168. Изкачване на Черни връх

Запитах младежите дали имат намерение да се качват на върха веднага, но те отговориха уклончиво. Сама не смеех да тръгна, защото рано се здрачаваше и имаше мъгла. Обхвана ме тежко настроение. Какво щях да правя сама на хижа "Алеко"? Беше немислимо. По едно време един от младежите стана и подкани другарите си да тръгнат. Те веднага се съгласиха. Стана ми ясно, че Учителят ми създава условия да се изкача на върха същата вечер. Помолих ги, ако нямат нищо против, да вървя на разстояние след тях нагоре и те се съгласиха. Мъглата беше гъста и движението по нервния път не бе лесна работа. Те спираха от време на време и подвикваха да разберат дали вървя след тях, и не съм ли се загубила някъде. Мъглата беше почти непрогледна, но когато видях наблизо светлинка от хижата на върха, се успокоих. Влязох в малката стая, в която имаше два етажа нарове за туристи, а до малка маса под лампената светлина бе седнал Учителят с двама братя. Поздравих и се упътих към Него да Му целуна ръка. Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза "Аврам се прибра при своите си". Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителят. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. Също като някое малко дете, което вижда майка си. Учителят се прибра в стаята на хижаря за нощта с брат Неделчо. Останах сама на горния нар и дълго време не можех да заспя. Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение. Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост. Рано сутринта станах за изгрев слънце и беседа. На площадката пред хижата срещнах Учителя. Той ми каза: "Добре направихте, че дойдохте".