202. Странник съм този свят

Годините ми с Учителя бяха неземно щастие и сред най-тежките ми страдания. Всеки Негов поглед, всяко Негово движение излъчваше Любов. Той бе въплъщение на небесната красота и святост. Колко е щастлив народа ми, че Този Велик Пратеник на небето го посети! Много българи не Го приеха и не Го признаха. Той остана скрит и незнаен за този свят. Затова пееше тихо една незабравима песен: "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мен. Аз отправям своята благодарност към Тебе; на Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Учителят избягваше популяризация, защото за огромната Му работа да сваля Божествената Мъдрост, не Му бяха нужни много хора и шум.

"Сега България е в своя златен век. Тя кредитира народите. След нея Русия ще влезе в златния век. После другите народи ще кредитират България."

"Блажен народ, който има привилегията, която се дава веднъж на 2000 години на земята, но отговорен и задължен да направи това богатство достояние на всички народи.

Светлото Слово Божие, което се изливаше като кристален планински извор в течение на половин век, окъпа цялото човечество и го подготви за това, което предстои да дойде.

Осем хиляди адепти ще слязат на земята и ще я претворят. С високите си вибрации, с мощната си Любов и светлина, те ще превърнат земята в рай. Предвестникът на Новата епоха дойде и възвести това, което ще стане. Времето е близо, пред прага сме."