72. Да се освободим от старите си заблуждения

Огромна работа ни предстои, за да се очистим и освободим от всичките си стари заблуждения, от ненужния си умствен и духовен багаж. Ние задържаме мисли и идеи, прашасали от времето, в главите си не оставяме място за нищо ново в нас. Живеем с догми и канони, с корони и патрахили, със жезли и тамяни. А Творческото Начало в природата ежеминутно изпраща нови форми на мисълта, на чувствата и на постъпките ни. В нас нещо постоянно ни коригира и подтиква да променим мислите и отношенията си към всичко, да си създадем нов вид отношения към живите твари на вселената. Като грешиш, нещо ти казва, че си сгрешил, като паднеш, нещо ти казва: "Няма нищо, ще се поправи всичко". Това е гласът на Творческото Начало в съзнанието ни, което поправя живота ни. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. "Ще запиша закона си в сърцата им." Вслушването в този глас е необходимост в живота.

А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта! Учителят бе по-нежен от пролетно ухание, по-чутък от изтънчен музикант към тоновете. Нашите скърби намираха отглас в душата Му, като ехо в планината. Той всичко знаеше и познаваше най-тънките ни душевни вълнения. Те затрептяваха върху кристално гладката повърхност на космичното Му съзнание. Утеха и насърчение бяха думите му към скърбящите - целебен балсам имаше Той за всички рани. Когато дъждовните капки блестяха по връхната Му дреха и някой понечи да ги изтрие с дланта си, Той се отдръпна с молба: "Не махайте моите любими росни капки. Те носят чистотата на небето". Той трептеше от любов към всяко живо растение, цветче, тревичка. Горе под високия връх, спрял край синьото езеро над две хиляди метра височина, Той говори за малкия стрък и даде на всеки по едно стръкче трева. Той съзерцаваше всяко най-малко творение с безкрайна любов. "Вижте, паякът е научил един чуден занаят. Никой не може да тъче по-фина мрежа от него. Майстор-тъкач е той. Всяко същество е изучило и развило поне едно качество. Паякът тъче, мравката все пренася нещо в мравуняка. Користолюбива е тя. Пеперудата обича да показва пъстрите си крилца, които е изработила. Как кокетно се върти тя като спре на някое цветче или лист. Животните са изработили търпението. Те носят тежките си товари безропотно. Светулката си осветява пътя, а цветята разнасят ухание. Колкото повече страда едно възвишено същество, слязло в материята, толкова по-силно и нежно ухание излъчва то. Лозата е ангел, дошъл на земята да научи хората на безкористие. Те й режат ръцете и косите, но тя ражда сладки плодове. Плодните дървета ни обичат. Бог ни люби чрез цялата природа. Въздухът, който вдишваме, е изпълнен с Неговата мисъл и Любов; водата, която пием, е носителка на Неговия живот; земята на която ходим, е разумно същество, което ни услужва, създава ни условия да живеем като нея - тя като кораб ни пренася, докато стигнем пристанището. Бог може да прояви Любовта си към нас по безброй начини. Ако си гладен, Той може да ти донесе хляб чрез някое малко същество. Ако си залутан, може да ти покаже пътя чрез някое птиче. Чудни са пътищата на Бога. За да повдигне една душа, Той може да направи чудо, което да изглежда като нещо в реда на нещата: