6.9. Сестрата на Учителя [1]

Български бранител (Бургас), Г. XI,

бр. 121/22 (I-II.1941), с. 5-6.

М. Марков

"... Но едно е потребно, и Мария
избра добрата част - Исус."
(Лук. 10:42)

Вестниците просто отбелязаха, че Мария Пенкова Стамова почина на 24 декември 1940 г. И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега.

Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там.

До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.

- Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя.

От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов.

- Е, как станахте евангелистка, щом баща ви е бил православен свещеник? -съм я запитвал.

И тя с чувство на засвидетелствуване вярата си в Христа почваше увлекателно да разправя как мъжът й обичал да си попийва, челядта й едва могла да се препитава и тя намерила утеха и подтик за трезва борба единствено при евангелистите. Става първата приета и вписана членка и когато владиката се научава, че дъщерята на поп Константин Дъновски станала протестантка, викали я пред цял съвет от свещеници начело с приснопаметния дядо Симеона, но тя казала: "Когато аз чезнех в мъка и мъжът ми беше пиян, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? - Не! Единствената утеха намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха кураж да се боря за децата си и да направя мъжа си също трезвен. А те четат същото Евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа. Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее!" - С тия думи тя напуснала "съдебната" зала и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеника му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, обаче, когато той сам изпитал от колеги много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си.

След тоя "изпит" домът й бил открито обявен за евангелски дом. Малкият й брат Петър, бъдещият реформатор, я последвал и както ще видим, станал дори евангелски проповедник (виж подробно "Български бранител" бр. 106/7-110).

Аз много любопитствувах да узная от с. Мария нещо за детството на Учителя. Седнали пред палатката й на Изгрева край София преди две години, през лятото, когато бяха дошли много чужденци и посетиха Братството чак при 7-те Рилски езера, ние си приказвахме изключително около личността на г-н Дънов. Тя виждаше в него чист, верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си проповедник на евангелските истини, предадени по особен начин. Тя се гордееше някак си, че още на времето си Граблашевци, Бъчваровци и пр. наричали Дънова философ.

- Е, такива сме си, на - философи. . . По цял ден стои вкъщи и все чете, чете - още от дете си е такъв. Негови другари ще ходят да играят, а той или ще свири на цигулка или ще чете. На цигулка сам се научи да свири.

Когато били на село, дошли свати да й искат ръката за някого си - зер попска щерка е - "Но аз, рече тя, не го искам и от двора по стълбите на пруста, побягнах да вляза в къщи. А Петър по мене - държи се за роклята ми, дете още. В това време се орони една свръзка от кочанена царевица над нас и той ми дума: Не плачи, како, не плачи, както падна тая царевица, тъй ще падне и тая работа. - И наистина, не стана работата... Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, заключи тя, такъв наблюдателен и мъдър".

Когато се преместили във Варна и Петър вече пораснал, имало едно момиче на друг един поп, което бащата свещеник много харесвал и искал син му да се ожени за него. И го подканил. Синът, обаче, отговорил:

- Щом ти го толкова харесваш, вземи си го - аз няма да се женя!

И устоял на думата си. Влязъл веднъж в Евангелската църква, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство.

Любовта, почитта, която се отдава на Учителя Дънов от неговите многобройни последователи не може да се сравни с почитта отдавана на един Хитлер или Рузвелт, защото тук няма принуда и защото предаността към него е свещено одухотворена, равна на обожествяване! Неговите хора го почти боготворят, както влюбеният боготвори своята възлюбена. За забелязване е, обаче, че неговата вярна сестра, която в собствения си дом е угощавала учениците на Братството и е посрещала първите неофициални събори, където ежеседмично са били устройвани срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; жената, която е играла толкова важна роля в живота му - може би единствена като жена; тя, която толкова много го тачеше, искрено любеше и до последни издихания му бе вярна, тя не виждаше в него, освен брата, проповедника и човека.

Напоследък тя бе отпаднала, беше болнава и не се чувствуваше добре.

- Защо не се отправите за помощ към Учителя? - я запитах. А тя, такава мила, каквато беше, ме изгледа недвусмислено направо в очите и заклати отрицателно глава. - Но защо? - попитах - нима не вярвате...

- Не, не! - усмихнато рече.

И много, много още неща тя ми повери, които не ми е удобно да изнеса сега. И няма да я забравя, седнала пред палатката си през онова благословено лято, как й бе неприятно да минават край нея боязливо, страхопочитателно чужденци и да се вглеждат в нея - сестрата на Учителя! И мисля си: Колко са прави думите на Христа: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом!" - наистина (Мат. 13:57).

Нека всички, които четем тия редове, да пожелаем на душата й светлина и мир.

Пастор Марков

-------------------
[1]Бележка на съставителя. Виж "Изгревът", т. II, с. 292, № 165; т. VI, с. 275-27Q; т. VIII, с. 456-457