189. Как бяха дадени думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията

След една беседа, на която Учителят бе дал следния завършек: "Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила", ми дойде идеята да напиша думи за упражненията "Слънчеви лъчи" и да ги пеем. (Забележка: В момента издирваме беседата от коя дата и година е.) Отидох на полянката и вдъхновено започнах да ги пиша. Но реших, че най-напред трябва да питам Учителя дали е съгласен да напиша стиховете. Той одобри идеята и аз седнах сред полянката на Изгрева и започнах да пиша. Думите идваха леко, ритмично. Ето ги:

Зора се е чудна зазорила,
тя живота нов е проявила,
слънчев танец в планината заиграваме
и задружно ний запяваме
слънчевите песни.
Те сърцата ни разтварят за лъчите,
слънцето ни проговаря чрез игрите,
нов живот ни то дарява, нова светлина,
скърби земни разтопява
в свойта топлина.
Вярна стъпка ти вземи,
светла мисъл приеми,
тя живот ще ти дари,
радост нова и красиви бъднини
ще изгради.
Все напред в строен ред,
смело ний тръгваме напред,
към живот чист и нов,
мощен зов пращаме навред:
"Иде веч в света
братство и Любов".
В нашата земя, нов живот кога изгрее
всичко живо ще запее за слънцето,
в знание, Любов и свобода
всеки ще живее.
Пътят нов е готов
от кръга тесен излезни,
към върха, към възход
в дружен ход
смело днес тръгни,
горе те зоват светли висини,
ти към свобода пътя поеми."

Прочетох думите на Учителя, след като ги написах и Той ми каза да ги дам за печат. Много бях щастлива, че ми дадоха възможност да направя малък принос към братския живот.