188. Музиката, която имаме е проявление на живота

На 17 април 1942 г. Учителят държа една изключително музикална беседа. Ето някои мисли от нея, които съм записала: "Първото нещо, гениалният ученик трябва да намери Учителя си по музика. Гениалният ученик само при Учителя си може да се прояви. Ти, като вярваш в Бога, ще се проявиш. Като вярваш в Бога, да има постижения. Реалността в живота наричам хляб. Като го ядеш, то е реалност. Радостта в живота седи в постоянното проявяване на реалността в нас. Ти не можеш да живееш, ако реалността не се проявява в теб. Люби, за да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, ти приемаш живота.

Любовта се проявява като живот. Ти като даваш реалността да се проявява чрез тебе, тя се проявява като живот.

Животът като се прояви, той се проявява като мисъл.

Проявеният живот е музика.

Проявената Любов е живот.

Музиката, която имаме, е проявление на живота. Музиката, която имаме, е сила. Туй, което пеем, ще се прояви като сила. Сиромахът е певец, който не е пял. Музиката има същата гама на светлината, само че тя е възвишена музика на ангелите. Всичките ни болки се дължат на неправилно пеене, неправилно мислене, неправилно чувствуване и постъпване. Дойде ли Любовта в живота, всичко ще дойде. Не дойде ли, всичко е безпредметно. Като кажем "Бог" да почувстваш, че само Той като присъства, всичко ще стане от тебе.

Под основен тон разбирам всичко туй, от което всичко идва. Основното, то е Божественото. Като кажеш "за Бога", то е основа за всичко. Само като помислиш за Името Божие, всичко в теб да се смени. Когато възприемем една мисъл, тъй както трябва и извадим онази енергия, която тя съдържа, туй е правия процес. Желанието също - възприемеш го както трябва, задържиш го колкото трябва и извадиш оная енергия, която е потребна от туй желание. Желанията в човека идат тъй, както светлината иде. Реалното в живота не седи дълго време. То е един малък момент. Не иска тя да задържите нещата повече, отколкото трябва. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако Любовта не те е подбудила, ако Мъдростта не е внесла светлина и ако Истината в тебе не е внесла свобода. Любовта, Мъдростта и Истината трябва да внесат нещо в теб.

Аз турям Любовта като основен тон, семето, което е посято. Мъдростта -това е цвета, който е цъфнал, а Истината е плода, който е узрял. Ти узрелият плод трябва да го опиташ. Това, което опитваш, то е реалното. Само като узрее плода, го възприемаш. Тогава ще живееш. Ако създадеш храна за Господа, Който живее в тебе, ще живееш. Ти като работиш за Господа и Той работи за тебе, ти работиш отвън, Господ работи отвътре. Туй, което работи отвън и отвътре, то се постига. Да имаш светлина и сам да светиш. Ако ти не си светлина, как ще четеш?

Имайте една идея, която да сменя вашите състояния. Щом дойде Любовта, да сте готови заради нея да направите всички жертви. Когато дойде Любовта, да бъдеш готов да й станеш слуга - каквото иска от теб, да го направиш. Никога да не откажеш на онова, което иска от тебе. Тя ще поиска толкоз малко, че ще ти се види смешно с такива детски работи да се занимава.

Ако чрез пеенето на гениалния певец не иде Любовта, никакъв гениален певец не е. Ако станем проводници на Любовта в света, то е гениалност. Гениалните хора са проводници на великото благо в живота. Здравословното състояние на човека зависи от гениалността. Да бъдеш гениален, талантлив и обикновен човек едновременно. Обикновен на физическото поле, талантлив в духовния свят и гениален в Божествения свят. Когато геният е в Божествения свят, талантливия в духовния свят, а обикновения на земята, това е нормалното положение. Човек, като види Любовта, да забрави всички ония нещастия, да стане щастлив. Всяка идея, която може да ни възвърне естественото положение, което имаме, е от Бога.

Ако само един от вас приложи туй, което днес ви говорих, светът щастлив ще бъде."