176. Противоречията ми са в духовния свят

На 1 ноември 1941 г. се назначих за прогимназиална учителка в село Сирищник, Радомирско, където работих една година. Селото е на 12 км от железопътната гара и трябваше да превозя багажа си с конска каруца. Денят бе мрачен и ръмеше дъжд. Спрях в първата къща в селото, защото не познавах никого там и хората любезно ме приеха. Седнах край запаленото огнище и тежка мъка ми сви сърцето. Селото бе в една тясна котловина, прихлупено от тъмни облаци и не вещаеше нищо добро. Имах желание веднага да се върна, но стопаните ме успокоиха, че ще ми намерят хубава стая в попската къща, та да остана. И наистина, високо до чардака имаше една просторна стая, в която се настаних.

Училището бе малка схлупена сграда с четири стаи и малък двор. Намерих децата затворени, бедни и нерадостни. Имах широко поле за работа. Децата трябва да бъдат радостни и пълни с импулс за живот. Започнах да ги уча песни - мелодии от Учителя, с някои думи, които съчинявахме заедно в клас. При всяко влизане след междучасията ги нареждах по двама и ги карах дружно да пеят. Подготвих пиески и програми с тях и децата оживяха.

Инспекторът ги намери съвсем променени. Радвах се, че можех да приложа методите на Новото Учение там и да работя над тия изостанали душички, които живееха при много примитивни условия. Същият месец получих писмо от брат Гавраил, в което ми пишеше, че имал разговор с Учителя за мен и Учителят му казал: "Пишете й за музиката, за красивата страна на живота, за положителното. Тя е много чувствителна и лесно се тонира от средата. Кажете й да не ходи боса в циганското тръне. Точно тук стои същественото в ограниченото и разширеното съзнание. Светлината е, която дава растежна формите. Щом има тя повече светлина и вижда и усеща, че краката й се набиват от тези тръне, нека се обуе. Тогаз тя ще бъде свободна. Тя е наследила много хубави качества от баща си, но трябва да регулира разумно личните си чувства. Спънките, спирачките и противоречията са й в духовния свят. Когато трябва да се реализира нещо хубаво, разумно, хармонично и трайно, ще се явят пречки на физическия свят. Ако там човек се справи, обаждат се от духовния свят."

В.К.: На с. 154 Учителят ви дава защо имате пречки. Ту горе, ту долу. Този квадрат, който го имате в хороскопа, трябва да се разреши или горе или долу. Разрешението на квадрата е в центъра, някой път в успоредните линии. Тук се споменава, че не трябва да ходите боса в циганско тръне. Весела: Което означава, че условията ми са много лоши. Външните условия. Аз съм попаднала в село Сирищник между много изостанали хора, които не прилагат добродетелите в живота си, а които живеят егоистично, които правят пакост на другите хора за собствено издигане. И аз там получих един много тежък урок. Един от учителите беше писал в министерството за мен, вероятно, че аз съм тайна агентка на комунистите, защото аз превеждах беседи на Учителя и все пишех. И той мисли, че аз съм се скрила в селото и идва инспектор да ме инспектира. И среща свещеника, а аз идвах с майка ми тогава пролетта, и пита за мен, а той казва: Ами тя трябва да надене расото, рекох, тя е тука християнка, облича бедните деца. И инспекторът се почудил каква християнка съм и аз щом слизам от кабриолета ме вкарва в училището да ме инспектира. И децата пяха и той каза: това чудеса сте направили в това училище.

В.К.: Вие ги накарахте да изпеят някои песни? Весела: Пяха. "Рано сутрин", "Слънчевите лъчи", изобщо пяха, пяха, просто като ангели. Радостни бяха децата. Там просто едно бедно училище, бедни, смазани, мизерия. Значи той се слиса и писа: Обича децата с божествено откровение и те отговарят със същото. Не писа в ревизионния лист, а аз веднага си дадох оставката. Събрах ги и казах: Аз ви третирах като братя, а вие правите такива доноси. Извиках инспектора в квартирата си и той видя, че превеждам беседите на Учителя. В.К.: И вече Учителят какво каза във връзка с това, че вие напуснахте? Споделихте ли с него? Весела: Ами аз се върнах и той се усмихна така и каза: "Опитност, рекох". Тежка опитност имах там. В циганското тръне. Гавраил ми писа. Да се обуя, значи аз да се стегна, да се оградя вътрешно, да се организирам, да не се подавам на злото. Да не ме руши злото. Това е.