53. На театър с бившата ми учителка от Ловеч мисис Рийвз

През една зимна ваканция ме покани бившата ми учителка от пансиона мисис Рийвз, която бе на специализация в Колумбийския университет в града Ню Йорк.

Бе студена зима, а аз пристигнах там с жарсено бельо и гумиран шлифер. Тя отвори уста от изумление, когато видя с какви дрехи щях да прекарам най- студените дни във ветровития, леден Ню Йорк. Веднага извади топло бельо и ме накара да го облека. Мисис Рийвз бе жена с богато духовно съдържание. В пансиона тя всади в нас стремеж към духовни идеали. Всеки петък вечер ни говореше в малкия хол в американското здание на разни теми. Слушах я със зейнала уста. Поправях й години наред тетрадките по английски и тя ми беше идеал в живота. Обичах я с цялата си душа. Сега, когато ме покани, веднага отидох в големия град и се радвах, че отново ще бъда с близък човек. Тя живееше в квартала Бруклин, отдалечен от центъра на града. Започна да ме води на театър почти всяка вечер и имах щастието да чуя няколко Шекспирови трагедии с известния тогава актьор Фриц Либер. Затрогваща игра, която става незабравима. Близо до нейния дом живееше един от драматичната трупа, която заварих в дома на Търнър при пристигането в Кантон. Леон бе проповедник в една от бруклинските църкви. Покани ме да говоря за България и да пея, след което слушателите събраха една малка сума като коледен подарък. Леон щеше да се жени за красавица от Скандинавия - Астрид, която ми се видя неземна хубавица. Самият той бе хубав човек с благородно сърце. Слушах операта "Фауст", с италианска примадона, и през цялото време тръпки пълзяха по гръбнака ми от вълнение. За пръв път в живота си чувах изящно пеене, което остана незабравимо.