В средата на 1981 г. научното списание «физика» излиза с обширна статия на Лилия Гочева под заглавие «Аспаруховият календар», посветена отново на Борис Рогевата книга. Тук се публикува нейният пълен текст:
На пръв поглед, колкото и добро желание да има човек, колкото и богато въображение да притежава, трудно би могъл да свърже Именника на първобългарските князе (ханове) и световния календар, разработван от група учени към ООН. Въпреки че изглежда странно, връзка има, и то най-пряка.
Известно е, че Именникът на първобългарските князе дава достатъчно основания да се твърди, че Аспаруховите българи са притежавали календар. Много учени, по различно време и с различни средства и начини, са се опитвали да установят конструкцията му. Не е различен само резултатът от техните начинания. Въпреки безспорните приноси на тези изследователи за историческото отъждествяване на първобългарските князе, за изясняване на езиковия произход и принадлежност на неславянските имена, фигуриращи в Именника, предложените решения на «разшифроването» на календара не се увенчаха с успех. Учените не можаха да се справят с хронологическите «противоречия», които откриваха в календара, и в стремежа си да ги избягнат и да го свържат с най-старите източни календари китайския и тюркския (който е успоредица на китайския), те прекрояваха текста на Именника. «Грешките» в текста изследователите обясняваха с грешки при преписването. Такова нещо (твърдяха те) е възможно, защото ние не разполагаме с източник от Аспарухово време, а с далеч по-късни преписи -Уваровския от XV в. и Московския и Погодиновския от XVI в.
Една от главните спънки беше годината Шегор.
Според Именника княз Кормисош встъпва във владение в годината Шегор Твирим, а 17 години по-късно неговото място е заето от княз Винех, а годината е Шегор Алем. Така се получава цикъл от 17 първобългарски години, което не съвпада, с цикличността (12 години) нито на споменатите по-горе календари, нито пък с който и да е от известните на науката.
Корекциите не можаха да поправят тази особеност на календара и затова остана единственият, «най-неприемлив» изход да се повярва в точността на Именника така, както Шлиман повярва в Омировата Троя. Но докато на Шлиман са му били необходими няколко работници и известен брой лопати, на този, който повярва в Именника, му бяха необходими дълбоки знания по математичен анализ, астрономия и история. Тези знания просто трябваше да подкрепят вярата с доказателства.
И така, човекът, който «оказа доверие» на Именника, е българският учен Борис Рогев.
Борис Рогев е роден на 21 септември 1898 г. в с. Пашаит (сега Воеводино), Варненско. Баща му е бил учител. Борис завършва Великотърновската гимназия ~ и през 1917 г. постъпва във Военното училище в София. После продължава образованието си в различни учебни заведения и до 1932 г. вече е притежател на пет дипломи за висше образование. Две по военно и военноморско и три (получени във Франция, Сорбоната) по физика, астрономия и математика. Освен това той защищава и степента «лисансие по науките». Междувременно Рогев плава в търговския и военния флот като стажант вахтен офицер, помощник-командир и командир на кораб. Възпитател е и в специалните морски школи. През 1932 г. Борис Рогев основава Хидрографското отделение на Военния географски институт. След 9 септември 1944 г. до 1951 г. той е началник на Географския институт.
До пенсионирането си през 1954 г. като командир на дивизия той преподава топография във Военната и Военно-техническата академия и ръководи катедра по математика във Военно-техническата академия. След пенсионирането си работи като научен сътрудник в Централната лаборатория по геодезия към БАН. Борис Рогев е автор на десетки трудове по геодезия и картография. Неговите научни разработки и изследвания представляват интерес не само за нашата наука. Ето какво пише например професор д-р Волф, директор на института по теоретична геодезия в Бон: «Аз смятам, че Вашата (на Рогев бел. авт.) работа представлява въобще интересен принос за преобразуването на координатните системи, като давате убедителни и сигурни формули за тази цел. Досега на мене не ми беше известно, че формулата на Пагранж може да служи за съставяне на геодезични преобразувателни формули».
Защо все пак се спираме толкова много на тази част от дейността на Рогев? Просто защото без дълбокото познаване на математическия анализ, без тези формули на Пагранж, без нулевите полиноми, без знанията по астрономия, необходими за геодезията и картографията, той не би успял да възстанови първобългарското летоброене*.
А какво го е накарало? Накарало го е дълбокото убеждение, че «Древните българи не са... полудиви азиатски племена. Те, ведно със своята храброст, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.»** Убеждението му се е градило върху строежите от Плиска и Преслав, върху Аспаруховия вал и нивото на държавната организация, донесена на Балканския полуостров от българите. Но това е единият подтик. Другият са били най-старите източни календари, по-точно установяването на тяхното общо начало. А че е имало общо начало, говорят някои необясними неща в тях, като например 10-те китайски стихии, които нямат астрономически смисъл и очевидно са заети от някой по-стар календар. Освен това в календарите има много еднакви елементи, което също подсказва наличието на един общ извор.
Фактическият материал, с който Рогев е разполагал при възстановяването на първобългарското летоброене, са 4 писмени източника: Именникът на първобългарските князе, Чаталарският надпис. Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечният (фрагментиран) надпис. От тях той е извадил 13 календарно-астрономически събития. Това са двойките думи Шегор Алем, Шегор Твирим, Сомор Алтем и т. н. Извадил е и 12 числа 300, 150, 17 и пр., които означават първобългарски години.
Естествено е при подобна задача човек да започне от няколко начални хипотези. И първата хипотеза на Рогев е, че в първобългарския календар е съществувал цикъл от 17 първобългарски години. Втората хипотеза е, че календарът е слънчево-лунен, т. е. при отчитането на времето се взема пред вид движението и на Слънцето, и на Луната. Разбира се, хипотезата е едно, а доказателството е съвсем друго нещо лесно е да се каже, но е трудно да се докаже. Необходимо е било да се установи в кое от периодичните движения на небесните тела участвува числото 17 и в каква връзка е това с измерването на земното време. Вече е мъчно да се определи дали следващата стъпка е била само плод на прозрение или само резултат от дълги изчисления, но тя е довела до планетата Юпитер. Оказало се, че една Юпитерова година се дели на 17. После пресмятанията показали, че тези 300 първобългарски години, отделени в Именника на Авитохол, съответствуват на 128 и 256 синодични* периода на планетата Сатурн. Така в първобългарското летоброене се «намесили» пет небесни тела Земята, Луната, Слънцето, Юпитер и Сатурн. По-нататък става трудно да следим хода на мислите на Рогев, не само защото нямаме неговите познания, но и защото той борави с понятия, които някак не се вместват в нашите представи за време и календар. Като прескочим терминологията и дългите изчисления, накрая получаваме: Рогев е установил всички възможни корелации между изброените небесни тела и е създал съвършен календар. А какво общо има това с първобългарското летоброене? При обратната връзка излиза, че така построеният календар напълно съвпада с данните, които черпим от четирите източника, т. е. календарът на Рогев и Аспаруховият са идентични.
-------------------------------------------------------
* Борис Рогев, Астрономически основи на първобългарското летоброене. БАН, София, 1974 г. (бел. а.)
* * Пак там. (бел. а.)
Преди да дадем представа за базата, върху която е изграден Аспаруховият календар, ще направим малко отклонение.
Всички знаят коя дата сме днес да речем, 25.XII.1981 г. Дали обаче всички знаят или се досещат, че това не са просто наредени числа, които ни помагат по-лесно да се ориентираме в ежедневието, а са числа, които посочват положението на Земята относно Слънцето. Или, с други думи, всяка дата показва на кое място се намира Земята при движението си около нашето светило. И така, дотук всичко е лесно и ясно. Лесно и ясно, ако Земята обикаляше около Слънцето за цяло число денонощия, ако самото Слънце беше неподвижно, ако другите небесни тела не влияха върху движението на Земята, ако... Има много астрономически фактори, които можем да изредим, и всички те, за съжаление, нарушават простата цикличност на въртенето на Земята. За да компенсираме тези смущения и неотчетени връзки, и за да направим календара по-близък до астрономическото време, т. е. по-точен, всеки четири години ние добавяме по един ден към февруари и на всеки четири столетия приемаме, че три са «нормални», а само четвъртото е високосно. И все пак за 3300 години се натрупва разлика от 1 ден между астрономическото и календарното време. Така е според Григорианския календар (нов стил), при който, както забелязахте, се отчита положението на Земята само спрямо Слънцето и затова той е «слънчев».
Сега можем да се върнем пак към Аспаруховия календар, който за повече от 6500 години е «мръднал» само с един ден спрямо Григорианския. Тогава той е двойно по-точен и дори повече, защото в момента на отчитането на разликата Григорианският календар вече е натрупал известна неточност, която ще бъде поправена при следващата корекция.
Как може да бъде построен такъв календар? Тъй като отчитането на времето спрямо Слънцето е незадоволително, защото нашето светило се движи, необходимо е да се избере друга система, която да бъде условно неподвижна, т. е.: нейният период на въртене да е изключително голям за земните събития. Творците на Аспаруховия календар са избрали за отправна система слънчевия зодиак видимия годишен път на Слънцето по небесната сфера. Или по-понятно казано, за една година Слънцето последователно (видимо) преминава през дванадесетте зодиакални съзвездия. Но освен Слънцето, този видим път изминават и планетите, и Луната. Така че във всеки конкретен момент, т. е. на всяка дата, Слънцето се намира в дадено съзвездие и Луната от своя страна също. Тук има една особеност. Характерът на движението на Слънцето е такъв, че неговият зодиак се дели на 12 части, а специфичността на движението на Луната е причина нейният «зодиак» да се дели на 10 части. (Спомнете си 10-те китайски стихии.) От казаното дотук е ясно, че всяка съвкупност от слънчева и лунна зодия дава положението на Земята или определя датата. И тук пак има едно «ако». Ако зодиакът беше неподвижен. Да, но той извършва едно завъртане за 25 920 години, което дава отражение върху точността на календара. Нашите праотци са знаели тази «дребна» подробност и затова са правили няколко корекции. Отчитали са движението на още две небесни тела Юпитер и Сатурн. Освен това, на всеки 1140 години са «вмъквали» по още едно деление в зодиака. И така, след всички корекции получаваме странните съчетания от две думи: Шегор Алем, Шегор Твирим, Сомор Алтем и пр. Първата дума показва слънчевото, а втората лунното съзвездие.
--------------------------------------------------------
* Синодичен период е времето, за което дадена планета (по отношение на земен наблюдател) се връща в изходното си положение относно Слънцето, (бел. а.)
Дотук ние говорихме само за принципа, върху който е построен Аспаруховият календар. Пълната структура на календара и начинът на преминаването от първобългарско в григорианско летоброене няма да излагаме, защото те не са предмет на една все пак кратка статия. Освен това, въпреки че между Аспаруховия и Григорианския календар съществува обратно еднозначно съответствие, то не е толкова просто за обяснение, колкото връзката между Григорианския календар и френския революционен календар, където много лесно и бързо преминаваме например от термидор в границите, определени от 19-20 юли и 17-18 август, или пък от фруктидор в периода 18 август -1 7 септември. За сведение само ще дадем първобългарския слънчев и лунен зодиак.
Както виждате, някои от слънчевите и лунните зодиакални съзвездия нямат установени имена. Да се надяваме, че по-нататъшните изследвания на нашите учени ще попълнят тези празноти.
Какво трябва да разбираме под първобългарска година, наречена, да кажем, Дилом Твирем? Това ще рече, че в началото на годината Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом, а Луната е заемала лунното зодиакално съзвездие Твирем.
-----------------------------------------
* Вж. монографията на Борис Рогев на стр. 28. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
** Думите в скобите означават зодиакалните съзвездия в китайския календар, (бел. а.)
** * Вж. монографията на Борис Рогев на стр. 29. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
За читателя може би ще бъде интересно да узнае юлианските дати (преминаването от юлиански в григориански календар е известно) на цитираните в Именника и в другите писмени източници събития. Те са дадени в табл. 1.
Таблица 1*
Споменахме едно голямо число 1140 години. Колкото и голямо да е, все пак то е почти 4 пъти по-малко от годината, приета за едно от ранните начала за първобългарското летоброене. Всъщност годината по-точно е изчислена, а не приета. В Откъслечния надпис четем: «... Името е... Годината на появата на истинския Бог бе 6328. Принесоха се жертва и се заклеха за... книгите». При превръщането на тези първобългарски години в сегашната мерна единица се получава годината пр. н. е., която се определя с числото 4768. Тази година е почти двойно по-голяма от началната година на китайското летоброене 2696 пр. н. е. Този факт и анализът на двата календара ни дават пълно основание да смятаме, че именно Аспаруховият календар е онова начало, онзи извор, от който са тръгнали всички засега известни източни летоброения. Той е и най-старият засега известен календар в световната история.
Ще бъде грешка обаче да се мисли, че това е и годината, от която датират астрономическите познания на нашите праотци. За да се сложи начало, необходимо е преди това да се правят наблюдения, да се уточни методология на измерванията, да се «синхронизират» движенията на небесните тела и т. н. и т. н. Ами установяването на периода на завъртане на слънчевия зодиак? Колкото и куриозно да звучи, нашите прадеди са били «длъжни» да имат познания, които отговарят на третия закон на Кеплер, явлението «незалязваща Луна», наблюдавано само от 61° с. ш., да се съобразяват с факта, че скоростта на небесните тела в перигея е по-голяма, отколкото скоростта им в апогея. Естествено е да си поставим въпроса, не са ли съизмерими техните знания със съвременните знания по математически анализ и астрономия, защото именно те помогнаха на българския учен Борис Рогев да възстанови Аспаруховия календар. Така че няма да сбъркаме, ако към вече установената начална дата (число) прибавим поне още толкова и повече и приемем, че получената временна граница, определена с полученото число, е календарната дата, от която започват «астрономическите интереси» на съставителите на календара. Това е накратко, което знаем за конструкцията.и миналото на Аспаруховия календар. Що се отнася до неговото бъдеще, най-добре е да цитираме думите на френския професор Мишел Лонгон:
«Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света. Създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработването на такова календарно леточислене, което да бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо».
Сега вече отново можем да се върнем към «странността», спомената в началото какво общо има между Именника на първобългарските князе и световния календар. Нищо странно няма и надявам се, че това стана ясно. Има обаче нещо друго, по-важно. Единадесетте хиляди***** Аспарухови българи, които прехвърлиха Дунава, не само дадоха името си на България и поставиха основите на първото й държавно устройство, но и донесоха и подариха на човечеството календар, по който то ще измерва времето на бъдещето.
---------------------------------------
* Виж таблица 3 на стр. 34 от монографията на Борис Рогев, която представяме на следващата страница, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
** Ени Алем се приема като «ново начало», т. е. Нов Алем. (бел. Л. Г.)
** * От анализа, който Рогев е направил на Именника, той предлага името на неизвестния да бъде Твирем. На същото мнение е и съветският академик М. Н. Тихомиров. (бел. Л. Г.)
*** * В Чаталарския надпис е Сигор Алем. (бел. Л. Г.)
***** По-точно Аспаруховите българи са били 11 592. Виж. П. Ат. Петров, Основни периоди и закономерности в демографските промени на населението на HP България през вековете. Етнография на България, τ. I, Увод в етнографската наука и социалнонормативната култура, БАН, София. 1980 г., стр. 257. (бел. Л. Г.)
