25. Мис Блякбърн подарява палто и обувки на бедната пансионерка

В двора имаше още едно двуетажно здание - жилището на американските мисионерки - учителки и директорка. Заведоха ме при директорката - мила, сбръчкана старица с побелели коси - мис Блякбърн, която същата есен напускаше пансиона, за да не се върне никога вече, с дългогодишната си приятелка мис Дейвис, също побеляла, но висока, снажна жена. Мис Блякбърн ме посрещна сърдечно. Заговори ми на хубав български език: "А, вие сте новата ни стипендиантка, изпратена от доктор и мисис Каунт." Погледна ме надеждно и ме попита имам ли униформени дрехи. Отговорих, че майка ми ще ми прати по-нататък необходимото, тъй като не е успяла да ме набави всичко наведнъж. Тя се усмихна и влезе в другата стая. Оттам изнесе тъмносиньо американско палто и чифт високи, черни обувки с връзки. Подаде ми ги и ми каза, че ми ги подарява. Бях учудена, смаяна от тази неочаквана любезност Благодарих й сърдечно и изтичах в стаята да обуя обувките. Бяха от мека черна кожа, точно по краката ми. А палтото се нуждаеше само от скъсяване. Почувствувах се неизказано щастлива. Веднага писах на мама да не се тревожи за палто и високи обувки. От самото начало почувствах, че няма да бъда вече в тежест на мама. Тук се задоволяваха всичките ми нужди и на нея щеше да е по-леко без мен. Пари нямаше да й искам, защото ми дадоха учебници.