5. Д-р Йустина Халачева

През 1909 година Димитър се завръща в Свищов, заедно със съпругата си Д-р Иустина Разворович, също зъболекарка и негова състудентка. Тя е родена в град Киев през 1885 година. Произхожда от заможно, интелигентно семейство. Баща й е бил свещеник в град Киев. Била е музикална, свирила е на пиано и в Свищов с кораб донасят собственото й пиано. Владее френски език, чете руска и френска литература, бързо научава и български език. Идвайки в Свищов, семейството се настанява в хубава едноетажна къща срещу Търговската гимназия, където разкриват и зъболекарския си кабинет. Те са първите дипломирани зъболекари в града.

Д-р Йустина Халачева разказва как е попаднала на Словото на Учителя: - Родена съм през 1885 г. в Киев, по народност рускиня. Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и се настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство.

Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714]

Промяната, която настъпва в живота на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г. :

"Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."