167. На път за хижа "Алеко"

Незабравимо ще остане преживяването ми три дни с Учителя на Черни връх в началото на есента. На концерта на 22 септември вечерта изпълних кантата "Хвала на Любовта" като сама си акомпанирах на пиано. Преживях голямо притеснение преди и през време на изпълнението й, защото чувствах недоволството на някои сестри и братя. Когато завърших, останах на сцената зад пианото и изчаках да излязат всички, тъй като моя номер бе последен. Когато бай Ради влезе да угаси лампите на салона, аз изтичах навън, като смятах, че всички са се вече отдалечили. Но за моя изненада Учителят стоеше на долното стъпало на дървената стълба, която води към стаята Му и ме чакаше. Вдигнах ръка за поздрав и Той ме поздрави. Целунах Му ръка и Той с одобрителен поглед, без нищо да ми каже, ме изпрати. На другата сутрин рано се запътих към Изгрева, имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми, че Той е тръгнал рано за хижа "Алеко" на Витоша. Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата. В планината имаше гъста мъгла. Седнах на един камък и се помолих, ако е определено да намеря горе Учителя, да се вдигне мъглата и видя пътя. След малко се появи голям процеп в мъглата и ми показа пътя на доста голямо разстояние. Вървях ободрена и в очакване да стигна горе преди здрачаване. Мъглата пак покри планинския склон, но бях ориентирана и нямаше опасност да загубя пътя, който бе доста стръмен и каменист. Когато стигнах хижа "Алеко", намерих хола празен. Нямаше жив човек в хижата. Седнах на една маса и зачаках. Влязоха трима младежи и заиграха на табла. Времето напредваше, а на мен ми предстоеше изкачване на Черни връх, където беше Учителят.

В.К.: Така. На с. 142 спомените за Черни връх на 22 септември, от коя година са? Весела: 1942 година. В.К.: 1942 г. ли е? Весела: Ами сигурно. В.К.: За мъглата. Защото оная снимка, която имате с Учителя на Черни връх горе, вие, брат Боев, Борис, е от 1942 г. Весела: Значи, 1942 г. В.К.: Значи това е същата година, така ли? Весела: Така мисля.