точно девет месеца - от 18 януари до 18 октомври. И си отидох, извикаха ме от колежа и заминах. На следния ден Учителят е заминал. Така че точно девет месеца.