143. Тялото е струна на духа

На 3 октомври 1940г. сутринта имах частен разговор с Учителя. Ето какво ми каза Той:  "Можеш да съпроводиш някого с мисълта си, или и ти да отидеш с него. Можеш да му дадеш една книга, да го облечеш, или да му дадеш една кошница с плодове. Ако можеш всичко това да направиш едновременно, това е цялостност - и сам да отидеш с него. После той да направи същото към теб. Любовта има две врати - от едната влиза, от другата излиза. Това е приемане и предаване на Любовта. Тя като влезе, ти ще я приемеш, и като излиза тя, ще те заведе при тези, с които ще те запознае, а като че ли това от теб излиза, така ще ти се стори. Някой като те обича, цени и се интересувай от процеса на любовта, който става в него. Той е процес, в който хиляди участват и ти ако не го цениш, туряш препятствие на самия процес. Бог се проявява в този процес, цени го.

Ние се занимаваме с елементарното проучване и проявление на Любовта, искаме да я осезаем физически.

Ние сме струна на Духа, човек като свири на цигулка от него излиза музиката, влиза в струната и създава известни трептения, които чрез въздуха се предават - въздухът е среда на тези трептения и за предаване. Тялото е струна на духа. Човек може, каквото музикално парче поиска, да изсвири. Ще свири на стомаха си, на дишането, на мисленето. Да е музикант човек.

Цветовете са признак, че човек е влязъл в един умствен свят на пречупване на светлината. Багри дава само мисълта, тя има бял цвят - синтетичен, а сърцето има червен цвят. Мисълта дава формите, а духовния свят - съдържанието, та белият цвят от само себе си нищо не може да представи ясно, идва тогава другият - червеният цвят и заедно работят Човек по-голямата част от живота си преминава в чистене от утайки на миналото - мътната вода трябва да се филтрира.

Да изучаваме природата - растенията от въглеродния двуокис се хранят и ние ще трябва да се научим от въглеродния двуокис да вадим храна.

Сега в духовния свят много ядем. Правим 20 вдишки на една минута, а трябва две вдишки и две издишки на една минута да правим. Животните ядат цял ден, човек яде три пъти на ден, а колкото по-напредва, по-рядко става храната му Та в дишането сме бързи и затова ни липсва търпение.

Учителят дава най-хубавата тема на ученика, а той трябва да я развие по най- хубав начин и после идва третото - той ще я прочете.

Истина е това, което постоянно освобождава човека, а не това, което един път го освободи, а друг път го зароби.

Духът се проявява, а ние сме струна на духа - да свирим!"