От края на 70-те и през 80-те години на XX в. в периодичния печат стават остри спорове по проблематиката на книгата на Борис Рогев за първобългарския календар. Обобщаваща за тях е статията «Още веднъж за първобългарския календар» от тогавашния член-кореспондент на БАН проф. д-р Кирил Серафимов. Тя е публикувана в сп. «Отечество», кн. 7,1980 г. (рубриката «Драга редакция»). Тук се помества пълният й текст заедно с редакционната бележка «Послеслов».
През октомври миналата година в два последователни броя сп. «Отечество» помести статията на др. Иван Богданов «Прабългарският календар заблуждения и истини». По своята цел, постановка, аргументация и съдържание статията е под нивото да бъде анализирана и критикувана и, вземайки тук отношение към нея, преди всичко съм длъжен да обясня мотивите си за такова занимание с псевдонаучно творчество. В основата на подбудите ми безспорно е патриотичната ревност (която имплицитно др. Ив. Богданов подиграва) и стремежът да се повиши националното самочувствие на народа ни (който Богданов се стреми да охлади вж. например първата колона на втората статия в бр. на «Отечество» от 1979 г. Но само от тези мотиви не бих се впуснал в написването на тази критична бележка, ако не бях запознат с математичната и астрономичната страна на първобългарския календар и със съдържанието и историята на създаването и отпечатването на едно забележително достижение на нашата наука книгата на покойния Борис Рогев «Астрономични основи на първобългарското летоброене» (Изд. БАН, 1974 г.). А именно тази книга е обект на многословно, неаргументирано и безпринципно отрицание от др. Богданов в разглежданите негови статии от миналата година.
Преди всичко трябва да се подчертае, че мястото на научната критика е главно в научните издания и пренебрегването на техния демократичен, здрав и сериозен способ за приемане материалите и подменянето на аргументирания способ за критикуване не носи никаква полза. А проблемите с разглежданата статия на др. Богданов започват именно с това защо за една критична статия той е избрал популярно издание, но е запазил псевдонаучната форма на изложение (включително с цитати на труднодостъпни научни издания)? Не е ли направено това така, за да се повиши научната стойност и да се направи по-представителна за некомпетентния читател лишената от сериозно съдържание работа? Ние не ще спекулираме с научна форма на изложението тук, запазвайки тази форма за съответните научни издания, като смятаме, че «смесването на жанровете» от др. Богданов е явно преднамерено.
Анализът на отбелязаните статии на др. Богданов сочи, че те са комбинация от примитивни тиради за времето като философска и физическа категория и от неаргументирани, остри, категорични отрицания на всичко ново, появило се в нашата научна и друга литература по разглеждания проблем. След воплите на недоволство, които разглежданият автор ни поднася от третирането на темата от некомпетентни любители «без елементарна научна подготовка», струва си да запитаме по коя хронология е сведущ другарят Богданов дали по астрономическата (математическата) или по техническата (историческата)? И ако се твърди, че квалификация отсъствува на Борис Рогев и на членовете на многобройните съвети, приели труда му и включващи най-видни наши академици и професори, то каква е основата на самоуверената дързост на др. Богданов да смята себе си компетентен по проблема!
Отговорът на двете статии на др. Богданов по проблема за «критиката» на труда на др. Борис Рогев от астрономична и математична гледна точка е пределно кратък и ясен всъщност реално в разглежданите материали от бр. 19 и 20 на сп. «Отечество» не са направени никакви сериозни забележки, не са показани каквито и да е естествено-научни или геодезически недъзи на проведения от Рогев анализ на първобългарското летоброене. Борис Рогев доказа математически следните положения: 1. За началото на първобългарския календар трябва да се смята годината 4768 г. пр. н. е.; 2. Първобългарският календар до голяма степен е близо до най-модерните схващания за правилно летоброене; 3. В основите на този календар са поставени разностранни и големи астрономически знания. Всички тези постижения на труда на Рогев, които до голяма степен са доказани, както две плюс две равно на четири, се отхвърлят от др. Богданов с мотивировката: «Оттук следва, че прабългарите са най-старият културен народ на земята и че имат летоброене преди египтяни, асировавилонци, преди Мидия, Лидия, Юдея и Спарта! Няма защо човек да е запознат с труда на най-авторитетния познавач на древните хронологии Елиас Бикерман, за да се убеди в безсмислието на тази постановка.»
Оставям читателят сам да съди за «аргументите» на др. Богданов. При това цитатът за мнението на Бикерман сочи боготворене на научни авторитети, което никога не е било добър съветник на изследователя. Цялата непонятна за др. Богданов математическа постановка на труда на Борис Рогев се отхвърля с единствения мотив, че Рогев се е «заслонявал зад нищо незначещи формули». А именно тези формули еднозначно сочат правилността на големите изводи на Борис Рогев и само невежественото нежелание на някои среди им пречи да видят техния задълбочен и аргументиран характер. След сериозната математическа обосновка на изводите на Борис Рогев направо смешно звучи аргументът на др. Богданов за началото на първобългарското летоброене, за което той пише: «Вън от съмнение устоите на прабългарския календар са поставени около II в. пр.н.е.» Едно нещо е научната интерпретация на формули, а друго е трогателният аргумент «Вън от съмнение...»
Заслужава порицание стремежът на др. Богданов да омаловажи качествата на самия първобългарски календар, за който проф. М. Лонгон във френското списание «Популасион е сосиете» пише: «Научно е доказано, че в далечното минало българите са имали един от най-съвършените календари в света. Затова сега, когато вече от няколко години в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за целия свят, създаденият от прабългарите календар може да послужи за образец и като източник на идеи за изработването на такова летоброене, което биха приели всички народи, населяващи земното кълбо.» Категоричното отрицание на Богданов за възможните следи от древния ни календар в някои български култови традиции е друга недостойна проява на нихилизъм към националното ни наследство. Но др. Богданов отива още по-далече, като се стреми да попречи дори и на търсенето на такива следи, както и на целия изследователски процес в това отношение, като се обгражда с мненията на авторитети и сам безаргументно твърди, че прабългарския календар «е забравен». Сега, когато интересът към този календар в много напреднали страни, в ООН, ЮНЕСКО и др. международни организации е голям, намели си българин, който да недооценява неговата стойност, да ограничава и ругае неговите изследователи!
Оставяйки анализа на историческите основи на труда на Борис Рогев за други автори, тук трябва още веднъж да подчертая неговата съвсем правилна математична и астрономична основа, която впрочем е напълно над и извън «критиките» на некомпетентния Богданов. За да добие читателят представа за «основателността» и истинността на тези критики, ще посоча един пример. В бр. 20 на «Отечество» от миналата година др. Богданов се осмелява да твърди: «Както в брошурата на Борис Рогев, така и в брошурата на Йордан Вълчев липсват сведения за рецензенти и научни редактори и читателят остава с впечатление, че по отношение на тези двама автори е създаден особен книгоиздателски режим.» По-нататък ще покажем кой реално се ползува от специален издателски режим, и то за ненаучни твърдения, а тук само ще дадем думата на фактите. За пръв път трудът на Борис Рогев се обсъжда през 1960-1961 г., като тогавашните рецензенти световноизвестният ни геодез акад. Вл. Христов и видният ни историк проф. Ив. Дуйчев имат положителни мнения с редица критични бележки, отчетени от автора в следващите варианти. С протокол от заседание на секцията по стара и средновековна история към бившия Исторически институт на БАН от 1963 г. трудът се утвърждава за печат с редица забележки. Авторът отчита и тях и на 21 май 1973 г. се състоява последното заседание на научен съвет, обсъждащ монографията. При наличие на положително мнение от историците, обсъждането продължава в научния съвет на Централната лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ) към БАН. Под председателството на акад. Вл. Христов съветът щателно е обсъдил предлаганата монография на Борис Рогев, докладвана от автора й. Отново са изслушани рецензиите на акад. Христов, проф. Дуйчев и допълнителния рецензент доц. Ангел Бонов. От многобройните изказвания тук ще цитирам само две (вж. протокол № 3 от 21 май 1973 г. на ЦЛВГ при БАН):
Акад. Вл. Христов-«Поставеният за решение проблем от др. Рогев е много сложен. Много учени са се занимавали с «Именника и с първобългарската хронологическа система», но са останали редица въпроси, чието решение не е доведено докрай. Работата на др. Рогев, която има научноизследователски характер, е един принос към решаването на този сложен проблем, свързан с първобългарското летоброене. Искам да обърна внимание на актуалността на предоставената монография предвид предстоящото голямо чествуване 1300-годишнината на основаването на българската държава. Независимо от качествата й, безспорно е, че работата ще предизвика интерес и ще подтикне специалистите към нови изследвания в областта на нашата стара история.»
Проф. Н. Петрова «Др. Рогев работеше в Централната лаборатория по висша геодезия и ние, сътрудниците, които познаваме макар и частично неговата монография, считаме, че тя има качества да бъде издадена от Българската академия на науките.»
Съветът единодушно е решил монографията на Борис Рогев да бъде препоръчана на Редакционно-издателския съвет (РИС) на БАН. Монографията бе неколкократно обсъждана и на срещи между председателя на БАН и научни секретари на БАН, на заседания на РИС на БАН и др. Както се казва, «дай боже» всички научни издания да са минали през такава строга проверка. А именно «критиката» на др. Богданов не бе обсъждана преди отпечатването й, като условията за издаването й в сп. «Отечество» сочат един наистина привилегирован режим!
И тук е мястото да покажем поне четири нарушения на етиката и реда, свързани с отпечатването на разглежданите статии на др. Богданов в сп. «Отечество»:
1. Аз съм член на редакционния съвет на сп. «Отечество» от основаването му, но за съжаление не съм виждал, нито обсъждал статията на др. Богданов преди отпечатването й. Също така не ми е известно тя да е била сериозно рецензирана.
2. За тази статия бе зададен екстрено голям обем (в два броя), от който по принцип са лишавани авторите на много по-сериозни и патриотично насочени материали.
3. На др. Богданов единствено бе разрешено да ползува наукообразна форма на изложение, включително с цитиране на източници. Такава форма на много пъти бе желана от други автори, но правилно не бе допускана в едно популярно списание като «Отечество».
4. Докато Борис Рогев бе жив, бяха получени многобройни устни и писмени ласкави отзиви за неговия труд от видни наши учени. Ругателската «критика» към труда на починал вече учен не е най-достойното занятие, още повече, че др. Богданов е имал възможност да се упражнява в тази област и докато Борис Рогев бе между живите.
Моля читателят сам да съпостави и отсъди за десетилетния трънлив път на монографията на Борис Рогев отбелязаните четири сериозни бонификации за статиите на др. Богданов и неговите вопли за «особен издателски режим».
Впрочем, ако отивам на война (а ако не е чувал др. Богданов, бих го осведомил, че сега се води истинска идеологическа война), предпочитам стиховете на фелдфебела Стамболков пред псевдо-обективизма на безплодни учени!
Накрая бих желал да подчертая най-важното. А то е в целите на труда на Борис Рогев и на статиите на др. Богданов. Защото, простичко казано, историята е действително нещо, което някой разправя (пише, адресира) някому с някаква цел. И целевият анализ на основния труд, и неговата критика е много прост Борис Рогев математически доказва, че «Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена. Те, ведно със своята храброст, в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура» (стр. 10 от книгата на Рогев).
Благородна цел на няколко десетилетия труд, математически, астрономически и геодезически, безспорно доказана за гордост и чест на нашия народ!
Неприятна противоположност на тази достигната цел по всички показатели от Борис Рогев са отбелязаните «критични» статии на др. Богданов. Защото явна е целта им да охладят «наелектризираните духове и активизираните въображения» на разгорените се родолюбиви чувства. Явни са и неудовлетворените лични амбиции на др. Богданов, в името на които той с лекота жертвува блестящите постижения на учените, спомагащи за утвърждаване на големия и заслужен авторитет на нашите предци, на нашата история и на българската нация.
Послеслов на главния редактор
В своя стремеж да даде на читателя повече информация и научна яснота по някои исторически въпроси и във връзка с 1300-годишнината на българската държава, редакцията поръча и отпечата в два последователни броя (19 и 20) от миналата година статията на Иван Богданов «Прабългарският календар истини и заблуждения». Статията съдържаше известна доза несвойствен за нашето списание полемичен тон, който предизвика реакция. Чрез канцеларията на БАН в редакцията се получиха възразителни изложения от чл. кор. проф. д-р Кирил Стефанов и от доц. Васил Гюзелев; по смисъл и същество тяхната насоченост е еднаква, затова запознаваме читателя с изложението на К. Серафимов, според реда на постъпването.
Във връзка със забележката на Серафимов, че той, като член на редакционния съвет, не бил чел предварително ръкописа на Богданов, дължим да изясним още веднъж, че членовете на редакционния съвет не четат предварително всички статии, които редакцията подготвя за печат. Редакционният съвет се събира през известни по-дълги периоди от време, за да набележи някои основни посоки на развитие и да оцени реализирането на някои същностни инициативи на списанието. Понякога редакцията прибягва до консултация върху някой ръкопис до член на редакционния съвет, но само когато се отнася до неговата специалност.
Двете становища са достояние на читателя и той може да си направи изводи и да вземе свое отношение. Списание «Отечество» е предназначено за масовия читател и научни спорове от подобен род не са в неговия профил. Ако страните имат желание да продължат спора, считаме, че това трябва да стане върху страниците на някое научно специализирано издание.
