133. Малкото и голямото са едно пред Бога

Често пъти, като се разхождахме из градините на Изгрева, ни срещаше Учителят и ни заговаряше. Веднъж, като се връщах от полянката, спрях на чешмата със Зодиака в боровата горичка, където Учителят заприказва една малка група ученици: "Любовта изпраща сестра си скръбта - страданието, да разоре почвата, тогава тя да дойде. Когато житното зърно се посее в земята, то да не мисли, че е само. Хората живеят във форми, изгубили своето съдържание - в архаични форми. Човек е стара книга, от създание Битието, има да чете много и много да учи.

Когато много те обичат, натежава ти. Като ти даде Любовта една дреха, дай я на друг. Ти запази оная, първата дрешка, с която си се родил. Това значи, ако не се смалите, като деца, не ще влезете в Царството Божие. Не пази труфилата - многото дрехи. Някой те обикне, а ти после искаш повече да те обича, но любовта намалява. Ти трябва да живееш с първия момент на любовта му.

Някой го заставят да учи материята за трети клас. Трябва да я учи. Бог като ти даде нещо малко, то е равносилно на нещо много голямо. Така малкото и голямото са едно пред Бога, Той еднакво се проявява в двете Дали цялата земя ще владееш или едно малко парче, равносилно е. Ако при едно нещо светлината не се увеличава, топлината не се увеличава и силата не расте, то не е извършено във вярата, по закона й. Слънцето сърди ли се, че не го разбираме? Защо ние тогава скърбим, че не ни разбират?"