215. Човекът е предметно учение за ангелите

На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми. Казах това на Учителя в частен разговор и Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите.

Когато решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението. Каквото е необходимо вземи, дай и отминавай. Не спирай дълго. Злото е твърдо, то се топи и изчезва от огъня на Любовта."

На 10 ноември Учителят нарисува на черната дъска квадрат с ъгъла нагоре и тегли една хоризонтална черта по средата му.

"Горната част - триъгълник, е дур, /Мажор - музикален термин./ а долната мол. /Минор - музикален термин/

Това е пътя, по който човек се развива.

Дур е радост, светлина, а мол - скръб, страдание. Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - Божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите."

Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите са по-сериозни и еднозначещи. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения.

Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията.

Донка да не живее все с миналото, а да учи Новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото."

В.К.: Баща ти среща ли се с Учителят? Весела: А когато моя баща, като студент се връщал от Цариград през Варна с парахода, както вървял по пътя, срещнал го Учителя и го спрял и почнал да му говори. И това, което му казал е: "Вие трябва да ядете ябълки". И майка ми разправяше, че срещнал Учителя, който му казал, че трябва да яде ябълки. Всяка есен татко купуваше един грамаден сандък, в слама ги нареждаше по редове и ги проверяваше през една-две седмици и винаги ядеше ябълки. А Учителят ми каза: "Трябваше да промени сърцето си. Затова го взеха, и че нямаше работа за него на земята." Той е силен дух, който не му е било времето. В.К.: Да, не му е било времето. Весела: Дошъл е много рано на земята.