95. Довърших поемата на баща ми

Целунах ръката на Учителя и горещо Му благодарих за безценното богатство, което ми даде на Рила. Окрилена, но тъжна при раздялата, се спуснах в Сапарева баня, придружена от брат Крум Въжаров, който бе най-големия планинар и помощник при всичките ни лагерувания в планината.

В дневника ми пише: "Неописуем мир и нежност изпълнят сърцето ми. Чувствам непрестанно присъствието на Учителя. Сънувам само, че работя с Учителя и Той се стреми да ми покаже как се работи с любов."

Поемата на баща ми "Химнът на мировете" бе останала недовършена на 25 октомври 1922 година, когато той напусна земята. Тя трябваше да завърши с пет върха, от които той бе написал стиховете за Голгота и Олимп. Седнах да довърша работата му и до 9 август написах последните три стихотворения - "Синай", "Арарат" и "Тавор".