131. Сега слизат съвършените души, за да опитат човешкото страдание

През юли 1940 г. направихме дълга екскурзия с Учителя до връх Мусала. Бях ходила на върха още в 1934 г., но този път се почувствах щастлива, че го изкачвам с Учителя. През няколкото дни горе чухме чудни слова, но незабравимо остава ранното ни изкачване от хижа "Мусала" до върха преди изгрев слънце. Името на върха е "място на Бога" и когато наближавахме края на изкачването вървях близо зад Учителя, който каза: "Отиваме при Господа". Той вървеше бързо, без запъхтяване, с леките стъпки на младеж. Когато слизахме, останахме да прекараме нощта до мостчето на една малка полянка сред клековете. Направиха малка палатка за Учителя и накладоха голям огън от сухи клекове. Насядали около огъня дълго слушахме Словото на Учителя:

"Има един, Който ви обича, без да ви изгаря. В миналото сте горени много пъти, написали сте много книги и драми за любовта си, но сега ще обичате по нов начин. Ще обичате без изисквания, или ограничения, свободно ще обичате и ще обичате всички неща и всички хора, но най-много вашия Баща - Бога. Тези дърва, когато бяха живи дървета, горяха без да изгарят, а сега изгарят и се връщат в своя източник, от който са излезли, те се жертват за нас. Те ни предават сега своята любов. Обичайте като чистия ручей, който вечно дава и пее. Давайте на жадните, не се страхувайте да им дадете най-хубавото, което имате, защото когато раздадете всичко, съда ви ще се напълни с жива вода, която никога няма да се изчерпи."

Със затаен дъх слушахме Словото на Любовта, а сякаш и цялата природа се бе вслушала в него. Вятърът престана да повява, облаците се вдигнаха и ясното небе, осеяно с блестящи звезди, се показа над нас. Пяхме песни до късно вечерта и се чувствахме в райската градина.

"Сега слизат съвършените души да опитат човешкото страдание Те не носят своя товар, а товара на другите. Христос се пожертва за Любовта, но умря ли Той? Кръстът се прослави много повече от великата Римска империя. Оставате старото зад вас, живейте в новото, което Бог ви изпраща днес. Днес е важен, а не вчера. Днес условията ви са тежки и отрицателни, но бъдещето е светло. Ще имате добри условия да проявите доброто. Животът е пълен с блага, но вие минавате през него, без да видите най-голямото благо, което е пред вас." Учителят си легна в малката отворена палатка, а аз, облегната на един дънер до входа й, дълго седях загледана в буйния планински огън и преживявах неземно щастие от Словото, обстановката и близостта на Учителя. Същата вечер Учителят ми каза да опиша в едно стихотворение преживяното и аз написах на английски стихотворението "Здрач в планината". /Из стихосбирката "Woman Eternal" ("Вечната жена") - неизд./ Написах също цяла серия стихотворения за Рила и Учителя в планината.