24. Първата закуска в ниската трапезария

Силен шум от звънец ме събуди. Беше тъмно. Защо бие звънец посред нощ? Никой не мърдаше в леглата. Звънецът биеше дълго, безкрайно дълго! Това бе някаква манастирска камбана, която нямаше намерение да спре никога. Обаче, богомолките не мърдаха от леглата си. Аз стоях с опулени очи в мрака и се чудех какво да правя. Какво означаваше този зловещ камбанен звън? Изведнъж пердето силно се дръпна и на вратата се показа стара жена с бели разплетени коси, по бяла нощница. С неистов вик тя се спусна към едно легло, бързо дръпна юргана и момичето скочи като уплашено. - "Още ли ще се излежавате! Скоро всички ставайте! След десет минути е закуската!"

Та нима било сутрин? Всички бързо наскачаха. Скочих и се заобличах и аз. Плиснах си на очите и подгоних побегналите към трапезарията момичета. Долу в сутерена в една голяма стая бе трапезарията. Всички застанахме прави около масите, даде се акорд на пианото и се запя молитвена песен. Слушах като замаяна. Пееха, преди да се хранят. Щом завърши песента, затропаха столове и всички седнахме. На масата имаше бяла, чугунена кана с топло мляко и осем купички. Всяка получи по една купичка мляко без захар и парче хляб. Солницата тръгна от ръка на ръка - слагаха сол в млякото. Аз направих същото, но млякото сякаш спираше на гърлото ми. За пръв път пих мляко със сол. Излязох от ниската трапезария в двор, от който се виждаше отсрещния висок хълм със стена от сиви скали като корона на върха му. Долу се виеше сребристия Осъм, над който се простираше стар, покрит мост с мозайка от ръждиви ламаринки за покрив.