6.8. Черковна заядлица

Български бранител (София), Г. XI,

бр. 115 (IV-V.1940), с. 13.

Минко Въчев

В нашата родина се шири една черковна заядлица на държавни разноски, която необезпокоявана от никого, руши със своето ехидно злословие моралния и граждански мир в страната, като отправя безогледни и безсмислени огорчения по адрес на български граждани с по-висока нравствена култура и християнски идеализъм.

Светият Синод на тъй наречената българска църква вместо да обсъжда и работи за Господнята юбилейна година (според Левит гл..25), потрудил се е да издаде един учебник по мисионерство с 360 страници.

Този учебник е нагоден според учебната програма на духовните семинарии, изучава се задължително от църковните пастири като им служи за безполезни спорове и заядлици с някои групи и религиозни общества от български граждани. Учебникът е съставен от И. Смолин с разширение и допълнение по научно сектознание от г. г. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски.

Съдържанието на учебника наподобява цяла вавилония от словесни противоречия, библейски и евангелски стихове и проклятия, с които се доказва, че миряните от българската църква не могат да размишляват върху словото Божие, защото ще погинат (с. 448).

Изобщо основната мисъл, която се прокарва в този учебник по мисионерство е една злъчна и устървена ехидност от коравосърдечно словесно морално вредителство към български граждани.

Няма да бъдем голословни; ще цитираме част от злоезичието на българската църква против български граждани за техните религиозни схващания.

1. Теософското учение в България, т.е. учението за Божествената мъдрост, убива напредъка в живота, в науката, в изкуството, във философията, то гаси творческия порив в човека, внедрява отвращение към живота и разнася чудовищен нихилизъм (с. 382).

2. Спиритистите не са в българската църква и затова те са лукави човеци и измамници; те заблуждават хората (с. 411).

3. Дънов е лишен от умението да разсъждава логически правилно. Той руши религиозни, научни и философски постижения (с. 344).

4. Дънов изхожда винаги от Библията и към нея се връща. Той отрече Христа. Дънов учи, че Христос живее между нас и всеки може да Го види със своето духовно зрение, което може да вижда и през стени (с. 345).

5. В главата на Дънов има гъста мъгла. За него троичността на Бога е Божествената мъдрост, еволюцията на човека и Божествената любов (с. 347).

6. Дънов учи, че днешната църква е съградена върху сенките на Христовото учение и че тя е църква на умрелите. Църквата отдавна е изоставила Христовото учение за народните маси, като е създала свое удобно християнство за робовладелците, феодалите, властодържците и за всички, които живеят със спекулация (с. 350).

7. Науката на Дънов е смехотворна, наивна и чудата (с. 355).

8. Дънов е лукав работник, лъжеучител, сатана, който се преобразява в ангелска светлина. Неговите недомислия и двусмислици подготвят почва за безнравствен живот (с. 360).

9. Дънов внушава на своите ученици пакостни идеи за личността и обществото. Верните му ученици прогресивно оглупяват и губят усет в отношенията се към личността и Бога, личността и обществото (с. 361).

Л. Н. Толстой минава също така под сатъра на г. г. Дюлгеров и Цаневски, както Дънов. Това изнасяме без коментарии само да се види за какви черковни заядлици и религиозен пустош се изждивяват огромни средства от държавния бюджет!

Минко Въчев, член от надзорния съвет на православната църква в с. Дерманци, Луско.